European Central Bank - eurosystem
Възможности за търсене
Начална страница Медии ЕЦБ обяснява Изследвания и публикации Статистика Парична политика Еврото Плащания и пазари Кариери
Предложения
Сортиране по

Какво е ANFA?

Актуализация – 24 февруари 2023 г. (първоначална публикация – 5 февруари 2016 г.)

Споразумението относно нетните финансови активи (ANFA) е споразумение между националните централни банки от еврозоната и Европейската централна банка (ЕЦБ), които заедно образуват Евросистемата. То определя правила и лимити за наличностите от финансови активи, свързани с националните задачи на националните централни банки. Такива финансови активи включват например позиции, кореспондиращи на капиталовите и счетоводните им резерви, или други конкретни позиции от пасивите, резервите им в чуждестранна валута и пенсионните фондове за служители, или активи, държани за общи инвестиционни цели.

Държането на несвързани с паричната политика финансови активи е неделима част от функциите на централните банки в Европа и предхожда въвеждането на еврото. При създаването на паричния съюз правителствата решиха да обединят само онези функции и задачи на централните банки, които са необходими за провеждането на единна парична политика за цялата еврозона. Същевременно беше решено националните централни банки да се запазят като независими институции, които могат да продължат да изпълняват задачи на национално равнище, стига те да не възпрепятстват единната парична политика.

С други думи, националните централни банки са финансово независими институции и изпълняват задачи по паричната политика, свързани с първостепенната задача на Евросистемата да поддържа ценова стабилност, както и задачи на национално равнище. ANFA има предназначението да определя общ лимит на съвкупните нетни финансови активи за националните несвързани с паричната политика задачи, така че те да не възпрепятстват паричната политика.

През декември 2022 г. Управителният съвет одобри най-новите изменения на ANFA, с цел да повиши ефективността на свързаните с него процеси, като същевременно се запазва като цяло същността на споразумението.

Как функционира ANFA?

Защо националните централни банки държат финансови активи, които не са свързани с паричната политика?

Всяка централна банка държи активи, които не са свързани с паричната политика. Управителният съвет на ЕЦБ определя централно паричната политика за всички държави от еврозоната. При създаването на икономическия и паричен съюз правителствата постановиха в Договора за Европейския съюз свързаните с паричната политика задачи да бъдат прехвърлени на европейско ниво. Извън рамките на паричната политика националните централни банки имат правото да изпълняват национални задачи. Този принцип е установен в член 14.4 от Устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ.

На практика в момента националните централни банки държат активи, които не са свързани с паричната политика или с извършването на валутни операции на Евросистемата, като: 

  • резерви в злато или чуждестранна валута;
  • инвестиционни портфейли, например за пенсионни фондове за служители;
  • активи, държани като кореспондиращи позиции на депозити от клиенти, например чуждестранни централни банки или правителства. 

Същевременно националните централни банки имат и пасиви, които не са свързани с паричната политика, включително гореспоменатите депозити на чуждестранни централни банки или правителства. Националните централни банки могат да изпълняват тези свои национални задачи, стига действията им да не възпрепятстват целите и задачите на Европейската система на централните банки (ЕСЦБ), особено паричната политика. Аналогично, ЕЦБ държи портфейл от собствени средства, свързан с нейния капитал и счетоводни резерви, както и портфейл на пенсионната програма за служителите.

Националните централни банки държат тези портфейли още от преди присъединяването си към Евросистемата, а приходите от тях допринасят за финансовия им доход. При създаването на еврозоната беше отбелязано, че тези портфейли биха допринесли за посрещане на нуждите от ликвидност на банковата система в еврозоната, тъй като ще се вземат предвид при калибрирането на операциите по паричната политика. От гледна точка на паричната политика не се смяташе за проблем, че тези портфейли и занапред ще се управляват от националните централни банки, извън операциите по паричната политика, и че може да се допусне разрастването им с времето със същия (или по-бавен) темп като този на търсенето на банкноти и на изискванията за минимални резерви в банковата система. Управителният съвет взе предвид и факта, че ако в продължителен период от време несвързаните с паричната политика портфейли след приспадането на несвързаните с паричната политика пасиви се разрастват по-бързо от търсенето на ликвидност, това може да изложи на риск паричната политика. Необходимостта да се управлява и ограничава това разрастване обуслови въвеждането на ANFA.

Какво представляват нетните финансови активи?

В баланса на една централна банка има както активи, така и пасиви, които не са пряко свързани с паричната политика. Разликата между тях представлява нетните финансови активи. Това е показано по-долу чрез баланса от седмичния финансов отчет на Евросистемата от 1 януари 2023 г., публикуван на уебсайта на ЕЦБ. Точна дефиниция се съдържа в Приложение І на ANFA.

Илюстрацията показва, че от страната на активите в баланса нетните финансови активи включват статии 1 – 4, 5.6, 6, 7.2, 8 и 9. От страната на пасивите те включват статии 2.5 и 3 – 12. Ако извадите сумата на тези пасиви от сумата на горепосочените активи (вижте съответните позиции, маркирани в оранжево по-долу), ще получите нетните финансови активи на Евросистемата.

На каква стойност са нетните финансови активи на Евросистемата?

След продължителен спад от 2014 г. насам, на 1 януари 2023 г. нетните финансови активи на Евросистемата възлизат на -669 млрд. евро в сравнение със средните годишни нетни финансови активи на Евросистемата през 2022 г. в размер на -730 млрд. евро. Тази отрицателна стойност произтича главно от нарастването при пасивите в баланса на Евросистемата, което повече от неутрализира релевантните положителни тенденции при активите, както е обяснено по-горе. За сравнение, от 2002 г. насам банкнотите и изискванията за минимални резерви нарастват средно с 6,7% годишно.

Какво е ANFA?

ANFA е абревиатура на „Аgreement on Net Financial Assets“ (Споразумение относно нетните финансови активи). Това е споразумение между националните централни банки от еврозоната и ЕЦБ, които заедно образуват Евросистемата. В него се определят правилата за изчисляване на лимити за активите, които са свързани с националните задачи на националните централни банки.

Защо е необходимо да се въвеждат лимити на нетните финансови активи?

ANFA ограничава размера на нетните финансови активи, които националните централни банки могат да държат. Това е необходимо, за да се осигури пълен контрол на Управителния съвет на ЕЦБ над размера на баланса на Евросистемата, позволявайки ефикасно провеждане на паричната политика. Преди финансовата криза през 2007–2008 г. най-ефикасният начин за провеждане на паричната политика беше да се гарантира, че банките трябва да се обръщат за ликвидност към Евросистемата. Недостигът на ликвидност от Евросистемата, наричан още „ликвиден дефицит“, бе в основата на провеждането на паричната политика. ANFA защитаваше този недостиг на ликвидност. С настъпването на финансовата криза се наложи на банките да се предоставя повече ликвидност, отколкото реално им е нужна за покриване на изискванията за минимални резерви. Вместо в условия на ликвиден дефицит, сега банковата система функционира в условия на свръхликвидност. В този случай ANFA вече не защитава ликвидния дефицит, а се грижи за това излишъкът на ликвидност да не надхвърли равнището, което Управителният съвет счита за подходящо за своята позиция по паричната политика.

ANFA наистина ли е равностойно на позволение националните централни банки да печатат колкото пари пожелаят?

Не, точно обратното. ANFA определя граница на максималния размер на нетните финансови активи, които може да държи дадена национална централна банка, така че да е сигурно, че промени в нейните финансови активи и пасиви, несвързани с паричната политика, няма да възпрепятстват паричната политика на Евросистемата.

Какво влияе върху максималния размер на нетните финансови активи съгласно ANFA?

Нарастващата обща стойност на банкнотите в обращение и размерът на минималните резерви, които банките са задължени да държат при централната банка, създават нужда от ликвидност, която се посреща от операциите по паричната политика на Евросистемата и от нетните финансови активи на националните централни банки. Определянето на минимален размер на операциите по паричната политика поставя горна граница на нетните финансови активи на националните централни банки като остатъчна стойност. Ако целта на Управителния съвет е излишък от ликвидност, ANFA ограничава нетните финансови активи на националните централни банки, като по този начин осигурява ненадхвърлянето на определено равнище на този излишък.

Защо ANFA ограничава нетните, а не брутните финансови активи на националните централни банки?

За да се провежда ефикасно паричната политика, количеството ликвидност, предоставяно в операции на националните централни банки, различни от тези по паричната политика, трябва да подлежи на контрол. Всеки актив в баланса на една централна банка създава парична база, т.е. ликвидност. Всеки пасив в баланса изтегля ликвидност. Всички несвързани с паричната политика активи и пасиви се нетират, за да се измери общата ликвидност, предоставена в операциите на централната банка, различни от операциите по паричната политика.

Как се изчислява максималният размер на нетните финансови активи?

Поне веднъж на всеки три години се извършва калибриране на правото на нетни финансови активи. По искане на страна по споразумението е възможно и извънредно калибриране. Всеки път Управителният съвет определя необходимите параметри на паричната политика. Той също така взема решение относно подходящото равнище на ликвидност, ставката на минималните резерви и размера на преките портфейли по паричната политика, така че да постигне най-ефикасното ѝ провеждане. В допълнение към това той взема предвид динамиката на количеството банкноти в обращение. Новият максимален размер на съвкупните нетни финансови активи за Евросистемата е остатъчната стойност от горепосочените фактори.

Как се разпределя между националните централни банки максималният размер на нетните финансови активи за Евросистемата?

След като бъде определен таванът на нетните финансови активи за цялата Евросистема, размерът им се разпределя в съответствие с дела на всяка национална централна банка в капитала на ЕЦБ, като се отчита също ретроспективната им изходна позиция. Така се определя правото на нетни финансови активи на всяка национална централна банка за следващата година. Това право се прилага до следващото калибриране, което се извършва най-късно след три години.

В хода на процеса на калибриране, ако национална централна банка не възнамерява да използва правото си в пълна степен, ANFA предвижда възможност за временно преразпределение на неизползваната част към други национални централни банки, които желаят по-висок таван на нетните финансови активи. Неизползваната част се преразпределя по централен механизъм, определен в ANFA. Нетните финансови активи на националните централни банки трябва да останат под този лимит на средногодишна база. 

Какъв е ефектът от изключенията?

Изключенията могат да се отразят на разпределението на максималния размер на нетните финансови активи в Евросистемата. Те обаче не водят до увеличение на максималния таван на общия размер на наличностите на нетни финансови активи в националните централни банки от Евросистемата.

Изключенията определят минимално право на държане на нетни финансови активи за всяка национална централна банка. С други думи, всяка национална централна банка има право да държи определен дял от максималния за Евросистемата размер нетни финансови активи въз основа на дела си в капитала на ЕЦБ, като съответстващият на изключението размер представлява минималното им право (той може да бъде по-висок от изчисления според дела на банката в капитала на ЕЦБ). Разбира се, ако някои национални централни банки държат нетни финансови активи, съответстващи на техните изключения и надхвърлящи капиталовия им дял, размерът на нетните финансови активи, които останалите национални централни банки имат право да държат, ще бъде намален така, че максималният размер за цялата Евросистема никога да не бъде надвишаван.

Съществуват три типа изключения:

  • Историческите изключения (описани в Приложение III на ANFA) гарантират, че няма да е необходимо националните централни банки да намаляват своите нетни финансови активи под равнище, свързано с ретроспективната им изходна позиция.
  • Изключенията, свързани с конкретни активи, защитават определени наличности от активи (дефинирани в Приложение IV на ANFA), които националните централни банки не могат лесно да продадат поради договорни или други ограничения.
  • Динамичните изключения постепенно коригират историческите изключения на малките национални централни банки пропорционално на нарастването или намаляването на максималните нетни финансови активи на Евросистемата.

Прилага се само най-голямото от трите типа изключения.

Какво става, ако една или повече национални централни банки не инвестират нищо или инвестират по-малко от максималното количество, което им е първоначално разпределено? Могат ли да прехвърлят остатъка на други?

Ако някои национални централни банки планират да държат по-малък размер активи, отколкото имат право, а други желаят да държат повече, неизползваната част се преразпределя по централен механизъм, определен в ANFA. Това се случва в рамките на периодичното калибриране на лимитите на нетните финансови активи. Преразпределението на неизползвания остатък е временно и се преизчислява в процеса на следващото калибриране. То не засяга по никакъв начин съвкупния размер на максималните нетни финансови активи, държани от всички национални централни банки от Еврозоната, взети заедно, като този размер се определя от решенията на Управителния съвет по паричната политика.

Защо някои национални централни банки използват своята квота, а други – не?

Това зависи от предпочитанията на институцията. Някои държави имат специфични правни ограничения за несвързани с паричната политика инвестиции на националните централни банки; други имат правни разпоредби, изискващи националните централни банки да се съобразяват с интересите на акционерите си, след като са изпълнили задачите си по паричната политика. Освен това някои национални централни банки държат големи депозити на клиенти и/или на правителства в пасивите на баланса, а това се отразява на техния несвързан с паричната политика портфейл.

Има и историческа причина: преди въвеждането на еврото през 1999 г. редица европейски централни банки държаха доста големи валутни резерви, за да управляват обменните си курсове, по-специално спрямо германската марка. Тази ситуация е сравнима със ситуацията на присъединилите се към еврозоната след 1999 г. държави членки на ЕС, при която националните централни банки също държаха доста големи валутни резерви, за да управляват обменните си курсове спрямо еврото до влизането си в Евросистемата. Различните изходни позиции на националните централни банки обясняват съществените разлики в състава на балансите им, които в някои случаи продължават години след присъединяването на държавите им към еврозоната.

Какво става, ако някоя национална централна банка надхвърли лимита си на нетни финансови активи?

Ако някоя национална централна банка последователно надвишава лимита си за нетни финансови активи, това може да се отрази върху провеждането на паричната политика. Ето защо ЕЦБ наблюдава на годишна база дали националните централни банки спазват ANFA. Ако е необходимо, по силата на член 14.4 от Устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ Управителният съвет може да забрани, ограничи или наложи лимит на операциите, извършвани от националните централни банки извън рамките на паричната политика, ако тези операции са несъвместими с целите и задачите на ЕСЦБ, включително с паричната политика на Евросистемата. Досега не е имало неоправдано отклонение от лимитите на нетните финансови активи.

Отклонение е оправдано например ако се дължи на международни задължения към МВФ или на предоставянето от национална централна банка на спешна помощ за осигуряване на ликвидност на банковата система. (В ANFA спешната помощ за осигуряване на ликвидност е определена като част от нетните финансови активи.) Ако това се случи, тази национална централна банка трябва да намали възможно най-скоро своите нетни финансови активи, така че отново да изпълнява изискванията на ANFA. Тя разполага с една година за целта, ако нарушението се дължи на задължения към МВФ.

Какво се случва, ако общото количество на нетните финансови активи на всички национални централни банки остане под изчисления максимален размер?

По принцип не е проблем нетните финансови активи да останат под изчисленото максимално равнище. Всъщност това обикновено е така. От 2014 г. насам нетните финансови активи са намалели, а броят на банкнотите в обращение продължава да се увеличава. Това означава, че за цялата еврозона нуждата от ликвидност, породена от банкнотите в обращение, е по-голяма от ефекта на осигуряване на ликвидност, генериран от нетните финансови активи на Евросистемата. Вместо това нуждите от ликвидност се покриват чрез инструменти на паричната политика – или с редовни операции на Евросистемата по рефинансиране, или със структурни операции, например окончателни покупки по паричната политика или структурни обратни операции.

Какво се случва, ако общото количество на нетните финансови активи надхвърли изчисления максимален размер?

Това не се е случвало никога е много слабо вероятно да се случи. ANFA е единодушно споразумение между националните централни банки и ЕЦБ и всички страни по него са поели ангажимента да го спазват. Освен това рискът общият размер на нетните финансови активи да нарасне прекомерно допълнително се редуцира от използването на консервативни допускания при изчисляването на лимитите. Това означава, че дори ако нетните финансови активи са над максимума и съответно операциите по паричната политика са в по-малък размер от първоначално предвиденото, вероятно все пак ще се запази желаната структурна ликвидна позиция. В този смисъл, в подобен случай операциите по паричната политика може да бъдат в по-малък от желания размер за ефикасното провеждане на паричната политика, но в краткосрочен план ситуацията няма да бъде критична и ЕЦБ ще предприеме коригиращи действия. Ако са необходими такива действия, Управителният съвет разполага с редица инструменти, с които да осигури достатъчен размер на операциите по паричната политика. Например що се отнася до размера на операциите по рефинансиране, Управителният съвет може да използва операции за изтегляне на ликвидност или повишаване на изискванията за минимални резерви.

Какво се случва, ако други фактори, като банкнотите, се развият различно от очакваното?

Периодичното калибриране по ANFA се основава на консервативни допускания. Поради това лимитите на нетните финансови активи включват достатъчно големи буфери, за да посрещнат непредвидени обстоятелства. Така например, при изчисляването на лимитите се прави допускането, че банкнотите в обращение ще останат на средното си равнище от третото тримесечие на текущата година.

В какъв случай е възможно нетните финансови активи да възпрепятстват паричната политика?

Споразумението ANFA е прието именно за да се избегне това нетните финансови активи да възпрепятстват паричната политика. Ако все пак количеството на нетните финансови активи надхвърли общия максимум, това може да означава операциите по паричната политика да бъдат прекалено малки по размер, за да осигурят ефикасното ѝ провеждане.

Наред с размера на нетните финансови активи значение има и съставът им. Например, ако отделни операции по паричната политика и транзакции, които не са свързани с паричната политика, се неутрализират взаимно (например едната е покупка на дадена ценна книга, а другата – продажба на същата ценна книга), това може да изпрати противоречиви сигнали за намеренията на паричната политика на Евросистемата или да отслаби нейната ефикасност. Друг пример са транзакциите на централните банки в чуждестранна валута, които могат да окажат влияние върху обменните курсове или да бъдат погрешно изтълкувани като валутни интервенции.

За да гарантира, че тези събития не възпрепятстват паричната политика, ЕЦБ е приела мерки, които допълват ANFA, включително Насоки на ЕЦБ относно вътрешните операции по управление на активи и пасиви от националните централни банки (преработен текст) (ЕЦБ/2019/7), и Решение на ЕЦБ относно програма за закупуване на активи на публичния сектор на вторичните пазари (ЕЦБ/2015/10 (изменено)). Докато първият документ контролира например нетния ефект върху ликвидността от операциите на националните централни банки, вторият ограничава, наред с всичко останало, количеството от определени ценни книжа, допустими по програмата за закупуване на активи на публичния сектор, които да бъдат държани във всички портфейли на централните банки от Евросистемата.

Как гарантирате, че инвестиционните операции няма да засегнат позицията по паричната политика?

ANFA определя максимален размер на нетните финансови активи на националните централни банки. Това същевременно ограничава ефекта върху ликвидността от несвързаните с паричната политика транзакции, извършвани от национални централни банки. В несвързаните си с паричната политика операции националните централни банки и ЕЦБ действат като институционални инвеститори. Когато националните централни банки извършват покупки за несвързаните с паричната политика портфейли, те прилагат сходни критерии с други институционални инвеститори и вземат тези решения отделно от паричната политика. Освен това те следват и заложените в ANFA правила, както и други релевантни насоки.

ЕЦБ бива информирана редовно за: 1) несвързаните с паричната политика транзакции, някои от които наистина изискват предварителното ѝ одобрение; 2) активите и пасивите на националните централни банки, и 3) техните очаквани и действителни нетни финансови активи. ЕЦБ може да предприеме коригиращи действия, ако докладваните транзакции, несвързани с паричната политика, са несъвместими с позицията на паричната политика. И накрая, Управителният съвет може да приеме конкретни мерки, които са обвързващи за националните централни банки.

Защо се държат в тайна несвързаните с паричната политика активи и пасиви на националните централни банки?

Несвързаните с паричната политика активи и пасиви на националните централни банки се оповестяват в съответствие с националните и европейските правила. Следвайки тези правила, националните централни банки решават дали да публикуват информация за своите несвързани с паричната политика активи и пасиви, включително състава на своите несвързани с паричната политика портфейли.

Повечето национални централни банки оповестяват допълнителни подробности в годишните си доклади или в други публикации и на уебсайтовете си. Там те показват например разбивка на активите по държавен и различен от държавния дълг. Като всички други инвеститори националните централни банки не разкриват информация, която би позволила на други да правят догадки за бъдещото им инвестиционно поведение.

Евросистемата няма правомощия да разкрива състава на несвързаните с паричната политика активи и пасиви на националните централни банки.

Какво гарантира, че с несвързаните с паричната политика портфейли не се злоупотребява за осъществяване на забранено парично финансиране?

ЕЦБ има задължението да осигури спазването от централните банки от ЕСЦБ на забраната за парично финансиране в съответствие с Договора за функционирането на Европейския съюз и с Устава на Европейската система на централните банки и на ЕЦБ. Това не е предмет на ANFA – споразумението се отнася само до желаната структурна ликвидна позиция с оглед на провеждането на паричната политика и с тази цел то определя размера на нетните финансови активи. В ANFA не се разглежда нито съставът на несвързаните с паричната политика активи и пасиви, нито начинът, по който те са придобити.

За да се наблюдава спазването на забраната за парично финансиране, националните централни банки от ЕСЦБ са задължени да информират ЕЦБ за активите си, а ЕЦБ следи за това националните централни банки да не финансират правителства, купувайки техен дълг на първичния пазар. ЕЦБ наблюдава и покупките на вторичния пазар. Резултатите от тези проверки и оценки се публикуват в годишния доклад на ЕЦБ.

Какво се случва, ако бъде нарушена забраната за паричното финансиране?

Този въпрос е уреден не в ANFA, а в член 123 и член 124 от Договора за функционирането на Европейския съюз, т.е. във върховния европейски закон. Управителният съвет на ЕЦБ е определил правила за всички инвестиционни операции на националните централни банки, за да осигури ненарушаване на забраната за парично финансиране. Покупките на държавен дълг на първичния пазар са забранени, а националните централни банки са задължени да докладват транзакциите си на вторичния пазар. ЕЦБ наблюдава спазването на забраната за парично финансиране и отчита резултатите от това наблюдение в годишния си доклад.

ВИЖТЕ СЪЩО

Вижте още свързана с темата информация