Възможности за търсене
Home Медии ЕЦБ обяснява Изследвания и публикации Статистика Парична политика Eврото Плащания и пазари Кариери
Предложения
Сортиране

Референтни лихвени проценти: какво представляват, защо са важни и защо се провежда реформа?

11 юли 2019 г.

Какво представляват референтните лихвени проценти?

Бенчмарковете за лихвени проценти – известни също като референтни лихвени проценти или просто лихвен бенчмарк – са подлежащи на редовна актуализация лихвени проценти, които са публично достъпни. Те са полезна основа за всички видове финансови договори като ипотеки, банкови овърдрафти и други по-сложни финансови сделки.

Референтните лихвени проценти се изчисляват от независим орган, най-често за да отразят разходите по заемите на различни пазари. Например те могат да отразяват колко струва на банките да заемат една от друга. Като алтернатива могат да отразяват колко струва банките да получат средства от други източници, като пенсионни фондове, застрахователни дружества и фондове на паричния пазар.

Това означава, че референтните лихвени проценти играят ключова роля във финансовата система, банковата система и икономиката като цяло. Но защо те са толкова важни? И защо в момента са подложени на реформа?

Защо са важни референтните лихвени проценти?

Те имат широко приложение в цялата ни икономика

Референтните лихвени проценти се използват широко от физически лица и организации в цялата икономическа система.

Например, банките ги използват, когато отпускат кредити на физически лица или корпоративни клиенти.

Банката може да се съгласи да отпусне заем на дружество при договорена лихва, определена спрямо конкретен бенчмарк плюс 2%, което означава, че дружеството ще плати лихва от 2% над актуалния референтен лихвен процент. Така че разходите по заема се покачват, ако референтният лихвен процент се покачи, и намаляват, ако спадне референтната лихва. В този случай бенчмаркът може да бъде надеждна, независима и относително проста отправна точка за всички участници.

Дружествата, банките и други организации също използват референтни лихвени проценти, за да остойностят позиции в балансите си – с други думи, тези лихви помагат на счетоводителя да определи каква е в крайна сметка стойността на организациите (по-конкретно финансовите активи, които притежават).

Референтните лихвени проценти се използват и в по-сложни финансови сделки, като например емитирането на ценни книжа с променливи лихвени проценти, опции, форуърдни договори и суапове.

Да вземем за пример лихвените суапове – в много широк смисъл това е сделка, включваща две страни, като всяка от тях се съгласява да покрие лихвените плащания на другата. При такива суапове референтният лихвен процент може да определи поне един от разменените лихвени проценти. Това създава прозрачност за всички участващи страни, води до известна стандартизация в споразумението и в резултат на това улеснява преговорите за всички страни.

Други приложения на референтните лихвени проценти включват (но не се ограничават до): изчисляване на неустойки за овърдрафт по парични сметки, изчисляване на лихви по някои депозити на дребно и споразумение за лихви по ипотеки и кредити на дребно.

Референтните лихвени проценти помагат на централните банки да вършат работата си

Референтните лихвени проценти могат също да бъдат полезни в работата на централните банки. Ние в ЕЦБ например можем да използваме в работата си лихвени бенчмаркове, за да поддържаме цените в еврозоната стабилни.

Ако даден референтен лихвен процент правилно отразява ставките, при които банките кредитират и вземат в заем, той може да ни помогне да разберем по-добре функционирането на финансовите пазари и паричните наличности в еврозоната. Това може да послужи за основа на решенията по паричната политика: ако знаете колко лесен е достъпът на банките до пари, можете да прецените колко лесно същите тези банки ще могат да предадат нататък тези пари под формата на кредити за предприятия и физически лица. В крайна сметка всичко това оказва влияние върху равнището на цените.

Също така, информацията за актуалните референтни лихви ни позволява да следим практическото въздействие на нашите решения по паричната политика. Ако ЕЦБ реши да повиши или понижи лихвените проценти, например, можем да проследим ефектите от това, като наблюдаваме промени в референтните лихвени проценти за еврото.

Защо референтните лихвени проценти са подложени на реформи и в какво точно се състоят те?

Референтните лихвени проценти са полезни, доколкото се считат за надеждни и безпристрастни – в идеалния случай те трябва да се изчисляват по прозрачен начин, а ставките да са лесно и публично достъпни. Ако даден договор се основава на надежден бенчмарк, нито една от страните не може да повлияе на договорения лихвен процент. Това означава, че надеждният референтен лихвен процент може да гарантира, че стойността на договора остава обективна и неоспорима.

Като се има предвид икономическото значение на бенчмарковете, от решаващо значение е тяхната надеждност да се гарантира от ясни управленски структури и прозрачни методологии.

За тази цел в момента европейските референтни лихвени проценти са подложени на съществени реформи. Голяма част от тези реформи са обусловени от въвеждането на Регламента на ЕС за бенчмарковете, който беше публикуван през 2016 г. и влезе в сила от януари 2018 г.

Най-широко използваните в момента европейски референтни лихвени проценти
EONIA

Това е текущият овърнайт референтен лихвен процент за еврото. Работна група от частния сектор по безрисковите лихвени проценти препоръча участниците на пазара постепенно да заменят EONIA с новия краткосрочен лихвен процент в евро (€STR) от 2 октомври 2019 г. EONIA се изчислява от ЕЦБ от името на Европейския институт за паричните пазари (EMMI) – организация с нестопанска цел със седалище в Брюксел. Традиционно се изчислява като среднопретеглена стойност на лихвените проценти по овърнайт необезпечени междубанкови кредити. EMMI е посочил, че от въвеждането на €STR до 3 януари 2022 г. EONIA ще бъде изчисляван като €STR плюс спред, за да даде на пазара достатъчно време за преминаване към €STR.

EURIBOR

EURIBOR е референтен лихвен процент на необезпечения пазар, изчисляван за няколко матуритета (една седмица и един, три, шест и дванадесет месеца). Администрира се от Европейския институт за паричните пазари (EMMI). За да приведе референтния лихвен процент в съответствие с Регламента на ЕС за бенчмарковете, EMMI изясни дефиницията на EURIBOR като процент, при който банките в ЕС и Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ) могат да получат средства на необезпечения пазар на едро. EMMI също така постепенно въвежда нова методология за изчисляване на EURIBOR – така наречената „хибридна методология“. Този метод на изчисление използва във възможно най-голяма степен действителни сделки, като в същото време се прилага експертна оценка за случаите, когато действителни сделки не са налични.

През 2017 г. ЕЦБ реши да разработи краткосрочния лихвен процент в евро (€STR) – нов бенчмарк, който ще бъде въведен от 2 октомври 2019 г. – с намерението той да функционира като предпазна мярка в случай че частният сектор не успее да поддържа своя собствен овърнайт референтен лихвен процент – EONIA.

През 2018 г. работна група на частния сектор по безрисковите лихвени проценти в евро препоръча EONIA да се замени с €STR, като се вземе предвид обратната информация от пазара. Сега тази работна група оказва съдействие на пазара при прехода към €STR. ЕЦБ осигурява секретариат на работната група и участва като наблюдател заедно с другите институции основателки – Европейския орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП), Европейската комисия и Белгийския орган за финансови услуги и пазари (FSMA).

Повече за €STR

Целта на €STR е да отрази колко трябва да плати дадена банка, когато взема в заем пари овърнайт от различни финансови контрагенти, без да предоставя обезпечение (тона е така нареченият „необезпечен заем“). Тези контрагенти могат да бъдат банки, фондове на паричния пазар, инвестиционни или пенсионни фондове и други финансови участници, включително централни банки.

Това означава, че има по-широк обхват от EONIA, който обхваща само междубанковите сделки. Освен това – в сравнение с EONIA – данните за реалните транзакции, използвани от ЕЦБ за изчисляване на €STR, се предоставят от по-голям брой банки. Това разширяване на обхвата предпазва от манипулиране и помага за превръщането на €STR в надеждно отражение на разходите за получаване на обезпечен заем в еврозоната.

За повече подробности вижте методологията и политиките за краткосрочния лихвен процент в евро (€STR), публикувани през юни 2018 г. Можете да прочетете и въпроси и отговори по темата.