ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ

Кристин Лагард, председател на ЕЦБ
Луис де Гиндос, заместник-председател на ЕЦБ

Франкфурт на Майн, 19 март 2026 г.

Добър ден! Със заместник-председателя Ви приветстваме на нашата пресконференция.

Днес Управителният съвет реши да запази непроменени трите основни лихвени процента на ЕЦБ. Решени сме да осигурим стабилизиране на инфлацията на целевото равнище от 2% в средносрочен план. Войната в Близкия изток внесе много повече несигурност в перспективите, породи възходящи рискове за инфлацията и низходящи – за икономическия растеж. Тя ще окаже съществено въздействие върху инфлацията в краткосрочен план посредством покачване на енергийните цени. Средносрочните последици ще зависят както от интензивността и продължителността на конфликта, така и от начина, по който цените на енергоносителите ще засегнат потребителските цени и икономиката.

Ние сме в добра позиция да се справим с тази несигурност. Инфлацията се задържа около целевото равнище от 2%, дългосрочните очаквания за нея са стабилни, а икономиката показва устойчивост през последните тримесечия. Постъпващата през предстоящия период информация ще ни помогне да направим оценка как войната ще се отрази на перспективата за инфлацията и на свързаните с нея рискове. Наблюдаваме внимателно ситуацията и нашият опиращ се на данни подход ще ни помогне да определяме целесъобразна парична политика.

Новите прогнози на експертите на ЕЦБ по изключение включват информация до 11 март – по-късна крайна дата от обичайното. Според базовата прогноза общата инфлацията ще бъде на средно равнище от 2,6% през 2026 г., 2,0% през 2027 г. и 2,1% през 2028 г. Инфлацията е ревизирана нагоре в съпоставка с прогнозите от декември, особено за 2026 г. Причината е, че цените на енергоносителите ще бъдат по-високи заради войната в Близкия изток. Що се отнася до инфлацията без компонентите енергоносители и храни, експертите предвиждат средно равнище от 2,3% през 2026 г., 2,2% през 2027 г. и 2,1% през 2028 г. Това също надвишава траекторията от декемврийските прогнози, главно поради факта, че по-високите енергийни цени ще намерят отражение в този показател. Експертите очакват икономическият растеж да бъде на средно ниво от 0,9% през 2026 г., 1,3% през 2027 г. и 1,4% през 2028 г. Това представлява низходяща ревизия, особено за 2026 г., отразяваща ефекта от войната върху пазарите на суровини, реалните доходи и доверието в световен план. Същевременно ниската безработица, стабилните баланси в частния сектор и държавните разходи за отбрана и инфраструктура би трябвало да продължат да подпомагат растежа.

В съответствие с ангажимента в нашата стратегия на паричната политика при вземането на решения да се отчитат рисковете и несигурността експертите направиха и оценка как войната в Близкия изток би могла да се отрази върху икономическия растеж и инфлацията при няколко алтернативни илюстративни сценария. Те ще бъдат публикувани в експертните прогнози на уебсайта ни. Според сценарийния анализ продължителни смущения в предлагането на петрол и природен газ биха довели до по-висока инфлация и по-нисък растеж от посочените в базовата прогноза. Последиците за средносрочната инфлация зависят в решаваща степен от мащаба на косвените и вторичните ефекти от по-силно и продължително енергийно сътресение.

При определянето на подходящия курс на паричната политика ще следваме основан на данните подход, заседание по заседание. По-специално, решенията ни за лихвените проценти ще се основават на оценката ни за перспективата за инфлацията и свързаните с нея рискове, въз основа на постъпващите икономически и финансови данни, динамиката на основната инфлация и силата на трансмисионния механизъм на паричната политика. Не се ангажираме предварително с определена траектория на лихвените проценти.

Приетите днес решения са представени в прессъобщение, което е публикувано на уебсайта ни.

Сега ще изложа по-подробно как виждаме развитието на икономиката и инфлацията, а след това ще обясня оценката ни на финансовите и паричните условия.

Икономическа активност

През четвъртото тримесечие на 2025 г. икономиката отбеляза растеж от 0,2%, обусловен от по-силно вътрешно търсене. Домакинствата увеличиха разходите си с повишаването на реалния доход и задържането на безработицата на ниво, близко до най-ниското в ретроспективен план. Строителството и жилищните ремонти отбелязаха нарастване, а предприятията увеличиха инвестициите си, особено в области като научноизследователска и развойна дейност, софтуер и бази данни. Растежът вече не беше възпиран от нетния износ като в предишните две тримесечия. За него допринасяха главно услугите.

Експертите все така смятат, че частното потребление ще бъде главният двигател на растежа в средносрочен план. Инвестициите също би трябвало да продължат да нарастват с увеличаването на разходите на правителствата за отбрана и инфраструктура и по-големите инвестиции на предприятията в нови цифрови технологии. Външните условия са все така сложни, включително с оглед на нестабилните търговски политики в световен план.

Войната в Близкия изток внася смущения в пазарите на суровини и влошава реалните доходи и доверието. На това се дължи низходящата ревизия на потреблението и инвестициите в базовите експертни прогнози, особено за 2026 г. Въздействието би било още по-силно изразено при алтернативни сценарии на по-тежко и продължително енергийно сътресение.

Управителният съвет подчертава спешната необходимост икономиката на еврозоната да бъде заздравена, като същевременно се поддържат солидни публични финанси. Всякакви фискални мерки в отговор на сътресението с енергийните цени би следвало да бъдат временни, целеви и прецизирани. Сегашната енергийна криза потвърждава, че е наложително да намалим още повече зависимостта си от изкопаеми горива. Завършването на съюза на спестяванията и инвестициите е от решаващо значение за това да се финансират иновации и да бъдат подпомогнати зеленият и цифровият преход. Цифровото евро и токенизираните централнобанкови пари на едро ще засилят стратегическата независимост, конкурентоспособността и финансовата интеграция на Европа и ще стимулират иновациите в плащанията. Затова особено важно е бързо да бъде приет Регламентът за създаването на цифровото евро. Опростяване и хармонизиране на правилата в целия единен пазар на ЕС ще допринесе за по-бърз растеж на европейските предприятия.

Инфлация

През февруари инфлацията се увеличи до 1,9% спрямо 1,7% през януари. Енергийните цени бяха с 3,1% по-ниски отколкото преди година, докато през януари бяха с 4% по-ниски. Инфлацията на цените на храните отбеляза лек спад до 2,5%. Инфлацията без компонентите енергоносители и храни се повиши до 2,4% през февруари спрямо 2,2% през януари. Увеличението отразява нарастване на инфлацията на стоките от 0,4% на 0,7% и на инфлацията на услугите от 3,2% на 3,4%.

През последните месеци показателите за основната инфлация останаха почти без промяна и в съответствие със средносрочната ни цел от 2%. Корпоративните печалби отново отбелязаха възстановяване през четвъртото тримесечие на 2025 г., а разходите за труд на единица продукция нараснаха с подобен темп като в предходното. Растежът на компенсацията на наето лице се забави до 3,7% спрямо 4,0% през предишното тримесечие. Прирастът на договорените заплати и перспективно ориентирани показатели като например инструментът на ЕЦБ за проследяване на заплатите и проучвания на очакванията за заплатите сочат по-нататъшно забавяне на разходите за труд в хода на 2026 г., а това би трябвало да подпомогне връщането на инфлацията към целевото равнище.

Поскъпването на енергоносителите заради войната ще доведе до повишение на инфлацията над 2% в краткосрочен план. Ако се задържат продължително, по-високите енергийни цени може да доведат до по-широко увеличение на инфлацията посредством косвени и вторични ефекти – ситуация, която налага внимателно наблюдение. Инфлационните очаквания на финансовите пазари отбелязаха значително покачване за по-кратките хоризонти. Повечето показатели за дългосрочните инфлационни очаквания са на равнище около 2%, което потвърждава стабилизиране на инфлацията около целта.

Оценка на рисковете

Рисковете за перспективата за растежа клонят в низходяща посока, особено в краткосрочен план. Войната в Близкия изток представлява низходящ риск за икономиката на еврозоната в добавка към нестабилната ситуация с политиките в световен план. Проточване на войната би могло да доведе до допълнително поскъпване на енергоносителите за по-продължителен период от очакваното в момента, както и да влоши доверието. Тези фактори биха намалили доходите и биха довели до нежелание от страна на предприятията и домакинствата за инвестиции и разходи. Влошаване на нагласите на световните финансови пазари би могло да възпрепятства в по-голяма степен търсенето. Допълнително напрежение в международната търговия би могло да причини смущения във веригите на доставка, да потисне износа и да отслаби потреблението и инвестициите. Други източници на геополитическо напрежение, особено неоправданата война на Русия срещу Украйна, остават значителна причина за несигурност. За разлика от това растежът би могъл да се окаже по-висок, ако икономическите последици от войната в Близкия изток продължат по-кратко от очакваното в момента. Освен това планираните разходи за отбрана и инфраструктура, реформите за засилване на производителността и въвеждането на нови технологии от предприятията в еврозоната може да засилят растежа повече от очакваното. Нови търговски споразумения и задълбочена интеграция на единния пазар също биха могли да стимулират растеж над предвижданото в момента.

Рисковете за перспективата за инфлацията клонят във възходяща посока, особено в краткосрочен план. Проточване на войната в Близкия изток би могло да доведе до по-голямо и по-дълготрайно увеличение на енергийните цени от настоящите очаквания, тласкайки инфлацията в еврозоната още нагоре. Това може да се задълбочи и да продължи по-дълго, ако в отговор на тази тенденция инфлационните очаквания и растежът на заплатите отбележат нарастване, ако поскъпването на енергоносителите се прехвърли върху неенергийната инфлация в по-голяма степен от предвиденото в базовата прогноза или ако войната засегне в по-широк план световните вериги на доставка. Продължаващо напрежение в търговията би могло да доведе и до по-фрагментирани световни вериги на доставка, да свие предлагането на критично важни суровини и да затегне ограниченията на капацитета в икономиката на еврозоната. За разлика от това инфлацията би могла да се окаже по-ниска, ако икономическите последици от войната в Близкия изток продължат по-кратко или ако непреките и вторичните ефекти са по-слаби от очакваното в момента. Инфлацията би могла да бъде по-ниска и ако митническите тарифи отслабят повече от очакваното търсенето на износ от еврозоната и ако държавите със свръхкапацитет увеличат още износа си към нея. Възможно е по-голямата волатилност и нежеланието за поемане на риск на финансовите пазари да потиснат търсенето и съответно също да понижат инфлацията.

Финансови и парични условия

Войната в Близкия изток оказа силно влияние върху световните финансови пазари. Като цяло финансовите условия се затегнаха от последното ни заседание насам. Фондовите пазари отбелязаха спад, а пазарните лихвени проценти в еврозоната, най-вече краткосрочните – осезаемо нарастване.

През януари лихвените проценти по банковите кредити за предприятията и разходите за емитиране на пазарен дълг останаха на равнище от 3,6%, а средният лихвен процент по нови ипотеки се увеличи леко до 3,4%. Банковото кредитиране за предприятията отбеляза по-слабо нарастване от 2,8% на годишна база през януари спрямо 3,0% през декември. Това обаче беше компенсирано от засилено емитиране на корпоративни облигации, като годишният темп на прираст нарасна на 4,0% спрямо 3,5% през декември. Ипотечното кредитиране се увеличи с 3,0%, без промяна спрямо декември.

Заключение

Днес Управителният съвет реши да запази непроменени трите основни лихвени процента на ЕЦБ. Решени сме да осигурим стабилизиране на инфлацията на целевото равнище от 2% в средносрочен план. При определянето на подходящия курс на паричната политика ще следваме основан на данните подход, заседание по заседание. Решенията ни за лихвените проценти ще се основават на оценката ни за перспективата за инфлацията и свързаните с нея рискове, въз основа на постъпващите икономически и финансови данни, динамиката на основната инфлация и силата на трансмисионния механизъм на паричната политика. Не се ангажираме предварително с определена траектория на лихвените проценти.

Във всеки случай, имаме готовност да коригираме всички инструменти в рамките на нашия мандат, за да осигурим трайно стабилизиране на инфлацията на целевото равнище в средносрочен план и да запазим гладкото функциониране на трансмисионния механизъм на паричната политика.

А сега сме готови да отговорим на Вашите въпроси.

Точната формулировка, съгласувана от Управителния съвет, се съдържа във версията на английски език.