Menu

Използване на еврото

Еврото е въведено на 1 януари 1999 г. Тогава то става валутата на над 300 милиона души в Европа. През първите три години то е „невидима валута“ – използва се само за счетоводни цели, например при електронните плащания. Като пари в брой еврото е въведено едва от 1 януари 2002 г., когато то заменя при фиксирани обменни курсове банкнотите и монетите на националните валути като белгийския франк и германската марка.

Днес евробанкнотите и монетите са законното платежно средство в 19 от 27-те държави членки на Европейския съюз, включително отвъдморските департаменти, територии и острови, които са част от или асоциирани към държави от еврозоната. Тези държави образуват еврозоната. Малките държави Андора, Монако, Сан Марино и Ватиканът също използват еврото въз основа на официално споразумение с Европейската общност. Черна гора и Косово също използват еврото, но без официално споразумение. Сега плащания в наличност в тази парична единица се извършват от 340 милиона души – евробанкнотите и монетите са се превърнали в осезаем символ на европейската интеграция.

Очаква се всички държави от ЕС с изключение на Дания, която има клауза за право на отказ, да се присъединят към паричния съюз и да въведат еврото веднага щом изпълнят критериите за конвергенция.

Интерактивна карта на еврозоната

Разгледайте тази интерактивна карта и таблиците след нея, за да научите кои държави от Европейския съюз са част от еврозоната и кога са въвели еврото.

Австрия

Държава членка на ЕС, използваща еврото

Държава членка на ЕС от 1995 г.

Еврото се използва от 1999 г. (в брой от 2002 г.)

Белгия

Държава членка на ЕС, използваща еврото

Държава основателка на ЕС през 1957 г.

Еврото се използва от 1999 г. (в брой от 2002 г.)

България

Държава членка на ЕС, която не използва еврото

Държава членка на ЕС от 2007 г.

Кипър

Държава членка на ЕС, използваща еврото

Държава членка на ЕС от 2004 г.

Еврото се използва от 2008 г.

Чехия

Държава членка на ЕС, която не използва еврото

Държава членка на ЕС от 2004 г.

Германия

Държава членка на ЕС, използваща еврото

Държава основателка на ЕС през 1957 г.

Еврото се използва от 1999 г. (в брой от 2002 г.)

Дания

Държава членка на ЕС, която не използва еврото

Държава членка на ЕС от 1973 г.

Естония

Държава членка на ЕС, използваща еврото

Държава членка на ЕС от 2004 г.

Еврото се използва от 2011 г.

Испания

Държава членка на ЕС, използваща еврото

Държава членка на ЕС от 1986 г.

Еврото се използва от 1999 г. (в брой от 2002 г.)

Финландия

Държава членка на ЕС, използваща еврото

Държава членка на ЕС от 1995 г.

Еврото се използва от 1999 г. (в брой от 2002 г.)

Франция

Държава членка на ЕС, използваща еврото

Държава основателка на ЕС през 1957 г.

Еврото се използва от 1999 г. (в брой от 2002 г.)

Гърция

Държава членка на ЕС, използваща еврото

Държава членка на ЕС от 1981 г.

Еврото се използва от 2001 г. (в брой от 2002 г.)

Хърватия

Държава членка на ЕС, която не използва еврото

Държава членка на ЕС от 2013 г.

Унгария

Държава членка на ЕС, която не използва еврото

Държава членка на ЕС от 2004 г.

Ирландия

Държава членка на ЕС, използваща еврото

Държава членка на ЕС от 1973 г.

Еврото се използва от 1999 г. (в брой от 2002 г.)

Италия

Държава членка на ЕС, използваща еврото

Държава основателка на ЕС през 1957 г.

Еврото се използва от 1999 г. (в брой от 2002 г.)

Литва

Държава членка на ЕС, използваща еврото

Държава членка на ЕС от 2004 г.

Еврото се използва от 2015 г.

Люксембург

Държава членка на ЕС, използваща еврото

Държава основателка на ЕС през 1957 г.

Еврото се използва от 1999 г. (в брой от 2002 г.)

Латвия

Държава членка на ЕС, използваща еврото

Държава членка на ЕС от 2004 г.

Еврото се използва от 2014 г.

Монако

Държава извън ЕС

Малта

Държава членка на ЕС, използваща еврото

Държава членка на ЕС от 2004 г.

Еврото се използва от 2008 г.

Нидерландия

Държава членка на ЕС, използваща еврото

Държава основателка на ЕС през 1957 г.

Еврото се използва от 1999 г. (в брой от 2002 г.)

Полша

Държава членка на ЕС, която не използва еврото

Държава членка на ЕС от 2004 г.

Португалия

Държава членка на ЕС, използваща еврото

Държава членка на ЕС от 1986 г.

Еврото се използва от 1999 г. (в брой от 2002 г.)

Румъния

Държава членка на ЕС, която не използва еврото

Държава членка на ЕС от 2007 г.

Швеция

Държава членка на ЕС, която не използва еврото

Държава членка на ЕС от 1995 г.

Словения

Държава членка на ЕС, използваща еврото

Държава членка на ЕС от 2004 г.

Еврото се използва от 2007 г.

Словакия

Държава членка на ЕС, използваща еврото

Държава членка на ЕС от 2004 г.

Еврото се използва от 2009 г.

Сан Марино

Държава извън ЕС

Държави членки на Европейския съюз и еврозоната

Държави членки на Европейския съюз, които използват еврото

Държава Присъединяване към ЕС Въвеждане на еврото
Австрия 1995 г. 1999 г. (в брой от 2002 г.)
Белгия 1957 г. 1999 г. (в брой от 2002 г.)
Кипър 2004 г. 2008 г.
Естония 2004 г. 2011 г.
Финландия 1995 г. 1999 г. (в брой от 2002 г.)
Франция 1957 г. 1999 г. (в брой от 2002 г.)
Германия 1957 г. 1999 г. (в брой от 2002 г.)
Гърция 1981 г. 2001 г. (в брой от 2002 г.)
Ирландия 1973 г. 1999 г. (в брой от 2002 г.)
Италия 1957 г. 1999 г. (в брой от 2002 г.)
Латвия 2004 г. 2014 г.
Литва 2004 г. 2015 г.
Люксембург 1957 г. 1999 г. (в брой от 2002 г.)
Малта 2004 г. 2008 г.
Нидерландия 1957 г. 1999 г. (в брой от 2002 г.)
Португалия 1986 г. 1999 г. (в брой от 2002 г.)
Словакия 2004 г. 2009 г.
Словения 2004 г. 2007 г.
Испания 1986 г. 1999 г. (в брой от 2002 г.)

Държави членки на Европейския съюз, които не използват еврото

Държава Присъединяване към ЕС
България 2007 г.
Хърватия 2013 г.
Чехия 2004 г.
Дания 1973 г.
Унгария 2004 г.
Полша 2004 г.
Румъния 2007 г.
Швеция 1995 г.

Обединеното кралство, което беше държава членка на Европейския съюз от 1973 г. до 2020 г., не използваше еврото.

Фиксирани обменни курсове на еврото
Евро Валута
1 40,3399 BEF (белгийски франка)
1 1,95583 DEM (германски марки)
1 15,6466 ЕЕК (естонски крони)
1 0,787564 IEP (ирландски лири)
1 340,750 GRD (гръцки драхми)
1 166,386 ESP (испански песети)
1 0,585274 CYP (кипърски лири)
1 6,55957 FRF (френски франка)
1 1936,27 ITL (италиански лири)
1 0,702804 LVL (латвийски лата)
1 3,45280 LTL (литовски литаса)
1 40,3399 LUF (люксембургски франка)
1 0,429300 MTL (малтийски лири)
1 2,20371 NLG (нидерландски гулдена)
1 13,7603 ATS (австрийски шилинга)
1 200,482 PTE (португалски ескудо)
1 239,640 SIT (словенски толара)
1 30,1260 SKK (словашки крони)
1 5,94573 FIM (финландски марки)

Парични потоци в еврозоната

Евробанкнотите (и монетите) са в свободно обращение в еврозоната главно поради туризма, деловите пътувания и презграничното пазаруване. В доста по-ограничена степен националните банкноти също са „пътували“ през границите преди въвеждането на еврото и след това е трябвало да бъдат връщани до емитиралата ги централна банка, предимно чрез системата на търговските банки. При еврото такова връщане не е необходимо. Все пак, тъй като големи количества евробанкноти не остават в държавата, където са емитирани, а преминават в други използващи еврото страни и биват похарчени там, налага се централните банки да ги преразпределят, за да избегнат недостиг на банкноти в една държава и излишък в друга. Тези големи трансфери са централно координирани и финансирани от ЕЦБ.

Значение на парите в брой и техните специфични особености

От въвеждането на еврото в обращение през 2002 г. насам стойността и броят на евробанкнотите в обращение непрекъснато нарастват. Засега парите в брой са най-широко използваното платежно средство при сделки на дребно в еврозоната от гледна точка на броя на транзакциите, макар че в стойностно изражение делът им е значително по-малък. И в двата случая обаче през последните десетилетия ролята на парите в брой постепенно намалява, а използването на дебитни и кредитни карти се увеличава, като се очаква тази тенденция да се запази.

Като платежен инструмент парите в брой притежават някои специфични особености:

  • те са платежният инструмент, който може да се използва най-широко и най-бързо при транзакции на дребно и са на първо място като платежен инструмент при извънредни обстоятелства;
  • те се смятат за най-евтиния инструмент за малки плащания на дребно – при тях средният общ разход на транзакция на дребно е по-малък, отколкото при сравними електронни платежни инструменти;
  • те са широко достъпни – хора, които нямат банкови сметки или имат ограничен достъп до тях, или не са в състояние да използват електронни начини на плащане, също могат да извършват плащания;
  • те дават възможност човек да следи разходите си;
  • те са едновременно платежен инструмент и средство за съхраняване на стойността;
  • те са се утвърдили като сигурни по отношение на защитата срещу измама/фалшифициране.

С оглед на тези особености обществото не е готово да се откаже от парите в брой. Те ще останат незаменими като платежен инструмент още дълги години.

Позиция на Евросистемата относно парите в брой като платежно средство

Една от главните задачи на Евросистемата съгласно Договора за функционирането на ЕС е да подпомага гладкото функциониране на платежната система. Евросистемата има неутрално отношение към различните платежни инструменти. Тя не изразява предпочитание към определен инструмент за сметка на друг. Централните банки от Евросистемата обаче имат особена отговорност по отношение на парите в брой, тъй като са официалните емитенти на евробанкноти. Освен това повечето от тях въвеждат в обращение евромонетите, които се емитират от държавите членки. Ето защо Евросистемата е поела ангажимент да поддържа парите в брой като общодостъпно, лесно за използване, надеждно и ефективно средство за плащане при транзакции на дребно. В областта на своята компетентност Евросистемата наблюдава и непрекъснато се стреми да подпомага сигурността, устойчивостта и ефективността на наличнопаричното обращение в еврозоната.