Menu

Какво е ANFA?

5 февруари 2016 г. (актуализация – 15 ноември 2019 г.)

Споразумението относно нетните финансови активи (ANFA) е споразумение между националните централни банки (НЦБ) от еврозоната и Европейската централна банка (ЕЦБ), които заедно образуват Евросистемата. Споразумението определя правила и лимити за наличностите от финансови активи, свързани с националните задачи на НЦБ. Такива финансови активи на националните централни банки могат да се отнасят например до позиции, кореспондиращи на капиталовите и счетоводните им резерви, или до други конкретни позиции от пасивите, резервите им в чуждестранна валута и професионалните им пенсионни фондове, или могат да бъдат държани за общи инвестиционни цели.

Държането на несвързани с паричната политика активи е неделима част от функциите на централните банки в Европа и предхожда въвеждането на еврото. При създаването на паричния съюз правителствата решиха да обединят само онези функции и задачи на централните банки, които са необходими за провеждането на единна парична политика за цялата еврозона. Същевременно беше решено НЦБ да се запазят като независими институции, които могат да продължат да изпълняват задачи на национално равнище, стига те да не възпрепятстват единната парична политика.

С други думи, националните централни банки са финансово независими институции и изпълняват задачи по паричната политика, свързани с първостепенната задача на Евросистемата да поддържа ценова стабилност, както и национални задачи. ANFA има предназначението да определя общ лимит на съвкупните нетни финансови активи, свързани с националните, незасягащи паричната политика задачи, така че те да не възпрепятстват паричната политика.

Как функционира ANFA?

Защо националните централни банки (НЦБ) държат финансови активи, които не са свързани с паричната политика?

Всяка централна банка държи активи, които не са свързани с паричната политика. В еврозоната паричната политика за всички 19 държави членки се определя централно от Управителния съвет на ЕЦБ. При създаването на икономическия и паричен съюз правителствата постановиха в Договора за Европейския съюз свързаните с паричната политика задачи да бъдат прехвърлени на европейско ниво. Извън рамките на паричната политика НЦБ имат правото да изпълняват национални задачи. Този принцип е установен в член 14.4 от Устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ. На практика в момента НЦБ държат наличности от активи, които не са свързани с паричната политика или с извършването на валутни операции на Евросистемата, като например: резерви в злато или чуждестранна валута; инвестиционни портфейли, например за професионални пенсионни фондове; и активи, държани като кореспондиращи позиции на депозити от клиенти, например чуждестранни централни банки или правителства. Същевременно НЦБ имат и пасиви, които не са свързани с паричната политика, включително гореспоменатите депозити на чуждестранни централни банки или правителства. НЦБ могат да изпълняват тези свои национални задачи, стига действията им да не са несъвместими с целите и задачите на Европейската система на централните банки (ЕСЦБ) и особено с паричната политика. Аналогично, ЕЦБ държи портфейл от собствени средства, свързан с нейния капитал и счетоводни резерви, както и портфейл на пенсионната програма за служителите.

НЦБ държаха тези портфейли още преди присъединяването си към Евросистемата, а приходите от тях допринасят за финансовия им доход. При създаването на еврозоната беше отбелязано, че тези портфейли ще допринасят за задоволяването на нуждите от ликвидност на банковата система в еврозоната, тъй като ще бъдат вземани предвид при калибрирането на операциите по паричната политика. От гледна точка на паричната политика не се смяташе за проблем, че тези портфейли и занапред ще се управляват от НЦБ, извън паричната политика, и че може да се допусне разрастването им с времето със същия (или по-бавен) темп спрямо търсенето на банкноти и изискванията за минимални резерви в банковата система. Управителният съвет взе предвид и факта, че ако в продължителен период от време несвързаните с паричната политика портфейли след приспадането на несвързаните с паричната политика задължения се разрастват по-бързо от търсенето на ликвидност, това може да изложи паричната политика на риск. Именно за да се управлява и ограничава това разрастване бе въведено ANFA.

Какво представляват нетните финансови активи?

В баланса на една централна банка има активи, които не са пряко свързани с паричната политика. В пасивите на баланса има задължения, които също не са свързани пряко с паричната политика. Нетните финансови активи се определят като разликата между тези две позиции. Това е онагледено по-долу чрез баланса от седмичния консолидиран финансов отчет на Евросистемата от 18 октомври 2019 г., публикуван на уебсайта на ЕЦБ. Точна дефиниция се съдържа в Приложение І на ANFA.

Както е показано в примера, от страната на активите в баланса нетните финансови активи включват сумата от статии 1 – 4, 5.6, 6, 7.2, 8 и 9. От страната на пасивите те включват статии 2.5 и 3 – 12. Ако извадите сумата на тези пасиви от сумата на горепосочените активи (вж. съответните раздели, маркирани в оранжево по-долу), ще получите нетните финансови активи на Евросистемата.

На каква стойност са нетните финансови активи на Евросистемата?

В края на октомври 2019 г. нетните финансови активи на Евросистемата възлизат на -186 млрд. евро след продължителен спад от 2014 г. насам. Тази отрицателна стойност произтича главно от нарастването в пасивите в баланса на Евросистемата, което повече от неутрализира релевантните положителни тенденции при активите, както е обяснено по-горе. За сравнение, от 2002 г. банкнотите и изискванията за минимални резерви нарастват средно с 6,4% годишно.

Нетни финансови активи, банкноти и изисквания за минимални резерви (млн. евро)

Какво е ANFA?

ANFA е абревиатура на „Аgreement on Net Financial Assets“ (Споразумение относно нетните финансови активи). Това е споразумение между НЦБ от еврозоната и ЕЦБ, които заедно образуват Евросистемата. В него се определят правилата за изчисляване на лимити за активите, които са свързани с националните задачи на НЦБ.

Защо е необходимо да се въвеждат лимити на нетните финансови активи?

ANFA ограничава размера на нетните финансови активи, които националните централни банки могат да държат. Това е необходимо, за да се осигури пълен контрол на Управителния съвет на ЕЦБ над размера на баланса на Евросистемата, позволявайки ефикасно провеждане на паричната политика. Преди кризата най-ефикасният начин за провеждане на паричната политика беше като се гарантира, че банките трябва да се обръщат за ликвидност към Евросистемата. Недостигът на ликвидност спрямо Евросистемата, наричан още „ликвиден дефицит“, бе в основата на провеждането на паричната политика. ANFA защитаваше този недостиг на ликвидност. С настъпването на финансовата криза се наложи на банките да се предоставя повече ликвидност, отколкото реално им е нужна за покриване на изискванията за минимални резерви. Вместо в условия на ликвиден дефицит, сега банковата система функционира в условия на прекомерна ликвидност. В тези условия ANFA вече не защитава ликвидния дефицит, а се грижи за това излишъкът на ликвидност да не надхвърли равнището, което Управителният съвет счита за подходящо за своята позиция по паричната политика.

ANFA наистина ли е равностойна на позволение националните централни банки да печатат колкото пари пожелаят?

Не, точно обратното. ANFA определя граница на максималния размер на нетните финансови активи, които може да държи дадена НЦБ, така че да е сигурно, че промени в нейните финансови активи и пасиви, несвързани с паричната политика, няма да възпрепятстват паричната политика на Евросистемата.

Какво влияе върху максималния размер на нетните финансови активи съгласно ANFA?

Нарастващата обща стойност на банкнотите в обращение и размерът на минималните резерви, които банките са задължени да държат при централната банка, създават нужда от ликвидност, която се посреща от операциите по паричната политика на Евросистемата и от нетните финансови активи на НЦБ. Определянето на минимален размер на операциите по паричната политика поставя горна граница на нетните финансови активи на НЦБ в остатъчната им роля. Ако целта на Управителния съвет е излишък от ликвидност, ANFA ограничава нетните финансови активи на НЦБ, като по този начин осигурява ненадхвърлянето на определено равнище на този излишък.

Защо ANFA ограничава нетните, а не брутните финансови активи на НЦБ?

Всеки актив в баланса на една централна банка създава парична база, т.е. ликвидност. Всеки пасив в баланса изтегля ликвидност. Нетирането на всички несвързани с паричната политика активи и пасиви измерва общата ликвидност, предоставена в операциите на централната банка, различни от операциите по паричната политика. За да се провежда ефикасно паричната политика, количеството ликвидност, предоставяно в операции на НЦБ, различни от тези по паричната политика, трябва да има горна граница. Ето защо, за да се контролира въздействието на операциите на НЦБ върху ликвидната позиция, се определя лимит на нетните, а не на брутните финансови активи.

Как се изчисляват максималните размери на нетните финансови активи?

Всяка година Управителният съвет определя необходимите параметри на паричната политика. Той взема решение за подходящото равнище на ликвидност на Евросистемата. Управителният съвет определя също ставката на минималните резерви и размера на преките портфейли по паричната политика, така че да постигне най-ефикасното ѝ провеждане. В допълнение към това той взема предвид динамиката на количеството банкноти в обращение. Като остатъчна стойност се получава новият максимален размер на агрегираните нетни финансови активи за Евросистемата.

Как се разпределя между НЦБ максималният размер на нетните финансови активи на Евросистемата?

След като бъде определен таванът на нетните финансови активи за цялата Евросистема, размерът им се разпределя в съответствие с дела на всяка НЦБ в капитала на ЕЦБ, като се отчита също ретроспективната им изходна позиция. Така се определя правото на нетни финансови активи на всяка НЦБ за следващата година. Ако някоя НЦБ не възнамерява да използва изцяло разпределения ѝ размер, ANFA предвижда възможността за временно преразпределение на неизползваната част към други НЦБ, ако някоя желае по-висок таван на нетните финансови активи. И в този случай преразпределението следва капиталовия дял в ЕЦБ. След преразпределението таванът на нетните финансови активи на НЦБ се фиксира. Нетните финансови активи на НЦБ трябва да останат под този таван на средногодишна база. Калибрирането се извършва ежегодно.

Какъв е ефектът от изключенията?

Изключенията могат да се отразят на разпределението на максималния размер на нетните финансови активи в Евросистемата. Те обаче не водят до увеличение на самото максимално количество, което представлява таван на наличностите на нетни финансови активи в НЦБ от Евросистемата.

Изключенията определят минимално право на държане на нетни финансови активи за всяка НЦБ. С други думи, всяка НЦБ има право да държи определен дял от максималния за Евросистемата размер нетни финансови активи въз основа на дела си в капитала на ЕЦБ, като съответстващият на изключението размер представлява минималното им право (той може да бъде по-висок от изчисления според дела на банката в капитала на ЕЦБ). Разбира се, ако някои НЦБ държат нетни финансови активи, съответстващи на техните изключения и надхвърлящи капиталовия им дял, размерът на нетните финансови активи, които останалите НЦБ имат право да държат, ще бъде намален така, че максималният размер за цялата Евросистема никога да не бъде надвишаван.

Съществуват три типа изключения:

  1. Историческите изключения (описани в Приложение III на ANFA) гарантират, че НЦБ няма да трябва да намалят своите нетни финансови активи под равнище, свързано с ретроспективната им изходна позиция.
  2. Изключенията, свързани с конкретни активи, защитават определени наличности от активи (дефинирани прецизно в Приложение IV на ANFA), които НЦБ не могат лесно да продадат поради договорни и други ограничения, например златните резерви на дадена централна банка с оглед на Споразумението на централните банки за продажба на злато.
  3. Динамичните изключения постепенно коригират историческите изключения на малките НЦБ пропорционално на нарастването или намаляването на максималните нетни финансови активи на Евросистемата.

Прилага се само най-голямото от трите типа изключения.

Какво става, ако една или повече НЦБ не инвестират нищо или инвестират по-малко от максималното количество, което им е първоначално разпределено? Могат ли да прехвърлят остатъка на други?

Ако някои НЦБ планират да държат по-малък размер активи, отколкото имат право, а други желаят да държат повече, неизползваната част се преразпределя по централен механизъм, определен в ANFA. Това се случва в рамките на ежегодното калибриране на лимитите на нетните финансови активи. Преразпределението на неизползвания остатък е временно и се преизчислява в процеса на калибриране през следващата година. То не засяга по никакъв начин агрегирания размер на максималните нетни финансови активи, държани от всички НЦБ от Еврозоната взети заедно, като този размер се определя от решенията на Управителния съвет по паричната политика.

Защо някои НЦБ използват своята „квота“, а други – не?

Това зависи от предпочитанията на институцията. Някои юрисдикции имат специфични правни ограничения за несвързани с паричната политика инвестиции на НЦБ; други имат правни разпоредби, изискващи НЦБ да се съобразяват с интересите на акционерите си, след като са изпълнили задачите си по паричната политика. Освен това някои НЦБ държат големи депозити на клиенти и/или на своите правителства в пасивите на баланса, а това се отразява на техния несвързан с паричната политика портфейл.

Има и историческа причина: преди въвеждането на еврото през 1999 г. редица европейски централни банки държаха доста големи валутни резерви, за да управляват обменните си курсове, по-специално спрямо германската марка. Тази ситуация е сравнима с обстоятелствата, при които присъединилите се към еврозоната след 1999 г. държави членки на ЕС също държаха доста големи валутни резерви, за да управляват обменните си курсове спрямо еврото до влизането си в Евросистемата. Различните изходни позиции на НЦБ обясняват съществените разлики в състава на балансите им, които в някои случаи продължават години след присъединяването на държавите им към еврозоната.

Какво става, ако някоя НЦБ надхвърли лимита си на нетни финансови активи?

Ако някоя ЕЦБ последователно надвишава лимита си за нетни финансови активи, това може да се отрази върху провеждането на паричната политика. Ето защо ЕЦБ наблюдава на годишна база дали НЦБ спазват ANFA. Ако е необходимо, по силата на член 14.4 от Устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ Управителният съвет може да забрани, ограничи или наложи лимит на операциите, извършвани от НЦБ извън рамките на паричната политика, ако тези операции са несъвместими с целите и задачите на ЕСЦБ, включително с паричната политика на Евросистемата. Досега никога не е имало неоправдано отклонение от лимитите на нетните финансови активи.

Отклонение е оправдано например ако се дължи на международни задължения към МВФ или на предоставянето от НЦБ на спешна помощ за осигуряване на ликвидност на банковата система. (В ANFA спешната помощ за осигуряване на ликвидност е определена като част от нетните финансови активи.) Ако това се случи, тази НЦБ трябва да намали възможно най-скоро своите нетни финансови активи, така че отново да изпълнява изискванията на ANFA. Тя разполага с една година за целта, ако нарушението се дължи на плащания към МВФ.

Какво се случва, ако общото количество на нетните финансови активи на всички НЦБ остане под изчисления максимален размер?

Като цяло не е проблем нетните финансови активи да останат под изчисленото максимално равнище. Всъщност точно това се случва. От 2014 г. насам нетните финансови активи са намалели, а банкнотите в обращение продължават да се увеличават. Това означава, че за цялата еврозона нуждата от ликвидност, породена от банкнотите в обращение, е по-голяма от ефекта на осигуряване на ликвидност, генериран от нетните финансови активи на Евросистемата. Вместо това нуждите от ликвидност се покриват чрез инструментите на паричната политика – или с редовни операции на Евросистемата по рефинансиране, или със структурни операции, например окончателни покупки по паричната политика или структурни обратни операции.

Какво се случва, ако общото количество на нетните финансови активи надхвърли изчисления максимален размер?

Това не се е случвало никога и е много слабо вероятно да се случи. ANFA е единодушно споразумение между НЦБ и ЕЦБ и всички страни по него са поели ангажимента да го спазват. В допълнение към това рискът общият размер на нетните финансови активи да нарасне прекомерно допълнително се редуцира от използването на консервативни допускания при изчисляването на лимитите. Това означава, че дори ако нетните финансови активи са над максимума и съответно операциите по паричната политика са в по-малък размер от първоначално предвиденото, вероятно все пак ще се запази желаната структурна ликвидна позиция. В този смисъл, в подобен случай операциите по паричната политика могат да бъдат в по-малък от желания размер за ефикасното провеждане на паричната политика, но в краткосрочен план ситуацията няма да бъде критична и ЕЦБ ще предприеме коригиращи действия. Ако са необходими коригиращи действия, Управителният съвет разполага с редица инструменти, с които да осигури достатъчен размер на операциите по паричната политика. Например що се отнася до операциите по рефинансиране, Управителният съвет може да използва операции за изтегляне на ликвидност или повишаване на изискванията за минимални резерви.

Какво се случва, ако други фактори – например банкнотите – се развият различно от очакваното?

Годишното калибриране по ANFA се основава на консервативни допускания. Поради това лимитите на нетните финансови активи включват достатъчно големи буфери, за да посрещнат непредвидени обстоятелства. Така например, при изчисляването на лимитите за следващата година се прави допускането, че банкнотите в обращение ще останат на средното си равнище от третото тримесечие на текущата година.

В какъв случай е възможно нетните финансови активи да възпрепятстват паричната политика?

Споразумението ANFA е прието именно за да се избегне това нетните финансови активи да възпрепятстват паричната политика. Ако все пак количеството на нетните финансови активи надхвърли общия максимум, това може да означава операциите по паричната политика да бъдат прекалено малки по размер, за да осигурят ефикасното ѝ провеждане, както вече беше посочено.

От значение е не само размерът на нетните финансови активи, но и техният състав. Например, ако отделни операции по паричната политика и операции, различни от тези по паричната политика, се неутрализират взаимно (например едната е покупка на дадена ценна книга, а другата – продажба на същата ценна книга), това може да изпрати противоречиви сигнали за намеренията на паричната политика на Евросистемата или да отслаби нейната ефикасност. Друг пример са транзакциите на централните банки в чуждестранна валута, които могат да окажат влияние върху обменните курсове или да бъдат погрешно изтълкувани като валутни интервенции. За да гарантира, че тези събития не възпрепятстват паричната политика, ЕЦБ е приела мерки, които допълват ANFA, включително Насоки на ЕЦБ относно вътрешните операции по управление на активи и пасиви от националните централни банки (преработен текст) (ЕЦБ/2019/7) и Решение на ЕЦБ относно програма за закупуване на активи на публичния сектор на вторичните пазари (ЕЦБ/2015/10) (изменено). Докато първият документ контролира например нетния ефект върху ликвидността от операциите на НЦБ, вторият ограничава, наред с всичко останало, количеството от определени ценни книжа, допустими по програмата за закупуване на активи на публичния сектор, които да бъдат държани във всички портфейли на централните банки от Евросистемата.

Как гарантирате, че инвестиционните операции няма да засегнат позицията по паричната политика?

Както беше обяснено по-горе, ANFA определя максимален размер на нетните финансови активи на НЦБ. Това същевременно ограничава ефекта върху ликвидността от несвързаните с паричната политика транзакции, извършвани от НЦБ. Второ, в несвързаните си с паричната политика операции НЦБ и ЕЦБ действат като институционални инвеститори. Когато НЦБ извършват покупки за несвързаните с паричната политика портфейли, те прилагат сходни критерии с други институционални инвеститори и вземат тези решения отделно от паричната политика. Те трябва да следват определените в ANFA правила и други релевантни насоки. ЕЦБ бива информирана редовно за: 1) несвързаните с паричната политика транзакции на НЦБ, някои от които наистина изискват предварителното ѝ одобрение; 2) активите и пасивите на НЦБ, и 3) техните очаквани и действителни нетни финансови активи. ЕЦБ може да предприеме коригиращи действия, ако докладваните транзакции, несвързани с паричната политика, са несъвместими с позицията по паричната политика. И накрая, Управителният съвет може да приеме конкретни мерки, които са обвързващи за НЦБ.

Защо се държат „в тайна“ несвързаните с паричната политика активи и пасиви на НЦБ?

Несвързаните с паричната политика активи и пасиви на НЦБ се оповестяват в съответствие с националните и европейските правила. Следвайки тези правила, НЦБ решават дали да публикуват информация за своите несвързани с паричната политика активи и пасиви, включително състава на своите несвързани с паричната политика портфейли. Повечето НЦБ оповестяват в годишните си доклади или в други публикации и на уебсайтовете си допълнителни подробности. Там те показват например разбивка на активите по държавен и различен от държавния дълг. Като всички други инвеститори НЦБ не разкриват информация, която би позволила на други да правят догадки за бъдещото им инвестиционно поведение.

Евросистемата няма мандат да разкрива състава на несвързаните с паричната политика активи и пасиви на НЦБ.

Какво гарантира, че с портфейлите, които не са свързани с паричната политика, не се злоупотребява за осъществяване на забранено парично финансиране?

ЕЦБ има задължението да следи за това централните банки от ЕСЦБ да съблюдават забраната за парично финансиране в съответствие с Устава на Европейската система на централните банки и на ЕЦБ. Това не е предмет на ANFA – споразумението се отнася само до желаната структурна ликвидна позиция с оглед на провеждането на паричната политика и с тази цел то определя размера на нетните финансови активи. ANFA не се занимава нито със състава на несвързаните с паричната политика активи и пасиви, нито с начина, по който те са придобити.

За да се наблюдава спазването на забраната за парично финансиране, НЦБ от ЕСЦБ са задължени да информират ЕЦБ за активите си, а ЕЦБ следи за това НЦБ да не финансират правителства, купувайки техен дълг на първичния пазар. ЕЦБ наблюдава и покупките на вторичния пазар. Резултатите от тези проверки и оценки се публикуват в годишния доклад на ЕЦБ.

Какво се случва, ако бъдат нарушени тези правила за забрана на паричното финансиране?

Този въпрос е уреден не в ANFA, а в член 123 и член 124 от Договора за функционирането на Европейския съюз, т.е. във върховния европейски закон. Управителният съвет на ЕЦБ е определил правила за всички инвестиционни операции на НЦБ, за да осигури ненарушаването на забраната за парично финансиране. Покупките на държавен дълг на първичния пазар са забранени, а НЦБ са задължени да докладват транзакциите си на вторичния пазар. ЕЦБ наблюдава спазването на забраната за парично финансиране и отчита резултатите от това наблюдение в годишния си доклад.

Актуализация: Тази обяснителна статия е актуализирана на 15 ноември 2019 г., за да отразява редовния преглед на ANFA, извършен през 2019 г. Преглед на ANFA се извършва най-малко веднъж на всеки пет години.