Попитайте ни

Европейската централна банка (ЕЦБ) е централната банка на еврозоната. Тя следи внимателно наличностите и обращението на евробанкнотите и евромонетите. Главната ни цел е да поддържаме цените стабилни, а основният инструмент за това е определянето на подходящи лихвени проценти.

Освен това отговаряме за упражняването на надзор над банките в рамката на единния надзорен механизъм (ЕНМ).

В действията си се ръководим от принципите на прозрачност, независимост и отчетност.

Понастоящем официалните езици в ЕС са 24 и Вие можете да общувате с нас на всеки от тях. На кои езици общуваме с гражданите зависи от целевата аудитория и конкретните обстоятелства. ЕЦБ публикува правни актове на всички официални езици на ЕС, а работният ѝ език е английски.

Централните банки на всички държави от ЕС заедно притежават ЕЦБ. Делът на всяка държава в капитала на ЕЦБ е свързан с нейното население и брутен вътрешен продукт (БВП), като двата фактора имат еднакво тегло. Държавите членки, в които се използва еврото, внасят повече капитал от останалите. Тези фактори образуват така наречения капиталов алгоритъм, който определя каква сума внася всяка национална централна банка.

Подобно на други институции ЕЦБ реализира печалби и понася загуби. Нетните печалби и загуби на ЕЦБ се разпределят между националните централни банки от еврозоната. В Устава на ЕСЦБ е посочено, че до 20% от печалбата може да бъде запазена под формата на резерви, а останалата част се разпределя между притежателите на дялове в ЕЦБ пропорционално на внесените от тях дялове. Ако има загуби, те могат да се компенсират от общите резерви, дохода за годината или сумите, разпределени на всяка национална централна банка.

Управителният съвет изрази пълната си подкрепа за украинския народ.

Приложихме санкциите, наложени от ЕС и от правителствата на европейските държави, и имаме готовност да предприемем каквито действия са необходими, за да осигурим ценова и финансова стабилност в еврозоната.

Научете повече

Паричната политика на ЕЦБ включва всички мерки, чрез които се оказва влияние върху цената на парите и достъпа до тях, така че да постигнем целта си за ценова стабилност. Главният инструмент на паричната политика са основните лихвени проценти на ЕЦБ. Всяка промяна в тези лихвени проценти засяга – със закъснение от няколко месеца – лихвените проценти в цялата икономика, включително онези, при които търговските банки отпускат пари на физически лица и предприятия. Ако е необходимо, можем да използваме и други инструменти, за да постигнем основната си цел – ценова стабилност.

Ценовата стабилност е първостепенната цел на ЕЦБ, заложена в член 127 от Договора за функционирането на Европейския съюз. Управителният съвет счита, че ценова стабилност се поддържа най-добре, като се стремим към темп на инфлация от 2% в средносрочен план, измерен чрез хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ).

Когато цените са стабилни, предприятията имат стимул да инвестират, а за гражданите е по-лесно да планират разходите си. Това способства и за поддържането на доверие в паричната ни единица, тъй като се поддържа постоянно количеството стоки и услуги, които могат да се купят с дадена сума в евро.

За да поддържаме успешно ценова стабилност, се нуждаем от надежден измерител на инфлацията. За тази цел следим цените на стотици неща, за които хората обичайно харчат парите си, включително стоки като храна, дрехи или автомобили и услуги като планове за мобилни телефони, билети за влак и отдаване под наем на жилища. Взети заедно, те ни дават представа в каква степен се променят цените в икономиката като цяло.

Тази цялостна картина се осигурява от хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), който считаме за най-подходящ измерител, когато оценяваме постигането на целта за ценова стабилност. ХИПЦ измерва инфлацията на потребителските цени, т.е. промените с течение на времето в цените на потребителските стоки и услуги, купувани от домакинствата в еврозоната.

Нарича се „хармонизиран“ индекс, тъй като всички държави от ЕС използват една и съща методология. Така се гарантира, че данните за една държава са съпоставими с данните за друга.

ХИПЦ се съставя от Евростат и националните статистически институти по хармонизирани статистически методи. 

През последните месеци инфлацията намаля, но все още остава твърде висока. Нейният спад е обусловен от понижаването на цените на енергоносителите, които се бяха покачили до много високо равнище след мащабното нахлуване на Русия в Украйна. Цените на храните и услугите обаче продължават да нарастват стремително. Ценовият натиск в много сектори остава висок поради забавеното въздействие на неотдавнашния скок на цените на енергоносителите и други фактори за производство. Латентното търсене след пандемията, настъпващият със забавяне ефект от затрудненията във веригите на доставка и нарастващите норми на печалба и заплати също допринасят за повишението на цените на стоките и услугите.

Ние сме централната банка, която отговаря за еврото, и основната ни задача е да поддържаме цените стабилни. Когато цените се покачват твърде бързо, тоест когато инфлацията е прекалено висока, повишаването на основните лихвени проценти на ЕЦБ ни помага да я върнем на целевото равнище от 2% в средносрочен план.

Освен това наблюдаваме внимателно инфлационните очаквания – в момента инфлацията оказва натиск върху гражданите и много от тях се тревожат, че ще се задържи трайно. Повишаването на лихвените проценти носи послание, че няма да позволим инфлацията да остане над 2%, а това допринася за сдържане на инфлационните очаквания.

Понякога централните банки купуват активи като например държавни или корпоративни облигации с цел да се намалят дългосрочните лихвени проценти, когато съществува риск инфлацията да остане ниска. Тези покупки на активи подпомагат икономиката, като стимулират потреблението и инвестициите и в крайна сметка допринасят за засилване на ценовия натиск и довеждане на инфлацията до целевото равнище от 2%.

Поради покачването на инфлацията от юли 2022 г. насам ЕЦБ вече не извършва нетни покупки на активи. Освен това тя реши да прекрати от юли 2023 г. реинвестициите по програмата за закупуване на активи.  

На 8 юли 2021 г. публикувахме нашата нова стратегия за паричната политика. От предишния преглед на стратегията през 2003 г. насам в икономиката на еврозоната и в световната икономика настъпиха огромни промени. Влиянието на намалената производителност, променените демографски условия и последиците от финансовата криза отслабиха способността ни да постигаме целите си само чрез промяна на основните лихвени проценти. В допълнение към това глобализацията, цифровизацията, заплахата за екологичната устойчивост и промените във финансовата система изправят пред предизвикателства провеждането на паричната политика.

Въпреки че правомощията ни са предоставени по силата на Договорите, разработването на стратегията на паричната ни политика зависи от нас. Тази стратегия описва как възнамеряваме да постигнем първостепенната си цел – ценова стабилност в еврозоната, като използваме подходящ набор от инструменти на паричната политика. Съгласно новата стратегия ЕЦБ се стреми към симетрична инфлационна цел от 2%, при което инфлация, която е под целта, е също толкова нежелателна, колкото и инфлация, която е твърде висока.

Искате ли да научите повече за инструментите, мерките и решенията по паричната ни политика?

Искате ли да узнаете повече за най-важните моменти в прегледа на стратегията?

Целта на европейския банков надзор е да гарантира сигурността и устойчивостта на европейската банкова система, да увеличава финансовата интеграция и стабилност и да осигурява последователност в надзора.

Единният надзорен механизъм (ЕНМ) е системата за банков надзор в Европа. Той се състои от банковия надзор в ЕЦБ и националните надзорни органи на участващите държави.

Призоваваме всички да ни съобщават пряко за предполагаеми нарушения на съответното право на Съюза чрез нашата платформа за докладване на нарушения. ЕЦБ осигурява нужната защита както за лицата, които подават сигнали за нарушения, така и за онези, които са обвинени в тях, както и за всички свързани лични данни.

В ЕЦБ смятаме, че е от решаващо значение информацията да бъде достъпна. Стремим се към максимална прозрачност, като същевременно осигуряваме поверителност по въпросите, които засягат начина ни на работа.

Информацията за отделни поднадзорни банки е изрично защитена от редица изисквания за опазване на професионалната тайна, предвидени в европейското законодателство (например в Директивата за капиталовите изисквания).

Достъпът до документите на ЕЦБ е регламентиран от Решение ЕЦБ/2004/3 от 4 март 2004 г. (изменено). В съответствие с нашия ангажимент за откритост и прозрачност създадохме публичен регистър на документите, за да позволим и улесним научни изследвания.

Банките под прекия надзор на ЕЦБ се наричат значими институции, а онези, над които упражняваме непряк надзор, се наричат по-малко значими институции.

Надзорните органи подлагат на оценка рисковете, пред които са изправени банките, и проверяват дали те са в състояние да ги управляват подобаващо. Това се нарича „процес по надзорен преглед и оценка“ (ПНПО) и целта му е да даде възможност за последователна оценка на рисковите профили на банките и за вземане на решения относно необходимите надзорни мерки.

Надзорните органи използват стрес тестове, за да оценят доколко банките могат да се справят с финансови и икономически сътресения. Резултатите от стрес тестовете помагат на надзорните органи да установят уязвимостите на банките и да предприемат мерки срещу тях на ранен етап в рамките на надзорния диалог.

Неотдавнашни събития по време на пандемията и руското нашествие в Украйна потвърдиха колко е важно критичните услуги да бъдат защитени от атаки и прекъсвания. За да бъде финансовият сектор на ЕС по-силен и по-устойчив в цифрово отношение, ЕЦБ разглежда експозициите на банките на рискове, свързани с информационните технологии, и подлага на оценка капацитета им за управление на риска. За целта се използва рамката на ЕЦБ за докладване на киберинциденти, освен това се прави преглед на отговорите на банките в годишния въпросник за риска, свързан с информационните технологии. Също така, през 2024 г. ЕЦБ ще проведе тематичен стрес тест за киберустойчивостта, чиято цел е да се провери как банките успяват да реагират при успешна кибератака и как се възстановяват от нея.

ЕЦБ може да налага санкции, например имуществени, на поднадзорни банки, нарушаващи пряко приложимо законодателство на ЕС или решения или разпоредби на ЕЦБ. Когато нарушението е на национално законодателство, чрез което се прилагат директиви на ЕС, когато нарушението е извършено от физическо лице или когато трябва да се наложи неимуществена санкция, ЕЦБ може да поиска от съответния национален компетентен орган (НКО) да задейства приложимата процедура. НКО провеждат тези процедури и вземат решения за следващите от тях санкции в съответствие с приложимото национално законодателство.

Санкциите, наложени от ЕЦБ в рамките на нейните надзорни задачи, се публикуват на уебсайта на ЕЦБ:

Създаването на еврото беше забележително постижение в усилията за обединяване на европейците, тъй като им даде възможност много по-лесно и безопасно да пътуват, учат и работят в чужбина. Договорът от Маастрихт е един от най-важните етапи в хода на европейската интеграция и един от резултатите от него е подготовката за въвеждане на обща парична единица.

ЕЦБ проучва възможността за въвеждане на цифрово евро. То би представлявало електронна форма на пари, емитирани от Евросистемата. Като пари на централната банка цифровото евро ще бъде безрисково. В момента парите в брой са единствените централнобанкови пари, използвани за плащания на дребно. Цифровото евро би било още един начин за извършване на плащания в евро, който не замества парите в брой, а по-скоро ги допълва. То би било конвертируемо (едно към едно) във всички други форми на евро, като например банкноти.

Цифровото евро би съчетало ефективността на цифров платежен инструмент със сигурността на централнобанковите пари. То ще помогне на ЕС да поддържа независимост от цифровите платежни средства, емитирани и контролирани извън еврозоната. Цифровото евро също така би осигурило финансова стабилност и паричен суверенитет и би допринесло за запазване на доверието в плащанията в цифровата епоха.

Криптоактивите са същностно различни от централнобанковите пари – цените им са изключително непостоянни, което ги прави трудни за използване като платежно средство или като разчетна единица. Криптоактивите нямат присъща стойност и няма публична институция, която да ги подкрепя. Подобни са опасенията и по отношение на „стабилните валути“ – надеждността им в крайна сметка зависи от емитиращия субект и от базовите активи. Те също така зависят от това емитентът да спази обещанието си да запази стойността им стабилна с течение на времето. Цифровото евро от друга страна би представлявало централнобанкови пари. Това означава, че ще бъде емитирано от централна банка и разработено така, че да отговаря на нуждите на гражданите и да зачита неприкосновеността на личния им живот. Освен това то би било безрисково.

Експерти от Евросистемата са установили редица основни изисквания, които помагат да се изяснят евентуалните характеристики на цифровото евро. Те включват лесна достъпност, стабилност, сигурност, ефективност, неприкосновеност на личния живот и спазване на закона. Цифровото евро би било разработено така, че да е съвместимо със съществуващи платежни услуги, улеснявайки предоставянето на общоевропейски плащания и други услуги на потребителите.

Евросистемата не се интересува от събирането на данни за плащанията на отделните потребители, от проследяване на поведението по отношение на плащанията и от споделянето на подобни данни с държавни органи или други обществени институции.

Потребителите вероятно ще трябва да удостоверяват самоличността си при достъп до услуги в цифрово евро, но въпреки това при плащанията им може да бъде гарантирана висока степен на неприкосновеност на личните данни.

Евробанкнотите са осезаем, видим символ на европейското единство. Наше задължение е да поддържаме тяхната актуалност. Като част от редовния процес на разработване на банкноти, 20 години след въвеждането на първото евро, е време да се преразгледа дизайнът на евробанкнотите.

През декември 2021 г. ЕЦБ започна да проучва идеи за нова тема като първа стъпка към въвеждане на нов дизайн на евробанкнотите, така че европейците да ги чувстват по-близки, като същевременно се гарантира, че в новите банкноти и техните защитни елементи се използват най-добрите и най-устойчивите налични технологии.

Процесът на преработване се състои от два последователни етапа: избор на нова тема и разработване на нови проекти. Широката общественост участва от началото до края на процеса чрез обществени проучвания, провеждани както от ЕЦБ, така и от независима изследователска агенция.

В момента се предвижда Управителният съвет на ЕЦБ да вземе решение за новия дизайн на евробанкнотите през 2026 г.

Вече не се емитират банкноти от 500 €. Те обаче остават законно платежно средство, така че ще можете да ги използвате като средство за разплащане и средство за съхранение на стойността.

Изображения на евробанкноти могат да се използват за непрофесионални цели без предварително разрешение от наша страна, стига да са спазени всички приложими правила (по-специално член 2 от Решение ЕЦБ/2013/10), за да се гарантира, че копието не може да се сбърка с истинска банкнота, защото това би накърнило доверието в еврото.

Ако желаете да използвате изображения на евробанкноти с висока резолюция за професионални цели, трябва да се свържете с нас на Euro-Banknotes-Images@ecb.europa.eu, за да направим оценка на случая. Ако заявката Ви бъде одобрена, ще Ви бъдат изпратени съответните електронни изображения.

Услугите в TARGET са създадени от Евросистемата и се управляват от нея. Те осигуряват свободно движение на пари, ценни книжа и обезпечения навсякъде в Европа.

Тези инфраструктурни услуги на финансовите пазари включват T2 (за сетълмент на големи плащания), T2S (за сетълмент на ценни книжа), TIPS (услуга за незабавни плащания на дребно) и ECMS (услуга за управление на обезпечения). За сетълмент на всички тези услуги се използват пари на централната банка. T2 е най-широко използваната от централните и търговските банки платформа за големи плащания.

Молим да отбележите, че ЕЦБ и националните централни банки не могат да предоставят информация за състоянието на отделни банкови преводи, независимо дали в рамките на еврозоната или извън нея. 

TIPS е услуга в TARGET, въведена от ЕЦБ и националните централни банки през 2018 г. Тя дава възможност на доставчиците на платежни услуги да предлагат на своите клиенти парични преводи в реално време, денонощно. Благодарение на TIPS незабавните плащания вече могат да се извършват бързо и безопасно.

Каква е нашата стратегия за парите в брой? Защо са важни парите в брой? Как предпочитат да плащат хората в еврозоната?

Защо са толкова важни платежните системи?

В ЕЦБ сме силно заинтересовани да предприемем мерки в рамките на мандата си по отношение на климатичните рискове. Изменението на климата е важно за нас, защото засяга икономиката, а това от своя страна засяга нашата цел да поддържаме цените стабилни. То се отразява и върху начина, по който упражняваме надзор над банките, и върху начина, по който управляваме собствената си експозиция на рискове, свързани с климата.

Ние публикуваме редовно на нашите уебсайтове информация как ЕЦБ подхожда към темата за изменението на климата:

През 2020 г. и 2021 г. ЕЦБ въведе набор от мерки по паричната политика и банковия надзор, с които да редуцира въздействието на пандемията върху икономиката на еврозоната и да подкрепи всички европейски граждани.

В тези често задавани въпроси са изложени подробности за свързаните с пандемията мерки, предприети от банковия надзор в ЕЦБ през 2020 г. и 2021 г.

Една от мерките на паричната политика беше програмата за закупуване на активи в условията на извънредна ситуация, причинена от пандемия (PEPP) – програма за закупуване на активи, чието начало бе поставено през март 2020 г. Целта на PEPP беше да се помогне на гражданите, фирмите и правителствата да получат достъп до необходимите им средства при благоприятни условия и по този начин да се помогне на икономиката да се справи с предизвикателствата, породени от пандемията.

На 10 февруари 2022 г. обявихме края на последните временни мерки за подпомагане, които все още бяха достъпни за банките.