ВСТЪПИТЕЛНО ИЗЯВЛЕНИЕ

ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ

Кристин Лагард, председател на ЕЦБ
Луис де Гиндос, заместник-председател на ЕЦБ
Франкфурт на Майн, 12 март 2020 г.

Дами и господа, за двама ни със заместник-председателя е удоволствие да Ви приветстваме на нашата пресконференция. Сега ще Ви запознаем с резултатите от днешното заседание на Управителния съвет, на което присъства и изпълнителният заместник-председател на Комисията г-н Домбровскис.

От последното заседание на Управителния съвет в края на януари насам разпространението на коронавирус COVID-19 представлява огромно сътресение за перспективите за растеж в световната икономика и в икономиките в еврозоната и увеличава волатилността на пазарите. Дори в крайна сметка да бъде с временен характер, то ще окаже значително въздействие върху икономическата активност и по-конкретно ще доведе до забавяне на производството в резултат на смущения във веригите на доставка и ще отслаби вътрешното и външното търсене, особено чрез неблагоприятното въздействие, което ще имат необходимите мерки по ограничаването му. Освен това засилената несигурност ще има отрицателно въздействие върху разчетите на разходите и тяхното финансиране.

От правителствата и всички други институции, отговорни за изготвянето на политики, се очаква да предприемат своевременни и целенасочени действия, за да се справят с предизвикателството за общественото здраве, като ограничат разпространението на коронавируса, и да намалят неговото въздействие върху икономиката. По-конкретно, необходими са амбициозни и координирани мерки на фискалната политика за подпомагане на изложените на риск предприятия и работници. Управителният съвет категорично подкрепя решимостта на правителствата в еврозоната и на европейските институции да предприемат съвместни и координирани мерки на политиката срещу последиците от разпространението на коронавируса. Също така приветстваме решенията на Надзорния съвет на ЕЦБ, подробности за които бяха предоставени в отделно прессъобщение, публикувано по-рано днес.

В съответствие с мандата на ЕЦБ Управителният съвет е решен да подкрепя домакинствата и предприятията при настоящите икономически сътресения и засилена несигурност. В съответствие с това взехме решение за цялостен пакет от мерки по паричната политика. Наред с вече предоставяния значителен стимул от страна на паричната политика, тези мерки ще подкрепят ликвидността и условията за финансиране за домакинствата, предприятията и банките и ще спомогнат предоставянето на кредити за реалната икономика да продължи безпрепятствено.

Първо, взехме решение временно да се провеждат допълнителни операции по дългосрочно рефинансиране (ОДР), за да се осигури непосредствена ликвидна подкрепа за финансовата система на еврозоната. Макар че не виждаме съществени признаци на напрежение на паричните пазари или недостиг на ликвидност в банковата система, тези операции ще осигурят при необходимост ефикасен предпазен механизъм. Те ще се извършват посредством тръжна процедура с фиксиран лихвен процент и пълно разпределение, като лихвеният процент е равен на средния лихвен процент по депозитното улеснение. Операциите по дългосрочно рефинансиране ще осигурят ликвидност при благоприятни условия за периода до операцията от ЦОДР III през юни 2020 г.

Второ, Управителният съвет взе решение да се прилагат значително по-благоприятни условия през периода от юни 2020 г. до юни 2021 г. по всички операции от ЦОДР III, които през този период са все още неприключени. Тези операции ще подпомогнат банковото кредитиране за най-засегнатите от разпространението на коронавируса, особено малките и средните предприятия. През целия този период лихвеният процент по операциите от ЦОДР III ще бъде 25 базисни пункта под средния лихвен процент по основните операции по рефинансиране на Евросистемата. За контрагенти, които поддържат своето равнище на предоставяне на кредити, ще се прилага по-нисък лихвен процент по тези операции и през периода, приключващ през юни 2021 г., той може да достигне до 25 базисни пункта под средния лихвен процент по депозитното улеснение. Освен това максималният общ размер на средствата, който контрагентите занапред ще имат право да заемат в операции от ЦОДР III, се повишава на 50% от наличните допустими кредити, считано от 28 февруари 2019 г. В тази връзка Управителният съвет ще възложи на комитетите на Евросистемата да проучат мерки за облекчаване на изискванията към обезпеченията, за да се осигури възможност на контрагентите да продължат да се възползват в пълна степен от подкрепата му под формата на финансиране.

Трето, взехме решение до края на годината да бъде добавен временен пакет от допълнителни нетни покупки на активи в размер на 120 млрд. евро, като по този начин ще се осигури силен принос от програмите за закупуване на активи на частния сектор. В съчетание със съществуващата програма за закупуване на активи това ще допринесе за благоприятни условия за финансиране на реалната икономика във време на засилена несигурност. Все така очакваме нетните покупки на активи да продължат толкова дълго, колкото е необходимо, за да засилят нерестриктивното въздействие на основните лихвени проценти на ЕЦБ, и да приключат малко преди да започнем да ги повишаваме.

В допълнение, Управителният съвет взе решение да не променя основните лихвени проценти на ЕЦБ. Очакваме те да се задържат на сегашното си или по-ниско равнище, докато не отбележим, че перспективите за инфлацията се доближават стабилно към равнище, достатъчно близко, но под 2% в рамките на прогнозния период, и че това доближаване е намерило устойчиво отражение в динамиката на базисната инфлация.

Също така възнамеряваме да продължим да реинвестираме в пълен размер погашенията по главници на ценни книжа с настъпващ падеж, придобити по програмата за закупуване на активи, в продължителен период от време след датата, на която започнем да повишаваме основните лихвени проценти на ЕЦБ, и във всеки случай толкова дълго, колкото е необходимо, за да поддържаме благоприятни условия на ликвидност и значителна степен на нерестриктивност на паричната политика.

Повече подробности за конкретните условия на новите операции ще бъдат оповестени в прессъобщения по темата днес следобед в 15:30 ч. централноевропейско време.

С оглед на актуалната обстановка Управителният съвет ще продължи да наблюдава внимателно въздействието, което разпространението на коронавируса оказва върху икономиката, инфлацията в средносрочен план и трансмисионния механизъм на паричната политика. Управителният съвет е готов да приспособи всички свои инструменти, както е целесъобразно, за да осигури устойчиво доближаване на инфлацията към целевото равнище в съответствие със стремежа си към симетрия.

Позволете ми сега да обясня по-подробно нашата оценка, като започна с икономическия анализ. Последните показатели сочат значително влошаване на краткосрочната перспектива за растежа. Нарушенията във веригите на доставка се явяват пречка за производствените планове в сектора на промишленото производство, а необходимите мерки за ограничаване на по-нататъшно разпространение на коронавируса оказват отрицателно въздействие върху икономическата активност. Преди да настъпи епидемията от коронавирус, прирастът на реалния БВП на еврозоната се забави до 0,1% на тримесечна база през четвъртото тримесечие на 2019 г., след като през третото тримесечие бе достигнал 0,3%. Това отразява най-вече продължаващата слабост на сектора на промишленото производство в еврозоната и забавянето на прираста на инвестициите. В перспектива отвъд сътресенията, предизвикани от коронавируса, се очаква прирастът в еврозоната в средносрочен план да възвърне инерцията си, подкрепян от благоприятните условия за финансиране, ориентацията на фискалните политики в еврозоната и очакваното възстановяване на икономическата активност в световен мащаб.

Тази оценка е отразена само частично в макроикономическите прогнози на експерти на ЕЦБ за еврозоната от март 2020 г., тъй като в тях крайната дата за данните предхожда бързото разпространение на коронавируса в еврозоната през последните дни. Тези прогнози предвиждат годишен прираст на реалния БВП от 0,8% през 2020 г., 1,3% през 2021 г. и 1,4% през 2022 г. По-специално, прогнозите показват много слаб растеж през първата половина на 2020 г., последван от подобрение през второто полугодие. В сравнение с макроикономическите прогнози на експерти на Евросистемата от декември 2019 г. перспективите за растежа на реалния БВП са ревизирани чувствително надолу за 2020 г. и леко за 2021 г. във връзка с потенциалното икономическо въздействие на епидемията от коронавирус.

Рисковете, свързани с перспективите за растежа в еврозоната, са отчетливо низходящи. Наред с идентифицираните преди рискове, свързани с геополитически фактори, нарастващ протекционизъм и уязвимости във възникващите пазари, разпространението на коронавируса внася нов и съществен източник на низходящ риск за перспективите за растежа.

Според предварителната оценка на Евростат годишната ХИПЦ инфлация в еврозоната е намаляла до 1,2% през февруари 2020 г. спрямо 1,4% през януари. Въз основа на резкия спад в настоящите и фючърсните цени на петрола е вероятно общата инфлация да отслабне съществено през идните месеци. Показателите за инфлационните очаквания отбелязват спад, а измерителите на базисната инфлация остават като цяло слаби. Макар че натискът от страна на разходите за труд досега се задържа устойчив в условия на затягане на пазарите на труда, по-слабата инерция на растежа забавя отражението му в инфлацията. В средносрочен план повишаването на инфлацията ще бъде подпомогнато от нашите мерки по паричната политика и от засилване на динамиката на растежа в еврозоната.

Тази оценка е само частично отразена в макроикономическите прогнози на експерти на ЕЦБ за еврозоната от март 2020 г., които предвиждат годишна ХИПЦ инфлация от 1,1% през 2020 г., 1,4% през 2021 г. и 1,6% през 2022 г. В сравнение с макроикономическите прогнози на експерти на Евросистемата от декември 2019 г. перспективите за ХИПЦ инфлацията са като цяло непроменени за прогнозния период. Последиците от коронавируса за инфлацията са свързани с висока степен на несигурност, като се има предвид, че низходящият натиск в резултат от по-слабото търсене може да бъде неутрализиран от възходящ натиск в резултат от нарушени доставки. Неотдавнашният рязък спад на цените на петрола поражда чувствителен низходящ риск за краткосрочната перспектива за инфлацията.

Що се отнася до паричния анализ, прирастът на широкия паричен агрегат (M3) възлизаше на 5,2% през януари 2020 г., отбелязвайки лек спад спрямо неотдавнашната си върхова стойност. Растежът на парите все така отразява продължаващото иницииране на банкови кредити за частния сектор и ниските пропуснати ползи при държане на М3 в съпоставка с други финансови инструменти. Тесният паричен агрегат М1 все така има най-голям принос за растежа на широките пари.

Продължи растежът на кредитите за частния сектор. Годишният темп на прираст на кредитите за домакинствата нарасна леко до 3,7% през януари 2020 г. след 3,6% през декември 2019 г. Годишният темп на прираст на кредитите за нефинансови предприятия остана непроменен на равнище от 3,2% през януари. Това потвърждава тенденцията на забавяне, наблюдавана от есента на 2019 г., и вероятно отразява характерната отложена реакция на отслабване на икономиката в по-ранен период. Като цяло, нерестриктивната позиция на паричната ни политика, включително приетите днес мерки, ще запазят благоприятните условия за банково кредитиране и ще продължат да подпомагат достъпа до финансиране, включително за най-засегнатите от последиците от коронавируса и особено за малките и средни предприятия.

В обобщение съпоставянето на резултатите от икономическия анализ със сигналите от паричния анализ потвърждава, че е необходима съществена степен на нерестриктивност на паричната политика, за да се доближи стабилно инфлацията до равнища под, но близо до 2% в средносрочен план.

Що се отнася до фискалните политики, сега е необходимо ориентацията им да бъде амбициозна и координирана, като се има предвид отслабената перспектива за икономиката и за да не се допусне по-нататъшното материализиране на низходящи рискове. Ние приветстваме мерките, които няколко правителства вече предприеха с цел да осигурят достатъчно ресурси на здравеопазването и да подпомогнат засегнатите предприятия и работници. По-специално, необходими са мерки като например предоставяне на гаранции по кредити, които да допълнят и подсилят приетите днес мерки по паричната политика. Приветстваме решимостта на правителствата в еврозоната и на европейските институции да предприемат незабавни, силни и съвместни действия срещу последиците от по-нататъшно разпространение на коронавируса.

Преди да Ви дадем думата за въпроси, бих искала да изразя дълбоката си признателност към всички, които посвещават времето и усилията си на това да спасяват животи и да възпират разпространението на коронавируса.

Точната формулировка, съгласувана от Управителния съвет, се съдържа във версията на английски език.

Данни за контакт за медиите