Годината в кратък обзор

Макар че икономическият подем в еврозоната продължи през 2018 г., инерцията на икономическия растеж се забави. Растежът отслабна от 2,5% през 2017 г. до 1,8% през 2018 г. поради възникването на поредица неблагоприятни фактори в хода на годината. Значителен спад в световната търговия, съчетан с редица специфични фактори по държави и сектори, оказа възпиращо въздействие върху външния сектор и по-специално върху преработващата промишленост.

Все пак икономиката на еврозоната остана сравнително устойчива благодарение на продължаващото възстановяване на пазара на труда. Броят на заетите се е увеличил с 10 милиона души спрямо рекордно ниското ниво в средата на 2013 г., а равнището на безработица спадна до 7,8% през декември – най-ниското ниво от октомври 2008 г. насам. Силната динамика на пазара на труда доведе до постоянно и широкообхватно нарастване на заплатите, което достигна 2,2% през последното тримесечие. Нарастването на заетостта и на заплатите от своя страна засили разходите за потребление.

През 2018 г. общата инфлация се увеличи спрямо предходната година до средно ниво от 1,7%, макар че това се дължеше най-вече на поскъпването на енергоносителите. Показателите на базисната инфлация се задържаха в общи линии непроменени през годината. Все пак перспективите за вътрешното търсене, пазара на труда и прираста на заплатите ни вдъхнаха увереност, че инфлацията ще продължи да се доближава към целевото равнище в средносрочен план.

В резултат на това през юни 2018 г. Управителният съвет планира да намали месечния темп на нетните покупки по програмата за закупуване на активи до 15 млрд. евро от септември и при условие че постъпващите данни потвърдят средносрочните перспективи за инфлацията, да прекрати нетните покупки през декември. Същевременно Управителният съвет съобщи, че очаква основните лихвени проценти на ЕЦБ да останат на сегашното си равнище най-малко през периода, обхващащ и лятото на 2019 г.[1], и във всеки случай толкова дълго, колкото е необходимо, за да се осигури развитие на инфлацията все така в синхрон с очакванията за устойчива корекция.

През декември Управителният съвет направи преглед на икономическите перспективи и заключи, че оценката от юни остава в общи линии точна. Въз основа на това той прекрати нетните покупки по програмата за закупуване на активи и потвърди разширения ориентир за паричната политика по отношение на тренда на лихвените проценти. Успоредно с това той потвърди необходимостта от запазване на значителните стимули от страна на паричната политика в подкрепа на по-нататъшното натрупване на вътрешен ценови натиск и на развитието на общата инфлация в средносрочен план.

Такъв стимул се предоставя от ориентира за основните лихвени проценти, подкрепен от реинвестиране на постъпленията по главници на ценни книжа с настъпващ падеж от значителния обем активи, придобити по програмата за закупуване на активи. Управителният съвет съобщи, че реинвестициите ще се извършват за продължителен период от време след датата, на която ЕЦБ ще започне да повишава основните лихвени проценти, и при всички случаи докогато това е необходимо за поддържането на благоприятни условия за ликвидност и достатъчно голямо парично стимулиране.

Управителният съвет също така потвърди, че във всеки случай е готов да внесе корекции във всички свои инструменти, както е целесъобразно, за да осигури по-нататъшното устойчиво доближаване на инфлацията към целевото равнище.

Продължаващото възстановяване във вътрешен план и микро- и макропруденциалните мерки също допринесоха за устойчивостта на финансовия сектор през 2018 г. Агрегираното съотношение на базов собствен капитал от първи ред на значимите институции достигна 14,2% в края на третото тримесечие на 2018 г. Наличностите от необслужвани кредити намаляха с 94 млрд. евро през първите три тримесечия на 2018 г., а агрегираният коефициент на необслужвани кредити на значимите институции в еврозоната спадна до 4,2% спрямо 5,2% година по-рано.

Поемането на риск в някои части на финансовите пазари и пазарите на недвижими имоти допринесе за появата на леки признаци на надценяване в някои области при отчетливи разлики между държавите, докато в небанковия финансов сектор рисковете продължиха да нарастват. При тези условия в държави от еврозоната бяха приложени макропруденциални мерки за редуциране на системните рискове: през 2018 г. ЕЦБ подложи на оценка 103 уведомления за решения по макропруденциалната политика, изпратени от национални органи.

ЕЦБ продължи да подкрепя реформата на референтните лихвени проценти в еврозоната, като през 2018 г. разработи нов референтен лихвен процент за паричния пазар. През юни 2018 г. тя публикува методологията за краткосрочния лихвен процент в евро (€STR), след като получи широка подкрепа в две обществени допитвания. €STR се основава на среднодневен обем на сделките от около 32 млрд. евро; те се извършват от около 32 банки. През септември 2018 г. работната група на частния сектор по безрисковите лихвени проценти в евро препоръча €STR да замени ЕОНИА. €STR ще стане достъпен през октомври 2019 г. след период на задълбочено вътрешно тестване от Евросистемата.

През 2018 г. бе отбелязана и голяма крачка напред на плащанията в евро. През ноември Евросистемата въведе в действие услугата сетълмент на незабавни плащания в ТАРГЕТ (TIPS), чрез която незабавни плащания могат да се извършват денонощно и за по-малко от 10 секунди.

Както показва Евробарометър от декември, през 2018 г. подкрепата за еврото е нараснала до 75%. ЕЦБ продължи усилията си за комуникация с гражданите на еврозоната и за подобряване на отчетността и прозрачността, като представяше дейността си пред Европейския парламент, но също и като разширяваше своя „Диалог с младите хора“ и популяризираше своя уебсайт, каналите си в социалните медии и Центъра за посетители.

Ако насочим поглед към идната година, значителните стимули от страна на паричната политика остават решаващи за осигуряването на по-нататъшно натрупване на вътрешен натиск за повишаване на цените в средносрочен план. Като се имат предвид продължаващата несигурност, свързана с геополитически фактори, заплахата от протекционизъм и уязвимостите във възникващите пазари, провеждането на паричната политика в еврозоната все така изисква търпение, благоразумие и постоянство.

Франкфурт на Майн, април 2019 г.

Марио Драги
Председател


Годината в числа


1 Икономическата активност продължи да нараства с темпове над потенциалните, а натискът върху разходите се засили и разшири

След изключително високите темпове на растеж през 2017 г. икономическият подем в еврозоната продължи и през 2018 г., макар и с по-бавни темпове, тъй като по-слабото външно търсене и някои специфични за отделните страни и сектори фактори ограничаваха растежа. Същевременно основните фактори на вътрешното търсене се запазиха. По-нататъшното подобряване на пазара на труда стимулираше частното потребление, а благоприятните условия за финансиране и подобряващите се баланси продължиха да оказват положително влияние върху бизнес инвестициите. Продължаващият подем и затягането на условията на пазара на труда намериха отражение и в по-нататъшно засилване и разширяване на натиска върху вътрешните разходи. Същевременно измерителите на базисната инфлация останаха като цяло слаби. В перспектива обаче се очаква базисната инфлация да се повишава в средносрочен хоризонт, подкрепяна от мерките на ЕЦБ по паричната политика, от продължаващия икономически подем и от засилващия се растеж на заплатите.


1.1 По-слабо балансиран икономически подем в световен мащаб

Глобалният растеж продължава с темпове близо до дългосрочната му средна величина

Световният икономически подем продължи с устойчив темп от 3,6% през първите три тримесечия на 2018 г., който беше сходен с този от предходната година и близо до дългосрочната му средна величина (виж графика 1). Независимо от това обаче засилването на икономическата активност стана по-неравномерно и не толкова синхронизирано по страни. Въпреки че в САЩ растежът остана силен, в редица други икономики се забави, включително в Япония и в някои страни с възникващи пазари, в частност в Турция и Аржентина. През втората половина на годината активността в Китай също намаля. Разглеждайки отделните компоненти, растежът на индустриалното производство и на световната търговия се забави, докато при частното потребление той остана значителен.

Графика 1

Растеж на световния БВП

(годишно процентно изменение; тримесечни данни)

Източници: Haver Analytics, национални източници и изчисления на ЕЦБ.
Забележки: Регионалните агрегати са изчислени при използване на БВП, коригиран с теглата по паритет на покупателната способност. Пунктирите показват дългосрочните средни величини (март 1999 г. – септември 2018 г.).

В много държави темповете на безработица останаха на следкризисните си ниски нива

Тъй като сегашният световен икономически подем навлезе в деветата си поредна година, коефициентът на безработицата и в държавите с развити икономики, и в икономиките с възникващи пазари продължи да намалява, като в много държави остана на следкризисните си ниски равнища. В отделни случаи, като Обединеното кралство и Япония, той достигна най-ниските си равнища в ретроспективен план. Ясно пролича недостигът на работна ръка в някои развити икономики, най-вече на тясно специализирани и висококвалифицирани работници.

Налице са все по-явни признаци, че продължаващото в световен мащаб намаляване на застоя както при производствените мощности, така и на пазара на труда постепенно, макар и слабо, се проявява в по-бързо нарастване на работните заплати и по-висока базисна инфлация. В държавите от ОИСР базисната инфлация, без храните и енергията, се ускори до 2,1% през 2018 г. Общата инфлация нарасна със значително по-висок темп и достигна 2,6% на годишна база, макар и да спадна през второто полугодие най-вече поради по-ниските цени на петрола (виж графика 2).

Графика 2

Темпове на инфлация в държавите от ОИСР

(годишно процентно изменение; месечни данни)

Източници: Haver Analytics, ОИСР и изчисления на ЕЦБ.

Динамиката по линия на предлагането беше ключов фактор за движението на цените на петрола през 2018 г. в условията на значително търсене в световен мащаб и ограничени запаси. През първото полугодие цените на петрола постепенно нараснаха от около 67 щ.д. за барел до 79 щ.д. за барел в резултат от по-стриктно от очакваното спазване на споразумението за съкращаване на производството между 22 страни от ОПЕК и производители извън ОПЕК. До началото на есента цените на петрола се колебаеха между 70 щ.д. и 86 щ.д. за барел, но към края на годината спаднаха до около 52 щ.д. за барел. Покачването им до максимално високата стойност от 86 щ.д. за барел в началото на октомври беше свързано с опасенията от рязко съкращаване на иранския износ на петрол след възобновяването на санкциите от страна на САЩ. Въпреки това обаче към края на декември цените намаляха значително под влияние на изгледите за по-слабо търсене, съчетани с опасенията от свръхпредлагане поради увеличаване на производството в САЩ, някои държави – членки на ОПЕК, и Руската федерация. Освен това имаше и някои изключения от санкциите, наложени срещу Иран. Междувременно цените на непетролните борсови стоки като цяло се понижиха през 2018 г. (в доларово изражение).[2] Цените на храните и металите останаха устойчиви през първата половина на 2018 г. Цените на храните се понижиха през второто полугодие поради голямото предлагане в световен мащаб и опасенията, свързани с прилаганите от САЩ мита и с възможните ответни мерки на засегнатите държави. От лятото цените на металите също се понижиха поради по-слабото търсене от страна на Китай и опасения от ескалиране на напрежението в търговията.

Ефективният валутен курс на еврото се повиши

От началото на 2018 г. обменният курс на еврото се повиши в номинално ефективно изражение (виж графика 3). При двустранните курсове то поевтиня спрямо останалите основни валути. Поевтиняването на еврото беше особено ясно изразено спрямо щатския долар, японската йена, както и спрямо швейцарския франк, макар и в по-малка степен. Същевременно еврото поскъпна значително спрямо повечето валути на държавите с възникващи пазари, по-конкретно спрямо китайския юан, а и спрямо турската лира и аржентинското песо в резултат на вътрешна нестабилност.

Графика 3

Валутен курс на еврото

(дневни данни; 1 януари 2015 г. = 100)

Източници: „Блумбърг“, Хамбургски институт по международна икономика, ЕЦБ и изчисления на ЕЦБ.
Забележка: Номинален ефективен валутен курс спрямо 38 основни търговски партньори.

Търговската несигурност влошаваше перспективите пред световната икономика

Независимо че световният растеж продължи със значителни темпове, рисковете и несигурността все повече помрачаваха икономическите перспективи. По-конкретно, несигурността в търговията се засили след действията на администрацията на САЩ и ответните реакции на техните търговски партньори. Кулминационната точка беше достигната през лятото с двукратно обявените от администрацията на САЩ мита върху вноса на китайски стоки на стойност 250 млрд. щ.д. и ответната мярка на Китай спрямо 110 млрд. щ.д. износ от САЩ. Освен това съмненията относно Брекзит също оказаха влияние върху перспективите за търговията. Въпреки че в световен мащаб прякото влияние на тези мита би трябвало да остане ограничено, заплахата от протекционизъм може да подкопае доверието, да разкъса световната верига на стойността и да повлияе негативно върху инвестициите, което на свой ред да породи риск от надценяване на перспективите за развитието на световната икономика. Към края на годината вече бяха налице признаци, че несигурността в търговията е започнала да се отразява върху поведението на бизнеса. Ако търговските спорове продължават да се изострят, световният икономически растеж може да бъде сериозно застрашен.


1.2 Икономическият растеж се забави, но продължи да съответства на протичащия икономически подем

След извънредно високите темпове на растеж през 2017 г. реалният БВП в еврозоната през 2018 г. забави растежа си до 1,8% (виж графика 4). Въпреки че това забавяне се дължеше главно на по-слабата световна търговия, влияние оказаха и фактори с преходен характер. През първата половина на 2018 г. неблагоприятните метеорологични условия и протестите, свързани с колективни трудови спорове, по-конкретно в транспортния сектор, се отразиха върху производството в редица държави. През второто полугодие, и в частност през третото тримесечие, се наблюдаваха сериозни сътресения в автомобилостроенето след въвеждането от 1 септември на хармонизираната в световен мащаб процедура за изпитване на лекотоварни (пътни) превозни средства. Освен това забавянето на растежа беше съпроводено с нарастване на политическата несигурност най-вече поради вероятността за засилване на протекционизма.

Графика 4

БВП на еврозоната в реално изражение

(годишно процентно изменение; принос, процентни пунктове)

Източници: Евростат и изчисления на ЕЦБ.
Забележка: Годишният растеж на БВП за четвъртото тримесечие на 2018 г. е въз основа на предварителната моментна оценка, а последните наблюдения за компонентите са за третото тримесечие на 2018 г.

В същото време базисната инерция на растежа остана стабилна

В същото време базисната инерция на растежа остана стабилна, стимулирана от укрепналия пазар на труда и устойчивото нарастване на доходите и печалбите. Косвените ефекти върху вътрешното търсене в резултат от отслабването и засилилата се несигурност на външното търсене останаха засега ограничени.

Частното потребление в еврозоната през 2018 г. нарасна средногодишно с около 1,3% в резултат на по-високите доходи от труд и благоприятните условия на финансиране. Същевременно постепенно повишаващите се от средата на 2017 г. цени на петрола не засегнаха чувствително растежа на реалния разполагаем доход. Със засилването на икономическия подем приносът на данъците и трансферите през 2018 г. стана донякъде по-силно отрицателен. В благоприятни времена автоматичните бюджетни стабилизатори имат сдържащ ефект върху растежа на реалния разполагаем доход.

Увеличаването на вътрешното търсене, добрите условия на финансиране и рентабилността на предприятията продължиха да стимулират бизнес инвестициите в еврозоната през 2018 г. Инвестициите нараснаха и в сектори, изпитващи недостиг на производствени мощности, като транспорта. По-слабо динамичната външна среда обаче и засилилата се несигурност в световен мащаб, в частност по отношение на търговската политика, затрудниха инвестиционната активност на фирмите, особено на онези от тях, които са по-силно изложени на влиянието на външната среда. В бъдеще растежът на бизнес инвестициите вероятно ще се забави поради по-неблагоприятната външна среда и по-слабото крайно търсене, както и поради очакваното постепенно затягане на условията за финансиране.

Инвестициите в строителството – както жилищното, така и нежилищното – също продължиха да се увеличават, макар и от ниски равнища, успоредно с възстановяването на пазара на жилища в еврозоната. Това на свой ред отразяваше по-голямото вътрешно търсене, стимулирано от нарастването на реалните доходи, ниските лихвени проценти и благоприятните условия на кредитиране. Независимо от това проблемите на пазара на труда през 2018 г. ограничиха растежа в строителството.

Приносът на външния сектор за общото състояние на икономиката в еврозоната през 2018 г. беше определено скромен и във всички случаи значително по-слаб от този през 2017 г. Намаляващото външно търсене, особено от Азия и главно на инвестиционни стоки, дължащо се на по-голямата несигурност и засилилото се напрежение в търговията, подкопа износа на еврозоната за този регион и подейства като спирачка за общия принос на нетната търговия за БВП. Износът за Обединеното кралство и Китай беше най-силно засегнат от променящата се международна среда, докато износът за Съединените щати се повлия благоприятно – може би поради очакванията във връзка с риска администрацията на САЩ да наложи мита и върху вноса от ЕС. Динамиката на търговията в еврозоната първоначално бе устойчива, подкрепяна от положителните икономически тенденции в региона. През втората половина на 2018 г. обаче тя отслабна значително, тъй като несигурността в областта на търговията и новите стандарти за емисиите на автомобилите оказаха отрицателно въздействие върху търговията с машини и оборудване и с автомобили. Някои затруднения може да са били предизвикани и от предишни повишения на обменния курс на еврото.

През 2018 г. растежът на производството запази всеобхватния си характер по икономически сектори (виж графика 5). Съвкупната брутна добавена стойност продължи да се увеличава, с около 2%, т.е. малко по-слабо, отколкото през предходната година, но близо до отчетените през 2015 г. и 2016 г. темпове. Нарастването на добавената стойност в индустрията (без строителството) и в сектора на услугите се ускори с около 2% през 2018 г. Същевременно добавената стойност в строителството, макар и още под предкризисното си равнище, продължи да нараства (с около 4%). Това отново доказва, че строителният отрасъл се възстановява все по-успешно след продължителния период на спад или слаб растеж, наблюдаван от началото на финансовата криза през 2008 г.

Графика 5

Реална брутна добавена стойност на еврозоната по икономически дейности

(индекс: 1 трим. 2010 г. = 100)

Източници: Евростат и изчисления на ЕЦБ.
Забележка: Последните наблюдения са за третото тримесечие на 2018 г.

Пазарите на труда в еврозоната продължиха да се подобряват, въпреки че възрастовата структура на заетите се промени

През 2018 г. пазарите на труда в еврозоната продължиха да се възстановяват и след „дъното“, достигнато през 2013 г., заетите се увеличиха с около 10 млн. души

През 2018 г. пазарът на труда в еврозоната продължи да се възстановява (виж графика 6). Равнището на безработица продължи да се понижава през 2018 г. и през декември беше 7,8% – най-ниското от октомври 2008 г. насам. Започналото през втората половина на 2013 г. намаляване на безработицата се наблюдаваше и при двата пола, както и във всички възрастови групи, независимо че равнищата останаха твърде различни в отделните държави от еврозоната. Към четвъртото тримесечие на 2018 г. броят на заетите в еврозоната бе с 1,3% над равнището за същото тримесечие на 2017 г., или с 6,7% над най-ниското за последните години равнище, отбелязано през второто тримесечие на 2013 г. За целия период на възстановяване заетостта се увеличи с около 10 млн. души. В резултат тя надхвърли максималното си предкризисно равнище, отбелязано през първото тримесечие на 2008 г. Нарастването на заетостта през периода на възстановяване беше широкообхватно по държави и сектори и се дължеше на все по-голямото предлагане на работна ръка.

Графика 6

Показатели за пазара на труда

(процент от работната сила; темп на растеж на тримесечна база; сезонно изгладени данни)

Източник: Евростат.
Забележки: Последните наблюдения са за четвъртото тримесечие на 2018 г. Тримесечният растеж на заетостта за четвъртото тримесечие на 2018 г. е по предварителна моментна оценка.

По-внимателното проучване на структурата на растежа на заетостта през периода на възстановяване показва, че нарастването е съсредоточено при по-възрастното население.[3] Всъщност около три четвърти от общия прираст на заетите сe дължи на хората на възраст между 55 и 74 години. Увеличението на заетостта сред по-възрастното население през периода на възстановяване отразява главно нарастващия коефициент на икономическа активност на тази група. Може да се допусне, че това се дължи предимно на отражението на предишни пенсионни реформи, както и на повишаващото се образователно равнище при тази група. Значителното нарастване на дела на по-възрастните работници може да доведе до сериозни промени в икономиката, които ще се отразят върху структурата на потреблението, спестяванията и инвестициите, както и върху работната заплата и динамиката на производителността на труда.[4] През периода на възстановяване около една трета от растежа на заетостта се дължи на заетите на непълен работен ден, което е пряко свързано с възходящия дългосрочен тренд на нарастващо предлагане на труд от страна на жени и по-възрастни работници, както и на продължаващата концентрация на растежа на заетостта в сектора на услугите.[5] В бъдеще може да се очаква недостигът на работна ръка в някои държави и отрасли да допринесе за отслабването на тези тенденции.

Дефицитът на сектор „държавно управление“ продължава да намалява, но различните рискове остават

Съотношението на дефицита на сектор „държавно управление“ в еврозоната намаля главно поради благоприятната динамика на бизнес цикъла

Съотношението на дефицита на сектор „държавно управление“ в еврозоната продължи да намалява през 2018 г. и достигна 0,6% от БВП – равнище, рядко наблюдавано от началото на Икономическия и паричен съюз (ИПС) през 1999 г. (виж графика 7). Както и през последните няколко години, намаляването на общия дефицит се дължеше в голяма степен на благоприятната динамика на цикъла, съчетана с понижаващи се лихвени разходи, тъй като при падежа скъпият дълг продължи да се заменя с нов дълг, емитиран при по-ниски лихвени проценти. Фискалната позиция на еврозоната[6] беше като цяло неутрална през 2018 г., макар че общият показател за еврозоната прикрива значителни различия между отделните държави, тъй като съвкупно големите извънредни приходи в няколко държави компенсираха процикличното разхлабване на бюджета в уязвимите държави.

Графика 7

Бюджетно салдо на сектор „държавно управление“ и фискална позиция

(процент от БВП)

Източници: Евростат и изчисления на ЕЦБ.

На фона на ускоряващата се икономическа активност по-ниският дефицит на сектор „държавно управление“ допринесе за по-нататъшното намаляване на съотношението „държавен дълг/БВП“ от 86,6% през 2017 г. на 84,8% през 2018 г. Независимо че се предвижда съотношението да спада и през следващите години, трябва да се има предвид, че то остава значително по-високо, отколкото в зората на ИПС. Високите равнища на дълга представляват уязвимо място, и то най-вече за държавите със слаб потенциал за растеж на производството, изправени пред засилващи се демографски проблеми (виж каре 1). Такива държави имат ограничени възможности да коригират фискалната си политика в случай на намаляване на икономическата активност или нарастване на лихвените разходи. Затова е желателно уязвимите държави да натрупват буфери сега, тъй като икономическите условия позволяват това.

Каре 1
Застаряването на населението и фискалните му последици

Застаряването на населението е предизвикателство пред устойчивостта на публичните финанси в еврозоната. Населението застарява, тъй като хората живеят по-дълго и имат по-малко деца. Демографските промени се улавят добре чрез нарастващия коефициент на възрастова зависимост, който показва броя на хората, навършили 65 години, спрямо броя на населението в трудоспособна възраст. Евростат предвижда за еврозоната като цяло този коефициент да нарасне от 31% през 2016 г. на 52% през 2070 г. Най-голямо ще бъде увеличението му през следващите две десетилетия, тъй като поколението от „бума“ на раждаемостта наближава пенсионна възраст. Въпреки че застаряването на населението има и потенциално неблагоприятни макроикономически последици, например за производителността, работната сила и равновесния реален лихвен процент, в това каре се разглежда единствено отражението му върху бюджета.

През следващите десетилетия застаряването на населението ще окаже силно влияние върху публичните финанси. Свързаните с това публични разходи в еврозоната, които представляваха една четвърт от БВП през 2016 г., вече са високи по международните стандарти. Според Доклада за застаряването от 2018 г. се предвижда те да продължат да нарастват до 28% от БВП през 2040 г., след което леко да намалеят до 27% от БВП към 2070 г. (виж графика A).[7] Общата картина прикрива значителни различия по държави. Предвижданите промени в общите разходи, свързани със застаряването, варират през 2016–2070 г. от увеличение с 12,9 процентни пункта от БВП в Люксембург до намаление с 6,4 процентни пункта от БВП в Гърция.[8] Ако проблемът с нарастването на разходите, свързани със застаряването, не бъде разрешен, в средно- и дългосрочен хоризонт те ще набъбнат до много големи размери. Това ще застраши фискалната устойчивост още в средносрочен хоризонт, и то най-вече в държавите, в които равнището на публичния дълг вече е високо (виж графика Б). Но в няколко държави, по-конкретно Франция, Италия и Испания, натискът за увеличаване на разходите, свързани със застаряването, се предвижда да отслабне към 2070 г. спрямо най-високите им равнища в средносрочен хоризонт (виж графика A).

Графика A

Общи разходи, свързани със застаряването на населението в еврозоната

(процент от БВП)

Източник: 2018 Ageing Report.

Графика Б

Натиск за увеличение на разходите, свързани със застаряването, и текущи нива на дълга по държави

(абсциса: съотношение „държавен дълг/БВП“ през 2017 г.; ордината: изменение на общите разходи, свързани със застаряването на населението, като процент от БВП, 2016–2040 г.)

Източници: 2018 Ageing Report и Евростат.
Забележка: Без Гърция, тъй като тя е статистически нетипичен случай със съотношение „дълг/БВП“ в размер на 176,1% през 2017 г. и намаление на общите разходи, свързани със застаряването, с 4,6% от БВП.

Публичните разходи, свързани със застаряването, включват най-вече разходи за пенсии, както и за здравеопазване и дългосрочни грижи. С увеличаване броя на лицата, получаващи пенсии от националните пенсионноосигурителни системи, и намаляване броя на извършващите пенсионни вноски дефицитът на пенсионните системи, а оттам и общият бюджетен дефицит ще нарастват, ако параметрите не се коригират. Нещо повече, очаква се системите за здравеопазване и дългосрочни грижи да увеличат бремето върху публичните финанси през следващите десетилетия, тъй като тези услуги се финансират главно от обществени системи. Ефектът от застаряването върху публичните приходи е по-неясен, тъй като отражението му върху различните данъчни основи (например върху потреблението, доходите от труд и капитала) се компенсира частично и се очаква да варира във времето.

За да се отрази известната несигурност, съпровождаща прогнозите за разходите, свързани със застаряването, в Доклада за застаряването са включени няколко неблагоприятни сценария за риска и анализи на чувствителността, които в действителност показват по-голям натиск върху разходите (виж графика В). Единият сценарий за риска предполага по-високи разходи за здравеопазване и дългосрочни грижи въз основа на по-широкото използване на скъпа медицинска апаратура и по-голямото сближаване в стандарта на живот. При този сценарий в края на прогнозния хоризонт през 2070 г. увеличението на общите разходи, свързани със застаряването, би било над два пъти по-голямо от заложеното в базовия сценарий. По-ниският темп на растеж на съвкупната факторна производителност (TFP) от допускания в прогнозите при базовия сценарий също предполага значително по-високи разходи в дългосрочен хоризонт.

Графика В

Сценарии за разходите, свързани със застаряването на населението в еврозоната

(процент от БВП)

Източник: 2018 Ageing Report.
Забележки: Сценарият за риска при намаляваща съвкупна факторна производителност допуска сближаване към по-нисък темп на растеж на TFP към 2070 г. (т.e. до 0,8% вместо 1%). Сценарият на Работната група по въпросите на застаряването на населението относно риска допуска по-висока еластичност на разходите за здравеопазване спрямо дохода (поради по-широко използване на скъпи медицински технологии) и по-високи разходи за дългосрочни грижи (поради разширяващ се обхват на техните получатели и по-голямо сближаване по отношение на реалния стандарт на живот).

За справяне с бъдещия натиск за увеличение на разходите, свързани със застаряването, повечето държави от еврозоната през последните години провеждат пенсионни реформи, които в някои случаи са съпроводени с по-ограничени промени в системите за здравеопазване и дългосрочни грижи. Подобни реформи отразяват по-конкретно опасения за фискалната устойчивост, породени от кризата с държавните дългове. Особено съществени са пенсионните реформи в държави, в които се прилагат програми за макроикономическо приспособяване. Въпреки че тези реформи спомагат за частично ограничаване на рисковете за устойчивостта на пенсионните системи, напоследък темпът им се забавя, а в някои случаи усилията за реформи дори претърпяват обрат или се сблъскват със сериозен риск от това.

В бъдеще държавите, чието равнище на държавния дълг вече е високо, е необходимо да се предпазват именно от предстоящи демографски проблеми. За да ограничат потенциалния натиск върху разходите по линия на системите за социално осигуряване, държавите трябва, ако не са изградили фискални буфери, да продължат реформите, без да допускат връщане назад. Що се отнася до конкретните политически действия, необходимостта от реформи в отделните държави е различна, отразявайки също различията в стартовата позиция и в обществените предпочитания. В действителност някои държави може да предпочетат реформиране на социалните плащания или да насърчат частния сектор да осигурява повече пенсии, отколкото досега. Други държави е възможно да се придържат към обвързване на пенсионната възраст с очакваната продължителност на живота, запазвайки пенсионния коефициент (pension benefit ratio) на системата. Трети на свой ред може да изберат по-високи ставки на социалноосигурителните вноски, макар това да увеличи тежестта за по-младите поколения. Тези варианти не са взаимно изключващи се и може да се комбинират. При разработването на пенсионни реформи е важно също да се имат предвид възможните отражения върху предлагането на труд и върху предлагането в икономиката, тъй като по-високите нива на потенциалния растеж са съществени за по-доброто социално осигуряване. В идеалния случай пенсионните реформи трябва да са съпроводени с реформи на пазара на труда, по-конкретно като се стимулира участието на по-възрастните работници. И накрая, сериозно предизвикателство при формирането на фискалната политика е да се избягва засилване на несигурността относно риска от обрат в реформите, което може да подкопае фискалната устойчивост.

Пактът за стабилност и растеж е спазван най-малко от най-уязвимите държави

Във връзка с това обезпокоителен е фактът, че най-силно уязвимите към шокове държави най-малко спазват Пакта за стабилност и растеж (ПСР). Всъщност според прогнозите на ЕК повечето държави, които още не са постигнали стабилни бюджетни позиции, не са изпълнили ангажиментите си по ПСР през 2018 г. В четири от седемте държави от еврозоната, оценени от ЕК като изложени през 2018 г. на риск от отклонение от предпазния лост на ПСР – Белгия, Франция, Италия и Португалия, – съотношението на дълга е над 90% от БВП. Освен това, макар че се предвижда Испания – единствената държава, подлежаща през 2018 г. на процедура при прекомерен дефицит (ППД), да спази през годината крайния си срок за корекция, зад това постижение вместо препоръчаното подобрение се крие висок и нарастващ структурен дефицит. Нещо повече, оценката на ЕК показва, че според проектобюджетите за 2019 г. само десет държави възнамеряват да спазят разпоредбите на ПСР. Особено обезпокоителен е фактът, че повечето държави с високо съотношение на дълга не влизат в тази група.

Темпът на реформи в еврозоната остава слаб

Напредъкът в реформите се забави; нито една от конкретните препоръки по държави от 2017 г. не е изцяло изпълнена

Конкретните препоръки по държави представляват съобразени със спецификата на съответната държава препоръки за засилване на икономическия растеж и устойчивостта при поддържане на стабилни публични финанси. Те се приемат в Европейския съвет от държавите членки колективно. Както и през предходната година, ЕК заключи, че при преобладаващата част (над 90%) от препоръките за реформи, дадени на държавите от еврозоната през 2017 г., се наблюдава само „известен“ или „ограничен“ напредък, но никоя от тях не е изпълнена изцяло (виж графика 8).[9]

Графика 8

Изпълнение на конкретните препоръки от държавите в еврозоната

Източници: Изчисления на ЕЦБ въз основа на докладите на ЕК за всяка държава.
Забележки: Графиката показва изпълнението на конкретните препоръки за всяка държава на равнище подраздел за дадена година, оценено от ЕК в съответните доклади по държави, публикувани през следващата година. „Цялостно прилагане“ означава, че държавата членка е приложила всички необходими мерки за адекватно изпълнение на препоръките; „съществен напредък“ означава, че държавата членка е предприела мерките, които в голяма степен способстват за изпълнението на конкретните препоръки, повечето от които са приложени; „известен напредък“ означава, че държавата членка е приела мерки, които частично изпълняват препоръките, и/или е приела мерки за изпълнение на препоръките, но е необходима още много работа за цялостното им изпълнение, тъй като само някои мерки са приложени; „ограничен напредък“ означава, че държавата членка е обявила отделни мерки, но те изпълняват препоръката само в определена степен, и/или е представила подзаконови актове, които не пораждат бъдещи последици от тяхното прилагане; „без напредък“ означава, че държавата членка не е обявила убедително или приела каквито и да било мерки за изпълнение на препоръките. Не са включени конкретни препоръки по държави за прилагането на Пакта за стабилност и растеж.

Добре планираните структурни реформи могат да донесат съществени ползи за гражданите на държавите от еврозоната посредством по-голям и по-широкообхватен растеж на заетостта и доходите. Според наскоро публикуван анализ на Евросистемата съществуват големи възможности за реформи, укрепващи едновременно устойчивостта, дългосрочния растеж и социалната справедливост.[10] Пример за това са реформите за справяне с търсенето на изгода и по-конкретно онези от тях, с които се засилва конкуренцията на стоковите пазари и се повишава качеството на публичните институции. По подобен начин политика, подпомагаща образованието и ученето през целия живот, подобрява не само перспективите за дългосрочен икономически растеж, но и възможностите за заетост на уязвимите социални групи.


1.3 Възходяща траектория на инфлацията

През 2018 г. общата инфлация в еврозоната, измерена чрез хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), се повиши средно до 1,7% спрямо 1,5% през предходната година. Това се дължеше най-вече на по-големия принос на цените на енергията и в по-малка степен – на храните. За разлика от тях приносът на базисната инфлация (измерена чрез ХИПЦ инфлацията, без енергията и храните) остана като цяло без промяна. Този измерител на инфлацията остана нисък, движейки се през годината главно около 1% (виж графика 9).

Графика 9

ХИПЦ инфлация и принос по компоненти

(годишно процентно изменение; принос, процентни пунктове)

Източници: Евростат и изчисления на ЕЦБ.

Динамиката на цените на енергията оказа силно влияние върху профила на общата ХИПЦ инфлация през годината. Под влияние на по-високите цени на суровия петрол инфлацията при енергията се повиши силно от април до юли и след това на годишна база темпът ѝ на изменение остана висок (с максималните близо 11% през октомври 2018 г.). Така приносът за общата инфлация на инфлацията при енергията нарасна от 0,2 процентни пункта през първото тримесечие до съответно 0,9 и 0,8 процентни пункта през последните две тримесечия на 2018 г. Динамиката на цените на непреработените храни допринесе за този профил на инфлацията през годината поради свързаното с метеорологичните условия рязко повишаване през летните месеци на годишните темпове на изменение на цените на плодовете и зеленчуците, което обаче се забави през последните месеци на годината. Това доведе до увеличаване приноса на непреработените храни за общата инфлация от нула през първото тримесечие на 2018 г. до над 0,2 процентни пункта през септември, преди да отбележи лек спад през последното тримесечие на годината.

Инфлацията, без храни и енергия, остана ниска

ХИПЦ инфлацията, без енергията и храните, остана непроменена спрямо 2017 г. и подобно на други измерители на базисната инфлация се движеше през годината като цяло в тесни граници.[11] Ако изключим обаче и компонентите с по-силни колебания, като облекло и пътувания, при този базисен измерител на инфлацията се наблюдава повишение.

Силно потисната динамика на ХИПЦ инфлацията, без енергията и храните, се наблюдаваше и при двата ѝ основни компонента – неенергийните промишлени стоки и услугите. Инфлацията при неенергийните промишлени стоки отчете известни колебания, понижавайки се до септември 2018 г., след което донякъде се повиши и през 2018 г., както и през предходната година, възлезе на 0,4%. При разглеждане на показателите за ценовия натиск в отделните звена на веригата на ценообразуването през 2018 г. увеличение се наблюдаваше и в годишния темп на изменение на цените на производител на вътрешния пазар на нехранителни потребителски стоки, и в този на цените на вноса на нехранителни потребителски стоки. При цените на вноса това се дължеше главно на отшумяващия ефект от поскъпването на еврото през 2017 г., докато цените на производител вероятно отразяваха нарастването на разходите за фактори на производството и на обемите на продажбите на дребно. През 2018 г. инфлацията при услугите се запази като цяло непроменена – 1,3%, и остана доста под дългосрочната си средна величина. Слабо ускоряване на годишния темп на изменение се наблюдаваше при цените на услугите през последното тримесечие на 2018 г., но то отразяваше предимно базовия ефект от твърде слабата динамика на инфлацията при услугите през същите месеци на 2017 г. Общо инфлацията при услугите, в чиито цени делът на разходите за труд е значителен, още не отразява ускорението в растежа на работната заплата.

Годишният растеж на компенсацията на наето лице продължи да се ускорява

Натискът по линия на вътрешните разходи, измерен чрез нарастването на дефлатора на БВП, остана постоянен през първите три тримесечия на 2018 г., на равнище малко над достигнатото през втората половина на 2017 г. (виж графика 10). Годишният растеж на компенсацията на наето лице, отбелязал най-ниските си стойности в средата на 2016 г., продължи да се ускорява и през третото тримесечие на 2018 г. достигна 2,5%, което е над историческата му средна величина от 2,1% (след 1999 г.). Като цяло ускореният растеж на работната заплата отразяваше по-благоприятните условия на трудовия пазар (виж раздел 1.2 по-горе) и изчезването на факторите, допринесли в миналото за ограничаването растежа на работните заплати, като влиянието на ниската по-рано инфлация в резултат от прилаганите официални и неофициални схеми за индексиране на заплатите и ефекта от реформите на пазара на труда, проведени в някои държави по време на финансовата криза. В сравнително благоприятна за търсенето среда по-високият растеж на заплатите намери проявление в ускорено нарастване на разходите за труд на единица продукция, но отражението му върху вътрешните разходи беше ограничено от динамиката на печалбата (измерена чрез брутния опериращ излишък), която през последните тримесечия се понижи, отразявайки донякъде негативното влияние на влошените условия на търговия поради поскъпването на петрола.[12]

Графика 10

Разбивка на дефлатора на БВП

(годишно процентно изменение; принос, процентни пунктове)

Източници: Евростат и изчисления на ЕЦБ.

През 2018 г. дългосрочните инфлационни очаквания бяха малко по-високи, отколкото през 2017 г. Според Наблюдението на ЕЦБ върху експертните прогнози очакваната след пет години инфлация e без промяна вече няколко поредни тримесечия на ниво 1,9% и остава малко по-висока спрямо 2017 г. При пазарните измерители на дългосрочните инфлационни очаквания, каквито са лихвените проценти по 5-годишни инфлационно индексирани суапови сделки след пет години, се наблюдаваха известни колебания, които намаляха към края на годината, но средно останаха като цяло без промяна спрямо 2017 г.


1.4 Благоприятните условия за финансиране стимулираха растежа на парите и кредита

Финансовите пазари в еврозоната през 2018 г. бяха под влияние на несигурността относно икономическите ѝ перспективи във вътрешен и в световен аспект, което се съчета със свързаните най-вече с Брекзит политически предизвикани нагласи за въздържане от риск, с търговския протекционизъм и с неяснотата около позицията на италианското правителство по отношение на публичните финанси. Лихвените проценти на паричните пазари и доходността на дългосрочните облигации останаха на много ниски равнища отчасти поради продължително провежданата от ЕЦБ стимулираща парична политика. Условията за финансиране стимулираха бизнес инвестициите, а благосъстоянието на домакинствата – частното потребление. Растежът на парите се забави, докато кредитът за частния сектор продължи да нараства.

Доходността на държавните облигации в еврозоната остана като цяло без промяна

Доходността на държавните облигации в еврозоната остана като цяло без промяна през 2018 г. въпреки слабото ѝ нарастване към края на годината (виж графика 11). Това най-общо отразяваше косвените последици от постепенния отказ от политиката на парично стимулиране в САЩ, както и разширяването на спредовете на доходност на италианските ДЦК, което досега имаше ограничено влияние върху останалите пазари на държавни облигации в еврозоната. Среднопретеглената спрямо БВП доходност на 10-годишните държавни облигации от еврозоната възлезе на 1,01% на 31 декември 2018 г. – в общи линии без промяна спрямо средното равнище за 2017 г. Спредът между доходността на 10-годишните ДЦК на страните от еврозоната и тази на 10-годишните германски държавни облигации се разшири умерено на фона на преобладаващата несигурност относно фискалната политика.

Графика 11

Доходност на 10-годишните държавни облигации в еврозоната, САЩ и Германия

(процент годишно; дневни данни)

Източници: „Блумбърг“, Thomson Reuters Datastream и изчисления на ЕЦБ.
Забележки: Данните за еврозоната се отнасят за среднопретеглената спрямо БВП доходност на 10-годишните държавни облигации. Последните наблюдения са за 31 декември 2018 г.

Цените на акциите в еврозоната се понижиха чувствително

През 2018 г. цените на акциите в еврозоната се понижиха чувствително на фона на нарасналото напрежение в световен мащаб, политическата несигурност в Италия и постепенното нормализиране на политиката на парично стимулиране в развитите икономики (виж графика 12). По-конкретно, широкият индекс на цените на акциите на нефинансови предприятия (НФП) в еврозоната се понижи с 12,6% през 2018 г., а индексът на цените на банковите акции на еврозоната – с 33,3%. Цените на акциите на НФП в САЩ бяха по-устойчиви от тези в еврозоната благодарение на силния макроикономически тласък, който отчасти се дължеше на процикличното бюджетно стимулиране.

Графика 12

Индекси на фондовите пазари в еврозоната и в САЩ

(индекс: 1 януари 2017 г. = 100)

Източник: Thomson Reuters Datastream.
Забележки: За еврозоната са показани EURO STOXX banks index и Datastream market index за НФП; за САЩ – S&P banks index и Datastream market index за НФП. Последните наблюдения са за 31 декември 2018 г.

Финансовите условия подпомагаха бизнес инвестициите

Като цяло благоприятните условия за финансиране на НФП продължиха да подпомагат бизнес инвестициите през 2018 г., макар че потоците външно финансиране за НФП слабо намаляха (виж графика 13). Намалението им отразяваше главно понижението при „други“ източници на финансиране (включващо междуфирмени заеми и търговски кредити). Същевременно нетната емисия на котирани акции, некотирани акции и други капиталови инструменти намаля вследствие на специфични фактори и на сравнително високата цена на дяловото финансиране. Независимо от постепенното разширяване през 2018 г. на спредовете на доходност на корпоративните облигации емисията на дългови ценни книжа продължи да бъде подпомагана от програмата за закупуване на активи от корпоративния сектор (CSPP), въведена през юни 2016 г. (виж каре 3). Нещо повече, годишният темп на растеж на банковите кредити за НПФ се ускори допълнително през 2018 г. Възстановяването на растежа на кредита бе подпомогнато от значителния спад на лихвените проценти по банкови кредити в еврозоната от средата на 2014 г. (виж раздел 2.1), който продължи и през 2018 г. В немалка степен това се дължеше на нестандартните мерки на ЕЦБ по паричната ѝ политика, които доведоха до цялостно подобрение на търсенето и предлагането на банкови кредити. Освен това банките постигнаха напредък в консолидирането на балансите си, макар че обемът на необслужваните кредити в някои държави остана висок.

Графика 13

Нетни потоци външно финансиране за нефинансови предприятия в еврозоната

(годишни потоци; млрд. евро)

Източници: Евростат и изчисления на ЕЦБ.
Забележки: „Други кредити“ включва заеми от непарично-финансови институции (НПФИ – други финансови институции, застрахователни дружества и пенсионни фондове) и от останалия свят. Кредитите от парично-финансови институции и от НПФИ са коригирани с продажбите и секюритизацията на кредити. „Други“ е разликата между „всичко“ и включените в графиката инструменти. Тя включва междуфирмени заеми и търговски кредити. Последните наблюдения са за третото тримесечие на 2018 г.

Благосъстоянието на домакинствата стимулираше частното потребление

Разглеждайки домакинствата, нетното им богатство се увеличи през първите три тримесечия на 2018 г., което стимулираше частното потребление. По-конкретно, продължаващото поскъпване на жилищата беше причина за значителни печалби от преоценка на притежаваните от домакинствата недвижими имоти. Същевременно понижаването на цените на акциите доведе до загуби от преоценката на вложèния на домакинствата във финансови активи. Въпреки че в ретроспективен план годишният темп на растеж на банковите кредити за домакинства за покупка на жилище остана слаб, новоотпуснатите кредити бяха значителни.[13] Брутната задлъжнялост на домакинствата, измерена като процент от номиналния им брутен разполагаем доход, се задържа доста над средното си предкризисно равнище.

Прирастът на М3 все повече бе подпомаган от растежа на кредита

Като цяло растежът на кредитите за частния сектор запази постепенния си възходящ тренд, наблюдаван от началото на 2014 г. насам. На годишна база кредитите на ПФИ за частния сектор (коригирани с продажбите и секюритизацията на кредити и с условното обединение на парични средства) се увеличиха с 3,4% през декември 2018 г. спрямо 2,9% през декември 2017 г. (виж графика 14). Така кредитният растеж затвърди ролята си на съществен двигател за растежа на широките пари (виж сините части на стълбчетата в графика 15), който обаче отслабва спрямо устойчивия темп от близо 5%, наблюдаван от средата на 2015 г. (виж графика 14). Годишният прираст на М3 възлезе на 4,1% през декември 2018 г. спрямо 4,6% в края на 2017 г. Съкращаването на обема на нетните покупки на активи от страна на Евросистемата (от 80 млрд. евро на 60 млрд. евро през април 2017 г., на 30 млрд. евро през януари 2018 г., на 15 млрд. евро през октомври 2018 г., а след това до нула в края на декември 2018 г.) означава, че програмата за закупуване на активи е имала по-слабо влияние върху прираста на М3 (виж оцветените в червено части на стълбчетата в графика 15). Същевременно нетните продажби на държавни облигации, осъществени от ПФИ в еврозоната (без Евросистемата), ограничиха прираста на М3 (виж светлозелените части на стълбчетата в графика 15). Въпреки разширяването на лихвения диференциал спрямо активите на държави извън еврозоната приносът на нетните чуждестранни активи през октомври 2018 г. стана положителен в нетно изражение (виж жълтите части на стълбчетата в графика 15).

Графика 14

М3 и кредити за частния сектор

(годишно процентно изменение)

Източник: ЕЦБ.

Графика 15

М3 и неговите източници

(годишно процентно изменение; принос, процентни пунктове; сезонно и календарно изгладени данни)

Източник: ЕЦБ.
Забележки: Кредитът за частния сектор включва кредити на ПФИ за частния сектор и вложèния на ПФИ в ценни книжа, емитирани от НПФИ от частния сектор в еврозоната. Ето защо той обхваща и закупените от Евросистемата дългови ценни книжа на НПФИ по програмата CSPP. Последните наблюдения са за декември 2018 г.

Агрегатът М3 беше подкрепен от овърнайт депозитите

Растежът на М3 продължи да се определя от най-ликвидните му компоненти предвид ниските алтернативни разходи за вложèния в ликвидни депозити в среда, характеризираща се с много ниски лихвени проценти и плоска крива на доходност. Нарастването на М1, благотворно повлияно от голямото увеличение на овърнайт депозитите, притежавани както от домакинства, така и от НФП, също се забави и през декември 2018 г. възлезе на 6,6% спрямо 8,7% през декември 2017 г.


2 Парична политика: търпението, благоразумието и постоянството остават от първостепенна важност

Въз основа на значителния напредък към устойчива корекция на инфлацията, съчетан с укрепналата икономика на еврозоната и стабилизираните инфлационни очаквания, нетните покупки по програмата за закупуване на активи (APP) постепенно забавяха месечния си темп през 2018 г. и приключиха в края на годината. Въпреки това паричната политика остана търпелива, благоразумна и постоянна и продължи да бъде силно стимулираща, което все още беше необходимо, за да се осигури по-нататъшното доближаване на инфлацията до равнища под, но близо до 2% в средносрочен хоризонт. Стимулирането се осъществяваше чрез остатъчните нетни покупки на активи, значителния обем придобити активи и свързаното с тях реинвестиране, както и чрез ориентира за основните лихвени проценти на ЕЦБ, които останаха на най-ниските си равнища в ретроспективен план. В края на 2018 г. използваните при операциите по паричната политика активи съставляваха 72% от баланса на Евросистемата. Балансовото ѝ число достигна рекордната стойност от 4,7 трлн. евро. Рамката на ЕЦБ за управление на риска продължи да съдейства за ограничаване на рисковете, свързани с голямото балансово число.


2.1 Постепенно преустановяване на нетните покупки на активи при запазване на силно стимулираща парична политика

Месечният темп на нетните покупки на активи по АРР намаляваше от началото на 2018 г. поради все по-силния и обхватен икономически подем

Към края на 2017 г. икономиката на еврозоната отчете по-силен и обхватен подем. Силното външно търсене допринесе за растежа, а повишаващото се вътрешно търсене стимулира подема, подпомогнат от нарастващата заетост, подобряващото се благосъстояние на домакинствата и рентабилността на предприятията, както и от много благоприятните условия на финансиране. Натискът върху базисните цени остана слаб, но стабилно нарастващото оползотворяване на свободните производствени мощности даде основание за по-голяма увереност в трайната корекция на тренда на инфлацията. Въз основа на това Управителният съвет обяви през октомври 2017 г. намерението си да намали от началото на 2018 г. месечния обем на покупките по APP.

Така от януари 2018 г. месечният обем на нетно закупуваните активи по APP бе намален от 60 млрд. евро на 30 млрд. евро. Управителният съвет предвиждаше новият месечен обем да се запази до края на септември 2018 г., а при необходимост и след това, но при всички случаи докато се установи устойчиво доближаване на траекторията на инфлацията към равнища под, но близо до 2% в средносрочен хоризонт.

Ниските основни лихвени проценти, извършваните нетни покупки на активи и реинвестирането на постъпленията по главници продължиха да подпомагат силно стимулиращата политика

В същото време икономическите перспективи и траекторията на инфлацията продължиха да зависят от подкрепата на мерките на Управителния съвет по паричната политика. Паричното стимулиране се осигуряваше чрез извършваните нетни покупки на активи. Освен това лихвените проценти при основните операции по рефинансиране и по пределното кредитно и депозитното улеснение останаха непроменени, на равнища съответно от 0,00%, 0,25% и -0,40% (виж графика 16). Паричното стимулиране бе допълнително подпомагано от ориентира на Управителния съвет, според който се очакваше основните лихвени проценти да останат на текущите си равнища за продължителен период от време и доста след преустановяването на нетните покупки на активи. В допълнение Управителният съвет възнамеряваше да реинвестира постъпленията по главници на закупените по APP ценни книжа с настъпващ падеж в рамките на продължителен период от време след преустановяването на нетните покупки на активи и при всички случаи докато е необходимо.

Графика 16

Основни лихвени проценти на ЕЦБ

(процент годишно)

Източник: ЕЦБ.
Забележка: Последните наблюдения са за 31 декември 2018 г.

Независимо от известно забавяне в сравнение с много силния си растеж през 2017 г., дължащо се на по-слабо търсене на външния пазар, вътрешното търсене остана стабилно и подпомагаше широкомащабния подем в икономиката на еврозоната през първата половина на 2018 г. Въпреки засилилите се рискове от по-големи колебания на финансовите пазари и несигурността, свързана с глобални фактори, включително протекционизъм, рисковете относно перспективите за растежа на еврозоната останаха като цяло балансирани.

Високите равнища на натовареност на производствените мощности, затягането на условията на пазара на труда и ускоряващият се растеж на заплатите подпомагаха по-нататъшното засилване на натиска върху вътрешните цени. Измерителите на базисната инфлация останаха като цяло ниски, но все пак отчетоха повишение спрямо предходните си равнища. Макроикономическите прогнози на експерти от Евросистемата от юни 2018 г. потвърдиха очакванията за постепенно доближаване на инфлацията до равнища под, но близо до 2% в средносрочен хоризонт. Същевременно несигурността, свързана с прогнозите за инфлацията, бе значително намаляла и рискът от дефлация беше изчезнал.

Увереност в устойчивото доближаване на инфлацията до целевото ѝ равнище

На своето заседание през юни Управителният съвет даде оценка, че е постигнат значителен напредък към устойчива корекция на инфлацията. Укрепналата икономика на еврозоната наред с твърдо стабилизираните инфлационни очаквания дадоха основания за увереност, че устойчивото доближаване на инфлацията до целевото ѝ равнище ще продължи дори и след постепенното преустановяване на нетните покупки на активи.

При тези обстоятелства на юнското си заседание Управителният съвет взе решение да потвърди, че Евросистемата ще продължи нетните покупки на активи по APP с месечен обем от 30 млрд. евро до края на септември 2018 г. Предвиждаше се, че ако постъпващите след септември 2018 г. данни потвърдят средносрочната прогноза за инфлацията, нетните покупки на активи ще бъдат намалени до 15 млрд. евро месечно за периода от октомври до декември. След декември се предвиждаше те да приключат.

Усъвършенстваната комуникация подкрепяше политиката на парично стимулиране

В същото време, предвид нарастващата несигурност, търпението, благоразумието и постоянството запазиха първостепенното си значение, тъй като натискът върху базисните цени продължи да зависи от силно стимулиращата парична политика. Съответно беше предоставен надежден и ефективен ориентир за използването на останалите инструменти на паричната политика като средство за допълнително подпомагане на устойчивото доближаване на инфлацията към целевото ѝ равнище, определено от ЕЦБ:

  • Управителният съвет доразви ориентира си за бъдещата траектория на основните лихвени проценти: очаква се те да останат на досегашните си нива поне до края на лятото на 2019 г. и при всички случаи докогато това е необходимо, за да се гарантира, че инфлацията ще продължи трайно да се доближава до равнища под, но близо до 2% в средносрочен хоризонт. Добавянето в ориентира на точно датиран и конкретно обусловен компонент осигури по-голяма яснота относно бъдещата траектория на основните лихвени проценти, с което по-силно обвърза с тях очакванията, за да се подпомогне базата на условията за финансиране – продължаващо доближаване на инфлацията до целевото ѝ равнище. Конкретно обусловеният компонент на ориентира, изрично обвързващ едно първо увеличение на основните лихви с инфлация, движеща се по устойчиво коригирана траектория, съответстваше на по-далечната, средносрочно ориентирана стратегия за паричната политика и подчерта сериозността, с която Управителният съвет изпълнява своята задача да поддържа ценовата стабилност. Същевременно усъвършенстваният ориентир за лихвените проценти предостави достатъчна гъвкавост на паричната политика.
  • Освен това беше препотвърден ориентирът за реинвестиране на постъпленията по главници на ценни книжа с настъпващ падеж, изкупувани по APP. Предвидено бе реинвестирането да продължи за продължителен период от време след преустановяването на нетните покупки на активи, но при всички случаи докогато това е необходимо за поддържане на благоприятни условия на ликвидност и висока степен на парично стимулиране.

При все още доминиращата несигурност и бавния темп на нарастване на базисната инфлация беше наложително паричната политика да продължи да се провежда с търпение, благоразумие и постоянство. Дори в случай на преустановяване на нетните потоци по APP паричната политика трябваше да остане силно стимулираща. Същевременно с решението от юни бе предприет завой от нетните покупки на активи към основните лихвени проценти и ориентира за вероятната им бъдеща динамика като средство за насочване на позицията по паричната политика. Като цяло при комуникацията трябваше да се постигне точен баланс между предвижданото до края на 2018 г. преустановяване на нетните покупки на активи и изтъкването на неизменния ангажимент за предоставяне на достатъчно парично стимулиране, докато има необходимост от това.

През есента бяха оповестени по-слаби от очакваното данни, отразяващи по-малкото външно търсене, но и някои фактори, специфични за отделни страни и сектори. Въпреки че някои от тези фактори вероятно щяха да отшумят, други биха могли да сочат забавяне на инерцията на растежа. В същото време укрепналото вътрешно търсене продължи да стимулира подема в икономиката на еврозоната и постепенния натиск за повишаване на инфлацията. Натискът по линия на вътрешните разходи продължи да се засилва и разширява при високи равнища на натовареност на производствените мощности и затягане на условията на пазара на труда, които дадоха тласък за повишаване на работните заплати. Като цяло рисковете относно перспективата за растежа все още се оценяваха като в общи линии балансирани. Въпреки това балансът на рисковете се изместваше към надценяване на прогнозите вследствие на геополитически фактори, заплахи от протекционизъм, уязвими места на възникващите пазари и колебания на финансовите пазари, като значението на тези фактори нарасна през лятото и се запази до края на годината.

APP беше преустановена, но паричната политика трябваше да остане силно стимулираща

През декември въз основа на постъпващата информация Управителният съвет направи преглед на икономическите перспективи и заключи, че общата оценка като цяло потвърждава прогнозата от юни. Укрепналото вътрешно търсене продължи да затвърждава увереността, че устойчивото доближаване на инфлацията до определеното от ЕЦБ равнище ще продължи и ще се запази дори след преустановяването на нетните покупки на активи. Въз основа на това Управителният съвет счете за необходимо да преустанови през декември 2018 г. нетните покупки на активи по APP, както се предвиждаше по-рано. Същевременно темпът, с който инфлацията се доближаваше до целевото си равнище, все още изискваше търпение, благоразумие и постоянство при провеждането на паричната политика. Поради това ориентирът за реинвестиране беше усъвършенстван. Съгласно решението Управителният съвет възнамеряваше да продължи да реинвестира изцяло постъпленията по главниците на ценни книжа с настъпващ падеж, придобити по APP, за продължителен период от време след датата, на която ЕЦБ ще започне да повишава основните лихвени проценти, и при всички случаи докогато това е необходимо за поддържането на благоприятни условия за ликвидност и достатъчно голямо парично стимулиране. Обвързването на хоризонта за реинвестиране с повишаването на лихвените проценти потвърди, че основните лихвени проценти на ЕЦБ и свързаният с тях ориентир относно вероятното им бъдещо изменение ще останат занапред основният инструмент за коригиране на позицията по паричната политика. Лихвеният ориентир, подсилен с реинвестирането на значителния обем придобити активи, ще осигури необходимото стимулиране за устойчиво доближаване на инфлацията до равнища под, но близо до 2% в средносрочен хоризонт.

Мерките по паричната политика продължиха да осигуряват много благоприятни условия за финансиране и да подпомагат икономическия подем

Гладко изпълнение на програмата за нетно закупуване на активи

Изпълнението на APP протичаше гладко както по програмата за закупуване на активи от публичния сектор (PSPP), така и по програмите за покупки на активи от частния сектор, включващи програмата за закупуване на обезпечени с активи ценни книжа (ABSPP), програмата за закупуване на активи от корпоративния сектор (CSPP) и третата програма за закупуване на обезпечени облигации (CBPP3). Месечните нетни обеми на покупките като цяло съответстваха на поставените от Управителния съвет месечни цели, възлизайки на 30 млрд. евро месечно от януари до септември и на 15 млрд. евро месечно от октомври до декември (виж графика 17). През август нетните обеми на покупките бяха под месечната цел поради сезонните колебания в пазарната ликвидност, но спадът им бе компенсиран от малко по-големите обеми през останалата част от годината. По държави погашенията по дългови ценни книжа, държани в портфейли по различните програми, предизвикаха значителни колебания в брутните месечни покупки. В относително изражение нетните месечни покупки като цяло се отклоняваха незначително от целевите обеми. Обемът на държаните по PSPP ценни книжа в края на годината съответстваше почти изцяло на предвиденото разпределение на покупките по държави според капиталовия алгоритъм. Изпълнението на PSPP не оказа неблагоприятно влияние върху условията за ликвидност на пазара на държавни облигации в еврозоната (виж каре 2). Целевите операции по дългосрочно рефинансиране (TLTRO, виж раздел 2.2) допринесоха за осигуряването на благоприятни условия за финансиране, подпомагащи продължаващата корекция на траекторията на инфлацията.

Графика 17

Месечни нетни покупки на активи и погашения по APP през 2018 г.

(млрд. евро)

Източник: ЕЦБ.
Забележки: Месечни нетни покупки по балансова стойност; размер на фактическите месечни погашения. Погашенията по главници на ценни книжа, закупени по PSPP, се реинвестират от Евросистемата гъвкаво и своевременно: като се вземат предвид всички възможни усилия – през месеца, когато станат дължими, или през следващите два месеца, ако това е оправдано предвид условията за ликвидност на пазара.

Каре 2
Ликвидност на пазара на държавни облигации в еврозоната и прилагане на програмата за закупуване на активи от публичния сектор

Ликвидността на пазара на държавни облигации в еврозоната има важно значение за предавателния/трансмисионния механизъм на паричната политика на ЕЦБ. По-конкретно, ликвидният пазар засилва връзката между решенията на ЕЦБ по паричната политика, кривата на доходност, цените на финансовите активи като цяло и общите разходи за финансиране и разпределение на капитала в икономиката. След въвеждането от ЕЦБ на PSPP, в рамките на която Евросистемата изкупуваше значителна част от намиращите се в обращение държавни облигации от еврозоната, нарасна необходимостта от внимателно наблюдение на ликвидността на пазарите на държавни облигации. Във връзка с това в карето са представени два от показателите за пазарна ликвидност, които ЕЦБ наблюдава редовно. Като цяло те показват, че условията за ликвидност на пазарите на държавни облигации не са реагирали чувствително спрямо старта на PSPP или промените в размера на месечните покупки.

Ликвидният пазар по правило е пазар, на който изпълнението на стандартна трансакция има ограничено влияние върху цените. С други думи, ликвидният пазар разполага с „дълбоки“ регистри за поръчки (сводки на ордерите, order books), които незабавно се попълват след изпълнението на търговска сделка. В резултат на това изменението на цените след трансакция би било минимално и временно. Естествено, ако приемем, че извършената трансакция дава нова информация за вътрешната стойност на търгувания актив, вероятно ще има и съразмерна корекция в котировките на цените „купува“ и „продава“, макар че и около новите равнища регистърът за поръчки би си останал „дълбок“.

Показателите за пазарна ликвидност обикновено са ориентирани към един или повече аспекти на цената на сделките, дълбочината на пазара и/или неговата жизнеспособност. Най-простият показател е спредът между котировките „купува“ и „продава“, който предоставя информация за очакваната цена на сделката. По-информативни показатели могат да се съставят чрез комбиниране на данните за спреда например с „дълбочината“ на регистъра на поръчките, която е измерител на обема трансакции, които пазарът би поел безпроблемно в даден момент. Измерителите на дълбочината на пазара по принцип се базират на информацията, получена от регистрите на лимитирани поръчки[14], които представляват описи с обемите и цените в реално време на разположение на трейдърите. Жизнеспособността е функция на пазарната динамика, например колко време е необходимо за попълване на регистрите на поръчки след изпълнението на дадена трансакция, т.е. тя е ориентирана към времевия аспект на пазарната ликвидност.

В настоящото каре е разгледана ликвидността на пазара на държавни облигации въз основа на показателя за ликвидност на регистрите на поръчки[15] и на показателя за ликвидност на базата на изпълнение[16]. Въпреки че тези показатели се основават на различен набор от пазарни данни (регистри на лимитирани поръчки и съответно котировки), те са ориентирани главно към двата аспекта на ликвидността – цена и „дълбочина“.

Както показателят за ликвидност на регистрите на поръчки, така и този на базата на изпълнение показват, че от началото на PSPP състоянието на ликвидността на пазарите на държавни облигации в еврозоната не се е влошило (виж графика А). Въпреки че и двата показателя показват през наблюдавания период значителни колебания, при тях не се забелязва устойчив възходящ тренд независимо от значителното нарастване през периода на държаните по PSPP ценни книжа. По аналогичен начин показателите като цяло не отчитат реакция на пазара спрямо промените в размера на месечните покупки по PSPP, макар че агрегираният показател може да прикрива известна хетерогенност по държави.

Графика А

Показатели за ликвидност на пазарите на държавни облигации в еврозоната след старта на PSPP

(индекс: 100 = 9 март 2015 г.)

Източници: „Блумбърг“, EuroMTS Ltd и изчисления на ЕЦБ.
Забележки: Увеличение (намаление) на показателите предполага влошаване (подобряване) на ситуацията с ликвидността. Графиката показва 5-дневна плъзгаща се средна на показателите. Показателят за регистрите/сводките на поръчки/ордери е среднопретеглен спрямо БВП на еврозоната при 10-годишните държавни облигации, а показателят на база изпълнение е среднопретеглен спрямо обема на всички търгувани по PSPP държавни облигации. Те са нормализирани към 100 на 9 март 2015 г., когато започнаха покупките по PSPP. Вертикалните линии обозначават следните промени в обемите на покупките на активи по PSPP: 1) стартът на програмата с месечен обем от 60 млрд. евро (9 март 2015 г.); 2) увеличението на нетните месечни покупки до 80 млрд. евро (1 април 2016 г.); 3) намалението на нетните месечни покупки до 60 млрд. евро (3 април 2017 г.); 4) намалението на нетните месечни покупки до 30 млрд. евро (2 януари 2018 г.); и 5) намалението на нетните месечни покупки до 15 млрд. евро (1 октомври 2018 г.). Последните наблюдения са за 21 декември 2018 г. За стойностите над 600 стъпката на скалата е 4 пъти по-голяма.

Графика А показва, че показателите за ликвидност проявяват тенденция рязко да се покачват при политически и икономически събития, свързани с очаквано влошаване на пазарната ликвидност. Такова рязко повишаване се наблюдаваше например в периода на стремителния скок в доходността на германските държавни облигации – Bund tantrum[17], започнал на 28 април 2015 г., и след референдума на 23 юни 2016 г. относно членството на Обединеното кралство в ЕС. Проведените на 8 ноември 2016 г. президентски избори в САЩ и на 23 април 2017 г. във Франция също бяха съпроводени с по-високи отчетени стойности на тези показатели. Най-голямо увеличение на неликвидните активи обаче можеше да се наблюдава през периода на политическо напрежение около формирането на новото италианско правителство, който започна на 28 май 2018 г., когато ликвидността, особено на италианския пазар, рязко се влоши. Резките повишения отразяват най-вече специфично за отделни държави влошаване на ликвидността с ограничен вторичен ефект върху други пазари. Нещо повече, ликвидността обикновено се влошава през летния сезон и към края на годината, макар че това е по-слабо изразено на графиката предвид големия мащаб. В заключение, динамиката на определяния на базата на изпълнение показател наподобява тази на свързания с регистрите за поръчки показател, макар и изглежда да отразява по-голям „шум“. Един комплексен показател, конструиран с помощта на надеждни методологии за претегляне или агрегиране на широк набор от измерители, би могъл да намали този „шум“ между отделните измерители.

Много благоприятните условия за финансиране на банките се пренесоха към фирмите и домакинствата

Стимулиращата позиция по паричната политика и укрепването на банковите баланси продължиха да допринасят за ниските разходи на банките за финансиране. Въпреки че през втората половина на 2018 г. в отделните държави от еврозоната бяха отчетени нарастващи различия при разходите за финансиране, те останаха доста под равнищата, наблюдавани преди предприемането през юни 2014 г. на мерките на ЕЦБ за улесняване на кредитирането (виж графика 18). Много благоприятните условия за финансиране на банките се пренесоха и към цялата икономика, като условията за кредитиране на фирми и домакинства в еврозоната запазиха привлекателността си. Лихвените проценти по банкови кредити за нефинансови предприятия (НФП) и домакинства останаха близо до най-ниските си равнища в ретроспективен план. От началото на юни 2014 г. до декември 2018 г. те се понижиха съответно с около 130 и 110 базисни точки, т.е. много по-съществено от изменението на референтните пазарни лихвени проценти (виж графика 19).

Графика 18

Обобщена цена на дълговото финансиране за банки

(обобщена цена на депозитите и финансирането с необезпечен пазарен дълг; процент годишно)

Източници: EЦБ, Markit iBoxx и изчисления на ЕЦБ.
Забележка: Обобщената цена на депозитите е изчислена като средна величина от лихвените проценти по овърнайт депозити за нов бизнес, депозити с договорен матуритет и депозити, договорени за ползване след предизвестие, претеглени със съответните им непогасени салда.

Графика 19

Обобщени лихвени проценти по банкови кредити за нефинансови предприятия и домакинства

(процент годишно)

Източник: ЕЦБ.
Забележка: Обобщените лихвени проценти по банкови кредити се изчисляват чрез агрегиране на лихвите по кратко- и дългосрочните кредити, като се използва 24-месечна плъзгаща се средна на обемите новоотпуснати кредити.

Цената на пазарното финансиране за НФП също остана много благоприятна, подкрепена от влиянието на нетните покупки по CSPP върху продължаващото стесняване на спредовете (виж каре 3). Въпреки това спредовете на доходност на облигациите с инвестиционен рейтинг на НФП постепенно, но устойчиво се разширяваха в хода на 2018 г. спрямо най-ниските следкризисни равнища, което се дължеше на нарастващата несигурност относно перспективите за растежа в еврозоната и в света.

Благотворно влияние върху кредитните потоци към частния сектор продължиха да оказват много благоприятните условия на финансиране. Банковото кредитиране за НФП и домакинствата запази постепенния си възходящ тренд, наблюдаван от началото на 2014 г. (виж раздел 1.4). Нетната емисия дългови ценни книжа на НФП бе все така подкрепяна от CSPP въпреки лекото намаление спрямо предходната година (виж каре 3). Според статистиката на ЕЦБ за емисиите ценни книжа[18] деноминираните в евро нови нетни емисии възлязоха на 56 млрд. евро през първите 11 месеца на 2018 г. спрямо 91 млрд. евро през същия период на 2017 г. Новите нетни емисии, деноминирани в други валути, бяха на обща стойност -3 млрд. евро през първите 11 месеца на 2018 г. спрямо -7 млрд. евро за същия период на 2017 г., което бе в съзвучие с програмата CSPP, стимулираща НФП от еврозоната да емитират нов дълг в евро и да погасяват дълга си в други валути.

Ниски основни лихвени проценти, увеличени обеми на кредитиране по АРР и по-облекчени условия на банките за отпускане на нови кредити

Банките продължиха да отчитат смекчаване на кредитните си стандарти и на общите условия по нови кредити с подкрепата на мерките на ЕЦБ по паричната политика. Според проучването на банковото кредитиране в еврозоната APP е продължила да оказва облекчаващ ефект върху общите условия на банките по нови кредити за предприятия и домакинства. Освен това мерките на ЕЦБ по паричната политика оказаха положително въздействие и върху обемите от банкови кредити. Ниските лихвени проценти и наблюдаваният икономически подем в еврозоната продължиха да стимулират търсенето на кредити (виж раздел 1.4). Последното Проучване на достъпа на предприятията до финансиране[19] показа, че наличието и условията за външното финансиране за малките и средните предприятия (МСП) са се подобрили допълнително през 2018 г. под влияние на силно стимулиращата парична политика и по-благоприятните условия на финансиране за МСП (виж каре 3).

Каре 3
Влиянието на програмата за покупки на активи от корпоративния сектор върху финансирането на нефинансовите предприятия в еврозоната

Целта на програмата за покупки на активи от корпоративния сектор, която е част от програмата на ЕЦБ за закупуване на активи, е да облекчи условията за финансиране на реалната икономика в еврозоната. Обобщеният в карето анализ на ЕЦБ показва, че CSPP доведе до чувствително смекчаване на условията за финансиране на небанковите предприятия в еврозоната. Това бе постигнато чрез приноса на програмата за намаляване на спредовете на корпоративните облигации и подобряване на условията за предлагане на корпоративни облигации на първичния пазар. Освен това CSPP вероятно е допринесла и за увеличаване на банковите кредити за онези НФП, които нямат достъп до пазара на корпоративни облигации.[20]

CSPP като част от APP

CSPP обхваща покупките от страна на Евросистемата на деноминирани в евро облигации с инвестиционен рейтинг, емитирани от небанкови предприятия (а именно нефинансови предприятия и застрахователни дружества) със седалище в еврозоната. Тя бе оповестена на 10 март 2016 г., а покупките започнаха на 8 юни 2016 г. Оттогава Евросистемата изкупува на първичния и вторичния пазар емитирани от НФП дългови ценни книжа. Тези книжа следваше да бъдат деноминирани в евро и допустими за използване като обезпечение при операциите на Евросистемата по рефинансиране. Към момента, в който нетните покупки на активи по APP приключиха през декември 2018 г., Евросистемата притежаваше корпоративни облигации за 178 млрд. евро, което представляваше малко под 7% от всички намиращи се в обращение активи, държани в резултат от покупките по APP.

Влияние върху цената на финансирането на НФП: свиване на спредовете на корпоративните облигации

След оповестяването на CSPP през март 2016 г. спредовете на доходност на корпоративните облигации непрекъснато намаляваха до края на 2017 г., след което отново започнаха плавно да се покачват в течение на 2018 г. (виж графика А). Иконометричният анализ[21] показва, че е възможно устойчивият спад при спредовете на допустимите по CSPP корпоративни облигации, наблюдаван от средата на 2016 г. до края на 2017 г., да се дължи в голяма степен на CSPP. Спадът при спредовете на допустимите корпоративни облигации от своя страна породи ефект на преструктуриране на портфейлите и доведе до намаляване на спредовете на корпоративните облигации, които не са допустими за покупки по CSPP[22]. През 2018 г. глобалната и вътрешната за еврозоната несигурност напълно неутрализираха ефекта от CSPP, като допринесоха за постепенно засилване на кредитния риск, а оттам и за увеличение на спредовете на корпоративните облигации. Приключването на нетните покупки на активи по CSPP в края на 2018 г. и отпадането на натиска от страна на търсенето, което това предполага, съвпаднаха с увеличение на премиите за кредитен риск и преоценка на корпоративните облигации към стойности, наблюдавани преди обявяването на програмата.

Графика А

Спредове на корпоративни облигации с инвестиционен рейтинг и добавка към премията по облигациите в еврозоната

(месечни данни; процентни пунктове)

Източници: Индекси на Merrill Lynch и изчисления на ЕЦБ.
Забележки: Добавката към премията по облигациите (excess bond premium, EBP) представлява отклонение на спредовете на корпоративни кредити от измерения риск от неизпълнение на задължения (default risk) от страна на емитента. Динамичните редове включват само облигации с инвестиционен рейтинг. Вертикалните линии показват заседанията на Управителния съвет на 10 март 2016 г. и 2 юни 2016 г. Виж De Santis, R. A. Credit spreads, economic activity and fragmentation, Working Paper Series, No 1930, ECB, July 2016. Последните наблюдения са за декември 2018 г.

Влияние върху емитираните от НФП дългови ценни книжа

CSPP допринесе и за подобряване на условията за предлагане на корпоративни облигации на първичните пазари, по-специално сред допустимите емитенти. Нетните емисии на НФП се увеличиха през март 2016 г., което съвпадна с оповестяването на програмата и свиването на спредовете на доходност на корпоративните облигации. Оттогава те са запазили по-високото си равнище в сравнение с предходните години. Освен това новоемитираните облигации, допустими по CSPP, бяха с по-дълъг матуритет, което допринасяше за значителното увеличаване на средния остатъчен матуритет на намиращите се в обращение първостепенни необезпечени облигации с инвестиционен рейтинг, емитирани от НФП. И последно, емпиричните данни сочат, че CSPP продължи да стимулира емитирането от НФП на нови допустими облигации, деноминирани предимно в евро вместо в други валути. Средата с малка доходност и ниските спредове на корпоративните облигации вероятно също са насърчили емисията на емитенти с нисък рейтинг.

Влияние върху структурата на финансирането на НФП

Увеличаващата се емисия от НФП на облигации, наблюдавана през последните две и половина години, отразява, поне първоначално, преминаването на някои фирми от финансиране с кредити към пазарно дългово финансиране.[23] Анализът на ЕЦБ, който обхваща периода от края на 2015 г. до средата на 2017 г., показва, че в една голяма извадка на НФП от еврозоната онези фирми, които емитират допустими за тъгуване по CSPP облигации, отчитат нарастващ дял на облигациите и спадащ дял на дългосрочните заеми в общите си дългови пасиви.

Микроданните се потвърждават от агрегираните финансови сметки на НФП от еврозоната. От оповестяването на CSPP до средата на 2017 г. на годишна база намалява делът на новоотпуснатите банкови заеми за фирми от еврозоната спрямо дела на емитираните от тях нови нетни дългови ценни книжа. Така НФП от еврозоната преориентират структурата на финансирането си към дългови инструменти. Въпреки това от средата на 2016 г. нетният поток от банкови заеми за сектора на НФП беше положителен и дори се увеличи. От средата на 2017 г. при НФП от еврозоната временната субституция на дългови ценни книжа постепенно се измести към банкови заеми, като до края на 2018 г. относителният дял на новоизтеглените банкови заеми продължи да се увеличава.

Влияние върху предлагането на кредити от страна на банките

Накрая, съпоставката на данните с тези от проучването показа, че е възможно CSPP да е допринесла за освобождаване на средства от банковите баланси, които впоследствие са използвани за увеличаване на кредитирането на фирми (предимно по-малки), които не са допустими по CSPP.[24] Проучването на достъпа на предприятията до финансиране показва, че нетно процентът на малките и средните предприятия, отчитащи по-голяма склонност на банките да отпускат кредити, което се прояви като засилваща се тенденция след 2014 г., продължи слабо да се увеличава през първата половина на 2016 г., когато бе въведена програмата CSPP. Този ефект изглежда най-видим във Франция, където компаниите регистрираха висок дял от най-голямата емисия на облигации, наблюдавана след оповестяването на CSPP.

Мерките по паричната политика, предприети от 2014 г. насам, имаха съществен принос за подобряване на икономическите резултати на еврозоната

Високата степен на парично стимулиране, въведена от 2014 г., имаше съществен принос за по-добрите икономически резултати на еврозоната, благоприятствайки доближаването на инфлацията до зададеното от Управителния съвет целево равнище. Частното потребление бе стимулирано от нарастващата заетост (която на свой ред отчасти отразяваше предишни реформи на пазара на труда) и от повишаващото се благосъстояние на домакинствата. Бизнес инвестициите бяха насърчавани от добрите условия за финансиране, от нарастващите печалби на предприятията и от стабилното търсене. Жилищните инвестиции останаха големи. Вземайки предвид всички мерки по паричната политика, предприети от средата на 2014 г., цялостният им ефект върху растежа на реалния БВП и върху инфлацията в еврозоната се оценява и за двата показателя с натрупване за периода 2016–2020 г. на около 1,9 процентни пункта.[25]


2.2 Динамика на баланса на Евросистемата преди преустановяването на нетните покупки на активи

От началото на световната финансова криза през 2007–2008 г. Евросистемата предприе редица стандартни и нестандартни мерки по паричната си политика, които с течение на времето оказаха пряко въздействие върху балансовото число и структурата на баланса ѝ. Нестандартните мерки включват операции за финансиране на контрагенти чрез предоставяне на обезпечени кредити с първоначален матуритет до четири години, както и закупуване на активи, емитирани от частни и публични институции (по APP), с цел по-добро предаване на паричната политика и облекчаване на условията за финансиране в еврозоната. През 2018 г. балансът на Евросистемата продължи да нараства в резултат от нестандартните мерки и в края на годината балансовото ѝ число достигна рекордните в ретроспективен план 4,7 трлн. евро, или с 0,2 трлн. евро повече от края на 2017 г.

APP доведе до по-нататъшно нарастване на балансовото число на Евросистемата през 2018 г., макар и с малко по-нисък темп в сравнение с предходните години, тъй като месечните нетни покупки на активи бяха намалени (виж раздел 2.1). В края на 2018 г. статиите в актива на баланса, свързани с паричната политика, възлязоха на 3,4 трлн. евро, или 72% от всички активи в баланса на Евросистемата (спрямо 70% в края на 2017 г.). Те включваха заеми за кредитни институции в еврозоната, съставляващи 16% от всички активи (спрямо 17% в края на 2017 г.), и закупени за целите на паричната политика активи в размер на около 56% от всички активи (спрямо 53% в края на 2017 г., виж графика 20). Другите финансови активи в баланса включваха главно: 1) чуждестранна валута и злато, държани от Евросистемата; 2) деноминирани в евро портфейли за цели, различни от тези на паричната политика; и 3) спешна помощ за осигуряване на ликвидност, предоставяна от някои национални централни банки (НЦБ) от Евросистемата на платежоспособни финансови институции, изпитващи временни ликвидни затруднения. Другите финансови активи подлежат на вътрешни за Евросистемата отчетни изисквания и ограничения, произтичащи по-конкретно от залегнали в различни правни текстове разпоредби[26], като забраната за парично финансиране и съответствие с изискването да не са в противоречие с паричната политика.

В пасива на баланса запазването на стимулираща парична политика през 2018 г. оказа най-голямо влияние върху наличностите от резерви на контрагентите и върху използваното депозитно улеснение, които останаха почти без промяна на равнище от 2 трлн. евро, или 39% от общата сума по пасива в края на 2018 г., което представлява спад спрямо отчетените 42% в края на 2017 г. Банкнотите в обращение се увеличиха в съответствие с тренда на растеж от предходни години, но в относително изражение не отчетоха промяна и останаха с 26% дял от пасивите, както и в края на 2017 г. Другите пасиви, в това число капиталът и сметките за преоценка, съставляваха 34% спрямо 32% в края на 2017 г., нараствайки като абсолютна стойност с 0,2 трлн. евро (виж графика 20).

Графика 20

Изменения в консолидирания баланс на Евросистемата

(млрд. евро)

Източник: ЕЦБ.
Забележки: Положителните числа се отнасят за активите, а отрицателните – за пасивите. Линията на свръхликвидност е представена като положително число, макар че се отнася за сбора от следните позиции по пасива: наличности по текущите сметки над размера на задължителните резерви и използвано депозитно улеснение.

Среден матуритет на портфейлите по APP и разпределение по активи и юрисдикции

В края на 2018 г. държаните по APP активи възлязоха на 2,6 трлн. евро

Месечният обем на нетните покупки на активи бе намален от 30 млрд. евро към януари на 15 млрд. евро към октомври 2018 г. В края на годината държаните по APP активи[27] възлязоха на 2,6 трлн. евро.[28]

В края на годината от всички придобити по APP активи държаните по ABSPP съставляваха 1% (28 млрд. евро), тези по CBPP3 – 10% (262 млрд. евро), а по CSPP – 7% (178 млрд. евро). Сред програмите за закупуване на активи от частния сектор най-значителен принос за увеличението на вложèнията по APP през 2018 г. имаше CSPP с нетни покупки от 48 млрд. евро. Покупките по CSPP се извършваха въз основа на референтен показател, отразяващ пропорционално всички допустими намиращи се в обращение емисии. Това означава, че пазарната капитализация осигурява претегляне на емисиите в рамките на референтния показател за всяка от различните юрисдикции.

PSPP съставляваше 82% от всички вложèния по APP

PSPP съставляваше най-голямата част от APP, като в края на 2018 г. обемът ѝ възлезе на 2,1 трлн. евро, или 82% от всички държани по APP ценни книжа, спрямо 83% в края на 2017 г. Разпределението на покупките по PSPP между отделните юрисдикции се определя според капиталовия алгоритъм на ЕЦБ. В рамките на определените им индивидуални квоти ЕЦБ и НЦБ от еврозоната имат възможност свободно да избират какви ценни книжа да закупуват – емитирани от централни, регионални или местни правителства, от определени агенции, учредени в рамките на съответните юрисдикции, а при необходимост и от наднационални институции. Среднопретегленият матуритет на ценните книжа по PSPP беше 7,4 години в края на 2018 г., или малко под отчетените 7,7 години в края на 2017 г., с някои различия между отделните юрисдикции.[29]

Евросистемата реинвестира постъпленията от главници по закупените по APP активи при настъпване на техния падеж. Реинвестициите по програмите за закупуване на активи от частния сектор възлязоха на 30,9 млрд. евро през 2018 г., а тези по PSPP на 116,7 млрд. евро.[30] Закупените по PSPP и CSPP активи продължиха да се използват за кредитиране с ценни книжа[31], за да се подпомогне ликвидността на облигационния и на репо пазара.[32]

Динамика на операциите на Евросистемата по рефинансиране

Непогасеният обем от операциите на Евросистемата по рефинансиране намаля с 30,6 млрд. евро от края на 2017 г., достигайки 733,4 млрд. евро в края на 2018 г. Това може да се дължи в значителна степен на доброволните погашения в размер на 4,5 млрд. евро и на настъпилия падеж на целеви операции по дългосрочно рефинансиране от първата серия (TLTRO-I) за 8,9 млрд. евро, както и на доброволните погашения по TLTRO-II за 17,8 млрд. евро. Среднопретегленият матуритет на намиращите се в обращение ценни книжа по операциите на Евросистемата за рефинансиране намаля от 2,7 години в края на 2017 г. до около 1,8 години в края на 2018 г. Среднопретегленият лихвен процент по TLTRO-II бе -0,3650% (със закръгляване).


2.3 Рамката за управление на риска за APP ограничава финансовите рискове, като същевременно подпомага целта на паричната политика

Ефикасността спрямо риск е ключов принцип при функцията на Евросистемата за управление на риска

От гледна точка на паричната политика водещи при покупките на активи са три основни принципа. Първо, покупките на активи трябва да са ефективен инструмент за постигане на главната цел на ЕЦБ да поддържа ценовата стабилност. Второ, те следва да са съизмерими с целите на политиката и трябва да се избягват деформации на пазара. Трето, където са налице няколко възможности за постигане целите на политиката, избраният вариант трябва да бъде ефикасен както по отношение на операциите, така и от гледна точка на риска. В този смисъл функцията на Евросистемата по управление на риска се стреми да осигури ефикасност спрямо риска: постигане на целите на политиката при най-малък размер на риска за Евросистемата.[33]

Безусловните (аутрайт) покупки на активи изискват специална рамка за управление на риска

Всички инструменти на паричната политика, включително безусловните покупки на активи, по същността си са свързани с рискове, които се управляват и контролират от Евросистемата. Тези рискове включват кредитен, пазарен, ликвиден, операционен и правен риск. Безусловните покупки на активи изискват специфични рамки за управление на риска за ограничаване на финансовите рискове, които зависят от конкретните цели на политиката и от характеристиките и рисковия профил на засегнатите видове активи. Всяка от тези рамки включва критерии за допустимост, оценка на кредитите и процедури за надлежна комплексна оценка, рамки за ценообразуване, бенчмаркове и лимити. Рамките за контрол на риска имат за цел не само да ограничават финансовите рискове, но и да допринасят за успешното постигане на целите на политиката, като насочват покупките на активи към диверсифицирано и неутрално спрямо пазара разпределение на активите. По-долу са описани рамките за управление на риска, от които се ръководи прилагането на APP. Таблица 1 обобщава ключовите елементи на тези рамки. Рамките за управление на риска ще продължат да се прилагат през целия период на реинвестиране и докато вложèнията по APP се отчитат в баланса на Евросистемата.

Таблица 1

Ключови елементи на рамките за управление на риска за APP

Източник: ЕЦБ.
Забележки: CQS – степен на рейтинг за кредитно качество съгласно хармонизираната рейтингова скала на Евросистемата (виж Eurosystem credit assessment framework); КП – клауза за преструктуриране.

Изисквания за допустимост за безусловните покупки на активи

Критерии за допустимост се прилагат спрямо всички класове активи

Само търгуемите активи, приемани като обезпечение за кредитните операции на Евросистемата, са допустими за безусловни покупки на активи. Критериите за допустимост като обезпечение за кредитните операции на Евросистемата са посочени в общата рамка за инструментите на паричната политика. Наред с други фактори допустимите активи трябва да отговарят на критериите за кредитно качество, степен 3 (CQS 3) по хармонизираната рейтингова скала на Евросистемата, напр. наличие на поне един кредитен рейтинг[34] от агенция за външна кредитна оценка (АВКО), приет по Рамката на Евросистемата за кредитна оценка (РЕКО). Освен това активите трябва да са деноминирани в евро, да са емитирани в еврозоната и със сетълмент в еврозоната. При ABS длъжниците по съответните вземания трябва в по-голямата си част да са разположени в еврозоната.

За активи, емитирани или гарантирани от централни правителства, по решение на Управителния съвет минималният праг за CQS 3 може да отпадне, ако съответната юрисдикция е включена във и спазва програма на ЕС/МВФ. Активи, допустими за покупка по силата на изключение от правилото за минимален праг за кредитно качество, трябва да отговарят на допълнителни изисквания. Например покупки през периода на преглед по такава програма не са разрешени и могат да се възобновят едва след положителен резултат от прегледа. За програмите ABSPP и CBPP3 такива активи трябва да имат максимален достижим рейтинг в съответната юрисдикция и да отговарят на други изисквания за ограничаване на по-високия риск.

В допълнение към горните критерии за допустимост се прилагат и специални критерии за допустимост в зависимост от програмата. Например за програмите PSPP и CSPP съществуват ограничения относно минималния и максималния матуритет.[35] За CSPP не са допустими за покупка активи, емитирани от кредитни институции или от емитенти, за които предприятие майка е кредитна институция. При това за CSPP и CBPP3 активи, емитирани от преустановили дейността си предприятия и дружества за управление на активи, се изключват от покупките. При CBPP3 активите трябва да са допустими като обезпечение за кредитни операции на Евросистемата и освен това следва да отговарят на необходимите условия за приемането им като обезпечение за собствено ползване, т.е. да могат да се използват като обезпечение от емитиращата кредитна институция.[36] В допълнение, от 1 януари 2019 г. не са допустими за купуване обезпечените облигации с условно удължаване на матуритета. И накрая, покупките на активи не трябва да заобикалят правилата, предвидени в член 123, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз, за забрана на паричното финансиране на публични органи.

Оценка на кредитния риск и надлежна комплексна оценка

Оценки на кредитния риск и процедури за надлежна комплексна оценка се извършват на постоянна основа

За програмите за покупка на активи от частния сектор Евросистемата редовно извършва подходящи оценки за кредитния риск и процедури за надлежна комплексна оценка (финансово-юридическа експертиза, due diligence) на предлаганата за продажба съвкупност. Поддържат се рамки за мониторинг, които използват определени рискови показатели. Тези оценки и процедури следват принципа на пропорционалност, съгласно който по-рисковите активи подлежат на по-задълбочен анализ. Където е необходимо, може да се приложат допълнителни мерки за управление на риска, също на принципа на пропорционалност, по-специално ограничаване или временно преустановяване на покупките, а в извънредни случаи дори на продажбите на активи, които изискват индивидуална оценка от Управителния съвет.

Рамки за ценообразуване

Рамките за ценообразуване гарантират, че покупките се извършват по пазарни цени

Рамките за ценообразуване за APP гарантират, че покупките се извършват по пазарни цени, за да се намалят деформациите на пазара и да се улесни постигането на ефективност при управлението на риска. Тези рамки вземат предвид текущите пазарни цени, качеството на тези цени и справедливата стойност. Извършват се и последващи проверки на цените, за да се прецени дали цените на сделките при извършване на покупки отразяват пазарните цени към момента на сделката.

По програмите за покупки на активи от частния сектор са разрешени покупки с отрицателна доходност, ако доходността е над лихвения процент по депозитното улеснение. Покупки с доходност под лихвения процент по депозитното улеснение са разрешени само в рамките на програмата за покупка на активи от публичния сектор и само до необходимия обем.[37]

Бенчмаркове

За осигуряване на диверсификация се използват бенчмаркове

Бенчмарковете се използват, за да се осигури формирането на диверсифициран портфейл и да се улесни ограничаването на рисковете. Бенчмарковете за програмите за покупка на активи от частния сектор се основават на пазарната капитализация на предлаганата на пазара съвкупност, т.е. на номиналния обем на допустимите активи в обращение, отговарящи на изискванията по отношение на риска. При PSPP прилаганият от ЕЦБ капиталов алгоритъм действа като ориентир за покупките, определяйки разпределението на покупките по държави.

Лимити

Лимитите за емисия и емитент са ефикасен инструмент за ограничаване на концентрацията на риск

За АРР са в действие рамки от лимити. Калибрирането на лимитите за емисия и емитент[38] взема предвид съображения, свързани с политиката, операциите, правната база и управлението на риска. Лимитите са съобразени с класà активи, като се прави разлика между активи от публичния и от частния сектор.

Лимитите за емисия и емитент по PSPP се прилагат, за да се защити функционирането на пазара и ценообразуването, да се ограничи концентрацията на риск и да се гарантира, че Евросистемата няма да се превърне в основен кредитор на правителствата от еврозоната. Лимитът за емисия по PSPP е определен на 33% от размера на емисията в обращение, който се проверява отделно за всяка емисия, така че да не се окаже, че Евросистемата има блокиращо малцинство за целите на клаузите за преструктуриране.[39] В останалите случаи лимитът е 25%. Лимитът за емитент е определен на 33% от размера на допустимите активи в обращение, емитирани от съответната публична институция.

За програмите за покупки на активи от частния сектор лимитът за емисия е по-висок – 70%.[40] По CSPP в отделни случаи се прилагат по-ниски лимити, например за активи, емитирани от държавни предприятия, които се третират по начин, съответстващ на третирането им по PSPP. В допълнение към тези лимити за емисия по CBPP3 и CSPP се прилагат и лимити за емитент. По-специално за CSPP тези лимити за емитент са дефинирани въз основа на бенчмарк за разпределението, свързан с пазарната капитализация на групата на емитента, за да се осигури диверсифицирано разпределение на покупките. Нещо повече, могат да се прилагат по-ниски лимити, ако има основания за това на база резултата от оценката на кредитния риск и процедурите за надлежна комплексна оценка, както е обяснено по-горе.


3 Финансовият сектор на еврозоната – нарастваща устойчивост на банките в условията на рискове

През 2018 г. наситената с рискове среда пораждаше по-големи предизвикателства за финансовия сектор на еврозоната. От една страна, няколко фактора спомагаха за финансовата стабилност, в това число растежът на икономиката и повишаващата се устойчивост на банковия сектор. От друга страна, нарастващите рискове от надценяване на растежа, дължащи се не на последно място на търговския протекционизъм, както и увеличаващата се политическа и свързана с икономическата политика несигурност оказаха влияние върху условията за финансова стабилност през 2018 г. Активното поемане на рискове на финансовия пазар и на пазара на недвижими имоти продължи да подхранва натрупването на уязвимост в цените на активите, като в същото време продължиха да се увеличават рисковете и в разрастващия се небанков финансов сектор. В тези условия държавите от еврозоната въведоха след консултации с ЕЦБ редица макропруденциални мерки за ограничаване на системните рискове и за изграждане на устойчивост спрямо тях. Освен това банковият надзор на ЕЦБ предприе макропруденциални действия и продължи да допринася за стабилността на европейския банков сектор и за равни условия за всички банки в еврозоната. Десет години след началото на глобалната финансова криза основните нормативни реформи, допринесли за изграждането на по-устойчив финансов сектор, са пред завършване. Независимо от постигнатия съществен напредък обаче предстои още много работа. Във връзка с това ЕЦБ продължи и през 2018 г. да участва в текущите обсъждания по доизграждането на банковия съюз и на съюза на капиталовите пазари, като в същото време подчертаваше колко е важно да се разработват инструменти за ограничаване на рисковете в небанковия финансов сектор.


3.1 Условията за финансова стабилност през 2018 г.

През 2018 г. средата породи повече проблеми за финансовата стабилност, което намери отражение в показателите за системно напрежение (виж графика 21). Анализът през 2018 г. очерта някои тенденции, подпомагащи финансовата стабилност, включително продължаващия икономически подем (виж глава 1) и повишената устойчивост на банките. От друга страна обаче, високорискови дейности в някои сегменти на финансовия пазар допринесоха за свити в световен мащаб рискови премии. Засилващият се протекционизъм и възобновилото се напрежение в икономиките с възникващи пазари предизвикваха пристъпи на колебания на финансовите пазари. Растящата несигурност в Европейския съюз поради процесите около Брекзит и напрежението на италианските облигационни пазари допринесоха за засилване на политическата несигурност и на несигурността относно икономическата политика.

Графика 21

Индекс на риска за финансовата стабилност и съставен показател на еврозоната за системно напрежение на финансовите пазари

(януари 2011 г. – октомври 2018 г.)

Източници: „Блумбърг“, Евростат, ЕЦБ и изчисления на ЕЦБ.
Забележки: За повече подробности относно индекса на рисковете за финансовата стабилност (FSRI) виж Special Feature A на Financial Stability Review от май 2018 г. Скалата на FSRI представя отклонението от хронологичната средна, изразена в множители на историческото стандартно отклонение. Съставният показател за системно напрежение на финансовите пазари (CISS) е нормализиран в интервала от 0 до 1. FSRI: тримесечна периодичност; CISS: седмична периодичност, плъзгаща се двуседмична средна.

Четири основни риска за финансовата стабилност

При тези условия в полугодишния Financial Stability Review на ЕЦБ бяха идентифицирани и разгледани четири основни риска за финансовата стабилност в еврозоната.

Риск от резки спадове в цените на активите

Възможно неконтролируемо покачване на рисковите премии в световен мащаб представлява първият основен риск за финансовата стабилност през следващите години. Главните движещи сили, които биха могли да доведат до неконтролируемо увеличение на рисковите премии, са свързани както с вътрешни, така и с външни фактори. Те включват хаотични реакции на пазара спрямо политическа несигурност или несигурност във връзка с икономическата политика, по-нататъшно напрежение в икономиките с възникващи пазари с възможни странични ефекти за развитите икономики и рязък обрат в макрофинансовите перспективи пред САЩ. Ниши със завишена оценка на активите и висока корелация между глобалните цени на финансовите активи може да засилят евентуално покачване на рисковите премии в световен мащаб.

Опасения относно поносимостта на дълга

Вторият основен риск бе свързан с опасения относно поносимостта на дълга. Показателите за напрежение на пазарите на държавни облигации в еврозоната леко се покачиха в средата на 2018 г., отразявайки политическите събития в Италия. Повишението обаче бе сравнително умерено, което показва ограничен вторичен ефект от напрежението върху другите държави от еврозоната. Задълженията по държавния дълг в страните от еврозоната останаха високи, а в няколко силно задлъжнели държави съотношението на дълга продължи да се увеличава през последните години. Освен това в някои страни дългът на частния сектор остана висок както ретроспективно, така и в международен план и беше на равнища, надвишаващи прага, свързван обикновено със свръхзадлъжнялост, въпреки че динамиката на дълга продължи да се ползва от силната циклична инерция на икономиката в еврозоната, съчетана с много благоприятни условия на финансиране.

Фигура 1

Основни рискове за финансовата стабилност в еврозоната

Източник: ЕЦБ.
Забележка: Оценка на финансовата стабилност към 29 ноември 2018 г.

В цялата еврозона през 2018 г. динамиката на пазарите на недвижими имоти се засили. Силната динамика на цените на жилищата продължи да подхранва появилите се като цяло слаби признаци на надцененост на пазарите на жилищни недвижими имоти при подчертани различия по държави. На пазарите на търговски недвижими имоти повишението на цените значително надхвърли растежа на наемите през последните години. Поради това тенденцията в доходността на първокласните търговски имоти бе низходяща и през настоящия стопански цикъл достигна ново дъно. Наблюдаваното свиване на доходността вероятно е признак за надцененост на пазарите на търговски недвижими имоти. Следва обаче да се отбележи и появата на начални признаци за достигане до по-зряла фаза на икономическия цикъл.

Затруднена посредническа функция на банките

Третият основен риск беше свързан с перспективите за ниска рентабилност на банките в еврозоната и с възможни затруднения в посредническата им функция. Рентабилността на банките в еврозоната се стабилизира, като съвкупната възвръщаемост на капитала възлезе на 6,9% през третото тримесечие на 2018 г. Показателите за платежоспособност на банките останаха като цяло стабилни и общото съотношение на базовия собствен капитал от първи ред на значимите институции в еврозоната възлезе на 14,2% в края на третото тримесечие на 2018 г. спрямо 14,3% година по-рано.

През 2018 г. цените на акциите на банките от еврозоната намаляха с около 30%, отразявайки засилената политическа несигурност и опасенията относно външноикономическите перспективи. Спадът в цените на акциите допринесе за по-ниски пазарни множители за определяне на тяхната стойност при съвкупно съотношение „цена/балансова стойност“ на акциите на най-големите листвани банки в размер на 0,6 в края на 2018 г.

Продължи устойчивата низходяща тенденция при необслужваните кредити на банките от еврозоната. Те спаднаха с 94 млрд. евро през първите три тримесечия на годината, а общото съотношение на необслужваните кредити в значимите институции от еврозоната остана 4,2% спрямо 5,2% година по-рано. Процесът на намаляване на необслужваните кредити или се ускоряваше, или продължаваше с неотслабващ темп в повечето държави с висок дял на тези кредити. Подробна разбивка на изменението в съотношението на необслужваните кредити през периода показва, че повечето случаи на спада им са свързани с оздравяване, ликвидиране и отписване. Същевременно по-активният вторичен пазар на обезценени активи също допринесе значително за намаляването на необслужваните кредити. По държави най-голямо освобождаване от активи се наблюдаваше отново в Италия и Испания. Независимо от увеличението на сделките ликвидността на вторичните пазари на необслужвани кредити продължи да се влияе негативно от няколко вида пазарни проблеми. Платформите за сделки с необслужвани кредити биха могли да помогнат за преодоляване на пазарните проблеми, давайки възможност за по-голяма прозрачност на пазарите на необслужвани кредити, насърчавайки по-широкото участие на инвеститори и решавайки координационни въпроси.[41]

Ликвидни рискове в сектора на инвестиционните фондове

Четвъртият основен риск бе свързан с възможни ликвидни затруднения в сектора на инвестиционните фондове. През последните десет години общите активи на инвестиционните фондове в еврозоната нараснаха над два пъти – от 5,7 трлн. евро в края на 2008 г. до 13,8 трлн. евро през юни 2018 г. Секторът на инвестиционните фондове понастоящем притежава близо 20% от всички активи, държани от финансовия сектор в еврозоната. Вложèнията на инвестиционни фондове в рискови активи продължиха да нарастват през 2018 г. Същевременно буферните им запаси от ликвидност намаляха, което доведе до по-голяма уязвимост на сектора спрямо евентуални шокове на световните финансови пазари. Ето защо в случай на активно изкупуване на активи от страна на инвеститори може да се наложи фондовете да се избавят от сравнително голяма част от портфейлите си, което да предизвика спад на пазарните цени. Макар че съществуващите правила в ЕС осигуряват надеждна рамка за защита на инвеститорите и за справяне с типични за фондовете колебания, налице са увеличаващи се опасения от циклични рискове, свързани със засилено поемане на ликвиден риск, и по-голямо присъствие на пазара на сектора като цяло.

В заключение, четирите риска несъмнено са взаимосвързани и ако се проявят, биха могли взаимно да засилят действието си.


3.2 Функция на ЕЦБ по макропруденциалната политика

Макропруденциална политика за справяне със системните рискове

За справяне с появата на системни рискове за финансовата система са въведени макропруденциални мерки и на ЕЦБ са възложени важна роля и специални правомощия в тази област (виж Регламента за ЕНМ). По-конкретно, на ЕЦБ е поверена задачата да оценява макропруденциалните мерки, предвидени в законодателството на ЕС и приети от националните органи в държавите, подлежащи на банков надзор от страна на ЕЦБ, а също и правомощията да допълва такива национални мерки в банковия сектор. Поради рисковата среда, пред която бе изправена еврозоната през 2018 г., националните органи, консултирайки се с ЕЦБ, приложиха редица макропруденциални мерки, за да ограничават системните рискове, да изграждат устойчивост спрямо тях и да гарантират, че финансовите услуги ще продължават да бъдат ефективно предоставяни на реалната икономика.[42]

Последователни макропруденциални действия за запазване на финансовата стабилност

Оценяване на адекватността на макропруденциалната политика

През 2018 г. ЕЦБ продължи мащабните си усилия в областта на макропруденциалната политика и имаше важен принос за запазване на финансовата стабилност. В допълнение към съществените аналитични дейности ЕЦБ предостави платформа за редовни съвместни оценки на риска и координиране на политиката между ЕЦБ и националните органи в еврозоната. ЕЦБ и националните органи продължиха също да провеждат широки и открити дискусии относно използването на макропруденциални инструменти и разработването на методи за оценка на различни видове системен риск. Тези дейности допринесоха за по-нататъшно усъвършенстване на процеса и методите за оценяване на системните рискове и адекватността на мерките на макропруденциалната политика в еврозоната.

Усъвършенствана комуникация по проблемите на макропруденциалната политика

Освен това ЕЦБ продължи да усъвършенства комуникацията си по въпросите на макропруденциалната политика, увеличавайки информираността чрез засилване прозрачността на дейностите и на идеите на ЕЦБ в тази сфера. Освен речи, прессъобщения и други публикации, като тематични материали, ЕЦБ продължи да публикува два пъти годишно Mакропруденциален бюлетин, който е важен комуникационен инструмент за разясняване както на рамката на макропруденциалната политика на ЕЦБ и нейните процедури за вземане на решения, така и на напредъка в анализите и оценките в тази област. ЕЦБ продължи също да публикува в уебсайта си преглед на действащите макропруденциални мерки в държавите, подлежащи на банков надзор от страна на ЕЦБ.

Решения по макропруденциалната политика през 2018 г.

103 решения по макропруденциалната политика бяха оценени от ЕЦБ през 2018 г.

В съответствие със своите законови правомощия през 2018 г. ЕЦБ оцени уведомления от национални органи в еврозоната за 103 решения по макропруденциалната политика относно инструменти за справяне с циклични и структурни системни рискове, както и относно други инструменти по чл. 458 от Регламента за капиталовите изисквания (CRR). Повечето уведомления бяха свързани с установяването на антициклични капиталови буфери или с определянето на глобални и други системно значими институции (ГСЗИ и ДСЗИ) и с калибрирането на техните капиталови буфери. Управителният съвет на ЕЦБ не възрази срещу нито едно от решенията по макропруденциалната политика, заявени от национални органи през 2018 г.

Оценените решения включваха определяне на антициклични капиталови буфери и мерки за преодоляване на структурни системни рискове

Всичките 19 държави от еврозоната оценяват на тримесечна база цикличните системни рискове и въз основа на тези оценки определят нивото на своите антициклични капиталови буфери. През 2018 г. четири държави повишиха нивото на антицикличния си капиталов буфер. Národná banka Slovenska взе решение да повиши ставката от 0,5% на 1,25%, в сила от 1 август 2018 г., и впоследствие да я вдигне допълнително на 1,5% от 1 август 2019 г., посочвайки като основание за това факта, че Словакия е сред държавите от ЕС с най-динамичен кредитен растеж както за корпоративния сектор, така и за сектора на домакинствата. Освен това Lietuvos bankas взе решение да повиши антицикличния си капиталов буфер от 0,5%, в сила от 31 декември 2018 г., на 1% от 30 юни 2019 г. Увеличаването на нивото му не бе свързано с прекомерен цикличен риск, а по-скоро с промяна в ръководните принципи на банката относно определянето на антицикличния капиталов буфер (който сега е на положително равнище в среда с умерен риск). Banc Ceannais na hÉireann/Central Bank of Ireland взе решение да активира антицикличния капиталов буфер при ставка 1% от 1 юли 2019 г. с намерението да въведе буфер на сравнително по-ранна фаза на икономическия цикъл, за да насърчи ефикасно устойчивостта, вземайки предвид и относителната чувствителност на макрофинансовата среда в Ирландия спрямо външни промени. Накрая, Висшият съвет за финансова стабилност във Франция въведе за първи път положителен антицикличен капиталов буфер на равнище 0,25%, в сила от 1 юли 2019 г., за да засили устойчивостта на банките спрямо циклични рискове, позовавайки се на благоприятната макроикономическа среда и продължаващото ускоряване на финансовия цикъл.

Що се отнася до макропруденциалните инструменти за преодоляване на структурни системни рискове, ЕЦБ оцени решенията на национални органи относно капиталовите буфери за 106 ДСЗИ[43], а също три решения относно буфери за системен риск. По отношение на мерки, заявени по чл. 458 от CRR, Висшият съвет за финансова стабилност във Франция взе решение да въведе по-строги лимити за големите експозиции, приложими спрямо силно задлъжнели големи местни нефинансови предприятия, за справяне с рисковете, произтичащи от ускоряването на финансовия цикъл и продължаващия възходящ тренд на дълга на такива предприятия. Освен това Nationale Bank van België/Banque Nationale de Belgique предложи двукомпонентна мярка за справяне с рисковете на пазара на недвижими имоти, която включва: обща надбавка за рисково тегло в размер на пет процентни пункта за обезпечени с местни недвижими имоти експозиции на дребно на банки, прилагащи вътрешнорейтингов подход; и допълнителен елемент за чувствителност към риск в зависимост от рисковия профил на ипотечен портфейл на банка, прилагаща такъв подход. Мярката има за цел да повиши устойчивостта на прилагащите вътрешнорейтингов подход банки спрямо макропруденциални рискове, породени от развитието на пазара на недвижими имоти и засилващата се уязвимост на кредитополучателите.

Сътрудничество с Европейския съвет за системен риск

Продължаващо сътрудничество и помощ за ЕССР

ЕЦБ продължи да оказва аналитична, статистическа, логистична и административна помощ на секретариата на Европейския съвет за системен риск (ЕССР), който е натоварен с организацията на ежедневната му дейност. ЕССР отговаря за макропруденциалния надзор върху финансовата система на ЕС и за предотвратяване и ограничаване на системни рискове.

ЕЦБ редовно допринася за текущото идентифициране и наблюдение от страна на ЕССР на потенциални системни рискове, както и въобще за подпомагането на изследователската дейност, предприемана от ЕССР. Например ЕЦБ си сътрудничи с Оперативната група на ЕССР на високо равнище за сигурни активи, създадена с цел да проучи практическите съображения, свързани с ценните книжа, обезпечени с държавни облигации (SBBS). Публикуван беше доклад в две части, съдържащ основните изводи на Оперативната група, както и техническия анализ, на който се основават тези изводи. В допълнение, ЕЦБ даде своя принос и за поредицата Working papers (Работни материали) по теми, свързани със SBBS.

Що се отнася до небанковия финансов сектор на ЕС, ЕЦБ участваше в подготовката на третото издание на Мониторинг на нерегулирания банков сектор в ЕС, представящ преглед на развитието на сектора, фокусиран върху оценката на потенциалните рискове за финансовата стабилност. В небанковата сфера ЕЦБ също допринесе за доклада на ЕССР Макропруденциални разпоредби, мерки и инструменти за застраховане, публикуван през ноември 2018 г. Докладът осигурява основа за провеждащите се обсъждания на директивата „Платежоспособност II“ относно укрепването на нормативната рамка за застрахователи и презастрахователи от макропруденциална гледна точка.

ЕЦБ беше съпредседател на експертна група, която имаше за задача да се отзове на искането на Европейския съвет за разработване от ЕССР на „макропруденциални подходи за предотвратяване на появата на общосистемни проблеми с необслужвани кредити, като се вземат предвид процикличните ефекти от мерките за справяне с натрупаните необслужвани кредити и потенциалните въздействия върху финансовата стабилност“. Публикуваният доклад идентифицира факторите за нарастване на необслужваните кредити в цялата система и стига до извода, че вероятно не са необходими фундаментални промени в наличния макропруденциален инструментариум, но някои негови доработки трябва да се обсъдят.

Освен това ЕЦБ беше председател на оперативна група, която изготви за Европейския банков орган (ЕБО) неблагоприятни сценарии на ЕССР за общоевропейските стрес тестове през 2018 г., а за Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване – за стрес теста на застрахователните дружества за 2018 г., и осигури съществена техническа помощ и подкрепа при моделирането. В допълнение, през декември 2018 г. ЕЦБ беше домакин на Годишния семинар относно провеждането на стрес тестове.

И накрая, ЕЦБ продължи да подпомага ЕССР в неговата аналитична работа по големите масиви от данни, осигурявани по Регламента за европейската пазарна инфраструктура. Тази дейност даде възможност да се премине към ежедневно събиране, обработка и анализ на данните. Сега аналитичната дейност подпомага ЕССР, неговите консултативни комитети и техните подструктури при извършването на по-пълен и своевременен мониторинг на пазарите на деривати.

По-подробна информация за ЕССР може да намерите в уебсайта му и в неговите Годишни доклади.


3.3 Микропруденциални дейности за осигуряване устойчивостта на отделните банки

През 2018 г. банковият надзор на ЕЦБ продължи да допринася за стабилността на европейския банков сектор и за равните условия за всички банки в еврозоната. Независимо че устойчивостта на банките в еврозоната се увеличи през последните години, те остават изправени пред сериозни предизвикателства.

Едно от най-неотложните предизвикателства пред банките в еврозоната е липсата на печалби

Едно от най-неотложните предизвикателства пред банките в еврозоната е липсата на печалби. И макар че като цяло положението се подобрява, банките още са под натиск да коригират своите бизнес модели. Те трябва да продължат да търсят начини да станат устойчиво рентабилни в хода на икономическия цикъл. През 2018 г. банковият надзор на ЕЦБ завърши и публикува тематичен преглед на рентабилността и бизнес моделите. Прегледът установи, че положението значително се различава в отделните банки. Той констатира също, че способностите на банките за стратегическо управление са важен фактор, влияещ върху тяхната рентабилност. Банковият надзор на ЕЦБ ще продължи да следи ситуацията и да проверява бизнес моделите на банките.

Приоритет е разрешаването на проблема с необслужваните кредити

Освен рентабилността, наследените активи, като например необслужваните кредити, все още представляват проблем за банковия сектор в еврозоната. Те ограничават печалбите на банките, правят ги по-неустойчиви и намаляват възможностите им за финансиране на икономиката. Макар че това е отговорност главно на засегнатите банки, решаването на проблема бе основен приоритет на органите на ЕС (както е видно от Плана за действие на ЕС за справяне с необслужваните кредити в Европа), и по-специално на банковия надзор на ЕЦБ. Още през март 2017 г. банковият надзор на ЕЦБ публикува ориентир за качеството, посветен на справянето с необслужваните кредити. Ориентирът беше допълнен през март 2018 г. с приложение, което конкретизира очакванията относно провизирането на нови необслужвани кредити. През юли 2018 г. банковият надзор на ЕЦБ обяви по-нататъшни стъпки за справяне с натрупаните необслужвани кредити.

Усъвършенствани надзорни инструменти и методи

През годината банковият надзор на ЕЦБ продължи да усъвършенства своя инструментариум и методи. След обществени допитвания (започнали през март 2018 г.) банковият надзор на ЕЦБ публикува през ноември 2018 г. окончателния вариант на наръчника за банките относно вътрешното им управление на капитала и ликвидността (процеса на вътрешен анализ на адекватността на капитала, ВААК, и процеса на вътрешен анализ на адекватността на ликвидността, ВААЛ). Във връзка с текущо извършвания Целеви преглед на вътрешните модели банковият надзор на ЕЦБ след обществени допитвания публикува през ноември 2018 г. и първата глава от своя наръчник за вътрешните модели. Освен това той издаде наръчник за оценка на молбите за лицензиране, който обхваща и кредитните институции, използващи модерни финансови технологии. Друг наръчник, публикуван през септември 2018 г., е посветен на проверките на място и на изучаването на вътрешните модели. Той има за цел да разясни как се провеждат такива проверки. Банковият надзор на ЕЦБ допринесе и за стрес теста на ЕБО за банките в Европа (виж каре 4).

През 2018 г. банковият надзор на ЕЦБ участваше също в процедурата по фалита на една значима банка от еврозоната. Конкретният случай подчерта необходимостта от допълнително хармонизиране на правилата за справяне с фалиращи банки. И макар че ЕЦБ няма правомощия за борба с изпирането на пари, случаят изтъкна и нуждата от по-хармонизиран на европейско равнище подход към този проблем.

По-подробна информация за банковия надзор на ЕЦБ е поместена в нейния уебсайт и в Годишния доклад на ЕЦБ за надзорната дейност, 2018 г.

Каре 4
Общоевропейски стрес тест за банките през 2018 г.

Цялостна организация на стрес теста през 2018 г. и участие на ЕЦБ

ЕЦБ взе участие както в подготовката, така и в изпълнението на общоевропейския стрес тест за банките през 2018 г., координиран изцяло от ЕБО. Целта на стрес теста бе да се оцени устойчивостта на финансовите институции, като се открият главните области на уязвимост при базов и при неблагоприятен сценарий. В допълнение, резултатите от тестването предоставят информация за оценката в Процеса по надзорен преглед и оценка (ПНПО) за всяка участваща банка от количествена и качествена гледна точка. Като част от подготвителната работа ЕЦБ взе участие в изготвянето на базовия и на неблагоприятния сценарий. Последният е разработен съвместно с ЕССР и ЕБО и в тясно сътрудничество с компетентните национални органи (КНО). Освен това ЕЦБ заедно с КНО допринесе активно за разработването на Методологическите бележки на ЕБО за стрес теста. Главното предизвикателство в методологията за 2018 г. беше въвеждането съгласно Международен стандарт за финансово отчитане 9 (МСФО 9) на принцип на счетоводно отчитане, който оказва влияние върху няколко рискови профила (кредитен риск, пазарен риск и нетен лихвен доход). По същия начин в резултат от плодотворното си сътрудничество със специалистите от ЕБО и КНО ЕЦБ изготви за стрес теста официалните бенчмаркове за кредитния риск. Очаква се тези бенчмаркове за кредитен риск да бъдат прилагани за портфейли, когато няма подходящи модели за кредитния риск.

След началото на общоевропейския стрес тест на 31 януари 2018 г. ЕЦБ беше отговорна за процеса по контрол върху качеството за банките под нейния пряк надзор. Поради въвеждането на МСФО 9 през 2018 г. сроковете за провеждане на теста бяха удължени в сравнение с предходни години, за да се осигури на банките повече време за представяне на данните от стрес теста. Основната цел на контрола върху качеството, осигурявано съвместно от ЕЦБ и КНО, беше да се гарантира, че банките правилно са приложили разработената от ЕБО единна методология. В процеса участваха над 200 служители на ЕЦБ. От персонала на ЕЦБ, ангажиран с микропруденциален надзор, за цялостния анализ на прогнозите, представяни от банките, отговаряха членовете на Съвместния надзорен екип, вземайки предвид специфичните особености на всяка банка. Те отговаряха също и за прякото взаимодействие с банките. Екипи на еднакво йерархично ниво, действащи по възходящ принцип, отговаряха за оценяване на спазването от банките на методологическите изисквания и за проверка банка по банка на съответствието и достоверността на резултатите посредством сравнителен партньорски анализ. Екипите на ЕЦБ за макропруденциален надзор, действащи по низходящ принцип, проверяваха представените от банките данни, използвайки своите централизирани модели. Работата беше подпомагана от създадения за целта офис за управление на проекта, както и от инфраструктурни екипи и координатори по държави, които улесняваха взаимодействието с националните органи.

От 48-те банки, обхванати от ръководения от ЕБО стрес тест, 33 са под прекия банков надзор на ЕЦБ и държат 70% от банковите активи в еврозоната. Индивидуалните резултати за всичките 48 банки заедно с подробните балансови данни и данни за експозициите към края на 2017 г. бяха публикувани от ЕБО на 2 ноември 2018 г. В допълнение към 33-те банки под надзора на ЕЦБ в извадката на ЕБО, ЕЦБ проведе паралелно свой стрес тест по ПНПО за 54 други банки, които са под нейния пряк надзор, но не бяха включени в извадката на ЕБО[44]. Този тест се основаваше на същите методология и сценарии като общоевропейския стрес тест, но бяха приложени опростени и не толкова строги отчетни прагове, за да се осигури пропорционално третиране на по-малките банки.

В началото на 2018 г. ЕЦБ проведе стрес тестове и в четири гръцки банки под неин пряк надзор. Макар и да следват същите методология, сценарии и подход за контрол върху качеството, както при общоевропейския стрес тест, проведен от ЕБО, тези стрес тестове бяха с ускорени срокове, за да приключат преди края на третата програма за подпомагане на Гърция по Европейския механизъм за стабилност.

Сценариите

Неблагоприятният сценарий за стрес теста през 2018 г. се основаваше на съгласуван набор от макрофинансови шокове, които биха могли да се случат в условията на криза. За еврозоната сценарият включваше кумулативно свиване на БВП с 2,4%, общ спад на цените на недвижимите имоти със 17% и рязко понижение на цените на акциите с 31%.

Сценарият отразява главните системни рискове, идентифицирани към началото на теста. Те включват: 1) рязка и значителна преоценка на рисковите премии на световните финансови пазари; 2) опасения относно поносимостта на публичния и частния дълг; 3) порочен кръг между ниската банкова рентабилност и слабия номинален растеж; и 4) рискове, свързани с ликвидността в небанковия финансов сектор с потенциални вторични ефекти върху финансовата система като цяло.

За компенсиране на продължителното забавяне във времето между започването на стрес теста на ЕБО в началото на 2018 г. и публикуването на резултатите ЕЦБ проведе допълнителни анализи за чувствителност към рискове, станали явни през годината, като например рисковете от рязък икономически спад в най-важните за банките от еврозоната икономики с възникващи пазари и от допълнително напрежение на пазарите на държавен дълг, които публикува през ноември 2018 г. в Прегледа на финансовата стабилност (ПФС).

Резултати от стрес теста на ЕБО през 2018 г. и основни фактори

Резултатът от прилагането в 33-те банки под прекия надзор на ЕЦБ на неблагоприятния сценарий при пълно спазване на изискванията показа „изяждане“ на съвкупния базов собствен капитал от първи ред (CET1) с 3,8 процентни пункта, който на годишна база спада от 13,7% в края на 2017 г. на 9,9% в края на 2020 г. Това включва ефект от 0,3 процентни пункта от първото прилагане на МСФО 9, който влезе в сила на 1 януари 2018 г. Съответстващото „изяждане“ на капитала е с 0,5 процентни пункта по-голямо от това при теста от 2016 г.

Един от основните фактори за „изяждането“ на капитала при неблагоприятния макроикономически сценарий са обезценките на кредити, които може да се обяснят главно с по-неблагоприятния макроикономически сценарий, отколкото при стрес теста през 2016 г., и с въвеждането на МСФО 9 (по-специално на модела за заделяне на провизии за загуби през целия срок на заема). Натрупаните необслужвани кредити имат по-маловажна роля при стрес теста от 2018 г., отколкото при този от 2016 г., което отразява по-добрите счетоводни баланси на банките. Вторият основен фактор беше сътресение, свързано със спреда на финансирането, което засягаше пазарния риск за банките, отчасти неутрализиран от положителния ефект на по-дългосрочните лихвени проценти. Третият основен фактор беше отражението на сътресенията при пазарните цени и ликвидността върху справедливата стойност на портфейлите. Ефектът от пълната преоценка на тези портфейли бе най-силен за глобалните системно значими банки (ГСЗБ). Тези банки обаче бяха до голяма степен способни да компенсират загубите с високи приходи от клиенти. Влиянието на напрежението върху ликвидността и неопределеността на параметрите в модела за резервите също засегна ГСЗБ повече, отколкото останалите банки. Друг основен фактор беше значителното напрежение върху нетните приходи от такси и комисиони.

По-голямото „изяждане“ на капитала се повлия и от по-чувствителната спрямо риск методология. Това само частично се компенсира от ефектите от подобреното качество на активите, особено вследствие успешното намаляване на обема на необслужваните кредити, както и от ползите от по-рязкото покачване на дългосрочните лихвени проценти при този сценарий.

Въпреки по-голямото „изяждане“ на капитала съвкупното съотношение на базовия собствен капитал от първи ред (CET1) при реализирането на условията на стрес теста бе 9,9%, доста по-високо от отчетеното при стрес теста от 2016 г., когато е било 8,8%. То е резултат от непрекъснатите усилия на банките да се справят с наследените активи заедно с устойчивото нарастване на капитала през последните години. Резултатът потвърди подобрената устойчивост на участващите банки спрямо макроикономически шокове. Тестът разкри обаче и слабости в отделни банки и даде важно допълнително разбиране за възможностите на банките да провеждат стрес тестове и да управляват риска като база за последващи действия на надзорните органи.

Резултатите от допълнителните анализи на чувствителността, публикувани в последния ПФС, показаха, че сбъдването на разглежданите допълнителни рискове би довело до по-нататъшно влошаване на резултатите с около 0,3 до 0,7 процентни пункта от капитала CET1 освен „изяждането“ на капитала с 3,8 процентни пункта.


3.4 Принос на ЕЦБ за укрепване на банковия съюз и на съюза на капиталовите пазари

Нормативните реформи след кризата изградиха по-устойчив финансов сектор, но са необходими по-нататъшни усилия

Десет години след началото на глобалната финансова криза основните нормативни реформи, допринесли за изграждането на по-устойчив финансов сектор, са пред завършване. Въпреки постигнатия през последното десетилетие значителен напредък още съществуват редица правни и институционални предизвикателства, които трябва да се преодолеят, преди европейските банки да могат да функционират в една наистина интегрирана рамка, а потребителите на финансови услуги да се ползват от предимствата на по-интегриран единен банков пазар. Необходими са по-нататъшни усилия и за развитието на капиталовите пазари, като същевременно се засилват регулаторната и надзорната рамка за небанковия финансов сектор.

Доизграждане на банковия съюз и на съюза на капиталовите пазари

През 2018 г. при протичащите обсъждания ЕЦБ продължи да допринася за доизграждането на банковия съюз и на съюза на капиталовите пазари (СКП). И двете инициативи спомагат за по-доброто функциониране на ИПС. Създаването на общ предпазен механизъм към Единния фонд за преструктуриране (ЕФП) и на Европейска схема за гарантиране на депозитите (ЕСГД) ще способства за задълбочаване на финансовата интеграция и ще засили доверието в банковия съюз. По-интегрираните финансови пазари ще направят разпределението на кредитите по-ефективно, ще улеснят подялбата на частния риск и ще спомогнат за диверсифициране на източниците на финансиране за реалната икономика.

По-нататъшен напредък на банковия съюз

През юни 2018 г. държавните или правителствените ръководители на 27-те държави – членки на ЕС, се споразумяха за първия пакет от решения по реформата на ИПС, включително доизграждането на банковия съюз. Те се договориха, че Европейският механизъм за стабилност ще осигури общия предпазен механизъм към ЕФП. Мандатът на общия предпазен механизъм беше одобрен впоследствие през декември 2018 г. Освен това те решиха, че трябва да започне работа по пътна карта за започване на политически преговори по ЕСГД. През декември 2018 г. беше договорено създаването на работна група на високо равнище, която да работи по предприемане на следващите стъпки относно ЕСГД.

Общ предпазен механизъм към ЕФП

При работата си в помощ на форумите на ЕС за създаване на общ предпазен механизъм към ЕФП ЕЦБ изрази своите виждания по въпроса в правното си становище по предложението на Европейската комисия (ЕК) за регламент за създаване на Европейски паричен фонд. По-конкретно, ЕЦБ посочи, че предпазният механизъм трябва да подпомага всички възможни мерки, предприемани от ЕСП, включително осигуряване на подкрепа за платежоспособността и ликвидността на институции в процес на преструктуриране. Освен това вземането на решения за изплащане на суми по предпазния механизъм следва да бъде бързо и да не бави приемането и изпълнението на решения на ЕСП за преструктуриране.

Вече постигнатото намаляване на риска може да облекчи напредъка по политическия дебат относно ЕСГД

Освен това ЕЦБ смята, че вече постигнатото намаляване на риска може да облекчи напредъка по политическия дебат относно ЕСГД. В този смисъл е важно пътната карта от юни 2016 г. да бъде съблюдавана възможно най-последователно. Що се отнася до условията за фактическото въвеждане на ЕСГД, ЕЦБ смята, че те трябва да са съизмерими със степента на подялба на риска през първия етап на ЕСГД. ЕЦБ разясни също, че когато се разглеждат различните модели на организация за първия етап от ЕСГД, е желателно да се създаде централизиран фонд, за да се гарантира, че системата е надеждно обезпечена с достатъчно финансови ресурси, а рамката ѝ за управление позволява незабавно и съвместно вземане на решения на европейско равнище.

ЕЦБ продължи също да предоставя технически съвети относно ЕСГД. В частност тя представи свой актуализиран количествен анализ на капацитета на ЕСГД [45] пред Специалната работна група по укрепването на банковия съюз. Този анализ установи, че напълно финансово обезпеченият Европейски фонд за гарантиране на депозитите би бил достатъчен да покрие плащанията при много силен шок. Няма да има и системно необосновано кръстосано субсидиране в рамките на ЕСГД в смисъл на отделни банкови системи, систематично внасящи по-малко, отколкото биха получили от фонда, дори като се имат предвид специфични за страните шокове.

ЕЦБ участваше и в дискусиите по мерките за ограничаване на риска

Освен това ЕЦБ внимателно следеше и участваше в разисквания по мерки за ограничаване на риска. В съответствие със заключенията на Съвета от юни 2016 г. доизграждането на банковия съюз изисква допълнителни мерки за намаляване и подялба на рисковете във финансовия сектор. Непрекъснатото намаляване на риска е от пряк интерес за ЕЦБ като централна банка и орган за банков надзор с цел укрепване устойчивостта на банковата система и на банковия съюз като цяло. През 2018 г. ЕЦБ взе участие в съвместния мониторингов доклад за намаляването на риска, изготвен заедно с ЕК и Единния съвет за преструктуриране, който даде актуализирана оценка за еволюцията на рисковете в рамките на банковия съюз. В изказване пред Европейския университетски институт през май 2018 г. председателят на ЕЦБ обясни, че характерната за разискванията дихотомия между намаляването и подялбата на риска е в голяма степен изкуствено създадена. С подходящата рамка на политиката тези две цели са взаимно подпомагащи се.

ЕЦБ убедено подкрепя проекта за съюз на капиталовите пазари

ЕЦБ е активен поддръжник на проекта за СКП от самото му начало. Както се припомня в Прегледа на финансовата стабилност от ноември 2018 г. на ЕЦБ, напредъкът по проекта за СКП е нужен, тъй като един напълно функциониращ СКП има потенциала да засили икономическия растеж и може да играе ключова роля за укрепване на финансовата архитектура и надзорния режим на ЕС; в това отношение по-съществена роля на Европейския орган за ценни книжа и пазари би била особено важна за изграждането на пълноценен СКП. Ето защо завършването на различните законодателни инициативи, представени от ЕК в Плана за действие за СКП, е от голямо значение. Освен това докладът на ЕЦБ Финансова интеграция в Европа от май 2018 г. подчерта различните начини, установени при изследванията на ЕЦБ, които биха засилили ролята на СКП по отношение на ползите от подялбата на риска. Тези начини се фокусират върху значението на пенсионните реформи и институционалното инвестиране, на насърчаването на финансовата грамотност и на постигането на по-нататъшен напредък за засилване на хармонизацията на европейските рамки за несъстоятелност.

Нужно е разработване на инструменти за ограничаване на рисковете в небанковия финансов сектор

Както е отразено в насоките, очертани от ЕК в Плана за действие за СКП, небанковият финансов сектор вероятно ще играе все по-важна роля при финансирането на икономиката в еврозоната. Това предлага много възможности за по-диверсифицирана финансова система, но с преориентирането на финансовото посредничество от банките към небанкови финансови институции съществуващите рискове може да се пренесат и да възникнат нови. Поради това през 2018 г. ЕЦБ подчерта значението на разработването на инструменти за ограничаване на рисковете в небанковия финансов сектор. Например законодателите на ЕС трябва да въведат макропруденциални инструменти, създадени да се справят със системни рискове, свързани с ликвидни диспропорции, и с използването в инвестиционни фондове на заемни средства.


4 Гладко функциониране на пазарната инфраструктура и плащанията

Евросистемата играе централна роля при разработването, извършването на операциите и надзора върху пазарната инфраструктура, гарантираща свободното движение на плащания, ценни книжа и обезпечения в Европа. След въвеждането през 1999 г. на еврото тя допринесе значително за промяната и укрепването на инфраструктурата за големи плащания, за услуги по клиринг и сетълмент (т.нар. посттърговски услуги) на финансови инструменти, а отскоро и за услуги по незабавни малки плащания. Освен това Евросистемата наблюдава как се развива процесът на дигитална трансформация с цел поддържане на сигурността и ефективността на инфраструктурите на финансовия пазар.


4.1 Услуги в ТАРГЕТ

Услугите на Евросистемата в ТАРГЕТ включват три компонента: ТАРГЕТ2 – система за брутен сетълмент в реално време на плащания в евро, свързани с операциите по паричната политика на Евросистемата, както и по междубанкови и търговски сделки; ТАРГЕТ2-ценни книжа (T2-ЦК) – единна платформа за сетълмент на ценни книжа в Европа; и Сетълмент на незабавни плащания в ТАРГЕТ (TARGET Instant Payment Settlement, TIPS), която позволява на доставчиците на платежни услуги ежедневно и денонощно да предлагат на клиентите си парични преводи в реално време. И при трите вида услуги сетълментът се извършва в резервни пари, с което се премахва кредитният риск при сетълмента на трансакции.

Над 1700 банки използват ТАРГЕТ2 за извършване на плащания за своя сметка или за сметка на клиенти. Като се вземат предвид клоновете и дъщерните дружества, чрез ТАРГЕТ2 може да се достигне до повече от 52 000 банки в света. През 2018 г. в ТАРГЕТ2 среднодневно са обработвани 346 834 плащания със среден дневен обем от 1,7 трлн. евро.

С присъединяването на датската крона към Т2-ЦК бе въведена многовалутна функционалност

Година след последния етап от преминаването към T2-ЦК присъединяването на датската крона към платформата за сетълмент се превърна във важно събитие, тъй като за първи път чрез многовалутната функционалност на платформата стана възможно използването на друга валута освен еврото за извършване на сетълмент в T2-ЦК по сделките с доставка срещу плащане. През 2018 г. в T2-ЦК са обработени средно 572 172 трансакции на ден, чийто среднодневен обем възлиза на 925,649 млрд. евро.

През ноември 2018 г. Евросистемата пусна в експлоатация TIPS, предлагащ окончателен и неотменим сетълмент на незабавни плащания в евро по всяко време на деня и всеки ден от годината за по-малко от десет секунди. Услугата TIPS бе разработена за улесняване на достъпа до незабавни плащания в общоевропейски план. Тя се основава на незабавните кредитни преводи в СЕПА (SCT Inst) – общоевропейска схема за незабавни плащания, която вече е възприета от над 2000 доставчици на платежни услуги в 16 страни. Освен това TIPS е разработена като разширение на ТАРГЕТ2, поддържаща вече из цяла Европа широка мрежа от участници, която може да се използва от TIPS.

Благодарение на пускането в действие през ноември 2018 г. на TIPS физическите и юридическите лица могат да извършват парични преводи помежду си за по-малко от десет секунди, използвайки услугите за незабавни плащания

В крайна сметка TIPS може да стане широко достъпна масова услуга, като се включи към създадената мрежа от участници на ТАРГЕТ2 и адресируеми BIC кодове. Гъвкавите възможности за взаимодействие с TIPS позволяват на различни видове потребители да получат достъп до платформата посредством множество функции.


4.2 Поддържане на сигурността и ефективността на финансовата инфраструктура в хода на дигиталната трансформация

С напредването на европейската интеграция инфраструктурата на финансовите пазари и плащанията са засегнати от процеса на комплексна дигитална трансформация, протичащ във финансовия сектор и в обществото като цяло. Евросистемата приема това двойно предизвикателство, като в ролята си на катализатор насърчава интеграцията и иновациите. Освен това в съответствие с надзорните си правомощия Евросистемата съдейства за сигурността и ефективността на пазарната инфраструктура и плащанията.

В областта на плащанията Евросистемата последователно ръководи процеса на интеграция и иновации в Европа. Според една оценка за преминаването към СЕПА (Единната зона за плащания в евро) стандартизирането на кредитните преводи и директните дебити в евро е завършило успешно, а ефектът му върху плащанията е положителен. Все още обаче не е изцяло премахната „дискриминацията, основана на IBAN“, т.е. практиката на кредиторите да отказват приемането за директен дебит на плащания чрез чуждестранни платежни сметки. Необходими са също допълнителни действия за разработване на решения за електронно упълномощаване за директни дебити в СЕПА, тъй като СЕПА за картовите плащания още не е завършена. ЕЦБ насърчава европейските схеми за картови разплащания да подобрят взаимната си операционна съвместимост и пълния общоевропейски достъп, за да осигурят възможност всяка карта да може да се използва на всеки терминал.

Под егидата на Съвета за малки плащания в евро (СМПЕ) – форум на високо равнище, председателстван от ЕЦБ, който съдейства за развитието на интегриран, иновативен и конкурентен пазар за малки плащания в евро в ЕС – продължи работата по стандартизиране на картите наред с поощряване на иновациите при малките плащания в схемата за незабавни плащания, при мобилните плащания „от човек на човек“ и по достъпността на услугите за малки плащания.

В областта на услугите по иницииране на плащания, т.е. на онлайн услугите с достъп до платежна сметка на потребител с цел иницииране с негово съгласие и при проверка за идентичност на паричен превод за негова сметка, СМПЕ реши да определи общ набор от технически, оперативни и бизнес изисквания за ефективно предоставяне на общоевропейски услуги по иницииране на плащания. В областта на електронното фактуриране СМПЕ насочи вниманието си към приемане на базирано на стандарта ISO 20022 съобщение за заявка за плащане и към по-нататъшна хармонизация сред доставчиците на услуги на представянето на електронни фактури и плащания (EIPP).

В сферата на ценните книжа Евросистемата продължи да насърчава хармонизирането на T2-ЦК и на услугите по клиринг и сетълмент, като пригоди рамката си за наблюдение към хармонизирането на посттърговските услуги с оглед приключилото преминаване към Т2-ЦК. От пазарите на T2-ЦК на хармонизираните стандарти отговарят 85%, но на пазарно равнище е необходимо да се извърши допълнителна работа, за да се подобри спазването на стандартите за корпоративни действия в Т2-ЦК.

В областта на управлението на обезпечения ЕЦБ изготви заедно с ключови участници на европейския финансов пазар първия набор от бизнес процеси и технологични операции, базиран на съобщенията по стандарта ISO 20022 за управление на обезпечения. По-точно, през 2018 г. бяха публикувани доклад относно хармонизацията на тристранното управление на обезпечения и доклад относно хармонизацията на корпоративните действия, като ЕЦБ разчита участниците на пазара да приложат предложенията за хармонизация, залегнали в тези доклади, и по-конкретно да подпомогнат разработването на новата Система за управление на обезпеченията в Евросистемата (ECMS).

Ново изследване за възможното използване на технологията на разпределените регистри (DLT) за инфраструктурите на финансовия пазар

В областта на финансовите технологии беше задълбочено и разширено изследването на отражението на технологията на разпределените регистри върху инфраструктурата на финансовите пазари в Европа. През 2018 г. със завършването на работата по Проект Стела – етап 2 продължи съвместната изследователска програма на ЕЦБ и Централната банка на Япония за оценка на възможното използване на технологията на разпределените регистри за инфраструктурите на финансовите пазари. Анализиран бе изцяло нов подход за постигане на оперативна съвместимост между регистрите, който не изисква връзка или институционални договорености между тях.

За да гарантира сигурността и ефективността на инфраструктурите на финансовите пазари и плащанията, Евросистемата определи надзорни цели в конкретни надзорни регламенти, стандарти, насоки и препоръки и изпълнява надзорните си задачи, като събира съответната информация, оценява я с оглед на надзорните цели и при необходимост внася промени. През 2018 г. Евросистемата допълнително засили надзора си, като усъвършенства докладването на значими инциденти от страна на доставчици на платежни услуги[46], платежни системи и схеми за плащания.

Въз основа на извършваното текущо наблюдение на измамите с банкови карти през 2018 г. Евросистемата публикува пети доклад относно измамите с банкови карти. Докладът показва пречупване на тенденцията, като леко се понижава делът на измамите с банкови карти, издадени в СЕПА, и рязко спадат измамите с банкови карти на терминални устройства (ATM). Онлайн измамите обаче продължават да нарастват (макар и с по-бавен темп от този на броя трансакции без физическо представяне на карта), като съставляват почти три четвърти от общия брой измами с банкови карти.

Що се отнася до надзора върху системите за сетълмент на ценни книжа, като централна банка, емитираща еврото, ЕЦБ заедно с останалите централни банки от еврозоната участва в лицензирането и редовния преглед и наблюдение на централните депозитари на ценни книжа (ЦДЦК) съгласно Регламента за ЦДЦК. През 2018 г. Евросистемата представи становището си относно лицензирането на пет ЦДЦК и становище относно лицензирането на един ЦДЦК за предоставяне на спомагателни услуги от банков тип.

През 2018 г. стартира първата комплексна оценка на функциониращата Т2-ЦК за спазване на Принципите за инфраструктурите на финансовите пазари, разработени от Комитета по платежни и сетълмент системи (CPMI) и Международната организация на комисиите по ценни книжа (IOSCO). Оценката се извършва от Евросистемата съгласувано с участниците в споразумението за сътрудничество по Т2-ЦК, които включват контролни и надзорни органи на ЦДЦК, ползващи услугите на Т2-ЦК, централните банки – емитенти на валутите, в които се извършва сетълмент в Т2-ЦК, и Европейския орган за ценни книжа и пазари.

Приемането на преработена надзорна рамка за централните контрагенти продължава да е извънредно важно и неотложно

По отношение на централните контрагенти Евросистемата продължава да подпомага дейността на надзорните колегии, създадени съгласно Регламента за европейската пазарна инфраструктура (EMIR). Нарастващата роля на централните контрагенти укрепва устойчивостта на финансовата система, но и концентрира рисковете за ликвидността, които могат да засегнат паричния пазар и гладкото функциониране на платежните системи и да направят необходимо предоставяне от централната банка на ликвидност, особено при извънредни обстоятелства. Евросистемата се нуждае от подходяща рамка за наблюдение, оценка, а при необходимост и за справяне с тези рискове както в рамките на ЕС, така и в трети държави. Това е особено важно с оглед на факта, че значителна част от дейностите по клиринг в евро се извършва в Обединеното кралство. От решаващо значение е спешното приемане на преработена надзорна рамка за централните контрагенти.


5 Дейности в подкрепа на функционирането на пазара и финансови услуги, предоставяни на други институции

В отговор на нарастващата загриженост, свързана с жизнеспособността на индекса на средния лихвен процент по овърнайт кредити в евро (ЕОНИА), през 2017 г. ЕЦБ започна разработването на нов референтен лихвен процент – краткосрочния лихвен процент в евро (€STR), който изцяло се основава на данни от статистиката на паричния пазар. Методологията за €STR беше публикувана през юни 2018 г., след като получи широка подкрепа при две обществени допитвания, и впоследствие беше препоръчана от работната група по безрисковите лихвени проценти в евро като заместител на ЕОНИА. Поради това се очаква €STR да се превърне в един от основните референтни лихвени проценти на пазарите в еврозоната.

ЕЦБ отговаря за управлението на различни финансови операции от името на ЕС. Тя изпълнява също обща координираща роля по отношение на рамката на Евросистемата за услуги по управление на резервите.

За да се насърчават почтеността и ефикасното функциониране на валутния пазар при търговия на едро, беше разработен набор от принципи за добри практики (виж каре 5 в края на тази глава).


5.1 €STR – новият референтен овърнайт лихвен процент за паричните пазари в еврозоната

В отговор на несигурността ЕЦБ ще разработи свой собствен овърнайт лихвен процент, €STR

От началото на своето съществуване финансовият пазар на еврозоната е разчитал на референтни лихвени проценти, като ЕОНИА[47]. ЕОНИА се използва широко като базов референтен лихвен процент в редица договори за деривати, например лихвени суапове, или като начин за определяне на бъдещи плащания в редица сключени договори. ЕОНИА се използва широко и за оценяването на финансови продукти (за дисконтиране на бъдещи парични потоци), поради което е от голямо значение за функционирането на пазарите. Бенчмаркове като ЕОНИА са важни и за централните банки, тъй като са показател за това, как паричната политика на централна банка влияе върху различни пазарни сегменти и се прехвърля върху останалите сектори на икономиката.

В бъдеще използването на ЕОНИА ще бъде забранено – спешно е необходима замяната му

В бъдеще използването на ЕОНИА в сегашния му вид ще бъде забранено, тъй като не отговаря на изискванията на Регламента на ЕС за бенчмарковете. След допитване до групата банки EMMI, администраторът на ЕОНИА, съобщи през февруари 2018 г., че в методологията на ЕОНИА няма да се правят повече промени. Това означава, че за да се съхрани гладкото функциониране на всички пазари, разчитащи на надежден овърнайт лихвен процент, спешно е необходима замяна на ЕОНИА.

С оглед на неяснотата, свързана с ЕОНИА, ЕЦБ съобщи през септември 2017 г., че ще разработи свой собствен овърнайт лихвен процент – краткосрочния лихвен процент в евро (€STR), основан изцяло на лесно достъпни за Евросистемата данни чрез ежедневно съставяната статистика на паричните пазари. С цел да бъде подпомогната Евросистемата при провеждането на паричната политика, през юли 2016 г. започна събирането на данни въз основа на Регламента относно статистиката на паричните пазари. Ползват се входящи данни от 50-те най-големи банки в еврозоната според балансовото им число, които всеки работен ден до 7:00 ч централноевропейско време отчитат всички сделки, извършени през предходния работен ден на обезпечения и необезпечения паричен пазар, пазара на валутни суапове и пазара на лихвени суапове по овърнайт индекси (OIS).

€STR ще притежава всички характеристики, необходими на пазарните участници

ЕЦБ предприе разработването на €STR с ясната идея, че той следва да притежава всички характеристики, необходими на пазарните участници. Поради това ЕЦБ се стреми да следва най-добрите практики за разработване на референтен показател, залегнали в Принципите на IOSCO, и ще полага усилия да постигне възможно най-голяма прозрачност при изготвянето му, като се възползва от информацията, получена в две обществени допитвания. При първото обществено допитване, започнало през ноември 2017 г., беше обсъден обхватът на €STR и на неговия „базов лихвен процент“, а при второто обществено допитване, инициирано през март 2018 г., бяха разгледани конкретните методи за изчисляване на индекса. Окончателната методология за €STR беше публикувана през юни 2018 г.

С €STR ще бъдат преодолени някои недостатъци на сегашната методология на ЕОНИА

Разработването на €STR има също за цел да бъдат преодолени някои недостатъци на сегашната методология на ЕОНИА, като същевременно се запазват нейната сравнителна опростеност и характеристиките, с които пазарните участници са свикнали. Както и ЕОНИА, €STR е лихвен процент по необезпечени сделки, което означава, че стойността му отразява чистата цена на финансирането и не се влияе от други съображения, като обезпечения. Също както и ЕОНИА, €STR е овърнайт лихвен процент, каквато е срочността на голямото множество от дейности на необезпечения пазар. Съществуват обаче значителни различия между ЕОНИА и €STR. Докато ЕОНИА е лихвен процент при отпускане на междубанкови кредити, €STR улавя дейността по получаване на кредити, отразявана в статистиката на паричните пазари от отчетни единици не само от други банки, но и от други финансови предприятия, като пенсионни фондове, застрахователни дружества и дружества за управление на активи, като се има предвид, че на необезпечения паричен пазар на едро в евро значимостта на чисто междубанковата пазарна активност е намаляла. Освен това, докато ЕОНИА се основава на доброволно предоставяни данни от група банки, чийто брой намалява с течение на времето, €STR се основава на статистически данни, осигурявани от много по-широка и стабилна база от отчетни единици. В резултат на това базовите обеми са по-големи, отколкото залегналите в ЕОНИА. Среднодневните обеми на €STR са 32 млрд. евро и варират от 16,5 млрд. евро до 44,1 млрд. евро, като средно около 32 банки ежедневно отчитат данни. Освен това €STR проявява по-слаба колебливост от ЕОНИА и по-малка чувствителност към специфично поведение (виж графика 22).

Графика 22

€STR (предварителен) и ЕОНИА – базови обеми и лихвени проценти

(вляво: млрд. евро; вдясно: проценти; 15 март 2017 г. – 18 септември 2018 г.)

Източници: EMMI и ЕЦБ.
Забележка: €STR (предварителен) се отнася за динамични редове, които ЕЦБ актуализира еднократно във всеки период на поддържане, и се изчислява, като се прилага методологията на €STR за наличните статистически данни за паричните пазари.

Има две същностни разлики между ЕОНИА и €STR, които пазарните участници трябва да имат предвид и да бъдат подготвени за тях. Първо, с оглед на различния обхват на ЕОНИА и €STR, и по-конкретно поради това, че от гледна точка на отчетните единици €STR е лихвен процент при получаване на кредити, а ЕОНИА е лихвен процент при отпускане на кредити, понастоящем спредът между ЕОНИА и €STR е около девет базисни точки. Второ, с оглед цикъла на отчитане на статистическите данни за паричните пазари, който завършва в 7:00 ч на следващия работен ден, €STR може да се публикува едва в работния ден, следващ датата на сключване на допустимите сделки, докато ЕОНИА се публикува в същия работен ден. Това означава, че всички потребители, които понастоящем разчитат да разполагат в същия ден с референтен лихвен процент за овърнайт сделки, трябва да подготвят технически и процедурни промени, за да се приспособят към времето на публикуване на €STR.

€STR ще бъде на разположение от октомври 2019 г.

След като приключи обстойното вътрешно тестване на системите и процедурите на равнище Евросистема, €STR ще бъде на разположение от октомври 2019 г. Междувременно ЕЦБ актуализира динамичните статистически редове на €STR (предварителен) веднъж във всеки период на поддържане. Целта на динамичните редове е широката общественост да добие представа, как ще изглежда и как ще работи €STR, когато бъде внедрен. Това включва дневни изчисления от март 2017 г., които ще подпомогнат приемането на €STR, след като бъде внедрен.

През септември 2018 г. работна група по въпросите на безрисковите лихвени проценти в евро от частния сектор, създадена с подкрепата на ЕЦБ, Европейския орган за ценни книжа и пазари, Белгийския орган за финансови услуги и пазари и ЕК, препоръча €STR като лихвен процент, заменящ ЕОНИА, а също и като лихвен процент, който може да се използва при въвеждането на предпазни клаузи в договори, които понастоящем се позовават на междубанковия лихвен процент по депозити в евро (ЮРИБОР). Препоръката е изготвена след провеждането на обществено допитване относно възможните кандидати за замяна на ЕОНИА, включително обезпечен и необезпечен лихвен процент. При допитването бяха получени множество отговори, които 1) потвърждават качеството на анализа, и 2) заявяват ясно предпочитание към безрисковия лихвен процент. €STR бе приет като най-подходящия бъдещ безрисков лихвен процент в евро главно поради необезпечения му характер, методологията за съставянето му и слабата му колебливост, както и поради факта, че негов администратор ще бъде ЕЦБ – институция на ЕС.

Препоръката за €STR като безрисков лихвен процент в евро е само първата крачка в сложния процес по замяната на ЕОНИА. През декември 2018 г. работната група публикува доклад за възможните варианти на преход от ЕОНИА към €STR. Възможните сценарии за този преход се изготвят, за да отговорят на четири основни въпроса: 1) ще се публикуват ли ЕОНИА и €STR успоредно, или €STR ще замени ЕОНИА след края на преходния период съгласно Регламента за бенчмарковете; 2) ще бъдат ли ЕОНИА и €STR независими лихвени проценти, или методологията на ЕОНИА ще се развие, за да стане зависима от €STR след края на преходния период съгласно Регламента за бенчмарковете; 3) може ли спред между ЕОНИА и €STR да направи прехода по-плавен; 4) могат ли кривите на дисконтиране на OIS на ЕОНИА и €STR да съществуват едновременно. В доклада се препоръчва EMMI като администратор на ЕОНИА да разработи сегашната методология за ЕОНИА така, че вместо да се определя от група банки, индексът да се изчислява като фиксиран спред над €STR за ограничен период от време, докато се прекрати използването на ЕОНИА. Това ще осигури стабилна основа, която да улесни постепенния и гладък преход към €STR.

Важно е всички ползватели на ЕОНИА да започнат да планират прехода

Като следваща крачка от решаващо значение е всички ползватели на ЕОНИА да започнат да планират прехода. Още много стъпки могат да бъдат предприети преди внедряването на €STR, например: 1) да се засили вътрешната осведоменост за рисковете и експозициите към продукти, свързани с ЕОНИА; 2) да започне подготвителна дейност с преглед на договорите и с оценка на отражението на прехода от ЕОНИА; 3) да се предвиди бюджет за възможни промени във вътрешните системи и моделите за оценка, особено що се отнася до клиринговите къщи; и 4) активно да се общува пряко с клиенти, да се взема участие в подходящи форуми, като работни групи и кръгли маси на отрасъла, и да се участва в обществени допитвания. Успешният преход зависи от готовността на всяка страна. Поради това е важно всички потребители да са информирани и да се осигури широко и активно участие в обсъжданията и допитванията.


5.2 Управление на операциите по получаване и предоставяне на кредити

ЕЦБ е администратор на операциите по МСФП и ЕМФС

ЕЦБ отговаря за управлението на операциите на ЕС по получаване и предоставяне на кредити по Механизма за средносрочна финансова подкрепа (МСФП)[48] и по Европейския механизъм за финансово стабилизиране (ЕМФС)[49]. През 2018 г. ЕЦБ обработваше лихвени плащания във връзка със заемите по МСФП. Към 31 декември 2018 г. общият непогасен обем по този инструмент възлезе на 1,7 млрд. евро. През 2018 г. ЕЦБ обработваше и различни плащания и лихвени плащания във връзка със заемите по ЕМФС. Към 31 декември 2018 г. общият непогасен обем по този механизъм беше 46,8 млрд. евро.

ЕЦБ обработва плащанията по ЕИФС и ЕМС, както и плащания по заемни споразумения

ЕЦБ отговаря и за администрирането на някои плащания, възникващи във връзка с операциите по Европейския инструмент за финансова стабилност (ЕИФС)[50] и по Европейския механизъм за стабилност (ЕМС)[51]. През 2018 г. ЕЦБ обработваше различни плащания на лихви и такси във връзка със заеми по ЕИФС, както и плащания във връзка с членски вноски за ЕМС и различни плащания за лихви и такси по заемите по този механизъм.

И накрая, ЕЦБ отговаря за обработката на всички плащания по споразумението за заем за Гърция.[52] Към 31 декември 2018 г. общият непогасен обем по това споразумение възлезе на 52,9 млрд. евро.


5.3 Услуги на Евросистемата по управление на резервите

Евросистемата предоставя услуги съгласно рамката си за услуги по управление на резервите

През 2018 г. продължи предлагането на широкообхватен пакет финансови услуги в съответствие с въведената през 2005 г. рамка на Евросистемата за услуги по управление на резервите (ЕRMS) с цел управление на деноминираните в евро резервни активи на клиенти. Редица НЦБ в Евросистемата („доставчици на услуги на Евросистемата“) при хармонизирани условия съгласно общоприети пазарни стандарти предлагат пълния набор от тези услуги на централни банки, парични власти и държавни агенции, разположени извън еврозоната, както и на международни организации. ЕЦБ изпълнява обща координираща роля, насърчавайки гладкото функциониране на рамката и отчитайки се пред Управителния съвет.

Броят на клиентите, поддържащи делови взаимоотношения с Евросистемата в рамките на ERMS, възлезе в края на 2018 г. на 277 спрямо 278 в края на 2017 г. Що се отнася до самите услуги, през същия период общият размер на агрегираните наличности (който включва парични активи и притежавани ценни книжа), управлявани в съответствие с рамката на ERMS, се увеличи с близо 10%.

През 2018 г. правната рамка на ERMS беше изменена, за да се въведат някои оперативни промени, да се изяснят отделни аспекти и да се разгледат конкретни предложения от проведеното през 2017 г. проучване сред потребителите на ERMS. За тази цел, а и за да се избегнат по-нататъшни изменения на правен акт, всички промени в правната рамка на ERMS бяха консолидирани в новите Насоки на ЕЦБ относно предоставянето на услуги за управление на резерви в евро от Евросистемата на централни банки и държави извън еврозоната и на международни организации (Насоки ЕЦБ/2018/14, преработени).

Каре 5
Световен кодекс за поведение на валутния пазар

Световният кодекс за поведение на валутния пазар представлява набор от принципи за добра практика, формулирани да насърчават почтеността и ефикасното функциониране на валутния пазар при търговия на едро. Кодексът беше публикуван през май 2017 г. в отговор на загубата на доверие във валутния пазар след поредица от скандали, свързани с неправомерни действия. В частност такива бяха манипулирането на бенчмарковете на валутния пазар, като например на фиксинга от 16:00 часа на „Ройтерс“ за световния пазар (WM/R 4 pm fix). Кодексът е резултат от безпрецедентните задружни усилия на централните банки (включително ЕЦБ) и на пазарните участници от главните световни центрове за валутна търговия под патронажа на Банката за международни разплащания. Целта му е да съдейства за един устойчив, честен, ликвиден, отворен и съответстващо прозрачен световен валутен пазар посредством поредица по-скоро от принципи, отколкото от правила. Съдържащите се в Кодекса 55 принципа са насочени към прозрачност, честност и минимизиране на рисковете в шест ключови области: етика; управление; изпълнение; обмен на информация; управление на риска и спазване на правилата; и потвърждаване и сетълмент.

Световният кодекс за поведение на валутния пазар се различава от предишните отраслови кодекси в много отношения, що се отнася до рамките му за съблюдаване на правилата и за управление и до периодичното му преразглеждане. Първо, това е първият кодекс за поведение, разработен съвместно от целия отрасъл на валутната търговия (централни банки, дружества продавачи и купувачи, небанкови доставчици на ликвидност, оператори на електронни платформи за търговия и други дружества за брокерски услуги и за услуги по изпълнение и сетълмент), което доказва голямата ангажираност на широк кръг ключови участници на валутния пазар. Второ, за разлика от предишни кодекси за поведение, които бяха разработвани от различни пазарни сдружения или местни комисии за валутна търговия, Световният кодекс за поведение на валутния пазар се прилага навсякъде спрямо всички участници на валутния пазар за търговия на едро. Това включва институции продавачи (т.е. банки), отделни доставчици на пазарна инфраструктура и институции купувачи (мениджъри на активи, корпорации и др.). Трето, Кодексът възприема принципа на пропорционалност, за да установи равновесие между отделните юрисдикции, съобразявайки се с тяхното многообразие, както по отношение на пазарната инфраструктура, така и на регулаторното третиране, което гарантира еднородното му прилагане като глобална инициатива. Четвърто, вземайки предвид, че в миналото институциите не е трябвало да оповестяват своите задължения да спазват кодексите си за поведение, беше подготвено Заявление за ангажимент по отношение на Световния кодекс за поведение на валутния пазар, за да се даде възможност на институциите публично да декларират своята ангажираност с него. За засилване на прозрачността заявленията за ангажимент на пазарните участници са публично достъпни чрез Световния показалец на публичните регистри (Global Index of Public Registers). Накрая, Кодексът е колективно притежание и се поддържа от Световната комисия за валутна търговия (Global Foreign Exchange Committee, GFXC) – форум, обединяващ комисиите за валутна търговия в главните ѝ центрове. Световната комисия за валутна търговия редовно оценява дали нова информация или развитието на пазара изискват осъвременяване или допълване на Кодекса. Например през декември 2017 г. тя актуализира Кодекса с цел осигуряване на по-голяма яснота относно използваната в електронната търговия практика „право на последен оглед“ (т.нар. “last lookwindow trading), когато пазарен участник, получил заявка за търговия, има правото окончателно да я приеме по своята котировъчна цена или да я отхвърли. С по-голяма периодичност GFXC ще извършва и по-задълбочени прегледи на Кодекса.

Отделните централни банки в рамките на ЕСЦБ подкрепят Световния кодекс за поведение на валутния пазар в своите юрисдикции, които заедно играят съществена роля на световния валутен пазар. По-конкретно, централните банки от ЕСЦБ очакват от своите редовни търговски партньори на валутния пазар да се присъединят към Кодекса и да подпишат Заявлението за ангажимент. Преобладаващото мнозинство от контрагентите на ЕЦБ на валутния пазар вече направиха тази крачка. Освен това подписването на Заявлението за ангажимент е предварително условие, за да могат пазарните участници да станат членове на Контактната група на ЕЦБ по валутния пазар, която представлява форум за дискусии между ЕЦБ и професионалистите от отрасъла, участващи във валутния пазар за търговия на едро.

В допълнение, за да насърчат пазарните участници да приемат Кодекса, централните банки от ЕСЦБ дадоха пример и вече го подписаха. Те направиха преглед на своите вътрешни практики и извършиха анализ на несъвършенствата, за да съпоставят своите вътрешни дейности по валутен обмен с приложимите принципи на Кодекса, при необходимост адаптираха вътрешните си процедури и поставиха началото на редовни курсове за обучение на своите служители. ЕЦБ извърши собствена оценка и на 29 ноември 2017 г. публикува своето Заявление за ангажимент. На същата дата 14 други централни банки от ЕСЦБ едновременно оповестиха своите заявления за ангажимент по отношение на Кодекса. Останалите централни банки от ЕСЦБ се присъединиха към него през 2018 г. Добре функциониращите финансови пазари са важни за централните банки с цел осигуряване на плавно прехвърляне на паричната политика върху реалната икономика, от което в крайна сметка печелят гражданите.

Значителен брой от пазарните участници по света публично се присъединиха към Кодекса. До октомври 2018 г. повече от 400 институции подписаха съответни заявления за ангажимент. Над половината от тях са банки, близо 10% – централни банки, и малко под 10% са пазарни участници купувачи (виж графика А). Централните банки от ЕСЦБ ще продължат съгласувано да се обръщат към различни пазарни участници и техни сдружения, за да засилят информираността относно Кодекса, да насърчат масовото присъединяване към него и да съдействат за устойчиви валутни пазари. За тази цел ЕЦБ оглавява Работната група на GFXC за разяснителна кампания сред купувачите, която целѝ да намери пътищата, по които фирмите от общността на купувачите могат лесно да се запознаят с Кодекса и да следват принципите му.

Графика A

Разбивка на заявленията за ангажимент по вид на пазарния участник

(проценти, октомври 2018 г.)

Източници: GFXC и изчисления на ЕЦБ.


6 Повече банкноти, по-малко фалшификати

ЕЦБ и НЦБ от еврозоната са отговорни за емитирането на евробанкноти в рамките на еврозоната и за поддържане на доверието в еврото. Евробанкнотите в обращение нарастваха по брой и по стойност от въвеждането им през 2002 г., а през последните години се увеличаваха с темп, надхвърлящ темпа на икономически растеж. Броят на неистинските и преправените банкноти продължи да намалява, достигайки много ниско равнище поради съчетание от фактори, като подобрени защитни елементи на банкнотите от новата серия „Европа“, сътрудничество с правораздавателните и правоохранителните органи и работа в сферата на комуникацията и обучението на европейско и национално равнище. С въвеждането в обращение на новите банкноти от 100 и 200 евро с техните нови и иновативни защитни елементи серията „Европа“ ще бъде завършена на 28 май 2019 г.


6.1 Устойчиво увеличаване на банкнотите в обращение

Броят и стойността на евробанкнотите в обращение постоянно нарастват

През 2018 г. броят и стойността на евробанкнотите в обращение нараснаха съответно с около 5,6% и 5,2%. В края на годината броят на евробанкнотите в обращение възлезе на 22,6 млрд. със съвкупна стойност от 1231 млрд. евро (виж графики 23 и 24). Банкнотата от 100 евро отбеляза най-висок годишен темп на прираст, достигайки 6,9% през 2018 г. В края на годината съвкупната стойност на банкнотите от 100 евро беше 280 млрд. евро и се равняваше на общата стойност на всички купюри евробанкноти в обращение през май 2002 г. Прирастът на банкнотите от 50 евро остана динамичен – 6,3%.

Графика 23

Брой и стойност на евробанкнотите в обращение

(лява скала: млрд. евро; дясна скала: млрд.)

Източник: ЕЦБ.

Графика 24

Стойност на евробанкнотите в обращение по видове купюри

(млрд. евро)

Източник: ЕЦБ.

В стойностно изражение една трета от евробанкнотите се намират извън еврозоната

По отношение на стойността около една трета от евробанкнотите в обращение се намират според оценки извън еврозоната. Тези банкноти, предимно с по-висока номинална стойност, са най-вече в съседни на еврозоната държави. Те се използват като средство за съхранение на стойността и за разплащания по сделки на международните пазари.

Производството на евробанкноти се извършва от НЦБ в еврозоната, които през 2018 г. си разпределиха производството на около 4 млрд. броя банкноти.

През 2018 г. общият брой евромонети в обращение нарасна с 3,7% до 130,7 млрд. в края на годината. Стойността на монетите в обращение възлезе на 29,0 млрд. евро, с 3,6% повече в сравнение с края на 2017 г.

През 2018 г. НЦБ от еврозоната провериха за истинност и годност около 31 млрд. банкноти и около 5 млрд. броя от тях бяха изтеглени от обращение като негодни. Евросистемата продължи също да подпомага производителите на оборудване за обработка на банкноти, за да гарантира, че техните машини отговарят на стандартите на ЕЦБ за проверка на евробанкнотите за истинност и годност преди връщането им в обращение. През 2018 г. кредитните институции и други лица, работещи с пари в брой на професионална основа, използвайки такива машини, провериха за истинност и годност почти 37 млрд. броя евробанкноти. Информация за проучването на Евросистемата относно касовите услуги, предлагани от кредитни институции, и приемането от търговците на дребно на плащания в брой може да намерите в каре 6 по-долу.

Каре 6
Проучване на Евросистемата относно касовите услуги, предлагани от кредитни институции, и приемането от търговците на дребно на плащания в брой

Въпреки нарастващия дял на електронните плащания през 2018 г. търсенето на пари в брой продължи да се увеличава. При протичащите понастоящем дискусии относно ролята на парите в брой често се изтъква, че е скъпо да се държат налични пари и че кредитните институции свиват предлаганите от тях касови услуги. Като продължение на проведеното през 2016 г. изследване относно използването от домакинствата на пари в брой EЦБ и 19 НЦБ от Евросистемата проучиха през 2018 г. 87 кредитни институции, 55 дружества, работещи със/транспортиращи пари в брой на професионална основа, и 157 фирми (магазини, търговци на дребно, ресторанти), за да разберат как различните участници в наличнопаричното обращение възприемат парите в брой (виж фигура A) и как да се подобри ефективността на касовата инфраструктура. Данните в проучването бяха събрани посредством разговори със заинтересованите страни. Поради това резултатите от проучването по характер са качествени показатели и представените по-долу числа следва да се тълкуват предпазливо.

Фигура A

Наличнопаричното обращение в еврозоната

Източник: ЕЦБ.

Касови услуги, предоставяни от кредитните институции

Макар че всички кредитни институции описват касовите си услуги към клиенти като скъпоструващи и ресурсоемки, 75% от тях преценяват тези услуги като важни или много важни, 20% заемат неутрална позиция и едва 5% ги смятат за маловажни. Натискът върху банките по линия на разходите продължава да тласка напред автоматизирането на процесите по управление на парите в брой и разрастването на банковите операции на самообслужване. Постепенното изместване на традиционните терминални устройства (ATM), т.е. банкоматите с опростени функции, с многофункционални ATM устройства, в частност машини за обработка на банкноти за последваща употреба с възможност за внасяне на пари в брой, се предвижда да продължи през следващите години, като тенденцията се подпомага и от технически иновации в сектора. В проучването се оценява, че понастоящем около 75% от всички евробанкноти са изтеглени от клиенти посредством банкови операции на самообслужване, докато внесените от клиенти банкноти се разпределят поравно между несамостоятелно (на каса) и самостоятелно (автоматизирано) обслужване (виж графика A).

Графика A

Степен на автоматизация на обслужването с банкноти в кредитните институции

(процент)

Източник: Изследване от 2018 г. на кредитните институции, извършено от НЦБ от Евросистемата.

С цел ефективност на разходите си кредитните институции внимателно анализират икономическата жизнеспособност на местонахождението на банкоматите, като преместват или извеждат от експлоатация недонатоварените. Други фактори, водещи до свиване на мрежата от банкомати, включват например сливане на банки и модели за междубанково сътрудничество, които позволяват на клиентите да използват безплатно банкомати, предоставяни от други банки. Подобно свиване на мрежата от банкомати се наблюдава в Нидерландия, Франция и Португалия. И обратно, в Италия, Гърция и Кипър мрежите от банкомати се разрастват. Графика Б дава обща представа за средносрочните планове на банките относно експлоатацията на мрежите им от банкомати, която показва, че сегашните разнопосочни тенденции е възможно да продължат и през следващите години. Ефективен начин за предлагане на гражданите в малък мащаб на наличности са кешбек схемите („ресто в брой“), при които търговците на дребно връщат на клиентите си ресто в брой при картово плащане на стоки или услуги. Кешбек схемите функционират в 11 държави от еврозоната, макар и в някои от тях в доста ограничен мащаб, и се считат като допълнителна услуга, която търговците предлагат на клиентите си.

Графика Б

Планове за развитие на банковите мрежи с АТМ устройства в еврозоната

(процент от банките)

Източник: Изследване от 2018 г. на кредитните институции, извършено от НЦБ от Евросистемата.
Забележка: Графиката показва отговорите на 81 кредитни институции в 17 държави от еврозоната (без Австрия и Финландия) на въпроса: „Какви са сегашните ви планове относно мрежата от банкомати за следващите 5–7 години?“.

Транспортирането на пари в брой между търговците на дребно, касовите центрове, работещи на комерсиална основа, и НЦБ и вътрешните процеси по управление на парите в брой са в значителна степен прехвърлени на дружества, работещи с пари в брой на професионална основа, особено що се отнася до монетите. Графика В илюстрира прехвърлянето на основните дейности по управление на парите в брой на външни изпълнители. През следващите години не се очакват съществени промени, което предполага, че банките вече управляват ефективно своите касови операции.

Графика В

Степен на прехвърляне от банките на външен изпълнител на процесите, свързани с пари в брой

(процент)

Източник: Изследване от 2018 г. на кредитните институции, извършено от НЦБ от Евросистемата.
Забележка: На база отговорите на 85 кредитни институции в 18 държави от еврозоната (без Австрия).

Съществува възможност за по-голяма ефективност при работата с монети, тъй като логистиката се оценява като трудоемка, а резултатите на монетообработващите машини са по-незадоволителни от тези на банкнотообработващите. Според кредитните институции въвеждането на по-голяма гъвкавост при задължителното проверяване на монетите и прекратяване използването на монетите от 1 и 2 евроцента са възможни начини за подобряване на ефективността при работата с пари в брой. Кредитните институции посочват, че предлагането на монети също може да се подобри, ако НЦБ и емисионните власти приспособят операциите си на едро да предлагат повече касови услуги по-близо до местата, където са необходими на търговците на дребно.

Приемане от търговците на дребно на плащания в брой

Широкият кръг от фирми за търговия на дребно прави трудно получаването на представителни качествени резултати от изследването. Независимо от това то дава адекватна представа за мненията на търговците на дребно на ниво еврозона, тъй като са интервюирани дружества с различна големина и от различни сектори. Като цяло, търговците на дребно считат надеждността на платежните операции и предпочитанията на клиентите по отношение на сетълмента за най-значими критерии при оценяване на платежните инструменти. От второстепенно значение са скоростта на изпълнение на трансакциите и общите разходи, свързани с плащанията, следвани от аспектите на сигурността. Според тези критерии използването на пари в брой се оценява положително, особено от по-дребните търговци, чиито собствени разходи за работа с пари в брой по принцип са по-ниски от таксите за електронни плащания, и в държави, в които банковите такси за касови услуги са ниски или такива изобщо няма (виж графика Г).

Графика Г

Критерии на търговците на дребно за приемане на различни платежни средства

Източник: Изследване от 2018 г. на търговците на дребно, извършено от НЦБ от Евросистемата.
Забележка: Графиката показва средни рейтинги от 1 (най-висока оценка) до 5 (най-ниска оценка).

Търговците на дребно предлагат няколко начина за подобряване ефективността на наличнопаричното обращение, включително намаляване на банковите такси за внасяне на пари в брой, по-бързо (незабавно) заверяване на банковите сметки при внасяне на пари в брой и зареждане на банкоматите с по-голям брой банкноти от 5 евро, за да се намали недостигът им при връщане на ресто. Освен това търговците на дребно изразяват желание за по-силна конкуренция между търговските дружества, работещи с пари в брой. В някои държави членки търговците на дребно призовават и за по-голямо участие на НЦБ в предлагането на монети, включително и за пряк достъп до услугите на НЦБ, свързани с монети. И накрая, изтеглянето от обращение на монетите от 1 и 2 евроцента (съчетано с правилата за закръгляване на общата дължима сума до близките 5 цента) е често предлагана мярка за намаляване на разходите.

Резултатите от проучването показват, че преобладаващата част от кредитните институции планират да продължат да предлагат подходящ набор от касови услуги с по-широко използване на банкови операции на самообслужване. Въпреки това, тъй като над една трета от обхванатите в проучването кредитни институции планират да свият мрежите си от банкомати, ЕЦБ и НЦБ от Евросистемата в бъдеще ще наблюдават внимателно наличнопаричното обращение и касовите услуги, предлагани от банките. Макар резултатите от проучването да не дават основания за тревога относно приемането на пари в брой при търговията на дребно, в еволюиращата платежна среда е важно парите в брой да не се ограничават, а да продължи широкото им приемане за разплащане, както и да не се подкопава ролята им на законно платежно средство.


6.2 Фалшифицираните евробанкноти бяха малко и продължиха да намаляват

През 2018 г. общият брой на неистинските и преправените евробанкноти продължи да намалява, като от обращение бяха изтеглени около 563 000 броя такива банкноти. Тази тенденция се дължи на съчетание от фактори, включващи подобрени защитни елементи на банкнотите от новата серия „Европа“, сътрудничество с правоохранителните органи и работа в сферата на комуникацията, а също обучение на европейско и национално равнище. Броят на неистинските спрямо броя на истинските евробанкноти в обращение продължи да се понижава и е много малък. Графика 25 илюстрира дългосрочните тенденции при количеството неистински банкноти, изтеглени от обращение. Фалшифицират се предимно банкноти от 20 и 50 евро, които през 2018 г. наброяваха общо над 80% от всички иззети неистински банкноти. Делът на неистинските банкноти от 20 евро продължи да намалява през 2018 г.

Графика 25

Брой на неистинските банкноти на милион истински евробанкноти в обращение

(милионни части)

Източник: ЕЦБ.

ЕЦБ съветва гражданите да бъдат бдителни и да не забравят да ползват теста „пипни – разгледай – наклони“

Въпреки намаляването на измамите с неистински банкноти, изтеглени от обращение, ЕЦБ продължава да съветва гражданите да бъдат бдителни за евентуални измами и да не забравят да ползват теста „пипни – разгледай – наклони“, както и никога да не разчитат само на един защитен елемент. Освен това за лицата, работещи с пари в брой на професионална основа, непрекъснато се предлага обучение във и извън Европа и се предоставят актуализирани информационни материали в помощ на борбата на Евросистемата срещу фалшифициране на еврото. За постигането на тази цел ЕЦБ си сътрудничи и с Европол, Интерпол и ЕК.


6.3 Представяне на банкнотите от 100 и 200 евро с подобрени защитни елементи

На 17 септември 2018 г. бяха представени новите банкноти от 100 и 200 евро с подобрени защитни елементи. След банкнотите от 5, 10, 20 и 50 евро банкнотите от 100 и 200 евро са последните две купюри от серията „Европа“ и ще влязат в обращение на 28 май 2019 г. Така ще приключат подготвителната работа и сътрудничеството на Евросистемата, продължили няколко години.

Втората серия евробанкноти е завършена

Като взе предвид опасенията, че банкнотата от 500 евро може да улесни незаконни дейности, Управителният съвет на ЕЦБ реши да изключи тази купюра от серията „Европа“. С оглед на международната роля на еврото и широко разпространеното доверие в евробанкнотите банкнотата от 500 евро ще остане законно платежно средство и поради това може да продължи да се използва като платежно средство и средство за съхранение на стойността. Евробанкнотите ще запазят завинаги стойността си, тъй като всяка евробанкнота може да се обменя за неограничен период от време в НЦБ от еврозоната.

ЕЦБ и НЦБ от еврозоната провеждат информационна кампания, за да подготвят обществеността и лицата, работещи с пари в брой на професионална основа, за въвеждането в обращение на новите банкноти от 100 и 200 евро. Както и останалите купюри, новите банкноти лесно се проверяват чрез метода „пипни – разгледай – наклони“, но двете купюри с високи номинали съдържат и нови, иновативни защитни елементи. По отношение на стойността банкнотата от 100 евро е втората най-използвана купюра (след банкнотата от 50 евро), а по отношение на броя ѝ в обращение тя се нарежда на трето място (след банкнотите от 50 и 20 евро и пред банкнотите от 5 и 10 евро). При подготовката за новите банкноти Евросистемата подпомага производители и собственици на банкнотообработващи машини и на устройства за проверка на банкнотите за истинност. Това включва улесняване тестването на оборудването, възможност за заемане на неемитирани банкноти от серията „Европа“ от НЦБ и публикуване на списък на банкнотообработващите машини, които са показали, че могат успешно да обработват новите банкноти от серията „Европа“.


7 Статистика

ЕЦБ, подпомагана от НЦБ, а за задачи, свързани с Единния надзорен механизъм (ЕНМ) – от компетентните национални органи, разработва, събира, съставя и разпространява широк набор от статистически данни, нужни, за да се подпомага паричната политика на еврозоната, надзорните функции на ЕЦБ, финансовата стабилност и различни други задачи на ЕСЦБ, а също и задачите на ЕССР. Статистическите данни се използват и от органи на публичната власт, от участниците на финансовите пазари, медиите и широката общественост, допринасяйки за изпълнението на целта на ЕЦБ за прозрачност. ЕСЦБ задълбочи сътрудничеството си с Европейската статистическа система, по-конкретно в областта на обсъжданията и инициативите за измерване на глобализацията и дейността на многонационалните предприятия. През 2018 г. ЕСЦБ продължи редовно, гладко и своевременно да предоставя статистически данни за еврозоната. Освен това тя положи сериозни усилия за удовлетворяване на новите изисквания за висококачествена и по-подробна статистическа информация по държави, сектори и инструменти.


7.1 Нова и усъвършенствана статистика на еврозоната

Ясна насоченост към подробни данни, позволяващи бърз и гъвкав анализ

Стратегията на ЕСЦБ и на нейния Комитет по статистика относно събирането на данни от банките има за цел колкото е възможно по-бързо да стандартизира и интегрира съществуващите статистически рамки на ЕСЦБ по сфери и държави. Този подход ще разчита на ясни и хармонизирани понятия, дефиниции и изисквания, както и на насърчаване на стандартизирането на данните, което ще помогне да се автоматизира тяхната обработката и да се повиши качеството им. Друг важен елемент на стратегията е преминаването към събиране на по-подробни данни, което дава възможност новите изисквания за данните да се изпълняват по-гъвкаво и своевременно, като се намалява необходимостта от специални искания. Основните цели на този подход са да повиши ефективността на отчетността и да намали бремето за банките.

Един компонент на стратегията – Рамката на ЕСЦБ за интегрирана отчетност – има за цел да интегрира изискванията за статистическа отчетност на банките в единен функционален слой за събиране на данните, който да покрива всички нужди и изисквания на ЕСЦБ за тях. Рамката за интегрирана отчетност ще включва също правилата за преобразуване, нужни за съставянето на необходимите парични и финансови агрегати, покриващи специални изисквания, като се започне от интегрирания функционален слой за събиране на данни. Друг компонент – Речникът за интегрирана банкова отчетност – представлява входен функционален слой, предназначен да помага на отчетните единици ефективно да организират информацията, съхранявана във вътрешните им системи. Той ще бъде допълнен с правила за преобразуване, прилагани от банките в изпълнение на техните отчетни изисквания. След въвеждането на Рамката за интегрирана отчетност банките ще могат многократно да използват един и същи набор от правила за преобразуване във всички държави от еврозоната. Подходът на сътрудничество с банковия сектор, следван от ЕСЦБ, се разглежда в каре 7.

Каре 7
Общ подход към статистиката на ЕСЦБ

Вземащите решенията в ЕСЦБ се нуждаят от висококачествена статистика за паричната политика, макропруденциалния и микропруденциалния надзор. Голяма част от тези статистически данни се предоставят от банковия сектор. Поради това е важно банките да разбират добре своите задължения за отчетност, за да гарантират, че данните, които отчитат пред ЕСЦБ, са с високо качество.

Качеството на данните ще се повиши и ако се хармонизират изискванията за отчетност и не се допуска дублиране на искания. Като взе предвид тези съображения, Комитетът по статистика на ЕСЦБ реши да започне диалог с банковия сектор за обмен на мнения по нови и съществуващи инициативи в сферата на статистиката на ЕСЦБ. Срещите на форума „Диалог в банковия сектор“ относно статистиката на ЕСЦБ ще се провеждат в ЕЦБ, обикновено веднъж годишно. Първата среща се състоя на 16 март 2018 г. В съответствие с насоките за прозрачност дневният ред, основните изводи и слайдовете на презентациите са публикувани в уебсайта на ЕЦБ.

По време на срещата участниците първо обсъдиха вижданията си по средносрочните перспективи за хармонизиране на отчетните изисквания посредством Рамката за интегрирана отчетност (IReF). Представители на банковия сектор изразиха своята подкрепа за IReF, както и желанието си за хармонизиране на отчетните изисквания не само за статистиката на ЕСЦБ, но и за данни, събирани за надзорни цели, или на специфични национални или извън ЕСЦБ изисквания. Банковият отрасъл изказа подкрепа и за Речника за интегрирана банкова отчетност (BIRD), описващ данните, които трябва да се извличат от вътрешните ИТ системи на банките при изготвяне на изискваните от ЕСЦБ отчети, както и при надзорните изисквания за отчетност. Това ще спомогне за повишаване качеството на отчитаните данни. ЕСЦБ насърчи повече търговски банки да се включат в инициативата BIRD, което ще гарантира устойчивия ѝ напредък. ЕЦБ също поддържа в уебсайта си Нашата статистика раздел „За банките“, където предоставя статистически данни за банковата общност в лесен за изтегляне формат.

След срещата банковият сектор и ЕСЦБ продължиха своя диалог. В резултат от непрекъснатия обмен на мнения неотдавна Европейската банкова федерация публикува своите принципи за интегрирана отчетност, в които отново заявява подкрепата си за Рамката за интегрирана отчетност и за Речника за интегрирана банкова отчетност.

В съответствие с изпълнението на тази стратегия през 2018 г. Генерална дирекция „Статистика“ на ЕЦБ предостави големи набори от подробни данни, които дават възможност за гъвкав и задълбочен многофакторен анализ. Един открояващ се пример е събирането на подробни данни за кредитите и кредитния риск по рамката на АнаКредит, започнало през 2018 г. АнаКредит е инициатива за събиране на детайлна, своевременна и хармонизирана информация по отделни кредити, отпускани от кредитни институции на фирми и други юридически лица, и за предоставянето ѝ на потребители съгласно подходящи правила за поверителност. Моделът за данните ѝ подпомага бързото извеждане на безброй комбинации от подробни данни, като осигурява по-голяма гъвкавост на анализа, извършван от потребителите в различни области на дейност на централните банки и банковия надзор, и така повишава значимостта на анализа, а също прави възможно съпоставянето на агрегирани статистически данни като част от процеса по гарантиране качеството на данните. След като всички НЦБ от еврозоната започнат подаване в пълен обем на данни към АнаКредит, се очаква ежемесечно да се събират данни за около 50 милиона инструмента.

Постигнат е съществен напредък и по линия на Групата по статистика за държаните ценни книжа (SHSG). Наборът от статистически данни за държаните ценни книжа е с висока степен на детайлност; данните могат да бъдат разбити дори по отделни членове на ограничен списък от банкови групи (инвеститори) и по ценни книжа (вложèния). Всичко това позволява рисковете и страничните им ефекти за финансовите пазари да бъдат адекватно и гъвкаво идентифицирани. Събирането на данни по отделни ценни книжа, държани от отделни банкови групи, бе разширено, за да обхване повече банкови групи и повече признаци. Започвайки от третото тримесечие на 2018 г., разширеното отчитане сега обхваща всички банкови групи, които са под прекия надзор на ЕЦБ. Освен това новите признаци се отчитат в съответствие с концепцията на АнаКредит, така че данни за кредити и ценни книжа могат да се комбинират и анализират заедно по хармонизиран начин. Наборите от подробни данни на статистиката на държаните ценни книжа и на АнаКредит разчитат на система от регистри, които поддържат пълна, точна и актуална информация за институционалните единици („Регистър на данни за институциите и филиалите“, RIAD) и за финансовите инструменти (Централизирана база данни за ценни книжа, CSDB), като през 2018 г. и двата регистъра бяха значително усъвършенствани.

По подобен начин през миналата година, както се предвиждаше, капацитетът на RIAD на ЕСЦБ – споделен набор от референтни данни за юридически лица и други статистически институционални единици – бе разширен, за да подпомогне бизнес процесите в цялата Евросистема и изпълнението на задачите на ЕСЦБ и ЕНМ. Нещо повече, през юни 2018 г. ЕЦБ публикува насоки относно RIAD (Насоки ЕЦБ/2018/16), с които се подобрява координацията на задачите, изпълнявани от НЦБ във връзка с отчитането на референтни данни към RIAD. През 2018 г. ЕЦБ инициира изменения в Регламента относно статистиката на паричните пазари (Регламент ЕЦБ/2014/48). Измененият Регламент ще гарантира, че ще бъдат обхванати сделките с всички финансови контрагенти, той ще насърчи използването на Идентификатора на юридическите лица (LEI) и ще засили ангажимента на отчетните единици да отговорят на високите стандарти за защита на целостта на информацията. След като проведе две обществени допитвания, на 28 юни 2018 г. ЕЦБ оповести методологията за изчисляване на краткосрочния лихвен процент в евро (€STR), (виж раздел 5.1). Публикуването на €STR ще започне от октомври 2019 г. Междувременно ЕЦБ започна да публикува данни (отнасящи се за €STR предварителен), които пазарните участници могат да използват, за да преценят пригодността на новия лихвен процент преди обявяването му и да адаптират своите процеси и процедури за осигуряване на плавен преход. €STR предварителен включва динамични статистически редове с дневни данни от 15 март 2017 г. насам.

Макростатистиката се развива, за да продължи да отговаря на предназначението си

За да продължи да отговаря на предназначението си и да удовлетворява нуждите на потребителите в променящия се свят, макростатистиката на ЕЦБ също постоянно се развива. На 17 февруари 2018 г. бе публикуван новият Регламент на ЕЦБ относно изискванията за статистическа отчетност за пенсионни фондове (Регламент ЕЦБ/2018/2). С него се целѝ засилване на прозрачността и подобряване на съпоставимостта на данните в този бързо разрастващ се дял на финансовия сектор. Регламентът ще коригира недостатъци в сегашната нехармонизирана и непълна тримесечна статистика за пенсионните фондове, която се публикува от юни 2011 г., и по-конкретно ограниченото разпространение на данни за трансакции поради недостатъчно доброто им качество.

През 2018 г. бяха внесени изменения в Насоките на ЕЦБ относно паричната и финансовата статистика (Насоки ЕЦБ/2018/17). Понастоящем те предвиждат предаване на ЕЦБ на допълнителни данни, доколкото НЦБ разполагат с такива. Данните включват ежемесечна информация за корекции по кредитите на парично-финансови институции (ПФИ), за да се вземат предвид дейности, свързани с продажба и секюритизация на кредити, условно обединяване на парични средства, позиции на ПФИ по отношение на Единния съвет за преструктуриране, разбивка на капитала и резервите на ПФИ по подкатегории и идентификационни данни за предприятия за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа в рамките на статистиката на инвестиционните фондове.

Насоките на ЕЦБ относно външната статистика също бяха изменени (Насоки ЕЦБ/2018/19), за да отговорят на нови аналитични изисквания в областта на паричната политика и финансовата стабилност, включително да подпомогнат по-нататъшната интеграция между тримесечната статистика на платежния баланс и международната инвестиционна позиция и националните (в това число секторни) сметки. Основните промени внасят допълнително секторно и географско детайлизиране. Тези данни ще се отчитат от март 2021 г.

Новоразработените подробни бази данни могат много да допринесат по различни начини за макроикономическата статистика. Свързването на макроданни и подробни данни може да повиши качеството на статистиката, да даде нови статистически резултати и да подобри аналитичната гъвкавост. Във връзка с това ЕЦБ продължи да реализира своя проект, който свързва микроданни (Наблюдение на финансовото състояние и потреблението на домакинствата) и макроданни (секторни сметки) за активите и задълженията на домакинствата. Целта е да се разработи макроикономическа информация за разпределението на богатството и дълга на сектор „домакинства“, предоставяйки ценна нова информация за извършване на икономическия анализ.

Анализирането заедно на интегрирани скоро след събирането им микроданни от всички пазарни сегменти отваря пътя за анализ в скоро време на по-сложни, непредвиждани и бързо променящи се видове пазарно поведение. За да улесни напредъка в тази сфера, ЕЦБ засили своята активност и водещата си роля в глобалните усилия за стандартизиране на данните, като сега функциониращата Глобална система за идентификатор на юридическите лица, която трябва да бъде развита в пълен мащаб, и разработването на стандарти по ISO. И накрая, текущата работа по стандартизация на пазарните данни ще подобри качеството на събраните масиви от данни, като в същото време намали оперативните разходи и рисковете за всички.


7.2 Засилена прозрачност и комуникация

През 2018 г. ЕЦБ продължи да работи по засилване на собствената си прозрачност, като направи своята статистика по-лесна за ползване, интерактивна и достъпна за професионални външни потребители и за широката общественост. В съответствие с инициативата на ЕЦБ за ориентация към мобилни устройства (mobile first) всички статистически прессъобщения са преработени в уебформати, улесняващи достъпа до статистически данни и обмяната им посредством социалните медии. Макар че статистиката на ЕЦБ е достъпна чрез усъвършенстваната ѝ челна разработка Хранилище на статистически данни, в уебсайта Нашата статистика се публикуват нови статистически текстови и визуални материали за еврозоната и съпоставима национална статистика. Професионалните потребители, например журналисти, могат многократно да използват тези визуални материали в своите новинарски сървъри или в уебсайтовете си на предпочитания от тях официален език на ЕС.

Статистиката на банковия надзор също претърпя развитие в съответствие с промените на пазара и на регулаторната среда и в отговор на искания на потребители и за обратна връзка с тях. ЕЦБ събира и публикува тримесечни статистически данни за банковия надзор върху институции, които са под нейния пряк надзор. Данните включват информация за структура на баланса и рентабилност, капиталова адекватност, дял на заемния капитал, финансиране и ликвидност. От третото тримесечие на 2018 г. обхватът бе разширен, за да включи експозиции към сектор „държавно управление“, разбивка на активите по йерархия на справедливата стойност и вътрешнорейтингови параметри за кредитен риск. Освен това през 2018 г. ЕЦБ за първи път публикува индивидуална информация по стълб 3 за рисково претеглените активи по видове риск и метод на изчисляване за глобалните системно значими институции и другите системно значими институции (75 институции) под надзора на ЕЦБ в допълнение към трите коефициента за платежоспособност и задлъжнялост за 118 значими институции. Това ново ниво на прозрачност дава възможност на заинтересованите страни да извършват съдържателна съпоставка между пруденциалните резултати. През 2018 г. ЕЦБ подобри комуникацията си с банковия сектор относно процеса по осигуряване качеството на надзорните данни. Представители на банковия сектор бяха поканени да обсъдят подготовката на допълнителни проверки на качеството по отношение на данните на ЕНМ. С цел прозрачност един първи опис на тези проверки е публикуван в уебсайтовете на ЕЦБ и на компетентните национални органи.

ЕЦБ стана и съорганизатор на провежданата на всеки две години Конференция на заинтересованите страни относно европейската статистика, 2018 в Бамберг, Германия, която осигури на заинтересованите от европейската статистика изследователи, учени, статистици и общественици възможност за общуване и разисквания по статистическата методология. ЕЦБ отпразнува и 20-годишнината от създаването на статистиката на ЕСЦБ с Деветата конференция на ЕЦБ по статистика – 20 години статистика на ЕСЦБ: какво предстои (виж каре 8).

Каре 8
20 години статистика на ЕСЦБ: какво предстои

Статистическата функция на ЕСЦБ се разви значително през последните 20 години. Статистическата хроника отбелязва ключови моменти, като разширяването на функциите и задачите на ЕЦБ със създаването на EССР през 2010 г. и на ЕНМ през 2013 г. Други значими промени включват поетапното разширяване на еврозоната, преориентирането от компилиране на агрегирани данни към предоставяне на информация за разпределението, събирането на многоцелеви и подробни данни и бързото развитие на базовата статистическа инфраструктура (рерферентни бази данни и стандарти), даваща възможност за интегриране на данните.

През годините обаче три основни принципа остават неизменни и ще останат ключови и в бъдеще.

Първо, данните трябва да са с високо качество. Решенията по политиката се вземат въз основа на статистически доказателства и ЕЦБ остава посветена на това да съхрани доверието на обществеността в статистиката, в институциите и в политическите решения на базата на документирана статистика.

Второ, съвместната работа е основополагащ елемент в процеса на развитие на статистиката и ще остане такъв и в бъдеще. Сътрудничеството както в рамките на Евросистемата и ЕНМ, така и извън тях – с банковия сектор, с Европейската статистическа система и на международно равнище, е незаобиколим фактор за постигането на нашите цели.

Трето, статистиката на ЕСЦБ трябва да бъде релевантна. В миналото ЕСЦБ трябваше да върви в крак с времето и ще трябва да продължи да го прави и занапред в един все по-бързо променящ се свят. Новите технологии ще спомогнат за разрастване и задълбочаване на използването на значителния обем събрани данни. Големите масиви от данни ще стават все по-лесно достъпни и статистическата професия ще се ползва от научните достижения на приложната математика, машинното обучение и изкуствения интелект.

Бъдещата стратегическа цел е насочена към интегриране на различни източници на данни за осигуряване на цялостна и съгласувана картина на финансовата система. За това ще са необходими усилия за стандартизация на европейско и световно ниво, които ЕЦБ ще продължи да насърчава и през следващите години. В този смисъл приемането на ЕЦБ в Международната мрежа за обмяна на опит относно статистическата обработка на подробни данни (INEXDA) ще спомогне за споделянето на най-добрите практики с други централни банки и международни организации, а също за справяне с новите предизвикателства при управлението на микроданни.

И накрая, тъй като финансовата статистика става все по-сложна, значението на комуникацията с обществеността все повече ще нараства (виж раздел 7.2).

ЕЦБ отбеляза 20-годишнината от началото на статистиката на ЕСЦБ с Деветата статистическа конференция на ЕЦБ – 20 години статистика на ЕСЦБ: какво предстои, проведена във Франкфурт на 11 юли 2018 г. На нея статистици, ръководители, формиращи политиката, и представители на академичните среди обсъдиха разрастването на обхвата на работа през изтеклите години и изразиха вижданията си за бъдещето на статистиката на ЕСЦБ.


8 Изследователски приоритети на ЕЦБ

Изследователските приоритети в ЕЦБ редовно се преразглеждат и коригират с цел осигуряване на здрави аналитични основи за справяне с предизвикателствата пред формиращите политиката в ЕЦБ. За насърчаване на сътрудничеството в рамките на ЕСЦБ допринася непрекъснатата дейност на три изследователски групи и две изследователски мрежи. В среда, характеризираща се с отрицателни основни лихвени проценти, ключови сред изследователските приоритети през 2018 г. останаха прехвърлянето на нестандартните мерки по паричната политика и взаимодействието между паричната политика, финансовата стабилност и реалния сектор на икономиките. Проучванията оцениха ефекта от нестандартните мерки за компенсиране на икономическите последици от негативни финансови шокове чрез намаляване на несигурността на пазара и подобряване на достъпа до банково финансиране за малки и средни предприятия. С въведената рамка на макропруденциална политика се създаде нова изследователска група, чиято задача е да изследва взаимодействието между паричната и макропруденциалната политика и тяхното оптимално координиране. Други приоритети бяха ролята на финансовите фактори за поведението на фирмите и домакинствата в еврозоната, динамиката на цените и определянето на заплатите, както и изграждането на институционална и политическа уредба за укрепване на ИПС. Важно място в новия вариант на модела на ЕЦБ, обхващащ цялата еврозона, заема ролята на финансовите несъответствия при разпространението на паричната политика и икономическите шокове и по-нататъшното развитие на многонационалните модели, използвани за прогнозиране и анализ на паричната политика.[53]


8.1 Дейност на изследователските групи на ЕСЦБ и проектът PRISMA

С цел по-нататъшно задълбочаване на сътрудничеството между изследователите в ЕСЦБ ръководителите на изследователски звена в рамките на ЕСЦБ решиха през 2016 г. да създадат три нови изследователски групи. Групите имат за цел да координират дейността във високоприоритетни изследователски области чрез работни срещи и съвместни изследователски проекти (виж фигура 2).

Фигура 2

Изследователски групи на ЕСЦБ

Източник: ЕЦБ.
Забележка: Структура на изследователските групи на ЕСЦБ, както беше определена от ръководителите на изследователски звена в ЕСЦБ през 2016 г.

Текущата дейност на трите изследователски групи на ЕСЦБ засили координацията в изследванията

През 2018 г. изследователските групи организираха няколко работни срещи с изследователски екипи по различни проблеми, като оптималния вид парична политика в условията на несигурност, несъвършенствата на финансовите пазари и международните вторични ефекти. Във връзка с финансовата стабилност на една от работните срещи беше обсъдено отражението на изискванията за капитал и ликвидност на банките върху тяхното поведение и паричните пазари. Друго изследователско направление беше фокусирано върху микроикономическите детерминанти на растежа на производителността и по-конкретно върху ролята на финансовите несъответствия, неправилното разпределение на кредитите и организацията на производството. Предварителните резултати показаха, че за да се разбере моделът на растежа на съвкупната производителност, е важно да се има предвид ролята на малките фирми.

Мрежата за изследване на финансовото състояние и потреблението на домакинствата продължи работа по третия етап от своето проучване

Сред изследователските мрежи на Евросистемата/ЕСЦБ Мрежата за изследване на финансовото състояние и потреблението на домакинствата продължи работа по третия етап от Проучването на финансовото състояние и потреблението на домакинствата, резултатите от който е планирано да се оповестят през 2019 г. Наред с другото, тя изследва и отражението на хетерогенността на домакинствата върху предаването на паричната политика. Например изследователите от тази мрежа са определили количествено как паричната политика засяга потреблението на отделните домакинства в зависимост от трудовата им заетост и от структурата на техните портфейли. Заключението, че паричната политика влияе непропорционално върху заетостта в долните части от скалата на разпределение на доходите, показва, че експанзионистичната парична политика в еврозоната е довела до намаляване на неравенството в доходите и потреблението. Изследванията на Мрежата напредват и в области като ефектите от несигурността върху решенията на домакинствата, финансовата уязвимост на домакинствата и измерването на горната „опашка“ на разпределението на богатството. В допълнение, проучването се използва широко и от външни изследователи.

Създадена беше и нова изследователска мрежа за изучаване на ценообразуването в търговията на дребно при използване на микроданни

Новата изследователска мрежа на ЕСЦБ PRISMA (price-setting micro data analysis) е създадена през 2018 г. от Управителния съвет, който ѝ възложи с помощта на набор от микроданни за цените да проучи поведението на отделните фирми и на сектора за търговия на дребно при ценообразуването. Изследването ще разгледа взаимовръзката между ценообразуването и общата динамика на инфлацията. По-конкретно, ще се проучи дали поведението при ценообразуване се променя в период на ниска инфлация и дали то се влияе от позицията по паричната политика, фазата на бизнес цикъла и вида на сумарните шокове, засягащи икономиката.

С въведената рамка на макропруденциална политика се създаде нова изследователска оперативна група за изучаване на взаимодействието между паричната и макропруденциалната политика. Една от насоките в работата ѝ са различните странични ефекти върху двете политики, включително ефектите от паричната политика върху финансовата стабилност и отражението на мерките на макропруденциалната политика върху реалната икономика. С оглед на тези странични ефекти втора насока на разглеждане е оптималната координация между двете политики.


8.2 Конференции и публикации

Форумът в Синтра и Конференцията по научноизследователската дейност съдействаха за поддържане на диалога с научната общност и с институциите, формиращи политиката

За поддържане на разгърнат диалог с икономисти от академичните среди и с други институции, формиращи политиката, през 2018 г. ЕЦБ организира няколко научноизследователски форума на високо равнище, включително Форума по централно банкиране в Синтра и Втората годишна конференция на ЕЦБ по научноизследователска дейност. Предишната конференция разгледа произхода и последиците на ниската инфлация, характеризираща следкризисните процеси на възстановяване в редица развити икономики, в това число формирането на цени и заплати и ролята на инфлационните очаквания. Конференцията през 2018 г. се характеризираше с иновативни изследвания по теми, като: ролята на пазарите на активи като сигнал за паричната политика; пазарите на ипотечни кредити; развитието на конкурентоспособността на финансовите и стоковите пазари; и глобализацията. Други важни конференции бяха свързани със структурните реформи в еврозоната, световната търговия, пазарите на труда и цифровизацията, паричната и макропруденциалната политика.[54]

Резултатите от много изследователски дейности на ЕЦБ бяха публикувани в научни списания и работни материали

Резултатите от редица изследователски дейности на ЕЦБ бяха публикувани в научни списания и работни материали. В Working Paper Series (поредицата „Работни материали“) на ЕЦБ през 2018 г. бяха издадени 98 разработки от служители на ЕЦБ. Освен това редица аналитични изследвания, посветени на паричната политика, бяха публикувани в поредиците на ЕЦБ Occasional Paper Series („Тематични материали“), Statistics Paper Series („Статистически материали“) и Discussion Paper Series („Дискусионни материали“). Това множество от висококачествени изследователски разработки осигури база за по-пълно разгласяване на резултатите от изследванията на ЕЦБ сред по-широка аудитория с публикуването през 2018 г. на 12 статии в Research Bulletin („Научноизследователски бюлетин“) на ЕЦБ.[55]


9 Дейности и отговорности в правната сфера

В тази глава са разгледани въпроси, свързани с компетенциите на Съда на Европейския съюз относно ЕЦБ; доклади за становища на ЕЦБ и случаи на неспазване на задължението за консултиране с ЕЦБ по законопроекти, попадащи в сферата на нейната компетентност; както и мониторинга за спазване на забраната за парично финансиране и привилегирован достъп.


9.1 Компетенции на Съда на Европейския съюз по отношение на ЕЦБ

Общият съд отхвърли иска срещу ЕЦБ за обезщетение във връзка с преструктурирането през 2012 г. на дълга на Гърция

През март 2018 г. Общият съд на ЕС (Общият съд) отхвърли иска за обезщетение, внесен от ESTAMEDE (частноправно сдружение на пенсионери) срещу ЕЦБ по Дело T-124/17. Членове на ESTAMEDE са бенефициенти на Гръцкия пенсионен фонд на инженери и изпълнители на обществени поръчки в строителството. Твърди се, че претендираните щети, свързани с коефициента на дисконтиране, засегнал някои гръцки държавни облигации в условията на частично преструктуриране на гръцкия държавен дълг през 2012 г., са претърпени от пенсионния фонд и неговите бенефициенти, а не от самото сдружение. С исковата молба се прави опит да се вменят на ЕЦБ различни нарушения на правото и принципите на ЕС, в това число основни права, защитени от Хартата на основните права на ЕС, например правото на собственост. Със своето определение Общият съд отхвърли жалбата като явно недопустима, без да разглежда делото по същество, изключвайки всякаква отговорност на ЕЦБ по претендираните щети. Общият съд постанови, че жалбоподателят няма право да завежда съдебно дело пред Общия съд, както и че искът не отговаря на формалните изисквания за допустимост.

Общият съд отхвърли иска срещу ЕЦБ за обезщетение във връзка с мерките за преструктуриране през 2013 г. в Кипър

През юли 2018 г. Общият съд отхвърли и иска срещу ЕЦБ за обезщетение, внесен наред с други институции от няколко вложители, акционери и държатели на облигации в кипърски банки, подлежащи на мерките по преструктуриране през 2013 г. (Дела T-680/13 и T-786/14). Съдебните решения следват тези от 2016 г. на Съда на Европейския съюз (Съда) по две апелационни жалби (Делата Mallis[56] и Ledra[57]) със сходен предмет. Ищците твърдят, че, наред с другото, въпросните мерки за преструктуриране са наложени от ЕЦБ и от други ответници посредством тяхното участие в срещите на Еврогрупата, ролята им при договаряне и приемане на кипърския Меморандум за разбирателство и решенията на Управителния съвет на ЕЦБ във връзка със спешната помощ за осигуряване на ликвидност. Общият съд определи, че ЕЦБ и други ответници не са нарушили правото на собственост, принципа на защита на оправданите очаквания и принципа на равното третиране. Двете решения бяха обжалвани пред Съда.

Съдът реши, че при разглеждане на отправеното преюдициално запитване не са установени никакви обстоятелства, които засягат основателността на PSPP

През декември 2018 г. Съдът постанови, че при разглеждане на отправеното от Федералния конституционен съд на Германия преюдициално запитване по Дело C-493/17 (Weiss) не са установени никакви обстоятелства, които засягат основателността на програмата на ЕЦБ за закупуване активи на публичния сектор на вторичните пазари (PSPP). Първо, програмата попада в обхвата на паричната политика и съблюдава принципа на пропорционалност. Конкретната цел на програмата може да бъде разглеждана като допълваща основната цел на паричната политика на Съюза, чието определение в количествено изражение – поддържането на инфлацията на нива под, но близо до 2% в средносрочен хоризонт – не изглежда да е опорочена от очевидна грешка в оценката, нито да излиза извън установената от Договорите рамка. Освен това ЕЦБ внимателно е преценила различните засегнати интереси с оглед при прилагането на програмата действително да бъдат предотвратени вреди, които са в явно несъответствие с нейната цел. С оглед на рисковете, на които може да са изложени НЦБ поради значителния обем на активите, закупени по PSPP, ЕЦБ се обяви против въвеждането на общо правило за подялба на загубите. Второ, програмата PSPP е съвместима със забраната за парично финансиране. Фактът, че PSPP позволява да се предвиди на макроикономическо равнище, че значителен обем облигации ще бъде закупен на вторичните пазари, не дава на даден частен оператор такава степен на сигурност, че той да може на практика да действа като посредник на Евросистемата при пряко купуване на облигации от публични власти и органи на държави членки. Нещо повече, макроикономическата предвидимост не намалява стремежа на държавите членки да провеждат разумна бюджетна политика предвид факта, че програмата има временен характер, провежда се при определени условия и съществуват редица защитни мерки, ограничаващи въздействието на PSPP върху този стремеж. Съдът постанови също, че забраната за парично финансиране не изключва нито държането на облигации до падеж, нито закупуването на облигации с отрицателна доходност до падеж. Въз основа на това преюдициално запитване Федералният конституционен съд на Германия ще вземе решение по конституционните жалби, които непряко оспорват програмата.


9.2 Становища на ЕЦБ и случаи на неизпълнение

Член 127, параграф 4 и чл. 282, параграф 5 от Договора за функционирането на Европейския съюз изискват провеждането на консултации с ЕЦБ по всеки предложен законодателен акт на ЕС или национален законопроект, попадащ в сферата на нейната компетентност. Всички становища на ЕЦБ се публикуват в уебсайта на ЕЦБ. Становищата на ЕЦБ по предложèния за законодателни актове на ЕС се публикуват и в „Официален вестник на Европейския съюз“.

През 2018 г. ЕЦБ прие 16 становища по предложèния за актове на ЕС и 42 становища във връзка с национални законопроекти, попадащи в сферата на нейната компетентност.

ЕЦБ прие становища по предложèния за законодателни актове на ЕС

На равнище ЕС, ЕЦБ прие становища по предложèния за законодателни актове, свързани с макро- и микропруденциални надзорни въпроси, в това число с реформата на ЕССР[58], ЕБО[59] и Европейския орган за ценни книжа и пазари[60], капиталовото третиране на необслужваните експозиции и обезпечените облигации[61], пруденциалната уредба на инвестиционните посредници[62] и засилване ролята на ЕБО за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма[63]. ЕЦБ предостави становища и по други предложèния за законодателни актове на Съюза, засягащи финансовите пазари, в това число реформата на пазарите на обезпечени облигации[64], регулирането на кредитните услуги, купувачите на кредити и събирането на обезпечения[65], таксите за презгранични плащания и за превалутиране[66] и приложимото право спрямо последиците от прехвърлянето на вземания върху трети лица[67]. ЕЦБ прие също становища относно рамката за управление на ИПС, включително засилването на фискалната отговорност и средносрочната насоченост на бюджета в държавите членки[68], предложението за създаване на Европейска функция за стабилизиране на инвестициите[69] и Европейски паричен фонд[70]. ЕЦБ предостави и становище във връзка с европейската бизнес статистика[71] и с програмата „Перикъл IV“ на ЕС за обучение по защита срещу фалшификациите[72].

ЕЦБ прие становища относно национални законопроекти, засягащи НЦБ

ЕЦБ прие становища относно национални законопроекти, засягащи НЦБ, в това число управлението и финансовата независимост на Central Bank of Cyprus[73], институционалната независимост на Българската народна банка[74], държавния одит на Hrvatska narodna banka[75], режима на отговорност на членовете на Управителния съвет и служителите на Banca Naţională a României[76], задължителните минимални резерви на Magyar Nemzeti Bank[77] и възлагането на широк кръг задачи на НЦБ във връзка с въпроси, като надзора върху спазването на обменните такси при картови платежни операции[78], сигурността и защитата на критично важни инфраструктури[79], сигурността на мрежовите и информационните системи във финансовия сектор[80], секюритизационните дейности[81], емисията на обезпечени облигации[82], процедурите за превалутиране на кредити, деноминирани в швейцарски франкове, в кредити в евро[83], дейностите на кредитните институции във връзка с пазарите на финансови инструменти[84], документи с ключова информация на кредитните институции за пакети с инвестиционни продукти на дребно и инвестиционно-застрахователни продукти[85], правомощия за провеждане на разследвания и прилагане на принудителни мерки при предоставяне на невярна или подвеждаща информация от кредитни и финансови институции[86], функции във връзка с регламентиране на някои спестовни сметки[87], взаимодействие с компетентните органи във връзка с връщането на средства от определени данъчни убежища[88], поддържане на централен регистър на банковите сметки и финансовите трансакции[89] и национална база данни за застрахователни исковe[90]. Регулярна тема в някои от тези становища бе оценката на възлагането на нови задачи на НЦБ относно забраната за парично финансиране по чл. 123 от Договора с оглед финансиране от централната банка на изпълнението на задачи на правителството.

ЕЦБ предостави и становища относно национални законопроекти във връзка с макро- и микропруденциалния надзор на кредитните и финансовите институции, в това число установяването на тясно сътрудничество между ЕЦБ и Българската народна банка[91], реформата на италианските популярни и кооперативни банки[92], макропруденциалните инструменти в Испания[93], макропруденциалния мандат на централната банка и управлението на кредитните институции в България[94], макропруденциалните инструменти за коригиране на дисбалансите в сектора на недвижимите жилищни имоти и реципрочното прилагане на макропруденциални инструменти в Люксембург[95], въвеждането в Унгария на коефициент на междубанково финансиране[96], изискванията за амортизация на ипотечните кредити в Швеция[97], фиксираното възнаграждение за директорите на системно значими кредитни институции в Нидерландия[98], предаването на надзорни данни за статистически цели в Германия[99], реорганизацията на Органа за финансови услуги на Полша[100] и източниците на финансиране и управлението на Органа за финансови услуги на Малта[101].

ЕЦБ прие становища по други национални законопроекти, отнасящи се до кредитни и финансови институции, включително рамката за преоформяне на просрочени ипотечни кредити и регулирането на дейността на притежателите на собственост върху договори за кредит в Ирландия[102], правната рамка за обезпечени облигации в Чехия и Словакия[103], рамката за секюритизация в Кипър[104], превалутирането на кредити, деноминирани в швейцарски франкове, в деноминирани в евро кредити в Словения[105], формулата за олихвяване на някои регулирани спестовни сметки във Франция[106] и задълженията на финландския финансов сектор за готовност при извънредни/критични ситуации[107].

Становища на ЕЦБ относно отражението на националното законодателство, свързано с информационната и с киберсигурността, върху критично важни пазарни инфраструктури и върху пруденциалния надзор

Отчитайки нарастващото значение на въпросите на киберсигурността, ЕЦБ предостави становища на редица държави членки относно отражението на националното им законодателство, свързано с информационната и с киберсигурността, върху критично важни пазарни инфраструктури и върху пруденциалния надзор върху кредитните институции[108]. ЕЦБ прие и становище относно новите правила за закръгляване при разплащанията в евро в Белгия[109].

Очевидни, съществени и/или повтарящи се случаи на неконсултиране относно законодателни актове на ЕС

Отчетен е един случай на несъблюдаване на задължението за консултиране с ЕЦБ по предложен законодателен акт на ЕС. От ЕЦБ не е поискано становище във връзка с предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно приложимото право спрямо последиците от прехвърлянето на вземания върху трети лица. В този случай ЕЦБ предостави становище по собствена инициатива, отбелязвайки недостатъците на предложението за избор на приложимо право, уреждащо последиците от прехвърлянето на вземания върху трети лица[110]. Този случай на неконсултиране е преценен като „очевиден и съществен“ случай на неспазване на задължението за консултиране с ЕЦБ. Двата случая на неконсултиране през 2017 г., заедно с този от 2018 г., бяха преценени като „очевидни и повтарящи се“.

Случаи на неконсултиране във връзка с национално законодателство

През 2018 г. бе идентифициран един общовалиден въпрос, засягащ националните правни актове за прилагането на Директива (ЕС) 2016/1148 на Европейския парламент и на Съвета от 6 юли 2016 г. относно мерки за високо общо ниво на сигурност на мрежите и информационните системи в Съюза. Вследствие на това, че някои държави членки упражниха правото си на преценка при въвеждането на Директивата, ЕЦБ понастоящем оценява в каква степен сферата ѝ на компетентност като консултативен орган е съществено засегната, доколкото става въпрос за НЦБ, платежните и сетълмент системи и/или задачите на ЕЦБ относно пруденциалния надзор върху кредитните институции. По този въпрос ЕЦБ към момента е изпратила писмо до един национален орган във връзка с неспазване на задължението за консултиране (Кипър). Освен това от ЕЦБ не бе поискано становище от страна на румънските власти относно извънреден указ на правителството, въвеждащ данък върху банковите активи.


9.3 Спазване на забраната за парично финансиране и привилегирован достъп

В съответствие с чл. 271, буква „г“ от Договора за функционирането на Европейския съюз на ЕЦБ е възложена задачата да наблюдава спазването от националните централни банки (НЦБ) в ЕС и от ЕЦБ на забраните, залегнали в чл. 123 и 124 от Договора и в Регламенти (ЕО) № 3603/93 и № 3604/93 на Съвета. Член 123 забранява на ЕЦБ и на НЦБ да предоставят овърдрафт или каквито и да било други кредитни улеснения на правителства и на институции или органи на ЕС, както и да извършват покупки на първичния пазар на дългови инструменти, емитирани от тези институции. Член 124 забранява всякакви мерки, които не почиват на разумни съображения и създават привилегирован достъп на правителства и институции или органи на ЕС до финансови институции. Редом с Управителния съвет Европейската комисия също следи за спазването от страна на държавите членки на горепосочените разпоредби.

ЕЦБ наблюдава също извършваните от централните банки в ЕС покупки на вторичния пазар на дългови инструменти, емитирани от съответния национален публичен сектор, от публичния сектор в други държави членки и от институции и органи на ЕС. В съответствие със съображенията в Регламент (ЕО) № 3603/93 на Съвета придобиването от вторичния пазар на дългови инструменти, емитирани от публичния сектор, не трябва да се използва за заобикаляне на целите на чл. 123 от Договора. Такива покупки не бива да се превръщат във форма на непряко парично финансиране на публичния сектор.

Дейностите по наблюдение, проведени за 2018 г., потвърждават, че разпоредбите на чл. 123 и 124 от Договора и на свързаните с тях регламенти на Съвета като цяло са спазвани.

При наблюдението бе констатирано, че през 2018 г. повечето НЦБ в ЕС са провеждали политика на олихвяване на депозитите на публичния сектор, която изцяло съответства на лихвените тавани. Няколко НЦБ обаче следва да гарантират, че лихвеният процент по депозитите на публичния сектор не надвишава тавана.

В Годишния доклад на ЕЦБ за 2016 г. бе заявено, че създаването и заемането на средства за MARK Zrt., компания за управление на активи, от Magyar Nemzeti Bank, представлява нарушение на забраната за парично финансиране, което трябваше да бъде отстранено. След извършването на необходимите корективни действия от Magyar Nemzeti Bank случаят бе приключен.

Вследствие на опасенията, изразявани в Годишните доклади на ЕЦБ от 2014 г. насам, ЕЦБ продължи да наблюдава някои програми, въведени от Magyar Nemzeti Bank през 2014 г. и 2015 г. Тези програми не бяха свързани с паричната политика и потенциално противоречат на забраната за парично финансиране, доколкото действията на Magyar Nemzeti Bank може да се тълкуват като поемане на задачи от държавата или като предоставяне на финансови облаги за нея. Те включват програма за насърчаване на финансовата грамотност, провеждана посредством мрежа от фондации и програма за закупуване на унгарски произведения на изкуството и културни ценности, които бяха приключени през 2018 г. През 2018 г. Magyar Nemzeti Bank продължи предприемането на действия, за да намали опасенията на ЕЦБ. И все пак, предвид многобройността, обхвата и мащаба на тези операции, ЕЦБ ще продължи внимателно да ги наблюдава, за да се увери, че те не противоречат на забраната за парично финансиране и за привилегирован достъп. Освен това ЕЦБ ще продължи да следи участието на Magyar Nemzeti Bank в Будапещенската фондова борса, тъй като закупуването от банката през ноември 2015 г. на мажоритарния дял от борсата още може да се разглежда като пораждащо опасения за парично финансиране.

Редуцирането през 2018 г. на активи, имащи отношение към Ирландската корпорация за преструктуриране на банки (IBRC), извършено от Banc Ceannais na hEireann/Central Bank of Ireland чрез продажби на дългосрочни бонове с плаващ лихвен процент, е съществена стъпка към необходимото пълно освобождаване от тези активи. Един по-сгъстен график на продажбите би разсеял допълнително съществуващите сериозни опасения за наличие на парично финансиране.


10 Ключови въпроси от европейския и международния дневен ред

През 2018 г. ЕЦБ поддържаше тесен диалог с различни европейски форуми и институции, сред които Европейския съвет, Съвета Екофин, Еврогрупата, Европейския парламент и ЕК. Икономическите перспективи, задълбочаващият се ИПС и въпросите, свързани с рамката за фискално и икономическо управление на ЕС, бяха сред темите, обсъждани на заседанията на Европейския съвет, Еврогрупата и Съвета Екофин, в които взеха участие председателят на ЕЦБ и други членове на Изпълнителния съвет.


10.1 Задълбочаване на ИПС

През 2018 г. ЕЦБ участва в дискусии относно заздравяването на ИПС, предоставяйки технически съвети в сферите на своята компетентност и експертен капацитет. На форумите на ЕС обсъжданията се фокусираха върху три основни въпроса: доизграждане на банковия съюз, реформа на Европейския механизъм за стабилност (ЕМС) и разработване на инструмент на еврозоната за макроикономическо стабилизиране. Основните отправни точки за това обсъждане бяха заложени в един документ за размисъл, публикуван от ЕК през май 2017 г. заедно със съответните предложения, и френско-германското споразумение, постигнато в Мезеберг през юни 2018 г.

Банковият съюз бива постепенно завършван

Първо, що се отнася до банковия съюз[111], беше финализиран пакет с нормативни мерки, който включва директиви и регламенти, предвиждащи коефициент на ливъридж за предпазване на банките от прекомерно нарастване на дела на заемния им капитал, засилване на капиталовите изисквания към банките, търгуващи с ценни книжа и деривати, по отношение на чувствителността им към риск и повишаване на капацитета за поемане на загуби от страна на глобалните системно значими банки. Освен това беше постигнато съгласие относно нови изисквания във връзка с минимално покритие на загубите за нови необслужвани експозиции в балансите на банките. Нещо повече, на срещите на върха на държавите от еврозоната през юни и декември беше решено да се създаде предпазен механизъм на ЕМС към Единния фонд за преструктуриране (ЕФП) за банки в процес на преструктуриране. Що се отнася до Европейската схема за гарантиране на депозитите (ЕСГД), европейските лидери обсъдиха необходимостта от по-нататъшна техническа работа, като бе създадена работна група на високо равнище, която през юни 2019 г. ще отчете резултатите. След обединяване в пътната карта от 2016 г. на всички елементи в съответната последователност започна работата по пътна карта за започване на политически преговори относно ЕСГД. Междувременно с помощта на европейския банков надзор банките от еврозоната продължиха да заздравяват своите баланси, да намаляват дела на заемния си капитал и допълнително да съкращават обемите от необслужвани кредити. Накрая, продължи напредъкът по създаването на европейски съюз на капиталовите пазари (СКП) в съответствие с Плана за действие за СКП от 2015 г.

Второ, в светлината на дискусията за реформа на ЕМС, ЕЦБ издаде становище, в което приема: включването на ЕМС в правната рамка на ЕС, усъвършенстването на неговите предпазни инструменти за финансова помощ, докато се осигурят подходящи условия, и извършването на прегледи на управлението му, за да се гарантира бързо и надеждно вземане на решения, основани на висококачествена и независима експертна преценка.

Трето, продължи техническата работа по разработването и по времевата рамка на инструмент за фискална стабилизация, както и на други възможни бюджетни инструменти за еврозоната. Съгласно Доклада на петимата председатели от 2015 г. ЕЦБ приветства тази инициатива, подчертавайки, че всеки фискален инструмент трябва да подкрепя съвкупното търсене, по-специално при рецесия в еврозоната, като избягва ерозирането на стимулите за разумна национална икономическа и фискална политика. ЕЦБ издаде и становище относно предложението на ЕК за Европейска функция за стабилизиране на инвестициите (EISF). В контекста на многогодишната финансова рамка срещата на върха на държавите от еврозоната през декември даде мандат на Еврогрупата да работи по бюджетен инструмент за конвергенция и конкурентоспособност, предназначен за държавите членки от еврозоната и ВМ II на доброволна основа. Други обсъждания на форуми на ЕС включваха предложение на ЕК за регламент относно обезпечените с облигации ДЦК (SBBS).

Реформа на ЕМС и функция за стабилизиране бяха централна тема на разискванията

Що се отнася до структурните икономически въпроси, ЕК предложи Програма за подкрепа на реформите за подпомагане прилагането на структурни реформи като част от следващата многогодишна финансова рамка (2021–2027). Освен това ЕС прие да увеличи финансовите средства по своята вече съществуваща Програма за подкрепа на структурните реформи, така че общият ѝ бюджет ще достигне 222,8 млн. евро за периода 2017–2020 г.

Като част от обсъжданията за задълбочаването на ИПС, ЕЦБ често подчертава, че за укрепване на устойчивостта на еврозоната и за изграждането на необходимото за по-нататъшната интеграция доверие между държавите членки е жизненоважно цялостно прилагане на бюджетните правила и по-ефикасна координация на икономическите политики. В това отношение постигнатият до момента напредък е недостатъчно задоволителен.


10.2 Съблюдаване на отчетността

Отчетността на ЕЦБ е необходимото допълнение на нейната независимост. ЕЦБ е независима институция, имаща право на преценка как да използва инструментите си за осъществяване на своите задачи и изпълнението на мандата си. Тази независимост беше демократично решена като част от ратифицирането на Договорите, които също ѝ възлагат ясен мандат, за който тя се отчита пред обществеността. Отчетността, допълнена със съдебен контрол от Съда на Европейския съюз, гарантира, че независимостта не води до произвол и че ЕЦБ действа в съответствие със своя мандат.

ЕЦБ се отчита пред Европейския парламент

Договорите възлагат на Европейския парламент в качеството му на демократично избран представителен орган на гражданите на ЕС централна роля в контрола върху отговорността на ЕЦБ за нейните действия. През 2018 г. председателят на ЕЦБ взе участие в четири редовни изслушвания в Комисията по икономически и парични въпроси на Европейския парламент.[112] Председателят взе участие и в пленарното заседание на Европейския парламент във връзка с Годишния доклад на ЕЦБ, а ЕЦБ публикува своите отговори по коментарите на Европейския парламент като част от неговата резолюция относно Годишния доклад на ЕЦБ за 2016 г.[113] ЕЦБ изпълнява също задълженията си за отчетност посредством редовно отчитане и предоставяне на отговори на писмени въпроси от страна на членове на Европейския парламент. През 2018 г. председателят на ЕЦБ получи 36 писма с такива въпроси, чиито отговори бяха публикувани в уебсайта на Банката.[114] Повечето питания от европейски депутати се отнасяха до прилагането на нестандартните мерки на ЕЦБ по паричната ѝ политика, икономическите и финансовите условия и институционални въпроси на ЕЦБ и ЕС. Накрая, ЕЦБ е длъжна също да се отчита за своите действия по банков надзор както пред Европейския парламент, така и пред Съвета на ЕС.[115]

ЕЦБ участва активно в дискусията относно независимостта и подотчетността на централната банка

ЕЦБ засили участието си във възникналата през последните години дискусия относно независимостта и подотчетността на централната банка. През 2018 г. членове на Изпълнителния съвет направиха няколко изказвания по тези въпроси[116], а в статия в Economic Bulletin беше проследено развитието на практиките на ЕЦБ в сферата на отчетността.[117] Наред с другото статията привежда нови количествени и качествени данни за това как взаимодействието между ЕЦБ и Европейския парламент се е засилвало и развивало във времето от гледна точка на неговата честота, форма и съдържание.

Според Проучването на Евробарометър[118] през 2018 г. популярността на еврото достига най-високото досега равнище при обявили се в подкрепа на еврото 75% от 340-те милиона граждани на еврозоната. Това е най-високото ниво на подкрепа, отчетено в проучването от въвеждането на еврото.


10.3 Последици от Брекзит

Свързаните с Брекзит рискове за финансовата стабилност са по-подробно оценени в Прегледа на финансовата стабилност от ноември 2018 г.

Макар и да не е страна по преговорите, ЕЦБ продължи да наблюдава и да оценява свързаните с Брекзит обстоятелства, попадащи в обхвата на нейния мандат. В Прегледа на финансовата стабилност (FSR) от ноември 2018 г. бяха проучени възможните последици от Брекзит за финансовата стабилност в еврозоната. В анализа се прави извод, че като цяло Брекзит поражда ограничен риск за финансовата стабилност в еврозоната главно поради диапазона от възможности пред частния сектор за избягване на потенциални рискове. Преминаването след Брекзит към ново равновесие ще предизвика еднократни разходи за приспособяване и може да породи риск за проблеми в някои пазарни сегменти, ако преходът към него не е добре подготвен. Въпреки това рискът, че реалната икономика на еврозоната би била лишена от достъп до финансови услуги, след като Обединеното кралство напусне ЕС, изглежда ограничен. По подобен начин анализът показва като цяло ограничени рискове за капиталовата позиция на банковия сектор в еврозоната. Все пак един „твърд“ Брекзит би довел до по-широкообхватна и сериозна пазарна преоценка от наблюдаваната през 2018 г. и би предизвикал рязко увеличение на рисковите премии и колебливостта.

През април 2018 г. ЕЦБ и Bank of England създадоха съвместна работна група по технически въпроси, чийто мандат е съсредоточен върху управлението на риска в периода около 30 март 2019 г. в сферата на финансовите услуги. Групата актуализира констатациите на ЕК и Министерството на финансите на Обединеното кралство през октомври 2018 г.

На своето изслушване през февруари 2018 г. пред Европейския парламент председателят на ЕЦБ подчерта важността на постигането на напредък в ключови дялове от финансовото законодателство на ЕС – като втория Регламент за европейската пазарна инфраструктура (EMIR2) – доста преди Брекзит с цел готовност за всички възможни обстоятелства, включително сценарий „без сделка“.

В сферата на европейския банков надзор ЕЦБ и националните надзорни органи се фокусираха върху комуникацията и прилагането на надзорните очаквания по въпроси, свързани с Брекзит, както и върху оценката на плановете за Брекзит и кандидатстването за лицензи от страна на международни банки, преместващи дейността си от Обединеното кралство в еврозоната, а също и върху плановете във връзка с Брекзит на банки от еврозоната със значителна дейност в Обединеното кралство. По-подробна информация може да намерите в Годишен доклад на ЕЦБ за надзорната дейност, 2018.

До крайната дата на този доклад споразумение за оттегляне не бе подписано.


10.4 Международни отношения

Г-20

Основните въпроси включват търговия, финансови условия и бъдеща архитектура на световната финансова система

В среда на продължаващ икономически растеж, но с нарастващи рискове от надценяване на глобалните прогнози, финансовите министри и управителите на централни банки на държавите от Г-20 обсъдиха последиците за световната икономика през 2018 г. от обтегнатите търговски отношения, като подчертаха необходимостта от засилване на диалога и на действията за ограничаване на рисковете. Членовете на Г-20 разгледаха и последиците от затягането на финансовите условия в световен мащаб и по-конкретно за икономиките с възникващи пазари. Страните от Г-20 продължиха своя мониторинг за постигане на силен, устойчив, приобщаващ и балансиран икономически растеж в света и направиха преглед на напредъка по изпълнението на колективната цел за 2% растеж към 2018 г. Приложените в този контекст мерки подготвят световната икономика за растеж над 2%, който обаче ще бъде постигнат по-късно от първоначално очакваното. Финансовите министри и управителите на централните банки препотвърдиха ангажимента си да поддържат стабилни валутни курсове и да провеждат реформи във финансовия сектор. При аржентинското председателство на Г-20 приоритетите включваха облекчаване финансирането на инфраструктурни проекти и бъдеща работа в тази насока. Г-20 продължи дейността си и в областта на международното данъчно облагане и отчете ползите и потенциалните рискове, свързани с технологичните иновации, като например криптоактивите. Страните от Г-20 препотвърдиха своя ангажимент за по-нататъшно укрепване както на световната мрежа за финансова сигурност, изградена около един силен, основан на квотен принцип и ресурсно обезпечен МВФ, така и на глобалната финансова архитектура. В този контекст Групата изтъкнати специалисти по глобално финансово управление, учредена от Г-20, публикува доклада си Да накараме световната финансова система да работи за всички.

Въпроси на икономическата политика, свързани с МВФ и с международната финансова архитектура

ЕЦБ продължи да играе активна роля при разискванията в МВФ относно международната парична и финансова система и на други форуми, отстоявайки в битността си на централна банка общи европейски позиции.[119] МВФ обсъди или инициира важни прегледи на своята политика съгласно рамката за надзор и кредитиране. През февруари 2018 г. МВФ въведе съществени уточнения по своята политика, свързани с разработването на програми във валутните съюзи. През април 2018 г. приключи междинният надзорен преглед на МВФ и през декември 2018 г. неговата Служба за независима оценка публикува препоръки относно финансовия надзор на МВФ. Фондът инициира също преглед на обусловеността и разработването на финансирани от Фонда програми, както и преглед на рамката за поносимост на дълга за държавите с достъп до пазара. Освен това през 2018 г. продължи работата по 15-ия преглед на квотите в МВФ.

През 2018 г. бе изпълнена първата Програма за оценка на финансовия сектор в еврозоната (FSAP)

През юли 2018 г. МВФ изпълни първата си Програма за оценка на финансовия сектор в еврозоната (FSAP) – комплексна процедура, в която участваха няколко европейски институции, включително ЕЦБ с нейните звена с централнобанкови и надзорни функции. МВФ подчерта, че банковият надзор в еврозоната се е подобрил значително след създаването на ЕНМ. В допълнение, въпреки засилената устойчивост на големите банки от еврозоната, още са налице някои уязвими места, свързани с кредитния и пазарния риск. Процедурата освен това ще даде информация и ще улесни провеждането на FSAP на равнище държави от еврозоната. При консултациите с МВФ относно политиките на еврозоната, приключили през юли 2018 г., беше отбелязано, че икономическият подем в еврозоната остава стабилен, макар и да забавя темпа си до умерен. При това натрупването на достатъчни буфери съгласно политиката и прилагането на структурни реформи остават от първостепенна важност в някои държави членки. На годишните срещи в Бали през октомври 2018 г. МВФ положи началото на Програмата за финансови технологии от Бали, по която се обсъждат възможностите и рисковете, свързани с развитието на финансовите технологии, и се отделя специално внимание на отражението им върху финансовия сектор.

Международно сътрудничество с централните банки

ЕЦБ е готова да споделя своя опит в световен мащаб

Макар и съобразявайки се с ограничените си ресурси, ЕЦБ продължи да откликва на силния интерес на централни банки на държави извън ЕС за обмяна на опит, който отразява нейната важна роля в световната икономика, както и като европейска институция.

ЕЦБ разшири географския обхват на сътрудничество си, сключвайки Меморандум за разбирателство с централната банка на Република Южна Африка. Освен това въз основа на вече сключени двустранни меморандуми за разбирателство по-нататъшно развитие получиха взаимоотношенията с ключови централни банки от Азия и Латинска Америка. ЕЦБ засили сътрудничеството си и с регионални организации, за да разшири обхвата на своята информационно-разяснителна дейност. Обсъжданията на ниво Евросистема продължиха и на среща на висши представители на Евросистемата с техни латиноамерикански колеги.

ЕЦБ продължава да изпълнява ролята си на институция на ЕС и чрез тематични дискусии с централни банки на държави с перспективи за присъединяване към ЕС. Като основна платформа служи поредица от регионални семинари, а при възможност разискванията се организират в тясно сътрудничество с НЦБ от ЕС. ЕЦБ допринася и за организирането от НЦБ от ЕС на целево сътрудничество в полза на такива централни банки на трети държави.


11 Усъвършенстване на комуникацията

През последните години комуникационната политика на централните банки постепенно се превърна в основен елемент на паричната политика и дори в самостоятелен неин инструмент. С ясно заявявани намерения и разяснявайки политиката си, особено за участници на финансовите пазари и за кръг от специалисти, ЕЦБ успешно засили ефикасността на своите политики. През предходната година тя положи допълнителни усилия, за да стигне отвъд традиционната си аудитория. Целта ѝ е да привлече по-голяма част от гражданското общество, да разговаря и да изслушва широката общественост, използвайки нови платформи и формати. За разлика от комуникацията с пазарни участници и експерти този вид ангажираност често е свързана с базови въпроси, например какво прави ЕЦБ, защо го прави и по какъв начин то има отношение към хората и техните общности. Като достига до по-широка аудитория и води истински двустранен диалог, ЕЦБ се стреми да подобри разбирането за ролята и политиките си, както и да изгради доверие в ЕЦБ като институция.

Младите хора в центъра на вниманието

За ЕЦБ е особено важно да достигне до младите хора в Европа. За тази цел тя стартира програмата си „Отново в училище“, която насърчава нейни служители да посещават училища, особено училищата, в които са учили, и да разговарят с учениците за Европа и еврото, като отговарят на опасенията им и споделят лични впечатления за това какво означава да работиш в институция на ЕС. През 2018 г. в инициативата участваха 77 служители. Те показаха с какъв ентусиазъм служителите на ЕЦБ подкрепят еврото, спомагат за доближаването на ЕС до неговите граждани и се стремят да бъдат полезни на своите общности.

ЕЦБ се връща в училище

В „Диалог с младите хора“ ЕЦБ отговаря на въпроси на младежи

Освен това през 2018 г. ЕЦБ разшири своя Диалог с младите хора. Това са иновативни платформи, даващи възможност на учащи се и млади професионалисти да водят истински диалог с висшите ръководители, вземащи решенията в ЕЦБ. Например през януари ЕЦБ партнираше на инициативата „Дебати за Европа“ чрез диалог на младежи с председателя на ЕЦБ Марио Драги. Използвайки хаштага #AskDraghi, младите европейци бяха приканени да изпратят директно до ЕЦБ въпроси, свързани с редица теми, като младежката безработица и криптовалутите. Получиха се над 280 въпроса от цяла Европа. В интервю, публикувано в уебсайта на ЕЦБ и получило широко медийно внимание, председателят Драги отговори на петте най-често задавани въпроса.

Много от аспектите на политиката на централната банка са сложни и често за неспециалисти е трудно да ги разберат. ЕЦБ обаче е решена да подобри достъпността и привлекателността на посланията си, поради което предприе оригинални, новаторски стъпки. Пример в това отношение са положените усилия да се разшири обхватът на Форума на ЕЦБ по централно банкиране в Синтра и да се направят провежданите важни и задълбочени обсъждания интересни и разбираеми за младите хора. ЕЦБ покани наскоро дипломиралия се с докторска степен Саймън Кларк, получил популярност с видеоклиповете си в YouTube, да отрази сесията на младите икономисти чрез своите канали в социалните медии. Чрез необичайни и непринудени снимки в неформална среда, както и в откровени интервюта с икономистите той предлага нов поглед към форума за централно банкиране и прави съдържанието му по-разбираемо и близко до младите хора. Видеото в YouTube вече е гледано повече от 30 000 пъти.

ЕЦБ разширява дигиталното си присъствие

Цифровото пространство е ключово в усилията на ЕЦБ да бъде там, където хората, особено младежите, търсят своите новини и информация. През ноември 2018 г. ЕЦБ откри свой акаунт в Инстаграм, който има за цел предимно чрез визуални материали да покаже хората в ЕЦБ, представяйки свои служители и споделяйки впечатления за работното ежедневие в ЕЦБ. Акаунтът в Инстаграм е замислен и с образователна цел, като чрез платформите на социалните медии разпространява визуализираното си съдържание в привлекателна форма. Също така чрез канала ѝ в Туитър над 457 000 последователи поддържат връзка с ЕЦБ. Освен това ЕЦБ допълнително разшири предлаганото от нея онлайн съдържание, като понастоящем уебсайтовете ѝ наброяват повече от 160 000 страници, много от които на 23 езика. Съвместно с други институции на ЕС беше създаден и специален онлайн портал #EUROat20, посветен на 20-ата годишнина на единната валута.

Като част от усилията на ЕЦБ не само да достигне до експертите, но и да се включи в дискусии относно влиянието на политиката на ЕЦБ върху местните общности и предприятия в еврозоната, през октомври членът на Изпълнителния съвет Беноа Кьоре посети селски райони във Франция, където се срещна с политици, промишлени работници и учащи се, за да разясни наскоро приети решения на ЕЦБ по паричната политика, да чуе опасенията на хората и да отговори на критиките.

Пример за установяване на контакт с местни предприятия и работници, обсъждащи политиката на ЕЦБ – Беноа Кьоре на посещение в завода Vorwerk/Semco в Клоа, Франция, 3 октомври 2018 г.

Накрая, през първата си пълна година на функциониране Центърът за посетители на ЕЦБ е приел 20 743 посетители. Разположен в централната сграда на ЕЦБ във Франкфурт, той дава възможност на гражданите да сe запознаят със задачите на ЕЦБ, с нейната история и мисия, както и да проведат разговор с представител на ЕЦБ.


12 Добро управление, организационно усъвършенстване, устойчивост и опазване на околната среда

Два от стратегическите приоритети на ЕЦБ са укрепване на нейната репутация като институция на световно равнище и способност да привлича служители, да ги вдъхновява и да развива уменията им. През 2018 г. тези приоритети ръководеха ЕЦБ в нейните усилия: 1) да работи за организационното си усъвършенстване чрез обогатяване на културата, насърчаваща многообразието и толерантността, и за засилване на почтеността, прозрачността и отчетността пред гражданите на ЕС; 2) да повиши устойчивостта срещу технологични заплахи чрез подобряване на капацитета за защита на ЕЦБ и на финансовата екосистема от кибератаки; и 3) неотстъпно да гарантира опазването на околната среда чрез последователно намаляване на екологичните последици от дейността на ЕЦБ.


12.1 Многообразието и толерантността като ключ към усъвършенстването

ЕЦБ вярва, че многообразието и толерантността могат да бъдат ключ към усъвършенстването: многообразието от участници в екипите осигурява по-широк спектър от гледни точки, което води до вземането на по-подходящи решения и до по-високи резултати. Насърчаването на многообразието в екипите и на толерантното поведение е жизненоважно, за да се гарантира, че ЕЦБ може да функционира възможно най-резултатно за своите служители и за ЕС. Ето защо многообразието, уважението, етиката и благосъстоянието на служителите са стратегически цели на ЕЦБ.

Многообразието и приобщаването са основни фактори за подобряване на организационната работа

През 2018 г. ЕЦБ продължи да полага усилия за насърчаване на многообразието и толерантността като основни фактори за подобряването на организационната работа. Ръководни принципи в тази насока са уважението, честността, толерантността и равните възможности за служителите, независимо, наред с другото, и от техния пол, националност, религиозна принадлежност, сексуална ориентация, етнически произход, възраст, културен код или увреждания. ЕЦБ поддържа няколко мрежи, свързани с многообразието (diversity networks), които често си сътрудничат със звеното по човешки ресурси и имат за цел да се грижат за всички аспекти на многообразието. На равнище ЕСЦБ/ЕНМ, ЕЦБ си взаимодейства с НЦБ и с компетентните национални органи по отношение на най-добрите практики в областта на многообразието и толерантността, пример за което бе Третата годишна среща на Мрежата на ЕСЦБ/ЕНМ за многообразието, проведена в Рим през октомври 2018 г.

През 2018 г. широкообхватната програма от дейности на ЕЦБ включваше издигане на знамето с цветовете на дъгата по случай Международния ден срещу хомофобията, трансфобията и бифобията; провеждане на семинари по „толерантно лидерство“ за служители на ръководни позиции в ЕЦБ; честване на Международния ден срещу расовата дискриминация и организиране на специална лектория на теми, свързани с ЛГБТ+ и равнопоставеността между половете.

ЕЦБ продължава своята работа за увеличаване броя на жените на ръководни постове. В стремежа си към постигане на по-балансирано представителство на жените и мъжете Изпълнителният съвет на ЕЦБ набеляза целите, които трябва да бъдат достигнати до края на 2019 г., допълвайки ги с широк кръг от мерки за тяхното изпълнение. Мерките включват специална програма за обучение на тема „жените ръководители“, широки възможности за гъвкаво работно време с акцент върху толерантното лидерство между ръководителите и определяне на посланици на многообразието, работещи във всички сфери на дейност за подобряване на равнопоставеността на жените и мъжете в съответното звено.

В края на 2018 г. 29% от ръководните позиции бяха заети от жени при целеви дял от 35% за края на 2019 г. Що се отнася до висшите ръководни постове, делът на жените възлезе на 22% при целеви показател от 28% за 2019 г. (виж таблица 2). Общият дял на жените в персонала на ЕЦБ на всички равнища е 44%.

Таблица 2

Целеви квоти и дял на жените сред служителите на ЕЦБ

Източник: ЕЦБ.
Забележки: Общият дял се отнася за служителите, назначени по срочни и безсрочни трудови договори. Данни към 1 януари 2019 г.

ЕЦБ се стреми да привлича по-голям брой кандидати жени

Предвид текущите предизвикателства Изпълнителният съвет на ЕЦБ предприе през 2018 г. допълнителни мерки за подобряване многообразието на половете. Той взе решение във всяка сфера на дейност поне един служител от висшето ръководство и поне една трета от средния ръководен персонал да бъдат жени. В допълнение процедурите на ЕЦБ за набиране на служители бяха променени така, че да привличат повече кандидати жени. Това включва например по-голямо участие на агенции за подбор на персонал със задачата да търсят перспективни кандидати жени. Нещо повече, ако някоя процедура по набиране на служители не е привлякла удовлетворителен брой жени кандидати, тя може да бъде прекратена и възобновена. Освен това повече жени – служители в ЕЦБ, ще участват в комисиите за подбор, за да противодействат на евентуални предубеждения и да гарантират повече решения, съобразени с равнопоставеността на половете.


12.2 Укрепване на стандартите за почтеност и управление

С помощта на своите Комитет по етика и Комитет за одит ЕЦБ се стреми да постигне най-високи стандарти за почтеност и управление.

Единният Кодекс на поведение въвежда комплексна етична рамка, съобразена с най-новите изисквания

По съвета на Комитета за одит Управителният съвет възложи на Комитета по етика да състави проект на Единен кодекс за поведение на висшия ръководен състав на ЕЦБ. Новият кодекс въвежда комплексна, съобразена с най-новите изисквания етична рамка за членовете на Управителния, Изпълнителния и Надзорния съвет. Освен това с неговите разпоредби се разширяват Ръководните принципи, за да обхванат и членовете на Управителния и Надзорния съвет при взаимодействие с външни лица. Членовете на Генералния съвет и на други органи на ЕЦБ на високо равнище, като Комитета за одит, Комитета по етика и т.нар. Административен съвет за преглед, се задължават да се придържат към основните общи принципи. Единният кодекс отразява основополагащите принципи и ценности на ЕЦБ, отчитайки по съответстващ начин специфичните ѝ особености като централна банка, орган за банков надзор и институция на ЕС. В допълнение Кодексът се съобразява с предложения на заинтересовани от дейността на ЕЦБ обществени групи по отношение на стандартите за почтеност, отчетност и прозрачност.

Що се отнася до служителите, по препоръка на външния одитор на ЕЦБ годишната проверка за спазване на правилата за частните финансови трансакции, която обхваща случайно избрана група от служители, бе допълнена със ситуативна проверка за съответствие, фокусирана или върху отделна група служители, или върху отделни видове трансакции.

През 2018 г. Комитетът за одит на ЕЦБ направи оценка на основни аспекти на административното управление в ЕЦБ (включващи както централнобанковата функция, така и банковия надзор) и в Евросистемата. Комитетът за одит съсредоточи вниманието си по-специално върху нормалното функциониране на рамката за управление на финансовия риск в Евросистемата, върху напредъка в изработването на координирани планове за преодоляване на киберрисковете и върху организационните инициативи за повишаване на ефективността в работата на ЕНМ.

Във връзка със своя ангажимент за откритост и прозрачност ЕЦБ взе решение да създаде Публичен регистър на документи. Регистърът постепенно ще се усъвършенства и допълва, за да осигури на широката общественост и на пазарите удобен достъп на потребителите до документи за политиката, дейностите и решенията на ЕЦБ по структуриран и удобен за извличане на информацията начин.


12.3 Киберустойчивост

Обменът на информация е необходим за правилното функциониране на финансовата екосистема, включително централните банки и самата ЕЦБ. Така за ЕЦБ е от първостепенна важност да защитава целостта и поверителността на данните и да гарантира функционирането на своите информационно-технологични (ИТ) системи. Увеличаващата се взаимосвързаност и сложност на ИТ пейзажа и нарастващият обем на данните върху цифрови платформи и в различните мрежи са съпроводени със засилване на изложеността на кибератаки и възможни киберинциденти.[120] Кибератаките срещу финансови предприятия и техни доставчици на услуги предизвикват сериозно безпокойство, тъй като имат неблагоприятно въздействие върху потребителите и бизнеса, могат да доведат до системен риск, да засегнат финансовата стабилност и дори да ерозират икономическия растеж.

ЕЦБ усъвършенства възможностите си за защита, като разработи рамка за управление и засили контрола върху сигурността посредством технология (включително конструкция, усъвършенстване и функциониране), процеси, обучение и тестване. Нещо повече, сътрудничейки си с партньорите от финансовата екосистема, ЕЦБ повишава устойчивостта на цялата система. Киберустойчивост е способността на системата да предвижда киберзаплахите и да се адаптира към тях и към съответни други изменения на средата, като противостои, удържа на и бързо се възстановява след киберинцидент.

ЕЦБ разработи управленска рамка за дигитална сигурност и киберустойчивост, която описва управленските и организационните мероприятия по отношение на дигиталната сигурност и киберустойчивостта на самата ЕЦБ, включително изяснява съответните роли и отговорности. Киберрискът е операционен риск и поради това попада в обхвата на общата рамка за управление на операционния риск. Рамката за дигитална сигурност и киберустойчивост допълва рамките, определящи подхода на ЕЦБ спрямо управлението на нефинансовите рискове, и засилва разбирането и информираността относно дигиталната сигурност, киберриска и киберустойчивостта. Реакцията на ЕЦБ и способностите ѝ да се възстанови в случай на кибератака срещу нейната организационна структура ще бъдат допълнително засилени през 2019 г. чрез усъвършенстване на плановете за непрекъсваемост на работния процес и тестване на съществуващите схеми за управление при инциденти и кризи.

Сигурността включва събиране и анализиране на разузнавателни данни за заплахи и прилагане на защитни мерки, както и усъвършенстване на способностите за разпознаване и реакция. Докладването на инциденти, сътрудничеството и обменът на информация са жизненоважни за ефикасната защита. Новият Ръководен комитет по киберсигурността (CSSC) в рамките на ЕЦБ улеснява обмена на информация, съгласуването на политиките и сътрудничеството на работно ниво с цел да способства за киберустойчивостта на ЕЦБ и на европейския финансов сектор. ЕЦБ засилва информационния обмен в рамките на ЕСЦБ и улеснява размяната на данни в Мрежата за ситуационно осведомяване относно операционната безопасност (OSSA), в която участват 33 институции от целия свят.

Поради променящото се естество на кибератаките е необходимо хората редовно да бъдат осведомявани за новите заплахи за сигурността и за възможните контрамерки. За ЕЦБ е много важно да осигури на служителите си висока степен на информираност относно ИТ сигурността, за да гарантира, че и потребителите, и информационните активи са защитени. На служителите е предложено обучение за обогатяване на техните познания и компетентност по ИТ сигурност. През 2019 г. стартира задължително онлайн обучение. Редовно се провеждат поведенчески тестове и тестове на ИТ системите и процесите.

Укрепване на системната устойчивост

От нормативна гледна точка ЕЦБ разглежда киберустойчивостта като част от съображенията си за операционен риск за инфраструктурите на финансовите пазари, като се стреми да гарантира прилагането на подходящи стандарти в рамките на еврозоната и да засили хармонизацията на международно ниво. Успоредно с този подход Евросистемата създаде стратегия за киберустойчивост на инфраструктурите на финансовите пазари (FMI) с поредица от мерки за регулиране устойчивостта на отделните FMI и на сектора и за стратегическата си ангажираност като секторен регулатор.

За да гарантира, че публикацията на Комитета за платежни и пазарни инфраструктури и на Международната организация на комисиите по ценни книжа Ръководство за киберустойчивост на инфраструктурите на финансовите пазари се следва неотклонно, Евросистемата разработи Надзорни очаквания за киберустойчивост на инфраструктурите на финансовите пазари (CROE). CROE обслужва три основни цели:

  • обезпечава на инфраструктурите на финансовите пазари разписани подробни стъпки за практическа реализация на ръководството, като гарантира, че те са в състояние да развият и усъвършенстват своята киберустойчивост за продължителен период от време;
  • осигурява на контролните органи ясни очаквания за оценка на FMI в сферата на тяхната отговорност;
  • създава основа за съдържателна дискусия между FMI и съответните им контролни органи.

През май 2018 г. ЕЦБ въведе Европейска рамка за етично приятелско застрашаване с цел разузнаване (TIBER-EU), разработена от Евросистемата като инструмент, даващ възможност на операторите на инфраструктури на финансовите пазари да подобрят своята киберустойчивост. TIBER-EU е първата общоевропейска рамка, улесняваща контролираното и предварително уговорено приятелско изпробване с цел разузнаване на жизненоважните технологични системи, което се основава на тактика, техника и процедури, използвани от реални нападатели. Нейна цел е да обезпечи стандартизацията и взаимното разпознаване при провеждане на кибертестове в рамките на ЕС и да избегне необходимостта от отделни тестове на инфраструктурите на финансовите пазари във всяка държава членка.

Като част от усилията за подобряване на операционната устойчивост на финансовия сектор Евросистемата в рамките на своите надзорни правомощия планира учения за комуникациите в случай на криза в мащаба на целия пазар. През 2018 г. тя организира симулационно учение за комуникациите при криза по UNITAS. На участниците, включващи главните платежни системи на еврозоната, централни депозитари на ценни книжа, централни контрагенти, доставчици на услуги, пазарни инфраструктури и надзорни органи от централни банки, беше представен сценарий за кибератака върху инфраструктурите на финансовите пазари, която компрометира целостта на данните им. Учението беше под формата на насочена дискусия между пазарните участници, което им позволи да направят наблюдения и да извлекат изводи въз основа на сценария, а също да установят възможните сфери на съвместна работа за подобряване на киберустойчивостта на целия сектор.

Разбирайки необходимостта от форум, който на европейско ниво да събира участници, компетентни органи и специалисти в сферата на киберсигурността, Евросистемата създаде Европейския съвет за киберустойчивост на паневропейските финансови инфраструктури (ECRB). Целта на този съвет е да засили киберустойчивостта на финансовите инфраструктури и на техните критично важни доставчици на услуги, както и на по-широкия финансов сектор в ЕС съобразно международните стандарти. Това ще бъде постигнато чрез засилване на доверието и сътрудничеството и улесняване на съвместните инициативи – както между играчите на пазара, така и между тях и съответните власти.

Наблюдение върху ИТ рисковете за банките

ЕЦБ включва киберустойчивостта и операционната устойчивост в осъществявания от нея надзор върху ИТ рисковете за банките. Киберрискът изисква специално внимание предвид нарасналата взаимосвързаност на банките и по-голямата им зависимост от информационните технологии, както и поради бързината, с която слабите места може да бъдат намирани и използвани от конкретни нападатели.

През 2018 г. в рамките на Процеса на надзорен преглед и оценка ЕЦБ внедри издадените от ЕБО Насоки за оценка на риска за информационните и комуникационните технологии (EBA/GL/2017/05), което доведе до съгласувана и обхватна оценка на ситуации с ИТ риск във всички подлежащи на надзор значими кредитни институции в еврозоната, намерила отражение както в специфични последващи дейности на отделните банки, така и като тематични изводи, валидни в по-широк мащаб. По-общо, ЕЦБ подчертава, че банките трябва да продължат да бъдат готови за всички видове ИТ рискове и да не ограничават вниманието си само до избрани области на ИТ риск.

ЕЦБ допринесе съществено за разработените от ЕБО Насоки за управление на риска за информационните и комуникационните технологии и за сигурността, които бяха публикувани за обсъждане през декември 2018 г. Очаква се те да хармонизират изискванията за управление на ИТ рисковете за банките в Европа и да доведат до по-голяма равнопоставеност. Освен това надзорът на ЕЦБ върху ИТ рисковете продължава да включва текущ надзор от съвместни надзорни екипи, задълбочени и целенасочени проверки на място, фокусиращи се върху специфични цели относно ИТ риска, както и добра информираност за кибератаките посредством рамката на ЕЦБ за докладване на киберинциденти.

Продължава активното международно сътрудничество, по-специално на европейско равнище, за укрепване на киберустойчивостта на финансовата екосистема.


12.4 Намаляване на екологичните последици от дейността на ЕЦБ

ЕЦБ се стреми непрекъснато да подобрява екологичната си ефективност

Като европейска институция ЕЦБ съзнава отговорността си да дава своя принос за опазването на околната среда и да се справя с предизвикателствата, които климатичните промени поставят пред благоденствието на обществото и на бъдещите поколения. След като през 2007 г. прие първата си политика за околната среда, ЕЦБ продължи последователно да работи за подобряване на екологичната си ефективност и за намаляване на въглеродните емисии. От 2010 г. ЕЦБ е регистрирана в Схемата на ЕС за управление на околната среда и одит (EMAS) и нейната система за екологично управление обхваща и трите сгради, в които се помещават служители на ЕЦБ във Франкфурт – централната сграда на „Зонеманщрасе“, Японския център и Юротауър.

Опазването на околната среда е неразделна част от бизнес стратегията на ЕЦБ и намира отражение в нейните ежедневни операции и процеси. С помощта на над 50 вътрешноведомствени представители по въпросите на опазването на околната среда и множество ангажирани с каузата екипи и отделни служители в рамките на организацията ЕЦБ се стреми постъпателно да намалява екологичните последици от дейността си. Банката доказва своята ангажираност, като увеличава осведомеността на своите служители, прилага мерки за ефективност и поддържа връзка с различни заинтересовани страни за съвместно постигане на екологичните цели на ЕЦБ. Такава мярка е въвеждането на един многоцелеви инструмент за онлайн сътрудничество, който позволява на ЕЦБ да взаимодейства с контрагентите си от разстояние. Инструментът не само обогатява обмена на информация онлайн, но и позволява при възможност да се избягват пътуванията, което води до намаляване на вредните емисии. В допълнение, ЕЦБ продължи да оптимизира параметрите на осветеност в централната си сграда, като намали интензитета на светлината в някои зони и коригира работните графици с цел допълнително енергоспестяване. Освен това чашите за еднократна употреба в общите помещения бяха заменени с чаши за многократно използване и това доведе до значително намаляване на отпадъците.

2018 г. – година, изпълнена с инициативи за повишаване на екологичната култура

За ЕЦБ 2018 г. беше наситена със събития, посветени на дейности за повишаване на екологичната култура, като институцията участваше в няколко международни кампании. Банката се присъедини към франкфуртската общественост в призива ѝ да съдейства за разясняване на климатичните промени по време на Часа на Земята през 2018 г. – акция на Световния фонд за дивата природа. Заедно с още 183 предприятия и институции във Франкфурт в ЕЦБ беше изключено второстепенното осветление, а служителите бяха насърчени да се присъединят към кампанията и да търсят и други начини за защита на природата. ЕЦБ се включи и в друга инициатива и за шести път участва в Европейската седмица на мобилността. С цел да окуражи служителите си да търсят по-природосъобразни начини за ежедневното си придвижване до и от работното място, ЕЦБ организира различни мероприятия, като прегледи за изправност на велосипеди, отборни състезания и викторини за мобилността и за климатичните промени. Освен това на служителите беше предоставена информация за природосъобразно придвижване до ЕЦБ.

Подкрепата от страна на външни доставчици също беше от решаващо значение за намаляването на последиците от дейността на ЕЦБ върху околната среда. Екологични критерии бяха взети предвид например при избора на изпълнител на обществена поръчка за почистване. Поради тези критерии при извършването на ежедневните операции бяха въведени множество природосъобразни материали, например рециклирана хартия в сервизните помещения. Фирмата за почистване, предоставяща услуги на ЕЦБ, използва иновативни, безвредни, напълно биоразградими почистващи средства и само механични процедури за дълбоко почистване. Процесът на дозиране също беше оптимизиран, за да се намали потреблението на вода и да се увеличи обемът на рециклираната вода при почистването на подове.

Сътрудничество за по-успешно опазване на околната среда

С цел засилване на въздействието и обмен на знания и опит ЕЦБ работи в тясно сътрудничество с НЦБ и с други европейски институции и органи. Заедно те могат да споделят практически опит, да разискват и да търсят нови решения в отговор на общите предизвикателства и съвместно да обсъждат резултатите от дейността си по опазване на околната среда. В общата уебстраница EMAS in the European Institutions европейските институции и органи изучават практическите ползи от участието в EMAS и споделят практическия си опит и начини за икономия на ресурси. Така междуинституционалното сътрудничество става още един основополагащ елемент от ангажимента на ЕЦБ за опазване на околната среда.

ЕЦБ публикува също информация за екологичните си дейности и мерки на своята уебстраница ЕЦБ и опазването на околната среда.


Годишен отчет

https://www.ecb.europa.eu/pub/pdf/annrep/ecb.annualaccounts2018~cd3eabaa40.bg.pdf


Консолидиран баланс на Евросистемата към 31 декември 2018 г.

https://www.ecb.europa.eu/pub/pdf/other/ecb.eurosystembalancesheet2018~5b51d1aefe.bg.pdf


Статистически раздел (публикува се само на английски език)

https://www.ecb.europa.eu/pub/pdf/annrep/ecb.ar_annex2018_statistical_section~7ddac28291.en.pdf

© Европейска централна банка, 2019 г.

Пощенски адрес 60640 Frankfurt am Main, Germany
Телефон +49 69 1344 0
Уебсайт www.ecb.europa.eu

Всички права запазени. Разрешава се възпроизвеждането с образователна и нетърговска цел, като изрично се посочва източникът.

Общата крайна дата за данните, съдържащи се в този доклад, е 8 февруари 2019 г. (с изключение само на данните за равнището на безработица към декември 2018 г.). Крайна дата за статистическите данни, съдържащи се в този доклад, е 14 март 2019 г.

За специалната терминология и съкращенията виж ECB glossary.

HTML ISBN 978-92-899-3458-9, ISSN 1830-6039, doi:10.2866/151756, QB-AA-19-001-BG-Q


[1]През март 2019 г. Управителният съвет съобщи, че вече очаква основните лихвени проценти да се задържат на сегашното си равнище най-малко до края на 2019 г. и във всеки случай толкова дълго, колкото е необходимо, за да се осигури по-нататъшното устойчиво доближаване на инфлацията до равнища под, но близо до 2% в средносрочен план.
[2]Източник на данни: Хамбургски институт по международна икономика.
[3]За повече подробности относно възрастовата структура на заетите виж карето Compositional changes behind the growth in euro area employment during the recovery, Economic Bulletin, Issue 8, ECB, 2018.
[4]Виж каре 1 в статията Labour supply and employment growth, Economic Bulletin, Issue 1, ECB, 2018.
[5]За повече подробности виж статията Labour supply and employment growth, Economic Bulletin, Issue 1, ECB, 2018.
[6]Фискалната позиция отразява посоката и размера на стимулите от фискалната политика към икономиката извън автоматичната реакция на публичните финанси спрямо бизнес цикъла. Тя се измерва като изменение на циклично изгладеното първично бюджетно салдо, без да се включва държавната помощ за финансовия сектор. За повече информация относно концепцията за фискалната позиция на еврозоната виж статията The euro area fiscal stance, Economic Bulletin, Issue 4, ECB, 2016.
[7]Виж The 2018 Ageing Report: Economic and Budgetary Projections for the EU Member States (2016–2070), European Commission, 25 May 2018. Докладът за застаряването от 2018 г. е последният от докладите, изготвяни на всеки три години от Работната група по въпросите на застаряването на населението (AWG) към Комитета за икономическа политика и ЕК.
[8]За Гърция предвижданото намаление на разходите, свързани със застаряването, се дължи главно на наскоро проведената пенсионна реформа. Впрочем тази по-добра перспектива ще бъде изложена на риск, ако решението на съда е за отмяна на извършената пенсионна реформа.
[9]Независимо че е необходимо време, за да се прояви цялостният ефект от реформите, многогодишните оценки на ЕК също сочат забавяне в темпа на реформите през последните години. Това би могло да се дължи на няколко фактора, включително на умора от реформите и на притъпено усещане за необходимост от неотложни реформи. Някои от належащите реформи може би също създават сериозни затруднения.
[10]Виж Masuch, K., R. Anderton, R. Setzer and N. Benalal (editors), Structural policies in the euro area, Occasional Paper Series, No 210, ECB, June 2018.
[11]За анализ на тези измерители в еврозоната виж статията Measures of underlying inflation for the euro area, Economic Bulletin, Issue 4, ECB, 2018.
[12]Виж карето The role of wages in the pick-up of inflation, Economic Bulletin, Issue 5, ECB, 2018.
[13]Виж карето Developments in mortgage loan origination in the euro area, Economic Bulletin, Issue 5, ECB, 2018.
[14]Регистър/сводка на лимитирани поръчки/ордери е система на търговия, при която предложените от пазарните участници котировки „купува“ и „продава“ се съхраняват на опашка и се изпълняват в предварително определена последователност.
[15]Показателят за ликвидност на регистрите на поръчки се базира на данни за спредовете между цените „купува“ и „продава“ и котираните количества, получени в регистрите на лимитирани поръчки. За конкретна облигация той се изчислява като сума на петте най-добри цени за „купува“ и за „продава“ в регистъра на поръчките, разделена на сумата на съответните котирани обеми.
[16]Показателят за ликвидност на базата на изпълнение използва информация, получена от твърдите котировки на трансакции по PSPP. За дадена облигация този показател се определя като разлика между двете най-добри котировки, получени на извънборсов пазар, разделена на дюрацията на облигацията. Вземат се под внимание само котировките, които действително водят до сделка.
[17]Bund tantrum обозначава рязкото покачване на доходността на германските държавни облигации, когато 10-годишните книжа отчетоха повишение с 82 базисни точки (от 0,16% на 0,98%) за период от около шест седмици.
[18]Статистиката на емисиите ценни книжа се изготвя от ЕЦБ на базата на месечни данни, докладвани от НЦБ от еврозоната. Тя включва данни за непогасени салда, емисии, погашения и темпове на растеж на дълговите ценни книжа, както и акции, търгувани на фондовата борса. Данните са с разбивка по държава и сектор на емитента, вид на инструмента, първоначален матуритет, вид на лихвения купон и валутна деноминация. Последното налично наблюдение е за ноември 2018 г.
[20]Карето е разработено на базата на статията The impact of the corporate sector purchase programme on corporate bond markets and the financing of euro area non-financial corporations, Economic Bulletin, Issue 3, ECB, 2018.
[21]За описание на използваната иконометрична методология виж бел. 61 в статията The impact of the corporate sector purchase programme on corporate bond markets and the financing of euro area non-financial corporations, Economic Bulletin, Issue 3, ECB, 2018.
[22]Например облигациите, емитирани от банки, високодоходните облигации и тези, чиято купонна структура не е допустима за търгуване. По-ниските доходност и спредове на закупените от Евросистемата облигации представляват за инвеститорите стимул да преструктурират своите портфейли, пренасочвайки се към вложèния в активи, характеризиращи се със сходен рисков профил, но с по-висока очаквана доходност.
[23]Виж Grosse-Rueschkamp, B., S. Steffen and D. Streitz. “Cutting out the middleman – The ECB as corporate bond investor”, SSRN, October 2017, и Arce, O., R. Gimeno and S. Mayordomo. “Making room for the needy: The credit-reallocation effects of the ECB’s corporate QE”, Working Papers, No 1743, Banco de España, 2017.
[24]Някои публикации представят иконометрични доказателства за по-голямо нарастване на обема на кредитите на банките, имащи в портфейлите си значителен дял кредитополучатели, допустими по CSPP, в сравнение с тези на банките с по-малък дял на такива кредитополучатели; виж Grosse-Rueschkamp, Steffen and Streitz, op. cit. Съществуват и иконометрични данни за подем на кредитирането за недопустими по CSPP фирми в Испания към момента на оповестяване на програмата; виж Arce, Gimeno and Mayordomo, op. cit.
[25]За допълнителна информация относно отражението на APP върху икономиката на еврозоната виж статията “Taking stock of the Eurosystem’s asset purchase programme after the end of net asset purchases”, Economic Bulletin, ECB, под печат.
[26]Забраната за парично финансиране е залегнала в чл. 123 от Договора за функционирането на Европейския съюз. За ограниченията относно държането на активи за цели, различни от тези на паричната политика, виж по-конкретно Насоките на ЕЦБ относно вътрешните операции по управление на активи и пасиви от НЦБ (ЕЦБ/2014/9), Споразумението от 19 ноември 2014 г. за нетните финансови активи, както и Споразумението от 17 май 2017 г. за спешна помощ за осигуряване на ликвидност.
[27]Държаните по APP активи са представени по амортизирана стойност.
[28]ЕЦБ ежеседмично публикува информация за динамиката на държаните по APP активи. На месечна база се публикува разбивка на активите, закупени на първичния и вторичния пазар по ABSPP, CBPP3 и CSPP. Във връзка с програмата CSPP ЕЦБ публикува пълен опис на всички придобити активи, включително имената на емитентите, датите на падеж и лихвените купони на облигациите, както и агрегирани данни за притежаваните активи по държави в риск, рейтинг и сектор. ЕЦБ осигурява за PSPP данни относно вложèнията в ценни книжа по държава на емитента, включително среднопретегления матуритет (вложèнията в ценни книжа на наднационални емитенти се публикуват на агрегирано ниво).
[29]Евросистемата се стреми към неутрално по отношение на пазара разпределение на активите, изкупувайки ценни книжа от всички допустими матуритети и всички юрисдикции по начин, отразяващ структурата на пазара на държавни облигации в еврозоната.
[30]ЕЦБ публикува очакваните месечни погашения по APP на база плъзгащ се 12-месечен хоризонт.
[31]За информация относно кредитирането с ценни книжа по програмите CBPP3 и ABSPP виж General APP securities lending framework.
[32]ЕЦБ публикува на месечна база агрегираното средномесечно салдо на заемите по PSPP за Евросистемата и агрегирания средномесечен обем на получените парични обезпечения по PSPP.
[34]Обезпечените с активи ценни книжа (ABS) трябва да имат най-малко два кредитни рейтинга от РЕКО. ABS с рейтинг за кредитно качество под степен 2 трябва да удовлетворяват допълнителни изисквания, включващи: 1) ABS да не са обезпечени с необслужвани кредити нито при емитирането, нито да са добавени такива в рамките на срока до падеж на ABS; 2) активите, генериращи парични потоци и служещи за обезпечение на ABS, не трябва да са структурирани, синдикирани или емитирани със заемен капитал; и 3) трябва да са спазени разпоредбите за непрекъснатост на обслужването.
[35]За PSPP минималният остатъчен срок до падеж е една година, а максималният – 30 години. За CSPP минималният остатъчен срок до падеж е шест месеца, а максималният – 30 години.
[36]Виж член 138, параграф 3(б) от Насоки (ЕС) 2015/510 на Европейската централна банка от 19 декември 2014 г. относно прилагането на рамката на паричната политика на Евросистемата (ECB/2014/60), (ОВ L 91, 2.04.2015 г., с. 3).
[37]На 19 януари 2017 г. Управителният съвет реши, че покупките на активи, чиято доходност до падежа е по-ниска от лихвата по депозитното улеснение, са разрешени само по PSPP, и потвърди, че не се предвиждат такива покупки по програмите CBPP3, ABSPP и CSPP. За повече подробности виж уебсайта на ЕЦБ.
[38]Лимитът за емитент се отнася за максималния дял в обращение на ценните книжа на даден емитент, които Евросистемата може да притежава.
[39]За облигациите на наднационални емитенти лимитът е по 50% за емисия и за емитент.
[40]За обезпечените с активи ценни книжа и за обезпечените облигации, допустими за покупка в резултат от отпадане на изискването за минимално кредитно качество, се прилага максимален лимит от 30%.
[41]Виж Fell, J., M. Grodzicki, D. Krušec, R. Martin and E. O’Brien. Overcoming non-performing loan market failures with transaction platforms, Financial Stability Review, ECB, November 2017.
[42]Националните органи си запазват правомощията да задействат и да прилагат макропруденциалните мерки, предвидени в правото на ЕС, но трябва да уведомяват ЕЦБ, преди да вземат решение за такива мерки. ЕЦБ оценява планираните мерки и може да възрази срещу предложеното решение и има също правото, ако сметне за необходимо, да приложи по-строги мерки от приетите на национално равнище за справяне с рисковете за финансовата стабилност (чл. 5 от Регламента за ЕНМ и чл. 13з от Процедурния правилник на ЕЦБ, Решение EЦБ/2014/1).
[43]Виж “ECB floor methodology for setting the capital buffer for an identified Other Systemically Important Institution (O-SII)”, Macroprudential Bulletin, Issue 3, ECB, June 2017.
[44]Виж прессъобщението ECB 2018 stress test analysis shows improved capital basis of significant euro area banks, ECB Banking Supervision, 1 February 2019.
[45]За по-подробна информация виж Carmassi, J., S. Dobkowitz, J. Evrard, L. Parisi, A. Silva and M. Wedow. Completing the Banking Union with a European Deposit Insurance Scheme: who is afraid of cross-subsidisation?, Occasional Paper Series, No 208, ECB, April 2018.
[46]На база Насоки на ЕБО относно докладването на значими инциденти съгласно Директива (ЕС) 2015/2366 (PSD2), (EBA/GL/2017/10).
[47]ЕОНИА е индекс, отразяващ средния лихвен процент, по който определена група доброволно участващи банки предоставят овърнайт кредити на необезпечения междубанков пазар. Той се изчислява ежедневно въз основа на предоставени от групата банки входящи данни и се администрира от Европейския институт за паричните пазари (EMMI).
[48]Съгласно чл. 141, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, чл. 17, 21.2, 43.1 и 46.1 от Устава на ЕСЦБ и чл. 9 от Регламент (ЕО) № 332/2002 на Съвета от 18 февруари 2002 г.
[49]Съгласно чл. 122, параграф 2 и чл. 132, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз, чл. 17 и 21 от Устава на ЕСЦБ и чл. 8 от Регламент (ЕС) № 407/2010 на Съвета от 11 май 2010 г.
[50]Съгласно чл. 17 и 21 от Устава на ЕСЦБ (във връзка с чл. 3, параграф 5 от Рамковото споразумение за ЕИФС).
[51]Съгласно чл. 17 и 21 от Устава на ЕСЦБ (във връзка с чл. 5.12.1 от Общите условия по споразуменията относно инструмента за отпускане на финансова помощ по ЕМС).
[52]При условията на заемното споразумение между, от една страна, държавите членки, чиято парична единица е еврото (без Гърция и Германия), и Kreditanstalt für Wiederaufbau (действаща в обществен интерес, подлежаща на разпорежданията и ползваща държавни гаранции на Федерална република Германия) в качеството на заемодатели, и от друга, Република Гърция в качеството на кредитополучател и Bank of Greece като неин посредник и съгласно чл. 17 и 21.2 от Устава на ЕСЦБ и чл. 2 от Решение ЕЦБ/2010/4 от 10 май 2010 г.
[53]По-подробна информация за научноизследователската дейност на ЕЦБ, включително за събития, публикации и изследователски мрежи, е представена в уебсайта на ЕЦБ.
[54]Всички разработки, дискусии и речи от Форума в Синтра може да намерите в сборника от конференцията ebook, а видеозаписи на всички сесии може да гледате в канала на ЕЦБ в YouTube.
[55]Научноизследователският бюлетин на ЕЦБ е уеббазирана платформа за оповестяване на важни резултати от изследвания пред по-широка аудитория. Броевете на това издание можете да намерите в уебсайта на ЕЦБ.
[56]Обединени дела от C-105/15 P до C-109/15 P.
[57]Обединени дела от C-8/15 P до C-10/15 P.
[58]Виж CON/2018/12.
[59]Виж CON/2018/19.
[60]Виж CON/2018/26.
[61]Виж CON/2018/32 и CON/2018/37.
[62]Виж CON/2018/36.
[63]Виж CON/2018/55.
[64]Виж CON/2018/37.
[65]Виж CON/2018/54.
[66]Виж CON/2018/38.
[67]Виж CON/2018/33.
[68]Виж CON/2018/25.
[69]Виж CON/2018/51.
[70]Виж CON/2018/20.
[71]Виж CON/2018/1.
[72]Виж CON/2018/35.
[73]Виж CON/2018/23.
[74]Виж CON/2018/53.
[75]Виж CON/2018/17 и CON/2018/45.
[76]Виж CON/2018/56.
[77]Виж CON/2018/48.
[78]Виж CON/2018/10 и CON/2018/11.
[79]Виж CON/2018/15.
[80]Виж CON/2018/27.
[81]Виж CON/2018/16.
[82]Виж CON/2018/18.
[83]Виж CON/2018/21.
[84]Виж CON/2018/2 и CON/2018/3.
[85]Виж CON/2018/5.
[86]Виж CON/2018/24.
[87]Виж CON/2018/28.
[88]Виж CON/2018/8.
[89]Виж CON/2018/4 и CON/2018/57.
[90]Виж CON/2018/43.
[91]Виж CON/2018/49.
[92]Виж CON/2018/42.
[93]Виж CON/2018/58.
[94]Виж CON/2018/52.
[95]Виж CON/2018/9 и CON/2018/34.
[96]Виж CON/2018/7.
[97]Виж CON/2018/30.
[98]Виж CON/2018/44.
[99]Виж CON/2018/40.
[100]Виж CON/2018/50.
[101]Виж CON/2018/6.
[102]Виж CON/2018/31.
[103]Виж CON/2018/18 и CON/2018/39.
[104]Виж CON/2018/16.
[105]Виж CON/2018/21.
[106]Виж CON/2018/28.
[107]Виж CON/2018/46.
[109]Виж CON/2018/41.
[110]Виж CON/2018/33.
[111]По-подробно за дискусията относно напредъка в изграждането на банковия съюз и на съюза на капиталовите пазари и за вижданията на ЕЦБ по тези въпроси виж раздел 3.4 в този Годишен доклад.
[112]Встъпителните изявления са достъпни в уебсайта на ЕЦБ.
[113]Отговори по коментарите на Европейския парламент като част от неговата резолюция относно годишния доклад на ЕЦБ за 2017 г. ще бъдат публикувани на същата дата, на която се публикува настоящият Годишен доклад.
[114]Отговорите на председателя на ЕЦБ на въпроси от членове на Европейския парламент са публикувани в предназначения за това раздел в уебсайта на ЕЦБ.
[115]По-подробна информация е представена в Годишен доклад на ЕЦБ за надзорната дейност, 2018.
[116]По-конкретно, изказванията на председателя на ЕЦБ Марио Драги на тема Независимост на централната банка в Nationale Bank van België/Banque Nationale de Belgique на 26 октомври 2018 г. и на члена на Изпълнителния съвет Беноа Кьоре на тема Централната банка в сложни времена в Sveriges riksbank на 25 май 2018 г. Тези изказвания бяха предхождани от други неотдавнашни изявления, като речта на члена на Изпълнителния съвет Ив Мерш на тема Привеждане на отчетността в съответствие със суверенитета на Европейския съюз: опитът на ЕЦБ на конференцията на ЕЦБ на правна тематика от 4 септември 2017 г. и изявлението на Беноа Кьоре на тема Независимост и отчетност в един променящ се свят на Международния форум за прозрачност на ЕС „Две страни на една и съща монета? Независимост и отчетност на Европейската централна банка“ от 28 март 2017 г.
[117]Виж статията The evolution of the ECB’s accountability practices during the crisis, Economic Bulletin, 5, ECB, 2018.
[118]Виж въпрос QA15.1, Евробарометър стандарт 90 (ЕВ90.3), Европейска комисия, декември 2018 г.
[119]През 2018 г. ЕЦБ публикува два тематични материала, посветени на МВФ и изготвени от Оперативната група на Комитета за международни отношения (IRC Task Force) относно МВФ. Виж IRC Task Force, Strengthening the Global Financial Safety Net – Moving relations between the IMF and Regional Financing Arrangements forward, Occasional Paper Series, No 207, ECB, March 2018; и IRC Task Force, A quantitative analysis of the size of IMF resources, Occasional Paper Series, No 213, ECB, October 2018.
[120]Относно дефиницията за киберинцидент и други понятия виж публикацията на Съвета за финансова стабилност Киберлексикон.