Често задавани въпроси за цифровото евро

Актуализация – 14 февруари 2024 г.

В1. Защо би било нужно на Европа цифрово евро?

Цифровизацията променя начина, по който плащаме. Употребата на пари в брой за извършване на плащания намалява, а пандемията от коронавирус (COVID-19) ускори преминаването към пазаруване онлайн и към цифрови плащания. Цифровото евро би представлявало електронна форма на пари в брой за цифровизирания свят. То би предоставило на потребителите възможност да използват пари на централната банка в цифрова форма в допълнение към банкнотите и монетите.

Цифровото евро би улеснило живота на гражданите, осигурявайки нещо несъществуващо понастоящем – цифрово платежно средство, което е всеобщо прието навсякъде в еврозоната, за плащания в магазини, онлайн или между отделни лица. Подобно на парите в брой цифровото евро би било безрисково, широко достъпно, удобно и безплатно за основна употреба.

Нещо повече, то би укрепило стратегическата независимост и паричния суверенитет на еврозоната, засилвайки ефективността на плащанията в Европа като цяло, стимулирайки иновациите и повишавайки устойчивостта срещу потенциални кибератаки и технически смущения, като например прекъсвания на електрозахранването.

Повече информация за това защо се нуждаем от цифрово евро.

В2. По какъв начин би могло да допринесе цифровото евро за стратегическата независимост на Европа?

Цифровото евро би осигурило общоевропейски вариант на плащания, достъпен навсякъде в еврозоната, под европейско управление. Следователно то би могло да допринесе за намаляване на зависимостта на Европа от частни, неевропейски доставчици на платежни услуги и същевременно би действало като противовес на господстващото им положение на пазара. Съответно цифровото евро би внесло конкурентоспособност и иновативност в картината на плащанията в Европа, като предложи платформа, правеща по-лесно за доставчиците на платежни услуги самостоятелно да предлагат общоевропейски варианти за тях.

Като цяло успехът на цифровото евро би могъл да превърне Европа в световен лидер в цифровите финанси и в областта на цифровите валути на централни банки.

В3. Ще замести ли цифровото евро парите в брой?

Не, цифровото евро не би заместило, а би допълнило парите в брой. То би съществувало успоредно с тях в отговор на засилващото се предпочитание на гражданите да извършват цифрови плащания, които да са бързи и сигурни. Парите в брой ще бъдат все така на разположение в еврозоната, както и останалите частни електронни платежни средства, които се използват в момента.

В4. Ще бъде ли цифровото евро алтернативна валута в рамките на Евросистемата?

Не, то би било още един начин за извършване в Европа на плащания в евро – нашата единна валута. Ще може да се превръща едно към едно в банкноти. Цифровото евро би отговорило на нарастващото предпочитание на гражданите и фирмите да плащат по електронен път.

В5. На какъв етап се намира в момента проектът за цифрово евро?

След двугодишен проучвателен етап Управителният съвет на ЕЦБ реши от 1 ноември 2023 г. да се премине към подготвителен етап.

Подготвителният ще включва два подетапа. Първият започна на 1 ноември 2023 г. и ще продължи две години. Въз основа на резултатите от първия подетап и развитието на законодателния процес Управителният съвет ще реши дали да се пристъпи към втори подетап и ще определи обхвата и продължителността му.

Целта на целия етап е цифровото евро да бъде допълнително развито и изпробвано в съответствие с избраните по време на проучвателния етап характеристики и технически изисквания.

В подготвителния етап ще има възможност за провеждане на обширен анализ, тестване, експериментиране и консултации със заинтересовани страни, като по този начин се гарантира, че цифровото евро ще покрие най-високите стандарти за качество, сигурност и използваемост.

Началото на подготвителния етап е решителна крачка, но не предопределя решенията на Управителния съвет по отношение на емитирането на цифрово евро. Това решение може да се обсъжда едва след приемането на съответно законодателство.

В6. Как участват в процеса европейските съзаконодатели?

На 28 юни 2023 г. Европейската комисия представи законодателно предложение за възможно цифрово евро. Целта на законодателното предложение е да се гарантира, че ако се осъществи в бъдещето, цифровото евро би осигурило на гражданите и предприятията допълнителен вариант за извършване на цифрови плащания посредством всеобщо приета, евтина, сигурна и устойчива форма на публични пари навсякъде в еврозоната.

Двата процеса – законодателство и разработване на характеристиките на цифровото евро – ще се развиват успоредно, така че Евросистемата да може бързо да емитира цифровото евро, ако и когато има основание за вземане на решение, след като бъде приета законодателната рамка за него.

Евросистемата ще вземе под внимание всички необходими промени в характеристиките на цифровото евро, които биха могли да произтекат от разискванията по законодателството. ЕЦБ е готова също така да предостави според необходимостта подкрепа и техническа информация в хода на законодателния процес.

Управителният съвет на ЕЦБ ще вземе решение дали да емитира цифрово евро едва след приемането на законодателния акт.

В7. Кой участва в проекта за цифрово евро?

Евросистемата – ЕЦБ и националните централни банки от еврозоната – следва да се погрижат цифровото евро да отговаря на нуждите на потребителите. Затова Евросистемата работи в тясно сътрудничество и редовна връзка със създателите на политики, законодателните органи, участниците на пазара и организациите на гражданското общество. Безценен принос осигуряват фокусните групи в ролята им на форуми, където намират пряко изражение мненията и предпочитанията на гражданите.

Тези контакти се осъществяват в различни контексти, като например Съвета за плащанията на дребно в евро – форум, председателстван от ЕЦБ, събиращ всички заинтересовани страни на пазара на плащанията, или Консултативната група по пазарни въпроси, включваща експерти, които сътрудничиха по въпросите с разработването и разпространението на цифровото евро по време на проучвателния етап.

Освен това ЕЦБ участва редовно в срещи в рамките на Еврогрупата с министрите на финансите на държавите от еврозоната и редовно представя пред създателите на политики в Европейския парламент най-актуалната информация за проекта. Тя също така организира семинари с европейски организации на гражданското общество, за да се запознае с техните мнения.

В8. Кой ще може да използва цифровото евро?

Както е посочено в законодателното предложение, представено от Европейската комисия, цифровото евро ще бъде достъпно за физически лица, предприятия и субекти на публичното право, трайно или временно пребиваващи или установени в държава членка на еврозоната.

Лица, които пътуват за еврозоната по лични или служебни въпроси, или които в миналото са пребивавали или са били установени в държава от еврозоната, също биха могли да получат достъп до цифровото евро.

Освен това предприятия и субекти на публичното право, пребиваващи или установени извън еврозоната, могат да получат достъп до цифрово евро чрез откриване на сметки в цифрово евро при доставчици на услуги, установени или осъществяващи дейност в държава, която е членка на Европейското икономическо пространство^[1], или в трета държава, при условие че има предварително сключено споразумение между ЕС и третите държави и/или сключени договорености между Европейската централна банка и националните централни банки на държавите членки извън еврозоната и третите държави.

В9. Защо биха искали гражданите да използват цифрово евро?

Цифровото евро би било вариант за плащане за всякакви случаи, по всяко време и навсякъде в еврозоната. То би представлявало всеобщо прието цифрово платежно средство, което потребителите да използват безплатно в магазините, онлайн или помежду си. Би осигурило възможност за цифрово плащане, при което все пак се използва публично платежно средство. Освен това би било налично както онлайн, така и офлайн.

Дизайнът на цифровото евро би осигурил по-високо равнище на защита на неприкосновеността на личния живот от други цифрови платежни средства. Евросистемата няма да може да установява самоличността на гражданите въз основа на техните плащания. Подробностите по транзакцията при плащания с цифрово евро офлайн ще бъдат известни само на платеца и на получателя.

Цифровото евро би било сигурно и лесно за използване и би имало за цел също така да насърчава цифровото финансово приобщаване, като гарантира достъпност за всеки гражданин. То ще бъде съобразено с нуждите на хората с увреждания и на онези, които не разполагат с банкова сметка или нямат цифрови или финансови умения.

За да се гарантира, че цифровото евро ще бъде достъпно и ще може да се използва в цялата еврозона, представеното от Европейската комисия законодателно предложение предвижда то да бъде приемано задължително от търговците и разпространявано задължително от подлежащите на надзор посредници до техните клиенти.

В10. Каква полза би донесло цифровото евро на търговците?

Цифровото евро би било действително общоевропейско средство, приемано навсякъде в еврозоната. То би осигурило по-лесна и по-евтина алтернатива на сегашната фрагментирана картина на плащанията, пред която са изправени търговците. Цифровото евро би ги поставило в по-силна позиция, когато договарят условия с доставчиците на платежни услуги, и така би намалило собствените им разходи. Това намаление на разходите би могло впоследствие да бъде пренесено към потребителите.

Благодарение на цифровото евро търговците биха могли да се ползват и от по-добри обменни курсове. Това важи особено за пазаруването онлайн, тъй като е по-малко вероятно потребителят да се откаже от покупка, ако е запознат с платежния инструмент. Също така, цифровото евро би дало възможност на търговците да получават плащанията незабавно и без допълнителни разходи.

В11. Каква полза би донесло цифровото евро на посредниците?

Подлежащите на надзор посредници, като например банките, биха имали ключова роля в разпространението на цифровото евро. Те ще бъдат главното звено за контакт за гражданите, търговците и фирмите по всички въпроси, свързани с цифровото евро, и ще предоставят всички услуги за крайните потребители.

Цифровото евро ще даде възможност на посредниците да имат пряк достъп в цялата еврозона, за разлика от повечето частни иновативни продукти, които по-скоро се съсредоточават върху конкретни вътрешни пазари. Така то може да послужи за платформа за посредниците, която да стимулира по-нататъшните иновации и конкуренцията в разрастващите се пазари за електронна търговия и цифрови плащания в цялата еврозона.

Също така, цифровото евро би могло да донесе на посредниците нови бизнес възможности. Например, както предлага Евросистемата, ако търговци извън еврозоната желаят да извършват дейност в цифрово евро, те ще трябва да имат сметка при доставчик на платежни услуги в еврозоната.

Нещо повече, моделът за компенсации при цифровото евро, предвиден в момента в законодателното предложение на Европейската комисия, включва икономически стимули за посредниците, съпоставими с други цифрови методи на плащане. В този смисъл цифровото евро отваря възможност за посредниците да инвестират в допълнителни услуги с добавена стойност за техните клиенти.

В12. Ще трябва ли гражданите да плащат, за да използват цифровото евро?

Цифровото евро би представлявало обществено благо. Затова основната му употреба би била безплатна за желаещите да се ползват от нея.

Независимо от това подлежащите на надзор посредници, включително банките, биха могли да използват основните функционалности на цифровото евро като основа да разработят собствени платформи и решения. След това посредниците биха могли евентуално да предложат на клиентите си други услуги с добавена стойност – срещу заплащане.

В13. Как би функционирало цифровото евро?

Цифровото евро би позволило на гражданите да извършват сигурни незабавни плащания във физически и онлайн магазини и помежду си, независимо в коя държава от еврозоната се намират или при кой доставчик на платежни услуги имат сметка. В момента ЕЦБ проучва как това би могло да функционира на практика.

Така например, Евросистемата би разработила нарочно приложение за цифровото евро, до което всеки да има равен достъп. Друг вариант е посредниците, включително банките, да интегрират услугите в цифрово евро в съществуващите си приложения, които клиентите им вече познават. Във всеки случай хора, които нямат достъп до банкова сметка или до цифрови устройства, също ще могат да плащат с цифрово евро, като използват физическа карта, предоставена от обществени посредници, като например пощенски клонове.

Така или иначе, цифровото евро би имало и онлайн, и офлайн функционалности като мярка за случаи на ограничена свързаност. Когато плащанията в цифрово евро се извършват офлайн, личните данни за транзакцията ще бъдат известни само на платеца и получателя.

Повече информация за това как би функционирало цифровото евро.

В14. Каква ще бъде неприкосновеността на личния живот при използването на цифрово евро?

Неприкосновеността на личния живот е една от най-важните характеристики на цифровото евро. Евросистемата не се интересува от данните за личните плащания или от навиците за плащания на гражданите. Тя няма да може да установява самоличността им въз основа на техните транзакции.

Цифровото евро би позволило на гражданите да извършват плащания онлайн, без да споделят данните си с трети лица, освен необходимите за предотвратяване на незаконни дейности, в съответствие с европейските разпоредби.

Плащанията с цифрово евро офлайн ще осигурят още по-висока степен на неприкосновеност на личния живот. Личните данни по транзакцията ще бъдат известни само на платеца и получателя.

В15. Как ще осигури ЕЦБ приобщаващия характер на цифровото евро?

Цифровото евро ще представлява обществено благо, каквото са в момента банкнотите и монетите, само че в цифрова форма.

Основната му употреба ще бъде безплатна за желаещите да го използват, посредством мобилно приложение или физическа карта. Цифровото евро ще функционира и офлайн, за в случай на ограничена свързаност.

Представеният от Европейската комисия законопроект предвижда, че от кредитните институции, които разпространяват цифровото евро, ще се изисква да предоставят основни платежни услуги в цифрово евро при поискване от клиентите им.

Освен това във всяка държава от еврозоната ще бъдат определени държавни учреждения като например пощенски клонове, които да осигурят възможност на всички, включително хората с увреждания, функционални ограничения или ограничени цифрови умения, както и на възрастните хора, да плащат с цифрово евро. Те ще предоставят на хората, застрашени от липса на достъп до цифрови финанси, безплатна подкрепа и достъп до такива услуги, като например помощ на място и съдействие при откриване на сметка и използване на всички основни услуги в цифрово евро. Безплатен достъп до основни услуги в цифрово евро ще бъде предлаган и на хора без банкова сметка.

Освен това особено внимание ще бъде отделено на включването на уязвими групи като лица без постоянен адрес, лица, търсещи убежище, или лица, ползващи се от международна закрила.

Цифровото евро ще има такива характеристики, че да отговаря на нуждите на всички, без никой да бъде лишен от достъп.

В16. Цифровото евро ще представлява ли програмируеми пари?

Цифровото евро никога няма да бъде програмируеми пари.

Програмируемите пари представляват цифрова форма на пари, използвани за предварително определена цел, като например ваучер, с ограничения за това къде, кога или при кого могат да се използват.

Както е предвидено и в законодателното предложение за цифрово евро, представено от Европейската комисия, цифровото евро няма да бъде програмируеми пари, но би могло да улесни автоматизираните плащания, ако потребителите желаят да използват тази функция. Може например потребителят да нареди автоматично ежемесечно незабавно плащане в цифрово евро към членове на семейството или приятели.

В17. Ще бъдат ли компенсирани посредниците за разпространението на цифровото евро?

Евросистемата предлага модел на компенсация, който ще създаде справедливи икономически стимули доставчиците на платежни услуги, като например банките, да намерят решение за оперативните разходи за разпространението на цифровото евро.

Както е случаят сега с други платежни системи, доставчиците на платежни услуги, които разпространяват цифровото евро, ще могат да налагат на търговците такса за тези услуги. Цените за търговците и доставчиците на платежни услуги ще имат горна граница, както е посочено от Европейската комисия в законодателното предложение за цифровото евро.

Както и при производството и емитирането на банкноти, Евросистемата ще поеме разходите за създаване на схема и инфраструктура за цифровото евро. Освен това Евросистемата ще се стреми да сведе до минимум допълнителните инвестиционни разходи за посредниците, като използва във възможно най-голяма степен съществуващата инфраструктура.

В18. Дали цифровото евро ще застраши финансовата стабилност, като лиши банките от посредническата им роля?

Нашата финансова система, в центъра на която е банковата система, функционира добре, а Евросистемата иска да запази ключовата роля на банките за осигуряване на ефективно кредитиране на реалната икономика.

ЕЦБ ще сведе до минимум всички потенциални заплахи за финансовата система, които цифровото евро би могло да породи. Затова количеството цифрово евро, което потребителите могат да държат в сметките си, ще бъде ограничено, за да се предотврати отлив на банкови депозити дори по време на криза.

В19. Как ще гарантира ЕЦБ, че гражданите ще могат да плащат по един и същи начин с цифрово евро навсякъде в еврозоната?

Подлежащите на надзор посредници ще отговарят за разпространението на цифровото евро в еврозоната. За да осигури хармонизирано прилагане, Евросистемата разработва схема за цифровото евро, която се състои от единен набор от правила, стандарти и процедури за стандартизиране на плащанията в цифрово евро в цялата еврозона. Така се осигурява общоевропейски обхват.

Този единен набор от правила, стандарти и процедури се съставя в момента в тясно сътрудничество с представители на пазара, включително потребители, търговци на дребно и посредници, в рамките на Група за разработването на правилник.

В20. Как се разработва единният набор от правила, стандарти и процедури за цифровото евро?

За да подпомогне изготвянето на единен набор от правила, стандарти и процедури за цифровото евро, Евросистемата създаде Група за разработването на правилник за схемата за цифрово евро, която да събере информация от финансовия сектор, потребителите и търговците.

Групата, която включва служители на Евросистемата и представители на пазара с подходящ опит, работи въз основа на характеристиките на цифровото евро, които вече са одобрени от Управителния съвет на ЕЦБ.

Наред с групата са съставени редица нарочни работни направления за разработването на правилник, които работят по конкретни негови раздели, изискващи специализирани знания.

В21. Какъв ще бъде обхватът на правилника за цифровото евро?

В правилника ще бъдат изложени единни правила, стандарти и процедури, които подлежащите на надзор посредници ще трябва да следват при разпространението на цифровото евро. Тези правила, стандарти и процедури ще обхващат:

• функционалния и оперативния модел на цифровото евро (напр. потоци от край до край, основни изисквания за подлежащите на надзор посредници, минимални стандарти за удобство на потребителите и т.н.);
• модела на присъединяване към схемата за цифрово евро (напр. критерии за допустимост до схемата, задължения на участниците и т.н.);
• техническите изисквания на схемата (напр. ИТ инфраструктура, внедряване на приложно-програмен интерфейс, технически стандарти и др.);
• изискванията за управление на риска;
• правилата за управление на схемата за цифрово евро (напр. ръководство на схемата, процеси за управление на промените и т.н.).

В22. Каква би била връзката между незабавните плащания и цифровото евро?

В момента потребителите рядко имат възможност да използват незабавни плащания, когато пазаруват в магазините, а това означава, че и търговците не си получават незабавно парите. Цифровото евро би променило това – всички плащания с него ще бъдат незабавни.

Създаването на единен набор от правила, стандарти и процедури и, ако те бъдат одобрени, тяхното прилагане за цифровото евро би означавало, че могат да се разработят допълнително варианти за незабавни плащания до всички държави от еврозоната. Това би намалило зависимостта от частни неевропейски компании, които в момента имат господстващо положение в сектора на плащанията.

В23. Ще се основава ли цифровото евро на технология на разпределените регистри като например блокови вериги?

Евросистемата експериментира с различни технологии – както централизирани, така и децентрализирани – в разработването на цифрово евро. Това включва технологии на разпределените регистри. Все още обаче не е взето решение.

В24. Въвеждането на цифрово евро ще направи ли плащанията в Европа по-уязвими от кибератаки?

Подобно на други цифрови инфраструктури цифровото евро би могло да стане обект на кибератаки. За да се намали този риск, при разработването на цифровото евро ще се използват най-съвременни технологии, създаващи киберустойчива и сигурна и занапред среда.

В25. С какво цифровото евро би се различавало от „стабилните криптовалути“ и от криптоактивите?

Цифровото евро би представлявало централнобанкови пари. Това означава, че зад него ще стои централна банка и че ще бъде разработено така, че да задоволява нуждите на хората, които го използват. В този смисъл цифровото евро ще бъде безрисково. Освен това то ще осигурява неприкосновеност на личния живот и личните данни. Централните банки имат задача да поддържат стойността на парите, били те във физическа или в цифрова форма.

Стабилността и надеждността на така наречените „стабилни криптовалути“ в крайна сметка зависят от това кой ги емитира и от надеждността и изпълнимостта на обещанието на емитента да поддържа стойността им с течение на времето. Частните емитенти могат също така да използват лични данни за търговски цели.

Няма ясно определено лице, което да носи отговорност за криптоактивите, а това означава, че вземанията не подлежат на принудително изпълнение.