Годината в кратък обзор

През 2025 г. ЕЦБ успя да върне инфлацията в съответствие със средносрочната цел от 2%, след като поредица от кризи – пандемията и икономическите последици от неоправданото нахлуване на Русия в Украйна – доведе до рекордно високи стойности в края на 2022 г.

В отговор на най-големия инфлационен шок от цяло поколение ЕЦБ приложи най-рязкото затягане на паричната политика в своята история, като повиши основните лихвени проценти с рекордните 450 базисни точки между юли 2022 г. и септември 2023 г. и заяви, че ще ги поддържа на достатъчно рестриктивни равнища толкова дълго, колкото е необходимо.

Затягането даде резултат. Инфлацията в еврозоната спадна рязко и от средата на 2024 г. ЕЦБ започна постепенно да намалява рестриктивността на паричната си политика. В началото на 2025 г. процесът на дезинфлация напредваше според предвижданията и прогнозите на ЕЦБ сочеха връщане на инфлацията към целевото равнище.

През същата година обаче настъпи тежко геополитическо сътресение. САЩ, които са най-големият експортен пазар на Европа, се обградиха с митническа стена. Тази стъпка застраши със забавяне растежа в еврозоната и направи перспективата за инфлацията значително по-несигурна.

На практика инфлационният ефект се оказа ограничен. Европа се въздържа от мащабни ответни мерки, а покачването на обменния курс на еврото отслаби натиска от страна на цените на вноса.

Тъй като инфлацията все така следваше прогнозната си траектория, Управителният съвет имаше възможност да продължи да понижава основните лихвени проценти. До юни той намали с общо 100 базисни пункта в четири последователни стъпки основния лихвен процент до 2,00%.

Всяко решение беше ръководено от подхода на Управителния съвет да предприема действия въз основа на три елемента: оценка на перспективата за инфлацията, динамика на базисната инфлация и доброто функциониране на предавателния механизъм на паричната политика. При вземането на решенията си той следваше основан на данните подход заседание по заседание, без да се ангажира предварително с определена траектория на лихвените проценти.

Същевременно икономиката на еврозоната прояви изненадваща устойчивост в трудните глобални условия.

Това се дължеше отчасти на изтеглени напред поръчки, тъй като фирмите бързаха да изпреварят новите търговски бариери през първите месеци на годината. Това даде временен тласък на европейското производство. Той отслабна с въвеждането на митата и производството се забави на фона на трудности, свързани с конкурентоспособността.

По принцип обаче икономиката на еврозоната беше подкрепена от реално засилване на вътрешното търсене, което компенсира напълно външните трусове. Растежът през 2025 г. се дължеше изцяло на него.

Може би най-положителната тенденция беше в областта на инвестициите.

Бизнес инвестициите се увеличиха със стабилен темп, обусловен от нематериалната сфера – изкуствен интелект, софтуер и цифровизация, тъй като европейските предприятия видяха неотложност за въвеждането на цифрови технологии. А към края на годината започна да се забелязва въздействието от по-големите разходи за отбрана в Германия, които също представляваха реакция спрямо новите геополитически условия.

През 2025 г. растежът в еврозоната достигна 1,4% – с почти една трета над прогнозираното в началото на годината. Това беше доказателство за устойчивостта на икономиката.

Всичко това позволи на Управителния съвет да задържи лихвените проценти непроменени от юли насетне. При инфлация, близка до средносрочната цел, солидно закотвени дългосрочни инфлационни очаквания и като цяло неутрален курс на паричната политика Управителният съвет беше в добра позиция и готов да реагира на бъдещи сътресения в която и да е посока.

През 2025 г. той също така придаде официална форма на начина, по който би тълкувал и би реагирал на бъдещи сътресения, посредством оценката на стратегията на паричната политика – съвместна инициатива на Евросистемата, завършена през юни. Оценката беше по-малка по мащаб от прегледа през 2021 г. и включваше поуките от промените в инфлационната среда и ответните мерки на политиката.

Тя потвърди симетричната инфлационна цел от 2% в средносрочен план като жалон на стратегията на ЕЦБ. Освен това в нея симетричността беше отнесена и към реакцията: при големи и упорити отклонения от целта в която и да е посока се предприемат съответно решителни или продължителни мерки. Управителният съвет подчерта също колко е важно да се вземат предвид не само най-вероятните траектории на инфлацията и растежа, но и съпътстващите ги рискове и несигурност, включително със средствата на сценарийни анализи и анализи на чувствителността.

Освен в паричната политика през 2025 г. ЕЦБ отбеляза напредък и в редица други области.

Дискусията за намаляване на сложността на нормативната уредба набра скорост в Европа, затова Управителният съвет създаде Оперативната група на високо равнище за опростяване, която да разработи предложения за оптимизиране на регулаторната, надзорната и отчетната рамка. Към края на годината групата публикува препоръките си и Европейската комисия ще ги използва при изготвянето на доклад за цялостното състояние на европейската банкова система.

Забележително развитие се наблюдава и в областта на пазарната инфраструктура и плащанията.

През юни беше въведена в действие Системата за управление на обезпеченията в Евросистемата, която замени фрагментираните национални платформи с единна система. Незабавните плащания в евро, чийто сетълмент се извършва чрез ТИПС, нараснаха със 132% след въвеждането на изискванията на Регламента за незабавните плащания от 2025 г., който задължава доставчиците на платежни услуги в еврозоната да могат да получават и изпращат такива плащания.

Управителният съвет премина и към следващия етап на проекта за цифрово евро с акцент върху техническата готовност, контактите с пазара и законодателния процес, за да бъде подготвен за евентуална пилотна процедура през 2027 г. и потенциално въвеждане през 2029 г.

Успоредно с това продължи работата по изготвянето на нов дизайн на евробанкнотите – проява на поетото от ЕЦБ обещание да поддържа парите в брой наред с цифровите пари. Управителният съвет избра мотиви, илюстриращи две възможни теми на следващата серия банкноти: „Европейската култура – общо културно пространство“ и „Реки и птици – устойчивост в многообразието“, и през юли обяви конкурс за дизайн.

Качеството на изследователската дейност в ЕЦБ продължи да се радва на широко международно признание – доказателство за високите постижения на нашите изследователи. Според Research Papers in Economics – широко използвана база данни за индексирани икономически изследвания – в момента ЕЦБ се нарежда на първо място в света в областта на паричната икономика.

В края на годината еврозоната беше готова да приветства България като своя двадесет и първа държава членка – потвърждение за привлекателността на еврозоната в момент на нарастваща геополитическа несигурност. А подкрепата за еврото сред гражданите на еврозоната достигна рекордните 83% през пролетта и остана на високо равнище през цялата година.

Всичко това не би било възможно без всеотдайността и компетентността на служителите на ЕЦБ. В този Годишен доклад е представена подробно тяхната работа през 2025 г.

Франкфурт на Майн, май 2026 г.

Кристин Лагард

Председател

Годината в числа

1 Паричната политика на ЕЦБ ограничи инфлационния натиск

През 2025 г. икономическата активност в световен мащаб остана устойчива въпреки засилващите се неблагоприятни фактори, свързани с търговията. Ефектите от значителната промяна в търговската политика на САЩ върху глобалния растеж бяха смекчени от подкрепящи политики, значителни инвестиции, свързани с изкуствения интелект (ИИ), и изпреварващ внос. Световната търговия се разрасна, тъй като в очакването на по-големи мита вносът излезе на предни позиции, но по-късно през годината инерцията ѝ отслабна, когато тези ефекти отшумяха и се прояви влиянието на по-високите мита. Глобалната инфлация продължи да отслабва, макар и с по-бавен темп и при по-слабо синхронизиран модел в сравнение с предишни години. Еврото поскъпна в номинално ефективно изражение, по-съществено – спрямо щатския долар. Икономиката на еврозоната показа умерено възстановяване, но с широк обхват през 2025 г., през която прирастът на производителността на труда стана положителен, а растежът на заетостта леко се забави. Динамиката на растежа бе подпомогната от по-слабо рестриктивна парична политика, но икономиката се изправи пред предизвикателства, свързани с несигурност относно търговските мита и геополитическата ситуация. Макар че промишлеността показваше известна волатилност, услугите останаха по-устойчиви, запазвайки определен растеж. През 2025 г. общата инфлация в еврозоната продължи да се доближава към средносрочната цел на ЕЦБ от 2%, обусловена от предишното затягане на паричната политика, отслабващия натиск по линия на цените на енергоносителите и неенергийните суровини, както и от общо слабия натиск по линия на цените на вноса. Повечето показатели за базисната инфлация показаха през 2025 г. по-нататъшно постепенно успокояване, поддържайки динамиката на общата инфлация близо до целевата. В тази икономическа среда и на фона на по-малко рестриктивна парична политика и по-високи дългосрочни реални лихвени проценти кривата на доходност в еврозоната стана по-стръмна, а цените на акциите се повишиха чувствително. В началото на годината смекчаването на условията за финансиране на предприятия и домакинства в еврозоната продължи, преди те като цяло да се стабилизират. Възстановяването на банковото кредитиране обаче остана слабо, а растежът на широките пари се забави.

1.1 Глобалният икономически растеж остана устойчив въпреки промяната в търговската политика на САЩ

През 2025 г. световната икономика се оказа устойчива и продължи да расте с умерен темп, оставайки като цяло без промяна спрямо 2024 г. (3,4%). Годината беше белязана от съществена промяна на приоритетите в икономическата политика на САЩ, чиито мита достигнаха най-високото си равнище от почти век насам. Макар че общото въздействие върху световната икономика беше смекчено от ограничения отговор на търговските партньори, несигурността по отношение на бъдещите търговски споразумения остана висока (графика 1.1), замъглявайки перспективите за търговия. Въпреки тези трудности няколко компенсаторни фактора подпомогнаха икономическата активност в световен мащаб. Големите инвестиции, свързани с напредъка в областта на изкуствения интелект (ИИ), засилиха търговията с технологични продукти и допринесоха за печалбите на пазарите за ценни книжа в някои икономики, по-специално в САЩ. Нещо повече, фирмите и домакинствата ускориха покупките си на чуждестранни стоки в очакване на евентуално повишение на митата, с което поне временно подкрепиха производството на преработващата промишленост и износа, включително в Китай. Като цяло подкрепящата комбинация от политики в големите икономики, особено от фискална гледна точка, допълнително смекчи сдържащия ефект от проблемите в търговията. Въпреки това към края на годината с отзвучаването на временните благоприятни фактори инерцията на глобалния растеж отслабна, а търговските бариери и несигурността продължиха да оказват натиск върху доверието и инвестициите, макар и в по-малка степен, отколкото през първото полугодие.

Графика 1.1

Ефективни митнически тарифи на САЩ и несигурност по отношение на търговските политики

а) Ефективни митнически тарифи на САЩ	б) Несигурност по отношение на търговските политики
(процентни мита върху вноса на стоки)	(индекс)

Световната търговия нарасна значително през 2025 г., увеличавайки се с 4,7%. Това беше резултат от силния растеж на вноса през първото полугодие, когато домакинствата и фирмите ускориха както потреблението, така и инвестиционните си решения в очакването на по-високи мита. Освен това търговските модели се приспособиха към новите митнически условия, като някои потоци бяха пренасочени към други държави. Търговията, особено износът от азиатските държави, също бяха подкрепени от голямо търсене на стоки, позволяващи използване на изкуствен интелект, на фона на съществени инвестиции в оборудване за информационни и комуникационни технологии в САЩ и други развити икономики. През второто полугодие растежът на търговията се забави значително, тъй като предишното предварително снабдяване отшумя и ефектите от по-високите мита се проявиха.

Световната инфлация продължи да се забавя, макар и посредством по-слабо синхронизиран модел, отколкото през предходната година. Общата инфлация при потребителските цени (ИПЦ) намаля до 2,2% през декември 2025 г. от 3,0% през декември 2024 г. (графика 1.2). Забавянето бе умерено поради възобновило се засилване на инфлацията при стоките, докато тази при услугите остана устойчива в редица икономики. Динамиката на инфлацията се различаваше в отделните държави. В САЩ общата инфлация остана над целевата, като повишението на митата доведе до значително ускоряване на инфлацията при стоките. В Обединеното кралство инфлацията беше по-висока в края на 2025 г., отколкото в края на предходната година, в условията на по-високи административно определяни цени и цени на храните, както и при затихващ ефект от предишни понижения в цените на енергията. В Китай, напротив, инфлацията остана ниска, отразявайки слабото вътрешно търсене, свързано с продължителния спад в сектора на недвижимите имоти и с трайния излишък на производствени мощности в промишлеността.

Графика 1.2

Темп на общата и на основната (core) инфлация

а) Глобална обща инфлация и нейните компоненти	б) Инфлация в големите икономики
(годишно процентно изменение; месечни данни)	(годишно процентно изменение; месечни данни)

Графика 1.3

Цени на петрола и европейски цени на природния газ

(лява скала: щ.д./барел; дясна скала евро/мегаватчас)

В края на 2025 г. енергийните цени бяха по-ниски в сравнение с предходната година в резултат от спада както на цените на петрола, така и на европейските цени на природния газ (графика 1.3). Цената на суровия петрол тип „Брент“ се понижи с 19% поради комбинация от фактори на търсенето и предлагането. От страната на търсенето глобалната икономическа активност отслабна след започналите през април спорове за митата. От страната на предлагането последователните увеличения на производството от ОПЕК+ тласнаха пазара към значителен излишък в края на годината. Цените все пак претърпяха през юни известна нестабилност на фона на засиленото напрежение в Близкия изток, особено след ударите на Израел и САЩ срещу Иран, но краткото им повишение изчезна, след като с посредничеството на САЩ в Газа беше обявено примирие. В края на годината на годишна база европейските цени на природния газ намаляха с 42%, оставайки доста под върховата им величина от 2022 г. Първоначално цените на природния газ се повишиха в началото на годината поради изтичането на споразумението за транзит на газ между Русия и Украйна и опасенията дали европейските запаси от газ са достатъчни за зимата на 2025/2026 г. Впоследствие беше отчетен спад, обусловен от сравнително слабото европейско потребление, вялото търсене на втечнен природен газ в Азия, а по-късно през годината – от новите перспективи за край на войната на Русия срещу Украйна.

В сравнение с края на 2024 г. еврото поскъпна в номинално ефективно изражение с 6,8%, а спрямо щатския долар – с 13,1%. Най-голямо поскъпване спрямо долара беше наблюдавано през първото полугодие. Тази промяна беше обусловена от засилилата се несигурност по отношение на митническата политика на САЩ, която повлия негативно върху долара и предизвика ускоряване на капиталовите потоци към активи в еврозоната, както и от корекция на поведението при хеджиране и по-голяма от очакваното устойчивост на икономиките в еврозоната. През следващите месеци еврото се търгуваше в сравнително тесен диапазон, като натискът за понижаване на цените общо се уравновесяваше от този за повишаването им. Пазарните очаквания за това доколко Системата на Федералния резерв ще намали основния лихвен процент многократно се променяха при появата на нови данни за икономиката. Свързаният с митата натиск за засилване на инфлацията показа тенденция към подкрепа на щатския долар, намалявайки очакванията за спад на лихвените проценти, докато признаците за забавяне на пазара на труда имаха обратен ефект. В допълнение, регулаторната и институционалната несигурност, както и опасения, свързани със спирането на работата на федералното правителство в САЩ, вероятно оказаха натиск върху щатския долар. Освен че съществено поскъпна спрямо щатския долар, еврото укрепна и претеглено по отношение на обемите на търговия. То съществено засили позицията си спрямо някои азиатски валути, включително японската йена (+12,9%), в условията на несигурност относно фискалната позиция и паричната политика на Япония. По същия начин еврото поскъпна и спрямо други основни резервни валути като британската лира (+5,2%) и канадския долар (+7,6%). И обратно – то леко поевтиня спрямо швейцарския франк (-1,0%), който продължи да бъде сигурно убежище в периоди на засилена несигурност.

1.2 Икономическата активност се запази въпреки голямата глобална несигурност

В реално изражение растежът на БВП (т.нар. реален БВП) на еврозоната се повиши до 1,4% през 2025 г. от 0,9% през 2024 г. (графика 1.4). Постепенното преминаване на ЕЦБ от рестриктивна към по-неутрална позиция по паричната политика, очакването за по-либерална фискална политика и забавянето на инфлацията изиграха важна роля за подкрепа на умереното, но широкообхватно възстановяване. Икономическият ландшафт бе силно повлиян и от геополитическото напрежение и голямата несигурност, свързани с търговските мита, особено тези на САЩ, както и от нестабилната геополитическа обстановка в някои части от света, която се отрази на доверието и производствените вериги. Слабото възстановяване в преработваща промишленост и по-стабилният сектор на услугите бяха от ключово значение за разбирането, защо икономиката на еврозоната остана през 2025 г. сравнително устойчива въпреки сложната обстановка.

Графика 1.4

БВП на еврозоната в реално изражение и брутна добавена стойност

(годишно процентно изменение; принос, процентни пунктове)

В реално изражение брутната добавена стойност в промишлеността се увеличи с 2,2% през 2025 г. след свиване с 0,5% през 2024 г. Възстановяването ѝ е резултат най-вече от първото тримесечие, което отразява временното засилване на производството с цел да обезпечи изпреварващия износ в очакването на по-високи мита, наложени впоследствие от новата администрация на САЩ. През останалата част от годината обаче динамиката на растежа значително намаля поради по-високите мита, засилващата се глобална конкуренция, устойчиво високите енергийни разходи и голямата, макар и постепенно намаляваща несигурност по отношение на икономическата политика. Въпреки че през по-голямата част от 2024 г. основните лихвени проценти на ЕЦБ останаха високи, по-ясните сигнали за предстоящото им понижаване в началото на 2025 г. намалиха несигурността и подобриха условията за кредитиране на фирми. Това спомогна за възстановяване на инвестициите, особено в секторите на преработващата промишленост, които бяха затруднени от високите разходи за финансиране. В реално изражение брутната добавена стойност при услугите нарасна с 1,2% през 2025 г., което показва забавяне в сравнение с 1,5% през 2024 г., но въпреки това осигури на еврозоната минимален растеж. Забавянето на растежа при услугите се дължеше отчасти на предпазливостта на домакинствата, проявяваща се в значителните им спестявания на фона на устойчивите геополитически рискове и голямата икономическа несигурност. В същото време цифровите и ИТ услуги останаха сравнително стабилни, подпомогнати финансово от продължаващи корпоративни инвестиции в автоматизация, киберсигурност и интегриране на изкуствения интелект (ИИ).

През 2025 г частното потребление слабо се ускори, повишавайки се с 1,5% спрямо предходната година. В началото на годината потреблението на стоки нарасна по-силно, докато разходите за услуги набраха повече инерция от началото на второто тримесечие, въпреки че се забавиха през третото. Като цяло потреблението на стоки изпревари потреблението на услуги (графика 1.5). Нарастването на реалния разполагаем доход подпомогна разходите на домакинствата, тъй като растежът на номиналните заплати остана стабилен, инфлацията продължи да спада, а прирастът на заетостта беше устойчив, макар и в известна степен по-слаб от предходната година. Частното потребление обаче продължи да изостава от динамиката на реалния разполагаем доход, тъй като нормата на спестяване остана висока в условията на засилени геополитически рискове и икономическа несигурност.

Графика 1.5

Потребление в еврозоната, инвестиции извън строителството и жилищни инвестиции

(индекси: 2022 = 100)

а) Частно потребление

б) Инвестиции

След рязък спад през 2024 г., отразяващ слабото търсене и закъснелия ефект от затягането на условията за финансиране, през 2025 г. жилищните инвестиции започнаха да се възстановяват. Това отразяваше най-вече по-добрите условия за финансиране и продължаващото нарастване на реалните доходи на домакинствата, които заедно подобриха през годината достъпността и спомогнаха за стабилизиране на търсенето на жилища. Въпреки това инвестициите в жилищно строителство останаха по-слаби от частното потребление и инвестициите извън строителството, което откроява ранния етап на тяхното възстановяване.

Инвестициите извън строителството (стандартен показател от националните сметки за бизнес инвестициите, който изключва строителството от общите инвестиции поради липса на налични статистически данни за частните и публичните инвестиции) отбелязаха през 2025 г. силен растеж благодарение на нарастващото търсене и смекчаването на условията за финансиране, тъй като през първото полугодие ЕЦБ продължи да понижава основните си лихвени проценти. През 2025 г. те нараснаха общо с 4,4% спрямо 2024 г. в условията на значителна тримесечна волатилност, наблюдавана през годината. Като се изключат волатилните нематериални активи на Ирландия, повлияни в голяма степен от дейността на мултинационални компании, през 2025 г. бизнес инвестициите се увеличиха с 2,2% (виж графика 1.5). Този резултат отразява съществуващите различия в динамиката на материалните и нематериалните активи, наблюдавани през предишни години. Инвестициите в материални активи, като машини, оборудване и транспорт бяха потиснати от по-високите мита и засилената несигурност. Обратно, инвестициите в нематериални активи нараснаха значително вследствие на напредъка в цифровизацията, особено в сферата на ИИ и разработката на софтуер. Освен това възстановяването на растежа на печалбата и вторичните ефекти от програмата „Следващо поколение ЕС“ (NGEU) подпомогнаха през 2025 г. инвестициите, което доведе до компенсиране на неблагоприятното влияние на загубата на конкурентоспособност. Обременяващите регулации също бяха посочени от фирмите като препятстващи инвестициите през последната година.

Динамиката на търговията през 2025 г. беше белязана от ясно изразена волатилност и структурни предизвикателства за еврозоната. Износът на еврозоната отбеляза през първото тримесечие растеж, подтикнат от предварителните доставки в очакването на по-високи мита на САЩ и отразяващ в голяма степен скока в доставките на фармацевтични продукти, особено от Ирландия. Тази инерция обаче беше временна. През второто тримесечие износът се сви в условията на по-високи мита на САЩ, силно евро и намалено глобално търсене, а също резки колебания в износа на фармацевтични продукти. През третото тримесечие износът нарасна в резултат на по-големите продажби на фармацевтични стоки за САЩ, но базовата инерция остана слаба. Търговското споразумение между САЩ и ЕС от юли, което ограничи митата на САЩ върху стоките от ЕС до 15%, допринесе за намаляване на все още голямата политическа несигурност (графика 1.1). Изпреварващите (forward-looking/leading) индикатори обаче сочат продължаващо съкращаване на поръчките на преработващата промишленост за износ. През 2025 г. вносът отбеляза умерен растеж, за което способстваха увеличените обеми на доставките от Китай, свързани отчасти с пренасочването на търговските потоци поради противоречията между Китай и САЩ, а също и укрепването на еврото, довело до намаляване на стойността на вноса. Цените на вноса в еврозоната също останаха под натиск за понижаване, тъй като този по линия на цените на енергоносителите продължи да отслабва. Напливът на китайски стоки на конкурентни цени в условията на устойчив излишък на китайски производствени мощности засили конкуренцията между местните производители, докато ограниченията върху износа от Китай на суровини от критично значение (известни още като „критични и стратегически“, или „критични суровини“) като редкоземните елементи подчертаха уязвимостта на веригите за доставки в еврозоната.

Пазар на труда

След период на задържане на работната сила при спад в търсенето на продукцията през 2025 г. растежът на заетостта се забави спрямо последните години, а показателите от проучванията показаха, че в течение на годината пазарът на труда в еврозоната продължи да се охлажда (графика 1.6). Коефициентът на безработица приемаше стойности между 6,3% и 6,4%, а през декември възлезе на 6,3% – едно от най-ниските нива след въвеждането на еврото и с 1,2 процентни пункта под допандемичното равнище от януари 2020 г. През 2025 г. общата заетост и общо отработените часове се увеличиха съответно с около 0,7% и 0,6%, т.е. с по-нисък темп от реалния БВП, който нарасна с 1,5%. Тези процеси доведоха до възстановяване на растежа на производителността на труда. Засиленият растеж на производителността на труда подчерта намалялото задържане на работна ръка, т.е. запазването на повече работници, отколкото са необходими краткосрочно за производствени нужди. Това е видно и от дела на свободните работни места, който продължи да намалява от пика си през второто тримесечие на 2022 г. до 2,2% през четвъртото тримесечие на 2025 г., което е под допандемичните 2,3%. През 2025 г. средният брой отработени часове се придвижи надолу в условията на значителна волатилност и различия между отделните държави.^[3] Равнището на участие на работната сила във възрастовата група 15–74 години се увеличи до 66,2% през четвъртото тримесечие на 2025 г., което е с 1,6 процентни пункта над допандемичното му ниво. Жените, по-възрастните работници, лицата с висше образование и чуждестранните работници допринесоха най-много за това увеличение на работната сила.

Графика 1.6

Пазар на труда

(лява скала: процентно изменение на годишна база; дясна скала: процент)

1.3 Необходимост да се даде приоритет на публичните разходи в периоди на ограничено фискално пространство

Очаква се дефицитът на сектор „държавно управление“ в еврозоната да намалее незначително до 3,0% от БВП през 2025 г. (графика 1.7) спрямо 3,1% през 2024 г. и 3,5% през 2023 г. Същественото затягане на фискалната политика през 2024 г. е резултат от постепенното премахване на останалите правителствени мерки, въведени, за да компенсират домакинствата и фирмите за високите цени на енергията и за инфлацията. За разлика от това прогнозираното за 2025 г. умерено затягане на фиска е резултат от по-високите данъци и социалноосигурителни вноски, които не се компенсират напълно от по-големия растеж на първичните публични разходи (включително позициите, финансирани по програмата „Следващо поколение ЕС“) и увеличаващите се лихвени плащания.

Графика 1.7

Бюджетно салдо на еврозоната и неговите компоненти

(процент от БВП)

Очаква се съотношението на дълга към БВП в еврозоната да се увеличи до 87,3% от БВП през 2025 г. от вече повишеното ниво от 86,6% от БВП през 2024 г. То остава значително над допандемичното си равнище от 83,6% през 2019 г. (графика 1.8). Прогнозираното нарастване на съотношението на дълга през 2025 г. е резултат от агрегирания първичен дефицит и положителните корекции на дефицита и дълга, които се компенсират само частично от благоприятната, но намаляваща разлика между лихвените проценти и растежа.

Графика 1.8

Дълг на сектор „държавно управление“ в еврозоната

(процент от БВП)

Необходимостта от стратегически разходи, включително за отбрана, инфраструктура и за цифров и екологичен преход, заедно със застаряването на населението оказват натиск за увеличаване на публичния дълг.^[4] Що се отнася по-специално до разходите за отбрана, някои държави от еврозоната с по-ниски нива на дълга са се възползвали от своето фискално пространство, което довежда до по-високи съотношения на дълга в сравнение с периода преди руската инвазия в Украйна през 2022 г. По-общо казано, преработената рамка на ЕС за фискално управление, приета през април 2024 г., осигурява известна бюджетна гъвкавост, за да се компенсира част от натиска върху разходите. Всъщност няколко държави са се възползвали в рамките на своите средносрочни фискално-структурни планове от възможността да удължат периода на консолидация от четири на седем години в замяна на структурни реформи и инвестиции, като по този начин са намалили годишното си бреме за фискално приспособяване. Освен това националната клауза за изключенията, активирана за 11 държави от еврозоната, предоставя временна гъвкавост за дадена държава да се отклони от своята траектория на нетните разходи вследствие на по-големи разходи за отбрана, при условие че такова отклонение не застрашава фискалната устойчивост в средносрочен хоризонт.^[5] Тъй като бюджетната гъвкавост няма да покрие изцяло допълнителните разходи, е необходимо да се предприемат допълнителни мерки, включително по-ефективно използване на средствата и преподреждане на приоритетите в националните бюджети.

На 25 ноември 2025 г. Европейската комисия прие есенния пакет от мерки на европейския семестър за 2026 г., в който се определят приоритетите на икономическата политика.^[6] Пакетът съдържа оценката на Комисията за спазването от страна на държавите членки на рамката за фискално управление на ЕС и предоставя насоки за техните фискални политики през 2026 г. Пълното, прозрачно и незабавно прилагане на преразгледаната рамка за икономическо управление ще помогне на правителствата трайно да намалят бюджетните дефицити и съотношенията си на дълга. От 17-те държави от еврозоната, които са представили проекти на своите бюджетни планове за 2026 г., Европейската комисия оцени 12 като съответстващи на фискалната рамка на ЕС.^[7] За пет държави плановете бяха оценени като рискови от гледна точка на несъответствие, като две държави показаха риск от съществено несъответствие. Освен това за шестте държави от еврозоната, които са обект на процедура при прекомерен дефицит, а именно Белгия, Франция, Италия, Малта, Австрия и Словакия, Европейската комисия ще оцени ситуацията през пролетта на 2026 г. въз основа на данните за фискалните резултати за 2025 г. През ноември Европейската комисия предложи също да бъде започната процедура при прекомерен дефицит за Финландия.

1.4 През годината инфлацията се доближи до средносрочната цел от 2%

Общата инфлация в еврозоната, измерена с хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), продължи да се доближава до средносрочната цел от 2% (графика 1.9). Годишната инфлация възлезе средно на 2,1% през четвъртото тримесечие и за годината като цяло, след като през 2024 г. бе 2,4%. Влиянието от предишното затягане от ЕЦБ на паричната политика, отслабването на натиска по линия на заплатите, намаляващото давление от цените на енергоносителите и неенергийните суровини, както и слабото влияние върху цените на вноса като цяло (отчасти поради поскъпването на еврото) подкрепиха продължаващата дезинфлация (забавянето на темпа на инфлация). ХИПЦ инфлацията, без енергията и храните (HICPX), имаше най-голям принос за спада на общата инфлация през 2025 г. През годината тя постепенно намаля, стабилизирайки се през последните месеци между 2,3% и 2,4%. Това се дължи предимно на забавянето на все още високата инфлация при услугите, главно вследствие на намаляващия натиск върху заплатите. Обратно, инфлацията при неенергийните промишлени стоки остана общо стабилна около дългосрочната си допандемична средна величина през по-голямата част от 2025 г. и спадна по-видимо едва в последните месеци на годината поради слабия натиск по линия на цените на вноса. Общата инфлация беше забавена и от ниската инфлация при енергията вследствие на поевтиняването на енергоносителите и поскъпването на еврото. За разлика от нея инфлацията при храните през първата половина на 2025 г. следваше възходяща траектория и достигна най-високите си темпове през юли главно поради поскъпването на непреработените храни вследствие на неблагоприятните метеорологични условия и недостатъчното предлагане. Към края на годината тя се забави до 2,5%. Инфлацията при преработените храни също допринесе за натиска, отразявайки продължаващото прехвърляне на предишни увеличения на цените на суровините, най-вече какаото и кафето.^[8]

Графика 1.9

Обща инфлация и нейните основни компоненти

(годишно процентно изменение; принос, процентни пунктове)

Инфлацията при енергията намаля в началото на 2025 г. и след март беше отрицателна главно поради спадащите цени на петрола и на природния газ в щатски долари на едро, както и поради поскъпването на еврото. Годишният темп на изменение на потребителските цени на енергията обаче също прояви известна волатилност, породена най-вече от засилващи се базови ефекти, особено в компонента на транспортните горива. Динамиката на инфлацията при храните имаше гърбовидна форма (hump-shaped), обусловена главно от цените на непреработените храни. През първите осем месеца на годината инфлацията при непреработените храни следваше възходящ тренд, тласкана от поскъпването на плодовете и зеленчуците, свързано с неблагоприятни метеорологични условия, както и от трайно увеличаващите се цени на месото в условията на недостатъчно предлагане, свързано отчасти с болести по животните. От септември нататък тя започна да се стабилизира, тъй като влиянието на метеорологичните условия върху цените на плодовете и зеленчуците отслабна, но в края на годината донякъде се възстанови. Инфлацията при преработените храни остана сравнително устойчива през по-голямата част от 2025 г., като отбеляза явен спад едва през последното тримесечие, когато отслабна натискът по линия на цените на борсово търгуваните храни като кафе и какао. Инфлацията при храните остана през годината като цяло висока. Това отразяваше запазващото се, макар и отслабващо прехвърляне на предишни увеличения на цените на борсовите храни, нарушеното равновесие между търсене и предлагане в някои сегменти и все още големия натиск върху цените, породен от някои фактори, включително заплатите.

Показателите за базисната инфлация, които имат за цел да уловят устойчивия или общия компонент на инфлацията, съдействаха за движението на общата инфлация към темпове, близо до целевите. Например основната (core) инфлация (наричана също инфлационно ядро), измерена чрез ХИПЦ, без храни и енергия, показа слаба колебливост и се понижи от 2,7% през декември 2024 г. до равнища между 2,3% и 2,4% през повечето месеци след март. Дезинфлацията при основната инфлация се обуславяше главно от позициите по услугите. Инфлацията при услугите спадна от 4,0% през декември 2024 г. до 3,4% през декември 2025 г., което отразява постепенното отшумяване на по-ранни фактори, по-специално натиска по линия на заплатите и ефектите от годишната преоценка.^[9] Инфлацията при услугите показа известна краткотрайна волатилност през април, когато великденските празници временно повишиха цените на някои от тях, но през останалата част от годината се колебаеше в сравнително тесен диапазон.^[10] Инфлацията при неенергийните промишлени стоки остана относително непроменена през цялата 2025 г., като се движеше близо до средната си допандемична величина от 0,6% (измерена в периода 1999–2019 г.). През третото тримесечие тя леко се повиши, но до октомври се върна към допандемичната си средна, а към края на годината спадна малко под нея вследствие на слабия натиск по линия на цените на вноса и поскъпването на еврото. Други показатели за базисната инфлация също постепенно намаляха през годината или останаха като цяло стабилни.^[11]

Натискът върху разходите на вътрешния пазар в еврозоната, измерен чрез растежа на дефлатора на БВП, спадна до 2,4% през 2025 г. от 3,0% през 2024 г. (графика 1.10). Спадът се дължеше на по-малкия принос на данъците за единица продукция и на разходите за труд на единица продукция, като последните са свързани с умереното нарастване на компенсацията на наето лице и увеличаващия се прираст на производителността на труда. Спадът беше отчасти компенсиран от постепенното засилване на приноса на печалбата от единица продукция в съответствие с цикличните тенденции. В рамките на нарастването на компенсацията на наето лице, което остана като цяло стабилно през годината и достигна средно 3,9%, растежът на договорените заплати и отклонението от тях се колебаеха.^[12] Растежът на договорените заплати се забави значително през годината, като средно достигна 2,8% след 4,5% през 2024 г. Това отразява нормализирането на исканията за по-високи заплати след период, в който работниците постепенно възстановиха покупателната си способност, изгубена по време на скока на инфлацията през 2022 г.^[13] Динамиката на отклонението на заплатите, отчасти свързана със статистически ефекти от еднократни плащания през 2024 г., доведе до общ растеж на заплатите. Печалбите от единица продукция донякъде се възстановиха през 2025 г. и бяха приведени в по-тясно съответствие с бизнес цикъла, но продължиха да служат за стабилизиране на разходите за труд, макар и в по-малка степен, отколкото през 2024 г.

Графика 1.10

Дефлатор и компоненти на БВП

(годишно процентно изменение; принос, процентни пунктове)

През 2025 г. дългосрочните инфлационни очаквания останаха като цяло съответстващи на средносрочната цел на ЕЦБ от 2%, подпомагайки устойчивото връщане на инфлацията към целевата ѝ величина. В „Анкета на професионалните прогностици“, проведена от ЕЦБ, както и в проучването на паричните анализатори на ЕЦБ дългосрочните инфлационни очаквания бяха надеждно стабилизирани на 2% през 2025 г. (графика 1.11). Други показатели от проучвания, като тези от Consensus Economics, също отчетоха стабилни дългосрочни инфлационни очаквания от около 2%. Пазарните измерители на компенсацията за по-дългосрочна инфлация като показателят за 5-годишните форуърдни инфлационно индексирани суапове със срок на изпълнение след пет години останаха близо до 2%, с известни колебания през годината. Леко повишение на показателя за инфлационно индексираните суапове (ILS) беше наблюдавано през март, предизвикано от плановете за фискална експанзия в Европа, макар и да беше скоро след това отчасти компенсирано с последиците от търговските противоречия. През юни бяха отбелязани допълнителни временни увеличения, отразяващи динамиката на енергийните цени, но в крайна сметка след лятото за остатъка от годината показателят за инфлационно индексираните суапове се стабилизира на 2,1%. Тези промени бяха следствие главно на по-големите премии за инфлационен риск, докато базираната на модел оценка на реалните дългосрочни инфлационни очаквания, без рисковите премии, остана стабилно между 1,9% и 2%. Що се отнася до потребителите, медианните инфлационни очаквания за след три години се колебаеха през годината между 2,4% и 2,5%, като през декември се повишиха до 2,6%. Тази устойчивост вероятно отразяваше на малко по-високо равнище все още голямата несигурност. Данните от Проучването на ЕЦБ за очакванията на потребителите показват, че цените на храните са оказали силно влияние върху усещането за инфлацията и едногодишните очаквания, докато влиянието им върху по-дългосрочните очаквания е било по-ограничено.

Графика 1.11

Проучване и пазарни показатели за инфлационните очаквания

(годишно процентно изменение)

1.5 Възстановяването на кредитирането остана слабо въпреки по-нататъшното облекчаване на условията за финансиране

Понижаването на краткосрочните лихвени проценти заедно със значителното повишение на дългосрочните лихвени проценти доведоха през 2025 г. до по-стръмна крива на безрисковата доходност в еврозоната. Намаляването на краткосрочните лихвени проценти, наблюдавано предимно през първото полугодие, отразяваше понижаването от ЕЦБ на основните лихвени проценти до юни, като инфлацията устойчиво се движеше към средносрочната цел от 2% (виж раздел 2.1). При по-дългосрочните матуритети лихвеният процент по 10-годишните овърнайт индексирани суапове (OIS) беше средно 2,8% през декември 2025 г. (графика 1.12), което представляваше увеличение с около 60 базисни точки в сравнение със средната величина, отчетена през декември 2024 г. През първите четири месеца на годината при дългосрочните лихвени проценти бяха наблюдавани известни резки изменения и колебания, които се дължаха на плановете за разходи за отбрана и инфраструктура в европейските държави, както и на засилилата се несигурност, свързана с митата и търговската политика на САЩ. От края на април лихвата по 10-годишните овърнайт индексирани суапове постепенно се повиши през останалата част от годината с около 30 базисни точки, за което допринесоха предимно увеличението на компонента на реалния лихвен процент на фона на по-устойчива икономика. Важно е да се отбележи, че по-стръмната крива на безрисковата доходност в еврозоната отразява силен глобален компонент, като подобни преоценки се наблюдаваха и в други големи развити икономики. Отразявайки динамиката на лихвения процент по овърнайт индексираните суапове, през годината среднопретеглената спрямо БВП доходност на 10-годишните държавни облигации на еврозоната се повиши. Тя достигна 3,2% през декември, което е с близо 50 базисни точки над равнището ѝ година по-рано. В края на 2025 г. доходността на 10-годишните облигации на държавите от еврозоната беше по-висока, отколкото в началото на годината, като беше отбелязано свиване на спредовете спрямо лихвения процент по овърнайт индексираните суапове. Обявяването на плановете за разходи за отбрана в някои държави от еврозоната (виж раздел 1.3) беше ключов момент при преоценката на пазара, което предизвика рязко увеличение на доходността на 10-годишните германски държавни облигации с близо 40 базисни точки, като подобен натиск за повишаване на доходността се наблюдаваше и при ДЦК на други държави от еврозоната. Впоследствие доходността на държавните облигации в еврозоната леко спадна, макар и да достигна в края на годината по-високи равнища при повечето от тях. Изключение прави доходността на 10-годишните държавни облигации на Италия, която като цяло остана непроменена спрямо равнището ѝ в края на 2024 г., подкрепена от продължаващата консолидация на фискалната позиция на страната. Обратно, политическата несигурност във Франция породи сред участниците на пазара опасения за възможно забавяне на фискалната консолидация, което доведе до натиск за повишаване на доходността на френските държавни облигации. Тази динамика предизвика сближаване на доходността на италианските и френските държавни облигации на сходни нива, а дисперсията на доходността в еврозоната достигна ретроспективно ниски равнища.

Графика 1.12

Дългосрочни лихвени проценти и цена на заемния ресурс за предприятия и домакинства за покупка на жилище

(процент годишно)

През 2025 г. цените на акциите, измерени чрез индекса EURO STOXX, се повишиха с около 21%. Очакванията за големи печалби, по-високи дивиденти и по-ниски рискови премии при акциите доведоха до поскъпване на акциите въпреки сдържащия ефект от повишението на дългосрочните безрискови лихвени проценти. Цените на акциите нараснаха както в нефинансовия, така и във финансовия сектор, като в последния увеличението им беше по-изразено. Във финансовия сектор водещи бяха печалбите от акциите на банките, подкрепени от по-високата рентабилност на търговската дейност на банките, предоставянето на кредити и по-стръмната крива на доходност. Към края на 2025 г. универсалните индекси на цените на акциите на нефинансови предприятия и банки от еврозоната бяха съответно с около 12% и 80% по-високи от равнищата им в края на 2024 г. Спредовете на корпоративните облигации като цяло се свиха, с изключение на облигациите, емитирани в сегмента на финансовия сектор с висока доходност, и въпреки разпродажбите на пазара на корпоративни облигации след съобщението от 2 април за митата на САЩ. Впоследствие спредовете на корпоративните облигации намаляха значително поради възобновената склонност към поемане на риск и по-устойчивата икономика.

Облекчаването на условията за финансиране на предприятия и домакинства продължи в началото на годината, след което те общо се стабилизираха в съответствие с динамиката на разходите за банково финансиране. Спадът в комбинираната цена на дълговото финансиране за банки в началото на годината отразяваше прехвърленото понижение на основните лихвени проценти, а последвалото стабилизиране се обуславяше от динамиката на пазарните лихвени проценти и намалените очаквания за по-нататъшен спад на лихвените проценти. Понижаването на номиналната цена на заемния ресурс за предприятия спрямо най-високите равнища от 2023 г. отчасти отразява разумното поведение на банките при кредитирането от началото на цикъла на смекчаване на паричната политика, което е свързано с пренасочване на кредитирането към по-нискорискови кредитополучатели, за чиито кредити се използва по-благоприятно ценообразуване. За домакинствата спадът на разходите по заеми през 2025 г. беше по-ограничен, като лихвените проценти по новите ипотеки до голяма степен отразяваха увеличението на дългосрочните пазарни лихвени проценти. Комбинираният лихвен процент по банкови кредити за нефинансови предприятия беше 3,6% през декември, което е с около 80 базисни точки под нивото в края на 2024 г., а съответният лихвен процент за домакинства по кредити за покупка на жилище се понижи с около 10 базисни точки до 3,3% (графика 1.12). В резултат на това спредът между лихвените проценти по кредитите за предприятия и за домакинства, който през фазата на затягане на паричната политика се беше разширил, значително се сви. Дисперсията по държави на лихвените проценти по корпоративни кредити също намаля, а тази по кредитите за домакинства продължи да се влияе от различия в матуритетната структура на кредитите по държави.

Банковото кредитиране продължи да се възстановява успоредно със смекчаването на паричната политика, макар и по-постепенно, отколкото показват историческите модели (графика 1.13). Кредитирането за предприятия се стабилизира през втората половина на 2025 г., като темповете на растеж останаха доста под средните в ретроспективен план, като се има предвид, че съвкупното търсене беше слабо, а банките избягват поемането на риск въпреки силните си капиталови позиции, известното влошаване на качеството на активите и все още високата рентабилност. Според проучване на банковото кредитиране в еврозоната кредитните стандарти на банките (т.е. вътрешните насоки или критерии за одобряването на кредити) за предприятия бяха затегнати през първото и в последните две тримесечия на 2025 г. Както се посочва в проучване относно достъпа на предприятията до финансиране, особено чувствително влошаване на достъпа до кредити се наблюдаваше при по-малките и по-рискови предприятия. През декември годишният темп на растеж на банковите кредити за предприятия възлезе на 3,0% в сравнение със средно 4,3% между януари 1999 г. и декември 2025 г. Растежът на всички кредити, включително финансирането от страна на небанкови финансови посредници, остана ограничен и в резултат на голямата несигурност по отношение на икономическата политика, както е посочено в публикация в блога на ЕЦБ от октомври.^[15] По-високите оценки на котираните акции допринесоха за нетното увеличение на външното финансиране за предприятия (графика 1.14). Кредитирането за домакинства продължи да се възстановява, като през декември годишният темп на растеж беше 3,0% (също доста под дългосрочната му средна величина от 4,2%), което се дължеше най-вече на ипотечните кредити. Тази динамика съответства на стабилното търсене на жилищни кредити, отчетено в проучването на банковото кредитиране, както и на устойчивите намерения за покупка на жилища, отчетени в Проучването за очакванията на потребителите. Същевременно съгласно последното проучване делът на домакинствата, посочващи влошаване на достъпа до кредити, е нараснал в сравнение с дела на тези, според които е налице подобрение. Делът е по-голям при семействата с по-ниски доходи. Според проучването на банковото кредитиране потребителските кредити, към които домакинствата с по-ниски доходи са прибягвали постоянно през 2025 г., са били предмет на по-строги стандарти за кредитиране през цялата година.

След като по-рано през годината достигна почти 4%, към края на 2025 г. годишният растеж на широките пари (М3) се забави, подпомогнат от стабилната динамика на кредитите и депозитите на домакинства и предприятия (графика 1.13). Годишният растеж на М3 беше 2,8% през декември спрямо 3,4% през декември 2024 г. Забавянето се дължеше главно на продължилото изтичане на ликвидност в резултат от свиването на портфейлите от активи на Евросистемата и намаляването на нетните чуждестранни входящи потоци, които изглежда са изгубили инерция и стават по-волатилни спрямо 2024 г., докато закупените от банки държавни облигации съдействаха за растежа на парите в условията на значително предлагане на облигации.

Графика 1.13

Растеж на М3 и на кредита за фирми и домакинства

(годишно процентно изменение)

Графика 1.14

Нетни потоци от външно финансиране за предприятия

(годишни потоци; млрд. евро)

Каре 1
България стана 21-ата държава от еврозоната

На 1 януари 2026 г. България прие еврото и стана 21-ата държава от еврозоната. Положителните оценки, изложени в Доклад на Европейската комисия за конвергенцията и в Доклад на ЕЦБ за конвергенцията, проправиха пътя за приемането от страната на еврото, одобрено от Съвета на Европейския съюз през юли 2025 г. Присъединяването на България бележи по-нататъшно разширяване на еврозоната след присъединяването на Хърватия през 2023 г. и подчертава факта, че членството в еврозоната продължава да бъде привлекателна и надеждна политическа опора, включително в условията на засилена несигурност и геополитическо напрежение.^[16]

Приемането от България на еврото представлява важен етап от по-широкия процес на европейска интеграция на страната. Пътят на страната към членство в еврозоната подчертава нейния ангажимент да задълбочава икономическите и институционалните връзки с останалите държави – членки на Европейския съюз. След присъединяването си към ЕС през 2007 г. България постигна значителен напредък в изпълнението на изискванията за приемане на единната валута, определени в критериите от Маастрихт. Този път беше подкрепен от широкомащабни структурни реформи и политически ангажимент за привеждане на вътрешните политики в съответствие с икономическите и паричните стандарти на еврозоната. Макроикономическите дисбаланси, съществували преди пандемията от COVID-19, бяха постепенно коригирани чрез надеждни политически мерки и разумна фискална политика. През този период България постигна и значителна реална конвергенция с икономиката на еврозоната, като БВП на човек от населението се увеличи от около 35% от средния за еврозоната през 2006 г. до малко над 60% през 2025 г.

Пътят на България към приемането на еврото беше подкрепен от ясно определени и внимателно наблюдавани подготвителни стъпки (диаграма А). През 2018 г. България изрази твърдото си намерение да се присъедини към механизма на валутните курсове (ВМ II), което е съществена стъпка в процеса на приемане на еврото.^[17] Българските власти и страните от ВМ II се споразумяха за пътна карта, включваща цялостен набор от политически мерки, които трябваше да бъдат изпълнени преди присъединяването. Тези предварителни ангажименти бяха предназначени да отговорят на ключови структурни предизвикателства и да подпомогнат спазването на критериите на ЕС за конвергенция. През 2020 г. България официално подаде заявление за присъединяване към ВМ II. Българският лев влезе във ВМ II през юли 2020 г. заедно с хърватската куна, а българското правителство се ангажира едновременно с това да предприеме след влизането пакет от мерки, насочени към укрепване на рамката на страната за борбата с изпирането на пари, засилване на надзора върху небанковия финансов сектор, подобряване на управлението на държавните предприятия и реформиране на рамката за несъстоятелност. Успоредно с това България се присъедини към банковия съюз чрез тясно сътрудничество между ЕЦБ и Българската народна банка, започнало през октомври 2020 г., като по този начин хармонизира банковия надзор със стандартите на еврозоната и укрепи финансовата стабилност.

Последният етап от процеса на приемане на еврото в България протече през 2025 г. През февруари 2025 г. българските власти официално поискаха ad hoc от Европейската комисия и ЕЦБ оценка на конвергенцията. Докладите за конвергенцията от 2025 г., публикувани на 4 юни 2025 г., дадоха положителна оценка за степента на конвергенция на България. Въз основа на това Европейската комисия предложи на Съвета на ЕС да разреши на България да приеме еврото. На 8 юли Съветът официално одобри присъединяването на България към еврозоната и определи неотменим обменен курс на българския лев от 1,95583 лева за евро. Този курс съответстваше на централния курс, прилаган по време на участието на България във ВМ II, както и на фиксирания валутен курс, прилаган по време на дългогодишния режим на паричен съвет, като по този начин се осигуряваше приемственост и стабилност при прехода към единната валута.

Диаграма A

Ключови етапи по пътя на България към приемането на еврото

След официалното решение на Съвета на ЕС започна техническата подготовка за преминаването към еврото, като успоредно с това напредна и интеграцията на Българската народна банка в Евросистемата. Тази подготовка беше подпомогната от ЕЦБ и обхващаше широк спектър от оперативни, логистични и институционални аспекти. Тя включваше подробно планиране на производството и разпространението на евробанкноти и евромонети, широка информационна и осведомителна кампания, както и включването на българските финансови институции в платежните и сетълмент системи на еврозоната. Успоредно с това Българската народна банка беше интегрирана в прилагането на паричната политика и валутните операции на Евросистемата, както и в общите аналитични рамки, включително подготовката за изготвянето на макроикономически прогнози. Всички тези стъпки осигуриха плавен преход към еврото и ефективно участие на България в еврозоната от първия ден на нейното членство.

Очаква се приемането на еврото да донесе за България осезаеми икономически облаги. Сред основните вероятни ползи са увеличаването на търговията и преките чуждестранни инвестиции, подкрепени от премахването на разходите за обмяна на валута, засилената прозрачност и съпоставимост на цените, по-голямото доверие на инвеститорите, както и улесненият достъп до европейските капиталови пазари. Очаква се икономиката да се възползва и от по-малките разходи по заемите, което отразява по-ниската премия за странови риск и стабилните инфлационни очаквания. Освен тези ефекти членството в еврозоната осигурява важно предимство по отношение на икономическата сигурност и стабилност. За една малка, силно интегрирана икономика участието в еврозоната повишава институционалната надеждност, елиминира остатъчния валутен риск от страна на основните търговски партньори извън еврозоната и подобрява способността за поглъщане на външни трусове чрез по-дълбока финансова интеграция. Накрая приемането на еврото дава възможност на България да участва пълноценно в процеса на вземане на решения в еврозоната и да допринася пряко за формирането на общата икономическа и парична политика.

Разходите и рисковете, свързани с приемането на еврото, се очаква да са ограничени и в голяма степен еднократни. Основните разходи произтичат от практическата подготовка за преминаване към еврото и от възможността за необосновано повишаване на цените при преизчисляването им в евро. Преди преминаването към еврото обществената подкрепа за еврото в България беше сравнително слаба, отразявайки опасенията за вероятно повишаване на цените. Това беше наблюдавано и при други случаи на преминаване към еврото, като обикновено след приемането му обществената подкрепа се увеличаваше.^[18] За да отговорят на тези опасения, българските власти приложиха цялостен пакет от мерки, включително засилено наблюдение на цените и инспекции за предотвратяването на злоупотреби, както и задължително двойно обозначаване на цените за продължителен период от 8 август 2025 г. до 8 август 2026 г. Според наличните оценки въздействието на преминаването към еврото върху общото равнище на цените изглежда е било ограничено и еднократно, което като цяло съответства на опита от предишни такива случаи.^[19] Освен това монетарните условия в България вече бяха тясно свързани с тези в еврозоната още преди приемането на еврото, тъй като в страната дълги години действаше режим на паричен съвет с фиксиран обменен курс спрямо еврото. Следователно приемането на еврото не намалява, а укрепва ефикасния суверенитет на страната, засилвайки нейния глас при вземането на решения в еврозоната.

Макар че приемането на еврото предлага съществени възможности, ще са необходими допълнителни политически мерки и реформи, за да бъдат пожънати всички ползи от него. Благоразумна, насърчаваща растежа бюджетна политика, подкрепена от здрава национална фискална рамка, ще бъде от съществено значение както за запазването на макроикономическата стабилност, така и за да се избегне натрупването на дисбаланси. Освен това ще бъде необходимо чрез продължаващи структурни реформи да се поддържа растежът на производителността на труда, за да се подпомогне реалната икономическа конвергенция с еврозоната. По-специално, неотдавнашната силна динамика на заплатите в условията на ограничен пазар на труда би могла да подкопае конкурентоспособността, ако не бъде съпътствана от трайно увеличение на производителността на труда. Освен това укрепването на институциите, модернизирането на инфраструктурата и разширяването на предлагането на квалифицирана работна ръка, подкрепени от ефективно използване на средствата на ЕС, наред със задълбочаване на финансовата динамика и засилване на финансовия интегритет ще бъдат от ключово значение за поддържането на дългосрочен растеж, повишаването на устойчивостта и предотвратяването на натрупване на макроикономически дисбаланси.

2 Подход за определяне на лихвените проценти, базиран на данните, заседание по заседание

През първата половина на 2025 г. Управителният съвет намали на четири пъти трите вида основни лихвени проценти на ЕЦБ, продължавайки процеса, започнал през 2024 г. Решенията за намаляването им бяха взети с оглед на безспорните данни, че инфлацията устойчиво се доближава до средносрочната цел от 2%. Трите вида основни лихвени проценти на ЕЦБ бяха понижени общо със 100 базисни точки, като този по депозитното улеснение достигна 2,00% в края на юни. Управителният съвет следва подход, базиран на данните, заседание по заседание, без предварително да се ангажира с конкретна траектория на лихвените проценти. По-слабо рестриктивната парична политика наред със стабилния пазар на труда, нарастващите реални доходи и добрите баланси на частния сектор засилиха устойчивостта на икономиката на еврозоната спрямо противоречията в световната търговия и геополитическата несигурност.

През 2025 г. балансовото число на Евросистемата се сви с 0,1 трлн. евро до 6,3 трлн. евро в края на годината, продължавайки започналия през 2022 г. процес на нормализиране (виж раздел 2.2). Намаляването му се дължеше на спада в портфейлите, използвани за целите на паричната политика, тъй като Евросистемата спря да реинвестира в програмите си за закупуване на активи. Въпреки че свръхликвидността намаля, прибягването до операции на Евросистемата по рефинансиране остана ограничено, което отразява все още благоприятните условия на ликвидност и сравнително по-ниските разходи за алтернативите на пазарното финансиране. Пулът от активи, допустими като обезпечение при операциите на Евросистемата по рефинансиране, нарасна до 20,3 трлн. евро.

През 2025 г. Евросистемата усъвършенства рамката си за управление на риска, за да гарантира ефикасното прилагане на паричната политика. Промените засегнаха главно политиката в областта на обезпеченията и бяха насочени към осигуряване на постоянен надежден подход при оценката на кредитното качество на използваните за обезпечение активи, по-прецизно изчисляване на дисконтирането за някои класове активи и адаптиране на рамката за обезпеченията с цел преодоляване на свързаната с климатичните промени несигурност. През 2025 г. няколко централни банки от Евросистемата, включително ЕЦБ, отново отчетоха нисък или отрицателен доход. Загубата, понесена от ЕЦБ, ще бъде отписана срещу бъдещи печалби (виж раздел 2.3 и „Годишен отчет на ЕЦБ за 2025 г.“).

2.1 Управителният съвет понижи трите основни лихвени процента на ЕЦБ със 100 базисни точки

През 2025 г. паричната политика продължи да бъде водена от решимостта на Управителния съвет да гарантира устойчивото стабилизиране на инфлацията на средносрочната цел от 2%. За определянето на подходящата позиция по паричната политика Управителният съвет приложи подход, базиран на данните, заседание по заседание. Той не се ангажира предварително с конкретна траектория на лихвените проценти, запазвайки готовност при необходимост да коригира своите инструменти, за да изпълни мандата си и да осигури гладкото функциониране на предаването на паричната политика.

Решенията на Управителния съвет за лихвените проценти се основаваха на неговата оценка за прогнозната инфлация и рисковете, свързани с нея, в светлината на постъпващите икономически и финансови данни, както и на динамиката на базисната инфлация и ефикасното предаване на паричната политика. В резултат на тази комплексна оценка Управителният съвет стигна до извода, че в средносрочна перспектива инфлацията устойчиво ще се приближава към целевите 2%. Ето защо той продължи започналия през 2024 г. процес на понижаване на лихвените проценти. В периода януари – юни трите основни лихвени процента на ЕЦБ бяха понижавани на всяко заседание по паричната политика, общо със 100 базисни точки (виж графика 2.1). След юнското заседание на Управителния съвет лихвените проценти по депозитното улеснение, при основните операции по рефинансиране и по пределното кредитно улеснение останаха непроменени, съответно 2,00%, 2,15% и 2,40%.

Графика 2.1

Основни лихвени проценти на ЕЦБ

(процент)

На първото за годината заседание по паричната политика Управителният съвет прецени, че процесът на дезинфлация продължава. Инфлацията се променяше в съответствие с последните прогнози на експертите, като се очакваше в течение на годината тя да се върне към средносрочната цел от 2%. Повечето измерители на базисната инфлация показаха, че инфлацията трайно ще се доближава до целевата величина, въпреки че в еврозоната тя остана висока поради отложените корекции на заплатите и на цените на някои услуги след предишния ѝ рязък скок. Признаците за забавяне на растежа на заплатите и влиянието на смекчаващите инфлационния натиск печалби допълнително подкрепиха становището на Управителния съвет, че дезинфлацията следва очакваната динамика – основание за по-малко рестриктивна позиция по паричната политика. Затова той реши да понижи трите основни лихвени процента на ЕЦБ с 25 базисни точки.

Управителният съвет отбеляза, че неотдавнашните понижения на лихвените проценти водят до постепенно поевтиняване на новите кредити за фирми и домакинства. Условията за финансиране обаче останаха строги в съответствие с все още рестриктивната парична политика. Макар че икономиката на еврозоната остава изправена пред трудности, очаква се нарастващите реални доходи и затихващият ефект от доскоро рестриктивната парична политика да подпомогнат с течение на времето постепенното възстановяване на търсенето. Въпреки това рисковете за растежа остават клонящи към надценяване при нарастващи противоречия в световната търговия и геополитическа несигурност, включително свързаната с несправедливата война на Русия срещу Украйна и с трагичния конфликт в Близкия изток, които са в състояние да доведат до нарушаване на енергийните доставки и допълнително да влошат световната търговия.

За да подкрепи трайното подобряване на икономическите резултати, Управителният съвет подчерта ролята на фискалната и структурната политики за насърчаването на по-производителна, конкурентоспособна и устойчива икономика на еврозоната. Той приветства Компаса за конкурентоспособността на Европейската комисия и подчерта нуждата от последващи действия с по-нататъшни конкретни и амбициозни структурни политики по предложенията на Марио Драги за повишаване на европейската конкурентоспособност и тези на Енрико Лета за разширяване на единния пазар. Правителствата бяха призовани изцяло да изпълняват ангажиментите си съгласно рамката на ЕС за икономическо управление, давайки приоритет на стимулиращите растежа реформи и инвестиции.

След като в края на 2024 г. спря да реинвестира по програмата за закупуване на активи в условията на извънредна ситуация, причинена от пандемия (PEPP), а още от юли 2023 г. – по програмата за закупуване на активи (APP), Управителният съвет отбеляза, че портфейлите по тези програми намаляват с премерен и предвидим темп (виж раздел 2.2 относно промените в портфейлите). Освен това през декември 2024 г. банките изплатиха непогасените средства, заети при целевите операции по дългосрочно рефинансиране (TLTROs), с което бе сложен край на тази част от процеса на нормализиране на балансите.

Мартенските макроикономически прогнози на експертите на ЕЦБ за еврозоната предвиждаха лека ревизия нагоре на общата инфлация, която се очакваше да бъде средно 2,3% за 2025 г. най-вече поради по-силната от очакваното динамика на енергийните цени. Въпреки ревизията повечето показатели за базисната инфлация отново сочеха, че инфлацията ще се стабилизира устойчиво около средносрочната цел от 2%. Растежът на заплатите, както се очакваше, показа признаци на продължаваща умерена динамика, докато печалбите продължиха да смекчават инфлационния натиск. Предвид тази динамика през март Управителният съвет реши да понижи допълнително трите основни лихвени процента на ЕЦБ с 25 базисни точки.

Той отбеляза, че паричната политика стана значително по-слабо рестриктивна, тъй като по-ниските лихвени проценти намалиха цената на заемния ресурс за предприятия и домакинства и допринесоха за ускоряване растежа на кредита. Кредитирането обаче остана като цяло слабо. Прогнозата на експертите за икономическия растеж през 2025 г. бе понижена до 0,9%, което се дължеше на по-слабия износ и вялото инвестиране в условията на засилена търговска и политическа несигурност. Увеличаването на реалните доходи и понижаването на разходите по заемите продължиха да бъдат ключови фактори, които, както се очакваше, с времето щяха да осигурят постепенно възстановяване на търсенето, наред с отслабването на възпиращото влияние на приетите по-рано мерки за затягане на паричната политика.

В условията на нарастваща несигурност Управителният съвет препотвърди ангажимента си при формирането на подходяща позиция по паричната политика да прилага подход, базиран на данните, заседание по заседание. Бе подчертано, че той не предпоставя конкретна траектория на лихвените проценти и запазва готовността си да коригира при необходимост своите инструменти, за да изпълни мандата си за ценова стабилност.

След като увереността в устойчивото връщане на инфлацията към целевата величина не престана да се засилва, Управителният съвет реши през април отново да понижи с 25 базисни точки трите основни лихвени процента на ЕЦБ. Процесът на дезинфлация продължи стабилно да се развива: през март се понижиха както общата, така и основната инфлация (инфлационното ядро). Инфлацията при услугите се забави значително, а повечето измерители на базисната инфлация показаха устойчивото ѝ връщане към средносрочната цел на ЕЦБ от 2%. Растежът на заплатите отново показа още признаци на забавяне, а печалбите допълнително частично абсорбираха ефекта върху инфлацията вследствие ускорения растеж на заплатите, с което допринесоха за отслабване на натиска върху вътрешните цени.

Управителният съвет отбеляза, че перспективите за растеж в еврозоната са се влошили в отговор на засилващите се търговски противоречия. Последните увеличиха несигурността и породиха риск за доверието на домакинствата и бизнеса. Освен това съществуваше вероятност неблагоприятната и волатилна реакция на пазарите спрямо търговските противоречия да повлияе за затягане на условията за финансиране, създавайки нови трудности пред перспективите за растеж в еврозоната. Същевременно икономиката на еврозоната бе изградила известна устойчивост срещу глобални сътресения. Очакваше се силният пазар на труда, нарастващите реални доходи и подкрепящата парична политика да подпомогнат разходите, а инициативите на национално равнище и на равнище ЕС относно разходите за отбрана и инфраструктурни инвестиции да стимулират активността в преработващата промишленост. Предвид големия геополитически риск Управителният съвет отново изтъкна значението на фискалната и структурната политики за повишаване на производителността и конкурентоспособността на еврозоната, като призова за скоростно одобряване на предложения, насочени към опростяване на регулаторните рамки и завършване на съюза за спестявания и инвестиции. С оглед на тази извънредна несигурност Управителният съвет отново заяви намерението си при определянето на лихвените проценти да се придържа към подход, базиран на данните, заседание по заседание.

С течение на годината Управителният съвет все повече се убеждаваше, че динамиката на инфлацията се доближава до целевата, а икономиката постепенно се възстановява. През юни бе взето решение за допълнително понижаване на трите основни лихвени процента на ЕЦБ с 25 базисни точки. Инфлацията вече се колебаеше около целевата. В последните прогнози на експертите от Евросистемата общата инфлация бе ревизирана надолу както за 2025 г., така и за 2026 г. главно поради по-ниските цени на енергията и по-силното евро. Прогнозите за инфлацията, без енергията и храните, останаха в общи линии непроменени, като растежът на заплатите осезаемо се забави и допринесе за устойчивото ѝ връщане към целевата. През първото тримесечие икономическият растеж беше стимулиран от изпреварващия износ на фирмите преди очакваното повишение на митата. Той обаче бе насърчен и от силното вътрешно търсене.

Управителният съвет отбеляза, че опасенията относно възпиращия ефект на волатилността на финансовите пазари, наблюдавана през април в отговор на търговските противоречия, са намалели. За стабилизирането допринесоха и по-добрите новини за глобалните търговски политики и по-благоприятните нагласи спрямо рисковете в световен мащаб. Условията по корпоративните заеми продължиха да се подобряват, като лихвените проценти по кредитите спаднаха, спредовете по корпоративните облигации се свиха, а цените на акциите нараснаха. Освен това банковото кредитиране както за предприятия, така и за домакинства се увеличи.

Въпреки тази благоприятна динамика Управителният съвет прецени, че рисковете за растежа остават клонящи към надценяване поради глобалните търговски противоречия и геополитическата несигурност. Той обаче подчерта, че в средносрочен хоризонт се очаква благоприятните условия за финансиране и увеличените държавни инвестиции да подпомогнат устойчивостта. Перспективите за инфлацията бяха по-несигурни от обичайното, което отразяваше волатилната глобална търговска среда, пораждаща двустранни рискове (two-sided risks). По-конкретно, Управителният съвет предупреди, че инфлацията може да се окаже по-малка, ако по-високите мита доведат до по-слабо търсене на износа от еврозоната и стимулират държавите, разполагащи с излишък на производствени мощности, да пренасочат износа си към нея. Считаше се, че търговските противоречия може да доведат до по-голяма волатилност и избягване на риска на финансовите пазари, което би се отразило негативно върху вътрешното търсене и така би понижило инфлацията. От друга страна, последната може да се окаже по-висока, ако фрагментирането на глобалните вериги за доставки доведе до поскъпване на вноса и допълнително ограничи капацитета на местната икономика.

В началото на второто полугодие Управителният съвет реши през юли да запази лихвените проценти без промяна. Инфлацията се задържа на средносрочната цел на ЕЦБ от 2%, като постъпващите данни бяха като цяло съзвучни с предишната оценка на Управителния съвет за прогнозната инфлация. Натискът върху вътрешните цени продължи да отслабва в условията на забавящ се растеж на заплатите. Въпреки сложните международни условия икономиката на еврозоната остана като цяло устойчива, подпомогната от добрите условия на пазара на труда, увеличаващите се реални доходи и благоприятните условия за финансиране. Решението да се запазят лихвените проценти без промяна отразява нарастващата увереност на Управителния съвет, че лихвените проценти са достигнали подходящото ниво, за да гарантират трайно доближаване на инфлацията до целевата.

Предвид ситуацията, подобна на тази от юли, Управителният съвет реши през септември отново да запази лихвените проценти непроменени. Актуализираните прогнози на експертите на ЕЦБ показаха, че общата инфлация е средно 2,1% през 2025 г. – малко над тази от предишната прогноза, последвана от спад до 1,7% през 2026 г. и 1,9% през 2027 г. Прогнозният растеж за 2025 г. беше ревизиран нагоре до 1,2 %, което отразява по-голямо от очакваното вътрешно търсене, докато прогнозата за 2026 г. беше леко понижена, тъй като се очакваше продължаващата глобална несигурност да се отрази негативно върху икономическата активност. В решението от септември се отбелязва подходът на Управителния съвет, базиран на данните и отчитащ резултата от проведените заседания, за определяне на лихвените проценти в условията на продължаваща глобална несигурност.

През първата половина на 2025 г. икономическата активност нарасна с 0,7% в кумулативно изражение, подкрепена от стабилните потребителски разходи и инвестиции. Неблагоприятни фактори, свързани с по-високите мита, глобалната конкуренция и по-силното евро, се очакваше да забавят растежа през останалата част от годината. Въпреки това се предвижда тези ефекти да отшумят през 2026 г., като потребителските разходи и бизнес инвестициите се възползват от облекчените условия за финансиране и запазващата се стабилност на пазара на труда. Инфлацията остана стабилна и близо до целта на ЕЦБ. Натискът върху вътрешните цени продължи да отслабва, което се дължеше на умерения растеж на заплатите и на производителността на труда, допринасящ за по-бавното увеличаване на разходите за труд.

Управителният съвет оцени рисковете за растежа като по-балансирани, отколкото в началото на годината. Въпреки че търговските противоречия и геополитическата несигурност останаха, неотдавнашните търговски споразумения доведоха до отслабване на някои от рисковете, подкопаващи търсенето и доверието в световен мащаб. По-високите от очакваното разходи за отбрана и инфраструктура, съчетани с реформи, които са насочени към повишаване на производителността, ще осигурят допълнителна подкрепа за растежа в средносрочен хоризонт. В същото време Управителният съвет продължи да счита перспективите за инфлацията за по-несигурни от обичайното поради същите причини, както и в предишните заседания.

През октомври Управителният съвет проведе изнесеното си годишно заседание извън Франкфурт, във Флоренция, с домакин Banca d’Italia. Отново бе взето решение лихвените проценти да не се променят, тъй като инфлацията остана близо до средносрочната цел от 2% и оценката за прогнозната инфлация се запази като цяло непроменена.

През третото тримесечие икономическата активност отбеляза умерен растеж в резултат от силния сектор на услугите, по-специално туризма и цифровите услуги, като компенсира спада в преработващата промишленост, която продължи да среща трудности поради по-високите мита и глобалната конкуренция. Очакваше се вътрешното търсене да остане устойчиво, като потребителските разходи бъдат подкрепени от увеличаващите се реални доходи, държавните инвестиции в инфраструктура и отбрана, както и от благоприятните условия за финансиране. Външното търсене обаче се изправи пред проблеми, свързани с намаляващия износ на стоки и продължаващата несигурност в търговията. През септември годишната инфлация леко се повиши до 2,2%, което в голяма степен се дължеше на волатилността на енергийните цени. В същото време се очакваше, че умереният растеж на заплатите и повишаването на производителността на труда ще продължат да смекчават натиска върху вътрешните цени, а дългосрочните инфлационни очаквания оставаха здраво закотвени.

Управителният съвет отново потвърди ангажимента си да адаптира паричните средства на централната банка на дребно и на едро към изискванията на цифровата епоха. Във връзка с това той реши да премине към следващата фаза на проекта за цифрово евро с цел осигуряване на техническа готовност за евентуалното му емитиране, след като законодателството бъде прието и подкрепен цифровият суверенитет на Европа (виж каре 4).

Управителният съвет приключи годината с поредното решение за запазване на лихвените проценти непроменени. Според прогнозите на експертите на Евросистемата от декември инфлацията ще бъде средно 2,1% през 2025 г., 1,9% през 2026 г., 1,8% през 2027 г. и 2,0% през 2028 г. За 2026 г. инфлацията бе ревизирана нагоре главно поради очакванията на експертите инфлацията при услугите да спада по-бавно от предвиденото в предишните прогнози. Донякъде по-високият профил на очакваната инфлацията в сравнение с прогнозата от септември и очакваното ѝ връщане до 2028 г. към целевата допълнително засилиха аргументите за запазване на лихвените проценти без промяна. Освен това икономиката на еврозоната остана устойчива благодарение на стабилните пазари на труда, нарастващите реални доходи и държавните разходи, независимо от предизвикателствата, породени от световната търговия и геополитическото напрежение.

Условията за кредитиране в икономиката бяха като цяло стабилни, като в същото време банките в еврозоната останаха устойчиви вследствие на добрите капиталови и ликвидни съотношения, високото качество на активите и значителната рентабилност. Геополитическата несигурност и евентуални непредвидени преоценки на световните финансови пазари бяха разглеждани като фактори, пораждащи рискове за финансовата стабилност в еврозоната, а Управителният съвет потвърди, че макропруденциалната политика остава първата линия на отбрана срещу натрупаната финансова уязвимост, повишавайки устойчивостта и запазвайки макропруденциалното пространство.

Управителният съвет още веднъж потвърди ангажимента си при определянето на подходящата позиция по паричната политика да следва подход, базиран на данните, заседание по заседание.

2.2 Балансът на Евросистемата продължи да се нормализира

През 2025 г. постъпателно продължи процесът на постепенно нормализиране на баланса на Евросистемата, започнал през 2022 г. Към края на годината балансовото число спадна до 6,3 трлн. eвро спрямо 6,4 трлн. евро в края на 2024 г. Това се дължеше най-вече на продължаващото намаляване на вложèнията в ценни книжа от портфейлите по APP и PEPP.

В края на 2025 г. ценните книжа, държани за целите на паричната политика, възлязоха на 3,7 трлн. евро, или спад с 0,5 трлн. евро спрямо края на 2024 г. Тези ценни книжа представляваха 60% от всички активи, което спрямо предходната година (67%) бележи спад. В рамките на операциите на Евросистемата по рефинансиране заемите за кредитни институции от еврозоната останаха ограничени в размер на около 37 млрд. евро спрямо 34 млрд. евро в края на 2024 г. Същевременно другите финансови активи в баланса (деноминираните в чуждестранна валута активи и деноминираните в злато и евро ценни книжа в портфейли, несвързани с паричната политика) се увеличиха с 0,4 трлн. евро. Това се дължеше главно на поскъпването на златото.

От страната на пасивите общият размер на наличните резерви на кредитни институции (включително използваното от тях депозитно улеснение) намаля от 3,0 трлн. евро в края на 2024 г. до 2,6 трлн. евро в края на 2025 г. Той заемаше 41% от всички пасиви спрямо 47% през предходната година. Банкнотите в обращение останаха почти непроменени на стойност 1,6 трлн. евро и съставляваха 26% от всички пасиви (увеличение спрямо 25% година по-рано). Другите пасиви, включващи депозити на сектор „държавно управление“, други несвързани с паричната политика депозити, сметки за преоценка и капитал и резерви, нараснаха с 0,2 трлн. евро.

Графика 2.2

Изменения в консолидирания баланс на Евросистемата

(млрд. евро)

Тенденции в портфейлите по APP и PEPP

В съответствие с решенията на Управителния съвет портфейлите на Евросистемата по паричната политика продължиха да намаляват през 2025 г. След като от юли 2023 г. беше прекратено реинвестирането по APP, а в края на 2024 г. – и това по PEPP, 2025 г. бе първата година от началото на програмите, в която Евросистемата не извърши никакви свързани с паричната политика покупки на активи.

Погашенията по APP възлязоха на 351,4 млрд. евро, което в края на годината доведе до намаляване на вложèнията в портфейлите до 2,3 трлн. евро (по амортизирана стойност). По програмата за закупуване на активи от публичния сектор (PSPP) бе отчетен най-голям обем ценни книжа с настъпващ падеж, с което вложèнията по тази програма намаляха до 1,9 трлн. евро, или 80% от портфейла по APP. Среднопретегленият матуритет на вложèнията по PSPP остана почти непроменен – 6,8 години в края на 2025 г. Обезпечените с активи ценни книжа съставляваха по-малко от 1% (3 млрд. евро) от портфейла по APP, докато обезпечените облигации бяха 9% (210 млрд. евро), а ценните книжа на корпоративния сектор –11% (249 млрд. евро).

Погашенията на главници по PEPP достигнаха 185,9 млрд. евро, което доведе до намаляване в края на годината на наличностите в портфейла до 1,4 трлн. евро (по амортизирана стойност). Ценните книжа на публичния сектор в края на годината съставляваха 97% от портфейла по PEPP (1,4 трлн. евро), а среднопретегленият им матуритет бе 7,0 години. Книжата на корпоративния сектор заемаха 3% (41 млрд. евро), а обезпечените облигации – под 1% (5 млрд. евро). Прозрачният график на публикуване, въведен през януари 2025 г. по отношение на погашенията по PEPP, подпомогна постепенното съкращаване на вложèнията. С графика бе постигната съгласуваност между публикуваните данни за PEPP, включително ретроспективен и прогнозен профил на погашенията, и тези за APP, с което се осигурява последователност и предвидимост по отношение и на двата портфейла.

Комбинираните позиции по APP и PEPP намаляха с 537,3 млрд. евро през 2025 г., като в края ѝ общият портфейл от ценни книжа по паричната политика достигна 3,7 трлн. евро. Цялостният преход на Евросистемата към пасивно съкращаване на баланса протичаше гладко през цялата година, без признаци за негативни ефекти върху функционирането на пазара. Условията за ликвидност останаха стабилни, репо пазарите работеха ефективно, а инвеститорите от частния сектор продължиха устойчиво да търсят дългови ценни книжа от еврозоната.

Като цяло тенденциите през 2025 г. потвърждават, че съкращаването на портфейла по паричната политика продължава според очакванията. Режимът на пасивното им намаляване осигуряваше стабилна основа за по-нататъшното нормализиране на баланса на Евросистемата. Този подход улесни плавния и прозрачен преход към по-ниско равнище на свръхрезервите, като същевременно запази пазарните условия стабилни.

Динамика на операциите на Евросистемата по рефинансиране

В края на 2025 г. непогасеният размер при операциите на Евросистемата по рефинансиране бе 36,7 млрд. евро, което представляваше незначително увеличение с 2,5 млрд. евро спрямо края на 2024 г. Участието в операциите бе слабо вследствие на голямата свръхликвидност и по-високата цена на финансирането от Евросистемата в сравнение с пазарните алтернативи. В края на годината непогасените салда при основните операции по рефинансиране и при тримесечните операции по дългосрочно рефинансиране бяха съответно 25,0 млрд. евро и 11,7 млрд. евро. През декември ЕЦБ призова банките да тестват поне веднъж годишно достъпа си до основните операции по рефинансиране и/или тримесечните операции по дългосрочно рефинансиране с размер на заявката по собствена преценка и срещу обезпечение съгласно общата рамка на Евросистемата за обезпеченията.^[20]

Динамика на допустимите търгуеми активи и мобилизираните обезпечения

Номиналната стойност на търгуемите активи, допустими като обезпечение при операциите на Евросистемата по рефинансиране, се повиши през 2025 г. с 939 млрд. евро до 20,3 трлн. евро в края ѝ (графика 2.3). Увеличението на обема на допустимите обезпечения се дължеше преди всичко на нарастването на обема на емитираните държавни облигации. Ценните книжа на сектор „централно държавно управление“ останаха най-големият клас активи (10,9 трлн. евро). Другите по-важни класове активи включваха необезпечени банкови облигации (2,3 трлн. евро), корпоративни облигации (2,1 трлн. евро) и обезпечени банкови облигации (2,0 трлн. евро). Същевременно класовете активи, като ценни книжа на регионални правителства (688 млрд. евро), обезпечени с активи ценни книжа (669 млрд. евро) и други търгуеми активи (1,7 трлн. евро) заемаха сравнително по-ограничен дял от допустимите активи.

Графика 2.3

Динамика на допустимите търгуеми активи

(трлн. евро)

През 2025 г. мобилизираните обезпечения се увеличиха с 53 млрд. евро, достигайки в края ѝ 1,6 трлн. евро (графика 2.4). В същото време обемът на операциите на Евросистемата по рефинансиране остана малък през цялата година, което доведе до безпрецедентно ниско съотношение на непогасените кредити от Евросистемата спрямо общия размер на мобилизираните обезпечения – едва 1,4% в края на годината. Обезпечените банкови облигации, вземанията по кредити и обезпечените с активи ценни книжа продължиха да бъдат най-често мобилизираните класове активи. Обезпечените с активи ценни книжа отчетоха слабо повишение при използването им като обезпечение през 2025 г., а най-слабо използвани бяха вземанията по кредити. През 2025 г. рамката за прилагане на паричната политика на Евросистемата претърпя редица промени, свързани с рамките за кредитна оценка и за контрол на риска, по отношение на активите, допустими за мобилизиране като обезпечение (виж раздел 2.3).

Графика 2.4

Динамика на мобилизираните обезпечения

(млрд. евро)

2.3 Евросистемата продължи да укрепва рамката си за управление на финансовия риск

Евросистемата непрекъснато управлява финансовите рискове, присъщи на изпълнението на нейните операции по паричната политика. Функцията ѝ по управление на риска е предназначена да постигне ефективност спрямо риска, като ограничи поемането му до нивото, необходимо за постигане на целите на паричната политика.

Основните промени в рамката на Евросистемата за управление на риска през 2025 г. бяха свързани с политиката в областта на обезпеченията и включваха: 1) промени в използването на външни рейтинги за оценка на кредитното качество на някои активи, използвани като обезпечение; 2) въвеждане на целеви подобрения в рамката за контрол на риска за конкретни активи, използвани като обезпечение; 3) въвеждане на „климатичен фактор“ при оценката на определени активи, мобилизирани като обезпечение, за да се отрази несигурността, свързана с изменението на климата; и 4) включване на рисковете, свързани с климатичните промени в рейтингите, присъждани от вътрешните системи за кредитна оценка (ICAS) на националните централни банки. Рисковете, свързани с портфейлите по APP и PEPP, продължиха да бъдат управлявани в съответствие с установените рамки за контрол на риска.

През 2025 г. няколко централни банки от Евросистемата, включително ЕЦБ, отново отчетоха нисък или отрицателен нетен доход. Макар че основните лихвени проценти на ЕЦБ бяха понижени, разходите по пасивите в балансите на повечето централни банки от Евросистемата надхвърлиха доходите, генерирани от техните портфейли от ценни книжа по APP и PEPP, което доведе до отрицателен нетен лихвен доход. Освен това поевтиняването на чуждестранните валути спрямо еврото се отрази негативно върху портфейлите с чуждестранни резерви на някои централни банки. Тези загуби не засягат способността на Евросистемата да преследва целта си за ценова стабилност и да функционира ефикасно. Когато една централна банка реализира отрицателен доход, тя може да използва финансови буфери, натрупани през предишни години, за да го компенсира или да го запише в баланса си, за да бъде компенсиран с бъдещи печалби. Освен това значителното увеличение на финансовите буфери на Евросистемата, дължащо се на по-високите сметки за преоценка, и по-специално на тези, които са свързани с вложèнията в злато, допринася съществено за нейната финансова устойчивост.

Промени в рамката на Евросистемата за управление на финансовия риск

През 2025 г. в рамката на Евросистемата за управление на финансовия риск бяха направени редица изменения.

Първо, през февруари 2025 г. Управителният съвет реши да измени правилата за използване на външни кредитни рейтинги за активи на частния сектор, с планирано изпълнение не по-рано от 18 месеца от датата на оповестяване. Промяната се отнася до рейтинги, присъдени от агенции за външна кредитна оценка (АВКО) за активи на частния сектор, като необезпечени банкови облигации, обезпечени банкови облигации и активи, емитирани от нефинансови предприятия, и обхваща също активи на публичния сектор извън еврозоната, които са допустими за използване като обезпечение при операциите на Евросистемата по паричната политика. След въвеждането на промяната ще се използва вторият най-добър рейтинг измежду рейтингите, присъдени от признати АВКО за такива активи, за да се определи тяхната допустимост, както и приложимите норми на дисконтиране при оценяването. Изменените правила позволяват по-пълно използване на наличната информация за външните кредитни рейтинги. За активи, за които има само един кредитен рейтинг от признати АВКО, ще се прилага понижение с една степен на досегашния кредитен рейтинг, за да се определи този, който е от значение за целите на обезпечението. Активи, емитирани или гарантирани от публичния сектор в еврозоната (например централни, регионални и местни органи на управление в еврозоната; международни и наднационални емитенти, разположени в еврозоната, чиито акционери са установени в ЕС; и признати от ЕЦБ агенции) ще продължат да бъдат оценявани въз основа на настоящото правило за първия най-добър рейтинг. За тези активи Евросистемата редовно използва цялата налична информация за кредитното качество и прилага процедури за надлежна комплексна проверка (due diligence). За ценните книжа, обезпечени с активи, правилото за втория най-добър рейтинг на емисията, което вече се използва, ще остане непроменено.

Второ, през 2025 г. Евросистемата извърши преглед на рамката за контрол на риска при обезпечени кредитни операции. Евросистемата прилага мерки за контрол на риска спрямо активите, които са в основата на нейните кредитни операции, за да се предпази от риск от финансови загуби, ако активите трябва да бъдат продадени след неизпълнение на задълженията от страна на контрагента. Целта на прегледа беше да се гарантира, че рамката продължава да бъде опазваща, последователна и еквивалентна на риска за различните класове активи. Една мярка за контрол на риска има формата на дисконт при оценката, с който се намалява сумата, която може да бъде отпусната като заем при кредитни операции по паричната политика за дадена стойност на обезпечението. След прегледа Евросистемата взе решение да въведе целеви подобрения в методологията за дисконтиране, като обърна особено внимание на притежаваните за собствена употреба обезпечени облигации, задържаните обезпечени с активи ценни книжа и отделни вземания по кредити. Планирано е тези промени да бъдат осъществени най-рано през ноември 2026 г.

Трето, като част от усилията си за справяне с рисковете, свързани с климата, през юли Управителният съвет взе решение да въведе в рамката за обезпеченията „климатичен фактор“. Климатичният фактор, който се планира да се прилага, считано от 15 юни 2026 г., може да намали стойността, определена за някои търгуеми активи, предоставени като обезпечение, в зависимост от степента, в която те са изложени на несигурност, свързана с изменението на климата. Мярката е предназначена да служи като буфер срещу потенциалния финансов ефект от трусове, свързани с климатичния преход. Тя ще допълни съществуващата рамка на Евросистемата за управление на риска, като включи прогнозни анализи на климатичните сценарии и по този начин подобри устойчивостта при прилагането на паричната политика на Евросистемата. Климатичният фактор ще бъде съсредоточен върху търгуеми активи, емитирани от нефинансови предприятия и свързани с тях субекти, и ще бъде калибриран така, че да се запазят също достатъчно налични обезпечения. Климатичният фактор, включително неговият обхват и калибриране, ще бъдат редовно преразглеждани от Управителния съвет. Преодолявайки несигурността, произтичаща от неблагоприятни събития, които са свързани със „зеления“ преход, Евросистемата ще засили способността си да смекчава свързаните с климата финансови рискове.

През 2025 г. всички кредитни оценки, присъждани от вътрешни системи за кредитна оценка, включваха свързани с климата рискове в съответствие с общите стандарти на Евросистемата, въведени в края на 2024 г. След като през юли 2021 г. ЕЦБ обяви своя план за действие в областта на климата, през 2022 г. Евросистемата постигна съгласие по набор от общи минимални стандарти за начина, по който вътрешните системи за кредитна оценка следва да включат в своите рейтинги рискове, свързани с климата. Вътрешните системи за кредитна оценка са важен източник за оценка на кредитния риск за вземания по кредити. Общите стандарти изискват в рейтинговите процедури на вътрешните системи за кредитна оценка да се прави разграничение между рисковете, свързани с прехода, и физическите рискове, както и да се вземат предвид различните канали за предаване на рисковете, свързани с климата. Оценката на рисковете, свързани с климата, се извършва от вътрешните системи за кредитна оценка на равнище предприятие, когато има достатъчни и надеждни данни, с цел да се определи дали и до каква степен рискът, свързан с изменението на климата, засяга кредитоспособността на оценяваните нефинансови предприятия.

Управление на рисковете, свързани с вложèнията в активи от портфейлите по APP и PEPP

През 2025 г. портфейлите по APP и PEPP намаляха с постепенен и предвидим темп, като Евросистемата преустанови реинвестирането в тези портфейли. Финансовите рискове по тези програми продължават да бъдат управлявани посредством вече установените рамки за контрол на риска. И двете програми се състоят от различни видове класове активи, а именно дългови ценни книжа на публичния и корпоративния сектор, както и обезпечени с активи ценни книжа и обезпечени облигации. Рамките за риска отчитат целите на политиката за всяка програма и рисковите профили на различните класове активи, които тя обхваща. Те включват критерии за допустимост, оценки на кредитния риск и процедури за надлежна комплексна проверка, рамки за ценообразуване, бенчмаркове и лимити.

3 Европейски финансов сектор: адаптиране към сериозни геополитически и пазарни рискове при наличието на структурни проблеми

През 2025 г. рисковете за финансовата стабилност в еврозоната останаха сериозни в условията на голямо геополитическо напрежение, фрагментация на търговията и засилена глобална политическа несигурност. Предизвиканите от митата трусове и по-слабото външно търсене се отразиха неблагоприятно върху рентабилността на предприятията и увеличиха кредитния риск. Уязвимостта на държавите се дължеше на високите нива на задлъжнялост, перспективата за по-големи разходи за отбрана и инвестиционни нужди, както и на вторичните ефекти вследствие на опасенията за глобалната фискална устойчивост. Високата капитализация и рентабилността на банките продължиха да подкрепят устойчивостта им въпреки нарастващия кредитен и пазарен риск, както и запазващата се уязвимост в сектора на небанковото финансово посредничество (НБФП), дължащи се на оптимизацията, ликвидните несъответствия и взаимната свързаност. Въпреки тази основна област на уязвимост обаче секторът на НБФП също остана като цяло устойчив. Макропруденциалната политика беше насочена към запазване на устойчивостта чрез поддържане, а в някои случаи и увеличаване на капиталовите буфери и мерките, насочени към кредитополучателите. По отношение на микропруденциалния надзор, беше постигнат напредък в опростяването, цифровата оперативна устойчивост и включването на рисковете, свързани с климата и природата, в програмата на надзора, а стрес тестовете потвърдиха стабилността на банките. През годината ЕЦБ се занимаваше и с разработването на предложения за опростяване на европейската регулаторна, надзорна и отчетна рамка. Постигнат беше напредък по важни законодателни инициативи, включително прилагането на последните реформи по „Базел III“, реформата на рамката на ЕС за управление на кризи и застраховане на депозитите, както и стъпки към съюза за спестявания и инвестиции.

3.1 Ситуацията през 2025 г. за финансовата стабилност

През 2025 г. уязвимостите за финансовата стабилност в еврозоната останаха значителни на фона на засиленото геополитическо напрежение и нарастващите опасения от геоикономическа фрагментация. Несигурността по отношение на глобалната икономическа политика се засили главно в резултат от променения търговски ландшафт в САЩ и регулаторната и фискална политика, както и от опасенията за принципно отстъпление от мултилатерализма. Обявяването от САЩ в началото на април 2025 г. на по-високи от очакваното вносни мита предизвика рязко засилване на волатилността на пазара за различните класове активи и значителна разпродажба на по-рискови активи, отразяваща преоценката от страна на инвеститорите на перспективите за глобалния растеж и риска от задълбочаване на геоикономическата фрагментация. По-късно през годината търговските споразумения между САЩ и няколко от основните му търговски партньори, включително ЕС, намалиха несигурността по отношение на търговската политика и охладиха пазарите. Като много отворена икономика обаче, която е дълбоко интегрирана в глобалните вериги за създаване на стойност, конкретно еврозоната остана изложена на рискове от геоикономическа фрагментация.

Уязвимостта на държавите в еврозоната беше обусловена от все още високите равнища на дълга в някои страни, от нарастващата потребност от емитирането му и от променящото се търсене от страна на инвеститорите. По-слабото присъствие на Евросистемата на облигационните пазари, комбинирано с очаквания за по-голяма нужда от държавно финансиране, доведоха през годината до по-стръмна крива на доходност в еврозоната, което отразява и глобалните опасения относно устойчивостта на дългосрочния дълг на САЩ и външното финансиране, необходимо за покриване на двойствения дефицит на САЩ (фискален и търговски). Макар стабилните фундаментални показатели за кредита и повишаването на рейтинга в няколко държави от еврозоната да спомогнаха за свиване на спредовете по държавните облигации, те се разшириха в страните, изправени пред фискални проблеми и понижаване на рейтинга. В същото време нестабилността на бюджета в големите развити икономики, включително бюджетната безизходица в САЩ и временното спиране на работата на правителството там, засилиха опасенията относно устойчивостта на глобалния държавен дълг и риска от по-мащабна преоценка на страновия риск в еврозоната. Освен това необходимостта да се реагира на засиленото геополитическо напрежение и хибридните заплахи подчертават неотложността за държавите – членки на НАТО от еврозоната, да продължат да увеличават разходите си за отбрана, за да изпълнят до 2035 г. новата цел на НАТО в размер на 5% от БВП. По-големите разходи за отбрана обаче, заедно с планираните мащабни инвестиции, свързани с инфраструктурата и климата, предполагат в средносрочен хоризонт значителни допълнителни нужди от финансиране. Това би могло да засили опасенията относно устойчивостта на държавния дълг в някои държави от еврозоната, а произтичащото от това увеличение на доходността на държавните облигации би могло да се отрази на условията за финансиране на корпоративния и финансовия сектор чрез по-високи рискови премии и възможно понижаване на рейтинга.

През 2025 г. уязвимостта на корпоративния сектор в еврозоната остана висока вследствие на по-силното въздействие на по-високите мита и устойчивите търговски противоречия. Макар че в предишните години балансите се подобриха, а съвкупната задлъжнялост спадна под равнищата, наблюдавани преди световната финансова криза, рентабилността беше подложена на натиск от страна на слабото външно търсене, високите разходи за обслужване на дълга и увеличаващите се разходи за труд. Поскъпването на еврото и по-високите мита върху износа от еврозоната подкопаха ценовата конкурентоспособност на предприятията от еврозоната на световните пазари. Това доведе до загуба на пазарен дял, който допълнително намаля поради силната конкуренция от страна на китайските износители, отразяващо отчасти слабото вътрешно търсене в Китай. Несъстоятелността нарасна в широк кръг сектори и държави, което отразява все още слабата и несигурна бизнес среда и увеличава риска от по-широко разпространение на макрофинансови вторични ефекти, по-специално от сектори, чувствителни към митата и експортно ориентирани.

През годината балансите на домакинствата се подобриха, подпомогнати от динамичните пазари на труда, увеличаващите се реални заплати и продължаващото намаляване на съотношението „дълг/БВП“, което увеличи възможностите за обслужване на дълга и осигури буфери срещу неблагоприятни шокове. Тази устойчивост беше подкрепена и от големия обем спестявания, натрупани в предишни периоди на несигурност и поддържани от непрекъснато високите норми на спестяване. Въпреки това тази благоприятна ситуация може да се промени, ако свързаната с търговията уязвимост на предприятията се прояви по-силно. Увеличението на броя на фалитите и съкращенията на персонал в чувствителни по отношение на митата сектори може да влошат условията на пазара на труда, да затруднят растежа на заплатите и да подкопаят доверието на потребителите, с което да повлияят негативно върху потреблението на домакинствата и устойчивостта на заемополучателите.

През 2025 г. устойчивостта на банковия сектор в еврозоната остана ключов стабилизиращ фактор за финансовата система. Капиталовите и ликвидните съотношенията на банките останаха значително над регулаторните изисквания. Големият нетен лихвен доход заедно със солидните нетни доходи от такси и комисиони подкрепиха възвръщаемостта на собствения капитал над 9% през 2025 г. Нещо повече, подобрените нагласи на пазара спрямо сектора заедно с очакванията за устойчиви печалби и рекордното им разпределение под формата на дивиденти и обратно изкупуване на акции доведоха до поскъпване на банковите акции и увеличиха съотношението „пазарна цена/балансова стойност“ (price-to-book ratios, P/B) до нов максимум след световната финансова криза, като постепенно съкратиха разрива с конкурентите от САЩ.

Съвкупното съотношение на необслужваните кредити (НОК) на значимите институции остана през 2025 г. близо до ретроспективния минимум. Същевременно кредитният риск в банковите кредитни портфейли слабо се повиши при кредитите за малки и средни предприятия и при потребителските кредити. Освен това комбинацията от неблагоприятни макрофинансови условия, закъснелият ефект от предишни повишения на лихвените проценти и изострянето на търговските противоречия наклониха прогнозата за кредитния риск при експозиции към предприятия и домакинства към надценяване. Банките, чиято експозиция е концентрирана в сектори, зависими от търговията извън ЕС, или в региони, по-силно засегнати от търговски противоречия, може да се сблъскат със засилен натиск върху качеството на активите, ако фрагментацията в търговията се увеличи или икономическите условия допълнително се влошат. При такъв сценарий по-голямата нужда от провизиране може да подкопае рентабилността на банките, въпреки че техните капиталови буфери осигуряват значителна гаранция срещу загуби.

През 2025 г. се наблюдаваха периоди на повишена волатилност в еврозоната и на световните финансови пазари, особено след обявяването от САЩ на митата в началото на април, което предизвика резки корекции на цените и разпродажба на по-рискови активи. Въпреки че пазарът в еврозоната функционираше като цяло все още нормално и волатилността намаля след обявяването на временното отлагане на митата и последвалите търговски споразумения, оценките на някои класове активи продължиха да са високи. Поради това пазарите останаха уязвими към нови резки и внезапни корекции, ако условията за ликвидност се влошат. В същото време опасенията относно фундаменталните бюджетни показатели на САЩ и институционалната надеждност отслабиха статута на американските държавни облигации и щатския долар като сигурно убежище, което увеличи риска от внезапни промени в глобалните капиталови потоци и хаотични колебания на валутните курсове, които биха могли да се отразят на финансовите условия в еврозоната.

Пазарното присъствие на сектора на небанковите финансови посредници в еврозоната продължи да се разширява през 2025 г., подкрепяйки по-дълбоки и по-диверсифицирани капиталови пазари за финансиране на реалната икономика. Въпреки засилената политическа несигурност и повтарящите се случаи на волатилност на пазара, като цяло секторът остана устойчив. Същевременно несъответствията в ликвидността се запазиха в няколко сегмента на НБФП и бяха утежнени от ниши с висока задлъжнялост, особено в някои части от сегмента на инвестиционните фондове. В резултат от тези структурни уязвимости секторът на НБФП остана изложен на неблагоприятни промени на цените, внезапен отлив на средства и скокове в исканията за допълнителни обезпечения и за увеличение на обезпеченията, които може да отключат проциклични продажби на активи и засилване на трусовете на пазара. Взаимовръзките с банките от еврозоната продължиха да излагат на вторичен риск както сектора на НБФП, така и банковия сектор посредством каналите за кредитиране и финансиране.

Като цяло, въпреки че през 2025 г. финансовата система на еврозоната се прояви като устойчива, рисковете за финансовата стабилност останаха високи. В допълнение към цикличния натиск от по-слабия растеж и търговските противоречия редица структурни фактори продължиха да влияят негативно върху прогнозата за риска. Слабостите в киберсигурността и хибридните заплахи станаха по-осезаеми в една все по-сложна геополитическа обстановка. Бързото навлизане на изкуствения интелект подобри ефективността, но и създаде нови канали за операционен риск и смущения на пазара.

На световно равнище засилващата се регулаторна фрагментация и подновените призиви за дерегулиране вероятно ще насърчат презграничния арбитраж и натрупването на уязвимости извън регулаторния периметър.

В бъдеще демографските тенденции, свързани със застаряването на населението, заедно с продължаващия преход към нисковъглеродна икономика се очаква да засегнат перспективите за растежа. Въпреки че преходът е свързан с разходи, той създава и икономически възможности, като и двата фактора биха могли да взаимодействат със съществуващите циклични и структурни уязвимости по начини, които поставят под въпрос финансовата стабилност. Ако няколко от тези рискове се сбъднат едновременно, те може взаимно да се подсилят и значително да увеличат напрежението във финансовата система.

3.2 Макропруденциална политика: запазване на устойчивостта в несигурна среда

ЕЦБ има за задача да оценява макропруденциалните капиталови мерки, предложени от националните органи спрямо банките в държавите, участващи в Единния надзорен механизъм (ЕНМ). Важно е да се отбележи, че ЕЦБ има правомощието, ако е необходимо, да приложи по-строги капиталови мерки. Внимателното наблюдение от страна на ЕЦБ на позициите по националните макропруденциални политики не установи през 2025 г. такава необходимост, тъй като няколко държави вече бяха въвели макропруденциални мерки, за да укрепят устойчивостта на банковите си системи спрямо натрупаните области на уязвимост и надценените рискове.

Запазването на устойчивостта на финансовата система остана главен приоритет

През юли 2025 г. Управителният съвет публикува изявление, в което призова националните макропруденциални органи да поддържат действащите изисквания за капиталови буфери, за да се запази устойчивостта на банковия сектор и да се гарантира наличието на буфери, в случай че състоянието на банковия сектор или макрофинансовите условия се влошат. В изявлението се посочват повишените рискове за финансовата стабилност, произтичащи от рязкото нарастване на геополитическата несигурност в света. В този контекст Управителният съвет изрази пълната си подкрепа за тези национални органи, които планират да увеличат изискванията за капиталови буфери, за да се справят с уязвимостите, докато преобладаващите в банковия сектор условия ограничаваха риска от процикличност. Той също призова националните органи да поддържат съществуващите мерки, насочени към кредитополучателите, за да се запазят кредитните стандарти надеждни и устойчиви. В изявлението се посочва, че може да се обмисли целенасочено рекалибриране или опростяване на макропруденциалните мерки, когато източниците на системен риск са се променили трайно и когато тези действия не биха довели до намаляване на цялостната устойчивост на банковия сектор. И накрая Управителният съвет отбеляза, че предвид високото равнище на несигурност макропруденциалната политика трябва да остане гъвкава и да се адаптира към променящите се условия.

При тези условия през 2025 г. националните органи продължиха да затягат макропруденциалната си политика, за да повишат устойчивостта на банките. По-конкретно, две участващи държави обявиха увеличаване на нивото на антицикличния капиталов буфер, а друга оповести въвеждането на буфер за системен риск.^[21] До края на годината всички участващи държави бяха въвели капиталов буфер с възможност за освобождаване. Въпреки това някои страни взеха решение да деактивират или да намалят буферите за системен риск поради по-малкия системен риск в сектори, в които преди се наблюдаваше натрупване на уязвимост.^[22] Освен това някои държави коригираха за отделни институции нивата на буфера за глобалните системно значими институции (ГСЗИ) и буфера за други системно значими институции (ДСЗИ). По отношение на последния причина за корекцията беше поетапното въвеждане от януари 2025 г. на усъвършенствана методология за долен праг при оценяването на буферите за ДСЗИ.^[23] И накрая, наред с капиталовите мерки една държава приложи мерки, насочени към кредитополучателите, с което броят на страните с въведени такива мерки достигна 18.^[24]

През 2025 г. ЕЦБ съобщи своите виждания по въпроси, свързани с макропруденциалната политика. В майския брой на изданието Financial Stability Review тя заяви подкрепата си за преразглеждането на макропруденциалната рамка на ЕС с цел повишаване на нейната ефикасност, оптимизиране на процесите и установяване на съгласуваност между юрисдикциите.^[25] Във връзка с това ЕЦБ посочи, че осигуряването на приложимост и възможност за освобождаване на макропруденциалните буфери е от решаващо значение предвид сложното взаимодействие между пруденциалната рамка и рамката за преструктуриране. В ноемврийския брой на Financial Stability Review ЕЦБ подчерта, че макропруденциалната политика трябва да остане строго фокусирана върху запазването на финансовата стабилност, като по този начин се подпомага икономиката, без да се накърнява конкурентоспособността на банковия сектор, измерена чрез ефективността на печалбата (profit efficiency). Въпреки твърденията, че по-високите капиталови изисквания ограничават предлагането на кредити и влошават конкурентоспособността на банките, ЕЦБ посочи, че последните емпирични данни не подкрепят такова виждане.^[26]

Сътрудничество с Европейския съвет за системен риск

Секретариатът на Европейския съвет за системен риск (ЕССР) се помещава в сградата на ЕЦБ и Банката му оказва аналитична, статистическа, логистична и административна помощ.^[27] Председателят на ЕЦБ председателства и Генералния съвет на ЕССР, който заседава всяко тримесечие и обсъжда текущите заплахи за финансовата стабилност и възможните ответни мерки. Служителите на ЕЦБ участват активно в подготовката на тези дискусии, като съпредседателстват различни работни групи и извършват научноизследователска и аналитична дейност. По-специално, ЕЦБ осигурява решаваща подкрепа за работата на ЕССР по анализа на данни, което ѝ позволява да използва огромни пулове от данни, особено за отделни сделки с деривати. Друга област на тясно сътрудничество е разработването на неблагоприятни сценарии за стрес тестове, които се приемат от ЕССР, и трябва да бъдат едновременно трудни и реалистични. Разработването на такива сценарии изисква от ЕЦБ базирани на модел входни данни. През 2025 г. в тясно сътрудничество със съответните европейски надзорни органи ЕССР одобри неблагоприятни сценарии за общоевропейските стрес тестове за банковия сектор, за пенсионните фондове и за фондовете на паричния пазар.

В допълнение, служителите на ЕЦБ предоставиха също важна входна аналитична информация за няколко доклада на ЕССР, два от които са от особено значение за управлението на риска в банките: а) доклад, публикуван през май, който разглежда последиците за финансовата стабилност от разширяването през 2021 г. на критериите за опростяване, прозрачност и стандартизация на балансовите секюритизации съгласно изменения Регламент на ЕС за секюритизацията^[28]; и б) доклад, публикуван през ноември, относно суаповете за кредитно неизпълнение. В доклада се изтъкват някои несъвършенства на пазара, които биха могли да попречат за ефикасното определяне на цените при спредовете на суаповете за кредитно неизпълнение – широко използван измерител на кредитния риск. Служители на ЕЦБ и ЕССР работиха съвместно и по два тематични доклада относно 1) геоикономическите рискове и финансовата стабилност и 2) свързаността на банките и небанковите финансови посредници в ЕС. Във втория доклад се подчертава както важната роля на банките при управлението на ликвидността и осигуряването на ливъридж за небанкови финансови посредници, така и рисковете за финансовата стабилност, които може да възникнат в резултат от такава свързаност.

През април 2025 г. ЕЦБ представи пред Съвета на Европейския съюз неофициален документ относно емисия на стабилни криптовалути от множество емитенти с участие на такъв от ЕС и от трета държава (EU and third country stablecoin multi-issuance), в който се подчертават рисковете за финансовата стабилност от разрешаване на такова емитиране едновременно от субект, лицензиран съгласно Регламента относно пазарите на криптоактиви^[29], и от друг субект, който е в юрисдикцията на трета държава. В случай на криза резервите, държани от емитента от ЕС, биха могли бързо да се изчерпят, ако според регулацията на третата държава притежателите на стабилни криптовалути са по-слабо защитени. ЕССР посвети част от доклада си относно системните рискове, произтичащи от криптоактивите, на задълбочен анализ на рисковете от емисия с множество емитенти. Освен това той издаде препоръка относно схеми за стабилни криптовалути с множество издатели с участието на издател от трета държава^[30] (third-country multi-issuer stablecoin schemes), като призова Европейската комисия да разясни, че съгласно Регламента относно пазарите на криптоактиви емисията от множество емитенти с участие на емитент от трета държава не е допустимо и да разработи подходящи предпазни мерки, за да предотврати системния риск, свързан с такава емисия.

3.3 Микропруденциални дейности за осигуряване на стабилността на отделните банки

През 2025 г. банките под надзора на ЕЦБ поддържаха силна устойчивост в сложна икономическа и геополитическа обстановка. Като цяло банковият сектор в еврозоната остана добре капитализиран. През третото тримесечие на 2025 г. съвкупното съотношение на базовия собствен капитал от първи ред (БСК 1) е 16,1%, а съвкупното съотношение на необслужваните кредити (НОК) на значимите институции остава като цяло стабилно на равнище 1,9% – значително по-ниско, отколкото през последното десетилетие.^[31]

През 2025 г. ЕЦБ съвместно с националните компетентни органи, участващи в ЕНМ, предприе няколко инициативи, насочени към повишаване на ефективността и ефикасността и с фокусиране на банковия надзор върху риска.^[32] Те включваха по-нататъшен напредък на реформата в процеса по надзорен преглед и оценка (ПНПО) и по-конкретно масово въвеждане и широко използване на многогодишен подход и рамка за толеранс на риска, което доведе до по-целенасочени и навременни надзорни решения. Успоредно с това ЕЦБ постави началото на проекта „Надзор на следващо ниво“, въвеждайки набор от инициативи за опростяване и оптимизиране на европейския банков надзор, намаляване на ненужната сложност и обезпечаване на способността на надзорните органи да се справят с нови и нововъзникващи рискове. Приоритетните области включваха: вземане на решения; надзор върху вътрешните модели; стрес тестове; решения, насочени към капитала; отчетност; и инспекции на място. Освен това ЕЦБ въведе инициатива за надзорна култура, чиято цел е да насърчи една обща надзорна култура, съобразена със стратегическите цели, и да подпомогне последователното и ефикасно прилагане на реформите в целия европейски банков надзор. Тя разработи също рамка за оценка на ефикасността на надзорните си дейности. В перспектива, през 2026 г. ЕЦБ ще започне преглед на своите ръководства за дейността на надзора и на другите форми за комуникация, за да засили прозрачността относно техните очаквания и надзорните похвати. ЕЦБ ще преразгледа също прилагането на принципа на пропорционалност при надзора върху по-малко значимите институции. Тези инициативи допълват препоръките на Управителния съвет към Европейската комисия въз основа на предложенията, направени от Оперативната група на ЕЦБ на високо равнище за опростяване.

През годината ЕЦБ съсредоточи вниманието си върху оперативната устойчивост на цифровите технологии, като определи надзорните очаквания за прилагане на изискванията, залегнали в Закона за оперативната устойчивост на цифровите технологии (DORA)^[33] и в Ръководство на ЕЦБ относно възлагането на услуги в облак на доставчици на услуги в облак, което представя също набор от наблюдавани добри практики за управление на рисковете, свързани с възлагането на облачни услуги на външни доставчици на облачни услуги. Освен това в своето Ръководство за вътрешните модели ЕЦБ разясни използването на техники за машинно обучение.

През 2025 г. ЕЦБ проведе стрес тест за цялата система, който потвърди, че банковият сектор в еврозоната остава устойчив на силен, но вероятен икономически спад.^[34] Въпреки значителните прогнозни загуби изчерпването на капитала остана по-слабо в сравнение с предишни стрес тестове, което отразява високата рентабилност и стабилното качество на активите. При неблагоприятен сценарий съвкупното съотношение на БСК 1 ще бъде 12,0 %, което доказва, че сегашните капиталови буфери подпомагат способността на банките да устояват на неблагоприятни шокове.

Геополитическият риск остана основен акцент в надзорните приоритети на ЕЦБ предвид увеличаващата се глобална несигурност и взаимосвързания характер на произтичащите от последната рискове. Затова ЕЦБ продължи да подчертава колко е важно банките да интегрират геополитическия риск в своите общи рамки за управление на риска и да поддържат универсална устойчивост. В допълнение, способността на надзорните органи да управляват адекватно риска, свързан с климата и природата, остана на челно място в надзорната програма. Във връзка с това ЕЦБ приключи многогодишна програма за развитие на капацитета на банките да управляват рисковете и продължи инерционното си (business-as-usual approach) движение, упражнявайки надзор върху рисковете, свързани с климата и природата, като част от редовните си надзорни оценки и процеси.

Като част от продължаващите усилия за насърчаване на прозрачността през 2025 г. след обществено допитване ЕЦБ публикува Насоки относно надзорния подход на националните компетентни органи към обхвата на необслужваните експозиции, държани от по-малко значимите поднадзорни лица.^[35] След поредната публична консултация ЕЦБ актуализира политиките си относно правàта на избор и преценка, предвидени в законодателството на ЕС, за да осигури последователното им прилагане от ЕЦБ и от националните компетентни органи. Това ще спомогне за прозрачността и ефикасността и ще допринесе за насърчаване на условията на равнопоставеност за банките под европейски банков надзор.

ЕЦБ и Органът за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма подписаха Меморандум за разбирателство, установяващ рамката за сътрудничество помежду им.

По-подробна информация може да бъде намерена на уебсайта на банковия надзор в ЕЦБ и в Годишен доклад на ЕЦБ за надзорната дейност 2025 г.

3.4 Приносът на ЕЦБ за инициативите на европейската политика в областта на финансовия сектор

През 2025 г. беше постигнат значителен напредък в укрепването на финансовата, регулаторната и надзорната рамка на ЕС. По-голямата част от реформите по „Базел III” влязоха в сила, а останалите елементи са в процес на изпълнение. ЕЦБ подкрепи основни законодателни инициативи, включващи целеви корекции на надзорните изисквания, и допринесе за разработването на регулаторната рамка за криптоактивите. Тя също предостави на съзаконодателите входни технически данни за дискусиите по политиките, свързани с прегледа на рамките за управление на кризи и за застраховане на депозити. Споразумението, постигнато от Европейския парламент и Съвета на Европейския съюз относно този преглед, бележи важен етап от пътя към завършването на банковия съюз и укрепването на рамката на ЕС за преструктуриране на банки. ЕЦБ продължи да участва в обсъждането на политиките относно НБФП и съюза за спестявания и инвестиции (които ще продължат през 2026 г.), по-специално по отношение на законодателните инициативи, насочени към намаляване на фрагментацията на финансовите пазари в ЕС. През декември 2025 г. Управителният съвет отправи препоръки към Европейската комисия и съзаконодателите за опростяване на европейската рамка за пруденциално регулиране, надзор и отчетност на банките (виж каре 3).

Промени в регулаторната рамка за банките

Преразгледаните Регламент за капиталовите изисквания (РКИ)^[36] и Директива за капиталовите изисквания (ДКИ)^[37] влязоха в сила през 2025 г., с което в ЕС бяха приложени финалните реформи по „Базел III“, имащи за цел засилване на устойчивостта на банковата система на ЕС спрямо различни рискове. През годината ЕЦБ подкрепи и продължава да подкрепя Европейския банков орган чрез редица регулаторни технически стандарти или чрез технически стандарти за изпълнение, свързани с РКИ/ДКИ. Прилагането на правилата на „Базел“ за пазарния риск в ЕС, известни като „Основен преглед на търговския портфейл“ (Fundamental Review of the Trading Book, FRTB), беше отложено поради опасения за неравнопоставеност вследствие закъснения в прилагането на „Базел III” от страна на някои големи т.нар. световни юрисдикции. През ноември 2025 г. Европейската комисия започна целева консултация относно FRTB, като се съсредоточи върху политическите варианти, които да бъдат приети с делегиран акт, предлагащ конкретни промени за смекчаване на ефектите върху капитала на банките в ЕС.^[38] На 15 януари 2026 г. ЕЦБ публикува отговора си на тематична консултация.^[39]

На 31 март 2025 г. Европейската комисия предложи да се придаде постоянен характер на преходното пруденциално третиране на сделките за финансиране с краткосрочни ценни книжа и на необезпечените сделки, сключени с клиенти от финансовия сектор в рамките на отношението на стабилно нетно финансиране (ОНСФ, Net Stable Funding Ratio, NSFR). След изтичането на преходния период, предвиден да приключи през юни 2025 г., и при липса на законодателни промени третирането ще бъде приведено в съответствие с базелския стандарт за отношението на стабилно нетно финансиране.^[40] ЕЦБ предостави на 2 май становището си по предложението, а съзаконодателите приеха предложението на Комисията през юни.^[41],[42]

Укрепване на рамката на политиката спрямо НБФП

През 2025 г. ЕЦБ продължи да подчертава важността на преодоляването на структурните уязвимости в сектора на НБФП и на усъвършенстването на съответната рамка на политиката от макропруденциална гледна точка. Тя взе участие в дискусии относно усъвършенстване на макропруденциалния инструментариум за сектора на управлението на активи и за подобряване на координацията на политиките във всички държави – членки на ЕС, като същевременно подчерта важността на цялостното и своевременно изпълнение на международните препоръки за справяне с ликвидния риск при фондовете от отворен тип и фондовете на паричния пазар.^[43]

Успоредно с това ЕЦБ подчерта необходимостта от справяне с риска от ливъридж в сектора на НБФП и от подобряване на презграничния обмен на информация, допринасяйки за разработването на препоръки по международната политика за ограничаване на системните рискове в тази област.^[44],[45] Освен това ЕЦБ взе активно участие в международни форуми за насърчаване и наблюдение на прилагането на регулаторни мерки в отговор на дейностите с криптоактиви, включително чрез включването си в тематичния преглед на глобалната регулаторна рамка за дейности, свързани с криптоактиви, проведен от Съвета за финансова стабилност.^[46]

Подкрепа за напредъка към съюза за спестявания и инвестиции

Ускоряването на напредъка в изграждането на съюза за спестявания и инвестиции продължи да бъде основен приоритет за ЕЦБ през 2025 г. Това е важна стъпка в укрепването на конкурентоспособността, стратегическата автономия и финансовата стабилност на Европа, като същевременно се подпомага ефективното финансиране на реалната икономика.^[47]

По-конкретно ЕЦБ допринесе за развитието на съюза за спестявания и инвестиции в областта на инфраструктурите на финансовите пазари (виж раздел 4.2). Наред с това тя активно участва в дискусии по политиката и предостави технически съвети по ключови законодателни инициативи, като например предлòжения от Европейската комисия законодателен пакет за пазарната интеграция и надзора.^[48] С него се правят конкретни предложèния за премахване на бариерите, които фрагментират единния пазар в областта на търговията, посттърговските услуги и управлението на активи, като същевременно се насърчават иновациите и се засилва надзорът. През юни 2025 г. ЕЦБ участваше в целевата консултация^[49], предшестваща тези предложения. След публикуването на предложенията и както беше поискано от съзаконодателите, Управителният съвет прие становище относно пакета от 9 април 2026 г.^[50]

ЕЦБ представи и становището си относно предложенията на Европейската комисия за преразглеждане на рамката на ЕС за секюритизация – първата законодателна инициатива на Комисията в рамките на дневния ред на съюза за спестявания и инвестиции.^[51]

4 Безпроблемно функциониране на пазарната инфраструктура и плащанията

Евросистемата играе централна роля в разработването, оперирането и надзора върху пазарните инфраструктури и плащанията. Тя е оператор на услугите в ТАРГЕТ, като през 2025 г. всички те отбелязаха нарастване на трафика. Бяха доразвити функционалностите на услугите в ТАРГЕТ, включително тези за сетълмент в различни валути. На 16 юни със Системата на Евросистемата за управление на обезпеченията (ECMS) в ТАРГЕТ стартира нова услуга – унифицирана система, която хармонизира управлението на обезпеченията за кредитни операции на Евросистемата за всички юрисдикции в еврозоната. Евросистемата продължи да насърчава надеждността и ефективността на европейската платежна и пазарна инфраструктура, следвайки трите императива – за иновации, интеграция и независимост. Тя завърши и подготвителния етап от проекта за цифрово евро – още един важен етап от възможното емитиране на цифрово евро. През 2025 г. Евросистемата продължи работата по разработването на иновативна, интегрирана и сигурна европейска екосистема за цифрови активи за сделки на едро, използваща технологията на децентрализирания регистър (distributed ledger technology, DLT), като стартира инициативите Pontes и Appia. В областта на надзора преработеният Регламент на ЕЦБ относно надзорните изисквания за системно важните платежни системи актуализира определението за оператор на системно важна платежна система и разпоредбите относно управлението, киберриска и възлагането на дейности на външни изпълнители.

4.1 Услуги в ТАРГЕТ

Услугите в ТАРГЕТ се състоят от три услуги за сетълмент и една услуга за управление на обезпечения: T2 – система за брутен сетълмент в реално време на платежни преводи, подпомагащи операциите по паричната политика, междубанкови преводи и търговски плащания; ТАРГЕТ2-ценни книжа (T2-ЦК) – единна платформа за сетълмент на ценни книжа в Европа; услугата за сетълмент на незабавни плащания в ТАРГЕТ (ТИПС), която извършва сетълмент на незабавни плащания в резервни пари 24 часа в денонощието и 7 дни в седмицата; и Системата на Евросистемата за управление на обезпеченията (ECMS) – унифицирана система, която успешно стартира на 16 юни 2025 г. и хармонизира управлението на обезпеченията при кредитните операции на Евросистемата за всички юрисдикции в еврозоната.

Многовалутната функция при услугите в ТАРГЕТ позволява услугите по сетълмент да се предоставят във валути, различни от евро. Тя се използва в T2-ЦК за сетълмент на сделки с ценни книжа в датски крони от октомври 2018 г. и в ТИПС за сетълмент на незабавни плащания в шведски крони от февруари 2024 г. През април 2025 г. сетълмент в датски крони стана достъпен и в Т2 и ТИПС. В бъдеще TИПС ще позволи извършването на сетълмент в норвежки крони, а в момента се проучва възможността да се добавят допълнителни валути както в ТИПС, така и в Т2. Във връзка с присъединяването на България към еврозоната на 1 януари 2026 г. Българската народна банка и финансовата общност на страната се присъединиха към всички услуги в ТАРГЕТ, включително към Системата на Евросистемата за управление на обезпеченията.

През 2025 г. при всички услуги в ТАРГЕТ се наблюдаваше нарастване на трафика на плащанията. В T2 в евро бе извършван среднодневно сетълмент на 431 067 плащания, което представлява увеличение с 2,2% в сравнение с предходната година, дължащо се главно на плащания, изпратени от банки от името на клиенти. Среднодневно чрез Т2-ЦК се извършва сетълмент на 922 533 сделки – увеличение с 16,6%, което като цяло се разпределя между пазарите. Регламентът за незабавните плащания^[55] на ЕС, който изисква от доставчиците на платежни услуги в еврозоната да са в състояние да получават и изпращат незабавни плащания от 9 януари и съответно от 9 октомври 2025 г., доведе през 2025 г. до значително увеличаване на дейността на ТИПС в евро.^[56] Среднодневният брой преводи се увеличи от 1 657 421 през декември 2024 г. на 1 883 368 през януари 2025 г. и 3 845 376 през декември 2025 г., повече от двойно в рамките на годината.

Системата на Евросистемата за управление на обезпеченията успешно стартира на 16 юни 2025 г. и след координирана миграция заработи безпроблемно с участието на 20 национални централни банки и техните общности.^[57] Тя стана четвъртата услуга в ТАРГЕТ, която е напълно интегрирана с другите услуги в ТАРГЕТ, по-специално с Т2-ЦК и Т2. В нея ежедневно се обработват над 5000 инструкции, свързани главно с мобилизиране и демобилизиране като обезпечение на вземане по кредит.

През 2025 г. Евросистемата постигна значителен напредък в развитието на всички услуги в ТАРГЕТ. Бяха внедрени редица оперативни и продуктови подобрения, за да се повиши ефективността на Т2 за участниците и централните банки. В допълнение през 2025 г. Евросистемата предостави на небанкови доставчици на платежни услуги безплатен достъп до платежни системи, управлявани от централна банка, включително ТАРГЕТ. През юни Евросистемата започна обществено допитване относно възможното удължаване на работното време на Т2. След като всички отговори бъдат обработени, през първата половина на 2026 г. ще бъде публикуван доклад. В заключение, напредва подготовката на промените в Т2, необходими във връзка с проекта за цифрово евро.

В Т2-ЦК бяха добавени нови основни функционалности за подобряване на презграничния сетълмент, по-нататъшно повишаване на ефективността на сетълмента, най-вече чрез оптимизиран частичен сетълмент, и укрепване на услугите по автоматично управление на ликвидността за банките, извършващи плащания. Освен това продължи работата по подобряване на цялостната устойчивост на Т2-ЦК. В тясно сътрудничество с финансовата индустрия управителните органи на Т2-ЦК напреднаха и по ключови инициативи в областта на политиката. Бяха идентифицирани и оценени системните промени, необходими, за преминаването към по-кратък цикъл на сетълмента на ценни книжа в ЕС (Т+1) и беше планирано те да се случат преди през октомври 2027 г. да бъде въведен T+1.

На 27 февруари 2025 г. услугите в ТАРГЕТ претърпяха сериозен инцидент, в резултат на който Т2 и Т2-ЦК бяха недостъпни съответно за около десет и осем чàса. Вследствие на това беше преустановена обработката на инструкции за сетълмент на ценни книжа, плащания, сетълмент в спомагателни системи и трансфери на ликвидност между услугите в ТАРГЕТ. Във връзка с инцидента органите за управление на услугите в ТАРГЕТ набелязаха за подобряване в бъдеще 20 аварийни мерки^[58], които включват: а) подмяна на неизправни физически компоненти; б) преглед на управлението на непрекъснатостта на дейността и на ИТ услугите; и в) събиране от пазара на подробна обратна информация относно ефективността на закъсненията при прекъсване на връзката след продължително преустановяване на услугата. По отношение на набелязаните мерки е постигнат значителен напредък, като по-голямата част от тях са били изпълнени до четвъртото тримесечие на 2025 г.^[59] Други инциденти, които, макар и в по-малка степен (по-специално през март, май и ноември 2025 г.), също засегнаха достъпността на услугите в ТАРГЕТ, при това бяха внимателно управлявани от Евросистемата и от тях бяха извлечени допълнителни поуки.

4.2 Оформяне на бъдещето на платежната и пазарната инфраструктура в Европа

Действията на Евросистемата за оформяне на бъдещето на платежната и пазарната инфраструктура в Европа се обуславят от три императива: иновации, интеграция и независимост. Евросистемата използва иновативни технологии с цел по-нататъшно цифровизиране на пазарите на ценни книжа и на т.нар. малки (на дребно) и оптови (на едро) плащания, а също за насърчаване на по-задълбочената интеграция и конкуренцията чрез хармонизиране и стандартизация, например в посттърговската сфера (клиринг и сетълмент). В комбинация с използването на общоевропейските решения тези усилия ще бъдат решаващи за повишаването на ефективността на трансакциите, както и за засилването на стратегическата автономия на Европа и нейната устойчивост. Те ще укрепят паричния ѝ суверенитет и ще издигнат международната роля на еврото, спомагайки за запазването на финансовата стабилност.

Запазване на паричния суверенитет на Европа с цифровото евро

Евросистемата предприе важни стъпки през 2025 г., за да развие дейността си по цифровото евро и да осигури в цифровата епоха достъп на хората до публични средства. Цифровото евро ще бъде цифрова форма на парите в брой, която допълва банкнотите и монетите, както и други, цифрови платежни средства. То ще предлага прост и общоприет начин за плащане в цялата еврозона, безплатен за основна употреба и при високи стандарти за поверителност, надеждност и достъпност. През октомври 2025 г. Управителният съвет реши да премине към следващата фаза на проекта. По-подробна информация за този проект може да намерите в каре 4.

Насърчаване на безопасна и интегрирана европейска екосистема за цифрови активи

Въз основа на успеха на проучвателската работа на Евросистемата с технологията на децентрализирания регистър (ТДР, DLT) Управителният съвет одобри през 2025 г. стратегически план за напредък в развитието на европейска екосистема за цифрови активи, която да използва потенциала на DLT. За по-подробна информация виж каре 5.

Подобряване на презграничните плащания чрез свързване на системите за бързи плащания

По отношение на международните плащания основната цел на стратегията на Евросистемата за малките плащания е да улесни презграничните преводи за бизнеса и потребителите в Европа и да укрепи международната роля на еврото. Евросистемата проучва начини, по които ТИПС може да подкрепи целите на пътната карта на Г-20 за презграничните плащания.

През юни 2025 г. в ТИПС беше въведена услуга за междувалутен сетълмент, базирана на схемата на Европейския платежен съвет за еднократни незабавни кредитни преводи (One-Leg Out Instant Credit Transfer), която позволява иницииране на преводи във всяка двойка валути, при условие че поне един от тях е във валута, която се обслужва от ТИПС.

В световен мащаб Евросистемата изучава свързаността на ТИПС с други системи за бързи плащания като начин допълнително да се подобри оперативната съвместимост, да се намалят разходите и да се увеличат скоростта и прозрачността на презграничните плащания. През септември 2025 г. Управителният съвет реши да проучи създаването на възможна връзка между ТИПС и системата за незабавни плащания на Swiss Interbank Clearing (SIC IP). През ноември 2025 г. Управителният съвет взе решение да продължи работата по свързването на ТИПС с индийската Unified Payments Interface и с Nexus Global Payments.

Интегриране на европейските пазарни инфраструктури за ценни книжа и обезпечения

Използването на общ стандарт за съобщения по отношение на обезпеченията се изисква от стандартите в Единния правилник за управление на обезпеченията в Европа (SCoRE) и е ключово за подобряване на автоматизацията на корпоративните действия и обработката на тристранно управляваните обезпечения. През декември 2025 г. Консултативната група на Евросистемата за пазарни инфраструктури за ценни книжа и обезпечения (AMI-SeCo) в своята Стратегия за миграция към ISO 20022 изготви пътна карта за преминаване на целия пазар към ISO 20022. AMI-SeCo публикува също изчерпателен доклад за оставащите пречки пред посттърговската интеграция в Европа. В Доклада за съответствие на корпоративните събития за 2025 г., както и в Доклада SCoREBOARD за съответствие и напредък за втората половина на 2025 г. се подчертават ограниченият напредък и закъснението в спазването на стандартите на AMI-SeCo. Поради това Евросистемата търси отзиви от съответните заинтересовани страни относно конкретни техни действия и срокове с цел да се постигне пълно съответствие със стандартите ScoRe. AMI-SeCo подкрепя планираното преминаване на ЕС към по-кратък цикъл на сетълмент (T+1) в някои области на обработката на корпоративни събития.

В по-общ план ЕЦБ заедно с Европейския орган за ценни книжа и пазари (ESMA) и с Европейската комисия подкрепя преминаването на ЕС към T+1 (виж също раздел 4.1) чрез участието си в специалната структура на ЕС за управление на T+1.

4.3 Надзор и роля на емисионната централна банка

Сигурното и ефективно функциониране на инфраструктурите на финансовия пазар и плащанията в еврозоната остава приоритет за Евросистемата в качеството ѝ на надзорен орган. Освен това в ролята си на централна банка, емитираща еврото, Евросистемата участва в споразумения за сътрудничество с други надзорни органи или с органи, компетентни за инфраструктурите на финансовия пазар, които имат значителен обем деноминирани в евро дейности.

Заключението от комплексната оценка на услугите в ТАРГЕТ, която приключи през 2025 г., е че услугите в голяма степен отговарят на приложимите надзорни изисквания. Бяха отправени препоръки във връзка по-специално с управлението на риска и интегрирането на киберпроцесите в управлението на операционния риск, а за проблемите беше преценено, че не представляват сериозен риск. Беше направен преглед на инцидентите през 2025 г., засягащи услугите в ТАРГЕТ, преди всичко големият инцидент през февруари и следващите инциденти през март, май и ноември. В резултат на прегледа бяха изготвени препоръки във връзка с процесите на управление на големите инциденти и непрекъсваемостта на бизнес процесите.

Евросистемата извърши и редица оценки на други системно важни платежни системи, т.е. ЕВРО1 и СТЕП2-Т на EBA CLEARING и Системата за управление на клирингови системи на Mastercard с акцент върху оперативната устойчивост и основните промени. През 2025 г. след годишното учение за класификация на платежните системи за целите на надзора бяха направени промени в статута на някои платежни системи.^[63] Освен това Евросистемата финализира преработения текст на Регламента относно надзорните изисквания за системно важните платежни системи (Регламент на ЕЦБ за СВПС)^[64] на ЕЦБ, в който се преразглеждат различни елементи, включително определението за оператор на СВПС, така че да бъдат обхванати и клонове в еврозоната на юридически лица, установени извън еврозоната. В допълнение преработеният регламент включва разпоредби, отнасящи се до киберриска и възлагането на дейности на външни изпълнители, като се вземат предвид също технологичните и регулаторните тенденции в Европейския съюз, включително Актът за оперативната устойчивост на цифровите технологии (DORA)^[65].

В съответствие с надзорната си рамка за електронни платежни инструменти, схеми и споразумения (PISA framework, рамката ПИЗА) Евросистемата завърши комплексните оценки на избрани платежни схеми. Тя пое също новите си отговорности съгласно Регламента относно пазарите на криптоактиви (MiCAR)^[66] и в сътрудничество с Европейския банков орган приключи съвместния доклад за 2025 г. относно измами при плащания.

В областта на киберустойчивостта Евросистемата проведе периодичното си киберпроучване, за да оцени устойчивостта на наблюдаваните институции.^[67] Тя координира и дейността на Съвета за еврокиберустойчивост (Euro Cyber Resilience Board, ECRB) за общоевропейските финансови инфраструктури, чиито основни приоритети през 2025 г. включваха координация при кризи, както и управление на риска, свързан с трети страни.

Като централна банка – емитент на еврото, Евросистемата участва в дейността на надзорните колегии и колегиите за преструктуриране на централните контрагенти от ЕС, както и в текущия надзор на системно значимите централни контрагенти от трети страни. Тя приключи и своя преглед на кредитното улеснение за централните контрагенти от еврозоната, което съгласно Насоките за ТАРГЕТ е на разположение за допустими централни контрагенти от еврозоната^[68]. През 2025 г. ЕЦБ наблюдаваше динамиката на условията за клиринг в ЕС и проведе задълбочени анализи на структурата и функционирането на пуловете от ликвидност за деноминирани в евро лихвени деривати. Тя участваше и в работата на новосъздадения Съвместен механизъм за мониторинг.

В областта на сетълмента на ценни книжа тя продължи да изпълнява ролята си на съответен орган съгласно Регламента за централните депозитари на ценни книжа (ЦДЦК)^[69], като предоставяше мотивирани становища относно редовния преглед и оценка, както и разширяването на лиценза на някои централни депозитари на ценни книжа. Освен това Евросистемата издаде необвързващи становища по редица заявки, подадени съгласно Регламента за пилотния режим на технологията на децентрализирания регистър^[70].

И накрая, ЕЦБ допринесе за редица политически и регулаторни дейности на равнище ЕС и на международно равнище, включително разработването на регулаторни технически стандарти, свързани с наскоро приети или актуализирани законодателни актове на ЕС, приложими за инфраструктурите на финансовите пазари.

5 Пазарни операции и финансови услуги, предоставяни на други институции

Суап и репо линиите на Евросистемата с централни банки извън еврозоната са инструменти на паричната политика, които се използват за стабилизиране в периоди на напрежение на световните финансови пазари. През 2025 г. линиите за ликвидност в евро отново осигуриха предпазен механизъм за пазарно финансиране. Освен това ЕЦБ продължи редовно да предлага операции в щатски долари на допустими контрагенти от еврозоната, обезпечени посредством постоянната мрежа за суап линии на големи централни банки, включваща ЕЦБ заедно със Системата на Федералния резерв, централните банки на Канада, Обединеното кралство, Япония и Швейцария. През 2025 г. ЕЦБ не осъществи интервенции на валутния пазар. Тя продължи да отговаря от името на ЕС за управлението на различни финансови операции и да координира рамката на Евросистемата за услуги по управление на резервите.

5.1 Динамика на пазарните операции

Линии за предоставяне на ликвидност в евро и в други валути

Суап и репо линиите на Евросистемата са инструменти на паричната политика, които спомагат за предотвратяване на възможността напрежението на международните пазари за финансиране да препятства ефикасността на предаването на паричната политика на еврозоната. В таблица 5.1 са показани действащите към 31 декември 2025 г. линии за ликвидност. Използването им през годината остана много ограничено.

Що се отнася до линиите за ликвидност в чуждестранна валута, през 2025 г. ЕЦБ продължи да предоставя ликвидност в щатски долари на седмична база със седемдневен срок, координирано със Системата на Федералния резерв, централните банки на Канада, Обединеното кралство, Япония и Швейцария (мрежата от суап линии). Кредитирането на контрагенти от еврозоната остана през годината много ограничено.

Отчитане на валутните интервенции

През 2025 г. ЕЦБ не осъществи интервенции на валутния пазар. От въвеждането на еврото тя на два пъти интервенира на валутния пазар – през 2000 г. и 2011 г. Данните за валутните интервенции се публикуват на тримесечна база със закъснение от едно тримесечие на уебсайта и Портала за данни на ЕЦБ, като са представени и в таблица 5.2. Ако през съответното тримесечие няма валутни интервенции, това е изрично посочено.

Отчетната рамка обхваща валутните интервенции, провеждани от ЕЦБ едностранно или координирано с други международни органи, както и „граничните“ интервенции в рамките на Валутен механизъм II (ВМ II).

5.2 Управление на операциите на ЕС по вземане и отпускане на кредити

ЕЦБ действа като фискален агент на Европейската комисия за управление на операциите на ЕС по вземане и отпускане на кредити. През 2025 г. тя отговаряше за управлението на сметките и обработката на плащанията, свързани със следните програми на ЕС:

• Механизма за средносрочна финансова подкрепа (MTFA);
• Европейския механизъм за финансово стабилизиране (EFSM);
• Европейския инструмент за временна подкрепа с цел смекчаване на рисковете от безработица при извънредни обстоятелства (SURE);
• Програмата „Следващо поколение ЕС“ (NGEU);
• Механизма за сътрудничество по заемите за Украйна (ULCM);
• Механизма за Украйна;
• Макрофинансова помощ (MFA);
• Инструмент за реформи и растеж за Западните Балкани.

ЕЦБ извършва също платежни агентски услуги за Европейската комисия във връзка с нейната услуга по емитиране.

През 2025 г. ЕЦБ обработи редица траншове и плащания по гореспоменатите програми.

Тя отговаря и за обработката на всички плащания по Заемното споразумение за Гърция.

Към 31 декември oбщият непогасен номинален обем възлизаше на 37,1 млрд. евро в рамките на Европейския механизъм за финансово стабилизиране, 90,4 млрд. евро по линия на Европейския инструмент за временна подкрепа с цел смекчаване на рисковете от безработица при извънредни обстоятелства и 26,3 млрд. евро по Заемното споразумение за Гърция. Към същата дата нямаше непогасени суми по Механизма за средносрочна финансова подкрепа.

5.3 Услуги на Евросистемата по управление на резервите

През 2025 г. Евросистемата продължи да предлага обширен пакет от финансови услуги съгласно въведената през 2005 г. своя рамка за услуги по управление на резервите (ERMS) с цел управление на деноминираните в евро резервни активи на клиенти. Няколко национални централни банки от Евросистемата предоставят тези услуги на централни банки, парични власти и държавни агенции, разположени извън еврозоната, както и на международни организации при хармонизирани условия и в съответствие с пазарните стандарти. ЕЦБ продължи да координира рамката, да следи за гладкото функциониране на услугите, да улеснява усъвършенстването на рамката и да изготвя съответни доклади за органите на ЕЦБ за вземане на решения.

В края на 2025 г. броят на клиентските сметки в ERMS бе 285 в сравнение с 287 в края на 2024 г. През четвъртото тримесечие на 2025 г. осреднените съвкупни агрегирани вложèния (наричани още агрегирани инвестиции, или брутни вътрешни инвестиции), включително парични активи и притежавани ценни книжа, управлявани съгласно рамката на Евросистемата за услуги по управление на резервите, бяха с близо 8% повече, отколкото в края на 2024 г.

6 Подготвяне на наличното евро за бъдещето

През 2025 г. нивото на евробанкнотите в обращение отново се увеличи. В съответствие с ангажимента на Евросистемата да гарантира, че наличните пари остават достъпни и се приемат като платежно средство, като същевременно са възможно най-устойчиви и екосъобразни, продължи работата по разработването на нов дизайн на евробанкнотите. Този процес ще увеличи надеждността на евробанкнотите и ще даде възможност те да станат по-разпознаваеми за всички европейци.

6.1 Динамика и обработка на наличнопаричното обращение

Броят на евробанкнотите в обращение продължи да нараства през 2025 г. и в края на годината отбеляза нов рекорд, като възлезе на 31,3 млрд. броя със съвкупна номинална стойност 1619,5 млрд. евро. След стабилизиране в периода на повишаване на лихвените проценти номиналният им растеж отбеляза известно възстановяване, достигайки на годишна база 2,5% по брой и 2,0% по стойност.

Графика 6.1

Брой и стойност на евробанкнотите в обращение

(лява скала: млрд. евро; дясна скала: млрд.)

В периода 2015–2025 г. стойността на наличните пари в обращение устойчиво надвишава 10% от БВП на еврозоната, което подчертава значението на парите в брой като платежно средство и като ликвиден актив, държан за размяна и с цел тезавриране. Нарастването на банкнотите в обращение се дължи и на международното използване на еврото.

През 2025 г. кредитните институции върнаха 24,5 млрд. броя банкноти в националните централни банки (НЦБ) от еврозоната, което в сравнение с 2024 г. представлява слабо понижение с 0,9 млрд. По стойност банкнотите, депозирани в НЦБ, възлязоха през 2025 г. общо на 833 млрд. евро, т.е. бележат спад спрямо 856 млрд. евро през 2024 г. Този спад се дължи отчасти на факта, че кредитните институции пуснаха обратно в обращение към свои клиенти по-големи количества банкноти, вместо да ги върнат на НЦБ.

През 2025 г. на годишна база увеличението в обращение на евромонетите, емитирани от държавите членки от еврозоната, достигна 1,8% по брой и 2,6% по стойност и възлезе на 2,7 млрд. монети с 890 млн. евро номинална стойност.

6.2 Усъвършенстване на правната рамка за парите в брой

Увеличението на евробанкнотите в обращение показва, че още съществува необходимост от далновидни политики, които да гарантират приемането на пари в брой и да осигурят достатъчен достъп до касови услуги, а също да се погрижат за надеждността и екосъобразността на банкнотите. Нарастващите опасения в еврозоната относно приемането на пари в брой и достъпа до касови услуги подчертават спешната необходимост от обща рамка на ЕС с ясни и обвързващи правила относно статута на евробанкнотите и евромонетите като законно платежно средство. Тази рамка ще засили общественото доверие в наличните пари и ще изясни отговорностите на държавите членки по осигуряването на ефикасен достъп до касови услуги и тяхната по-голяма устойчивост. ЕЦБ приветства значителния напредък, реализиран от законодателите на ЕС с постигането през декември 2025 г. на споразумение на Съвета на Европейския съюз за общ подход, и е готова да предостави техническа помощ за финализирането на Регламента относно статута на евробанкнотите и евромонетите като законно платежно средство^[71] като част от пакета за единната валута. Въпреки общото увеличение на електронните малки плащания в еврозоната, анализите на прекъсванията на електроснабдяването показват, че парите в брой остават надежден резервен вариант в случай на смущения в платежната система, които могат да възникнат неочаквано и да засегнат финансовите сделки в широк мащаб.^[72] Парите в брой засилват системната устойчивост, като (в допълнение към ежедневната си широко разпространена употреба) действат като „резервна гума“ за платежната система при смущения и насърчават конкуренцията на пазарите на плащания. Това е важно и за финансовото приобщаване, тъй като много граждани, и не на последно място уязвимите групи, разчитат на пари в брой за извършването на ежедневните си плащания.

6.3 Фалшифициране и разработване на евробанкноти

През 2025 г. от обращение бяха изтеглени 444 000 неистински евробанкноти – с 20% по-малко в сравнение с предходната година. Купюрите от 20 и 50 евро все още са най-често фалшифицирани, като заедно съставляват около 80% от всички неистински и преправени банкноти.

През 2025 г. на милион истински банкноти в обращение бяха открити 14 неистински, което е едно от най-ниските равнища, отчетени от въвеждането на еврото до сега (графика 6.2). Следователно вероятността да получите неистинска банкнота е много малка.

Повечето неистински банкноти са с ниско качество и нямат или имат само твърде лоши имитации на защитните елементи. Банкнотите могат да бъдат проверени чрез простия метод „пипни, разгледай, наклони“, описан на уебстраницата за защитни елементи на банкнотите и на уебсайтовете на НЦБ от еврозоната.

Графика 6.2

Брой на неистинските банкноти, открити за година, на милион истински евробанкноти в обращение

Напредък в работата по новия дизайн на евробанкнотите

През 2025 г. ЕЦБ продължи работата си по разработката на новия дизайн на евробанкнотите. Целта на този процес е новите банкноти да отразяват по-добре единството, идентичността и ценностите на Европа, както и да бъдат по-надеждни, по-екологични и по-разпознаваеми за всички европейци. Проектът, започнат през декември 2021 г., подчертава ангажимента на ЕЦБ към наличните пари като сигурен и приобщаващ начин на плащане.

Участието на обществеността е решаващо при работата по новия дизайн. Чрез консултации и проучвания ЕЦБ събра идеи и получи отзиви от целия Европейски съюз. През 2023 г. въз основа на мнения от обществеността и експертни препоръки Управителният съвет избра две теми за новите банкноти: „Европейска култура“, която отдава почит на общите културни пространства и емблематичните европейски личности, и „Реки и птици“, представяща богатото природно разнообразие на Европа. В началото на 2025 г. бяха избрани мотивите, които илюстрират всяка тема.

По-късно същата година, на 15 юли ЕЦБ обяви конкурс за дизайн на новите банкноти и покани дизайнери и художници, живеещи в Европейския съюз, да подадат заявки за участие в етапа на разработване на дизайна. Участниците бяха избрани въз основа на своя опит и постижения и вече са започнали да подготвят проектни предложения. Журито на конкурса за дизайн, съставено от независими експерти от всяка страна от еврозоната, ще избере до пет печеливши дизайна по всяка тема. Обществеността ще има възможност да сподели мнението си, преди Управителният съвет да избере окончателните проекти, което се очаква да стане към края на 2026 г. Новите банкноти ще влязат в обращение няколко години след вземането на това решение и след приключването на процеса на производство.

7 Статистика

ЕЦБ, подпомагана от националните централни банки (НЦБ), разработва, събира, съставя и разпространява широк набор от статистически данни и информация, необходими за подпомагане на задачите на Европейската система на централните банки (ЕСЦБ) и на Европейския съвет за системен риск. Тази статистика се използва и от публични органи, международни организации, участници на финансовите пазари, медии и широката общественост и помага на ЕЦБ да засили прозрачността на своята работа.

През 2025 г. ЕЦБ усъвършенства статистиката за еврозоната с цел по-сериозна подкрепа на паричната политика, финансовата стабилност и по-широките приоритети на ЕС. Бяха доразвити ключови масиви от данни за паричните пазари, банките и държавната финансова статистика, което подобри обхвата, съответствието и прозрачността, като същевременно оптимизира отчетността на НЦБ. Показателите, свързани с климата, бяха доразвити, за да осигурят по-богата информация относно устойчивото финансиране и климатичните рискове, с което спомагат за интегрирането на климатичните съображения в анализа на политиките. На законодателно равнище ЕЦБ препоръча целенасочени изменения в Регламент (ЕО) № 2533/98 на Съвета с цел модернизиране на рамката за събиране на статистически данни, подобряване на качеството и ефективността на данните и минимизиране на бремето на отчетността, запазвайки същевременно поверителността. Успоредно с това ключов напредък в засилването на ефективността на банковата отчетност постигна Съвместният комитет за банкова отчетност (JBRC), като публикува първото си становище, отнасящо се до прилагането на ревизираната статистическа класификация на икономическите дейности.

7.1 Усъвършенстване на статистиката на еврозоната в отговор на променящите се потребности на политиката

През януари 2025 г. ЕЦБ значително подобри статистиката си за краткосрочните европейски ценни книжа (СТЕП, STEP), предоставяща информация за обемите на първичния пазар, трансакциите и доходността на краткосрочните дългови ценни книжа, емитирани по програми с обозначение STEP. Новата статистика за СТЕП ползва не само информацията, предоставена от допустими доставчици на данни за СТЕП, но и други висококачествени данни, налични в Централизираната база данни на ЕЦБ за ценните книжа, което води до подобрени качество и обхват на информацията. Подобрената статистика се публикува в интерактивни отчети, показващи нови седмични данни, улеснявайки по този начин наблюдението от страна на Евросистемата (за операциите ѝ по паричната политика), емитентите на ценни книжа и инвеститорите.

През същия месец Управителният съвет на ЕЦБ прие нови Насоки, с които се актуализира и допълнително хармонизира съществуващата рамка за статистиката на еврозоната относно благосъстоянието, доходите и потреблението на домакинствата.^[73] Рамката дава възможност по-добре да се разбира състоянието на различните групи домакинства и начинът, по който те се влияят от икономическите тенденции и паричната политика.

Управителният съвет прие преработени Насоки относно държавната финансова статистика, които регламентират начина на съставяне и отчитане на данните за еврозоната относно държавните приходи, разходи, дефицит/излишък и дълг.^[74] С тези Насоки се въвеждат по-ясни форми (формуляри) за данните по сектори (централно, федерално и местно държавно управление, а също социалноосигурителни фондове), добавя се хармонизирана информация относно финансовите връзки с бюджета на ЕС и се определя кога НЦБ могат да се позовават на статистически данни, вече предадени от Евростат. Така се подобрява съгласуваността и се избягва ненужното дублиране на отчетността.

За да се засили устойчивостта и представителността на статистиката на паричния пазар в евро, считано от 2 юли 2025 г., в ежедневните изчисления на краткосрочния лихвен процент в евро (€STR) беше включена генералната съвкупност на данните от разширената статистика на паричния пазар (MMSR). Това стана след добавянето от 1 юли 2024 г. на 24 нови банки към генералната съвкупност на MMSR, което увеличи размера на извадката за някои държави от еврозоната и за първи път обхвана Люксембург и Португалия. Сега референтният показател се основава на по-голям обем сделки и подобрен обхват.

През юли 2025 г. ЕЦБ започна да публикува по-подробна статистика на презграничните портфейлни инвестиционни позиции в дългови ценни книжа в еврозоната.^[75] Тези нови разбивки показват повече валути и държави емитенти, по-широк набор от сектори на инвеститори и емитенти, различни матуритетни диапазони и дали дадена облигация е „зелена“, или устойчива. Те също така групират активите и пасивите по опростени степени на риск според кредитни рейтинги и представят някои показатели както по номинална, така и по пазарна стойност, което дава по-ясна представа за експозициите във времето.

През октомври 2025 г. Управителният съвет прие Насоки за изменение на Насоките за консолидирани банкови данни.^[76] Така статистиката се разшири и обхвана инвестиционните дружества от клас 1, така че агрегатите да отразяват по-добре целия банков сектор в ЕС.^[77] Изменението позволява на ЕЦБ да агрегира надзорни данни централно от името на НЦБ, като използва ИТ системите си за подобряване на съгласуваността между държавите и ефективността. Освен това отчетните форми бяха усъвършенствани, за да предоставят по-детайлизирана (granular) информация за банковата статистика.

През ноември 2025 г. ЕЦБ допълнително усъвършенства статистическите си показатели, свързани с климата. Показателите за устойчиви дългови ценни книжа бяха разширени с нови разбивки по видове валути, матуритети и лихвени проценти. Показателите за риска, свързан с климатичния преход, вече осигуряват по-подробен преглед на въглеродните и секторните профили на кредитните портфейли и портфейлите от ценни книжа на банките, което прави по-лесно оценяването на експозициите към отраслите с големи въглеродни емисии и проследяването на промените във времето. Показателите за физическия риск бяха усъвършенствани, за да обхванат по-широк кръг опасности, включително рискове, свързани с температурата и валежите, а също и с недостига на вода, и да ги свържат с географското местоположение на основните експозиции.

7.2 Преглед на Регламент (ЕО) № 2533/98 на Съвета – събиране от ЕЦБ на статистическа информация

Регламент (ЕО) № 2533/98 на Съвета^[78] осигурява правната рамка за събиране от банките и от други отчетни единици на статистическа информация, необходима за изпълнението на задачите на ЕСЦБ. Регламентът бе приет през 1998 г. и изменян през 2009 г. и 2015 г. Тъй като икономиката, финансовата система и инфраструктурата на данните продължават да се развиват, през 2025 г. ЕЦБ публикува нова препоръка за изменение на регламента.^[79] Впоследствие, на 16 декември 2025 г. Съветът на Европейския съюз прие Регламент за изменение.^[80]

Цифровата трансформация създава нови изисквания и възможности не само за бизнеса, но и за предоставянето на обществени услуги. Тя създаде безпрецедентна среда, която има нови потребности от статистическа информация за изпълнението на задачите на ЕСЦБ, и разполага с нови възможности за ефективно събиране на детайлизирани данни. Нещо повече, последните икономически и финансови тенденции засилиха необходимостта от събиране на навременни, с по-голяма честота и по-подробни статистически данни, като същевременно бремето на отчетността бъде сведено до минимум.

Затова беше важно да се адаптира правната рамка, така че статистическите и регулаторните отчети да могат, когато е възможно, да следват принципа „да се отчита еднократно“. За да се избегне събирането на едни и същи данни от множество органи и институции на държавите – членки и на ЕС, статистическата информация следва да се обменя между членовете на ЕСЦБ, а също и от ЕСЦБ – с членовете на Европейската статистическа система и други заинтересовани страни при ясно определени обстоятелства, независимо от това кой член на ЕСЦБ е събрал първоначално данните.

7.3 По-ефективно отчитане на данни от банките

Основните постижения в повишаването на ефективността при отчитането на банкови данни се дължат на Съвместния комитет за банкова отчетност (JBRC), който обединява европейските и националните органи и банковия сектор. През юни 2025 г. с публикуването на първото си становище, отнасящо се до прилагането на ревизираната статистическа класификация на икономическите дейности (NACE Rev. 2.1), JBRC достигна важен етап. ЕЦБ и Европейският банков орган ще гарантират, че банките могат да прилагат преработената класификация едновременно за статистическа, надзорна и свързана с преструктурирането отчетност.

През 2025 г. Евросистемата продължи да се стреми към намаляване на бремето на отчетността за банките чрез консолидиране на изискванията за статистическата им отчетност посредством Рамката за интегрирана отчетност (IReF). Поради геополитическата обстановка и предвид дългосрочния характер на проекта IReF Евросистемата реши да провери дали тази първа стъпка към напълно интегрирана система за отчетност може да бъде също и стъпка към една Европа с по-голям технологичен суверенитет. За тази цел Евросистемата се нуждае от повече време, отколкото беше предвидено, за да оцени повече суверенни решения (включително решения за хостинг в облак) за внедряването на Рамката за интегрирана отчетност.

И накрая ролята на BIRD, – който служи като мост между, от една страна, изискванията на регулаторните органи по отношение на данните и терминологията и, от друга, дефинициите, използвани от банките, – продължи да се разширява, подпомагайки през 2025 г. по-ефективното отчитане. По-конкретно, в него бяха добавени FINREP, обременените активи и AnaCredit. Бяха създадени нови работни направления за интегриране на допълнителни надзорни рамки и изисквания за данните, което разширява обхвата на BIRD отвъд статистическите данни. Тази дейност е особено важна, тъй като доказва възможността за уеднаквяване на статистическата и надзорната отчетност на ниво детайлизирани данни, като по този начин се подобрява качеството на данните, отчитани от банките, и се насърчава по-голямата съгласуваност между различните области на отчетността.

8 Изследователска дейност на ЕЦБ

През 2025 г. експерти на ЕЦБ проведоха задълбочени икономически, парични, финансови и правни изследвания, като предоставиха ключова входяща информация за формирането на политики, включително за оценката на стратегията от 2025 г. В работата на изследователската мрежа ChaMP^[85], както и в изследванията по Проучването за очакванията на потребителите и Проучването за финансовото състояние и потреблението на домакинствата продължи използването на богатата база данни за формиране на паричната политика.

Тази глава започва с признание за качеството на изследванията на ЕЦБ, следвано от описание на петте основни области на изследвания и политически консултации, както и на напредъка, постигнат през годината в тези области. Останалата част съдържа описание на създаването и дейността на Работната група за изследване на изкуствения интелект и завършва с карето „Макроикономическо моделиране във време на несигурност“.

ЕЦБ се стреми да извършва висококачествени изследвания в области, които са същностни за мандата и дейността на централните банки. От декември 2024 г. Research Papers in Economics (RePEc) – широко използвана свободна база данни за индексирани икономически изследвания, класира ЕЦБ на първо място в света в областта на паричната икономика. През 2025 г. Съветът на управителите на Федералния резерв и Международният валутен фонд (МВФ) заеха съответно второ и трето място. Същевременно в по-широката област на макроикономиката ЕЦБ зае второ място след Департамента по икономика на Харвардския университет и преди МВФ. В областта на банковото дело ЕЦБ продължи да заема първо място преди Банката за международни разплащания и Чикагската бизнес школа Booth. Сред централните банки и подобни институции по целия свят през 2025 г. ЕЦБ се класира на второ място след МВФ и преди Съвета на управителите на Федералния резерв. В Европа ЕЦБ заема трето място във всички области и сред всички институции, след Лондонското училище по икономика и политически науки и Парижкото висше училище по икономика.

Изследователските проекти, предприети през 2025 г. в ЕЦБ, могат да бъдат групирани в пет широки тематични области. Проектите във всички области се възползваха от информация на националните централни банки и от сътрудничеството в рамките на научноизследователските клъстери на Европейската система на централните банки (ЕСЦБ).

Първо, проведените изследвания по стратегията и предавателния механизъм на паричната политика подпомогнаха оценката от 2025 г. на стратегията на ЕЦБ и задълбочиха разбирането относно предаването на паричната политика. Актуализирането на прогностичните модели доведе до по-слаба оценка на предаването ѝ, но засили прогнозната резултативност на моделите и интерпретативната им сила в периоди на неконвенционална политика и инфлация, обусловена от енергийните цени. Други проучвания в областта на предаването на паричната политика анализираха количественото затягане, покупките на активи и намесата при кризи. Констатациите хвърлят нова светлина относно: ефектите от очакванията за ликвидност върху спредовете на паричния пазар; хетерогенността на предаването между домакинства, фирми и сектори; нелинейната динамика на инфлацията; и взаимодействията между парична политика, финансова стабилност и фискална политика. И накрая, изследванията относно прилагането на паричната политика бяха съсредоточени върху волатилността на паричния пазар, ценообразуването на репо сделките и регулаторните промени, докато проучванията в областта на комуникацията изучаваха доверието, закрепването на очакванията и обществените нагласи спрямо съобщенията на централната банка и цифровото евро. Проучванията в областта на комуникацията включват сътрудничество в рамките на изследователската мрежа ChaMP.

Втората тематична област се отнася до фискалната политика и управлението в Икономическия и паричен съюз. Изследванията в тази област разгледаха взаимодействието между паричната и фискалната политика, фискалните мултипликатори и прехода към „зелена“ икономика. Изводите показаха, че добре разработените фискални правила могат да подпомогнат паричната политика в долната граница на лихвените проценти, че фискалните стимули влияят върху динамиката на инфлацията и че политиките в областта на климата включват баланс между инфлацията, производството и ефикасността на климатичния преход.

Трето, в областта на международната макроикономика и финанси изследователите в ЕЦБ проучиха геополитическата фрагментация, презграничните вторични шокове, валутната доминация и международната парична система. Свързаните с това изводи подчертават регионализацията на търговията и плащанията, неравномерното разпространение в световен мащаб на вторичните ефекти от паричната политика на САЩ и продължаващата доминация на щатския долар, заедно с постепенните промени в използването на валутите и финансовата инфраструктура. Беше разгледана и темата за върховенството на правото като ценност, която е подложена на съмнение на международно равнище.

Четвъртата тематична област на изследване в ЕЦБ са макроикономическата динамика и микроосновите. През 2025 г. вниманието беше съсредоточено върху анализа на фирми, домакинства, пазари на труда и цени, както и изследователските методи, използващи детайлизирани данни и модели, изведени от микрооснови. Работата в тази област открои разнородни реакции на шоковете и паричната политика, ролята на очакванията, секторната динамика на инфлацията и устойчивостта на пазара на труда. Тя обхвана и напредък в методологията, включително постигнатия с базирани на ИИ инструменти за прогнозиране и оценяване.

Накрая, в областта на финансовите институции и пазари проучванията през 2025 г. анализираха задълбочено взаимодействието между паричната политика, финансовите пазари, инфлацията и реалната икономика. Изследванията изучават предаването на паричната политика посредством жилищното застраховане, предлагането на кредити и структурата на договорите за кредит, като подчертават значението на характеристиките на банковите баланси и разнородността на пазара. Други проучвания в тази област оцениха ефектите от покупките на активи от страна на централните банки и взаимодействието между паричната и макропруденциалната политика, показвайки, че паричната политика има по-голямо въздействие върху лихвените проценти по кредитите, отколкото макропруденциалната политика. Освен това изследователите останаха фокусирани върху устойчивостта на банките, надзорните реформи и небанковите посредници, включително взаимоспомагателните фондове и застрахователните дружества. Накрая, но не на последно място, изследванията в областта на финансовата система включваха анализи на свързаните с климата финансови рискове, включително рисковете от климатичния преход, както и на ефикасността на ангажиментите в тази област.

Очаква се бързото разпространение на ИИ да видоизмени икономиката. В отговор на това през септември 2025 г. за период от две години беше създадена Работна група за изследване на изкуствения интелект, организирана в две работни направления: ИИ и реалната икономика и ИИ и финансовият сектор. Текущата работа в работното направление по реалната икономика включва изучаване на въздействието на ИИ върху производителността, търсенето на работна ръка, фирмената динамика, конкуренцията и инфлацията. Тук се включва също използването на машинно самообучение и големи езикови модели за анализ на текстове, изготвяне на прогнози и изучаване на разпространението на технологията. В работното направление по финансовия сектор изследователите започнаха да експериментират с използването на ИИ за анализ на пазарите на ценни книжа, банковата дейност и цифровите плащания. Ранните резултати изглежда се различават от тези на стандартните модели, което има последици за финансовата стабилност и ценообразуването на заемите.

Резултатите от научните изследвания на ЕЦБ останаха на високо равнище. Eксперти публикуваха общо 158 изследвания в поредицата на ЕЦБ Working Paper Series и 12 статии в Research Bulletin. Много материали от поредицата бяха публикувани в научни списания. Успоредно с това изследвания, координирани от Програмата за правни изследвания на ЕЦБ, бяха публикувани в най-добрите международни списания, а самата ЕЦБ изготви специален том със събрани материали относно правните аспекти на изграждането на автономия на ЕС.

9 Дейности и отговорности в правната сфера

В тази глава се разглежда компетентността на Съда на Европейския съюз („Съдът“) по отношение на ЕЦБ, предоставя се информация относно становища на ЕЦБ и случаи на неспазване на задължението за консултиране с ЕЦБ по законопроекти, попадащи в сферата на нейната компетентност. Засегнато е и наблюдаването от страна на ЕЦБ на спазването на забраната за парично финансиране и привилегирован достъп.

9.1 Компетентност на Съда на Европейския съюз по отношение на ЕЦБ

През февруари 2025 г. Съдът на ЕС не прие жалба, подадена срещу отхвърлянето от Общия съд на иск за обезщетение срещу ЕЦБ след публично изявление от страна на председателя на ЕЦБ по време на пресконференция (C-11/24 P).^[94] Съдът потвърди, че за да възникне извъндоговорна отговорност на ЕЦБ съгласно член 340 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), трябва да бъде установено достатъчно сериозно нарушение на върховенството на закона, което има за цел да предостави правà на физически лица. Съдът установи, че цитираните правни разпоредби относно разпределението на компетентностите между органите на ЕЦБ и целите на паричната политика не дават правà на физически лица и следователно ЕЦБ не носи отговорност за вреди. Той потвърди също извода на Общия съд, че не е установена причинно-следствена връзка между направеното публично изявление и предполагаемите финансови загуби. По този начин постановлението отново потвърждава границите на отговорността на ЕЦБ относно комуникацията по отношение на паричната политика съгласно правото на Европейския съюз (ЕС), като допринася за осигуряването на правна сигурност при изпълнението на институционалния ѝ мандат.

Съдът на ЕС потвърди, че през юли 2025 г. ЕЦБ е тълкувала и приложила правилно италианския закон за прилагане на Директивата за възстановяване и преструктуриране на банки^[95], когато е поставила Banca Carige под временно управление (обединени дела C-777/22 P и C-789/22 P). Той поясни, че когато ЕЦБ прилага национално законодателство, транспониращо директива на ЕС по отношение на банка, която е под нейния пряк надзор, както е предвидено в член 4, параграф 3 от Регламента за единния надзорен механизъм (ЕНМ)^[96], тя трябва да тълкува тези национални правила в съответствие както с директивата, така и с правото на ЕС като цяло. Тези жалби, подадени от ЕЦБ и Европейската комисия, се отнасяха до предишното решение на Общия съд по дело T-502/19 Corneli срещу ЕЦБ, заведено от миноритарен акционер, оспорващ решението на ЕЦБ да назначи временни администратори в Banca Carige. По въпроса за допустимостта Съдът на Европейския съюз потвърди заключението на Общия съд, че при определени обстоятелства акционерите на поднадзорните лица могат да имат право да оспорват надзорни решения на ЕЦБ, особено когато тези решения засягат упражняването на техните административни правà. Съдът на ЕС отмени решението на Общия съд от 2022 г. и върна делото за ново разглеждане.

9.2 Становища на ЕЦБ и случаи на несъответствие

Член 127, параграф 4 и член 282, параграф 5 от ДФЕС изискват провеждането на консултации с ЕЦБ по всеки предложен законодателен акт на ЕС или национален законопроект, попадащ в сферата на нейната компетентност. Всички становища на ЕЦБ се публикуват в EUR-Lex.

През 2025 г. бяха отбелязани девет очевидни и съществени случая на несъответствие със задължението за консултиране с ЕЦБ по законопроекти. Два случая на несъответствие бяха свързани с правни актове на Съюза, а седем – с национално законодателство. ЕЦБ прие становища по собствена инициатива в двата случая на неконсултиране, засягащи проекти на ЕС за законодателни разпоредби, и в шест от седемте случая на неконсултиране относно проекти на национални законодателни разпоредби.

Първият случай на ЕС се отнасяше до предложение на ЕС за директива относно двугодишно отлагане на крайния срок за прилагане от държавите членки на определени изисквания за отчитане на корпоративната устойчивост и за надлежна комплексна проверка. Този случай беше преценен като очевиден и съществен поради неговата значимост за: прилагането на паричната политика; пруденциалния надзор върху кредитните институции; приноса за гладкото провеждане на следваните от компетентните органи политики, свързани със стабилността на финансовата система; и събирането на статистическа информация.

Вторият случай на ЕС засягаше предложение на ЕС за регламент по отношение на някои изисквания за отчетност в областта на финансовите услуги и инвестиционната помощ. Този случай беше преценен като очевиден и съществен поради потенциалното влияние на регламента върху отчитането и обмена на надзорни данни.

Първият национален случай на несъответствие се отнасяше за български закон, който съдържаше мерки срещу финансирането на тероризма, разпространението на оръжия за масово унищожаване и изпирането на пари. Този случай беше преценен като очевиден и съществен, защото засяга национален закон, който има последици за изключителната компетентност на ЕЦБ да издава и отнема разрешения в рамките на ЕНМ. Следващите три национални случая се отнасят до хърватското, гръцкото и унгарското законодателство, което наред с други неща регулира достъпа на гражданите до пари в брой. Тези случаи бяха преценени като очевидни и съществени, тъй като е необходим достатъчен и ефикасен достъп до касови услуги, за да се запази ефикасността на статута на парите в брой като законно платежно средство. Петият национален случай засяга унгарски закон за устойчивостта на критично важни субекти. Този случай бе преценен като очевиден и съществен, тъй като задълженията и надзорните правомощия, установени съгласно съответните закони, оказват влияние върху независимостта на Magyar Nemzeti Bank по член 130 от ДФЕС. Шестият национален случай засяга унгарското законодателство, отнасящо се до Magyar Nemzeti Bank. Този случай бе преценен като очевиден и съществен поради неговото отражение върху органите на Magyar Nemzeti Bank за вземане на решения, забраната за парично финансиране и допустимите дейности на фондациите, учредени от Magyar Nemzeti Bank. Седмият национален случай беше свързан с унгарски закон, който в контекста на транспонирането на ревизираната Директива за капиталовите изисквания (ДКИ)^[97] засяга мандата на подуправител и някои изисквания, свързани с неговото назначаване и освобождаване. Този случай бе преценен като очевиден и съществен поради неговото отражение върху органите на Magyar Nemzeti Bank за вземане на решения и нейната независимост.

ЕЦБ прие осем становища относно законодателни предложения на ЕС, обхващащи теми като: а) по-кратък цикъл за сетълмент на ценни книжа в ЕС; б) пруденциални изисквания за кредитните институции по отношение на сделките за финансиране с ценни книжа съгласно отношението на стабилно нетно финансиране; в) опростяване на отчитането на корпоративната устойчивост, както и на изискванията за надлежна комплексна проверка и за таксономия; г) нефинансова статистика на търговските недвижими имоти; д) въвеждането на еврото в България, е) програмата „Перикъл V“ за борба с фалшифицирането на еврото; ж) опростени, прозрачни секюритизации и свързаните с тях капиталови изисквания; и з) опростяване на правилата за икономическо управление.

ЕЦБ прие 37 становища по национални законопроекти. Становищата относно националното законодателство често се отнасят до повече от един въпрос в зависимост от обхвата на националното законодателство, по което е проведена консултация с ЕЦБ.^[98] ЕЦБ прие:

• седемнайсет становища относно националните централни банки, включително собствеността върху златните резерви, мандата и състава на членовете на органите им за вземане на решения; предотвратяването на конфликти на интереси; правилата за разпределение на печалбата; съкровищните ​​сметки; участието в ЕНМ; отговорностите по време на гражданска криза; прилагането на изискванията за киберсигурност и устойчивост; финансирането на вноски по квотите на държавите – членки на МВФ; и фондовете и пенсиите;
• осем становища относно парите в брой, включително достъпа до касови услуги; ограниченията за наличните пари; техния статут като законно платежно средство и установяването на конституционно право за извършване на плащания в брой;
• седем становища относно независимостта на надзорните органи и предотвратяването на конфликт на интереси;
• три становища относно данъци за банки със специално предназначение или данъци върху финансови сделки;
• две становища относно достъпа до платежни системи;
• две становища относно процедурата за оценяване на сливания, продажби и придобивания;
• едно становище относно цифровата оперативна устойчивост в областта на плащанията;
• едно становище относно надзора върху доставчиците на услуги за пренос на финансови съобщения;
• едно становище относно преносимостта на IBAN сметки;
• едно становище относно задължителното приемане на безналични плащания;
• едно становище относно специалните кредитни институции с праг на начален капитал под 1 млн. евро;
• едно становище относно взаимодействието между националното право, ЕНМ и специфичните за сектора банкови правила;
• едно становище относно нормата на минималните резерви в държавите извън еврозоната;
• едно становище относно застраховката срещу наводнения;
• едно становище относно планирането на действия при извънредни ситуации в случай на гражданска криза;
• едно становище относно макропруденциалните мерки, свързани с ипотечното кредитиране.

9.3 Спазване на забраната за парично финансиране и привилегирован достъп

В съответствие с член 271, буква „г“ от Договора за функционирането на Европейския съюз на ЕЦБ е възложена задачата да наблюдава спазването от националните централни банки (НЦБ) в ЕС на забраните, залегнали в членове 123 и 124 от Договора и в Регламенти (ЕО) № 3603/93^[99] и № 3604/93^[100] на Съвета. Член 123 забранява на ЕЦБ и на НЦБ да предоставят овърдрафт или каквито и да било други видове кредитни улеснения на правителства и на институции или органи на ЕС, както и да извършват покупки на първичния пазар на дългови инструменти, емитирани от тези институции. Член 124 забранява всякакви мерки, които не почиват на разумни съображения и създават привилегирован достъп на правителства и институции или органи на ЕС до финансови институции. Редом с Управителния съвет на ЕЦБ Европейската комисия следи за спазването от страна на държавите членки на горепосочените разпоредби.

ЕЦБ наблюдава и извършваните от националните централни банки в ЕС на вторичния пазар покупки на дългови инструменти, емитирани от съответния национален публичен сектор, публичния сектор на други държави членки, както и от институции и органи на ЕС. В съответствие със съображенията в Регламент (ЕО) № 3603/93 на Съвета придобиването от вторичния пазар на дългови инструменти, емитирани от публичния сектор, не трябва да се използва за заобикаляне на целите на член 123 от Договора.

Дейностите на ЕЦБ по наблюдение, проведени за 2025 г., потвърждават, че членове 123 и 124 от Договора като цяло се спазват.

ЕЦБ продължава да следи участието на Magyar Nemzeti Bank в Будапещенската фондова борса, тъй като закупуването от банката през ноември 2015 г. на мажоритарния дял от борсата още може да се разглежда като пораждащо опасения за парично финансиране.

Финансирането от НЦБ на задължения на публичния сектор към Международния валутен фонд (МВФ) не се счита за парично финансиране, при условие че води до чуждестранни вземания, които имат всички характеристики на резервни активи. Въпреки това финансовите дарения, предоставени през предходни години от Nationale Bank van België/Banque Nationale de Belgique и Banque de France чрез МВФ за облекчаване на дълга за силно задлъжнели бедни държави, не доведоха до чуждестранни вземания и следователно продължават да изискват предприемането на корективни мерки.

Финансирането на Испанското звено за финансово разузнаване (Servicio Ejecutivo de la Comisión de Prevención del Blanqueo de Capitales e Infracciones Monetarias – Sepblac) от страна на Banco de España не е съвместимо със забраната за парично финансиране, тъй като Sepblac е орган от публичния сектор. Следователно договореностите, отнасящи се до Sepblac, следва да бъдат преразгледани, за да се гарантира спазването на забраната.

10 ЕЦБ в евросъюзен и международен контекст

Трите органа на ЕЦБ за вземане на решения (Управителният съвет, Изпълнителният съвет и Генералният съвет) продължиха в рамките на мандата на ЕЦБ да изготвят и определят насоката на политиката за Европа. През годината ЕЦБ поддържаше и своя открит и конструктивен диалог с европейски и международни партньори. Централно място в рамката на ЕЦБ за отчетност заема продължаващото ѝ взаимодействие с Европейския парламент, по-специално чрез редовни изслушвания и кореспонденция с Комисията по икономически и парични въпроси (ECON).

В по-широк международен контекст ЕЦБ подкрепи усилията на Г-20 за засилване както на банковия, така и на небанковия сектор и за постигане на напредък в основните ангажименти по „Базел III“, криптоактивите, презграничните плащания и финансовата стабилност. ЕЦБ подпомогна и работата на Международния валутен фонд (МВФ) чрез участието си в обсъждането на съответните политики.

10.1 Вземане на решения в ЕЦБ

През 2025 г. Управителният съвет, който е основният орган на ЕЦБ за вземане на решения, проведе 15 заседания. Осем от заседанията бяха посветени главно на решения по паричната политика, обобщени в глава 2. Седем от заседанията се състояха във Франкфурт, а едно – във Флоренция с домакин Banca d’Italia. Останалите седем заседания, едното от които беше във Франкфурт, а другите се проведоха чрез видеоконферентна връзка, бяха фокусирани или върху останалите задачи на Евросистемата, залегнали в ДФЕС, като пазарни операции, платежни системи, финансова стабилност, статистика и банкноти, или повече върху вътрешни въпроси. По-специално бяха взети стратегически решения по важни въпроси, като тези, които са включени в настоящия годишен доклад – цифровото евро, темите и мотивите за третата серия банкноти, въвеждането на еврото в България и опростяването на банковите правила на ЕС. Заседанията често бяха съчетавани с провеждане на семинари по конкретни въпроси на политиката. Такива семинари предоставят на членовете на Управителния съвет допълнителна обща информация и дават възможност за първоначално неформално обсъждане и обмен на мнения, без да се вземат решения. Управителният съвет проведе също стратегическа среща в Порто, Португалия, през май 2025 г. Тя беше посветена на оценката на стратегията по паричната политика за 2025 г. и включваше семинар за цифровото евро.

Както показва графиката по-долу, Управителният съвет прие чрез писмена процедура и редица решения. През 2025 г. бяха проведени 456 писмени процедури по въпроси, свързани с централното банкиране^[101], и 948 – по въпроси на банковия надзор.

Съставът на Управителния съвет се промени през 2025 г. Трима нови управители бяха назначени от националните компетентни органи: Мартин Кохер (Oesterreichische Nationalbank), Олаф Слайпен (De Nederlandsche Bank) и Алваро Сантос Перейра (Banco de Portugal). Освен това двама членове – Мартинс Казакс (Latvijas Banka) и Оли Рен (Suomen Pankki), бяха преназначени в Управителния съвет.

Както беше обявено на 8 юли 2025 г., България се присъедини към еврозоната на 1 януари 2026 г. Димитър Радев, управител на Българската народна банка, стана нов член на Управителния съвет. За да се подготви за присъединяването на България към еврозоната, от септември 2025 г. нататък той беше информиран за решенията на ЕЦБ и участваше в заседанията като наблюдател. Що се отнася до ротацията на правàта на глас в Управителния съвет, българският управител се присъедини към групата, която представлява 16 централни банки от по-малки държави от еврозоната, които общо имат 11 гласа.

Изпълнителният съвет е органът, който взема решения и отговаря за подготовката на заседанията на Управителния съвет, провеждането на паричната политика и други решения, както и за управлението на ежедневната дейност на ЕЦБ. Той продължи да взема по-голямата част от решенията си по време на заседанията, които се провеждат веднъж седмично всеки вторник сутрин. През 2025 г. Изпълнителният съвет проведе 42 заседания и разгледа 977 точки в дневния си ред, включващ всички задачи на ЕЦБ, както и вътрешни въпроси (например човешки ресурси, бюджет, администрация и информационни технологии). Освен това за предоставянето на информация или за вземането на рутинни решения се използваха писмени процедури, а някои решения бяха взети по делегиране от Управителния съвет.

Графика 10.1

Брой точки в дневния ред на заседание при всеки орган за вземане на решения

Графика 10.2

Брой писмени процедури на орган за вземане на решения

(без писмените процедури на банковия надзор)

Генералният съвет, който като преходен орган включва и управителите на националните централни банки (НЦБ) извън еврозоната, се събра четири пъти през 2025 г. На заседанията бяха обсъдени макроикономическите, паричните и финансовите тенденции в ЕС и бяха обменени мнения по конкретни въпроси на политиката, които представляват интерес за всички НЦБ. Освен това бяха проведени писмени процедури за консултиране или информиране на членовете на Генералния съвет по въпроси, попадащи в рамките на неговите правомощия. През 2025 г. Генералният съвет взе решение да намали честотата на заседанията си до две годишно, считано от 2026 г.

10.2 Отчетност на ЕЦБ

Договорът за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) предоставя на ЕЦБ независимост, за да гарантира, че тя може без политическа намеса да изпълнява мандата си за ценова стабилност. Тази независимост е съчетана със задължение да продължи да се отчита за действията си пред гражданите на ЕС, представлявани от Европейския парламент и избрани от него чиновници. Практиките на ЕЦБ за отчетност, основани на член 284, параграф 3 от ДФЕС, позволяват двупосочен диалог с Европейския парламент. Той дава възможност на ЕЦБ да обяснява своите политики и решения и да изслушва опасенията на избраните от гражданите представители. И накрая, съдебният контрол от страна на Съда на Европейския съюз допълва рамката на ЕЦБ за отчетност.

Председателят на ЕЦБ взе участие в четири редовни изслушвания пред ECON. Той участва и в парламентарния дебат относно „Годишен доклад на ЕЦБ за 2023 г.“, а през април заместник-председател на ЕЦБ представи пред нея „Годишен доклад на ЕЦБ за 2024 г.“. В същия ден ЕЦБ публикува своите Отговори по коментарите на Европейския парламент в неговата Резолюция относно годишния доклад на ЕЦБ за 2023 г. През годината ЕЦБ отговори на 15 писмени въпроса от членове на Европейския парламент. Те засягаха теми, включващи паричната политика, икономическите перспективи, цифровото евро и институционални въпроси. А през октомври 2025 г. делегация на комисията ECON взе участие в годишно посещение в ЕЦБ във Франкфурт на Майн.

През 2025 г. ЕЦБ продължи тясното си сътрудничество с Европейския парламент относно цифровото евро. Членът на Изпълнителния съвет Пиеро Чиполоне участва в четири срещи за обмен на мнения пред комисията ECON, за да представи актуална информация за напредъка по проекта. Освен това председателят и членовете на комисията бяха информирани чрез уведомления за всички важни обстоятелства, свързани с цифровото евро. ЕЦБ предостави на членовете на Европейския парламент също и технически анализ и входна информация, за да подпомогне текущия законодателен процес по отношение на цифровото евро.

Допитването от пролетта Стандартно проучване Евробарометър, 2025 г. показа, че 83% от респондентите в еврозоната подкрепят единната валута, отбелязвайки нов рекорд.^[102] Подкрепата остана силна и в допитването от есента на 2025 г., в което 82% от респондентите подкрепиха еврото. ЕЦБ остава ангажирана да взаимодейства конструктивно с Европейския парламент и с гражданите в еврозоната. Обяснявайки решенията си, отговаряйки на опасенията на обществеността и поддържайки открит диалог, ЕЦБ има за цел да укрепи доверието и да гарантира ефикасното изпълнение на задълженията си за отчетност.

10.3 Международни отношения

Г-20

По време на южноафриканското председателство на Г-20 през 2025 г., съсредоточено върху солидарността, равенството и устойчивостта, световната икономика беше изправена пред трудности поради високите и волатилни мита, налагани от САЩ, войната на Русия срещу Украйна и конфликтите в Близкия изток. В тези условия председателството насърчи многостранното сътрудничество между страните от Г-20. През юли Г-20 постигна споразумение по комюнике, през октомври – по декларация на министрите относно поносимостта на дълга, а на 22–23 ноември – и Декларация на лидерите от Йоханесбург. Председателството постави Африка и Глобалния юг във фокуса на дневния ред на Г-20. Основните приоритети обхващаха поносимост на дълга, увеличаване на финансирането за борба с климатичните промени и справедлив достъп до т.нар. критични минерали, както и насърчаване на политическото сътрудничество в областта на приобщаващия икономически растеж, продоволствената сигурност и изкуствения интелект. ЕЦБ посочи, че равнопоставеността между всички юрисдикции е от съществено значение за смекчаване на трансграничните ефекти и за гарантиране на финансовата стабилност. Тя приветства ангажиментите относно Пътната карта на Г-20 за подобряване на презграничните плащания и цялостно и навременно прилагане на договорените реформи и международни стандарти, включително „Базел III“. Банката изрази удовлетворение и от одобряването на препоръките на Съвета за финансова стабилност (FSB) относно ливъриджа при небанковото финансово посредничество (НБФП) и прèгледа на FSB за изпълнението на неговите препоръки на високо равнище за криптоактивите и стабилните криптовалути. ЕЦБ насърчи също по-нататъшната работа по небанковото финансово посредничество, която следва да бъде подкрепена с по-качествени данни и трансграничен обмен на информация, за да се гарантира ефикасното прилагане на мерките и да се намали системният риск.

Въпроси на икономическата политика, свързани с МВФ и международната финансова архитектура

В рамките на усилията за адаптиране и усъвършенстване на международната финансова архитектура ЕЦБ в качеството си на голяма централна банка продължи да играе активна роля при разискванията в МВФ^[103] по политически въпроси, които съответстват на нейния мандат. МВФ предприе три големи прегледа, които трябва да бъдат завършени през 2026 г. Прегледът на условията и разработката на финансирани от него програми има за цел да усъвършенства програмите за отпускане на заеми, за да се подпомогне по-успешно външната жизнеспособност и устойчивостта на кредитираните държави. В рамките на Всестранния надзорен преглед ще бъде направена оценка на променящия се надзорен ландшафт и ще бъдат определени приоритетите за следващите пет години. Прегледът на Програмата за оценка на финансовия сектор (FSAP) ще оцени нейната ефикасност при справянето с областите на нарастваща уязвимост, обхвата на НБФП и ефекта от политическите препоръки на МВФ. ЕЦБ взе активно участие в тези прегледи.

МВФ продължи също работата си по прилагането на Шестнайсетия общ преглед на квотите (който ще увеличи квотните ресурси на МВФ с 50%), като същевременно се стреми да разработи през 2026 г. набор от принципи, които да насочват бъдещите дискусии относно квотите и управлението на МВФ, включително Седемнайсетия общ преглед на квотите. Що се отнася до ресурсите за доверителните фондове на МВФ, бе постигнат по-нататъшен напредък по отношение на предоставянето на обещаните финансови ресурси под формата на специални права на тираж или на равностойни вноски в Доверителния фонд за намаляване на бедността и растежа и в Тръста за устойчивост и стабилност, като по-голямата част от обещанията вече са изпълнени. Държавите – членки на ЕС, и техните НЦБ са големи донори в тези фондове.

През 2025 г. бяха допълнително засилени глобалните усилия за справяне с проблемите на дълга. МВФ и Световната банка постигнаха напредък в подпомагането на държави, които имат поносим дълг, но са изправени пред натиск за обслужването му. МВФ започна преглед на Рамката за поносимост на дълга за страни с ниски доходи, а Кръглата маса за глобалния държавен дълг публикува ръководство за преструктуриране на дълга^[104] с цел допълнително подобряване на предвидимостта и навременността на преструктурирането на дълга. ЕЦБ подкрепя усилията на международните финансови институции за напредване на работата по поносимостта на дълга.

Каре 8
Международната роля на еврото

Международна валута е тази, която е широко приета извън своята юрисдикция. Подобни валути функционират в света като платежно средство, средство за образуване на съкровища и разчетна единица при ценообразуването на договори и активи. Централните банки в целия свят държат резервите в международни валути, докато бизнесът и домакинствата ги използват за търговия, заеми, инвестиции и спестявания – наред със собствената си национална валута.

От създаването си еврото се е утвърдило като втората по значение международна валута след щатския долар (графика А). ЕЦБ публикува годишен обзор на международната роля на еврото, в който е представен композитен индекс на тази роля. Този индекс е изчислен като проста аритметична средна от дела на еврото в широка гама от показатели. От 2017 г. насам той се стабилизира в диапазона 18–20% както при постоянни, така и при текущи валутни курсове, след първоначален подем в годините непосредствено след въвеждането на единната валута (графика Б).

Графика A

Снимка на международната парична система

Еврото остава втората по важност валута в международната парична система

(процент; 4 тр. 2024 г.)

За международната роля на еврото последните геополитически тенденции представляват едновременно проблем и възможност. От една страна, някои централни банки увеличават покупките си на злато, държавите от БРИКС проучват алтернативи на традиционните трансгранични платежни системи, а администрацията на САЩ подкрепя използването в световен мащаб на стабилни криптовалути, базирани на долара. От друга страна, укрепването на геополитическата надеждност на Европа и възстановяването на нейната твърда сила също би трябвало да подпомогнат засилването на глобалното доверие в еврото. Междувременно митата, наложени от администрацията на САЩ в началото на април 2025 г., предизвикаха рязко отслабване на щатския долар, съпътствано от по-високи дългосрочни лихвени проценти – рядка корелация между различни активи. Това показва, че инвеститорите може би все по-критично гледат на ролята на щатския долар като сигурно убежище, което се отразява на международния валутен ландшафт.

Графика Б

Композитен индекс на международната роля на еврото

Международната роля на еврото остана като цяло непроменена през последното десетилетие

(процент; при текущи и при постоянни валутни курсове за 4 тр. 2024 г.; четиримесечни плъзгащи се средни)

Променящата се обстановка би могла да създаде условия за по-значителна международна роля на еврото. Това би имало положителни последици за еврозоната. Първо, по-голямото търсене на дългови ценни книжа, деноминирани в евро, би позволило на правителствата и предприятията да се кредитират при по-ниски лихвени проценти. Второ, увеличаването на търговията, деноминирана в евро, би предпазило еврозоната от колебанията на валутните курсове. Трето, по-значимата международна роля на еврото би укрепила стратегическата автономия на Европа и би спомогнала за нейната защита от санкции или други принудителни мерки.

Въпреки това еврото ще просперира само ако бъде подкрепено с подходящи политики. Ключов приоритет за европейските политици трябва да бъде напредъкът в създаването на съюз за спестявания и инвестиции, за да се използва пълноценно потенциалът на европейските финансови пазари. Премахването на бариерите в рамките на ЕС е от съществено значение за задълбочаване на пазарите за финансиране в евро и увеличаване на тяхната ликвидност, което е предпоставка за по-широко използване на еврото. Планираната емисия на облигации на равнище ЕС – тъй като Европа поема отговорността за собствената си отбрана – би могла да допринесе значително за постигането на тези цели.

ЕЦБ също играе своята роля. В по-нестабилна геополитическа среда ускоряването на напредъка по отношение на цифровото евро е от решаващо значение за укрепването на европейския суверенитет. Подобряването на трансграничните платежни системи между еврото и други валути също ще засили устойчивостта. А предлагането на решения за уреждане на финансови сделки на едро, регистрирани на платформи с технологията на децентрализирания регистър и извършвани в резервни пари, ще повиши както ефективността на европейските финансови пазари, така и глобалната привлекателност на еврото. Освен това линиите за ликвидност в евро, предоставени на централни банки извън еврозоната, са знак за готовността на ЕЦБ да осигури подкрепа при напрегнати пазарни условия, за да защити механизма на предаване на паричната политика. В крайна сметка те могат и да насърчат използването на еврото в глобалните финансови и търговски сделки.

Накрая, световната привлекателност на еврото се подпомага от устойчиви политики в еврозоната, от силни, основани на правила институции и от геополитическа надеждност. Отстояването на върховенството на закона също остава ключово за поддържането и потенциалното увеличаване на глобалното доверие в еврото.

11 Насърчаване на етиката, доброто управление, социалната и екологичната устойчивост

Като публична институция ЕЦБ се отчита пред гражданите на ЕС и избраните от тях чиновници. Тази отговорност включва ефективно общуване и взаимодействие с различни аудитории, поддържане на най-високи етични стандарти и прозрачност, оценка на въздействието от свързаните с климата и природата рискове и овластяване на нейните служители.

11.1 Eкологични, социални и управленски въпроси

Основните екологични, социални и управленски тенденции през 2025 г. са посочени в настоящата глава, както следва. В раздел 11.2 e описано подробно как ЕЦБ работи за непрекъснато усъвършенстване на рамките си за управление. Това включва тясно сътрудничество с партньорски институции на европейско и международно равнище с цел укрепване на етиката, почтеността и доброто поведение. В раздел 11.3 са представени инициативите на ЕЦБ за засилване на информационната ѝ дейност и повишаване на прозрачността, достъпността и ангажираността ѝ спрямо гражданите и широката общественост. В раздел 11.4 са очертани ключовите тенденции в управлението на човешките ресурси през 2025 г. и са представени основни данни за многообразието на служителите на ЕЦБ. Накрая раздел 11.5 обхваща работата на ЕЦБ по теми, свързани с климата и природата, и подробно информира за по-специализирани публикации в тази област.

ЕЦБ предприема мерки за справяне с климатичните рискове като част от рамките си за управление на риска във връзка с финансови и нефинансови рискове, както е описано в главата относно управлението на риска в Годишен отчет на ЕЦБ за 2025 г.

Допълнителна информация по тези теми може да намерите в други раздели на настоящия годишен доклад и в уебсайта на ЕЦБ (виж таблица 11.1 по-долу).

11.2 Засилване на етиката и почтеността

Службата на ЕЦБ за съответствие и управление (CGO) подпомага Изпълнителния съвет в запазването на интегритета и репутацията на ЕЦБ, поддържа стандарти за етично поведение и укрепва нейната отчетност и прозрачност.

Комитетът по етика и съответствие продължи да подпомага институциите в цялата Евросистема и в Единния надзорен механизъм (ЕНМ) при прилагането на Етичните насоки. Това включваше предоставяне на насоки за ограниченията върху частните финансови сделки, както и за конфликтите на интереси по въпроси като например външни дейности и неплатен отпуск. Комитетът организира също тематични срещи с външни лектори. Тъй като бяха поканени и институции извън Евросистемата и ЕНМ, в тези срещи участваха над 50 различни публични институции и организации. През 2025 г. Комитетът основа нарочна Целева група по етика и изкуствен интелект (ИИ). Тя разработи незадължителни ръководни принципи, целящи насърчаване на етичното и отговорно проектиране и използване на системите с ИИ, както и предоставяне на практически насоки за институциите в Евросистемата и ЕНМ. В съответствие с ангажимента си да популяризира осведомеността по въпросите на етиката и почтеността Комитетът организира викторина на тема „Етично предизвикателство“ и среща с външен лектор, посветена на етиката, общественото доверие и човешкото поведение от гледна точка на поведенческите науки. И в двете събития взеха участие голям брой служители от Евросистемата и ЕНМ.

На европейско равнище Службата за съответствие и управление работеше с други институции, органи и агенции на ЕС за съвместно организиране на първия междуинституционален „Ден по етика“. Участваха над 600 колеги, представляващи 15 различни институции. Ръководителят на Службата за съответствие и управление на ЕЦБ се присъедини към представители на други институции в дискусионен панел относно влиянието на етиката върху организационната култура. На по-широко международно равнище ЕЦБ активно участваше в обмена на знания и най-добри практики в рамките на Мрежата на многостранни организации за професионална етика (ENMO). ЕЦБ изпълняваше функциите на заместник-председател на мрежата и участваше в нейните срещи, работни групи и в годишната среща на членовете, чийто домакин бе Азиатската банка за инфраструктурни инвестиции. Това глобално сътрудничество проправи пътя за приемането през април 2025 г. на Стандарти за професионална дейност на отделите по етика.

Програмите за адаптация на новопостъпили служители се провеждаха както обикновено. Освен това Службата за съответствие и управление предложи курсове за обучение, съобразени с конкретни бизнес функции, както и опреснителни занятия относно правилата, приложими към частните финансови сделки. Общите информационни и популяризаторски инициативи включваха ежегодния Световен ден на етиката, с щандове, отворени за всички служители на ЕЦБ.

Броят на запитванията, отправени към Службата за съответствие и управление, нарасна от 3070 през 2024 г. на 3532 през 2025 г. (графика 11.1) благодарение на информационните инициативи и устойчивите усилия за разработване на интуитивни цифрови инструменти. Годишните проверки на Службата за съответствие и управление потвърдиха, както и в предходни години, че служителите на ЕЦБ и високопоставените длъжностни лица в ЕЦБ продължават да спазват правилата за частните финансови сделки.

Графика 11.1

Преглед на запитванията, получени от служители на ЕЦБ през 2025 г.

Заедно с Комитета за одит независимият Комитет на ЕЦБ по етика допълват управленската структура на Банката. Последният предоставя на високопоставени длъжностни лица в ЕЦБ консултации по етични въпроси, засягащи най-вече частни дейности и платена заетост след изтичане на мандата, и оценява декларациите им за конфликт на интереси. Освен това Комитетът наблюдава европейските и международните тенденции в областта на етиката и доброто поведение.

През 2025 г. посредством декларациите за конфликт на интереси той извърши преглед на спазването от високопоставени служители на ЕЦБ на правилата за частните финансови сделки и издаде 35 становища. От тези становища 15 се отнасяха до ограниченията след напускане на работа (като някои от тях включваха препоръки относно спазването на периодите на изчакване). Становищата на Комитета по етика се публикуват на уебсайта на ЕЦБ шест месеца след датата на тяхното приемане.

11.3 Комуникация и прозрачност

Изминалата година беше белязана от сложна обстановка, която значително затрудни общуването. Извънредната икономическа несигурност, геополитическото напрежение, засилващият се популизъм и подновилите се дебати относно независимостта на централните банки съвпаднаха с по-големия натиск, свързан с финансирането на сигурността, стабилността и растежа в Европа. Но резултатите от основните политики на ЕЦБ дадоха основание за изразяване на увереност. Инфлацията успешно се върна към целевите 2%, паричната политика беше в „добро състояние“, а банковата система на еврозоната остана устойчива. Въпреки това тези успехи може да са останали незабелязани от много хора. Като цяло, макар че цените вече не се повишаваха толкова бързо, те останаха на по-високо равнище, отколкото преди скока на инфлацията. Това подхрани постоянните опасения сред европейците относно жизнения стандарт, инфлацията и бюджетите на домакинствата. Освен това все по-често изразяваните искания за опростяване или пълна дерегулация на финансовия сектор изискват мотивиран, разумен и добре обоснован отговор. И накрая, новите рамки на ЕЦБ за кариерното развитие и взаимоотношенията със служителите, както и мащабното преместване от „Юротауър“ в новата сграда и новаторската концепция за работното място наложиха необходимостта от добронамерено вътрешно информиране.

С оглед на продължаващите проблеми ЕЦБ е решена да продължи да се приспособява към променящата се информационна среда, както беше потвърдено в Изявление относно стратегията на паричната политика на ЕЦБ (2025). Процедурата включваше преглед на усилията за модернизиране на съобщенията на ЕЦБ след преразглеждането на стратегията през 2021 г. Прегледът показа, че осъзнаването от обществото на целта на ЕЦБ за ценова стабилност се е задълбочило и установи, че ЕЦБ и националните централни банки са положили значителни усилия да засилят ангажираността и общуването с обществеността, както и да подобрят разбираемостта и достъпността на своите съобщения. Сред широката общественост обаче остава недостатъчно разбирането за дейността на Евросистемата и за механизмите на функциониране на икономиката и финансовия сектор. Ето защо ЕЦБ препотвърди ангажимента си да обяснява на всички аудитории възможно най-ясно стратегията и решенията си в областта на паричната политика.

Нещо повече, налице са все повече доказателства, че паричната политика може да се предава по-ефикасно върху икономиката, ако потребителите като цяло разбират по-добре икономиката и ролята на централните банки.^[106] С оглед на това насърчаването на финансовата грамотност представлява ключова област на интерес. Синергиите и ползите от сътрудничеството в рамките на Евросистемата в тази насока биха могли да бъдат един от начините за напредък. Пример за това беше стартирането на Международния ден на жената през 2025 г. на петте ангажимента за постигане на напредък по програмата за финансова грамотност.

Адаптиране на комуникацията чрез иновативни подходи

През януари 2025 г. ЕЦБ стартира своя канал Espresso Economics в Ютуб, насочен най-вече към по-младите зрители. Видеоклиповете разясняват с прости думи и по забавен начин основни икономически понятия. Темите, свързани с ежедневния опит на младите хора, се оказаха най-популярни, например: защо младежите смятат, че цените се покачват толкова много и че купуването на жилище е станало невъзможно скъпо, или безпокойството относно работните места в ерата на изкуствения интелект (ИИ) и работата в т.нар. gig икономика (gig – жарг., временна работа, халтура). Аналогично, видеоклиповете, обясняващи актуални теми на достъпен език – въз основа на анализите на експерти на ЕЦБ – също бяха гледани от голяма аудитория. Те включваха видеоматериали за начина, по който изменението на климата влияе върху цените на хранителните стоки, какво означават митата за икономиката или как функционира т.нар. икономика на вниманието.

Подкастът на ЕЦБ отбеляза през 2025 г. два ключови етапа: публикуването на 100-тния епизод и надхвърлянето на един милион слушания за цялата поредица. За да отговори на променящите се предпочитания на слушателите, ЕЦБ продължи да модернизира както формàта, така и съдържанието на подкаста.

В същия дух разглежда актуални теми и Блогът на ЕЦБ, в който членове на Изпълнителния съвет и служители на институцията споделят свои мнения и анализи. Те имат широк диапазон: от реакцията на европейските потребители спрямо наложените от САЩ мита и ролята на чуждестранните работници за стимулиране на растежа до влиянието на горещините върху цените или рисковете, които стабилните криптовалути пораждат за Европа. Значителният интерес на международни медии към тези публикации в блога показва колко ефективен е този канал за предоставяне от ЕЦБ на информация на по-широка аудитория.

ЕЦБ и основната ѝ сграда продължават да привличат посетители от цяла Европа и извън нея. През 2025 г. над 23 000 посетители взеха участие в почти 700 мероприятия, включително лекции и обиколки из Центъра на ЕЦБ за посетители, който беше обогатен с нови експонати. Беше излъчен нов видеоклип „За ЕЦБ“, който кани он- и офлайн посетители, за да разберат по-добре как действията на ЕЦБ променят живота им.

Изкуственият интелект (ИИ), особено използването на големи езикови модели и машинно генерирано съдържание на съобщенията, придобива все по-голямо значение за ЕЦБ. Банката е повлияна както от по-широкото внедряване на ИИ, така и от използването му за собствените си съобщения.

И през 2025 г. машинно генерирано съдържание (в частност изображения и видео) отново беше злонамерено използвано срещу ЕЦБ. Банката разполага със специални протоколи за идентифициране и справяне с този проблем. Атаките включваха фалшиви профили в социалните медии, представящи се за профили на ЕЦБ или на формиращите нейната политика; генерирани от ИИ дийпфейк видеоклипове на председателя и други членове на Изпълнителния съвет; а също и невярна информация и дезинформация в социалните и в традиционните медии. Тъй като броят на тези инциденти нараства, а благодарение на новите технологии съдържанието става все по-трудно за разграничаване от автентичната информация на ЕЦБ или нейните представители, съответните усилия и вътрешните процеси на координация ще бъдат допълнително засилени.

По-специално, цифровото евро е основен обект на невярна информация и конспиративни теории както онлайн, така и офлайн. За ЕЦБ са приоритет проактивните, базирани на факти съобщения посредством различни канали и формàти, за да се гарантира, че обществеността има достъп до точна и актуална информация.

Полезното използване на ИИ отдавна е част от връзките на ЕЦБ с обществеността. Те помогнаха на Банката да се справи с нарастващото търсене на преводачески услуги, особено в областта на банковия надзор, и да разшири обхвата на комуникацията си. През 2025 г. над 45 милиона страници бяха изцяло машинно преведени – главно за вътрешни цели – чрез инструмента eTranslation, предоставен на ЕЦБ от Европейската комисия. Окончателният преглед на качеството от страна на професионални преводачи остава незаменим за официалните документи на ЕЦБ, предназначени за външна комуникация на всеки от официалните езици на ЕС.

Съобщения относно нашата валута: пари в брой и цифрови пари

Най-осезаемата връзка между гражданите на еврозоната и тяхната централна банка е чрез парите в брой и по-специално чрез евробанкнотите. Ето защо бъдещият дизайн на банкнотите е от интерес за широката общественост. През 2025 г. съобщенията във връзка с банкнотите бяха фокусирани върху обявяването на избора на възможни бъдещи мотиви и на конкурса за дизайн. Цялостната комуникация и работата с обществеността във връзка с тези събития потвърждават посланието, че ЕЦБ и Евросистемата запазват своя ангажимент да поддържат парите в брой като валиден и достъпен начин на плащане.

ЕЦБ предприе следващи стъпки в комуникационните си усилия по отношение на цифровото евро на фона на по-голям обществен интерес. Например, с цел да се повиши прозрачността и да се разсеят широко разпространените погрешни представи, въз основа на данни бяха анализирани разходите за този проект и влиянието му върху финансовата стабилност. В допълнение многобройни интервюта, речи, парламентарни изслушвания, подкастове и становища на председателя и членове на Изпълнителния съвет допринесоха за по-информиран дебат между обществеността и законодателите в ЕС.

Приемането на еврото в България представляваше и възможност да се отбележат с широката общественост в целия ЕС постиженията на единната валута. Еврото продължава да свързва европейците през границите, улеснява ежедневието, пътуването и обмена и насърчава общото благосъстояние в еврозоната. ЕЦБ отбеляза повода с поредица от специални популяризаторски инициативи. Те включваха реч на председателя със заглавие България на прага на еврото: стъпка към общо бъдеще, публикация в блога относно популярността на еврото по време на приемането му и популяризирането му чрез български създатели на онлайн съдържание, както и поредица от публикации в социалните медии. Най-видимото събитие беше осветяването на фасадата на ЕЦБ в чест на присъединяването на България към еврозоната, снимки от което достигнаха до милиони хора, особено в социалните мрежи.

Публичен достъп до документи на ЕЦБ

Рамката на ЕЦБ за публичен достъп е от съществено значение за спазване на ангажимента ѝ за прозрачност. Тя насърчава прозрачността и откритостта, укрепва демократичната легитимност на ЕЦБ и осигурява широк достъп до документи на ЕЦБ, като същевременно запазва независимостта на институцията и ефективното ѝ функциониране.

През 2025 г. ЕЦБ получи по-голям брой заявки за публичен достъп до свои документи. Бяха получени общо 86 заявки в сравнение със 74 през 2024 г. Заявките обхващаха широк кръг теми, включващи институционални/управленски въпроси, дейност на централната банка и банков надзор. Както и през 2024 г., заявките, свързани с институционални и вътрешни въпроси (например политиките в областта на човешките ресурси), продължиха да заемат важно място.

В съответствие с ангажимента на ЕЦБ за прозрачност документите, оповестени в отговор на заявките за публичен достъп, обикновено се предоставят чрез Публичния регистър на документи на ЕЦБ. Освен това ЕЦБ изготви свой преглед на въпросите, включени в заявките за достъп до документи през 2025 г.

Службата за съответствие и управление проведе информационна кампания за повишаване на осведомеността относно правната рамка, регулираща достъпа до документи, и за насърчаване на общата култура на прозрачност в рамките на институцията. Нейните инициативи са насочени към всички служители или са специално разработени за конкретни структурни звена.

Европейският омбудсман не констатира случаи на лошо управление във връзка с обработването от ЕЦБ на заявките за публичен достъп.

11.4 Инвестиране в хората, за да се гарантира, че ЕЦБ остава устойчива и ориентирана към бъдещето

През 2025 г. ЕЦБ продължи да инвестира в своите служители, за да гарантира, че ще остане стабилна организация. Преходът към динамични работни места подпомогна организационната гъвкавост, достъпността и по-силната междуфункционална ангажираност, като същевременно повиши ефективността на разходите и подобри баланса между работата и личния живот. Новите цифрови инструменти за управление на човешките ресурси и целенасоченото обучение – например в областта на изкуствения интелект (ИИ) и многообразието – улесняват предоставянето на помощ, подчертават възможностите за развитие и насърчават приобщаващата култура на работа.

Култура на работа

При преместването на 2440 колеги около 50% от служителите бяха насочени към новопроектирани офиси: 1700 – в сградата Галилей и 740 – в основната сграда на ЕЦБ. Преходът към динамични работни места, който включва споделяне на работните места, насърчава гъвкавостта, приобщаването и иновациите в общността на ЕЦБ. Банковият надзор на ЕЦБ навлезе в нова епоха, обединявайки се под един покрив в сградата Галилей. Очаква се до две години целият персонал на ЕЦБ да работи в динамични работни пространства, което има за цел да бъдат подобрени ефективността на разходите и хибридното сътрудничество и същевременно да се насърчи независимостта.

ЕЦБ преразгледа рамката за отчетност, разследване и дисциплинарни процедури с цел подкрепа на уважението на работното място. Новите правила изясняват каналите за подаване на сигнали и оптимизират разследването на нередности, което ще се извършва от отделен специализиран отдел, а също така подобряват рамката за подаване на сигнали. С промените се поставя по-силен акцент върху превенцията, ранното разрешаване на конфликтите и осигуряването на помощ на засегнатите колеги, включително чрез засилване на проактивната защита, ако бъде установен риск от ответни действия.

През 2025 г. започна ново проучване с цел по-нататъшно подобряване на начина на изслушване на служителите, за да се осигури бърза и резултативна реакция на техните отговори. Първото проучване започна през ноември и в него взеха участие 75% от служителите, които отговарят на условията. Резултатите ще бъдат използвани през 2026 г. за последващи действия.

Развитие на таланта и кариерата

Кариерният портал на ЕЦБ вече предоставя и вътрешен пазар за таланти за служителите на ЕЦБ и предлага допълнителни възможности за професионално развитие. Бяха добавени три вида възможности: задачи, проекти и т.нар. шадоуинг (job shadowing, обучение чрез наблюдение). Чрез участието си в тези инициативи или предлагането им, служителите могат да разширят своите познания, да приложат уменията си в нов екип или бизнес област и да опознаят нова среда с оглед на мобилността, като в същото време създават нови контакти.

Голяма част от персонала прояви интерес и/или се ангажира с новите възможности, които се предлагат, или с размяната на работни места и менторството, които вече се предлагаха на платформата. През 2025 г. над 2000 служители са използвали портала.

В ЕЦБ се насърчава мобилността с цел да се подпомогне професионалното развитие и адаптивността на служителите. През 2025 г. процентът на вътрешната мобилност беше 6,6%.^[107] Около 57% от мобилността беше разпределена между различни бизнес области в сравнение с 43% мобилност в рамките на една бизнес област, което е признак за успех в насърчаването на по-обширни промени и адаптивност.

Външната мобилност също се насърчава, за да се даде възможност на служителите да добият нов опит в други организации за определен период от време. Много служители на ЕЦБ прекарват време в други организации в рамките на Европейската система на централните банки (ЕСЦБ) или Единния надзорен механизъм (ЕНМ). През 2025 г. 1,3% от служителите се включиха във външната мобилност чрез политиката за неплатен отпуск за мобилност.

Седмото издание на Програмата Шуман започна през 2025 г. и показа засилване на ангажираността в ЕСЦБ и в ЕНМ. Общо бяха предложени 93 проекта от 23 институции, генерирали 220 заявки. В крайна сметка от тях бяха предложени 41 проекта с възможност за командироване, което даде възможност на 47 участници да участват в обмяната на опит между ЕЦБ, националните компетентни органи (НКО) и националните централни банки (НЦБ). Участваха общо 18 държави и 23 институции, което представлява увеличение в сравнение с 2024 г. както на броя на проектите, така и на участниците.

Предложението за обучение в областта на ИИ има за цел да изгради увереност и практически умения, като помага на служителите в ЕЦБ да разбират и използват изкуствения интелект отговорно. През 2025 г. над 1400 служители участваха в обучение за изграждане на компетентност в областта на ИИ, вариращо от базови курсове до по-технически ориентирани и напреднали програми.

Многообразие и приобщаване

В условията на променяща се външна среда ЕЦБ остава твърдо решена да насърчава равните възможности и единството чрез своя портфейл за многообразие и приобщаване (D&I). С мандата на Изпълнителния съвет и под ръководството на генерална дирекция „Човешки ресурси“ портфейлът обединява съществуващи и нови мерки за премахване на структурните бариери, укрепване на справедливите системи и насърчаване на културата на приобщаване. Това е общ ангажимент: изпълнителните спонсори подкрепят многообразието и приобщаването на ръководно ниво; посланиците на многообразието и приобщаването свързват дневния ред със своите структурни единици; а шест мрежи на служителите усилват различните гласове и насърчават връзките и съюзяването. Тези усилия са подкрепени от определен за това съветник по въпросите на многообразието и приобщаването и от екип в генерална дирекция „Човешки ресурси“, които вградиха концепцията за многообразие и приобщаване в политиката и насърчиха диалога. Успоредно с това редовният обмен с ЕСЦБ и ЕНМ допълнително усилват колективното въздействие.

Две стратегии за равенство между половете и свързаните с тях цели са от решаващо значение за постигането на значителен напредък при равенството между половете в ЕЦБ. Най-същественото увеличение беше това с 8,2 процентни пункта при представителството на жените в числовия интервал K–L на заплатите от 2019 г. насам, достигайки 39,4% в края на 2025 г. Критичните 33% за представителство на жените беше достигнато на всички равнища – от анализатор до висшето ръководство.

Наред с тези усилия ЕЦБ укрепва културата си на приобщаване, ангажирайки служителите си по различни начини. Поредицата Разговори за пола (Gender Talk) продължи, като ангажира персонала с важни теми като половите норми, мъжествеността и равните грижи, а също бе проведена вътрешна дискусия относно междукултурната интелигентност. Приобщаването на ЛГБТ+ беше подкрепено с участие във франкфуртския прайд Christopher Street Day.

През 2025 г. месецът на многообразието в ЕЦБ беше насочен към приобщаването на хората с увреждания. Започна серия от инициативи, имащи за цел да засилят увереността на хората с увреждания в организацията. Сред акцентите бяха целеви семинари за лидери с ефект на „потапяне“ в усещанията на хората със зрителни увреждания, организирано в сътрудничество с Dialog Museum във Франкфурт.

Нашият екип накратко

Разбивки на работната сила за 2025 г.

11.5 Задълбочаване на разбиранията ни за рисковете, свързани с климата и природата

Темпът на затопляне в Европа е два пъти по-висок от средния в глобален мащаб, като на сушата температурите вече са с 2,1°C по-високи от доиндустриалните равнища.^[108] Икономическото въздействие вече се проявява. Между 2021 г. и 2024 г. бедствията, свързани с метеорологичните условия и климата, доведоха до икономически загуби в ЕС на обща стойност 208 млрд. евро, което средно се равнява на 0,32% от годишния БВП.^[109] Биологичното разнообразие и здравето на екосистемите в Европа също се влошават в резултат от изменението на климата и други последици от човешката дейност.^[110]

В своето Изявление относно стратегията на паричната политика на ЕЦБ (2025) Банката отново подчерта, че климатичните промени имат сериозни последици за ценовата стабилност поради влиянието си върху структурата и цикличната динамика на икономиката и финансовата система. Управителният съвет разясни също ключовата роля на свързаните с природата рискове за изпълнението на своя мандат. По-конкретно, той се ангажира в рамките на своя мандат да гарантира, че изцяло отчита последиците за паричната политика и централнобанковата дейност както от климатичните промени, така и от влошаването на състоянието на природата. Осигуряването на разумно управление на рисковете, свързани с климата и природата, е включено и в Надзорни приоритети 2026–2028.

През 2025 г. комитетите на ЕЦБ и Евросистемата продължиха да интегрират рисковете, свързани с климата и природата, в основната си работа.^[111] Те изпълниха вече поетите ангажименти^[112] и задълбочиха усилията си в три приоритетни области: ориентиране на прехода към „зелена“ икономика, справяне с нарастващото физическо въздействие на климатичните промени и напредване в работата относно рисковете, свързани с природата. С оглед на увеличаващото се икономическо и финансово влияние на свързаните с климата и природата рискове ЕЦБ е решена в рамките на своя мандат да продължи да следва поетия курс. В края на годината тя актуализира своя документ ECB advances climate and nature work after delivering on 2024–2025 plan, за да увеличи своя аналитичен и оперативен капацитет.

Диаграма 11.1

Преглед на основните планирани дейности, свързани с климата и природата

ЕЦБ продължи да отчита и докладва рисковете, свързани с климата, като част от прилагането на паричната си политика. Евросистемата публикува за трети път годишна финансова информация, свързана с климата, за своите парични портфейли и за валутните резерви на ЕЦБ, която показва, че въглеродните емисии, относими към тези активи, продължават да намаляват. Освен това Управителният съвет определи междинна цел, спрямо която да бъде наблюдавана траекторията на декарбонизация на агрегираните корпоративни портфейли, за да се подкрепят целите на Парижкото споразумение и на Европейския закон за климата. Ако при тези портфейли бъдат установени отклонения от средната траектория на декарбонизация, Управителният съвет ще прецени дали (в рамките на ограниченията на своя мандат и за всеки отделен случай) са необходими корективни действия. При оповестяването на тази информация беше въведен и нов евристичен (exploratory) показател, за да се измери експозицията на вложèнията в корпоративни облигации към сектори, които съществено зависят от или се отразяват върху природата.

Що се отнася до рамката за обезпеченията, от края на 2024 г. за нетъргуемите активи НЦБ от Евросистемата прилагат във вътрешните си системи за кредитна оценка (ВСКО) общи стандарти за рисковете, свързани с климатичните промени (виж раздел 2.3). В пост в блога на ЕЦБ допълнително се обяснява как ЕЦБ се стреми да включи по подходящ начин рисковете, свързани с изменението на климата, в кредитните рейтинги. Освен това през юли 2025 г. Управителният съвет реши да въведе климатичен фактор, за да защити стойността на обезпеченията на Евросистемата в случай на трусове, свързани с климатичния преход (виж раздел 2.3). Мярката ще бъде приложима от 15 юни 2026 г. за търгуеми активи, емитирани от нефинансови предприятия. Междувременно през юли 2025 г. Управителният съвет реши да отложи прилагането на изискването за спазване на Директивата на ЕС по отношение на отчитането на предприятията във връзка с устойчивостта като критерий за допустимост (CSRD) в рамката на Евросистемата за обезпечения. Решението е с оглед непълното транспониране на директивата в националното законодателство и нейния преглед в рамките на пакета на Европейската комисия за опростяване Омнибус.

Съображенията, свързани с климата, бяха по-систематично интегрирани в макроикономическия анализ и в анализа на финансовата стабилност на ЕЦБ. Например макроикономическите прогнози на експертите на ЕЦБ/Евросистемата включват свързани с климата фискални мерки, елементи от пакета мерки на ЕС „Подготвени за цел 55“ и макроикономическото въздействие на Системата на ЕС за търговия с емисии 2. Що се отнася до анализа на сценарии, Мрежата за екологизиране на финансовата система (NGFS) разработи нови краткосрочни сценарии за климата в рамките на работно направление, ръководено, както и в предишни години, от ЕЦБ. Тези сценарии са с фокус въздействието върху климата до 2030 г. – времева рамка, която е от голямо значение за формиращите политиката и пазарните участници. Те показват, че за еврозоната един ранен преход, координиран в световен мащаб, намалява макрофинансовите рискове. В еврозоната физическите рискове са съществени дори и в краткосрочен хоризонт и екстремни събития може да доведат до спад на БВП с до 5% при сценарий за физически риск, който отразява кумулативния ефект от едновременното възникване на природни бедствия през 2026 г. и 2027 г. (виж Climate risks: no longer the tragedy of the horizon в блога на ЕЦБ). Освен това ЕЦБ допринесе за работата на NGFS във връзка с взаимодействието между анализа на климатичните сценарии и плановете за преход.

През 2025 г. банковият надзор в ЕЦБ приключи многогодишната си програма за развиване на капацитета на банките за управление на рисковете, свързани с климата и природата, и остана инерционно ориентиран към наблюдение на рисковете за климата и природата като част от редовните си надзорни оценки и процеси. Като цяло банките постигнаха значителен успех в управлението на рисковете, произтичащи от продължаващите климатични и природни кризи. Необходимо е обаче постоянно внимание от страна на надзора предвид оставащите проблеми. Повече информация по темата е представена в Годишен доклад на ЕЦБ за надзорната дейност.

ЕЦБ актуализира статистическите си показатели, свързани с климата, така че да включат усъвършенствани методологии, нови набори от данни и корекции, за да отразят ефекта от инфлацията. Това осигурява по-точно проследяване на усилията за декарбонизация и на въздействието от засилващите се опасности, свързани с климата. ЕЦБ участва и в европейски и международни инициативи в областта на климатичните данни, като например closing G-20 data gaps, както и за подобряване на отчетите за устойчивостта.

Тя продължи да намалява отпечатъка върху околната среда от собствените си операции, портфейли и банкноти. В Декларация за околната среда от 2025 г. е отчетено намаление с 39% на емисиите от собствените вътрешни операции на ЕЦБ в периода 2019–2024 г., което съответства на целевата траектория за 2030 г. Освен това във Финансова информация, свързана с климата, относно портфейлите на ЕЦБ, които нямат връзка с паричната политика се посочва, че инвестициите в корпоративни облигации на пенсионния фонд на служителите на ЕЦБ остават съответстващи на междинните цели на Банката за декарбонизация. Що се отнася до евробанкнотите, продължиха усилията за намаляване на техния отпечатък върху околната среда, включително стъпки за преминаване до 2027 г. към 100% органичен памук и увеличено използване при производството на банкноти на декарбонизирана електрическа енергия. Успоредно с това ЕЦБ интегрира принципите за екопроектиране при разработването на бъдещите евробанкноти. Евросистемата продължава да работи и за намаляване на отпечатъка върху околната среда на електронните плащания, включително по цялата верига на стойността в проекта за цифрово евро.

Изграждането на капацитет, семинарите и сътрудничеството с други централни банки и международни институции подпомогнаха работата на ЕЦБ в областта на климата и влошеното състояние на природата. През 2025 г. Банката продължи да участва в международни дискусии и публикации по политиката чрез редица форуми както на европейско, така и на световно равнище. Те включваха споменатата по-горе NGFS, Съвета за финансова стабилност, Базелския комитет за банков надзор, европейските надзорни органи и Европейския съвет за системен риск, Банката за международни разплащания и нейния Комитет по платежни и пазарни инфраструктури, Г-7 и Г-20, както и Международния валутен фонд и Световната банка.

Изследванията и проучванията на ЕЦБ подобриха разбирането за икономическите и финансовите последици от прехода към „зелена“ икономика. В проучването на банковото кредитиране от юли 2025 г. банките посочиха, че резултатите на фирмите по отношение на климата и енергийната ефективност на сградите имат значение за условията за тяхното кредитиране. Банките продължиха да отчитат по-облекчени кредитни стандарти за предприятията, които имат по-добри резултати по отношение на климата, и затегнаха условията за тези с големи въглеродни емисии. Те отчетоха също, че несигурността относно бъдещото регулиране в областта на климата представлява пречка при търсенето на кредити. В анализа на нуждите на Европа от „зелени“ инвестиции се подчертава, че въпреки напредъка инвестициите в „зелени“ дейности не са достатъчни за постигане на целите в областта на климата и е предложен набор от финансови и икономически политики в тяхна подкрепа. В тематичния материал на Комитета за международни отношения на Евросистемата се разглежда взаимодействието между геоикономическата фрагментация и некоординираните политики за климатичен преход, които може да възникнат в резултат от нея и взаимно да се усилват. В други публикации се обсъжда как си взаимодействат изкуственият интелект и „зеленият“ преход и как може да се отговори на нарасналото търсене на финансиране за отбрана, без да се жертват приоритетите в областта на околната среда и цифровизацията.

Справянето с нарастващите предизвикателства, произтичащи от физическото въздействие на изменението на климата, изисква по-задълбочено разбиране и нови стратегии. Тъй като екстремните температури и периодите на голяма жега стават все по-често срещани явления, анализът на ЕЦБ показа, че физическите рискове оказват влияние и върху производителността на труда както на ниво отделни предприятия^[113], така и като цяло^[114], значително намаляват икономическата активност в засегнатите региони и водят до увеличение на цените на храните^[115]. Проучване на ЕЦБ показва, че банките и инвеститорите все по-често отразяват в цените физическите климатични рискове както при жилищата^[116], така и при търговските недвижими имоти^[117] в рискови райони. Държавните кредитополучатели не са изключение^[118], тъй като физическите рискове са свързани с по-ниски кредитни рейтинги. По отношение на адаптирането към климатичните промени изследванията на ЕЦБ^[119] подчертават необходимостта от по-голяма устойчивост, застраховане и финансови инструменти за поглъщане и смекчаване на влиянието на рисковете за климата в Европа.

ЕЦБ работи усилено за по-задълбочено разбиране на свързаните с природата рискове и тяхното въздействие върху икономиката и финансовия сектор. Изричното позоваване на влошеното състояние на природата в Изявление относно стратегията на паричната политика на ЕЦБ (2025) изяснява неговото значение за политиката. Основната работа, извършвана от ЕЦБ в тази област, е представена по-долу в каре 9. В тематичен материал^[120] и в публикацията The European economy is not drought-proof в блога на ЕЦБ се подчертават рисковете за реалната икономика, финансовия сектор и ценовата стабилност, породени от влошеното състояние на екосистемите и загубата на биоразнообразие, като се обръща внимание и на съществеността на свързаните с водите рискове за еврозоната. През ноември 2025 г. ЕЦБ съвместно с NGFS проведе международен семинар относно практиките и инструментите, с които централните банки и надзорните органи разполагат, за да им помогнат да оценяват и да се справят с рисковете, свързани с природата.

12 Запознайте се с нашите служители

В ЕЦБ насърчаваме култура на иновации и предприехме редица инициативи, насочени към повишаване на ефективността и максимизиране на ползите, които осигуряваме на гражданите. През 2025 г. значителни усилия бяха насочени към внедряването на нови решения в областта на изкуствения интелект (ИИ), подпомагащи ежедневната ни работа. В тази глава петима колеги описват своите роли в разработването и внедряването на тези инструменти и споделят личния си опит за това как ИИ променя начина, по който работим в ЕЦБ.

Мириам Муфакир, главен директор по услугите

Като главен директор по услугите ръководя интегрираната структура за поддържащи услуги, която дава на ЕЦБ възможност да изпълнява мандата си. Отговарям за информационните технологии, финансите и бюджета, обществените поръчки, човешките ресурси, управлението на имотите, сигурността, оперативната устойчивост, управлението и мащабната трансформация. Откакто се присъединих към ЕЦБ през 2023 г., се фокусирам главно върху модернизирането на нашите вътрешни услуги, така че ЕЦБ да може да действа гъвкаво, сигурно и с необходимия ѝ технологичен суверенитет.

В ежедневната си работа предоставям стратегическо ръководство и визия, както и оперативни способности за изпълнение, определяйки като приоритет три стълба:

• способности – изграждане у нашите екипи на сериозни умения в областта на изкуствения интелект, цифровизацията и оперативните дейности е от съществено значение за отключване на иновациите и отговорно управление на рисковете;
• суверенитет и автономия – гарантиране, че услугите и технологиите, на които разчитаме, ни позволяват да изпълняваме мандата си напълно независимо;
• устойчивост – укрепване на способността на нашите екипи, процеси и системи да продължат да работят в условия на бързи технологични промени, сътресения и кризи.

ЕЦБ вече прилага изкуствен интелект (ИИ) в няколко области. В момента в ЕЦБ ускоряваме и разширяваме внедряването на ИИ и развиваме неговия клон – машинното обучение. Прилагаме тези техники, за да засилим икономическия анализ, да подобрим прогнозирането на инфлацията и подпомогнем сложното макроикономическо моделиране, както и да намалим голямата натовареност и досадните задачи. Правим това чрез редовен обмен с бизнес областите; програма за обучение, обхващаща всички нива на организацията; и в рамките на управленска рамка, която включва управление на риска и от самото начало суверенитет.

Професионалният ми опит обхваща позиции, свързани с международни трансформационни проекти в сектора на финансовите услуги, където ръководех дигитални инициативи, стратегически планове и мащабни организационни промени. Академичното ми образование по математика и природни науки ми позволи да придобия технически познания и да се занимавам с бързо развиващи се и нововъзникващи технологии.

За мен е привилегия да работя по широк спектър от теми и с талантливи колеги, за да допринеса за основната мисия на ЕЦБ – стабилност и устойчивост.

Извън офиса кариерата ми ме е водила по целия свят и е засилила моето уважение към културното многообразие и различните гледни точки. Въпреки натоварената си програма винаги съм считала за приоритет да отделям време за семейството си и да споделям с него искрената си страст към пътуванията и опознаването на различни култури, превръщайки професионалната си мобилност във възможност за обогатяващи семейни преживявания.

Максимилиан Фрайер

Като водещ икономист във фронт офиса на генерална дирекция „Икономика“ изпълнявам функциите на секретар на Комитета по парична политика на ЕЦБ. В тази си роля координирам работата на комитета, за да гарантирам, че анализите и материалите относно политиката, които се използват в дискусиите по паричната политика, са навременни, ясни и съпоставими за цялата Евросистема.

Изпълнявам също функциите на координатор по изкуствен интелект за генерална дирекция „Икономика“. През последните месеци постигнахме значителен напредък в развитието на програмата на ЕЦБ за изкуствен интелект във всички области на дейност на централната банка. Разработихме първоначален набор от пилотни инструменти, които вече показват значителен потенциал за укрепване на нашите аналитични способности и намаляват времето, отделяно за повтарящи се задачи. Успоредно с това започнахме амбициозна програма за цифровизация на централната банка, за да подобрим анализа на данните и автоматизацията на бизнес процесите.

От 2007 г. насам като икономист в ЕЦБ съм заемал различни длъжности в генералните дирекции „Икономика“, „Парична политика“ и „Международни и европейски отношения“. Преди да постъпя на работа в ЕЦБ защитих докторска степен в Лондонското училище по икономика и политически науки, а също придобих магистърски степени по икономика и по политически науки в Мюнхенския университет „Лудвиг и Максимилиан“.

Моите изследователски интереси обхващат фискалната и паричната политика, управлението на иновациите, европейската интеграция и управление, сравнителната политикономия и приложното машинно обучение. Проявявам особен интерес към („микро“) данните на ниво домакинства и фирми. Освен това съм и основател и председател на мрежата на ЕСЦБ за микросимулационно моделиране. Чрез тази мрежа от изследователи в цялата Европейска система на централните банки ние свързваме нови инструменти и методи със същностни въпроси на политиката.

Фабиен Алегре-Маре

Като старши ръководител на екип в отдела за управление на информацията на генерална дирекция „Секретариат“ ръководя библиотеката на ЕЦБ. Осъзнавайки, че информационните потоци са нараснали драстично както по мащаб, така и по скорост, започнах да променям дейността на библиотеката, за да помогна на ЕЦБ да се ориентира във все по-сложната информационна среда.

Днес моята роля далеч надхвърля осигуряването на достъп до книги и бази данни. Аз позиционирам библиотеката като неразделна част от екосистемата на знанието в ЕЦБ – ключов ресурс, който дава възможност за задълбочен анализ и иновативно мислене. Заедно с екипа си набавям и подбирам висококачествени ресурси, съобразени с нуждите на икономисти, надзорници и други експерти. Считам, че внимателният подбор е също толкова важен, колкото и достъпът, като се гарантира, че наличната информация е не само изобилна, но и авторитетна и уместна. Въпреки че понастоящем повечето материали са в цифров формат, ние продължаваме да насърчаваме достъпа до печатните издания, убедени, че задълбоченото внимание и контекстното четене остават съществени при вземането на обосновани решения.

Трансформацията промени също физическата ни библиотечна среда – сега тя насърчава обмена на знания и иновациите, като запазва пространство и за задълбочена и целенасочена работа. Библиотеката се превърна в център, където експертите на ЕЦБ се срещат, обменят идеи и се учат един от друг.

Тъй като изкуственият интелект преобразува централното банкиране, нашите отговорности се разшириха още повече. Като балансираме иновациите с правните гаранции, моят екип и аз гарантираме отговорното използване на лицензираното съдържание в приложенията с изкуствен интелект. Висококачествената и надеждна информация е особено важна за системите с изкуствен интелект, особено при анализа на новини, за да бъдем сигурни, че резултатите са точни и надеждни.

Успоредно с това използвам опита си при организирането на информацията, за да насърчавам и подкрепям развитието на семантичния слой на ЕЦБ, който свързва знанията между различните системи, като прави специфичната за ЕЦБ информация по-лесно откриваема и приложима.

Библиотекарската професия отдавна вече не се свежда само до грижата за книжните рафтове – в момента работя в сферата на базирано на изкуствения интелект управление на информацията, свързвайки бързо развиващите се иновации в областта на ИИ със специфичните изисквания на централното банкиране. Съчетавайки технологичните иновации с куриране и управление, давам възможност на ЕЦБ да прилага нововъведенията с разум и почтеност.

Стивън Мунс

В качеството си на ръководител на програмата на ЕЦБ за изкуствен интелект и член на Службата за изкуствен интелект управлявам стратегическата промяна на институцията в областта на изкуствения интелект. Наблюдавам проектирането и внедряването на програмата на ЕЦБ за изкуствен интелект и координирам както случаите на използване на изкуствен интелект, насочени към повишаване на производителността, така и тези, които имат за цел самата промяна. Моите отговорности включват осигуряване на съответствие с етичните, правните и регулаторните стандарти, поддържане на партньорства с вътрешни и външни заинтересовани страни и насърчаване на култура на иновации, основана на отговорност, прозрачност и стабилно управление.

Преди да поема тази длъжност, ръководех няколко инициативи на банковия надзор в областта на изкуствения интелект и SupTech. До присъединяването ми през 2021 г. към ЕЦБ дълги години заемах длъжности, свързани с ИТ услуги, цифрова трансформация и организационни промени в частния и публичния сектор. През това време работих по модернизиране на ИТ средата, развиване на инициативи в сферата на облачните технологии и архитектура, както и по реализиране на сложни програми с разнообразни екипи в Европа, САЩ и Азия.

Това, което ценя най-много в работата си в ЕЦБ, е начинът, по който тя обединява разнообразни гледни точки от цяла Европа. Да допринасям за технологичното и цифрово бъдеще на Банката, като същевременно спомагам за укрепването на нейната роля на надеждна и ориентирана към бъдещето европейска институция, е едновременно привилегия и постоянен източник на мотивация. В настоящата си длъжност особено ценя сътрудничеството с толкова широк спектър от бизнес области, тъй като изкуственият интелект засяга почти всяка част от организацията. Взаимодействието с тази разнообразна и ангажирана общност от колеги е вдъхновяващо и тонизиращо. Силният дух на сътрудничество в ЕЦБ и възможността да работя с хора, които искрено се стремят да променят нещата към по-добро, са в основата на това, което ценя в работата си.

Извън нея намирам равновесие, като прекарвам време сред природата, най-вече разхождайки се в планината, или като карам мотоциклета си.

Василис Папаефтимиу

Аз съм надзорник в екипа за надзорни технологии (SupTech) на ЕНМ. Работата ми е насочена към проектирането и разработването на иновативни бизнес приложения, които помагат на банковите надзорници в ЕЦБ и в цялата еврозона.

През последните пет години в SupTech се специализирах в разработването на приложения за изкуствен интелект и генеративен ИИ. Като представител на възложителя ръководя разработването на два инструмента. Athena е първият и най-всеобхватен инструмент за изкуствен интелект, достъпен в целия ЕНМ, който подпомага надзорните органи при откриването на релевантна информация сред милиони надзорни документи. А Delphi е интуитивен инструмент за оценка на нагласите на пазара спрямо пазарния риск, комбиниращ пазарни финансови индикатори с ключови пазарни фактори, извличани ежедневно чрез анализ на новинарски статии, който дава на надзорниците поглед върху нововъзникващи рискове.

Страстта ми към технологиите се съчетава с бързо развиващата се област на изкуствения интелект в идеална комбинация. SupTech играе ключова роля за въвеждането на най-съвременни решения в европейския банков надзор. Това е идеалната среда, в която мога да приложа опита си в областта на компютърните науки и науката за данните, придобит по време на следването ми по електротехника и компютърно инженерство в Националния технически университет в Атина, в съчетание с познанията по мениджмънт и икономика, които придобих по време на магистърската си програма в ETH Zürich. За инженер по компютърни науки ЕЦБ предлага уникална възможност да работи в пресечната точка на технологиите и финансите, където иновациите пряко подкрепят финансовата стабилност и надзора от световна класа.

Чувствам се силно вдъхновен от факта, че ежедневната ми работа по разработването на иновативни ИТ инструменти допринася за по-ефикасен и фокусиран върху риска банков надзор, което води до по-безопасни банки и се отразява положително върху европейските граждани.

В свободното си време обичам да се срещам с приятели и да прекарвам време край морето под гръцкото слънце.

Годишен отчет на ЕЦБ

Консолидиран баланс на Евросистемата към 31 декември 2025 г.