Какво представляват линиите за валутен суап?

27 септември 2016 г.

Линия за валутен суап е споразумение между две централни банки за обмяна на валута. Чрез нея дадена централна банка може да получи ликвидност в чуждестранна валута от централната банка, която я емитира – обикновено защото е необходимо да се предостави съответната валута на местни търговски банки. Например суап линията със Системата на Федералния резерв дава възможност на ЕЦБ и на всички национални централни банки от еврозоната (Евросистемата) да получават щатски долари от Федералния резерв в замяна на сума в същия размер в евро, която му се предоставя. Тези споразумения са част от набора от инструменти на централните банки по паричната политика, използвани от десетилетия.

Защо са необходими суап линии?

Въпреки че суап линиите първоначално бяха използвани от централните банки за финансиране на определени интервенции на пазара, през последните години те се превърнаха във важен инструмент, чрез който се запазва финансовата стабилност и не се допуска напреженията на пазара да засегнат реалната икономика. Суап споразуменията, въведени от ЕЦБ от 2007 г. насам, например са насочени към предоставяне на ликвидност в чуждестранна валута на местните банки. Когато ситуацията на пазарите за финансиране в дадена валута се влоши, за банките извън тази валутна зона става трудно да финансират активите, свързани с тази валута, тъй като нямат пряк достъп до чуждестранната централна банка, която емитира валутата. Ако обаче централната банка в съответната държава има суап линия с чуждестранната централна банка, тя може да предостави на банките в държавата необходимата ликвидност в чуждестранната валута, без да използва валутните си резерви. Например по време на финансовата криза, след фалита на Леман Брадърс през септември 2008 г., ликвидността на пазарите за финансиране се изчерпа поради изключителното нежелание за поемане на риск. При тези обстоятелства за банките от еврозоната стана трудно да получават щатски долари, за да финансират деноминираните си в щатски долари активи. С цел да се избегнат нарушения на функционирането на пазарите (например в случай че банките трябва бързо да продават активи и по този начин се предизвика драстично изменение на цените) ЕЦБ и Федералният резерв въведоха валутна суап линия, която дава възможност на ЕЦБ/Евросистемата да предоставят щатски долари на банките от еврозоната.

С кои централни банки ЕЦБ има споразумения за валутен суап?

През 2011 г. ЕЦБ заедно с централните банки на Обединеното кралство, Канада и Япония, Федералния резерв и централната банка на Швейцария създадоха мрежа от суап линии, чрез които участващите централни банки да получават валута една от друга. От декември 2015 г. насам суап линиите се използват единствено за предоставяне в заем на щатски долари и швейцарски франкове на банките от еврозоната.

След финансовата криза ЕЦБ също така сключи споразумения за предоставяне на евро на централните банки на Дания, Латвия, Унгария, Полша и Швеция.

По-наскоро, през 2013 г. ЕЦБ сключи споразумение за валутен суап с Китай, в отражение на нарастващата системна значимост на държавата и бързия растеж на търговията и инвестициите между еврозоната и Китай. За Евросистемата споразумението служи като механизъм за поддържане на ликвидността с цел да се гарантира на банките от еврозоната, че предоставянето на юани ще продължава, дори и ако пазарът бъде засегнат.

Как функционират суап лините?

При нормални обстоятелства, в случай че дадена банка от еврозоната се нуждае от щатски долари, например за да предостави кредит в тази валута на клиент, банката се обръща към пазара. Но ако разходите за финансиране в щатски долари са твърде високи или ако има нарушения на пазара, банката може да се обърне към съответната национална централна банка. В този конкретен случай ЕЦБ може да получи долари благодарение на валутното споразумение с Федералния резерв. Понастоящем ЕЦБ провежда ежеседмични търгове, на които банките от еврозоната могат да заявят определено количество долари за заемане при предварително определен лихвен процент. В замяна на доларите те трябва да предоставят на ЕЦБ висококачествено обезпечение, чиято стойност се определя от текущите пазарни цени („оценка по пазарна стойност“) минус съответно намаление (наричано „дисконтиране“). Много от тези валутни споразумения основно служат за защитна мрежа и никога не са били задействани. В съответствие с основната си политика за осигуряване на високо равнище на оперативна готовност, ЕЦБ редовно прави проверка на своите инструменти по паричната политика, за да гарантира, че те могат лесно и сигурно да бъдат задействани при необходимост.