Възможности за търсене
Home Медии ЕЦБ обяснява Изследвания и публикации Статистика Парична политика Eврото Плащания и пазари Кариери
Предложения
Сортиране

Предговор

В много отношения 2016 г. беше трудна година, но и белязана от признаци на напредък. Макар да започна под сянката на икономическа несигурност, тя завърши с най-стабилното състояние на икономиката от кризата насам.

И все пак, докато икономическата несигурност отслабна, политическата се засили. Бяхме изправени пред поредица от геополитически събития, които ще формират условията за нашата политика за години напред. Настоящият Годишен доклад описва как ЕЦБ премина през този бурен период.

Годината започна с опасения за подновено забавяне на световната икономика, намиращо отражение в силно изразена колебливост на финансовите пазари. Имаше опасност връщането на инфлацията към равнището, което целим, да се забави още повече, а при вече много ниска инфлация рисковете от дефлация бяха съвсем реални. Също като през 2015 г. Управителният съвет бе изпълнен с решимост да използва всички средства в рамките на мандата си, за да постигне целта си.

Ето защо през март въведохме поредица от нови мерки за разширяване на паричните стимули, включително ново понижаване на основните лихвени проценти, увеличение на размера на покупките по програмата за закупуване на активи от 60 млрд. евро на 80 млрд. евро месечно, закупуване – за първи път – на корпоративни облигации и стартиране на нови целеви операции по дългосрочно рефинансиране.

Както е описано в доклада, тези мерки се оказаха много ефикасни: те облекчиха условията за финансиране, подпомогнаха икономическото възстановяване и в крайна сметка допринесоха за постепенно коригиране на темпа на инфлацията към равнища, които са по-близо до нашата цел.

Политиката ни действаше, затова през декември програмата за закупуване на активи бе удължена с девет месеца, така че да осигури по-продължителна подкрепа за условията за финансиране и устойчивото завръщане на инфлацията към равнище близо, но по-ниско от 2%. Обемът на покупките обаче бе върнат към първоначалното равнище от 60 млрд. евро месечно. Това отразяваше успеха на действията ни по-рано през годината: нарастващо доверие в икономиката на еврозоната и отзвучаващи рискове от дефлация.

Наред с тези ползи обаче паричната политика имаше, както винаги, странични ефекти. През 2016 г. те често се оказваха в светлината на прожекторите. В тазгодишния доклад отговаряме на някои от въпросите и опасенията, свързани с косвените последици от действията ни.

Сред тях е въпросът за преразпределителния ефект, особено във връзка с неравенството. Показваме, че в средносрочен хоризонт, намалявайки безработицата, паричната политика има положителен преразпределителен ефект, от който най-много печелят най-бедните домакинства. В крайна сметка осигуряването на работа на хората е една от най-силните движещи сили за намаляване на неравенството.

Друго опасение е свързано с рентабилността на банките, застрахователните дружества и пенсионните фондове. В доклада се обсъжда как финансовите институции са засегнати от условията на ниски лихвени проценти и какви мерки предприемат във връзка с това. Показваме, че способността на банките да се приспособяват зависи от конкретните им бизнес модели.

Докладът обхваща и други предизвикателства пред финансовия сектор през 2016 г. Разглеждаме по-специално проблема с необслужваните кредити, какво трябва да се направи за разрешаването му и какви препятствия са все още налице. Специално внимание отделяме и на новите технологии и иновациите в сектора, как те могат да повлияят на структурата и функционирането му и какво следва от това за надзорните и регулаторните органи.

Прегледът на 2016 г. не може да бъде пълен, ако не обхване кардиналните политически промени през годината, не на последно място решението на Обединеното кралство да напусне Европейския съюз. Докладът съответно подлага на оценка това решение от гледната точка на ЕЦБ. Преди всичко изтъкваме колко е важно да се запазят целостта на единния пазар и еднородността на правилата и прилагането им.

Вероятно е през 2017 г. политическата несигурност да продължи. Но ние запазваме увереността си, че икономическото възстановяване, подпомагано от паричната ни политика, ще се запази. ЕЦБ има ясен мандат за действията си –да поддържа ценовата стабилност. Това ни преведе успешно през 2016 г. и ще продължи да ни направлява през следващата година.

Франкфурт на Майн, април 2017 г.

Марио Драги

Председател

Икономиката на еврозоната, паричната политика на ЕЦБ и европейският финансов сектор през 2016 г.

Икономиката на еврозоната

Глобалната макроикономическа среда

През 2016 г. икономиката на еврозоната се оказа в сложна външна среда. Икономическият растеж както в развитите страни, така и в икономиките с възникващи пазари беше скромен в ретроспективен план, като се наблюдаваха моменти на повишена несигурност и краткотрайни силни колебания на финансовите пазари, особено след проведения през юни в Обединеното кралство референдум за членството в ЕС и след президентските избори в САЩ през ноември. В глобален мащаб инфлацията беше слаба поради постепенно затихващото влияние на предишни спадове в цените на петрола и още значителните свободни производствени мощности в света.

Глобалният икономически растеж остана умерен

Световната икономика продължи постепенно да се възстановява през 2016 г., макар и с по-бавни спрямо предходната година темпове поради наблюдаваното забавяне в развитите икономики. Икономическата активност набра скорост едва през второто полугодие, най-вече в икономиките с възникващи пазари. Като цяло световният растеж на БВП остана под предкризисните си темпове (виж графика 1).

Изминалата 2016 г. бе белязана от няколко значими политически събития, които помрачиха перспективите пред световната икономика. През юни 2016 г. резултатът от референдума в Обединеното кралство породи несигурност относно икономическата прогноза за страната, но непосредственото му влияние върху икономиката и финансите се оказа краткотрайно и скромно. По-късно през годината резултатът от изборите в САЩ доведе до промяна в очакванията относно бъдещата политика на новата американска администрация, което породи нов период на по-голяма несигурност.

Графика 1

Основни тенденции в избрани икономики

(годишно процентно изменение; тримесечни данни; месечни данни)

Източници: Евростат и национални данни.
Забележки: Данните за БВП са сезонно изгладени. ХИПЦ за еврозоната и Обединеното кралство; ИПЦ за САЩ, Китай и Япония.

Растежът в развитите икономики продължи, макар и с по-нисък темп, отколкото година по-рано. Все още стимулиращите условия за финансиране и подобряващите се условия на пазара на труда подпомогнаха икономическата активност. Растежът в икономиките с възникващи пазари също беше като цяло умерен, с изгледи за значително подобряване на перспективите през второто полугодие. Два бяха факторите с особено значение – продължаващото постепенно забавяне на китайската икономика и постъпателното излизане на страните – големи износителки на борсови стоки, от дълбоката рецесия. Предвид това растежът остана ограничен в резултат на геополитическото напрежение, свръхзадлъжнялостта, уязвимостта от обрати в капиталовите потоци, а при износителите на суровини – поради бавното приспособяване към по-ниските приходи.

Световната търговия нарасна слабо през 2016 г., като обемите на световния внос се увеличиха само с 1,7% годишно спрямо 2,1% растеж през предходната година. Налице са признаци, че определени структурни промени, които в миналото засилваха търговията – като по-ниските транспортни разходи, търговската либерализация, разрастването на глобалните вериги на стойността и задълбочаването на финансовото посредничество, – в средносрочен хоризонт няма да я подпомогнат в същата степен. Съответно, в обозримо бъдеще няма голяма вероятност световната търговия да нараства с по-бързи темпове от глобалната икономическа активност.

Условията за финансиране в света останаха като цяло благоприятни през годината. Централните банки на водещите развити икономики поддържаха стимулираща позиция по паричната си политика, а Bank of England, централната банка на Япония и ЕЦБ продължиха да провеждат своите насочени към насърчаване на растежа парични политики. Федералният резерв на САЩ възобнови процеса на нормализиране на паричната си политика, като през декември 2016 г. повиши целевия лихвен процент по федералните фондове с 25 б.т. Финансовите пазари показаха обща устойчивост въпреки предизвиканите от политически събития пристъпи на засилена несигурност. Към края на годината доходността по дългосрочните облигации на САЩ се увеличи чувствително. Още е неясно дали това увеличение отразява по-високите очаквания за растежа и инфлацията, или по-скоро рязкото повишаване на премията за ликвидност по дългосрочните облигации на САЩ. Повечето от страните с развиващи се пазари се възползваха от по-благоприятните условия за външно финансиране преди изборите в САЩ през ноември. След това обаче предишното увеличение на капиталови потоци към икономиките с възникващи пазари започна да намалява успоредно с разширяването на спредовете на държавните облигации и със засилването на натиска върху валутите на редица държави.

Значителните свободни производствени мощности продължиха да сдържат инфлацията в световен мащаб

В течение на 2016 г. глобалната инфлация остана под влиянието на ниските цени на петрола и на все още значителните свободни производствени мощности (виж графика 2). В държавите от ОИСР на годишна база общата инфлация постепенно нарасна към края на 2016 г. и достигна 1,1% за цялата година при 0,6% през 2015 г. Годишната базисна инфлация (без храни и енергия) за ОИСР слабо се повиши до 1,8% (виж графика 1).

Графика 2

Цени на борсовите стоки

(дневни данни)

Източници: „Блумбърг“ и Хамбургски институт за международна икономика.

Цените на петрола се възстановиха от най-ниското си равнище от 33 щ.д. за барел в края на януари 2016 г. до 55 щ.д. за барел в края на декември. Съкращаването на инвестициите от страна на американските петролни компании и рязко увеличилите се случаи на нарушаване на доставките при предлагането на петрол в световен мащаб тласнаха нагоре цените на петрола през първата половина на годината.[1] Към края ѝ цените на петрола бяха силно повлияни от стратегията на ОПЕК, свързана с предлагането. След решението на държавите – членки на ОПЕК, от 30 ноември да съкратят производството през първото полугодие на 2017 г. (с 1,2 млн. барела дневно) цената на суровия петрол тип „Брент“ нарасна. Възходящото движение беше подпомогнато и от споразумението между ОПЕК и някои други производители извън ОПЕК от 10 декември за намаляване на производството (с 0,6 млн. барела дневно).

Цените на непетролните борсови стоки се възстановиха през 2016 г., докато котировките в секторите на храните и металите се характеризираха с противоположна динамика. Цените на селскостопанските борсови стоки нараснаха през първото полугодие поради метеорологичните условия, а през лятото се понижиха вследствие на богатата реколта от пшеница и зърно. Цените на металите останаха на ниски равнища през първата половина на годината, след като Китай обяви екологични мерки, ограничаващи потреблението на метали. Тъй като прогнозата за бъдещото търсене се подобри във връзка с потенциални нови инфраструктурни инвестиции в Китай и в САЩ, цените на металите отчасти се възстановиха.

Обобщено, бавно намаляващото отклонение от потенциалния растеж в развитите икономики, слабото съкращаване на големия обем свободни производствени мощности в някои икономики с възникващи пазари и затихващият ефект от предишни спадове в цените на петрола и на други борсови стоки оказаха лек натиск за повишаване на инфлацията в световен мащаб през втората половина на 2016 г.

Икономическият растеж в големите икономики продължава

В САЩ икономическата активност се забави през 2016 г. След отбелязаното през първото полугодие скромно увеличение през второто растежът на реалния БВП се ускори. Той се дължеше главно на разходите за потребление, нарасналата заетост и подобрените баланси на домакинствата. Сдържащият ефект от корекцията на запасите и от спада на инвестициите в енергетиката, който потискаше растежа през първото шестмесечие, към края на годината отслабна и допринесе за по-голямата икономическа активност. Като цяло растежът на реалния БВП намаля от 2,6% през 2015 г. до 1,6% през 2016 г. Базисната инерция на пазара на труда остана силна, като безработицата продължи да намалява до равнище от 4,7%, а растежът на заплатите в края на годината се ускори. Инфлацията остана доста под целевата стойност, определена от Федералния комитет на САЩ по операциите на открития пазар. Общо, измерената чрез ИПЦ годишна инфлация достигна 2,1% през 2016 г., а измерената чрез същия индекс базисна инфлация (без храни и енергия) нарасна до 2,2%.

През 2016 г. паричната политика продължи да бъде силно стимулираща. През декември като очаквана от финансовите пазари стъпка Федералният комитет на САЩ по операциите на открития пазар реши да повиши целевия лихвен процент по федералните фондове с 25 б.т. до 0,5–0,75%. Фискалната позиция се характеризираше с леко увеличение на разходите през бюджетната 2016 г. и слабо нарастване на бюджетния дефицит до 3,2% от БВП в резултат от увеличените разходи за здравеопазване и по-високите нетни лихвени плащания.

В Япония възстановяването на икономиката през 2016 г. беше умерено в резултат от стимулиращата парична и фискална политика, облекчените условия за финансиране и затягането на условията на трудовия пазар. Темпът на растеж на БВП се забави средно до 1% през 2016 г. спрямо 1,2% през предходната година. Равнището на безработица намаля до 3,1%, но нарастването на заплатите остана слабо. Годишната обща инфлация при потребителските цени (ИПЦ) стана отрицателна през 2016 г., достигайки -0,1%, като отразяваше главно спада в световните цени на борсовите стоки и по-силната йена. Размерът на предпочитания от централната банка на Япония измерител на базисната инфлация – ИПЦ, без пресни храни и енергия – слабо се понижи спрямо предходната година и през 2016 г. възлезе на 0,6%. През септември централната банка на Япония взе решение за допълнително парично стимулиране, като предприе количествено и качествено смекчаване на провежданата от нея парична политика с контрол върху кривата на доходност. Тя се ангажира също да разширява паричната база дотогава, докато наблюдаваният темп на инфлация надхвърли целта ѝ за постигане на ценова стабилност и се задържи устойчиво над това равнище.

Икономиката на Обединеното кралство остана силна независимо от несигурността, свързана с резултата от референдума за членството на страната в ЕС. Според предварителни оценки през 2016 г. реалният БВП нарасна с 2,0%, подпомогнат главно от голямото частно потребление.[2] На финансовите пазари най-забележимата реакция след резултата от референдума беше рязкото отслабване на британската лира. Инфлацията се повиши от много ниските си равнища. Паричната политика през 2016 г. остана стимулираща. През август Комитетът по парична политика на Bank of England понижи основния лихвен процент с 25 б.т. до 0,25%, разшири програмата за покупка на активи и въведе Схема за срочно финансиране (Term Funding Scheme) с цел да помогне за пренасяне на ефекта от лихвените проценти върху икономиката. През ноември правителството обяви новите си бюджетни цели и набелязани политически мерки, по-специално в сферата на жилищните и инфраструктурните инвестиции, за да подпомогне икономиката през преходния период.

В Китай икономическият растеж се стабилизира през 2016 г., подкрепен от значителното потребление и инфраструктурните разходи. Годишният темп на растеж на БВП беше 6,7% спрямо 6,9% през предходната година. Инвестициите в преработващата промишленост останаха слаби, но тези в недвижими имоти леко нараснаха. Търсенето на вносни стоки се възстанови от най-ниското си равнище през 2015 г., макар и да остана по-слабо, отколкото преди това. Сравнително по-ниското външно търсене пречеше на износа, коeто посредством търговията с ишлеме (processing trade) на свой ред повлия отрицателно върху вноса. Годишната инфлация при потребителските цени нарасна до 2%, докато при цените на производител, при които е отрицателна от март 2012 г., се повиши до -1,4%.

Ефективният валутен курс на еврото се запази като цяло стабилен

През 2016 г. валутният курс на еврото остана като цяло стабилен, съдейки по номиналния ефективен курс (виж графика 3). Но в двустранно изражение спрямо някои от останалите основни валути той се промени. Спрямо щатския долар еврото беше изключително стабилно през по-голямата част от 2016 г., тъй като доходността му от двете страни на Атлантическия океан се запази като цяло без промяна, но към края на годината намаля. Поевтиняването на еврото спрямо японската йена беше отчасти компенсирано с поскъпването му спрямо британската лира.

Графика 3

Валутен курс на еврото

(дневни данни)

Източник: ЕЦБ.
Забележка: Номинален ефективен валутен курс спрямо 38 основни търговски партньори.

Понастоящем датската крона е единствената валута във Валутен механизъм II (ВМ II). Тя се търгуваше близо до централния си курс в рамките на ВМ II, въпреки че през януари 2016 г. Danmarks Nationalbank повиши основните си лихвени проценти и през годината беше нетен купувач на чуждестранна валута срещу датски крони. Česká národní banka продължи покупките на чуждестранна валута съобразно ангажимента си да интервенира на валутните пазари, за да удържи курса на чешката крона от поскъпване над определено равнище. По подобен начин Hrvatska narodna banka продължи интервенциите на валутните пазари при режима си на контролирано плаващ валутен курс. Българският лев остана фиксиран към еврото. Еврото също остана по принцип стабилно към швейцарския франк, унгарския форинт и румънската лея, но поскъпна спрямо шведската крона и в по-малка степен спрямо полската злота.

Развитие на финансовите пазари

През 2016 г. финансовите пазари на еврозоната продължиха да се влияят значително от допълнителното парично стимулиране, прилагано от ЕЦБ. То допринесе за постепенно намаляване на доходността на държавните облигации на страните от еврозоната през първите три тримесечия на годината. В резултат обаче от глобално действащи фактори към края ѝ част от спада в доходността на държавните облигации от еврозоната, отчетен по-рано през 2016 г., се възстанови. Лихвените проценти на паричния пазар и цената на външното финансиране за нефинансови предприятия (НФП) продължиха да се понижават, достигайки най-ниските досега равнища. По-нататъшно подобряване бе отбелязано в условията за финансиране на нефинансови предприятия и домакинства.

Лихвените проценти на паричния пазар в еврозоната се понижаваха

Лихвените проценти на паричния пазар продължиха да спадат през 2016 г. главно поради допълнителното смекчаване на паричната политика на ЕЦБ.

Мерките за това смекчаване са разгледани по-подробно в раздел 2.1. Намалението на лихвения процент по депозитното улеснение бързо и изцяло се пренесе върху индекса ЕОНИА, който впоследствие се стабилизира на равнище от около -35 базисни точки (виж графика 4). В съответствие с динамичния си модел в края на всеки месец ЕОНИА временно се повишаваше, макар и по-слабо в сравнение с началото на 2015 г., след което с прилагането на програмата за закупуване на активи (APP) свръхликвидносттта започна рязко да нараства.

Графика 4

Пазарни лихвени проценти и свръхликвидност

(млрд. евро; процент годишно; дневни данни)

Източници: ЕЦБ и „Блумбърг“.
Забележка: Последното наблюдение е за 30 декември 2016 г.

Тримесечният и шестмесечният ЮРИБОР, макар и отрицателни, продължиха да спадат. Понижението им следваше по-нататъшното смекчаване на паричната политика, като допълнителен натиск за това оказа възходящият тренд на свръхликвидността. Нарастването ѝ с над 500 млрд. евро през годината се дължеше най-вече на покупките по APP и в по-малка степен на втората поредица целеви операции по дългосрочно рефинансиране. Към края на годината свръхликвидността достигна 1200 млрд. евро (виж графика 4).

На паричния пазар на обезпечени инструменти лихвите по репо сделките също продължиха да намаляват в резултат от понижаването на основните лихвени проценти на ЕЦБ, условията на висока ликвидност и търсенето на висококачествени обезпечения. През по-голямата част от годината котираните лихви по репо сделки срещу обезпечение с инструменти, емитирани от някои държави от еврозоната, останаха под нивото на лихвения процент по депозитното улеснение поради търсенето на високоликвидни обезпечения.

След проведения в края на юни в Обединеното кралство референдум за членството в ЕС лихвените проценти по форуърдните сделки на паричния пазар в евро се оттласнаха от дъното в условията на по-високи пазарни очаквания за по-нататъшно смекчаване на паричната политика на ЕЦБ. Към края на годината обаче форуърдните лихви тръгнаха надолу при намаляващите пазарни очаквания за допълнително понижение на основната лихва и по-стръмната форуърдна крива на ЕОНИА. По-стръмният наклон на кривата наред с нарасналата доходност на държавните облигации в еврозоната отразяваха тенденциите в доходността на дългосрочните ДЦК на световните пазари, проявили се най-силно в САЩ.

Към края на годината доходността на държавните облигации от еврозоната се повиши

Като цяло през 2016 г. доходността на държавните облигации в еврозоната беше по-ниска, отколкото през 2015 г., отразявайки продължаващата подкрепа от страна на ЕЦБ посредством изкупуването на държавни облигации от еврозоната, както и други мерки по паричната политика. Доходността в еврозоната и в САЩ претърпя значителни корекции вследствие на глобалните тенденции (виж графика 5). Нарасналата несигурност относно перспективите за световния растеж в началото на годината доведе до сериозен спад на безрисковите лихвени проценти. Резултатът от референдума в Обединеното кралство допълнително понижи доходността, преди по-оптимистичните глобални прогнози и изходът от президентските избори в САЩ да доведат до увеличаването ѝ в еврозоната и в САЩ. Като цяло среднопретеглената спрямо БВП доходност на 10-годишните държавни облигации спадна през 2016 г. с почти 30 б.т. до около 0,9% в края на годината. В рамките на еврозоната динамиката на спредовете на държавните облигации беше сравнително слаба, но показваше известни различия по страни.

Графика 5

Доходност на 10-годишните държавни облигации

(процент годишно; дневни данни)

Източници: „Блумбърг“, „Томсън Ройтерс“ и изчисления на ЕЦБ.
Забележки: Данните за еврозоната се отнасят за среднопретеглената спрямо БВП доходност на 10-годишните държавни облигации. Последното наблюдение е за 30 декември 2016 г.

След временен спад цените на акциите в еврозоната останаха в общи линии непроменени

Годината започна със значителен спад на световните капиталови пазари, след като наблюдаваните в Китай тенденции породиха опасения за глобалния растеж (виж графика 6). Със затихването на опасенията през април капиталовите пазари се върнаха на равнището си от началото на годината. Подобен модел се наблюдаваше в периода около референдума в Обединеното кралство, когато резкият спад в дните след него беше наваксан през следващите месеци. През втората половина на годината капиталовият пазар в еврозоната отбеляза значителен растеж вследствие на подобрените прогнози. Независимо от сравнително силната динамика през годината капиталовият пазар в еврозоната остана като цяло на почти същото равнище, като широкият индекс EURO STOXX се повиши с около 1%. Слабото увеличение на общия индекс скриваше спад в цените на банковите акции, които наред с другото се повлияха негативно от обема на необслужваните кредити на банките и от все още ниската им рентабилност.

Графика 6

Индекси на фондовите пазари в еврозоната и в САЩ

(индекс: 1 ян. 2016 = 100; дневни данни)

Източник: „Томсън Ройтерс“.
Забележки: Използвани са EURO STOXX за еврозоната и S&P 500 за САЩ. Индексите са нормализирани при база 100 на 1 януари 2016 г.
Последното наблюдение е за 30 декември 2016 г.

През годината подобен модел се наблюдаваше и при акциите в САЩ въпреки като цяло по-добрите показатели и отбелязаното увеличение с близо 10% за 2016 г. През декември 2016 г. основните индекси на капиталовите инструменти в САЩ достигнаха нов безпрецедентен връх.

Нефинансовите предприятия се възползваха от по-ниската цена на външното финансиране

Ефектът от предприетите през 2016 г. мерки по паричната политика се прехвърли и върху съвкупната номинална цена на външното финансиране за НФП, която през лятото на 2016 г. достигна най-ниското си досега равнище (виж графика 7). В частност, отрицателните лихвени проценти по депозитното улеснение и втората поредица нови целеви операции по дългосрочно рефинансиране, оповестени през март, спомогнаха за допълнително намаляване на цената на банковото кредитиране за НФП. Въвеждането на покупки на деноминирани в евро облигации с инвестиционен рейтинг, емитирани от небанкови предприятия, учредени в еврозоната, наред с другите елементи на APP свалиха цената на пазарния дълг до равнища, значително под тези от предходната година, а също и под банковите лихви по кредити. Тъй като обаче рисковата премия на акциите остана висока, през 2016 г. цените на акциите се понижиха съвсем слабо. Силно стимулиращата парична политика допринесе за намаляване на цената на външното финансиране, както и за нейната хетерогенност между отделните държави в еврозоната и между различните по размер фирми.

Графика 7

Съвкупна номинална цена на външното финансиране за нефинансови предприятия в еврозоната

(процент годишно; тримесечна плъзгаща се средна)

Източници: ЕЦБ, „Мерил Линч“, „Томсън Ройтерс“ и изчисления на ЕЦБ.
Забележки: Съвкупната цена на финансирането за нефинансови предприятия е изчислена като претеглена средна от цената на банковото кредитиране, цената на пазарния дълг и цената на акциите, базирани на съответните им непогасени салда, извлечени от сметките на еврозоната. Цената на акциите е измерена посредством тристепенен модел на дисконтираните дивиденти/модел на настоящата стойност на дивидентите, като е използвана информация от индекса на Datastream на нефинансовия фондов пазар. Последното наблюдение е за декември 2016 г.

През 2016 г. потоците външно финансиране се стабилизираха

През първите три тримесечия на 2016 г. потоците външно финансиране за НФП се стабилизираха близо до средното равнище през 2015 г. (виж графика 8). Ако се разгледат за по-дълъг период, възстановяването им от най-ниските равнища, достигнати през първото тримесечие на 2014 г., все още е подпомагано от: 1) по-нататъшния спад в цената на финансиране; 2) намаляването на кредитните ограничения; 3) продължаващото засилване на икономическата активност; и 4) по-интензивните дейности по сливания и придобивания. Освен това стимулиращата парична политика на ЕЦБ също допринесе за създаването на благоприятни условия за достъп на НФП до пазарно финансиране. По-специално, разширяването през юни 2016 г. на APP чрез включване на корпоративни облигации благоприятстваше през годината емисията на дългови ценни книжа. По-добрите условия на кредитиране[3] и по-ниските лихвени проценти доведоха до слабо увеличение на използваното от НФП банково финансиране, докато изтеглените от НПФИ и останалия свят заеми значително намаляха през годината. Некотираните акции и другите капиталови инструменти останаха най-големият компонент в потоците външно финансиране за НФП, подпомогнато от високи неразпределени печалби. Емисията на котирани акции беше ограничавана от сравнително високите цени на акциите. Нещо повече, общото подобряване на достъпа на НФП до външно финансиране се отрази неблагоприятно върху динамиката на търговското и междуфирменото кредитиране.

Графика 8

Нетни потоци външно финансиране за нефинансови предприятия в еврозоната

(годишни потоци; млрд. евро)

Източници: Евростат и ЕЦБ.
Забележки: „Други кредити“ включва кредитите от НПФИ (други финансови посредници, застрахователни дружества и пенсионни фондове) и от останалия свят. Кредитите от ПФИ и от НПФИ са коригирани с продажбите на кредити и секюритизацията. „Други“ е разликата между „всичко“ и включените в графиката показатели. Тя включва междуфирмени кредити и търговски вземания. Последното наблюдение е за третото тримесечие на 2016 г.

Засили се растежът на нетното благосъстояние на домакинствата

През първите три тримесечия на 2016 г. нетното благосъстояние на домакинствата продължи да се увеличава с нарастващи темпове (виж графика 9). По-специално, продължаващото поскъпване на жилищата доведе до значителни капиталови печалби от притежавани от домакинствата недвижими активи. Повишаването на цените на акциите през 2016 г. доведе до увеличаване стойността на вложенията на домакинства във финансови активи и имаше положителен принос за растежа на нетното благосъстояние.

Графика 9

Изменение на нетното благосъстояние на домакинствата

(годишни потоци; процент от брутния разполагаем доход)

Източници: Евростат и ЕЦБ.
Забележки: Данните за нефинансовите активи представляват оценки на ЕЦБ. Последното наблюдение е за третото тримесечие на 2016 г.

1) Тази позиция включва нетните спестявания, получените нетни капиталови трансфери и несъответствието между нефинансовите и финансовите сметки.
2) Главно печалби и загуби от вложения в акции и други капиталови инструменти.
3) Главно печалби и загуби от притежаване на недвижим имот (в т.ч. земя).

Цената на заемния ресурс за домакинства от еврозоната достигна рекордно ниско равнище, но остана различна по държави и матуритети, като понижението в цената на дългосрочните заеми изпреварваше това на краткосрочните. През 2016 г. банковото кредитиране за сектор „домакинства“ продължи да се възстановява.

Каре 1 Въздействие на ниските лихвени проценти върху банките и финансовата стабилност

Ниските лихвени проценти, наблюдавани през 2016 г., бяха резултат от глобални и специфични за еврозоната фактори. Някои фактори имаха дългосрочен характер и се отнасяха до структурни изменения, като текущите демографски тенденции и по-ниския растеж на производителността, докато други бяха свързани с намаляването на дълговото бреме след финансовата криза и по-големи от планираното спестявания, превишаващи планираните инвестиции и разходите за потребление. Стимулиращата парична политика на ЕЦБ, чиято първостепенна цел е гарантирането на ценова стабилност, беше един от факторите в тази среда. Подпомагайки номиналния растеж в еврозоната, паричната политика на ЕЦБ се стреми да постигне тази цел, което в крайна сметка ще доведе до нарастване на лихвените проценти веднага щом възстановяването на икономиката набере сила.

Проучването на банковото кредитиране в еврозоната предоставя данни, потвърждаващи, че програмата на ЕЦБ за покупки на активи, целевите операции по дългосрочно рефинансиране (ЦОДР) и отрицателният лихвен процент по депозитното улеснение са допринесли за по-благоприятните условия за кредитиране през 2016 г., което е довело до увеличение на кредитирането.[4] Наред с тези положителни фактори средата с ниски лихвени проценти също оказа натиск върху финансовите институции.[5] ЕЦБ заедно с Европейския съвет за системен риск идентифицираха рисковете за банките, застрахователните дружества и пенсионните фондове, които са свързани с устойчивостта на бизнес моделите им и с поемането на риск. Може да се наложи някои от рисковете да бъдат ограничавани чрез специфични макро- и микропруденциални мерки.[6]

Поддържането на ниски лихвени проценти за продължителен период от време, особено ако те са съпроводени със слаб икономически растеж, може да окаже натиск върху рентабилността и платежоспособността на онези институции, които в дългосрочен хоризонт предлагат гарантирана възвръщаемост. Извън рамките на банковата система ниските лихвени проценти могат да направят нерентабилни традиционни продукти с гарантирана доходност, предлагани от застрахователни дружества и пенсионни фондове. Данните показват, че секторът на застрахователните дружества и пенсионните фондове вече осъществява преход от бизнес модели с гарантирана възвръщаемост към такива, свързани с дялов компонент, с цел намаляване на гарантираните дългосрочни пасиви. В резултат финансовият сектор предоставя все по-малко гаранции за дългосрочна възвръщаемост. Освен това средата с ниски лихвени проценти може да допринесе също за спад на нетния лихвен доход на банките, особено чрез свиване на нетните лихвени маржове, тъй като лихвите по депозитите може да бъдат ограничени от ефективната долна граница, както и да намали рентабилността. Макар нетният лихвен доход да е преобладаващият източник на доход за повечето банки, други фактори, като приходите от такси и комисиони или сравнителната ефективност на банковите разходи също определят тяхната рентабилност.

В опит да възстановят нормата на печалбата си финансовите институции използват алтернативни източници на доходи и постепенно приспособяват своите бизнес модели. Приходите от такси и комисиони като дял от общия доход са по-ниски при банките, които се специализират в предоставяне на кредити, и по-високи при институциите, предлагащи попечителски услуги.[7] В частност, последните данни сочат, че някои банки са разширили дейностите си, носещи доход от такси и комисиони. През последните години важен източник на доход за кредиторите са таксите за предсрочно погасяване и предоговаряне на ипотечни кредити. Кредитополучателите се възползват от постепенно спадащите дългосрочни лихвени проценти, особено в страните, където преобладават ипотечните кредити с фиксиран лихвен процент. Приходите от такси за предсрочно погасяване и предоговаряне на кредити изглежда в бъдеще ще имат по-малко значение, тъй като такива такси се получават само в момента на предоговаряне. Така за да останат рентабилни, банките се нуждаят от по-нататъшно приспособяване на своите бизнес модели и от ефективност на разходите си. Всъщност банките обмислят и мерки за ограничаване на разходите, като преструктуриране, съкращаване на персонала, закриване на клонове и дигитализация на процеси, макар че напредъкът в подобряването на ефективността на разходите все още е неравномерен в отделните държави и институции.[8]

Намаляващите приходи от лихви в условията на ниски лихвени проценти и определеният напредък в подобряването на рентабилността засилват възможността за широко разпространено поемане на риск от страна на финансовите институции, особено от онези, за които в миналото нетният лихвен доход е заемал преобладаващ дял от приходите. Инвестициите в по-рискови класове активи или в активи с по-дългосрочни матуритети могат да носят риск от формиране на по-големи експозиции към неликвидни финансови инструменти, които излагат финансовите институции на по-сериозни рискове от преоценка и засилват риска от „зараза“.

ЕЦБ внимателно наблюдава приспособяването от финансовите институции на техните бизнес модели в ролята си на банков надзорен и макропруденциален орган, изпълняващ задължението си да гарантира финансовата стабилност в страните, обхванати от европейския банков надзор. В този смисъл тя може да предприема надзорни действия и да прилага макропруденциална политика спрямо банковия сектор, за да гарантира финансовата стабилност, което остава предпоставка за поставянето на стабилна основа на икономическото възстановяване чрез ограничаване на системните рискове.

Повсеместно възстановяване

През 2016 г. продължи започналият в началото на 2013 г. процес на икономическо възстановяване в еврозоната, обусловен от вътрешното търсене. Разглеждайки факторите, определящи икономическата активност, наблюдаваната понастоящем инерция на растежа, изглежда, става по-устойчива (за повече подробности виж каре 2). Същевременно икономическата активност в еврозоната беше ограничена от все още слабото нарастване на външното търсене на фона на засилената глобална несигурност. В резултат през 2016 г. средногодишният растеж възлезе на 1,7% (виж графика 10). Той е малко по-нисък от отчетения през 2015 г. (2,0%), който бе стимулиран от особено силния растеж на БВП в Ирландия. Частното потребление се увеличи с темп, сходен с този през 2015 г., отново под влияние на нарастващия разполагаем доход, докато инвестициите се повишиха с малко по-бавен темп в сравнение с предходната година независимо от оживлението в сектора на строителството. В същото време потреблението на сектор „държавно управление“ нарасна с по-висок темп през 2016 г. и така имаше положителен принос за икономическия растеж (виж раздел 1.6 в глава 1). Икономическото възстановяване беше сравнително повсеместно в държавите от еврозоната.

Графика 10

БВП на еврозоната в реално изражение

(процентно изменение на годишна база; принос в процентни пунктове на годишна база)

Източници: Евростат и изчисления на ЕЦБ.
Забележка: Годишният растеж на БВП за четвъртото тримесечие на 2016 г. се основава на предварителна експресна оценка.

Икономиката на еврозоната продължи да се разраства

Силно стимулиращата позиция на ЕЦБ по паричната ѝ политика продължи да се пренася върху реалната икономика и да подпомага вътрешното търсене. По-добрата рентабилност на предприятията и много благоприятните условия на финансиране допълнително допринасяха за възстановяване на инвестициите. Освен това устойчивото нарастване на заетостта, благоприятствано и от извършените структурни реформи, продължи да подпомага процеса на възстановяване. Все още относително ниските равнища на цените на петрола осигуриха допълнителен импулс за растежа през 2016 г. Същевременно задлъжнялостта на публичния и на частния сектор, която остана на високи равнища в някои държави, и свързаната с това необходимост от намаляване на коефициента на ливъридж, се отразиха неблагоприятно върху вътрешното търсене. Нещо повече, слабият напредък в провеждането на структурните реформи продължи да задържа растежа.

Частното потребление в еврозоната се засили допълнително през 2016 г. със средногодишен темп на растеж от около 2,0%, който в общи линии беше сходен с този от предходната година. Основните фактори за нарастването на частното потребление бяха ниските цени на петрола, особено в началото на годината, подобрените условия на пазара на труда в еврозоната и произтичащото от тях увеличаване на доходите от труд. Във връзка с това основен принос за общия растеж на доходите от труд в номинално изражение през 2016 г. имаше по-скоро увеличеният брой работни места, отколкото по-високите заплати. Ниските лихвени проценти продължиха да стимулират частното потребление, тъй като кредитирането стана по-евтино, а спестяването по-малко изгодно. Освен това, въпреки че нетният доход на домакинствата в еврозоната от лихви намаля незначително през 2016 г., по-ниските лихвени проценти допринесоха главно за преразпределяне на ресурсите от нетните вложители към нетните кредитополучатели, които обикновено са по-склонни към потребление, отколкото първите.[9]

Мерките на ЕЦБ по паричната политика, прилагани през последните години, включително програмата за покупки на активи от частния сектор, обявена през март 2016 г., стимулираха търсенето и съответно насърчаваха инвестициите. В резултат инвестициите продължиха да допринасят съществено за растежа през 2016 г., отразявайки също по-големите печалби на фирмите, по-слабите ограничения в търсенето и увеличаващата се натовареност на производствените мощности. В допълнение мерките по паричната политика засилиха доверието на бизнеса, понижиха нетните лихвени плащания на фирмите и облекчиха финансовите условия, включително за малки и средни предприятия, с което способстваха за по-нататъшното засилване на бизнес инвестициите. Инвестициите в транспортно оборудване допринесоха по-конкретно за възстановяване на бизнес инвестициите. Въпреки това някои фактори може да са потискали инвестиционната активност на фирмите, като например продължителният спад в очакванията за дългосрочния растеж в еврозоната, продължаващите корекции на корпоративните баланси, свързани с високата степен на фирмена задлъжнялост, и слабата динамика на световната търговия.

Инвестициите в строителството също отчетоха подобрение, макар и от ниски равнища, успоредно с възстановяването на жилищния пазар в еврозоната. Последното отразяваше по-високото търсене, подкрепяно на свой ред от растежа на реалните доходи, и благоприятните лихви по ипотечни кредити и условия за кредитиране в резултат от предприетите мерки по паричната политика, както и фискалните стимули в някои държави. Освен това приходите на домакинствата от алтернативни форми на инвестиции останаха ниски, осигурявайки допълнителни стимули за инвестиране в жилища. Възстановяване на жилищния пазар се наблюдаваше във всички страни от еврозоната.

Динамиката на икономическия растеж продължи да се забавя поради неблагоприятната външна среда през 2016 г., което с излишък компенсира влиянието на закъснелия ефект от значителното поевтиняване на еврото в периода 2014–2015 г. (виж раздел 1.1 в глава 1). Износът на еврозоната за САЩ, Азия (без Китай) и за икономиките с възникващи пазари остана слаб през 2016 г. Същевременно търговските партньори в Европа и Китай преодоляха тези трудности и имаха нарастващ принос за износа на еврозоната. През 2016 г. търговията в рамките на еврозоната се засили, отразявайки базовата инерция при вътрешното търсене.

В секторен разрез се наблюдава повсеместно нарастване на производството през 2016 г. (виж графика 11). Общата брутна добавена стойност, която през второто тримесечие на 2015 г. надхвърли предкризисния си връх от първото тримесечие на 2008 г., се увеличи средно с около 1,7% през 2016 г. Растежът на добавената стойност в промишлеността (без строителството) се забави до около 1,6% през 2016 г., докато в сектора на услугите се ускори с 1,8%, т.е. с малко повече, отколкото през 2015 г. Същевременно добавената стойност в строителството, макар да остана далеч под предкризисното си равнище, набра инерция и се увеличи с около 2,0% – най-високият растеж, отчетен след 2006 г. Това потвърждава, че в строителния отрасъл се развиват все по-благоприятни тенденции след започналия през 2008 г. продължителен период на спад или слаб растеж.

Графика 11

Реална брутна добавена стойност в еврозоната по икономически дейности

(индекс: 1 тр. 2010 = 100)

Източници: Евростат и изчисления на ЕЦБ.

Заетостта в еврозоната продължи да нараства

Пазарът на труда продължи да се възстановява през 2016 г. (виж графика 12). Към третото тримесечие на 2016 г. броят на заетите в еврозоната бе с 1,2% над равнището от същото тримесечие на 2015 г., или с над 3% над последното рекордно ниско равнище, отбелязано през второто тримесечие на 2013 г. Въпреки това заетостта бе с около 0,5% под най-високото си предкризисно ниво, достигнато през първото тримесечие на 2008 г. Според разбивката по сектори заетостта нарасна главно в сектора на услугите и в по-малка степен в промишлеността (без строителството), докато в строителството остана като цяло стабилна.

Графика 12

Показатели за пазара на труда

(темп на растеж на тримесечна база; процент от работната сила; сезонно изгладени данни)

Източник: Евростат.

През първите три тримесечия на 2016 г. общият брой отработени часове нарасна с темп, сходен с този на броя на наетите. Годишният растеж на производителността на труда на един нает остана нисък, средно за тримесечие около 0,4% през първите три тримесечия на 2016 г. спрямо годишно увеличение с 1,0% през 2015 г. (което обаче беше стимулирано от ревизираните данни за БВП в Ирландия).

Равнището на безработица продължи да се понижава през 2016 г. и през декември достигна 9,6% – най-ниското от средата на 2009 г. насам. Намаляването на безработицата, започнало през втората половина на 2013 г., беше наблюдавано и при двата пола, а също и във всички възрастови групи. През 2016 г. като цяло безработицата достигна средно равнище от 10,0% спрямо 10,9% през 2015 г. и 11,6% през 2014 г. По-широките измерители на застоя на трудовия пазар обаче останаха на високи нива.

Каре 2 Фактори, подпомагащи протичащото възстановяване

През 2016 г. икономическият растеж в еврозоната продължи въпреки засилилата се несигурност в международен план. Започналото от второто тримесечие на 2013 г. възстановяване на БВП се дължи в голяма степен на растежа на частното потребление. Значителното увеличение на заетостта облекчи устойчивото нарастване на реалния разполагаем доход, което стимулира ускорената динамика на потреблението и продължаващия процес на намаляване задлъжнялостта на домакинствата. Тези фактори са предпоставка за известна устойчивост на инерцията на растежа. Освен това разширяването на движещите сили на икономическия растеж в еврозоната, подтикнати от силно стимулиращата позиция на ЕЦБ по паричната ѝ политика, също показва устойчивост на възстановяването.

Почти половината от кумулативния растеж на БВП в еврозоната от второто тримесечие на 2013 г. насам се обяснява с приноса на потреблението (виж графика A, вляво)[10]. Това донякъде може да се приеме за нормално, тъй като потреблението е най-големият компонент на разходите (около 55% от БВП в еврозоната), но контрастира рязко с възстановяването от 2009–2011 г., когато едва 11% от кумулативния растеж на БВП се обясняваше с потреблението (виж графика А, вдясно). Сегашното възстановяване в много по-малка степен е зависимо от нетния износ, отколкото при предишния период на подем, но се оказа и доста по-постепенно и трайно.

Графика А

Принос за растежа на БВП

(процентни пунктове, с натрупване)

Източници: Евростат и изчисления на ЕЦБ.

Основният фактор за устойчивостта на продължаващото възстановяване е свързан със структурата на растежа на брутния разполагаем доход, която при сегашния цикличен подем се различава съществено от наблюдаваната в периода от третото тримесечие на 2009 г. до третото тримесечие на 2011 г. (виж графика Б). При сегашното възстановяване растежът на разполагаемия доход е подпомаган от разкриването на сравнително голям брой работни места. И обратно, при предишното възстановяване растежът на разполагаемия доход се определяше почти изцяло от растежа на заплатите, докато заетостта в действителност намаляваше. Освен това, макар че част от увеличението на номиналния доход бе „изядена“ от инфлацията, тя е много по-малка, отколкото при предишното възстановяване, тъй като понижението в цените на петрола от втората половина на 2014 г. насам осигури на домакинствата неочаквано увеличение на реалната им покупателна способност.

Графика Б

Принос за реалния разполагаем доход

(процентни пунктове, с натрупване)

Източници: Евростат и изчисления на ЕЦБ.

Икономическата теория смята, че потреблението на домакинствата трябва да реагира по-осезаемо на нарастването на заетостта, отколкото на увеличението на реалната работна заплата, особено предвид факта, че първият е по-траен от второто.[11] Затова днес едно повишение на заетостта може да показва по-голямо нарастване на постоянния доход в сравнение със сходно увеличение на заплатите. Това може да обясни защо потребителите реагират по-силно на колебания в текущия растеж на заетостта, отколкото на колебания в текущото нарастване на работната заплата.[12] Освен това микроикономически данни показват, че безработните или неактивните лица имат по-голяма склонност към потребление от заетите.[13] Тъй като увеличението на съвкупните трудови доходи, дължащо се на колебания в заетостта, е концентрирано в значителна степен сред неактивните или безработните лица, това също може да обясни защо като цяло сегашната реакция на потреблението спрямо колебанията в заетостта е по-голяма от тази спрямо колебанията в растежа на заплатите. Следователно по-големият принос на заетостта за реалния разполагаем доход при сегашното възстановяване съответства на по-висок растеж на потреблението.

По-ниските цени на енергията също допринесоха за сериозното увеличение на потреблението при протичащото възстановяване. Общият спад в цените на петрола от втората половина на 2014 г. насам осигури на домакинствата неочаквана изгода от гледна точка на реалната им покупателна способност, което допринесе за устойчив прираст на потреблението и умерено нарастване на нормата им на спестяване. Въпреки това положителният ефект за нарастването на потреблението вследствие по-ниските цени на петрола започва да отслабва, тъй като по-голямата част от извънредните доходи е изразходвана. Разгледано в ретроспективен план, потреблението обичайно реагира със закъснение на изменението на петролните цени. Напоследък обаче то реагира много по-бързо при понижението им, отколкото през предишните периоди на поевтиняване на петрола, за което свидетелства сравнително слабата реакция на нормата на спестяване на домакинствата спрямо неочакваната печалба (виж графика В).

Графика В

Норма на спестяване и цени на петрола

(евро и проценти)

Източници: Bloomberg Finance L.P., Евростат и изчисления на ЕЦБ.

Графика Г

Задлъжнялост и потребление на домакинствата

(процентни пунктове и проценти; годишно изменение на база тримесечни данни)

Източници: Евростат и изчисления на ЕЦБ.
Забележка: Задлъжнялостта на домакинствата се определя като съотношение на кредитите на домакинства към номиналния брутен разполагаем доход.

Друг фактор, който допринася за устойчивостта на протичащия процес на възстановяване, е свързан с факта, че сегашният обусловен от потреблението растеж не се активизира от нарастване задлъжнялостта на домакинствата (определена като съотношение на кредитите им към номиналния брутен разполагаем доход). За разлика от предкризисния период растежът на потреблението в еврозоната е съпроводен от постепенно намаляване задлъжнялостта на домакинствата (виж графика Г). Това подчертава устойчивостта и гъвкавостта на икономическото възстановяване, чийто двигател е потреблението.

Освен че по своя характер икономическото възстановяване е тласкано предимно от потреблението, основата му става все по-широка, тъй като подкрепата от страна на вътрешните инвестиции, активизирани от силно стимулиращата позиция на ЕЦБ по паричната ѝ политика, постепенно нараства. Динамиката на брутното образуване на основен капитал допринесе за близо една трета от кумулативния растеж на БВП в периода от второто тримесечие на 2013 г. до третото тримесечие на 2016 г.

В същото време растежът на износа се забави през 2016 г., тъй като при засилилата се глобална несигурност външното търсене остана слабо, а положителните ефекти от предишното поевтиняване на еврото се изчерпаха. Подкрепата като цяло за икономическата активност от сравнително ниските цени на петрола и обезценяването на еврото в периода 2014–2015 г. отслабна през 2016 г. в условията на общо стабилен ефективен валутен курс на еврото. Въпреки това, предвид признаците за малко по-значително възстановяване в световен план, се очаква износът извън еврозоната да набере инерция в унисон с увеличаващото се външно търсене и така да допринесе за силния растеж на икономиката.

Като цяло устойчивостта на текущото възстановяване се дължи на растеж на доходите на домакинствата, подкрепен от увеличаваща се заетост, продължаващо намаляване задлъжнялостта на сектор „домакинства“ и разширяване на движещите сили на икономическия растеж.

Динамика на цените и разходите

През 2016 г. тенденциите при общата инфлация в еврозоната, измерена чрез хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), отразяваха предимно въздействието на цените на енергията. Под тяхно влияние в първите месеци на 2016 г. тя достигна ниски и дори отрицателни равнища, но след това пое във възходяща посока поради отслабването на отрицателния принос на енергията. Базисната инфлация, измерена с ХИПЦ, без енергията и храните, не показа никакви признаци на повишаване и през годината се колебаеше между 0,7% и 1,0%.

Общата инфлация се определяше предимно от цените на енергията

През 2016 г. общата ХИПЦ инфлация в еврозоната беше средно 0,2%, повишавайки се от 0,0% през 2015 г. Профилът на ХИПЦ инфлацията се определяше главно от движението на цените на енергията (виж графика 13). Общата инфлация беше отрицателна през пролетта, но след това постепенно се повиши. Към декември тя нарасна с над 1,25 пр.п. спрямо отбелязаното през април ниско равнище.

Графика 13

ХИПЦ инфлация и принос по компоненти

(годишно процентно изменение и принос, процентни пунктове)

Източници: Евростат и изчисления на ЕЦБ.

Обратно, различните алтернативни измерители на базисната инфлация не показваха никакви явни признаци за повишаване (виж графика 14). През 2016 г. ХИПЦ инфлацията, без енергията и храните, се движеше в диапазона от 0,7% до 1%. Липсата на импулс за повишаване на базисната инфлация се дължеше отчасти на намаляващите косвени ефекти от предишните резки спадове в цените на петрола и други борсови стоки, които се проявяват със закъснение. В по-общ план натискът по линия на вътрешните разходи, в частност на тези, които са свързани с растежа на заплатите, също остана слаб (за повече информация виж каре 3).

Графика 14

Измерители на базисната инфлация

(годишно процентно изменение)

Източници: Евростат и изчисления на ЕЦБ.
Забележки: От множеството на измерителите на базисната инфлация са взети предвид следните: ХИПЦ, без енергия; ХИПЦ, без непреработени храни и енергия; ХИПЦ, без храни и енергия; ХИПЦ, без храни, енергия, позиции, свързани с пътувания, и облекло; пресечена средна (10 %); пресечена средна (30 %); медианата на ХИПЦ; и измерител, базиран на динамичен факторен модел. Последните наблюдения са за ноември 2016 г.

Разглеждайки по-подробно основните компоненти на ХИПЦ, се вижда, че енергийният компонент има отрицателен принос за общата инфлация, възлизащ средно за 2016 г. на -0,5 пр.п. Това се дължеше главно на динамиката на цените на петрола в евро, които засягат най-вече потребителските цени на течните горива. Те намират отражение и в потребителските цени на природния газ, но прехвърлянето им не е толкова пряко, по-слабо е и се извършва с по-голямо закъснение.[14]

Инфлацията при храните отново се забави средно до 1,0% през 2016 г., след като през 2015 г. се ускоряваше и достигна 1,4% през четвъртото тримесечие. Този спад и колебанията през годината се дължаха главно на тенденциите при цените на непреработените храни и по-специално на плодовете и зеленчуците, отразявайки най-вече преходни ефекти, като свързаните с метеорологичните условия резки увеличения през юли и август и последвалото силно понижение през септември и октомври. В противовес, инфлацията при преработените храни се запази като цяло устойчива през годината.

Годишният темп на изменение на цените на неенергийните промишлени стоки се увеличи до 0,7% през януари и февруари, но след това се забави и от август до декември остана 0,3%. Забавянето се дължеше на цените на дълготрайните и полудълготрайните стоки – двата компонента на неенергийните промишлени стоки с най-голяма вносна съставка, които поради това могат с по-голяма вероятност да бъдат засегнати от повишаването на номиналния ефективен валутен курс на еврото, започнало през пролетта на 2015 г. Инфлацията при недълготрайните стоки остана като цяло стабилна.

Затова натискът за повишаването ѝ остана слаб през 2016 г. Годишният темп на изменение на цените на вноса намаля значително през 2015 г. и от началото на 2016 г. бе отрицателен, отразявайки предимно прекия ефект от повишаването на номиналния ефективен валутен курс на еврото (виж графика 15). Във вътрешен план инфлацията при цените на производител на нехранителни потребителски стоки се колебаеше на равнища около нула през цялата година. Тенденциите при цените на производител на междинни стоки свидетелстват за съществено влияние на цените на суровия петрол и на други борсови стоки в началните звена на веригата на ценообразуването и за последващото им въздействие и в крайните звена на веригата (измерено при цените на потребителските стоки).

Графика 15

Цени на вносните нехранителни потребителски стоки и динамика на валутните курсове

(годишно процентно изменение)

Източници: Евростат и изчисления на ЕЦБ.
Забележки: Последните наблюдения за НЕВК-38 са за ноември 2016 г., а за цените на вноса – за октомври 2016 г. НЕВК-38 е номиналният ефективен валутен курс на еврото, измерен спрямо валутите на 38 от основните търговски партньори на еврозоната.

Инфлацията при услугите се колебаеше около 1,1% през цялата 2016 г., което е значително под дългосрочното ѝ средно равнище. Позициите в компонента „услуги“ на ХИПЦ са предимно местно производство, което означава, че цените на услугите следва да са по-тясно свързани с тенденциите при вътрешното търсене и при разходите за труд. Ето защо е възможно слабата динамика да отразява все още значителния застой на стоковия и трудовия пазар в еврозоната.

Натискът по линия на вътрешните разходи остана слаб

Натискът по линия на вътрешните разходи от страна на разходите за труд остана слаб през първите три тримесечия на 2016 г.

Увеличението съответно на компенсацията на наето лице и на разходите за труд на единица продукция в еврозоната възлезе средно на 1,3% и 0,9% през първите три тримесечия на 2016 г. (виж графика 16). Слабото възстановяване при разходите за труд на единица продукция през 2016 г. спрямо 2015 г. се дължеше главно на по-ниския темп на повишаване на производителността на труда, докато нарастването на компенсацията на наето лице остана ниско. Факторите, обуславящи слабия натиск за повишаване на заплатите, са все още значителният застой на трудовия пазар, структурните реформи на пазара на труда през последните години, които допринасяха за по-голямата гъвкавост при намаляване на заплатите в някои държави от еврозоната, и ниската инфлация.[15]

Графика 16

Разбивка на дефлатора на БВП

(годишно процентно изменение и принос, процентни пунктове)

Източници: Евростат и изчисления на ЕЦБ.

През 2016 г. натискът по линия на вътрешните разходи, свързан с динамиката на печалбата (изразена чрез брутния опериращ излишък), донякъде намаля в сравнение с 2015 г. Това би могло да е знак, че по-добрите условия за търговия, свързани с ниските цени на петрола, които бяха основен фактор за повишаването на печалбата през 2015 г., постепенно отслабиха своето положително въздействие, тъй като петролните цени продължиха да се възстановяват спрямо достигнатите в началото на 2016 г. ниски равнища.[16] В резултат печалбата на единица готова продукция беше основният фактор за слабото забавяне в годишния темп на изменение на дефлатора на БВП от четвъртото тримесечие на 2015 г. до третото тримесечие на 2016 г.

Дългосрочните инфлационни очаквания се стабилизираха

През 2016 г. според проучванията дългосрочните инфлационни очаквания се стабилизираха. Проучването на експертите по икономическо прогнозиране показаха и при четирите проведени през 2016 г. изследвания, че очакваната след пет години инфлация ще бъде 1,8%. Според проучването на Consensus Economics от октомври 2016 г. дългосрочните инфлационни очаквания бяха малко по-високи – на равнище от 1,9%. След като през юли достигнаха рекорден минимум, инфлационните очаквания за следващите пет години, извлечени от лихвените проценти по 5-годишни инфлационно индексирани суап сделки, се подобриха. През цялата година обаче дългосрочните пазарни очаквания за инфлацията останаха по-ниски от очакванията, базирани на проучвания.

Каре 3 Трендове на базисната инфлация – ролята на динамиката на работната заплата

През 2016 г. базисната инфлация продължи да не показва ясно изразен възходящ тренд. В това каре се разглеждат някои от факторите, които вероятно сдържат динамиката на инфлацията, и по-конкретно ролята на заплатите, обясняваща слабия ѝ тренд.

ХИПЦ инфлацията (без храните и енергията) през 2016 г. варираше между 0,7% и 1,0%, доста под ретроспективната ѝ средна стойност (виж графика A). Това в частност отразяваше запазващата се ниска инфлация при услугите, но беше подсилено и от подновилия се спад на инфлацията при неенергийните промишлени стоки след известното ѝ възстановяване в периода от 2015 г. до началото на 2016 г. Слабата динамика може отчасти да се обясни с намаляващите косвени ефекти, които ниските цени на петрола и на други борсови стоки оказаха върху цените на факторите на производството за определени услуги (например транспорт) и потребителски стоки (например фармацевтични продукти). Нещо повече, слабата динамика на цените в световен мащаб имаше задържащ ефект върху цените на пряко внесените потребителски стоки.

Графика А

Отклонение на ХИПЦ (без храни и енергия) от дългосрочната средна и принос на основните компоненти

(годишно процентно изменение и принос, пр.п.)

Източници: Евростат и изчисления на ЕЦБ.
Забележки: Червената линия показва отклонението на годишния темп на ХИПЦ (без храни и енергия) от дългосрочната му средна за периода от 1999 г. насам, възлизаща на 1,4%. Приносът е показан като отклонение от дългосрочните средни величини.

Основните източници на ниската базисна инфлация обаче са свързани със слабата динамика на вътрешните цени и на разходите. Заплатите представляват значителен дял от разходите за фактори на производството, особено в обикновено по-трудоемкия сектор на услугите. Но прирастът на номиналните заплати не оказва непременно натиск върху фирмите да променят цените, например ако тази промяна е породена от изменение на производителността на труда. Следователно при оценяване на натиска по линия на разходите често е полезно да се анализира промяната в разходите за труд на единица продукция, които се изчисляват като разлика между растежа на номиналните заплати и темпа на изменение на производителността на труда. Освен това в отговор на промяна в разходите си за труд на единица продукция фирмите може да решат вместо цените да коригират нормата си на печалба. Абстрахирайки се от краткосрочната динамика, дължаща се на изменение на производителността, през последните години динамиката на разходите за труд на единица продукция, изглежда, се развива успоредно с динамиката на заплатите.[17]

При различните показатели нарастването на заплатите през 2016 г. остана слабо. По-конкретно, договореното в колективните трудови договори годишно увеличение на заплатите се колебаеше около най-ниските досега равнища при още по-нисък темп на нарастване на компенсацията на наето лице или на компенсацията за отработен час (виж графика Б). Разликата в прираста между договорените и действителните заплати показва отклонение на вторите под залегналите в колективните трудови договори, което може да се разглежда като показател за натиск за понижаване на заплатите. На секторно равнище растежът на заплатите се забави значително както при пазарните услуги, така и в промишлеността (без строителството). И така, каква е причината за толкова слабото нарастване на заплатите?

Графика Б

Нарастване на заплатите в еврозоната

(годишно процентно изменение)

Източници: Евростат и изчисления на ЕЦБ.

Естественият начин да оценим нарастването на заплатите е като го разгледаме през призмата на стандартния модел на кривата на Филипс. При подобен модел заплатите се определят от инфлационните очаквания (тук ретроспективните очаквания[18]), производителността и равнището на безработица (виж графика В). Разбивката на прираста на заплатите по фактори показва, че прирастът на заплатите през 2016 г., който е по-нисък от средния, се дължи главно на по-нисък от средния принос на предходната инфлация и високата безработица. Необходимостта от намаляване на безработицата и реформите на трудовия пазар в някои държави доведоха до договаряне на възнагражденията, ориентирано повече към заетостта и по-малко към заплащането. Съществуват и данни, че като цяло заплатите в еврозоната стават по-гъвкави при намаляване, особено в държави, претърпели силно негативен макроикономически шок.[19] Ниските стойности на инфлацията през последните няколко години вероятно са повлияли върху нарастването на заплатите по различни начини. Всъщност натискът при договарянето им се оказа по-слаб, тъй като ниските цени на петрола доведоха до нарастване на покупателната им способност. Отрицателен за растежа на заплатите спрямо дългосрочния му модел беше и приносът на нарасналата през последните месеци производителност.

Занапред, задържащият ефект от действието на всички разглеждани по-горе фактори за растежа на заплатите се очаква постепенно да отслабва. Първо, застоят на трудовия пазар се очаква допълнително да намалява, тъй като възстановяването на икономиката продължава, а реформите на трудовия пазар допринасят за създаването на работни места. Второ, влиянието от предишни спадове в цените на петрола, изглежда, се изчерпва, което води до допълнително ускоряване на инфлацията и по-слабо ограничаващо влияние върху договарянето на заплатите. Като цяло очакваният по-силен натиск за повишаване на работните заплати следва в такъв случай да се пренесе и върху базисната инфлация.

Графика В

Разбивка на растежа на работните заплати на база модел на кривата на Филипс

(годишно процентно изменение и принос, пр.п.; всички величини са изразени като отклонение от дългосрочните им средни стойности)

Източници: Евростат и изчисления на ЕЦБ.
Забележки: Сивата линия показва отклоненията на годишния растеж на компенсацията на наето лице от дългосрочната му средна. Приносите (включително остатъците) също са показани като отклонения от техните дългосрочни средни. Изчислени са въз основа на уравнение, в което за компенсацията на наето лице (анюализиран тримесечен темп на растеж на сезонно изгладени статистически редове) се прилага регресия спрямо собствения ѝ лаг, лага на инфлацията, производителността на труда на един зает, лага на равнището на безработица и една константа.

  

Динамика на парите и кредита

Ниските лихвени проценти и влиянието на мерките на ЕЦБ по паричната политика продължиха да подпомагат динамиката на парите и кредита. През 2016 г. нарастването на парите се стабилизира на високо равнище, а постепенното възстановяване на кредитния растеж продължи.

Като цяло растежът на парите остана стабилен

През 2016 г. нарастването на широките пари се запази устойчиво, макар че през второто полугодие динамиката на М3 малко отслабна (виж графика 17). През декември 2016 г. годишният темп на прираст на М3 възлезе на 5,0% спрямо 4,7% в края на 2015 г. Растежът на М3 продължи да се определя от най-ликвидните му компоненти, отчитайки ниските алтернативни разходи за вложèния в ликвидни депозити в среда, характеризираща се с извънредно ниски лихвени проценти и плоска крива на доходност. Нестандартните мерки на ЕЦБ, по-специално програмата ѝ за закупуване на активи (APP), също бяха важни движещи сили на паричната динамика в еврозоната. Прирастът на М1, повлиян благоприятно от високия растеж на притежаваните от домакинства и НФП овърнайт депозити, беше значителен, въпреки че се забави спрямо най-високото си равнище от средата на 2015 г. Той достигна 8,8% през декември 2016 г. спрямо 10,7% през декември 2015 г.

Графика 17

М3 и кредити за частния сектор

(годишно процентно изменение)

Източник: ЕЦБ.

Що се отнася до другите основни компоненти на М3, ниската доходност на по-слабо ликвидните парични активи допринесе за продължаващото намаляване на краткосрочните депозити, различни от овърнайт депозити (т.е. М2 минус М1), които останаха главният сдържащ фактор за растежа на M3. Темпът на нарастване на търгуемите инструменти (т.е. М3 минус М2), които имат малко тегло в М3, донякъде се възстанови под влияние на сериозния растеж на вложенията в акции/дялове на фондове на паричния пазар и нарасналия обем на притежаваните от банки краткосрочни дългови ценни книжа.

Създаването на пари отново се определяше от местни източници

Вътрешните източници, различни от кредити за сектор „държавно управление“, оказаха положителен ефект върху растежа на М3 през 2016 г. (виж сините стълбчета в графика 18). Това, от една страна, отразява постепенното възстановяване на растежа на кредита за частния сектор. От друга страна, силно отрицателният годишен темп на изменение на дългосрочните финансови пасиви на ПФИ (без капитал и резерви) продължи да подпомага растежа на М3. Тази тенденция се обяснява донякъде с относително плоската крива на доходност, свързана с мерките на ЕЦБ по паричната политика, в резултат на която за инвеститорите беше по-неблагоприятно да държат дългосрочни депозити и банкови облигации. Известна роля играе и привлекателността на ЦОДР като алтернатива на дългосрочното пазарно банково финансиране.

Графика 18

М3 и неговите източници

(годишно процентно изменение; принос, пр.п.)

Източник: ЕЦБ.
Забележка: „Вътрешни източници, различни от кредити за сектор „държавно управление“ включват дългосрочните финансови пасиви на ПФИ (включително капитал и резерви), вземанията на ПФИ от частния сектор и други източници.

Закупените в рамките на програмата за покупки от публичния сектор (PSPP) дългови ценни книжа оказаха значително положително влияние върху растежа на М3 (виж червените стълбчета в графика 18). За разлика от тях приносът на кредитите за сектор „държавно управление“ от ПФИ, без Евросистемата, беше отрицателен (виж зелените стълбчета в графика 18). Междувременно нетната позиция на чуждестранните активи на ПФИ от еврозоната (която е огледален образ на нетната позиция на чуждестранните пасиви на НПФИ от еврозоната, чийто сетълмент се извършва чрез банки) остана основната спирачка за годишния растеж на М3 (виж жълтите стълбчета в графика 18). Тази тенденция отразяваше главно продължаващия отлив на капиталови потоци от еврозоната и преструктурирането на портфейли в полза на инвестиционни инструменти на държави извън еврозоната. Свързаните с PSPP продажби на държавни облигации от еврозоната, извършвани от нерезиденти, допринесе значително за този тренд, тъй като приходите от тях бяха инвестирани главно в инструменти на държави извън еврозоната.

Кредитният растеж продължи да се възстановява с умерен темп

Постепенното възстановяване на кредитния растеж отразяваше динамиката на кредитите за частния сектор (виж графика 17). Годишният темп на растеж на вземанията на ПФИ от резиденти на еврозоната (включително сектор „държавно управление“ и частния сектор) се ускоряваше през цялата 2016 г., достигайки през декември 4,7%, което представлява увеличение спрямо 2,3% през същия месец на 2015 г. Подобряването на динамиката беше осезаемо, особено при кредитите за НФП. Растежът на кредитите за НФП отбеляза значително възстановяване спрямо дъното, достигнато през първото тримесечие на 2014 г. Наблюдаваната динамика беше подпомогната от сериозното понижаване на банковите лихвени проценти по кредитите в резултат от по-нататъшния спад в цената на финансиране за банките, свързано най-вече с нестандартните мерки на ЕЦБ по паричната политика. Консолидирането на банковите баланси обаче и все още високите равнища на необслужваните кредити в някои държави продължават да ограничават кредитния растеж.

Освен това, както беше посочено в проучването на банковото кредитиране в еврозоната от януари 2017 г., промените в търсенето на кредити от всички категории подпомагаха възстановяването на кредитния растеж, докато кредитните стандарти за корпоративните заеми като цяло се стабилизираха. В проучването като важни движещи сили за нарастващото търсене на кредити се посочват ниското общо равнище на лихвените проценти, дейностите по сливане и придобиване, преструктуриранията на предприятия и перспективите за развитие на жилищния пазар. При тези условия APP имаше пряк ефект за облекчаване на условията за отпускане на кредити и особено на сроковете и условията по тях. Банките отчетоха също, че осигурената от APP и ЦОДР допълнителна ликвидност е била използвана за предоставяне на кредити и за заместващо финансиране от други източници. Те посочиха също, че отрицателният лихвен процент по депозитното улеснение е оказал положително влияние върху обема на кредитите, допринасяйки за свиването на кредитните маржове.

Лихвените проценти по банкови кредити за домакинства и нефинансови предприятия спаднаха до исторически минимум

Стимулиращата позиция на ЕЦБ по паричната ѝ политика, укрепването на балансите и отслабващата фрагментация на финансовите пазари като цяло спомогнаха за понижаване на съвкупната цена на финансирането на банките, която достигна исторически минимум. След юни 2014 г. банките прехвърляха намалението на разходите си за финансиране под формата на по-ниски лихвени проценти по кредитите (виж графика 19), които също спаднаха до безпрецедентно ниски равнища. От началото на юни 2014 г., когато ЕЦБ започна да смекчава условията на кредитиране, до декември 2016 г. агрегираните лихвени проценти по банкови кредити за НФП и домакинства се понижиха с около 110 б.т. Освен това лихвите по кредити за НФП и домакинства продължиха да показват ограничена дисперсия по държави.

Графика 19

Агрегирани лихвени проценти по банкови кредити за нефинансови предприятия и домакинства

(процент годишно)

Източник: ЕЦБ.
Забележка: Показателят, измерващ агрегирания лихвен процент по банкови кредити, се изчислява чрез агрегиране на лихвите по кратко- и дългосрочните кредити, като се използва 24-месечна плъзгаща се средна на обемите новодоговорени кредити.

Фискална политика и структурни реформи

През 2016 г. бюджетният дефицит на еврозоната продължи да намалява главно поради по-ниските лихвени плащания и благоприятната фаза на стопанския цикъл, а фискалната позиция на еврозоната беше насочена към насърчаване на растежа. Съотношението на публичния дълг в еврозоната продължи да намалява. В няколко страни обаче равнището на дълга остава високо и това изисква допълнителни фискални мерки и насърчаваща растежа фискална политика, които твърдо да насочат съотношението на публичния дълг по низходяща траектория. Ускореното провеждане на реформи в деловата и нормативната среда би спомогнало за увеличаване на потенциала за растеж на еврозоната. Освен това за увеличаване на заетостта са необходими всестранни реформи на трудовия пазар.

Бюджетният дефицит се понижи допълнително през 2016 г.

Според макроикономическите прогнози на експерти на Евросистемата от декември 2016 г. бюджетният дефицит на сектор „държавно управление“ в еврозоната е намалял от 2,1% от БВП през 2015 г. до 1,8% от БВП през 2016 г. (виж графика 20). Като цяло той е сходен с посочения в икономическата прогноза на Европейската комисия от зимата на 2017 г. Намалелият дефицит е резултат от по-ниските лихвени плащания и благоприятната фаза на стопанския цикъл, които с излишък компенсираха влошаването на циклично изгладеното първично бюджетно салдо. Подобрението при съвкупния бюджетен дефицит на еврозоната отразява по-добрите фискални позиции на повечето държави от еврозоната.

Графика 20

Бюджетно салдо и фискална позиция

(като процент от БВП)

Източници: Евростат и макроикономически прогнози на експерти на Евросистемата от декември 2016 г.
1) Изменение на циклично изгладеното първично бюджетно салдо, без да се включва отражението върху бюджета на държавната помощ за финансовия сектор.

Фискалната позиция на еврозоната, която се измерва с изменението на циклично изгладеното първично бюджетно салдо, без да се включва отражението върху бюджета на държавната помощ за финансовия сектор, през 2016 г. беше насочена към насърчаване на растежа (виж графика 20).[20] Това се дължи главно на дискреционни фискални мерки по приходната страна, като например намаляване на преките данъци в редица държави от еврозоната. То беше подпомогнато и от сравнително динамичното нарастване на социалните плащания и на междинното потребление. Налице са данни, че редица държави може да са използвали част от спестените лихви за увеличаване на първичните разходи вместо за понижаване на равнищата на публичния си дълг или за натрупване на буфери. Притокът на бежанци оказа по-малко влияние върху публичните финанси, отколкото през предходната година.

Равнището на публичния дълг в еврозоната продължи да се понижава

Съотношението „държавен дълг/БВП“ на еврозоната продължи постепенно да намалява от върховата си стойност през 2014 г. Според макроикономическите прогнози на експертите на Евросистемата от декември 2016 г. съотношението „дълг/БВП“ спадна от 90,4% през 2015 г. до 89,4% през 2016 г. Подобрението през 2016 г. беше подпомогнато в почти еднаква степен от три фактора: 1) благоприятната динамика на диференциала между лихвите по дълга и темповете на растеж в условията на ниски лихвени проценти и икономическо възстановяване; 2) малките първични бюджетни излишъци; и 3) отрицателните корекции на съотношенията на дефицита и дълга спрямо БВП (виж графика 21).

Графика 21

Движещи сили на дълга на сектор „държавно управление“

(изменение като процент от БВП)

Източници: Евростат и макроикономически прогнози на експерти на Евросистемата от декември 2016 г.

В няколко държави обаче равнището на публичния дълг (разликата между съотношенията на дефицита и дълга спрямо БВП) още е високо и дори се повишава. Това e още по-обезпокоително, тъй като голямата тежест на държавния дълг увеличава уязвимостта на икономиката спрямо макроикономически сътресения и нестабилност на финансовите пазари и ограничава възможностите на фискалната политика да абсорбира шокове.[21] Ето защо по-специално държавите с високи съотношения „дълг/БВП“ трябва твърдо да насочат равнището на публичния си дълг по низходяща траектория, спазвайки напълно Пакта за стабилност и растеж (ПСР). Ограничаването на рисковете пред поносимостта на дълга е жизненоважно и в дългосрочна перспектива предвид значителните трудности, пораждани от застаряването на населението, изразяващи се в нарастващи разходи за пенсии, здравеопазване и дългосрочни социални грижи. В доклада на Европейската комисия за здравеопазването през 2016 г. се посочват належащите основни реформи в държавите от ЕС за ограничаване на натиска за повишаване на разходите за здравеопазване и дългосрочни социални грижи.[22]

Възможностите за фискални маневри се различават по държави

Докато за някои страни от еврозоната с цел гарантиране устойчивостта на техните бюджети по-нататъшните усилия за фискална консолидация са задължителни, то други, спазвайки напълно ПСР, имат възможност за фискални маневри. ПСР позволява известна гъвкавост, която е потенциално благоприятна при необходимост от стабилизиране на национално равнище. Например ПСР предоставя известна свобода по отношение на публичните инвестиции и разходите за структурни реформи.

Полето на възможностите за фискални маневри и на тяхното използване е различно в отделните държави от еврозоната. Някои държави, като Германия, се възползват от възможностите за фискално маневриране например за да покрият мащабното влияние върху бюджета вследствие притока на бежанци. Обратно, от държави, които не разполагат с възможности за фискални маневри, се изискваше да предприемат бюджетни мерки, за да осигурят спазването на изискванията на ПСР. Отделни държави, като Италия, Латвия и Литва, също се възползваха от възможността за по-голям дефицит, предоставяна от разпоредбата на ПСР за гъвкавост на публичните инвестиции, пенсионните и структурните реформи.

За да използват най-добре наличните възможности за фискални маневри, държавите трябва да насочат своя политически курс към подходящи разходи за публични инвестиции, които се очаква да имат траен принос за икономическия растеж в средносрочен хоризонт. Макар че мащабът на макроикономическия им ефект е неясен, от публичните инвестиции се очаква да повлияят благотворно върху търсенето и да повишат потенциалното производство, като увеличат основния капитал на публичния сектор.[23]

Освен това, за да подпомогнат стабилизирането на икономиката, държавите трябва да се стремят към формиране на фискална политика, която е по-благоприятна за растежа. По отношение на разходната част прегледът на бюджетните разходи е обещаващ начин да се идентифицират социалните придобивки, които не водят непременно до нарастване на благосъстоянието, и би спомогнал за осигуряване на по-ефективното използване на публичните средства. Откъм приходната част важни области за реформиране в редица държави са засилването на стимулиращата растежа насоченост на данъчните системи и ограничаването на укриването на данъци. По-конкретно, намаляването на т.нар. данъчен клин върху труда, т.е. на данъчната тежест върху доходите от труд в резултат от индивидуалния подоходен данък и социалноосигурителните вноски, може да окаже положително влияние върху растежа и заетостта.[24]

Отчетени различия при спазването на бюджетните правила на ЕС

Държавите трябва да гарантират стриктно спазване на разпоредбите на ПСР и своевременно да отстраняват рисковете за поносимостта на дълга. През 2016 г. в държавите от еврозоната се наблюдаваха доста големи различия по отношение спазването на ПСР, макар че от гледна точка на прилагането му би било желателно по-точно изпълнение на бюджетните правила, за да се гарантира, че ПСР продължава да се ползва с пълно доверие.

Фискалната консолидация напредва, което също помогна да се отмени процедурата при прекомерен дефицит (ППД) спрямо няколко държави. През 2016 г. своевременно бяха приключени ППД за Ирландия и Словения, както и за Кипър, чиято процедура беше приключена дори година преди крайния срок. Сред държавите от еврозоната само Франция, Испания и Португалия подлежат в началото на 2017 г. на мерки по корективния лост на ПСР.[25]

Въпреки всичко Европейската комисия установи за редица държави от еврозоната значителни пропуски вследствие липсата на консолидация (consolidation gap) спрямо изискванията на ПСР за 2016 г. и следващите години, но това не доведе до съществено ускоряване на съответните процедури по ПСР.[26] Например във връзка с препоръките към отделните държави, публикувани през май 2016 г., ЕК проучи неспазването от страна на Белгия, Италия и Финландия на критерия за дълга през 2015 г. Базирайки се обаче на числовата оценка за референтната стойност на дълга и/или на съответните фактори, както са предвидени в ПСР, тя взе решение да не открива ППД. Нещо повече, въпреки неуспеха на Испания и Португалия да предприемат ефикасни действия, през август 2016 г. Съветът прие препоръката на ЕК да не налага глоби. Вместо това крайният срок за ППД на Испания бе удължен с две години до 2018 г., което бе съпроводено със значително намаляване на изискваната корекция. Срокът за ППД на Португалия, която извърши големи бюджетни разходи за подкрепа на финансовия сектор през 2015 г., беше удължен с една година до 2016 г. В допълнение, ЕК не внесе предложение за частично замразяване на европейските структурни и инвестиционни фондове.

На 16 ноември 2016 г. ЕК публикува оценката си за проектобюджетите за 2017 г. Тя установи, че шест държави, подлежащи на преглед по предпазния лост, а именно Белгия, Италия, Кипър, Литва, Словения и Финландия, са изправени пред риск от неспазване на изискванията на ПСР.[27] От страните, подлежащи на мерки по корективния лост, Франция, а също и Испания – след като представи актуализиран проектобюджет – според оценката в общи линии спазват разпоредбите на ПСР. За Португалия се очаква да превиши, макар и с много малко, границата за значително отклонение. На 5 декември 2016 г. Еврогрупата обяви, че държавите членки, подлежащи на мерки по корективния лост на ПСР, трябва своевременно да коригират прекомерния си дефицит, да предвидят подходящи мерки за последващо доближаване до средносрочната цел и да спазват правилото за дълга.[28]

По-добрите институции са ключ към по-висок потенциален растеж

Макар че икономическото възстановяване продължава, пред растежа в еврозоната остават средно- и дългосрочни структурни предизвикателства. Слабото нарастване на производителността, високите нива на дълга и структурната безработица спъват засилването на икономическия растеж и изискват нов импулс за политиките в сферата на предлагането. Налице са многобройни сведения, че слабият тренд на растеж на БВП и на заетостта е свързан с по-ниското качество на националните институции (включително при контрола върху корупцията и при върховенството на закона), както и със закостенели структури на трудовия и стоковия пазар.[29] Действително, здравите институции и икономически структури са от ключово значение за гъвкавостта и дългосрочния просперитет на еврозоната (виж графика 22).[30]

Графика 22

Връзка между институциите и растежа в Европа

(абсциса: качество на институциите през 1999 г.; ордината: действителен – очакван растеж, 1999–2016 г.)

Източници: Евростат, Световна банка и изчисления на ЕЦБ.
Забележки: Качеството на институциите се измерва като средна величина от шестте глобални индикатора на Световната банка за качество на държавното управление (право на глас и отчетност; ефикасност на управлението; върховенство на закона; качество на нормативната база; контрол върху корупцията; политическа стабилност и липса на насилие). По ординатата очакваният растеж е резултатът от линейна регресия на догонването, където средният растеж на БВП на човек от населението между 1999 г. и 2016 г. зависи само от равнището на БВП на човек през 1999 г. и от една константа.

Редица показатели сочат, че инерцията на реформите в еврозоната отслабна значително след 2013 г. и темпът на провеждането им спадна до предкризисното равнище.[31] Такова забавяне на реформите буди съжаление, защото вече има примери за убедителни целенасочени реформи, проведени по време на кризата, които донесоха значителни ползи за съответните държави от еврозоната.[32]

Бавното провеждане на реформите поражда безпокойство относно перспективите за растежа и заетостта в еврозоната и допълнително забавя необходимото подобряване на способността на паричния съюз да абсорбира шокове. Таблица 1 илюстрира постигнатия напредък в прилагането на конкретните за всяка държава препоръки на Европейската комисия от 2016 г. Очевидно в държавите от еврозоната провеждането на реформите бе по-скоро ограничено. Например нито една от препоръките не бе изцяло изпълнена и само по две от тях беше отбелязан съществен напредък. През 2016 г. обаче известен напредък може да се забележи в голяма част от държавите в еврозоната по отношение на реформите в рамковите условия (например подобряване ефективността на рамките за несъстоятелност, усъвършенстване на преструктурирането на дълга на частния сектор и разширяване на достъпа на малките и средните предприятия до финансиране). Що се отнася до структурните бюджетни реформи, действията останаха фокусирани върху намаляването на данъчния клин върху доходите от труд, като някои държави от еврозоната се опитаха също да увеличат ефективността на публичната администрация и събираемостта на данъците. Относно реформите на трудовия пазар или мерките за засилване на конкуренцията в сектора на услугите в повечето държави от еврозоната напредъкът беше по-скоро ограничен или дори липсваше. Където се провеждаха реформи, те обикновено се извършваха „на парче“. Това означава, че се пренебрегваше потенциално важната взаимна допълняемост между различните подлежащи на реформиране области и се пропускаше възможността изцяло да се оползотворят стимулиращите търсенето ефекти, пораждани от засилващите се очаквания за по-големи бъдещи приходи.[33]

Таблица 1

Оценка на Европейската комисия за изпълнението на конкретните за всяка държава препоръки за 2016 г.

Източник: Европейска комисия.
Забележки: Гърция не е включена в Европейския семестър през 2016 г., тъй като е изпълнявала програма за макроикономически реформи и така не е получила конкретни препоръки. За оценка на напредъка в изпълнението на конкретните за всяка държава препоръки за 2016 г. са използвани следните категории: „Без напредък“ – държавата членка не е обявила или предприела надеждно някакви мерки за изпълнение на съответните препоръки. „Ограничен напредък“ – държавата членка е обявила определени мерки, но те изпълняват препоръките само в известна степен; и/или е представила в изпълнителен или законодателен орган нормативни актове, които още не са приети, а е необходима допълнителна съществена извънзаконодателна работа, преди препоръките да бъдат приложени; и/или е представила актове на вторичното право без последствия по прилагането им, необходимо за изпълнение на конкретните препоръки. „Известен напредък“ – държавата членка е обявила мерки за изпълнение на конкретните препоръки и/или е приела такива мерки, но за цялостното изпълнение на препоръките е необходима още значителна работа, а само малка част от мерките са приложени. „Съществен напредък“ – държавата членка е приела мерки с дългосрочен ефект за изпълнението на конкретните препоръки, повечето от които са приложени. „Изцяло изпълнени“ – държавата членка е приложила по належащ начин всички необходими мерки за изпълнение на конкретните препоръки. Това е обзорна таблица; за повече подробности относно конкретните препоръки за всяка държава в различните сфери на политиката виж уебсайта „Европейски семестър“ на Европейската комисия.

Като цяло правителствата следва да ускорят провеждането на реформи, благоприятстващи бизнеса. Както е посочено по-горе, през 2016 г. бяха положени известни усилия за подобряване на бизнес и нормативната среда, но напредъкът през последните години беше твърде ограничен, че да могат държавите от eврозоната да се изравнят с най-добрите световни практики. Както се разглежда в каре 4, значителен остава неизползваният потенциал на реформите за стимулиране на производителността и заетостта. Наред с мерките за подобряване на публичната инфраструктура за стимулирането на инвестициите и в крайна сметка на съвкупното търсене биха спомогнали и действия за подобряване ефективността на рамките за несъстоятелност и за засилване конкуренцията на трудовия и стоковия пазар. Като допълнение към тези приоритетни за реформиране области са необходими и задълбочени реформи на пазара на труда с оглед да се увеличи гъвкавостта му, да се намали сегментацията между различните видове трудови договори и да се реши проблемът с несъответствията в квалификацията. За справяне с високата безработица трябва да се ускорят и политиките, имащи за цел развитие на човешкия капитал и мобилност на работната сила, както и действени програми за пазара на труда. По-голяма ефективност на публичната администрация също би стимулирала нарастване на производителността и би повлияла благоприятно върху частния сектор.

На равнище ЕС също е нужен нов импулс за провеждането на реформи. Структурата за ново икономическо управление, въплътена в Европейския семестър на ЕК, следва да насърчава провеждането на реформи в цялата еврозона, но ограниченият напредък, описан по-горе, показва, че предстои още много работа. Например, както беше изтъкнато в Доклада на петимата председатели[34], публикуван през 2015 г., в средно- и дългосрочен хоризонт е необходимо процесът на сближаване към по-устойчиви икономически структури да стане по-обвързващ. Същевременно натискът за по-голям напредък по единния пазар, създаването на истински съюз на капиталовите пазари и завършването на банковия съюз също ще спомогнат за изграждането на по-гъвкава и благоприятстваща растежа еврозона.

Каре 4 Приоритети за реформиране на бизнес средата и продуктовите пазари в еврозоната

В еврозоната е налице широко поле за реформи с цел създаване на по-благоприятен бизнес климат, подобряване на рамките за несъстоятелност и засилване конкуренцията на пазарите на продукти и услуги. Такива реформи са от ключово значение за повишаване на производителността, привличане на преки чуждестранни инвестиции, активизиране на бизнес динамиката и стимулиране на инвестициите в еврозоната. Значението на благоприятните за бизнеса практики беше отбелязано и в инвестиционния план за Европа.[35] За да допълни и доразвие някои от идеите, представени в основния текст на доклада, в това каре са представени приоритетните области за реформиране в еврозоната, описано е текущото състояние на нещата и е обсъден сравнителният анализ (benchmarking) като възможен инструмент за активизиране процеса на провеждане на реформите.

В редица икономики от еврозоната бизнес условията остават неблагоприятни поради силно регулираните продуктови и трудови пазари и неефективните рамки за несъстоятелност. В доклада Doing Business 2017 [36] на Световната банка сред десетте държави, представили се като цяло най-добре в този сегмент, няма нито една от еврозоната. Аналогично, бизнес практиките в еврозоната донякъде изостават от тези в държавите с най-добри показатели в света. Например производствата по несъстоятелност отнемат средно малко под две години в еврозоната – срок, три пъти по-дълъг от средния за трите държави в света с най-добри постижения в тази област. Освен това изпълнението на договор отнема средно над 600 дни в еврозоната при само около 200 дни в трите държави с най-добри резултати в света. В допълнение, бизнес практиките в държавите от еврозоната продължават значително да се различават. Например за създаване на фирма в Естония са необходими по-малко от четири дни, докато в Малта това отнема почти месец (виж графика A). В Нова Зеландия – държавата, показала най-добри резултати в тази област – това става за по-малко от ден. Междувременно за започване на бизнес в еврозоната са необходими средно пет процедури, като броят им варира от три в Белгия, Естония, Финландия и Ирландия до девет в Германия и Малта (виж графика Б), докато в държавата с най-добри резултати в света е нужна само една процедура.

Графика А

Брой дни, необходими за започване на бизнес

Източници: Doing Business 2017, Световна банка и изчисления на ЕЦБ.
Забележки: Колкото по-висока е стойността по лявата скала, толкова по-скъпоструващо е започването на бизнес, измерено с необходимото за това време. Като мярка за проведените реформи дясната скала показва изменението в броя дни за разкриване на бизнес през 2008–2013 г. (жълтите точки) и 2013–2016 г. (червените триъгълници). Изменение в прилагането на реформата, по-голямо (по-малко) от нула, означава, че държавата се приближава към (отдалечава се от) най-добрата практика. Числото под графиката показва на кое място е държавата в текущата световна класация. Няма данни за Малта за 2008 г.

Графика Б

Брой процедури, необходими за започване на бизнес

Източници: Doing Business 2017, Световна банка и изчисления на ЕЦБ.
Забележки: Колкото по-висока е стойността по лявата скала, толкова по-скъпоструващо е започването на бизнес, измерено с броя на свързаните с това процедури. Като мярка за проведените реформи дясната скала показва изменението в броя процедури, свързани с разкриването на бизнес, през 2008–2013 г. (жълтите точки) и 2013–2016 г. (червените триъгълници). Изменение в прилагането на реформата, по-голямо (по-малко) от нула, означава, че държавата се приближава към (отдалечава се от) най-добрата практика. Числото под графиката показва на кое място е държавата в текущата световна класация. Няма данни за Малта за 2008 г.

Като важни приоритети за реформирането на еврозоната трябва да се поставят реформите за засилване на регулаторната среда и върховенството на закона, които правят по-ефикасно преструктурирането на необслужваните кредити и елиминират пречките пред разкриването и закриването на фирми, съпроводени с действия за справяне с прекалено усложнените административни процедури и неефективните рамки за несъстоятелност. Както е разгледано в основния текст, през последните години провеждането на благоприятстващи бизнеса реформи бе твърде нерешително, което изисква подновяване на стремежа към осъществяване на такива политики.[37] В допълнение към описаните в основния текст различни мерки за стимулиране на активността в реформирането на еврозоната сравнителният анализ също може да спомогне за реформиране на бизнес средата и продуктовия пазар. Структурните показатели трябва да се разглеждат главно като илюстрация за бизнес средата в конкретна държава, но те могат и да подпомогнат установяването на най-добрите практики и определянето на цели и поради това са полезни в процеса на сравнителния анализ.

Парична политика в подкрепа на възстановяването в еврозоната и повишаване на инфлацията

Необходимост от допълнителни мерки по паричната политика през 2016 г.

Влошените икономически и финансови условия изискваха внимателно наблюдение в началото на годината

Предприетите през последните години от ЕЦБ мерки по паричната политика бяха насочени към подпомагане на икономическото възстановяване в еврозоната и връщане на инфлацията към равнища под, но близо до 2% в средносрочен хоризонт. Тези мерки, включващи ЦОДР, програмата за закупуване на активи (APP) и отрицателния лихвен процент по депозитното улеснение, бяха въведени с поредица от стъпки и се оказаха особено ефикасни за подкрепа на възстановяването и за противодействие на дефлационния натиск. Но препятстващи фактори през 2016 г. отсрочиха доближаването на инфлацията до нива, съответстващи на целта на Управителния съвет, което наложи през годината да се предприемат допълнителни мерки по паричната политика.

В началото на 2016 г. икономическите и финансовите условия се влошиха в обстановка на засилена несигурност, геополитически рискове и по-силно изразена колебливост на пазарите на финансови активи и борсови стоки. По-конкретно, предвид забавянето на икономиките с възникващи пазари, най-вече на Китай, се засилиха опасенията относно посоката на развитие на световната икономика. В допълнение динамиката на инфлацията продължи да бъде по-слаба от очакваното главно поради подновилия се рязък спад в цените на петрола и слабия растеж на заплатите. Съчетано с понижаващите се кратко- и средносрочни инфлационни очаквания, това свидетелстваше за увеличаване на риска от вторични ефекти поради възможността ниските инфлационни очаквания да накарат страните, договарящи работните заплати, да отлагат тяхното повишаване.

В тази обстановка през януари Управителният съвет потвърди отново своя ориентир за основните лихвени проценти на ЕЦБ, като подчерта, че очаква те да останат на сегашните си или на по-ниски равнища за продължителен период от време и дори доста след предвидения краен срок за нетните покупки на активи. Освен това, тъй като интензивността и продължителността на действие на препятстващите фактори бяха непредвидими, Управителният съвет прецени, че на заседанието по паричната си политика през март 2016 г., когато ще разполага с повече информация, е необходимо да направи преглед и евентуално да преразгледа позицията си по паричната политика, в това число с оглед на новите макроикономически прогнози на експертите.

През първото тримесечие перспективата за устойчива корекция в траекторията на инфлацията за постигане в средносрочен хоризонт на целта на Управителния съвет за равнища под, но близо до 2%, се влоши. По-конкретно, влошиха се финансовите условия, особено на фондовите и валутните пазари, пораждайки риск да доведат до по-строги условия за финансиране на реалната икономика. Постъпващата информация също показваше, че икономическото възстановяване е загубило инерция, а инфлацията отново е намаляла до отрицателни стойности. Макар че в преобладаващата си част този спад се дължеше на поевтиняването на петрола, натискът от страна на базисните цени също бе по-слаб от очакваното по-рано. Пазарните очаквания за инфлацията в средносрочен план също се понижиха, което допълнително увеличи риска от вторични ефекти. Мартенските макроикономически прогнози на експертите на ЕЦБ за инфлацията бяха коригирани значително надолу, което предполагаше поредно отлагане на срока, в който се предвиждаше инфлацията да се върне към определената от Управителния съвет цел за равнище под, но близо до 2%.

Влошената прогноза наложи решителни действия в областта на паричната политика през март

В тази обстановка Управителният съвет имаше сериозни основания да преразгледа позицията си по паричната политика и да осигури допълнително значително парично стимулиране, за да противодейства на повишените рискове за постигане целта на ЕЦБ за ценова стабилност. Затова през март 2016 г. Управителният съвет въведе широкообхватен пакет от мерки по паричната политика.

На заседанието си през март Управителният съвет реши: 1) да намали основните лихвени проценти, и по-конкретно да понижи ставката по депозитното улеснение до -0,40%[38]; 2) да увеличи месечния обем на покупките по програмата APP до 80 млрд. евро, започвайки от април 2016 г., както и лимитите за дял на емитента и на закупените ценни книжа от една емисия за някои видове ценни книжа; 3) да включи в APP нова програма за закупуване на активи от корпоративния сектор (CSPP) за покупка на деноминирани в евро облигации с инвестиционен рейтинг, емитирани от небанкови предприятия със седалище в еврозоната; и 4) да стартира от юни 2016 г. нова поредица от четири целеви операции по дългосрочно рефинансиране (ЦОДР-II) – всяка с матуритет четири години. Освен това Управителният съвет продължи да разяснява в своя ориентир за лихвените проценти на ЕЦБ, че се очаква те да останат на сегашните си или на по-ниски равнища за продължителен период от време и дори доста след предвидения краен срок за нетни покупки на активи, като потвърди, че покупките на активи следва да се провеждат до края на март 2017 г., а при необходимост и след това, но при всички случаи докато Управителният съвет забележи трайна корекция в траекторията на инфлацията, съответстваща на заложената цел.

Широкообхватният пакет от мерки имаше за цел допълнително да облекчи условията за заемане на средства и да насърчи предоставянето на кредити за частния сектор, с което да се подпомогне динамиката на възстановяване на икономиката на еврозоната и да се ускори връщането на инфлацията към желаните равнища. Мерките спомогнаха също да се намали наблюдаваният в началото на годината натиск на финансовите пазари и да не се допусне той да затрудни преноса на стимулиращата позиция по паричната политика (виж раздел 2.2 в глава 1). Понижаването на лихвения процент по депозитното улеснение имаше за цел допълнително да смекчи условията за кредитиране (виж графика 23). Това подтикна банките с ликвидни наличности над задължителните минимални резерви да използват ликвидността си за закупуване на други активи или за отпускане на повече кредити за реалната икономика. По този начин отрицателният лихвен процент по депозитното улеснение подпомогна програмата за покупки на активи, като засили ефектите от преструктурирането на портфейлите.

Графика 23

Основни лихвени проценти на ЕЦБ

(процент годишно)

Източник: ЕЦБ.
Забележка: Последното наблюдение е за 7 декември 2016 г.

ЦОДР-II бе замислена като важен елемент от усилията за облекчаване на условията за кредитиране и увеличаване на общия обем отпуснати кредити, с което да се насърчи предаването на паричната политика чрез канала на банковото кредитиране. Макар че приложимият максимален лихвен процент бе определен на нивото на ставката при основните операции по рефинансиране в момента на разпределянето им, реално прилаганият лихвен процент би могъл да бъде толкова нисък, колкото и ставката по депозитното улеснение, ако кредитирането от страна на конкретна банка е превишило заложения референтен показател.[39]

Въвеждането на CSPP засили допълнително пренасянето на ефекта от покупките на активи от Евросистемата върху реалната икономика. В услуга на възможно най-голям брой фирми и сектори се поддържаше широк обхват от допустими активи.[40] Покупките по CSPP по принцип бяха възможни както на първичния, така и на вторичния пазар.[41]

Еврозоната показа устойчивост през втората половина на 2016 г., но ниската базисна инфлация се запази

Приетият през март 2016 г. пакет от мерки заедно с вече въведеното значително парично стимулиране имаха решаваща роля за подкрепа устойчивостта на икономиката на еврозоната в обстановка на глобална политическа несигурност. След резултата от проведения в средата на 2016 г. референдум в Обединеното кралство за членството му в ЕС колебливостта на финансовите пазари първоначално нарасна, но пазарите като цяло показаха окуражаваща устойчивост и твърде бързо се успокоиха. За тази устойчивост допринесоха както фактът, че централните банки в световен мащаб имаха готовност при нужда да предоставят ликвидност, така и строгата регулаторна и надзорна рамка за банките в еврозоната и мерките на ЕЦБ по стимулиращата ѝ парична политика.

Същевременно потенциалното бъдещо отражение на резултата от референдума в Обединеното кралство и преобладаващата геополитическа несигурност в различни точки на света, заедно с изгледите за слаб икономически растеж в икономиките с възникващи пазари, продължиха да влияят неблагоприятно върху външното търсене и първоначално се разглеждаха като пораждащи риск от надценяване на икономическите перспективи за второто полугодие. Това беше отразено и в макроикономическите прогнози на експертите на ЕЦБ от септември 2016 г., които коригираха леко надолу прогнозата за растежа на еврозоната спрямо тази от юни. Освен това натискът от страна на базисните цени продължи да не показва ясно изразен възходящ тренд и да бъде източник на безпокойство. По-конкретно, прогнозата за растежа и инфлацията в еврозоната продължи да бъде зависима от много благоприятните условия на финансиране, които в голяма степен отразяваха стимулиращата позиция по паричната политика.

Ето защо Управителният съвет продължи и през есента да следи много внимателно развитието на икономиката и на финансовите пазари и потвърди ангажимента си да запази значителния размер на паричната подкрепа, нужна за осигуряване на устойчиво доближаване на инфлацията до равнища под, но близо до 2% в средносрочен план. Нещо повече, за да увеличи при необходимост готовността и капацитета си за действие, Управителният съвет възложи на съответните комитети от Евросистемата да проучат възможностите, които биха осигурили безпроблемно прилагане на програмата APP до март 2017 г., а при необходимост и след това.

Към края на годината възстановяването в еврозоната остана устойчиво на фона на преобладаваща несигурност, подпомагано и от продължаващото силно въздействие на мерките по паричната политика върху реалната икономика на еврозоната. Възстановяването продължи с умерен, но стабилен темп най-вече поради засилващото се вътрешно търсене, нарастването на реалния разполагаем доход, устойчивия темп на създаване на работни места и все още много благоприятните условия за финансиране. Инфлацията също се повиши поради поскъпване на енергоносителите и пое по пътя на по-нататъшното си възстановяване.

Приетият през декември пакет от мерки имаше за цел да се запази много високата степен на парично стимулиране

Сценарият за постепенно повишаване на инфлацията още разчита в значителна степен на подкрепа от страна на стимулиращата парична политика. Поради продължителния период на ниска базисна инфлация не можеше да се разчита със задоволителна степен на сигурност, че инфлацията ще се доближи устойчиво до желаните равнища. В тази обстановка бе преценено за належащо да се запази много високата степен на парично стимулиране и след март 2017 г.

Ето защо на заседанието си през декември Управителният съвет реши: 1) да удължи срока на нетните покупки на активи и след март 2017 г., като обяви продължаване на програмата APP – паралелно с реинвестирането на ценните книжа с настъпил падеж[42] – при месечен обем от 60 млрд. евро от април 2017 г. до края на декември 2017 г., а при необходимост и след това, но при всички случаи докато Управителният съвет забележи трайна корекция в траекторията на инфлацията, която да съответства на заложената цел; и 2) да коригира параметрите на APP от януари 2017 г., за да осигури по-нататъшното ѝ гладко изпълнение, като намали от две на една година минималния остатъчен срок до падеж на допустимите ценни книжа по програмата за покупки от публичния сектор и разреши, докогато е необходимо, покупките на ценни книжа с доходност до падежа им под лихвения процент на ЕЦБ по депозитното улеснение.[43] Основните лихвени проценти на ЕЦБ останаха непроменени и Управителният съвет продължи да очаква, че те ще останат на сегашните или на по-ниски равнища за продължителен период от време и дори доста след приключването на нетните покупки на активи. Освен това Управителният съвет потвърди ангажимента си да следи отблизо развитието на прогнозата за ценовата стабилност и ако е необходимо за постигането на тази цел, да предприема действия, използвайки всички налични инструменти в рамките на своите правомощия. По-конкретно, Управителният съвет подчерта, че ако междувременно прогнозите станат по-неблагоприятни или финансовите условия престанат да съдействат за по-нататъшния напредък към устойчива корекция в траекторията на инфлацията, той възнамерява да увеличи обхвата и/или продължителността на програмата.

Тези решения имаха за цел да се гарантира, че финансовите условия в еврозоната ще останат много благоприятни, което продължаваше да бъде от решаващо значение за постигане целта на ЕЦБ за ценова стабилност. В частност, удължаването на срока на покупките по програмата APP имаше за цел да осигури по-продължителна подкрепа на условията за финансиране, а оттам и по-трайно предаване на мерките за стимулиране с цел подпомагане на умереното, но стабилно възстановяване. Същевременно по-устойчивото пазарно присъствие на Евросистемата имаше за цел да се осигури източник на стабилност в условията на повишена несигурност, включваща опасения, свързани с възможни дългосрочни последици от референдума в Обединеното кралство и с евентуални политически влияния след президентските избори в САЩ. Намаляването на месечните покупки отразяваше извършената от Управителния съвет преоценка на рисковете, според която доверието в общото функциониране на икономиката в еврозоната е нараснало, докато рисковете от дефлация в голяма степен са преодоляни. Като цяло решението имаше за цел да запази финансовите условия в еврозоната и да даде възможност на възстановяването да укрепне и да се стабилизира независимо от евентуалните външни или вътрешни шокове.

Каре 5 Преразпределителен ефект на паричната политика

През последните години ЕЦБ предприе редица мерки по паричната политика за постигане на своята цел за ценова стабилност. Основните лихвени проценти на ЕЦБ бяха намалени до исторически минимум и бяха въведени по-нататъшни неконвенционални мерки, като целеви операции по дългосрочно рефинансиране и покупки на ценни книжа от частния и публичния сектор с цел осигуряване на допълнително парично стимулиране.[44] Тези мерки се оказаха особено успешни за облекчаване на общите финансови условия и обосноваване на прогнозите за реалната икономическа активност и инфлацията в еврозоната. Както всяка „стандартна“ мярка по паричната политика, така и предприетите през последните години мерки оказаха влияние върху цялата съвкупност от пазарни лихвени проценти и цени на активите. Макар че подобни ефекти имат благотворно въздействие върху икономиката като цяло чрез създаване на работни места, крайните ползи от изменението на финансовите променливи може да се разпределят неравномерно сред икономическите сектори и физическите лица. Карето има за цел да хвърли светлина върху преразпределителните ефекти на мерките по паричната политика, предприети от ЕЦБ през последните години, започвайки от преките канали за финансиране, след което са разгледани по-опосредстваните ефекти върху растежа и пазарите на труда.[45]

Преди всичко, посредством финансовите канали паричната политика оказва преразпределителен ефект, засягащ както финансовия доход, така и благосъстоянието. Когато централната банка намалява основните лихвени проценти или купува активи, с което понижава лихвените проценти за различни матуритети и пазари, се извършва неизбежно преразпределение на финансов доход между сектори и домакинства според тяхната нетна финансова позиция, т.е. дали са нетни спестители или заемополучатели. Така анализът на промените в нетния лихвен доход през последните години може да даде ценна информация за преразпределителния ефект на ниските лихвени проценти, тъй като те са компонентът на финансовия доход, който най-пряко се влияе от паричната политика. Отражението на намаляващите лихвени проценти върху нетния лихвен доход (т.е. получени лихви минус платени лихви) може да бъде оценено, като се проследи как се е променила по време на кризата възвръщаемостта на наличностите от активи и пасиви. За еврозоната като цяло в периода от второто тримесечие на 2014 г. до третото тримесечие на 2016 г. финансовите предприятия са получили общо по-малко приходи от лихви, докато нефинансовите предприятия и правителствата са продължили да спестяват от нетните си лихвени разходи (виж графика A).[46] Секторът на домакинствата, за който често се смята, че търпи сериозна загуба поради позицията си на нетен спестител, всъщност отчита само малка загуба на нетен лихвен доход. За сравнение графика A показва също промените в нетния лихвен доход от 2008 г. насам, като илюстрира факта, че основните ефекти всъщност вече са се проявили преди въвеждането през юни 2014 г. на отрицателни лихвени проценти по депозитното улеснение на ЕЦБ и започването през март 2015 г. на покупките на ценни книжа от публичния сектор.

Тези обобщени секторни показатели скриват голямата дисперсия на ефектите между отделните домакинства. Измерването на отделните ефекти е нееднозначно, но известни заключения може да се направят от Проучването на Евросистемата за финансовото състояние и потреблението на домакинствата. До момента са проведени две проучвания – през 2010 г. и 2014 г., – които дават възможност да се оцени как при спад на лихвените проценти нетният финансов доход се преразпределя между различните домакинства.[47] За еврозоната като цяло нетният финансов доход като дял от общия доход на домакинствата леко е спаднал, което съответства на секторните данни, представени в графика A. В основата на това обаче стои прогресивно нарастващ преразпределителен ефект върху домакинствата. Домакинствата с най-малко нетно благосъстояние като цяло запазват позицията си непроменена, което отразява спад в техните плащания по дълг и в дохода им от финансови инвестиции, докато най-състоятелните домакинства търпят най-големи загуби, тъй като техните финансови активи са много по-големи спрямо техния дълг (виж графика Б).

Графика А

Промени в нетния лихвен доход по сектори

(процентен дял от БВП)

Източници: Евростат и изчисления на ЕЦБ.
Забележки: Графиката отразява изменението на тримесечната плъзгаща се средна на нетния лихвен доход за четири тримесечия: от второто тримесечие на 2008 г. до третото тримесечие на 2016 г.; и от второто тримесечие на 2014 г. до третото тримесечие на 2016 г. За да се изключи влиянието на различията в наличностите от активи/пасиви върху нетния лихвен доход, промените са изчислени чрез прилагане на нормата на възвръщаемост на активите и пасивите върху наличностите от условни активи и пасиви съответно през първото тримесечие на 2008 г. и първото тримесечие на 2014 г. Промените в нетния лихвен доход са изразени като проценти от БВП, като БВП е фиксиран на съответните начални точки. Лихвените плащания/доходи са показани след разпределение на косвено измерените услуги по финансово посредничество (FISIM).

Графика Б

Нетен финансов доход на домакинствата

(процентен дял от брутния доход)

Източник: Проучване на Евросистемата за финансовото състояние и потреблението на домакинствата (2010 г. и 2014 г.).
Забележки: Процентните интервали показват категориите нетно благосъстояние, например „долните 20%“ = 1/5 част от домакинствата с най-малко нетно благосъстояние. Нетните финансови потоци са изчислени като доход от финансови инвестиции минус общо плащания по дълг. Дяловете са изчислени, като сборът от нетните финансови потоци на домакинствата във всяка категория нетно благосъстояние е разделен на сбора от дохода на домакинствата за всички домакинства от съответната категория нетно благосъстояние.

Преразпределителните последици от паричната политика зависят и от втория финансов канал, а именно от ефекта на благосъстоянието. Проучването за финансовото състояние и потреблението на домакинствата хвърля известна светлина и върху него. Домакинствата от еврозоната, които притежават финансови активи, като акции и облигации, са силно концентрирани в горния край на кривата на разпределение на благосъстоянието. Ето защо само сравнително малка подсъвкупност от населението получава капиталови печалби от пазарите на акции и облигации; 3/4 от него въобще не печелят. Обратно на това, жилищната собственост е разпределена по-равномерно по категории благосъстояние. В този смисъл от поскъпването на жилищата е облагодетелствано средното домакинство.[48]

Най-подходящият период за оценяване ефекта на благосъстоянието е този от средата на 2014 г. насам, тъй като се счита, че най-вече покупките на активи водят до инфлация при активите. Представа за абсолютния и относителния ефект на благосъстоянието при различните му равнища през този времеви период може да се добие, като се оцени как би се изменила стойността на съвкупното богатство, притежавано в средата на 2014 г. (последния момент, за който са налични данни), ако оттогава насам тя е била повлияна единствено от промени в цените на акциите, облигациите и жилищата.[49] За еврозоната ползата е абсолютна: домакинствата от всички равнища на благосъстояние виждат увеличаването на своето благосъстояние като част от средния си доход. Причина за това е, че цените на жилищата в еврозоната нарастват през този период, докато средно цените на облигациите умерено нарастват, а тези на акциите се понижават. В сравнителен план обаче по-богатите домакинства са облагодетелствани повече от по-бедните (виж графика В).

Графика В

Приблизителна оценка на изменението на нетното благосъстояние на домакинствата

(изменение в процентни пунктове на средното нетно благосъстояние като процентен дял от средния брутен доход за тази категория благосъстояние, 2 тр. 2014 – 2 тр. 2016)

Източници: Симулации на ЕЦБ и Проучване на Евросистемата за финансовото състояние и потреблението на домакинствата.
Забележка: Процентните интервали показват категориите нетно благосъстояние, например „долните 20%“ = 1/5 част от домакинствата с най-малко нетно благосъстояние.

Една балансирана оценка на общите преразпределителни последици от паричната политика трябва да включва и нейните макроикономически ефекти. Дори ако ниските лихвени проценти и високите цени на активите не са били от полза за всички сектори и физически лица, налице са благоприятни преразпределителни ефекти в средносрочен план, свързани със засилване на съвкупното търсене, понижаване на безработицата и принос за ценовата стабилност, като всеки от тези ефекти показва тенденция към ограничаване на неравенството.

С въвеждането през юни 2014 г. на пакета от мерки на ЕЦБ, имащи за цел облекчаване на условията за кредитиране, еврозоната е облагодетелствана от обусловено от вътрешното търсене възстановяване на по-широка база. За разлика от сега наблюдаваното, възстановяването в периода 2009–2011 г. разчиташе в голяма степен на нетния износ (виж каре 2, графика A). Макар че е трудно да се определи точният принос на паричната политика, може да се проследи, че от юни 2014 г. мерките на ЕЦБ са допринесли за низходящо сближаване на лихвените проценти по банкови кредити и възходящ тренд в обемите на кредитиране. Tова отчасти се дължи на обрата във финансовата фрагментация, наблюдаван през 2011–2012 г. То отразява също и втори фактор: мерките на ЕЦБ спомагат за прекъсване на порочния кръг между лихвените проценти по банкови кредити, макроикономическите резултати и усещането за кредитен риск в уязвимите държави. Облекчаването на кредитирането е спомогнало за обрат в негативния преразпределителен ефект, що се отнася до достъпа до финансиране, и сега това подхранва съвкупното търсене.

Със засилването на икономиката равнището на безработицата се е понижило. Подобряването на финансовите условия в резултат от паричната политика на ЕЦБ подпомага кредитирането на домакинства и фирми, което повишава потреблението (на дълготрайни стоки) и инвестициите. То на свой ред подпомага икономическия растеж и заетостта (виж графика Г). Създаването на работни места следва да е от полза именно за по-бедните домакинства, тъй като заетостта им е най-силно зависима от състоянието на икономиката. От своя страна тази особеност на разпределението допълнително подпомага икономическия растеж, тъй като при домакинствата с по-нисък доход пределната склонност към потребление на дохода по принцип е по-голяма. И действително, през последния период на значително нарастване на заетостта реалният разполагаем доход и потреблението също бележат силен растеж (виж графика Д).

Графика Г

Динамика на трудовия пазар

безработица, процент)

(заетост, процентно изменение на тримесечна база;

Източници: Евростат и изчисления на ЕЦБ.
Забележка: Последните наблюдения са за третото тримесечие на 2016 г. (заетост) и декември 2016 г. (равнище на безработица).

Графика Д

Потребление и реален брутен разполагаем доход

(процентно изменение на годишна база)

Източници: Евростат и изчисления на ЕЦБ.
Забележка: Последните наблюдения са за третото тримесечие на 2016 г.

ЕЦБ наблюдава преразпределителния ефект от паричната си политика, тъй като той засяга нейното предаване, а оттук и корекциите в тренда на инфлацията. Намирането на решения във връзка с нежелателни преразпределителни ефекти обаче не попада в сферата на паричната политика, тъй като нейна основна цел е ценовата стабилност. Правителствата могат да насочват преразпределянето на дохода и благосъстоянието посредством своите политики и най-вече чрез целеви фискални мерки. По-решителни благоприятстващи растежа структурни и фискални политики са решаващи за допълване на стимулиращата позиция на ЕЦБ по паричната ѝ политика, така че да ускорят връщането на икономиката на еврозоната към потенциалния БВП и да повдигнат траекторията на растеж на потенциалното производство. Това на свой ред би намалило тежестта върху паричната политика и би ѝ позволило да се върне към използването на обичайния си инструментариум – включително на положителни лихвени проценти.

Прехвърляне на ефекта от паричната политика върху финансовите и икономическите условия

Комплексните мерки на ЕЦБ по паричната политика продължиха да бъдат ефикасни, осигурявайки значително парично стимулиране

Мерките по паричната политика, прилагани от средата на 2014 г., когато ЕЦБ за първи път въведе широкообхватна политика на парично, включително кредитно, либерализиране, са ключов фактор, подпомагащ възстановяването в еврозоната. Комплексните мерки на паричната политика – като покупки на активи, целеви операции по дългосрочно рефинансиране и ниски основни лихвени проценти – продължават да се просмукват към реалната икономика. В резултат условията за предоставяне на заеми на домакинства и фирми бяха сериозно облекчени, а кредитирането засилено, което подкрепи съвкупното разходване на средства в цялата еврозона.

Значителна част от паричното стимулиране произтича от нетните покупки по програмата APP, които обхващат широк асортимент от ценни книжа на частния и публичния сектор по четирите ѝ подпрограми: програма за покупки от публичния сектор (PSPP), програма за покупки на обезпечени с активи ценни книжа (ABSPP), третата програма за покупки на обезпечени облигации (CBPP3) и програма за покупки от корпоративния сектор (CSPP). През 2016 г. продължи гладкото прилагане на APP. Гъвкавостта, осигурявана от APP, позволи поддържането на общите средномесечни покупки в съответствие с целевия обем, заложен от Управителния съвет, т.е. 60 млрд. евро средномесечно от януари до март 2016 г. и 80 млрд. евро средномесечно до края на годината. Обемът на покупките обаче се оказа малко по-нисък през август и декември – месеци, които обикновено се характеризират с ниска пазарна ликвидност – и малко по-висок през останалите месеци. В общите покупки най-голям, и то с много, остава делът на PSPP (виж графика 24).

Графика 24

Месечни покупки за APP по програми през 2016 г.

(млрд. евро)

Източник: ЕЦБ.

Прехвърлянето на ефекта от мерките на ЕЦБ посредством финансовите пазари и банковата система продължи успешно

Въздействието на мерките на ЕЦБ по паричната политика върху референтните финансови активи е осезаемо. По-конкретно, закупените от Евросистемата активи и средата с ниски лихвени проценти допринесоха за значителния спад на лихвените проценти на паричния пазар и на доходността на държавните облигации от средата на 2014 г. досега.[50] Паричната политика на ЕЦБ също частично спомогна за предпазване на условията на облигационния пазар в еврозоната от нарастващата доходност на облигациите в САЩ в края на 2016 г. Освен това мерките на ЕЦБ повлияха върху динамиката в други сегменти на финансовите пазари. По-специално, преструктурирането на портфейли и положителните макроикономически ефекти, свързани с много високата степен на парично стимулиране, може да са подпомогнали възстановяването на цените на акциите. Номиналният ефективен валутен курс на еврото като цяло се понижи през 2016 г.

Мерките на ЕЦБ по паричната ѝ политика допринесоха за значително подобряване на условията за банково финансиране в две насоки. Първо, инструментите за банково финансиране бяха от класовете активи, чиято средно- и дългосрочна доходност спадна значително. Това бе подкрепено от влиянието на преструктурирането на портфейли вследствие закупените от Евросистемата активи и от ефекта на недостатъчното предлагане поради слабата емисия на облигации от страна на банките, които вместо това предпочетоха финансиране по ЦОДР.[51] В резултат обобщената цена на дълговото финансиране за банки се понижи съществено (виж графика 25). Второ, банките продължиха да заместват по-скъпото краткосрочно пазарно финансиране със средства по ЦОДР (като освен това използваха опцията за предоговаряне на финансирането по ЦОДР-I с по-евтиното по ЦОДР‑II).[52] Три от четирите планирани ЦОДР-II бяха проведени през 2016 г., а четвъртата е насрочена за март 2017 г.[53] До края на 2016 г. общите покупки възлязоха на 506,7 млрд. евро, около 43% от цялата заемна квота за банки от еврозоната по ЦОДР-II.

Графика 25

Обобщена цена на дълговото финансиране за банки

(обобщена цена на финансирането с депозити и с необезпечен пазарен дълг; процент годишно)

Източници: ЕЦБ, индекс Merrill Lynch Global и изчисления на ЕЦБ.

Общият ефект върху печалбата на банките от APP и от отрицателния лихвен процент по депозитното улеснение е ограничен, тъй като ефектите върху различните компоненти на дохода им в значителна степен взаимно се компенсират (виж графика 26). От една страна, двете мерки понижиха лихвените проценти по голям набор от финансови активи, стесниха лихвените маржове и така допринесоха за по-ниския нетен лихвен доход. От друга страна, нарасналата пазарна стойност на държавните облигации, държани от банките, генерира капиталови печалби. Освен това положителните ефекти от неотдавнашните мерки по паричната политика върху икономическите перспективи помогнаха за нарастване на кредитните обеми и за повишаване качеството на кредитите.

Графика 26

Рентабилност на банките, APP и отрицателният лихвен процент върху депозитното улеснение

(2014–2017; принос за възвръщаемостта на банковите активи, пр.п.)

Източници: Европейски банков орган, ЕЦБ и оценки на ЕЦБ.
Забележки: Капиталовите печалби са изведени на консолидиранa основа за 68 банкови групи в еврозоната, включени в списъка на значимите институции под прекия надзор на ЕЦБ, и от проведените през 2014 г. в целия ЕС стрес тестове. Стойностите за еврозоната са изчислени като претеглена средна от включените в извадката държави, като са използвани консолидирани банкови данни за теглото на банковата система на всяка от държавите в агрегата на еврозоната.

Фирмите от еврозоната се възползваха от стимулиращата позиция на ЕЦБ по паричната ѝ политика

Прехвърлянето на паричния стимул върху условията на банковото кредитиране и върху процеса на създаване на кредити е значително. След юни 2014 г. лихвените проценти се понижиха значително за широк спектър от класове активи и кредитни пазари. В резултат от това фирмите и домакинствата от еврозоната се радват на по-благоприятни кредитни условия. Например лихвените проценти по банкови кредити за предприятия спаднаха с над 110 б.т. в периода юни 2014 г. – декември 2016 г. (виж графика 19).

Облекчените кредитни условия бяха почувствани и от малките и средните предприятия (МСП) – гръбнака на икономиката на еврозоната, – които в голяма степен разчитат на банкови кредити. Условията за банково кредитиране на МСП се подобриха допълнително: от май 2014 г. лихвените проценти по много малките банкови кредити за фирми са спаднали с около 180 б.т. Нещо повече, в Проучването относно достъпа до финансиране на предприятия от еврозоната МСП продължават да отчитат по-нататъшно подобряване на достъпа си до кредит и по-голяма готовност на банките да предоставят кредити при по-ниски лихвени проценти.[54] Новоотпуснатите банкови кредити за предприятия продължават да се използват главно за финансиране на инвестиционни проекти, материални запаси и оборотен капитал.

Закупените от Евросистемата активи и средата с ниски лихвени проценти осигуриха на банките стимули за отпускане на повече кредити, например като намалиха привлекателността на инвестициите в нискодоходни ценни книжа. Същевременно понижаването на разходите по ЦОДР-II за банки, които активно се занимават с кредитиране, също насърчи банките да отпускат повече кредити (тъй като банка може да получи по-евтини средства по ЦОДР-II, ако обемът на предоставените от нея кредити превишава референтния ѝ показател). Това спомогна за смекчаване на кредитните стандарти и за подобряване на условията по банкови кредити, както показва проучването на банковото кредитиране в еврозоната.[55] Следователно постепенното възстановяване на кредитирането за частния сектор в еврозоната продължи в условия на нарастващо търсене на кредити. В периода май 2014 г. – декември 2016 г. годишният темп на растеж на кредитите за домакинства се ускори от -0,1% до 2,0%, а този на кредитите за нефинансови предприятия (НФП) – от -2,9% до 2,3% (виж графика 27).

Графика 27

Кредити на ПФИ за нефинансови предприятия и домакинства

(годишно процентно изменение; сезонно и календарно изгладени данни)

Източник: ЕЦБ.

Първоначалните доказателства за приноса на програмата за покупки на обезпечени облигации (CSPP) за подобряване на условията за финансиране на фирми са обнадеждаващи. Обявяването на 10 март 2016 г. на CSPP значително подпомогна протичащото стесняване на спредовете между доходността на облигациите, емитирани от НФП, и безрисковия лихвен процент (виж графика 28).[56] Освен това CSPP допринасяше за увеличаването на емисията деноминирани в евро корпоративни облигации през цялата година (виж графика 29). Накрая, в резултат от преструктурирането на портфейли се увеличи и търсенето на облигации, неотговарящи на условията за участие в CSPP, което беше задоволено с по-голяма емисия. Налице са също важни вторични ефекти от CSPP върху условията за финансиране на предприятия, тъй като банките, изправени пред заместване на банковите кредити с емисия на корпоративен дълг, отчетоха по-висок конкурентен натиск и по-голямо свиване на маржа по кредитите за големи фирми.

Изпълнението на CSPP протече както беше предвидено при започването ѝ, с покупки, които са силно диверсифицирани по рейтинг, сектор, държава и емитент. Към 31 декември 2016 г. Евросистемата държеше небанкови корпоративни облигации на стойност 51 млрд. евро, емитирани от 225 различни емитенти.

Графика 28

Спредове по инвестиционен клас корпоративни облигации

(б.т.)

Източници: Markit и „Блумбърг“.
Забележки: Спредовете по корпоративни облигации се измерват чрез спредовете

по суапове на активи. Вертикалните линии показват заседанията на Управителния съвет
на 10 март и 21 април. Индексите включват и подчинени облигации.

Графика 29

Брутна емисия на дълг на НФП от еврозоната

(млрд. евро)

Източници: Dealogic и изчисления на ЕЦБ.
Забележки: Данните включват както инвестиционен, така и неинвестиционен клас (рискови/спекулативни) облигации. „Емисия в евро“ означава нови емисии деноминирани в евро облигации на НФП със седалище в еврозоната. „Емисия във всички валути“ означава всички нови емисии облигации на НФП със седалище

в еврозоната.

Стимулиращата политика на ЕЦБ съществено подпомагаше макроикономическото развитие на еврозоната

Като цяло мерките по паричната политика, въведени от ЕЦБ след юни 2014 г., оказаха значителен макроикономически ефект. Без тези мерки динамиката както на растежа, така и на инфлацията би била доста по-слаба през 2016 г. В частност, с помощта на мерките на ЕЦБ изчезна рискът от дефлация.

Каре 6 Балансово число и структура на баланса на Евросистемата

От началото на кризата през 2007–2008 г. Евросистемата използва баланса си за провеждане на различни интервенции по паричната си политика, с времето променящи балансовото число и структурата на баланса ѝ. Тези интервенции включват операции по финансиране на контрагенти, както и покупки на активи в различни пазарни сегменти с цел по-добро предаване на паричната политика и облекчаване на финансовите условия в еврозоната. Към края на 2016 г. балансовото число на Евросистемата достигна исторически максимум от 3,7 трлн. евро.

В началото на юни 2014 г., преди Управителният съвет да вземе решение относно редица мерки по паричната политика, активите, използвани при операции по паричната политика, съставляваха 40% от всички активи в баланса на Евросистемата. Те включваха заеми за кредитни институции от еврозоната с 30% дял от общия размер на активите (виж графиката по-долу), ценни книжа, държани за целите на паричната политика (активи, придобити по Програмата за пазарите на ценни книжа (SMP) и първоначалните програми за закупуване на обезпечени облигации), които съставляваха около 10% от всички активи. Другите финансови активи се състояха главно от: 1) чуждестранна валута и злато, държани при Евросистемата; 2) деноминирани в евро портфейли за цели, различни от тези на паричната политика; и 3) спешна помощ за осигуряване на ликвидност, предоставяна от някои НЦБ от Евросистемата на платежоспособни институции с временни ликвидни затруднения. Тези други финансови активи са обект на залегнали в различни правни разпоредби вътрешни за Евросистемата отчетни изисквания и ограничения, произтичащи от забраната за парично финансиране и от изискването да не противоречат на паричната политика.[57]

От страната на пасивите банкнотите в обращение – основен пасив на централните банки – съставляваха около 44% от общите пасиви през юни 2014 г. Наличностите от резерви на контрагенти[58] бяха 16%, докато „други пасиви“, включващи сметките „капитал“ и „преоценки“, възлизаха на 40%.

Мерките по паричната политика, приети от Управителния съвет след юни 2014 г., в частност разширената програма за закупуване на активи (APP) с начало 9 март 2015 г., доведоха както до разширяване, така и до промени в структурата на баланса. От страната на активите инструментите на паричната политика нараснаха в края на 2016 г. до 61%, докато размерът на другите финансови активи остана сравнително постоянен. От страната на пасива основно отражение бе наблюдавано при наличностите от резерви на контрагенти, които се увеличиха с 1 трлн. евро и в края на 2016 г. съставляваха 36% от пасивите, докато банкнотите в обращение намаляха в относително изражение до 31%.

Графика

Изменения в консолидирания баланс на Евросистемата

(млрд. евро)

Източник: ЕЦБ.
Забележки: Положителните числа се отнасят за активите, а отрицателните – за пасивите. Линията на свръхликвидността е представена с положителни числа, макар че се отнася за сбора от следните пасивни позиции: превишения на задължителните резерви и на размера на използваното депозитно улеснение по текущи сметки.

Среден матуритет на портфейлите и разпределение по активи и юрисдикции

От началото на програмата APP ЕЦБ публикува изменението на държаните по различните програми активи, които APP отчита на седмична база. Освен това тя публикува на месечна база разбивка на вложенията между покупките на първичния и на вторичния пазар по третата програма за купуване на обезпечени облигации (CBPP3), по програмата за покупки на обезпечени с активи ценни книжа (ABSPP) и по програмата за покупки от корпоративния сектор (CSPP), както и разбивка по държава на емитента, включително среднопретеглен матуритет, на ценните книжа, държани по програмата за покупки от публичния сектор (PSPP).[59]

В края на 2016 г. програмата PSPP съставляваше най-голямата част от APP, възлизаща на 82% от всички ценни книжа, държани по програмата APP. По програмата PSPP разпределението на покупките за местните за НЦБ пазари се определя според капиталовия алгоритъм на ЕЦБ. В рамките на определените им индивидуални квоти ЕЦБ и НЦБ имат възможност гъвкаво да избират между покупки на ценни книжа, емитирани от централни, регионални или местни органи на държавното управление, от определени ведомства, установени в съответните юрисдикции, а при необходимост – и от наднационални институции.

Среднопретегленият матуритет на ценните книжа по PSPP остана 8,3 години в края на 2016 г. с известни различия в отделните юрисдикции. Дюрацията на активите, закупувани от Евросистемата, е важна в две отношения: от една страна, посредством Евросистемата, която предоставя стимули на инвеститорите да преструктурират портфейлите си, тя позволява поглъщане на лихвения риск от пазара; а от друга, Евросистемата целѝ неутрално за пазара разпределение на активите, изкупувайки ценни книжа във всички допустими матуритети и юрисдикции по начин, отразяващ структурата на пазара на държавни облигации в еврозоната. Както бе обявено през декември 2015 г., погашенията по главници на ценни книжа, закупени по APP, при настъпване на падежа им ще се реинвестират, докогато е необходимо, като по този начин държаните по APP активи остават постоянна величина дори и след предвидения краен срок за нетните покупки на активи.

Промени в операциите на Евросистемата по рефинансиране

Непогасените обеми от операциите на Евросистемата по рефинансиране са намалели с около 84 млрд. евро от началото на юни 2014 г. Към онзи момент значителен обем от тригодишните операции по дългосрочно рефинансиране оставаше непогасен и бе в процес на погасяване. Оттогава матуритетният профил на кредитните операции на Евросистемата беше удължен. Среднопретегленият матуритет нарасна от около половин година през юни 2014 г. до три години в края на 2016 г. главно в резултат от двете поредици целеви операции по дългосрочно финансиране с първоначален матуритет до четири години.

Европейският финансов сектор: подобряване на устойчивостта в условия на ниска рентабилност

В редовната оценка на ЕЦБ за възникващите рискове и за устойчивостта на финансовата система през 2016 г. бяха установени редица рискове за финансовата стабилност на еврозоната. Независимо от това общото равнище на стрес на системата в еврозоната остана умерено. Макар че финансовите институции често пъти реализираха ниска рентабилност, те в много случаи подобряваха устойчивостта си, увеличавайки например нивата на капитализация.

Отчетната 2016 г. беше втората пълна година, в която ЕЦБ изпълняваше своите макро- и микропруденциални задачи след създаването през ноември 2014 г. на Единния надзорен механизъм (ЕНМ), състоящ се от ЕЦБ и компетентните национални органи (КНО) на страните от еврозоната. ЕЦБ даде своя принос и по няколко важни законодателни инициативи и мерки, насочени към създаването на третия стълб на банковия съюз, а именно европейска схема за гарантиране на депозитите.

Рискове и уязвими звена във финансовата система на еврозоната

ЕЦБ оценява тенденциите във финансовата стабилност на еврозоната и финансовите системи в ЕС, за да установи всички уязвими звена и източници на системен риск. Тя изпълнява тази задача съвместно с другите централни банки от Евросистемата и ЕСЦБ. За справяне с евентуална поява на системен риск за финансовата система са разработени макропруденциални политики.

ЕЦБ представя анализа си за финансовата стабилност в полугодишните си доклади Financial Stability Review (Преглед на финансовата стабилност).[60] ЕЦБ оказва също аналитична помощ на Европейския съвет за системен риск в областта на анализа на финансовата стабилност.

Поредица от трусове на световните финансови пазари през 2016 г. и опасения относно перспективите за рентабилност на банките от еврозоната

През 2016 г. общото равнище на стрес на системата в еврозоната остана умерено въпреки поредицата от кратки трусове на финансовите пазари. Тук в началото на годината спадаха влошаването на пазарните нагласи, предизвикано от колебания в цените на китайските акции, и притесненията относно икономиките с възникващи пазари, а по-късно през годината – политическата несигурност, последвала резултата от референдума в Обединеното кралство във връзка с членството му в ЕС и президентските избори в САЩ. През 2016 г. цените на акциите на банките от еврозоната преживяха периоди на значителна колебливост, което като цяло допринесе за увеличаване на прогнозната цена на акциите. Една от главните причини за това продължиха да бъдат опасенията на пазара във връзка с перспективите за рентабилността на банките от еврозоната в условията на слаб растеж и ниски лихвени проценти. В същото време продължаването на стимулиращата парична политика и затихването на опасенията на пазара относно Китай притъпиха стреса за системата в еврозоната и в края на 2016 г. стандартните показатели за банков, държавен и финансов трус останаха на ниски равнища (виж графика 30).

Графика 30

Комплексни индикатори за системен трус на финансовите пазари и на пазарите на държавни облигации и вероятност за неизпълнение на задължения от две или повече банкови групи

(ян. 2011 – дек. 2016)

Източници: „Блумбърг“ и изчисления на ЕЦБ.
Забележка: „Вероятност за неизпълнение на задължения от две или повече ГПБГ“ се отнася за вероятността за едновременно неизпълнение в извадка от 15 големи презгранични банкови групи (ГПБГ) в период от една година.

На този фон бяха идентифицирани четири основни риска за финансовата стабилност в еврозоната през 2016 г. (виж таблица 2). Нарасна вероятността за преоценка на глобалния риск предвид по-високата политическа несигурност, уязвимите места в някои икономики с възникващи пазари и сравнително ниската пазарна оценка на риска. В същото време инвеститорите продължиха да увеличават равнищата на риск в портфейлите си в условията на ниски лихвени проценти. По отношение на цените на активите през 2016 г. доходността на корпоративните облигации остана на ниски равнища, докато някои фондови пазари показаха симптоми на надценяване. В отделни държави се появиха и признаци на завишаване стойността на жилищните и търговските имоти.

Таблица 2

Основни рискове за финансовата стабилност на еврозоната, установени при Прегледа на финансовата стабилност от ноември 2016 г.

Източник: ЕЦБ.
* Цветът показва кумулативното равнище на риска, което е комбинация от вероятността за сбъдване и оценен от експерти н  ЕЦБ възможен системен ефект от идентифицирания риск през следващите 24 месеца. Стрелките показват дали рискът е нараснал след предишния Преглед на финансовата стабилност.

Други основни предизвикателства в редица насоки през 2016 г. бяха наследени от банковата криза и от кризата с държавните дългове. Банковият сектор на еврозоната продължи да бъде уязвим въпреки устойчивостта му към описаните по-горе пазарни трусове. Слабият икономически растеж и свързаните с него условия на ниски лихвени проценти поставиха под въпрос перспективите за рентабилност на банките в развитите икономики (виж графика 31). Независимо от тези предизвикателства през последните години банките значително стабилизираха капиталовите си позиции (както потвърдиха резултатите от проведения от Европейския банков орган през 2016 г. общоевропейски стрес тест).

Графика 31

Средна възвръщаемост на собствения капитал на банките във водещите икономически региони

(2006–2016, процент годишно)

Източници: SNL Financial и изчисления на ЕЦБ.
Забележка: Данните за 2016 г. се отнасят за първото полугодие.

В някои държави от еврозоната перспективите за рентабилността бяха помрачени и от наличието на структурен излишък на производствени мощности и от неприключилата корекция на бизнес моделите спрямо средата с ниски лихвени проценти (виж каре 7).

Освен това обемът на необслужваните кредити остана висок в някои държави от еврозоната, което породи безпокойство относно бъдещата рентабилност на банките и финансовата стабилност (виж каре 8). В същото време напредъкът в намаляването на равнището на необслужваните кредити остана слаб. На ниво банки причините за това включваха недостатъчен оперативен капацитет, липса на опит в управлението на необслужваните кредити, недостиг на капитал и ниска рентабилност. Освен това структурни фактори, като неефективни закони за несъстоятелността, пречки в съдебната система, липса на схеми за извънсъдебно уреждане на задължения, недоразвит пазар за необслужвани кредити, както и счетоводни и данъчни проблеми, възпрепятстваха бързото преструктуриране на необслужваните кредити.[61]

Рискове за финансовата стабилност се появиха през 2016 г. и извън банковия сектор. Първо, засили се безпокойството относно поносимостта на държавния дълг и на дълга на нефинансовия сектор. Второ, увеличи се също поемането на риск в бързо растящия сектор на инвестиционните фондове. Въпреки че инвестиционните фондове в еврозоната останаха устойчиви спрямо трусовете на пазара, изходящите потоци от някои фондове за имоти в Обединеното кралство след резултатите от референдума показаха уязвимостта на инвестиционните фондове от отворен вид (фондове, които могат да емитират неограничен обем акции, а инвеститорите са в състояние да си възвърнат инвестицията по всяко време). Рисковете се засилиха от липсата на системен хоризонт за регулирането на сектора и произтичащите от това трудности да се предотврати натрупването в него на риск.

Структурен анализ на по-широкия финансов сектор в еврозоната, в т.ч. застрахователни дружества и пенсионни фондове, както и юридически лица от нерегулирания банков сектор, потвърди, че през 2016 г. небанковият финансов сектор продължи да се разширява.[62] В същото време през 2016 г. банковият сектор остана ориентиран към по-традиционни дейности. Преминаването от финансиране от централна банка и на едро към депозитно финансиране беше съпътствано от намаляване на финансирането със заемни средства.

Каре 7 Многообразие от бизнес модели на банките и приспособяване към ниските лихвени проценти

Неприключилото приспособяване на бизнес моделите на банките към условията на ниски лихвени проценти е основен фактор за слабата рентабилност на банките от еврозоната. Преди финансовата криза печалбите им се увеличаваха за сметка на високата задлъжнялост, евтиното финансиране и поемането на риск при кредитиране за недвижим имот или при секюритизация. Кризата показа, че някои от тези стратегии не са устойчиви. Породените от кризата промени, свързани с готовността на банките и инвеститорите да поемат риск и с нормативната база, наложиха промени в бизнес моделите на банките. Те намалиха балансовото си число, укрепиха капиталовата си база и съкратиха по-рисковите си дейности в полза на основната си дейност. В еврозоната като цяло това доведе до преориентация от инвестиционното банкиране и операциите на едро към по-традиционното банкиране на дребно (виж графика A).[63]

Графика А

Промени в характеристиките на основните бизнес модели на значимите банкови групи в ЕС след кризата

(2001–2014; индекс: 2007 = 100)

Източници: „Блумбърг“, SNL Financial и изчисления на ЕЦБ.
Забележки: Индексът се базира на средната величина за всеки показател. Съотношението на операциите на дребно се изчислява като частно между депозитите на клиенти плюс кредитите за клиенти (нето) и общите активи.

Често се предполага, че по-нататъшна корекция на бизнес моделите с цел увеличаване на приходите от такси и комисиони би могла да стимулира рентабилността на банките в условията на слаб растеж и ниски лихвени проценти. По-задълбоченото изследване обаче показва, че успехът на подобна стратегия вероятно зависи от конкретния бизнес модел на банката и съответно от вида на приходите от такси и комисиони, които той може да генерира.[64]

Бизнес моделите на банките могат да се класифицират според теглата на различните дейности в техните баланси. Анализ на ЕЦБ показва, че размерът на банката, експозициите извън страната и профилът на набиране на финансов ресурс са ключови детерминанти на бизнес моделите (виж графика Б).[65] Анализът също сочи, че за измерване на въздействието на различните фактори върху банковия сектор или за пристъпване в процеса на банков надзор към съпоставка на еднородни групи според техните бизнес модели са подходящи категории, като банки-попечители, кредитори на дребно, универсални банки, специализирани или отраслови кредитори и големи международни банки като глобалните системно значими банки (ГСЗБ), (виж графика В).

Във връзка с взаимодействието между приходите от такси и комисиони и бизнес моделите на базата на неотдавнашния анализ на ЕЦБ могат да се направят няколко заключения. Първо, банките-попечители и мениджърите на активи са най-силно ориентирани към генериране на приходи от такси и комисиони поради високата концентрация на свързани дейности, характерни за техните бизнес модели (виж графика Б). Универсалните банки и банките, предоставящи услуги на дребно, по правило получават около една четвърт от дохода си от такси и комисиони, докато за дружествата, специализирани в кредитиране, тези приходи имат най-малко значение.[66] Всъщност потенциалът им за чувствително увеличаване на приходите от такси и комисиони вероятно е по-малък поради спецификата на бизнес модела.

Графика Б

Структура на баланса при различните бизнес модели

(2014; съотношения и процентни дялове от общите активи и пасиви или от общия оперативен доход)

Източници: Bankscope, „Блумбърг“, SNL Financial и изчисления на ЕЦБ.
Забележки: Данните са взети от балансите на 113 значими институции, наблюдавани от EЦБ. В графиката са показани медианите на променливите, които са използвани при идентифицирането на клъстерите, за всеки от седемте клъстера, установени през 2014 г.

Второ, от 2012 г. приходите от такси и комисиони на редица банки нараснаха (виж графика В). При банките-попечители и мениджърите на активи, както и при универсалните банки нарастването на приходите от такси и комисиони компенсира по-ниския нетен лихвен доход през периода на наблюдение. Банките с други бизнес модели отчетоха положителен растеж както на нетния лихвен доход, така и на приходите от такси и комисиони, което показва, че генерирането на приходи от такси и комисиони вероятно е тясно свързано с основната им дейност. Могат ли нетният лихвен доход и приходите от такси и комисиони да бъдат разглеждани като допълнителни или заместващи приходи, зависи от бизнес модела на банката и от източника на генерирания приход от такси и комисиони.

Графика В

Изменение на нетния лихвен доход и на приходите от такси и комисиони на значими институции с разбивка по бизнес модели

(изменение в процентни пунктове на нетния лихвен доход спрямо общите активи и на нетните приходи от такси и комисиони спрямо общите активи през 2012–2015 г.)

Източници: ЕЦБ и SNL Financial.
Забележки: Извадката включва 94 значими институции, наблюдавани от EЦБ. „Универсални банки“ включва и онези ГСЗБ, които са универсални банки, докато „ГСЗБ“ не включва тези банки.

Трето, разглеждането на динамичните аспекти на финансовата стабилност разкрива, че при неблагоприятни макроикономически тенденции устойчивостта на приходите от такси и комисиони е различна за различните бизнес модели.[67] Разнообразните начини, по които може да се генерират приходи от такси и комисиони, означават, че това е по-несигурен източник на приходи за корпоративните/на едро, отрасловите и на дребно кредитори и за универсалните банки, отколкото за кредиторите от смесен тип и ГСЗБ. Ето защо, въпреки че нарастването през последните години на приходите от такси и комисиони имаше благоприятен ефект върху диверсифицирането на източниците на доход при някои категории бизнес модели, при по-неблагоприятни обстоятелства е възможно те чувствително да намалеят.

Накрая, независимо че в периода 2007–2014 г. някои банки преминаваха през различни бизнес модели, повечето от тях останаха в същите групи.[68] Така бизнес моделите на банките обикновено са сравнително инертни и не могат безпроблемно да се приспособяват към променяща се среда или очаквани сътресения. Конкретни последици за финансовата стабилност могат да възникнат, ако някои банкови клъстери са по-податливи на системни трусове от други. Това на свой ред може да доведе до концентрация на системен риск.

Макропруденциална функция на ЕЦБ

Отговорността относно решенията за макропруденциалните мерки в еврозоната е поделена между националните органи и ЕЦБ. Националните органи запазват правомощията си да прилагат макропруденциални мерки, но ЕЦБ има правото да допълва предприетите от тях мерки в кръга на макропруденциалните инструменти, възложени ѝ чрез законодателството на ЕС. Асиметричният характер на правомощията отразява ролята, която ЕЦБ трябва да изпълнява с цел преодоляване на евентуална склонност към пасивност на национално равнище.

През 2016 г. ЕЦБ и националните органи продължиха да провеждат широки дискусии относно използването на макропруденциални инструменти както на техническо ниво, така и от гледна точка на цялостната политика. Дискусиите послужиха за оценка адекватността на позицията по макропруденциалната политика на всяка отделна държава, обхваната от европейския банков надзор.

Макропруденциална политика през 2016 г.

През 2016 г. ЕЦБ засили координиращата си роля при провеждането на макропруденциалната политика и връзките си с обществеността по макропруденциални въпроси с цел да се увеличи прозрачността и да се подчертае важната роля на тази политика. Управителният съвет оповести своето първо макропруденциално изявление след дискусии на Макропруденциалния форум, в който участват членовете на Управителния съвет и на Надзорния съвет на ЕЦБ. В допълнение през март и октомври бяха публикувани първите два броя на „Макропруденциален бюлетин“ (Macroprudential Bulletin) на ЕЦБ. Бюлетинът има за цел да засили прозрачността на водената макропруденциална политика, да предоставя информация относно текущите изследвания на тази тема и да илюстрира как те се използват в практическата работа на ЕЦБ в тази област. В първия брой на бюлетина бяха обсъдени също рамката на макропруденциалната политика на ЕЦБ и начинът, по който тя взаимодейства с други макропруденциални форуми и процеси в ЕС.[69]

ЕЦБ изпълни и законовото си задължение да оценява макропруденциалните решения на националните органи в страните, обхванати от европейския банков надзор. Банката получи уведомления за над сто такива решения, като повечето от тях бяха свързани с определянето на антициклични капиталови буфери и идентифицирането на системно значимите кредитни институции и калибрирането на капиталовите им буфери. Освен това ЕЦБ беше уведомена за въвеждането в някои страни на буфер за системен риск и на прагове за рискови тегла.

Всичките 19 държави от еврозоната извършваха оценка на цикличните системни рискове на тримесечна основа и определяха равнището на антицикличния капиталов буфер. Цикличните системни рискове останаха ниски в повечето държави от еврозоната. Управителният съвет одобри взетите от националните органи решения, свързани с антицикличния капиталов буфер. По-конкретно, натрупването на значителни циклични системни рискове в Словакия доведе до решението за въвеждане от 1 август 2017 г. на антицикличен капиталов буфер в размер на 0,5%.

През 2016 г. ЕЦБ, националните органи и Съветът за финансова стабилност (СФС), консултирайки се с Базелския комитет за банков надзор (БКБН), актуализираха оценката за глобалните системно значими банки (ГСЗБ) в държавите от еврозоната. По международно приетите стандарти за ГСЗБ след направената оценка осем банки във Франция, Германия, Италия, Нидерландия и Испания бяха разпределени в 1-ва и в 3-та категория, което изисква прилагане на капиталов буфер съответно в размер на 1,0% и 2,0%.[70] Тези нови размери на буфера са приложими от 1 януари 2018 г. и подлежат на поетапно въвеждане. Списъкът на ГСЗБ и други системно значими институции (ДСЗИ) и размерът на техните буфери се преразглеждат на годишна база.

Националните органи също вземат решение относно капиталовите буфери на 110 ДСЗИ. Определените размери на буфера са в унисон с нововъведената методология на ЕЦБ за оценяване буферите на ДСЗИ.[71] Към 2019 г. за всички институции, определени като ДСЗИ, нивото на капиталовия буфер ще е строго положително.

Макропруденциални стрес тестове

Като част от макропруденциалната си функция и в допълнение към активното си участие през 2016 г. в общоевропейския надзорен стрес тест ЕЦБ извърши макропруденциален стрес тест с разширен обхват.[72] Независимо че надзорният стрес тест се фокусира върху оценката на прякото въздействие върху платежоспособността на отделните банки, с разширяване на макропруденциалния му обхват се целѝ количественото измерване на потенциалните вторични макроикономически ефекти при действителен трус. Проучването се базираше върху разработена от експертите на ЕЦБ концептуална рамка, която ще се използва в помощ на калибрирането на мерките по макропруденциалната политика.[73]

Първата стъпка беше да се оцени въздействието на изменението в общия обем на банковите кредити върху платежоспособността на банките, като по този начин отчасти се изключи несъответствието, свързано с допускането за статичен баланс, използвано в методологията за стрес тестовете в рамките на ЕС. Като следваща стъпка беше направена оценка на вторичните ефекти върху макроикономическите променливи. Те са свързани с потенциалните корекции, извършвани от банките, когато съотношенията на капиталовата им адекватност при неблагоприятен сценарий спаднат под предварително заложената цел за капиталова адекватност. Размерът им зависи от приетата стратегия за корекции: колкото по-голям е делът на емитираните акции при корекциите, толкова по-слабо е вторичното макроикономическо въздействие.

Извън ендогенната реакция на банковия сектор спрямо трусове разширеното макропруденциално проучване включваше още два канала, по които вторичните ефекти от сътресения могат допълнително да намалят платежоспособността на банките, а именно взаимосвързаността между банките и косвения пренос между секторите чрез вложенията в акции. Проучването достигна до заключението, че прякото разпространение на „зараза“ чрез междубанковите парични пазари трябва да бъде ограничено, докато междусекторното косвено пренасяне би засегнало главно небанковите финансови институции, и по-специално инвестиционните и пенсионните фондове.

Сътрудничество с Европейския съвет за системен риск

ЕЦБ продължи да оказва аналитична, статистическа, логистична и административна помощ на секретариата на ЕССР, който отговаря за координирането на ежедневната работа на ЕССР. Комитетът за финансова стабилност към ЕЦБ съвместно с Консултативния научен комитет и Консултативния технически комитет към ЕССР изготвиха доклад по проблемите на макропруденциалната политика, породени от ниските лихвени проценти и структурните промени във финансовата система на ЕС.[74] В доклада са обсъдени потенциалните рискове, пораждани от ниските лихвени проценти в отделните финансови сектори, като са очертани възможните ответни мерки на макропруденциалната политика. Обект на проучване са не само банки, но и други видове финансови институции, финансови пазари и пазарна инфраструктура, комплексни въпроси, свързани с финансовата система, и взаимодействия с цялата икономика.

ЕЦБ помогна на ЕССР и при публикуването на 28 ноември 2016 г. на неговите осем конкретни за всяка държава предупреждения, свързани с уязвимостта на сектора на жилищните недвижими имоти, като анализира показателите за дисбаланси и разработи модели на завишена оценка. Подчертаната уязвимост се свързва с нарастващата задлъжнялост на домакинствата и с възможностите им да обслужват ипотечните си дългове, както и с оценките или с динамиката на цените на жилищните недвижими имоти. Независимо от анализа празнотите в данните за недвижимите имоти следва да продължат да се попълват съгласно препоръка на ЕССР, съдържаща хармонизирани дефиниции, необходими за събирането на данни, свързани както с жилищните, така и с търговските недвижими имоти.

Микропруденциална функция на ЕЦБ

Отчетната 2016 г. бе втората пълна календарна година, в която функционираше банковият надзор на ЕЦБ. Извършената през годината дейност в тази област продължи да допринася за стабилността на европейския банков сектор и за равнопоставеността на всички банки в еврозоната.

ЕЦБ усъвършенства Процеса на надзорен преглед и оценка (ПНПО) за онези банкови групи, над които упражнява пряк надзор, публикувайки засилените очаквания относно процеса на вътрешна оценка на капиталовата адекватност и ликвидността на банките, както и препоръка към банките относно техните политики за разпределяне на дивиденти. Освен това ЕЦБ взема под внимание разясненията от страна на Европейската комисия и Европейския банков орган (ЕБО). Допълнителният капитал за надзорни цели включва понастоящем два компонента: изискването, което банките трябва да изпълнят и да поддържат по всяко време, и насоките, чието неспазване не води автоматично до надзорни действия, но би могло да инициира оценка за всеки отделен случай и евентуално специфични за всяка банка мерки. В ПНПО за 2016 г. насоките отразяваха резултатите от проведения от ЕБО стрес тест. Съвкупното търсене на капитал остана като цяло стабилно и не се повлия от променената методология.

По-малко значимите институции подлежат на надзор от страна на компетентните национални органи (КНО) под наблюдението на ЕЦБ. ЕЦБ прилага пропорционален, базиран на риска подход при надзора върху по-малко значимите институции, допълвайки го със секторно наблюдение с цел отчитане на взаимовръзките между тези институции. ЕЦБ и КНО продължиха да разработват съвместни стандарти за надзор върху по-малко значимите институции, например установяване на съвместен мониторинг върху институционалните защитни схеми[75], които обхващат както значимите, така и по-малко значимите институции.

Европейският банков надзор допълнително хармонизира използването на възможностите и правото на преценка, предоставени от европейското надзорно законодателство. Това е важна стъпка към гарантирането на последователност на надзора и на еднакви условия за значимите и по-малко значимите институции. Въпреки това в някои случаи регулаторната рамка в еврозоната остава фрагментарна. Предвид целта – създаването на европейски банков съюз, е необходимо по-нататъшното ѝ хармонизиране.

В условията на ниска рентабилност на европейския банков сектор ЕЦБ проучи бизнес моделите на банките и движещите сили на тяхната рентабилност и извърши тематичен преглед. Тя разработи за банките и насоки за справяне с необслужваните кредити, които в някои части на еврозоната запазват високия си дял. През юни ЕЦБ публикува надзорно становище относно управлението и склонността на банките към риск, очертавайки очакванията на надзора. Тя извърши също целеви преглед на вътрешните модели на банките, проведе инвентаризация на рисковете в областта на информационните технологии и изготви насоки относно сделките със заемни средства.

Банковият надзор на ЕЦБ засили участието си в световните форуми, ставайки член на пленума на Съвета за финансова стабилност.

По-подробна информация относно банковия надзор на ЕЦБ може да се намери в Годишен доклад на ЕЦБ за надзорната дейност, 2016.

Приносът на ЕЦБ по законодателни инициативи

През 2016 г. ЕЦБ участва в усъвършенстването на нормативната рамка на международно и европейско равнище. Първостепенната цел на ЕЦБ бе да гарантира, че нормативната рамка правилно отразява макро- и микропруденциалните съображения, и да създаде рамка, подпомагаща стабилността на отделните институции и на финансовата система като цяло. През 2016 г. главните законодателни задачи на ЕЦБ включваха: 1) приключване на работата по международните стандарти за капитала и ликвидността на банките („Базел ІІІ“); 2) преразглеждане на микро- и макропруденциалната нормативна рамка в Европейския съюз (регламента и директивата за капиталовите изисквания – CRR/CRD IV); 3) разрешаване на проблема с банките, смятани за „твърде големи, за да фалират“; и 4) създаване на съюз на капиталовите пазари в ЕС и укрепване на нормативната рамка за институциите извън банковия сектор. Освен това ЕЦБ участва и в продължаващите през 2016 г. дискусии относно изграждането на третия стълб на банковия съюз, а именно европейската схема за гарантиране на депозитите.

Приключване на работата по международните стандарти за капитала и ликвидността на банките

През 2016 г. ЕЦБ участва в редица инициативи, насочени към доизграждане на нормативната база в отговор на финансовата криза и предвиждащи също цялостно преразглеждане от страна на БКБН на пруденциалната рамка за банките през последните осем години. „Базел III“ е ключов елемент от следкризисните реформи, чиято цел е да осигури подходящи и международно съпоставими стандарти и да даде на банките определена степен на нормативна сигурност, подпомагаща приспособяването на бизнес моделите към сегашната обстановка. Във връзка с това ЕЦБ участва в задълбочения преглед на използването на вътрешни модели в капиталовата рамка „Базел“ – инициатива, чиято цел бе да се намалят прекомерните различия в рисково претеглените им активи, които лежат в основата на капиталовите изисквания. Освен това ЕЦБ оказа подкрепа на БКБН и на ЕБО в работата им по окончателното определяне на коефициента на ливъридж като резервен измерител за рисково базираните капиталови изисквания, по-конкретно във връзка с калибрирането на подходящо минимално ниво, както и на капиталово свръхизискване за глобалните системно значими банки на базата на международно хармонизирана дефиниция. През януари 2017 г. Групата на управители на централни банки и ръководители на надзора – надзорен орган на Базелския комитет за банков надзор, приветства напредъка, отбелязан по отношение на завършването на следкризисните нормативни реформи. Тя обаче отбеляза, че е необходимо повече време за финализиране на предложенията за реформи, преди Групата на управители на централни банки и ръководители на надзора да може да ги разгледа. Очаква се в недалечно бъдеще тази работа да бъде завършена.

Преразглеждане на микро- и макропруденциалната нормативна рамка в Европейския съюз

Едно от основните нормативни предизвикателства през 2016 г. беше прилагането в правото на ЕС на общоприетите международни стандарти, най-вече чрез преразглеждане на CRR/CRD IV, и това е предвидено да се случи през следващите години. Преразглеждането на CRR/CRD IV ще въведе в рамката на ЕС както коефициента на ливъридж в качеството му на добавъчен капиталов измерител, допълващ рисково базираната капиталова рамка, така и отношението на нетно стабилно финансиране, представляващо изискване за дългосрочната ликвидност, което допълва съществуващите изисквания за краткосрочната ликвидност под формата на коефициента на ликвидно покритие. Освен това, определяйки подходящи стимули за банките и техните служители, новата рамка ще допринесе и за по-устойчиво предоставяне на финансови услуги за реалната икономика. Прегледът, който се очаква да приключи през 2017 г., представлява важен етап от законодателната реформа в Европейския съюз.

Друга ключова законодателна инициатива, за която ЕЦБ има съществен принос, бе стартиралият през 2016 г. преглед на рамката на макропруденциалната политика на ЕС. ЕЦБ подпомага цялостния преглед на рамката с цел усъвършенстване на нейната ефикасност и през 2016 г. беше публикуван приносът на ЕЦБ при консултациите с Европейската комисия относно преразглеждането ѝ.[76] В този контекст е важно новата институционална уредба, а именно създаването на Единния надзорен механизъм (ЕНМ), да намери отражение в рамките на макропруденциалната политика, както и да се преразгледат и уточнят специфичните правомощия на микро- и макропруденциалните органи, да се оптимизират споразуменията за координация между органите, да се обогатят инструментите на макропруденциалната политика и да се опростят механизмите за задействането им, за да се гарантира, че надзорните органи могат своевременно и ефикасно да се справят със системни рискове. Това изисква коренно преразглеждане на настоящото законодателство, защото макропруденциалната рамка, залегнала в CRR/CRD IV и в Регламента за ЕССР[77], предшества създаването на банковия съюз и по-конкретно на ЕНМ.

Разрешаване на проблема „твърде големи, за да фалират“

Преразглеждането на рамката за възстановяване и преструктуриране беше друга важна законодателна инициатива, за която ЕЦБ допринесе през 2016 г. То имаше за цел да се гарантира, че банките разполагат с достатъчен и надежден капацитет за поемане на загуби и разходите за преструктуриране се поемат от акционерите и кредиторите на банките, а не от данъкоплатците. Нова концепция за общия капацитет за поемане на загуби (TLAC) вече бе съгласувана на международно равнище относно ГСЗБ. Успоредно с това рамката на ЕС въведе минимално изискване за собствен капитал и допустими задължения (MREL), което се прилага спрямо всички кредитни институции в ЕС независимо от техния размер. Изискванията за TLAC и MREL увеличават възможностите за преструктуриране на банки и така се запазва финансовата стабилност и се избягват моралният риск и „претоварването“ на публичните финанси. Двете концепции обаче се разминават по отношение на някои свои ключови особености, което може да доведе до несъответствия в нормативната рамка и да деформира конкуренцията. Поради това текущото преработване на Директивата за възстановяване и преструктуриране на банки и на други свързани с нея разпоредби в правото на ЕС дава възможност за прилагане на TLAC в Европа поне спрямо ГСЗБ и за по-нататъшно хармонизиране на прилагането на MREL в държавите – членки на ЕС, с което ще се гарантира, че институциите със световен обхват срещат в различните юрисдикции съгласуван набор от правила.

Финансово регулиране на небанковия финансов сектор

Важно е също да се създаде подходяща нормативна рамка за небанковите финансови институции. Във връзка с това ЕЦБ участваше в обсъждане относно завършването на единния пазар на финансови услуги и капитал, което предвижда по-голяма равнопоставеност между банковия и небанковия сектор и постигане на реален напредък в плана за действие на съюза на капиталовите пазари. По-значителната подялба на финансовия риск, диверсификацията и засилената, в това число презгранична, конкуренция между банкови и небанкови институции носят икономически ползи. Всъщност капиталовите пазари могат съществено да допълват банките, когато става дума за финансиране на икономиката. Същевременно тези тенденции неизбежно влияят върху финансовата стабилност и могат да породят нови рискове.

През 2016 г. ЕЦБ продължи да подпомага стъпките за укрепване на съюза на капиталовите пазари. Пълноценно функциониращият съюз на капиталовите пазари трябва да преодолее различията, включително по неплатежоспособността и данъчното облагане, между европейската и националните законодателни рамки, които пречат на презграничната дейност. От значение е също създаването на правна основа за макропруденциалните инструменти, които могат да се използват и за небанковия финансов сектор.

Европейска схема за гарантиране на депозитите

През 2016 г. ЕЦБ участваше в продължаващите дискусии по създаването на eвропейска схема за гарантиране на депозитите, подкрепяйки пътната карта за завършване на банковия съюз, в т.ч. мерки за подялба на рисковете (включително самата схема и предпазния механизъм към Единния фонд за преструктуриране) и съответните мерки за ограничаването им.

ЕЦБ счита за важно схемата да заработи възможно най-скоро, както и да продължи напредъкът по ограничаването на рисковете. Европейската схема за гарантиране на депозитите е третият и последен стълб на банковия съюз и нейното създаване допълнително ще засили и опази финансовата стабилност. Гарантирането на депозитите е както инструмент за предварително засилване на доверието и предотвратяване на масирано теглене на пари от банки, така и инструмент за последваща защита срещу неблагоприятните последици от фалит на отделни банки. Едновременно с това следва да продължи напредъкът в провеждането на останалите реформи, което ще допринесе за намаляване на рисковете в банковата система.

Каре 8 Необслужвани кредити в еврозоната

След началото на финансовата криза в страните от еврозоната бе отчетено сериозно влошаване на качеството на банковите активи. Един от показателите за качество на активите е съотношението на необслужваните кредити, т.е. кредитите, които са в неизпълнение или близо до неизпълнение, към съвкупния кредитен портфейл на банката. След достигане в края на 2007 г. на ниска стойност от 2,5% съотношението на необслужваните кредити за еврозоната нарасна общо до 7,7% в края на 2013 г., но към средата на 2016 г. се понижи до 6,7% в резултат от съгласуваните действия на няколко държави (особено Ирландия, Словения и Испания) и известното подобряване на макроикономическата среда (виж графика A). То обаче отбеляза устойчиво високи стойности в отделни държави, например в Кипър (47,0%), Гърция (37,0%), Италия (17,5%) и Португалия (12,7%). Основен фактор за влошаващото се качество на банковите активи в еврозоната беше корпоративният сектор, по-специално малките и средните предприятия и търговията с недвижими имоти.

Графика

Динамика на съотношението на необслужваните кредити в еврозоната

(процент)

Източник: МВФ (Financial Soundness Indicators).
Забележки: Данните за Германия и Италия в средата на 2016 г. всъщност се отнасят за края на 2015 г. Използвани са данни на МВФ вместо на ЕЦБ, тъй като дават възможност за историческо сравняване на равнищата на необслужваните кредити.

В годините преди финансовата криза редица държави отчетоха висок растеж на кредитите и дълга на частния сектор, често съпровождан от поскъпване на недвижимите имоти, което засили ефектите от кризата. Освен цикличните компоненти обаче високите съотношения на необслужваните кредити и тяхната устойчивост отразяват многообразие от структурни фактори в различните държави. Големият корпоративен дълг, ниската производителност и слабата конкурентоспособност на външните пазари затрудняват инвестициите на предприятията и пречат на разширяването на дейността им, докато слабите публични финанси водят до повишаване на рисковите премии по държавните облигации. В същото време забавените реформи на трудовия пазар (насочени срещу сегментацията и намалялата гъвкавост) и отслабените пазари на недвижими имоти (обезпечения) в някои държави затрудняват възстановяването на суми по необслужваните кредити в сегмента на дребно. Накрая, недостатъците на правната рамка, свързани най-вече с неефективните регулации за възбрана на обезпечения и за несъстоятелност, наред с ограниченията при обмена на данни между кредиторите и данъчното третиране на отписванията, са пречки за ефективното възстановяване на суми по необслужваните кредити.

Високите равнища на необслужвани кредити оказват натиск върху печалбите на банките, тъй като водят до по-нисък лихвен доход и по-високи разходи за провизиране. Едновременно с това те увеличават нуждата на банките от капитал и поглъщат административен ресурс. Необслужваните кредити влияят отрицателно и върху цената на банковото финансиране, тъй като несигурността относно качеството на активите влошава рисковия профил на банките и води до по-високи разходи за финансиране. Това може да създаде порочен кръг, защото банките не могат да се справят с необслужваните кредити, ако не успеят да наберат достатъчно капитал. Ниската рентабилност и слабата капитализация на обременените с необслужвани кредити банки ограничават техните възможности, понеже отпускането на нови заеми изисква допълнителен капитал. Тъй като отделни банки от еврозоната оперират активно извън нея и в отделни случаи играят важна роля в съответните чуждестранни банкови сектори, проблемите, с които те се сблъскват в еврозоната, може също да влияят негативно върху тези банкови сектори, и обратно.

Възможно е слабостите в балансите на банките да се прехвърлят върху икономиката, когато банките с висок дял на необслужваните кредити отчитат по-нисък растеж на кредитите си и начисляват по тях по-високи лихви; така намаляването на необслужваните кредити в еврозоната би засилило икономическия растеж.[78] Предвид очакваното през 2017 г. и 2018 г. умерено възстановяване на икономиката на еврозоната[79] и все още високото равнище на дълга на частния и публичния сектор е малко вероятно чувствително намаление на необслужваните кредити в средносрочен хоризонт, освен ако се предприемат допълнителни мерки. Намаляването на необслужваните кредити изисква комплексна стратегия, фокусирана върху обуславящите ги структурни фактори.[80] В ретроспективен план страните, които едновременно приложиха срочни мерки спрямо балансовите и задбалансовите си позиции и предпочетоха действия, насочени точно към онези сегменти в техните портфейли, които се считат за най-съществените генератори на необслужвани кредити, отчетоха значителен спад на съотношението на необслужваните кредити (например Ирландия, Словения и Испания, където от 2013 г. до средата на 2016 г. то спадна съответно с 16,7 пр.п., 5,3 пр.п. и 3,3 пр.п.).

Банковият надзор на ЕЦБ полага значителни усилия, за да спомогне за решаването на проблема с необслужваните кредити. След извършената през 2014 г. комплексна оценка ЕЦБ продължи да подпомага действията в тази област посредством непрекъснат надзорен диалог със съответните банки. За да се справи твърдо и решително с това отдавнашно предизвикателство, банковият надзор на ЕЦБ: 1) предприе инвентаризация на надзорните, правните, съдебните и извънсъдебните практики в страни от еврозоната; и 2) разработи проект за насоки относно необслужваните кредити[81], който беше публикуван през септември 2016 г. с цел консултации. Окончателният текст на насоките се очаква да бъде публикуван през пролетта на 2017 г. Съвместните надзорни екипи започнаха активно да следят поднадзорните банки относно изпълнението на тези насоки, според които от банките с високи равнища на необслужваните кредити се очаква да си поставят за цел твърдо и решително да се справят с обема на необслужваните кредити. Насоките допълнително насърчават по-съгласувания отказ от принудително изпълнение, практиките за признаване и провизиране на необслужваните кредити, а също оповестяването с цел да се повиши доверието на пазара и да се гарантира равнопоставеност. Проблемът с необслужваните кредити обаче не може да бъде решен само от надзорния орган и банките. Необходимо е спешно да се вземат политически мерки за премахване на структурните препятствия, които пречат на банките да разрешат проблема с необслужваните си кредити и да преструктурират проблемните дългове. Тези действия може да бъдат насочени към повишаване ефективността на съдебната система, подобряване на достъпа до обезпечения, създаване на по-бързи процедури за извънсъдебно решаване на спорове и отстраняване на демотивиращите фискални фактори. Освен това е необходимо да се развият пазарите на проблемни активи и да се улесни продажбата на небанкови инвеститори на заеми на неизправни длъжници. Във връзка с това ще бъдат необходими и усилия за насърчаване развитието на дейности по сервизиране на необслужваните кредити, подобряване качеството и достъпността на информацията за тях, както и отстраняване на данъчните и правните пречки за преструктурирането на дългове.

Други задачи и дейности

Пазарна инфраструктура и плащания

Финансовият сектор, включително основната му пазарна инфраструктура, следва да се приспособи към бързите технологични промени и иновациите, които в момента оказват въздействие върху всички сфери от нашия живот. Макар цифровизацията, глобализацията и по-голямата взаимосвързаност да откриха пред хората и фирмите нови възможности за получаване на информация, сключване на сделки и комуникация, нарасналият брой потребители и данни на цифрови платформи, изчислителни облаци и връзки между мрежите увеличи също броя на потенциалните трасета за кибератаки. Киберпрестъпността представлява заплаха не само за отделните участници на финансовия пазар, но и за цялата оперативна мрежа, и затова през 2016 г. устойчивостта спрямо киберзаплахи бе особено важен акцент за ЕЦБ и Евросистемата в областта на пазарната инфраструктура и плащанията.

Друг разглеждан от Евросистемата въпрос е за бъдещото стратегическо развитие на нейната пазарна инфраструктура. Тя проучва как да направи по-ефективно управлението на ликвидността в сферата на плащанията, сетълмента на ценни книжа и управлението на обезпеченията на Евросистемата. Работейки в тясно сътрудничество с участниците на пазара, тя изследва как да отговори на нуждите на новите потребители и да използва технологичните иновации, за да реагира изпреварващо на променящите се рискове, като например киберзаплахите.

При оформяне на бъдещата пазарна инфраструктура сигурността и ефективността остават основен приоритет на Евросистемата. Безпроблемното функциониране на инфраструктурата на финансовия пазар е ключово за поддържане на доверието в еврото и обезпечаване на операциите по паричната политика. То играе централна роля и при осигуряване стабилността на европейската финансова система и за засилване на икономическата активност.

Консолидиране на ТАРГЕТ2 и T2-ЦК

През 2016 г. среднодневната стойност на трансакциите, обработени в ТАРГЕТ2 – системата за брутен сетълмент на преводи в евро на Евросистемата, бе 1,7 трлн. евро. За да се добие представа за размера на това число, на всеки шест дни в ТАРГЕТ2 се обработва обем, съпоставим с този на годишния БВП на еврозоната.

ТАРГЕТ2-ценни книжа (T2-ЦК) беше въведена през юни 2015 г., като допринесе за по-доброто интегриране на инфраструктурата на европейския пазар за сетълмент на ценни книжа, която беше силно фрагментирана. Платформата е фундаментален елемент от проекта на Европейската комисия за изграждане на съюз на капиталовите пазари и обуслови разширен дневен ред за хармонизация на т.нар. посттърговски (разчетно-клирингови и платежни) услуги.

След двете успешни вълни на преминаване към нея през март и септември 2016 г. броят на централните депозитари на ценни книжа (ЦДЦК), участващи в платформата T2-ЦК, се увеличи от 5 на 12[82], а обработваният обем нарасна до около 50% от общия обем, очакван по времето, когато и останалите девет участващи ЦДЦК ще бъдат свързани към платформата. Очаква се при окончателното приключване на преминаването към нея през 2017 г. T2-ЦК да обработва среднодневно над 550 000 операции.

От функционална гледна точка основното предназначение на ТАРГЕТ2 и Т2-ЦК е ефективното управление на ликвидността в сферата на платежните трансфери, сетълмента на ценни книжа и управлението на обезпечения. От друга страна, тъй като двете системи бяха разработени в различно време, те оперират върху отделни платформи и използват различни технически решения и среди. Ето защо е логично да се търси взаимодействие и съгласуваност между двете системи. Основните цели са модернизирането на ТАРГЕТ2, ефективното използване на наличните възможности на T2-ЦК и консолидирането на техническите и функционалните компоненти на услугите на ТАРГЕТ2 и T2-ЦК. Освен това консолидирането осигурява възможност за по-нататъшно подобряване на устойчивостта спрямо киберзаплахи с цел разнообразяване на услугите, предлагани на потребителите, и създаване на общ канал за достъп. През 2017 г. в тази сфера ще се извършва проучвателна дейност.

Сетълмент услуги за подпомагане на незабавните плащания

За Евросистемата най-голямото предизвикателство, породено от цифровизирането на сектора на платежните услуги, е да гарантира, че въвеждането на иновативни платежни продукти и услуги, разработени от пазара, няма да доведе отново до фрагментиране на европейския пазар.

През 2016 г. незабавните плащания, т.е. плащания, които осигуряват на получателя незабавен достъп до финансовите средства, бяха може би най-обсъжданата тема в сектора на малките плащания. Схемата за незабавни плащания, въведена през ноември 2016 г., дава възможност за внедряване на нови решения при незабавните плащания за крайни потребители. Целта е към ноември 2017 г. инфраструктурата на европейския финансов пазар да бъде готова да обслужва незабавни плащания в общоевропейски мащаб.

Евросистемата ще подпомогне сетълмента между инфраструктури за малки плащания, предлагащи услуги по клиринга на незабавни плащания в евро в общоевропейски мащаб, като осигури по-добри функционални възможности на ТАРГЕТ2 за автоматизираните клирингови къщи и насърчи диалога и оперативната свързаност между тях.

Освен това в рамките на проучвателната си дейност относно бъдещето на пазарната инфраструктура Евросистемата анализира възможността за разработване на ТАРГЕТ услуга за сетълмент на незабавни плащания в реално време със сетълмент в резервни пари, налични по всяко време през цялата година.

Бъдещата инфраструктура на финансовия пазар на Евросистемата и технологията на разпределени бази данни

В рамките на стратегически важните обсъждания относно бъдещето на пазарната инфраструктура на Евросистемата ЕЦБ разглежда множество модели за технология на разпределени бази данни, които понастоящем са в процес на разработка. За повече информация относно възможното влияние на разпределените бази данни върху инфраструктурата на финансовия пазар виж специалната публикация в уебсайта на ЕЦБ.

Сигурна инфраструктура на финансовия пазар

Евросистемата подпомага сигурността и ефективността на инфраструктурите на финансовия пазар чрез своята надзорна роля, а при необходимост насърчава и извършването на промени. През юли 2016 г. ЕЦБ публикува преработена версия на Рамката на надзорната политика на Евросистемата, за да отрази нормативни и други изменения от последните години, които са повлияли върху надзорната функция на Евросистемата. ЕЦБ е водещият орган за надзор върху три системно важни платежни системи – ТАРГЕТ2, ЕВРО1 и СТЕП2. През 2016 г. ЕЦБ съвместно с НЦБ от еврозоната приключи комплексната оценка на тези системи за спазване на надзорните изисквания съгласно Регламента за системно важните платежни системи[83]. ЕЦБ разшири и надзорните си дейности във връзка с T2-ЦК съобразно преминаването през 2016 г. на все повече ЦДЦК към единната платформа за сетълмент.

Освен това ЕЦБ публикува доклад относно проверка на комуникациите по време на криза за инфраструктурите на финансовите пазари, опериращи в еврозоната, организирана от надзорниците от Евросистемата. Проверката, която обхвана целия пазар, имаше за цел да оцени готовността на Евросистемата да изпълнява ефикасно оперативните и надзорните си отговорности по време на криза и да предоставя гаранции за ефикасността на различните процедури на отделните участници за управление на кризи при събития с трансгранични последици. В по-общ план, ЕЦБ работи заедно с други централни банки, регулатори и органи за повишаване устойчивостта на финансовия сектор като цяло спрямо кибератаки и участва в изготвянето на международните насоки относно устойчивостта спрямо киберзаплахи[84], издадени през 2016 г.

По отношение на централните контрагенти ЕЦБ подпомагаше международната дейност под егидата на съответните отговарящи за изготвяне на стандартите органи от Г-20 за завършване на реформата на глобалния пазар на деривати.

ЕЦБ продължи да участва в споразумения за сътрудничество в международен мащаб и в рамките на ЕС по отношение на някои инфраструктури на финансовите пазари от позицията на емисионна централна банка. В този контекст ЕЦБ допринесе за текущата работа на надзорните колегии за централните контрагенти, създадени в съответствие с Регламента за европейската пазарна инфраструктура (EMIR). И отново с оглед на това ЕЦБ съвместно с НЦБ от еврозоната извърши подготвителна работа във връзка с бъдещото лицензиране на ЦДЦК в съответствие с Регламента за ЦДЦК.

Финансови услуги, предоставяни на други институции

Управление на операциите за получаване и предоставяне на кредити

ЕЦБ отговаря за управлението на операциите на ЕС за получаване и предоставяне на кредити по Механизма за средносрочна финансова подкрепа (МСФП)[85] и Европейския механизъм за финансово стабилизиране (ЕМФС)[86]. През 2016 г. ЕЦБ обработи лихвени плащания във връзка със заемите по МСФП. Към 31 декември 2016 г. общият непогасен обем по този механизъм възлизаше на 4,2 млрд. евро. През 2016 г. ЕЦБ обработваше също различни плащания, включително лихвени, във връзка със заемите по ЕМФС. На 31 декември 2016 г. общият непогасен обем по този механизъм беше 46,8 млрд. евро.

ЕЦБ отговаря и за администрирането на плащания, възникващи във връзка с операциите по Европейския инструмент за финансова стабилност (ЕИФС)[87] и Европейския механизъм за стабилност (ЕМС)[88]. През 2016 г. ЕЦБ обработи различни плащания на лихви и такси във връзка със заеми по ЕИФС, както и плащания във връзка с членски вноски за ЕМС и различни плащания на лихви и такси по заеми в рамките на този механизъм.

И накрая, ЕЦБ отговаря за обработката на всички плащания по споразумението за заем за Гърция.[89] Към 31 декември 2016 г. общият непогасен обем по това споразумение беше 52,9 млрд. евро.

Услуги на Евросистемата по управление на резервите

През 2016 г. продължи предлагането на голям пакет финансови услуги в съответствие с въведената през 2005 г. рамка на Евросистемата за услуги по управление на резервите (ЕRMS) с цел управление на деноминираните в евро резервни активи на клиенти. Отделни НЦБ от Евросистемата („доставчици на услуги на Евросистемата“) при хармонизирани условия съгласно общоприети пазарни стандарти предлагат на централни банки, парични органи и държавни агенции, разположени извън еврозоната, както и на международни организации, пълния набор от услуги. ЕЦБ изпълнява обща координираща роля, съдействаща за гладкото функциониране на рамката и отчитана пред Управителния съвет.

През 2016 г. броят на клиентите, поддържащи делови взаимоотношения с Евросистемата в рамките на предлаганите по ЕRMS услуги по управление на резервите, възлезе на 286 спрямо 285 през 2015 г. Що се отнася до самите услуги, през 2016 г. общият размер на агрегираните наличности (който включва парични активи и притежавани ценни книжа), управлявани в съответствие с рамката на Евросистемата за услуги по управление на резервите, се увеличи с близо 8% спрямо края на 2015 г.

Банкноти и монети

ЕЦБ и НЦБ от еврозоната са отговорни за емитирането на евробанкноти в рамките на еврозоната и за поддържане на доверието в еврото.

Наличнопарично обращение

През 2016 г. броят и стойността на евробанкнотите в обращение нарасна съответно с около 7,0% и 3,9%. В края на годината броят на евробанкнотите в обращение възлезе на 20,2 млрд. със съвкупна стойност 1126 млрд. евро (виж графики 32 и 33). Банкнотите от 100 евро и 200 евро отбелязаха най-висок годишен темп на прираст, достигнал съответно 13,4% и 12,9% през 2016 г. Увеличението с 9,9% на банкнотите от 50 евро остава динамично, но e малко по-слабо, отколкото през предходната година.

Графика 32

Брой и стойност на евробанкнотите в обращение

Източник: ЕЦБ.

Графика 33

Стойност на евробанкнотите в обращение по видове купюри

(млрд. евро)

Източник: ЕЦБ.

След преглед на купюрния строеж на втората серия евробанкноти, известна като серия „Европа“, Управителният съвет взе решение да спре производството на банкнотите от 500 евро и да изключи тази купюра от серията „Европа“, вземайки предвид опасенията, че тя може да улесни незаконни дейности. Емисията на банкнотата от 500 евро ще бъде спряна към края на 2018 г., малко преди планираното пускане в обращение на банкнотите от 100 евро и 200 евро от серията „Европа“. Другите купюри – от 5 до 200 евро – ще останат в обращение. Производството на евробанкноти е разпределено между НЦБ от еврозоната, които през 2016 г. си разпределиха производството на общо 6,22 млрд. броя банкноти.

Предвид международната роля на еврото и широкото доверие в евробанкнотите купюрата от 500 евро ще остане законно платежно средство и поради това ще може да продължи да се използва като средство за разплащане и средство за съхранение на стойността. Както останалите купюри евробанкноти, и банкнотата от 500 евро ще запази стойността си и ще може да бъде обменяна в НЦБ от еврозоната за неограничен период от време.

След решението да бъде прекратено емитирането на банкноти от 500 евро обращението на тези банкноти намаля през 2016 г. Този спад се компенсира отчасти от по-голямото търсене на банкноти от 200, 100 и 50 евро.

Обработка на евробанкноти

По отношение на стойността според оценки около една трета от евробанкнотите в обращение се намират извън еврозоната. Тези банкноти, предимно с по-висока номинална стойност, се намират най-вече в съседни държави. Те се използват като средство за съхранение на стойността и за разплащания по сделки на международни пазари.

През 2016 г. съвкупният брой евромонети в обращение нарасна с 4,2%, достигайки в края ѝ 121,0 млрд. броя. В края на 2016 г. стойността на монетите в обращение възлезе на 26,9 млрд. евро, т.е. тя е с 3,6% по-висока спрямо края на 2015 г.

През 2016 г. НЦБ от еврозоната провериха за истинност и годност за паричното обращение около 32,3 млрд. банкноти, като около 5,4 млрд. броя от тях бяха изтеглени от обращение. Евросистемата продължи също да подпомага производителите на банкнотообработващо оборудване, за да гарантира, че то отговаря на стандартите на ЕЦБ за проверка за истинност и годност на евробанкнотите преди връщането им в обращение. През 2016 г. кредитните институции и други лица, работещи с пари в брой на професионална основа, провериха около 33 млрд. броя евробанкноти за истинност и годност с помощта на такива машини.

Нова банкнота от 50 евро

На 5 юли 2016 г. официално беше представена новата банкнота от 50 евро, която ще влезе в обращение на 4 април 2017 г. Въвеждането на новата банкнота е поредната стъпка към още по-защитени евробанкноти. След купюрите от 5, 10 и 20 евро новата банкнота от 50 евро е четвъртата от серията „Европа“, която ще бъде пусната в обращение. Тя има подобрени защитни елементи, включително „изумруденозелено число“, което променя цвета си при наклон на банкнотата, отразявайки светлината, и „прозорче с портрет“ – иновативен защитен елемент, използван за първи път в банкнотата от 20 евро от серията „Европа“. При поставяне на банкнотата срещу светлина в прозрачно прозорче близо до горната част на холограмата се появява образът на Европа (героиня от древногръцката митология), видим и от двете страни на банкнотата. Същият образ се вижда и на водния знак.

Нова банкнота от 50 евро

При подготовката за въвеждането на новата банкнота от 50 евро ЕЦБ и НЦБ от еврозоната проведоха кампания за информиране на обществеността и на лицата, работещи с пари в брой на професионална основа, относно новата банкнота и нейните характеристики. Те предприеха и някои мерки, за да помогнат на производителите на банкнотообработващи машини да се подготвят за въвеждане на новата банкнота.

Неистински или преправени евробанкноти

През 2016 г. общият брой неистински евробанкноти намаля, като от обращение бяха изтеглени около 685 хил. такива банкноти. Съпоставен с броя на истинските евробанкноти в обращение, делът им остана много малък. Графика 34 илюстрира дългосрочната динамика на количеството неистински банкноти, изтеглени от обращение. Предпочитани за фалшифициране са купюрите от 20 и 50 евро, които през 2016 г. съставляваха общо около 80% от всички иззети неистински банкноти. Делът на неистинските банкноти от 20 евро намаля през 2016 г.

Графика 34

Брой неистински или преправени евробанкноти, изтеглени от обращение

Източник: ЕЦБ.

ЕЦБ продължава да съветва гражданите да бъдат бдителни за евентуални измами и да не забравят да ползват теста „пипни – разгледай – наклони“, както и да не разчитат само на един защитен елемент. Освен това за лицата, работещи с пари в брой на професионална основа както в Европа, така и извън нея, непрекъснато се предлага обучение и се предоставят актуализирани информационни материали в помощ на борбата на Евросистемата срещу фалшифициране на еврото. За постигането на тази цел ЕЦБ си сътрудничи също с Европол, Интерпол и с Европейската комисия.

Статистика

ЕЦБ със съдействието на НЦБ разработва, събира, съставя и разпространява богат набор от статистически данни, които съществено подпомагат паричната политика на еврозоната, надзорните функции на ЕЦБ и разнообразните други задачи на ЕСЦБ и на Европейския съвет за системен риск. Тези статистически данни се използват и от органите на публичната власт, участниците на финансовите пазари, средствата за информация и широката общественост.

През 2016 г. ЕСЦБ продължи редовно, гладко и своевременно да предоставя статистически данни за еврозоната. Освен това тя положи значителни усилия за удовлетворяване на новите изисквания за своевременна, висококачествена и по-подробна статистическа информация по отделни страни, сектори и инструменти. Тази изисквания породиха необходимостта „да се премине отвъд обобщените показатели“ – тема, на която ЕЦБ посвети своята Осма конференция по статистика през юли 2016 г.[90]

Нова и усъвършенствана статистика на еврозоната

През юли 2016 г. ЕЦБ започна ежедневно да събира от най-големите банки в еврозоната информация за сделките на паричния пазар в евро, обхващайки основните пазарни сегменти (т.е. обезпечени, необезпечени, валутни суапове и суапове на овърнайт лихви) с около 45 хил. регистрирани трансакции дневно. Тази информация ще бъде от помощ при някои задачи, свързани с политиката на ЕЦБ, и ще позволи публикуването на нови статистически данни.

По Регламент ЕЦБ/2014/50 (и Директива „Платежоспособност II“) за първото и второто тримесечие на 2016 г. бяха събрани нови, усъвършенствани статистически данни за застрахователните дружества. Те са резултат от дългогодишното сътрудничество между ЕЦБ и Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване, както и между НЦБ и компетентните национални органи за намаляване бремето на отчетността за отрасъла. Данните се оценяват и агрегират преди планираното им публикуване през 2017 г.

През април 2016 г. в международната инвестиционна позиция на еврозоната за първи път бе включено пълно равняване на салда и потоци, а в тримесечните сметки на еврозоната освен информация за депозитите и кредитите бяха включени и данни за контрагентите по ценни книжа.

През септември 2016 г. ЕЦБ започна да публикува месечните статистически таблици на ЕЦБ и на Евросистемата за международните резерви и ликвидността в чуждестранна валута 15 дена след изтичане на отчетния период, т.е. ускорявайки публикуването им с 15 календарни дни.

През ноември 2016 г. ЕЦБ премина към публикуване на допълнителна и по-детайлизирана тримесечна информация за финансовото състояние на значими банки, които са под прекия надзор на ЕЦБ, с някои налични статистически данни по държави и категории. Това ще засили прозрачността по отношение качеството на банковите активи и ще укрепи пазарната дисциплина.

През декември 2016 г. ЕЦБ публикува резултатите от втората фаза на Проучването на финансовото състояние и потреблението на домакинствата, което обхващаше над 84 хил. домакинства в еврозоната (без Литва), както и в Унгария и Полша (виж също раздел 5 в глава 2). Анализът на изводите от проучването ще даде по-добра представа за начина, по който микроикономическата хетерогенност влияе върху макроикономическите резултати.

Други промени в статистическата дейност

ЕСЦБ продължи да разработва нови или значително подобрени платформи с микроданни като първичен източник за своята статистика. Макар че подробната информация предполага по-голяма натовареност за статистическата функция на ЕСЦБ от гледна точка на обработка на данните и гарантиране на тяхното качество, нейното предимство е, че би могла да намали бремето за отчетните единици. Освен това тя дава възможност за гъвкавост и бързо адаптиране към нуждите на потребителите и повишава качеството и вътрешната съгласуваност на събираните данни.

Информацията, извличана от Централизираната база данни за ценни книжа, беше разширена, за да улесни, наред с другото, и управлението на обезпеченията.

През май 2016 г. ЕЦБ прие нов статистически регламент (ЕЦБ/2016/13), с който се създава подробна база данни за Евросистемата, включваща хармонизирани данни за кредитите и кредитния риск. От края на 2018 г. наборът от данни AnaCredit ще предоставя месечна информация по отделните кредити, отпуснати от банки в еврозоната и от техни чуждестранни клонове, на фирми и други юридически лица съгласно определението в регламента (няма да се включват физически лица). Успоредно с това капацитетът на поддържаната от ЕСЦБ база данни „Регистър на институциите и дъщерните дружества“ (RIAD) ще бъде разширен, за да може да включва необходимата информация за нефинансови предприятия.

През август 2016 г. ЕЦБ внесе изменения в Регламента и в Насоките относно статистическите данни за държаните ценни книжа с оглед събирането от банковите групи на допълнителни атрибути на счетоводни данни и на данни за кредитния риск. Освен това списъкът с отчетни банкови групи ще бъде допълнен, за да обхване всички значими групи, намиращи се под прекия надзор на ЕЦБ. Наред с това изменените Насоки въвеждат рамка за управление на качеството на данните с цел оценяване и осигуряване качеството на изходните данни.

ЕСЦБ отдава голямо значение на качеството на своята статистика, като същевременно се стреми да сведе до минимум бремето на отчетността. В това отношение интегрирането на статистическите и надзорните изисквания е от решаващо значение за оптимизирането на цялостния процес на отчетност на банките пред националните и европейските органи. Трите основни насоки на работата в тази област са свързани със: 1) разработване, съвместно с банковата общност, на речник за интегрирана отчетност на банките, дефиниращ общи правила, които банките следва да прилагат в отчетите си пред компетентните органи[91]; 2) съставяне на единен речник на данните за Евросистемата и ЕНМ; и 3) създаване на единна, хармонизирана Европейска рамка за отчетност на банките.

През октомври 2016 г. ЕЦБ взе решение да засили прозрачността на оценката за въздействие по отношение на нови нормативни актове на ЕЦБ за европейската статистика, като при необходимост провежда обществени допитвания в допълнение към прилаганата от 2000 г. насам процедура за съпоставяне на разходите и ползите.

През ноември 2016 г. Европейската комисия и ЕЦБ подписаха Меморандум за разбирателство между Евростат и генерална дирекция „Статистика“ на ЕЦБ във връзка с проверката на качеството на статистиката, залегнала в процедурата при макроикономически дисбаланси.

През 2016 г. ЕЦБ продължи също да усъвършенства своята статистика от гледна точка на достъпност и удобство за ползване, като например включи в Хранилището за статистически данни (Statistical Data Warehouse) нова функционалност за търсене, графодинамична визуализация, актуализирано приложение за статистически данни ECBstatsApp и нова ключова информация в рубриката „Нашата статистика“ в уебсайта на ЕЦБ.

Икономически изследвания

Изготвянето на висококачествени научни изследвания подпомага осигуряването на солидна и строго организирана основа за анализ на политиката на ЕЦБ и по този начин има важен принос за постигането на нейните цели. През 2016 г. икономическите изследвания в ЕЦБ предоставиха нова информация по редица сложни и променящи се първостепенни въпроси в областта на анализа. В допълнение, работата на три изследователски мрежи насърчи активното сътрудничество между изследователите в рамките на цялата ЕСЦБ.[92]

Научноизследователски приоритети и групи на ЕЦБ

Извършваната в ЕЦБ изследователска дейност е организирана в седем изследователски групи, които обхващат широк кръг теми в областта на икономиката и финансите (виж фигура 1). Тези екипи подпомагат координирането на изследователските дейности в различните структурни звена на ЕЦБ. Освен това групите си сътрудничат по теми от общ интерес, като максимално използват способностите на широкия кръг изследователи, работещи в ЕЦБ. През 2016 г. научноизследователските екипи на ЕЦБ съсредоточиха своето внимание върху четири ключови изследователски приоритета (виж фигура 2), като предоставяха информация във връзка с предаването на паричната политика, факторите за ниската инфлация и функционирането на новата институционална организация в ИПС. Освен в тези основни области научноизследователската работа бе фокусирана и върху слабия растеж на еврозоната, глобалната икономическа среда, банковата и микропруденциалната политика, както и върху разработването и усъвършенстването на модели. По отношение на последната задача ударението беше поставено върху разработването на по-актуални модели за отделните държави и за еврозоната като цяло с цел да се отразят по-пълно взаимодействията между финансовия и реалния сектор на икономиката.

Фигура 1

Изследователски групи на ЕЦБ

Фигура 2

Изследователски приоритети през 2016 г.

Изследователски мрежи на Евросистемата/ЕСЦБ

Мрежите за изследователска дейност на Евросистемата/ЕСЦБ постигнаха значителен напредък през 2016 г., като и трите мрежи предоставиха значима информация за функционирането на икономиките в ЕС и в еврозоната.

Мрежата за проучването на динамиката на работните заплати завърши третия етап от изследването си, чиято цел бе да се оценят начините, по които фирмите в ЕС реагират на различните шокове и структурни реформи в периода 2010–2013 г. Проучването обхваща над 25 000 фирми от 25 държави в ЕС и осигурява напълно хармонизиран набор от данни, който дава възможност за систематичен сравнителен анализ между отделните държави. В течение на годината мрежата публикува доклади на ниво държава, представящи ключови констатации, както и статия в „Икономически бюлетин“ на ЕЦБ, в която бяха изнесени подробни нови данни за корекциите на заплатите. Ключов принос на това изследване е констатацията, че честотата на промените в заплатите в държавите от ЕС е била по-малка в периода 2010–2013 г., отколкото в предкризисния период (2002–2007 г.), което вероятно се е дължало поне отчасти на нежеланието на фирмите да намаляват основните заплати, макар че в страни, изпълняващи програми за макроикономическо приспособяване, нежеланието им е било по-малко.

Мрежата за изследване на финансите и потреблението на домакинствата координира провеждането на Проучването на финансовото състояние и потреблението на домакинствата и анализира получените данни, като крайната цел е да се разбере как различията между потребителите могат да помогнат за изясняване на съвкупната икономическа динамика. През 2016 г. мрежата публикува доклад, представящ резултатите от втория етап на проучването, който обхваща над 84 000 домакинства от 20 държави. Основен фокус на проучването е благосъстоянието на домакинствата и разпределението му сред тях (виж графика 35). Средното домакинство притежава нетно благосъстояние в размер на 104 100 евро; 75‑ият процентил от разпределението е 258 800 евро, 90-ият е 496 000 евро, а 95-ият е 743 900 евро. Мрежата проведе изследване в няколко обширни области, включващи: детерминанти на потреблението; проучване на финансовата уязвимост на домакинствата за оценяване на макропруденциалните инструменти; разпределителни ефекти на цените на активите и паричната политика[93]; измерване разпределението на благосъстоянието сред домакинствата; и реакция на разходите за потребление спрямо данъчната политика.

Графика 35

Разпределение на благосъстоянието на домакинствата в еврозоната

(ордината: хил. евро; абсциса: нетно благосъстояние, процентили)

Източник: Проучване на Евросистемата за финансовото състояние и потреблението на домакинствата.

През 2016 г. Научноизследователската мрежа по конкурентоспособност продължи да действа като обединителен център за изследователите от ЕСЦБ в областта на анализа на конкурентоспособността и производителността. Особено плодотворни бяха резултатите от изследванията в сферата на международната търговия, прехвърлянето на икономически трусове в други държави и ефективността на разпределението на ресурсите в ЕС. Важен резултат от работата на мрежата през 2016 г. беше събирането и публикуването на петото поколение данни в генерирания от мрежата набор от данни на фирмено ниво в ЕС. Наборът от данни включва пълен комплект показатели, свързани с производителността, и е единствен по рода си като обхват и съпоставимост по държави. Използването в изследователската дейност на тези нови данни предостави информация за връзката между повишаването на производителността на труда и създаването на работни места в еврозоната.

Конференции и публикации

През последните години поради все по-големия брой и сложност на въпросите, стоящи пред ЕЦБ, нараства значението на най-напредничавите изследвания и на диалога с учени икономисти от академичната общност. Поради това през 2016 г. ЕЦБ организира няколко научноизследователски форума на високо равнище, посветени на някои от най-неотложните въпроси, стоящи пред централните банки. Две от най-важните събития през годината бяха Форумът на ЕЦБ по централно банкиране, проведен в Синтра, и Първата годишна конференция на ЕЦБ по научноизследователска дейност. Другите значими конференции включваха Международния научноизследователски форум по парична политика, Деветия семинар на ЕЦБ по прогностични техники и Дванайсетата конференция на Научноизследователската мрежа по конкурентоспособност.

Редица резултати от изследователската дейност на ЕЦБ намериха място и в издателските поредици на Банката. През 2016 г. в тематичната поредица на ЕЦБ „Работни материали“ (Working Paper Series) бяха публикувани общо 115 разработки. Освен това 73 разработки с автори или съавтори, работещи в ЕЦБ, бяха поместени в реферирани научни списания. Тази съвкупност от висококачествени изследователски публикации осигури също база за по-добрата информираност на една по-широка неспециализирана аудитория относно изводите от изследванията, например чрез „Изследователски бюлетин“ (Research Bulletin) на ЕЦБ.

Дейности и отговорности в правната сфера

През 2016 г. ЕЦБ взе участие в няколко съдебни производства на равнище ЕС. Тя предостави също голям брой становища в отговор на залегналото в Договора изискване за провеждане на консултации с ЕЦБ по всеки предложен законодателен акт на ЕС или национален законопроект, попадащ в сферата на нейната компетентност, както и по отношение на мониторинга за спазване на забраната за парично финансиране и привилегирован достъп. Накрая, ЕЦБ прие редица правни актове и инструменти във връзка с надзорните си функции.

Участие на ЕЦБ в съдебни производства на равнище ЕС

През септември 2015 г. Съдът на Европейския съюз се произнесе относно жалби по двете серии дела, заведени от вложители в кипърски банки, които са били обект на мерки за преструктуриране през 2013 г. Ищците твърдят, че въпросните мерки за преструктуриране са наложени от ЕЦБ и Европейската комисия въз основа на тяхното участие в заседания на Еврогрупата и на тяхната роля при договарянето и приемането на кипърския Меморандум за разбирателство („кипърския МР“).

По първата серия дела[94] ищците пледират за анулиране на изявлението на Еврогрупата от 25 март 2013 г. относно програмата за финансова помощ за Кипър и по-специално за преструктурирането на банковия сектор на страната. Съдът на Европейския съюз потвърди констатацията на Общия съд, че оспорваното изявление на Еврогрупата не може да се счита за съвместно решение на Комисията и ЕЦБ. Съдът на Европейския съюз отбеляза също, че приемането от кипърските власти на необходимата за преструктурирането на банките правна рамка не може да се счита за наложено чрез съвместно решение на Комисията и ЕЦБ, което е намерило конкретен израз в изявлението на Еврогрупата. Поради това делата бяха отхвърлени като недопустими.

По втората серия дела[95] ищците търсят компенсация за загубите, които претендират, че са понесли в резултат от включването в кипърския МР на параграфи относно преструктурирането на две кипърски банки и/или анулирането на тези оспорвани параграфи. Съдът на Европейския съюз отмени разпорежданията на Общия съд за недопустимост, базирайки се на основанието, че претендираното незаконосъобразно поведение на институциите на ЕС, дори и в правната рамка на Договора за създаването на Европейски механизъм за стабилност („Договора за ЕМС“) може теоретично да са породили отговорност на Европейския съюз по член 340, параграф 2 и 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз. Тази констатация се основава на задължението на Европейската комисия по член 17, параграф 1 от Договора за Европейския съюз да защитава общите интереси на Съюза и да следи за прилагането на правото на Съюза, както и на нейното задължение по член 13, параграфи 3 и 4 от Договора за ЕМС да гарантира, че всеки сключен от ЕМС меморандум за разбирателство е съобразен с правото на ЕС. Съдът на Европейския съюз отсъди по същество, че предвид целта за защита на общите интереси на Европейския съюз, а именно целта за осигуряване финансовата стабилност на банковата система в еврозоната, мерките за преструктуриране, предвидени в кипърския МР, не представляват неприемлива и непропорционална намеса в правото на собственост на ищците. Съответно не може да се счита, че Европейската комисия е допринесла за нарушаване правото на собственост на ищците само защото е позволила приемането на оспорвания параграф в кипърския МР. Ето защо Съдът на Европейския съюз отхвърли исковете за компенсация като лишени от правни основания.

През юли 2016 г. Общият съд на ЕС се произнесе в полза на ЕЦБ по дело за отмяна и вреди относно някои решения на Управителния съвет на ЕЦБ във връзка с предоставянето от Bank of Greece на спешна помощ за осигуряване на ликвидност (ELA) на гръцки банки. По дело T-368/15 ищецът претендира, че оспорваните решения относно ELA са незаконосъобразни и „неизбежно са довели“ до временна банкова „ваканция“ и контрол върху капитала, наложени от гръцките власти през лятото на 2015 г., които на свой ред са довели до „сериозни и невъзстановими щети“ за ищеца. Що се отнася до иска за отмяна, Общият съд установи, че очевидно не е спазено изискването оспорваните мерки по ELA да са засегнали пряко ищеца, и поради това отхвърли иска като недопустим. В частност Общият съд реши, че с поддържането на таван за ELA оспорваните решения по никой начин не са наложили въпросните мерки (за контрол върху капитала), което означава, че гръцките власти са били напълно свободни да предприемат различни от тези мерки. Общият съд отхвърли като недопустим и иска за вреди.

През май 2016 г. Общият съд отсъди по жалба, подадена от 150 служители на ЕЦБ (дело T-129/14 P) срещу решението на Съда на публичната служба по дело F-15/10 относно пенсионната реформа на ЕЦБ. През май 2009 г. след близо двегодишна реформа ЕЦБ замрази действащата Пенсионна програма, която е една хибридна система, и прие нова Пенсионна схема, състояща се като първи стълб от схема с определени пенсионни обезщетения и като втори стълб от схема с определени вноски. Пенсионни права се начисляват по Пенсионната схема на ЕЦБ за периодите на трудов стаж от 1 юни 2009 г. за всички служители, включително тези, които са били наети преди или на датата на влизане в сила на реформата, с едно-единствено изключение, отнасящо се за служителите, които на 31 май 2009 г. са били на възраст между 60 и 65 години и са останали в обхвата на Пенсионната програма на ЕЦБ по отношение на своя минал и бъдещ стаж. Жалбата, заведена от 150 служители, оспорва няколко точки от решението на първа инстанция, като се позовава на осем правни основания. В решението си по жалбата Общият съд потвърди решението на Съда на публичната служба, като отхвърли изцяло всичките осем правни основания и така отново напълно потвърди законността на пенсионната реформа на ЕЦБ. Що се отнася до процедурата, прилагана при провеждането на реформата, Общият съд счете, че ЕЦБ не е нарушила принципите на законност и правна сигурност. Той потвърди, че решенията за промените в пенсионните правила са съобразени с правилата за компетентностите и с процедурата. Относно въпросите по същество това решение доведе до задълбочен анализ на характера на пенсионните права. Общият съд смята, че пенсионните права не са част от концепцията за „възнаграждение“ по смисъла на Директива 91/533[96]. Ето защо те не са нематериален елемент на трудовия договор и ЕЦБ има право да проведе реформа на пенсионната схема без съгласието на своя персонал. Във връзка с придобитото право за пенсиониране на 60-годишна възраст без намаляване на размера на пенсията, на което се позовават ищците, Общият съд припомни, че в съдебната практика е установено правило, че длъжностно лице не може да претендира относно придобито право, освен ако фактите, породили това право, са възникнали преди изменението на разпоредбите. При това Общият съд счете, че придобитите права на служителите, достигнали 60-годишна възраст, когато реформата е влязла в сила, не са засегнати от нея предвид преходния режим, предвиден от ЕЦБ като част от пакета с решения по реформата.

Становища на ЕЦБ и случаи на неизпълнение

Член 127, параграф 4 и член 282, параграф 5 от Договора за функционирането на Европейския съюз („Договора“) изискват провеждането на консултации с ЕЦБ по всеки предложен законодателен акт на ЕС или национален законопроект, попадащ в сферата на нейната компетентност.[97] Всички становища на ЕЦБ се публикуват в нейния уебсайт. Становищата на ЕЦБ по предложѐния за законодателни актове на ЕС се публикуват и в „Официален вестник на Европейския съюз“.

През 2016 г. ЕЦБ предостави 8 становища по предложѐния за законодателни актове на ЕС и 53 становища във връзка с национални законопроекти, попадащи в сферата на нейната компетентност.

На ниво ЕС най-важните становища[98], приети от ЕЦБ, се отнасяха за европейска рамка за опростена, прозрачна и стандартизирана секюритизация и изменения в Регламента за капиталовите изисквания (CON/2016/11), единното представителство на еврозоната в Международния валутен фонд (CON/2016/22) и създаването на европейска схема за гарантиране на депозитите (CON/2016/26).

В няколко случая ЕЦБ консултира национални органи относно законодателни актове, свързани с банкноти и монети[99], с надзора на платежните схеми[100], със системата за безналични ценни книжа[101], със задължителните изисквания за кредитни преводи и директни дебити[102] и с предотвратяване изпирането на пари и финансирането на тероризма[103].

ЕЦБ предостави становища, засягащи НЦБ, в това число изискванията за одит, приложими за НЦБ[104], задължителното отчитане на НЦБ пред националния парламент[105], функционирането на органа за вземане на решения на НЦБ[106], намаляването на възнагражденията за ръководни длъжностни лица на НЦБ[107], придобиването от НЦБ на собственост върху субект, извършващ операции по паричната политика в най-отдалечените региони и отвъдморски територии на съответната държава[108], операциите на НЦБ по ELA [109], задачите на НЦБ по преструктуриране[110], ролята на НЦБ по отношение на схемата за гарантиране на депозитите[111], надзора на НЦБ върху предоставянето на платежни услуги[112], институциите за доверително съхранение[113] и споразуменията за потребителски кредити[114], поддържането от НЦБ на централни кредитни регистри и регистри на банкови сметки[115], събирането от НЦБ на финансова статистическа информация[116], ролята на НЦБ за оценяване конкуренцията на пазара на ипотечни кредити[117], вноската на НЦБ в доверителен фонд, администриран от МВФ[118], ролята на НЦБ за отчитане на данък върху застрахователните премии[119], инструментите по паричната политика на НЦБ извън еврозоната[120], изключването на права за прихващане по отношение на вземания, които се използват като обезпечения в централни банки от ЕСЦБ[121] и емисията от НЦБ на възпоменателни банкноти[122].

ЕЦБ предостави становища относно различни аспекти от дейността на финансовите институции[123], включително реда за удовлетворяване на кредиторите при несъстоятелност на кредитните институции[124], налагане на лимити за променливите лихвени проценти по ипотечни кредити[125], изплащане на лихви по спестовни влогове[126], изисквания за амортизация на ипотечните кредити[127], възстановяване на някои спредове, начислени върху индексирани във валута кредити[128], преструктуриране на заеми в чуждестранна валута[129], реформа на кооперативните банки[130], ограничения при придобиването на недвижима собственост или дялов капитал от страна на кредитни институции[131], назначаване на членове на надзорни съвети на банки[132], съотношения „плащане/доход“ и „кредит/обезпечение“[133], гаранционна схема за секюритизация на необслужвани кредити[134], налагане на данък върху определени финансови институции[135], функциониране на централни кредитни регистри[136] и на национални схеми за гарантиране на депозитите[137].

ЕЦБ предостави и становище относно ролята на представителя на национален орган за финансов надзор в Надзорния съвет на ЕЦБ.[138]

Отчетени са осем случая на неспазване на задължението за консултиране с ЕЦБ по национални законопроекти, като някои от случаите бяха преценени като очевидни и съществени[139].

Министерството на икономиката и финансите на Италия не е консултирало с ЕЦБ Декрет-закон относно спешни мерки за защита на спестяванията в банковия сектор, имащ за цел да създаде правна рамка за предоставяне на извънредна публична финансова помощ за италиански банки. Министерството на финансите на Гърция не се е консултирало с ЕЦБ за закона за електронните плащания.

Накрая, Министерството на националната икономика на Унгария не е консултирало с ЕЦБ Закона за националните жилищностроителни сдружения[140], което поражда опасения за възможно накърняване независимостта на централната банка.

Неконсултирането с ЕЦБ от страна на Гърция, Унгария и Италия беше преценено като очевидно, съществено и повтарящо се.

Правни промени във връзка с Единния надзорен механизъм

През 2016 г. във връзка с изпълнението на надзорните си задачи ЕЦБ прие няколко правни акта, които бяха публикувани в „Официален вестник на Европейския съюз“ и в уебсайта на ЕЦБ. Списък с приетите през 2016 г. правни актове, засягащи банковия надзор, е поместен в Годишен доклад на ЕЦБ за надзорната дейност, 2016.

Спазване на забраната за парично финансиране и привилегирован достъп

В съответствие с член 271, буква „г“ от Договора за функционирането на Европейския съюз на ЕЦБ е възложена задачата да наблюдава спазването от ЕЦБ и от всички национални централни банки в ЕС на забраните, залегнали в членове 123 и 124 от Договора и в Регламенти (ЕО) № 3603/93 и № 3604/93 на Съвета. Член 123 забранява на ЕЦБ и на НЦБ да предоставят овърдрафт или каквито и да било други кредитни улеснения на правителства и на институции или органи на ЕС, както и да извършват покупки на първичния пазар на дългови инструменти, емитирани от тези институции. Член 124 забранява всички мерки, които не почиват на пруденциални съображения и създават привилегирован достъп на правителства и институции или органи на ЕС до финансови институции. Редом с Управителния съвет Европейската комисия също следи за спазването от страна на държавите членки на горепосочените разпоредби.

ЕЦБ наблюдава също извършваните от централните банки в ЕС покупки на вторичния пазар на дългови инструменти, емитирани от съответния национален публичен сектор, от публичния сектор в други държави членки и от институции и органи на ЕС. В съответствие със съображенията в Регламент (ЕО) № 3603/93 на Съвета придобиването от вторичния пазар на дългови инструменти, емитирани от публичния сектор, не трябва да се използва за заобикаляне целите на член 123 от Договора. Такива покупки не бива да се превръщат във форма на непряко парично финансиране на публичния сектор.

Дейностите по наблюдение, проведени през 2016 г., потвърдиха, че разпоредбите на членове 123 и 124 от Договора и на свързаните с тях регламенти на Съвета по принцип са спазвани.

При наблюдението се оказа, че през 2016 г. не всички НЦБ в ЕС са провеждали политика на олихвяване на депозитите на публичния сектор, която изцяло да съответства на лихвените тавани. По-конкретно, няколко НЦБ следва да гарантират, че лихвеният процент по депозитите на публичния сектор не надвишава тавана дори когато той е отрицателен.

ЕЦБ оцени създаването и заемането на средства от Magyar Nemzeti Bank на MARK Zrt. – компания за управление на активи, като представляващо нарушение на забраната за парично финансиране, което трябва да бъде поправено.

През май 2016 г. Magyar Nemzeti Bank осигури тримесечно мостово ликвидно улеснение за унгарската схема за компенсиране на инвеститорите Karrendezesi Alap. ЕЦБ смята, че тази операция потенциално противоречи на забраната за парично финансиране предвид това, че за осигуряване на краткосрочно финансиране на схемата за компенсиране на инвеститорите съществуват други възможности, които не водят до финансово участие на Magyar Nemzeti Bank. Този случай не бива да служи като прецедент.

Вследствие на опасенията, изразени в Годишния доклад на ЕЦБ за 2014 г. и 2015 г., ЕЦБ продължи да наблюдава някои програми, въведени от Magyar Nemzeti Bank през 2014 г. и 2015 г. Тези програми не са свързани с паричната политика и потенциално противоречат на забраната за парично финансиране, доколкото действията на Magyar Nemzeti Bank може да се тълкуват като поемане на задачи от държавата или като предоставяне на финансови облаги за нея. Програмите включваха покупки от Magyar Nemzeti Bank на недвижими имоти с цел инвестиции, програма за насърчаване на финансовата грамотност, провеждана посредством мрежа от шест фондации и инвестиционна стратегия на тези фондации, прехвърляне на работа в централната банка на бивши служители на Органа за финансов надзор на Унгария, програма за закупуване на унгарски произведения на изкуството и културни ценности и програма, стимулираща банките да купуват допустими ценни книжа, предимно държавни облигации. Предвид многобройността, обхвата и мащаба на тези операции ЕЦБ ще продължи внимателно да ги наблюдава, за да се увери, че те не противоречат на забраната за парично финансиране и за привилегирован достъп. Magyar Nemzeti Bank следва също да гарантира, че ресурсите на централната банка, които тя предоставя на своята мрежа от фондации, не са използвани, пряко или косвено, с цел финансиране на държавата. Нещо повече, ЕЦБ ще продължи да следи участието на Magyar Nemzeti Bank в Будапещенската фондова борса, тъй като закупуването от банката през ноември 2015 г. на мажоритарния дял от борсата още може да се разглежда като пораждащо опасения за парично финансиране.

Редуцирането през 2016 г. на активи, имащи отношение към Ирландската корпорация за преструктуриране на банки (IBRC), извършено от Banc Ceannais na hEireann/Central Bank of Ireland предимно чрез продажби на дългосрочни бонове с плаващ лихвен процент, е стъпка към наложителното пълно освобождаване от такива активи. И все пак един по-сгъстен график на продажбите би разсеял допълнително съществуващите сериозни опасения за наличие на парично финансиране.

Международни и европейски отношения

Европейски отношения

През 2016 г. ЕЦБ поддържаше тесен диалог с европейските институции и форуми, по-специално с Европейския парламент, Европейския съвет, Съвета Екофин, Еврогрупата и Европейската комисия. През годината бяха предприети допълнителни стъпки, насочени към завършване на банковия съюз и по-нататъшно възстановяване на финансовия сектор в еврозоната. Икономическата ситуация в еврозоната и програмата за макроикономически реформи на Гърция също бяха включени в дневния ред на заседанията на Еврогрупата и на Съвета Екофин, в които взеха участие председателят на ЕЦБ и други членове на Изпълнителния съвет. Необходимостта от последователна стратегия за фискалната, финансовата и структурната политика в подкрепа на възстановяването в Европа бе предмет на обсъждане на срещите на Европейския съвет, в които участваше председателят на ЕЦБ.

Завършване на европейския Икономически и паричен съюз

Извършена беше допълнителна работа по завършването на Икономическия и паричен съюз в съответствие с очертаната през 2015 г. пътна карта в т.нар. Доклад на петимата председатели, озаглавен „Завършване на европейския Икономически и паричен съюз“.

Отбелязан бе напредък в създаването на банковия съюз чрез въвеждане на Директивата за възстановяване и преструктуриране на банки и на Директивата относно схемите за гарантиране на депозити. През цялата година ЕЦБ продължи да призовава и за решителни стъпки за завършване на банковия съюз, най-вече по време на техническите обсъждания, насочени към създаване на надежден общ предпазен механизъм към Единния фонд за преструктуриране и на европейска схема за гарантиране на депозитите. Наред с банковия съюз, съюзът на капиталовите пазари в ЕС може да направи по-устойчива финансовата система, като подобри условията за презгранична подялба на риска и благоприятства по-широкия и лесен достъп до финансиране.

Що се отнася до рамката за икономическо управление, започна дейността си Европейският фискален съвет. В бъдеще неговите правомощия и институционална независимост следва да се засилят, за да се гарантира, че той може да изпълнява важна роля за повишаване на прозрачността и подобряване на съответствието с фискалните правила.[141] На 20 септември 2016 г. Съветът на ЕС издаде препоръка, с която призова държавите от еврозоната да създадат национални съвети по производителността. От тях се очаква да дадат нов тласък за провеждането на структурни реформи в държавите от еврозоната. Тяхната ефикасност ще зависи не само от очакваното високо ниво на експертни технически познания, но и от пълната им независимост. Работата на съветите по производителността трябва да гарантира, че чрез обмяната на най-добри практики между държавите членки и акцентирането върху еврозоната при оценката и решаването на равнище държави членки на въпроси, свързани с производителността, европейското измерение е взето предвид в достатъчна степен.

Освен това ЕЦБ редовно подчертава необходимостта от последователно и цялостно прилагане на разпоредбите на действащата рамка за управление, където до момента напредъкът е незадоволителен. Пример за това са ограниченото изпълнение на препоръките на Европейската комисия към отделните държави (виж също раздел 1.6 в глава 1) и неспазването на изискванията на Пакта за стабилност и растеж.

Цялостното прилагане на бюджетните правила и по-ефикасното съгласуване на икономическите политики ще бъдат предпоставки за изграждане на необходимото доверие между държавите членки по пътя към задълбочаване на ИПС. ЕЦБ подчерта значението в средно- и дългосрочен хоризонт на един по-голям колективен суверенитет, например чрез усъвършенствано управление, преминавайки от система от правила към институции[142].

В същото време Европа е изправена и пред предизвикателства извън сферата на икономиката, предимно в областта на миграцията и сигурността. За трайно справяне с тези проблеми е необходима силна икономика. Ето защо завършването на ИПС е важно начинание за изграждането на по-силна Европа. Евросистемата е готова да подпомага това начинание.

Съблюдаване на демократичната отчетност

ЕЦБ е независима институция, която има пълна свобода да използва, когато е необходимо, своите инструменти в рамките на правомощията си. Отчетността е неотменна част на тази независимост и съгласно Договора за функционирането на Европейския съюз ЕЦБ е отговорна преди всичко пред Европейския парламент (ЕП) като орган, състоящ се от избрани представители на гражданите на ЕС.

През 2016 г. председателят на ЕЦБ участва в четири редовни изслушвания на Комисията по икономически и парични въпроси на ЕП.[143] На тези изслушвания членовете на ЕП съсредоточиха вниманието си по-конкретно върху паричната политика на ЕЦБ, политиката във финансовия сектор, програмите за макроикономически реформи и реформирането на икономическото управление на еврозоната (виж графика 36).

Графика 36

Теми, по които са задавани въпроси на редовните изслушвания на Комисията по икономически и парични въпроси

(процент)

Източник: ЕЦБ.

Като мярка за допълнително подобряване на отчетността през 2016 г. в отговор на предложението на ЕП в резолюцията му относно нейния Годишен доклад за 2014 г.[144] ЕЦБ за първи път реши да публикува позицията си по съображенията на ЕП в резолюцията. Преди това тази информация се предоставяше заедно с Годишния доклад само на членовете на ЕП.

Таблица 3

Преглед на изслушванията в Европейския парламент през 2016 г.

Източник: ЕЦБ.

ЕЦБ изпълнява също задълженията си за отчетност, като редовно се отчита и предоставя отговори на писмени въпроси от членове на ЕП. През 2016 г. председателят на ЕЦБ получи писма с такива въпроси, а отговорите им бяха публикувани в уебсайта на ЕЦБ.[145] Повечето питания се отнасяха за изпълнението на нестандартните мерки на ЕЦБ по паричната политика, икономическите прогнози и програмите за макроикономически реформи.

Както и в предишни години, ЕЦБ предоставяше информация за обсъжданията в ЕП и в Съвета на ЕС по законодателни предложения в сферите на своята компетентност. Извън рамката за отчетност други представители на ЕЦБ участваха в публични заседания на Комисията по икономически и парични въпроси при технически обсъждания на въпроси, които влизат в кръга на експертния опит и задачи на ЕЦБ.

ЕЦБ е длъжна също да се отчита за своите действия по банков надзор както пред ЕП, така и пред Съвета на ЕС.[146] По-подробна информация е представена в Годишен доклад на ЕЦБ за надзорните дейности, 2016.

Международни отношения

В сложната международна среда ЕЦБ участваше в дискусии на международни форуми, събираше и предоставяше информация за своята политика, като по този начин укрепваше връзките си с ключови международни партньори. Това беше особено важно в годината, когато паричните власти от цял свят продължиха да подкрепят започналото се икономическо възстановяване.

Г-20

В условията на продължаващо бавно икономическо възстановяване в световен мащаб китайското председателството на Г-20 се съсредоточи върху насърчаването на глобалния растеж и успя да подчертае ролята на структурните реформи като допълнение към фискалната и паричната политика за постигането на тази цел. Освен това председателството на Г-20 разшири обхвата на обсъждането относно движещите сили на растежа, включвайки иновациите и цифровизацията. Г-20 въведе също допълнителни мерки с оглед подобряване на партньорските проверки на структурните реформи в рамките на своята „програма за засилване на структурните реформи“. На фона на засилващите се антиглобалистки настроения Г-20 обърна повече внимание на неравенството и приобщаването и насърчи напредъка за създаване на по-справедлива данъчна среда в световен мащаб, като постави нов акцент върху бенефициарното право на собственост и начина за справяне с несътрудничещи данъчни юрисдикции. Министрите на финансите и управителите на централните банки от Г-20, на чиито заседания присъстваше председателят на ЕЦБ, поеха ангажимент да проведат задълбочени консултации относно валутните пазари и да избягват всякаква форма на протекционизъм в търговията и инвестиционната политика. Поради последните терористични актове се активизираха и усилията за противодействие на финансирането на тероризма. Беше подпомогнато и приключването на работата по основните елементи на рамката за финансово регулиране с акцент върху навременното, пълно и последователно прилагане на договорената програма за реформа на финансовия сектор. На срещата на високо равнище в Ханджоу лидерите на Г‑20 поощриха и напредъка при активното финансиране на екопроекти, а в контекста на обсъжданията на международната финансова архитектура – проучване на по-широкото използване на специалните права на тираж (СПТ), разширяването на членството в Парижкия клуб и популяризирането на ролята на новите и съществуващите международни банки за развитие.

Въпроси на икономическата политика, свързани с МВФ, и международната финансова архитектура

В дискусиите с Международния валутен фонд (МВФ), посветени на неговата политика и по-общо на международната финансова архитектура, ЕЦБ продължи да отстоява общата европейска позиция. От гледна точка на управлението на МВФ в началото на 2016 г. след ратифицирането им от необходимото мнозинство членове на Фонда влязоха в сила мащабните реформи от 2010 г. на квотите и управлението му. Това доведе до преразпределяне на над 6% от квотите към динамично развиващи се икономики с възникващи пазари и развиващи се страни, което по-добре отразява нарастващата им роля в световната икономика. Като част от този пакет от реформи развитите европейски държави поеха ангажимент да намалят с две места общото си представителство в Съвета на Фонда.

Графика 37

Разпределение на квотите на МВФ преди и след реформата от 2010 г.

(млн. СПТ)

Източници: МВФ и собствени изчисления на ЕЦБ.

ЕЦБ подкрепя силен, финансиран на квотен принцип и обезпечен с необходимите средства Международен валутен фонд в центъра на международната парична система, където той допринася съществено за глобалната икономическа и финансова стабилност. С подкрепата на държавите – членки на ЕС, през 2016 г. общият размер на средствата на Фонда от квотите се удвои до 477 млрд. СПТ. Членовете на МВФ, включително редица държави – членки на ЕС, също допринесоха с около 260 млрд. СПТ, за да се осигури непрекъснат достъп на Фонда до двустранни споразумения за заем съгласно усъвършенстваната рамка за управление. Графикът на обсъжданията на Петнайсетия общ преглед на квотите беше променен с цел приключване на прегледа не по-късно от годишните срещи през 2019 г.

Тъй като е извънредно важно кредитната политика на МВФ да продължи да отговаря на нуждите на неговите членове, Фондът направи преглед на адекватността на световната мрежа за финансова сигурност, включително на нейните обхват и достъпност, както и на разходите за предоставяне на инструменти за предотвратяване и разрешаване на кризи.

След кризите в някои държави от еврозоната и свързаните с тях програми на ЕС и МВФ за кредитиране и икономически реформи в тези страни Независимата служба за оценка към МВФ публикува подробен доклад за ролята на Фонда по време на кризите и за участието му в програмите за финансова помощ за Гърция, Ирландия и Португалия. Макар в по-голямата си част докладът да бе посветен на процеса на вземане на решения в МВФ, в него бяха обсъдени и някои икономически въпроси, като например причините за кризата, а също и характерът и адекватността на икономическата политика спрямо условията.

Техническо сътрудничество

ЕЦБ разшири техническото си сътрудничество с централни банки извън Европейския съюз, за да поощрява прилагането на разумни банкови практики и така да допринася за паричната и финансовата стабилност в световен мащаб. Дейностите в областта на сътрудничеството отразяват ролята на ЕЦБ като една от основните централни банки в световната икономика. ЕЦБ продължи да си сътрудничи с централните банки на държавите с възникващи пазари от Г-20 (напр. Индия и Турция) за обмяна на технически опит и най-добри практики. През 2016 г. беше подписан нов меморандум за разбирателство с централната банка на Бразилия като основа за активно сътрудничество по съществени теми от компетентността на централните банки, сред които парична политика, финансова стабилност и банков надзор. Засиленото сътрудничество с международни и регионални организации подпомогна информационната дейност на ЕЦБ в Латинска Америка, Азия и Африка.

Сътрудничеството на ЕЦБ с централните банки на държави с перспективи за присъединяване към Европейския съюз продължи предимно чрез провеждане на поредица от регионални семинари. Конкретните мероприятия бяха посветени на предизвикателствата пред институциите в контекста на присъединяването към ЕС, макро- и микропруденциалния надзор и независимостта на централната банка като ключов фактор за добро икономическо управление. Техническото сътрудничество с централните банки на страните кандидатки и потенциални кандидатки за ЕС се осъществяваше в тясно сътрудничество с НЦБ от ЕС и допълва редовното наблюдение и анализа от страна на ЕЦБ на икономическото развитие и финансовото състояние на тези държави, а също и диалога по политиката на техните централни банки.

Каре 9 Брекзит – последици и прогнози

На 23 юни 2016 г. в Обединеното кралство се проведе референдум за членството на страната в ЕС. Гражданите с мнозинство от 51,9% гласуваха за напускане на Европейския съюз. Съгласно член 50 от Договора за Европейския съюз официалното уведомление на Обединеното кралство до Европейския съвет относно намерението на страната да се оттегли от ЕС ще задейства процеса на преговори по споразумението за оттегляне между Европейския съюз и Обединеното кралство. В момента съществува голяма неяснота относно бъдещите икономически отношения на Обединеното кралство с ЕС.[147]

Периодът непосредствено след референдума се характеризираше със засилване на несигурността, краткотрайни периоди на колебания и рязко поевтиняване на британската лира. Еврозоната понесе с обнадеждаваща устойчивост пристъпите на несигурност и колебания благодарение на подготвеността на централните банки и надзорните органи (включително защитни механизми за ликвидността на централните банки и ангажименти на надзора спрямо банките относно ликвидността, финансирането и операционните рискове) и усъвършенстваната регулаторна рамка.[148] Макар при високите равнища на свръхликвидност да е малко вероятно ЕЦБ да прибегне до извънредни мерки, беше гарантирано, както е упоменато в прессъобщението от 24 юни 2016 г., че ако е необходимо, допълнителна ликвидност може да се предостави, включително посредством постоянни суапови споразумения с Bank of England. Освен това банковият надзор на ЕЦБ още преди референдума беше в тесни връзки с изложените на най-голям риск банки, за да се увери, че те внимателно следят рисковете и се готвят за възможните резултати от референдума.

В перспектива е трудно да се предвидят точните икономически последици от резултата на референдума. Те ще зависят най-вече от времетраенето, напредъка и окончателния резултат от предстоящите преговори между Европейския съюз и Обединеното кралство. Ефектът на резултата от референдума върху икономическите прогнози за еврозоната е анализиран в Макроикономически прогнози на експертите на ЕЦБ за еврозоната от септември 2016 г. и в каре на „Икономически бюлетин“ на ЕЦБ, които в краткосрочен хоризонт откриват само ограничено влияние върху икономическата активност в еврозоната. Освен това в ноемврийския брой на Financial Stability Review на ЕЦБ са разгледани свързаните с резултата от референдума аспекти на финансовата стабилност. В публикацията се посочва, че повечето пазарни сегменти, засегнати от наблюдаваната след референдума турбулентност, бързо са възстановили по-голямата част от загубите си.

По различни поводи, например на 26 септември 2016 г. и 28 ноември 2016 г., председателят на ЕЦБ разясни оценката на Банката за възможните последици от Брекзит и пред Европейския парламент. В тези случаи ЕЦБ изтъкна изгодите за еврозоната и Обединеното кралство от единния пазар. Независимо каква форма ще добият отношенията между Европейския съюз и Обединеното кралство, задължително трябва да се съхранят целостта на единния пазар и хомогенността на правилата и тяхното прилагане. На неофициалната си среща в Братислава през септември държавните и правителствените ръководители на останалите 27 държави – членки на ЕС, за първи път след очакваното оттегляне на Обединеното кралство обсъдиха общото си бъдеще. За да отговорят на днешните опасения на гражданите, те договориха пътна карта за справяне с общите предизвикателства, свързани с миграцията, тероризма и икономическата и социалната несигурност. ЕЦБ нееднократно подчерта, че за да може Европа да увеличи капацитета си в тези области, европейският проект се нуждае от по-здрави икономически основи.

Връзки с обществеността

Разясняване на паричната политика на ЕЦБ сред европейските граждани

Откритите и прозрачни комуникации спомагат за ефикасността на политиката на централната банка. Те позволяват на Банката да държи в течение обществеността и финансовите пазари за своите цели и задачи, да обяснява причините за своите действия и така да насочва техните очаквания. ЕЦБ има дългогодишна традиция на открита комуникационна политика, която продължи да усъвършенства и през 2016 г., в това число развивайки още повече своите информационно-разяснителни дейности и цифрова комуникация.

Информационно-разяснителни дейности

През 2016 г. ЕЦБ доразви своите инициативи, за да достигне до широката общественост и да подобри разбирането за своята политика и решения, като по този начин изгради по-голямо доверие сред гражданите на еврозоната.

ЕЦБ посрещна 522 групи посетители във Франкфурт, като прие над 15 000 външни посетители от 35 държави. На посетителите бяха предложени общи, както и специализирани презентации, предоставящи възможност за контакт с експерти на ЕЦБ. В организирани обиколки посетителите имаха възможност да разгледат също новата сграда на Банката, нейната изложба за еврото и художествената експозиция. През юли 2016 г. ЕЦБ започна да отваря врати и за местната общественост – през първата събота на всеки месец, привличайки през втората половина на годината над 3000 посетители.

С цел разясняване на своите задачи пред младите граждани на еврозоната ЕЦБ за шести път връчи наградите си в ученическото състезание „Евро поколение“. Състезанието е основният канал на Банката за взаимодействие с учениците на възраст между 16 и 19 години и с техните учители и има за цел те да научат повече за паричната политика и ЕЦБ. Учениците участват в ролеви игри, при които вземат решения по паричната политика въз основа на своята преценка за състоянието на икономиката и паричната система в еврозоната.

ЕЦБ посвети своето внимание и на по-малките. На 3 октомври 2016 г. 230 деца на възраст между осем и десет години заедно със семействата си бяха посрещнати в Банката за втория ден на отворените врати на популярното германско телевизионно предаване за деца Die Sendung mit der Maus. Програмата включваше организирани обиколки на сградата, презентации, семинари за ролята и функциите на ЕЦБ и за евробанкнотите и евромонетите, образователни игри и няколко изложби.

Информационно-разяснителни мероприятия бяха проведени и извън Франкфурт. Например ЕЦБ заедно с Banc Ceannais na hÉireann/ Central Bank of Ireland участва в най-голямото в Европа селскостопанско търговско изложение на открито – ирландското National Ploughing Championships 2016.

Засилена цифровизация

ЕЦБ задълбочи работата си в областта на цифровите комуникации с цел да се адаптира към актуалните потребителски навици за достъп до новини.

По отношение на съдържанието ЕЦБ положи допълнителни усилия, за да стане по-достъпна за широката общественост, като направи своите решения по-разбираеми, използвайки разбираем език и канали за цифрова комуникация, за да обясни някои иначе твърде технически понятия. Пример за това е т.нар. ключова информация в уебсайта на ЕЦБ, преведена на много езици на ЕС. По-активното използване на инфографики също е поставено в центъра на вниманието заедно с цифровизацията.

От техническа гледна точка Банката допълнително модернизира своите уебсайтове. Интернет страниците на ЕЦБ и на Европейския съвет за системен риск вече са напълно адаптивни, което гарантира, че уебстраници и важни публикации се виждат оптимално независимо от устройството, избрано от читателите. Освен това ЕЦБ отговори на увеличеното търсене на висококачествено интернет предаване на различни събития.

Присъствието на Банката в социалните мрежи продължи да се засилва. Профилът в „Туитър“ на ЕЦБ вече има над 360 000 последователи и се използва за привличане на вниманието към публикации и ключови послания в изказванията. През декември 2016 г. ЕЦБ проведе своя първи дебат на живо в „Туитър“, по време на който Беноа Кьоре отговаряше на въпроси, зададени от широката общественост под хаштага #askECB, което даде възможност за пряко общуване в реално време. В допълнение ЕЦБ използва „Ютюб“ за поместване на видеоматериали и „Фликър“ за фотографии. Банката поддържа и профил в „Линкдин“, за който са абонирани към 43 000 души.

Приложения

Институционална рамка

Органи за вземане на решения и административно управление на ЕЦБ

Евросистемата и Европейската система на централните банки (ЕСЦБ) се ръководят от органите за вземане на решения на ЕЦБ – Управителния съвет и Изпълнителния съвет. Генералният съвет е създаден като трети орган за вземане на решения на ЕЦБ и ще съществува, докато има държави – членки на ЕС, които не са приели еврото. Функционирането на органите за вземане на решения е определено в Договора за функционирането на Европейския съюз, в Устава на ЕСЦБ и в съответните процедурни правилници[149]. Процесът на вземане на решения в Евросистемата и в ЕСЦБ е централизиран. Въпреки това обаче ЕЦБ и националните централни банки от еврозоната съвместно допринасят в стратегически и оперативен план за постигането на общите цели на Евросистемата, съблюдавайки принципа на децентрализация съгласно Устава на ЕСЦБ.

В контекста на отговорностите на ЕЦБ, свързани с банковия надзор, Управителният съвет приема правни актове, създаващи общата рамка, съгласно която се приемат надзорни решения, и в съответствие с процедурата при липса на възражения одобрява проектите на надзорни решения, подготвени от Надзорния съвет.[150] По-подробна информация относно надзорната функция на ЕЦБ се съдържа в Годишен доклад на ЕЦБ за надзорната дейност, 2016.

Управителен съвет

Управителният съвет на ЕЦБ е главният орган за вземане на решения на ЕЦБ. Той включва членовете на Изпълнителния съвет на ЕЦБ и управителите на НЦБ на държавите от еврозоната. Членовете на Управителния съвет упражняват правото си на глас по специална ротационна система, която е достъпна в уебсайта на ЕЦБ.

Обикновено Управителният съвет заседава на всеки две седмици в сградата на ЕЦБ във Франкфурт на Майн, Германия. През 2016 г. са проведени общо 23 такива заседания. Заседания, посветени на паричната политика, се провеждат на всеки шест седмици. Извлечения от тези заседания по паричната политика обикновено се публикуват четири седмици по-късно. На заседанията си, които не са посветени на паричната политика, Управителният съвет обсъжда главно въпроси, засягащи други задачи и отговорности на ЕЦБ и Евросистемата. За да се гарантира обособяването на паричната политика на ЕЦБ и другите ѝ задачи от нейните отговорности по надзора, Управителният съвет провежда отделни заседания, посветени на надзорни въпроси.

Управителният съвет може също да взема решения посредством писмена процедура. През 2016 г. такава писмена процедура е била използвана в 1400 случая, над 1000 от които са били съгласно процедурата при липса на възражения.

Управителен съвет

Марио Драги – председател на ЕЦБ

Витор Констанцио – заместник-председател на ЕЦБ

Ардо Хансон – управител на Eesti Pank

Беноа Кьоре – член на Изпълнителния съвет на ЕЦБ

Бощян Язбец – управител на Banka Slovenije

Витас Василаускас – председател на Съвета на Lietuvos bankas

Гастон Райнеш – управител на Banque centrale du Luxembourg

Евалд Новотни – управител на Oesterreichische Nationalbank

Ерки Лийканен – управител на Suomen Pankki – Finlands Bank

Забине Лаутеншлегер – член на Изпълнителния съвет на ЕЦБ

Ив Мерш – член на Изпълнителния съвет на ЕЦБ

Йенс Вайдман – президент на Deutsche Bundesbank

Илмар Римшевич – управител на Latvijas Banka

Иняцио Виско – управител на Banca d’Italia

Йозеф Макух – управител на Národná banka Slovenska

Йосеф Боничи – управител на Bank Ċentrali ta’ Malta/ Central Bank of Malta (до 30 юни 2016 г.)

Карлуш Коща – управител на Banco de Portugal

Клаас Кнот – президент на De Nederlandsche Bank

Луис М. Линде – управител на Banco de España

Марио Вела – управител на Bank Ċentrali ta’ Malta/ Central Bank of Malta (от 1 юли 2016 г.)

Петер Прат – член на Изпълнителния съвет на ЕЦБ

Филип Р. Лейн – управител на Banc Ceannais na hÉireann/ Central Bank of Ireland

Франсоа Вилроа дьо Гало – управител на Banque de France

Христала Йоркадзи – управител на Central Bank of Cyprus

Ян Сметс – управител на Nationale Bank van België/ Banque Nationale de Belgique

Янис Стурнарас – управител на Bank of Greece

На преден план (от ляво на дясно): Янис Стурнарас, Карлуш Коща, Евалд Новотни, Витор Констанцио, Марио Драги, Забине Лаутеншлегер, Беноа Кьоре, Христала Йоркадзи, Филип Р. Лейн, Ив Мерш

В средата (от ляво на дясно): Илмар Римшевич, Франсоа Вилроа дьо Гало, Йенс Вайдман, Ерки Лийканен, Йозеф Макух, Иняцио Виско

На заден план (от ляво на дясно): Гастон Райнеш, Бощян Язбец, Ардо Хансон, Клаас Кнот, Ян Сметс, Петер Прат, Витас Василаускас

Забележка: Луис М. Линде и Марио Вела не са присъствали при заснемането на фотографията.

Изпълнителен съвет

Изпълнителният съвет включва председателя и заместник-председателя на ЕЦБ и още четирима други членове, избрани от Европейския съвет с квалифицирано мнозинство след консултации с Европейския парламент и с ЕЦБ. Изпълнителният съвет отговаря за подготовката на заседанията на Управителния съвет, за прилагането на паричната политика в еврозоната в съответствие с установените насоки и приетите от Управителния съвет решения и ръководи текущата дейност на ЕЦБ.

Изпълнителен съвет

Марио Драги – председател на ЕЦБ

Витор Констанцио – заместник-председател на ЕЦБ

Беноа Кьоре – член на Изпълнителния съвет на ЕЦБ

Забине Лаутеншлегер – член на Изпълнителния съвет на ЕЦБ

Ив Мерш – член на Изпълнителния съвет на ЕЦБ

Петер Прат – член на Изпълнителния съвет на ЕЦБ

На преден план (от ляво на дясно): Забине Лаутеншлегер, Марио Драги, Витор Констанцио

На заден план (от ляво на дясно): Ив Мерш, Петер Прат, Беноа Кьоре

Генерален съвет

Генералният съвет се състои от председателя и заместник-председателя на ЕЦБ и от управителите на НЦБ на всички 28 държави – членки на ЕС. Наред с другото, Генералният съвет допринася за консултативната дейност на ЕЦБ, за събирането на статистическа информация, установяването на необходимите правила за стандартизиране на отчетността и докладването на операциите, осъществявани от НЦБ, за приемането на мерки, свързани с определянето на алгоритъма за записване на капитала на ЕЦБ, различни от залегналите в Договора, и за формулирането на условията за наемане на работа на персонала на ЕЦБ.

Генерален съвет

Марио Драги – председател на ЕЦБ

Витор Констанцио – заместник-председател на ЕЦБ

Адам Глапински – президент на Narodowy Bank Polski (от 21 юни 2016 г.)

Ардо Хансон – управител на Eesti Pank

Борис Вуйчич – управител на Hrvatska narodna banka

Бощян Язбец – управител на Banka Slovenije

Витас Василаускас – председател на Съвета на Lietuvos bankas

Гастон Райнеш – управител на Banque centrale du Luxembourg

Димитър Радев – управител на Българската народна банка

Дьорд Матолчи – управител на Magyar Nemzeti Bank

Евалд Новотни – управител на Oesterreichische Nationalbank

Ерки Лийканен – управител на Suomen Pankki – Finlands Bank

Йенс Вайдман – президент на Deutsche Bundesbank

Илмар Римшевич – управител на Latvijas Banka

Иняцио Виско – управител на Banca d’Italia

Йозеф Макух – управител на Národná banka Slovenska

Йосеф Боничи – управител на Bank Ċentrali ta’ Malta/ Central Bank of Malta (до 30 юни 2016 г.)

Иржи Руснок – управител на Česká národní banka (от 1 юли 2016 г.)

Карлуш Коща – управител на Banco de Portugal

Клаас Кнот – президент на De Nederlandsche Bank

Ларс Роде – управител на Danmarks Nationalbank

Луис М. Линде – управител на Banco de España

Марек Белка – президент на Narodowy Bank Polski (до 20 юни 2016 г.)

Марио Вела – управител на Bank Ċentrali ta’ Malta/ Central Bank of Malta (от 1 юли 2016 г.)

Марк Карни – управител на Bank of England

Мирослав Сингер – управител на Česká národní banka (до 30 юни 2016 г.)

Мугур Константин Изареску – управител на Banca Naţională a României

Стефан Ингвес – управител на Sveriges riksbank

Филип Р. Лейн – управител на Banc Ceannais na hÉireann/ Central Bank of Ireland

Франсоа Вилроа дьо Гало – управител на Banque de France

Христала Йоркадзи – управител на Central Bank of Cyprus

Ян Сметс – управител на Nationale Bank van België/ Banque Nationale de Belgique

Янис Стурнарас – управител на Bank of Greece

На преден план (от ляво на дясно): Янис Стурнарас, Карлуш Коща, Евалд Новотни, Витор Констанцио, Марио Драги, Марк Карни, Христала Йоркадзи, Филип Р. Лейн

В средата (от ляво на дясно): Илмар Римшевич, Франсоа Вилроа дьо Гало, Йенс Вайдман, Ерки Лийканен, Иняцио Виско

На заден план (от ляво на дясно): Гастон Райнеш, Бощян Язбец, Ларс Роде, Ардо Хансон, Клаас Кнот, Ян Сметс, Йозеф Макух, Витас Василаускас, Димитър Радев

Забележка: Адам Глапински, Стефан Ингвес, Мугур Константин Изареску, Луис М. Линде, Дьорд Матолчи, Иржи Руснок, Борис Вуйчич и Марио Вела не са присъствали при заснемането на фотографията.

Административно управление

Освен органите за вземане на решения административната структура на ЕЦБ включва два комитета на високо равнище – Комитета за одит и Комитета по етика, – както и редица други нива на външен и вътрешен контрол. Тя се допълва от Етичната рамка, от решение на ЕЦБ[151], в което са залегнали редът и условията при разследвания за борба с измамите, и от правилата относно обществения достъп до документи на ЕЦБ. Със създаването на Единния надзорен механизъм (ЕНМ) въпросите на административното управление придобиха за ЕЦБ още по-голямо значение.

Комитет за одит

Комитетът за одит на ЕЦБ подпомага Управителния съвет, като предоставя консултации и становища относно: 1) пълнотата на финансовата информация; 2) надзора върху вътрешните механизми за контрол; 3) съблюдаването на приложимите закони, подзаконови актове и кодекси на поведение; и 4) изпълнението на одитните функции. Информация за мандата му е поместена в уебсайта на ЕЦБ. Комитетът за одит е председателстван от Ерки Лийканен и през 2016 г. включваше още четирима членове: Витор Констанцио, Йосеф Боничи[152], Патрик Хонахън и Евалд Новотни.

Комитет по етика

За да гарантира адекватното и съгласувано прилагане на различните кодекси за поведение на органите, участващи в процесите на вземане на решения в ЕЦБ, Комитетът по етика предоставя на членовете на Управителния съвет, Изпълнителния съвет и Надзорния съвет консултации и насоки по етични въпроси. Информация за мандата му е поместена в уебсайта на ЕЦБ. Комитетът по етика е председателстван от Жан-Клод Трише и включва още двама външни членове: Патрик Хонахън[153] и Клаус Либшер.

Външни и вътрешни механизми за контрол

Нива на външен контрол

Уставът на ЕСЦБ предвижда две нива на външен контрол, а именно външен одитор, назначаван на ротационен принцип за петгодишен период, за да извършва одит на годишните финансови отчети на ЕЦБ, и Европейската сметна палата, която проверява оперативната ефективност на управлението на ЕЦБ.

Нива на вътрешен контрол

В ЕЦБ е въведен тристепенен модел на вътрешен контрол, който се състои от: 1) контрол на управленско равнище, 2) различни функции за надзор върху рисковете и спазването на изискванията, и 3) независима одиторска проверка.

Системата за вътрешен контрол на ЕЦБ е изградена въз основа на функционален подход, при който всяко структурно звено (секция, отдел, дирекция или генерална дирекция) носи главната отговорност за управлението на поеманите от него рискове, както и за осигуряването на ефикасност и ефективност на своите действия.

Надзорните функции включват също механизми за наблюдение и ефикасни процеси за постигане на адекватен контрол върху финансовите и операционните рискове, както и върху репутационните и свързаните с бизнес практиките рискове. Тези контролни функции от второ ниво се изпълняват от вътрешни звена на ЕЦБ (за бюджета и вътрешния контрол, за управление на операционния и финансовия риск, за контрол върху качеството на банковия надзор или за спазването на изискванията), и/или – където е подходящо – от комитетите на Евросистемата/ЕСЦБ (например Комитета за организационно развитие, Комитета за управление на риска и Бюджетния комитет).

В допълнение и независимо от системата за вътрешен контрол и наблюдение на риска в ЕЦБ задачите по одита се изпълняват от звеното за вътрешен одит на ЕЦБ под прякото ръководство на Изпълнителния съвет и в съответствие с Правилника за одит на ЕЦБ. Дейността на вътрешния одит на ЕЦБ е съобразена с Международните стандарти за професионална практика по вътрешен одит на Института на вътрешните одитори. Освен това Комитетът на вътрешните одитори, който се състои от експерти по вътрешен одит от ЕЦБ, НЦБ и компетентните национални органи, спомага за постигане целите на Евросистемата/ЕСЦБ и ЕНМ.

Етична рамка на ЕЦБ

Етичната рамка на ЕЦБ се състои от Кодекса за поведение на членовете на Управителния съвет, Допълнителния кодекс за етичните критерии за членовете на Изпълнителния съвет, Кодекса за поведение на членовете на Надзорния съвет и Правилата за персонала на ЕЦБ. Етичната рамка установява етични норми и ръководни принципи, които да осигурят най-високи нива на почтеност, компетентност, ефективност и прозрачност при изпълнението на задачите на ЕЦБ. Наред с другото, тя включва подробни разпоредби, регулиращи избягването и справянето с потенциален конфликт на интереси; ограничения, задължения за деклариране и схема за наблюдение във връзка с частните финансови сделки; правила за сроковете за постъпване на нова работа; и подробни правила, засягащи външната дейност и отношенията с външни лица.

Мерки за борба с измамите и с изпирането на пари

През 1999 г. Европейският парламент и Съветът на ЕС приеха регламент[154], който наред с другото дава възможност на Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ) да провежда вътрешно разследване при съмнение за измама в институциите, органите, службите и агенциите на ЕС. През 2004 г. Управителният съвет одобри, а през 2016 г. ревизира правната рамка, уреждаща реда и условията за разследвания в ЕЦБ от ОЛАФ във връзка с предотвратяването на измами, корупция и всякакви други незаконни дейности.[155] Освен това през 2007 г. ЕЦБ създаде свои вътрешни планове за борба срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма. Рамката на ЕЦБ за борба срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма се допълва от вътрешна система за деклариране, като по този начин се гарантира, че цялата необходима информация системно се събира и своевременно се предоставя на Изпълнителния съвет.

Достъп до документи на ЕЦБ

Решението на ЕЦБ за публичен достъп до нейни документи[156] съответства на целите и стандартите, прилагани от други институции и органи на ЕС по отношение на достъпа на обществеността до техни документи. То засилва прозрачността, като същевременно е съобразено с независимостта на ЕЦБ и на НЦБ и гарантира поверителността по отделни въпроси, специфични за изпълнението на задачите на ЕЦБ. Вследствие на новите отговорности на ЕЦБ в сферата на банковия надзор броят и сложността на исканията от страна на граждани и национални органи за достъп до документите ѝ нараснаха значително.

Като част от ангажимента ѝ за прозрачност и отчетност през февруари 2016 г. ЕЦБ взе решение да се публикува след изтичане на период от 3 месеца графикът на срещите на всеки член на Изпълнителния съвет и на председателя на Надзорния съвет.

Служба за съответствие и управление

Отчитаща се пряко на председателя на ЕЦБ, Службата за съответствие и управление подпомага Изпълнителния съвет в запазване на интегритета и репутацията на ЕЦБ, насърчава спазването на етични стандарти на поведение и укрепва отчетността и прозрачността в работата на ЕЦБ. С цел подобряване на общата съгласуваност и ефикасност на рамката за административно управление на ЕЦБ Службата съдейства и на секретариата на Комитета за одит и на Комитета по етика на ЕЦБ и функционира като звено за връзка с европейския омбудсман и ОЛАФ.

Комитети на Евросистемата/ЕСЦБ

Комитетите на Евросистемата/ЕСЦБ продължиха да играят съществена роля, като подпомагаха органите за вземане на решения на ЕЦБ при изпълнението на техните задачи. По искане на Управителния съвет и на Изпълнителния съвет комитетите представяха експертни становища в сферите на своята компетентност и подпомагаха процеса на вземане на решения. Членството в комитетите обикновено е ограничено до представители на националните централни банки от Евросистемата. Независимо от това националните централни банки на държавите членки, които още не са приели еврото, участват в заседания на комитетите при обсъждане на въпроси, влизащи в сферата на компетентност на Генералния съвет. Освен това някои комитети заседават и в състава на ЕНМ (т.е. по един член от централната банка и от компетентния национален орган на всяка участваща държава членка), когато съдействат на ЕЦБ по въпроси на политиката, свързани с пруденциалния надзор върху кредитни институции. При целесъобразност представители на други компетентни органи също може да бъдат канени на заседания на комитетите.

Комитети на Евросистемата/ЕСЦБ, Бюджетен комитет, Конференция

за човешките ресурси и техните председатели (към 1 януари 2017 г.)

Функционират и два допълнителни комитета. Бюджетният комитет помага на Управителния съвет по въпроси, свързани с бюджета на ЕЦБ. Конференцията за човешките ресурси е форум за обмяна на опит, експертни становища и информация между централните банки от Евросистемата/ЕСЦБ в сферата на управлението на човешките ресурси.

Организационно развитие и управление на човешките ресурси

ОРГАНИЗАЦИОННА СТРУКТУРА НА ЕЦБ (към 1 януари 2017 г.)

Управление на човешките ресурси в ЕЦБ

През януари 2016 г. бе назначен главен директор по услугите. Тази нова длъжност бе създадена с цел по-нататъшно усъвършенстване на оперативните и аналитичните функции, повишаване на организационната ефективност и още по-голямо улесняване на взаимодействието и насочеността на спомагателните дейности към нуждите на ЕЦБ като цяло. Освен това главният директор по услугите, в чиято сфера на компетентност попадат административната и информационните системи, си поставя като първостепенна задача развитието на един цялостен процес на стратегическо планиране чрез по-нататъшно засилване на взаимодействието между ръководените от него функционални направления и всички други структурни звена.

Създаването през април 2016 г. на ново структурно звено, отговарящо за всички финансови въпроси, даде възможност на преструктурираната дейност по човешките ресурси да се фокусира върху предоставянето на висококачествени услуги на персонала, така че служителите на ЕЦБ да могат да развиват потенциала си в рамките на една модерна и динамична организационна структура. Приоритети са привличането и задържането на способни служители и управлението на трудовия процес. Освен това отделът на ЕЦБ за социални услуги поставя специално ударение върху осигуряване здравето и благосъстоянието на персонала на ЕЦБ.

С цел по-добро управление на социалните нужди на служителите през 2016 г. бяха поставени основите на стратегическата дейност по бизнес партньорство, както и на отразяването на професионалните изисквания в разчетите за политиката по човешките ресурси.

Повишаването на възможностите на Банката да управлява кадровия потенциал, да развива ръководни умения и през призмата на професионалната етика и дългосрочната устойчивост на организацията да насърчава самоусъвършенстването също бяха сред основните приоритети за човешките ресурси на ЕЦБ през 2016 г. Специално ударение беше поставено върху разработването на Програма за изграждане на ръководни умения, която ще бъде изпълнявана постепенно през 2017 г. и 2018 г., върху провеждането на програма за укрепване на здравето и върху подпомагането на задължителното обучение по етични въпроси, организирано от наскоро създадената Служба за съответствие и управление.

В допълнение редица инициативи в областта на човешките ресурси бяха насочени към укрепване на дейността на европейския банков надзор. Те включваха по-нататъшно стратегическо развитие на програма за обучение по надзор със системен обхват в рамките на Единния надзорен механизъм (посетена от над 1900 участници), организирането на 28 мероприятия за формиране на умения за екипна работа с цел засилване на взаимодействието между държавите в съвместните надзорни екипи и успешното интегриране на първата група от 33 млади специалисти, избрани за стажантската програма за обучение по европейски банков надзор, които успешно завършиха своите въвеждащи курсове на обучение и бяха назначени в компетентните национални органи.

През 2016 г. ЕЦБ продължи своята работа за насърчаване на равнопоставеността между половете, особено при ръководните длъжности. Постигайки в края на 2016 г. дял от 27% на жените на ръководни позиции и 18% на жените във висшето ръководство, сега ЕЦБ се стреми да достигне междинната и крайната си цел за равнопоставеност, набелязани съответно за 2017 г. и 2019 г. (виж фигура 3). От въвеждането през юни 2013 г. на квотите за жени успоредно с предначертания за целта план за действие темата за равнопоставеността между половете е приоритетна за ЕЦБ, тъй като организацията си е поставила задачата да открива, развива и насърчава способностите на жените. Освен това през 2016 г. ЕЦБ приложи по-нататъшни мерки за постигане на равнопоставеност, включващи гаранти на високо равнище – члена на Изпълнителния съвет (ИС) Беноа Кьоре и главния директор по услугите (ГДУ), предназначения за студенти ден на отворените врати за способностите на жените и създаването на Мрежа на ЕСЦБ и ЕНМ за равнопоставеност.

Фигура 3

Равнопоставеност по полов признак в ЕЦБ – цели и равнища (данни към 31 декември 2016 г.)

Източник: ЕЦБ.

ЕЦБ се ангажира да насърчава не само равнопоставеността между половете, а и многообразието във всички негови аспекти, за да формира интегрираща култура на работа, изградена на основата на поделената отговорност между инициаторите, посланиците на равенството в ЕЦБ, генерална дирекция „Човешки ресурси“, по-широката управленска общност и съществуващите мрежи за равнопоставеност, като Мрежата на жените, Мрежата на сексуалните малцинства и Групата на ЕЦБ за етика и култура.

На 31 декември 2016 г. ЕЦБ разполага с 2898,5 щатни бройки за работа на пълен работен ден спрямо 2650 щатни бройки в края на 2015 г. Действителният брой служители (приравнен към работни места на пълен работен ден) по трудови договори с ЕЦБ е 3171 (при 2871 на 31 декември 2015 г.).[157] През 2016 г. на срочни трудови договори (за ограничен период или подлежащи на преоформяне в безсрочни) бяха назначени общо 208 служители. Освен това бяха сключени 304 договора за краткосрочни назначения, а редица договори по заместване на служители, отсъстващи за по-малко от година, бяха продължени. През 2016 г. ЕЦБ продължи да предлага краткосрочни договори за период до 36 месеца на служители от НЦБ и международни организации. На 31 декември 2016 г. 250 служители от НЦБ и международни организации заемаха различни длъжности в ЕЦБ (с 11% повече спрямо края на 2015 г.). През септември 2016 г. ЕЦБ прие 14 участници в своята единайсета поред Квалификационна програма, като на 31 декември 2016 г. в Банката са работили 320 стажанти (със 17% повече, отколкото през 2015 г.). ЕЦБ присъди и пет стипендии по Изследователската стипендиантска програма „Вим Дуйзенберг“, в която участват изявени икономисти, както и шест стипендии за млади изследователи по линия на Стипендиантската програма „Ламфалуси“.

Макар че организацията слабо се разрасна, през 2016 г. 56 служители със срочни или постоянни трудови договори напуснаха ЕЦБ поради оставка или пенсиониране (при 53 през 2015 г.), а през годината изтече срокът и на 317 договора за краткосрочно назначение.

Годишен отчет за 2016 г.

https://www.ecb.europa.eu/pub/pdf/annrep/ar2016annualaccounts_bg.pdf

Консолидиран баланс на Евросистемата към 31 декември 2016 г.

https://www.ecb.europa.eu/pub/pdf/other/eurosystembalancesheet2016.bg.pdf

Статистически раздел (публикува се само на английски език)

https://www.ecb.europa.eu/pub/pdf/annrep/ar2016/EN_AR16_STATISTICAL_ANNEX.pdf

Съкращения

Държави

AT

Австрия

BE

Белгия

BG

България

DE

Германия

GR

Гърция

DK

Дания

EE

Естония

IE

Ирландия

ES

Испания

IT

Италия

CY

Кипър

LV

Латвия

LT

Литва

LU

Люксембург

MT

Малта

NL

Нидерландия

UK

Обединено кралство

PL

Полша

PT

Португалия

RO

Румъния

US

САЩ

SK

Словакия

SI

Словения

HU

Унгария

FI

Финландия

FR

Франция

HR

Хърватия

CZ

Чехия

SE

Швеция

В съответствие с практиката в ЕС държавите – членки на ЕС, са подредени в този доклад според азбучния ред на техните имена, изписани на националните им езици.

Други

б.т.

базисна точка

БВП

брутен вътрешен продукт

БКБН

Базелски комитет за банков надзор

БМР

Банка за международни разплащания

ВМ

Валутен механизъм

ГД ECFIN

Генерална дирекция „Икономически и финансови въпроси“, Европейска комисия

ГСЗБ

големи системно значими банки

ДСЗИ

други системно значими институции

ДСКУ

Договор за стабилност, координация и управление в Икономическия и паричен съюз

ЕБО

Европейски банков орган

ЕВК

ефективен валутен курс

ЕК

Европейска комисия

ЕМС

Европейски механизъм за стабилност

ЕНМ

Единен надзорен механизъм

ЕП

Европейски парламент

ЕПИ

Европейски паричен институт

ЕС

Европейски съюз

ЕСС 95

Европейска система от сметки ’95

ЕССР

Европейски съвет за системен риск

ЕСЦБ

Европейска система на централните банки

ЕЦБ

Европейска централна банка

ИПС

Икономически и паричен съюз

ИПЦ

индекс на потребителските цени

КНО

компетентен национален орган

МВФ

Международен валутен фонд

МОТ

Международна организация на труда

МСП

малки и средни предприятия

НПФИ

непарични финансови институции

НФП

нефинансови предприятия

НЦБ

национални централни банки

ОИСР

Организация за икономическо сътрудничество и развитие

ПМД

процедура при макроикономически дисбаланси

ПНПО

Процес на надзорен преглед и оценка

ППД

процедура при прекомерен дефицит

пр.п.

процентен пункт

ПСР

Пакт за стабилност и растеж

ПФИ

парично-финансова институция

СФС

Съвет за финансова стабилност

ХИПЦ

хармонизиран индекс на потребителските цени

ЦОДР

целева операция по дългосрочно рефинансиране

евро

Знаци и съкращения, използвани в таблиците

“-” данни не съществуват/данните са неприложими

“.” данни все още не са налични

© Европейска централна банка, 2017 г.

Пощенски адрес 60640 Frankfurt am Main, Germany

Телефон +49 69 1344 0

Уебсайт www.ecb.europa.eu

Всички права запазени. Разрешава се възпроизвеждането с образователна и нетърговска цел при изрично позоваване на източника.

Данните, съдържащи се в този доклад, са към 10 февруари 2017 г., а данните в Статистическия раздел – към 15 март 2017 г.

Снимки Андреас Бьотхер

Луис Фелипе Торего

Андреас Варнхорн

ISSN 1830-6039 (html) DOI 10.2866/348230 (html)

ISSN 1830-6039 (pdf) DOI 10.2866/40083 (pdf)

ISBN 978-92-899-2657-7 (html) Каталожeн номер (ЕС) QB-AA-17-001-BG-Q (html)

ISBN 978-92-899-2663-8 (pdf) Каталожeн номер (ЕС) QB-AA-17-001-BG-N (pdf)

  1. За повече информация виж уебсайта на US Energy Information Administration.
  2. Виж също карето “Economic developments in the aftermath of the UK referendum on EU membership”, Economic Bulletin, № 7, ECB, 2016.
  3. За повече информация относно облекчаването на условията за кредитиране на банките виж също глава 1, раздел 1.5, където се разглеждат резултатите от проучването на банковото кредитиране в еврозоната.
  4. Виж Euro area bank lending survey, ECB, октомври 2016.
  5. Установено е, че нестандартните мерки по паричната политика имат ограничено влияние върху рентабилността на банките; виж Financial Stability Review, ECB, ноември 2016, каре 4.
  6. Виж Macroprudential policy issues arising from low interest rates and structural changes in the EU financial system, European Systemic Risk Board, ноември 2016.
  7. Виж Kok, C., H. Mirza, C. Móré and C. Pancaro, “Adapting bank business models: financial stability implications of greater reliance on fee and commission income”, Special Feature C, Financial Stability Review, ECB, ноември 2016.
  8. Виж Financial Stability Review, ECB, ноември 2016, раздел 3.
  9. Виж Jappelli, T. and L. Pistaferri, “Fiscal policy and MPC heterogeneity”, American Economic Journal: Macroeconomics, Vol. 6, № 4, 2014, с. 107–136.
  10. Заключението, че сегашното възстановяване се дължи предимно на потреблението, не зависи от начина, по който се определя ролята на потреблението в процеса на възстановяване. Един от измерителите за определянето ѝ използва приноса на потреблението за общия растеж на БВП; друг измерител сравнява темпа на нарастване на потреблението с този на растежа на БВП. В карето се използва първият измерител, така че по-силната цикличност на инвестициите (т.е. по-висок растеж във фазите на възстановяване) да не замъгли анализа.
  11. Докато тримесечният прираст на заетостта има силно положителна автокорелация (т.е. е устойчив), автокорелацията на тримесечния растеж на заплатите е твърде слаба. Годишният растеж на безработицата също и донякъде по-устойчив, отколкото този на заплатите.
  12. Campbell, J. and A. Deaton. “Why is consumption so smooth?”, Review of Economic Studies, Vol. 56, 1989, с. 357–373.
  13. За повече данни виж например Jappelli, T. and L. Pistaferri. “Fiscal policy and MPC heterogeneity”, American Economic Journal: Macroeconomics, Vol. 6, № 4, 2014, с. 107–136; Casado, J.M. and J. A. Cuenca. “La recuperación del consumo en la UEM”, Boletín Económico, Banco de España, ноември 2015; Annual Report 2015, Banco de España.
  14. Виж карето “Oil prices and euro area consumer energy prices”, Economic Bulletin, № 2, ECB, 2016.
  15. Виж карето “Recent wage trends in the euro area”, Economic Bulletin, № 3, ECB, 2016.
  16. Виж карето “What accounts for the recent decoupling between the euro area GDP deflator and the HICP excluding energy and food?”, Economic Bulletin, № 6, ECB, 2016.
  17. Годишният темп на изменение на разходите за труд на единица продукция се ускори през първите три тримесечия на 2016 г. спрямо 2015 г., което отразяваше главно забавяне в темпа на нарастване на производителността на труда. Въпреки това годишното увеличение на разходите за труд на единица продукция остана доста под ретроспективната си средна. При сегашната ниска инфлация обаче нарастването на разходите за труд на единица продукция беше ограничено посредством корекция в нормата на печалба.
  18. Изчистените от ретроспективния си компонент инфлационни очаквания също нямат съществена обяснителна стойност.
  19. Виж статията “New evidence on wage adjustment in Europe during the period 2010-13”, Economic Bulletin, № 5, ECB, 2016; и Anderton, R. and B. Bonthuis, “Downward Wage Rigidities in the Euro Area”, Research Paper Series, № 2015/09, Nottingham University Centre for Research on Globalisation and Economic Policy, 2015.
  20. Относно понятието „фискална позиция на еврозоната“ виж статията “The euro area fiscal stance”, Economic Bulletin, № 4, ECB, 2016. Оценката за уместността на фискалната позиция на еврозоната не е еднозначна. Такава оценка трябва да балансира между различните задачи, като необходимостта от устойчивост и от стабилизация, и да отрази проблемите, свързани с измерителите, особено що се отнася до отклонението от потенциалния растеж.
  21. Виж статията “Government debt reduction strategies in the euro area”, Economic Bulletin, № 3, ECB, 2016.
  22. Виж “Joint report on health care and long-term care systems and fiscal sustainability”, Institutional Paper 37, European Commission, октомври 2016.
  23. Виж статията “Public investment in Europe”, Economic Bulletin, № 2, ECB, 2016.
  24. Виж например Attinasi et al., “Budget-neutral labour tax wedge reductions: a simulation-based analysis for selected euro area countries”, Discussion Paper № 26, Deutsche Bundesbank, 2016.
  25. Гърция е обект на програма за финансова помощ и поради това не подлежи на оценка за спазването на ПСР по линия на бюджетния надзор.
  26. Виж карето “Country-specific recommendations for fiscal policies under the 2016 European Semester”, Economic Bulletin, № 4, ECB, 2016.
  27. Виж съобщението на ЕК, публикувано на 16 ноември 2016 г. За анализ на оценката на ЕК виж карето “Review of draft budgetary plans for 2017 and the budgetary situation for the euro area as a whole”, Economic Bulletin, № 8, ECB, 2016.
  28. Виж изявлението на Еврогрупата, публикувано на 5 декември 2016 г.
  29. Виж например Masuch et al., “Institutions, public debt and growth in Europe”, Working Paper Series, № 1963, ECB, септември 2016.
  30. Виж също статията “Increasing resilience and long-term growth: the importance of sound institutions and economic structures for euro area countries and EMU”, Economic Bulletin, № 5, ECB, 2016.
  31. Виж например Going for Growth Interim Report, OECD, 2016.
  32. Виж например карето “Recent employment dynamics and structural reforms” в статията “The employment-GDP relationship since the crisis”, Economic Bulletin, № 6, ECB, 2016, което сочи, че в реформиращите се страни заетостта реагира по-бързо спрямо БВП по време на възстановяването; или карето “Episodes of unemployment decline in the euro area and the role of structural reforms” в статията “Increasing resilience and long-term growth: the importance of sound institutions and economic structures for euro area countries and EMU”, Economic Bulletin, № 5, ECB, 2016, което показва, че случаите на намаляване на безработицата често се свързват с предхождащ ги период на структурни реформи.
  33. Виж например Fernández-Villaverde, J., P. Guerrón-Quintana and J. F. Rubio-Ramírez, “Supply-Side Policies and the Zero Lower Bound”, IMF Economic Review, Vol. 62(2), 2014, с. 248–260.
  34. Юнкер, Ж.-К., Д. Туск, Й. Дейселблум, М. Драги и М. Шулц. „Завършване на европейския икономически и паричен съюз“, Европейска комисия, юни 2015.
  35. Виж също заключенията на Съвета на ЕС относно третия стълб на инвестиционния план на ЕС, който идентифицира редица пречки пред инвестициите.
  36. С илюстративна цел е извършен преглед на показателите в няколко специфични области, обхванати в доклада Doing Business 2017 на Световната банка. Подобни изводи може да се направят и от различни други показатели (например показателите на ОИСР за секторната регулация или показателите на Световния икономически форум за глобалната конкурентоспособност).
  37. Виж също “Structural indicators of the euro area business environment”, Economic Bulletin, № 8, ECB, 2016.
  38. Управителният съвет взе също решение за понижаване на лихвените проценти при основните операции по рефинансиране и по пределното кредитно улеснение с по 5 б.т. (съответно до 0% и до 0,25%).
  39. За разлика от първата поредица ЦОДР (ЦОДР-I) при втората не бе предвидено ранно погасяване на задълженията. За повече подробности виж Приложение I на Решение (ЕС) 2016/810 и прессъобщение относно ЦОДР-II от 10 март 2016 г.
  40. Правната рамка за обезпеченията на Евросистемата е базата за определяне допустимостта на корпоративните ценни книжа, които могат да бъдат закупени по програмата CSPP, заедно с изрични дефиниции за небанкови предприятия. За повече подробности виж Решение (ЕС) 2016/948.
  41. В рамката за CSPP бяха включени няколко предпазни клаузи във връзка със забраната за парично финансиране. Така например за дълговите инструменти, емитирани от субекти, които попадат в определението за публични предприятия, покупките бяха ограничени само в рамките на вторичния пазар.
  42. През декември 2015 г. Управителният съвет взе решение да реинвестира, докогато е необходимо, погашенията по главници на ценни книжа с настъпил падеж, закупени по APP. Виж встъпителното изявление на пресконференцията на ЕЦБ от декември 2015 г.
  43. Същевременно в рамката за заемане на ценни книжа бяха въведени промени с оглед засилване на ефикасността ѝ. Виж прессъобщението от 8 декември 2016 г.
  44. За повече информация относно основните фактори, обуславящи ниските лихвени проценти, виж карето „Защо лихвените проценти са толкова ниски?“, Годишен доклад, ЕЦБ, 2015.
  45. Виж също речта на Марио Драги “Stability, equity and monetary policy”, 2nd DIW Europe Lecture, German Institute for Economic Research (DIW), Берлин, 25 октомври 2016.
  46. Промените в лихвените проценти се прехвърлят с различна скорост в зависимост от матуритета на актива или пасива. Изчисленията се базират на текущи лихвени потоци от секторните сметки, които имплицитно отразяват матуритетната структура на секторните баланси.
  47. Нетен финансов доход е доходът на домакинствата от финансови инвестиции (лихви и дивиденти), от който са приспаднати всички техни плащания по дълг.
  48. Виж Adam, K. and P. Tzamourani, “Distributional consequences of asset price inflation in the euro area”, European Economic Review, Vol. 89, 2016, с. 172–192.
  49. Симулацията допуска, че в периода от средата на 2014 г. до средата на 2016 г. промените в компонентите на благосъстоянието са породени от специфична за съответната държава динамика на цените на жилищата, акциите и облигациите. След това се очертават последиците за промените в нетното благосъстояние на отделните домакинства, които зависят от дела на всеки актив, притежаван от всяко домакинство.
  50. От средата на 2014 г. претеглената спрямо БВП средна доходност на десетгодишните държавни облигации от еврозоната спадна с около 90 б.т. Общият низходящ тренд беше прекъснат към края на 2016 г., когато в условията на засилващата се политическа несигурност доходността на ДЦК последва глобалния стръмен тренд.
  51. Първата поредица от целеви ОДР (ЦОДР-I) беше обявена на 5 юни 2014 г., а втората (ЦОДР-II) – на 10 март 2016 г. За повече информация относно ЦОДР-I виж прессъобщението, а за повече информация относно ЦОДР-II виж раздел 2.1 в глава 1.
  52. През 2016 г. финансиране в размер на 333 млрд. евро по ЦОДР-I беше заменено със средства по ЦОДР-II. Първите три ЦОДР-II осигуриха приблизително намаление в цената на финансиране с 11 б.т.
  53. По график сетълментът на ЦОДР-II беше предвиден за юни, септември и декември 2016 г. и март 2017 г. Така последната операция е с падеж през март 2021 г.
  54. Виж Survey on the Access to Finance of Enterprises in the euro area – April to September 2016, ECB, ноември 2016.
  55. По-конкретно, банките продължиха да съобщават, че ЦОДР, APP и отрицателният лихвен процент по депозитното улеснение са допринесли за по-благоприятните условия по кредитите. Проучването на банковото кредитиране от юли 2016 г. съдържа конкретни въпроси за ефекта от ЦОДР. Проучването на банковото кредитиране от октомври 2016 г. включва конкретни въпроси за ефекта от APP и отрицателния лихвен процент по депозитното улеснение върху условията и обемите на кредитите.
  56. Емпирични оценки показват, че по-голямата част от това стесняване се дължи на въвеждането на CSPP. Виж карето “The corporate bond market and the ECB’s corporate sector purchase programme”, Economic Bulletin, № 5, ECB, 2016.
  57. По-конкретно, Насоките на ЕЦБ относно вътрешни операции по управление на активи и пасиви от националните централни банки (ЕЦБ/2014/9) и Споразумението за нетни финансови активи ( ANFA ).
  58. Наличностите от резерви на контрагенти включват салда по текущи сметка и по депозитното улеснение при националните централни банки, а за периода, в който Евросистемата е провеждала такива операции – срочни депозити, набирани за целите на паричната политика.
  59. Информация за изменението на държаните по APP активи може да намерите в уебсайта на ЕЦБ: https://www.ecb.europa.eu/mopo/implement/omt/html/index.en.html
  60. Виж Financial Stability Review, ECB, май 2016, и Financial Stability Review, ECB, ноември 2016.
  61. Виж Fell, J., M. Grodzicki, R. Martin and E. O’Brien, “Addressing market failures in the resolution of non-performing loans in the euro area”, Special Feature B, Financial Stability Review, ECB, ноември 2016.
  62. Виж Report on financial structures, ECB, октомври 2016.
  63. Виж Kok, C., С. Móré and M. Petrescu, “Recent trends in euro area banks’ business models and implications for banking sector stability”, Special Feature C, Financial Stability Review, ECB, май 2016.
  64. Виж Kok, C., H. Mirza, C. Móré and C. Pancaro, “Adapting bank business models: financial stability implications of greater reliance on fee and commission income”, Special Feature C, Financial Stability Review, ECB, ноември 2016.
  65. Виж Franch, F. and D. Żochowski, “A statistical approach to classify euro area banks according to business model characteristics”, Special Feature C, Financial Stability Review, ЕСВ, май 2016, каре 2.
  66. Виж също графика С.2 във: Kok, C., H. Mirza, C. Móré and C. Pancaro, “Adapting bank business models: financial stability implications of greater reliance on fee and commission income”, Special Feature C, Financial Stability Review, ECB, ноември 2016.
  67. Виж бел. 64.
  68. Пак там.
  69. Виж Macroprudential Bulletin, № 1, ECB, 2016.
  70. Определените ГСЗБ са (пълният размер на поетапно изисквания от тях буфер към 2019 г. е посочен в скоби): BNP Paribas (2,0%), BPCE Group (1,0%), Crédit Agricole Group (1,0%), Deutsche Bank (2,0%), ING Bank (1,0%), Banco Santander (1,0%), Société Générale (1,0%) и UniCredit Group (1,0%). Изискванията са определени съгласно методологията на БКБН от юли 2013 г.
  71. В съответствие с методологията на ЕЦБ за ДСЗИ банките се разпределят в една от четирите категории въз основа на техния рейтинг за системна значимост. Рейтингът се изчислява в съответствие с Насоките на Европейския банков орган (EBA/GL/2014/10) за оценяването на ДСЗИ, с които се определят показателите за измерване на системната значимост на отделните институции. Виж също приложението към прессъобщението от 15 декември 2016 г.
  72. За повече подробности виж Macroprudential Bulletin, № 2, ECB, 2016.
  73. Виж Henry, J. and C. Kok (eds.), “A macro stress testing framework for assessing systemic risks in the banking sector”, Occasional Paper Series, № 152, ECB, октомври 2013, и Constâncio, V., “The role of stress testing in supervision and macroprudential policy”, изказване на конференция, посветена на стрес тестовете и макропруденциалното регулиране, организирана от London School of Economics на 29 октомври 2015 г. Тя е йерархична модулна аналитична рамка, съставена от самостоятелни модели и инструменти, които могат да се комбинират с цел осигуряване на всеобхватен анализ на въздействието на макрофинансов трус.
  74. Виж прессъобщението на ЕССР от 28 ноември 2016 г.
  75. Договорно или нормативно установено споразумение, което защитава членуващите в него институции, и по-конкретно гарантира, че те при необходимост разполагат с нужните ликвидност и платежоспособност за избягване на несъстоятелност.
  76. Виж “ECB contribution to the European Commission’s consultation on the review of the EU macroprudential policy framework”, ECB, декември 2016.
  77. Регламент (ЕС) № 1092/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за пруденциалния надзор върху финансовата система на Европейския съюз на макроравнище и за създаване на Европейски съвет за системен риск.
  78. Според количествена оценка на Balgova, M., M. Nies and A. Plekhanov в “The economic impact of reducing non-performing loans”, Working Paper No 193, European Bank for Reconstruction and Development, октомври 2016, потенциалните ползи от намаляването на необслужваните кредити биха били най-малко 2 пр.п. растеж на БВП годишно. Оценката се отнася за генерална съвкупност от 100 държави. Подобни резултати за еврозоната са поместени в Global Financial Stability Report, International Monetary Fund, октомври 2016; Euro area policies: selected issues – Country Report No 15/205, International Monetary Fund, юли 2015; и Unlocking lending in Europe , European Investment Bank, октомври 2014, каре 5.
  79. Виж Макроикономически прогнози на експерти на ЕЦБ за еврозоната от септември 2016 г., ЕЦБ, 2016.
  80. За по-подробно описание на структурните фактори, обуславящи необслужваните кредити, виж Fell, J., M. Grodzicki, R. Martin and E. O’Brien, “Addressing market failures in the resolution of non-performing loans in the euro area”, Special Feature B, Financial Stability Review, ECB, ноември 2016.
  81. Виж Draft guidance to banks on non-performing loans, ECB Banking Supervision, септември 2016.
  82. През юни 2015 г. четири ЦДЦК от Гърция, Малта, Румъния и Швейцария бяха присъединени към платформата. Италианският ЦДЦК беше свързан през август 2015 г. През март и септември 2016 г. към тях се присъединиха още седем централни депозитара – от Португалия, Белгия (два), Франция, Нидерландия, Люксембург и Дания.
  83. Регламент (ЕС) № 795/2014 на Европейската централна банка от 3 юли 2014 г. относно надзорните изисквания за системно важните платежни системи (ЕЦБ/2014/28).
  84. Guidance on cyber resilience for financial market infrastructures, Committee on Payments and Market Infrastructures-International Organization of Securities Commissions, юни 2016.
  85. Съгласно чл. 141, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, чл. 17, 21.2, 43.1 и 46.1 от Устава на ЕСЦБ и чл. 9 от Регламент (ЕО) № 332/2002 на Съвета от 18 февруари 2002 г.
  86. В съответствие с чл. 122, параграф 2 и чл. 132, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз, чл. 17 и 21 от Устава на ЕСЦБ и чл. 8 от Регламент (ЕС) № 407/2010 на Съвета от 11 май 2010 г.
  87. Съгласно чл. 17 и 21 от Устава на ЕСЦБ (във връзка с чл. 3, параграф 5 от Рамковото споразумение за ЕИФС).
  88. Съгласно чл. 17 и 21 от Устава на ЕСЦБ (във връзка с чл. 5.12.1 от Общите условия по споразуменията относно инструмента за отпускане на финансова помощ по ЕМС).
  89. При условията на заемното споразумение между, от една страна, държавите членки, чиято парична единица е еврото (без Гърция и Германия), и Kreditanstalt für Wiederaufbau (действаща в обществен интерес, подлежаща на разпорежданията и ползваща държавни гаранции на Федерална република Германия) в качеството на заемодатели, и от друга, Република Гърция в качеството на кредитополучател и Bank of Greece като неин посредник и съгласно чл. 17 и 21.2 от Устава на ЕСЦБ и чл. 2 от Решение ЕЦБ/2010/4 от 10 май 2010 г.
  90. За повече информация виж уебсайта на ЕЦБ.
  91. За допълнителна информация виж http://banks-integrated-reporting-dictionary.eu/
  92. По-подробна информация за научноизследователската дейност на ЕЦБ, включително за събития, публикации и мрежи с изследователски характер, е представена в уебсайта на ЕЦБ.
  93. Виж също каре 5 в раздел 2.1 на глава 1.
  94. Обединени дела от C-105/15 P до C-109/15 P.
  95. Обединени дела от C-8/15 P до C-10/15 P.
  96. Директива на Съвета от 14 октомври 1991 г. за задължението на работодателя да запознава работниците и служителите с условията, приложими към трудовия договор или трудовото правоотношение (91/533/ЕИО).
  97. Обединеното кралство е освободено от задължението за консултации съгласно Протокол (№ 15) за някои разпоредби, отнасящи се до Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, приложен към Договорите.
  98. Другите становища са: CON/2016/10 по предложение за регламент, изменящ Регламента за капиталовите изисквания във връзка с изключенията за дилъри на стоки; CON/2016/15 по предложение за регламент относно проспекта, който следва да се публикува при публично предлагане на ценни книжа или при допускането им за търгуване; CON/2016/27 по предложение за регламент, изменящ Регламента за пазарите на финансови инструменти, Регламента относно пазарната злоупотреба и Регламента за централните депозитари на ценни книжа, и предложена директива за изменение на Директивата относно пазарите на финансови инструменти; CON/2016/44 по предложение за регламент, изменящ Регламент (ЕС) № 345/2013 относно европейските фондове за рисков капитал и Регламент (ЕС) № 346/2013 относно европейските фондове за социално предприемачество; и CON/2016/49 по предложение за директива за изменение на Директива (ЕС) 2015/849 за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма и за изменение на Директива 2009/101/ЕО.
  99. Виж CON/2016/2, CON/2016/4, CON/2016/25, CON/2016/36 и CON/2016/58.
  100. Виж CON/2016/38 и CON/2016/61.
  101. Виж CON/2016/46.
  102. Виж CON/2016/13.
  103. Виж CON/2016/23.
  104. Виж CON/2016/24, CON/2016/30, CON/2016/33 и CON/2016/52.
  105. Виж CON/2016/33, CON/2016/35 и CON/2016/52.
  106. Виж CON/2016/9, CON/2016/33, CON/2016/47 и CON/2016/52.
  107. Виж CON/2016/32.
  108. Виж CON/2016/14.
  109. Виж CON/2016/55.
  110. Виж CON/2016/5 и CON/2016/28.
  111. Виж CON/2016/3 и CON/2016/6.
  112. Виж CON/2016/19.
  113. Виж CON/2016/16.
  114. Виж CON/2016/31 и CON/2016/34.
  115. Виж CON/2016/42 и CON/2016/57.
  116. Виж CON/2016/29.
  117. Виж CON/2016/54.
  118. Виж CON/2016/21.
  119. Виж CON/2016/45.
  120. Виж CON/2016/12, CON/2016/40 и CON/2016/56.
  121. Виж CON/2016/37.
  122. Виж CON/2016/60.
  123. Виж CON/2016/17, CON/2016/41, CON/2016/50, CON/2016/1, CON/2016/18 и CON/2016/55.
  124. Виж CON/2016/7, CON/2016/28 и CON/2016/53.
  125. Виж CON/2016/54.
  126. Виж CON/2016/51.
  127. Виж CON/2016/18.
  128. Виж CON/2016/50.
  129. Виж CON/2016/39.
  130. Виж CON/2016/17 и CON/2016/41.
  131. Виж CON/2016/48.
  132. Виж CON/2016/28.
  133. Виж CON/2016/8.
  134. Виж CON/2016/17.
  135. Виж CON/2016/1.
  136. Виж CON/2016/42.
  137. Виж CON/2016/3 и CON/2016/6.
  138. Виж CON/2016/43.
  139. Това включва: 1) случаи, в които национален орган не е представил за консултация с ЕЦБ проект на законодателни разпоредби, които попадат в обхвата на компетенциите на ЕЦБ; и 2) случаи, в които национален орган формално се е консултирал с ЕЦБ, но не ѝ е предоставил достатъчно време за проучване на тези проекти на законодателни разпоредби и за даване на становище преди тяхното приемане.
  140. Закон за националните жилищностроителни сдружения, обнародван в Magyar Kozlony (унгарския държавен вестник), брой 49 от 11 април 2016 г.
  141. За повече подробности виж карето “The creation of a European Fiscal Board”, Economic Bulletin, № 7, ECB, 2015.
  142. Виж също статията “Increasing resilience and long-term growth: the importance of sound institutions and economic structures for euro area countries and EMU”, Economic Bulletin, № 5, ECB, 2016.
  143. Встъпителните изявления са достъпни в уебсайта на ЕЦБ.
  144. Виж параграф 23 от Резолюция на Европейския парламент относно Годишния доклад на ЕЦБ за 2014 г., достъпна в уебсайта на Европейския парламент.
  145. Всички отговори на председателя на ЕЦБ на въпроси от членове на ЕП са публикувани в предназначения за това раздел на уебсайта на ЕЦБ.
  146. Писмените отговори на председателя на Надзорния съвет на ЕЦБ на въпроси от членове на ЕП са публикувани в уебсайта „Банков надзор“ на ЕЦБ.
  147. Виж също раздел 1.1 в глава 1.
  148. За по-подробен анализ виж раздел 1.2 в глава 1.
  149. За Процедурния правилник на ЕЦБ виж: Решение (ЕС) 2016/1717 на ЕЦБ от 21 септември 2016 г. за изменение на Решение ЕЦБ/2004/2 за приемане на Процедурния правилник на ЕЦБ (ЕЦБ/2016/27), ОВ L 258, 24.9.2016 г., с. 17; и Решения EЦБ/2015/8, EЦБ/2014/1 и EЦБ/2009/5; Решение EЦБ/2004/2 от 19 февруари 2004 г. за приемане на Процедурния правилник на Европейската централна банка, OВ L 80, 18.3.2004 г., с. 33; Решение EЦБ/2004/12 от 17 юни 2004 г. за приемане на Процедурния правилник на Генералния съвет на ЕЦБ, OВ L 230, 30.6.2004 г., с. 61; и Решение EЦБ/1999/7 от 12 октомври 1999 г. относно Процедурния правилник на Изпълнителния съвет на ЕЦБ, OВ L 314, 8.12.1999 г., с. 34. Тези правилници са поместени в уебсайта на ЕЦБ.
  150. Допълнителна информация за вземането на решения в рамките на Единния надзорен механизъм може да намерите в уебсайта „Банков надзор“ на ЕЦБ.
  151. Решение (ЕС) 2016/456 на Европейската централна банка от 4 март 2016 г. относно реда и условията за извършване на разследвания в ЕЦБ от Европейската служба за борба с измамите във връзка с предотвратяването на измами, корупция и всякакви други незаконни дейности, засягащи финансовите интереси на Съюза (ЕЦБ/2016/3), OВ L 79, 30.3.2016 г., с. 34.
  152. Заменил от 1 декември 2016 г. Ханс Титмайер.
  153. Заменил от 1 август 2016 г. Ханс Титмайер.
  154. Регламент (EО) № 1073/1999 на Европейския парламент и на Съвета от 25 май 1999 г. относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ), ОВ L 136, 31.5.1999 г., с. 1.
  155. Решение (ЕС) 2016/456 на Европейската централна банка от 4 март 2016 г. относно реда и условията за извършване на разследвания в ЕЦБ от Европейската служба за борба с измамите във връзка с предотвратяването на измами, корупция и всякакви други незаконни дейности, засягащи финансовите интереси на Съюза (ЕЦБ/2016/3), OВ L 79, 30.3.2016 г., с. 34.
  156. Решение ЕЦБ/2004/3 от 4 март 2004 г. относно публичния достъп до документите на Европейската централна банка, OВ L 80, 18.3.2004 г., с. 42.
  157. Освен трудовите договори за работни места, приравнени към пълен работен ден, тези данни включват и краткосрочните договори на служители, командировани от НЦБ и международни организации, както и договори с участници, отличени по линия на Квалификационната програма.