European Central Bank - eurosystem
Възможности за търсене
Начална страница Медии ЕЦБ обяснява Изследвания и публикации Статистика Парична политика Еврото Плащания и пазари Кариери
Предложения
Сортиране по

Откъде идват печалбите и загубите на ЕЦБ и националните централни банки от еврозоната?

Актуализация – 29 ноември 2022 г. (първоначална публикация – 16 февруари 2017 г.)

Представяте ли си Европейската централна банка като институция, която се стреми да получи печалба и да избегне загуба? Несъмнено, ние публикуваме годишен отчет, така че ако е налице печалба или загуба, това е видно за всички. В действителност обаче ние се стремим към съвсем различна цел – да поддържаме цените стабилни в еврозоната. За нас печалбата или загубата се явява страничен ефект на усилията ни да изпълняваме първостепенната си задача.

Същото се отнася за националните централни банки на държавите от еврозоната, които заедно с ЕЦБ образуват Евросистемата. По-долу обясняваме как могат да се получат тези печалби и евентуални загуби.

И така, как функционира всичко това?

Подобно на другите централни банки ЕЦБ и националните централни банки на държавите от еврозоната получават приходи от редица източници. Те включват лихви по заеми, отпуснати на търговски банки, лихви по облигации, придобити по програмите за закупуване на активи, и приходи от чуждестранни резервни активи и инвестиции. Всичко това са активи, държани от ЕЦБ и/или от националните централни банки.

От друга страна банкнотите, които носите в портфейла си, съставляват голяма част от пасивите ни. Те не са лихвоносни и са основа на нашия емисионен доход. Друг голям пасив са депозитите, които държат при нас търговските банки. Те получават по тях лихва, която за нас представлява разход. Това е ключов елемент на паричната ни политика, защото например ако повишим лихвените проценти, които банките получават по депозитите си в централната банка, те ще ги пренесат към клиентите си. Това стимулира спестяването и възпира разходите, охлажда икономиката и така оказва натиск за понижаване на инфлацията.

Възможна е ситуация, в която разходите ни за лихвите, които изплащаме на банките, да не съответстват в краткосрочен план на равностойно увеличение на приходите, които получаваме по държаните от нас активи, особено ако те са с купон с фиксирана лихва и дълъг срок. Подобно на други големи централни банки ние купихме облигации на частния и публичния сектор с дълъг матуритет, за да понижим лихвените проценти в момент, когато основните ни лихвени проценти се бяха доближили до ефективната си долна граница. Това беше необходимо, за да спомогнем за връщане към целевото равнище на инфлацията, която се задържа продължително на твърде ниско равнище. Един от каналите, по които закупуването на активи водеше до понижаване на лихвените проценти, беше прехвърлянето на част от риска от бъдещи промени на лихвените проценти от пазара към балансите на централните банки. Сега този риск започва да се материализира в целия свят, след като поредица безпрецедентни сътресения доведоха до рекордно висока инфлация, с която трябва да се борим, като повишаваме лихвените проценти, а това води до по-високи разходи за лихвите, които изплащаме на банките. В този случай печалбата ни спада и е възможно дори да реализираме загуби.

С течение на времето тези загуби ще намалеят, тъй като приходите на централните банки по облигациите и другите държани от тях активи, както и по заемите, които отпускат, също ще се повишат. Освен това е възможно загубите да спаднат, ако намалим размера на активите си и ако спаднат депозитите на търговските банки в националните централни банки. В крайна сметка връщането към положителни лихвени проценти допринася за доходността на Евросистемата в средносрочен план.

Какво се случва, ако реализираме печалба?

Ако отчетем печалба, можем да заделим известно количество средства като общи провизии и резерви – защита срещу евентуални бъдещи загуби. Останалата печалба се разпределя между националните централни банки на държавите от еврозоната, които са акционерите на ЕЦБ. 

Националните централни банки също могат да заделят известни средства, но техните оставащи печалби обичайно отиват при правителството на съответната държава като принос в бюджета. Това е от полза за гражданите на еврозоната.

А какво се случва при загуба?

Най-важното за нас е мандатът ни да осигуряваме ценова стабилност. Това има превес над всякакви други съображения. Ще прилагаме правилните политики, за да постигнем инфлационната си цел, дори ако резултатът от това е по-малка печалба или дори загуба. Ако реализираме загуба, най-напред можем да използваме заделените през предходните години пари. В продължение на няколко години ЕЦБ и останалите централни банки от еврозоната реализираха значителни печалби – размерът им преди данъчно облагане и общите провизии възлизаше на близо 300 млрд. евро в периода 2012–2021 г. Това се дължеше до голяма степен на прилаганата през тези години парична политика, по-специално на програмите за закупуване на активи и на отрицателните изплатени лихви, т.е. на получените лихви – по депозитите на банките. Тъй като си даваме сметка, че поемаме финансов риск, използвахме част от тази печалба, за да изградим финансови буфери като общи провизии и резерви, в законоустановените граници. Освен това преоценката на някои от активите на централните банки генерира известни финансови буфери. Те също съставляват част от нетния ни собствен капитал и допринасят за финансовата ни стабилност.

Що се отнася до ЕЦБ, ако общите ни провизии за риск не са достатъчни, националните централни банки на държавите от еврозоната могат да покрият останалата загуба със собствени приходи от операции по паричната политика. Остатъкът може да бъде записан в баланса на ЕЦБ и да се компенсира от бъдещи нетни приходи. Повече за процедурите за поделяне на печалбите и загубите можете да прочетете в този Тематичен материал.

Важно е да се помни, че централните банки не са като обикновените фирми – те могат да загубят пари и въпреки това да функционират ефикасно. Въпреки това принципът на финансова независимост означава, че в крайна сметка националните централни банки трябва винаги да бъдат достатъчно капитализирани.

В обобщение, финансовите буфери, с които разполагаме, рамките ни за управление на риска и други предпазни механизми гарантират, че дори да реализираме загуби, това няма да засегне способността на Евросистемата да се стреми към ценова стабилност и да я поддържа.

ВИЖТЕ СЪЩО

Вижте още свързана с темата информация