Често задавани въпроси за оповестяването на свързана с климата финансова информация от Евросистемата

От 2023 г. насам всички централни банки от Евросистемата публикуват годишни финансови оповестявания, свързани с климата.

В отговорите на често задаваните въпроси по-долу се предоставя информация за тези оповестявания, включително за техния обхват, използваните данни и методологията им.

Повече информация за свързаните с климата финансови оповестявания на членовете на Евросистемата можете да намерите в нашето прессъобщение и в раздела по темата на нашия уебсайт.

В1 Защо Евросистемата публикува финансови оповестявания, свързани с климата?

Чрез финансовите си оповестявания, свързани с климата, Евросистемата се стреми да засили прозрачността по темата за въздействието върху климата от нейните финансови портфейли и за експозицията им на климатични рискове. В по-широк план тези оповестявания подобряват осведомеността и вникването в рисковете, свързани с климата, в целия финансов сектор и за финансовите портфейли, стимулират хармонизацията на практиките за оповестяване чрез прилагане на развиващи се пазарни стандарти и допринасят за целите на Европейския съюз за постигане на климатична неутралност и преход към нисковъглеродна икономика.

В2 Кои портфейли са обхванати от свързаните с климата финансови оповестявания?

Всички централни банки от Евросистемата оповестяват свързана с климата информация за своите портфейли, несвързани с паричната политика, които управляват на своя отговорност. Освен това Евросистемата публикува финансови оповестявания, свързани с климата, за наличностите от ценни книжа на публичния сектор, корпоративни и обезпечени облигации, държани за целите на паричната политика, които са придобити по програмата за закупуване на активи (APP) и програмата за закупуване на активи в условията на извънредна ситуация, причинена от пандемия (PEPP). Докладът за наличностите по APP и PEPP, който ЕЦБ публикува, включва и раздел за резервите на ЕЦБ в чуждестранна валута. Обхватът на финансовите оповестявания, свързани с климата, се преразглежда ежегодно, така че да отразява промените в данните, методологиите и практиките за оповестяване.

В3 Защо не оповестявате свързана с климата информация за целия баланс?

Евросистемата оповестява свързана с климата информация за активите в своя баланс, за които са налице достатъчно климатични данни. Тези оповестявания обхващат повечето балансови показатели. Изключени от обхвата са определени активи и портфейли, като например ценни книжа, държани по програмата за закупуване на обезпечени с активи ценни книжа (ABSPP), както и наличностите от физическо злато, специални права на тираж, както и пари в брой и парични еквиваленти в резервите на ЕЦБ в чуждестранна валута, тъй като не са налице достатъчно климатични данни или методически указания. Евросистемата поддържа връзка с организации за определяне на стандарти и с доставчици на климатични данни, за да подобри с течение на времето наличието и качеството на такива данни.

В4 Каква методология се използва за финансовите оповестявания, свързани с климата?

Общите принципи на Евросистемата за оповестявания бяха разработени съвместно от нейните членове, с акцент върху портфейлите, несвързани с паричната политика. Редовно преразглеждани и актуализирани, принципите се основават на препоръките на  Работната група за оповестяване на финансова информация във връзка с климата. Тя беше разпусната през октомври 2023 г., тъй като нейните препоръки бяха включени в стандартите, установени от Международния съвет за стандарти във връзка с устойчивостта – независим орган за определяне на стандарти в рамките на Фондацията за международни стандарти за финансова отчетност. Евросистемата взема предвид и насоките от Партньорството за финансово отчитане на въглеродните емисии и Мрежата на централни банки и надзорни органи за по-зелена финансова система. Те предоставят широко използвани и приети стандарти за отчитане на устойчивостта. Принципите са адаптирани така, че да съответстват на характеристиките на портфейлите на Евросистемата, които не са свързани с паричната политика. В докладите се съдържат допълнителни подробности за прилаганите методологии.

В5 Свързаните с климата финансови оповестявания обхващат ли и рискове, свързани със загуба и влошаване на природна среда?

От 2025 г. насам някои централни банки от Евросистемата, включително ЕЦБ, са добавили свързан с природата показател в докладите си. Той измерва експозицията на наличностите от корпоративни ценни книжа към сектори със значително въздействие върху природата или сериозна зависимост от нея. Работната група за оповестяване на финансова информация във връзка с климата препоръчва използването му. Този показател е оповестен и за портфейлите по паричната политика на Евросистемата. Тъй като данните, свързани с природата, се подобряват, възнамеряваме да разширяваме оповестяванията си през следващите години.

В6 Как изглежда методологията за отчитане за наличностите по APP и PEPP за целите на паричната политика в сравнение с тази за портфейлите, които не са свързани с паричната политика?

Публикуването на финансова информация, свързана с климата, за наличностите от ценни книжа на публичния сектор, корпоративни облигации и обезпечени облигации по APP и PEPP в общи линии следва същата методология като използваната за портфейлите, несвързани с паричната политика, въз основа на общите принципи на Евросистемата за оповестявания. Доколкото има методологични разлики, те отразяват естеството на портфейлите по APP и PEPP като подчинени на паричната политика, както и текущото включване на съображения, свързани с изменението на климата, в рамката на паричната политика на Евросистемата. Така например оповестяванията за наличностите от корпоративни ценни книжа по APP и PEPP се опират на данни за емисиите, отчитани само от емитентите на ценните книжа, а свързаните с климата финансови оповестявания за портфейлите, несвързани с паричната политика, могат да използват допълнително и оценки за емисиите от източници на климатични данни при отсъствие на отчетени от самите емитенти.

В7 Какви данни използвате за изчисленията си?

За докладите за 2026 г. Евросистемата използва климатични и финансови данни от един специализиран доставчик: Institutional Shareholder Services. Поради изтичането на срока на договора с Carbon4 Finance ЕЦБ и повечето членове на Евросистемата сега използват само данни от Institutional Shareholder Services. Това оказва слабо въздействие върху някои исторически тенденции по отношение на емисиите от държавно потребление. След повторна процедура за обществена поръчка на равнище Евросистема, ръководена от Deutsche Bundesbank, при която под внимание бяха взети качеството на данните, техният обхват и съображения, свързани с разходите и ползите, бяха избрани два доставчика на данни. Те ще бъдат използвани при следващите оповестявания. Наред с данните на тези доставчици членовете на Евросистемата допълват своите финансови оповестявания, свързани с климата, с климатични данни от други доставчици, с които разполагат.

В8 Защо данните на емитентите за намаляване на въглеродните емисии се включват със значително забавяне?

Данните за емисиите се предоставят с едногодишно закъснение в случая на емитентите на дългови инструменти, различни от държавни, и до две години в случая на емитентите на държавни дългови инструменти. От съображения за последователност относителните показатели за емисиите използват финансовите данни за същата година като тази на показателите за емисиите. Това води до несъответствие между референтната година на най-актуалните данни за наличностите и историческите климатични (и финансови) данни. За да бъде все пак възможно да се предоставят отчети за най-актуалните наличности в портфейлите, в изчислението на показателите Евросистемата използва последните налични данни за емисиите от всеки емитент. В доклада за всяка година показателите за предишни периоди се актуализират със задна дата за годината, за която са налични нови данни, свързани с климата.

В9 Защо използвате като показатели за оповестяване среднопретеглен въглероден интензитет, общ размер на въглеродните емисии и въглероден отпечатък?

Среднопретегленият въглероден интензитет, общият размер на въглеродните емисии и въглеродният отпечатък са трите основни показателя, които се използват в общите принципи на Евросистемата за оповестявания. Те бяха препоръчани от Работната група за оповестяване на финансова информация във връзка с климата за всички притежатели на активи. Нормализираните показатели (като среднопретегления въглероден интензитет и въглеродния отпечатък) и абсолютните показатели (като общия размер на въглеродните емисии) се допълват взаимно и заедно осигуряват висока степен на прозрачност по отношение на климатичното въздействие на портфейлите и експозицията на свързан с климата риск. За тях се прилага стандартизирана методология. Използват се масово в свързаното с климата отчитане в целия финансов сектор. Членовете на Евросистемата могат също така да изберат да отчитат и други показатели за още по-голяма прозрачност.

В10 Тази година бяха добавени относителни показатели от обхват 3 за емитенти, различни от държавни. Какви са предимствата и недостатъците на това разширяване?

Тази година Евросистемата отчита относителни измерители на емисии от обхват 3 в основната част на доклада. Така допълва вече отчитаните абсолютни емисии от обхват 3. Съгласно определението на Партньорството за финансово отчитане на въглеродните емисии емисиите от обхват 3 представляват всички непреки емисии, които не са включени в обхват 2, но са част от веригата на стойността на отчитащата организация както нагоре, така и надолу по нея. По този начин оповестяванията на емисии от обхват 3 дават по-пълна картина на емисиите, свързани с всяко предприятие, в което е инвестирано. Това е от особено значение за предприятия във финансовия сектор, които имат относително малки емисии от собствените си операции (обхват 1 и обхват 2), но големи емисии от обхват 3, свързани със заеми и финансови портфейли.

Двете основни ограничения на оповестяването на емисии от обхват 3 се отнасят до качеството на данните и до двойното отчитане на емисиите. Първо, данните за емисии от обхват 3 се докладват в по-малка степен от дружествата и следователно доставчиците на данни боравят повече с оценки, отколкото при емисиите от обхват 1 и обхват 2. Второ, когато дружествата са част от една и съща верига на стойността, едни и същи емисии се отчитат поотделно за всяко от тях (например емисиите от обхват 3 на едно дружество могат да бъдат докладвани като емисии от обхват 1 или обхват 2 от друго дружество). Това води до завишена стойност на емисиите. Въпреки че този вид двойно отчитане не може да бъде избегнат, отчитането на показатели от обхват 3 отделно от показатели от обхват 1 и обхват 2 осигурява допълнителна прозрачност. Такива са препоръките на Партньорството за финансово отчитане на въглеродните емисии.

В11 Като се има предвид, че относителните показатели се нормализират чрез финансови стойности в евро, как им влияе инфлацията?

Възможно е традиционните относителни показатели за емисии да надценяват напредъка на декарбонизацията, тъй като се изчисляват въз основа на парична стойност в знаменателя (например приходи). Например показателят за среднопретегления въглероден интензитет представлява среднопретеглената стойност на емисиите на въглероден диоксид в тонове на един милион евро приходи. Това означава, че ако приходите на емитентите се увеличат поради инфлацията, този показател естествено ще спадне, което ще доведе до по-висока стойност за напредъка на декарбонизацията на портфейла. В карета от тазгодишните оповестявания на ЕЦБ и Евросистемата, публикувани през 2026 г., са предоставени коригирани спрямо инфлацията показатели, които допълват некоригираните данни въз основа на настоящите стандарти. Корекциите за инфлацията се прилагат към показателите за производствените емисии за държавни инвестиции и към показателя за среднопретегления въглероден интензитет за корпоративните инвестиции. Чрез тези карета ЕЦБ има за цел допълнително да повиши прозрачността на свързаното си с климата оповестяване на информация. То ще бъде актуализирано, когато се постигне нов консенсус относно корекциите за инфлацията.

В12 Защо определяте цели за намаляване на емисиите и какво точно означават те?

Целите са важен елемент от препоръките на Работната група за оповестяване на финансова информация във връзка с климата в категорията „Показатели и цели“ и съществена част от свързаните с климата финансови оповестявания. Наличието на цели помага да насочваме и измерваме намаляването на експозицията на даден портфейл към свързани с климата рискове, както и да управляваме свързаните с климата възможности и климатичното въздействие на наличностите от активи. Всички членове на Евросистемата се стремят несвързаните с паричната политика портфейли, които управляват, и наличностите им от корпоративни облигации по APP и PEPP да следват посока, подкрепяща целите на Парижкото споразумение и целите на ЕС за климатична неутралност, посочени в Европейския законодателен акт за климата. За някои портфейли дългосрочните цели се допълват от междинни, за да се очертае ясен път към намаляване на емисиите по тях. На този фон следва да се отбележи, че всеки от членовете на Евросистемата отговаря изцяло за всички аспекти на управлението на своите портфейли, несвързани с паричната политика. Това включва изготвянето на свързаните с климата финансови оповестявания и определянето на цели.

В13 Защо не оповестявате цели за всички портфейли?

Определянето на надеждни цели за постепенно намаляване на емисиите по даден портфейл изисква гъвкавост, така че да могат да се предприемат мерки, ако реалното намаление на емисиите по него се отклони от желания път. Но може ограниченията, свързани с портфейлите и класовете активи, да не позволяват такава гъвкавост. Възможно е например ограничения за портфейлите да бъдат свързани със съображения по паричната политика или с пасивен стил на инвестиране (включително държане до падеж). Освен това понастоящем няма надеждна рамка за намаляване на емисиите за някои класове активи.

В14 Как Евросистемата продължи да изпълнява ангажимента си за въвеждане на междинни цели за портфейлите на корпоративния сектор? Какви са тези цели?

През 2024 г. Управителният съвет реши за агрегираните портфейли от корпоративния сектор по APP и PEPP да се определят междинни цели за намаляване на емисиите, и през 2025 г. обяви такава цел. Тя се прилага за агрегираните портфейли от корпоративни облигации по APP и PEPP и при нея под формата на насоки се вземат предвид изискванията на Регламента на ЕС относно бенчмарковете и придружаващия го Делегиран регламент на Комисията. Без да се засяга нейният мандат да поддържа ценова стабилност, Евросистемата грижливо разработи рамка, която обхваща всички релевантни елементи за определянето на надеждни междинни цели за намаляване на емисиите в подкрепа на целите на Парижкото споразумение и целите на ЕС за климатична неутралност, посочени в Европейския законодателен акт за климата.

С тази рамка Евросистемата се стреми към темп на декарбонизация, съответстващ на постигането на въглеродна неутралност по отношение на портфейлите ѝ от корпоративни облигации до 2050 г.^[1] Това е в съответствие с целта на Парижкото споразумение за ограничаване на глобалното затопляне до доста под 2°С (като същевременно усилията са за ограничаването му до 1,5°С).

В подкрепа на тази дългосрочна стратегия Евросистемата има за цел да намалява среднопретегления въглероден интензитет,^[2] свързан с агрегираните ѝ портфейли на корпоративния сектор, средно с поне 7% годишно, считано от края на 2021 г.^[3] като междинна цел. Евросистемата ще наблюдава напредъка към тази междинна цел, а също така ще вземе предвид въздействието на инфлацията върху развитието на въглеродния интензитет, свързан с портфейлите. Ако за агрегираните корпоративни портфейли бъдат установени отклонения от желания среден темп на декарбонизация, Евросистемата ще оценява коригиращите действия за всеки отделен случай и в границите на своите правомощия.

Особено след края на етапа на реинвестиране, който започна в края на 2024 г., темпът на декарбонизация на наличностите от корпоративни облигации зависи от няколко фактора извън контрола на Евросистемата. Те включват ефикасността на емитентите при намаляване на въглеродния отпечатък от тяхната дейност, както е посочено в плановете им, променящия се състав на притежаваните портфейли в заключителната фаза и корпоративните действия (които могат да доведат например до предсрочно погасяване). Следва да се отбележи обаче, че коригиращи действия няма да се предприемат при отклонения от страна на отделни емитенти, а само ако средният темп на декарбонизация на портфейлите като цяло не отговаря на желания курс.

В15 На какво равнище ще се прилагат междинните цели за портфейлите от ценни книжа на корпоративния сектор – на равнището на портфейла или на отделната компания?

Междинни цели за намаляване на емисиите за портфейлите от корпоративния сектор се прилагат за агрегираните активи по APP и PEPP. ЕЦБ не залага цели за намаляване на емисиите за отделни компании. Определянето на междинни цели на равнище портфейл е обичайна практика сред собствениците на активи.

В16 Ще продължите ли да развивате междинни и количествени цели?

Членовете на Евросистемата могат да изберат да работят по дългосрочна цел от качествено естество, като се имат предвид специфичното предназначение и ограниченията за нейните портфейли, продължаващото разработване на рамки на централните банки за инвестиране с нулеви нетни емисии, скорошният им, но нарастващ опит с новопридобити източници на данни, и бързото развитие на науката в областта на климата. Членовете на Евросистемата ще подлагат на редовен преглед практиките за оповестяване и могат да изберат да добавят междинни и количествени цели, както е целесъобразно. За някои портфейли на Евросистемата, несвързани с паричната политика, дългосрочните цели вече са допълнени от междинни. Ако има такива, те са описани в раздела „Показатели и цели“ на съответните финансови оповестявания, свързани с климата.

В17 Какви са целите на Парижкото споразумение и целите на ЕС за климатична неутралност?

Парижкото споразумение определя цялостна рамка за ограничаване на глобалното затопляне до доста под 2°C, по възможност до 1,5°C спрямо прединдустриалните равнища. В съответствие с ангажимента си към целите на споразумението ЕС се стреми да постигне климатична неутралност до 2050 г. За тази цел той прие Европейския законодателен акт за климата, който определя правно обвързваща цел за нулеви нетни емисии на парникови газове до 2050 г. за ЕС като цяло. В законодателния акт се посочва и междинна цел – до 2030 г. нетните емисии на парникови газове да бъдат намалени с най-малко 55% спрямо равнищата от 1990 г. Стремим се портфейлите ни, несвързани с паричната политика, и наличностите ни от корпоративни облигации да следват път, способстващ за постигане на целите на Парижкото споразумение и целите на ЕС за климатична неутралност, и ще наблюдаваме редовно напредъка си към постигане на климатичните цели, както е предвидено в Европейския законодателен акт за климата.

В18 Как измервате напредъка към постигането на целите в областта на климата?

Напредъкът към постигането на целите ни в областта на климата се измерва посредством развитието във времето на конкретни показатели. Кой показател ще разглеждаме при оценката зависи от портфейла, класа активи и конкретната климатична цел. Така например, напредъкът в намаляването на емисиите, свързани с даден портфейл, обичайно се оценява посредством показатели като среднопретегления въглероден интензитет или въглеродния отпечатък, а напредъкът във финансирането на преход към нулеви нетни емисии се оценява посредством дела на зелени облигации в портфейла.

В19 Ще продължите ли да публикувате редовно оповестявания, свързани с климата?

Евросистемата е поела ангажимента да публикува тези оповестявания ежегодно. Тя ще подлага на редовен преглед всички елементи на общите принципи за оповестявания, за да подобри още повече качеството им и да осигури целесъобразността им. Елементите, които ще подлежат на редовен преглед, включват отчетните портфейли, отчитаните показатели и цели, и наличието на данни и качеството им.

Евросистемата вече публикува свързани с климата финансови оповестявания през 2023 г., 2024 г., 2025 г. и 2026 г.