Европейски съюз

 

Основни моменти в европейската интеграция (1950–2014 г.)

The Treaty of Amsterdam, signed in October 1997

След края на Втората световна война политиците в няколко европейски държави са убедени, че единственият начин да се предотврати нова война в Европа е страните да се обединят политически и икономически.


1950
Френският външен министър Робер Шуман предлага да се обедини производството на въглища и стомана в Западна Европа.
1951
Шест държави основават Европейската общност за въглища и стомана (ЕОВС): Белгия, Западна Германия, Италия, Люксембург, Нидерландия и Франция. Както е предвидено, Договорът за ЕОВС изтича 50 години по-късно, през 2002 г.
1957
Подписани са Договорите от Рим за създаване на Европейската общност за атомна енергия (Евратом) и на Европейската икономическа общност (ЕИО). Целта на държавите членки е премахване на търговските и тарифните бариери между тях и създаване на общ пазар.
1967
Институциите на трите Европейски общности (ЕОВС, ЕИО и Евратом) се обединяват. Създават се три нови институции: Европейската комисия, Съветът на министрите и Европейският парламент.
1970
След решение, взето през 1969 г. от Европейския съвет (т.е. държавните или правителствени ръководители на държавите членки на ЕИО), Докладът Вернер представя първия план за икономически и паричен съюз, включващ тогавашните шест държави членки на ЕИО. По редица причини в началото на 70-те години на ХХ век планът се проваля.
1973
Дания, Ирландия и Обединеното кралство се присъединяват към Европейската икономическа общност. ЕИО вече има девет държави членки.
1979
Правителствата и централните банки на деветте държави членки създават Европейската парична система (ЕПС). Неин основен елемент е валутният механизъм (ERM), който въвежда фиксирани, но регулируеми обменни курсове между валутите на участващите държави.
1981
Гърция се присъединява към Европейската икономическа общност.
1986
Испания и Португалия се присъединяват към Европейската икономическа общност.
1986
Идеята за икономически и паричен съюз е възродена в Единния европейски акт (ЕЕА).
1988
Европейският съвет потвърждава целта за постигане на икономически и паричен съюз (ИПС). Комисия от експерти, начело с тогавашния председател на Европейската комисия Жак Делор, разглежда начини за осъществяването на ИПС. Нейният доклад (Докладът Делор) предлага преход на три етапа.
1989
Започват преговори по Договора за Европейския съюз. Този Договор създава Европейския съюз (ЕС) и изменя Договора за създаване на Европейската общност. Той включва по-специално разпоредби за въвеждането на ИПС и за създаването на Европейската централна банка. Известен е като Договорът от Маастрихт.
1992
Подписан е Договорът от Маастрихт. Той въвежда нови форми на сътрудничество между правителствата на държавите членки – например по отношение на отбраната и в областта на правосъдието и вътрешните работи. С добавянето на това междуправителствено сътрудничество към съществуващата система от общности Договорът от Маастрихт създава Европейския съюз.
1993
Договорът от Маастрихт влиза в сила на 1 ноември, след като е ратифициран от всички 12 държави членки.
1995
Австрия, Финландия и Швеция се присъединяват към Европейския съюз.
1990-99
Икономическият и паричен съюз е осъществен на три етапа.
2002
Въвеждане на евробанкнотите и монетите.
2004
На 1 май Кипър, Чешката република, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Малта, Полша, Словакия и Словения се присъединяват към ЕС.
2007
На 1 януари България и Румъния се присъединяват към Европейския съюз.
2009
Договорът от Лисабон влиза в сила на 1 декември.
2011
Три нови европейски органа за финансов надзор започват дейността си: Европейски банков орган, Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване и Европейски орган за ценни книжа и пазари. Те работят съвместно с Европейския съвет за системен риск, също създаден през 2011 г., за да гарантират финансовата стабилност и да подобрят надзорната рамка на ЕС.
2013
На 1 юли Хърватия се присъединява към Европейския съюз.
2014
ЕЦБ поема пълноценно задачите и отговорностите по надзора над банките в държавите членки, участващи в единния надзорен механизъм. Уебсайт за банковия надзор
За повече подробности вижте уебсайт на Европейския съюз.