Възможности за търсене
Home Медии ЕЦБ обяснява Изследвания и публикации Статистика Парична политика Eврото Плащания и пазари Кариери
Предложения
Сортиране

Често задавани въпроси за цифровото евро

В1. Ще замести ли цифровото евро парите в брой?

Не, цифровото евро би допълнило, а не заместило парите в брой. Парите в брой все така ще са на разположение в еврозоната. Цифровото евро би съществувало успоредно с тях в отговор на развиващото се търсене от страна на потребителите на цифрови плащания, които да са бързи и сигурни.

В2. Какви биха били последствията от емитиране на цифрово евро за банковия сектор?

Цифровото евро не би трябвало да има негативни последствия за финансовия сектор. За да бъде така, ще вземем предвид следните изисквания: i) цифровото евро би трябвало да се използва основно като платежно средство, а не да се превърне в инструмент за финансови инвестиции, ii) поднадзорните посредници би трябвало да участват в операциите, свързани с цифровото евро.

В3. С какво цифровото евро би било по-добро от „стабилните валути“ и от криптоактивите?

Цифровото евро би представлявало централнобанкови пари. Това означава, че зад него ще стои централна банка, че ще е устроено така, че да задоволява потребностите на гражданите, че ще бъде безрисково и ще зачита неприкосновеността на личния живот и защитата на данните. Централните банки имат задача да поддържат стойността на парите, независимо от това дали са във физическа или в цифрова форма.

Стабилността и надеждността на така наречените „стабилни валути“ (stablecoin) в крайна сметка зависят от това кой ги емитира и на надеждността и изпълнимостта на обещанието на емитента да поддържа стойността им с течение на времето. Частните емитенти могат също така да използват лични данни за търговски цели.

Няма ясно определено лице, което да носи отговорност за криптоактивите, а това означава, че вземанията не могат да бъдат приведени в изпълнение.

В4. Ще се основава ли цифровото евро на технология на разпределените регистри като например блокови вериги?

Евросистемата експериментира с различни методи и технологии, посредством които може да предостави цифрово евро. Те включват и централизирани, и децентрализирани решения като например технологията на разпределените регистри. Все още обаче не е взето решение.

В5. Ще бъде ли цифровото евро алтернативна валута в рамките на Евросистемата?

Не, то би било просто още един начин за извършване в Европа на плащания в евро – нашата единна валута. Ще може да се превръща едно към едно в банкноти. Цифровото евро би отговорило на нарастващото предпочитание на гражданите и фирмите към цифрови плащания.

В6. Защо биха искали потребителите да използват цифрово евро?

Цифровото евро би било цифрово платежно средство, което не отстъпва на сегашните пари в брой по сигурно, лесно и евтино използване. То не би натоварвало с разноски хората, които го използват за основни платежни нужди, и употребата му би била възможна навсякъде в еврозоната.

В свят, в който гражданите извършват все повече и повече електронни плащания и в който пазарът за цифрови плащания продължава да се разраства, цифровото евро би предоставило на всички – на домакинствата, на малките и големите предприятия – още една възможност за плащане посредством централнобанкови пари.

За получатели на плащания като търговци и малки предприятия цифровото евро би осигурило допълнителен начин клиентите им да се разплащат с тях.

Цифровото евро би могло да предлага и по-сложни функции като например автоматизирани плащания или използване на някаква форма на цифрова идентичност.

В7. Какво ще стане, ако централна банка извън еврозоната емитира цифрова валута преди Евросистемата?

Всички големи централни банки проучват потенциала за емитиране на централнобанкова цифрова валута, но това не е надбягване, не е състезание. На равнището на Г-20 има единомислие, че е необходимо сътрудничество по отношение на международното използване на цифрови валути на централни банки.

Освен това добрата подготовка и сигурността са по-важни от бързината – имаме нужда от система, която е подходяща за всички и е стабилна от самото си начало. Цифровото евро изисква определена инфраструктура в централните банки и в участващите поднадзорни посредници.

Евросистемата си сътрудничи с други централни банки в проучването на последиците от емитиране на цифрова валута за съответните различни икономики. За нас е от полза да обменяме мнения и опит.

Проучваме възможността за цифрово евро, за да отговорим на нуждите на нашите граждани, и възнамеряваме да разчитаме на европейски варианти за плащане, тъй като това е въпрос на независимост и суверенитет.

В8. Как изглежда графикът за въвеждане на цифрово евро?

Преди да вземем решение дали да емитираме цифрово евро, трябва да определим как може да изглежда то и да тестваме способността му да задоволява нуждите на крайните потребители. Ще трябва да се предприемат редица стъпки, преди да може да се въведе цифрово евро.

През идните месеци Управителният съвет на ЕЦБ ще реши дали да започне официално проучване на евентуалното създаване на цифрово евро. Това би включвало избор на варианти на дизайн и потребителски изисквания. Ще разгледаме и условията, при които финансови посредници биха могли да предоставят услуги на потребителите въз основа на цифрово евро. Очакваме този анализ да отнеме около две години.

След това Управителният съвет ще реши дали да премине към следващия етап, в който ще работим по разработването на интегрирани услуги и ще провеждаме тестове и евентуално експерименти в реални условия с цифрово евро.

Ние считаме въпроса за приоритетен, но трябва и да му посветим достатъчно време, за да направим всичко както трябва. Преди да се вземе каквото и да е решение, трябва да се анализира внимателно въздействието от цифровото евро. Ще го въведем само ако сме сигурни, че то ще направи финансовата система по-ефективна и че ще сме в състояние да избегнем излишни рискове.

В9. Защо предлагате горна граница на депозитите от „първи ред“? Колко нисък би трябвало да е лихвеният процент на депозитите от „втори ред“?

Ние изследваме възможните рискове за финансовата стабилност и трансмисионния механизъм на паричната политика, които биха могли да възникнат в резултат от въвеждането на цифрово евро.

Ако бъде въведено, цифровото евро ще бъде още една възможност за извършване на плащания, а не форма на финансова инвестиция. Евросистемата проучва варианти на параметри, които биха предотвратили държането на големи суми цифрово евро от гражданите като безрискова инвестиция или прехвърлянето на средства от банкови влогове към цифрово евро. Наред с възможността за определяне на преки ограничения на размера вариант е степенуване на олихвяването.

Ако наличностите от цифрово евро се олихвяват, то лихвите по наличностите, държани от гражданите за основна употреба на дребно за разплащания („първи ред“) биха били нулеви или положителни, т.е. никога по-ниски, отколкото по парите в брой. Олихвяването на наличностите от „втори ред“ би трябвало да бъде на равнище под това на активи, които се считат за сигурни, за да не се допусне цифровото евро да се превърне във форма на инвестиция, тъй като централнобанковите пари са активът, съчетаващ най-добре сигурност и стабилност.

Все още не сме взели решение за степенувано олихвяване или за евентуален праг; възможно е да разгледаме алтернативни варианти в хода на анализа.

В10. Какви данни очаквате да обработвате за плащанията в цифрово евро? Ще можете ли да проследявате поведението на хората по отношение на плащанията и да го споделяте с държани органи или други обществени институции?

Евросистемата не се интересува от събирането на данни за плащанията на отделните потребители, от проследяване на поведението по отношение на плащанията и от споделянето на подобни данни с държавни органи или други обществени институции.

Цифровото евро би позволило на гражданите да извършват плащания, без да споделят данните си с трети лица, освен необходимото за предотвратяване на незаконни дейности.

За да останат плащанията личен въпрос, ще трябва да бъдат защитени редица видове данни: самоличност на потребителя, данни за отделното плащане (например размер) и метаданни, свързани с транзакцията (например IP адрес на използваното за нея устройство).

Потребителите вероятно ще трябва да удостоверяват самоличността си при достъп до услуги в цифрово евро, но въпреки това при плащанията им може да бъде запазена различна степен на неприкосновеност на личните данни.

Високо равнище на такава неприкосновеност може да бъде поддържано и по други начини. Така например, самоличността на потребителите може да се съхранява отделно от данните за плащанията, така че само органите за финансово разузнаване да могат да получат тази информация съгласно ясно определена правна рамка с цел установяване на платеца и получателя на плащането при подозрение за незаконни действия.