ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ

Кристин Лагард, председател на ЕЦБ
Луис де Гиндос, заместник-председател на ЕЦБ

Франкфурт на Майн, 30 април 2026 г.

Добър ден! Със заместник-председателя Ви приветстваме на нашата пресконференция.

Днес Управителният съвет реши да запази непроменени трите основни лихвени процента на ЕЦБ. Макар че постъпващата информация е в общи линии в съответствие с предишната ни оценка за перспективата за инфлацията, възходящите рискове за нея и низходящите за растежа се засилват. Решени сме да определяме паричната политика по начин, който осигурява стабилизиране на инфлацията на целевото равнище от 2% в средносрочен план.

Войната в Близкия изток доведе до рязко повишение на енергийните цени и това тласна нагоре инфлацията и влоши икономическите нагласи. Последиците от войната за инфлацията в средносрочен план и за икономическата активност ще зависят от силата и продължителността на сътресението от енергийните цени и от мащаба на неговите преки и вторични ефекти. Колкото по-дълго продължава войната и цените на енергоносителите се задържат високи, толкова по-силно ще е вероятното въздействие върху инфлацията в по-общ план и върху икономиката.

Все така сме в добра позиция да се справим със сегашната несигурност. Еврозоната влезе в този период на рязко покачване на енергийните цени с инфлация около целевото равнище от 2%, а през последните тримесечия икономиката проявява устойчивост. Дългосрочните инфлационни очаквания остават стабилно закотвени, въпреки че краткосрочните се повишиха значително.

Ще наблюдаваме внимателно ситуацията и при определянето на подходящия курс на паричната политика ще следваме основан на данните подход, заседание по заседание. По-специално, решенията ни за лихвените проценти ще се основават на оценката ни за перспективата за инфлацията и свързаните с нея рискове, въз основа на постъпващите икономически и финансови данни, динамиката на базисната инфлация и силата на трансмисионния механизъм на паричната политика. Не се ангажираме предварително с определена траектория на лихвените проценти.

Приетите днес решения са представени в прессъобщение, което е публикувано на уебсайта ни.

Сега ще изложа по-подробно как виждаме развитието на икономиката и инфлацията, а след това ще обясня оценката ни на финансовите и паричните условия.

Икономическа активност

При настъпването на сегашните трусове икономиката на еврозоната беше набрала известна инерция. Според предварителната оценка на Евростат през първото тримесечие на 2026 г. реалният БВП е нараснал с 0,1%. Вътрешното търсене остава основният двигател на растежа, подпомогнат от устойчив пазар на труда. Перспективата за икономиката обаче е крайно несигурна и ще зависи от това колко ще продължи войната в Близкия изток и доколко ще засегне пазарите на енергоносителите и на други суровини, както и световните вериги на доставка.

Според постъпващата информация конфликтът възпрепятства икономическата активност. Проучванията показват забавяне на растежа, а от избухването на войната насам потребителите и предприятията са по-неуверени за бъдещето. По-дългите срокове за доставка и поскъпването на факторите на производство свидетелстват за натиск върху веригите на доставка.

В перспектива се очаква високите енергийни цени да продължат да забавят реалните доходи, поради което домакинствата и предприятията ще бъдат по-малко склонни към потребление и инвестиции. Макар че през март безработицата остана близо до най-ниското си равнище – 6,2%, търсенето на работна ръка продължи да отслабва. Същевременно домакинствата все още се радват на солидна финансова позиция, а инвестициите би трябвало да продължат да бъдат подпомагани от по-големите държавни разходи за отбрана и инфраструктура и от нарастващите вложения на предприятията в нови цифрови технологии. Тази благоприятна отправна точка осигурява известен буфер срещу последиците от войната.

Управителният съвет подчертава спешната необходимост икономиката на еврозоната да бъде заздравена, като същевременно се поддържат солидни публични финанси. Фискалните мерки в отговор на сътресението с енергийните цени би следвало да бъдат временни, целеви и прецизирани. По-важно от всякога е да се проведат реформи за засилване на потенциала на еврозоната за растеж и за ускоряване на енергийния преход, така че да се намали зависимостта от изкопаеми горива. Завършването на съюза на спестяванията и инвестициите е от решаващо значение за финансирането на иновации, подпомагането на зеления и цифровия преход и повишаването на производителността. Цифровото евро и токенизираните централнобанкови пари на едро ще засилят стратегическата независимост, конкурентоспособността и финансовата интеграция на Европа и ще стимулират иновациите в плащанията. Затова особено важно е бързо да бъде приет Регламентът за създаването на цифровото евро. Опростяване и хармонизиране на правилата в целия единен пазар на ЕС ще допринесе за по-бърз растеж на европейските предприятия.

Инфлация

През април инфлацията се повиши до 3,0% спрямо 2,6% през март и 1,9% през февруари. Увеличението беше обусловено от рязкото покачване на енергийните цени вследствие на войната в Близкия изток. Енергийната инфлация нарасна до 10,9% през април спрямо 5,1% през март. През същия месец инфлацията на цените на храните леко се повиши до 2,5%. Инфлацията без компонентите енергоносители и храни намаля до 2,2% спрямо 2,3% през март в отражение на спад на инфлацията при услугите – на 3,0% спрямо 3,2% през март. Инфлацията при стоките нарасна до 0,8% спрямо 0,5% през март.

Показателите за базисната инфлация почти не са се променили през последните месеци. Засега инструментът на ЕЦБ за проследяване на заплатите и проучванията на очакванията за заплатите продължават да сочат забавяне на разходите за труд през 2026 г. Същевременно проучванията показват покачване на други компоненти на разходите и на очакванията за продажните цени. Инфлационните очаквания са се повишили значително за по-кратките хоризонти. Повечето измерители на дългосрочните инфлационни очаквания са на равнище около 2%, което потвърждава стабилизиране на инфлацията около целта в средносрочен план.

Поскъпването на енергоносителите ще задържи инфлацията доста над 2% в краткосрочен план. Колкото повече се удължава периодът на високи цени на енергоносителите, толкова по-силно става вероятното въздействие върху инфлацията в по-общ план посредством косвени и вторични ефекти. Затова ще наблюдаваме внимателно размера и продължителността на повишението на енергийните цени и начина, по който то въздейства върху формирането на цените и заплатите, инфлационните очаквания, както и цялостната икономическа динамика.

Оценка на рисковете

Рисковете за перспективата за растеж са низходящи. Войната в Близкия изток все така представлява низходящ риск за икономиката на еврозоната в добавка към нестабилната ситуация с политиките в световен план. Продължително нарушаване на енергийните доставки би могло да доведе до ново повишение на енергийните цени, а също и за по-дълго от очакваното в момента. Тези фактори биха намалили доходите и биха довели до нежелание от страна на предприятията и домакинствата за инвестиции и разходи. Забавянето на растежа би могло да бъде по-голямо, ако затварянето на основни транспортни маршрути причини остър недостиг на основни фактори за производство, който да принуди предприятията в еврозоната да намалят продукцията си. Влошаване на нагласите на световните финансови пазари би могло да възпрепятства в по-голяма степен търсенето. Допълнително напрежение в международната търговия би могло да влоши смущенията във веригите на доставка, да потисне износа и да отслаби потреблението и инвестициите. Други източници на геополитическо напрежение, особено неоправданата война на Русия срещу Украйна, остават значителна причина за несигурност. Обратното, растежът може да се окаже по-силен, ако икономиката прояви повече приспособимост към смущенията, породени от войната в Близкия изток, или ако конфликтът приключи по-скоро от очакваното в момента. Освен това планираните разходи за отбрана и инфраструктура, реформите за засилване на производителността и въвеждането на нови технологии от предприятията в еврозоната може да засилят растежа повече от очакваното. Нови търговски споразумения и задълбочена интеграция на единния пазар също биха могли да стимулират растеж над предвижданото в момента.

Рисковете за перспективата за инфлацията са възходящи. Ако енергийните цени се повишават с повече и по-продължително от очакваното в момента, инфлацията в еврозоната ще отбележи ново покачване. То може да стане устойчиво и дълготрайно, ако по-високите енергийни цени се прехвърлят повече от очакваното върху други цени и върху заплатите, ако в отговор на тях дългосрочните инфлационни очаквания се повишат или ако световните вериги на доставка бъдат нарушени в по-широк мащаб. Продължаващо напрежение в търговията би могло да доведе и до по-фрагментирани световни вериги на доставка, да свие предлагането на критично важни суровини и да влоши ограниченията на капацитета в икономиката на еврозоната. Обратното, инфлацията би могла да се окаже по-ниска, ако икономическите последици от войната в Близкия изток продължат по-кратко от очакваното в момента или ако непреките и вторичните ефекти са по-слаби. Възможно е по-голямата волатилност и нежеланието за поемане на риск на финансовите пазари да потиснат търсенето и съответно също да понижат инфлацията.

Финансови и парични условия

Войната в Близкия изток причини значителна волатилност на световните финансови пазари. Като цяло финансовите условия остават по-затегнати, отколкото преди войната.

Разходите за емитиране на пазарен дълг са се увеличили до 3,9% през март спрямо 3,5% през февруари. Въз основа на данните от преди войната лихвените проценти по банковите кредити за предприятията са спаднали леко до 3,5% през февруари, а лихвите по ипотеките са останали на равнище от 3,4%.

Годишният темп на прираст на банковото кредитиране за предприятията е нараснал до 3,2% през март спрямо 3,0% през февруари, а темпът на прираст на емисиите на корпоративни облигации е спаднал на 3,9% спрямо 4,5% през февруари. Кредитните стандарти за предприятията са били затегнати през първото тримесечие, както показва последното ни проучване на банковото кредитиране в еврозоната. Това се дължи на засилените опасения на банките за икономическите рискове, пред които са изправени клиентите им. Търсенето на кредити от предприятията е намаляло леко през първото тримесечие, особено за инвестиции в дълготрайни материални активи.

Ипотечното кредитиране е отбелязало прираст от 3,0% през март спрямо 3,1% през февруари в условия на леко затягане на кредитните стандарти и непроменено търсене.

Заключение

Днес Управителният съвет реши да запази непроменени трите основни лихвени процента на ЕЦБ. Решени сме да определяме паричната политика по начин, който осигурява стабилизиране на инфлацията на целевото равнище от 2% в средносрочен план. При определянето на подходящия курс на паричната политика ще следваме основан на данните подход, заседание по заседание. Решенията ни за лихвените проценти ще се основават на оценката ни за перспективата за инфлацията и свързаните с нея рискове, въз основа на постъпващите икономически и финансови данни, динамиката на основната инфлация и силата на трансмисионния механизъм на паричната политика. Не се ангажираме предварително с определена траектория на лихвените проценти.

Във всеки случай, имаме готовност да коригираме всички инструменти в рамките на нашия мандат, за да осигурим трайно стабилизиране на инфлацията на целевото равнище в средносрочен план и да запазим гладкото функциониране на трансмисионния механизъм на паричната политика.

А сега сме готови да отговорим на Вашите въпроси.

Точната формулировка, съгласувана от Управителния съвет, се съдържа във версията на английски език.