Какво представляват изискванията за минимални резерви?

11 август 2016 г.

Банките от еврозоната са задължени да поддържат определено количество средства като резерви в текущите си сметки при националната централна банка. Тези средства се наричат минимални резерви. Изискването за минимални резерви на дадена банка се определя за периоди от шест седмици, които се наричат периоди на поддържане. Равнището се изчислява въз основа на баланса на банката преди началото на периода на поддържане.

Банките трябва да осигурят изпълнението на изискването за минимални резерви осреднено за периода на поддържане. По този начин не се налага те всеки ден да поддържат цялата сума в текущите си сметки при централната банка. Системата работи като клапан, който позволява на банките да реагират на краткосрочни промени на паричните пазари, където банките си отпускат заеми една на друга, като внасят или изтеглят средства от резервите си в централната банка. Това способства за стабилизиране на лихвения процент, по който банките отпускат една на друга краткосрочни заеми.

До януари 2012 г. банките трябваше да поддържат в националната си централна банка минимум 2% от определени пасиви, главно депозити на клиенти. Впоследствие нивото бе понижено на 1%. Общият размер на задължителните минимални резерви на банките от еврозоната е около 113 млрд. евро (в началото на 2016 г.).

В края на периода на поддържане централната банка изплаща лихва по минималните резерви на банките, по лихвен процент, равен на този по основните операции по рефинансиране (ООР).

Изискванията за минимални резерви са стандартен инструмент на паричната политика в централнобанковата дейност. Някои централни банки обаче въобще не го прилагат, например тези на Австралия, Канада и Швеция.