Какво представлява разширената програма за закупуване на активи?

22 януари 2015 г. (актуализация: 31 март 2016 г.)

По какъв начин програмата за закупуване на активи може да помогне на ЕЦБ да изпълнява мандата си за поддържане на ценовата стабилност?

ЕЦБ действа въз основа на симетрична дефиниция на ценовата стабилност – високата инфлация е точно толкова опасна за нашата икономика, колкото и дефлацията. В сегашния период на слаб растеж и ниска инфлация инструментът на лихвените проценти сам по себе си не е достатъчен, за да насочи инфлацията към равнище, по-близко до 2 %. За да изпълнява мандата си, ЕЦБ трябва да използва всички инструменти, с които разполага.

Може ли програмата за закупуване на активи да помогне на ЕЦБ да насърчи растежа и създаването на работни места в Европа?

ЕЦБ има ясен мандат – да поддържа ценовата стабилност. Тази програма ще допринесе за връщането на темпа на инфлация до равнище, съответстващо на целта на ЕЦБ. Тя обаче също така ще помогне на предприятията в цяла Европа да имат по-добър достъп до кредитиране, да увеличат инвестициите, да създават работни места. По този начин тя ще подпомогне общото икономическо развитие, което е предпоставка за връщането и стабилизирането на инфлацията на равнище, близко до 2 %. Без да се засяга мандатът за поддържане на ценова стабилност, има и други важни цели, за чието постигане ЕЦБ допринася в съответствие с разпоредбите на Договорите.

Законна ли е програмата за закупуване на активи?

Да, законна е. ЕЦБ осъществява паричната политика на еврозоната. Тя изпълнява своя мандат по отношение на ценовата стабилност посредством инструментите, определени в Договорите. Окончателните покупки на търгуеми инструменти са посочени изрично като инструмент на паричната политика (член 18.1 от Устава на ЕСЦБ). Това включва възможността за закупуване на инструменти като държавни облигации, стига те да бъдат купени на вторичния пазар от инвеститори, а не на първичния, т.е. пряко от държавите членки.

Програмата за закупуване на активи представлява ли парично финансиране?

ЕЦБ спазва строго забраната за парично финансиране, като не извършва покупки на първичния пазар. Тя ще купува облигации едва след формирането на пазарна цена. Така се гарантира, че ЕЦБ няма да изкривява пазарното ценообразуване на риска.

Единствена ли е ЕЦБ като централна банка, която купува активи?

Много централни банки използват окончателните покупки като част от своята парична политика. Често наричат този инструмент количествено облекчаване (quantitative easing, QE). Прилагат го Системата на Федералния резерв, националната централна банка на Обединеното кралство и японската централна банка. Операциите на открития пазар са основен инструмент на централните банки дори и в нормални времена. Окончателните покупки стават подходящи, когато вече не е възможно да се намаляват основните лихвени проценти. Те могат да помогнат на централните банки да изпълняват мандата си, който в случая на ЕЦБ е да поддържа ценовата стабилност, подпомагайки по този начин растежа и създаването на работни места.

Програмата за закупуване на активи създава ли риск от висока инфлация?

ЕЦБ изпълнява последователно мандата си да поддържа темпа на инфлация под, но близо до 2 % в средносрочен план. По този начин тя запазва покупателната способност на гражданите в цялата еврозона. В момента еврозоната преживява продължителен период на слаб растеж и много ниска инфлация. Ето защо предоставянето на повече ликвидност от централните банки едва ли ще доведе до по-висок темп на инфлация. След като инфлацията започне да нараства, ЕЦБ ще затегне паричната политика, за да спре инфлационния натиск и да запази ценовата стабилност. Накратко казано, ЕЦБ има мандата и инструментите, за да се справи с инфлационните рискове, ако възникнат такива, и убедителна история на успехи в това в миналото.

Ще се превърне ли ЕЦБ в „лоша банка“?

От настъпването на финансовата криза през 2008 г. ЕЦБ прие редица неконвенционални политики, заради които критиците предупреждаваха, че ще регистрира огромни загуби. В действителност от създаването си досега ЕЦБ неизменно регистрира печалби. Посредством националните централни банки тя прехвърля тези печалби на всички граждани на еврозоната. Както винаги досега, ЕЦБ спазва принципа на благоразумие в действията си.

Новата програма не налага ли обаче на националните централни банки да понесат загуби? Как се съвместява това с единната парична политика?

Истина е, че според новата програма някои рискове не се споделят от цялата Евросистема, а остават при националните централни банки. ЕЦБ подкрепя принципа на споделяне на рисковете, затова 20 % от покупките попадат в режима на пълно споделяне на риска. Решението обаче също така смекчава някои опасения, свързани с потенциални непредвидени фискални последици.

Съгласно Устава на ЕСЦБ Управителният съвет е органът, който има правомощието да реши по какъв начин и в каква степен загубите, понесени от националните централни банки, да бъдат споделени в рамките на Евросистемата. Вътрешните механизми за споделяне на загубите по никакъв начин не нарушават единния характер на нашата парична политика. В закупуването на активи участват всички национални централни банки и ЕЦБ. Определена е една обща сума и покупките се координират централно от ЕЦБ. Те се калибрират по такъв начин, че ценовата стабилност да се поддържа в еврозоната като цяло, като се отчита уникалното институционално устройство на еврозоната, където единната парична единица и единната парична политика съжителстват с фискалните и икономическите политики на 19 отделни държави. Именно поради това че избраните параметри вземат предвид нашата институционална структура и са скроени по мярка, те осигуряват максимално равнище на ефективност.

Има ли за цел програмата за закупуване на активи да подпомогне конкретни държави?

Програмата има за цел да върне инфлацията и инфлационните очаквания на равнища, по-близки до целта на ЕЦБ, в еврозоната като цяло. Тя не цели намаляване на задлъжнялостта на която и да е конкретна държава.