Годината в кратък обзор

 През 2017 г. икономическото възстановяване в еврозоната се разгърна в солиден, широкообхватен икономически подем. Икономиката нарасна с 2,5%, а в края на годината отбеляза 18 последователни тримесечия на растеж. Това е най-силният растеж от десетилетие насам и най-обхватният от две десетилетия. Разликата в темповете на растеж в държавите от еврозоната спадна до най-ниското си равнище от създаването на паричния съюз.

Стабилният растеж осигури по-нататъшното бързо възстановяване на пазара на труда. Заетостта се повиши с 1,6% и достигна най-високото си равнище досега, подпомогната от рекордно равнище на участие на жените и възрастните хора на трудовия пазар. Безработицата спадна до най-ниското си ниво от януари 2009 г. насам. От средата на 2013 г. насам са създадени общо 7,5 милиона работни места, което компенсира общия брой изгубени работни места по време на кризата.

Както и в предишните години, паричната политика на ЕЦБ има централна роля в това възстановяване и сближаване. През 2017 г. до голяма степен изчезнаха предишните асиметрии в предаването на паричната ни политика към икономиката, а условията на финансиране се стабилизираха на рекордно ниски лихвени равнища в цялата еврозона. Това допринесе за най-изразеното ускоряване на растежа на кредитирането за частния сектор от настъпването на кризата през 2008 г. насам.

Стабилните резултати в реалната икономика обаче не получиха съответствие в динамиката на инфлацията. Макар че общата инфлация се възстанови от предишните си ниски стойности, достигайки средно равнище от 1,5% през годината, вътрешният ценови натиск остана слаб, а базисната инфлация не прояви признаци на устойчив възходящ тренд.

Различаващите се перспективи за растежа и инфлацията обуславяха решенията по паричната политика на ЕЦБ през годината и мотивираха промяна в параметрите на програмата ни за закупуване на активи.

През октомври Управителният съвет взе решение да намали допълнително темпа на покупките на активи от 60 млрд. евро на 30 млрд. евро месечно, но да удължи програмата с най-малко девет месеца, до септември 2018 г. Освен това през март 2018 г. Управителният съвет не включи в официалното си съобщение изрично споменаване на готовност да разшири програмата за закупуване на активи, ако перспективите станат по-малко благоприятни.

Решенията на Управителния съвет отразяваха нарастващата му увереност в перспективите за икономиката и в този контекст запазването на неизменена позиция на паричната политика би имало все по-благоприятстващо икономическия подем въздействие. В тях обаче се отчиташе и фактът, че е необходимо търпение, за да може инфлационният натиск да нарасне, и настойчивост в паричната политика, за да се постигне трайна и самоподдържаща се инфлационна динамика.

Макар че паричната политика постига желаните резултати, възможно е тя да има и странични ефекти. Затова през 2017 г. ЕЦБ продължи да наблюдава внимателно рисковете за финансовата стабилност, които изглеждаха овладени.

По-силният номинален растеж допринесе за редуциране на рисковете, подобрявайки устойчивостта на дълговете на предприятията и домакинствата. Задълженията и на двата сектора като дял от БВП спаднаха до равнищата си от началото на 2008 г., което показва, че възстановяването не е за сметка на възобновяване на дълговото финансиране в частния сектор. Всъщност, на практика за първи път от създаването на паричния съюз разходите на частния сектор са нараснали, докато задлъжнялостта му е намаляла.

Подобряващите се условия в икономиката предоставиха и на банките възможност да укрепят допълнително балансите си. По-силната икономика допринесе за стабилизиране на доходността посредством по-голям обем на дейността и по-ниски разходи за обезценка. Продължи да нараства способността на банките да поемат шокове, като съотношението на базовия собствен капитал от първи ред достигна 14,5% през третото тримесечие на 2017 г., а качеството на активите се подобри.

Банките в еврозоната ускориха редуцирането на необслужваните кредити, които намаляха от 8% от общия размер на кредитите през 2014 г. до 5,2% през третото тримесечие на 2017 г. Само през първите три тримесечия на 2017 г. необслужваните кредити намаляха със 119 млрд. евро, като във все по-голяма степен освобождаването от такива кредити се дължи на продажбата им на вторични пазари. За това допринесоха инициативите на ЕЦБ за подобряване на прозрачността на пазарите на необслужвани кредити. Все пак остава необходимостта за по-нататъшни усилия за намаляване на големия натрупан обем от необслужвани кредити.

ЕЦБ продължи да наблюдава и условията на финансовите пазари. През 2017 г. пазарите бяха относително спокойни, но останаха уязвими към резки преоценки на риска и нарастване на колебанията на финансовите пазари. Тези рискове се материализираха в началото на 2018 г. на световните капиталови пазари, макар че до момента не се наблюдава съществен пренос на ефекта към кредитните пазари в еврозоната и съответно към по-общите финансови условия.

През 2017 г. настъпиха важни промени и в платежната архитектура на еврозоната. Завърши последната вълна на миграция към ТАРГЕТ2-ценни книжа, след което платформата обработваше средно 556 684 трансакции дневно. В обращение бе въведена новата банкнота от 50 евро, като това подобри сигурността на плащанията за гражданите на еврозоната, за които парите в брой остават първостепенно платежно средство в търговските обекти.

И накрая, ЕЦБ предприе редица мерки, за да подобри своята прозрачност и отчетност пред гражданите на ЕС. През 2017 г. отговорихме на 138 въпроса на членове на Европейския парламент. Открихме новия си Център за посетители, който се очаква да приема 40 000 гости годишно. Уебсайтът ни има посетители от целия свят и над 17 милиона посещения.

В перспектива очакваме темпът на икономически растеж да остане силен през 2018 г. Макар че сме все така уверени, че инфлацията ще се доближи към целевото равнище в средносрочен план, все още е налице несигурност, свързана със степента на непълно използване на икономическия капацитет.

Ето защо все така е необходима търпелива, настойчива и благоразумна парична политика, за да се осигури връщането на инфлацията към целевото равнище.

Франкфурт на Майн, април 2018 г.

Марио Драги

Председател


Годината в числа

 

Солиден и широкообхватен икономически растеж 2,5% Растежът на брутния вътрешен продукт на годишна база в еврозоната бе благоприятстван от по-силния нетен износ и стабилните вътрешни разходи за стоки и услуги. Възстановяване на инфлацията 1,5% Средната обща инфлация в еврозоната отбеляза нарастване, главно в отражение на поскъпването на енергоносителите и, в по-малка степен, на храните. Заетост над равнището от преди кризата 1,6% Възстановяването на пазара на труда продължи със стабилно нарастване на заетостта, отразяващо както положителния икономически климат, така и успеха на мерките по политиката. 1998 г.: 1,47σ 2017 г.: 0,75σ През 2017 г. разликите в темпа на икономически растеж между държавите от еврозоната, измерени в стандартно отклонение на брутната добавена стойност, бяха най-малките в цялата история на паричния съюз. Безпрецедентно ниска дисперсия на темповете на растеж

  

 

Подобрена платежоспособност на банките 14,5% Платежоспособността на банките в еврозоната продължи да се подобрява, като коефициентът на базовия собствен капитал от първи ред достигна 14,5% през третото тримесечие на 2017 г. Ускорено редуциране на необслужваните кредити - 119 млрд. евро Общият размер на необслужваните кредити на банките в еврозоната намаля осезаемо през първите три тримесечия на годината. Нарастващ брой на трансакциите в T2ЦК 556 684 дневно Завършването на миграцията към ТАРГЕТ2-ценни книжа беше важна стъпка към интеграцията на европейската инфраструктура за сетълмент на ценни книжа, за което свидетелства средният брой трансакции на ден след последната вълна на миграцията. 138 Председателят на ЕЦБ Марио Драги отговори на повече от 130 въпроса на членове на Европейския парламент. Това свидетелства за високите стандарти на ЕЦБ по отношение на отчетността и прозрачността. Много отговори на въпроси от Европейския парламент


Политика и дейност на ЕЦБ в икономическите и финансовите условия на 2017 г.

Възстановяването на икономиката в еврозоната беше подпомагано от редица благоприятни фактори и от паричната политика

През 2017 г. икономическият подем в еврозоната, започнал през 2013 г., продължи, проявявайки устойчивост въпреки несигурността. Растежът на производството укрепна и разшири обхвата си, като разликата в темповете на растеж между отделните държави и по сектори достигна най-ниското си равнище за последните две десетилетия. Протичащото икономическо възстановяване продължи да влияе благоприятно върху трудовите пазари в еврозоната. Заетостта достигна най-високото си равнище от създаването на еврозоната, а безработицата спадна до равнище, наблюдавано за последен път през първото тримесечие на 2009 г.

За възстановяването на икономиката в еврозоната влияние оказаха редица благоприятни фактори от цикличен и структурен характер. Растежът на световното производство набра скорост и подпомогна търсенето на износа, а продължилото години наред оздравяване на балансите, укрепването на институциите и провеждането на структурни реформи също дадоха резултати. Освен това общата позиция по фискалната политика бе като цяло неутрална. Мерките по паричната политика на ЕЦБ продължиха да стимулират динамиката на парите и кредита и играеха важна роля за увеличаване както на потреблението на домакинствата, така и на инвестициите на предприятията, гарантирайки ниски лихвени проценти и запазване на благоприятните условия за финансиране.

Въпреки устойчивото възстановяване на икономиката, динамиката на инфлацията не показваше убедителни признаци на трайна възходяща корекция за постигане в средносрочен хоризонт на темп под, но близо до 2%, съответстващ на определението на ЕЦБ за ценова стабилност. Натискът за повишаване на базисната инфлация още беше слаб поради запазилия се значителен застой на трудовия пазар. Наблюдаваното подобряване на ситуацията на трудовия пазар изискваше допълнително време, за да доведе до по-динамично нарастване на заплатите. Нещо повече, важно е да се пренебрегнат колебанията в данните за краткосрочната инфлация, които имат ограничено (ако въобще имат) значение за средносрочните прогнози за ценовата стабилност.

Показателите за устойчивия и всеобхватен характер на икономическия растеж предизвикаха увереност, че с времето динамиката на инфлацията ще се засили. Във връзка с това Управителният съвет на ЕЦБ подчерта, че са необходими търпение, настойчивост и благоразумие, тъй като се очаква този процес да отнеме време и да продължи да зависи от твърде значителното по обем парично стимулиране.

Глобалният икономически растеж набра инерция

През 2017 г. цикличният подем на световната икономика продължи (виж графика 1). Възстановяване на растежа се наблюдаваше и във все повече държави и негови компоненти. Въпреки че потреблението продължи да бъде основен двигател за глобалния растеж, инвестиционното търсене се засили, особено в развитите икономики. Възстановяването на световната търговия съвпадна с укрепването на нагласите на бизнеса и преориентирането на търсенето към региони с по-висок дял на вноса в местното производство, в частност Европа.

 

Графика 1

Световен БВП в реално изражение

(годишно процентно изменение; тримесечни данни)

-2 0 2 4 6 8 10 12 2010 2011 2012 2013 2014 2015 2016 2017 развитите икономики, без еврозоната износители на суровини с възникващи пазари вносители на суровини с възникващи пазари

Източници: Haver Analytics, национални източници и изчисления на ЕЦБ.
Забележки: БВП, коригиран при използване на теглата по паритет на покупателната способност (ППС). Развитите икономики включват Австралия, Канада, Япония, Нова Зеландия, Норвегия, Швеция, Швейцария, Обединеното кралство и САЩ. Износителите на суровини обхващат Аржентина, Бразилия, Чили, Колумбия, Индонезия, Малайзия, Мексико, Русия, Саудитска Арабия, Република Южна Африка и Венецуела. Вносителите на суровини включват Хонконг, Индия, Южна Корея, Сингапур, Тайван, Тайланд и Турция.

Възстановяването на икономиката в световен мащаб беше подпомогнато от редица фактори, благоприятстващи растежа в развитите икономики, а в икономиките с възникващи пазари бяха преодолени някои сериозни трудности. Застоят в развитите страни както по линия на производствените мощности, така и на трудовия пазар допълнително отслабна, тъй като източниците на растежа постепенно ставаха ендогенни. Политиката на парично стимулиране, както и засилващото се доверие на корпоративния сектор и на сектора на домакинствата стимулираха икономическата активност в развитите икономики. В икономиките с възникващи пазари политиката на парично стимулиране продължи да подкрепя устойчивия растеж в страните вносителки, докато растежът в страните износителки се ускори благодарение на по-високите цени на суровините и възобновилия се приток на капитали.

 

Графика 2

Динамика на трудовия пазар в държавите от ОИСР

(тримесечни данни)

5,0 5,5 6,0 6,5 7,0 7,5 8,0 8,5 9,0 0,0 0,5 1,0 1,5 2,0 2,5 3,0 3,5 4,0 2010 2011 2012 2013 2014 2015 2016 2017 равнище на безработица (процент, обърната дясна скала) компенсация на един нает

Източници: Haver Analytics, Организация за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и изчисления на ЕЦБ.
Забележка: Компенсацията на един нает се изчислява като сбор от годишните процентни изменения (сезонно изгладени) на разходите за труд на единица продукция и на производителността на труда.

По-голямото вътрешно търсене в отделните държави и наблюдаваната по-ниска безработица още не са довели до нарастване на заплатите (виж графика 2) и до по-висока базисна инфлация в повечето големи икономики. В сравнение с миналата година инфлацията в световен мащаб, без енергията и храните, като цяло остана стабилна. Общата инфлация обаче се повиши в световен мащаб поради възстановяване на цените на суровините (виж графика 3).

 

Графика 3

Темпове на инфлация в държавите от ОИСР

(годишно процентно изменение; месечни данни)

0 1 2 3 4 2010 2011 2012 2013 2014 2015 2016 2017 всички показатели без храни и енергия

Източници: Haver Analytics, ОИСР и изчисления на ЕЦБ.

По-високите цени на суровините доведоха до повишаване на инфлацията в световен мащаб

След наблюдаваната през първото полугодие тенденция към понижаване на цените на петрола от 56 щ.д. за барел през януари до 44 щ.д за барел през юни, което отразяваше главно съмненията относно ефикасността на споразумението от 2016 г. между Организацията на страните – износителки на петрол (ОПЕК), и големите нечленуващи в нея производителки за намаляване на производството в условията на повишено предлагане на петрол от страна на САЩ, цената на суровия петрол тип „Брент“ се възстанови през втората половина на 2017 г. (виж графика 4). Допринасяйки за глобалната динамика на инфлацията, тя се повиши до 67 щ.д. за барел в края на декември, което показва, че равновесието на пазара се възстановява поради по-силно от очакваното търсене през 2017 г., а удължаването през май 2017 г. на срока на споразумението между производителите от и извън ОПЕК за съкращаване на добива и прекъсването на производството в някои страни производителки доведоха до трайно намаление на петролните запаси. В края на годината цените се повишиха допълнително поради геополитическото напрежение, очакванията за ново продължаване на действието на споразумението за намаляване на доставките, потвърдено на 30 ноември 2017 г. с фактическо удължаване на срока му до края на 2018 г., както и поради голямото търсене на петрол в световен мащаб.

 

Графика 4

Основни промени в цените на суровините

(дневни данни)