Предговор

В много отношения 2016 г. беше трудна година, но и белязана от признаци на напредък. Макар да започна под сянката на икономическа несигурност, тя завърши с най-стабилното състояние на икономиката от кризата насам.

И все пак, докато икономическата несигурност отслабна, политическата се засили. Бяхме изправени пред поредица от геополитически събития, които ще формират условията за нашата политика за години напред. Настоящият Годишен доклад описва как ЕЦБ премина през този бурен период.

Годината започна с опасения за подновено забавяне на световната икономика, намиращо отражение в силно изразена колебливост на финансовите пазари. Имаше опасност връщането на инфлацията към равнището, което целим, да се забави още повече, а при вече много ниска инфлация рисковете от дефлация бяха съвсем реални. Също като през 2015 г. Управителният съвет бе изпълнен с решимост да използва всички средства в рамките на мандата си, за да постигне целта си.

Ето защо през март въведохме поредица от нови мерки за разширяване на паричните стимули, включително ново понижаване на основните лихвени проценти, увеличение на размера на покупките по програмата за закупуване на активи от 60 млрд. евро на 80 млрд. евро месечно, закупуване – за първи път – на корпоративни облигации и стартиране на нови целеви операции по дългосрочно рефинансиране.

Както е описано в доклада, тези мерки се оказаха много ефикасни: те облекчиха условията за финансиране, подпомогнаха икономическото възстановяване и в крайна сметка допринесоха за постепенно коригиране на темпа на инфлацията към равнища, които са по-близо до нашата цел.

Политиката ни действаше, затова през декември програмата за закупуване на активи бе удължена с девет месеца, така че да осигури по-продължителна подкрепа за условията за финансиране и устойчивото завръщане на инфлацията към равнище близо, но по-ниско от 2%. Обемът на покупките обаче бе върнат към първоначалното равнище от 60 млрд. евро месечно. Това отразяваше успеха на действията ни по-рано през годината: нарастващо доверие в икономиката на еврозоната и отзвучаващи рискове от дефлация.

Наред с тези ползи обаче паричната политика имаше, както винаги, странични ефекти. През 2016 г. те често се оказваха в светлината на прожекторите. В тазгодишния доклад отговаряме на някои от въпросите и опасенията, свързани с косвените последици от действията ни.

Сред тях е въпросът за преразпределителния ефект, особено във връзка с неравенството. Показваме, че в средносрочен хоризонт, намалявайки безработицата, паричната политика има положителен преразпределителен ефект, от който най-много печелят най-бедните домакинства. В крайна сметка осигуряването на работа на хората е една от най-силните движещи сили за намаляване на неравенството.

Друго опасение е свързано с рентабилността на банките, застрахователните дружества и пенсионните фондове. В доклада се обсъжда как финансовите институции са засегнати от условията на ниски лихвени проценти и какви мерки предприемат във връзка с това. Показваме, че способността на банките да се приспособяват зависи от конкретните им бизнес модели.

Докладът обхваща и други предизвикателства пред финансовия сектор през 2016 г. Разглеждаме по-специално проблема с необслужваните кредити, какво трябва да се направи за разрешаването му и какви препятствия са все още налице. Специално внимание отделяме и на новите технологии и иновациите в сектора, как те могат да повлияят на структурата и функционирането му и какво следва от това за надзорните и регулаторните органи.

Прегледът на 2016 г. не може да бъде пълен, ако не обхване кардиналните политически промени през годината, не на последно място решението на Обединеното кралство да напусне Европейския съюз. Докладът съответно подлага на оценка това решение от гледната точка на ЕЦБ. Преди всичко изтъкваме колко е важно да се запазят целостта на единния пазар и еднородността на правилата и прилагането им.

Вероятно е през 2017 г. политическата несигурност да продължи. Но ние запазваме увереността си, че икономическото възстановяване, подпомагано от паричната ни политика, ще се запази. ЕЦБ има ясен мандат за действията си –да поддържа ценовата стабилност. Това ни преведе успешно през 2016 г. и ще продължи да ни направлява през следващата година.

Франкфурт на Майн, април 2017 г.

Марио Драги

Председател


Икономиката на еврозоната, паричната политика на ЕЦБ и европейският финансов сектор през 2016 г.

Икономиката на еврозоната

Глобалната макроикономическа среда

През 2016 г. икономиката на еврозоната се оказа в сложна външна среда. Икономическият растеж както в развитите страни, така и в икономиките с възникващи пазари беше скромен в ретроспективен план, като се наблюдаваха моменти на повишена несигурност и краткотрайни силни колебания на финансовите пазари, особено след проведения през юни в Обединеното кралство референдум за членството в ЕС и след президентските избори в САЩ през ноември. В глобален мащаб инфлацията беше слаба поради постепенно затихващото влияние на предишни спадове в цените на петрола и още значителните свободни производствени мощности в света.

Глобалният икономически растеж остана умерен

Световната икономика продължи постепенно да се възстановява през 2016 г., макар и с по-бавни спрямо предходната година темпове поради наблюдаваното забавяне в развитите икономики. Икономическата активност набра скорост едва през второто полугодие, най-вече в икономиките с възникващи пазари. Като цяло световният растеж на БВП остана под предкризисните си темпове (виж графика 1).

Изминалата 2016 г. бе белязана от няколко значими политически събития, които помрачиха перспективите пред световната икономика. През юни 2016 г. резултатът от референдума в Обединеното кралство породи несигурност относно икономическата прогноза за страната, но непосредственото му влияние върху икономиката и финансите се оказа краткотрайно и скромно. По-късно през годината резултатът от изборите в САЩ доведе до промяна в очакванията относно бъдещата политика на новата американска администрация, което породи нов период на по-голяма несигурност.

Графика 1

Основни тенденции в избрани икономики

(годишно процентно изменение; тримесечни данни; месечни данни)

-10% -5% 0% 5% 10% 15% 2010 2011 2012 2013 2014 2015 2016 САЩ Обединено кралство Китай Япония еврозона светът без еврозоната икономики с възникващи пазари а) Растеж на производството -2 -1 0 1 2 3 4 5 6 7 8 2010 2011 2012 2013 2014 2015 2016 б) Темп на инфлация САЩ Обединено кралство Китай Япония еврозона ОИСР

Източници: Евростат и национални данни.
Забележки: Данните за БВП са сезонно изгладени. ХИПЦ за еврозоната и Обединеното кралство; ИПЦ за САЩ, Китай и Япония.

Растежът в развитите икономики продължи, макар и с по-нисък темп, отколкото година по-рано. Все още стимулиращите условия за финансиране и подобряващите се условия на пазара на труда подпомогнаха икономическата активност. Растежът в икономиките с възникващи пазари също беше като цяло умерен, с изгледи за значително подобряване на перспективите през второто полугодие. Два бяха факторите с особено значение – продължаващото постепенно забавяне на китайската икономика и постъпателното излизане на страните – големи износителки на борсови стоки, от дълбоката рецесия. Предвид това растежът остана ограничен в резултат на геополитическото напрежение, свръхзадлъжнялостта, уязвимостта от обрати в капиталовите потоци, а при износителите на суровини – поради бавното приспособяване към по-ниските приходи.

Световната търговия нарасна слабо през 2016 г., като обемите на световния внос се увеличиха само с 1,7% годишно спрямо 2,1% растеж през предходната година. Налице са признаци, че определени структурни промени, които в миналото засилваха търговията – като по-ниските транспортни разходи, търговската либерализация, разрастването на глобалните вериги на стойността и задълбочаването на финансовото посредничество, – в средносрочен хоризонт няма да я подпомогнат в същата степен. Съответно, в обозримо бъдеще няма голяма вероятност световната търговия да нараства с по-бързи темпове от глобалната икономическа активност.

Условията за финансиране в света останаха като цяло благоприятни през годината. Централните банки на водещите развити икономики поддържаха стимулираща позиция по паричната си политика, а Bank of England, централната банка на Япония и ЕЦБ продължиха да провеждат своите насочени към насърчаване на растежа парични политики. Федералният резерв на САЩ възобнови процеса на нормализиране на паричната си политика, като през декември 2016 г. повиши целевия лихвен процент по федералните фондове с 25 б.т. Финансовите пазари показаха обща устойчивост въпреки предизвиканите от политически събития пристъпи на засилена несигурност. Към края на годината доходността по дългосрочните облигации на САЩ се увеличи чувствително. Още е неясно дали това увеличение отразява по-високите очаквания за растежа и инфлацията, или по-скоро рязкото повишаване на премията за ликвидност по дългосрочните облигации на САЩ. Повечето от страните с развиващи се пазари се възползваха от по-благоприятните условия за външно финансиране преди изборите в САЩ през ноември. След това обаче предишното увеличение на капиталови потоци към икономиките с възникващи пазари започна да намалява успоредно с разширяването на спредовете на държавните облигации и със засилването на натиска върху валутите на редица държави.


Значителните свободни производствени мощности продължиха да сдържат инфлацията в световен мащаб

В течение на 2016 г. глобалната инфлация остана под влиянието на ниските цени на петрола и на все още значителните свободни производствени мощности (виж графика 2). В държавите от ОИСР на годишна база общата инфлация постепенно нарасна към края на 2016 г. и достигна 1,1% за цялата година при 0,6% през 2015 г. Годишната базисна инфлация (без храни и енергия) за ОИСР слабо се повиши до 1,8% (виж графика 1).

Графика 2

Цени на борсовите стоки

(дневни данни)