Какво е ANFA?

5 февруари 2016 г. (актуализация: 7 април 2016 г.)

Споразумението относно нетните финансови активи (ANFA) е споразумение между националните централни банки (НЦБ) от еврозоната и Европейската централна банка (ЕЦБ), които заедно образуват Евросистемата. Споразумението определя правила и лимити за наличностите от финансови активи, свързани с националните задачи на НЦБ. Такива финансови активи на националните централни банки могат да се отнасят например до позиции, кореспондиращи на капиталовите и счетоводните им резерви, или до други конкретни позиции от пасивите, резервите им в чуждестранна валута и професионалните им пенсионни фондове, или могат да бъдат държани за общи инвестиционни цели.

Държането на несвързани с паричната политика активи е неделима част от функциите на централните банки в Европа и предхожда въвеждането на еврото. При създаването на паричния съюз правителствата решиха да обединят само онези функции и задачи на централните банки, които са необходими за провеждането на единна парична политика за цялата еврозона. Същевременно те решиха да запазят НЦБ като независими институции, които могат да продължат да изпълняват задачи на национално равнище, стига те да не възпрепятстват единната парична политика.

С други думи, националните централни банки са финансово независими институции и изпълняват задачи по паричната политика, свързани с първостепенната задача на Евросистемата да поддържа ценова стабилност, както и национални задачи. ANFA има предназначението да определя общ лимит на съвкупните нетни финансови активи, свързани с националните, незасягащи паричната политика задачи, така че те да не възпрепятстват паричната политика. Независимо от ANFA Управителният съвет е определил рамка, която да гарантира, че инвестиционните операции на НЦБ са в съответствие със забраната за парично финансиране.

Макар че преди ANFA беше поверителен документ, централните банки от Евросистемата решиха единодушно, че публикуването на текста наред с обяснителен документ би послужило по-добре на ангажимента им за по-голяма прозрачност, в съзвучие с решението от 2014 г. да се публикуват съобщения за заседанията по паричната политика и решението на ЕЦБ от 2015 г. да публикува графика на членовете на Изпълнителния съвет.

Как функционира ANFA – в подробности

Въпроси, свързани с наблюдението над забраната за парично финансиране:

Защо националните централни банки (НЦБ) държат финансови активи, които не са свързани с паричната политика?

Всяка централна банка държи активи, които не са свързани с паричната политика. В еврозоната паричната политика за всички 19 държави членки се определя централно от Управителния съвет на ЕЦБ. При създаването на икономическия и паричен съюз правителствата постановиха в Европейския договор свързаните с паричната политика задачи да бъдат прехвърлени на европейско ниво. Извън рамките на паричната политика НЦБ имат правото да изпълняват национални задачи. На практика в момента НЦБ държат наличности от активи, които не са свързани с паричната и валутната политика, като например: резерви в злато или чуждестранна валута; инвестиционни портфейли, например за професионални пенсионни фондове, а също така и активи, държани като кореспондиращи позиции на депозити от клиенти, например чуждестранни централни банки или правителства. Същевременно НЦБ имат и пасиви, които не са свързани с паричната политика, включително гореспоменатите депозити на чуждестранни централни банки или правителства. НЦБ могат да изпълняват тези си национални задачи, стига действията им да не са несъвместими с целите и задачите на Европейската система на централните банки (ЕСЦБ) и особено с паричната политика. (Аналогично ЕЦБ държи портфейл от собствени средства, свързан с нейния капитал и счетоводни резерви, както и портфейл на пенсионната програма за служителите.) Този принцип е установен в член 14.4 от Устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ.

НЦБ държаха тези портфейли още преди присъединяването си към Евросистемата, а приходите от тях допринасят за финансовия им доход. При създаването на еврозоната беше отбелязано, че тези портфейли ще допринасят за задоволяването на нуждите от ликвидност на банковата система в еврозоната, тъй като ще бъдат вземани предвид при калибрирането на операциите по паричната политика. От гледна точка на паричната политика не се смяташе за проблем, че тези портфейли и занапред ще се управляват от НЦБ, извън паричната политика, и че може да се допусне разрастването им с времето със същия (или по-бавен) темп като на търсенето на банкноти и на изискванията за минимални резерви в банковата система. Управителният съвет взе предвид и факта, че ако в продължителен период от време несвързаните с паричната политика портфейли след приспадането на несвързаните с паричната политика задължения се разрастват по-бързо от търсенето на ликвидност, това може да изложи паричната политика на риск. Именно за да се управлява и ограничава това разрастване бе въведено Споразумението относно нетните финансови активи (ANFA).

Какво представляват нетните финансови активи?

Както беше посочено по-горе, в баланса на една централна банка има активи, които не са пряко свързани с паричната политика. В пасивите на баланса има задължения, които също не са свързани пряко с паричната политика. Разликата между тези две позиции представлява нетните финансови активи. Идеята е илюстрирана по-долу, като е използван балансът от седмичния консолидиран финансов отчет на Евросистемата от 4 декември 2015 г., публикуван на уебсайта на ЕЦБ. Точна дефиниция се съдържа в Приложение І на ANFA.

Илюстрацията показва, че от страната на активите в баланса нетните финансови активи се отнасят до статии 1 – 4, 5.6, 6, 7.2, 8 и 9. От страната на пасивите те засягат статии 2.5 и 3 – 12. Ако извадите сумата на тези пасиви от сумата на посочените по-горе активи, ще получите нетните финансови активи.

Weekly financial statement of the Eurosystem Assets (EUR millions) 1 Gold and gold receivables 348,850 2 Claims on non - euro area residents denominated in foreign currency 294,471 2.1 Receivables from the IMF 78,655 2.2 Balances with banks and security investments, external loans and other external assets 215,817 3 Claims on euro area residents denominated in foreign currency 36,331 4 Claims on non - euro area residents denominated in euro 19,766 4.1 Balances with banks, security investments and loans 19,766 4.2 Claims arising from the credit facility under ERM II 0 5 Lending to euro area credit institutions related to monetary policy operations denominated in euro 521,394 5.1 Main refinancing operations 69,815 5.2 Longer - term refinancing operations 451,371 5.3 Fine - tuning reverse operations 0 5.4 Structural reverse operations 0 5.5 Marginal lending facility 208 5.6 Credits related to margin calls 0 6 Other claims on euro area credit institutions denominated in euro 127,495 7 Securities of euro area residents denominated in euro 1,128,983 7.1 Securities held for monetary policy purposes 770,737 7.2 Other securities 358,246 8 General government debt denominated in euro 25,152 9 Other assets 216,207 Total assets 2,718,650 O utright purchases NFA NFA NFA NFA Liquidity deficit Reserve requirements Liquidity surplus Banknotes Liabilities (EUR millions) 1 Banknotes in circulation 1,066,176 2 Liabilities to euro area credit institutions related to monetary policy operations denominated in euro 697,909 2.1 Current accounts (covering the minimum reserve system) 520,421 2.2 Deposit facility 177,335 2.3 Fixed - term deposits 0 2.4 Fine - tuning reverse operations 0 2.5 Deposits related to margin calls 153 3 Other liabilities to euro area credit institutions denominated in euro 5,017 4 Debt certificates issued 0 5 Liabilities to other euro area residents denominated in euro 177,513 5.1 General government 79,800 5.2 Other liabilities 97,714 6 Liabilities to non - euro area residents denominated in euro 39,444 7 Liabilities to euro area residents denominated in foreign currency 2,137 8 Liabilities to non - euro area residents denominated in foreign currency 5,323 8.1 Deposits, balances and other liabilities 5,323 8.2 Liabilities arising from the credit facility under ERM II 0 9 Counterpart of special drawing rights allocated by the IMF 59,202 10 Other liabilities 217,994 11 Revaluation accounts 350,735 12 Capital and reserves 97,200 Total liabilities 2,718,650

На каква стойност са нетните финансови активи на Евросистемата?

В края на 2015 г. нетните финансови активи на Евросистемата възлизат на 490 млрд. евро, а на ЕЦБ - на 6,12 млрд. евро. Нетните финансови активи нарастват средно с 5% годишно от въвеждането на евробанкнотите през 2002 г. Това е по-бавно от темпа на пасивите, които биха оправдали увеличаването на нетните финансови активи, а именно банкнотите в обращение и изискванията за минимални резерви. Банкнотите сами по себе си нарастват средно с 9% годишно, а заедно с изискванията за минимални резерви средният им темп на растеж е 7%. Този по-нисък темп се дължи на намаляването на ставката на минималните резерви с цял процентен пункт през 2012 г.

0 200 400 600 800 1 000 1 200 2002 2003 2004 2005 2006 2007 2008 2009 2010 2011 2012 2013 2014 2015 Нетни финансови активи, банкноти и изисквания за мин. резерви Банкноти ИМР НФА

А какво е ANFA?

ANFA обозначава английското Agreement on Net Financial Assets – Споразумение относно нетните финансови активи. Това е споразумение между НЦБ от еврозоната и ЕЦБ, които заедно образуват Евросистемата. То определя правилата за изчисляване на лимити за активите, които са свързани с националните задачи на НЦБ. При влизането си в Евросистемата на 1 януари 2015 г. Lietuvos bankas се присъедини и към ANFA.

Защо е необходимо да се въвеждат лимити на нетните финансови активи?

ANFA ограничава размера на нетните финансови активи, които могат да държат националните централни банки. Това е необходимо, за да се осигури пълен контрол на Управителния съвет на ЕЦБ над размера на баланса на Евросистемата, позволявайки ефикасно провеждане на паричната политика. Преди кризата най-ефикасният начин за провеждане на паричната политика беше да се осигури необходимост банките да търсят ликвидност от Евросистемата. Недостигът на ликвидност спрямо Евросистемата, наричан още „ликвиден дефицит“, представляваше основата на провеждането на паричната политика. ANFA защитаваше този недостиг на ликвидност. С настъпването на финансовата криза се наложи на банките да се предоставя повече ликвидност, отколкото реално им е нужна за покриване на изискванията за минимални резерви. Вместо в условия на ликвиден дефицит, сега банковата система функционира в условия на прекомерна ликвидност. В тази нова среда ANFA вече не защитава ликвидния дефицит, а се грижи за това излишъкът на ликвидност да не надхвърли равнище, което Управителният съвет счита за подходящо за неговата позиция на паричната политика.

ANFA наистина ли е равностойна на позволение националните централни банки да печатат колкото пари пожелаят?

Не, точно обратното. ANFA определя граница на максималния размер на нетните финансови активи, които може да държи дадена НЦБ, така че да е сигурно, че промени в нейните финансови активи и пасиви, несвързани с паричната политика, няма да възпрепятстват паричната политика на Евросистемата.

Какво влияе върху максималния размер на нетните финансови активи според ANFA?

Нарастващата обща стойност на банкнотите в обращение и размерът на минималните резерви, които банките са задължени да държат при централната банка, създават нужда от ликвидност, която се посреща от операциите по паричната политика на Евросистемата и от нетните финансови активи на НЦБ. Определянето на минимален размер на операциите по паричната политика поставя горна граница на нетните финансови активи на НЦБ в остатъчната им роля. Ако целта на Управителния съвет е временен излишък от ликвидност, ANFA ограничава нетните финансови активи на НЦБ, като по този начин осигурява ненадхвърлянето на определено равнище на този излишък.

Защо ANFA ограничава нетните, а не брутните финансови активи на НЦБ?

Всеки актив в баланса на една централна банка създава парична база, т.е. ликвидност. Всеки пасив в баланса изтегля ликвидност. Нетирането на всички несвързани с паричната политика активи и пасиви измерва общата ликвидност, предоставена в операциите на централната банка, различни от операциите по паричната политика. За да се провежда ефикасно паричната политика, количеството ликвидност, предоставяно в операции на НЦБ, различни от тези по паричната политика, трябва да има горна граница. Ето защо, за да се контролира въздействието на операциите на НЦБ върху ликвидната позиция, се определя лимит на нетните, а не на брутните финансови активи.

Как се изчисляват максималните размери на нетните финансови активи?

Всяка година Управителният съвет определя необходимите параметри на паричната политика. Той решава колко да бъде минималният ликвиден дефицит или максималният излишък на ликвидност. Управителният съвет определя също така ставката на минималните резерви и размера на преките портфейли по паричната политика, така че да постигне най-ефикасното ѝ провеждане. В допълнение към това той взема предвид динамиката на количеството банкноти в обращение. Като остатъчна стойност се получава новият максимален размер на агрегираните нетни финансови активи за Евросистемата.

Как се разпределя между НЦБ максималният размер на нетните финансови активи на Евросистемата?

След като бъде определен таванът на нетните финансови активи за цялата Евросистема, размерът им се разпределя в съответствие с дела на всяка НЦБ в капитала на ЕЦБ, като се отчита също ретроспективната им изходна позиция. Така се определя правото на нетни финансови активи на всяка НЦБ за следващата година. Ако някоя НЦБ не възнамерява да използва изцяло разпределения ѝ размер, ANFA предвижда възможността за временно преразпределение на неизползваната част към други НЦБ, ако някоя желае по-висок таван на нетните финансови активи. И в този случай преразпределението следва капиталовия дял в ЕЦБ. След преразпределението таванът на нетните финансови активи на НЦБ се фиксира. Нетните финансови активи на НЦБ трябва да останат под този таван на средногодишна база. Калибрирането се извършва ежегодно.

Какъв е ефектът от изключенията?

Изключенията могат да се отразят на разпределението на максималния размер на нетните финансови активи в Евросистемата. Те обаче не водят до увеличение на самото максимално количество, което представлява таван на наличностите на нетни финансови активи в НЦБ от Евросистемата.

Изключенията определят минимално право на държане на нетни финансови активи за всяка НЦБ. С други думи, всяка НЦБ има право да държи определен дял от максималния за Евросистемата размер нетни финансови активи въз основа на дела си в капитала на ЕЦБ, като съответстващият на изключението размер представлява минималното им право (той може да бъде по-висок от изчисления според дела на банката в капитала на ЕЦБ). Разбира се, ако някои НЦБ държат нетни финансови активи, съответстващи на техните изключения и надхвърлящи капиталовия им дял, размерът на нетните финансови активи, които останалите НЦБ имат право да държат, ще бъде намален така, че максималният размер за цялата Евросистема никога да не бъде надвишаван.

Съществуват три типа изключения:

  1. Историческите (описани в Приложение III на ANFA) гарантират, че НЦБ няма да трябва да намалят своите нетни финансови активи под равнище, свързано с ретроспективната им изходна позиция.
  2. Изключенията, свързани с конкретни активи, защитават определени наличности от активи (дефинирани прецизно в Приложение IV на ANFA), които НЦБ не могат лесно да продадат поради договорни и други ограничения, например златните резерви на дадена централна банка с оглед на Споразумението на централните банки за продажба на злато.
  3. Динамичните изключения постепенно коригират историческите изключения на малките НЦБ пропорционално на нарастването или намаляването на максималните нетни финансови активи на Евросистемата.

Прилага се само най-голямото от трите типа изключения.

На 1 януари 2015 г. Lietuvos bankas се присъедини към Евросистемата и стана страна по ANFA. Както е посочено в член 6.3 на ANFA, нейното историческо изключение е определено на 5856 млн. евро.

Какво става, ако една или повече НЦБ не инвестират нищо, или инвестират по-малко от максималното количество, което им е първоначално разпределено? Могат ли да прехвърлят остатъка на други?

Ако някои НЦБ планират да държат по-малък размер активи, отколкото имат право, а други желаят да държат повече, неизползваната част се преразпределя по централен механизъм, определен в ANFA. Това се случва в рамките на ежегодното калибриране на лимитите на нетните финансови активи. Преразпределението на неизползвания остатък е временно и се преизчислява в процеса на калибриране през следващата година. То не засяга по никакъв начин агрегирания размер на максималните нетни финансови активи, държани от всички НЦБ от Еврозоната взети заедно, като този размер се определя от решенията на Управителния съвет по паричната политика.

Защо някои НЦБ използват своята „квота“, а други – не?

Това зависи от предпочитанията на институцията. Някои юрисдикции имат специфични правни ограничения за несвързани с паричната политика инвестиции на НЦБ, други имат правни разпоредби, изискващи НЦБ да се съобразяват с интересите на акционерите си, след като са изпълнили задачите си по паричната политика. Освен това някои НЦБ държат големи депозити на клиенти и/или на своите правителства в пасивите на баланса, а това се отразява на техния несвързан с паричната политика портфейл.

Има и историческа причина: преди въвеждането на еврото през 1999 г. редица европейски централни банки държаха доста големи валутни резерви, за да управляват обменните си курсове, по-специално спрямо германската марка. Тази ситуация е сравнима с обстоятелствата, при които присъединилите се към еврозоната след 1999 г. държави членки на ЕС също държаха доста големи валутни резерви, за да управляват обменните си курсове спрямо еврото до влизането си в Евросистемата. Различните изходни позиции на НЦБ обясняват съществените разлики в състава на балансите им, които в някои случаи продължават години след присъединяването на държавите им към еврозоната.

Какво става, ако някоя НЦБ надхвърли лимита си на нетни финансови активи?

Ако някоя ЕЦБ последователно надвишава лимита си за нетни финансови активи, това може да се отрази върху провеждането на паричната политика. Ето защо ЕЦБ наблюдава на годишна база дали НЦБ спазват ANFA. Ако е необходимо, по силата на член 14.4 от Устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ Управителният съвет може да забрани, ограничи или наложи лимит на операциите, извършвани от НЦБ извън рамките на паричната политика, ако тези операции са несъвместими с целите и задачите на ЕСЦБ, включително с паричната политика на Евросистемата. Досега никога не е имало неоправдано отклонение от лимитите на нетните финансови активи.

Отклонение е оправдано например ако се дължи на международни задължения към МВФ или на предоставянето от НЦБ на спешна помощ за осигуряване на ликвидност на банковата система. (В ANFA спешната помощ за осигуряване на ликвидност е определена като част от нетните финансови активи.) Ако това се случи, тази НЦБ трябва да намали възможно най-скоро своите нетни финансови активи, така че отново да изпълнява изискванията на ANFA. Тя разполага с една година за целта, ако нарушението се дължи на плащания към МВФ.

Какво се случва, ако общото количество на нетните финансови активи на всички НЦБ останат под изчисления максимален размер?

Всъщност точно това се случва. Нетните финансови активи нарастват средно с 5% годишно от въвеждането на евробанкнотите през 2002 г. Това е по-бавно от нарастването на общата стойност на банкнотите в обращение – средно с 9% годишно през същия период. Това означава, че за цялата еврозона нуждата от ликвидност, породена от банкнотите в обращение, е по-голяма от ефекта на осигуряване на ликвидност, генериран от нетните финансови активи на Евросистемата. Като цяло не е проблем нетните финансови активи да останат под изчисленото максимално равнище. Нуждите от ликвидност се покриват чрез инструментите на паричната политика – или с редовни операции по рефинансиране, или със структурни операции като например окончателни покупки по паричната политика или структурни обратни операции.

Какво се случва, ако общото количество на нетните финансови активи надхвърли изчисления максимален размер?

Това не се е случвало никога е много слабо вероятно да се случи. ANFA е единодушно споразумение между НЦБ и ЕЦБ и всички страни по него са поели ангажимента да го спазват. В допълнение към това рискът общият размер на нетните финансови активи да нарасне прекомерно допълнително се редуцира от използването на консервативни допускания при изчисляването на лимитите. Това означава, че дори ако нетните финансови активи са над максимума и съответно операциите по паричната политика са в по-малък размер от първоначално предвиденото, вероятно все пак ще се запази желаната структурна ликвидна позиция. В този смисъл, в подобен случай операциите по паричната политика могат да бъдат в по-малък от желания размер за ефикасното провеждане на паричната политика, но в краткосрочен план ситуацията няма да бъде критична и ЕЦБ ще предприеме коригиращи действия. Ако са необходими коригиращи действия, Управителният съвет разполага с редица инструменти, с които да осигури достатъчен размер на операциите по паричната политика. Например що се отнася до операциите по рефинансиране, Управителният съвет може да използва операции за изтегляне на ликвидност или повишаване на изискванията за минимални резерви.

Какво се случва, ако други фактори – например банкнотите – се развият различно от очакваното?

Годишното калибриране по ANFA се основава на консервативни допускания. Поради това лимитите на нетните финансови активи включват достатъчно големи буфери, за да посрещнат непредвидени обстоятелства. Така например, при изчисляването на лимитите за следващата година се прави допускането, че банкнотите в обращение въобще няма да се увеличат, а ще останат на средното си ниво от третото тримесечие на текущата година.

В какъв случай е възможно нетните финансови активи да възпрепятстват паричната политика?

Споразумението ANFA е прието именно за да се избегне това нетните финансови активи да възпрепятстват паричната политика. Ако все пак количеството на нетните финансови активи надхвърли общия максимум, това може да означава операциите по паричната политика да бъдат прекалено малки по размер, за да осигурят ефикасното ѝ провеждане, както вече беше посочено.

Освен размерът на нетните финансови активи, значение има и съставът им. Например, ако отделни операции по паричната политика и операции, различни от тези по паричната политика, се неутрализират взаимно (например едната е покупка на дадена ценна книга, а другата – продажба на същата ценна книга), това може да изпрати противоречиви сигнали за намеренията на паричната политика на Евросистемата или да отслаби нейната ефикасност. Друг пример са транзакциите на централните банки в чуждестранна валута, които могат да окажат влияние върху обменните курсове или да бъдат погрешно изтълкувани като валутни интервенции. За да гарантира, че тези събития не възпрепятстват паричната политика, ЕЦБ е приела мерки, които допълват ANFA, включително Насоки на ЕЦБ относно вътрешните операции по управление на активи и пасиви от националните централни банки (ЕЦБ/2014/9) и Решение на ЕЦБ относно програма за закупуване на активи на публичния сектор на вторичните пазари (ЕЦБ/2015/10). Докато първият документ контролира например нетния ефект върху ликвидността от операциите на НЦБ, вторият ограничава, наред с всичко останало, количеството от определени ценни книжа, допустими по програмата за закупуване на активи на публичния сектор, които да бъдат държани във всички портфейли на централните банки от Евросистемата.

Как гарантирате, че инвестиционните операции няма да засегнат позицията по паричната политика?

Както беше обяснено по-горе, ANFA определя максимален размер на нетните финансови активи на НЦБ. Това същевременно ограничава ефекта върху ликвидността от несвързаните с паричната политика транзакции, извършвани от НЦБ. Второ, в несвързаните си с паричната политика операции НЦБ и ЕЦБ действат като институционални инвеститори. Когато НЦБ извършват покупки за несвързаните с паричната политика портфейли, те прилагат сходни критерии с други институционални инвеститори и вземат тези решения отделно от паричната политика. Те трябва да следват определените в ANFA правила и други релевантни насоки. ЕЦБ бива информирана редовно за: 1) несвързаните с паричната политика транзакции на НЦБ, някои от които наистина изискват предварителното ѝ одобрение; 2) активите и пасивите на НЦБ, и 3) техните очаквани и действителни нетни финансови активи. ЕЦБ може да предприеме коригиращи действия, ако докладваните транзакции, несвързани с паричната политика, са несъвместими с позицията на паричната политика. И накрая, Управителният съвет може да приеме конкретни мерки, които са обвързващи за НЦБ.

Защо се държат „в тайна“ несвързаните с паричната политика активи и пасиви на НЦБ?

Несвързаните с паричната политика активи и пасиви на НЦБ се оповестяват в съответствие с националните и европейските правила. Следвайки тези правила, НЦБ решават дали да публикуват информация за своите несвързани с паричната политика активи и пасиви, включително състава на своите несвързани с паричната политика портфейли. Повечето НЦБ оповестяват в годишните си доклади или в други публикации и на уебсайтовете си допълнителни подробности. Там те показват например разбивка на активите по държавен и различен от държавния дълг. Като всички други инвеститори НЦБ не разкриват информация, която би позволила на други да правят догадки за бъдещото им инвестиционно поведение.

Евросистемата няма мандат да разкрива състава на несвързаните с паричната политика активи и пасиви на НЦБ.

Защо ANFA се публикува сега?

Централните банки от Евросистемата трябва да решат единодушно да публикуват ANFA. Преди мненията по въпроса се разминаваха.

В съответствие с ангажимента на ЕЦБ за по-голяма прозрачност решението беше преразгледано на 3 февруари 2016 г. Централните банки от Евросистемата решиха единодушно, че публикуването на текста заедно с обяснителен документ вече служи по-добре на интересите на Евросистемата. Това е нова стъпка към засилването на прозрачността след решението от 2014 г. да се публикуват съобщения за заседанията по паричната политика и в решението на ЕЦБ от 2015 г. да публикува графиците на членовете на Изпълнителния съвет.

Какво гарантира, че с портфейлите, които не са свързани с паричната политика, не се злоупотребява за осъществяване на забранено парично финансиране?

ЕЦБ има задължението да следи за това централните банки от ЕСЦБ да съблюдават забраната за парично финансиране, в съответствие с Устава на Европейската система на централните банки и на ЕЦБ. Това не е предмет на ANFA – споразумението се отнася само до желаната структурна ликвидна позиция с оглед на провеждането на паричната политика и с тази цел то определя размера на нетните финансови активи. ANFA не се занимава нито със състава на несвързаните с паричната политика активи и пасиви, нито с начина, по който те са придобити.

За да се наблюдава спазването на забраната за парично финансиране, НЦБ от ЕСЦБ са задължени да информират ЕЦБ за активите си, а ЕЦБ следи за това НЦБ да не финансират правителства, купувайки техен дълг на първичния пазар. ЕЦБ наблюдава и покупките на вторичния пазар. Резултатите от тези проверки и оценки се публикуват в годишния доклад на ЕЦБ.

Какво се случва, ако бъдат нарушени тези правила за забрана на паричното финансиране?

Този въпрос е уреден не в ANFA, в член 123 и член 124 от Договора за функционирането на Европейския съюз, т.е. във върховния европейски закон. Управителният съвет на ЕЦБ е определил правила за всички инвестиционни операции на НЦБ, за да осигури ненарушаването на забраната за парично финансиране. Покупките на държавен дълг на първичния пазар са забранени, а НЦБ са задължени да докладват транзакциите си на вторичния пазар. ЕЦБ наблюдава спазването на забраната за парично финансиране и отчита резултатите от това наблюдение в годишния си доклад. Ако забраната някога бъде нарушена, ЕЦБ може в крайна сметка да заведе дело срещу въпросната НЦБ в Съда на ЕС. Досега това не се е случвало.