Възможности за търсене
Начална страница Медии ЕЦБ обяснява Изследвания и публикации Статистика Парична политика Еврото Плащания и пазари Кариери
Предложения
Сортиране по

Отрицателният лихвен процент на ЕЦБ

12 юни 2014 г. (актуализация – 25 август 2021 г.)

В ЕЦБ задачата ни е да поддържаме цените стабилни. За тази цел се стремим към темп на инфлация от 2% в средносрочен план. Като повечето централни банки ние влияем върху инфлацията, като определяме лихвени проценти. Ако централната банка иска да предприеме мерки срещу прекалено висока инфлация, тя по принцип повишава лихвените проценти, така че да оскъпи вземането на кредити и да направи спестяването по-привлекателно. Обратното, ако иска да противодейства на прекалено ниска инфлация, тя понижава лихвените проценти.
Тъй като се очаква инфлацията в еврозоната да се задържи продължително време доста под 2%, Управителният съвет на ЕЦБ прецени, че е необходимо да понижи лихвените проценти. ЕЦБ може да определя три основни лихвени процента: по пределното кредитно улеснение за овърнайт заеми към банките, по основните операции по рефинансиране и по депозитното улеснение. Лихвеният процент по основните операции по рефинансиране е този, по който банките могат редовно да заемат средства от ЕЦБ, а този по депозитното улеснение е лихвеният процент, който банките получават за средствата, които са депозирали в централната банка. И трите лихвени процента бяха понижени. Понижението е част от комплекс от мерки, предназначени да осигурят ценова стабилност в средносрочен план, а тя е необходимо условие за устойчив растеж в еврозоната.

Трябва ли сега да плащам на банката, за да ми държи спестяванията? Как ще се отрази на спестяванията ми този отрицателен лихвен процент по депозитите?

Разбира се, търговските банки могат да вземат решение да понижат лихвените проценти за спестяващите, а някои прехвърлят отрицателните лихвени проценти върху спестяванията на клиентите, когато са в голям размер. Същевременно обаче потребителите и бизнесът могат да получат по-евтини заеми и това способства за стимулиране на икономическото възстановяване.
В една пазарна икономика доходността на спестяванията се определя от търсенето и предлагането. Така например, ниските дългосрочни лихвени проценти са резултат от слабия растеж и недостатъчната възвръщаемост на капитала. Всъщност спестяващите ще бъдат облагодетелствани от решенията на ЕЦБ за лихвените проценти, тъй като те подпомагат растежа и така създават условия, при които лихвените проценти постепенно могат да се върнат на по-високи равнища.

Защо обаче се наказват спестяващите, а се възнаграждават кредитополучателите?

Основна задача на една централна банка е да влияе върху атрактивността на спестяването или вземането на кредити от домакинствата и предприятията, но това не се прави в дух на наказание или възнаграждаване. Като понижава лихвените проценти и така прави спестяването по-малко привлекателно, а вземането на кредити – по-атрактивно, централната банка насърчава хората да харчат или инвестират парите си. Ако от друга страна централната банка повишава лихвените проценти, стимулът се измества като цяло повече към спестяването и по-малко към харченето, а това би могло да допринесе за охлаждане на икономика, страдаща от висока инфлация. Този начин на действие не е характерен само за ЕЦБ, а важи за всички централни банки.

Не е ли възможно банките да избегнат отрицателния лихвен процент по депозитите? Не могат ли например просто да решат да държат повече банкноти?

Ако една банка държи повече пари, отколкото се изисква за минимални резерви, и не иска да ги заема на други търговски банки, тя има само две възможности: да държи парите по сметка в централната банка или да ги държи в брой. Държането на пари в брой обаче също е свързано с разходи − не на последно място и защото банката се нуждае от много добре обезопасено хранилище за банкнотите. Ето защо е слаба вероятността някоя банка да избере този вариант. По-вероятно е банките да отдават пари в заем на други банки или да плащат отрицателния лихвен процент.

Статията е актуализирана през август 2021 г., така че да отрази резултата от прегледа на стратегията през 2020–2021 г.

ВИЖТЕ СЪЩО

Още свързана с темата информация