Глобална финансова архитектура

Световната финансова и икономическа криза предизвика широкообхватни дебати относно структурата и функционирането на международната парична и финансова система. По-долу са описани споразуменията, постигнати от ръководителите на държавите от Г-20, и предприетите от МВФ стъпки през последните години.

Г-20

След първата си среща през ноември 2008 г. във Вашингтон държавните и правителствените ръководители („ръководителите“) на държавите членки на Г-20 се събраха през април 2009 г. в Лондон на втора среща на върха. Те:

  • призоваха за действие в областта на финансовото регулиране и макроикономическата политика;
  • подчертаха ангажираността си в подкрепа на откритите пазари и свободната търговия;
  • съгласуваха мерки за финансиране и реформи на международните финансови институции;
  • постигнаха споразумение Форумът за финансова стабилност да бъде разширен, да му бъде осигурен по-силен мандат и по-здрава институционална основа и капацитетът му да бъде засилен чрез преобразуването му в Съвет за финансова стабилност.

На срещата на върха в Питсбърг през септември 2009 г. ръководителите на държавите от Г-20:

  • потвърдиха, че поддържат ангажимента си към международното сътрудничество за справяне с глобалните предизвикателства пред политиката. Като подчертаха досегашната роля на Г-20 за мерките, предприети във връзка със световната финансова криза, ръководителите посочиха Г-20 като първостепенен форум на международното икономическо сътрудничество;
  • въведоха Рамка на Г-20 за силен, устойчив и балансиран растеж, която има за цел да подпомогне управлението на прехода от кризисни мерки към силен, устойчив и балансиран модел на световен растеж, както и да се преодолеят световните дисбаланси, изиграли роля за възникването на финансовата криза. Рамката включва процес на взаимно оценяване на съгласуваността на националните и регионалните политики с политическата рамка на държавите от Г-20 и на тяхната съвместимост с целта – постигане на силен, устойчив и балансиран растеж. Държавите членки на Г-20 са определили рамките на своите политики в съгласуван формат, като Председателството на ЕС, Еврогрупата, Европейската комисия и ЕЦБ съвместно са представили еврозоната и Европейския съюз. Използвайки експертния си опит в двустранното и многостранното наблюдение, МВФ ще подпомага членовете на Г-20 в този процес на взаимна оценка, като черпи информация от други международни организации, включително от Съвета за финансова стабилност що се отнася до финансовата политика.
  • отбелязаха съществения напредък в различни области на регулирането и надзора, но отчетоха, че е необходимо да се постигне още много. Въз основа на декларацията на министрите и управителите на централните банки на държавите от Г-20 относно по-нататъшните мерки за укрепване на международната финансова система бяха определени бъдещите действия в четири ключови области: изграждане на капитал с високо качество и смекчаване на цикличността; реформиране на практиките по отношение на възнагражденията; усъвършенстване на пазарите на извънборсовите деривати; трансгранично преструктуриране и системно важни финансови институции. Освен това е поет ангажимент всички големи финансови центрове в държавите от Г-20 да въведат до 2011 г. капиталовата рамка Базел ІІ.

На срещата в Торонто през юни 2010 г. - четвъртата среща на върха - ръководителите на държавите от Г-20:

  • проследиха постигнатото по поетите на предишната среща в Питсбърг ангажименти и завършиха първия етап на процеса на взаимна оценка в рамката на Г-20. Постигнаха споразумение по редица конкретни ангажименти, например от страна на държавите с голям дефицит да предприемат мерки за засилване на спестяванията, а от страна на икономиките с излишък - да проведат реформи, така че да намалят зависимостта си от външното търсене и да насочат вниманието си по-скоро към вътрешните източници на растеж. Възникващите икономики с търговски излишък се ангажираха да предприемат реформи за укрепване на мрежите за социална сигурност, за да понижат буферните спестявания и да стимулират разходите на частния сектор, както и да повишат гъвкавостта на обменния курс, така че да отразява основните икономически показатели. Освен това всички членове на Г-20 поеха ангажимент да започнат структурни реформи за насърчаване на икономическия растеж.
  • отчетоха постигнатия значителен напредък в области като пруденциален надзор, подобряване на управлението на риска и повишаване на прозрачността с цел укрепване на глобалната финансова система. Същевременно те отчетоха, че е необходима още много работа за изпълнението на ангажиментите, поети на последните три срещи на върха, и посочиха четири стълба на програмата на Г-20 за регулаторна реформа: нова капиталова рамка, ефикасен надзор, работа по системно важните финансови институции и прозрачни международни оценки и партньорски проверки.

На своята пета среща на върха през ноември 2010 г. в Сеул ръководителите на държавите от Г-20:

  • съгласуваха План за действие от Сеул, съдържащ конкретни политически ангажименти за напредък към постигането на целите на Рамката на Г-20;
  • одобриха резултатите в редица важни работни направления, постигнати при подготовката за тази среща на върха, особено реформата в квотите и управлението на МВФ, както и основните градивни елементи на трансформацията на финансовата система (сред които е работата на Базелския комитет) чрез преодоляване на основните причини за кризата;
  • отчетоха необходимостта Г-20 да се заеме с въпросите, засягащи голямата и без собствено представителство група на развиващите се и бедните държави.

На своята среща на върха на 3-4 ноември 2011 г. в Кан ръководителите на държавите от Г-20 потвърдиха отново ангажимента си да работят съвместно и да координират съответните си политики. Те:

  • постигнаха споразумение по Плана за действие от Кан за растеж и работни места, в който се определят конкретни за всяка държава краткосрочни и средносрочни мерки на политиките с цел глобалната икономика да поеме по пътя на силен, устойчив и балансиран растеж;
  • приеха мерки за укрепване на устойчивостта на международната парична система. Те също така одобриха споразумението, постигнато от министрите на финансите и управителите на централните банки, относно а) съгласувани насоки за управление на капиталовите потоци, б) общи принципи за сътрудничество между МВФ и регионалните финансови споразумения и в) план за действие за пазарите на облигации в местна валута. Освен това ръководителите на държавите от Г-20 изказаха подкрепа за въвеждането от МВФ на нова Предпазна и ликвидна линия, която да осигурява според случая гъвкава краткосрочна ликвидност за държави със силна политика и икономически показатели, изложени на сътресения, причинени от външни фактори;
  • отбелязаха по-нататъшен напредък в реформата на финансовия сектор. Ръководителите одобриха прилагането на интегриран набор от мерки на политиката по отношение на рисковете за глобалната финансова система, свързани със системно важните финансови институции, и срокове за осъществяването на тези мерки. Конкретни мерки са насочени към глобалните системно важни финансови институции, които ще бъдат обект на засилен надзор, нов международен стандарт за режимите на преструктуриране и допълнителни капиталови изисквания. Освен това те призоваха компетентните органи да изпълнят ангажимента си за пълно и последователно прилагане на рамката Базел ІІ, както и на допълнителните изисквания Базел ІІ-5 и стандартите Базел ІІІ за капитал и ликвидност.

Международен валутен фонд (МВФ): Актуални събития

МВФ продължи да подкрепя глобалните мерки в отговор на финансовата криза посредством засилено наблюдение и консултации по отношение на политиките, както и посредством финансова подкрепа за членуващите в него държави.

  • В изпълнение на поетите ангажименти от лидерите на Г-20 на срещата им на върха в Лондон през април 2009 г. за увеличаване на ресурса на разположение на международните финансови институции през март 2011 г. влязоха в действие реформирани и разширени Нови заемни споразумения (NAB). Участието в NAB е разширено от 26 на 40 държави членки, като общият размер на тези кредитни линии към МВФ е увеличен от 34 млрд. СПТ на 369,9 млрд. СПТ. Повечето двустранни заемни споразумения и споразумения за закупуване на облигации, подписани от 2009 г. насам между МВФ и негови членове, на стойност 196 млрд. СПТ ще бъдат включени постепенно в NAB.
  • През ноември 2011 г. МВФ постигна споразумение да внесе допълнителни изменения в инструментите за кредитиране, така че да отговори на нуждата от ликвидност на държави със стабилни икономически показатели, засегнати от верижно разпространение. В този контекст бе взето решение да се увеличи гъвкавостта на Предпазната кредитна линия, създадена през август 2010 г., като се предостави възможност за нейното използване от членове с проблеми с платежния баланс и като се въведат шестмесечни споразумения в допълнение към съществуващите варианти на едногодишни и двугодишни споразумения. Поради тези промени Предпазната кредитна линия беше преименувана на Предпазна и ликвидна линия.
  • През 2011 г. Г-20 и Изпълнителният съвет на МВФ обмениха мнения и по състава на валутната кошница, която определя стойността на СПТ. Потвърдено бе, че съставът на кошницата следва да продължи да отразява относителната роля на валутите в глобалната търговия и финансовата система и че принципите, определящи стойността на СПТ, включително стабилността на основните валути, остават в сила, макар да е необходимо допълнително изясняване на критериите за включване на определена валута в кошницата. На 1 януари 2011 г. делът на еврото в сегашната кошница от четири валути е определен на 42,3 цента, което представлява 37,4 %.
  • Една от основните дейности на МВФ - наблюдението - е подложена през 2011 г. на редовен тригодишен преглед. В него са взети предвид поуките от глобалната финансова криза по отношение на надзора и се прави обзор на постигнатия от 2008 г. напредък (включително гореспоменатите доклади за преносни ефекти и изпълнението на решението за двустранно наблюдение на политиките на държавите членки от 2007 г.). Тази насоченост прави доклада особено строг и изчерпателен. Постигнато е съгласие рамката за наблюдение да бъде по-интегрирана, справедлива и ефикасна, така че по-успешно да идентифицира и взема мерки по отношение на рисковете за икономическата и финансовата стабилност, включително риска от преносен ефект. План за действие, предложен от управляващия директор на МВФ, ще определя по-нататъшните действия в шестте идентифицирани аспекта за усъвършенстване, а именно: а) взаимна свързаност; б) оценки на риска; в) финансова стабилност; г) външна стабилност; д) правна рамка; е) ангажираност и спазване на препоръките на МВФ по отношение на политиките.