Възможности за търсене
Home Медии ЕЦБ обяснява Изследвания и публикации Статистика Парична политика Eврото Плащания и пазари Кариери
Предложения
Сортиране

Годината в кратък обзор

 През 2017 г. икономическото възстановяване в еврозоната се разгърна в солиден, широкообхватен икономически подем. Икономиката нарасна с 2,5%, а в края на годината отбеляза 18 последователни тримесечия на растеж. Това е най-силният растеж от десетилетие насам и най-обхватният от две десетилетия. Разликата в темповете на растеж в държавите от еврозоната спадна до най-ниското си равнище от създаването на паричния съюз.

Стабилният растеж осигури по-нататъшното бързо възстановяване на пазара на труда. Заетостта се повиши с 1,6% и достигна най-високото си равнище досега, подпомогната от рекордно равнище на участие на жените и възрастните хора на трудовия пазар. Безработицата спадна до най-ниското си ниво от януари 2009 г. насам. От средата на 2013 г. насам са създадени общо 7,5 милиона работни места, което компенсира общия брой изгубени работни места по време на кризата.

Както и в предишните години, паричната политика на ЕЦБ има централна роля в това възстановяване и сближаване. През 2017 г. до голяма степен изчезнаха предишните асиметрии в предаването на паричната ни политика към икономиката, а условията на финансиране се стабилизираха на рекордно ниски лихвени равнища в цялата еврозона. Това допринесе за най-изразеното ускоряване на растежа на кредитирането за частния сектор от настъпването на кризата през 2008 г. насам.

Стабилните резултати в реалната икономика обаче не получиха съответствие в динамиката на инфлацията. Макар че общата инфлация се възстанови от предишните си ниски стойности, достигайки средно равнище от 1,5% през годината, вътрешният ценови натиск остана слаб, а базисната инфлация не прояви признаци на устойчив възходящ тренд.

Различаващите се перспективи за растежа и инфлацията обуславяха решенията по паричната политика на ЕЦБ през годината и мотивираха промяна в параметрите на програмата ни за закупуване на активи.

През октомври Управителният съвет взе решение да намали допълнително темпа на покупките на активи от 60 млрд. евро на 30 млрд. евро месечно, но да удължи програмата с най-малко девет месеца, до септември 2018 г. Освен това през март 2018 г. Управителният съвет не включи в официалното си съобщение изрично споменаване на готовност да разшири програмата за закупуване на активи, ако перспективите станат по-малко благоприятни.

Решенията на Управителния съвет отразяваха нарастващата му увереност в перспективите за икономиката и в този контекст запазването на неизменена позиция на паричната политика би имало все по-благоприятстващо икономическия подем въздействие. В тях обаче се отчиташе и фактът, че е необходимо търпение, за да може инфлационният натиск да нарасне, и настойчивост в паричната политика, за да се постигне трайна и самоподдържаща се инфлационна динамика.

Макар че паричната политика постига желаните резултати, възможно е тя да има и странични ефекти. Затова през 2017 г. ЕЦБ продължи да наблюдава внимателно рисковете за финансовата стабилност, които изглеждаха овладени.

По-силният номинален растеж допринесе за редуциране на рисковете, подобрявайки устойчивостта на дълговете на предприятията и домакинствата. Задълженията и на двата сектора като дял от БВП спаднаха до равнищата си от началото на 2008 г., което показва, че възстановяването не е за сметка на възобновяване на дълговото финансиране в частния сектор. Всъщност, на практика за първи път от създаването на паричния съюз разходите на частния сектор са нараснали, докато задлъжнялостта му е намаляла.

Подобряващите се условия в икономиката предоставиха и на банките възможност да укрепят допълнително балансите си. По-силната икономика допринесе за стабилизиране на доходността посредством по-голям обем на дейността и по-ниски разходи за обезценка. Продължи да нараства способността на банките да поемат шокове, като съотношението на базовия собствен капитал от първи ред достигна 14,5% през третото тримесечие на 2017 г., а качеството на активите се подобри.

Банките в еврозоната ускориха редуцирането на необслужваните кредити, които намаляха от 8% от общия размер на кредитите през 2014 г. до 5,2% през третото тримесечие на 2017 г. Само през първите три тримесечия на 2017 г. необслужваните кредити намаляха със 119 млрд. евро, като във все по-голяма степен освобождаването от такива кредити се дължи на продажбата им на вторични пазари. За това допринесоха инициативите на ЕЦБ за подобряване на прозрачността на пазарите на необслужвани кредити. Все пак остава необходимостта за по-нататъшни усилия за намаляване на големия натрупан обем от необслужвани кредити.

ЕЦБ продължи да наблюдава и условията на финансовите пазари. През 2017 г. пазарите бяха относително спокойни, но останаха уязвими към резки преоценки на риска и нарастване на колебанията на финансовите пазари. Тези рискове се материализираха в началото на 2018 г. на световните капиталови пазари, макар че до момента не се наблюдава съществен пренос на ефекта към кредитните пазари в еврозоната и съответно към по-общите финансови условия.

През 2017 г. настъпиха важни промени и в платежната архитектура на еврозоната. Завърши последната вълна на миграция към ТАРГЕТ2-ценни книжа, след което платформата обработваше средно 556 684 трансакции дневно. В обращение бе въведена новата банкнота от 50 евро, като това подобри сигурността на плащанията за гражданите на еврозоната, за които парите в брой остават първостепенно платежно средство в търговските обекти.

И накрая, ЕЦБ предприе редица мерки, за да подобри своята прозрачност и отчетност пред гражданите на ЕС. През 2017 г. отговорихме на 138 въпроса на членове на Европейския парламент. Открихме новия си Център за посетители, който се очаква да приема 40 000 гости годишно. Уебсайтът ни има посетители от целия свят и над 17 милиона посещения.

В перспектива очакваме темпът на икономически растеж да остане силен през 2018 г. Макар че сме все така уверени, че инфлацията ще се доближи към целевото равнище в средносрочен план, все още е налице несигурност, свързана със степента на непълно използване на икономическия капацитет.

Ето защо все така е необходима търпелива, настойчива и благоразумна парична политика, за да се осигури връщането на инфлацията към целевото равнище.

Франкфурт на Майн, април 2018 г.

Марио Драги

Председател

Годината в числа

 
 

Политика и дейност на ЕЦБ в икономическите и финансовите условия на 2017 г.

Възстановяването на икономиката в еврозоната беше подпомагано от редица благоприятни фактори и от паричната политика

През 2017 г. икономическият подем в еврозоната, започнал през 2013 г., продължи, проявявайки устойчивост въпреки несигурността. Растежът на производството укрепна и разшири обхвата си, като разликата в темповете на растеж между отделните държави и по сектори достигна най-ниското си равнище за последните две десетилетия. Протичащото икономическо възстановяване продължи да влияе благоприятно върху трудовите пазари в еврозоната. Заетостта достигна най-високото си равнище от създаването на еврозоната, а безработицата спадна до равнище, наблюдавано за последен път през първото тримесечие на 2009 г.

За възстановяването на икономиката в еврозоната влияние оказаха редица благоприятни фактори от цикличен и структурен характер. Растежът на световното производство набра скорост и подпомогна търсенето на износа, а продължилото години наред оздравяване на балансите, укрепването на институциите и провеждането на структурни реформи също дадоха резултати. Освен това общата позиция по фискалната политика бе като цяло неутрална. Мерките по паричната политика на ЕЦБ продължиха да стимулират динамиката на парите и кредита и играеха важна роля за увеличаване както на потреблението на домакинствата, така и на инвестициите на предприятията, гарантирайки ниски лихвени проценти и запазване на благоприятните условия за финансиране.

Въпреки устойчивото възстановяване на икономиката, динамиката на инфлацията не показваше убедителни признаци на трайна възходяща корекция за постигане в средносрочен хоризонт на темп под, но близо до 2%, съответстващ на определението на ЕЦБ за ценова стабилност. Натискът за повишаване на базисната инфлация още беше слаб поради запазилия се значителен застой на трудовия пазар. Наблюдаваното подобряване на ситуацията на трудовия пазар изискваше допълнително време, за да доведе до по-динамично нарастване на заплатите. Нещо повече, важно е да се пренебрегнат колебанията в данните за краткосрочната инфлация, които имат ограничено (ако въобще имат) значение за средносрочните прогнози за ценовата стабилност.

Показателите за устойчивия и всеобхватен характер на икономическия растеж предизвикаха увереност, че с времето динамиката на инфлацията ще се засили. Във връзка с това Управителният съвет на ЕЦБ подчерта, че са необходими търпение, настойчивост и благоразумие, тъй като се очаква този процес да отнеме време и да продължи да зависи от твърде значителното по обем парично стимулиране.

Глобалният икономически растеж набра инерция

През 2017 г. цикличният подем на световната икономика продължи (виж графика 1). Възстановяване на растежа се наблюдаваше и във все повече държави и негови компоненти. Въпреки че потреблението продължи да бъде основен двигател за глобалния растеж, инвестиционното търсене се засили, особено в развитите икономики. Възстановяването на световната търговия съвпадна с укрепването на нагласите на бизнеса и преориентирането на търсенето към региони с по-висок дял на вноса в местното производство, в частност Европа.

 

Графика 1

Световен БВП в реално изражение

(годишно процентно изменение; тримесечни данни)

Източници: Haver Analytics, национални източници и изчисления на ЕЦБ.
Забележки: БВП, коригиран при използване на теглата по паритет на покупателната способност (ППС). Развитите икономики включват Австралия, Канада, Япония, Нова Зеландия, Норвегия, Швеция, Швейцария, Обединеното кралство и САЩ. Износителите на суровини обхващат Аржентина, Бразилия, Чили, Колумбия, Индонезия, Малайзия, Мексико, Русия, Саудитска Арабия, Република Южна Африка и Венецуела. Вносителите на суровини включват Хонконг, Индия, Южна Корея, Сингапур, Тайван, Тайланд и Турция.

Възстановяването на икономиката в световен мащаб беше подпомогнато от редица фактори, благоприятстващи растежа в развитите икономики, а в икономиките с възникващи пазари бяха преодолени някои сериозни трудности. Застоят в развитите страни както по линия на производствените мощности, така и на трудовия пазар допълнително отслабна, тъй като източниците на растежа постепенно ставаха ендогенни. Политиката на парично стимулиране, както и засилващото се доверие на корпоративния сектор и на сектора на домакинствата стимулираха икономическата активност в развитите икономики. В икономиките с възникващи пазари политиката на парично стимулиране продължи да подкрепя устойчивия растеж в страните вносителки, докато растежът в страните износителки се ускори благодарение на по-високите цени на суровините и възобновилия се приток на капитали.

 

Графика 2

Динамика на трудовия пазар в държавите от ОИСР

(тримесечни данни)

Източници: Haver Analytics, Организация за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и изчисления на ЕЦБ.
Забележка: Компенсацията на един нает се изчислява като сбор от годишните процентни изменения (сезонно изгладени) на разходите за труд на единица продукция и на производителността на труда.

По-голямото вътрешно търсене в отделните държави и наблюдаваната по-ниска безработица още не са довели до нарастване на заплатите (виж графика 2) и до по-висока базисна инфлация в повечето големи икономики. В сравнение с миналата година инфлацията в световен мащаб, без енергията и храните, като цяло остана стабилна. Общата инфлация обаче се повиши в световен мащаб поради възстановяване на цените на суровините (виж графика 3).

 

Графика 3

Темпове на инфлация в държавите от ОИСР

(годишно процентно изменение; месечни данни)

Източници: Haver Analytics, ОИСР и изчисления на ЕЦБ.

По-високите цени на суровините доведоха до повишаване на инфлацията в световен мащаб

След наблюдаваната през първото полугодие тенденция към понижаване на цените на петрола от 56 щ.д. за барел през януари до 44 щ.д за барел през юни, което отразяваше главно съмненията относно ефикасността на споразумението от 2016 г. между Организацията на страните – износителки на петрол (ОПЕК), и големите нечленуващи в нея производителки за намаляване на производството в условията на повишено предлагане на петрол от страна на САЩ, цената на суровия петрол тип „Брент“ се възстанови през втората половина на 2017 г. (виж графика 4). Допринасяйки за глобалната динамика на инфлацията, тя се повиши до 67 щ.д. за барел в края на декември, което показва, че равновесието на пазара се възстановява поради по-силно от очакваното търсене през 2017 г., а удължаването през май 2017 г. на срока на споразумението между производителите от и извън ОПЕК за съкращаване на добива и прекъсването на производството в някои страни производителки доведоха до трайно намаление на петролните запаси. В края на годината цените се повишиха допълнително поради геополитическото напрежение, очакванията за ново продължаване на действието на споразумението за намаляване на доставките, потвърдено на 30 ноември 2017 г. с фактическо удължаване на срока му до края на 2018 г., както и поради голямото търсене на петрол в световен мащаб.

 

Графика 4

Основни промени в цените на суровините

(дневни данни)

Източници: „Блумбърг“, Хамбургски институт по международна икономика, ЕЦБ и изчисления на ЕЦБ.

Цените на непетролните суровини като цяло се повишаваха през 2017 г. главно поради нарастващите цени на металите. След краткотраен спад през лятото цените на металите се повишиха, особено през третото тримесечие, което се дължеше на голямото търсене и на прекъсвания на доставките от някои страни износителки. За разлика от тях цените на храните като цяло се понижаваха през 2017 г. главно поради значителното в световен мащаб предлагане на соя, пшеница, палмово масло и царевица. Измененията в цените на храните обаче бяха до голяма степен компенсирани от по-високите цени на металите.

Ефективен обменен курс на еврото

През 2017 г. валутният курс на еврото се повиши в ефективно номинално изражение (виж графика 5). При двустранния курс еврото поскъпна спрямо някои от останалите основни валути. Най-силно бе поскъпването му спрямо щатския долар. То поскъпна значително и спрямо японската йена, както и към британската лира, макар и в по-малка степен.

 

Графика 5

Валутен курс на еврото

(дневни данни; 1 януари 2014 г. = 100)

Източници: „Блумбърг“, Хамбургски институт по международна икономика, ЕЦБ и изчисления на ЕЦБ.
Забележка: Номинален ефективен валутен курс спрямо 38 основни търговски партньори.

Понастоящем датската крона е единствената валута във Валутен механизъм II (ВМ II). През 2017 г. тя се търгуваше близо до централния си курс в рамките на Валутен механизъм ІІ. Česká národní banka отмени през април 2017 г. долната граница по отношение на валутния курс на кроната спрямо еврото и впоследствие европейската валута поевтиня спрямо чешката крона. Hrvatska narodna banka продължи да интервенира на валутния пазар в рамките на режима на контролирано плаващ валутен курс, а хърватската куна остана като цяло стабилна спрямо еврото. Българският лев остана фиксиран към еврото. Европейската валута беше общо стабилна към унгарския форинт и румънската лея, но поскъпна спрямо шведската крона и швейцарския франк и поевтиня спрямо полската злота.

Макроикономически, фискални и структурни тенденции в еврозоната

Икономическият подем в еврозоната набра скорост през 2017 г., като положителният принос на нетния износ, подкрепен от мащабното глобално възстановяване, способстваше за засилване на вътрешното търсене (виж графика 6). Частното потребление беше стимулирано от нарастващото благосъстояние на домакинствата и увеличаващата се заетост благодарение и на извършените реформи на пазара на труда (виж каре 1). В същото време правителственото потребление допълнително се повиши, допринасяйки положително за икономическия растеж. Инвестициите на предприятията продължиха да се увеличават, насърчавани от извънредно благоприятните условия за финансиране и по-високата рентабилност на предприятията. След като през 2015 г. инвестициите в строителството явно преодоляха най-ниската си точка и тръгнаха нагоре, те продължиха да се засилват. Правителствените инвестиции също се увеличиха през 2017 г. след наблюдавания през предходната година спад.

 

Графика 6

БВП на еврозоната в реално изражение

(годишно процентно изменение; принос, процентни пунктове)

Източници: Евростат и изчисления на ЕЦБ.
Забележка: Годишният растеж на БВП за четвъртото тримесечие на 2017 г. е въз основа на предварителната моментна оценка, а последните наблюдения за компонентите са за третото тримесечие на 2017 г.

През 2017 г. икономиката на еврозоната прояви по-голяма устойчивост

През 2017 г. частното потребление в еврозоната се засили допълнително, като средногодишният му темп на растеж възлезе на около 1,8%. Основен фактор за нарастването му бяха увеличаващите се доходи от труд. В това отношение основен принос за общия растеж на номиналните доходи от труд имаше по-скоро увеличеният брой работни места, отколкото по-високите заплати. В същото време нарастването на реалния разполагаем доход бе малко по-слабо от предходната година. Ниските лихвени проценти също продължиха да стимулират частното потребление. И последно, съотношението „дълг на домакинствата/БВП“ не отбеляза повишение, а жилищните инвестиции останаха на ниско равнище в сравнение с предкризисния период.

Засилването на вътрешното и външното търсене в еврозоната през 2017 г. стимулираше инвестициите на предприятията. Те от своя страна бяха благоприятно повлияни от увеличаващите се корпоративни печалби, по-пълната натовареност на производствените мощности и силно стимулиращата парична политика, довела до намаление на нетните лихвени плащания на фирмите и до смекчаване на финансовите условия. Ако се игнорират колебанията, породени от статистическото прекласифициране на инвестиции в нематериални активи в Ирландия, възстановяване се наблюдаваше при все повече активи, като транспортно оборудване, други машини и оборудване и продукти на интелектуалната собственост. Въпреки това някои фактори продължиха да оказват натиск върху инвестиционната активност на фирмите – например стабилизирането на очакванията за дългосрочния растеж в еврозоната на относително ниски равнища (както се вижда от прогнозите на Consensus Economics за шест до десет години напред), геополитическата несигурност, някои неблагоприятни институционални и регулаторни особености, както и продължаващите корекции в балансите на предприятията, свързани с високата степен на фирмена задлъжнялост в някои държави от еврозоната.

Инвестициите в строителството също продължиха да нарастват, макар и от ниски равнища, успоредно с възстановяването на жилищния пазар в еврозоната. То отразяваше по-голямото търсене, стимулирано от растежа на реалните доходи и засилващото се доверие на потребителите, а също и от благоприятните лихви по ипотечни кредити и условията за кредитиране. Възстановяването на жилищния пазар обхвана много държави от еврозоната, въпреки че се запазиха значителните разлики в равнището на инвестициите в строителството в сравнение с предкризисния период.

Икономическият растеж беше подпомогнат от подобряващите се външноикономически резултати на еврозоната през 2017 г. независимо от някои пречки, свързани с ефективния валутен курс на еврото. Износът на стоки се увеличи главно за търговски партньори в Европа, а също за Китай и САЩ, докато търговията със стоки с Обединеното кралство и държавите от ОПЕК остана слаба. Както и през предходната година, нарастването на износа се дължеше най-вече на търговията с крайни и междинни стоки. Търговията в рамките на еврозоната се засили, отразявайки основната тенденция на неотслабващ растеж на вътрешното търсене.

През 2017 г. се наблюдаваше увеличение на производството в много икономически сектори (виж графика 7). Съвкупната брутна добавена стойност, която още през 2015 г. надхвърли най-високото си предкризисно равнище, се увеличи средно с около 2,4%. Растежът на добавената стойност в промишлеността (без строителството) се ускори до около 2,9% през 2017 г., а секторът на услугите отбеляза увеличение с 2,2% на годишна база, което също бе по-голямо спрямо отчетеното през 2016 г. Същевременно добавената стойност в строителството, макар да остана далеч под предкризисното си равнище, набра допълнителна инерция и се повиши с около 3,0% – най-високия растеж, отчетен след 2006 г. Това свидетелства, че строителният отрасъл се възстановява все по-успешно след продължителния период на спад или слаб растеж, започнал с началото на финансовата криза през 2008 г.

 

Графика 7

Брутна реална добавена стойност на еврозоната по икономически дейности

(индекс: 1 тр. 2010 г. = 100)

Източници: Евростат и изчисления на ЕЦБ.
Забележка: Последните наблюдения се отнасят за третото тримесечие на 2017 г.

Въпреки че започналото през 2013 г. икономическо възстановяване бе постепенно и бавно, с течение на времето то се стабилизира, обхващайки всички части на еврозоната. Този благоприятен процес силно контрастира с краткотрайното възстановяване през 2009–2010 г., когато растежът на производството беше сравнително неравномерен. По-големият обхват на сегашния икономически подем се прояви в значително по-малките разлики в темповете на нарастване на добавената стойност по отделни държави и сектори. Паричната политика на ЕЦБ и произтичащото от нея смекчаване на условията за финансиране играят главна роля за това възстановяване и за конвергенцията между държавите.

От 2009 г. се наблюдаваше низходяща тенденция в претегленото стандартно отклонение на годишния растеж на добавената стойност в 19-те държави от еврозоната и в нейните 9 основни икономически сектора, без селското стопанство (виж графика 8). Най-голямата дисперсия по сектори през 2009 г. бе свързана със срива на световната търговия, засегнал промишления сектор, и спада на жилищния пазар, отразил се на строителството, докато по държави пикът на дисперсията през 2011 г. се дължеше на кризата с държавните дългове. Последните данни сочат, че общата дисперсия на растежа на добавената стойност по сектори и държави е достигнала най-ниските си равнища от началото на Икономическия и паричен съюз. Това е добър знак за икономическия растеж в бъдеще, тъй като подемът като правило е по-силен и по-устойчив, когато растежът има по-широка основа.

 

Графика 8

Дисперсия на растежа на добавената стойност по държави и сектори в еврозоната

(стандартно отклонение; процентни пунктове)

Източници: Евростат и изчисления на ЕЦБ.
Забележки: Дисперсията на растежа по държави се измерва като претеглено стандартно отклонение на годишния растеж на добавената стойност (няма данни за Малта, а добавената стойност за Ирландия е изключена от 2015 г. нататък). Дисперсията на растежа по сектори се измерва като претеглено стандартно отклонение на годишния растеж на добавената стойност в деветте основни икономически сектора в еврозоната, без селското стопанство. Последните наблюдения се отнасят за третото тримесечие на 2017 г.

Безработицата в еврозоната продължи да намалява

През 2017 г. пазарът на труда в еврозоната продължи да се възстановява (виж графика 9). Към третото тримесечие на 2017 г. броят на заетите в еврозоната бе с 1,7% над равнището за същото тримесечие на 2016 г., или с 5,0% над последното най-ниско ниво, отбелязано през второто тримесечие на 2013 г. За целия период на възстановяване заетостта се увеличи с около 7,5 милиона души. В резултат тя надхвърли максималното си равнище от периода преди кризата, отбелязано през първото тримесечие на 2008 г., и достигна най-високото ниво след въвеждането на еврото. Увеличението на заетостта през периода на възстановяването обхвана много държави и сектори.

През първите три тримесечия на 2017 г. общият брой отработени часове нарастваше с почти същия темп като броя на наетите, което се дължеше на като цяло стабилния среден брой отработени часове на един зает. Годишният темп на нарастване на производителността на труда на един зает остана нисък – средно около 0,8% през първите три тримесечия на 2017 г., спрямо годишно увеличение с 0,4% през 2016 г.

Безработицата продължи да се понижава през 2017 г. и през декември достигна 8,7%, което е най-ниското равнище от началото на 2009 г. досега (виж графика 9). Намаляване на безработицата, започнало през втората половина на 2013 г., беше наблюдавано при двата пола и във всички възрастови групи на фона на все по-голямо предлагане на работна сила. По-широките измерители на непълноценното използване на работната сила обаче остават високи (виж също каре 1).

 

Графика 9

Показатели за пазара на труда

(процент от работната сила; темп на растеж на тримесечна база; сезонно изгладени данни)

Източник: Евростат.

Увеличението на заплатите и инфлацията остават ниски

През 2017 г. общата инфлация в еврозоната, измерена чрез хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), нарасна средно до 1,5% от 0,2% през предходната година. Това се дължеше най-вече на по-големия принос на цените на енергията и в по-малка степен – на храните. Базисната инфлация, измерена чрез ХИПЦ, без енергията и храните, отбеляза леко повишение през 2017 г. средно до 1,0% спрямо 0,9% през 2016 г., тъй като натискът върху вътрешните разходи остана твърде слаб (виж графика 10).

 

Графика 10

ХИПЦ инфлация и принос по компоненти

(годишно процентно изменение; принос, процентни пунктове)

Източници: Евростат и изчисления на ЕЦБ.

Кривата на общата ХИПЦ инфлация в течение на годината бе повлияна в значителна степен и от промените в цените на енергията. По-високите цени на петрола в началото на 2017 г., както и базовите ефекти, свързани с динамиката им година по-рано, тласнаха нагоре общата инфлация до максималните 2,0% през февруари 2017 г. Тъй като цените на петрола отново се понижиха, инфлацията в голяма степен забави своя темп към средата на годината. Рязкото поскъпване на плодовете и зеленчуците поради лоши метеорологични условия доведе до значителен принос на цените на непреработените храни в началото на годината, докато през второто полугодие основен принос имаха цените на преработените храни. Това отчасти се обуславяше от изменилите се по-рано цени на продоволствените стоки и цени на производител в селското стопанство, чийто ефект се прехвърляше бавно върху потребителските цени.

Проследявайки влиянието на тези като правило по-изменчиви компоненти, ХИПЦ инфлацията, без енергията и храните, продължи да поддържа ниски темпове, близо до наблюдаваните през 2016 г., въпреки че около средата на 2017 г. отбеляза умерено временно повишение. През второто полугодие при ХИПЦ инфлацията, без енергията и храните, и при другите измерители на базисната инфлация не се наблюдаваха по-убедителни признаци на устойчива възходяща тенденция (виж каре 2 относно дискусията за опита на еврозоната при ниска базисна инфлация).

Отсъствието на такива признаци важѝ и по отношение на темповете на инфлация на двете основни категории на ХИПЦ инфлацията, без енергията и храните, а именно неенергийните промишлени стоки и услугите. Инфлацията при неенергийните промишлени стоки в крайна сметка се запази сравнително стабилна – средно 0,4% за 2017 г., както и през 2016 г. Това означава твърде слаб натиск по веригата, тъй като изглежда, че нито по-рано наблюдаваните поскъпвания на петрола, нито предишното обезценяване на еврото са оказали осезаемо въздействие върху крайните потребителски цени. Въпреки че годишният темп на изменение на цените на вноса на нехранителните потребителски стоки отрази по очакван начин движението на валутния курс, ефектът от тези промени беше смекчен от факта, че годишният темп на изменение на цените на производител за вътрешни продажби на нехранителни потребителски стоки остана нисък през годината. Отслабващият натиск по линия на вътрешното производство и веригата на формиране на цените на дребно вероятно отразяваше и смекчаващо действие на нормата на печалбата на различните етапи. През 2017 г. инфлацията при услугите достигна средно 1,4%, което бе над равнището от 2016 г., но остана доста под дългосрочната си средна величина. Спирането на повишението ѝ през последните месеци на 2017 г. се дължеше отчасти на специфични фактори, въпреки че цените на услугите изглежда остават най-общо повлияни от намаляващия натиск върху вътрешните разходи.

Този натиск, изразен чрез дефлатора на БВП, леко се засили, но като цяло остана слаб през 2017 г. (виж графика 11). Годишният растеж на компенсацията на един нает достигна повратната си точка в средата на 2016 г. и постепенно се ускори до 1,7% през третото тримесечие на 2017 г. Сред факторите, които вероятно ограничаваха нарастването на заплатите, бяха все още значителният застой на трудовия пазар (особено ако се вземе предвид и непълноценното използване на работната сила), слабото повишение на производителността, влиянието на ниската инфлация в предходния период чрез официалните и неофициалните схеми за индексиране на заплатите и запазващото се влияние на реформите на трудовия пазар, осъществени в някои държави по време на финансовата криза. По-високият растеж на заплатите не доведе до по-голямо увеличение на разходите за труд на единица продукция, тъй като нарастването на производителността на труда също се ускори. Натискът върху разходите, породен от динамиката на печалбата (измерена чрез брутния опериращ излишък), остана сравнително слаб, отразявайки донякъде сдържащото негативно влияние на влошените условия на търговия поради поскъпването на петрола.

 

Графика 11

Разбивка на дефлатора на БВП

(годишно процентно изменение; принос, процентни пунктове)

Източници: Евростат и изчисления на ЕЦБ.

Дългосрочните инфлационни очаквания се повишиха в течение на 2017 г. в сравнение с 2016 г. Според проучването на експертите по икономическо прогнозиране на ЕЦБ очакваната след пет години инфлация остава непроменена на ниво 1,8% няколко поредни тримесечия и се повишава до 1,9% през последното тримесечие на годината. Основаните на пазарни проучвания измерители на дългосрочните инфлационни очаквания, каквито са лихвените проценти по 5-годишни инфлационно индексирани суап сделки за следващите пет години, също предимно се повишаваха, а вероятността за дефлация, допускана от пазарите на инфлационни опции, остана много ниска. Същевременно форуърдният модел на пазарните измерители на инфлационните очаквания продължава да сигнализира за продължителен период на ниска инфлация и само за много постепенното ѝ връщане към равнища под, но близо до 2%.

Неутрална фискална позиция и подпомагащи структурни реформи

През 2017 г. благоприятните циклични условия и ниските лихвени плащания доведоха до по-нататъшен спад на номиналния бюджетен дефицит на сектор „държавно управление“ за еврозоната като цяло. Според макроикономическите прогнози на експерти на Евросистемата от декември 2017 г. бюджетният дефицит се понижи от 1,5% от БВП през 2016 г. до 1,1% от БВП през 2017 г. (виж графика 12). Средно приносът на мерките за структурна консолидация беше ограничен.

 

Графика 12

Салдо на държавния бюджет и бюджетна позиция

(процент от БВП)

Източници: Евростат и макроикономически прогнози на експерти на Евросистемата от декември 2017 г.
Забележки: Фискалната позиция се измерва като изменение на циклично изгладеното първично бюджетно салдо, без да се включва отражението на временни мерки, подобни на държавна помощ за финансовия сектор. Положителна величина на фискалната позиция предполага затягане на фискалната политика, и обратно.

Макроикономическите прогнози на експерти на Евросистемата сочат през 2017 г. почти неутрална позиция по фискалната политика на еврозоната, измерена чрез изменението на циклично изгладеното първично бюджетно салдо (виж графика 12).[1] За еврозоната като цяло неутралната фискална позиция може да се разглежда като подходяща за балансиране между необходимостта от икономическо стабилизиране и от фискална устойчивост. От позицията на отделните държави обаче структурата на общата фискална позиция на еврозоната изглежда неоптимална. Някои държави от еврозоната, които се нуждаят от допълнително затягане на бюджетната политика, а именно онези с все още високо равнище на съотношението „държавен дълг/БВП“, не изпълниха структурните фискални корекции, необходими за овладяване на рисковете, произтичащи от бремето на държавния дълг. В същото време някои други страни с устойчива фискална позиция не се възползваха от възможностите, с които бюджетът разполага.

Според прогнозите на експертите на Eвросистемата подобряващото се първично бюджетно салдо, благоприятният икономически растеж и ниските лихвени проценти доведоха до по-нататъшно понижаване на съотношението на общия дълг на сектор „държавно управление“ към БВП на еврозоната от 88,9% през 2016 г. до 87% през 2017 г. (виж графика 13). Нивото на държавния дълг обаче остана високо в редица държави от еврозоната, което ги прави уязвими при внезапно пречупване на тренда на лихвените проценти или евентуална нова проява на нестабилност на финансовите пазари.

 

Графика 13

Основни фактори за нарастването на дълга на сектор „държавно управление“

(изменение като процент от БВП)

Източници: Евростат и макроикономически прогнози на експерти на Евросистемата от декември 2017 г.
Забележка: Съотношението на първичното бюджетно салдо оказва отрицателно влияние върху съотношението „дълг на сектор „държавно управление“/БВП“, т.е. първичният излишък води до спад на дълговото съотношение.

Различията в спазването на изискванията на Пакта за стабилност и растеж (ПСР) от страна на държавите членки се запазиха. Положителен факт е по-нататъшният напредък за съблюдаване на критерия за номиналния бюджетен дефицит. След отмяната през 2017 г. на процедурата при прекомерен дефицит (ППД) за Гърция и Португалия и предвид очакваното коригиране през 2017 г. на прекомерния бюджетен дефицит от страна на Франция, Испания ще остане единствената държава от еврозоната, която подлежи на такава процедура през 2018 г. Сред минусите обаче е относително слабото като цяло спазване на изискването за структурни фискални мерки, предвидено в предпазния лост на ПСР, което бе потвърдено и от икономическата прогноза на Европейската комисия (ЕК) от есента на 2017 г.

Като цяло опитът от кризите показва, че по-гъвкавите икономики са по-устойчиви на шокове и проявяват тенденция към по-бързо възстановяване и по-висок дългосрочен растеж. Освен това държавите от еврозоната, които реформираха своите стокови и/или трудови пазари, впоследствие отчитат добри резултати, като цялостният ефект все още се реализира, подпомогнат и от благоприятна финансова и макроикономическа политика.

Въпреки че икономическото възстановяване продължава и разширява обхвата си, може да се направи повече за преодоляване на основните пречки пред по-устойчивия и по-приобщаващия растеж в еврозоната: например структурни реформи, стимулиращи нарастването на производителността на труда – ключов фактор за повишаване на жизнения стандарт[2], или мерки, улесняващи оздравяването на балансите и подобряването на ефективността на съдебните и извънсъдебните процедури.[3]

Както е посочено в каре 3, данните показват, че паричното стимулиране не спъва прилагането на реформите, въпреки че предприемането на по-значителни реформи е по-малко вероятно при по-благоприятна макроикономическа среда и по-слаб външен натиск. Същевременно пречките пред провеждането на реформите – главно политически ограничения и групови интереси, още се считат за важни.[4]

ЕК в своята оценка за провеждането на реформите, която се основава на препоръките от 2017 г. към отделните държави, заключи, че много малко от тях са били „изцяло изпълнени“ или показват „съществен напредък“, докато повечето отбелязват „известен напредък“, „ограничен напредък“ или „без напредък“. Това означава, че е нужна още много работа за постигането на по-нататъшен напредък при провеждането на реформите.

Каре 1 Структурни политики на трудовия пазар в еврозоната

През 2017 г. трудовият пазар в еврозоната продължи да се подобрява. Съпроводеното с висока заетост възстановяване доведе до увеличаване на броя на заетите с около 7,5 млн. души от средата на 2013 г. и трайно намаляване на безработицата. Забележимо се разшири и обхватът на възстановяването на трудовия пазар, включително по сектори (виж графика A). Въпреки това общата и младежката безработица остават високи, а широките ѝ измерители сочат високо равнище на непълноценно използване на трудовите ресурси.[5]

 

Графика А

Растеж на заетостта по сектори

Източници: Изчисления на ЕЦБ на база данни на Евростат.
Забележки: Показани са избрани сектори. Пазарните услуги включват: търговия, транспорт и хотелиерство; услуги по информационни и комуникационни технологии; финанси и застраховане; недвижими имоти; и бизнес услуги.

Трудовите пазари на еврозоната се възползваха от засилващото се възстановяване на икономическата активност. Освен това някои данни сочат, че мерките на структурната политика са допринесли за увеличаване на еластичността (по-бърза реакция) на заетостта спрямо БВП през периода на възстановяване в някои държави от еврозоната.[6] Това са мерки, увеличаващи гъвкавостта на трудовия пазар чрез отслабване закрилата на заетостта, например посредством ограничаване на трудовите обезщетения или засилване гъвкавостта на заплатите. Междувременно реформите на стоковия пазар – включително онези, които имат за цел да намалят бюрокрацията или да улеснят новите фирми при излизането им на пазара, както и реформите, които намаляват защитата на вече утвърдени фирми и професии – вероятно също съдействаха за по-бързото и по-трайно адаптиране на фирмите към промените в заетостта.

В перспектива реформите, насочени към по-нататъшно подобряване гъвкавостта на работната сила и качеството на обучението, бяха посочени като съществени от анкетираните в специализираното проучване на ЕЦБ сред водещи предприятия от еврозоната относно структурната реформа в еврозоната (виж графика Б).[7] Три от четирите основни приоритета, които поне 80% от анкетираните посочват, бяха усилията за засилване на гъвкавостта при договарянето на работното време, облекчаване прилагането на временни трудови договори и отслабване на законодателството за закрила на заетостта. Освен това около 50% от анкетираните предполагат, че реформите, целящи засилване гъвкавостта на работната сила, вероятно са оказали най-сериозно влияние върху резултатите на предприятията предвид значението им за възстановяването на конкурентоспособността и вероятността да позволят на компаниите да реагират по-адекватно на растящите колебания в търсенето и неговите променящи се стереотипи. В допълнение, реформите за подобряване качеството на обучението и системите за подготовка бяха отбелязани от над 90% от предприятията. Те бяха оценени като особено важни предвид преориентирането към набор от висококвалифицирани умения, дигитализацията и продължителния структурен дефицит на инженерни кадри. Резултатите от проучването показаха и нуждата от реформи на стоковите пазари и от по-нататъшен напредък в областта на Единния пазар, като и двете мерки са необходими, за да се извлекат максимални ползи от реформите на трудовия пазар.[8]

 

Графика Б

Необходимост от реформи на пазара на труда в еврозоната според целево проучване на предприятията

(процент от анкетираните предприятия; отговорите са подредени според сумарния рейтинг)

Източници: Проучване на ЕЦБ за структурните реформи и изчисления на ЕЦБ.
Забележки: Въз основа на отговорите, дадени от предприятията на въпроса „Как оценявате необходимостта от пазарни реформи в държавите от еврозоната във Вашия сектор?“. Отрицателните проценти се отнасят за анкетираните, посочили отговор „несъществена“.

Като цяло през 2017 г. трудовите пазари в еврозоната продължиха да се подобряват. Заетостта и предлагането на работна ръка се повишиха, а безработицата намаля. Подобрение се наблюдаваше в редица държави и сектори. За тези тенденции допринесоха структурните реформи, макар че в непрекъснато променящата се икономическа среда са необходими допълнителни усилия за подобряване на уменията и повишаване гъвкавостта на работната сила.

Каре 2 Анализиране на потиснатата динамика на инфлацията

Независимо от възстановяването на икономическата активност неотдавнашният продължителен период на ниска инфлация поставя въпроси относно ограничените възможности на традиционните модели. По-конкретно, Кривата на Филипс – една от фундаменталните зависимости в макроикономиката – е подложена на сериозна критична проверка.

Кои са основните движещи сили на инфлацията при Кривата на Филипс

Преди всичко, инфлационните очаквания са котва за инфлацията. Спадът в базираните на проучвания индикатори за инфлационните очаквания след 2013 г. породиха опасения, че Кривата на Филипс е изместена надолу, което означава, че за всяко дадено равнище на производството се очертава по-нисък темп на инфлация. Въпреки това обаче ефектът от програмата на ЕЦБ за закупуване на активи и по-добрите перспективи за икономическата активност в еврозоната водеха до ограничаване на подобни рискове и допринасяха за закотвянето на инфлационните очаквания. През 2017 г. опасенията продължиха да отслабват вследствие възстановяването на дългосрочните инфлационни очаквания, измерени както въз основа на проучвания, така и на пазарните индикатори.

Икономическият застой е друг ключов двигател на инфлацията при Кривата на Филипс. През разглеждания период от 2012 г. насам, който се характеризираше със слаба ХИПЦ инфлация (без храните и енергията), застоят имаше негативен принос за показателите на инфлацията, но понастоящем в еврозоната се наблюдава устойчиво възстановяване и пазарът на труда чувствително се подобрява. В резултат икономическият застой, акумулиран по време на W-образната рецесия, се резорбира, а негативното му влияние върху инфлацията отслабва.

Третият важен двигател на инфлацията са цените на вноса. Макар цените на вноса да играят по-важна роля при общата инфлация, когато става дума за ХИПЦ инфлацията, без енергията и храните, и през 2017 г. те имаха ограничен отрицателен принос.[9]

Остава ли Кривата на Филипс приложим инструмент при анализа

Последните проучвания на Европейската система на централните банки (ЕСЦБ) потвърждават, че остава.[10] Графика А показва неизвадкова прогноза за ХИПЦ инфлацията, без енергията и храните, на базата на широк набор от референтни модели на Кривата на Филипс, отчитащи реализираните данни за различни индикатори на инфлационните очаквания и застоя, както и динамиката на цените на вноса. Диапазонът на оценките е сравнително широк, което свидетелства за висока степен на несигурност на моделите. Въпреки това динамиката на инфлацията през разглеждания период в голяма степен съвпада с прогнозираното от тези модели. Това подкрепя приложимостта на Кривата на Филипс като рамка за изследване на динамиката на инфлацията.[11] Независимо от това инфлацията се колебае по-близо до минималните стойности, като показва отражението на други фактори, неуловени от повечето разглеждани модели.

 

Графика А

Условна прогноза за Кривата на Филипс за следкризисния период

(годишно процентно изменение)

Източници: Евростат и изчисления на ЕЦБ.
Забележки: Начална точка на прогнозата е първото тримесечие на 2012 г. Сивата област обхваща условната прогноза за ХИПЦ инфлацията, без енергията и храните, от едно уравнение, в което на регресия са подложени лаговете на инфлацията, на цените на вноса, на измерител на застоя (базирана на модел оценка на отклонението от потенциала, растежа на БВП, равнището на безработица и съответно оценки на конюнктурната безработица и на ЕК за отклонението от потенциала) и един измерител на инфлационните очаквания (съответно на Consensus Economics с хоризонт от едно до седем тримесечия и на Проучването на експертите по икономическо прогнозиране с хоризонт от една, две и пет години).

Общата тенденция към надценяване на инфлацията при различните модели на Кривата на Филипс показва, че референтните модели не отразяват влиянието на някои фактори. Такива фактори включват възможни грешки при (или невъзможност за) измерване на застоя в еврозоната или на инфлационните очаквания, по-силното влияние на глобални фактори в допълнение към отражението им в цените на вноса или промяна в реакцията на инфлацията спрямо застоя (т.е. наклона на Кривата на Филипс).

Застоят в еврозоната не се поддава на наблюдения и има много измерения. Разглеждането на няколко негови индикатора допринася за ограничаване на риска от грешки при измерване, но не ги премахва. Фактът, че ХИПЦ инфлацията, без енергията и храните, се колебаеше по-близо до минималните прогнозни величини в моделите на Кривата на Филипс, може да показва, че мащабът на икономическия застой е по-голям. Действително след Голямата рецесия равнището на безработица се понижава, но делът на лицата с непълна заетост (т.е. работещите на непълен работен ден или тези, които биха искали да работят повече часове, както и обезкуражените лица) нараства, а това не е изцяло уловено в наблюдаваното равнище на безработица.[12]

Освен това традиционните модели на Кривата на Филипс, които включват само застоя в еврозоната, може да изпускат по-общото влияние на глобални тенденции, предизвикани от засилената икономическа интеграция и конкуренцията на трудовите и стоковите пазари. При анализа на Кривата на Филипс, когато изследваме инфлацията в еврозоната, тази теория е трудно да се интерпретира емпирично[13] поради силно ограничена подкрепа, в това число за измерителите на глобалния застой и на тези за интегрираност в световната верига на стойността.[14] В заключение, надценяването на инфлацията от стандартния модел вероятно отразява намалялата номинална нееластичност,[15] дължаща се на проведените наскоро структурни реформи, например свързаните с по-тесния обхват на колективните трудови договори.[16] В резултат наклонът на Кривата на Филипс може да се е променил, но на практика е трудно статистически да се разграничат промени в наклона на Кривата на Филипс от неточно измерения застой.

Накратко, въпреки че традиционните модели позволяват адекватно разбиране на движещите сили на инфлацията в еврозоната, те не могат изцяло да отразят сложността на текущите икономически условия, които я генерират. Независимо че икономическият застой още е актуален, възстановяването на икономическата активност в еврозоната се очаква да доведе до постепенно повишаване на базисната инфлация.

Каре 3 Какво тласка напред провеждането на структурни реформи

С началото на кризата темпът провеждането на структурни реформи се ускори, особено в по-уязвимите държави от еврозоната. През последните години обаче темпът им се забави, което поставя въпроса, какво тласка напред осъществяването на реформите. За изясняване на този въпрос се прави преглед на литературата относно факторите, които могат да насърчат или да затруднят прилагането на реформите.

Изходната структура на икономиката в една държава може да окаже значително влияние върху необходимостта да се извършват реформи. Държава, която е далеч от най-добрите практики в съответните области на политиката, ще трябва да положи по-големи усилия за реформи, за да подобри функционирането на своите институции, в сравнение с държава, стояща по-близо до най-добрите практики. В литературата това се среща наистина често.[17]

Нещо повече, икономическата ситуация, изглежда, влияе върху вероятността да се предприемат действия под формата на политика на амбициозни структурни реформи. В литературата това се свързва с факта, че разходите за запазването на статуквото са по-видими и отпорът на влиятелни заинтересовани страни срещу промяната намалява при наличието на значителна загуба на икономическо благосъстояние по време на дълбоки рецесии[18] и в периоди на висока безработица[19].

Влиянието на политическия пейзаж също може да бъде от значение.[20] По-специално, може да е важно кой момент от електоралния цикъл е достигнат: приближаването на избори може да доведе до по-малко реформи (особено такива, които може да предизвикат значителни краткосрочни разходи). И обратно, новоизбраните правителства изглеждат по-склонни да осъществяват реформи, когато следващите избори са далеч.[21] По подобен начин реформите са по-лесно приложими, ако една партия има нужното мнозинство във всички камари на парламента.[22] Във връзка с това политическата подкрепа за реформите понякога е недостатъчна, тъй като не винаги предварително са ясни преразпределителните последици от тяхното въздействие (т.е. кой печели и кой губи от реформата). В такава среда хората са склонни да предпочитат статуквото.[23] При това недостатъчната прозрачност относно (условните) задължения на сектор „държавно управление“ може да забави темпа на реформите. Няколко анализа установяват, че отчетността и счетоводните данни за бюджета често са непълни, а разбирането на правителството за основната фискална позиция и на рисковете, свързани с нея, остава неадекватно и в развитите икономики.[24]

В литературата още не е установена ясна зависимост между фискалната консолидация и структурните реформи. От една страна, правителство с нагласа към реформи би могло да използва времето, в което управлява, за да подобри структурното бюджетно салдо, за да предприеме реформи и в други области.[25] От друга страна, политическият капитал може да е достатъчен само за действия в една или две области, намалявайки по този начин вероятността за структурни реформи във времена на фискална консолидация.[26]

Не са много проучванията, които разглеждат ефекта от лихвените проценти върху провеждането на реформи. Dias Da Silva et al. установяват за някои области и параметри на реформи, че по-ниските краткосрочни лихвени проценти може да се асоциират с по-голяма вероятност за провеждане на реформи. При други параметри няма значителна зависимост. Значителната обратна зависимост може да се тълкува като очакван положителен ефект от по-ниските лихвени проценти върху бюджетното салдо на сектор „държавно управление“ (по линия на донякъде по-ниската цена на финансиране на държавата) или върху икономическия растеж и работните места, което от своя страна осигурява на определящите фискалната политика повече свобода на действие за компенсиране на частта от населението, която е засегната от реформите.[27]

Реформите на стоковия пазар принципно създават предпоставки за реформи на трудовия пазар.[28] Това съответства на аргумента, че реформите на трудовия пазар подобряват условията за либерализиране на законодателството за закрила на заетостта, доколкото като цяло увеличават възможностите за намиране на работа чрез улесняване появата на нови предприятия.[29] Същевременно реформите на стоковия пазар водят до по-ниски наеми и поради това е възможно да намалят съпротивата срещу реформите на трудовия пазар.[30]

В допълнение към вътрешните детерминанти натискът от страна на външни фактори също увеличава импулса за структурни реформи. Програмите за финансова помощ или европейските директиви в контекста на Единния пазар оказаха натиск върху националните правителства да извършват реформи на стоковите пазари.[31] Интензивността на реформите също е по-голяма в петте години преди присъединяването към Европейския съюз (ЕС), вероятно е свързано и с мотива да се покрият критериите за присъединяване, докато за годините след присъединяването е вярно обратното.[32]

В заключение, тези констатации предполагат, че всъщност лоши начални условия, неблагоприятна макроикономическа среда и външен натиск водят до по-реформаторска позиция. Нещо повече, изглежда, че като цяло една благоприятна политическа среда (например когато управляващата партия има мнозинство във всички камари на парламента и общите избори са достатъчно далечна перспектива) улеснява провеждането на структурни политики. Освен това съгласно някои проучвания една стимулираща парична политика се свързва с повече проведени реформи, но зависимостта невинаги е силна. Що се отнася до фискалната политика, посоката на въздействие върху провежданите реформи изглежда зависи от подложената на анализ сфера на политиката.

Динамика на парите и развитие на финансовия сектор

През 2017 г. динамиката на финансовите пазари в еврозоната се определяше главно от добрите макроикономически перспективи, както и от продължаващата политика на допълнително парично стимулиране, провеждана от ЕЦБ. Поради това лихвените проценти на паричните пазари и доходността на дългосрочните облигации останаха на много ниски равнища. Освен това цените на акциите както на банките, така и на нефинансовите предприятия (НФП) се повишиха значително, тъй като по-добрите макроикономически перспективи намериха израз в очаквания за по-висока печалба и в по-голяма склонност към риск. Растежът на парите беше силен и съпроводен с продължаващо постепенно възстановяване на растежа на кредитите.

Лихвените проценти на паричните пазари в еврозоната се стабилизираха на много ниски равнища

На фона на непроменената лихвена политика на ЕЦБ и продължаващото прилагане на стимулираща парична политика през цялата 2017 г. лихвените проценти на паричния пазар останаха на извънредно ниски равнища.

ЕОНИА – индексът на средния лихвен процент по овърнайт кредити в евро, остана стабилен, средно около -36 базисни точки (виж графика 14), а тримесечният междубанков лихвен процент „продава“ (ЮРИБОР) отбеляза лек спад и се стабилизира на около -33 базисни точки. Тази динамика бе в съзвучие с тенденцията към нарастване на свръхликвидността на банковия сектор в еврозоната в резултат от нестандартните мерки на ЕЦБ по паричната политика. През годината свръхликвидността нарасна с 600 млрд. евро и достигна равнища от около 1800 млрд. евро към края на 2017 г. (виж също раздел 2.3). На паричния пазар на обезпечени инструменти котираните лихви по репо сделки срещу обезпечение с инструменти, емитирани от държави в еврозоната, останаха все така на различни равнища. Някои лихви по репо сделки бяха близо до нивото на лихвата на ЕЦБ по депозитното улеснение, а други останаха много по-ниски, отразявайки различните пазарни условия в отделните сегменти. Например засиленото търсене на висококачествени обезпечения се прояви в съществени изменения на лихвените проценти в края на всяко тримесечие.

 

Графика 14

Лихвени проценти на паричния пазар

(процент годишно; дневни данни)

Източници: ЕЦБ и „Блумбърг“.
Забележка: Последното наблюдение е за 3 ноември 2017 г.

Доходността на държавните облигации в еврозоната остана като цяло стабилна, а цените на акциите се повишиха значително

През 2017 г. доходността на държавните облигации в еврозоната остана като цяло стабилна, макар и средно по-висока в сравнение с 2016 г., отразявайки нетния ефект от постепенното подобряване на макроикономическите перспективи във вътрешен и в световен план (виж графика 15), намаляването на риска от дефлация, свързано с тези прогнози, и последователно провежданата стимулираща парична политика на ЕЦБ. Среднопретеглената спрямо БВП доходност на 10-годишните държавни облигации в еврозоната остана на равнище от 1,0% на 29 декември 2017 г. – без промяна спрямо средното равнище, отбелязано през декември 2016 г. Спредът между доходността на 10-годишните държавни облигации на страните от еврозоната и тази на 10-годишните германски облигации се сви особено за Португалия и Гърция поради повишаването на техния кредитен рейтинг през 2017 г.

 

Графика 15

Доходност на 10-годишни държавни облигации в еврозоната, САЩ и Германия

(процент годишно; дневни данни)

Източници: „Блумбърг“, Thomson Reuters Datastream и изчисления на ЕЦБ.
Забележки: Данните за еврозоната се отнасят за среднопретеглената спрямо БВП доходност на 10-годишните държавни облигации. Последното наблюдение е за 29 декември 2017 г.

Цените на акциите в еврозоната се повишиха силно през 2017 г. в условията на по-висок вътрешен и световен икономически растеж и ниски равнища на лихвените проценти. По-конкретно, широкият индекс на цените на акциите на НФП нарасна с 12% през 2017 г., а индексът на цените на банковите акции – с 14%. Цените на акциите на НФП в САЩ нараснаха с малко по-бързи темпове спрямо тези в еврозоната поради очаквания положителен ефект върху печалбата от планираното понижаване на корпоративните данъци. Въпреки това и в САЩ, и в еврозоната рисковите премии на акциите[33], измерващи по-високата доходност, търсена от инвеститорите, за да предпочетат акции пред дългосрочни облигации, остана значително по-висока, отколкото в началото на финансовата криза през 2008 г.

 

Графика 16

Индекси на фондовите пазари в еврозоната и в САЩ

(индекс: 1 ян. 2016 г. = 100)

Източник: Thomson Reuters Datastream.
Забележки: За еврозоната са показани EURO STOXX banks index и за НФП Datastream market index; за САЩ са показани S&P banks index и за НФП Datastream market index. Последното наблюдение е за 29 декември 2017 г.

Потоците външно финансиране за НФП и домакинства нараснаха

Като цяло условията за финансиране продължиха да подкрепят бизнес инвестициите. През 2017 г. потоците външно финансиране за НФП нараснаха и надвишиха средното равнище от 2016 г. (виж графика 17). В по-дългосрочна ретроспектива възстановяването им спрямо най-ниските равнища, достигнати през четвъртото тримесечие на 2013 г., бе подпомогнато от: 1) благоприятната цена на финансиране, включително облекчените условия за банково кредитиране; 2) продължаващото засилване на икономическата активност; и 3) големия брой сливания и придобивания. Освен това стимулиращата парична политика на ЕЦБ също допринесе за създаването на благоприятни условия за достъп на НФП до пазарно финансиране. По-конкретно, програмата за закупуване на активи от корпоративния сектор (CSPP), въведена през юни 2016 г., благоприятстваше нетната емисия на дългови ценни книжа от НФП (виж раздел 2.2).

 

Графика 17

Нетни потоци външно финансиране за нефинансови предприятия в еврозоната

(годишни потоци; млрд. евро)

Източници: Евростат и ЕЦБ.
Забележки: „Други кредити“ включва заеми от НПФИ (други финансови институции, застрахователни дружества и пенсионни фондове) и от останалия свят. Кредитите от ПФИ и от НПФИ са коригирани с продажбите на кредити и секюритизацията. „Други“ е разликата между „всичко“ и включените в графиката инструменти. Тя включва междуфирмени заеми и търговски кредити. Последното наблюдение е за третото тримесечие на 2017 г.

Източниците на небанково финансиране придобиха много по-голямо значение от началото на кризата.[34] Докато нетният поток от кредити от парични-финансови институции (ПФИ) показваше тенденция към намаляване и в отделни години по време и след края на кризата стана отрицателен, потокът на финансиране от други източници (например чрез емисията на листвани и нелиствани акции и дългови ценни книжа) остана положителен. Нарастващият дял на небанковото финансиране в общото финансиране за НФП в еврозоната отразява фактори както от цикличен, така и от структурен характер (виж каре 4). Въпреки това от 2014 г. насам нетният поток на кредитите от ПФИ за НФП отново бе положителен.

По отношение на обема заемите останаха най-важният инструмент за финансиране, предоставян от финансовия сектор в еврозоната като цяло, и съставляваха около 56% от всички заеми, предоставени на НФП през третото тримесечие на 2017 г. Притежаваните от финансовия сектор листвани акции възлизаха на около 29% от общите листвани акции, емитирани от НФП, като делът им бе малко по-голям в сравнение с 2013 г. Дълговите ценни книжа, държани от финансовия сектор (с изключение на Евросистемата), съставляваха около 68% от всички дългови ценни книжа, емитирани от НФП през третото тримесечие на 2017 г., което беше малко повече, отколкото през 2013 г. ПФИ останаха най-важните доставчици на заемно финансиране за НФП, като осигуриха около 73% от кредитите за НФП, предоставени от финансовия сектор като цяло през третото тримесечие на 2017 г., макар този дял да бе малко по-нисък в сравнение с 2013 г.[35]

Годишният темп на растеж на кредитите за домакинства, общо, също се ускори през 2017 г. и се дължеше предимно на кредитите от банки. От гледна точка на предназначението на банковите заеми кредитите за покупка на жилище несъмнено продължиха да имат най-голям принос за растежа на кредитите за домакинства като цяло. В същото време растежът на потребителските кредити набра инерция, а другите видове кредитиране отбелязаха спад.

В допълнение през първите три тримесечия на 2017 г. нетното благосъстояние на домакинствата се увеличаваше с високи темпове. По-конкретно, продължаващото поскъпване на жилищата доведе до значителни печалби от преоценка на притежаваните от домакинствата недвижими имоти (виж каре 6). Повишението на цените на акциите през 2017 г. доведе и до увеличаване на стойността на вложенията на домакинства във финансови активи и имаше значителен положителен принос за нарастването на нетното благосъстояние. Брутната задлъжнялост на домакинствата, измерена като процент от номиналния им брутен разполагаем доход, продължи да намалява през 2017 г., но още е доста над средното предкризисно равнище.

Растежът на парите остана като цяло стабилен

През 2017 г. растежът на широките пари остана силен (виж графика 18). През декември 2017 г. годишният темп на растеж на М3 възлезе на 4,6% спрямо 5,0% в края на 2016 г. Наблюдаваният през 2017 г. растеж на широките пари съответстваше на устойчивия темп на нарастване на паричната маса от средата на 2015 г. Прирастът на М3 продължи да се определя от най-ликвидните му компоненти предвид ниските алтернативни разходи за вложения в ликвидни депозити в среда, която се характеризираше с извънредно ниски лихвени проценти и плоска крива на доходност. Продължаващото засилване на икономическата активност и нестандартните мерки на ЕЦБ, по-специално програмата за закупуване на активи (APP), бяха допълнителни важни фактори, определящи динамиката на парите в еврозоната. Растежът на М1, благоприятно повлиян от голямото увеличение на притежаваните от домакинства и НФП овърнайт депозити, остана като цяло непроменен на ниво от 8,6% през декември 2017 г. при 8,8% през декември 2016 г.

 

Графика 18

М3 и кредити за частния сектор

(годишно процентно изменение)

Източник: ЕЦБ.

Вътрешните източници останаха основният двигател за растежа на широките пари

Държавните облигации, закупени от Евросистемата (виж червените стълбчета в графика 19) главно по програмата за изкупуване на активи от публичния сектор, имаха положителен принос за растежа на М3. От април 2017 г. средномесечните покупки по APP намаляха с 20 млрд. евро и така имаха по-слабо отражение върху растежа на М3. В допълнение, вътрешните източници, различни от вземания от сектор „държавно управление“, оказаха положително въздействие върху растежа на М3 през 2017 г. (виж сините стълбчета в графика 19). За това допринесоха два фактора. Първо, продължаващото възстановяване на кредита за частния сектор (виж графика 18) оказа положително влияние върху растежа на М3. Този показател включва кредити от ПФИ за частния сектор и вложения на ПФИ в ценни книжа, емитирани от непарично-финансови институции (НПФИ) от частния сектор в еврозоната. Вложенията на ПФИ включват и закупените от Евросистемата дългови ценни книжа на НПФИ по програмата CSPP. Второ, устойчивото намаляване на дългосрочните финансови пасиви на ПФИ (без капитал и резерви), включени във вътрешни източници, различни от вземания от сектор „държавно управление“, подкрепяше растежа на М3. Годишният темп на изменение на тези пасиви беше отрицателен от второто тримесечие на 2012 г., донякъде поради отражението на целевите операции на ЕЦБ по дългосрочно рефинансиране, които може да са изиграли ролята на заместител на дългосрочното пазарно финансиране. Тази динамика се обясняваше и с относително плоската крива на доходност, свързана с мерките на ЕЦБ по паричната политика, поради които за инвеститорите беше по-неблагоприятно да държат дългосрочни депозити и банкови облигации. Обратно, продажбите на държавни облигации, осъществени от ПФИ в еврозоната (без Евросистемата), допринесоха за отрицателния годишен темп на изменение на вземанията на ПФИ (без Евросистемата) от сектор „държавно управление“ и така ограничиха прираста на М3 (виж зелените стълбчета в графика 19). Освен това нетните чуждестранни активи на ПФИ продължиха да затрудняват годишния растеж на М3 (виж жълтите стълбчета в графика 19).

 

Графика 19

М3 и неговите източници

(годишно процентно изменение; принос, процентни пунктове)

Източник: ЕЦБ.
Забележка: „Вътрешни източници, различни от вземания от сектор „държавно управление“, включват дългосрочните финансови пасиви на ПФИ (включително капитал и резерви), вземанията на ПФИ от частния сектор и други източници.

Каре 4 Структурният фактор при финансирането за НФП и домакинства в еврозоната

Структурата на финансиране за сектора на НФП има централна роля за преноса на мерките по паричната политика върху реалната икономика и за устойчивостта на последната спрямо шокове. За разлика от САЩ, където пазарното финансиране играе ключова роля, частният нефинансов сектор в еврозоната разчита предимно на банки, за да финансира разходите си.

Делът на кредитите от банки (или ПФИ) в общия размер на външното финансиране за НФП в еврозоната намаля значително след 2007 г. По отношение на обемите банковите заеми формираха 12,4% от външното финансиране за НФП през третото тримесечие на 2017 г. (виж таблица А), което е с 4,1 процентни пункта по-малко, отколкото през 2007 г.[36] В същото време делът на банковите кредити в дълговото финансиране за НФП остана 27,7% през третото тримесечие на 2017 г., или с 9,2 процентни пункта по-малък, отколкото през 2007 г.[37] Делът на банковите заеми като процент от външното и дълговото финансиране за НФП и понижаването на този дял са значително по-големи, когато се изключи вътрешносекторното финансиране. По този критерий делът на банковите заеми остава 44,9% от дълговото финансиране за НФП през 2017 г. спрямо 59,5% през 2007 г. Спадът на банковото финансиране за НФП в периода 2007–2017 г. се дължи главно на промени в структурата на финансиране на големите предприятия. Обратно, малките и средните предприятия, които са гръбнакът на икономиката на еврозоната, продължават да се финансират предимно с банкови кредити. Дълговите ценни книжа, емитирани от НФП, заемите от НПФИ и заемите от останалия свят съставляваха общо 13,0% от външното финансиране и 29,2% от дълговото финансиране за НФП през третото тримесечие на 2017 г. В сравнение с 2007 г. техните дялове във външното и дълговото финансиране за НФП са се повишили съответно с 4,0 и 9,1 процентни пункта. Заемите от НПФИ и от останалия свят включват също заеми, предоставени от дружества със специална инвестиционна цел, предлагащи финансиране, на техните дружества майки, финансирани чрез емитирани от техни дъщерни предприятия дългови ценни книжа.[38] Листваните акции, нелистваните акции и другите капиталови инструменти, емитирани от НФП, съставляваха на свой ред 55,4% от външното финансиране за НФП през третото тримесечие на 2017 г. Като цяло общият им дял остава непроменен от 2007 г., тъй като ограничаващото влияние на ниското равнище на цените на акциите по време на кризата беше компенсирано от нетна емисия на акции и по-големи неразпределени печалби.[39]

 

Таблица А

Структура на баланса на нефинансовите предприятия от еврозоната

(процент на непогасените салда от всички пасиви)

Източници: ЕЦБ и изчисления на ЕЦБ.
Забележки: Последното наблюдение е за третото тримесечие на 2017 г. „Общо пасиви на НФП“ включва от „други изискуеми задължения“ само търговските вземания. В националните сметки пасивите, общо, включват капитала по пазарна стойност. „Заеми от НПФИ“ включват заеми, отпуснати на НФП от други финансови институции (ДФИ) и застрахователни дружества и пенсионни фондове (ЗДПФ). „Вътрешносекторно финансиране“ включва междуфирмени заеми и търговски кредити. „Други“ се отнася за разликата между „общо“ и инструментите, включени в графиката. Общото дългово финансиране представлява общото финансиране минус листваните и нелистваните акции и емитираните други капиталови инструменти.

Дяловете на кредитите от банки и от ДФИ в общите заеми на домакинства от еврозоната на практика останаха непроменени през последните 10 години. Що се отнася до обемите, кредитите от банки и от ДФИ формираха съответно 86,4% и 7,9% от общия размер на кредитите, предоставени на домакинства през третото тримесечие на 2017 г. (виж графика А). Повечето банкови кредити за домакинства (75,3% от всички банкови кредити за сектор „домакинства“) са за покупка на жилище. Остатъкът е съставен от потребителски кредити (т.е. заеми за лично потребление на стоки и услуги) и от остатъчната категория „други кредити за домакинства“ (например за семеен бизнес и за образователни цели). Техните дялове са 11,7% и 13,0% от общия размер на банковите заеми, предоставени на домакинства. Предвид структурата им по цел на използване най-голямата част от банковите кредити за домакинства в еврозоната са с дългосрочен матуритет. Други източници на финансиране са заеми от ДФИ и ЗДПФ. ДФИ например включват небанкови институции, специализирани в предоставяне на потребителски кредити, и дружества със специална инвестиционна цел (ДСИЦ), занимаващи се със секюритизация на ипотечни и потребителски кредити, предоставени от банки, докато ЗДПФ предоставят жилищни кредити. Тези институции обаче имат значима в количествено отношение роля за предоставянето на финансиране за домакинства само в ограничен брой държави от еврозоната.

 

Графика А

Структура на баланса на домакинствата в еврозоната

(процент на непогасените салда от всички отпуснати кредити)

Източници: ЕЦБ и изчисления на ЕЦБ.
Забележки: Последното наблюдение е за третото тримесечие на 2017 г. „Други“ се отнася за разликата между всички и включените в графиката сектори на кредитора.

Нарастващият дял на небанковото финансиране в общото външно финансиране на НФП в еврозоната от 2008 г. насам отразява циклични и структурни фактори. В миналото фирмите разчитаха предимно на кредитите от банки за новото си външно финансиране.[40] Нетният поток на финансиране от банки за предприятия намаля в еврозоната до равнищата от Голямата рецесия и от финансовата криза и кризата с държавния дълг в еврозоната, преди да започне постепенно да се възстановява (виж графика Б). Спадът на банковото кредитиране отразяваше фактори, свързани както с търсенето, така и с предлагането. Свиването на икономическата активност и необходимостта от оздравяване на балансите намалиха търсенето от НФП на кредити, а влошената способност на фирмите да обслужват дълга си и влошаването на балансите на банките доведоха до повишаване на кредитните стандарти и спад в предлагането на кредити.[41] Освен това по време на кризата НФП увеличиха нетните си емисии на дългови ценни книжа, за да компенсират ограничения достъп до банкови кредити, а напоследък и за да се възползват от благоприятните условия за пазарно финансиране, подпомагани от програмата на ЕЦБ за закупуване на активи от корпоративния сектор. Кредитирането на фирми от ДФИ също нарасна, отразявайки увеличението на кредитите, предоставяни от финансиращи дружества със специална инвестиционна цел на техните дружества майки. Същевременно НФП все по-често прибягваха до търговски кредити и вътрешносекторни заеми и финансираха по-голям дял от дейността си с вътрешно генерирани средства и повече неразпределени печалби, за да смекчат неблагоприятния ефект от ограниченото предлагане на кредити върху достъпа до външно дългово финансиране. Като цяло след началото на кризата източниците на небанково финансиране придобиха много по-голямо значение.

 

Графика Б

Външно финансиране за нефинансови предприятия от еврозоната по видове инструменти

(годишни потоци; млрд. евро)

Източници: ЕЦБ и изчисления на ЕЦБ.
Забележки: Последното наблюдение е за третото тримесечие на 2017 г. Общото финансиране на НФП включва от „други изискуеми задължения“ само търговските кредити. „Заеми от НПФИ“ включва кредитите, отпуснати на НФП от ДФИ и ЗДПФ. „Вътрешносекторно финансиране“ включва междуфирмени заеми и търговски кредити. „Други“ се отнася за разликата между всички и инструментите, включени в графиката.

Сектор „домакинства“ в еврозоната продължава да финансира покупките си на недвижими имоти и потребителски стоки за дълготрайна употреба предимно чрез банкови кредити и за разлика от сектора на предприятията не прибягва до други източници на финансиране. В еврозоната общият размер на кредитите, отпуснати на сектор „домакинства“, намаля при избухването на Голямата рецесия и стана отрицателен след финансовата криза и кризата с държавните дългове в еврозоната. Както и при НФП, кризата доведе до спад на банковото кредитиране за домакинствата (виж графика В), което се отрази върху факторите на търсенето и предлагането. В същото време спадът на заемите на ДФИ за домакинства беше по-голям, отколкото при банковото кредитиране, и за разлика от банковите кредити тези от ДФИ не са се възстановили след кризата. Това се дължи главно на два фактора. Първо, необходимият на банките кредитен растеж за поддържане на секюритизацията на заемите, на която се дължат голяма част от кредитите на ДФИ за домакинства, се стопи. Второ, важната роля на дружествата със специална инвестиционна цел при трусовете на финансовите пазари и регулаторните промени доведоха до свиване на търсенето и предлагането на секюритизирани продукти.

 

Графика В

Предоставени заеми за домакинства от еврозоната по сектор на кредитора

(годишни потоци; млрд. евро)

Източници: ЕЦБ и изчисления на ЕЦБ.
Забележки: Последното наблюдение е за третото тримесечие на 2017 г. „Други“ се отнася за разликата между всички и включените в графиката сектори на кредитора.

Като цяло по-съществената роля на източниците на небанково финансиране при външното финансиране за НФП може да ускори процеса на предаване на паричната политика. В частност някои НПФИ може да коригират рисковите си експозиции по-гъвкаво от банките в отговор на промените в бизнес и финансовия цикъл. Остава да се види обаче дали текущата тенденция към по-скоро пазарно ориентиран модел на финансиране за реалната икономика ще продължи и след пълното възстановяване на банковото кредитиране. Същевременно по-голямата диверсификация на източниците на финансирането за предприятия може да ги е направила по-слабо уязвими към евентуален бъдещ спад в предлагането на банкови кредити или по отношение на достъпността на източниците за пазарно финансиране. Обратно, външното финансиране на домакинствата остава зависимо от банковото кредитиране, тъй като финансирането от други източници остава ограничено.

Паричната политика: търпение, настойчивост и благоразумие

Предприетите през последните години от ЕЦБ мерки по паричната политика бяха насочени към подпомагане на икономическото възстановяване в еврозоната и връщане на инфлацията в средносрочен хоризонт към равнище под, но близо до 2%, съответстващо на ценовата стабилност. Мерките бяха ефективно прехвърлени върху условията за финансиране на домакинствата и фирмите. През 2017 г. балансовото число на Евросистемата продължи да нараства, което се дължи най-вече на действащата програма за закупуване на активи (APP) и на целевите операции по дългосрочно рефинансиране.

Позицията по паричната политика: много съществено парично стимулиране

Икономическото възстановяване продължи да укрепва в началото на годината, но ниската базисна инфлация изискваше твърда политика

След решенията на Управителния съвет от декември 2016 г. ефектът от мерките на ЕЦБ по паричната политика продължи ефективно да се прехвърля върху пазарното финансиране и кредитните условия за фирмите и домакинствата от еврозоната (виж раздел 2.2).[42] Въпреки че в началото на годината рисковете пред икономическата прогноза станаха по-слабо изразени, те се запазиха клонящи към надценяването ѝ и бяха свързани предимно с глобалната среда, политическата несигурност и продължаващата слабост на балансите в някои сектори. Освен това перспективата за възходящ тренд на инфлацията още зависеше от преобладаващите много благоприятни условия за финансиране, които в голяма степен се определяха от стимулиращата позиция по паричната политика.

Съпоставянето на резултатите от икономическия анализ с постъпващите от паричния анализ сигнали потвърди, че за да се породи траен и самоподдържащ се натиск за повишаване на инфлацията в еврозоната, е необходима много висока степен на парично стимулиране независимо от нарастващата устойчивост на икономическото оживление. Това налагаше провеждането на твърда политика от страна на Управителния съвет, който препотвърди решенията, приети на заседанието му по паричната политика от декември 2016 г. Те включваха запазване без промяна на основните лихвени проценти на ЕЦБ (виж графика 20) и потвърждаване на заложения темп и хоризонт на покупките по APP и на ориентира на Управителния съвет за лихвените проценти по паричната политика и APP.

 

Графика 20

Основни лихвени проценти на ЕЦБ

(процент годишно)

Източник: ЕЦБ.
Забележка: Последното наблюдение е за 31 декември 2017 г.

Ориентирът за лихвените проценти претърпя промени в отговор на подобрената оценка на риска и намалялата вероятност за настъпване на непредвидени неблагоприятни събития

Към средата на 2017 г. икономическото възстановяване отбеляза по-нататъшен напредък и прогнозата за растежа на производството сочеше ускоряване с малко по-бързи от очакваните в предходни прогнози темпове, обхващайки нови държави и сектори. В съответствие с това Управителният съвет промени през юни 2017 г. оценката си за рисковете пред прогнозата за растежа и ги определи като в общи линии балансирани. Предвид по-стабилната и ускорена динамика на растежа рисковете от надценяване на прогнозата за ценовата стабилност, свързани с настъпването на събития с малка статистическа вероятност, също намаляха, а с тях почти отпадна и вероятността за сбъдване на много неблагоприятни сценарии, като например свързаните с риск от дефлация.

За да синхронизира съобщенията си с подобрената оценка на риска, през юни 2017 г. Управителният съвет взе решение да не посочва възможност за допълнителни понижения на лихвените проценти в своя ориентир за очакваната динамика на основните лихви на ЕЦБ, което до този момент свидетелстваше за възможна реакция на паричната политика спрямо крайно сериозни непредвидени обстоятелства. В същото време обаче Управителният съвет подчерта, че е необходимо търпение, докато се засили натискът за повишаване на инфлацията. Той отново потвърди ангажимента си да прояви настойчивост в провеждането на мерките по паричната политика, за да запази много високата степен на парично стимулиране, която все още е необходима за постигане на трайна промяна в тренда на инфлацията.

Предоставянето на общ ориентир за нивото на основните лихвени проценти и за темпа на закупуване на активи по принцип отразява значимостта на взаимодействието между отделните инструменти на политиката с оглед определянето на позицията по паричната политика. Всъщност различните елементи на широкомащабния пакет от мерки по паричната политика се допълват и взаимно усилват действието си, за да запазят силно стимулиращите условия за финансиране, необходими, за да се осигури устойчиво връщане на инфлацията в средносрочен хоризонт на равнища под, но близо до 2%. Във връзка с това предоставеният през 2017 г. от Управителния съвет ориентир беше свързан не само с условията, при които стимулиращите мерки биха били отменени, но и с последователността на промените в мерките по паричната политика.

През октомври мерките по паричната политика бяха отново калибрирани при запазване на много благоприятните условия за финансиране

Информацията, постъпила през третото тримесечие на 2017 г., включително септемврийските макроикономически прогнози на експертите на ЕЦБ, продължи да сочи стабилен и широкообхватен икономически подем по държави и сектори. Неотслабващата инерция на растежа бе допълнителен аргумент в подкрепа на убедеността на Управителния съвет, че инфлацията постепенно ще бъде насочена в средносрочен хоризонт към равнище под, но близо до 2%, ако се запазят много благоприятните условия за финансиране. Същевременно динамиката на инфлацията остана слаба, а измерителите на базисната инфлация още не показваха по-убедителни признаци за устойчиво възходящ тренд. Слабата динамика на инфлацията може да се счита показателна за запазилия се значителен застой на стоковия и трудовия пазар независимо от леко ускорения растеж на заплатите. Затова благоразумието диктуваше, че още е нужна голяма степен на парично стимулиране, за да се осигури трайна корекция в тренда на инфлацията, която да даде основание за рекалибриране на инструментите на паричната политика след края на годината.

Ето защо през октомври 2017 г. Управителният съвет прие редица решения за постигане на целта за ценовата стабилност.

  • Първо, той отново подчерта, че основните лихвени проценти на ЕЦБ се очаква да останат на сегашните си равнища за продължителен период от време и доста след предвидения краен срок за нетните покупки на активи.
  • Второ, по-добрите перспективи за икономиката и нарастващата увереност за конвергенцията в темповете на инфлация позволи на Управителния съвет да намали интензивността на APP. Решено бе покупките на активи да продължат да се провеждат с месечен обем от 30 млрд. евро от януари 2018 г. до края на септември 2018 г., а при необходимост и след това, но при всички случаи докато Управителният съвет не установи трайна корекция в траекторията на инфлацията. Освен това Управителният съвет препотвърди ангажимента си да увеличи размера и/или продължителността на APP, ако перспективите станат по-неблагоприятни или финансовите условия престанат да съдействат за по-нататъшен напредък към устойчива корекция на инфлацията.
  • Трето, той обяви, че реинвестирането на постъпленията по главници на ценни книжа с настъпил падеж, закупени по APP, ще се извършва за продължителен период от време след преустановяването на нетните покупки на активи и при всички случаи, докогато е необходимо. Предвиждаше се, че запазването на размера на закупените активи ще допринесе за поддържането както на благоприятни условия на ликвидност, така и на подходяща позиция по паричната политика.
  • Четвърто, провеждането на тръжните процедури с фиксиран лихвен процент и пълно разпределение при операциите по рефинансиране беше удължено поне до края на последния период на поддържане на резервите през 2019 г., за да се гарантира все така гладкото провеждане на паричната политика, като се запазят и благоприятните условия на паричните пазари в еврозоната.

Продължаващата значителна по размер парична подкрепа, осигурявана от допълнителните нетни покупки на активи, от големия обем придобити активи и предстоящите реинвестиции, както и от ориентира за лихвените проценти, се очакваше да доведе до запазване на много благоприятните условия за финансиране, които още бяха необходими, за да се подкрепи устойчивото връщане на инфлацията в средносрочен хоризонт към равнища под, но близо до 2%, съответстващи на ценовата стабилност.

Каре 5 Бенчмаркове за паричния пазар на еврозоната: последни промени

Бенчмарковете за финансовите инструменти може да се дефинират най-общо като индекси, използвани като референтна величина за определяне на дължимата сума по финансов инструмент или договор, или на стойност на финансов инструмент. Един от най-широко използваните референтни показатели за инструментите на паричния пазар в света е ЛИБОР (лондонски междубанков лихвен процент), а най-често използваните в Европа са ЮРИБОР (междубанков лихвен процент за кредити в евро) и ЕОНИА (индекс на средния лихвен процент по овърнайт кредити в евро). Тези референтни показатели се определят на базата на доброволно предоставяни от групи банки входящи данни под формата на експертно оценени преобладаващи пазарни цени (котировки) за ЮРИБОР или на базата на реални трансакции за ЕОНИА.

През последните години ЕЦБ следи отблизо и играе активна роля в реформата на референтните лихвени проценти, тъй като за ефективното функциониране на финансовата система и предаването на паричната политика са необходими надеждни ориентири. Финансовите пазари разчитат в значителна степен на референтните показатели като отправна точка при финансови договори, например ипотечни кредити, ценни книжа с плаващ лихвен процент или дериватни инструменти. Референтните показатели са и в основата на ежедневното оценяване на редица финансови инструменти. Ето защо неподдържането на обосновани и надеждни референтни показатели може да дестабилизира пазара с евентуални значими последици за финансовата стабилност.

Референтните лихвени проценти в еврозоната и извън нея са в процес на дълбоки реформи. Тези реформи се ръководят в голяма степен от набор от принципи, издадени през 2013 г. от Международната организация на комисиите за ценни книжа (IOSCO) в отговор на скандалите във връзка с манипулирането на ЛИБОР, както и от приемането на така наречения Регламент на ЕС относно бенчмарковете. В Европа най-широко използваните референтни показатели ЮРИБОР и ЕОНИА са обект на реформи, инициирани от техния администратор – Европейския институт за паричните пазари (EMMI). В резултат от тези реформи е възможно през следващите години да се наложи пазарните практики и договори да се адаптират към нови условия.

Що се отнася до ЮРИБОР – междубанковия референтен показател за необезпечени кредити в евро, който се публикува за матуритети от 1 седмица до 12 месеца, EMMI предложи планове за обвързване на методологията си с трансакции вместо с котировки. В началото на 2017 г. проведеният тест за потвърждаване пригодността на методология, изцяло базирана на трансакции, се провали поради недостатъчните обеми на паричния пазар. Затова EMMI понастоящем работи с пазарните участници по евентуална хибридна методология за ЮРИБОР, която ще комбинира данни за трансакции с експертни оценки. Разработването на хибридната методология и оценката на въздействието следва да приключат до средата на 2018 г., след което ще се проведе допитване до заинтересованите страни. Междувременно настоящата методология, основана на котировки, ще продължи да се използва за изчисляване на ЮРИБОР.

Що се отнася до ЕОНИА, представляваща необезпечен междубанков бенчмарк, изцяло базиран на овърнайт сделки, на 1 февруари 2018 г. след проучване на необезпечения паричен пазар EMMI обяви, че задълбоченият преглед на ЕОНИА е неуместно да продължи, тъй като обемите на междубанковото кредитиране са ниски, а активността – ограничена. Освен това EMMI подчерта, че ако пазарните условия не се променят, не може да бъде гарантирано съответствието на бенчмарка с Регламента на ЕС относно бенчмарковете. EMMI също посочва, че при необходимост може да оцени възможностите за адаптиране на параметрите на методологията спрямо набелязаното подобряване на обосноваността на ЕОНИА.

Обосноваността както на ЮРИБОР, така и на ЕОНИА, които разчитат на доброволното съдействие на банките, става все повече обект на безпокойство, тъй като с течение на времето банките, оказващи съдействие, намаляват. От тези банки се очаква ежедневно да отчитат котировките на базата на експертни оценки (при ЮРИБОР) или сделките си с необезпечени овърнайт кредити на междубанковия пазар (при ЕОНИА). Наскоро обаче няколко банки напуснаха едната или другата група, посочвайки като основна причина това, че процесът на реформи натоварва прекомерно собствените им процедури. Освен това ангажираността с бенчмарка поражда задължения и носи репутационен риск.

Регламентът на ЕС относно бенчмарковете може да бъде само временен предпазен механизъм, в случай че банките продължат да напускат групите, предоставящи входящи данни. Специални разпоредби от регламента се отнасят за референтни показатели като ЮРИБОР и ЕОНИА, които се определят като „критично важни“[43]. Следва да се отбележи, че регулаторният орган, който в случая с ЕОНИА и ЮРИБОР е белгийският Орган за финансови услуги и пазари, може да изиска задължително предоставяне на входящи данни за формиране на бенчмарковете, ако представителността му е застрашена например от оттеглянето на групите банки. Макар това решение да предоставя защитен механизъм, приложението му е ограничено до максимум двегодишен период и следователно не може да се счита за дълготрайно решение, ако жизнеспособността на такъв бенчмарк бъде застрашена.

С оглед на важността пазарите да разполагат с обосновани и надеждни бенчмаркове на 21 септември 2017 г. ЕЦБ обяви, че до 2020 г. ще публикува лихвен процент по необезпечените овърнайт сделки въз основа на данни, събирани в съответствие с Регламента относно статистиката на паричните пазари. Лихвеният процент ще допълва съществуващите референтни лихвени проценти, получени от частния сектор, и ще служи като предпазен референтен лихвен процент. През следващите две години EЦБ ще дефинира параметрите на лихвения процент, ще разработи методологията за изчисляването му и ще тества неговата коректност. Междувременно ЕЦБ ще инициира открито обсъждане, включващо обществени допитвания. Първото обществено допитване започна на 28 ноември 2017 г. с цел събиране на мнения от заинтересованите страни относно основните характеристики на лихвения процент и времето на публикуването му.

Беше положено началото и на отделна инициатива на паричния пазар на еврото, при която новосъздадена работна група по въпросите на безрисковите лихвени проценти в евро ще предостави платформа на частния сектор за обсъждане на минималните ставки и на въпроси, свързани с прехода към възможни алтернативни краткосрочни лихвени проценти в евро. Работата на тази група има за цел да контролира изпълнението на препоръките на Координационната група за публичния сектор към Съвета за финансова стабилност (СФС) от юли 2014 г. за определяне и приемане на един или повече безрискови лихвени проценти за всяка основна валутна зона. Работната група ще се състои от субекти от частния сектор и ще бъде председателствана от представител на частния сектор. Тя ще бъде подпомагана от публичните власти, а секретариатът ѝ ще бъде осигурен от ЕЦБ[44].

Ефективното прехвърляне на мерките по паричната политика на ЕЦБ върху икономиката

Преносът на мерките по паричната политика, прилагани от юни 2014 г. насам, продължи да подкрепя условията за кредитиране на фирми и домакинства и през 2017 г. засили кредитните потоци в рамките на еврозоната. Продължаващите покупки на активи по APP, непроменените ниски основни лихвени проценти, ориентирите за тези два инструмента, както и целевите операции по дългосрочно рефинансиране (целеви ОДР) осигуриха много благоприятни условия за финансиране и остават ключов фактор за укрепване на икономическото възстановяване на еврозоната.

Прилагането на APP продължи безпроблемно както по програмите за изкупуване на активи от частния сектор, включващи програмата за закупуване на обезпечени с активи ценни книжа (ABSPP), програмата за закупуване на активи от корпоративния сектор (CSPP) и третата програма за закупуване на обезпечени облигации (CBPP3), така и по програмата за покупки от публичния сектор (PSPP). Последната програма се отнася за облигации, емитирани от централни и регионални правителства на държави от еврозоната, агенции и наднационални органи. Обемите на покупките като цяло съответстват на поставените от Управителния съвет месечни цели и възлизат на 80 млрд. евро месечно от януари до март и 60 млрд. евро месечно от април до декември (виж графика 21). Поради сезонните колебания на пазарната ликвидност през август и декември закупените обеми бяха под заложената месечна цел, но това се компенсира от малко по-големите обеми на покупките през останалата част от годината. На ниво държава месечните обеми на покупките също варираха слабо поради нарастващото значение на реинвестирането на средства от обратното изкупуване на облигации с настъпил падеж, започнало през март 2017 г. за ценни книжа, закупувани по PSPP. Като цяло в относително изражение месечните покупки се отклоняват незначително от целевите обеми. Обемът на държаните ценни книжа по PSPP според съответния критерий за оценка на разпределението на закупените обеми остана в пълно съответствие с предвидения алгоритъм за разпределение на капитала, като се имат предвид покупките на заместители и изглаждащият ефект от реинвестирането на облигации с настъпил падеж.

 

Графика 21

Месечни нетни покупки на активи и погашения по APP през 2017 г.

(млрд. евро)

Източник: ЕЦБ.
Забележки: Месечни нетни покупки по балансова стойност; размер на фактическите месечни погашения. Погашенията по главници на ценни книжа, закупени по PSPP, се реинвестират от Евросистемата гъвкаво и своевременно или през месеца, когато станат дължими, като се действа по метода на максималните усилия, или през следващите два месеца, ако пазарните условия на ликвидност налагат това.

Последната целева ОДР от втората поредица операции (ЦОДР-II) със сетълмент през март 2017 г. беше с брутен обем 233,5 млрд. евро, което означава нетно увеличение на ликвидността с 204 млрд. евро.[45] При всички ЦОДР-II (от ЦОДР-II.1 до ЦОДР-II.4) банките от еврозоната получиха кредити, възлизащи общо на 740,2 млрд. евро, или 62% от общия допустим размер на кредитиране в размер на 1200 млрд. евро.

Мерките по паричната политика оказват влияние върху икономиката чрез три канала за пренос: канал за сигнализиране, канал за преструктуриране на портфейлите и канал за пряк пренос.[46] Първо, APP засилваше доверието в ориентира на ЕЦБ относно очакванията на Банката да поддържа основните лихвени проценти на сегашните равнища за продължителен период от време. Отрицателният лихвен процент по депозитното улеснение засили ефекта от APP върху цялата крива на доходност, като понижи компонента на очакванията в дългосрочните лихвени проценти. Второ, APP накара инвеститорите да преориентират портфейлите си към по-рискови пазарни сегменти. Продължаващите покупки на активи заместиха инвестициите в средно- и дългосрочни облигации с резерви на централните банки, държани от банковия сектор, което означава намаление на риска за инвеститорите по линия на дюрацията (виж раздел 2.3). Придружаващото понижение на премиите за срочност създава стимули за разпределяне на инвестициите между други активи, като кредити за домакинства и предприятия. Това осигурява предаване на мерките по паричната политика и към кредитополучатели без пряк достъп до капиталовите пазари. Накрая, целевите ОДР са ефикасни посредством механизма за пряко въздействие. Лихвените проценти, които банките трябва да плащат по тези средства, зависят от кредитирането на фирми и домакинства, с което се осигурява преносът на благоприятни финансови условия. Освен това допълнителната нетна ликвидност спомогна за намаляване на пределната цена на финансирането за участващите банки.

Взети заедно, мерките по паричната политика, въведени от ЕЦБ от юни 2014 г., оказваха значително положително въздействие върху икономическите резултати на еврозоната. Цялостният ефект върху растежа на реалния БВП и инфлацията в еврозоната се оценява кумулативно за двата показателя на около 1,9 процентни пункта за периода 2016–2020 г.[47]

Мерките на ЕЦБ запазиха условията за финансиране много благоприятни

Мерките по паричната политика стабилизираха пазарните лихвени проценти на ниски равнища. Краткосрочните лихвени проценти на паричния пазар в еврозоната и доходността на дългосрочните държавни облигации бяха относително стабилни през цялата година (виж раздел 1.3). Тези условия бяха прехвърлени върху финансовите условия в цялата икономика посредством разгледаните по-горе три канала за пренос.

Цената на финансирането за банките остана много благоприятна през цялата 2017 г., значително под нивата преди задействането на пакета мерки на ЕЦБ за облекчаване на условията за кредитиране през юни 2014 г. (виж графика 22). Спредовете на доходност на облигациите, емитирани от банки в еврозоната, продължиха значително да се свиват (виж графика 23). Тази промяна беше подкрепена от последната целева ОДР (ЦОДР-II) през март, чрез която банките можеха да заместят част от своето пазарно финансиране с финансиране от целеви ОДР. Заедно тези промени продължиха да намаляват общата цена на финансиране за банките и доведоха до намаляване хетерогенността в цената на финансиране за банките в различните държави от еврозоната.

 

Графика 22

Обобщена цена на дълговото финансиране за банки

(обобщена цена на депозитите и финансирането с необезпечен пазарен дълг; процент годишно)

Източници: ЕЦБ, индекс Merrill Lynch Global и изчисления на ЕЦБ.

 

Графика 23

Спредове на корпоративни облигации с инвестиционен рейтинг

(базисни точки)

Източници: Markit и „Блумбърг“.
Забележки: Спредовете на корпоративни облигации се измерват чрез спредовете по суапове на активи. Вертикалните линии показват заседанията на Управителния съвет на 10 март и 21 април 2016 г. Индексите включват и подчинени облигации. Последното наблюдение е за 4 януари 2018 г.

Понижаващата се цена на финансирането за банки също оказа натиск за намаляване цената на финансиране за предприятия посредством канала за пряко въздействие, както и по-ниските безрискови лихвени проценти. Обобщените лихвени проценти по кредити за НФП и домакинства спаднаха под пазарните референтни лихвени проценти след обявяването на мерките на ЕЦБ за улесняване на кредитирането. Лихвените проценти по банкови кредити за НФП и домакинства се понижиха съответно със 123 и 108 базисни точки в периода юни 2014 г. – декември 2017 г. НФП с пряк достъп до капиталовите пазари също се възползваха от по-ниската доходност на корпоративните облигации, осигурена от CSPP. Спредовете на облигации на НФП с инвестиционен рейтинг спаднаха с 26 базисни точки през 2017 г., следвайки тенденциите при банки и застрахователни дружества (виж графика 23). Тези влияния се разпространиха и върху корпоративните облигации с неинвестиционен рейтинг, които не са допустими за покупки по CSPP, след като инвеститорите преструктурираха своите портфейли.[48]

 

Графика 24

Кредити на ПФИ за нефинансови предприятия и домакинства

(годишно процентно изменение; кредити за НФП и домакинства, сезонно и календарно изгладени данни; кредитите за нефинансовия частен сектор не са изгладени)

Източник: ЕЦБ.

Продължава възстановяването на кредитния растеж

Продължаващото подобряване на кредитните условия в еврозоната не само доведе до спад на лихвените проценти и свиване на спредовете, но и до нарастващи обеми на кредитиране за частния сектор и устойчив достъп на предприятията до облигационните пазари. Банките, участващи в проучването на банковото кредитиране в еврозоната, посочиха, че използват генерираната чрез APP допълнителна ликвидност главно за отпускане на кредити, което означава, че през 2017 г. предлагането на кредити продължава да се подобрява.[49] Освен това нетното търсене на кредити се повиши, след като банките смекчиха кредитните стандарти и общите условия по новите кредити, в частност тези за домакинства. В резултат продължи постепенното възстановяване на кредитирането за частния сектор в еврозоната. Същевременно, въпреки че се наблюдаваше известен напредък, консолидирането на банковите баланси и още високите равнища на необслужваните кредити в някои държави продължиха да затрудняват кредитния растеж.

Годишният растеж на банковите кредити за нефинансовия частен сектор, включващ домакинства и НФП, беше 2,8% през декември 2017 г. спрямо 2,2% през декември 2016 г. Годишният растеж на кредитите за НФП се повиши до 2,9% от 2,3% година по-рано, а на кредитите за домакинства – до 2,8% през декември 2017 г. спрямо 2,0% през декември 2016 г. Емисията на облигации на НФП със седалище в еврозоната остана стабилна, като деноминираните в евро нови емисии възлязоха на 199 млрд. евро спрямо193 млрд. евро през цялата 2016 г. (виж графика 25). Достъпът на НФП до капиталовите пазари продължи да бъде подпомаган от нетните покупки на корпоративни облигации по CSPP.

 

Графика 25

Брутна емисия на дълг от НФП в еврозоната

(млрд. евро)

Източници: Dealogic и изчисления на ЕЦБ.
Забележки: Данните включват облигации както с инвестиционен, така и с неинвестиционен рейтинг. „Емисия в евро“ означава нови деноминирани в евро емисии на НФП със седалище в еврозоната. „Емисия във всички валути“ се отнася за всички нови емисии на НФП със седалище в еврозоната.

Мерките по паричната политика на ЕЦБ също подобриха значително условията за кредитиране на малки и средни предприятия (МСП), които обикновено нямат пряк достъп до облигационните пазари. Последните резултати от Проучването на достъпа на предприятия до финансиране показват допълнително подобрение в условията на външно финансиране, следвайки тенденцията, наблюдавана и в предишни фази на изследването.[50] МСП потвърдиха по-голямата достъпност на финансиране от банки, включително нарастваща готовност за предоставяне на кредити с по-ниски лихвени проценти. МСП в големите държави от еврозоната отчетоха положителни нетни промени в достъпа до банкови кредити. За първи път от началото на проучването МСП възприемаха общите икономически перспективи като благоприятстващи достъпа до външно финансиране. Цената на финансирането за МСП също се понижи. Спредът между лихвените проценти по много малки заеми и тези по големи заеми се сви със 118 базисни точки в периода от края на май 2014 г. до декември 2017 г.

Промени в баланса на Евросистемата

Балансово число и структура на баланса на Евросистемата

От началото на финансовата криза през 2007–2008 г. Евросистемата предприе различни стандартни и нестандартни мерки по паричната политика, които с течение на времето оказваха пряко въздействие върху балансовото число и структурата на баланса ѝ. Тези мерки включваха обезпечени операции за предоставяне на финансови средства на контрагенти с първоначален матуритет до четири години, както и покупки на активи в различни пазарни сегменти с цел подобряване преноса на мерките по паричната политика и смекчаване на финансовите условия в еврозоната. До края на 2017 г. балансовото число на Евросистемата достигна рекордно висока стойност от 4,5 трлн. евро, нараствайки с 0,8 трлн. евро спрямо края на 2016 г.

Разширената програма за закупуване на активи и разпределянето на ликвидност с последната целева операция по дългосрочно рефинансиране през март 2017 г. доведоха както до нарастване на балансовото число, така и до промени в структурата на баланса. В края на 2017 г. статиите в актива на баланса, свързани с паричната политика, възлязоха на 3,2 трлн. евро, или 70% от общите активи в баланса на Евросистемата, спрямо 61% в края на 2016 г. Те включваха заеми за кредитни институции в еврозоната, съставляващи 17% от общите активи (спрямо 16% в края на 2016 г.), и ценни книжа, закупени за целите на паричната политика, в размер на около 53% от общите активи (спрямо 45% в края на 2016 г.), както се вижда на графика 26. Други финансови активи включваха главно: 1) чуждестранна валута и злато, държани от Евросистемата; 2) деноминирани в евро портфейли, държани за цели, различни от тези на паричната политика; и 3) спешна помощ за осигуряване на ликвидност, предоставяна от някои национални централни банки (НЦБ) от Евросистемата на платежоспособни финансови институции с временни ликвидни затруднения. Тези други финансови активи подлежат на вътрешни за Евросистемата отчетни изисквания и ограничения, произтичащи по-конкретно от разпоредбите, залегнали в различни правни текстове[51], за забрана за парично финансиране и за спазване на изискването да не са в противоречие с паричната политика.

От страната на пасива отражение бе наблюдавано главно в наличностите от резерви на контрагенти: в резултат от продължаващата стимулираща парична политика през 2017 г. те се увеличиха с 0,6 трлн. евро до 1,9 трлн. евро и в края на 2017 г. съставляваха 42% от пасивите спрямо 36% в края на 2016 г. Банкнотите в обращение намаляха в относително изражение до 26% (спрямо 31% в края на 2016 г.), макар че в абсолютно изражение нараснаха в съответствие с тренда на растеж от предходни години. Други пасиви, в това число капиталовата сметка и сметките за преоценка, спаднаха до 32% спрямо 33% в края на 2016 г., но като абсолютна стойност отчетоха увеличение с 0,2 трлн. евро (виж графика 26).

 

Графика 26

Изменения в консолидирания баланс на Евросистемата

(млрд. евро)

Източник: ЕЦБ.
Забележки: Положителните числа се отнасят за активите, а отрицателните – за пасивите. Линията на свръхликвидност е представена с положителни числа, макар че се отнася за сбора от следните позиции по пасива: наличие по текущи сметки на превишения на задължителните резерви и размер на използваното депозитно улеснение.

Среден матуритет на портфейлите и разпределение по активи и юрисдикции

От началото на APP ЕЦБ публикува на седмична база изменението на активите, държани по различните програми, съставляващи APP. Освен това тя публикува на месечна база разбивката на активите, закупени на първичните и вторичните пазари по CBPP3, ABSPP и CSPP. По PSPP ЕЦБ предоставяше данни за държаните ценни книжа по държава на емитента[52], включително среднопретегления матуритет.

В края на 2017 г. държаните по APP активи възлязоха на 2,3 трлн. евро.[53] От този обем държаните по ABSPP активи съставляваха 25 млрд. евро (1% от общия портфейл по APP), а държаните по CBPP3 активи бяха на стойност 241 млрд. евро (11% от общия портфейл по APP). От програмите за изкупуване на активи от частния сектор CSPP имаше най-значим принос за APP през 2017 г., с 82 млрд. евро нетни покупки. С това общо държаните по CSPP активи възлязоха на 132 млрд. евро, или 6% от всички държани по APP активи. През 2017 г. ЕЦБ започна да публикува пълен списък на всички държани по CSPP активи с имената на емитентите, датите на падеж и лихвените купони на облигациите, както и агрегирани данни по страни за държаните по CSPP активи за риск, рейтинг и сектор. Покупките по CSPP се извършват въз основа на референтен показател, отразяващ пропорционално всички допустими непогасени емисии. Това означава, че пазарната капитализация осигурява претегляне на всяка от различните юрисдикции емитенти в рамките на референтния показател.

PSPP съставляваше най-голямата част от APP, като възлезе на 1,9 трлн. евро, или на 83% от всички държани по APP ценни книжа, сравнено с 82% в края на 2016 г. По PSPP разпределянето на покупките за отделните юрисдикции се определя според капиталовия алгоритъм на ЕЦБ. В рамките на определените им индивидуални квоти ЕЦБ и НЦБ от еврозоната имат право на гъвкав избор да закупуват ценни книжа, емитирани от централни, регионални или местни правителства, от определени ведомства, установени в съответните юрисдикции, а при необходимост и от наднационални институции.

Среднопретегленият матуритет на ценните книжа по PSPP беше 7,7 години в края на 2017 г., или малко под отчетените 8,3 години в края на 2016 г., с някои разлики между отделните юрисдикции. По-късият среднопретеглен матуритет се дължи главно на решенията на Управителния съвет от декември 2016 г.: 1) да намали минималния остатъчен срок до падеж на допустимите по PSPP ценни книжа от две на една година; и 2) да позволи закупуването в необходимата степен на ценни книжа с доходност до падеж, по-ниска от лихвения процент на ЕЦБ по депозитното улеснение.

Дюрацията на активите, закупувани от Евросистемата, е важна в две отношения: от една страна, предоставяйки стимули на инвеститорите да преструктурират портфейлите си, тя позволява поглъщане на лихвения риск от пазара; а от друга, Евросистемата целѝ неутрално за пазара разпределение на активите, изкупувайки ценни книжа във всички допустими матуритети и всички юрисдикции по начин, отразяващ структурата на пазара на държавни облигации в еврозоната.

Евросистемата реинвестира погашения по главници на закупените по APP ценни книжа при настъпване на техния падеж. Реинвестициите по програмите за закупуване на активи от частния сектор продължиха през 2017 г. и възлязоха на 24,3 млрд. евро, а реинвестициите по PSPP започнаха през март 2017 г. и през годината възлязоха на 24,9 млрд. евро. Поради нарастващото значение на реинвестирането на средства през ноември 2017 г. ЕЦБ започна да публикува очакваните месечни погашения по APP на база плъзгащ се 12-месечен хоризонт.

Закупените по APP ценни книжа се предоставят за кредитиране, за да се подпомага осигуряването на ликвидност на облигационния и на репо пазара, без да се стига до излишно намаляване на нормалната активност на пазара на репо сделки. ЕЦБ публикува на месечна база агрегираното средномесечно салдо на заемите за Евросистемата. За да продължи да преодолява недостига на обезпечения на пазара, от декември 2016 г. Евросистемата започна да приема ограничени суми пари в брой като обезпечения по кредитни операции, освен ценните книжа, които по-рано бяха единствената допустима форма на обезпечение. Данни за агрегирания средномесечен обем на получените парични обезпечения също се публикуват от ЕЦБ на месечна база.

Динамика на операциите на Евросистемата по рефинансиране

Непогасеният обем от операциите на Евросистемата по рефинансиране се увеличи със 168,3 млрд. евро от края на 2016 г., достигайки 764,0 млрд. евро в края на 2017 г. Това може да се дължи в значителна степен на разпределянето на 233,5 млрд. евро при последната операция от ЦОДР-II през март 2017 г., което, макар да беше отчасти компенсирано от по-ниските обеми при основната операция по рефинансиране и от погашенията по ЦОДР-I през 2017 г., все пак доведе до голямо нетно увеличение на непогасената ликвидност. Среднопретегленият матуритет на ликвидността, осигурена посредством обратни операции за предоставяне на ликвидност, намаля от около 3 години в края на 2016 г. до около 2,7 години в края на 2017 г. След извършеното в началото на 2017 г. (март) разпределяне по последната операция от ЦОДР-II (с първоначален матуритет четири години) през останалата част от годината среднопретегленият матуритет на операциите на Евросистемата по рефинансиране се скъси.

Европейският финансов сектор: стабилен, но изправен пред предизвикателства

ЕЦБ извършва оценка на тенденциите във финансовата стабилност на еврозоната и на финансовите системи в ЕС, за да установява всички уязвими звена и източници на системен риск. Банката оказва също аналитична помощ на Европейския съвет за системен риск (ЕССР) в областта на финансовата стабилност и допринася за важни законодателни инициативи. За справяне с евентуална поява на системни рискове са разработени макропруденциални политики.

ЕЦБ изпълнява тези задачи съвместно с другите централни банки от Евросистемата и от ЕСЦБ. В рамките на ЕЦБ макро- и микропруденциалната функция са в тясна връзка при определянето на основните рискове и уязвими звена в европейския финансов сектор и по законодателни въпроси.

Рискове и уязвими звена във финансовата система на еврозоната

ЕЦБ представя анализа си за системните рискове в полугодишния си доклад Financial Stability Review (Преглед на финансовата стабилност).[54] Повечето индикатори за системна неустойчивост в еврозоната се запазиха ниски през 2017 г. (виж графика 27), като сочеха положително развитие на ситуацията с финансовата стабилност през годината. По-добрите икономически условия в еврозоната стимулираха пазарите на финансови активи и допринасяха за ниската колебливост при отделните класове активи през 2017 г. (виж също раздел 1). Неустойчивостта в банковия сектор на еврозоната остана слаба, тъй като инвеститорите очакваха рентабилността на банките да се подобри в резултат от по-значителния обем кредити и по-големите маржове по кредитите, при положение че икономическите перспективи продължат да се подобряват, а лихвените проценти се повишат. И обратно, системната неустойчивост на пазарите на държавни облигации се засили в началото на 2017 г. отчасти поради засилилата се политическа несигурност в някои държави от еврозоната. С резултатите от изборите в големи страни от еврозоната несигурността отслабна, което доведе до понижаване на индикатора за системна неустойчивост на пазарите на държавни облигации през втората половина на 2017 г. Иначе индикаторите за системна неустойчивост в еврозоната останаха ниски въпреки признаците за повишена геополитическа несигурност в света, свързана например с нарастващото напрежение на Корейския полуостров.

 

Графика 27

Съставни индикатори за системна неустойчивост на финансовите пазари и на пазарите на държавни облигации и вероятност за неизпълнение на задължения от две или повече банкови групи

(ян. 2010 г. – февр. 2018 г.)

Източници: „Блумбърг“ и изчисления на ЕЦБ.
Забележка: „Вероятност за неизпълнение на задължения от две или повече ГПБГ“ се отнася за вероятността за едновременно неизпълнение сред извадка от 15 големи презгранични банкови групи (ГПБГ) в период от една година.

На този фон през 2017 г. бяха идентифицирани четири основни риска за финансовата стабилност в еврозоната.

В началото ще изтъкнем, че вероятността от рязка и мащабна преоценка на глобалните рискови премии остана основен риск през 2017 г. Като цяло слабите колебания на финансовите пазари през годината, по-високите оценки на активите и по-ниските рискови премии на някои пазари сочеха засилено поемане на риск. По-конкретно, спредовете по книжата на най-рисковите емитенти на пазарите на държавни облигации останаха много тесни, което отразяваше увереността на пазарните участници, че спад в цените им е малко вероятен. Макар част от тези тенденции да бяха свързани с по-благоприятните макроикономически условия и така всъщност бяха обусловени от основни фактори, признаците за недостатъчна готовност на финансовите пазари да реагират спрямо евентуална бърза промяна в пазарните нагласи се засилиха.

Вторият основен риск беше свързан с перспективите за рентабилността на банките от еврозоната. Тя леко нарасна благодарение на по-високите нелихвени приходи. Възвръщаемостта на балансовия капитал на банките беше 3,2% за първите три тримесечия на 2017 г. спрямо 2,5% за същия период на предходната година. Показателите за платежоспособност също продължиха да се подобряват в съответствие със съотношението на капитала от първи ред, достигайки 14,5% през третото тримесечие на 2017 г. спрямо 13,9% през 2016 г.[55]

Мерките на ЕЦБ по паричната политика вероятно са оказали влияние върху рентабилността на банките посредством два основни канала. Първо, средата с ниски лихвени проценти допринася за свиването на лихвените маржове на банките, което води до намаляване на нетния лихвен доход. Второ, отрицателните лихвени проценти на ЕЦБ по депозитното улеснение водят до начисляване на преки наказателни лихви за свръхликвидност в банковата система на еврозоната като цяло. Въпреки това подобни отрицателни страни към днешна дата са като цяло неутрализирани от положителното влияние върху рентабилността на банките на стабилния и широкомащабен икономически подем. По-конкретно, разходите за провизиране на банките намаляват, тъй като качеството на кредитополучателите се повишава в резултат от подобряването на икономическите перспективи. Нещо повече, нарастващите обеми на кредитиране в условията на икономическо оживление, както и капиталовите печалби от нарастващите цени на активите стимулират рентабилността на банките. И накрая, въпреки че нееластичността на лихвените проценти по депозитите на дребно намалява, по депозитите на едро, и по-специално по тези от нерезиденти, често се начисляваха отрицателни лихви, с което се ограничаваше неблагоприятното влияние на отрицателния номинален лихвен процент върху нетния лихвен доход на банките. Като цяло нетният ефект от мерките по паричната политика върху рентабилността на банките от еврозоната през периода 2014–2017 г. (виж графика 28) остана ограничен, макар и с малки различия по държави.

 

Графика 28

Компоненти на рентабилността на банките

(2014–2017 г.; принос за възвръщаемостта на банковите активи, процентни пунктове)

Източник: Altavilla, C., D. Andreeva, M. Boucinha and S. Holton, Monetary policy, credit institutions and the bank lending channel in the euro area, Occasional Paper Series, ECB, под печат.
Забележки: Влиянието на паричната политика върху доходността на облигациите и съответният ефект върху лихвите и обемите на кредитите съответстват на макроикономическите прогнози на експерти на Евросистемата. Капиталовите печалби са изчислени на база данните, публикувани от Европейския банков орган. Числата за еврозоната са изчислени като претеглена средна от включените в извадката държави, като са използвани консолидирани банкови данни за теглото на банковата система на всяка от държавите в агрегата на еврозоната.

Независимо от тези положителни тенденции перспективите за оживление в банковия сектор останаха слаби. Това намери отражение и в относително по-ниските цени на акциите на банките от еврозоната, като пазарната им стойност остана значително по-ниска от балансовата. Съмненията, изразени от пазарите, бяха свързани главно с два фактора. Първо, редица предизвикателства от структурен характер продължиха да оказват влияние върху ефективността на разходите на много банки от еврозоната и върху възможностите за диверсификация на приходите. Второ, въпреки че през годината напредъкът в справянето с големия обем необслужвани кредити (виж графика 29) беше значителен, той остана неравномерен по банки и държави, като в някои от тях се наблюдаваше известно изоставане. Високият коефициент на необслужвани кредити продължи да оказва натиск върху рентабилността на банките както пряко, чрез големия размер на провизиите, така и косвено, тъй като необслужваните кредити използват възможностите на баланса.

ЕЦБ участваше в дебата относно справянето с предизвикателствата, които още стоят пред банковия сектор. Например една платформа за трансакции с необслужвани кредити би могла да допринесе за по-бързото изчистване на балансите на банките.[56] По подобен начин съвместните инвестиции от страна на частния сектор и държавата (съгласно разпоредбите относно държавната помощ) може да намалят информационната асиметрия между потенциалните купувачи и продавачи на необслужвани кредити.[57] Що се отнася до предизвикателствата от структурен характер, по-нататъшните консолидация и дигитализация на банковия сектор биха могли да помогнат за повишаване на ефективността на разходите. Действията за съкращаване на обемите от необслужвани кредити може да допринесат и за нарастване на презграничните банкови операции, което от своя страна ще доведе до диверсификация на приходите по географски региони.[58] Трансграничните сливания и придобивания по-специално могат да ускорят интеграцията в банковите услуги на дребно. В това отношение биха помогнали доизграждането на банковия съюз и прилагането на други мерки във финансовия сектор, като хармонизиране на разпоредбите, свързани с данъчното облагане и несъстоятелността.[59]

 

Графика 29

Необслужвани кредити по видове и сектор

(4 тр. 2014 г. – 2 тр. 2017 г., тримесечни данни, млрд. евро)

Източник: ЕЦБ – надзорни данни.
Забележки: Основаващи се на значимите институции. С МСП са означени малките и средните предприятия, а с НФП – нефинансовите предприятия.

Другите два запазващи се риска за финансовата стабилност бяха породени извън банковия сектор. Първо, опасенията, свързани с поносимостта на дълга на държавния и на частния сектор, се засилиха през първата половина на годината, след което се стабилизираха най-вече поради подобряване на икономическите перспективи и намаляване на несигурността относно икономическата политика след провеждането на парламентарни избори в големи държави от еврозоната. Задлъжнялостта на частния сектор в еврозоната се запази висока както в ретроспективен план, така и според международните стандарти, поради което по-специално фирмите ставаха уязвими при рязко повишаване на лихвените проценти. Второ, инвестиционните фондове в небанковия финансов сектор продължиха да се разрастват, тъй като входящите потоци бяха стимулирани от подобряващите се перспективи за икономическия растеж и от слабите колебания на финансовите пазари. Силно нараснаха и експозициите на инвестиционните фондове в ценни книжа с по-нисък рейтинг и по-дълъг срок, въпреки че ликвидните буфери на облигационните фондове продължиха да намаляват. Потоците към и от инвестиционни фондове могат да бъдат силно чувствителни към промени в нагласите на пазара. Европейското законодателство понастоящем не предвижда строги нормативни ограничения за ливъридж за алтернативните инвестиционни фондове, за разлика от предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа. С цел да се предотврати натрупването на рискове в сектора, разработването на правна рамка за хармонизирано въвеждане на макропруденциални лимити за ливъридж за алтернативните инвестиционни фондове продължи да бъде важна инициатива в процеса на разширяване на макропруденциалната политика извън банковия сектор.[60]

Структурен анализ на по-широкия финансов сектор в еврозоната, включващ застрахователни дружества, пенсионни фондове и юридически лица от нерегулирания банков сектор, потвърди, че небанковият финансов сектор продължава да се разраства. Това ставаше на фона на продължаващото оптимизиране на активите на банковия сектор, чието отражение върху общата ефективност на финансовата система несъмнено остана ограничено, с все още като цяло високи съотношения между разходите и приходите на банките.[61]

Каре 6 Динамика на пазарите на жилищни и търговски недвижими имоти в еврозоната

Цикличната експанзия на пазарите на жилищни недвижими имоти (ЖНИ) в еврозоната продължи и през 2017 г., като общо цените и ипотечното кредитиране нарастваха умерено. В общи линии уязвимостта на пазарите на ЖНИ изглежда ограничена в еврозоната като цяло, макар че постепенно нараства. По-специално, въпреки че през третото тримесечие на 2017 г. нарастването на номиналните цени на ЖНИ се ускори с над 4% на годишна база, то остана под историческата си средна и много под стойностите отпреди кризата (виж графика A). Повишението на цените на ЖНИ беше тласкано от силното търсене и все повече подпомагано от възстановяването на личните доходи. Изглежда, цените са в съответствие или сумарно леко надвишават основните показатели за еврозоната (виж графика A).[62] Докато годишният растеж на кредитирането за покупка на жилище продължи да се увеличава, към края на 2017 г. достигна над 3% на годишна база, задлъжнялостта на домакинствата постъпателно спада, стигайки до 58% от БВП през третото тримесечие на 2017 г. (виж графика Б).

 

Графика А

Годишен растеж на цените на жилищните недвижими имоти и надценеността им в еврозоната

(процент)

Източници: ЕЦБ и изчисления на ЕЦБ.
Забележки: Първият измерител за надцененост (жълтата линия) представлява средна величина от четири различни стойностни индикатора (съотношенията „цена/доход“ и „цена/наем“ и резултатите от модел за определяне цените на активи и от иконометричен (BVAR) модел), а вторият измерител за надцененост (червената линия) представлява средната от два стойностни индикатора (съотношението „цена/доход“ и резултата от иконометричния модел).

 

Графика Б

Заеми за домакинства за покупка на жилище и дълг на домакинствата в еврозоната

(процент)

Източници: ЕЦБ и изчисления на ЕЦБ.
Забележка: Последното наблюдение относно данните за заемите е за септември 2017 г., а относно дълга на домакинствата – за второто тримесечие на 2017 г.

Въпреки че са налице известни признаци за нарастване на уязвимостта на пазара на ЖНИ в еврозоната като цяло, ситуацията по държави е различна и през 2017 г. ЕЦБ поради възложената ѝ макропруденциална функция наблюдаваше внимателно положението във всички държави от еврозоната. Това се отнасяше най-вече за държавите, получили към края на 2016 г. предупреждения от ЕССР.[63]

През 2017 г. националните органи в няколко държави предприеха или приведоха в действие макропруденциални мерки срещу уязвимостта на пазара на ЖНИ:

  • във Финландия от януари 2018 г. бе въведено ново минимално ниво от 15% за средното рисково тегло при жилищни ипотечни кредити, приложимо от кредитни институции, които използват вътрешнорейтингов подход. Мярката ще бъде в сила две години, ще обхваща кредити за закупуването на жилищен имот във Финландия и ще се прилага на консолидирана основа;
  • в Литва разпоредбите, определящи основните кредитни стандарти – включително изискването за изчисляване на съотношението „размер на заема/стойност на имота“ (LTV) и съотношението „обслужване на дълга/доход“ (DSTI), – вече обхващат и физически лица, извършващи строителни или лизингови дейности с търговска цел;
  • в Белгия на банките, прилагащи вътрешнорейтингов подход, беше препоръчано да поддържат надбавка от 5 процентни пункта към рисковите тегла на белгийските жилищни ипотечни кредити. Тази препоръка бе направена след изтичане срока на друга подобна макропруденциална мярка;
  • в Словакия от началото на 2017 г. бяха затегнати мерките, свързани с кредитополучателя (т.е. лимитите за LTV, DSTI и за матуритет) в контекста на „пакет за отговорно кредитиране“;
  • в Ирландия мерките, свързани с кредитополучателя, бяха преразгледани и рекалибрирани. В частност, от януари 2017 г. бе разрешено 5% от новите кредити за купуващите първи имот да надвишат 90-процентния лимит за LTV, а 20% от новите кредити за купуващите втори и следващ имот да надвишат лимита от 80% за LTV.

Пазарът на търговски недвижими имоти (ТНИ) в еврозоната отбеляза силен растеж на цените и обемите на сделките през последните години. През 2016 г. цените на ТНИ в еврозоната отчетоха 5,1% годишен темп на растеж спрямо 3,8% и 1,9% съответно през 2015 г. и 2014 г. Водещ при увеличението на цените бе сегментът на първокласните ТНИ (които се повишиха с 18% на годишна база през 2016 г. спрямо 14% за предходната година) и по-конкретно сегментът на първокласните имоти за търговия на дребно (виж графика В), които продължиха да поскъпват и през 2017 г.

 

Графика В

Индекси на цените на търговски недвижими имоти в еврозоната

(1 тр. 2005 г. – 4 тр. 2017 г.; индекс: 1 тр. 2005 г. = 100)

Източници: Jones Lang LaSalle и експериментални оценки на ЕЦБ, базиращи се на данни на MSCI и национални данни.
Забележки: Обектите за търговия на дребно включват ресторанти, търговски центрове и хотели. Агрегатът на еврозоната включва Белгия, Германия, Ирландия, Гърция, Испания, Франция, Италия, Люксембург, Нидерландия, Австрия, Португалия и Финландия.

В много от държавите, отчели най-големи повишения в цените на ТНИ през 2017 г., покупките на такива имоти са финансирани предимно с преки инвестиции от институционални инвеститори и фондове и в по-малка степен с банкови кредити. Фондовете и тръстовете за инвестиции в недвижими имоти придобиха значение като структури, чрез които американски фирми за управление на активи и други чуждестранни инвеститори, търсещи доходност в среда с ниски лихвени проценти, насочват инвестициите си в сектора. По принцип прибягването все повече до чуждестранни ресурси за капиталово финансиране би трябвало да намали вероятността за разпространението на преки отрицателни ефекти върху банковата система от рязко понижение на оценките на ТНИ. Нарастването на преките чуждестранни инвестиции обаче може да доведе и до цикли на подем/спад с по-големи амплитуди. Въпреки че банковото кредитиране за сектора на ТНИ не нараства, в някои държави банковият сектор поддържа големи експозиции в кредити за ТНИ и така става уязвим при потенциални отрицателни корекции в цените на тези имоти. Несъмнено, предвид характера и размера си, секторът на ТНИ има по-малка системна значимост от сектора на ЖНИ. ЕЦБ ще продължи да следи тенденциите на пазара на ТНИ в еврозоната, обръщайки особено внимание на твърде различните национални условия, в които те се развиват.

Макропруденциалната функция на ЕЦБ

Отговорността относно решенията за макропруденциалните мерки в еврозоната се поделя между националните органи (компетентния национален орган или определения на национално равнище орган) и ЕЦБ. В рамките на еврозоната националните органи запазват правомощията си за привеждане в действие и прилагане на макропруденциални мерки. ЕЦБ редовно извършва оценка на адекватността на подобни мерки, за които националните органи следва своевременно да я уведомяват. ЕЦБ може да възрази на предприетите от националните органи мерки и има право да ги допълва (т.е. да ги засилва или прилага по-строги изисквания) съгласно възложеното ѝ със законодателството на ЕС провеждане на макропруденциална политика. Асиметричният характер на правомощията отразява ролята, която ЕЦБ трябва да изпълнява с цел преодоляване на евентуална склонност към бездействие на национално равнище.

През 2017 г. ЕЦБ и националните надзорни органи продължиха да провеждат широки и открити дискусии както на техническо равнище, така и на ниво макропруденциална политика относно използването на макропруденциални инструменти и разработването на методи за оценка на различни видове системен риск. Тези усилия спомагат за по-доброто оценяване адекватността на позицията по макропруденциалната политика в еврозоната като цяло и в отделните държави, обхванати от европейския банков надзор.

Макропруденциалната политика през 2017 г.

През 2017 г. ЕЦБ продължи дейността си по укрепване на координиращата си роля при макропруденциалната политика и при осъществяване на връзките с обществеността по въпроси, свързани с макропруденциалния надзор, с цел да се засили прозрачността и да се подчертае важната роля на тази политика.

ЕЦБ изпълнява и законовите си правомощия да извършва оценка на макропруденциалните решения на националните надзорни органи на обхванатите от европейския банков надзор държави. Банката получи уведомления за над сто такива решения през 2017 г., като повечето от тях бяха свързани с определянето на антициклични капиталови буфери, идентифицирането на системно значимите кредитни институции и калибрирането на техните капиталови буфери. Освен това ЕЦБ беше уведомена за въвеждането в някои страни на буфери за системен риск и за прилагането на чл. 458 от Директивата за капиталовите изисквания.

Всички 19 държави от еврозоната извършват на тримесечна основа оценка на цикличните системни рискове и определят равнището на антицикличния капиталов буфер. Цикличните системни рискове останаха ниски в повечето държави от еврозоната и Управителният съвет на ЕЦБ одобри всички приети през годината от националните органи решения относно антицикличните капиталови буфери. С изключение на Словакия и Литва, всички останали държави взеха решение за въвеждане на антицикличен капиталов буфер на ниво от 0%. През юли 2016 г. Словакия въведе антицикличен капиталов буфер от 0,5%, в сила от 1 август 2017 г., а поради продължаващото натрупване на циклични системни рискове през юли 2017 г. нивото му беше увеличено до 1,25%, приложимо от 1 август 2018 г. В Литва антицикличният капиталов буфер от 0,5% ще влезе в сила от 31 декември 2018 г.

През 2017 г. ЕЦБ, националните надзорни органи и Съветът за финансова стабилност, консултирайки се с Базелския комитет за банков надзор, актуализираха годишната оценка за глобалните системно значими банки (ГСЗБ) в държавите от еврозоната. В резултат на оценката съгласно международно приетото групиране на глобалните системно значими банки седем банки в Германия, Испания, Франция, Италия и Нидерландия бяха разпределени в първа, втора и трета група, които изискват капиталови буфери съответно на ниво от 1,0%, 1,5% и 2,0%.[64] Тези буфери влизат в сила от 1 януари 2019 г. и ще се въвеждат поетапно.

ЕЦБ извършва и оценка на решенията на националните надзорни органи, свързани с капиталовите буфери, за 109 други системно значими институции (ДСЗИ).[65] Управителният съвет одобри взетите от националните органи решения.

С цел постигане на по-голяма прозрачност относно дейността на ЕЦБ, свързана с макропруденциалната политика, Банката продължи да публикува полугодишния си Macroprudential Bulletin (Макропруденциален бюлетин). В третия брой на тази публикация е поместено задълбочено представяне на макропруденциалните инструменти и се разглеждат въпроси от макропруденциален характер, като се поставя акцент върху: 1) методологията на ЕЦБ за определяне на прага за капиталовите буфери на идентифицираните ДСЗИ; 2) гарантиране качеството на стрес теста, проведен чрез централизиран подход (top-down) ; и 3) представяне на бъдещата Европейска схема за застраховане на депозитите при банкови фалити и на ползите от рисково базирани вноски. Четвъртият брой разглежда: 1) краткосрочния ефект на минималното изискване за собствен капитал и приемливи задължения върху финансовите пазари и банките от гледна точка на финансовата стабилност; 2) модел за оценка на влиянието на промените в капитализацията на банките в зависимост от това, дали се рекапитализират с вътрешни източници или чрез финансова помощ; и 3) аспектите на макропруденциалната политика в неотдавна публикуваните становища на ЕЦБ относно предложенията на ЕК за изменение на банковите правила в ЕС.

С цел укрепване на връзките си с обществеността през 2017 г. ЕЦБ започна да публикува в уебсайта си преглед на действащите макропруденциални мерки в страните, попадащи в обсега на банковия надзор на ЕЦБ. Уебсайтът на ЕССР предоставя същата информация и за държавите – членки на ЕС извън еврозоната.

Сътрудничество с Европейския съвет за системен риск

ЕЦБ продължи да оказва аналитична, статистическа, логистична и административна помощ на секретариата на ЕССР, отговарящ за координирането на ежедневната работа на ЕССР. ЕЦБ допринасяше за текущото идентифициране и наблюдение на потенциалните системни рискове. Освен това ЕЦБ съпредседателства екпертната група на Консултативния технически комитет на ЕССР, която подготви доклада Resolving non-performing loans in Europe, публикуван през юли 2017 г. В него се разглеждат въпроси, свързани с макропруденциалния надзор и финансовата стабилност в резултат от по-големия обем необслужвани кредити и пречките за преструктурирането им. В доклада са предложени и практически препоръки за определящите политиката относно стъпките, които следва да се предприемат за набелязване на общи мерки за разрешаване на проблема с необслужваните кредити.

ЕЦБ има принос и за доклада на ЕССР Financial stability implications of IFRS 9, който също беше публикуван през юли 2017 г. Той беше подготвен по искане на Комисията по икономически и парични въпроси на Европейския парламент и анализира възможните последици за финансовата стабилност от въвеждането на нов счетоводен стандарт – Международен стандарт за финансово отчитане (МСФО 9). Заключението на доклада е, че като цяло се очаква МСФО 9 да се отрази много благоприятно върху финансовата стабилност, тъй като той въвежда ранното признаване на загуби по кредити. Въпреки това в доклада се посочват отделни трудности пред реализирането на очакваните ползи, както и някои потенциални проциклични ефекти.

ЕЦБ оказа съдействие и на ЕССР при неговия анализ на данни, които са на разположение на Съвета съгласно Регламента за европейската пазарна инфраструктура. Въз основа на тези данни през 2017 г. са публикувани четири изследвания.[66]

По-подробна информация за ЕССР можете да намерите в уебсайта на Съвета и в неговия Годишен доклад за 2016 г.

Приносът на ЕЦБ по законодателни инициативи

През 2017 г. ЕЦБ, изпълнявайки едно от задълженията си съгласно възложения ѝ мандат, даде своя значителен аналитичен и стратегически принос за редица законодателни инициативи на международно и европейско равнище. Основните законодателни задачи за ЕЦБ през 2017 г. включваха: 1) завършване на базелската рамка за капитала и ликвидността на банките („Базел ІІІ“); 2) преразглеждане на микро- и макропруденциалните регулации за банките в ЕС; 3) преразглеждане на рамката за управление и преодоляване на кризи; 4) работа по доизграждане на банковия съюз; и 5) създаване на законодателна рамка за небанковите дейности. Освен това ЕЦБ участваше и в дискусиите за бъдещата регулаторна рамка на ЕС по отношение на възстановяването, преструктурирането и надзора върху централни контрагенти (виж раздели 4.2 и 9.2), както и в прегледа на Европейската система за финансов надзор (ЕСФН).

Завършване на базелската рамка за капитала и ликвидността

На 7 декември 2017 г. Групата на управителите на централни банки и ръководителите на надзора към Базелския комитет за банков надзор постигна съгласие по пакета реформи за завършване на „Базел ІІІ“. ЕЦБ бе активно ангажирана с обсъжданията на политическите аспекти от завършването на „Базел ІІІ“ и участваше дейно в анализа на въздействието. Занапред ще бъде необходимо завършеният пакет на „Базел ІІІ“ да се прилага във всички юрисдикции и напредъкът да бъде проследяван внимателно. Ето защо ЕЦБ счита, че е важно международното сътрудничество да се поддържа на високото равнище, характерно за дейността в следкризисния период, тъй като общоприетите световни стандарти имат решаващо значение за осигуряване на финансова стабилност.

Преразглеждане на микро- и макропруденциалните регулации за банките в ЕС

На 23 ноември 2016 г. ЕК публикува широкообхватен пакет реформи на банковите регулации с цел по-нататъшно повишаване устойчивостта на банковия сектор и насърчаване на финансовата интеграция в ЕС.[67] Предложението въвежда в европейското законодателство ключови елементи от най-важните глобални нормативни реформи. Глобалните стандарти включват капиталовата адекватност на банките и изискванията за ликвидност, разработени от Базелския комитет за банков надзор, като съотношението на стабилно нетно финансиране, коефициента на ливъридж и основния преглед на търговския портфейл. Предложението освен това въвежда допълнителни промени в надзорната рамка по отношение на редица въпроси, включително дадените на надзорните орргани правомощия (втори стълб на рамката), както и разпоредби относно неприлагане на капиталови изисквания, междинни предприятия майки, възможности за национален избор и преценка и пропорционалност и третиране на групи от трети държави.

 

Фигура 1

График на основните събития

Източник: ЕЦБ.
Забележка: КИПВ е Комисията по икономически и парични въпроси на Европейския парламент.

През ноември 2017 г. ЕЦБ публикува свое становище по предложенията. В становището се подчертава важността на въвеждането на стандартите на Базелския комитет за банков надзор в законодателната рамка на ЕС, за да се гарантира равнопоставеност на световно равнище. Освен това ЕЦБ предлага да се въведат клаузи за преразглеждане на всички стандарти, по които дискусиите на ниво Базелски комитет за банков надзор продължават.

Във връзка с преразглеждането на рамката на втория стълб ЕЦБ застъпва становището, че предложението на ЕК, макар да е правилно ориентирано към по-нататъшна конвергенция в областта на надзора, ограничава твърде силно действията на надзорните органи във важни аспекти. От съществено значение е надзорниците да разполагат с достатъчно гъвкавост при измерване на рисковете и при определяне на специфични за конкретната институция изисквания за размера на допълнителния собствен капитал и да запазят свобода на преценката относно неговата структура.

Пакетът на ЕК включва редица предложения, оказващи влияние върху разработването и функционирането на макропруденциалната рамка. Предложените промени изясняват специфичния за всяка институция характер на рамката на втория стълб, която не следва да се използва за справяне със системните и макропруденциалните рискове. Промените са от особено голямо значение за ЕЦБ, тъй като допринасят за по-доброто разграничаване на задачите и инструментите на микро- и макропруденциалните органи. ЕЦБ обаче застъпва становището, че изключването на втория стълб от макропруденциалния инструментариум трябва да е съпроводено с целево преразглеждане на макропруденциалната рамка и че макропруденциалните органи следва да разполагат с достатъчен набор от инструменти, за да могат ефективно да се справят със системни рискове.

Преразглеждане на рамката за управление и преодоляване на кризи

Предложението на ЕК за реформи в банковите регулации включваше неколкократно преразглеждане на рамката на ЕС за възстановяване и преструктуриране с цел усъвършенстване на съществуващия режим, насочено към решаването на основни проблеми чрез: 1) изменение на минималното изискване за собствен капитал и приемливи задължения (MREL) и прилагане на стандарта за общия капацитет за поемане на загуби (TLAC) за глобалните системно значими банки; 2) въвеждане на две нови хармонизирани правомощия на компетентния орган и на органа за преструктуриране за налагане на мораториум; и 3) по-голямо хармонизиране на реда за удовлетворяване на кредиторите чрез въвеждането на нов клас „непривилегирован“ първостепенен дълг с ранг, по-нисък от съществуващите първостепенни необезпечени задължения и по-висок от подчинения дълг.

През март и ноември 2017 г. бяха публикувани становища на ЕЦБ по различни аспекти от предложенията на ЕК.

Що се отнася до изменението в MREL и до прилагането на TLAC, важни за ЕЦБ са следните аспекти: 1) въвеждане на предпазен марж в изискването за MREL и отпадане на насоките за MREL; 2) по-ясно разграничаване на задачите и правомощията на органа за преструктуриране и на надзорния орган по специфични въпроси (например нарушаване на MREL, налагане на мораториум); 3) прилагане на предложеното изключване от ограниченията за максимална сума за разпределяне – в случай на нарушение на комбинираното изискване за буфер, надграждащо изискването за MREL, за период от 12 месеца; и 4) въвеждане на подходящ минимален преходен период за спазването на MREL от всички кредитни институции, който според случая може да бъде удължаван от органа за преструктуриране.

Въпреки че предложението на ЕК относно двете нови хармонизирани правомощия за налагане на мораториум се ползва с широка подкрепа, в Становището на ЕЦБ от 8 ноември 2017 г. се предлагат допълнителни изменения в обхвата и продължителността на мораториума преди преструктурирането и в разделянето на правомощията за мораториум от тези за ранна намеса.

Що се отнася до предложенията относно реда за удовлетворяване на вземанията по необезпечени дългови инструменти при несъстоятелност, в Становището на ЕЦБ от 8 март 2017 г. се предлага въвеждането на общо предимство за вложителите на базата на многостепенен подход посредством трети приоритетен ранг за депозитите, различни от понастоящем привилегированите съгласно Директивата за възстановяване и преструктуриране на банки.

На международно равнище ЕЦБ активно участваше в дискусиите на СФС, приключили с публикуването на водещите принципи в помощ на органите при прилагането на стандарта на СФС относно „вътрешния TLAC“ (т.е. капацитета за поемане на загуби, който органите за преструктуриране следва да прилагат спрямо големите подгрупи) и на шестия доклад за провеждането на реформите по преструктуриране в следкризисния период.

Дейност по доизграждане на банковия съюз

ЕЦБ участваше в продължаващите дискусии относно доизграждането на банковия съюз. Във връзка с това тя подкрепя дългосрочните цели в публикуваното на 11 октомври 2017 г. Съобщение на Комисията.

Важно е да се предприемат по-нататъшни решителни стъпки за доизграждането на банковия съюз, за да се извлекат ползите от един бъдещ пълноценно функциониращ банков съюз. Във връзка с това намаляването на рисковете и разпределянето им следва да вървят успоредно, тъй като това са взаимодопълващи се елементи. ЕЦБ взема участие в обсъждането на предложените мерки за намаляване на рисковете и публикува становища по този въпрос. Наред с това доизграждането на пълноценна европейска схема за застраховане на депозитите с устойчива структура е задължителен елемент на един завършен банков съюз, както е посочено в Становището на ЕЦБ по този въпрос. От съществено значение за ЕЦБ е и възможно най-скоро да бъде създаден общ предпазен механизъм към Единния фонд за преструктуриране, поради което ЕЦБ предоставя техническа помощ за провежданото понастоящем количествено оценяване на възможностите на банковия сектор да изплаща такъв предпазен механизъм. И накрая, по отношение на необслужваните кредити предприетите от ЕЦБ действия, които да спомогнат за решаването на този проблем, включват наред с другото публикуването на насоки за банките и призив да се разработи проект на дружество за управление на активи, който да се прилага на национално равнище.

Създаване на нормативна рамка за небанкови дейности

На международно равнище ЕЦБ участваше в дейността, осъществявана под егидата на Комитета за глобалната финансова система към Банката за международни разплащания, относно функционирането на пазара на репо сделки, като предостави задълбочен анализ на въздействието на нормативните реформи върху репо пазарите. ЕЦБ подпомагаше активно и дейността на СФС и Международната организация на комисиите за ценни книжа с цел преодоляване на уязвимите структурни звена, свързани с управлението на активите, предвид нарастващото значение на този сегмент от финансовата система и необходимостта от разширяване на макропруденциалния инструментариум за ограничаване на породените извън банковия сектор рискове за финансовата стабилност.

На равнище ЕС Европейският банков орган (ЕБО) публикува своето Становище относно разработването и калибрирането на новата пруденциална рамка за инвестиционните фирми, която следва да бъде съобразена с различните бизнес модели на инвестиционните фирми и вътрешноприсъщите им рискове. ЕЦБ подпомага дейностите, насочени към осигуряване на възможностите на надзорния режим да отчита правилно всички свързани с пруденциалния надзор рискове, както и всички системни рискове, пораждани от инвестиционните фирми. Ето защо в публикуваното на 11 октомври 2017 г. съобщение ЕК пояснява, че ще направи предложение големите инвестиционни фирми, извършващи подобна на банковата дейност, да бъдат разглеждани като кредитни институции и да подлежат на европейския банков надзор.

Преглед на Европейската система за финансов надзор (ЕСФН)

ЕЦБ участваше и в дискусиите по прегледа на ЕСФН. През септември 2017 г. ЕК прие пакет от предложения за укрепване на ЕСФН. С предложенията се изменят регламентите за създаването на трите европейски надзорни органа (ЕНО) и на ЕССР и се въвеждат промени в Директивата за застрахователната и презастрахователната дейност (Платежоспособност II) и в Регламента за европейската пазарна инфраструктура II. Главните цели на прегледа са да гарантира по-силната конвергенция на държавите от ЕС в областта на надзора, да подобри управлението и структурата на финансиране на ЕНО, да насърчи по-нататъшното интегриране на пазарите, да повиши ефективността на ЕССР и да постигне по-добро координиране на макропруденциалната политика. На 2 март 2018 г. ЕЦБ публикува своето Становище относно измененията в Регламента за ЕССР.

Микропруденциална функция на ЕЦБ

През 2017 г. банковият надзор на ЕЦБ продължи да допринася за стабилността на европейския банков сектор и равнопоставеността на всички банки в еврозоната. Независимо че устойчивостта на банките в еврозоната се повиши през последните години, те остават изправени пред сериозни предизвикателства.

Високите равнища на необслужваните кредити продължават да бъдат сериозен проблем в някои страни от еврозоната. Те намаляват печалбите на банките и ограничават възможностите им за финансиране на икономиката. Ето защо разрешаването на проблема с необслужваните кредити беше един от приоритетите на банковия надзор на ЕЦБ още от създаването му, а през 2017 г. бяха предприети важни стъпки за постигането на тази цел. През 2017 г. банковият надзор на ЕЦБ публикува насоки за банките как да се справят с необслужваните кредити. За да се избегне недостатъчното покритие при натрупване в бъдеще на необслужвани кредити, през периода октомври – декември 2017 г. за обществено обсъждане бе предоставено приложение към насоките. В него по прозрачен начин се определят най-общо надзорните очаквания с оглед провизиране на новите необслужвани кредити, които ще се използват за основа при оценката на всеки конкретен случай в политиката на провизиране на отделните банки.

Другото предизвикателство произтича от решението на Обединеното кралство да излезе от ЕС, което се отрази върху банките както в Обединеното кралство, така и в еврозоната. Ето защо ЕЦБ се стреми да гарантира, че всяка засегната банка разполага с адекватен план за действие при извънредни обстоятелства. Във връзка с това ЕЦБ разработи позиции по паричната политика, свързани с въпроси като лицензиране, вътрешни модели, вътрешно управление, управление на риска и планиране на възстановяването. За да се осигури прозрачност, в уебсайта на банковия надзор на ЕЦБ е публикуван подробен материал с често задавани въпроси, а за информиране на засегнатите банки от Обединеното кралство и от еврозоната относно очакванията на ЕЦБ в областта на надзора се проведоха семинари.

С оглед значимостта на вътрешните модели при изчисляване на капиталовите изисквания за банките през 2017 г. банковият надзор на ЕЦБ продължи да извършва целеви преглед на вътрешните модели (TRIM). Той има за цел: 1) да гарантира, че използваните от банките вътрешни модели съответстват на регулаторните стандарти; 2) да хармонизира надзорното третиране на вътрешните модели; и 3) да гарантира, че резултатите от прилаганите вътрешни модели отразяват действителни рискове, а не конкретен избор при моделирането. След приключване на прегледа на вътрешните модели доверието в адекватността на капиталовите изисквания към банките ще нарасне.

През 2017 г. ЕЦБ установи, че три големи банки от еврозоната са изпаднали или има вероятност да изпаднат в несъстоятелност. Това бяха първите фалити на значими институции след създаването на Единния механизъм за преструктуриране (ЕМП), а новата система премина първия си тест. Съвместните действия на ЕЦБ, Единния съвет за преструктуриране, ЕК и националните органи по преструктуриране се осъществиха гладко и ефективно.

Необходимо е обаче да се изгради третият стълб на банковия съюз – европейска схема за застраховане на депозитите. Депозитите във всички страни от ЕС трябва да бъдат еднакво добре защитени. Това е от особено значение за създаването на един наистина европейски банков сектор.

По-подробна информация относно банковия надзор на ЕЦБ е поместена в Годишния доклад на ЕЦБ за надзорната дейност през 2017 г.

Пазарна и платежна инфраструктура

Евросистемата играе централна роля при пазарната и платежната инфраструктура в трите си функции – на оператор, катализатор и надзорен орган. Като оператор и катализатор тя е движеща сила за иновациите и интеграцията на пазарната и платежната инфраструктура в Европа. Чрез своята надзорна роля Евросистемата насърчава сигурността и ефективността на инфраструктурата на финансовите пазари и плащанията. В този смисъл гладкото функциониране на пазарната инфраструктура на Евросистемата е жизнено важно за поддържане на доверието в еврото и за обезпечаване на операциите по паричната политика. Във връзка с пазарната и платежната инфраструктура Евросистемата играе важна роля и за осигуряване стабилността на европейската финансова система и за засилване на икономическата активност.

Иновации и интеграция на пазарната инфраструктура и платежните системи

Повече от десетилетие Евросистемата в тясно взаимодействие с ЕК и с частния сектор работи за по-силната интеграция на инфраструктурата на финансовите пазари и платежната среда в Европа, които преди бяха много фрагментирани. Работата в тази насока още продължава и изисква повече усилия. Въпреки това днес Евросистемата вече е постигнала видим напредък.

ТАРГЕТ2, системата за брутен сетълмент на преводи в евро на Евросистемата, допринесе значително за ускоряване на интеграционния процес в Европа и често се нарича „системата за брутен сетълмент в реално време на еврото“. През ноември 2017 г. тя отбеляза своето десетгодишно успешно функциониране. През 2017 г. ТАРГЕТ2 е обработила 89% от стойността и 63% от обема на плащанията, извършени чрез системи за големи плащания в евро. Така тя вече е една от най-големите платежни системи в света и с най-голям пазарен дял в Европа.

Последният етап от преминаването към ТАРГЕТ2-ценни книжа (T2-ЦК) отбеляза завършването на проекта, който допринесе за по-голямата интеграция на извънредно фрагментираната в миналото инфраструктура на европейския пазар за сетълмент на ценни книжа. Към края на октомври 2017 г. 21 централни депозитара на ценни книжа (ЦДЦК) от 20 европейски пазара оперираха на Т2-ЦК. След завършването на последния етап от преминаването Т2-ЦК обработваше среднодневно 556 684 трансакции със средна стойност на сетълмента 812,02 млрд. евро на ден[68].

В допълнение към завършеното преминаване към Т2-ЦК Евросистемата в ролята си на катализатор развиваше дейност в областта на хармонизирането на пазарите на Т2-ЦК. Тази дейност допринася съществено за превръщането на европейския пазар в истински единен вътрешен пазар по отношение на посттърговските услуги.

Нещо повече, Евросистемата постигна съгласие относно предложенията за хармонизиране на технологичните и организационните процеси при управлението на обезпеченията. Ползотворната работа в областта на хармонизирането положи основата за разработването на Система за управление на обезпеченията в Евросистемата (ECMS), която беше одобрена на етап проект от Управителния съвет на ЕЦБ през декември 2017 г. Тя ще осигури хармонизирана система за операции с обезпечения в рамките на Евросистемата и ще замени съществуващите системи на 19-те НЦБ с такива функции, които могат да бъдат хармонизирани преди пускането ѝ в експлоатация. Промените в съществуващата рамка за обезпеченията ще бъдат въвеждани съгласувано в държавите от еврозоната. Рамката за контрол на риска ще се прилага въз основа на същите данни. Въвеждането на системата в експлоатация е планирано за ноември 2022 г.

Докато процесът на интегриране на европейския пазар напредва, в инфраструктурата на финансовите пазари и плащанията се извършват много бързи технологични промени. С цел финансовата инфраструктура на Евросистемата да продължи да функционира добре през идните години, през декември 2017 г. Управителният съвет взе решение за обединяване на ТАРГЕТ2 и Т2-ЦК. Обединяването им ще ознаменува същественото модернизиране на услугите за брутен сетълмент в реално време в ТАРГЕТ2. То ще опрости подобрените процедури за управление на ликвидността за пазарните участници в Евросистемата, ще намали оперативните разходи и ще засили устойчивостта спрямо киберзаплахи (виж каре 8).

Във връзка с обединяването на услугите на ТАРГЕТ2 и Т2-ЦК Евросистемата разработва общоевропейски услуги за сетълмент на незабавни плащания в резервни пари. Услугите по сетълмент на незабавни плащания в ТАРГЕТ, които трябва да заработят през ноември 2018 г., ще гарантират, че сетълментът по плащанията ще бъде извършван незабавно в цяла Европа. Това ще способства за по-нататъшното интегриране и модернизиране на пазара за малки плащания в евро.

Създаването на Единната зона за плащания в евро (СЕПА) интегрира пазара на малки плащания по отношение на основните инструменти за малките плащания и така положи основите за разработването на иновативни решения в областта на плащанията. В ролята си на катализатор Евросистемата последователно ръководи процеса на интеграция и модернизация на малките плащания в Европа. Под егидата на Съвета за малки плащания в евро – форум на високо равнище за диалог между доставчиците на услуги и крайните потребители в Европа, председателстван от ЕЦБ – през ноември 2017 г. заработи схемата за незабавен СЕПА кредитен превод. Продължава и работата по улесняване на мобилните плащания „от човек на човек“, услугите по иницииране на плащане (в контекста на преразгледаната Директива за платежните услуги PSD2 [69]), стандартизирането на картите, достъпа на потребителите на малки плащания до услуги за малки плащания и електронното фактуриране в рамките на Европа.

Продължи изучаването на отражението на технологията на дистрибутираните регистри (DLT) върху инфраструктурата на финансовите пазари в Европа. Група експерти от ЕЦБ в областта на финансовите технологии проследява работата по анализа на потенциалното цифрово представяне на парите. На равнище Евросистема продължи и работата за проучване на отражението на финансовите технологии върху плащанията, надзорните дейности и провеждането на паричната политика и върху финансовия риск. Освен това беше предприет задълбочен анализ на въпроса, дали някои от съществуващите функционалности на системата за брутен сетълмент в реално време не биха могли да работят сигурно и ефективно в DLT среда[70]. Въпреки обещаващите резултати от серията тестове не бяха направени преки заключения относно евентуалното ѝ внедряване. Докладът за потенциалното въздействие на DLT върху хармонизирането на посттърговските услуги при ценните книжа и по-широкото интегриране на финансовите пазари в ЕС[71] проучва възможностите за прилагането на DLT в области като окончателност на сетълмента, киберсигурност и отчeтност и допринася при обсъждането на въпроса, как тази технология да бъде използвана за по-добро интегриране на финансовите пазари в ЕС.

Сигурност на пазарната инфраструктура и плащанията

ЕЦБ е водещ надзорник на три системно важни платежни системи, а именно ТАРГЕТ2, ЕВРО1 и СТЕП2, а Banque de France отговаря за надзора на CORE (FR) – четвъртата системно важна платежна система в еврозоната. Евросистемата продължи работата си по първата широкообхватна оценка на тези системи съгласно Регламента за системно важните платежни системи. Евросистемата продължи да провежда и координирано оценяване на платежните системи за малки плащания, които не са системно важни, както и на схемите за вътрешни и международни картови плащания, и пристъпи към оценяването на Схемата за незабавни СЕПА кредитни преводи.

Във връзка с Т2-ЦК Евросистемата в сътрудничество с други органи извършваше надзорни дейности относно Т2-ЦК при пускането ѝ в експлоатация и наблюдаваше поетапното преминаване на ЦДЦК към Т2-ЦК.

Що се отнася до системите за сетълмент на ценни книжа, Евросистемата участва в процеса на авторизация на ЦДЦК съгласно Регламента относно ЦДЦК в качеството си на централната банка, емитираща еврото. Освен това Евросистемата разработи нов режим за определяне на допустимостта на системите за сетълмент на ценни книжа, както и на комуникационните пътища за използването им при кредитни операции на Евросистемата. Новият режим следва да се въведе през 2018 г. и до голяма степен се базира на процеса на авторизация, залегнал в Регламента за централните депозитари на ценни книжа.

В сферата на централните контрагенти Евросистемата продължи да подпомага дейността на надзорните колегии, създадени съгласно Регламента за европейската пазарна инфраструктура (EMIR). По-конкретно тя оказваше помощ на компетентните национални органи при авторизацията на разширяването на дейностите и услугите, предоставяни от централните контрагенти, и за съществено изменение на техните модели.

От регулаторна гледна точка измененията на Регламента за системно важните платежни системи, както и допълнителни правни актови, отнасящи се до санкции и корективни мерки, бяха публикувани през ноември 2017 г. Основните изменения на Регламента за системно важните платежни системи са свързани с допълнителни изисквания за намаляване на ликвидния риск и за киберсигурност, както и с предоставянето на компетентните органи на допълнителни правомощия.

В областта на регулирането на малките плащания ЕБО в тясно сътрудничество с ЕЦБ подготви и проект на регулаторни технически стандарти за надеждно установяване идентичността на клиента и за общи и сигурни комуникации съгласно Директивата за платежните услуги – PSD2. Щом бъдат одобрени, мерките за сигурност, залегнали в регулаторните технически стандарти, ще станат приложими 18 месеца след датата на влизане в сила на регулаторните технически стандарти.

В бъдеще се очаква гладкото функциониране на платежните системи да бъде изложено на засилени рискове, пораждани от клиринговите системи, в частност от централните контрагенти. В крайна сметка тези рискове могат да се отразят върху първостепенната задача на Евросистемата да поддържа ценова стабилност. По отношение на централните контрагенти през 2017 г. ЕК прие две предложения за преразглеждане на EMIR (виж също раздели 3.3 и 9.2). Първото предложение има за цел да бъдат облекчени задълженията за отчетност и клиринг за някои контрагенти чрез прилагане на принципа на пропорционалност; второто предложение е насочено към усъвършенстване на рамката на ЕС за лицензиране и надзор върху централните контрагенти в ЕС и към засилване на изискванията, приложими за системно важните централни контрагенти от трети държави. Последният аспект е особено важен поради значителните обеми на трансакциите в евро, чийто клиринг се извършва от установени в Обединеното кралство централни контрагенти, а след оттеглянето на Обединеното кралство от ЕС те вече няма да бъдат обект на регулаторната и надзорната рамка на EMIR. Ако бъде прието, предложението на ЕК наред с другото ще отреди на Евросистемата по-голяма роля при надзора върху централните контрагенти както в ЕС, така и в трети държави. За да се гарантира, че Евросистемата може да изпълнява своята роля, изключително важно е тя да има съответните правомощия съгласно Договора и Устава на ЕСЦБ и ЕЦБ. С цел да предостави на ЕЦБ законови правомощия в областта на централизирания клиринг, Управителният съвет прие Препоръка за изменение на член 22 от гореспоменатия Устав.

Каре 7 Незабавни плащания и иновации при плащанията на дребно

Незабавни плащания

Схемата за незабавни СЕПА кредитни преводи (SEPA Instant Credit Transfer), или схема за незабавни плащания в евро (SCT Inst), беше въведена през ноември 2017 г. Тя осигурява на пазара за малки плащания обща основа за предоставяне на иновативни продукти и услуги, които създават стойност за клиентите и засилват конкуренцията между доставчиците на платежни услуги. Още от самото начало около 600 доставчика на платежни услуги от осем държави в еврозоната се регистрираха като участници в схемата за незабавни плащания в евро, т.е. поне те са достъпни за извършване на такива плащания. През 2018 г., 2019 г. и нататък ще ги последват още доставчици на платежни услуги от други държави.

Решенията, свързани с малките плащания на база схемата за незабавни плащания в евро, позволяват на клиентите – потребители, фирми и публична администрация, да изпращат и получават безкасово плащания в цяла Европа за по-малко от 10 секунди. Сметката на получателя незабавно се заверява, като по този начин плащането може веднага да се използва за следваща трансакция.

Въз основа на схемата за незабавни плащания в евро биха могли да последват иновативни решения, свързани с плащания „от човек на човек“, „от човек на фирма“ посредством терминални устройства или електронна търговия, както и с плащания „от фирма на фирма“. Подобни иновативни решения включват например мобилни плащания „от човек на човек“, като номерът на мобилния телефон на получателя се използва като заместител на международния номер на банкова сметка (IBAN). Иновативните решения имат капацитет да се използват и при плащанията „от човек на фирма“, например за заплащане на предоставени в дома услуги или чрез ПОС. При електронната търговия незабавните плащания позволяват на търговеца, извършващ онлайн сделки, да синхронизира предоставянето на стоките и услугите с плащането. При плащанията „от фирма на фирма“ незабавните плащания спомагат за подобряване на касовите потоци и оптимизиране на управлението на оборотния капитал. По-общо, те намаляват случаите на забавени плащания и ускоряват плащанията по фактури.

Плащанията по схемата за незабавни плащания в евро отговарят на изискването не само за бързина, но и за сигурност и ефективност. Самата схема за незабавни плащания в евро подлежи на надзор от страна на Евросистемата. С основната пазарна инфраструктура, която също е обект на надзор от страна на Евросистемата, се гарантира, че обработката и сетълментът на незабавните плащания в Европа се извършват по сигурен и ефективен начин. Сетълментът се извършва в резервни пари.

Иновации при плащанията на дребно

По отношение на иновациите при малките плащания е важно ясно да се разграничава, от една страна, развитието на платежни инструменти и решения, регламентирани в законодателството на ЕС и деноминирани във валута, представляваща специално вземане към емитиращата централна банка, и от друга, появата на виртуални валути, като биткойн. За разлика от истинската валута терминът „виртуална валута“ е неправилен, тъй като виртуалната валута не представлява искане към емитент. Нещо повече, за нея не съществува ясно правно основание и тя не е регламентирана. Ето защо ЕЦБ разглежда „виртуалните валути“ само като „цифрово представяне на стойност“[72].

Потребителите трябва да имат предвид, че в стойността на „виртуалните валути“ са възможни големи колебания, породени от спекулативни операции. Трябва също да се подчертае, че спрямо останалите цифрови методи за плащане потреблението на електрическа енергия при използването на някои от виртуалните валути е много голямо, тъй като алгоритъмът за верификация на трансакциите изисква значителни по размер обработващи мощности, а съответно и електрическа енергия.

Въвеждането на незабавните плащания в еврозоната допълнително ще засили конкуренцията и иновативния потенциал на екосистемата на малките плащания в Европа. Те са обезпечени със сигурността и доверието в еврото. В противовес, „виртуалните валути“ може да се разглеждат като спекулативни активи и поради това са изложени на рискове. Те не са обезпечени от емисионен орган и затова използването им като средство за разплащане, разчетна единица или средство за съхранение на стойността не може да се счита за признато.

Каре 8 Устойчивост на финансовата екосистема спрямо киберзаплахи

Дигитализацията и глобализацията разкриха пред физическите лица, дружествата и публичните институции нови възможности за получаване и управление на информация, осъществяване на дейност и комуникация. Същевременно все по-голямата взаимосвързаност, сложността на ИТ средата, броят на потребителите, количеството данни на дигитални платформи и в различни мрежи също допринасят за по-голямата изложеност на кибератаки. Кибератаките срещу банки, инфраструктури на финансовите пазари и доставчици на услуги предизвикват сериозно безпокойство, тъй като имат неблагоприятно въздействие върху потребителите и бизнеса, могат да доведат до системен риск, засягат финансовата стабилност и в крайна сметка се отразяват неблагоприятно на икономическия растеж.

Все по-голямото техническо съвършенство на нарушителите, които проучват нови възможности и прилагат нови методи за компрометиране на информационните системи, оказва непрекъснат натиск върху организациите за подобряване на механизмите за контрол на сигурността. Тези механизми включват събиране и анализиране на разузнавателни данни за застрашаване на сигурността и прилагане на защитни мерки, както и усъвършенстване на способностите за разпознаване и реакция.

Оперативната устойчивост и издръжливостта на кибератаки в това число изискват особено внимание. Оперативната устойчивост е способността на дадена организация да предвижда, противостои, задържа и бързо да се възстановява от възникнали сривове. Това означава, че организацията е в състояние да продължи да извършва дейността си преди, по време на и след инцидента; освен това целта ѝ е да минимизира неблагоприятните последици, които може да възникнат при или след срив.

Голямата степен на взаимосвързаност на финансовата система както с оглед на търговските взаимоотношения, така и по отношение на поддръжката на ИТ инфраструктурата, предполага, че киберустойчивост не може да се постигне изолирано. Сътрудничеството и взаимодействието са важни на оперативно и политическо равнище. Необходимо е участието на цялата екосистема (инфраструктурите на финансовите пазари, пазарните участници и критично важните доставчици на услуги), най-вече в области като обмен на информация, възстановяване и тестване. Евросистемата приветства сътрудничеството на европейско равнище в областта на киберсигурността.

Сред въведените мерки, насочени към и насърчаващи киберустойчивостта на равнище Евросистема, трябва да се споменат следните инициативи:

1. Насърчаване на киберустойчивостта на ЕЦБ

За ЕЦБ е от първостепенна важност да защитава поверителността и пълнотата на своите данни и да запазва функционалността на системите си. Това включва не само прилагане на надеждно управление на оперативния риск, рамка за ИТ сигурност и способности за техническо възстановяване, но и усъвършенстване на плановете за непрекъсваемост на работния процес. Тези планове очертават как в случай на непрекъснати атаки ЕЦБ би степенувала своите операции и ресурси, за да защити основните си активи и да възстанови функционалностите си. Освен това между централните банки е установено системно сътрудничество с цел разработване на общи рамки за политика по риска и управление на риска в областта на ИТ сигурността, непрестанно извършване на анализ на последните тенденции в областта на киберсигурността и противодействие на заплахи и инциденти.

2. Насърчаване на кибер-/оперативната устойчивост на (подлежащите на надзор) банки

ЕНМ въведе задължително докладване на свързаните с киберсигурността значими инциденти в надзираваните от него банки. Това позволява по-добро разбиране на глобалната картина на инцидентите в киберпространството, засягащи банките. Повечето аспекти на киберсигурността са част от упражнявания от ЕНМ надзор върху риска в областта на информационните технологии. Това включва непрекъснат дистанционен надзор и оценка на риска, тематични и хоризонтални прегледи на приоритетни области (киберсигурност, ИТ аутсорсинг – изнасяне на дейности в областта на информационните технологии, качество на данните и т.н.) и целеви проверки на място (в области, свързани с риска в сферата на информационните технологии като цяло, но и насочени към ИТ сигурността и киберриска). Продължава работата по издаване на ръководство за очакванията на ЕНМ във връзка с риска в областта на информационните технологии в значими институции под негов надзор. Освен това ЕНМ активно си сътрудничи с партньорски надзорни органи на световно и най-вече на европейско равнище, чрез обмен на най-добри практики и сближаване на политиките.

3. Осигуряване на киберустойчивост на инфраструктурите на финансовите пазари

Стратегията на Евросистемата за киберустойчивост на инфраструктурите на финансовите пазари се състои от три „стълба“: готовност на инфраструктурите на финансовите пазари, секторна устойчивост и стратегически регулатор – ангажимент на отрасъла. По първия стълб Евросистемата прилага хармонизиран подход за оценка на платежните системи в еврозоната съгласно принципите, заложени в „Ръководство относно киберустойчивостта за инфраструктурите на финансовите пазари“ на Комитета за платежни и пазарни инфраструктури (CPMI) и Международната организация на комисиите за ценни книжа (IOSCO). В допълнение Евросистемата разработва редица инструменти, които може да се използват от операторите на инфраструктури на финансовите пазари за постигане на по-голяма степен на готовност по отношение на киберустойчивостта, като например Европейската платформа за тестване на киберсигурността от експертни екипи (red team testing)[73]. Тази тестова платформа, която ще бъде въведена през 2018 г., целѝ да осигури стандартизиране и взаимно признаване на изпитанията на киберсигурността в рамките на ЕС, като същевременно не допуска инфраструктурите на финансовите пазари да бъдат подлагани на подобни изпитания във всяка държава членка и/или от различни компетентни органи. По втория стълб Евросистемата има за цел да засили колективния капацитет на финансовия сектор за киберустойчивост чрез презгранично/междуведомствено сътрудничество, обмен на информация, секторно картографиране и провеждане на изпитания за непрекъсваемост на работния процес за целия пазар. В рамките на третия стълб беше създаден форум, който да обедини пазарните участници, компетентни органи и доставчици на услуги по киберсигурност. Форумът има за цел да изгради доверие и сътрудничество между участниците и да катализира съвместни инициативи за засилване на капацитета и възможностите на сектора.

Киберустойчивостта на финансовата екосистема изисква съвместните усилия на институции, инфраструктури и органи, но цялостна отговорност за гарантиране на киберсигурността носят съответните финансови институции и инфраструктурите на финансовите пазари.

Финансови услуги, предоставяни на други институции

Управление на операциите по получаване и предоставяне на кредити

ЕЦБ отговаря за управлението на операциите на ЕС по получаване и предоставяне на кредити по Механизма за средносрочна финансова подкрепа (МСФП)[74] и Европейския механизъм за финансово стабилизиране (ЕМФС)[75]. През 2017 г. ЕЦБ обработи лихвени плащания във връзка със заемите по МСФП. Към 31 декември 2017 г. общият непогасен обем по този инструмент възлизаше на 3,05 млрд. евро. През 2017 г. ЕЦБ обработваше също различни плащания и лихвени плащания във връзка със заемите по ЕМФС. Към 31 декември 2017 г. общият непогасен обем по този механизъм беше 46,8 млрд. евро.

ЕЦБ отговаря също за администрирането на плащания, възникващи във връзка с операциите по Европейския инструмент за финансова стабилност (ЕИФС)[76] и Европейския механизъм за стабилност (ЕМС)[77]. През 2017 г. ЕЦБ обработи различни плащания на лихви и такси във връзка със заемите по ЕИФС, както и плащания във връзка с членски вноски за ЕМС и различни плащания за лихви и такси по заемите по този механизъм.

И накрая, ЕЦБ отговаря за обработката на всички плащания по споразумението за заем за Гърция.[78] Към 31 декември 2017 г. общият непогасен обем по това споразумение възлизаше на 52,9 млрд. евро.

Услуги на Евросистемата по управление на резервите

През 2017 г. продължи предлагането на широкообхватен пакет финансови услуги в съответствие с въведената през 2005 г. рамка на Евросистемата за услуги по управление на резервите (ЕRMS) с цел управление на деноминираните в евро резервни активи на клиенти. Редица НЦБ от Евросистемата („доставчици на услуги на Евросистемата“) при хармонизирани условия съгласно общоприети пазарни стандарти предлагат пълния набор от тези услуги на централни банки, парични власти и държавни агенции, разположени извън еврозоната, както и на международни организации. ЕЦБ изпълнява обща координираща роля, насърчавайки гладкото функциониране на рамката и отчитайки се пред Управителния съвет.

През 2017 г. броят на клиентите, поддържащи делови взаимоотношения с Евросистемата в рамките на услугите на Евросистемата по управление на резервите, възлезе на 278 спрямо 286 през 2016 г. Що се отнася до самите услуги, през 2017 г. общият размер на агрегираните наличности (който включва парични активи и притежавани ценни книжа), управлявани в съответствие с рамката на Евросистемата за услуги по управление на резервите, се увеличи с близо 7% спрямо края на 2016 г.

Банкноти и монети

ЕЦБ и НЦБ от еврозоната са отговорни за емитирането на евробанкноти в рамките на еврозоната и за поддържане на доверието в еврото.

Наличнопарично обращение

През 2017 г. броят и стойността на евробанкнотите в обращение нараснаха съответно с около 5,9% и 4,0%. В края на годината броят на евробанкнотите в обращение възлезе на 21,4 млрд. със съвкупна стойност 1171 млрд. евро (виж графики 30 и 31). Банкнотата с номинал 100 евро отбеляза най-висок годишен темп на нарастване, достигайки 7,9% през 2017 г. Увеличаването на банкнотите от 50 евро остана динамично – с 6,4%, но беше по-слабо, отколкото през предходната година.

 

Графика 30

Брой и стойност на евробанкнотите в обращение

Източник: ЕЦБ.

 

Графика 31

Стойност на евробанкнотите в обращение по видове купюри

(млрд. евро)

Източник: ЕЦБ.

След решението със завършването на втората серия евробанкноти да бъде спряно емитирането на купюри от 500 евро, обращението на банкнотите от този номинал продължи да намалява през 2017 г. Понижението се компенсира отчасти с по-голямото търсене на банкноти от 200, 100 и 50 евро.

По отношение на стойността около една трета от евробанкнотите в обращение се намират според оценки извън еврозоната. Тези банкноти, предимно с по-висока номинална стойност, се намират най-вече в съседни на еврозоната държави. Те се използват като средство за съхранение на стойността и за разплащания по сделки на международни пазари.

Производството на евробанкноти се извършва от НЦБ от еврозоната, които през 2017 г. си разпределиха производството на общо 5,72 млрд. броя банкноти.

През 2017 г. общият брой евромонети в обращение нарасна с 4,2% до 126,0 млрд. в края на годината. В края на 2017 г. стойността на монетите в обращение възлезе на 28,0 млрд. евро, с 4,0% повече в сравнение с края на 2016 г.

През 2017 г. НЦБ от еврозоната провериха за истинност и годност за паричното обращение около 32,3 млрд. банкноти, като почти 6,1 млрд. броя от тях бяха изтеглени от обращение като негодни. Евросистемата продължи също да подпомага производителите на банкнотообработващо оборудване, за да гарантира, че то отговаря на стандартите на ЕЦБ за проверка на евробанкнотите за истинност и годност преди връщането им в обращение. През 2017 г. кредитните институции и други лица, работещи с пари в брой на професионална основа, провериха 36 млрд. броя евробанкноти за истинност и годност с помощта на такива машини.

Каре 9 Използването на пари в брой от домакинствата в еврозоната

С нарастването на картовите плащания и с появата на алтернативни методи за разплащане бъдещето на парите в брой е обект на дискусии, а целесъобразността им за обществото е поставена под въпрос. Но въпреки че евробанкнотите и евромонетите са в обращение от 15 години, малко се знае за текущото използване от домакинствата на парите в брой. Затова ЕЦБ проведе комплексно проучване[79], за да анализира използването през 2016 г. от потребителите в еврозоната на пари в брой, карти и други платежни инструменти в местата за продажба.[80] Изследването се основава на изводите от проучване за всички държави от еврозоната с изключение на Германия и Нидерландия, които съответно през 2014 г. и 2016 г. проведоха самостоятелно подобни проучвания. Резултатите за тези две държави са интегрирани в изводите от проучването на ЕЦБ, така че да се представи оценка на броя и стойността на плащанията за всички 19 държави от еврозоната.

През 2016 г. 79% от броя на всички трансакции в места за продажба в еврозоната са извършени с пари в брой, 19% посредством карти и 2% с използване на други инструменти, като чекове, парични преводи или мобилни платежни приложения. По отношение на стойността на трансакциите 54% от всички трансакции в места за продажба в еврозоната са извършени с пари в брой, 39% посредством карти и 7% с използване на други платежни инструменти (например чекове). Налице са обаче големи различия в разплащателните практики в различните държави по отношение както на броя, така и на стойността на трансакциите (виж графика A).

 

Графика А

Дял на операциите с пари в брой в местата за продажба по държави

Източници: ЕЦБ, Deutsche Bundesbank и De Nederlandsche Bank.

Парите в брой са най-често използваният платежен инструмент в еврозоната за трансакции до 45 евро. За суми над 45 евро най-често използваното платежно средство са картите. Обаче само 9% от регистрираните плащания са на стойност над 45 евро. Наистина, резултатите показват, че потребителите харчат средно само по 18 евро всеки път, когато извършват плащане в място за продажба с пари в брой, карта или друго платежно средство. Над една трета от плащанията са на стойност дори под 5 евро, а две трети са на стойност под 15 евро.

Повечето от трансакциите са осъществени в магазини за стоки за ежедневна употреба (48%), следвани от ресторанти, барове и кафенета (21%), бензиностанции (8%) и магазини за стоки за дълготрайна употреба (6%), (виж графика Б). Фактът, че повечето трансакции са извършени на места, където между 80% и 90% от плащанията са с пари в брой, както и че две трети от всички трансакции са на стойност под 15 евро, може донякъде да обясни защо парите в брой са използвани повече, отколкото често се предполага.

Графика Б показва, че 5% от всички плащания са извършени в други места за продажба. Така е обикновено в сектора на услугите (например за фризьор, химическо чистене и водопроводни услуги, ремонт на автомобили и велосипеди или домакински услуги). За някои държави тази позиция включва и плащания, които в други страни обикновено се извършват с методи за дистанционно плащане, като кредитен трансфер или директен дебит. Това са главно повтарящи се плащания, като например за наем, сметки за комунални услуги и застрахователни полици, но също и плащания за доставки по домовете на нафта или газ или за медицински услуги. Според отговорите на въпросите от проучването относно такива плащания средно за еврозоната (без Германия) 6% от наемите, 13% от сметките за електричество и 31% от сметките за медицинско обслужване се плащат в брой. Като цяло може да се заключи, че в държавите с висок дял на плащанията в брой спрямо всички плащания повтарящите се плащания по-често се извършват с пари в брой.

 

Графика Б

Пазарен дял на използваните в местата за продажба основни платежни инструменти – брой трансакции

(процент)

Източници: ЕЦБ, Deutsche Bundesbank и De Nederlandsche Bank.

Като цяло резултатите показват, че използването на пари в брой в места за продажба все още е широко разпространено в повечето държави от еврозоната. Това изглежда оборва схващането, че парите в брой бързо биват заместени от безкасови платежни средства. Действително на въпроса относно предпочитаните от тях платежни инструменти 32% от анкетираните сочат плащане в брой, 43% – карти или други безкасови платежни инструменти, а 25% нямат предпочитания. Това разминаване между предпочитания и фактическо поведение може поне отчасти да се обясни с факта, че хората изглежда си спомнят най-вече плащанията с висока стойност, които правят по-рядко, и са склонни да забравят колко често извършват в брой плащания с ниска стойност.

Неистински и преправени евробанкноти

Общият брой на неистинските и преправените евробанкноти слабо се повиши през 2017 г., като около 694 000 такива бяха изтеглени от обращение. Делът на неистинските остана на много ниски равнища спрямо броя на истинските евробанкноти в обращение. Графика 32 илюстрира дългосрочната динамика на количеството неистински или преправени банкноти, изтеглени от обращение. Предпочитани за фалшифициране са купюрите от 20 и 50 евро, които през 2017 г. съставляват общо над 85% от всички иззети неистински банкноти. Делът на неистинските банкноти от 20 евро намаля през 2017 г.

ЕЦБ продължава да съветва гражданите да бъдат бдителни за евентуални измами и да не забравят да ползват теста „пипни – разгледай – наклони“, както и никога да не разчитат само на един защитен елемент. Освен това за лицата, работещи с пари в брой на професионална основа както в Европа, така и извън нея, непрекъснато се предлага обучение и се предоставят актуализирани информационни материали в помощ на борбата на Евросистемата срещу фалшифициране на еврото. За постигането на тази цел ЕЦБ си сътрудничи и с Европол, Интерпол и с ЕК.

 

Графика 32

Брой неистински евробанкноти, изтеглени от обращение

Източник: ЕЦБ.

Втората серия евробанкноти

На 4 април 2017 г. влезе в обращение новата банкнота от 50 евро. Въвеждането ѝ е най-новата стъпка за осигуряване на още по-голяма защита за евробанкнотите. След купюрите от 5, 10 и 20 евро новата банкнота от 50 евро е четвъртата поред купюра от втората серия „Европа“, пусната в обращение. Тя има подобрени защитни характеристики, включително променящо цвета си „смарагдовозелено число“ с движещ се надолу и нагоре светлинен ефект при наклон на банкнотата и „прозорче с портрет“ – иновативен защитен елемент, използван за първи път в банкнотата от 20 евро от серията „Европа“. При поставяне на банкнотата срещу светлина в прозрачно прозорче близо до горната част на холограмата се появява образът на Европа (героиня от древногръцката митология), видим и от двете страни на банкнотата. Същият образ се вижда и на водния знак.

През първата половина на 2019 г. се планира едновременното пускане в обращение на новите банкноти от 100 и 200 евро – последните две купюри от серията „Европа“. След преглед на купюрния строеж на евробанкнотите Управителният съвет на ЕЦБ реши да изключи банкнотата от 500 евро от серията „Европа“, съобразявайки се с опасенията, че тя може да улесни незаконни дейности. ЕЦБ и НЦБ от еврозоната ще проведат кампания, за да информират обществеността и лицата, работещи с пари в брой на професионална основа, относно въвеждането в обращение на новите банкноти от 100 и 200 евро, които съдържат някои нови защитни елементи. Кампанията ще включва и напомняне за спряната емисия на купюрата от 500 евро, която предвид международната роля на еврото и широкото доверие в евробанкнотите ще остане платежно средство наред с другите купюри евробанкноти и поради това може да продължи да се използва като средство за плащане и за съхранение на стойността. Всички банкноти от първата серия (включително купюрата от 500 евро) ще запазят завинаги стойността си, тъй като ще бъдат обменяни от НЦБ в еврозоната за неограничен период от време.

ЕЦБ и НЦБ от еврозоната ще продължат да подпомагат производителите на банкнотообработващи машини при подготовката им за въвеждане на новите банкноти от 100 и 200 евро.

Статистика

ЕЦБ, подпомагана от НЦБ, разработва, събира, съставя и разпространява широк набор от статистически данни, нужни за провеждането на паричната политика на еврозоната, за надзорните функции на ЕЦБ и разнообразните други задачи на ЕСЦБ, а също и за задачите на ЕССР. Статистическите данни се използват и от органите на публичната власт, участниците на финансовите пазари, медиите и широката общественост. През 2017 г. ЕСЦБ продължи редовно, гладко и своевременно да предоставя статистически данни за еврозоната. Освен това тя полагаше значителни усилия за удовлетворяване на новите изисквания за своевременна, висококачествена и по-подробна статистическа информация по държави, сектори и инструменти.

Нова и усъвършенствана статистика на еврозоната

През 2017 г. ЕЦБ започна да публикува статистика на паричния пазар в евро, извличана от подробни данни, събирани въз основа на Регламент ЕЦБ/2014/48. Тази статистика обхваща необезпечения пазарен сегмент и включва общия оборот и среднопретегления лихвен процент за периода на поддържане на резервите, както и среднодневните обеми за този период в разбивка по сектор на контрагента, вид трансакция и матуритет (63 нови динамични реда). Публикуването на тази статистика има за цел да се засили прозрачността и с това да се подобри функционирането на паричния пазар.

ЕЦБ започна да публикува и статистика за застрахователните дружества, събирана съгласно Регламент ЕЦБ/2014/50. Тя представя балансите на застрахователните дружества от еврозоната и се актуализира на тримесечна база.

През 2017 г. ЕСЦБ въведе ясни правила за публикуването на лихвените проценти и обемите на ПФИ, с което се осигурява адекватно и съпоставимо оповестяване на националната лихвена статистика на ПФИ на ниво ЕСЦБ. Така в лихвената статистика на ПФИ, която е публично достъпна в ECB’s Statistical Data Warehouse (Хранилището на ЕЦБ за статистически данни), са добавени още 1840 динамични реда.

Наборът от общодостъпни консолидирани данни за банките беше разширен значително през ноември 2017 г. с нови позиции, включващи балансови отчети, рентабилност, качество на активите, ликвидност и капиталова адекватност.

ЕЦБ започна да публикува и агрегирани балансови данни за финансовите предприятия в еврозоната, отпускащи кредити за домакинства, и за нефинансовите предприятия, които са резиденти на еврозоната. Данните се публикуват на годишна база, а за някои страни се предоставят и по тримесечия. Включени са както обемите по салда по кредити и депозити, така и разликите в обемите по салда, коригирани за рекласификация.

Макропруденциалната база данни е обогатена с нов набор от показатели, свързани главно с банковия сектор, с което общият брой налични показатели надхвърля 300. Продължава дейността по по-нататъшно разширяване на Макропруденциалната база данни, най-вече в областите, в които има празноти.

Други промени в статистическата дейност

Нов Регламент на ЕЦБ ще определи конкретните отчетни изисквания към всички пенсионни фондове, резиденти на еврозоната, които попадат в обхвата на статистическата дефиниция, залегнала в документа. Регламентът относно изискванията за статистическа отчетност на пенсионни фондове ще отстрани недостатъците в текущата тримесечна статистика, която се публикува от юни 2011 г., и по-конкретно ограниченото разпространение на данни за трансакции поради недостатъчно качество на данните. По този начин новите данни ще бъдат от по-голяма полза за ЕСЦБ при изготвянето на паричния и финансовия ѝ анализ, а оттам и в приноса ѝ за стабилността на финансовата система.

В периода на изготвяне на регламента бяха проведени няколко срещи с Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (EIOPA) и със сектора на пенсионното осигуряване, представляван от PensionsEurope. Регламентът предвижда хармонизирано събиране на данни за активите и пасивите на пенсионните фондове с разбивки по контрагент, сектор и матуритет на географски принцип. Данните за салдата и трансакциите ще се изготвят на тримесечна база. След получаването на резултатите от общественото допитване, проведено от края на юли до края на септември 2017 г., и след отговора на ЕК в началото на 2018 г. в Управителния съвет беше внесен актуализиран вариант на регламента. Той беше приет от Управителния съвет на 26 януари 2018 г. и публикуван в „Официален вестник“ на 17 февруари. Предоставянето на новите статистически данни на ЕЦБ ще започне през 2019 г.

На 21 септември 2017 г. ЕЦБ обяви, че ще публикува лихвен процент по необезпечените овърнайт депозити преди 2020 г. въз основа на данни, събирани съгласно Регламента относно статистическата отчетност на паричните пазари. Лихвеният процент ще допълва съществуващите референтни лихвени проценти, получени от частния сектор, и ще служи като предпазен референтен лихвен процент. През следващите две години EЦБ ще дефинира параметрите на лихвения процент, ще разработи методологията за изчисляването му и ще тества неговата коректност. Междувременно ЕЦБ ще инициира открито обсъждане, включващо обществени допитвания.

През 2017 г. осигуряването на качеството на лихвената статистика на ПФИ беше засилено посредством: 1) набор от най-добри практики и документ с насоки за извършване на проверки за качество; 2) първото проучване на ЕСЦБ по въпроси относно качеството на данните, подавани от НЦБ, което следва да се актуализира на всеки две години; и 3) засилена рамка за съответствие на лихвената статистика на ПФИ. През януари 2017 г. в уебсайта на ЕЦБ беше публикуван актуализиран вариант на Ръководството по лихвена статистика на ПФИ[81], в което са отразени промените в лихвената статистика на ПФИ през последните години.

Работата по актуализирането на Регламента на ЕЦБ относно статистиката на плащанията започна през 2017 г. Целта на това начинание е да се подобри статистическата отчетност в сферата на плащанията, с което да се гарантира, че тази статистика отговаря на целите на съставянето ѝ. Прегледът ще отчете последните промени в приложимото европейско законодателство, както и последните иновации на пазара на малки плащания.

Дългосрочният подход на ЕСЦБ и на нейния Комитет по статистика при събирането на данни от банките има за цел да стандартизира и интегрира във възможно най-голяма степен съществуващите статистически рамки на ЕСЦБ във всички области и държави. Това ще намали бремето на отчетността за банките, ще улесни автоматизирането на обработката на все по-големия обем и детайлизираност на масивите от данни и ще подобри качеството на данните. Двете основни инициативи включват Речника за интегрирана банкова отчетност (BIRD) [82] и Европейската рамка за отчетност (ERF). През 2017 г. пилотната фаза на BIRD, осигуряваща на банките стандартни дефиниции и правила за преобразуване в помощ на отчетността им пред органите, приключи с описание на изискванията във връзка с АнаКредит и статистиката на притежаваните ценни книжа. Започна и следващата фаза по включване на изискванията за финансова отчетност на EБО. Като начинание от „обществен интерес“ речникът се предоставя свободно на банките и на всички заинтересовани страни (например софтуерни къщи, които разработват софтуерни пакети за финансово отчитане) и приемането му е доброволно. По отношение на Европейската рамка за отчетност, която има за цел с течение на времето да интегрира отчетността във всички области и държави, през 2017 г. започна подготовка за провеждането на анализ на разходите и ползите, за да се оцени отражението ѝ върху търсенето и предлагането в тясно сътрудничество с банковата общност и всички други заинтересовани страни.

Капацитетът на поддържаната от ЕСЦБ база данни „Регистър на институциите и дъщерните дружества“ (RIAD) понастоящем се разширява, за да включи информацията, необходима за подпомагане на проекта АнаКредит (например за нефинансовите предприятия), както и за да отговори и на други потребителски нужди на ЕСЦБ и на европейския банков надзор. Като ключова връзка между различните съществуващи детайлизирани масиви от данни (Базата данни за статистиката на притежаваните ценни книжа – SHSDB, Централизираната база данни за ценни книжа – CSDB, и АнаКредит), RIAD позволява цялата информация да бъде събрана заедно. Освен това усъвършенстваната система RIAD беше въведена в края на първото тримесечие на 2018 г., а през второто тримесечие на 2018 г. трябва да бъдат изготвени специални насоки на ЕЦБ за работа с RIAD.

През юни 2017 г. Генерална дирекция „Статистика“ въведе нова организационна структура, проправяйки пътя за оптимизирано изготвяне на микроданни в много по-голям мащаб отпреди и за напредък в изготвянето на висококачествена макроикономическа статистика. Новосъздаденият отдел „Интегриране и услуги по обработка и пренос на данни“ служи като координационен център за интегриране на данните и предлага общи услуги за обработка и пренос на данните. Важно постижение до момента е класификаторът на данни, с чиято помощ потребителите откриват и получават достъп до данни на ЕЦБ, поддържани в многобройни приложения. В момента са в ход няколко пилотни проекта. Те имат за цел насърчаване на сътрудничеството и съпоставимост на изследванията в различни сфери на дейност. Пилотните проекти са посветени на теми, като достъп до данните, банкови кодове и комбиниране на масиви от данни за по-добро анализиране на финансирането и активите на банките. Полагат се значителни усилия за въвеждането на международни стандарти за данните с цел намаляване на бремето на отчетността и повишаване на качеството и съгласуваността на данните.

През 2017 г. Изпълнителният съвет на ЕЦБ учреди нов Комитет за данните, председателстван от главния директор по услугите. В комитета са включени висши ръководители на звена, използващи и изготвящи данни, за да установят и направляват прилагането на стратегията на ЕЦБ за управлението на данни и да координират дейностите на ЕЦБ по тяхното стандартизиране. Дейна Група по управление на данните с представители от всички функционални направления, използващи и изготвящи данни, допринася за разработването и синхронизирането на данните в ЕЦБ по теми, свързани с управлението им, като например метаданни и достъп до данните.

През 2017 г. ЕЦБ продължи своята работа за привеждане на статистиката си в по-достъпен и лесен за ползване вид. Освен че статистическите данни на ЕЦБ са достъпни посредством Хранилището за статистически данни, в уебсайта Нашата статистика са добавени и нови видове визуализации на динамиката на финансиране и на инвестициите в еврозоната, данни по банков надзор и статистически описания. Сега потребителите могат да споделят визуализациите, като ги вграждат в уебсайтове, блогове и други дигитални форуми. Тази подрубрика в статистическия уебсайт е лесно достъпна с всяко устройство, като персонален компютър, таблет, смартфон или друго мобилно устройство.

Каре 10 Сътрудничество в областта на статистиката на европейско и международно ниво

ЕЦБ в тясно сътрудничество с Евростат продължи да повишава изискванията по отношение на качеството на статистиката, върху която се базира процедурата при макроикономически дисбаланси (ПМД). ПМД беше създадена през 2011 г. като част от пакета от шест регламента за икономическо управление с цел предотвратяване и корекция на макроикономическите дисбаланси в ЕС.

Процедурата включва съпоставителна таблица с 14 основни (и 28 помощни) индикатора, които се използват за ранно откриване на съществуващи или възникващи макроикономически дисбаланси на ниво държава членка. Индикаторите по ПМД са извлечени от икономически и финансови статистически данни, които се изготвят от Европейската статистическа система и ЕСЦБ, след което се предават на Евростат.

Европейската статистическа система и ЕСЦБ осъществяват непрекъснат контрол по осигуряване качеството на данните, за да се гарантира, че тяхната статистика отговаря на изискуемите стандарти за качество при провеждането на политиката. Европейската статистическа система, ЕСЦБ, Евростат и ЕЦБ работят в тясно сътрудничество за осигуряване наличието на надеждни статистически данни при ПМД.

Няколко от индикаторите по ПМД (например за салдото по текущата сметка и дълга на частния сектор) се основават на статистика, включваща данни за платежния баланс/международната инвестиционна позиция и финансовите сметки, т.е. статистика, която в повечето държави членки се изготвя от НЦБ. През ноември 2016 г. Евростат и Генерална дирекция „Статистика“ на ЕЦБ подписаха Меморандум за разбирателство, уреждащ гарантирането на качеството на тези статистически данни. Меморандумът определя работните договорености за сътрудничество между Евростат и ЕЦБ и посочва, че масивите от данни, съставяни от НЦБ, трябва да получат от ЕЦБ оценка за гарантираност на качеството.

За целта е цялостно внедрена тристепенна система за отчитане на качеството, включваща национални отчети за самооценка (ниво 3), които очертават основните аспекти на качеството на статистиката (самооценка от националните органи); отчети за качеството на специфични сфери (ниво 2), които се разработват от ЕЦБ и Евростат; и съвместен обобщен отчет на Евростат и ЕЦБ, оценяващ качеството на цялата статистика, върху която се базира ПМД (ниво 1), който се публикува ежегодно.

През 2017 г. ЕЦБ започна да предоставя на Евростат масиви от данни, преминали контрол по осигуряване на качеството, включително допълнителна информация с детайлно изброяване на основни събития и ревизии с отражение върху националните данни. За по-нататъшно усъвършенстване във времето на качеството на статистическите данни се извършва анализ на качеството на изходните данни и съпоставимостта на масивите от данни. Меморандумът за разбирателство предвижда и посещение от страна на ЕЦБ и Евростат в НЦБ и националните статистически служби с цел оказване на помощ при оценката на качеството на изходните данни. Първите посещения от този вид започнаха в края на 2017 г.

ЕЦБ установи ползотворно сътрудничество с ЕБО, което след въвеждането през 2014 г. на Единния надзорен механизъм (ЕНМ) се задълбочи още повече. Това проличава особено ясно в областта на данните за банковия надзор, откакто ЕЦБ пое отговорността за организиране на процесите по събирането и прегледа на качеството на данните, отчитани от поднадзорните лица, в съответствие с Рамковия регламент за ЕНМ. ЕБО отговаря за изготвяне и поддържане прилагането на технически стандарти за изпълнение относно надзорната отчетност и публичното оповестяване в тясно сътрудничество с компетентните национални органи.

ЕБО е и важна заинтересована страна в надзорния информационен поток, подаван от отчетните единици („последователен подход“), тъй като ЕЦБ препраща подмасив от данни към ЕБО. Това поражда редица свързани работни процеси, като генерирането на „визитки“ за всяка отчетна единица. В същото време ЕЦБ участва в инициативата на ЕБО за прозрачност като заинтересована страна в информационния поток и в свързаните проверки за качество на данните.

Сътрудничеството с ЕБО включва още участие на служители на ЕЦБ в съответните работни групи по въпросите на надзорната отчетност, както и в съвместна работа по качеството на данните, например поддръжка и тестване на правила за валидиране на данните, разработване на контроли за достоверност и взаимодействие при оценките за качество на данните и др. Освен това ЕЦБ предоставя помощ по въпроси, свързани с управлението на качеството на данните, например чрез предоставяне на информация под формата на въпроси и отговори във връзка с тълкуването на отчетните изисквания.

Трябва също да се спомене, че ЕБО подкрепя средносрочните стратегически инициативи на ЕЦБ за намаляване на бремето на отчетността върху банките, като например Речника за интегрирана банкова отчетност и Европейската рамка за отчетност.

ЕЦБ си сътрудничи и с други организации в редица насоки, като:

  • споразумения за обмен на данни с Международния валутен фонд по програмите му за оценка на финансовия сектор на национално и европейско ниво;
  • участие в Комитета на ООН за координиране на статистическите дейности и в Комитета за централнобанкова статистика „Ървин Фишер“ към Банката за международни разплащания, като и двете имат за цел подобряване на координацията и сътрудничеството между статистическите органи, включително централните банки, на европейско и/или глобално равнище, обхващайки аспекти, като ефикасното функциониране на статистическата система, общи стандарти и платформи и разработване на методологии.

Накрая, ЕЦБ предоставя възможности за обучение и подготовка на други органи посредством работни срещи, семинари и презентации. Те са насочени към организации както във, така и извън ЕСЦБ и ЕНМ, например към компетентните национални органи и НЦБ на държави извън ЕС с оглед на потенциалното им бъдещо членство в ЕС.

Каре 11 АнаКредит в процес на развитие – основни характеристики

АнаКредит, или „аналитични набори от данни за кредити“, е инициатива за събиране и предоставяне на широк кръг потребители на детайлизирана аналитична информация за кредити и кредитен риск, разбита по отделни кредити, отпуснати от банки на фирми и други юридически лица. Новите набори от данни ще спомогнат за изпълнението на задачите на ЕСЦБ, допринасяйки значително и за подобряване на съществуващата и разработване на нова статистика на ЕСЦБ. Подробните данни по кредитите за икономиката и банковите експозиции ще подпомагат голямо множество анализи, за които агрегираните данни вече не са достатъчни. Много съществен аспект е хармонизирането на понятията и дефинициите, гарантиращи добра съпоставимост на данните между отделните държави. АнаКредит значително ще повиши стойността на анализите за кредитите и кредитния риск в еврозоната чрез предоставянето на подробна, навременна и напълно хармонизирана информация за кредитите на всички юридически лица. Освен това внимателно ще бъде опазвана поверителността на данните чрез ограничаване на достъпа до детайлизираните данни само за потребители, които трябва да разполагат с тях. Другите потребители ще имат достъп до полуагрегирани данни, при които не могат да се идентифицират отделните юридически лица.

АнаКредит ще играе ролята на лупа при анализа на кредитите и кредитния риск в еврозоната. Включвайки по-конкретно в обхвата си кредитите за нефинансови предприятия, АнаКредит ще доведе до по-добро познаване на канала за предаване на паричната политика, особено във връзка с малките и средните предприятия, формиращи гръбнака на икономиката от гледна точка на възможностите за инвестиции и заетост. Проектът АнаКредит може да бъде полезен за отчетните единици и посредством контур за обратна връзка, като подобри способността им да оценяват кредитоспособността на кредитополучателите в еврозоната и им даде възможност да изготвят по-задълбочен и по-надежден, отколкото понастоящем, анализ на собствените си експозиции. Контурът за обратна връзка в рамките на АнаКредит все още е в процес на дефиниране и ще бъде прилаган от НЦБ на доброволен принцип.

През май 2016 г. Управителният съвет на ЕЦБ прие Регламент за АнаКредит, който осигурява законовата рамка за ЕСЦБ по отношение събирането на подробни данни за кредитите, отпускани от кредитни институции. Съгласно Регламента над 4000 кредитни институции в еврозоната и известен брой в някои други държави – членки на ЕС, ще започнат от септември 2018 г. да изпращат отчетни данни на съответните НЦБ (а чрез тях и на ЕЦБ) по отделни кредитни експозиции, попадащи в обхвата на Регламента. Близо 1600 други, по-конкретно малки кредитни институции, ще бъдат частично или напълно освободени от отчетност. По приблизителна оценка всеки месец ще се изпращат между 50 и 70 милиона записа, отнасящи се за около 15 милиона контрагенти, повечето от които предприятия. Всъщност данни за контрагентите ще започнат да се изпращат шест месеца по-рано – от април 2018 г., което ще спомогне за отстраняване на първоначалните проблеми. Членовете на Евросистемата ще използват общ аналитичен набор от кредитни данни, а другите НЦБ от ЕС могат да решат да отчитат подобни данни на базата на същите дефиниции, което съответно ще им даде достъп на реципрочна основа. Рамката на отчетността е резултат от задълбочени анализи и дискусии в рамките на ЕСЦБ, в това число няколко кръга допитвания до потребители (включително финансовия сектор и други заинтересовани страни), за да се оценят по-конкретно възможните разходи и ползи и да се стандартизира отчетността, например с цел постигане на пропорционалност. Окончателната рамка на отчетността осигурява баланс между нуждите на потребителите в различни области от дейността на централните банки и съответните разходи по прилагане, събиране и обработка на необходимите данни.

АнаКредит ще съдържа 88 характеристики за всеки кредит (в повечето случаи актуализирани ежемесечно) въз основа на напълно хармонизирани понятия и дефиниции, приложими във всички участващи държави. Характеристиките обхващат всички страни на договорите за кредит (кредитори, кредитополучатели, гаранти) и включват както структурни данни, например икономическа активност, размер на предприятието, годишен оборот или дати на отпускане и погасяване, така и динамични данни, например непогасен обем, неизпълнение на задължения по инструмента и общо на контрагента, просрочени плащания или вероятност за неизпълнение на задълженията от страна на контрагента. Прагът на отчетност е 25 000 евро на ниво кредитополучател в дадена кредитна институция.

Данните за кредитите ще се съчетаят с регистър на всички юридически лица и други институционални единици (като чуждестранните клонове). Това ще направи възможно еднозначното идентифициране на 15 милиона контрагенти (кредитори, кредитополучатели и гаранти) и ще осигури висока степен на хармонизация на понятията и дефинициите, което ще позволи коректно изчисляване на общата задлъжнялост на даден кредитополучател (юридическо лице или група) към неговите кредитори (кредитни институции). Последните в качеството си на потенциални потребители на подробната информация за кредитите (чрез контура за обратна връзка, където е внедрена) ще имат възможност да правят и по-подробен и надежден, отколкото понастоящем, анализ на собствените си експозиции.

След приемането през май 2016 г. на Регламента за АнаКредит беше свършена значителна методологическа работа от Комитета по статистика на ЕСЦБ с помощта на Работната група по АнаКредит, включително по подготовка на Наръчник за АнаКредит, съдържащ 570 страници с подробна информация и насоки относно изисквания за отчетността на АнаКредит. Общата цел на наръчника е да съдейства на кредитните институции да се подготвят методологически надеждно за автоматизирането на отчетността и да гарантира последователното и ефективно прилагане в еврозоната на залегналата в Регламента статистическа рамка на АнаКредит. Наръчникът се състои от следните три части:

  • част I (публикувана през ноември 2016 г.), която обяснява общата методология на АнаКредит и предоставя информация за съвкупността от отчетни единици и структурата на отчетността, включително общо описание на базовия модел от данни;
  • част II (публикувана през февруари 2017 г.), в която подробно се описват всички набори от данни и характеристиките на данните, събрани в АнаКредит, като се дават конкретни инструкции относно отчитането;
  • част III (публикувана през май 2017 г.), която представя избрани емпирични изследвания и сценарии, изискващи по-задълбочено обяснение.

Наръчникът, който бе широко обсъждан от целия финансов сектор, се усъвършенства посредством по-нататъшна методологическа работа, свързана с подробните обяснения, получавани в хода на текуща размяна на въпроси и отговори. По-конкретно, кредитните институции и други заинтересовани страни могат по всяко време да задават въпроси на съответната НЦБ. Тя изготвя отговор, често съвместно с ЕЦБ, който обикновено се предоставя и на другите НЦБ. През август 2017 г. в уебсайта на ЕЦБ беше публикувана подборка от въпроси и отговори, която редовно се обновява.

Комитетът по статистика на ЕСЦБ и Работната група по АнаКредит са разработили също контроли за достоверност, за да улеснят автоматичното предаване на данните и да установят минимални стандарти за качество при предаването на данни от страна на кредитните институции. Контролите за достоверност позволяват данните да бъдат идентифицирани и обработени по надлежния начин. През август 2017 г. ЕЦБ публикува в уебсайта си набор от контроли за достоверност.

В заключение, докато в Регламента за АнаКредит се съдържат задължителните правила за първичната отчетност на кредитните институции, Насоките на ЕЦБ определят начина, по който НЦБ следва да отчитат задължителните данни за кредитите пред ЕЦБ под формата на вторична отчетност. По-конкретно, в Насоките е включена подробна информация относно предаването към ЕЦБ на данни за кредити и референтни данни за контрагенти, събирани съгласно Регламента.

Както се посочва в преамбюла на Регламента за АнаКредит, на бъдещи етапи инициативата може да бъде разширявана, обхващайки повече кредитори, кредитополучатели и инструменти.

Икономически изследвания

Висококачествените икономически изследвания спомагат за осигуряване на здрави основи за политиката на ЕЦБ. През 2017 г. икономическите изследвания в ЕЦБ предоставиха яснота относно редица важни предизвикателства пред политиката на Банката. Освен това с дейността на три нови изследователски групи и на две изследователски мрежи бе засилено сътрудничеството в рамките на ЕСЦБ.[83]

Изследователски приоритети на ЕЦБ

През 2017 г. изследователските екипи на ЕЦБ съсредоточиха дейността си върху ясно определен набор от изследователски приоритети. Важен фокус на изследванията беше предаването на нестандартната парична политика в среда на отрицателни основни лихвени проценти. Проучванията подчертаха значението на нестандартните мерки за компенсиране на икономическите последици от финансови шокове чрез намаляване на несигурността на пазара и подобряване на достъпа до банково кредитиране за малките и средните предприятия. Нестандартната парична политика и взаимодействието между финансовия и реалния сектор на икономиката също бяха централна тема на изследвания, насочени към усъвършенстване на моделите – многонационални или с обхват еврозона, – които ЕЦБ използва за прогнозиране и за анализ на паричната политика. Други големи приоритети бяха определянето на факторите, с които може да се обясни трайността на ниската инфлация в еврозоната, и изследванията, посветени на създаването на институционална и политическа уредба за укрепване на Икономическия и паричен съюз (ИПС).

През 2017 г. значителна изследователска дейност беше посветена и на макропруденциалната политика. Важна стъпка в тази насока беше калибрирането на така наречения „3D модел“, който да обхваща всички държави, участващи в ЕНМ. Моделът включва три нива на риск от неизпълнение (за банки, нефинансови предприятия и домакинства) и е особено полезен при оценяването на капиталовата адекватност на банките. Освен това беше разработена версия на модела, отчитаща номиналната нееластичност, за да се анализира взаимодействието между паричната и макропруденциалната политика.

Изследователски групи и мрежи на Евросистемата/ЕСЦБ

За по-нататъшно задълбочаване на сътрудничеството между изследователите от ЕСЦБ ръководителите на изследователски звена в рамките на ЕСЦБ решиха през 2017 г. да създадат три нови изследователски групи. Групите имат за цел да координират дейността във високоприоритетни изследователски области чрез редовни работни срещи и общи изследователски проекти (виж фигура 2). През годината всяка от тези групи проведе учредителна среща, в която участваха изследователи от цялата ЕСЦБ, както и външни експерти.

 

Фигура 2

Изследователски групи на ЕСЦБ

Източник: ЕЦБ.
Забележка: Структура на новите изследователски групи на ЕСЦБ, както беше определена от ръководителите на изследователски звена в ЕСЦБ през 2016 г.

Двете изследователски мрежи на Евросистемата/ЕСЦБ постигнаха значителен напредък през 2017 г. Мрежата за динамиката на работните заплати (WDN) приключи третия етап от своето проучване, обхващащо над 25 хиляди фирми от 25 държави в ЕС. В третия етап обект на изследване бяха поведението на фирмите при формирането на разходите и цените и влиянието на различните структурни реформи, проведени в периода 2010–2013 г., за приспособяването на трудовия пазар. Една от ключовите констатации в това ново изследване е, че големите реформи на трудовия пазар в най-силно засегнатите от кризата държави наистина са улеснили приспособяването на пазара на труда (виж графика 33).[84]

Мрежата за изследване на финансовото състояние и потреблението на домакинствата (HFCN) координира провеждането на Проучването за финансовото състояние и потреблението на домакинствата. След публикуването в края на 2016 г. на резултатите от втория етап на проучването изследванията на HFCN бяха съсредоточени, наред с други въпроси, върху ролята на нееднородността на домакинствата при предаването на паричната политика и за финансовата стабилност. Така например изследователите от HFCN оцениха ефекта от наскоро въведената програма на ЕЦБ за закупуване на активи (APP) върху неравенството в доходите и благосъстоянието. Една от важните констатации е, че мерките по APP оказват само скромен ефект върху неравенството в благосъстоянието, но намаляват неравенството в доходите, като понижават безработицата сред домакинствата с ниски доходи.

 

Графика 33

Нетно изменение при облекченото приспособяване на заетостта и заплатите в периода 2010–2013 г.

(процент)

Източник: Мрежа за динамиката на работните заплати.
Забележки: Разлика между процента на предприятията, отчитащи, че приспособяването на заетостта и заплатите спрямо променените бизнес условия е станало по-лесно, и тези, които отчитат, че е станало по-трудно. Положителните величини показват, че за повече фирми е по-лесно, отколкото по-трудно, да се приспособят.

Конференции и публикации

През последните години диалогът с икономисти от научната общност и от други институции, формиращи политиката, добиваше все по-голяма важност поради рязко нарастващата сложност на проблемите от значение за ЕЦБ. Поради това през 2017 г. ЕЦБ организира няколко научноизследователски форума на високо равнище, включително Форума на ЕЦБ по централно банкиране в Синтра и Втората годишна конференция на ЕЦБ по научноизследователска дейност. Фокусът на Първата конференция беше поставен върху основните тенденции в развитието на реалната икономика, които са от значение за паричната политика, по-специално инвестициите и производителността.[85] Конференцията по научноизследователска дейност през 2017 г. представи иновативни изследвания по теми като цената на инфлацията, ефектите от отрицателните лихвени проценти, връзката между вижданията на икономическите агенти и икономическата стагнация и неравенството в благосъстоянието. Други важни конференции бяха свързани със структурните реформи в еврозоната, макропруденциалната политика и комуникацията между централните банки.

Резултатите от много изследователски дейности на ЕЦБ бяха публикувани и в научни списания и работни материали. В Working Paper Series (поредица „Работни материали“) на ЕЦБ през 2017 г. бяха публикувани общо 132 разработки. Освен това редица аналитични изследвания, посветени на паричната политика, бяха публикувани в поредиците на ЕЦБ Occasional Paper Series (Тематични материали), Statistics Paper Series (Статистически материали) и Discussion Paper Series (Дискусионни материали). Този набор от висококачествени изследователски и аналитични разработки осигури база за по-добро разгласяване на резултатите от изследванията на ЕЦБ сред по-широка аудитория с публикуването на 12 статии в Research Bulletin (Изследователски бюлетин) на ЕЦБ през 2017 г.[86]

Дейности и отговорности в правната сфера

През 2017 г. ЕЦБ взе участие в няколко съдебни производства на равнище ЕС. ЕЦБ предостави също голям брой становища в отговор на залегналото в Договора изискване за провеждане на консултации с ЕЦБ по всеки предложен законодателен акт на ЕС или национален законопроект, попадащ в сферата на нейната компетентност, както и по отношение на мониторинга за спазване на забраната за парично финансиране и привилегирован достъп.

Участие на ЕЦБ в съдебни производства на равнище ЕС

През януари 2017 г. Общият съд на ЕС (Съдът) отхвърли иска за обезщетение, внесен от две френски дружества (Nausicaa Anadyomène и Banque d’Escompte) срещу ЕЦБ по дело T-749/15. Предявените от двете дружества искове за вреди са свързани с коефициента на дисконтиране, засягащ някои гръцки държавни облигации, закупени от двете дружества в условията на частично преструктуриране на гръцкия държавен дълг през 2012 г. Основните правни основания, изложени срещу ЕЦБ, включваха предполагаемо нарушение на принципите на: 1) основателни очаквания и правна сигурност; 2) равно третиране и недопускане на дискриминация; и 3) добро административно управление.

С решението си Съдът отхвърли иска и по този начин изключи всякаква отговорност на ЕЦБ, като потвърди вече заявеното си становище по отношение на физически лица, притежаващи гръцки дългови инструменти (виж дело T-79/13, Accorinti and Others v ЕCB). Съдът постанови, че ЕЦБ не е задължена да обезщети загубите, претендирани от банки, притежаващи гръцки дългови инструменти, във връзка с преструктурирането на гръцкия дълг през 2012 г. Той констатира преди всичко, че търговските банки не могат да се позовават на принципа на защита на основателните очаквания или на принципа на правна сигурност в сфера като паричната политика, чиято цел предполага постоянно приспособяване, за да бъдат отразявани промените в икономическата обстановка. Съдът установи, че нито един от правните актове или изявления на ЕЦБ не може да се тълкува като насърчаващ инвеститорите да придобиват или да запазват собственост върху гръцки дългови инструменти.

Съдът също потвърди, че общият принцип на равно третиране не може да бъде приложен, тъй като търговските банки, придобили гръцки дългови инструменти с цел печалба, от една страна, и ЕЦБ и НЦБ, действащи в изпълнение на задачите си в обществен интерес, от друга страна, не са в сравнима ситуация.

През март 2017 г. Съдът се произнесе по жалба, подадена от португалско дружество (Comprojecto – Projectos e Construções, Lda.) и други срещу ЕЦБ по дело T-22/16, за неправомерно бездействие и едновременно с това за отмяна на съответното решение за отказ от предприемане на действия, което според жалбоподателите ЕЦБ мълчаливо е приела. Жалбоподателите предявиха и искане за финансово обезщетение в резултат от претендирания отказ на ЕЦБ да предприеме действия.

Те твърдяха, че са изпратили писмо, съдържащо оплакване до ЕЦБ във връзка с кредитна институция, и че ЕЦБ е отказала да предприеме действия във връзка с оплакването предвид факта, че въпросното писмо е върнато на подателя.

Съдът прецени жалбата като явно недопустима и без всякакво правно основание както по отношение на искането във връзка със заявлението за бездействие, така и по отношение на искането за отмяна. Относно първото искане Съдът счете, че жалба за неправомерно бездействие е допустима единствено ако преди да бъде заведено делото, ответникът – институция на ЕС, първо е бил призован да предприеме действия, а жалбоподателите не представят достатъчно доказателства за това, че ЕЦБ в действителност е получила оплакването. Що се отнася до искането за отмяна, Съдът заключи, че опитът за уведомяване на ЕЦБ е бил неуспешен и следователно фактът, че пощенските служби са върнали оплакването на жалбоподателите, не може да се тълкува като действие на ЕЦБ, по силата на което институцията е отказала да предприеме действия. Накрая, и съответно, като не са приканили ЕЦБ да предприеме действия, жалбоподателите не заявяват пропуск или бездействие от страна на тази институция, които биха породили отговорност за Съюза; ето защо условията за искането за финансово обезщетение се считат за неизпълнени.

През юли 2017 г. Федералният конституционен съд на Германия (Конституционният съд) спря производството по няколко конституционни жалби, подадени във връзка с разширената програма за закупуване на активи (APP). Конституционният съд отнесе въпросите към Съда на ЕС и поиска прилагане на ускорена процедура.

Съдът на ЕС отхвърли искането за ускорена процедура. През ноември 2017 г. ЕЦБ представи своите писмени съображения. Все още не е определена дата за устното изслушване. Въз основа на отговора на Съда на ЕС по засегнатите въпроси Конституционният съд ще вземе решение относно съвместимостта на програмата за изкупуване на активи от публичния сектор (PSPP), според тълкуването на Съда на ЕС, с Конституцията на Германия (Основния закон).

Становища на ЕЦБ и случаи на неизпълнение

Член 127, параграф 4 и член 282, параграф 5 от Договора за функционирането на Европейския съюз изискват провеждането на консултации с ЕЦБ по всеки предложен законодателен акт на ЕС или национален законопроект, попадащ в сферите на нейната компетентност.[87] Всички становища на ЕЦБ са публикувани в уебсайта на ЕЦБ. Становищата на ЕЦБ по предложения за законодателни актове на ЕС се публикуват и в „Официален вестник на Европейския съюз“.

През 2017 г. ЕЦБ предостави 7 становища по предложения за законодателни актове на ЕС и 47 становища във връзка с национални законопроекти, попадащи в сферата на нейната компетентност.

На ниво ЕС най-съществените становища[88], предоставени от ЕЦБ, са свързани с предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 1095/2010 и Регламент (ЕС) № 648/2012 по отношение на процедурите и участващите органи при лицензирането на централни контрагенти, както и на изискванията за признаване на централни контрагенти от трети страни (CON/2017/39), с изменения в рамката на ЕС за капиталовите изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници (CON/2017/46), с промени в рамката на ЕС за управление на кризи (CON/2017/47), с предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2014/59/ЕС във връзка с реда на вземанията по необезпечени дългови инструменти в йерархията при несъстоятелност (CON/2017/6), и с предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно рамка за възстановяване и преструктуриране на централни контрагенти и за изменение на Регламенти (ЕС) № 1095/2010, (ЕС) № 648/2012 и (ЕС) 2015/2365 (CON/2017/38).

В няколко случая ЕЦБ консултира национални органи във връзка с ограничаването на плащанията в брой над определена стойност[89] и с регулирането и идентифицирането на критични инфраструктури[90].

ЕЦБ предостави становища по въпроси, засягащи НЦБ, в това число възлагането на нови задачи на НЦБ[91], участието на една НЦБ в програмите на Международния валутен фонд[92], финансовата независимост на една НЦБ[93], одита на бизнес операциите на една НЦБ[94], изменения в устройствения закон на една НЦБ с промяна на броя на директорите в компетентния орган за управление на банката[95], изменения на рамката за вземане на решения на една НЦБ[96], потенциалната отговорност на една НЦБ за щети, причинени при упражняване на надзорните ѝ правомощия спрямо доставчиците на платежни услуги[97], процедурата, приложима за решенията на една НЦБ в рамките на ЕНМ[98], надзорната функция на една НЦБ по отношение на платежните системи, схемите за извършване на плащания, депозитарите и системите за клиринг и сетълмент на ценни книжа[99], разпоредбите за заплатите и пенсиите на служителите на НЦБ[100], начина на извършване на междубанков клиринг и сетълмент на една НЦБ[101], собствеността на дружество със специална цел за производство на евробанкноти[102], изключването на права за прихващане по отношение на вземания, които се използват като обезпечения в една НЦБ[103], независимостта на органите за вземане на решения на една НЦБ по въпроси, свързани с финансовата стабилност[104], предоставянето на допълнителни правомощия на една НЦБ за налагане на санкции на институции, които не спазват изискванията за отчетност във връзка със статистиката на платежния баланс[105], обезпечаването от една НЦБ на национална фондация за изследвания, технологии и развитие[106], и макропруденциалните инструменти[107] и провеждането на паричната политика[108] от НЦБ извън еврозоната.

ЕЦБ предостави становища във връзка с различни аспекти от дейността на финансовите институции, в това число засилването на прозрачността и качеството на националния надзорен режим[109], преструктурирането на валутни или индексирани във валута кредити[110], подкрепа за местните кредитополучатели в затруднено финансово положение[111], предоставянето на извънредна подкрепа от публичния сектор за банковата система[112], налагането на минимални изисквания за финансиране[113], изисквания за амортизация на ипотечните кредити[114], макропруденциални инструменти за противодействие на системния риск, пораждан от кредитите за недвижими имоти[115], затягането на ограниченията за кредити за свързани лица[116], централни кредитни регистри и регистър на банкови сметки[117], отчитането на данни за кредити[118], издаването на разрешителни за оператор на платежни системи[119], правната рамка за обезпечените облигации[120], резервните средства на банкови фондации[121], създаването на нова категория институция за сетълмент[122], създаването на нова категория първостепенни непривилегировани дългови инструменти в реда на удовлетворяване на вземанията при несъстоятелност на кредитни институции[123], отсрочени данъчни активи, възникващи от дебитни разлики[124].

Освен това ЕЦБ предостави становища във връзка със средствата за съдебна защита, предоставяна на получателите на банков кредит под условие[125].

Отчетени бяха два случая на неспазване на задължението за консултиране с ЕЦБ по предложени законопроекти на Съюза, като единият бе преценен като очевиден и съществен. ЕК не се консултира с ЕЦБ във връзка с Делегирания регламент относно окончателната схема за вноските за покриване на административните разходи на Единния съвет за преструктуриране. Вземайки предвид, че въпросният законодателен акт налага правни задължения на ЕЦБ, банката счита, че това е очевиден и съществен случай на неспазване на задължението за консултиране с ЕЦБ.

Отчетени бяха пет случая на неспазване на задължението за консултиране с ЕЦБ по национални законопроекти, като четири от тях бяха преценени като очевидни и съществени.[126]

Министерството на икономиката и финансите на Италия се консултира с ЕЦБ във връзка със Законодателния декрет относно спешни финансови разпоредби, инициативи в полза на териториални органи, допълнителни интервенции за области, засегнати от сеизмични събития, и мерки за развитие, и по-конкретно относно разпоредби, засягащи задължителното закръгляване на плащанията в брой в евро. На ЕЦБ обаче не беше предоставено достатъчно време за проучване на проекта на законодателните разпоредби и за предоставяне на становище преди приемането на Законодателния декрет.

Държавният секретар по въпросите на икономиката и подкрепата за бизнеса на Испания се консултира с ЕЦБ във връзка с проект на Кралски законодателен декрет за спешни финансови мерки, с който се въвежда нова категория банков дълг. На ЕЦБ обаче не беше предоставено достатъчно време за проучване на проекта на законодателните разпоредби и за предоставяне на становище преди приемането на Кралския законодателен декрет.

Хърватските власти не се консултираха с ЕЦБ във връзка със Закона за нищожността на кредитните споразумения с международни компоненти, сключени в Република Хърватия с неоторизиран кредитор.

И накрая, нидерландското правителство не се консултира с ЕЦБ във връзка със закона, уреждащ правното положение на държавните служители, който съдържа потенциални последици за независимостта на централната банка.

Случаите на неконсултиране с ЕЦБ от страна на Нидерландия, Испания и Хърватия бяха преценени като очевидни и съществени, а пропускът на Италия да се консултира с ЕЦБ – като очевиден, съществен и повтарящ се.

Спазване на забраната за парично финансиране и привилегирован достъп

В съответствие с чл. 271, буква „г“ от Договора за функционирането на Европейския съюз на ЕЦБ е възложена задачата да наблюдава спазването от националните централни банки (НЦБ) в ЕС и от ЕЦБ на забраните, залегнали в чл. 123 и 124 от Договора и в Регламенти (ЕО) № 3603/93 и № 3604/93 на Съвета. Член 123 забранява на ЕЦБ и на НЦБ да предоставят овърдрафт или каквито и да било други кредитни улеснения на правителства и на институции или органи на ЕС, както и да извършват покупки на първичния пазар на дългови инструменти, емитирани от тези институции. Член 124 забранява всякакви мерки, които не почиват на разумни съображения и създават привилегирован достъп на правителства и институции или органи на ЕС до финансови институции. Редом с Управителния съвет Европейската комисия също следи за спазването от страна на държавите членки на горепосочените разпоредби.

ЕЦБ наблюдава също извършваните от централните банки в ЕС покупки на вторичния пазар на дългови инструменти, емитирани от съответния национален публичен сектор, от публичния сектор в други държави членки и от институции и органи на ЕС. В съответствие със съображенията в Регламент (ЕО) № 3603/93 на Съвета придобиването от вторичния пазар на дългови инструменти, емитирани от публичния сектор, не трябва да се използва за заобикаляне на целите на чл. 123 от Договора. Такива покупки не бива да се превръщат във форма на непряко парично финансиране на публичния сектор.

Дейностите по наблюдение, проведени за 2017 г., потвърждават, че разпоредбите на чл. 123 и 124 от Договора и на свързаните с тях регламенти на Съвета като цяло са спазвани.

При наблюдението бе констатирано, че през 2017 г. повечето НЦБ в ЕС са провеждали политика на олихвяване на депозитите на публичния сектор, която изцяло съответства на лихвените тавани. Няколко НЦБ обаче следва да гарантират, че лихвеният процент по депозитите на публичния сектор не надвишава тавана дори когато той е отрицателен.

В Годишния доклад на ЕЦБ за 2016 г. бе заявено, че създаването и заемането на средства за MARK Zrt., компания за управление на активи, от Magyar Nemzeti Bank, представлява нарушение на забраната за парично финансиране, което трябва да бъде отстранено. През 2017 г. Magyar Nemzeti Bank предприе действия за отстраняването на нарушението и вече не притежава собственост или контрол върху MARK Zrt., но предвид факта, че на този етап финансовата сделка не е изцяло завършена, процесът по отстраняване на нарушението не може да се смята за финализиран и случаят не може официално да бъде приключен.

Вследствие на опасенията, изразявани в Годишните доклади на ЕЦБ от 2014 г. насам, ЕЦБ продължи да наблюдава някои програми, въведени от Magyar Nemzeti Bank през 2014 г. и 2015 г. Тези програми не са свързани с паричната политика и потенциално противоречат на забраната за парично финансиране, доколкото действията на Magyar Nemzeti Bank може да се тълкуват като поемане на задачи от държавата или като предоставяне на финансови облаги за нея. Те включват програма за насърчаване на финансовата грамотност, провеждана посредством мрежа от фондации; прехвърляне на работа в централната банка на бивши служители на Унгарския орган за финансов надзор; и програма за закупуване на унгарски произведения на изкуството и културни ценности. През 2017 г. Magyar Nemzeti Bank предприе някои действия, за да намали опасенията на ЕЦБ. И все пак, предвид многобройността, обхвата и мащаба на тези операции, ЕЦБ ще продължи внимателно да ги наблюдава, за да се увери, че те не противоречат на забраната за парично финансиране и за привилегирован достъп. Освен това ЕЦБ ще продължи да следи участието на Magyar Nemzeti Bank в Будапещенската фондова борса, тъй като закупуването от банката през ноември 2015 г. на мажоритарния дял от борсата още може да се разглежда като пораждащо опасения за парично финансиране.

Редуцирането през 2017 г. на активи, имащи отношение към Ирландската корпорация за преструктуриране на банки (IBRC), извършено от Banc Ceannais na hEireann/Central Bank of Ireland главно чрез продажби на дългосрочни бонове с плаващ лихвен процент, е съществена стъпка към необходимото пълно освобождаване от тези активи. Един по-сгъстен график на продажбите би разсеял допълнително съществуващите сериозни опасения за наличие на парично финансиране.

Международно и европейско сътрудничество

Европейски отношения

През 2017 г. ЕЦБ поддържаше тесен диалог с европейските форуми и институции, сред които Европейския съвет, Съвета Екофин, Еврогрупата, Европейския парламент и ЕК. Доизграждането на банковия съюз, допълнителното задълбочаване на ИПС и темите, свързани със засилване на икономическата конвергенция на еврозоната, бяха сред точките, включени в дневния ред на заседанията на Еврогрупата и на Съвета Екофин, в които взеха участие председателят на ЕЦБ и други членове на Изпълнителния съвет.

Задълбочаване на европейския Икономически и паричен съюз

През 2017 г. продължиха обсъжданията относно задълбочаването на ИПС, както и относно пътя за европейската интеграция в по-широк смисъл.

ЕЦБ участва в различни дискусии по усъвършенстване на рамката за икономическо и фискално управление. В контекста на тези обсъждания ЕЦБ редовно подчертаваше необходимостта от последователно прилагане във времето и в държавите членки на разпоредбите на Пакта за стабилност и растеж и на процедурата при макроикономически дисбаланси. В това отношение постигнатият до момента напредък е незадоволителен.

Цялостното прилагане на бюджетните правила и по-ефикасното съгласуване на икономическите политики са предпоставки за изграждане на необходимото доверие между държавите членки по пътя към задълбочаване на ИПС.

По отношение на европейската финансова интеграция бяха предприети няколко стъпки за постигане на напредък при изграждането на банковия съюз. ЕЦБ предприе широкообхватна инициатива за създаване на среда на равнопоставеност за банките чрез допълнително хармонизиране на възможностите за избор и правото на преценка на национално равнище при прилагането на Директивата за капиталовите изисквания и Регламента за капиталовите изисквания в държавите от еврозоната. В качеството си на надзорен орган ЕЦБ предприе допълнителни действия за създаване на среда на равнопоставеност чрез хармонизиране на надзорните практики в еврозоната. Например ЕЦБ издаде ръководство за банките как да се справят с проблема с необслужваните кредити в банковия съюз.

В същото време продължи техническата работа във форуми на ЕС относно постигането на напредък при реализацията на европейската схема за застраховане на депозитите и общия предпазен механизъм към Единния фонд за преструктуриране, която бе подпомогната и от Съобщението на ЕК от октомври 2017 г. относно доизграждането на банковия съюз.

В допълнение към работата в качеството ѝ на надзорен орган ЕЦБ се включи и в доработването на споразумението относно йерархията на банковите кредитори, уреждащо реда на вземанията по необезпечени дългови инструменти при производство по несъстоятелност, и на проекторегламент за поетапно въвеждане на въздействието върху регулаторния капитал на международния счетоводен стандарт МСФО 9.

Наред с банковия съюз съюзът на капиталовите пазари в ЕС може да допринесе за задълбочаване на финансовата интеграция, базирана на акционерен капитал, което ще повиши устойчивостта на ИПС спрямо шокове. Във връзка с това се проведе средносрочен преглед на съюза на капиталовите пазари и бяха приети няколко регламента, включително правила относно секюритизацията и европейските фондове за рисков капитал.

Съблюдаване на демократичната отчетност

С ратифицирането на договорите на ЕС държавите членки установиха независимостта на ЕЦБ и ѝ възложиха ясен мандат да гарантира ценовата стабилност. Отчетността е важна страна на независимостта. Независимостта гарантира, че ЕЦБ може да действа в съответствие с демократичния си мандат, като е защитена от политическо влияние и от всяка форма на недалновиден натиск. От друга страна, отчетността гарантира, че независимостта не води до произвол и че мандатът се изпълнява.

Съгласно Договора за функционирането на Европейския съюз ЕЦБ е отговорна преди всичко пред Европейския парламент (ЕП) като орган, състоящ се от избрани представители на гражданите на ЕС. През 2017 г. председателят на ЕЦБ участва в четири редовни изслушвания на Комисията по икономически и парични въпроси на ЕП.[127] На тези изслушвания членовете на Европейския парламент (европейските депутати) съсредоточиха вниманието си върху паричната политика на ЕЦБ и най-вече върху нестандартните мерки, бъдещето на ИПС и ЕС и политиката във финансовия сектор. Бяха разгледани и въпроси относно външните рискове, включително политическата несигурност, за бъдещото икономическо развитие.

ЕЦБ изпълнява също задълженията си за отчетност посредством редовно отчитане и предоставяне на отговори на писмени въпроси от страна на европейските депутати. През 2017 г. председателят на ЕЦБ получи 53 писма с такива въпроси, а отговорите им бяха публикувани в уебсайта на Банката.[128] В съответствие с високите стандарти на ЕЦБ за отчетност и прозрачност той отговори писмено и устно (при изслушванията) общо на 138 въпроса, зададени му от членове на Европейския парламент. Повечето питания се отнасяха до изпълнението на нестандартните мерки на ЕЦБ по паричната политика, програмите за макроикономически реформи и динамиката на салдата в ТАРГЕТ2.

ЕЦБ е длъжна също да се отчита за своите действия по банков надзор както пред ЕП, така и пред Съвета на ЕС.[129] По-подробна информация е представена в Годишния доклад на ЕЦБ за надзорната дейност през 2017 г.

Международни отношения

Г-20

С укрепване възстановяването на световната икономика Германското председателство на Г-20 съсредоточи вниманието си върху засилване устойчивостта на икономическото развитие и постигането на напредък по вече поети ангажименти. По-конкретно, финансовите министри и управителите на централни банки от Г-20 препотвърдиха ангажиментите си относно валутните курсове, а правителствените ръководители от Групата оповестиха намерението си да продължат борбата срещу протекционизма. Г-20 активизира също дейността си по наблюдение на ефективността на политиките с цел стимулиране на силен, устойчив, приобщаващ и балансиран растеж чрез тристранен подход, като се запази акцентът върху структурните реформи, които остават от решаващо значение за подобряване на средносрочните перспективи за икономическото развитие. По същия начин продължи процесът по финализиране и прилагане на плановете за нормативни реформи, включително мерките за повишаване на устойчивостта на нерегулирания банков сектор и наблюдението на ефектите от реформите в областта на финансовото регулиране. Г-20 постигна напредък и в международното сътрудничество в областта на данъчното облагане и финансовата прозрачност. Освен това Групата отново подчерта ангажимента си за усъвършенстване на международната финансова архитектура и световната мрежа за финансова сигурност. Г-20 и други международни институции, като Международния валутен фонд (МВФ) и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, се съсредоточиха по-сериозно и върху подобряването на системата, лежаща в основата на международните капиталови потоци. И накрая, Г-20 стартира инициативата за партньорство с Африка, за да стимулира частните инвестиции на африканския континент.

Въпроси на икономическата политика, свързани с МВФ и международната финансова архитектура

ЕЦБ продължи да играе активна роля в дискусиите относно международната парична и финансова система на срещите на МВФ и на други форуми, като в битността си на централна банка отстояваше общи европейски позиции.

Продължи работата по няколко инициативи с цел укрепване на световната мрежа за финансова сигурност. При прегледа на кредитния си инструментариум МВФ въведе нов инструмент за координиране на политиките, който дава възможност страните да покажат, че се ангажират с икономическа реформа, и да получат достъп до финансиране от други източници. Изпълнителният съвет на МВФ прие нови принципи и условия за сътрудничество между Фонда и регионалните споразумения за финансиране, като отбеляза все по-голямото значение на тези споразумения в световната мрежа за финансова сигурност.

Като важна стъпка към надзора на финансовия сектор МВФ даде старт през 2017 г. на първата си Програма за оценка на финансовия сектор (FSAP) в еврозоната. В мащабния процес участват няколко европейски институции, включително ЕЦБ с отговорните за централните банки и за надзора ѝ звена, които също ще подават информация и така ще допринесат за осъществяването на Програмата за оценка на финансовия сектор на равнище държава членка.

По отношение на квотите и управлението на МВФ през 2017 г. продължи работата по 15-ия преглед на квотите. От решаващо значение остава поддържането на силен, финансиран на квотен принцип и обезпечен с необходимия ресурс МВФ в центъра на международната парична система.

Международно сътрудничество между централните банки

ЕЦБ задълбочи сътрудничеството си с централните банки извън ЕС в съответствие с важната си роля в световната икономика и с ролята си на европейска институция.

В два случая Евросистемата проведе срещи на високо равнище с централни банки на средиземноморски държави и на страни от Персийския залив. В рамките на двустранните отношения ЕЦБ активизира сътрудничеството си с централната банка на Република Южна Африка, като същевременно се засилиха контактите на високо равнище и експертните обсъждания с онези банки на страните с възникващи пазари от Г-20, които са сключили меморандум за разбирателство с ЕЦБ. Накрая, ЕЦБ продължи да разширява географския обхват на сътрудничество си и по-конкретно в Латинска Америка, Азия и Африка.

Като институция на ЕС ЕЦБ продължи да си сътрудничи с централните банки на държави с перспективи за присъединяване към ЕС главно чрез поредица от регионални семинари, провеждани в тясно сътрудничество с НЦБ от ЕС. И последно, ЕЦБ продължи тясно да си сътрудничи с НЦБ от ЕС във връзка с управляваните от нея дейности в областта на сътрудничеството с централни банки на страни извън ЕС. През 2017 г. Управителният съвет и Генералният съвет одобриха документа International Central Bank Cooperation: ESCB Best Practices. [130] В него са изложени основанието, принципите и условията за международно сътрудничество между централните банки на експертно и управленско равнище.

Връзки с обществеността

Връзките с обществеността заемат централно място в политиката на ЕЦБ

Отчитайки все по-важната роля на комуникацията за ефикасността на политиката, отчетността и репутацията на централните банки, през ноември 2017 г. ЕЦБ организира първата си Конференция на ЕЦБ за връзките на централните банки с обществеността. Конференцията събра заедно представители на централни банки, политици, медии, финансови пазари и академични среди, за да обсъдят важните днес теми на връзките на централните банки с обществеността: как да се използва общуването като лост за ефикасност на политиката и репутацията; как да се засили прозрачността за гарантиране на отчетността на централните банки; и как да се формулират ясни послания за по-широка публика, за да се възстанови доверието и се засили обществената подкрепа за независимостта на централните банки.

 

Публична експертна дискусия в рамките на Конференцията на ЕЦБ за връзките на централните банки с обществеността

Дейвид Уесъл (Brookings Institution), Джанет Йелън (Федерален резерв на САЩ), Марио Драги (ЕЦБ), Марк Карни (Bank of England) и Харухико Курода (Bank of Japan) на конференцията на ЕЦБ за връзките на централните банки с обществеността, 14 ноември 2017 г.

На конференцията бяха изяснени редица основни послания от ключово значение за ЕЦБ. Първо, връзките с обществеността не могат да заместят добрата политика. Второ, комуникацията с обществеността като разяснителен инструмент на паричната политика, какъвто е „ориентирът за паричната политика“, е ефективна и успешна и ще остане част от инструментариума на ЕЦБ. Трето, централните банки трябва да участват в истински двустранен информационен обмен, за да са сигурни, че няма да се окажат в създадена от тях изолирана среда, в която се чува само техният собствен глас. Четвърто, централните банки трябва да излязат извън зоната си на комфорт – пазари, експерти и специализирани медии, и да установят контакти с нова публика и по нов начин. За да спечелят отново доверието на хората, централните банки трябва да положат повече усилия и да обясняват какво правят и как техните действия в крайна сметка служат на обществените интереси. Тези основни констатации в голяма степен намират отражение във вече постигнатото от ЕЦБ в комуникационните дейности при редица важни инициативи, предприети през 2017 г. Усилията на Банката са насочени главно към активизиране на диалога с външни и вътрешни заинтересовани страни както чрез преки взаимни контакти, така и по електронен път.

Усъвършенстване на информационно-разяснителните дейности

През 2017 г. ЕЦБ постигна голям напредък в усъвършенстването на информационно-разяснителните дейности, преди всичко с откриването през октомври на Центъра за посетители. Новата зона, намираща се в главната сграда на ЕЦБ във Франкфурт, бе проектирана и разработена в продължение на две години и дава възможност на гражданите на Европа и света да научат повече за Банката, нейните задачи и мисия.

 

Основни визуални елементи на Центъра за посетители на ЕЦБ

Концепцията на Центъра за посетители се основава на четири главни елемента, като еврото служи за обединяващ мотив. Разделът, посветен на функцията „Поддържане“, представя как ЕЦБ поддържа ценовата стабилност. В раздела „Защита“ се акцентира върху ролята на ЕЦБ за подпомагане на финансовата стабилност и за надзора върху банките. Разделът, посветен на функцията „Свързване“, извежда на преден план задачите на ЕЦБ по развитие на платежните системи и доставка на евробанкноти. Разделът „Постижения“ предлага по-обща европейска гледна точка, като поставя в центъра на вниманието постиженията на Европа. Целта е да се придобиват практически знания чрез нагледни материали, игри и видеоматериали, както и чрез възпроизведената зала за заседания на Управителния съвет. Очаква се от 2018 г. Центърът за посетители да приема по 40 хил. гости, с което се утроява капацитетът на ЕЦБ за посрещане на групи. През 2017 г. Банката бе посетена от 811 групи от Франкфурт и прие над 22 700 външни посетители от 42 държави. Тези посещения обикновено включват специализирани лекции, съобразени с конкретните интереси на публиката, и предлагат богати възможности за истински диалог и участие на гостите.

ЕЦБ инвестира допълнително в диалога с младите хора с първите две мероприятия от поредицата си Диалог с младите хора (в Лисабон и Дъблин) – нов интерактивен формат, при който младите хора мога да задават въпроси директно на председателя на ЕЦБ. Друг новаторски начин за контакт с младите хора е конкурсът Евро видео предизвикателство, в рамките на който ЕЦБ покани младите европейци да се състезават в създаването на кратък и увлекателен видеоматериал, който по достъпен за младите хора начин представя икономическа тема, свързана с работата на ЕЦБ. Тези нови форми на комуникация допълват досегашните дейности, като конкурса за ученическата награда „Евро поколение“, който през 2017 г. се проведе за седми път, и деня на отворени врати за деца на възраст 8–12 години, организиран съвместно с популярното германско детско телевизионно предаване Die Sendung mit der Maus.

В същия дух ЕЦБ продължи да инвестира в прекия диалог в интернет и социалните мрежи с хора от всички възрасти и образование и с различни професионални и лични интереси. През 2017 г. уебсайтът на ЕЦБ със своите повече от 137 хил. страници беше посетен от над 18 млн. души от цял свят. Сред най-популярните раздели на уебсайта е т.нар. „Ключова информация“. Там се дават отговори на въпроси по сложни теми, свързани с политиката на централните банки, като например: „Защо са ниски лихвените проценти?“, „Как функционира количественото парично стимулиране?“ или „Какво представляват необслужваните кредити?“, а достъпът до тях е осигурен за всякаква публика на 24 езика. В социалните медии профилът на ЕЦБ в Twitter имаше над 400 хил. последователи през 2017 г.; в Linkedin Банката има повече от 50 хил. последователи; а каналът на ЕЦБ в YouTube – 16 хил. последователи.

През март 2017 г. ЕЦБ получи наградата за добро административно управление на европейския омбудсман за „Високи постижения в комуникацията“ като признание за новаторския ѝ подход към връзките с обществеността – както чрез нейния уебсайт и мултимедийни формати, така и за комуникационните ѝ дейности. Тя получи специално признание за усилията си да направи ЕЦБ достъпна за гражданите и да им помогне да разберат нейните отговорности и роля, а в по-общ план и ролята ѝ като пример за „ефективна публична администрация, култура на обслужване и ангажираност да оказва видимо и пряко положително влияние върху живота на европейските граждани“.

Институционално и административно управление

През 2017 г. органите на ЕЦБ за вземане на решения (Управителният съвет, Изпълнителният съвет и Генералният съвет) продължиха да управляват ЕСЦБ съобразно съответните си отговорности, залегнали в Договора за Европейския съюз и в Договора за функционирането на Европейския съюз, в Устава на ЕСЦБ и ЕЦБ и в действащия Процедурен правилник. Председателят и заместник-председателят на ЕЦБ даваха редовни пресконференции, за да оповестят решенията от осемте заседания по паричната политика, проведени от Управителния съвет през 2017 г. През годината в уебсайта на ЕЦБ бяха публикувани извлечения от тези заседания, както и други решения на Управителния съвет.

През януари 2017 г. Изпълнителният съвет отбеляза своето хилядно заседание, продължавайки да изпълнява своята роля по прилагането на паричната политика в съответствие с решенията на Управителния съвет и да ръководи ежедневната дейност на ЕЦБ. Годишното изнесено заседание на Управителния съвет се състоя в Талин, като за първи път бе проведено в страна от Балтийския регион. Изнесените заседания на Управителния съвет дават възможност на неговите членове да се убедят в богатството и многообразието на еврозоната, а също позволяват на хората в Европа да научат повече за ЕЦБ и нейните правомощия. Генералният съвет продължи да обсъжда въпроси, отнасящи се до ЕСЦБ, включително по време на семинар, посветен на киберсигурността на финансовата екосистема. За да се гарантира обособяването на паричната политика на ЕЦБ и другите ѝ задачи от отговорностите по надзора, поверени на ЕЦБ с Регламент (ЕС) № 1024/2013, Управителният съвет провеждаше отделни заседания, посветени на надзорни въпроси. Повече информация за надзорната функция на ЕЦБ и за нейния координационен орган, Надзорния съвет, е достъпна в уебсайта на ЕЦБ за банков надзор и в Годишния доклад на ЕЦБ за надзорната дейност през 2017 г.

Комитетите на Евросистемата/ЕСЦБ продължиха да подпомагат органите на ЕЦБ за вземане на решения при изпълнението на техните задачи, като работеха в състав Евросистема, ЕСЦБ или ЕНМ, (т.е. с участието на представители както на централните банки, така и на компетентните национални органи на всички участващи държави членки) при обсъждането на надзорни въпроси.

Структурата на административното управление на ЕЦБ включва два комитета на високо равнище – Комитета за одит и Комитета по етика, – както и други нива на външен и вътрешен контрол. Управлението е подпомагано от съобразена с най-новите изисквания Етична рамка, рамка за извършване на разследвания за предотвратяване на измами и правила за публичен достъп.

Професионалната добросъвестност, откритостта и доброто административно управление са много важни, за да се поддържа доверието на заинтересованите страни и на обществеността като цяло. Службата за съответствие и управление, отчитаща се пряко на председателя на ЕЦБ, подпомага Изпълнителния съвет в запазването на интегритета и репутацията на ЕЦБ, като насърчава спазването на етични стандарти на поведение.

За да подчертае значението на действително етичното поведение, през 2017 г. Изпълнителният съвет въведе задължителни курсове по етика и професионална добросъвестност за всички служители на ЕЦБ. На равнище Евросистема и ЕНМ Управителният съвет създаде през 2017 г. Оперативна група на служителите от звеното по етични въпроси и от Службата за съответствие, за да се въведат общи минимални стандарти за етично поведение и да се улеснят обмяната на опит и сътрудничеството между ЕЦБ, НЦБ и компетентните национални органи.

Като част от своя ангажимент за откритост и отчетност ЕЦБ поддържа постоянен диалог на най-високо равнище с банковата общност, с институционални инвеститори и с нефинансовия корпоративен сектор, за да получава целенасочена обратна информация от специалисти по структурни и финансови въпроси и по въпроси, свързани със стопанския цикъл и с реалната икономика. Този диалог се допълва с редовни контакти и взаимодействие с формиращите политиката, с научната общност, с представителни асоциации и с гражданското общество, които предоставят важни данни и информация за икономическата динамика и за финансовите пазари в по-широк социален контекст. ЕЦБ поддържа връзки със също толкова широк кръг заинтересовани страни и на техническо равнище.

Контактите с външни лица са подчинени на твърдо установени рамки, ориентирани към широката общественост, които гарантират адекватно равнище на прозрачност и равен достъп.

Като част от ангажимента си за прозрачност ЕЦБ публикува също работния график на всички членове на Изпълнителния съвет, както и на председателя и заместник-председателя на Надзорния съвет.

Режимът на ЕЦБ за прозрачност съответства на целите и стандартите, прилагани от други институции и органи на ЕС спрямо достъпа на обществеността до техни документи. Този режим съвместява правото на осведоменост с необходимостта от запазване на поверителността по отделни въпроси, специфични за изпълнението на задачите на ЕЦБ. Поради разширените по обхват дейности на ЕЦБ броят и сложността на исканията от страна на граждани и национални органи за достъп до документите ѝ нараснаха съществено.

Организационно развитие и управление на човешките ресурси

През септември 2017 г. ЕЦБ финализира новата си Бизнес стратегия за 2018–2020 г. Бизнес стратегията излага виждането на ЕЦБ и формулира четири конкретни приоритета и цели, които ще ѝ помогнат да се адаптира и да остане вярна на своя мандат в условията на постоянно променящия се свят. Тя се базира на четири приоритета, отразяващи мисията на ЕЦБ: 1) поддържане на ценова стабилност; 2) обезпечаване на сигурността на финансовата система; 3) подобряване на репутацията ѝ като институция със световно значение; и 4) насърчаване, развитие и ангажираност на нейните служители.

За тази цел Изпълнителният съвет определи съответните вътрешни и външни насоки и предизвикателства пред институцията. Наред с друго, външните предизвикателства включват: среда с ниска инфлация, изискваща прилагането на неконвенционални инструменти на паричната политика; произтичащата от Брекзит несигурност; и свързани с киберсигурността рискове. Във вътрешен план ЕЦБ разглежда предизвикателства, като например по-нататъшното оптимизиране на услугите, засилването на организационната устойчивост и използването на технологичния напредък, а също подобряването на взаимодействието и обмена на информация между различните бизнес функции.

За целите на стратегията представители на всяка бизнес област се срещаха по групи, за да развият средносрочните цели, основаващи се на четирите стратегически приоритета, чиито елементи впоследствие залегнаха и в различните бизнес функции. ЕЦБ периодично ще прави преглед на тези цели и на постигнатия напредък.

Стратегията представя план, който позволява на Банката да се фокусира върху действително важните неща. Той определя насоката за развитие на институцията през следващите три години, помагайки на ЕЦБ да служи на гражданите в еврозоната.

Развитие на човешките ресурси

През 2017 г. ЕЦБ продължи да надгражда основите, поставени през 2016 г., като засилва своя потенциал от кадрови, ръководни и управленски възможности. Програмата за изграждане на ръководни умения – основен стълб за засилването на тези способности – започна в началото на годината и беше посетена от над 80% от имащите право служители. На равнище ЕСЦБ беше разгърната програма за новоназначени висши ръководители. Бизнес стратегията на ЕЦБ за 2018–2020 г. ще продължи да развива тази съществена промяна към постигането на силно ръководство и насърчаване на кадровото израстване в ЕЦБ.

Същевременно бяха подети и редица инициативи по въвеждане в ежедневния живот на ЕЦБ на цялостна култура на професионално усъвършенстване и развитие. Те включваха рамка на способностите с оптимизиран модел на професионалните компетенции; стратегическо обучение по планиране на труда; възстановена Рамка за развитие и управление на работната сила, включваща в целите на персонала поредица от стратегически приоритети; разгръщане на задължително електронно обучение по етика, през което преминаха над 4000 души; и внедряване на нова Помощна схема на ЕЦБ за кариерен преход, помагаща на служителите да започнат алтернативна кариера, от което се възползваха близо 200 души. Прилагането на специална рамка за развитие на ръководните умения посредством различни инициативи с цел привличане, усъвършенстване и запазване на разнообразните ръководни способности ще остане ключова стратегическа цел на ЕЦБ.

Освен това през 2017 г. ЕЦБ продължи своите усилия по насърчаване на многообразието като основен механизъм за постигане на високи резултати и успех. Като организация, основаваща се на ценности, ЕЦБ въплъщава ценностите на многообразието, като уважение, честност, участие и равни възможности за всички служители независимо от техния пол, националност, религия, сексуална ориентация, етнически произход, възраст, културен код и увреждания. Сред инициативите, проведени през 2017 г., бяха мероприятието „Дни на многообразието“ с лектори от академичната общност и обществения живот; създаването на раздел в уебсайта на ЕЦБ, посветен на многообразието; и издигане на знаме с цветовете на дъгата във връзка с Международния ден срещу хомофобията, бифобията и трансфобията.

За постигане на една от стратегическите бизнес цели на ЕЦБ – по-пълно равенство между жените и мъжете – бяха набелязани целите до края на 2019 г., както и поредица от съпътстващи мерки, които да подпомогнат ЕЦБ за достигането им. Тези мерки включват поставяне на ударение върху обединяващо лидерство, посланици на равенството във всички бизнес области, менторство, програма за обучение, посветена на темата „жени ръководители“, ден на отворените врати за кадровия потенциал на жените и увеличаване на възможностите за гъвкаво работно време.

 

Фигура 3

Равнопоставеност на половете в ЕЦБ – цели и равнища

Източник: ЕЦБ.
Забележки: Общите дялове на жените и мъжете в ЕЦБ се отнасят за служителите, назначени по срочни и безсрочни трудови договори. Данните за подбора включват приключилите през 2017 г. кампании за подбор (вътрешен и външен) на служители по срочни трудови договори. Данни към 31 декември 2017 г.

Като сериозно усилие за подобряване на социалния диалог в ЕЦБ през 2017 г. в контекста на съвместната работна програма с представителите на персонала бяха усъвършенствани няколко аспекта от работата с човешките ресурси. Тази програма обхваща шест основни области: благосъстояние, здраве и сигурност; кариерно развитие и управление на трудовия процес; договорна политика; многообразие и приобщеност; подбор на служители; и механизми за участие на персонала. Представителите на персонала внесоха съществен принос в няколко области на политиката и при вземането на решения по тези теми.

На равнище ЕСЦБ започна обучение на втората група стажанти (всичко 31 души) по стажантската програма на Европейския банков надзор, както и Програмата „Шуман“ – нова инициатива, при която на над 30 служители от банки от ЕСЦБ бе предложено да допринесат за специален проект в друга институция, в която биват командировани за период до 9 месеца. Беше създадена също Оперативна група по мобилността, за да насърчи целенасочената ротация на персонал в рамките на системата.

Към 31 декември 2017 г. ЕЦБ разполага с 3252 щатни бройки за работа на пълен работен ден, спрямо 2898,5 щатни бройки в края на 2016 г. Действителният брой служители (приравнен към работни места на пълен работен ден) по трудови договори с ЕЦБ е 3384 (спрямо 3171 на 31 декември 2016 г.).[131] През 2017 г. по срочни трудови договори (за ограничен период или подлежащи на преоформяне в безсрочни) бяха назначени общо 246 нови служители. Освен това бяха сключени 393 договора за краткосрочни назначения, а редица договори по заместване на служители, отсъстващи за по-малко от година, бяха продължени. През 2017 г. ЕЦБ продължи да предлага краткосрочни договори за период до 36 месеца на служители от НЦБ и международни организации. На 31 декември 2017 г. 232 служители от НЦБ и международни организации заемаха различни длъжности в ЕЦБ (със 7% по-малко спрямо края на 2016 г.). През септември 2017 г. ЕЦБ посрещна 15 участници в своята дванайсета поред Квалификационна програма, като на 31 декември 2017 г. в Банката са работили 376 стажанти (с 18% повече, отколкото през 2016 г.). ЕЦБ присъди и две стипендии по Изследователската стипендиантска програма „Вим Дуйзенберг“, в която участват изявени икономисти, както и пет стипендии за млади изследователи по линия на Стипендиантската програма „Ламфалуси“.

Макар че организацията слабо се разрасна, през 2017 г. 113 служители със срочни или безсрочни трудови договори напуснаха ЕЦБ поради оставка или пенсиониране (спрямо 56 през 2016 г.), а през годината изтече срокът и на 344 договора за краткосрочно назначение.

Годишен отчет

https://www.ecb.europa.eu/pub/pdf/annrep/ecb.annualaccounts2017.bg.pdf

Консолидиран баланс на Евросистемата към 31 декември 2017 г.

https://www.ecb.europa.eu/pub/pdf/other/ecb.eurosystembalancesheet2017.bg.pdf

Статистически раздел (публикува се само на английски език)

https://www.ecb.europa.eu/pub/pdf/annrep/ar2017/ecb.ar2017_statistical_section.en.pdf

Абревиатури

Държави

BE

Белгия

BG

България

CZ

Чехия

DK

Дания

DE

Германия

EE

Естония

IE

Ирландия

GR

Гърция

ES

Испания

FR

Франция

HR

Хърватия

IT

Италия

CY

Кипър

LV

Латвия

LT

Литва

LU

Люксембург

HU

Унгария

MT

Малта

NL

Нидерландия

AT

Австрия

PL

Полша

PT

Португалия

RO

Румъния

SI

Словения

SK

Словакия

FI

Финландия

SE

Швеция

UK

Обединено кралство

US

САЩ

В съответствие с практиката в ЕС държавите – членки на ЕС, са подредени в този доклад според азбучния ред на техните имена, изписани на националните им езици.

Други

БВП

брутен вътрешен продукт

Г-20

Групата на 20-те

ГПБГ

голяма презгранична банкова група

ГСЗБ

глобална системно значима банка

ДСЗИ

други системни значими институции

ДФИ

друга финансова институция

ЕБО

Европейски банков орган

ЕИФС

Европейски инструмент за финансова стабилност

ЕК

Европейска комисия

ЕМС

Европейски механизъм за стабилност

ЕМФС

Европейски механизъм за финансово стабилизиране

ЕНМ

Единен надзорен механизъм

ЕНО

Европейски надзорни органи

ЕОНИА

индекс на средния лихвен процент по овърнайт кредити в евро

ЕС

Европейски съюз

ЕССР

Европейски съвет за системен риск

ЕСФН

Европейска система за финансов надзор

ЕСЦБ

Европейска система на централните банки

ЕЦБ

Eвропейска централна банка

ЖНИ

жилищни недвижими имоти

ЗДПФ

застрахователни дружества и пенсионни фондове

ИПС

Икономически и паричен съюз

ЛИБОР

лондонски междубанков лихвен процент

МВФ

Международен валутен фонд

МСП

малки и средни предприятия

МСФО

Международни стандарти за финансово отчитане

МСФП

механизъм за средносрочна финансова подкрепа

НПФИ

непарично-финансова институция

НФП

нефинансово предприятие

НЦБ

национална централна банка

ОИСР

Организация за икономическо сътрудничество и развитие

ОПЕК

Организация на страните – износителки на петрол

П/п.

полугодие

ПМД

процедура при макроикономически дисбаланси

ПОС

място за продажба

ППД

процедура при прекомерен дефицит

ППС

паритет на покупателната способност

ПСР

Пакт за стабилност и растеж

ПФИ

парично-финансова институция

репо

споразумение за обратно изкупуване, репо сделка

СЕПА

Единна зона за плащания в евро

СФС

Съвет за финансова стабилност

Т2-ЦК

ТАРГЕТ2-ЦК

ТНИ

търговски недвижими имоти

ХИПЦ

хармонизиран индекс на потребителските цени

ЦДЦК

централен депозитар за ценни книжа

ЦОДР

целева операция по дългосрочно рефинансиране

щ.д.

щатски долар

ЮРИБОР

междубанков лихвен процент „продава“ в евро

яп. йена

японска йена

ABSPP

програма за изкупуване на обезпечени с активи ценни книжа

APP

програма за закупуване на активи

BIRD

Banks’ Integrated Reporting Dictionary (Речник за интегрирана банкова отчетност)

BVAR

авторегресионен векторен модел на Байес

CBPP3

трета програма за изкупуване на обезпечени облигации

CSPP

програма за закупуване на небанкови корпоративни облигации

DLT

технология на дистрибутираните регистри

DSTI

обслужване на дълга/доход

EMIR

Регламент за европейската пазарна инфраструктура

EMMI

Европейски институт за паричните пазари

EUR

евро

FSAP

Програма за оценка на финансовия сектор

IBAN

международен номер на банкова сметка

IOSCO

Международна организация на комисиите за ценни книжа

LTV

размер на заема/стойност на имота

MREL

минимално изискване за собствен капитал и приемливи задължения

PSPP

програма за изкупуване на активи на публичния сектор

RIAD

Регистър на институциите и дъщерните дружества

TLAC

общ капацитет за поемане на загуби

Знаци и съкращения, използвани в таблиците

“-” данни не съществуват/данните са неприложими

“.” данни все още не са налични

© Европейска централна банка, 2018 г.

Пощенски адрес 60640 Frankfurt am Main, Germany

Телефон +49 69 1344 0

Уебсайт www.ecb.europa.eu

Всички права запазени. Разрешава се възпроизвеждането с образователна и нетърговска цел при изрично позоваване на източника.

Данните, съдържащи се в този доклад, са към 16 февруари 2018 г., а данните в Статистическия раздел – към 16 март 2018 г.

ISSN 1830-6039 (html) DOI 10.2866/554538 (html)

ISSN 1830-6039 (pdf) DOI 10.2866/959126 (pdf)

ISBN 978-92-899-3040-6 (html) Каталожeн номер (ЕС) QB-AA-18-001-BG-Q (html)

ISBN 978-92-899-3041-3 (pdf) Каталожeн номер (ЕС) QB-AA-18-001-BG-N (pdf)

  1. За информация относно концепцията за фискалната позиция на еврозоната, виж статията The euro area fiscal stance, Economic Bulletin, Issue 4, ECB, 2016.
  2. Виж статията “The slowdown in euro area productivity in a global context”, Economic Bulletin, Issue 3, ECB, 2017.
  3. Виж карето “Private sector indebtedness and deleveraging in the euro area countries”, Economic Bulletin, Issue 4, ECB, 2017.
  4. Виж карето “Structural reform needs in the euro area: insights from a survey of large companies”, Economic Bulletin, Issue 6, ECB, 2017.
  5. Освен официалното равнище на безработицата широките измерители за непълноценното използване на работната сила включват: 1) лицата, които понастоящем не търсят работа, въпреки че са в състояние да започнат работа; 2) лицата, които активно търсят работа, но (още) не са в състояние да започнат работа; и 3) лицата, които работят по-малко часове, отколкото биха желали. Виж карето Assessing labour market slack, Economic Bulletin, Issue 3, ECB, 2017.
  6. Виж каре 3 в статията The employment-GDP relationship since the crisis, Economic Bulletin, Issue 6, ECB, 2016.
  7. Виж карето Structural reform needs in the euro area: insights from a survey of large companies, Economic Bulletin, Issue 6, ECB, 2017.
  8. Виж карето Structural indicators of the euro area business environment, Economic Bulletin, Issue 8, ECB, 2016.
  9. Относно моделно базирана декомпозиция на инфлацията виж Domestic and global drivers of inflation in the euro area, Economic Bulletin, Issue 4, ECB, 2017.
  10. Ciccarelli, M. and C. Osbat (eds.), Low inflation in the euro area: causes and consequences, Occasional Paper Series, No 181, ECB, January 2017.
  11. Полезността на използването на Кривата на Филипс при анализа на инфлацията в еврозоната се оспорва и от Jarociński, M. and M. Lenza, An inflation-predicting measure of the output gap in the euro area , Working Paper Series, No 1966, ECB, September 2016, и Bobeica, E. and M. Jarociński, Missing disinflation and missing inflation: the puzzles that aren’t , Working Paper Series, No 2000, ECB, January 2017.
  12. Виж карето Assessing labour market slack, Economic Bulletin, Issue 3, ECB, 2017, и Cœuré, B., Scars or scratches? Hysteresis in the euro area, реч в Международния център за парични и банкови изследвания, Женева, 19 май 2017 г.
  13. Също толкова трудно е да се определи отражението на електронната търговия върху инфлацията; несъмнено по-високата степен на цифровизация засилва конкуренцията и намалява разходите за управление на запасите, което оказва натиск за понижаване на инфлацията.
  14. Виж статията Domestic and global drivers of inflation in the euro area, Economic Bulletin, Issue 4, ECB, 2017, и Nickel, C., The role of foreign slack in domestic inflation in the Eurozone, VoxEU.org, 28 July 2017.
  15. Виж Porqueddu, M. and S. Fabiani, Changing prices… changing times: evidence for Italy, Working Paper Series, No 2002, ECB, January 2017, и Izquierdo, M., J. F. Jimeno, T. Kosma, A. Lamo, S. Millard, T. Rõõm and E. Viviano, Labour market adjustment in Europe during the crisis: microeconomic evidence from the Wage Dynamics Network survey, Occasional Paper Series, No 192, ECB, June 2017.
  16. Виж карето Downward wage rigidity and the role of structural reforms in the euro area, Economic Bulletin, Issue 8, ECB, 2015.
  17. Виж например Bonfiglioli, A. and G. Gancia, Economic Uncertainty and Economic Reforms, mimeo, 2016, и Dias Da Silva, A., A. Givone and D. Sondermann, When do countries implement structural reforms?, Working Paper Series, No 2078, ECB, June 2017.
  18. Виж Bonfiglioli and Gancia, op. cit., Dias Da Silva et al. (op. cit.), Drazen, A. and W. Easterly, Do Crises Induce Reform? Simple Empirical Tests of Conventional Wisdom, Economics and Politics, Vol. 13, No 2, 2001, pp. 129-157, и Agnello, L., V. Castro, J. T. Jalles and R. M. Sousa, What determines the likelihood of structural reforms?, European Journal of Political Economy, Vol. 37, Issue C, 2015, pp. 129-145.
  19. Виж Dias Da Silva et al. (op. cit.) и Duval, R. and J. Elmeskov, The effects of EMU on structural reforms in labour and product markets , Working Paper Series, No 596, ECB, March 2006.
  20. Виж Leiner-Killinger, N., V. López Pérez, R. Stiegert and G. Vitale, Structural reforms in EMU and the role of monetary policy – a survey of the literature, Occasional Paper Series, No 66, ECB, July 2007.
  21. Виж Alesina, A., R. Perotti and J. Tavares, The Political Economy of Fiscal Adjustments, Brookings Papers on Economic Activity, Vol. 29(1), 1998, pp. 197-266, и Duval, R., Is there a role for macroeconomic policy in fostering structural reforms?Panel evidence from OECD countries over the past two decades, European Journal of Political Economy, Vol. 24, No 2, 2008, pp. 491-502.
  22. Виж Dias Da Silva et al. (op. cit.).
  23. Виж Fernandez, R. and D. Rodrik, Resistance to Reform: Status Quo Bias in the Presence of Individual-Specific Uncertainty, American Economic Review, Vol. 81, No 5, 1991, pp. 1146-1155. Пример за това е отпорът срещу приватизацията, оказан от наетите лица, защото те не знаят дали техните умения ще бъдат необходими след реформата (виж например De Haan, J., S. Lundström and J. E. Sturm, Market-oriented institutions and policies and economic growth: A critical survey, Journal of Economic Surveys, Vol. 20, No 2, 2006, pp. 157-191).
  24. Виж Wyplosz, C., Large and Unknown Implicit Liabilities: Policy Implications for the Eurozone, Graduate Institute of International Economics and Centre for Economic Policy Research, 2004.
  25. Dias Da Silva et al. (op. cit.) установява това в няколко области.
  26. Виж Duval and Elmeskov, op. cit.
  27. Виж Gordon, R. J., Macroeconomic Policy in the Presence of Structural Maladjustment, NBER Working Paper No 5739, National Bureau of Economic Research, 1996.
  28. Виж Dias Da Silva et al. (op. cit.).
  29. Виж Høj, J., V. Galasso, G. Nicoletti and T.-T. Dang, The Political Economy of Structural Reform: Empirical Evidence from OECD Countries, OECD Economics Department Working Paper No 501, OECD publishing, Paris, 2006, и Blanchard, O. and F. Giavazzi, Macroeconomic Effects of Regulations and Deregulation in Goods and Labour Markets, Quarterly Journal of Economics, Vol. 118, No 3, 2003, pp. 879-907.
  30. Виж Saint-Paul, G., The Political Economy of Labour Market Institutions, Oxford University Press, Oxford, 2000.
  31. Това е сходно с идеите, изразени в: Tompson, W. and R. Price, The Political Economy of Reform: Lessons from Pensions, Product Markets and Labour Markets in Ten OECD Countries, OECD publishing, Paris, 2009, и в: Bonfiglioli and Gancia, op. cit.
  32. Виж Dias Da Silva et al. (op. cit.).
  33. За повече подробности относно методологията, използвана при изчисляване на рисковата премия на акциите, виж карето Recent drivers of euro area equity prices, Economic Bulletin, Issue 5, ECB, 2017.
  34. За повече подробности виж статията The role of the central bank balance sheet in monetary policy, Economic Bulletin, Issue 4, ECB, 2016.
  35. За повече подробности виж раздел 1.2 в Report on financial structures, ECB, October 2017.
  36. Общото външно финансиране включва дългово финансиране и финансиране за НФП посредством капиталови инструменти.
  37. Дълговото финансиране се определя като всички задължения минус листвани и нелиствани акции и други емитирани капиталови инструменти.
  38. Дружества със специална инвестиционна цел, предлагащи финансиране, обикновено са резиденти на държава от еврозоната, различна от тази на дружеството майка, или на държава извън еврозоната, за да се възползват от благоприятен данъчен режим и финансова технология.
  39. В секторните сметки неразпределената печалба се отнася към нефинансовите операции. Във фирменото счетоводство те се отчитат като вътрешно финансиране (не като финансови трансакции). Пазарната стойност на непогасените салда по акциите, емитирани от НФП, може обаче да се увеличи посредством преоценки, което се дължи на оздравяването на балансите на НФП.
  40. Виж също карето Trends in the external financing structure of euro area non-financial corporations, Economic Bulletin, Issue 5, ECB, 2016.
  41. Виж също статията The role of euro area non-monetary financial institutions in financial intermediation , Economic Bulletin, Issue 4, ECB, 2016.
  42. През декември 2016 г. Управителният съвет взе решение да коригира от януари 2017 г. параметрите на APP, за да осигури гладкото изпълнение на програмата и в бъдеще, и да приема ограничен обем парични обезпечения за кредитните улеснения за ценни книжа по PSPP с цел да подпомогне ликвидността и функционирането на пазара на репо сделки в еврозоната. Промените в параметрите на APP включваха намаляване на минималния остатъчен срок до падеж на допустимите по PSPP ценни книжа от две на една година и разрешаване, докогато е необходимо, на покупките на ценни книжа с доходност до падеж, по-ниска от лихвения процент на ЕЦБ по депозитното улеснение.
  43. На 11 август 2016 г. и на 28 юни 2017 г. ЮРИБОР и съответно ЕОНИА бяха определени от Европейската комисия като „критично важни референтни показатели“ съгласно Регламента относно бенчмарковете поради решаващото им значение за пазарите и големия брой договори, позоваващи се на тях.
  44. Компетентностите на работната група и допълнителна информация са достъпни в уебсайта на ЕЦБ.
  45. Брутният размер беше разпределен между 474 банки. Лимитът на заявките, съответстващ на допустимия обем за кредитиране минус покупките по предходни целеви ОДР, бе 693 млрд. евро. Коефициентът на усвояване, представляващ съотношение между покупките по ЦОДР-II.4 през март 2017 г. и лимита на заявките, бе 34%. Ефектът върху нетната ликвидност се изчислява, като се вземат предвид доброволните погашения по ЦОДР-I и спадът в заявките при основните операции по рефинансиране в резултат от пренасочване към програмата за целеви ОДР. Виж също карето The targeted longer-term refinancing operations: an overview of the take-up and their impact on bank intermediation , Economic Bulletin, Issue 3, ECB, 2017.
  46. За по-подробен преглед на трите главни канала за предаване на паричната политика виж карето Impact of the ECB’s non-standard measures on financing conditions: taking stock of recent evidence, Economic Bulletin, Issue 2, ECB, 2017.
  47. Виж Драги, М. The state and prospects of the euro area recovery, реч на Европейския банков конгрес, Франкфурт, 18 ноември 2016 г. Виж също Gambetti, L. and A. Musso, The macroeconomic impact of the ECB’s expanded asset purchase programme (APP), Working Paper Series, No 2075, ECB, June 2017, където се установява значителен ефект от APP както върху реалния БВП (0,18 процентни пункта през първото тримесечие на 2015 г., който става много малък до четвъртото тримесечие на 2016 г.), така и върху ХИПЦ инфлацията (нараснала от много слаб ефект през първото тримесечие на 2015 г. до 0,18 процентни пункта в края на 2015 г. и 0,36 процентни пункта през четвъртото тримесечие на 2016 г.), в сравнение с хипотетична ситуация без тези мерки по паричната политика.
  48. За повече информация относно критериите за допустимост за участие в CSPP виж Corporate sector purchase programme (CSPP) – Questions & answers.
  49. Виж The euro area bank lending survey – Third quarter of 2017 , ECB, October 2017.
  50. Виж Survey on the Access to Finance of Enterprises in the euro area – October 2016 to March 2017 , ECB, May 2017.
  51. Забраната за парично финансиране е посочена в чл. 123 от Договора за функционирането на Европейския съюз. За ограниченията относно държане на активи за цели, различни от тези на паричната политика, виж по-конкретно Насоките на ЕЦБ относно вътрешните операции по управление на активи и пасиви от националните централни банки (ЕЦБ/2014/9), Споразумението от 19 ноември 2014 г. за нетните финансови активи, а също Споразумението от 17 май 2017 г. за спешна помощ за осигуряване на ликвидност.
  52. Ценните книжа на наднационални емитенти се публикуват на агрегирано ниво.
  53. Държаните по APP активи са представени по амортизирана стойност.
  54. Виж Financial Stability Review , ECB, May 2017, и Financial Stability Review , ECB, November 2017. В изпълнение на микропруденциалната си функция банковият надзор на ЕЦБ съвместно с компетентните национални органи редовно установява и извършва оценка на рисковете за банковия сектор в еврозоната, за да гарантира, че банките, върху които се упражнява пряк надзор, се справят ефективно с основните рискове. Основните рискове се отразяват в надзорните приоритети на Единния надзорен механизъм (ЕНМ), които се публикуват веднъж годишно (виж Supervisory priorities 2018).
  55. Данни за всички банкови групи в еврозоната, отчетени в ECB’s consolidated banking data.
  56. Виж Special Feature A във Financial Stability Review, ECB, November 2017.
  57. Виж Special Feature C във Financial Stability Review, ECB, May 2017.
  58. Виж Special Feature B във Financial Stability Review , ECB, November 2017.
  59. Виж Special Feature във Financial integration in Europe , ECB, May 2017.
  60. Виж Special Feature A във Financial Stability Review, ECB, November 2016.
  61. Виж Report on financial structures , ECB, October 2017.
  62. Приблизителните оценки са свързани с голяма степен на несигурност и тълкуването им може да бъде усложнено на ниво държава предвид специфични национални особености (например данъчните оценки на недвижимите имоти или структурни фактори, като формата на владение).
  63. През ноември 2016 г. ЕССР публикува конкретно насочени предупреждения за средносрочна уязвимост в сектора на ЖНИ за следните държави от еврозоната: Белгия, Люксембург, Нидерландия, Австрия и Финландия.
  64. Списъкът на ГСЗБ през 2017 г. е достъпен в уебсайта на СФС.
  65. Виж ECB floor methodology for setting the capital buffer for an identified Other Systemically Important Institution (O-SII), Macroprudential Bulletin , Issue 3, ECB, June 2017.
  66. Compressing over-the-counter markets, Networks of counterparties in the centrally cleared EU-wide interest rate derivatives market, Syndicated loans and CDS positioning и Discriminatory pricing of over-the-counter derivatives.
  67. Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2013/36/ЕС по отношение на освободените субекти, финансовите холдинги, смесените финансови холдинги, възнагражденията, надзорните мерки и правомощия и мерките за запазване на капитала; и предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 575/2013 по отношение на отношението на ливъридж, отношението на нетното стабилно финансиране, капиталовите изисквания и изискванията за приемливи пасиви, кредитния риск от контрагента, пазарния риск, експозициите към централни контрагенти, експозициите към предприятия за колективно инвестиране, големите експозиции, изискванията за докладване и оповестяване и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012.
  68. Изчисленията са базирани на дневни данни за периода 19 септември – 29 декември 2017 г. и включват обработени и частично обработени трансакции и прехвърляне на ликвидност.
  69. Разпоредбите на PSD2 са приложими от януари 2018 г.
  70. Виж Payment systems: liquidity saving mechanisms in a distributed ledger environment, ECB/Bank of Japan, September 2017, и BOJ/ECB joint research project on distributed ledger technology, ECB/Bank of Japan, September 2017.
  71. Виж The potential impact of DLTs on securities post-trading harmonisation and on the wider EU financial market integration, ECB, September 2017.
  72. Виж също Virtual currency schemes – a further analysis , ECB, February 2015.
  73. Терминът red team testing по произход е военен термин, с който се обозначава екип, натоварен със задачата да проникне в защитата на „приятелски“ системи и съоръжения с цел тестване на мерките им за сигурност. В контекста на киберустойчивостта това е учение, при което се симулират тактиката, техническите прийоми и процедури при реални нападатели, и е насочено към хората, процесите и технологиите на инфраструктура на финансовия пазар или дружество с цел да се изпитат способностите им за защита, идентифициране и реакция.
  74. Съгласно чл. 141, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, чл. 17, 21.2, 43.1 и 46.1 от Устава на ЕСЦБ и ЕЦБ (наричан по-долу Устав на ЕСЦБ) и чл. 9 от Регламент (ЕО) № 332/2002 на Съвета от 18 февруари 2002 г.
  75. В съответствие с чл. 122, параграф 2 и чл. 132, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз, чл. 17 и 21 от Устава на ЕСЦБ и чл. 8 от Регламент (ЕС) № 407/2010 на Съвета от 11 май 2010 г.
  76. Съгласно чл. 17 и 21 от Устава на ЕСЦБ (във връзка с чл. 3, параграф 5 от Рамковото споразумение за ЕИФС).
  77. Съгласно чл. 17 и 21 от Устава на ЕСЦБ (във връзка с чл. 5.12.1 от Общите условия по споразуменията относно инструмента за отпускане на финансова помощ по ЕМС).
  78. При условията на заемното споразумение между, от една страна, държавите членки, чиято парична единица е еврото (без Гърция и Германия), и Kreditanstalt für Wiederaufbau (действаща в обществен интерес, подлежаща на разпорежданията и ползваща държавни гаранции на Федерална република Германия) в качеството на заемодатели, и от друга – Република Гърция в качеството на кредитополучател и Bank of Greece като неин посредник, и съгласно чл. 17 и 21.2 от Устава на ЕСЦБ и чл. 2 от Решение ЕЦБ/2010/4 от 10 май 2010 г.
  79. Виж Esselink, H. and L. Hernández, The use of cash by households in the euro area , Occasional Paper Series, No 201, ECB, November 2017.
  80. Местата за продажба са физически места, където потребителите могат да купуват продукти или услуги (виж графика Б).
  81. Виж Manual on MFI interest rate statistics, ECB, January 2017.
  82. За повече информация виж уебсайта на BIRD.
  83. По-подробна информация за научноизследователската дейност на ЕЦБ, включително за събития, публикации и мрежи с изследователски характер, е поместена в уебсайта на ЕЦБ.
  84. Резултатите от проучването на WDN са обобщени в Labour market adjustment in Europe during the crisis: microeconomic evidence from the Wage Dynamics Network survey, Occasional Paper Series, No 192, ECB, June 2017. Доклади за отделните държави и свързаните с тях работни материали са достъпни в уебсайта на WDN.
  85. Всички доклади, дискусии и речи от Форума в Синтра можете да намерите в cборника от конференцията (e-book), а видеозаписи на всички сесии можете да гледате в канала на ЕЦБ в YouTube.
  86. Research Bulletin на ЕЦБ е уеббазирана платформа за оповестяване на важни резултати от изследвания пред по-широка аудитория. Броевете на това издание можете да намерите в уебсайта на ЕЦБ.
  87. Обединеното кралство е освободено от задължението за консултации съгласно Протокол (№ 15) за някои разпоредби, отнасящи се до Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, приложен към Договорите.
  88. Другите становища са: CON/2017/22 относно предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно рамки за превантивно преструктуриране, втори шанс и мерки за повишаване на ефективността на процедурите за преструктуриране, несъстоятелност и опрощаване на задължения и за изменение на Директива 2012/30/ЕС; и CON/2017/42 относно предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 по отношение на задължението за клиринг, прекратяването на задължението за клиринг, изискванията за отчетност, техниките за намаляване на риска за договорите за извънборсови деривати, които не са преминали клиринг чрез централен контрагент, регистрацията и надзора на регистрите на трансакции и изискванията за регистрите на трансакции.
  89. Виж CON/2017/8, CON/2017/18, CON/2017/20, CON/2017/27 и CON/2017/40.
  90. Виж CON/2017/10 и CON/2017/31.
  91. Виж CON/2017/2, CON/2017/3, CON/2017/12, CON/2017/19, CON/2017/32 и CON/2017/43.
  92. Виж CON/2017/4.
  93. Виж CON/2017/17.
  94. Виж CON/2017/24.
  95. Виж CON/2017/34.
  96. Виж CON/2017/51.
  97. Виж CON/2017/44.
  98. Виж CON/2017/36.
  99. Виж CON/2017/5.
  100. Виж CON/2017/49.
  101. Виж CON/2017/37.
  102. Виж CON/2017/25.
  103. Виж CON/2017/23.
  104. Виж CON/2017/23.
  105. Виж CON/2017/23.
  106. Виж CON/2017/26.
  107. Виж CON/2017/14.
  108. Виж CON/2017/30.
  109. Виж CON/2017/35.
  110. Виж CON/2017/9 и CON/2017/48.
  111. Виж CON/2017/48.
  112. Виж CON/2017/1.
  113. Виж CON/2017/23.
  114. Виж CON/2017/29.
  115. Виж CON/2017/11, CON/2017/21 и CON/2017/36.
  116. Виж CON/2017/50.
  117. Виж CON/2017/13 и CON/2017/28.
  118. Виж CON/2017/33 и CON/2017/36.
  119. Виж CON/2017/15.
  120. Виж CON/2017/36.
  121. Виж CON/2017/19.
  122. Виж CON/2017/23.
  123. Виж CON/2017/23.
  124. Виж CON/2017/7.
  125. Виж CON/2017/16 и CON/2017/41.
  126. Те включват: 1) случаи, при които национален орган не е представил за консултация с ЕЦБ проекти на законодателни разпоредби, които попадат в обхвата на компетенциите на ЕЦБ; и 2) случаи, при които национален орган формално се е консултирал с ЕЦБ, но не ѝ е предоставил достатъчно време за проучване на тези проекти на законодателни разпоредби и за предоставяне на становище преди тяхното приемане.
  127. Встъпителните изявления са достъпни в уебсайта на ЕЦБ.
  128. Всички отговори на председателя на ЕЦБ на въпроси на членове на Европейския парламент са публикувани в предназначения за това раздел на уебсайта на ЕЦБ.
  129. Писмените отговори от председателя на Надзорния съвет на ЕЦБ на въпроси на европейските депутати са публикувани в уебсайта на банковия надзор на ЕЦБ.
  130. „Най-добрите практики на ЕСЦБ“ можете да намерите в уебсайта на ЕЦБ.
  131. Освен трудовите договори за работни места, приравнени към пълен работен ден, тези данни включват и краткосрочните договори на служители, командировани от НЦБ и международни организации, както и договори с участници, отличени по линия на Квалификационната програма.