Възможности за търсене
Home Медии ЕЦБ обяснява Изследвания и публикации Статистика Парична политика Eврото Плащания и пазари Кариери
Предложения
Сортиране

Общ преглед

След като се разпространи широко в началото на 2020 г., пандемията от коронавирус (COVID-19) засегна драстично глобалната икономическа активност и икономиката на еврозоната не прави изключение. Главно поради строгите ограничителни мерки, наложени в повечето държави от еврозоната около средата на март, реалният БВП на еврозоната отбеляза рекорден спад от 3,8% през първото тримесечие на 2020 г. Очаква се БВП да спадне с още 13% през второто тримесечие, въпреки че повечето държави започнаха да разхлабват строгите си ограничения. Какво ще стане по-нататък е въпрос, по който има невиждана преди несигурност.

Базисната прогноза се основава на набор от основни допускания за бъдещото развитие на пандемията, както и за необходимите мерки за нейното ограничаване и за поведението на домакинствата и предприятията. По-специално, в базисната прогноза се допуска само частичен успех в ограничаването на разпространението на вируса, с известно ново нарастване на броя на заразените през следващите тримесечия, налагащо по-нататъшни ограничителни мерки до намирането на медицинско решение, което се допуска, че ще се случи до средата на 2021 г. Очаква се тези ограничителни мерки да потискат предлагането и търсенето. Очаква се повишената несигурност и влошените условия на пазара на труда да тласнат домакинствата и предприятията към допълнително намаляване на разходите. Съществената подкрепа от страна на паричната и фискалната политика и политиката по отношение на трудовия пазар би трябвало да спомогне за поддържане на доходите и за ограничаване на икономическите поражения от здравната криза. Счита се също, че такива политики успешно ще предотвратят неблагоприятни ефекти на разпространение по финансови канали. При тези допускания се прогнозира реалният БВП в еврозоната да спадне с 8,7% през 2020 г., след което да се повиши отново с 5,2% през 2021 г. и с 3,3% през 2022 г. Това означава, че до края на прогнозния период реалният БВП ще бъде около 4% под нивото, предвиждано в прогнозите на експертите на ЕЦБ от март 2020 г.

Неотдавнашният срив в цените на петрола предполага рязък спад на ХИПЦ инфлацията до нива около нулата през следващите тримесечия. След това, в началото на 2021 г., базови ефекти в енергийния компонент би трябвало да предизвикат механично обратно покачване. Очаква се ХИПЦ инфлацията без компонентите енергоносители и храни също да намалее в краткосрочен план, но с по-малко от общата инфлация. Предвижда се дезинфлационните ефекти да обхванат широк диапазон от цените на услугите и стоките, тъй като търсенето ще остане слабо. Все пак се очаква тези ефекти да бъдат отчасти компенсирани от натиск върху разходите и цените, свързан с нарушения и недостиг в доставките. В средносрочен план се очаква инфлацията да се повиши, тъй като се допуска поскъпване на петрола с възстановяването на търсенето. Като цяло базисната прогноза предвижда спад на ХИПЦ инфлацията от 1,2% през 2019 г. до 0,3% през 2020 г. и покачване до 0,8% и 1,3% съответно през 2021 г. и 2022 г.[1]

С оглед на безпрецедентната несигурност относно развитието на пандемията и нейното въздействие върху икономическото поведение, свързаните с нея ограничителни мерки и успеха на мерките по политиките, бяха изготвени два алтернативни сценария. В лекия сценарий сътресението се разглежда като временно, с бързо и успешно овладяване на вируса, което позволява бързо премахване на ограниченията. При този сценарий реалният БВП би намалял с 5,9% тази година, а през 2021 г. би последвало стремително възстановяване. До края на периода реалният БВП почти би достигнал нивото от прогнозите на експертите на ЕЦБ от март 2020 г. При този сценарий инфлацията би достигнала 1,7% до 2022 г. За разлика от това тежкият сценарий със силно ново нарастване на броя на заразените предполага по-строги ограничителни мерки, които значително възпрепятстват икономическата активност. При този сценарий реалният БВП спада с 12,6% през 2020 г., а към края на прогнозния период е с около 9½% под нивото от прогнозите на експертите на ЕЦБ от март 2020 г., с темп на инфлация едва 0,9% през 2022 г.

1 Основни допускания и мерки по политиките, на които се опират прогнозите

Базисните прогнози се основават на редица решаващи допускания за развитието на пандемията. Тъй като строгите ограничения постепенно се разхлабват във всички държави от еврозоната, в базисната прогноза допускането е за само частичен успех в овладяването на вируса с известно ново нарастване на броя на заразените през следващите няколко тримесечия, изискващо по-нататъшни ограничителни мерки. Все пак се очаква тези мерки да имат по-ниска икономическа цена от предприетите при първоначалните строги ограничения поради поуките и реакциите на властите и икономическите субекти. Очаква се икономиката да се съживи постепенно, поетапно през преходния период след прекъсването. Очаква се основният акцент да бъде върху промишленото производство и определени сектори на услугите, докато други услуги като например в областта на изкуствата, развлеченията, хотелските услуги и отдиха се предвижда да останат донякъде ограничени. Преходният период продължава до намирането на медицинско решение, което се предполага, че ще се случи до средата на 2021 г.

Подобни допускания за развитието на пандемията са в основата на международните прогнози, които сочат срив на външното търсене към еврозоната през 2020 г. Прогнозира се реалният БВП в световен мащаб (без еврозоната) да спадне с 4% през 2020 г., след което да отбележи нарастване с 6% през 2021 г. и с 3,9% през 2022 г. Световната търговия ще бъде по-неблагоприятно засегната от световния БВП, тъй като нарушената логистика и затворените граници засилват въздействието. Нещо повече, при икономически спадове динамиката на търговията има тенденцията да реагира по-силно на икономическата активност. В резултат на това се очаква външното търсене към еврозоната да спадне с 15,1% през 2020 г., а след това да нарасне със 7,8% и 4,2% съответно през 2021 г. и 2022 г.

Значителни мерки в областта на паричната и фискалната политика и политиката по отношение на пазара на труда ще допринесат за подкрепяне на доходите, намаляване на загубите на работни места и фалитите, както и ще успеят да възпрат възникването на порочен кръг между реалната икономика и финансовия сектор. Наред с мерите по паричната политика, приети от ЕЦБ от март 2020 г. насам, базисната прогноза включва дискреционни фискални мерки в размер на 3,5% от БВП през 2020 г. Тези мерки включват обширни схеми за работа с намалено работно време и субсидии за заплати, които следва да смекчат въздействието от срива в икономическата активност върху заетостта и трудовите доходи. Фирмите получават значителни субсидии и капиталови трансфери. Почти всички прилагани понастоящем извънредни фискални мерки обаче се считат за временни и ще приключат до края на 2020 г., а това означава забавяне на възстановяването след това.[2] Наред с това кредитите и гаранциите или капиталовите инжекции, частично или изцяло предоставени от правителствата и възлизащи на пакет с общ размер близо 20% от БВП, би следвало да допринесат за облекчаване на ликвидните ограничения. Важно е, че както мерките по паричната политика, така и държавните кредити и капиталови инструменти действат като предпазен механизъм, редуциращ рисковете с малка статистическа вероятност от възникване на порочен кръг между реалната икономика и финансовия сектор.

2 Реална икономика

Реалният БВП отбеляза безпрецедентен спад през първото тримесечие на 2020 г. Според предварителната оценка на Евростат реалният БВП е намалял с 3,8% през първото тримесечие на 2020 г., слагайки край на почти седем години на нарастване. Почти всички държави от еврозоната регистрираха отрицателни тримесечни темпове на растеж през това тримесечие, от по-големите държави от еврозоната – по-специално Франция, Италия и Испания.[3] Спадът в икономическата активност през първото тримесечие е най-стръмният, отчетен досега. Наличните данни показват, че търговията на дребно, транспортът, както и дейностите по изкуства, развлечения и отдих са понесли най-големи загуби, макар и в различна степен в различните държави.

Графика 1

Реален БВП на еврозоната

(процентно изменение на тримесечна база, сезонно и календарно изгладени тримесечни данни)

Забележка: Тази диаграма не показва диапазони на прогнозите. Това отразява факта, че стандартното изчисление на диапазоните (въз основа на ретроспективните грешки в прогнозите) при настоящите обстоятелства не би предоставило надеждна индикация за безпрецедентната несигурност, с която са свързани настоящите прогнози. Вместо това, за да се илюстрира по-добре настоящата несигурност, в Каре 3 са представени алтернативни сценарии, основаващи се на други допускания за бъдещото развитие на пандемията от COVID-19 и свързаните с нея ограничителни мерки.

Перспективно ориентирани показатели сочат още по-стръмен спад на икономическата активност през второто тримесечие на 2020 г. Резултатите от проучвания на Европейската комисия и индексите на мениджърите по продажби са спаднали близо до и в много случаи под историческите си най-ниски стойности. През април комплексният индекс за производството на мениджърите по продажбите се срина до 13,6 и въпреки че се покачи до 31,9 през май, това е сигнал за много по-лош спад на реалния БВП, отколкото по време на финансовата криза през 2008–2009 г. Високочестотни показатели като например потреблението на електроенергия и GPS-базираните показатели за мобилност сочат стръмен спад на икономическата активност през април в повечето държави от еврозоната. Макар че напоследък започнаха да се възстановяват с постепенното вдигане на строгите ограничителни мерки в държавите от еврозоната, тези показатели все още свидетелстват за сериозен спад на реалния БВП през второто тримесечие. Като цяло се очаква икономическата активност да отбележи спад от 13% през второто тримесечие.

Въпреки продължаващите мерки за възпиране на пандемията се очаква през втората половина на 2020 г. да започне възстановяване на икономиката. Допуска се, че националните органи ще разхлабят мерките за ограничаване и ще подобрят ефективността им, позволявайки на предприятията от различни сектори да възобновят производството си. Ето защо се очаква през третото тримесечие реалният БВП да нарасне с 8,3% , а впоследствие възстановяването на външното търсене, благоприятните политики и известно латентно търсене да продължат да стимулират икономическата активност. Все пак някои продължаващи ограничителни мерки и едва постепенното отслабване на силната несигурност ще продължат да възпрепятстват икономическата активност, докато не се намери медицинско решение, което се предполага, че ще се случи до средата на 2021 г. В резултат на това реалният БВП ще се връща едва постепенно към предкризисните си нива. Това означава, че до края на прогнозния период реалният БВП ще бъде около 4% под нивото, предвиждано в прогнозите на експертите на ЕЦБ от март 2020 г.

Таблица 1

Макроикономически прогнози за еврозоната

(годишно процентно изменение)

Забележка: Данните за реалния БВП и неговите компоненти, разходите за труд на единица продукция, компенсацията на наето лице и производителността на труда са сезонно и календарно изгладени. Тази таблица не показва диапазони на прогнозите. Това отразява факта, че стандартното изчисление на диапазоните (въз основа на ретроспективните грешки в прогнозите) при настоящите обстоятелства не би предоставило надеждна индикация за безпрецедентната несигурност, с която са свързани настоящите прогнози. Вместо това, за да се илюстрира по-добре настоящата несигурност, в Каре 3 са представени алтернативни сценарии, основаващи се на други допускания за бъдещото развитие на пандемията от COVID-19 и свързаните с нея ограничителни мерки.
1) Това включва търговията в рамките на еврозоната.

2) Подиндексът се основава на оценки за действителното въздействие на косвените данъци. Възможно е той да се различава от данните на Евростат, които се основават на допускане за пълно и незабавно пренасяне на въздействието от данъците върху ХИПЦ.
3) Изчислено като бюджетно салдо на сектор „Държавно управление“ без преходните ефекти на икономическия цикъл и предприетите от правителствата временни мерки. Структурното салдо не отразява бюджетното въздействие от временните мерки, свързани с пандемията от COVID-19.

Ако разгледаме по-подробно компонентите на БВП, частното потребление се очаква да намалее със 7,8% през 2020 г. и постепенно да се възстанови до 2022 г. Според оценките частното потребление е отбелязало стръмен спад през първата половина на 2020 г. На секторно ниво най-тежко засегнати са продажбите на автомобили, както и разходите за почивка и ресторанти. Макар че загубата на реален разполагаем доход е донякъде смекчена чрез публични трансфери, спадът в потреблението произтича от съчетаването на принудително спестяване (домакинствата, чийто доход не беше засегнат, не можеха да купуват стоки и услуги извън най-съществените) и предпазно спестяване в контекста на рязък спад в доверието на потребителите и безпрецедентно нарастване на несигурността, свързана с икономическите перспективи. В перспектива, с постепенното разхлабване на ограничителните мерки в държавите, се очаква частното потребление да се съживи от втората половина на 2020 г. нататък, но да надхвърли нивото си от преди кризата едва през 2022 г. Това съживяване е подкрепено от очакваното постепенно отслабване на несигурността, както и от реализацията на известно латентно търсене. Същевременно повишената безработица и постепенното прекратяване на нетните фискални трансфери ще действат възпиращо на възстановяването.

Каре 1
Технически допускания за лихвените проценти, обменните курсове и цените на суровините

В сравнение с прогнозите на експертите на ЕЦБ от март 2020 г. техническите допускания включват значително по-ниски цени на петрола и на акциите, по-висок ефективен обменен курс на еврото и по-високи дългосрочни лихвени проценти. Техническите допускания за лихвените проценти и за цените на суровините се основават на пазарните очаквания към 18 май 2020 г. (крайна дата). Краткосрочните лихвени проценти се отнасят до тримесечния EURIBOR, като пазарните очаквания се извеждат от фючърсните лихви. Според тази методология средното равнище на краткосрочните лихвени проценти е -0,4% за целия прогнозен период. Пазарните очаквания за номиналната доходност на 10-годишните държавни облигации в еврозоната са за средно равнище от 0,3% през 2020 г., 0,4% през 2021 г. и 0,6% през 2022 г.[4] В сравнение с прогнозите на експертите на ЕЦБ от март 2020 г. пазарните очаквания за краткосрочните лихвени проценти остават като цяло непроменени, а номиналната доходност на 10-годишните държавни облигации в еврозоната е ревизирана нагоре с около 20 базисни пункта за периода 2020–2022 г.

Що се отнася до цените на суровините, ние отчитаме тренда на фючърсните пазари, изчислен според средната стойност през двуседмичния период, приключващ на крайната дата 18 май 2020 г. На тази основа се допуска, че цената на барел суров петрол тип „Брент“ ще спадне от 64,0 щатски долара през 2019 г. до 36 щатски долара през 2020 г., а до 2022 г. ще се повиши до 40,7 щатски долара. Този тренд означава, че в сравнение с прогнозите от март 2020 г. цените на петрола в щатски долари ще бъдат значително по-ниски през целия прогнозен период. Смята се, че цените на неенергийните суровини в щатски долари ще отбележат допълнително понижение през 2020 г. и ще тръгнат обратно нагоре през следващите години.

Двустранните обменни курсове се очаква да се задържат без промяна през прогнозния период – на средните равнища от двуседмичния период, завършващ на крайната дата 18 май 2020 г. Това означава среден обменен курс от 1,08 щатски долара за евро през периода 2021–2022 г., т.е. леко понижаване спрямо прогнозите на експертите на ЕЦБ от март 2020 г. Ефективният обменен курс на еврото (спрямо 38 търговски партньори) се е повишил с 3,6% след прогнозите от март 2020 г.

Технически допускания

През 2020 г. се очаква рязко и внезапно свиване на жилищните инвестиции. Очаква се предлагането на жилища да бъде сериозно засегнато от сътресението, предизвикано от COVID-19 през 2020 г. Очаква се неблагоприятните последици за търсенето на жилища от понижаването на разполагаемите доходи, отслабването на доверието на потребителите и повишаването на безработицата да доведат до трайно отслабване на жилищните инвестиции. В края на прогнозния период се очаква те да бъдат доста под нивото си от преди кризата.

Очаква се срив на бизнес инвестициите през 2020 г., с много по-рязък спад в сравнение с БВП, едва постепенно възстановяване и задържане на равнища доста под предкризисните до 2022 г. Според изчисленията, бизнес инвестициите са се сринали през първата половина на 2020 г. поради ограничителните мерки, замирането на глобалното и вътрешното търсене и нарасналата несигурност. Очаква се през втората половина на 2020 г. да започне възстановяване, чиято скорост ще се различава съществено в различните държави в отражение на разликите в мащаба на първоначалния срив. Изправени пред повишена несигурност, фирмите вероятно ще отлагат инвестиции. Затова се очаква в края на прогнозния период бизнес инвестициите за еврозоната да бъдат доста под нивото си от преди кризата. Прогнозира се те да останат слаби поради повишени нива на свободни производствени мощности и опасения относно дългосрочните тенденции в търсенето в условия на застаряване и намаляване на населението. Същевременно се предвижда брутната задлъжнялост на нефинансовите предприятия (НФП) да се увеличи значително през 2020 г. спрямо вече високо досегашно ниво, а след това да отбележи лек спад. Първоначалното увеличение на брутната задлъжнялост на НФП се обуславя от значителния спад на корпоративните печалби през първата половина на 2020 г. и произтичащото от това засилено прибягване до дългово финансиране, чрез което се компенсира недостигът на ликвидност. Очаква се наблюдаваното увеличение в съотношението на дълга на предприятията да ограничи растежа на бизнес инвестициите през прогнозния период, тъй като фирмите трябва да възстановят доброто състояние на балансите си. Все пак брутните лихвени плащания на НФП са спаднали до рекордно ниски нива през последните години и се очаква да нараснат едва постепенно през следващите няколко години, което отслабва евентуалните опасения за устойчивостта на дълга.

Каре 2
Международна среда

Пандемията от COVID-19 парализира световната икономика. Мерките, предприети от правителствата по целия свят за ограничаване на разпространението на вируса, водят до рязък спад на икономическата активност в краткосрочен план. Такива мерки бяха въведени в Китай още в края на януари, докато други държави ги задействаха по-късно, когато вирусът се разпространи в целия свят. Въпреки че няколко държави наскоро започнаха да облекчават строгите ограничителни мерки, процесът вероятно ще бъде много постепенен. Икономическата активност, особено в икономиките от възникващи пазари, е засегната неблагоприятно и от рязкото поевтиняване на суровините, затегнатите финансови условия и значителните изходящи капиталови потоци. Тези тежки глобални сътресения се стовариха върху световната икономика в момент, когато все по-видими ставаха признаци на стабилизация след период на неубедителни резултати миналата година. По-специално, в началото на годината беше започнало едва доловимо възстановяване на промишленото производство и търговията, начело на което стояха големите икономики от възникващи пазари. Нещо повече, по това време благоприятните финансови условия в световен мащаб, както и частичното деескалиране на търговския конфликт между САЩ и Китай след подписването на първоначално търговско споразумение, имаха потенциала да засилят това възстановяване, преди да настъпи пандемията.

Данните от анкети потвърждават, че икономическите последици от пандемията и ограничителните мерки ще бъдат мащабни и тежки. Ако разгледаме данните от секторните индекси на мениджърите по продажби, се очертават три закономерности. Първо, производството е рухнало във всички сектори поради въвеждането на строги ограничителни мерки. Второ, въздействието върху сектора на услугите е по-силно от въздействието върху промишленото производство. Тъй като мерките за ограничаване на разпространението на вируса потискат търсенето и предлагането в световен мащаб, секторното производство както в промишлеността, така и в услугите сега се е влошило много по-бързо, отколкото през световната финансова криза. Трето, с възобновяването на активността производството се възстановява от понижените си нива. Все пак, поради ред причини, това възстановяване е само частично. Все още са налице ограничения за предприятията, които изискват тясно социално взаимодействие, поведението на потребителите се е променило на фона на опасения за втора вълна на епидемията, а голямата несигурност възпрепятства инвестиционните решения и това на свой ред понижава търсенето в краткосрочен план и възпира производствения капацитет занапред.

Пандемията и свързаните с нея строги ограничителни мерки предизвикаха синхронизирана и дълбока световна рецесия. За количествено определяне на потенциалните икономически загуби, произтичащи от тези мерки, в ключовите развити икономики и икономиките от възникващи пазари бяха използвани секторни данни за добавената стойност. Строгите ограничителни мерки бяха отчетени в прогнозите в съответствие с обявените от правителствата параметри, включващи например време на въвеждане, продължителност и степен на строгост в различните държави.

През 2020 г. като цяло световният реален БВП без еврозоната се очаква да отбележи спад с 4,0%. Темпът на свиване е по-висок, а мащабът му – много по-голям, отколкото през глобалната финансова криза през 2008–2009 г. В резултат на това икономическата активност ще намалее рязко през първите две тримесечия на тази година и се очаква да се възстанови от третото тримесечие нататък. С вдигането на строгите ограничителни мерки тя първоначално ще се оттласне от дъното, но темпът на възстановяване ще бъде по-постепенен през следващите тримесечия. Този профил означава, че световният реален БВП без еврозоната се предвижда да се увеличи средно с 6,0% през 2021 г. и с 3,9% през 2022 г. В сравнение с прогнозите на експертите на ЕЦБ от март 2020 г. глобалният растеж е ревизиран значително надолу за тази година, а растежът в средносрочен план се очаква да бъде малко по-силен. Тези ревизии означават също, че нивото на световното производство остава под траекторията, предвидена в прогнозите от март 2020 г. В икономиките от възникващи пазари се предвижда по-слабо икономическо възстановяване в сравнение с предишни спадове. Това отразява съчетание от неблагоприятни сътресения, които ги засягат понастоящем, включително здравната криза, затегнатите финансови условия, неблагоприятните сътресения в условията на търговия за износителите на суровини и значителните изходящи капиталови потоци.

Световната търговия ще бъде засегната по-тежко, тъй като нарушената логистика и затворените граници засилват въздействието от намаляващото търсене и предлагане. Нещо повече, динамиката на търговията има тенденцията да реагира по-силно на икономическата активност, особено когато в нея настъпи спад. В резултат на това се прогнозира глобалният реален внос без еврозоната да намалее с 12,9% тази година, след което да нарасне с 8,0% и 4,3% съответно през 2021 г. и 2022 г. Предвижда се външното търсене към еврозоната да се свие с 15,1% тази година, а след това да нарасне със 7,8% и 4,2% съответно през 2021 г. и 2022 г. Въздействието на пандемията върху търговията е значително, като световният внос без еврозоната се очаква да се върне на нивата си от четвъртото тримесечие на 2019 г. едва към края на прогнозния период. Външното търсене към еврозоната остава под това ниво през целия прогнозен период.

Международна среда

(годишно процентно изменение)

1) Изчислена като претеглена средна на вноса.
2) Изчислено като претеглена средна на вноса на търговските партньори на еврозоната.

Прогнозира се износът на еврозоната да бъде засегнат тежко от пандемията COVID-19 през 2020 г. и да възстанови до голяма степен загубите до края на прогнозния период, започвайки от ниско ниво, отразяващо напреженията в търговията и слабото външно търсене. Очаква се износът да понесе сериозни щети през първата половина на 2020 г. Ограничителните мерки за възпиране на разпространението на пандемията засегнаха силно експортния сектор на еврозоната, както и вноса. Повечето сектори претърпяха бърз спад в износа си в края на първото тримесечие на 2020 г.; очаква се това да продължи и през второто тримесечие. Износът на туристически и транспортни услуги е сред най-засегнатите от пандемията. Нарушения на веригите на доставки, свързани с епидемията от COVID-19, засегнаха особено ориентирани към износа сектори като производството на автомобили, машиностроенето и химическата промишленост. Очаква се вносът да намалее по-малко от износа през второто тримесечие на 2020 г., тъй като основните износители са особено тежко засегнати от спада в световен мащаб на търсенето на автомобили и инвестиционни стоки. Следователно нетният износ би трябвало да бъде отрицателен. От третото тримесечие насетне възстановяването на износа е малко по-силно, отколкото при вноса, което означава положителен принос на нетния износ до края на 2021 г. с възстановяването на глобалните циклични сектори, на които еврозоната е изложена. Като цяло се очаква износът на еврозоната да се развива в общи линии в синхрон с външното търсене към нея.

Очаква се положението на пазара на труда да се влоши съществено. Макар че условията на пазара на труда се подобриха осезаемо по време на неотдавнашния подем, предвижда се те да се влошат рязко в хода на 2020 г. Спадът на общата заетост с 0,2% през първото тримесечие на 2020 г., който показва предварителната оценка на Евростат, е само предвестник на значително по-лоша динамика, очаквана през следващите няколко тримесечия. Макар че намаляването на заетостта, изразена в брой заети лица, вероятно ще бъде смекчено в някои държави от мащабно прилагане на схеми за работа с намалено работно време, съвкупната заетост се очаква да отбележи спад с 2,8% през 2020 г., след което постепенно да се възстанови през остатъка от прогнозния период благодарение на засилването на икономическата активност.

Счита се, че общият брой отработени часове дава по-добра представа за динамиката на пазара на труда по време на пандемията от COVID-19, отколкото измерването на заетостта с броя заети лица. Прогнозира се общият брой отработени часове на заето лице да достигне много ниско ниво през второто тримесечие на 2020 г., а заетостта във вид на брой заети лица – не толкова ниско ниво през третото тримесечие на 2020 г. По-ограниченото въздействие на кризата върху динамиката на заетостта, изразена в брой заети лица, се дължи отчасти на компенсиращите политики на пазара на труда. В края на прогнозния период както общият брой отработени часове, така и броят на заетите лица са малко под равнищата си от четвъртото тримесечие на 2019 г. Това се дължи на ефекта на отлагането (например вследствие на фалити на фирми и трайна загуба на работни места) на пазара на труда в еврозоната.

Очаква се въздействието на пандемията от COVID-19 върху прираста на работната сила да бъде умерено през прогнозния период. Предвижда се работната сила да намалява до третото тримесечие на 2020 г. В много краткосрочен план спадът отразява факта, че част от заетите работници ще напуснат работната сила в резултат от ограничителните мерки, включително защото някои работници може да бъдат класифицирани като работоспособни, но нетърсещи работа поради ограничителните мерки. Също така, намаляването на възможностите за наемане на работа по време на пандемията може да доведе до обезсърчение, което води до напускане на работната сила. Възможни са и други канали на неблагоприятно въздействие върху работната сила, особено в краткосрочен план, като например намаляване на прогнозираната нетна имиграция на работници поради пандемията от COVID-19 и ограничения върху международните полети.

Очаква се темпът на безработица да реагира на пандемията и да достигне връх от 10,8% през третото тримесечие на 2020 г. Подобно на профила на заетостта темпът на безработица не се очаква да се върне до предкризисното си ниво през прогнозния период, а да достигне 8,8% през четвъртото тримесечие на 2022 г. (спрямо равнище от 7,3% през четвъртото тримесечие на 2019 г.). Кривата на прогнозата за темпа на безработица остава под наблюдаваната по време на глобалната финансова криза от 2008–2009 г. поради въздействието на приетите политики по отношение на пазара на труда, насочени към запазване на работни места с оглед на това функционирането на бизнеса да се възобнови бързо след края на строгите ограничителни мерки. По-специално, схемите за работа с намалено работно време се характеризират с ограничени периоди на безработица, през които служителите запазват работните си места и получават средства, сравними със схемите за обезщетения при безработица (като съотношението на заместване на пропуснатото възнаграждение варира в различните държави). Очаква се в темпа на безработица все така да се наблюдават значителни различия между държавите в еврозоната. Като цяло държавите с висок дял на временни или самостоятелно заети работници се очаква да регистрират по-висока безработица и загуба на доходи.

Очаква се нарастването на производителността на труда да отслабне през 2020 г., а след това да се възстанови в хода на прогнозния период. Предвид фискалните мерки, които смекчават въздействието върху общата заетост, през 2020 г. се очаква производителността на труда на човек да отбележи рязък спад. Наблюдава се разлика във въздействието при производителността на труда на заето лице и производителността на труда на отработен час. Производителността на заето лице е по-неблагоприятно засегната през 2020 г., което отразява мащабното използване на схеми за работа с намалено работно време в държавите от еврозоната. За разлика от това реакцията на производителността на отработен час е много по-слабо изразена по време на пандемията, тъй като се очаква общият брой отработени часове да следва плътно динамиката на БВП.

В сравнение с прогнозите на експертите на ЕЦБ от март 2020 г. прогнозата за прираста на реалния БВП е ревизирана драстично надолу през 2020 г. и нагоре за остатъка от прогнозния период, особено през 2021 г. Зад низходящата ревизия на прираста на реалния БВП през 2020 г. се крие по-значителна ревизия надолу през първото полугодие и известна възходяща ревизия през второто. Получаващият се положителен статистически ефект на пренос, както и известно допълнително наваксване обуславят възходяща ревизия на прираста на реалния БВП през 2021 г. и 2022 г. До края на прогнозния период реалният БВП ще бъде около 4% под нивото, предвиждано в прогнозите на експертите на ЕЦБ от март 2020 г.

Каре 3
Алтернативни сценарии за икономическата перспектива за еврозоната

Високата степен на несигурност около въздействието на пандемията от COVID-19 върху икономическата перспектива на еврозоната дава основание за анализ въз основа на алтернативни сценарии. В това каре са описани два сценария, които са алтернативни на базисните допускания в прогнозите от юни 2020 г. Целта е да се илюстрира спектърът от възможни въздействия на пандемията от COVID-19 върху икономиката на еврозоната. Тези сценарии могат да се разглеждат като илюстративен диапазон около базисната прогноза.

Сценариите варират в зависимост от редица фактори. Сред тях са въздействието от строгите ограничителни мерки върху икономическата активност, поведенческите реакции на икономическите субекти в стремежа им да сведат до минимум първоначалните силни икономически смущения, икономическите последици от продължителните мерки за ограничаване на разпространението на епидемията в преходния период след блокирането на икономиката и по-дълготрайните последици за икономическата активност след премахването на всички ограничителни мерки. Цялостното развитие на горепосочените фактори определя и специфичните за сценариите прогнози за външното търсене към еврозоната, за лихвените проценти по кредитите и за реакциите на фискалната политика.

Допускането в лекия сценарий е за успешно овладяване на вируса, докато в тежкия сценарий се допуска силна нова вълна от заразени и удължаване на строгите ограничителни мерки до средата на 2021 г. При лекия сценарий периодът на строги ограничения е последван от постепенно рестартиране на икономиките. Успешното възпиране на разпространението на вируса през преходния период след ограничителните мерки се дължи на възможния бърз напредък в лечението и наличието на медицински решения, подготвяйки постепенно възстановяване на нормалната икономическа активност. При лекия сценарий се допуска, че няма нова вълна на вируса и че икономически реакции на властите и на икономическите субекти имат голям успех. При тежкия сценарий се допуска, че периодът на строги ограничителни мерки нанася по-голяма вреда на икономическата активност и не успява ефикасно да възпре болестта. През преходния период след блокирането на икономиката остават в сила строги, макар и постепенно разхлабващи се ограничителни мерки. При тежкия сценарий се предвижда силна нова вълна на вируса, без непременно да се правят предположения кога точно ще настъпи тя. Силна втора вълна на вируса би наложила запазването на строгите ограничителни мерки, но икономическата им цена ще бъде по-ниска, отколкото в първоначалния период на ограничения, поради поуките и реакциите на властите и икономическите субекти. Упоритите усилия за предотвратяване на разпространението на вируса ще продължат да забавят дейността във всички сектори на икономиката в по-голяма степен, отколкото се предвижда в базисната прогноза, докато не се появи медицинско решение, което се предполага, че ще се случи до средата на 2021 г. Слабата икономическа активност във всички сектори е в известна степен влошена от нарастващ брой фалити, което води до проблеми с кредитите, засягащи неблагоприятно разходите за кредитиране на домакинствата и фирмите.

Тези сценарии за еврозоната се опират на едни и същи цялостни предвиждания за световната икономика, а оттам и за външното търсене към еврозоната. Прилаганите от държавите в цял свят ограничителни мерки засягат тежко глобалната икономическа активност и силно ограничават световната търговия. Пандемията от COVID-19 и последиците от нея водят до големи загуби в глобалния реален БВП. В резултат на високата процикличност на световната търговия спрямо глобалната активност през 2020 г. външното търсене към еврозоната ще намалее с около 8 % и 22 % съответно при лекия и тежкия сценарий. В по-далечна перспектива при тежкия сценарий загубата на външно търсене към еврозоната продължава до края на 2022 г. в сравнение с нивото от края на 2019 г.

В сравнение с тежкия сценарий лекият предполага както по-слаб спад на икономическата активност през второто тримесечие, така и по-силно възстановяване през третото тримесечие (вижте Графика А). Реалният БВП ще спадне с около 10% и 16% през второто тримесечие съответно при лекия и тежкия сценарий. Това ще бъде последвано от възстановяване, включващо тримесечни темпове на растеж от около 10% и 5% през третото тримесечие и около 3% през четвъртото тримесечие съответно при двата сценария. По-слабото възстановяване при тежкия сценарий се дължи на това, че при него се допускат по-строги ограничителни мерки, отколкото при лекия сценарий и при базовия сценарий. Те биха били необходими с оглед на много ограничения успех във възпирането на вируса и възникването на силна нова вълна.

Графика A

Алтернативни сценарии за реалния БВП и ХИПЦ инфлацията в еврозоната

(индекс: четвърто тримесечие на 2019 г. = 100 (лява скала); годишен темп на изменение (дясна скала)

При лекия сценарий се прогнозира реалният БВП да се възстанови средно по-отчетливо през 2021–2022 г., отколкото при тежкия (вижте Таблица А). Това отразява нормализиране на икономическата активност след успешно овладяване на вируса при лекия сценарий. За разлика от това при тежкия сценарий несигурната епидемиология на вируса, ограничената ефективност на мерките за възпиране и предполагаемо трайни икономически щети биха продължили да възпрепятстват икономическата активност през целия прогнозен период. Прогнозира се при лекия сценарий през 2022 г. реалният БВП почти да се върне до нивото, предвидено в експертните прогнози от март 2020 г., а при тежкия – да бъде доста под това ниво (около 9½% по-ниско).

Таблица A

Алтернативни макроикономически сценарии за еврозоната

При лекия сценарий пазарите на труда в еврозоната ще се възстановят, тъй като политиките до голяма степен успяват да предотвратят отложените ефекти. При тежкия сценарий те биват овладени само частично. И при двата сценария до края на прогнозния период заетостта няма да се възстанови напълно до нивото от експертните прогнози от март 2020 г. В сравнение с предкризисните нива загубата на заетост се очаква да се възстанови при лекия сценарий, а при тежкия това няма да се случи до края на прогнозния период. Подобно на профила на заетостта при тежкия сценарий темпът на безработицата не се предвижда да се върне към предкризисното си ниво. При лекия сценарий обаче той ще се доближи до това ниво до края на 2022 г.

Що се отнася до ХИПЦ инфлацията, разликата между двата сценария в краткосрочен план е малка. Това се дължи главно на две причини. Първо, и при двата сценария се допуска, че динамиката на цените на петрола следва същия тренд като при базисната прогноза, затова тя има сходно силно низходящо въздействие чрез инфлацията на енергоносителите. Второ, базисната инфлация проявява значителна устойчивост, както обикновено се наблюдава в ранните стадии на икономически спад. Доколкото спадът се очаква да бъде сравнително краткотраен, вероятно ще е слаба склонността за незабавна промяна в определянето на цените, независимо от размера на спада. През 2020 г. общата инфлация намалява до 0,4% и 0,2% съответно при лекия и тежкия сценарий.

Отвъд краткосрочния хоризонт инфлацията варира повече между двата сценария поради различните реални икономически условия. Трендът на реалния БВП показва, че при лекия сценарий свързаното със спада непълно натоварване на производствените мощности до голяма степен ще отзвучи в хода на прогнозния период, докато при тежкия сценарий това ще се случи само частично. Както низходящият ефект от страна на търсенето, така и възходящият ефект от страна на предлагането върху инфлацията да бъдат по-силни при тежкия, отколкото при лекия сценарий. Предвижда се обаче свръхпредлагането да нарасне много повече при тежкия сценарий, отколкото при лекия. Поради това се очаква ХИПЦ инфлацията без компонентите енергоносители и храни да се върне сравнително бързо към път на средно възстановяване при лекия сценарий, докато тежкият сценарий предполага по-продължителна слабост на този показател. За разлика от това допусканото възстановяване на инфлацията на енергоносителите е сходно при двата сценария. Като цяло се очаква ХИПЦ инфлацията се бъде на средно равнище от 1,1% и 1,7% през 2021 г. и 2022 г. при лекия сценарий и 0,4% и 0,9% съответно при тежкия сценарий.

Тези илюстративни сценарии не вземат предвид редица фактори, които могат също да окажат влияние върху мащаба на рецесията и последващото възстановяване в еврозоната. Сценариите са изготвени при същите основаващи се на пазара допускания, прилагани в макроикономическите прогнози на експертите на ЕЦБ/Евросистемата за паричната политика, цените на акциите, цените на суровините и обменните курсове. Освен това порочният кръг между реалната икономика и финансовата сфера се третира като до голяма степен овладян от мерките по икономическата политика. Накрая, въпреки че обявените фискални мерки, включени в базисната прогноза, са отчетени пропорционално в сценариите, така че да отразяват по-добре очакваната подкрепа от страна на фискалната политика през 2020 г., за следващите години във всички сценарии се допускат в общи линии едни и същи фискални мерки.

3 Цени и разходи

Очаква се ХИПЦ инфлацията да спадне от 1,2% през 2019 г. до 0,3% през 2020 г., след което да нарасне до 0,8% и 1,3% съответно през 2021 г. и 2022 г. (вижте Графика 2). По-слабата обща инфлация през 2020 г. отразява по-специално рязък спад в цените на енергоносителите в ХИПЦ предвид поевтиняването на петрола след настъпването на глобалната епидемия от COVID-19. Очаква се инфлацията на енергоносителите в ХИПЦ да има голям отрицателен принос от 0,8 процентни пункта за общата инфлация през 2020 г. Поскъпване на петрола, каквото сочи положителният наклон на кривата на петролните фючърси, и някои възходящи ефекти от повишения на косвени данъци, свързани с енергията, биха довели до повишаване на инфлацията на енергоносителите в ХИПЦ през останалата част от прогнозния период. Инфлацията на храните в ХИПЦ се увеличи значително напоследък, тъй като търсенето на преработени и непреработени храни от домакинствата нарасна в контекста на ограничителните мерки, свързани с COVID-19, и поради възникването на известни смущения във веригите на доставки на пресни храни. Очаква се инфлацията на цените на храните да остане повишена в краткосрочен план, но да намалее през годината и да регистрира по-ниски нива през 2021 г. и 2022 г., отколкото през 2020 г.

Като се има предвид същественото нарастване на неизползваните производствени мощности и косвеното въздействие от стръмното поевтиняване на петрола, ХИПЦ инфлацията без компонентите енергоносители и храни се очаква да отслабне до средно 0,8% през 2020 г. и да се повиши едва към края на прогнозния период. Очаква се намаляващите, но все още значителни свободни производствени мощности да забавят ХИПЦ инфлацията без компонентите енергоносители и храни през 2021 г. и, в по-малка степен, през 2022 г., при средни годишни темпове съответно от 0,7% и 0,9%. Предвижда се дезинфлационните ефекти да обхванат широк диапазон от цените на услугите и стоките, тъй като потребителското търсене ще остане слабо поради загубата на доходи или ще бъде възпрепятствано от правителствените мерки за ограничаване на разпространението на вируса. През следващите няколко тримесечия се очаква низходящият натиск в резултат от слабото търсене да бъде частично компенсиран от натиска върху цените и разходите в резултат от смущения и недостиг в предлагането, произтичащи например от нарушения в глобалните вериги на стойността или от действащи мерки за социално дистанциране (като намаляване на капацитета на фризьорските салони и ресторантите). В средносрочен план се предвижда ХИПЦ инфлацията без компонентите енергоносители и храни да се повиши, като се очаква да се засили възходящият ценови натиск от нарастващото търсене с напредъка на икономическото възстановяване. Макар че свързаният с пандемията възходящ натиск от неблагоприятни ефекти от страна на предлагането би трябвало да отслабне, латентното търсене и по-ниската конкуренция поради излизането на фирми от бизнеса може да доведат до покачване на нормата на печалба на някои пазари отвъд нейното циклично подобрение. Освен това косвени ефекти от допусканото поскъпване на петрола ще допринесат за повишаване на базисната инфлация.

Графика 2

ХИПЦ на еврозоната

(процентно изменение на годишна база)

Забележка: Тази диаграма не показва диапазони на прогнозите. Това отразява факта, че стандартното изчисление на диапазоните (въз основа на ретроспективните грешки в прогнозите) при настоящите обстоятелства не би предоставило надеждна индикация за безпрецедентната несигурност, с която са свързани настоящите прогнози. Вместо това, за да се илюстрира по-добре настоящата несигурност, в Каре 3 са представени алтернативни сценарии, основаващи се на други допускания за бъдещото развитие на пандемията от COVID-19 и свързаните с нея ограничителни мерки.

Прогнозира се нарастването на компенсацията на наето лице да стане отрицателно в краткосрочен план, но да се възстанови успоредно с икономическата активност през 2021 г. и да отбележи слаб темп на растеж през 2022 г. Очаква се компенсацията на наето лице да спадне рязко през второто тримесечие на 2020 г. Това отразява мащабното и рязко намаляване на отработените часове на наето лице по време на ограничителните мерки и само частичното компенсиране на загубата на възнаграждения чрез схемите за работа с намалено работно време. Все пак динамиката на компенсацията на наето лице откроява силно загубата на трудов доход, тъй като редица страни отчитат в статистиката си държавната помощ не като компенсация, а като трансфери. Впоследствие, с възстановяването на икономическата активност и на отработените часове на наето лице, компенсацията на наето лице се очаква да се възстанови и постепенно да продължи да нараства в хода на прогнозния период. Що се отнася до годишния темп на прираст, тази динамика означава рязък спад на прираста на компенсацията на наето лице през 2020 г. до -1,9%, възстановяване до 3,2% през 2021 г. и по-умерен растеж от 1,9% през 2022 г.

Предвижда се разходите за труд на единица продукция да се отличават със значителни колебания през прогнозния период, в отражение на резките промени в нарастването на производителността на труда. Загубата на производителност на труда през второто тримесечие на 2020 г. поради големия спад на реалния БВП в съпоставка с по-малък спад на заетостта води до значително нарастване на разходите за труд на единица продукция, а възстановяването на производителността на труда впоследствие предполага сериозен спад на разходите за труд на единица продукция. Ако се абстрахираме от свързаната с кризата волатилност, разходите за труд на единица продукция се очаква да нараснат едва незначително.

Очаква се нормата на печалба като цяло да изиграе ролята на буфер на силните промени в разходите за труд на единица продукция през прогнозния период. В резултат на това тя се очаква да спадне рязко през второто тримесечие на 2020 г., а след това да се повиши осезаемо. Връщане към предкризисното равнище се предвижда към края на прогнозния период.

Очаква се цените на вноса да спаднат осезаемо през 2020 г., но да се възстановят в известна степен през 2021 г. и 2022 г. Този профил е силно обусловен от динамиката на петролните цени, за които кривата на петролните фючърси показва силен отрицателен темп на растеж през 2020 г., но положителен годишен темп на растеж от второто тримесечие на 2021 г. и през 2022 г. Положителната инфлация на цените на вноса от 2021 г. нататък отразява също така известен възходящ ценови натиск както от цените на непетролните суровини, така и, в по-общ план, от засилващата се базова ценова динамика в световен мащаб.

В сравнение с експертните прогнози от март 2020 г. предвижданията за ХИПЦ инфлацията са ревизирани значително надолу за целия прогнозен период. Силните низходящи ефекти върху общата инфлация от по-ниските допускания за цените на петрола през 2020 г. са само частично компенсирани от по-високата от очакваното преди динамика на ХИПЦ инфлацията на храните във връзка с кризата с COVID-19. ХИПЦ инфлацията без енергоносителите и храните е ревизирана осезаемо надолу за целия прогнозен период. Възпиращо действие върху нея упражнява много по-големият от очакваното преди свободен производствен капацитет, както и, през първата част на прогнозния период, известни низходящи косвени ефекти от по-ниските допускания за цените на петрола.

4 Фискални перспективи

Бюджетната позиция[5] се очаква да бъде подчертано стимулираща през 2020 г. Това се изразява най-вече в значителни фискални мерки, които бяха предприети от всички държави от еврозоната в отговор на пандемията. Най-голямата част от тези мерки представляват допълнителни разходи, най-вече под формата на схеми за работа с намалено работно време, мерки в подкрепа на фирмите и домакинствата и по-големи разходи за здравеопазване. Повечето от свързаните с пандемията мерки, които бяха приложени в последно време, са временни и изтичат в края на 2020 г. Следователно бюджетната позиция за 2021 г. показва значително затягане. За 2022 г. се приема, че мерките, свързани с пандемията, ще имат само малък ефект върху бюджетната позиция, която се очаква да бъде леко експанзионистична. В сравнение с прогнозите на експертите на ЕЦБ от март 2020 г. включването на новите мерки доведе до много по-експанзионистична бюджетна позиция през 2020 г. и по-рестриктивна през 2021 г., а за 2022 г. ревизията е ограничена.

Бюджетното салдо на еврозоната се предвижда да намалее значително през 2020 г. и да се възстанови донякъде през 2021 г. и 2022 г. Силният спад на бюджетното салдо през 2020 г. произтича от извънредните фискални мерки и отрицателния цикличен компонент, който отразява влошаването на макроикономическите перспективи. Подобрението през 2021 г. отразява главно изтичането на извънредните фискални мерки, а не толкова неблагоприятният цикличен компонент също има донякъде положителен ефект. Нарастването на съотношението на дълга през 2020 г. до над 100% от БВП се дължи най-вече на диференциала между лихвените проценти и растежа, който тласка дълга нагоре, а също и на високия първичен дефицит. През 2021–2022 г. приносът на по-нататъшните първични дефицити за нарастването на дълга се компенсира повече от достатъчно от благоприятен лавинообразен ефект[6], който води до известно намаляване на съотношението на дълга в еврозоната.

Фискалните прогнози от юни 2020 г. показват много по-високи бюджетни дефицити в сравнение с прогнозите на експертите на ЕЦБ от март 2020 г. Поради макроикономическите последици от пандемията и предприетите фискални мерки прогнозата за бюджетния баланс за 2020 г. е ревизирана значително надолу с над 7 процентни пункта. За следващите две години низходящата ревизия е по-малка, тъй като се очаква извънредните фискални мерки да изтекат и икономиката да се възстанови, но дефицитът все пак се предвижда да бъде с 2,3 процентни пункта по-висок в сравнение с експертните прогнози от март 2020 г. Очаква се съотношението на дълга да остане на много по-високо ниво, най-вече поради ревизията му нагоре за 2020 г. и по-високия първичен дефицит през целия прогнозен период.

Каре 4
Анализ на чувствителността

Прогнозите се основават в значителна степен на технически допускания по отношение на развитието на определени основни променливи. Като се има предвид, че някои от тези променливи могат да окажат силно въздействие върху прогнозите за еврозоната, изследване на чувствителността им спрямо алтернативни тенденции на тези базисни допускания може да спомогне за анализиране на рисковете, свързани с прогнозите.

Този анализ на чувствителността има за цел да се оценят последиците от алтернативна динамика на цените на петрола. Техническите допускания за динамиката на цените на петрола в базисната прогноза се основават на пазарите на петролни фючърси. След неотдавнашния стръмен спад фючърсните пазари прогнозират възходящ профил на цените на петрола, като до 2022 г. цената за барел суров петрол тип „Брент“ достига 40,7 щатски долара. Анализират се две алтернативни тенденции на цената на петрола. Първата се основава на 25-ия перцентил на разпределението на функцията, осигурена от базираните на опции плътности за цените на петрола към 18 май 2020 г. – крайната дата за техническите допускания. Тази хипотеза предполага постепенен спад в цената на петрола до 25,8 щ.д./барел през 2022 г. или с 36,7% под базисното допускане за същата година. Като се отчитат средните резултати от редица макроикономически експертни модели, тази хипотеза сочи лек възходящ ефект върху ръста на реалния БВП (около 0,2 процентни пункта през 2021 г. и 0,1 процентни пункта през 2022 г.) и по-ниска ХИПЦ инфлация – със съответно 0,2 процентни пункта през 2020 г., 0,8 процентни пункта през 2021 г. и 0,4 процентни пункта през 2022 г. Втората хипотеза се основава на 75-ия перцентил на същото разпределение и предполага повишаване на цената на петрола до 52,1 щ.д./барел през 2022 г., т.е. с 28% над базисното допускане за същата година. Това би означавало ХИПЦ инфлация, по-висока с 0,4 процентни пункта през 2020 г., с 0,6 процентни пункта през 2021 г. и с 0,1 процентни пункта през 2022 г., докато прирастът на реалния БВП би бил малко по-слаб (с 0,1–0,2 процентни пункта през 2020 г., 2021 г. и 2022 г.).

Каре 5
Прогнози на други институции

Редица международни организации и институции от частния сектор са публикували прогнози за еврозоната. Тези прогнози обаче не са напълно съпоставими помежду си или с макроикономическите прогнози на експертите на Евросистемата, тъй като са завършени по различно време. Те също така се основават на различни допускания относно вероятното разпространение на COVID-19. Освен това тези прогнози използват различни и отчасти неуточнени методи за формулиране на допусканията за фискални, финансови и външни променливи, включително цените на петрола и на другите суровини. И накрая, съществуват различия в методите за календарно изглаждане при различните прогнози (вижте таблицата).

В повечето години прогнозите на експертите на Евросистемата за прираста на реалния БВП и ХИПЦ инфлацията са в общи линии във или сравнително близо до диапазона на актуалните прогнози на други институции и прогностици от частния сектор. Настоящата прогноза за растежа на реалния БВП е по-ниска от тази на други прогностици за 2020 г. и по-висока за 2022 г., докато прогнозата за ХИПЦ инфлацията е по-ниска от тази на другите прогностици за 2021 г. и 2022 г.

Съпоставка на актуалните прогнози за растежа на реалния БВП и ХИПЦ инфлацията в еврозоната

(годишно процентно изменение)

Източници: MJEconomics за Барометър на еврозоната, 18 май 2020 г, данните за 2022 г. са взети от прогнозата на Барометър за еврозоната от април 2020 г.; Консенсусни икономически прогнози, 11 май 2020 г., данните за 2022 г. са взети от Консенсусните прогнози от 6 април 2020 г.; Икономически прогнози на Европейската комисия, пролет 2020 г.; ЕЦБ анкета на професионалните прогностици, второ тримесечие на 2020 г., проведена от 31 март до 7 април 2020 г.; МВФ – Перспективи за световната икономика, 6 април 2020 г.
Макроикономическите прогнози на експертите на Евросистемата представят календарно изгладени годишни темпове на растеж, докато Европейската комисия и МВФ представят годишни темпове на растеж, които не са изгладени спрямо броя на работните дни на година. В други прогнози не се уточнява дали се включват календарно изгладени или неизгладени данни. Тази таблица не показва диапазони на прогнозите на експертите на Евросистемата. Това отразява факта, че стандартното изчисление на диапазоните (въз основа на ретроспективните грешки в прогнозите) при настоящите обстоятелства не би предоставило надеждна индикация за безпрецедентната несигурност, с която са свързани настоящите прогнози. Вместо това, за да се илюстрира по-добре настоящата несигурност, в Каре 3 са представени алтернативни сценарии, основаващи се на други допускания за бъдещото развитие на пандемията от COVID-19 и свързаните с нея ограничителни мерки.

© Европейска централна банка 2020

Пощенски адрес 60640 Frankfurt am Main, Germany
Телефон +49 69 1344 0

Уебсайт www.ecb.europa.eu

Всички права запазени. Разрешава се възпроизвеждането с образователна и нетърговска цел при изрично позоваване на източника.

За специфичната терминология можете да използвате речника на ЕЦБ (само на английски език).

HTML ISSN 2529-4768, QB-CF-20-001-BG-Q

  1. Крайната дата за технически допускания като например за цените на петрола и обменните курсове е 18 май 2020 г. (вижте Каре 1). Макроикономическите прогнози за еврозоната бяха завършени на 25 май 2020 г.
    Тези макроикономически прогнози обхващат периода 2020–2022 г. Прогнози с толкова дълъг хоризонт са свързани с много висока степен на несигурност и това следва да се има предвид при тълкуването им. Вижте статията „Оценка на макроикономическите прогнози на експерти на Евросистемата“ (An assessment of Eurosystem staff macroeconomic projections) в Месечния бюлетин на ЕЦБ от май 2013 г. Базисните данни в таблиците и графиките са поместени в удобен за използване формат на http://www.ecb.europa.eu/pub/projections/html/index.en.html.
  2. Следва да се отбележи, че въздействието на фискалната подкрепа на Европейския съюз не е включено в базисната прогноза от юни 2020 г. Тази подкрепа има два аспекта. Първата част (заемите от ЕИБ, SURE, кредитната линия с разширени условия във връзка с пандемията) вече е на разположение за облекчаване на нуждите от финансиране през 2020 г. и следователно представлява възходящ риск за растежа през 2020 г. Втората част – наскоро предложеният инструмент „ЕС от ново поколение“ – се очаква да бъде на разположение от 2021 г. и е свързан с допълнителни възходящи рискове за растежа през следващите години.
  3. Следва да се отбележи, че трудностите при събирането на данни засягат качеството на националните сметки и други икономически статистически данни и различните процедури за справяне с тези трудности възпрепятстват съпоставимостта на данните между държавите. За повече информация вижте документа на Евростат „Въздействие на епидемията от COVID-19 върху националните сметки“(Impact of the COVID-19 outbreak on national accounts), 30 април 2020 г.
  4. Допускането за номиналната доходност на десетгодишните държавни облигации в еврозоната се основава на среднопретеглената доходност на десетгодишните референтни облигации на държавите, претеглена спрямо годишните стойности за БВП и продължена във времето с очаквания тренд, изведен от изчислената от ЕЦБ десетгодишна номинална доходност на всички облигации в еврозоната, като първоначалната разлика между двата статистически реда се поддържа постоянна за целия прогнозен период. Спредовете между доходността на държавните облигации в отделните държави и съответната средна доходност за еврозоната се приемат за постоянни за целия прогнозен период.
  5. Позицията на бюджетната политика се измерва като изменение на циклично изгладеното първично салдо без държавната помощ за финансовия сектор.
  6. Лавинообразният ефект отразява приноса на .диференциала между лихвените проценти и растежа за държавния дълг, усилен от съотношението на дълга през предишния период.
4 June 2020
Projection charts and tables
18 June 2020
Eurosystem staff macroeconomic projections for the euro area countries, June 2020