Защо са толкова важни референтните лихвени проценти?

21 септември 2017 г.(актуализация – 22 март 2019 г.)

Референтните лихвени проценти играят ключова роля във финансовата система, банковата система и икономиката. Използват ги редица участници в тях – от банки, предоставящи кредити на предприятията и домакинствата, до маркет-мейкъри на пазарите на деривати. Има три основни причини, поради които референтните лихвени проценти са от съществено значение за гладкото функциониране на финансовия пазар. Първо, те са приложими при договори, индексирани спрямо променливи лихвени проценти – използването на референтни лихвени проценти за определяне на цената на финансови договори намалява тяхната сложност и улеснява стандартизирането. Второ, подобни бенчмаркове се прилагат широко за оценка на балансови статии. Те могат например да се използват като дисконтови лихвени проценти за някои финансови инструменти, както и при оценки за счетоводни цели. Трето, те намират широка употреба на пазарите на деривати за продукти като суапове, опции и форуърдни договори.

Така например, според оценка на Европейската комисия междубанковият лихвен процент (EURIBOR) служи за основа на договори с номинална стойност близо 180 трилиона евро. Повечето от тези договори са лихвени суапове, при които фиксиран лихвен процент се разменя срещу плаващ. Но сред договорите има също и ипотеки на дребно или емисии с плаващ лихвен процент (кредити, облигации).

Бенчмарковете са важни и за централните банки. Паричната политика се предава посредством финансовите пазари и референтните лихвени проценти имат ключова роля в привеждането в действие и наблюдението на трансмисионния механизъм на паричната политика на ЕЦБ.

Най-използваните бенчмаркове за договори в евро са EURIBOR и индексът на средни лихвени проценти по овърнайт депозити в евро (EONIA). Те се основават на необезпечения междубанков пазар. EURIBOR е лихвен бенчмарк, който се основава на котировки, и е наличен за редица матуритети (една и две седмици и един, два, три, шест, девет и дванайсет месеца, като двуседмичният, двумесечният и деветмесечният матуритет ще бъдат преустановени от 3 декември 2018 г.) EONIA е референтен лихвен процент за овърнайт депозити в евро. Той се изчислява въз основа на действителни транзакции на междубанковия пазар, като ЕЦБ изпълнява ролята на изчислител за администратора.

Какви реформи са в ход по отношение на тези референтни лихвени проценти и защо?

EONIA и EURIBOR са в процес на дълбоки реформи, ръководени от техния администратор – Европейския институт за паричните пазари (EMMI), базирано в Брюксел сдружение с нестопанска цел. Тези реформи имат за цел да приведат двата индекса в съответствие с новия регламент на ЕС за бенчмарковете, който беше публикуван през 2016 г. и е в сила от януари 2018 г. Изискванията на регламента ще станат задължителни през януари 2020 г., след преходен период.

По отношение на EURIBOR през последните няколко години EMMI разработва план постепенно да реформира съществуващия бенчмарк така, че да го свърже с транзакции вместо с котировки. През 2016–2017 г. EMMI тества изпълнимостта на такава основаваща се на транзакции методология. През май 2017 г. обаче беше направено заключението, че „при сегашните пазарни условия не би било осъществимо да се развие настоящата методология на EURIBOR до базирана изцяло на транзакции методология, като се следва гладък път на преход“. Вследствие на това EMMI реши да изследва осъществимостта на хибриден модел, при който методологията се опира на транзакции, когато има такива, а при необходимост разчита на други свързани пазарни източници за ценообразуване. Беше сформирана оперативна група, която да събере мнения и насоки за новата методология от участниците на пазара. През 2019 г. белгийският Орган за финансови услуги и пазари (FSMA), който отговаря за надзора над EURIBOR, ще оценява съответствието на новата методология с регламента на ЕС за бенчмарковете. Във всеки случай ползващите EURIBOR ще трябва да предвидят резервни бенчмаркове, за да осигурят надеждността на договорите си съгласно изискванията на регламента.

Що се отнася до EONIA, след като завърши първия етап от прегледа на индекса, който се състоеше в определянето на рамка за управление, съответстваща на новите нормативни изисквания, EMMI предприе втория етап – анализ на пазара, на който се основава EONIA. През февруари 2018 г. EMMI заключи, че „ако пазарните условия и динамика не се променят, не може да се гарантира, че до януари 2020 г. EONIA ще бъде в съответствие с регламента на ЕС за бенчмарковете при настоящата дефиниция на индекса и методологията за изчисление. В този контекст ръководните органи на EMMI решиха, че задълбоченият преглед на EONIA е неуместно да продължи“. Това означава, че при това положение EONIA няма да изпълни критериите на регламента на ЕС за бенчмарковете и следователно от 1 януари 2020 г. използването на индекса ще бъде ограничено.

И двата бенчмарка разчитат на доброволно предоставяне на входящи данни от две ясно разграничени групи банки, чийто брой намаля рязко през последните години. За да се неутрализира тази уязвимост, регламентът на ЕС за бенчмарковете предвижда защитен механизъм, който да запазва стабилността на групите от доставчици на входящи данни за EURIBOR и EONIA. На практика това означава, че регулаторът за тези бенчмаркове – FSMA, вече може да направи задължително предоставянето на входящи данни в тези групи, при определени условия. Такова задължително предоставяне на данни обаче би било ограничено до не повече от две години и следователно не е трайно решение за последователното функциониране на тези индекси.

Как се изчисляват референтните лихвени проценти за еврото понастоящем?

Двата основни референтни индекса за еврото – EURIBOR и EONIA – се изчисляват от Европейския институт за паричните пазари (EMMI).

EURIBOR е бенчмарк, който показва средния лихвен процент, по който банките предоставят финансиране във вид на необезпечени заеми на междубанковия пазар в евро за определен период. Изчислява се от EMMI въз основа на котировки от група банки от ЕС (понастоящем 20 на брой), които предоставят доброволно входящи данни. Публикува се ежедневно в 11:00 ч. централноевропейско време.

EONIA е референтен лихвен процент, който се основава на реални транзакции. Изчислява се като претеглена средна на всички овърнайт необезпечени междубанкови кредитни транзакции на банките от групата (понастоящем 28 на брой) и се публикува до 19:00 ч. централноевропейско време в съответния ден. ЕЦБ изпълнява ролята на изчислител на EONIA от името на администратора EMMI. Това означава, че ЕЦБ събира ежедневните входящи данни от банките от групата за EONIA и съобщава на EMMI окончателния лихвен процент. Тази договореност е от времето на създаването на еврото. Считана беше за начин да се гарантира поверителността на входящите данни от банките в групата. Освен това замисълът беше ЕЦБ да предоставя техническа подкрепа за развитието на паричния пазар в евро.

Каква точно е настоящата роля на ЕЦБ за тези референтни лихвени проценти и като цяло за реформата на бенчмарковете за договори в евро?

Участието на ЕЦБ в темата за бенчмарковете надхвърля нейната чисто техническа роля като изчислител на EONIA.

През септември 2017 г. ЕЦБ се ангажира най-късно до октомври 2019 г. да представи краткосрочния лихвен процент по транзакции в евро (€STR) – овърнайт лихвен процент за необезпечени сделки в евро, който отразява разходите по заеми на едро на банките от еврозоната. Освен това ЕЦБ, в сътрудничество с белгийския Орган за финансови услуги и пазари (FSMA), Европейския орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП) и Европейската комисия, даде началото на ръководена от представители на отрасъла работна група по въпросите на безрисковите лихвени проценти в евро и осигурява секретариат за нея. Основните задачи на работната група са да набелязва и препоръчва алтернативни безрискови лихвени проценти в евро и пътища на преход.

По отношение на EURIBOR през последните няколко години ЕЦБ изпълнява понякога и ролята на катализатор и подкрепя инициативи за реформирането му. По-специално, през 2013 г. и 2014 г. тя предостави техническа помощ на администратора EMMI за първите проучвания на осъществимостта на основаваща се на транзакции методология за EURIBOR. Целта на тези отделни случаи на съдействие беше да се насърчат възможностите за реформиране, когато стартираше реформата на EURIBOR.

И накрая, като член на Съвета за финансова стабилност (СФС) ЕЦБ следи реформите на референтните лихвени проценти посредством нарочна подгрупа в СФС – Координационната група от публичния сектор. В този контекст ЕЦБ наред с други европейски органи следи напредъка в реформите на бенчмарковете в Европа и понякога предоставя насоки по темата.

Необходими ли са ни все още референтни лихвени проценти, след като банките вече разчитат все по-малко на междубанковия пазар, за да си набавят финансиране?

Референтните лихвени проценти са от съществено значение, тъй като представляват неделима част от един функциониращ пазар. Широката употреба на EONIA – един чисто междубанков лихвен процент – показва, че междубанковият пазар дълго време се възприема като подходяща основа за полезен (т.е. информативен, използваем и достоверен) бенчмарк.

Банките обаче вече не разчитат толкова на междубанковото финансиране, както преди, и имат други източници на финансиране извън междубанковия пазар и необезпечения пазар. Това може да се вземе предвид при изчисляването на бенчмарка. Освен това много кратки матуритети като например овърнайт матуритетът все още генерират достатъчно оборот, за да могат да се съставят достоверни бенчмаркове. Новият краткосрочен лихвен процент по транзакции в евро (€STR), който ЕЦБ ще разработи, е в отговор на тези промени, тъй като в него се вземат предвид не само междубанковите транзакции, но и транзакциите с други лица като фондове на паричния пазар, застрахователни дружества и други финансови предприятия.

Защо са нужни две години за разработването на €STR? Къде са трудностите?

Разработването на бенчмарк е сложен процес, който включва много повече от просто изчисление, както показва опитът на други централни банки.

Първо, бенчмаркът трябва да бъде свързан с ясно определена базова лихва, т.е. с икономическата реалност, която е предназначен да измерва. За тази цел е необходима прозрачна и широкообхватна комуникация с обществеността, включително публични консултации, за да се вникне в потребностите на потребителите. Между ноември 2017 г. и януари 2018 г. се проведе първа публична консултация за €STR, следвана от втора публична консултация през март и април 2018 г.

Второ, трябва да бъде избрана методология за изчисление след задълбочено проучване на базовите данни, за да се отрази възможно най‑точно икономическата действителност. Методологията за €STR беше публикувана през юни 2018 г.

Необходима е и техническа инфраструктура, за да се осигури безпристрастност при изчислението, възможност за проверка на процеса и, разбира се, ежедневна разполагаемост на бенчмарка.

И накрая, за да бъде достатъчно достоверен референтният лихвен процент, е нужно известно време за етапа на тестване и за изработването. Ролите и отговорностите на всички участващи страни трябва да бъдат ясно определени, за да се осигури прозрачност и отчетност. Където е приложимо, ще се търси съответствие с международно признатите принципи на IOSCO за финансовите бенчмаркове, т.е. ще се има предвид, че тези принципи не винаги са относими към бенчмаркове, изработвани от публична институция. ЕЦБ планира да въведе €STR най-късно до октомври 2019 г.

€STR се препоръчва от работната група по въпросите на безрисковите лихвени проценти в евро като безрисковия лихвен процент в евро. Какво означава това?

През септември 2018 г. работната група по въпросите на безрисковите лихвени проценти в евро препоръча €STR като безрисковия лихвен процент в евро. По-конкретно групата препоръча €STR да замести EONIA, който няма да бъде приведен в съответствие с регламента на ЕС за бенчмарковете и съответно след 1 януари 2020 г. употребата му ще бъде ограничена. Понастоящем работната група има за задача да анализира начини за гладък преход от EONIA към €STR. Възложено ѝ е също така да набележи алтернативни лихвени проценти за други срокове на основата на €STR, които могат да се използват като резервни бенчмаркове в случай на прекратяване на EURIBOR.

Ще продължи ли ЕЦБ да бъде изчислител на EONIA?

ЕЦБ ще остане изчислител на EONIA дотогава, докато бенчмаркът има решаваща роля на финансовите пазари, а участието на ЕЦБ е от съществено значение за последователното функциониране на индекса.