Използване на еврото

Еврото е въведено на 1 януари 1999 г. Тогава то става валутата на над 300 милиона души в Европа. През първите три години то е „невидима валута“ - използва се само за счетоводни цели, например при електронните плащания. Като пари в брой еврото е въведено едва от 1 януари 2002 г., когато то заменя при фиксирани обменни курсове банкнотите и монетите на националните валути като белгийския франк и германската марка.

Днес евробанкнотите и монетите са законно платежно средство в 19 от 28-те държави членки на Европейския съюз, включително отвъдморските департаменти, територии и острови, които са част от или асоциирани към държави от еврозоната. Тези държави образуват еврозоната. Малките държави Андора, Монако, Сан Марино и Ватиканът също използват еврото въз основа на официално споразумение с Европейската общност. Черна гора и Косово също използват еврото, но без официално споразумение.

Интерактивна карта на еврозоната

Фиксирани обменни курсове на еврото

Валута
1 40,3399 BEF (белгийски франка)
1 1,95583 DEM (германски марки)
1 15,6466 ЕЕК (естонски крони)
1 0,787564 IEP (ирландски лири)
1 340,750 GRD (гръцки драхми)
1 166,386 ESP (испански песети)
1 6,55957 FRF (френски франка)
1 1936,27 ITL (италиански лири)
1 0,585274 CYP (кипърски лири)
1 0,702804 LVL (латвийски лата)
1 3,45280 LTL (литовски литаса)
1 40,3399 LUF (люксембургски франка)
1 0,429300 MTL (малтийски лири)
1 2,20371 NLG (нидерландски гулдена)
1 13,7603 ATS (австрийски шилинга)
1 200,482 PTE (португалски ескудо)
1 239,640 SIT (словенски толара)
1 30,1260 SKK(словашки крони)
1 5,94573 FIM (финландски марки)

Парични потоци в еврозоната

Евробанкнотите (и монетите) са в свободно обращение в еврозоната главно поради туризма, деловите пътувания и презграничното пазаруване. В доста по-ограничена степен националните банкноти също са „пътували“ през границите преди въвеждането на еврото и след това е трябвало да бъдат връщани до емитиралата ги централна банка, предимно чрез системата на търговските банки. При еврото такова връщане не е необходимо. Все пак, тъй като големи количества евробанкноти не остават в държавата, където са емитирани, а преминават в други използващи еврото страни и биват похарчени там, централните банки трябва да ги преразпределят, за да избегнат недостиг на банкноти в една държава и излишък в друга. Тези масови трансфери са централно координирани и финансирани от ЕЦБ.

Значение на парите в брой и техните специфични особености

От въвеждането на еврото в обращение през 2002 г. насам стойността и броят на евробанкнотите в обращение непрекъснато нарастват. Засега парите в брой са най-широко използваното платежно средство при сделки на дребно в еврозоната от гледна точка на броя на транзакциите, макар че в стойностно изражение делът им е значително по-малък. И в двата случая обаче през последните десетилетия ролята на парите в брой постепенно намалява, а използването на кредитни карти се увеличава, като се очаква тази тенденция да се запази.

Като платежен инструмент парите в брой притежават няколко специфични особености:

  • те са платежният инструмент, който може да се използва най-широко и най-бързо при транзакции на дребно и са на първо място като платежен инструмент при извънредни обстоятелства;
  • те се смятат за най-евтиният инструмент за плащания на дребно ― при тях средният общ разход на транзакция на дребно е по-малък, отколкото при сравними електронни платежни инструменти;
  • те са широко достъпни - хора, които нямат банкови сметки или имат ограничен достъп до тях, или не са в състояние да използват електронни начини на плащане, също могат да извършват плащания;
  • те дават възможност човек да следи разходите си;
  • те са едновременно платежен инструмент и средство за съхраняване на стойността;
  • те са се утвърдили като сигурни по отношение на защитата срещу измама/фалшифициране.

С оглед на тези особености обществото не е готово да се откаже от парите в брой. Те ще останат незаменими като платежен инструмент още дълги години.

Позиция на Евросистемата относто парите в брой като платежно средство

Една от главните задачи на Евросистемата съгласно Договора за функционирането на ЕС е да подпомага гладкото функциониране на платежната система. Евросистемата има неутрално отношение към различните платежни инструменти. Тя не изразява предпочитание към определен инструмент за сметка на друг. Централните банки от Евросистемата обаче имат особена отговорност по отношение на парите в брой, тъй като са официални емитенти на евробанкноти. Освен това повечето от тях въвеждат в обращение евромонети, които се емитират от държавите членки. Ето защо Евросистемата е поела ангажимент да поддържа парите в брой като леснодостъпно, лесно за използване, надеждно и ефективно средство за плащане при транзакции на дребно. В областта на своята компетентност Евросистемата наблюдава и непрекъснато се стреми да подпомага сигурността, устойчивостта и ефективността на наличнопаричното обращение.