Валутни резерви и собствени средства

Валутните резерви на ЕЦБ осигуряват наличието на достатъчна ликвидност, за да може тя да провежда валутни операции, когато е необходимо. Валутните резерви са създадени първоначално чрез прехвърлянето на чуждестранни резервни активи от НЦБ в еврозоната в началото на третия етап на икономическия и паричен съюз на 1 януари 1999 г.

Целите на управлението на валутните резерви на ЕЦБ по реда на своето значение са: ликвидност, сигурност и възвръщаемост.

Портфейлът на ЕЦБ от резерви в чуждестранна валута се състои от щатски долари, японски йени, злато и специални права на тираж. Съставът на портфейла се променя с времето, отразявайки промените в пазарната стойност на инвестираните активи, както и операциите на ЕЦБ с чуждестранна валута и злато.

Резервите в щатски долари и японски йени се управляват активно от ЕЦБ и избрани НЦБ от еврозоната (действащи като представители на ЕЦБ), които желаят да участват в тази оперативна дейност. НЦБ имат възможност да извършват оперативните дейности по управление на валутните резерви на ЕЦБ съвместно с други НЦБ. Всяка НЦБ или група НЦБ обикновено управлява един портфейл в щатски долари или японски йени като представител на ЕЦБ.

ЕЦБ извършва продажби на злато в пълно съответствие със Споразумението на централните банки за продажба на злато и „Съвместно изявление за златото“ (препратка към прессъобщенията по-долу). ЕЦБ е страна по тези споразумения.

Последни данни за официалните резервни активи ще откриете в Рамката за международни резерви и ликвидност в чуждестранна валута.

За повече информация относно международните резерви вижте Статистика за международните резерви.

  • „Управление на портфейлите в ЕЦБ“, Месечен бюлетин, ЕЦБ, април 2006 г.,
  • „Резерви в чуждестранна валута и операции на Евросистемата“, Месечен бюлетин, ЕЦБ, януари 2000 г.,

Приложими правни актове

Правните актове на ЕЦБ, които засягат валутните резерви и са публикувани в Официален вестник на Европейския съюз, са налични на уебсайта на ЕЦБ, на следните страници: „Правна рамка“.

Прессъобщения по темата

Прессъобщенията относно продажбите на злато от ЕЦБ и Съвместното изявление за златото са налични в раздела „Медии“ на уебсайта на ЕЦБ.

Външна връзка

IMF guidelines for foreign exchange reserve management (Насоки на МВФ за управление на резервите в чуждестранна валута) (20 септември 2001 г.)

Собствените средства на ЕЦБ ѝ осигуряват приход, който допринася за посрещане на оперативните ѝ разходи.

Този портфейл се инвестира в деноминирани в евро активи с цел постигане на максимална доходност, при условие, че се спазват ограничения по отношение на риска.

Собствените средства на ЕЦБ включват:

  • инвестирания еквивалент на внесения капитал на ЕЦБ;
  • средства, държани в общия ù резервен фонд през отделни периоди от време;
  • провизии срещу валутен, лихвен и свързан с цената на златото риск.
Данни към края на 2015 г. ( в млн. евро )
Собствени средства на ЕЦБ (пазарна стойност) 20 623
За подробности вижте Годишния отчет на ЕЦБ, публикуван като част от Годишния доклад.

Ефективното разпределение и управление на валутните резерви осигурява ликвидност, необходима за изпълнение на поставените от политиката задачи, като същевременно свежда до минимум разходите по поддържане на резерви. Управлението на риска допринася за тези цели, като управлява и контролира експозицията на финансов риск.

ЕЦБ отговаря пряко за управлението на рисковете, свързани с нейните портфейли, включително портфейла от валутни резерви и портфейла от собствени средства. Управлението и наблюдението върху финансовите рискове, които ЕЦБ поема - пряко или в резултат от действията на НЦБ от Евросистемата като нейни представители - обхващат пазарния, кредитния и ликвидния риск и включват четири основни области на отговорност:

  • определянето на граници за кредитния и пазарния риск;
  • спазване на правилата;
  • измерване и докладване на рисковите експозиции и резултатите;
  • стратегическо разпределение на активите.

Независимото отчитане на риска и резултатите е основна характеристика на инвестиционната рамка на ЕЦБ. За да се избегне потенциален конфликт на интереси, управлението на финансовите рискове, свързани с дейностите по управление на портфейлите, е поверено на дирекция „Управление на риска“, която се отчита пряко пред Изпълнителния съвет.