Възможности за търсене
Home Медии ЕЦБ обяснява Изследвания и публикации Статистика Парична политика Eврото Плащания и пазари Кариери
Предложения
Сортиране

Преводът на български език на Доклада за конвергенцията за 2020 г. включва следните части: първа, втора, трета и четвърта глава, раздел 1 от пета глава и раздел 1 от седма глава. Допълнителна информация можете да намерите в пълната версия на доклада на английски език, публикувана в уебсайта на Европейската централна банка.

1 Въведение

От 1 януари 1999 г. досега еврото бе въведено в 19 държави – членки на ЕС; в настоящия доклад е направен преглед на седем от осемте държави – членки на ЕС, които още не са приели единната валута. Една от осемте държави – Дания, е уведомила Съвета на Европейския съюз (Съвета на ЕС) за намерението си да не участва в третия етап на Икономическия и паричен съюз (ИПС).[1] Поради това доклади за конвергенцията за Дания ще бъдат изготвяни само по искане на страната. Тъй като няма подобно искане, в този доклад са разгледани следните страни: България, Чехия, Хърватия, Унгария, Полша, Румъния и Швеция. По силата на Договора за функционирането на Европейския съюз (наричан по-нататък Договора)[2] всичките седем държави са поели ангажимент да приемат еврото, което означава, че трябва да се стремят да покрият всички критерии за конвергенция.

С изготвянето на този доклад Европейската централна банка (ЕЦБ) изпълнява изискването по член 140 от Договора. Съгласно член 140 най-малко веднъж на две години или по искане на държава – членка на ЕС с дерогация, ЕЦБ и Европейската комисия задължително докладват пред Съвета на ЕС „относно напредъка, постигнат от държавите членки с дерогация в изпълнението на техните задължения, във връзка с постигането на икономическия и паричен съюз“. Прегледът на включените в този доклад седем държави е част от редовния двегодишен цикъл. Европейската комисия също изготвя доклад и двата доклада се представят едновременно на Съвета на ЕС.

В настоящия доклад ЕЦБ използва рамката, прилагана и в предишните ѝ доклади за конвергенцията. В него се проучва дали в седемте разглеждани държави е постигната висока степен на устойчива икономическа конвергенция, съответства ли националното законодателство на Договорите и на Устава на Европейската система на централните банки (ЕСЦБ) и на Европейската централна банка (Устава) и изпълнени ли са законовите изисквания по отношение на съответната национална централна банка (НЦБ) за превръщането ѝ в неразделна част от Евросистемата.

Прегледът на процеса на икономическа конвергенция е в тясна зависимост от качеството и пълнотата на основната статистическа информация. Съставянето и отчитането на статистическа информация, особено що се отнася до държавната финансова статистика, не трябва да бъдат обект на политически съображения или намеса. Държавите – членки на ЕС, са приканени да разглеждат качеството и пълнотата на статистическата си информация като въпрос от първостепенна важност, да осигурят използването на подходяща система от проверки и контроли при нейното съставяне и да прилагат минимални стандарти в сферата на статистиката. Тези стандарти имат изключително значение за укрепване на независимостта, интегритета и отчетността на националните статистически институти и за засилване на доверието в качеството на държавната финансова статистика (виж глава 6 в изданието на английски език).

Следва също да се напомни, че от 4 ноември 2014 г. насам[3] всяка страна, чиято дерогация се отменя, трябва да се присъедини към Единния надзорен механизъм (ЕНМ) най-късно от датата, на която приеме еврото. От тази дата съответната държава поема всички права и задължения, свързани с ЕНМ. Затова е извънредно важно да бъде извършена необходимата подготовка. По-конкретно, банковата система на всяка държава членка, която се присъединява към еврозоната и съответно към ЕНМ, ще бъде обект на цялостна оценка.[4]

Докладът е структуриран по следния начин. В глава 2 е описана използваната при проучването рамка за икономическа и правна конвергенция. В глава 3 е представен обзор на ключовите аспекти на икономическата конвергенция, извършен на база на хоризонтален анализ (т.нар. тренд анализ). Глава 4 съдържа кратко резюме по държави на основните резултати от прегледа на икономическата и правната конвергенция. В глава 5 се разглежда по-подробно състоянието на икономическата конвергенция във всяка от седемте разглеждани държави – членки на ЕС (в изданието на български език е поместен само раздел 5.1, посветен на България). Глава 6 (в изданието на английски език) представя обзор на показателите за конвергенцията и на статистическата методология, използвана за тяхното изчисляване. Накрая, в глава 7 се прави преглед на съответствието на националното законодателство на разглежданите държави членки, включително на устройствените закони на техните НЦБ, с членове 130 и 131 от Договора (в изданието на български език е поместен само раздел 7.1, посветен на България).

2 Аналитична рамка

2.1 Икономическа конвергенция

ЕЦБ използва обща аналитична рамка за проучване на състоянието на икономическата конвергенция в държавите – членки на ЕС, които имат за цел да приемат еврото. Общата рамка, последователно прилагана във всички доклади на Европейския паричен институт (ЕПИ) и на ЕЦБ за конвергенцията, се основава, първо, на разпоредбите на Договора и на прилагането им от страна на ЕЦБ по отношение на динамиката на цените, бюджетните салда и съотношенията на дълга, валутните курсове и дългосрочните лихвени проценти, както и на други фактори, свързани с икономическата интеграция и конвергенция. Второ, тя се основава на редица допълнителни ретроспективни и прогнозни икономически показатели, смятани за целесъобразни при по-подробното проучване на устойчивостта на конвергенцията. Базираният на всички тези фактори преглед на съответната държава членка е необходим, за да се гарантира, че интегрирането ѝ с еврозоната ще протече без сериозни трудности. В карета 1–5 по-долу накратко са очертани правните разпоредби и се представят подробно методите за прилагането на тези разпоредби от страна на ЕЦБ.

Настоящият доклад е изготвен въз основа на принципите, залегнали в предишните публикувани от ЕЦБ (а преди това и от ЕПИ) доклади, с цел осигуряване на приемственост и еднакво третиране. По-конкретно, ЕЦБ използва няколко ръководни принципа при прилагането на критериите за конвергенция. Първо, отделните критерии се тълкуват и прилагат по точно определен начин. Смисълът на този принцип се състои в това, че главната цел на критериите е да гарантират, че само тези държави – членки на ЕС, в които икономическите условия способстват за поддържането на ценова стабилност и съгласуваност в еврозоната, могат да членуват в нея. Второ, критериите за конвергенция представляват цялостен съгласуван пакет и трябва да бъдат изпълнени всички; в Договора критериите са изброени като равнопоставени и не предполагат йерархичен ред. Трето, за изпълнението на критериите за конвергенция се съди на база на текущите данни. Четвърто, критериите за конвергенция следва да се прилагат последователно, прозрачно и еднозначно. Нещо повече, когато се разглежда изпълнението на критериите за конвергенция, съществен фактор е устойчивостта, тъй като конвергенция трябва да бъде постигната трайно, а не само в определен момент. По тази причина прегледът на страните се фокусира върху устойчивостта на конвергенцията.

Ето защо икономическото развитие на държавите – обект на прегледа, се разглежда ретроспективно, обхващайки по правило последните десет години. Това позволява по-точно да се определи доколко сегашните постижения са резултат от действителни структурни корекции, което от своя страна следва да доведе до по-точна оценка за устойчивостта на икономическата конвергенция.

Освен това, доколкото е уместно, се правят и прогнози за бъдещето. В този смисъл особено внимание се обръща на факта, че устойчивостта на благоприятното икономическо развитие зависи извънредно много от подходящите и трайни политически решения на днешните и бъдещите предизвикателства. Силното управление, стабилните институции и устойчивите публични финанси също са важни за подпомагането на устойчив растеж на производството в средно- и дългосрочен хоризонт. Като цяло се акцентира върху обстоятелството, че осигуряването на устойчива икономическа конвергенция зависи от постигането на добра стартова позиция, от съществуването на стабилни институции и от провеждането на подходяща политика след приемането на еврото.

Общата рамка се прилага поотделно за седемте държави – членки на ЕС, обект на прегледа. В съответствие с разпоредбите на член 140 от Договора тези проучвания, които се фокусират върху резултатите на всяка от държавите членки, следва да се разгледат поотделно.

Статистическите данни, включени в настоящия Доклад за конвергенцията, са към 7 май 2020 г. Статистическата информация, използвана при прилагането на критериите за конвергенция, е предоставена от Европейската комисия (виж глава 6 в изданието на английски език, а също таблиците и графиките), а за валутните курсове и дългосрочните лихвени проценти – съвместно от нея и ЕЦБ. Съгласувано с Европейската комисия референтният период по критерия за ценова стабилност е от април 2019 г. до март 2020 г. Аналогично, по критерия за дългосрочните лихвени проценти референтният период също е от април 2019 г. до март 2020 г. За валутните курсове референтният период е от 1 април 2018 г. до 31 март 2020 г. Историческите данни за фискалните позиции обхващат периода до 2019 г. Взети са предвид и прогнози от различни източници, както и последната конвергентна програма на съответната държава членка и друга информация, която е от значение за прегледа на перспективите за устойчивостта на конвергенцията. Икономическата прогноза на Европейската комисия от пролетта на 2020 г.[5] и нейният „Доклад за механизма за предупреждение за 2020 г.“, които също са взети предвид в този доклад, бяха публикувани съответно на 6 май 2020 г. и на 17 декември 2019 г. Настоящият доклад е приет от Генералния съвет на ЕЦБ на 4 юни 2020 г.

Този Доклад за конвергенцията взема предвид само в много малка степен влиянието на пандемията от коронавирус (COVID-19) върху оценката за конвергенцията. Тъй като е твърде рано да се правят някакви категорични изводи за това как ще се повлияе процесът на конвергенция и дали този ефект ще бъде симетричен или асиметричен в съответните държави, подробен анализ ще бъде представен в следващия Доклад за конвергенцията. Прогнозната оценка за конвергенцията е съпроводена с висока степен на несигурност в условията на пандемията от COVID-19, а пълното ѝ въздействие може да бъде оценено само впоследствие. Повечето държави – членки на ЕС, за да намалят броя на заразените, въведоха ограничителни мерки и приложиха специални фискални, макропруденциални, надзорни и монетарни мерки с цел смекчаване на икономическите последици. Отражението върху статистическите данни също не е напълно ясно към настоящия момент. Повишената несигурност се отнася до всички критерии за конвергенция. По отношение на критерия за ценова стабилност е налице висока степен на несигурност за това как ще продължи да се развива инфлацията през следващите месеци. По-конкретно, икономическият спад, предизвикан от пандемията от COVID-19, може да бъде по-продължителен, или възстановяването да бъде по-бързо, отколкото се очакваше. Значителна несигурност е свързана с баланса на рисковете между натиска за намаляване на инфлацията вследствие на слабото търсене и натиска за повишаването ѝ в резултат от прекъсването на доставките. Що се отнася до фискалния критерий, пандемията от COVID-19 се отрази върху прогнозата за финансите на сектор „държавно управление“, но не повлия върху основните бюджетни показатели за периода 2010–2019 г. Що се отнася до прогнозата за държавния бюджет, анализът на ЕЦБ разчита предимно на Икономическата прогноза на Европейската комисия от пролетта на 2020 г., която по отношение на всички разглеждани държави показва рязко влошаване на бюджетното салдо в резултат от осезаемо намаляване на икономическата активност и от приложените бюджетни мерки за смекчаване на кризата. При това поради голямата несигурност не са обхванати потенциалните последици от пандемията от COVID19 върху устойчивостта на бюджетната позиция в средно- и дългосрочен хоризонт извън влиянието ѝ върху последните прогнози. В частност анализът на ЕЦБ се основава на Обзора на Европейската комисия за устойчивостта на обслужването на дълга за 2019 г., който бе публикуван преди да се разрази пандемията от COVID-19. Колебанията на валутния курс и натискът за поевтиняване на националните валути спрямо еврото се засилиха след появата на COVID-19. За да ограничи изкривяването на общата оценка за конвергенцията, за валутния курс разглежданият период е до март 2020 г. От анализа на динамиката на дългосрочните лихвени проценти е изключен април 2020 г., което се дължи на влиянието на пандемията от COVID-19 върху финансовите пазари. Извънредните равнища на несигурност и колебания на финансовите пазари може да замъглят информационното съдържание на динамиката на финансовите пазари и поради това да предизвикат евентуални деформации в общата оценка на процеса на конвергенция на всяка от държавите. В заключение, точен анализ на икономическото влияние на пандемията върху оценката на конвергенцията може да бъде представен само впоследствие.

По отношение на динамиката на цените правните разпоредби и тяхното прилагане от страна на ЕЦБ са представени в каре 1.

Каре 1 Динамика на цените

1. Разпоредби на Договора

Член 140, параграф 1, първо тире от Договора изисква в Доклада за конвергенцията да се направи преглед на постигането на висока степен на устойчива конвергенция въз основа на изпълнението от страна на всяка държава членка на следния критерий:

„постигане във висока степен на ценова стабилност; това става ясно, когато размерът на инфлацията се приближава в най-голяма степен до онзи в трите държави членки с най-добри показатели по отношение на ценовата стабилност“.

Член 1 от Протокола (№ 13) относно критериите за конвергенция гласи:

„Критерият за ценова стабилност, посочен в член 140, параграф 1, първо тире от Договора за функционирането на Европейския съюз означава, че в съответната държава членка е налице ценова стабилност и средният темп на инфлацията за период от една година преди осъществяването на прегледа на резултатите не превишава с повече от 1,5 процентни пункта този, който съществува най-много в три държави членки, имащи най-добри резултати в областта на ценовата стабилност. Инфлацията се измерва посредством индекс на потребителските цени на съпоставима база, като се отчитат различията в националните дефиниции.“.

2. Прилагане на разпоредбите на Договора

В контекста на този доклад ЕЦБ прилага разпоредбите на Договора, както следва:

Първо, що се отнася до „средния размер на инфлацията за период от една година преди осъществяването на прегледа“, той се изчислява, като се използва изменението на 12-месечната средна величина на хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ) през референтния период от април 2019 г. до март 2020 г. спрямо предходната 12-месечна средна.

Второ, при определянето на референтната стойност се прилага принципът за „най-много три държави членки, имащи най-добри резултати в областта на ценовата стабилност“, като се използва непретеглената средноаритметична величина на темпа на инфлация в следните три държави членки: Португалия (0,2%), Кипър (0,4%) и Италия (0,4%). В резултат, като към средния темп прибавим 1½ процентни пункта, референтната стойност става 1,8%. Трябва да се подчертае, че съгласно Договора показателите за инфлацията в отделните държави се разглеждат в относително изражение, т.е. спрямо равнището ѝ в други държави членки. Следователно критерият за ценова стабилност взема предвид факта, че общите за всички шокове (свързани например със световните цени на суровините) може временно да отклонят инфлацията от заложеното от централните банки целево равнище.

В последните пет доклада е използван подходът на „статистически екстремалните (нетипични) стойности“, за да се отчетат адекватно възможни значими деформации в динамиката на инфлацията в отделните страни. Държава членка се разглежда като статистически нетипична (outlier), ако са изпълнени две условия: първо, 12-месечният ѝ среден темп на инфлация е значително под съпоставимите темпове в други държави членки; и, второ, динамиката на цените в нея е силно повлияна от извънредни фактори. В настоящия доклад нито една от държавите членки с най-нисък темп на инфлация не се разглежда като статистически нетипична.

Инфлацията се измерва въз основа на ХИПЦ, разработен с цел оценяване на съпоставима база на конвергенцията по отношение на ценовата стабилност (виж раздел 2 от глава 6 в изданието на английски език).

Средният темп на измерената чрез ХИПЦ инфлация през 12-месечния референтен период от април 2019 г. до март 2020 г. се разглежда на базата на икономическите резултати на страната по отношение на ценовата стабилност през последните десет години. Това позволява по-подробен преглед на устойчивостта на ценовата динамика в разглежданата държава. Във връзка с това се обръща внимание на насочеността на паричната политика и по-специално на това, дали паричните власти се съсредоточават главно върху постигането и поддържането на ценова стабилност, както и на приноса на други сфери на икономическата политика за постигането на тази цел. Нещо повече, взето е предвид и влиянието на макроикономическата среда за постигането на ценова стабилност. Измененията на цените се проучват от гледна точка на условията на търсенето и предлагането, като се обръща внимание на фактори, като разходите за труд на единица продукция и цените на вноса. Накрая се разглеждат тенденциите при други съществени ценови индекси. От гледна точка на перспективите е представено и становище за бъдещата динамика на инфлацията през следващите години, включително прогнози на големи международни организации и пазарни участници. Освен това се обсъждат институционалните и структурните аспекти, свързани с поддържането на среда, допринасяща за ценовата стабилност след приемането на еврото.

Що се отнася до изменението на бюджетните показатели, правните разпоредби и тяхното прилагане от ЕЦБ, както и някои процедурни въпроси са представени в каре 2.

Каре 2 Изменение на бюджетните показатели

1. Разпоредби на Договора и други правни разпоредби

Член 140, параграф 1, второ тире от Договора изисква в Доклада за конвергенцията да се направи преглед на постигането на висока степен на устойчива конвергенция въз основа на изпълнението от страна на всяка държава членка на следния критерий:

„устойчивост на държавната финансова позиция; това е видно от постигането на държавна бюджетна позиция без прекомерен дефицит, по смисъла на член 126, параграф 6“.

Член 2 от Протокол (№ 13) относно критериите за конвергенция гласи:

„Критерият за държавната бюджетна позиция, посочен в член 140, параграф 1, второ тире от посочения Договор, означава, че по време на прегледа на резултатите Съветът не е приел решение по отношение на засегнатата държава членка в съответствие с член 126, параграф 6 от посочения Договор, че е налице прекомерен бюджетен дефицит.“.

Член 126 описва процедурата при прекомерен дефицит (ППД). Съгласно член 126, параграфи 2 и 3, в случай че държава членка не спази изискванията за бюджетна дисциплина, Европейската комисия изготвя доклад, и по-специално, когато:

  • съотношението между планирания или фактическия бюджетен дефицит и БВП надхвърля референтната стойност (определена на 3% от БВП в Протокола относно процедурата при прекомерен дефицит), освен ако:
    • а) съотношението съществено и трайно е намаляло и е достигнало ниво, близо до референтната стойност; или, алтернативно,
    • б) излишъкът над референтната стойност е налице само временно и по изключение и съотношението остава близо до референтната стойност;
  • съотношението между държавния дълг и БВП надвишава референтната стойност (определена на 60% от БВП в Протокола относно процедурата при прекомерен дефицит), освен ако е достатъчно намаляващо и достига референтната стойност със задоволителни темпове.

В допълнение докладът, изготвен от Комисията, трябва да вземе предвид дали бюджетният дефицит надвишава инвестиционните разходи на правителството, както и всички останали съответни фактори, включително състоянието на икономиката в средносрочен хоризонт и бюджета на държавата членка. Комисията може също да изготви доклад, ако въпреки изпълнението на изискванията по критериите тя е на мнение, че съществува риск от прекомерен дефицит в някоя държава членка. Икономическият и финансов комитет дава становище по доклада на Комисията. И накрая, в съответствие с член 126, параграф 6 на база препоръката на Комисията и след като е обсъдил всички представени от заинтересованата държава членка съображения, Съветът на ЕС въз основа на цялостна оценка взема с квалифицирано мнозинство без участието на съответната държава членка решение дали в нея е налице прекомерен дефицит.

Разпоредбите на Договора по член 126 са допълнително уточнени в Регламент (ЕО) № 1467/97[6], изменен с Регламент (ЕС) № 1177/2011[7], който освен това:

  • потвърждава равнопоставеността на двата критерия – за държавния дълг и за дефицита, посочвайки първия за действащ, като допуска тригодишен преходен период за държави членки, намиращи се в процедура при прекомерен дефицит, открита преди 2011 г. В член 2, параграф 1а от Регламента се предвижда, че когато надхвърля референтната стойност, съотношението на държавния дълг към БВП се смята за достатъчно намаляващо и за приближаващо референтната стойност със задоволителни темпове, ако разликата по отношение на референтната стойност е намалявала през предходните три години със среден темп от една двадесета годишно въз основа на промените през последните три години, за които има данни. Изискването съгласно критерия за дълга също се смята за изпълнено, ако въз основа на бюджетните прогнози на Комисията съществува вероятност изискваното намаление на разликата да настъпи през определения тригодишен период. При прилагането на бенчмарка (еталона) за намаляването на дълга следва да се отчита влиянието на икономическия цикъл върху темпа на намаляването на дълга;
  • подробно се посочват съответните фактори, които Комисията следва да има предвид при изготвянето на доклад по член 126, параграф 3 от Договора. И най-важното, Регламентът определя редица фактори, които са от значение за оценяване на развитието в средносрочен хоризонт на икономическите показатели, състоянието на бюджета и равнището на държавния дълг (виж член 2, параграф 3 от Регламента и по-долу подробностите относно анализа на ЕЦБ, произтичащ от него).

Нещо повече, Договорът за стабилност, координация и управление (ДСКУ) в Икономическия и паричен съюз, който е изготвен въз основа на разпоредбите на усъвършенствания Пакт за стабилност и растеж, влезе в сила на 1 януари 2013 г.[8] Дял III (Фискален пакт) предвижда още и обвързващо фискално правило, чиято цел е да гарантира, че бюджетът на сектор „държавно управление“ е балансиран или отчита излишък. Правилото се счита за спазено, ако годишното структурно бюджетно салдо отговаря на установената за съответната държава средносрочна бюджетна цел и в структурно изражение дефицитът не превишава 0,5% от БВП. Ако съотношението на държавния дълг към БВП е значително под 60% и рисковете за дългосрочната устойчивост на публичните финанси са ниски, като средносрочна бюджетна цел може да бъде заложен структурен дефицит от максимум 1% от БВП. Договорът за стабилност, координация и управление включва и бенчмарка за намаляване на дълга, посочен в Регламент (ЕС) № 1177/201, който измени Регламент (ЕО) № 1467/97. От подписалите държави членки се изисква да въведат в конституцията си или в еквивалентен закон от равнище, по-високо от това на ежегодния закон за държавния бюджет, определените фискални правила, съпроводени с автоматичен механизъм за корекции в случай на отклонение от бюджетната цел.

2. Прилагане на разпоредбите на Договора

За целите на прегледа на конвергенцията ЕЦБ изразява мнението си относно изменението на бюджетните показатели. Относно устойчивостта ЕЦБ прави преглед на основните показатели за публичните финанси в периода 2010–2019 г., на перспективите и предизвикателствата пред финансите на сектор „държавно управление“, фокусирайки се върху взаимовръзките между динамиката на дефицита и дълга. Що се отнася до влиянието на пандемията от COVID-19 върху финансите на сектор „държавно управление“, ЕЦБ се позовава на общата клауза за дерогация от Пакта за стабилност и растеж, която бе активирана на 20 март 2020 г. По-конкретно, по отношение на предпазните мерки член 5, параграф 1 и член 9, параграф 1 от Регламент (EО) № 1466/97[9] постановяват, че „в периоди на сериозен икономически спад в еврозоната или Съюза като цяло, дадена държава членка може да получи правото да се отклони временно от плана за корекции за постигане на средносрочната бюджетна цел ..., при условие че с това не се излага на риск фискалната устойчивост в средносрочен план.“. По отношение на корективните мерки член 3, параграф 5 и член 5, параграф 2 от Регламент (EО) № 1467/97 постановяват, че „в периоди на сериозен икономически спад в еврозоната или Съюза като цяло, Съветът може също да реши, по препоръка на Комисията, да приеме преразгледано предизвестие съгласно член 126, параграф 7 от ДФЕС, при условие че това не застрашава фискалната устойчивост в средносрочен план.“. ЕЦБ представя и анализ по отношение на ефикасността на националните бюджетни рамки, както е посочено в член 2, параграф 3, буква „б“ от Регламент (ЕО) № 1467/97 и в Директива 2011/85/ЕС.[10] Що се отнася до член 126, за разлика от Комисията ЕЦБ не участва формално в процедурата при прекомерен дефицит. Затова докладът на ЕЦБ само констатира дали дадена държава подлежи на такава процедура.

Предвид разпоредбата в Договора, според която съотношение на дълга от над 60% от БВП трябва да бъде „достатъчно намаляващо и достигащо референтната стойност със задоволителни темпове“, ЕЦБ прави преглед на миналите и бъдещите тенденции при това съотношение. За държави членки, в които съотношението на дълга надхвърля референтната стойност, ЕЦБ представя последната оценка на Европейската комисия за спазването на бенчмарка за намаляването на дълга, залегнал в член 2, параграф 1а от Регламент (ЕО) № 1467/97.

Прегледът на състоянието на публичните финанси се основава на данните, съставени от националните сметки в съответствие с Европейската система от национални и регионални сметки, 2010 г. (ЕСС 2010), (виж глава 6 в изданието на английски език). По-голямата част от данните, съдържащи се в този доклад, са предоставени от Комисията през април 2020 г. и включват състоянието на финансите на държавите в периода 2010–2019 г., както и прогнозите на Комисията за 2020–2021 г.

По отношение на устойчивостта на публичните финанси резултатът за референтната 2019 г. се разглежда през призмата на постигнатото от анализираната държава през последните десет години. Първо, проучва се динамиката на съотношението на дефицита. Полезно е да се има предвид, че по правило годишното изменение на съотношението на дефицита в дадена държава се влияе от различни базисни фактори. Тези влияния може да се разделят, от една страна, на „циклични ефекти“, отразяващи реакцията на дефицита спрямо фазата на икономическия цикъл, и от друга – на „нециклични ефекти“, за които често се смята, че отразяват структурни или трайни корекции във фискалната политика. Не е задължително обаче подобни нециклични ефекти, представени в доклада количествено, да се разглеждат като отразяващи единствено структурна промяна във фискалната позиция, тъй като включват и временни ефекти върху бюджетното салдо, произтичащи от действието както на мерки, свързани с провежданата политика, така и на специфични фактори. Всъщност да се оцени как се променят структурните бюджетни позиции по време пандемията от COVID-19 е особено трудно предвид несигурността относно равнището и темпа на растеж на потенциалното производство.

Като следваща стъпка се разглежда динамиката на съотношението на държавния дълг в този период, както и обуславящите я фактори. Такива фактори са: разликата между растежа на номиналния БВП и лихвените проценти, първичното салдо и корекциите на дефицита и дълга. Подобна гледна точка може да предостави допълнителна информация за степента, в която макроикономическата среда, и по-специално комбинацията между растежа и лихвените проценти, влияе върху динамиката на дълга. Тя може също да даде повече информация относно приноса на структурното бюджетно салдо и на цикличните тенденции, намерили отражение в първичното салдо, и относно ролята на някои специфични фактори, включени в корекциите на дефицита и дълга. Освен това се разглежда структурата на държавния дълг, като се акцентира в частност върху дяловете на краткосрочния дълг и на дълга в чуждестранна валута, а също и върху тяхното изменение. При сравняването на тези дялове с текущото равнище на дълга като дял от БВП може да се добие представа за чувствителността на бюджетните салда спрямо изменението на валутните курсове и лихвените проценти.

От гледна точка на бъдещото развитие се разглеждат националните бюджетни планове и последните прогнози на Европейската комисия за 2020–2021 г., като се взема предвид средносрочната фискална стратегия, отразена в конвергентната програма. Това включва оценка на планираното постигане на средносрочната бюджетна цел на страната, както се предвижда в Пакта за стабилност и растеж, както и на прогнозата за съотношението на дълга на база текущата бюджетна политика. В условията на пандемията от COVID-19 бе активирана общата клауза за дерогация, която позволява отклонение от средносрочната бюджетна цел, както е описано в каре 2. Освен това се подчертават дългосрочните предизвикателства пред устойчивостта на бюджетната позиция и основните сфери, подлежащи на консолидация, по-конкретно онези от тях, които са свързани с проблема за недофинансираните държавни пенсионни системи във връзка с демографските промени и с поети от правителството условни задължения. Поради голямата им несигурност не са разгледани възможните последици от пандемията от COVID-19 върху устойчивостта на бюджетните позиции в средно- и дългосрочен хоризонт извън влиянието ѝ върху последните прогнози. Нещо повече, в съответствие с досегашната практика очертаният по-горе анализ обхваща също повечето от съществените фактори, посочени в член 2, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1467/97, както е описано в каре 2.

Що се отнася до динамиката на валутните курсове, правните разпоредби и тяхното прилагане от ЕЦБ са представени в каре 3.

Каре 3 Динамика на валутния курс

1. Разпоредби на Договора

Член 140, параграф 1, трето тире от Договора изисква в Доклада за конвергенцията да се направи преглед на постигането на висока степен на устойчива конвергенция въз основа на изпълнението от страна на всяка държава членка на следния критерий:

„спазване в нормални граници на отклонение, в съответствие с предвиденото от валутния механизъм на Европейската парична система, в продължение на най-малко две години, без да е осъществено девалвиране спрямо еврото“.

Член 3 от Протокол (№ 13) относно критериите за конвергенция гласи:

„Критерият за участие във валутния механизъм на Европейската парична система, посочен в член 140, параграф 1, трето тире от посочения Договор, означава, че държавата членка е спазвала нормалните граници на отклонение, предвидени във валутния механизъм на Европейската парична система, без да са били налице значителни отклонения най-малко през последните две години преди прегледа на резултатите. В частност държавата членка не трябва да е осъществявала през същия период девалвация на централния курс на своята валута спрямо еврото, по своя собствена инициатива.“.

2. Прилагане на разпоредбите на Договора

Що се отнася до стабилността на валутния курс, ЕЦБ проучва дали държавата е участвала във Валутен механизъм II (който от януари 1999 г. замени Валутния механизъм) в продължение на най-малко две години преди прегледа на конвергенцията, без да са били налице значителни отклонения, в частност без да е извършвана девалвация на валутата ѝ спрямо еврото. Ако периодът на участие е по-кратък, динамиката на валутния курс се описва за двегодишен референтен период.

Прегледът на стабилността на валутния курс спрямо еврото се фокусира върху близостта му до централния курс във Валутен механизъм II (ВМ II), но се вземат предвид и факторите, които може да са довели до поскъпване на валутата, което съответства на използвания в миналото подход. В този смисъл широчината на диапазона на колебание в рамките на ВМ II не накърнява прегледа по критерия за стабилност на валутния курс.

Освен това въпросът за липсата на „значителни отклонения“ принципно се решава чрез: 1) преглед на степента, в която валутните курсове се отклоняват от централните курсове спрямо еврото във ВМ II; 2) използване на показатели, като колебливост на валутния курс спрямо еврото и неговия тренд, както и диференциалите на краткосрочните лихвени проценти спрямо тези в еврозоната и тяхната динамика; 3) преценка за ролята на валутните интервенции; и 4) разглеждане на ролята на международните програми за финансова помощ за стабилизирането на валутата.

В настоящия доклад референтният период е от 1 април 2018 г. до 31 март 2020 г. Всички двустранни обменни курсове са официални референтни курсове на ЕЦБ (виж глава 6 в изданието на английски език).

За разглеждания период освен участието във ВМ II и динамиката на номиналния обменен курс спрямо еврото накратко се анализират и данни, свързани със стабилността на текущия валутен курс. Те са извлечени от промените в реалните ефективни валутни курсове и от текущата, капиталовата и финансовата сметка на платежния баланс. Проучва се и динамиката на брутния външен дълг и на нетната международна инвестиционна позиция през по-продължителни периоди от време. Разделът, посветен на динамиката на валутния курс, включва също измерители за степента на интегрираност на държавата с еврозоната. Оценките са направени по отношение на интегрирането както в областта на външната търговия (износа и вноса), така и във финансовата сфера. Накрая, в раздела за динамиката на валутния курс се отбелязва, ако е приложимо, дали разглежданата в доклада държава се е възползвала през двегодишния референтен период от ликвидна подкрепа, предоставена от централната банка, или от помощ за платежния си баланс, независимо дали на двустранна, или на многостранна основа с участието на МВФ и/или ЕС. Има се предвид както текуща, така и превантивна помощ, включително достъп до предпазно финансиране под формата например на гъвкавата кредитна линия на МВФ.

Що се отнася до динамиката на дългосрочните лихвени проценти, правните разпоредби и тяхното прилагане от страна на ЕЦБ са представени в каре 4.

Каре 4 Динамика на дългосрочните лихвени проценти

1. Разпоредби на Договора

Член 140, параграф 1, четвърто тире от Договора изисква в Доклада за конвергенцията да се направи преглед на постигането на висока степен на устойчива конвергенция въз основа на изпълнението от страна на всяка държава членка на следния критерий:

„трайността на конвергенцията, постигната от държавата членка с дерогация и от нейното участие във валутния механизъм, което намира отражение в размера на лихвените проценти в дългосрочен аспект“.

Член 4 от Протокола (№ 13) относно критериите за конвергенция гласи:

„Критерият за конвергенция на лихвените проценти, посочен в член 140, параграф 1, четвърто тире от посочения Договор, означава, че за период от една година преди осъществяването на прегледа на резултатите държавата членка е имала среден размер на номиналния лихвен процент по дългосрочните кредити, който не превишава с повече от 2 процентни пункта тези на най-много три държави членки, имащи най-добри резултати в областта на ценовата стабилност. Лихвените проценти се определят въз основа на дългосрочните държавни облигации или други съпоставими ценни книжа, като се отчитат различията в националните дефиниции.“.

2. Прилагане на разпоредбите на Договора

В контекста на този доклад ЕЦБ прилага разпоредбите на Договора, както следва:

Първо, що се отнася до „средния размер на номиналния лихвен процент по дългосрочните кредити“, наблюдаван през „период от една година преди осъществяването на прегледа“, дългосрочният лихвен процент е изчислен като средноаритметична величина за последните 12 месеца, за които има налични данни за ХИПЦ. Референтният период, разглеждан в този доклад, е от април 2019 г. до март 2020 г., което съответства на референтния период по критерия за ценова стабилност.

Второ, принципът за „най-много три държави членки, имащи най-добри резултати в областта на ценовата стабилност“, използван за определянето на референтната стойност, се прилага чрез използването на непретеглената средноаритметична величина на дългосрочните лихвени проценти в същите три държави членки, включени при изчисляването на референтната стойност по критерия за ценова стабилност (виж каре 1). През разглеждания в доклада референтен период дългосрочните лихвени проценти в трите държави с най-нисък темп на инфлация, включени при изчисляването на референтната стойност по критерия за ценова стабилност, бяха 0,5% (Португалия), 0,8% (Кипър) и 1,6% (Италия). В резултат се получава 0,9% среден темп, а след прибавянето на 2 процентни пункта референтната стойност става 2,9%. Лихвените проценти са измерени въз основа на наличните хармонизирани дългосрочни лихвени проценти, разработени за целите на проучването на конвергенцията (виж глава 6 в изданието на английски език).

Както беше споменато по-горе, в Договора ясно се подчертава, че „трайността на конвергенцията“ намира отражение в равнището на дългосрочните лихвени проценти. Затова динамиката им през референтния период от април 2019 г. до март 2020 г. се разглежда на фона на кривата на дългосрочните лихвени проценти през последните десет години (или в противен случай, през периода, за който има налични данни) и на основните фактори, определящи диференциала им спрямо средния дългосрочен лихвен процент, преобладаващ в еврозоната. През референтния период средният дългосрочен лихвен процент в еврозоната може отчасти да отразява конкретните за дадената страна високи рискови премии в отделни държави от еврозоната. По тази причина за сравнение се използва и доходността на дългосрочните държавни облигации от еврозоната с рейтинг ААА (т.е. дългосрочната доходност от кривата на доходност на облигациите от еврозоната с рейтинг ААА, която включва държавите от еврозоната с рейтинг ААА). Като основа за този анализ докладът предоставя и информация за размера и тенденциите на финансовия пазар. Тя се основава на три различни показателя (дългови ценни книжа в обращение, емитирани от нефинансови предприятия; капитализация на фондовия пазар; и кредити на парично-финансови институции (ПФИ) за вътрешния нефинансов частен сектор), които заедно са мерило за размера на финансовите пазари.

Накрая, член 140, параграф 1 от Договора изисква в доклада да се вземат предвид и някои други съществени фактори (виж каре 5). Във връзка с това на 13 декември 2011 г. влезе в сила усъвършенствана рамка за икономическо управление съгласно член 121, параграф 6 от Договора с цел гарантиране на по-тясна координация на икономическите политики и устойчива конвергенция на икономическите резултати на държавите – членки на ЕС. В каре 5 по-долу накратко са посочени правните разпоредби и начинът, по който гореспоменатите допълнителни фактори са разгледани в оценката за конвергенцията, изготвена от ЕЦБ.

Каре 5 Други съществени фактори

1. Разпоредби на Договора и други правни разпоредби

Член 140, параграф 1 от Договора изисква: „Докладите на Комисията и на Европейската централна банка трябва също така да вземат предвид резултатите от интеграцията на пазарите, състоянието и развитието на салдата по текущите плащания и проучването на развитието на разходите за труд на единица продукция и други ценови индекси.“.

Във връзка с това ЕЦБ взема под внимание законодателния пакет относно икономическото управление на ЕС, който влезе в сила на 13 декември 2011 г. Въз основа на разпоредбите, залегнали в член 121, параграф 6 от Договора, Европейският парламент и Съветът на ЕС приеха подробни правила относно процедурата за многостранно наблюдение, посочена в член 121, параграфи 3 и 4 от Договора. Правилата бяха приети, за да се „осигури тясната координация на икономическите политики и устойчивата конвергенция на икономическите показатели на държавите членки“ (член 121, параграф 3) с оглед на необходимостта „да се направят изводи от първото десетилетие на функционирането на икономическия и паричен съюз и по-специално за подобряване на икономическото управление в Съюза, което да се основава на по-силна национална ангажираност“.[11] Законодателният пакет включва усъвършенствана надзорна рамка (процедурата при макроикономически дисбаланси, или ПМД), насочена към предотвратяване на прекомерни макроикономически и макрофинансови дисбаланси посредством подпомагане на държавите – членки на ЕС, чиито показатели се отклоняват, да разработят планове за корективни действия, преди отклоненията да се установят трайно. Със своите два вида мерки – предпазни и корективни – ПМД се прилага за всички държави – членки на ЕС, с изключение на онези, които са обвързани с международни програми за финансова помощ и поради това вече са обект на по-строг контрол, съчетан с определени условия. ПМД включва предупредителен механизъм за ранно откриване на дисбаланси, който се основава на ясна съпоставителна таблица (т.нар. табло) с индикатори и предупредителни прагове за всички държави – членки на ЕС, съчетан с икономическа преценка. Наред с другото тази преценка следва да отчита номиналната и реалната конвергенция в рамките на еврозоната и извън нея.[12] При оценяването на макроикономическите дисбаланси процедурата трябва надлежно да отчита тяхната тежест и възможните отрицателни икономически и финансови последици от тяхното разпространение, които засилват уязвимостта на икономиката на ЕС и представляват заплаха за гладкото функциониране на ИПС.[13]

2. Прилагане на разпоредбите на Договора

В съответствие с досегашната практика допълнителните фактори, посочени в член 140, параграф 1 от Договора, са разгледани в глава 5 при обсъждането на отделните критерии, описани в карета 1–4. За пълнота в глава 3 са представени индикаторите от съпоставителната таблица (включително във връзка с предупредителните прагове) за държавите, разгледани в този доклад, с което се гарантира предоставянето на цялата налична информация, свързана с откриването на макроикономически и макрофинансови дисбаланси, които биха могли да затруднят постигането на висока степен на устойчива конвергенция, както постановява член 140, параграф 1 от Договора. Видно е, че за държавите – членки на ЕС с дерогация, които подлежат на процедура при прекомерен дисбаланс, трудно може да се приеме, че са постигнали висока степен на устойчива конвергенция съгласно предвиденото в член 140, параграф 1 от Договора.

2.2 Съвместимост на националното законодателство с Договорите

2.2.1 Въведение

Член 140, параграф 1 от Договора изисква ЕЦБ (и Европейската комисия) да докладва(т) на Съвета поне веднъж на всеки две години или по искане на държава членка с дерогация относно напредъка, постигнат от държавите членки с дерогация в изпълнението на техните задължения, във връзка с постигането на икономическия и паричен съюз. Докладите трябва да включват преглед на съвместимостта между националното законодателство на всяка държава членка с дерогация, включително устройствените закони на нейната национална централна банка (НЦБ), и членове 130 и 131 от Договора и съответните членове от Устава. Това произтичащо от Договора задължение на държавите членки с дерогация се нарича още „правна конвергенция“.

Когато оценява правната конвергенция, ЕЦБ не се ограничава единствено до изготвянето на формална оценка за съвместимост на буквата на националното законодателство, но може също да преценява дали прилагането на съответните разпоредби е съвместимо с духа на Договорите и Устава. ЕЦБ проявява особена загриженост относно признаци за оказване на натиск върху органите на НЦБ за вземане на решения в която и да било държава членка, което би противоречало на духа на Договора по отношение на независимостта на централните банки. Освен това ЕЦБ смята, че е необходимо органите на НЦБ за вземане на решения да функционират гладко и последователно. Във връзка с това съответните органи в държавите членки имат по-конкретно задължението да предприемат необходимите действия, за да гарантират своевременното назначаване на приемник, ако се оваканти пост на член на органите на НЦБ за вземане на решения.[14] ЕЦБ ще следи внимателно всички тенденции в държавите членки, преди да даде положителна крайна оценка за съответствие на тяхното национално законодателство с Договора и Устава.

Държави членки с дерогация и правна конвергенция

България, Чехия, Хърватия, Унгария, Полша, Румъния и Швеция, чиито национални законодателства се разглеждат в този доклад, са със статут на държави членки с дерогация, т.е. държави, които още не са приели еврото. Швеция получи статут на държава членка с дерогация с решение на Съвета през май 1998 г.[15] Що се отнася до другите посочени държави членки, съгласно членове 4[16] и 5[17] от актовете относно условията за присъединяване всяка от тях участва в Икономическия и паричен съюз от датата на присъединяването си като държава членка с дерогация по смисъла на член 139 от Договора.

В този доклад не е включена Дания, която е държава членка със специален статут и още не е приела еврото. В Протокол (№ 16) за някои разпоредби относно Дания, приложен към Договорите, се предвижда, че тя се ползва от дерогация предвид изпратената на 3 ноември 1993 г. от датското правителство нотификация до Съвета и процедурата за отмяна на дерогацията може да бъде приложена само по искане на Дания. Тъй като член 130 от Договора е приложим към Дания, Danmarks Nationalbank следва да отговаря на изискванията за независимост на централните банки. В Доклада на Европейския паричен институт за конвергенцията от 1998 г. е направено заключение, че това изискване е изпълнено. Поради специалния статут на Дания оценка за конвергенцията на страната не е извършвана от 1998 г. насам. Докато Дания не уведоми Съвета за намерението си да приеме еврото, не е необходимо Danmarks Nationalbank да бъде правно интегрирана в Евросистемата и законодателството ѝ не се нуждае от адаптиране.

На 29 март 2017 г. Обединеното кралство уведоми Европейския съвет за намерението си да се напусне ЕС в съответствие с член 50 от Договора за Европейския съюз. Обединеното кралство се оттегли от ЕС на 31 януари 2020 г. по силата на договорености, предвидени в Споразумението за оттеглянето на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз и от Европейската общност за атомна енергия (наричано по-нататък „Споразумението за оттегляне“). Съгласно разпоредбите на Споразумението за оттегляне правото на ЕС остава да действа спрямо Обединеното кралство по времето на преходен период, започващ от деня на оттеглянето на Обединеното кралство от ЕС и завършващ на 31 декември 2020 г.[18] Но според приложения към Договорите Протокол (№ 15) за някои разпоредби, отнасящи се до Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, Обединеното кралство няма задължение да приеме еврото, освен ако не уведоми Съвета, че има такова намерение. На 30 октомври 1997 г. Обединеното кралство уведоми Съвета, че не възнамерява да приеме еврото на 1 януари 1999 г. и досега ситуацията не е променена. Съгласно уведомлението определени разпоредби от Договора (включително членове 130 и 131) и Устава не се прилагат спрямо Обединеното кралство. Следователно в момента не съществува правно изискване за осигуряване на съвместимост на националното законодателство (включително на устройствения закон за Bank of England) с Договора и Устава.

Целта на оценяването на правната конвергенция е да се облекчи вземането на решения от Съвета за това, кои държави членки изпълняват своите „задължения във връзка с постигането на икономическия и паричен съюз“ (член 140, параграф 1 от Договора). В областта на правото тези условия се отнасят в частност за независимостта на централната банка и правната интеграция на НЦБ в Евросистемата.

Структура на правната оценка

Правната оценка като цяло следва рамката от предишните доклади на ЕЦБ и ЕПИ за правната конвергенция.[19]

Съответствието на националното законодателство се преценява, като се вземат предвид законодателните актове, влезли в сила преди 24 март 2020 г.

2.2.2 Обхват на адаптацията

Области на адаптация

С цел определяне на областите, в които националното законодателство се нуждае от адаптация, се разглеждат следните въпроси:

  • съответствие с разпоредбите на Договора (член 130) и Устава (членове 7 и 14.2) относно независимостта на НЦБ;
  • съответствие с разпоредбите за поверителност (член 37 от Устава);
  • съответствие с разпоредбите за забрана за парично финансиране (член 123 от Договора) и привилегирован достъп (член 124 от Договора);
  • съответствие с регламентираното в правото на Общността единно изписване на еврото; и
  • правна интеграция на НЦБ в Евросистемата (по-специално по отношение на членове 12.1 и 14.3 от Устава).

„Съответствие“ или „хармонизация“

Съгласно изискванията на член 131 от Договора националното законодателство трябва да „съответства“ на разпоредбите в Договорите и Устава; следователно всяко несъответствие следва да бъде отстранено. Нито върховенството на Договорите и Устава по отношение на националното законодателство, нито естеството на конкретното несъответствие влияят върху необходимостта от съответствие с това задължение.

Изискването за „съответствие“ на националното законодателство не означава, че Договорът изисква „хармонизиране“ на устройствените закони на НЦБ нито помежду им, нито по отношение на Устава. Може да продължат да съществуват национални особености, стига те да не засягат правомощията по парични въпроси, предоставени неотменимо на ЕС. Наистина, според член 14.4 от Устава НЦБ могат да изпълняват и функции извън посочените в Устава, доколкото те не противоречат на целите и задачите на Европейската система на централните банки (ЕСЦБ). Разпоредбите в устройствените закони на НЦБ, с които им се възлага упражняването на такива допълнителни функции, са явен пример за обстоятелства, при които се допускат различия. Понятието „съответстващ“ по-скоро показва, че националното законодателство и устройствените закони на НЦБ трябва да се променят, за да се отстранят несъответствия с Договорите и Устава и да се гарантира необходимата степен на интеграция на НЦБ в ЕСЦБ. В частност това означава, че е необходимо да се променят всички разпоредби, които накърняват независимостта на НЦБ, както е дефинирана в Договора, и нейната роля като неразделна част от ЕСЦБ. Следователно за постигането на тази цел не е достатъчно да се разчита само на върховенството на правото на ЕС над националното право.

Задължението по член 131 от Договора се отнася единствено до несъответствие с Договорите и Устава. Но национално законодателство, което е в несъответствие с вторичното законодателство на ЕС, приложимо към разглежданите в този Доклад за конвергенцията области на адаптация, следва да бъде приведено в съответствие с това вторично законодателство. Върховенството на правото на ЕС не засяга задължението за адаптиране на националното законодателство. Това общо изискване произтича не само от член 131 на Договора, но и от съдебната практика на Съда на Европейския съюз.[20]

Договорите и Уставът не дават предписание за начина, по който националното законодателство следва да бъде направено съвместимо. Това може да бъде постигнато или чрез позоваване на Договорите и Устава, или чрез включване на техни разпоредби в националното законодателство с посочване на техния произход, или чрез отмяна на несъответстващите разпоредби, както и чрез съчетаване на посочените начини.

Нещо повече, наред с другите средства, като инструмент за постигане и поддържане на съответствието на националното законодателство с Договорите и Устава институциите на ЕС и държавите членки на основание на член 127, параграф 4 и член 282, параграф 5 от Договора и член 4 от Устава трябва да се консултират с ЕЦБ относно проекти на законодателни разпоредби в областите от нейна компетентност. Съгласно Решение 98/415/ЕО на Съвета от 29 юни 1998 г. за консултирането на националните власти с Европейската централна банка по отношение на проектите за законодателни разпоредби[21] от държавите членки изрично се изисква да предприемат необходимите мерки, за да гарантират изпълнението на това задължение.

2.2.3 Независимост на НЦБ

Що се отнася до независимостта на централните банки, националното законодателство на държавите членки, които се присъединиха към ЕС през 2004 г., 2007 г. и 2013 г., трябваше да се промени така, че да отговаря на съответните разпоредби от Договора и Устава и да влезе в сила съответно на 1 май 2004 г., 1 януари 2007 г. и 1 юли 2013 г. [22] Швеция трябваше да направи необходимите изменения към датата на създаване на ЕСЦБ на 1 юни 1998 г.

Независимост на централната банка

През ноември 1995 г. ЕПИ разработи списък с критерии за независимост на централната банка (подробно изложени по-късно в Доклада за конвергенцията от 1998 г.), въз основа на който тогава се оценяваше националното законодателство на държавите членки и в частност се оценяваха устройствените закони на НЦБ. Понятието „независимост на централната банка“ включва няколко вида независимост, които следва да се оценяват поотделно, а именно: функционална, институционална, персонална и финансова независимост. През последните няколко години в приетите становища на ЕЦБ допълнително бе усъвършенстван анализът на тези аспекти на независимостта на централната банка. Те представляват основа за оценяване на степента на конвергенция между националното законодателство на държавите членки с дерогация и разпоредбите на Договорите и Устава.

Функционална независимост

Независимостта на централната банка не е самоцел, а средство за постигане на ясно дефинирана цел, която има приоритет пред всички останали. Функционалната независимост изисква основната цел на всяка НЦБ да бъде ясно определена и законово обоснована и изцяло да съответства на залегналата в Договора основна цел – поддържането на ценова стабилност. Това се осъществява чрез предоставяне на НЦБ на необходимите средства и инструменти за постигане на тази цел независимо от всички други власти. Предвиденото в Договора изискване за независимост на централната банка отразява общоприетия възглед, че основната цел – ценовата стабилност – е най-лесно постижима от напълно независима институция с точно определени правомощия. Независимостта на централната банка е в пълно съответствие с възложената на НЦБ отговорност за взетите от нея решения, което е важен аспект от укрепването на доверието в статута ѝ на независима институция. Това включва прозрачност и диалог с трети страни.

Що се отнася до сроковете, Договорът не уточнява кога НЦБ на държавите членки с дерогация трябва да постигнат съответствие с основната цел за ценова стабилност, залегнала в член 127, параграф 1 и член 282, параграф 2 от Договора и в член 2 от Устава. За държавите членки, присъединили се към ЕС след датата на приемане на еврото в ЕС, не е ясно дали това задължение следва да е валидно от датата на присъединяване или от датата на приемане от тях на еврото. Тъй като член 127, параграф 1 от Договора е неприложим към държавите членки с дерогация (виж член 139, параграф 2, буква „в“ от Договора), към тях се прилага член 2 от Устава (виж член 42.1 от Устава). ЕЦБ застъпва становището, че задължението на НЦБ да приемат за своя основна цел ценовата стабилност е валидно за Швеция от 1 юни 1998 г., а от 1 май 2004 г., 1 януари 2007 г. и 1 юли 2013 г. – за държавите членки, присъединили се към ЕС на тези дати. Това становище се основава на факта, че един от водещите принципи на ЕС, а именно ценовата стабилност (член 119 от Договора), е приложим и към държавите членки с дерогация. То се базира също на целта на Договора – всички държави членки да се стремят към постигане на макроикономическа конвергенция, включително ценова стабилност, което е и предназначението на тези редовни доклади на ЕЦБ и на Европейската комисия. Това заключение почива и на основния аргумент за независимостта на централната банка, която е оправдана само ако общата цел за ценова стабилност има приоритет.

Оценяването на държавите в настоящия доклад се базира на изводите относно момента, от който е валидно задължението на НЦБ на държавите членки с дерогация да приемат ценовата стабилност за своя основна цел.

Институционална независимост

Принципът на институционалната независимост изрично се упоменава в член 130 от Договора и в член 7 от Устава. Тези два члена забраняват на НЦБ и на членовете на органите им за вземане на решения да искат или да приемат указания от институции или органи на ЕС, от правителство на държава членка или от който и да било друг орган. Освен това се забранява на институциите, органите, службите или агенциите на ЕС, както и на правителствата на държавите членки, да се опитват да оказват влияние върху онези членове на органите на НЦБ за вземане на решения, чиито решения е възможно да се отразят върху изпълнението на свързани с ЕСЦБ задачи на НЦБ. Ако дадено национално законодателство отразява член 130 от Договора и член 7 от Устава, то трябва да включва двете забрани и да не стеснява приложното им поле.[23] Признаването на правото на централните банки на такава независимост не ги освобождава от който и да било принцип на правовата държава и не ги предпазва от никакви видове законодателство.[24]

Независимо дали НЦБ е създадена като държавен орган, като специален публичноправен орган или просто като публично акционерно дружество, по силата на самото отношение на собственост съществува риск от оказване на натиск от страна на собственика при вземането на решения във връзка със свързани с ЕСЦБ задачи.[25] Упражняването на такова влияние посредством правата на акционерите или по друг начин може да накърни независимостта на НЦБ и следователно трябва да бъде законово ограничено.

Необходимо е правната рамка за дейността на централната банка да осигури стабилна и дълготрайна основа за нейното функциониране. Правна рамка, допускаща чести промени в институционалното устройство на НЦБ, които оказват влияние върху стабилността ѝ в организационно или управленско отношение, може да се отрази негативно върху институционалната независимост на НЦБ.[26]

Забрана за даване на указания

Правата на трети страни да дават указания на НЦБ, на техните органи за вземане на решения или на членовете на тези органи са несъвместими с Договора и Устава, когато засягат задачи, свързани с ЕСЦБ.

Всякакво участие на НЦБ в прилагането на мерки за укрепване на финансовата стабилност трябва да съответства на Договора, т.е. необходимо е НЦБ да функционира по начин, който е в пълно съответствие с нейната функционална, институционална и финансова независимост, така че да се гарантира точното изпълнение на нейните задачи съгласно Договора и Устава.[27] В степента, в която националното законодателство предвижда за НЦБ роля, надхвърляща консултативните ѝ функции и изискваща от нея да поема допълнителни задачи, трябва да бъде гарантирано, че в оперативен или финансов аспект те няма да повлияят върху възможностите на НЦБ да изпълнява свързани с ЕСЦБ задачи.[28] Освен това при включването на представители на НЦБ в колегиални надзорни органи за вземане на решения или в други органи трябва да се отделя дължимото внимание на опазването на персоналната независимост на членовете на органите на НЦБ за вземане на решения.[29]

Забрана за одобряване, спиране, отмяна или отлагане на решения

Несъвместими с Договора и с Устава са права на трети страни да одобряват, спират, отменят или отлагат решения на НЦБ, когато те засягат задачи, свързани с ЕСЦБ.[30]

Забрана за цензуриране на решения на правно основание

Право на други органи освен независимия съд да цензурира на правно основание решения, свързани с изпълнението на засягащи ЕСЦБ задачи, е несъвместимо с Договора и с Устава, тъй като изпълнението на такива задачи не може да бъде преразглеждано на политическо равнище. Право на управител на НЦБ да спира на правно основание прилагането на решение, взето от ЕСЦБ или от орган на НЦБ за вземане на решения, и впоследствие да го внася за окончателно решаване от политически орган би било равнозначно на искане на указания от трети страни.

Забрана за участие с право на глас в органи на НЦБ за вземане на решения

Несъвместимо с Договора и Устава е участие с право на глас на представители на трети страни в органи на НЦБ за вземане на решения по въпроси, засягащи изпълнението от НЦБ на свързани с ЕСЦБ задачи, дори ако този глас не е решаващ. Подобно участие, дори без право на глас, е несъвместимо с Договора и Устава, ако противоречи на изпълнението на свързани с ЕСЦБ задачи от съответните органи за вземане на решения или застрашава спазването на режима на поверителност в ЕСЦБ.[31]

Забрана за предварителни консултации относно решение на НЦБ

Изрично законово задължение на НЦБ предварително да се консултира с трети страни относно свое решение им осигурява формален механизъм за влияние върху крайното решение и поради това е несъвместимо с Договора и Устава.

В същото време обаче диалог между НЦБ и трети страни, включително по силата на законови задължения за предоставяне на информация и обмен на мнения, е съвместим с независимостта на централната банка, при условие че:

  • не води до накърняване на независимостта на членовете на органите на НЦБ за вземане на решения;
  • напълно се зачита специалният статут на управителя в качеството му на член на органите на ЕЦБ за вземане на решения; и
  • е спазено изискването за поверителност, произтичащо от Устава.[32]

Освобождаване от отговорност на членовете на органите на НЦБ за вземане на решения

Законови разпоредби относно освобождаването от отговорност на членове на органите на НЦБ за вземане на решение (например във връзка с финансовите отчети) от страна на трети страни (например правителства) следва да съдържат достатъчни правни гаранции, че това правомощие няма да накърни компетенциите на отделните членове на НЦБ да вземат самостоятелно решения, свързани с отнасящи се до ЕСЦБ задачи (или да прилагат решения, взети на равнище ЕСЦБ). Препоръчително е включването в устройствените закони на НЦБ на изрична разпоредба в този смисъл.

Персонална независимост

Независимостта на централната банка е допълнително защитена от разпоредба в Устава, с която се гарантира несменяемост на членовете на органите на НЦБ за вземане на решения в рамките на техния мандат. Управителите на НЦБ са членове на Генералния съвет на ЕЦБ и ще бъдат членове на Управителния съвет, когато съответните държави членки приемат еврото. Съгласно член 14.2 от Устава устройствените закони на НЦБ следва по-конкретно да предвиждат най-малко петгодишен мандат за управителя на централна банка. Същата разпоредба предотвратява произволно освобождаване на управителите от длъжност, като предвижда те да могат да бъдат освобождавани само ако вече не отговарят на изискванията за изпълнение на задълженията си или ако са виновни за извършено сериозно нарушение. В такива случаи член 14.2 от Устава предвижда възможността взетото на национално равнище решение за освобождаване на управителя от длъжност да бъде отнесено за разглеждане пред Съда на Европейския съюз, който има правомощията да го отмени.[33] Отстраняването на управител има силата на освобождаване от длъжност по смисъла на член 14.2 от Устава.[34] Както е посочено по-долу, устройствените закони на НЦБ следва да съответстват на тази разпоредба.

Член 130 от Договора забранява национални правителства и органи да въздействат върху членовете на органите на НЦБ за вземане на решения при изпълнението на техните задачи. По-конкретно, държавите членки не трябва да се опитват да въздействат върху членове на органите на НЦБ за вземане на решения чрез засягаща тяхното възнаграждение промяна на националното законодателство, каквато по принцип трябва да се прилага само за бъдещи назначения.[35]

Минимална продължителност на мандата на управителите

Съгласно член 14.2 от Устава устройствените закони на НЦБ трябва да предвиждат най-малко петгодишен мандат за управителя. Не се изключват по-дълги мандати, а при безсрочен мандат не се изисква изменение на устройствените закони, ако основанията за освобождаване на управителя от длъжност съответстват на предвидените в член 14.2 от Устава. По-кратки периоди се считат за неоснователни, дори ако се прилагат за преходен период.[36] Национално законодателство, предвиждащо възраст за задължително пенсиониране, следва да гарантира, че пенсионната възраст няма да доведе до прекъсване на минималния срок на мандата, предвиден в член 14.2 от Устава, който има по-голяма юридическа сила от задължителната пенсионна възраст, когато се прилага за управител.[37] При промени в устройствените закони на НЦБ актът, с който се извършват тези промени, следва да осигури несменяемост в рамките на мандата на управителя и на другите членове на органите за вземане на решения, които участват в изпълнението на свързани с ЕСЦБ задачи.[38]

Основания за освобождаване от длъжност на управители

Устройствените закони на НЦБ следва да гарантират, че управителите не могат да бъдат освобождавани от длъжност на други основания освен посочените в член 14.2 от Устава. Изискването по този член има за цел да попречи на органите на властта, участващи в назначаването на управител, по-специално на правителството или парламента, по своя преценка да освобождават управител. Устройствените закони на НЦБ следва или да се позовават на член 14.2 от Устава, или да включат неговите разпоредби и да посочат техния произход, или да премахнат всички основания за освобождаване от длъжност, несъвместими със залегналите в член 14.2 от Устава, или да не упоменават никакви основания за освобождаване от длъжност (когато член 14.2 е пряко приложим).[39] След като бъдат избрани или назначени, управителите не могат да бъдат освобождавани при условия, различни от залегналите в член 14.2 от Устава, дори ако не са пристъпили към изпълнение на своите задължения. Тъй като условията, при които управител може да бъде освободен от длъжност, са автономни понятия от общностното право, тяхното приложение и тълкуване не зависи от националния контекст.[40] В крайна сметка Съдът на Европейския съюз в рамките на правомощията си по член 14.2, точка 2 от Устава е компетентен да провери дали решение за освобождаване на управител на централна банка е основано на достатъчно доказателства, че е извършил сериозно нарушение, което може да обоснове предприемането на подобни мерки.[41]

Гаранции за несменяемост по време на мандата и основания за освобождаване от длъжност на различни от управителя членове на органите на НЦБ за вземане на решения, които участват в изпълнението на свързани с ЕСЦБ задачи

Прилагането на същите правила за гарантиране на несменяемостта по време на мандата и на основанията за освобождаване от длъжност на управителя по отношение на други членове на органите на НЦБ за вземане на решения, участващи в изпълнението на свързани с ЕСЦБ задачи, ще защитава също и персоналната независимост на тези лица.[42] Разпоредбите на член 14.2 от Устава не ограничават гаранциите за несменяемост в рамките на мандата до управителите, докато член 130 от Договора и член 7 от Устава се отнасят за „членовете на органите за вземане на решения“ на НЦБ, а не специално за управителите. Това се отнася по-конкретно за случаите, в които управителят е „пръв сред равни“, имащи еднакво на неговото право на глас, както и когато други такива членове участват в изпълнението на свързани с ЕСЦБ задачи.

Право на съдебен контрол

Членовете на органите на НЦБ за вземане на решения трябва да имат право да обжалват всяко решение за освобождаването им от длъжност пред независим общ съд с цел да бъдат ограничени възможностите за политически мотивирана преценка на основанията за тяхното освобождаване.

Член 14.2 от Устава постановява, че управители на НЦБ, които са били освободени от длъжност, могат да сезират за това решение Съда на Европейския съюз. Националното законодателство следва или да препраща към Устава, или да не упоменава правото да бъде сезиран за такова решение Съдът на Европейския съюз (тъй като член 14.2 от Устава е пряко приложим).

Националното законодателство следва също да предвижда право на съдебен контрол от страна на националните съдилища върху решенията за освобождаване на всеки друг член на органите на НЦБ за вземане на решения, участващ в изпълнението на свързани с ЕСЦБ задачи. Това право може да бъде уредено или в общ закон, или под формата на специална разпоредба. Въпреки че то може да се прилага съгласно общото право, от съображения за правна сигурност е препоръчително специално да се предвиди такова право на съдебен контрол.

Гаранции срещу конфликт на интереси

Персоналната независимост изисква също да се гарантира, че не възниква конфликт на интереси между задълженията на членовете на органите на НЦБ за вземане на решения, участващи в изпълнението на свързани с ЕСЦБ задачи, във връзка със съответните им НЦБ (и на управителите във връзка с ЕЦБ), и всички други функции, които тези членове на органите за вземане на решения могат да изпълняват и които могат да застрашат персоналната им независимост.[43] По принцип членството в орган на НЦБ за вземане на решения, участващ в изпълнението на свързани с ЕСЦБ задачи, е несъвместимо с упражняването на други функции, които могат да породят конфликт на интереси. В частност членовете на органите за вземане на решения не могат да заемат длъжности или да имат участия, които могат да окажат влияние върху тяхната дейност, независимо дали в качеството им на служители на изпълнителната или на законодателната власт, или в регионална или местна администрация, или чрез участие в предприятия. Особено внимание следва да се обърне на предотвратяването на потенциален конфликт на интереси от страна на членове на органите за вземане на решения, които нямат изпълнителни правомощия.

Финансова независимост

Общата независимост на дадена НЦБ би била застрашена, ако тя не може да има независим достъп до достатъчни финансови ресурси за упражняване на своя мандат, т.е. за изпълнение на свързаните с ЕСЦБ задачи, изискващи се от нея съгласно Договора и Устава.

Когато е приложимо, държавите членки нямат право да допускат техните НЦБ да попадат в ситуация на недостиг на финансови средства и недостатъчен нетен собствен капитал[44] за изпълнение на техните задачи, свързани с ЕСЦБ или с Евросистемата. Следва да се отбележи, че членове 28.1 и 30.4 от Устава осигуряват възможност ЕЦБ да поиска допълнително от НЦБ да извършват вноски в капитала на ЕЦБ, както и допълнително да ѝ прехвърлят валутни резерви.[45] Нещо повече, член 33.2 от Устава предвижда[46], че в случай на претърпяна от ЕЦБ загуба, която не може да бъде изцяло покрита за сметка на общия резервен фонд, Управителният съвет на ЕЦБ може да вземе решение остатъчната загуба да бъде покрита за сметка на паричния доход за съответната финансова година пропорционално на и до размера на сумите, които се разпределят за НЦБ. Принципът на финансова независимост означава, че съответствието с тези разпоредби изисква от НЦБ да бъдат в състояние да изпълняват без ущърб своите функции.

Освен това той изисква НЦБ да имат достатъчно възможности да изпълняват не само свързаните с ЕСЦБ задачи, но и своите национални задачи (например надзора върху финансовия сектор, финансирането на своята администрация и собствените си действия, предоставянето на спешна помощ за осигуряване на ликвидност[47]).

Поради гореспоменатите причини финансовата независимост предполага също, че НЦБ трябва винаги да бъдат достатъчно капитализирани. По-конкретно, трябва да се избягват случаи, когато за продължителен период от време нетният собствен капитал на НЦБ е под равнището на нормативно изискуемия капитал или дори е с отрицателна стойност, включително когато се отчитат загуби, надхвърлящи равнището на капитала и резервите.[48] Такива случаи може да повлияят отрицателно върху способността на НЦБ да изпълняват както свързаните с ЕСЦБ задачи, така и националните си задачи. Нещо повече, такава ситуация може да засегне доверието в паричната политика на Евросистемата. По тези причини, в случай че нетният собствен капитал на НЦБ спадне под равнището на нормативно изискуемия капитал или дори достигне отрицателна стойност, от съответните държави членки се изисква в приемлив срок да осигурят на НЦБ необходимия капитал най-малко до равнището на нормативно изискуемия, така че да бъде спазен принципът на финансова независимост. Що се отнася до ЕЦБ, значимостта на този въпрос вече беше призната от Съвета с приемането на Регламент (ЕО) № 1009/2000 на Съвета от 8 май 2000 г. относно увеличаването на капитала на Европейската централна банка.[49] Той даде възможност на Управителния съвет на ЕЦБ да взема решение за фактическо увеличение на капитала на ЕЦБ с цел поддържане на адекватността на капиталовата база за подпомагане на операциите на ЕЦБ;[50] НЦБ следва да имат финансова възможност да отговорят на такова решение на ЕЦБ.

Принципът за финансова независимост на НЦБ трябва да бъде оценяван според това дали трети страни могат пряко или косвено да упражняват влияние не само върху задачите на НЦБ, но и върху нейната способност да изпълнява мандата си както оперативно с оглед на човешките ресурси, така и финансово в смисъл на достатъчен финансов ресурс. Особено важни в това отношение са изложените по-долу аспекти на финансовата независимост.[51] Точно тези елементи на финансовата независимост правят НЦБ най-уязвими за влияние отвън.

Съставяне на бюджета

Правомощия на трети страни да определят или да влияят върху бюджета на НЦБ са несъвместими с финансовата ѝ независимост, освен ако със закон не е предвидена предпазна клауза, според която такива правомощия не засягат финансовите средства, необходими за изпълнението на свързани с ЕСЦБ задачи на НЦБ.[52]

Правила за финансова отчетност

Финансовите отчети се изготвят или според общите правила за счетоводна отчетност, или съгласно правилата, определени от органите на НЦБ за вземане на решения. Ако вместо това такива правила са определени от трети страни, те като минимум трябва да са съобразени с предложенията на органите на НЦБ за вземане на решения.

Годишният финансов отчет се приема от органите на НЦБ за вземане на решения, подпомагани от независими одитори, и може да подлежи на последващо одобрение от трети страни (например правителство или парламент). Органите на НЦБ за вземане на решения следва да са в състояние независимо и професионално да вземат решения, свързани с изчисляването на печалбата.

Когато операциите на НЦБ подлежат на контрол от страна на държавна сметна палата или друг подобен орган, оправомощен да контролира използването на публичните финанси, обхватът на контрола трябва да бъде ясно определен с правна рамка,[53] без да се накърнява дейността на независимите външни одитори на НЦБ.[54] Освен това съгласно принципа на институционална независимост този орган трябва да спазва забраната за даване на указания на НЦБ и нейните органи за вземане на решения и не трябва да се намесва при изпълнението от НЦБ на задачите, свързани с ЕСЦБ.[55] Одитът от страна на държавна институция следва да се извършва на неполитическа, независима и чисто професионална основа.[56]

Разпределение на печалбата, капитал и финансови провизии на НЦБ

Що се отнася до разпределението на печалбата, устройствените закони на НЦБ могат да предвиждат начина за разпределение на печалбата. При липса на такива разпоредби решението относно разпределението на печалбата следва да бъде прието от органите на НЦБ за вземане на решения въз основа на професионални критерии и не може да бъде предмет на преценка от трети страни, освен ако не съществува изрична предпазна клауза за неприкосновеност на финансовите средства, необходими за изпълнението от НЦБ на свързани с ЕСЦБ задачи, както и на нейните национални задачи.[57]

Печалбата може да се внесе в държавния бюджет единствено след като се покрият натрупаните загуби от предходни години[58] и се заделят финансови провизии, считани за необходими за запазването на реалната стойност на капитала и активите на НЦБ. Не са разрешени временни или специални законодателни мерки, равнозначни на указания към НЦБ, във връзка с разпределението на нейната печалба.[59] Подобно на това, данък върху нереализирани капиталови печалби на НЦБ също би накърнил принципа на финансова независимост.[60]

Държава членка не може да наложи намаляване на капитала на НЦБ без предварително съгласие на органите на НЦБ за вземане на решения, което трябва да има за цел да гарантира, че тя си запазва достатъчно финансови средства за изпълнение на своите правомощия съгласно член 127, параграф 2 от Договора и съгласно Устава като член на ЕСЦБ. По същата причина промени в правилата за разпределение на печалбата на НЦБ следва да се предприемат и одобряват само в тясно сътрудничество с НЦБ, която разполага с най-добрите възможности да оцени необходимото равнище на резервния си капитал.[61] Що се отнася до финансовите провизии или буфери, НЦБ трябва да могат да заделят по свое усмотрение финансови провизии, за да запазят реалната стойност на капитала и активите си. Също така държавите членки не могат да възпрепятстват НЦБ да натрупват резервен капитал до равнище, което е необходимо за членовете на ЕСЦБ да изпълняват своите задачи.[62]

Финансова отговорност на надзорните органи

В повечето държави членки органите за финансов надзор са част от техните НЦБ. Това не е проблематично, когато такива органи подлежат на решения, вземани самостоятелно от НЦБ. Ако обаче със закон е предоставена самостоятелност на органите за финансов надзор при вземането на решения, важно е да се гарантира, че приетите от тях решения не застрашават финансовите средства на НЦБ като цяло. В такива случаи националното законодателство следва да оправомощи НЦБ с окончателния контрол върху всяко решение, взето от надзорните органи, което би могло да засегне независимостта на НЦБ и по-специално финансовата ѝ независимост.

Самостоятелност при решаването на кадрови въпроси

Държавите членки нямат право да накърняват възможностите на НЦБ да наемат и задържат на работа квалифицирани служители, необходими им за независимото изпълнение на задачите, възложени им по силата на Договора и Устава.[63] Не бива също да се допуска НЦБ да имат ограничен или да нямат никакъв контрол върху своите служители, както и правителствата на държавите членки да могат да влияят върху кадровата политика на НЦБ.[64] Всички решения за изменение на законодателни разпоредби относно възнагражденията на членовете на органите на НЦБ за вземане на решения и на нейните служители трябва да се вземат при тясно и ефикасно взаимодействие с нея,[65] като надлежно се вземат предвид становищата ѝ, за да се гарантира във всеки един момент способността на НЦБ да изпълнява независимо своите задачи.[66] Самостоятелността по кадрови въпроси обхваща и въпросите, свързани с пенсиите на персонала. Освен това изменения, които водят до намаляване на възнагражденията на персонала на НЦБ, не трябва да накърняват правомощията на НЦБ да управляват собствените си финансови ресурси, включително средствата, получени в резултат от намаляване на изплащаните от тях трудови възнаграждения.[67]

Собственост и право на собственост

Право на трети страни да се намесват или да дават указания на НЦБ във връзка с притежаваната от нея собственост е несъвместимо с принципа на финансова независимост.

2.2.4 Поверителност

Задължението на служителите на ЕЦБ и НЦБ и на членовете на управителните органи на ЕЦБ и НЦБ за спазване на професионална тайна съгласно член 37 от Устава може да послужи като основание за подобни разпоредби в устройствените закони на НЦБ или в законодателството на държавите членки. Върховенството на правото на ЕС и приетите въз основа на него правила означават също, че по отношение на достъпа на трети страни до документи националното право трябва да е съобразено със съответните разпоредби в правото на ЕС, включително член 37 от Устава, и не бива да нарушава режима на поверителност на ЕСЦБ. Достъпът на държавна сметна палата или друг подобен орган до поверителна информация и документи на НЦБ следва да бъде ограничен до това, което е необходимо за изпълнение на законоустановените задачи на органа, получаващ информацията, и да не накърнява независимостта и режима на поверителност в ЕСЦБ, на който подлежат членовете на органите на НЦБ за вземане на решения и нейните служители.[68] НЦБ трябва да гарантират, че тези органи опазват поверителността на информацията и документите, разкривани на равнище, съответстващо на това, което се прилага от НЦБ.

2.2.5 Забрана за парично финансиране и привилегирован достъп

Относно забраните за парично финансиране и за привилегирован достъп националното законодателство на държавите членки, присъединили се към ЕС през 2004 г., 2007 г. или 2013 г., трябваше да се промени така, че да отговаря на съответните разпоредби в Договора и Устава и да влезе в сила съответно на 1 май 2004 г., 1 януари 2007 г. и 1 юли 2013 г. Швеция трябваше да въведе в действие необходимите промени до 1 януари 1995 г.

Забрана за парично финансиране

Член 123, параграф 1 от Договора забранява предоставянето на овърдрафт или други видове кредитни улеснения от ЕЦБ или НЦБ в полза на институциите, органите, службите или агенциите на ЕС, на централното управление, регионалните, местни или други органи на публичната власт, на други органи, регулирани от публичното право, или на публични предприятия на държавите членки. Забранява се също прякото закупуване от страна на ЕЦБ или НЦБ на дългови инструменти на такива предприятия от публичния сектор. В Договора е предвидено едно изключение от тази забрана за парично финансиране: тя не се прилага спрямо кредитни институции – публична собственост, които в контекста на предоставянето на резерви от страна на централните банки следва да бъдат третирани по същия начин, както частните кредитни институции (член 123, параграф 2 от Договора). Освен това ЕЦБ и НЦБ могат да действат като фискални агенти в полза на горепосочените субекти на публичното право (член 21.2 от Устава). Приложното поле на забраната за парично финансиране се уточнява допълнително в Регламент (ЕО) № 3603/93 на Съвета от 13 декември 1993 г. за формулиране на дефинициите за прилагане на забраните, посочени в член 104 и член 104б, параграф 1 от Договора,[69] съгласно които забраната обхваща всякакъв вид финансиране на задължения на публичния сектор към трети страни.

Забраната за парично финансиране е от изключително значение, за да се гарантира, че не е застрашена основната цел на паричната политика (а именно поддържането на ценова стабилност). Нещо повече, финансирането на публичния сектор от страна на централна банка намалява натиска за спазване на бюджетната дисциплина. Следователно забраната трябва да се тълкува разширително, за да се осигури точното ѝ прилагане, само с отделни ограничени изключения, съдържащи се в член 123, параграф 2 от Договора и в Регламент (ЕО) № 3603/93. Ето защо, щом член 123, параграф 1 от Договора се отнася точно за „кредитни улеснения“, т.е. със задължение за възстановяване на средствата, забраната се прилага с още по-голямо основание по отношение на други форми на финансиране, т.е. без задължение за възстановяване.

Принципната позиция на ЕЦБ по съответствието на националното законодателство със забраната е разработена първоначално в рамките на консултации на ЕЦБ с държавите членки относно национални законопроекти съгласно член 127, параграф 4 и член 282, параграф 5 от Договора.[70]

Национално законодателство, въвеждащо забраната за парично финансиране

В случаите, когато национална правна норма отразява член 123 от Договора или Регламент (ЕО) № 3603/93, тя не може да стеснява приложното поле на забраната за парично финансиране, нито да разширява предвидените от правото на ЕС изключения. Например национално законодателство, предвиждащо финансиране от НЦБ в държава членка на финансови ангажименти към международни финансови институции (различни от МВФ в качеството му, предвидено в Регламент (ЕО) № 3603/93)[71] или към трети държави, не съответства на забраната за парично финансиране.

Финансиране на публичния сектор или на негови задължения към трети страни

Националното законодателство не може да изисква от НЦБ да финансира изпълнението на функции от страна на други органи от публичния сектор или на задължения на публичния сектор към трети страни. Това важи в еднаква степен и за възлагането на нови задачи на НЦБ. За тази цел е нужно да се прецени във всеки конкретен случай дали задачата, която ще бъде възложена на НЦБ, може да се квалифицира като задача на централната банка или на правителството, т.е. задача, чието изпълнение е отговорност на правителството.[72] Иначе казано, необходими са достатъчни гаранции, за да не се допусне заобикаляне на целта на забраната за парично финансиране. Управителният съвет одобри критерии, определящи кои случаи може да се разглеждат като попадащи в обхвата на задълженията на публичния сектор по смисъла на Регламент (ЕО) № 3603/93, или, с други думи, какво представлява задача на правителството.[73] За да се гарантира съответствието със забраната за парично финансиране, НЦБ следва да получи пълно и адекватно заплащане за нова възложена ѝ задача, ако тя: а) не е задача на централната банка или действие, което улеснява изпълнението на задача на централната банка; или б) е свързана със задача на правителството и се изпълнява в интерес на правителството.[74] Съществени критерии за определяне на дадена нова задача като задача на правителството са: а) нетипичният ѝ характер; б) фактът, че тя е възложена от името и изключително в интерес на правителството; и в) нейното отражение върху институционалната, финансовата и персоналната независимост на НЦБ. По-конкретно, дадена нова задача може да се квалифицира като задача на правителството, ако изпълнението ѝ отговаря на едно от следните условия: а) поражда неразрешимо противоречие със съществуващи задачи на централната банка; б) не е съобразена с финансовия или организационния капацитет на НЦБ; в) не съвпада с обхвата на институционалните разпоредби на НЦБ; г) крие сериозни финансови рискове; и д) излага членовете на органите на НЦБ за вземане на решения на политически риск, който е несъразмерен и може също да се отрази негативно върху тях от гледна точка на персоналната им независимост.[75]

Някои от новите задачи, възложени на НЦБ, които ЕЦБ смята, че са задачи на правителството, са: а) задачи, свързани с финансиране на фондове за преструктуриране или финансови споразумения, а също отнасящи се до схеми за гарантиране на депозити или за обезщетяване на инвеститори;[76] б) задачи, свързани със създаването на централен регистър на номерата на банковите сметки;[77] в) задачи на кредитен посредник;[78] г) задачи, свързани със събирането, съхраняването и обработката на данни, подпомагащи изчисляването на трансфери на застрахователни премии;[79] д) задачи, свързани със защита на конкуренцията на пазара на ипотечни кредити;[80] е) задачи, свързани с предоставяне на средства на органи, които са независими от НЦБ и осъществяват дейност от името на правителството;[81] ж) задачи на информационен орган с цел улесняване на презграничното събиране на вземания по граждански и търговски дела;[82] з) задачи, свързани със създаването на база данни за застрахователни искове;[83] и и) задачи, свързани с боеготовността на националната отбрана извън задачите на централната банка по вътрешно планиране при извънредни ситуации.[84] За разлика от тях задачи на централната банка могат да бъдат също и надзорни или свързани с надзора задачи, като тези по защита на потребителите в сферата на финансовите услуги[85] или по спазването от кредитните институции на изискванията за преструктуриране на кредити;[86] надзор върху дружествата за придобиване на кредити[87] или дружествата за финансов лизинг;[88] надзор върху доставчиците на потребителски кредити и кредитните посредници;[89] лицензиране и надзор върху доставчиците на микрокредити;[90] надзор върху агенциите за кредитна информация;[91] надзор върху администраторите на референтни лихвени проценти;[92] надзорни задачи по гарантиране на съответствие със законодателството на ЕС в областта на инвестиционните услуги и продукти;[93] задачи, свързани с надзора върху платежни схеми;[94] задачи по прилагането и спазването на законодателството на ЕС относно платежните сметки;[95] административни задачи по преструктуриране;[96] или задачи, свързани с функционирането и управлението на кредитните регистри.[97]

Освен това НЦБ не може да предоставя мостово финансиране, за да даде възможност на държава членка да изпълни задълженията си във връзка с държавни гаранции по банкови задължения.[98] Също така разпределянето на печалба на НЦБ, която не е била цялостно реализирана, отчетена и одитирана, е в разрез със забраната за парично финансиране. В съответствие със забраната за парично финансиране сумата, разпределена за държавния бюджет съобразно приложимите правила за разпределение на печалбата, не може дори частично да бъде изплатена от резервния капитал на НЦБ. Ето защо правилата за разпределение на печалбата не трябва да засягат резервния капитал на НЦБ. Нещо повече, когато активи на НЦБ се прехвърлят на държавата, те трябва да бъдат заплатени по пазарна стойност, а прехвърлянето и заплащането им се извършват едновременно.[99]

По подобен начин не се разрешава намеса при изпълнението на други задачи на Евросистемата, като управлението на валутните резерви, чрез въвеждане на данъчно облагане на предполагаеми, но нереализирани капиталови печалби, тъй като това би било форма на кредитиране на публичния сектор от страна на централната банка посредством предварително разпределение на бъдеща несигурна печалба.[100]

Поемане на задължения на публичния сектор

Национално законодателство, което в резултат от реорганизация на национално равнище на определени задачи и отговорности (например прехвърляне на НЦБ на определени надзорни функции, изпълнявани преди това от държавата или от независими публични власти или органи) изисква от НЦБ да поеме задълженията на независим до този момент орган на публичната власт, без изцяло да освобождава НЦБ от всички финансови задължения, произтичащи от предишните действия на този орган, се счита за несъвместимо със забраната за парично финансиране.[101] Аналогично, национално законодателство, което в множество случаи изисква от НЦБ да получи одобрение от правителството преди да предприеме действия по преструктуриране, но не ограничава отговорностите на НЦБ по отношение на собствените ѝ административни актове, би било несъвместимо със забраната за парично финансиране.[102] По същата логика национално законодателство, което изисква от НЦБ да плаща обезщетение за вреди, би противоречало на тази забрана, доколкото води до поемане от НЦБ на задължения на държавата.[103]

Финансово подпомагане на кредитни и/или финансови институции

Национално законодателство, което предвижда НЦБ независимо и изцяло по своя преценка да финансира кредитни институции, освен във връзка със задачи, свързани с дейността на централната банка (като парична политика, платежни системи или операции за временна ликвидна помощ), и по-специално да подпомага кредитни и/или други финансови институции в несъстоятелност, се счита за несъвместимо със забраната за парично финансиране.

Това се отнася особено за подпомагането на кредитни институции в несъстоятелност. Доводът е, че финансирайки кредитна институция в несъстоятелност, НЦБ би поела задача на правителството.[104] Същите съображения са приложими и спрямо финансирането от Евросистемата на кредитна институция, която е била рекапитализирана с цел да възстанови платежоспособността си, посредством директно пласиране на емитирани от правителството дългови инструменти (наричани по-нататък облигации за рекапитализация), когато липсват алтернативни пазарни източници на финансиране и когато такива облигации се използват като обезпечение. В случай на рекапитализиране от държавата на кредитна институция посредством директно пласиране на облигации за рекапитализация последващото използване на такива облигации като обезпечение при операции на централната банка по предоставяне на ликвидност предизвиква опасения, че е налице парично финансиране.[105] Спешната помощ за осигуряване на ликвидност, предоставяна независимо и изцяло по преценка на НЦБ за платежоспособна кредитна институция въз основа на обезпечение под формата на държавна гаранция, трябва да отговаря на следните критерии: а) да се гарантира, че предоставеният от НЦБ кредит е с възможно най-кратък матуритет; б) да е налице опасност за стабилността на системата; в) да няма съмнения относно правната валидност и приложимост на държавната гаранция съгласно действащото национално законодателство; и г) да няма съмнения относно икономическата целесъобразност на държавната гаранция, която следва да покрива главницата и лихвата по заемите.[106]

За тази цел следва да се обмисли включване в националното законодателство на позовавания на член 123 от Договора.

Финансово подпомагане на фондове за преструктуриране или финансови споразумения и на схеми за гарантиране на влогове или за обезщетяване на инвеститори

Въпреки че административните задачи за преструктуриране като цяло се считат за свързани с посочените в член 127, параграф 5 от Договора, финансирането на всеки фонд за преструктуриране или финансово споразумение не съответства на забраната за парично финансиране.[107] Когато национална централна банка действа като орган за преструктуриране, тя в никакъв случай не следва да поема или да финансира каквото и да е задължение на мостова институция или на дружество за управление на активи.[108] За тази цел в националното законодателство следва да се уточни, че НЦБ няма да поема или да финансира каквито и да било задължения на тези институционални единици.[109]

Директивата относно схемите за гарантиране на депозити[110] и Директивата относно схемите за обезщетяване на инвеститорите[111] предвиждат, че разходите за финансирането на схеми за гарантиране на депозити и за обезщетяване на инвеститори трябва да се поемат съответно от самите кредитни институции и инвестиционни посредници. Национално законодателство, което предвижда НЦБ да финансира за кредитни институции национална схема за гарантиране на депозити или за инвестиционни посредници национална схема за обезщетяване на инвеститори, би било съвместимо със забраната за парично финансиране само ако финансирането е краткосрочно, предназначено за справяне с извънредни ситуации, съществува опасност за стабилността на системата и решенията се вземат по преценка на НЦБ.[112] За тази цел следва да се обмисли включване в националното законодателство на позовавания на член 123 от Договора. Упражнявайки правото си да отпуска заем по своя преценка, НЦБ трябва да гарантира, че всъщност не поема задача на правителството.[113] В частност, подкрепата от централна банка за схеми за гарантиране на депозити не трябва да се превръща в редовна операция за авансово финансиране.[114]

Функция на фискален агент

Член 21.2 от Устава предвижда, че „ЕЦБ и националните централни банки могат да действат като фискални агенти“ в полза на „институции, органи, служби или агенции на Съюза, органите на централната власт, регионалните, местните или други органи на публичната власт, други органи, регулирани от публичното право, или на публичните предприятия на държавите членки“. Член 21.2 от Устава има за цел да изясни, че след прехвърлянето на Евросистемата на компетенциите по паричната политика НЦБ могат да продължат да предоставят като фискален агент услуги, които обичайно се предоставят на правителства и други публични субекти, без да се нарушава забраната за парично финансиране. В допълнение Регламент (ЕО) № 3603/93 определя редица ясни и тясно дефинирани изключения от забраната за парично финансиране, свързани с функцията на фискален агент, както следва: а) кредити в рамките на деня за публичния сектор са позволени, при условие че остават ограничени в рамките на деня и не е възможно тяхно продължаване;[115] б) позволява се кредитиране на сметката на публичния сектор с чекове, емитирани от трети страни, преди банката титуляр да е била дебитирана, ако определеният период от време, съответстващ на нормалния срок за събиране на чекове от съответната НЦБ от получаването на чека, е изтекъл, при условие че всеки оборот, който може да възникне, е по изключение, в малки размери и се изчислява за кратък срок;[116] и в) разрешено е притежаването на монети, емитирани и кредитирани от публичния сектор, когато стойността на такива активи остава по-малка от 10% от монетите в обращение.[117]

Относно функцията на фискален агент националното законодателство трябва по принцип да бъде в съответствие с правото на ЕС и в частност със забраната за парично финансиране.[118] Предвид ясно изразената формулировка в член 21.2 от Устава на разпоредбата за услугите на фискален агент, която е законова функция, обичайно изпълнявана от НЦБ, предоставянето на услуги на фискален агент от страна на централните банки съответства на забраната за парично финансиране, при условие че тези услуги остават в рамките на функцията на фискален агент и не представляват финансиране от централната банка на задължения на публичния сектор към трети страни или кредитиране от централната банка на публичния сектор извън тясно дефинираните в Регламент (ЕО) № 3603/93 изключения.[119] Национално законодателство, което позволява на НЦБ да държи депозити на правителството и да обслужва негови сметки, не поражда опасения относно съответствието със забраната за парично финансиране, ако съответните му разпоредби не предвиждат разсрочване на вземания, включително овърнайт овърдрафт. Може обаче да възникнат опасения за спазването на забраната за парично финансиране, ако например националното законодателство предвижда върху депозитите или върху салдата по текущите сметки да се начислява лихва, която е по-висока, а не по-ниска или равна на пазарните лихвени проценти. Олихвяване с по-висок от пазарния лихвен процент всъщност представлява кредит, което противоречи на целта на забраната за парично финансиране, и следователно би могло да накърни целите на забраната. От основно значение е всяко олихвяване на сметка да отразява пазарните параметри и е особено важно обвързването на лихвения процент по депозитите с техния матуритет.[120] Освен това безвъзмездното предоставяне от НЦБ на услуги като фискален агент не поражда съмнения относно съблюдаването на забраната за парично финансиране, при условие че това са основни услуги на фискален агент.[121]

Забрана за привилегирован достъп

Член 124 от Договора предписва забраната на „всички необосновани от разумни съображения мерки, които създават привилегирован достъп на институции, органи, служби или агенции на Съюза, органи на централната власт, регионални, местни или други органи на публична власт, други органи, регулирани от публичното право, или публични предприятия на държавите членки до финансови институции“. Подобно на забраната за парично финансиране, целта на забраната за привилегирован достъп е да насърчи държавите членки да следват разумна бюджетна политика, не допускайки парично финансиране на бюджетни дефицити или привилегирован достъп на органи на публичната власт до финансовите пазари да доведат до прекомерно високи нива на дълга или до свръхдефицит в държавите членки.[122]

Съгласно член 1, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 3604/93 на Съвета[123] под привилегирован достъп се разбира всяка законова или подзаконова разпоредба или всеки друг правно обвързващ инструмент, приет при упражняването на правомощията на орган на публичната власт, който: а) задължава финансови институции да придобиват или да притежават вземания на институции или органи на ЕС, на централни правителства, на регионални, местни или други публични власти, на други органи, регулирани от публичното право, или на публични предприятия на държавите членки; или б) предоставя данъчни привилегии, които могат да облагодетелстват единствено финансови институции, или финансови предимства, които не съответстват на принципите на пазарната икономика, с цел да бъде окуражено придобиването или притежаването на такива вземания от страна на посочените институции.

В качеството си на органи на публичната власт НЦБ не могат да предприемат мерки за предоставяне на привилегирован достъп до финансови институции, ако тези мерки не се основават на съображения за благоразумие. Нещо повече, прилаганите от НЦБ правила за мобилизиране или оставяне в залог на дългови инструменти не трябва да се използват като средство за заобикаляне на забраната за привилегирован достъп.[124] Законодателството на държавите членки в тази област не може да установява такъв привилегирован достъп.

Съгласно член 2 от Регламент (ЕО) № 3604/93 „съображения за благоразумие“ са тези, които стоят в основата на националните законови и подзаконови разпоредби или административни действия, основани на или в съответствие със законодателството на ЕС и предназначени да спомагат за стабилността на финансовите институции, така че да се засили стабилността на финансовата система като цяло и защитата на клиентите на тези институции. Съображенията за благоразумие целят да гарантират, че банките ще останат платежоспособни по отношение на своите вложители.[125] В сферата на пруденциалния надзор вторичното законодателство на ЕС съдържа редица изисквания, гарантиращи стабилността на кредитните институции.[126] „Кредитна институция“ се дефинира като предприятие, чиято дейност е да получава от обществото депозити или други възстановими средства и да предоставя кредити за своя собствена сметка.[127] Освен това на кредитните институции, обикновено наричани „банки“, им е необходимо разрешение от компетентен орган на държавата членка, за да предоставят услуги.[128]

Въпреки че минималните резерви могат да се считат като част от пруденциалните изисквания, те са част от оперативната рамка на НЦБ и са използвани като инструмент на паричната политика в повечето икономики, включително в еврозоната.[129] Ето защо в параграф 2 от Приложение I към Насоки ЕЦБ/2014/60[130] се заявява, че системата за поддържане на минимални резерви на Евросистемата има за цел преди всичко стабилизиране на лихвените проценти на паричния пазар и създаване (или увеличаване) на структурен недостиг на ликвидност.[131] ЕЦБ изисква от кредитните институции, установени в еврозоната, да поддържат изискуемите минимални резерви (под формата на депозити) по сметка в съответната НЦБ.[132]

Настоящият доклад се фокусира върху съответствието както на националното законодателство или правилата, приети от НЦБ, така и на устройствените закони на НЦБ със залегналата в Договора забрана за привилегирован достъп. В него обаче не се прави оценка дали чрез позоваване на съображения за благоразумие законите, наредбите, правилата или административните актове се използват в държавите членки като средство за заобикаляне на забраната за привилегирован достъп. Такава оценка е извън обхвата на настоящия доклад.

2.2.6 Единно изписване на еврото

Член 3, параграф 4 от Договора за Европейския съюз гласи, че „Съюзът установява икономически и паричен съюз, чиято парична единица е еврото“. В автентичните версии на текстовете на Договорите на всички езици, използващи латинската азбука, еврото винаги се изписва в именителен падеж, единствено число като „euro“. В текстовете на гръцки език то се изписва „ευρώ“, а на кирилица „евро“.[133] В съответствие с това от Регламент (ЕО) № 974/98 на Съвета от 3 май 1998 г. относно въвеждането на еврото[134] става ясно, че наименованието на единната парична единица трябва да бъде еднакво на всички официални езици на ЕС, като се има предвид съществуването на различни азбуки. Ето защо съгласно Договорите думата „евро“ се изписва по един и същи начин в именителен падеж, единствено число във всички разпоредби в правото на ЕС и в националното законодателство, като се вземе предвид съществуването на различни азбуки.

С оглед на изключителната компетентност на ЕС да определя наименованието на единната парична единица всяко отклонение от това правило не съответства на Договорите и трябва да бъде отстранено.[135] Макар че този принцип се прилага за всякакъв вид национално законодателство, оценката в главите, посветени на държавите, се фокусира върху устройствените закони на НЦБ и правните актове относно преминаването към еврото.

2.2.7 Правна интеграция на НЦБ в Евросистемата

Разпоредби в национално законодателство (по-конкретно в устройствените закони на НЦБ, но и в други законодателни актове), които след приемането на еврото от съответната държава членка биха препятствали изпълнението на задачи, свързани с Евросистемата, или не спазват решения на ЕЦБ, не са в съответствие с ефикасното функциониране на Евросистемата. Поради това е необходимо да се измени националното законодателство, за да се постигне съответствие с Договора и Устава по отношение на свързаните с Евросистемата задачи. С цел спазване на член 131 от Договора националното законодателство трябваше да бъде променено така, че да стане съвместимо към датата на създаване на ЕСЦБ (за Швеция) и към 1 май 2004 г., 1 януари 2007 г. и 1 юли 2013 г. (за държавите членки, присъединили се към ЕС на тези дати). Въпреки това е необходимо нормативните изисквания, свързани с цялостната правна интеграция на НЦБ в Евросистемата, да влязат в сила само от момента, в който тя започне да действа, т.е. от датата, на която държавата членка с дерогация приеме еврото.

Основните сфери, проучвани в настоящия доклад, са онези, в които нормативните разпоредби могат да възпрепятстват спазването от НЦБ на изискванията на Евросистемата. Те включват разпоредби: 1) които биха попречили на НЦБ да взема участие в прилагането на единната парична политика, определена от органите на ЕЦБ за вземане на решения; или 2) които биха могли да възпрепятстват управител да изпълнява задълженията си като член на Управителния съвет на ЕЦБ; или 3) които не зачитат прерогативите на ЕЦБ; или 4) които не признават, че на Съюза неотменимо са предоставени изключителни правомощия за изпълнението на свързани с ЕСЦБ задачи в държавите членки, чиято парична единица е еврото,[136] или 5) в съответствие с които при изпълнението на своите свързани с ЕСЦБ задачи НЦБ са обвързани с решения на национални органи, които противоречат на правни актове на ЕЦБ. Направено е разграничение между цели на икономическата политика, задачи, финансови разпоредби, политика на валутния курс и международно сътрудничество. Накрая са упоменати и други сфери, в които е възможно да се наложи промяна в устройствените закони на НЦБ.

Цели на икономическата политика

Цялостната интеграция на НЦБ в Евросистемата изисква законоустановените ѝ цели да бъдат в съответствие с целите на ЕСЦБ, залегнали в член 2 от Устава. Това още означава, че е необходимо да бъдат променени нормативни разпоредби с „национален привкус“, например когато нормативна разпоредба се отнася до задължение да се провежда парична политика в рамките на общата икономическа политика на съответната държава членка. Нещо повече, второстепенните цели на НЦБ трябва да бъдат съобразени със и да не противоречат на задължението ѝ да подпомага общата икономическа политика на ЕС, за да допринася за постигането на целите на ЕС, залегнали в член 3 от Договора за Европейския съюз, които сами по себе си са определени като ненакърняващи поддържането на ценова стабилност.[137]

Задачи

В преобладаващата си част задачите на НЦБ на държава членка, чиято парична единица е еврото, се определят от Договора и Устава предвид статута на НЦБ като неразделна част от Евросистемата. Следователно, за да бъде спазен член 131 от Договора, е необходимо да се сравнят разпоредбите в устройствените закони на НЦБ относно нейните задачи със съответните разпоредби в Договора и Устава и да бъдат отстранени всички несъответствия.[138] Това е приложимо за всички разпоредби, които след приемането на еврото и интегрирането с Евросистемата представляват пречка за изпълнението на свързаните с ЕСЦБ задачи, и по-специално за разпоредбите, които не зачитат правомощията на ЕСЦБ по глава IV от Устава.

Всички национални правни разпоредби, свързани с паричната политика, следва да признават, че паричната политика на ЕС се осъществява чрез Евросистемата.[139] Устройствените закони на НЦБ може да съдържат разпоредби относно инструментите на паричната политика. Те трябва да бъдат съпоставими със съответните разпоредби от Договора и Устава, като следва да се отстранят всякакви несъответствия с цел спазването на член 131 от Договора.

Наблюдението на публичните финанси е задача, която НЦБ редовно изпълнява с цел правилното определяне на своята позиция по паричната политика. Централните банки могат също да представят своето мнение относно съответните изменения на бюджетните показатели въз основа на дейността си по наблюдението и като независими консултанти с цел да допринесат за правилното функциониране на европейския Паричен съюз. Наблюдаването от НЦБ за целите на паричната политика на състоянието на бюджета следва да се основава на пълен достъп до всички необходими данни относно публичните финанси. Съответно на НЦБ трябва да се предоставя безусловен, навременен и автоматичен достъп до всички статистически данни за публичните финанси. Ролята на НЦБ обаче не следва да излиза извън обсега на дейностите по наблюдение, които са резултат от или са свързани (пряко или косвено) с изпълнението на правомощията им по паричната политика.[140] Формално правомощие на НЦБ да оценява прогнози и изменението на бюджетните показатели предполага функция на тази НЦБ в (и съответната отговорност за) процеса на формиране на бюджетната политика, което може да изложи на риск изпълнението на правомощията на Евросистемата по паричната политика и независимостта на НЦБ.[141]

По повод на националните законодателни инициативи за справяне с трусовете на финансовите пазари ЕЦБ подчерта, че трябва да се избягват всякакви деформации в националните сегменти на паричния пазар в еврозоната, тъй като могат да навредят на прилагането на единната парична политика. В частност това се отнася до разширяване на използването на държавни гаранции за покритие на междубанкови депозити.[142]

Държавите членки трябва да гарантират, че националните законодателни мерки за справяне с ликвидните проблеми на стопански субекти или професионални общности, например с дълговете им към финансови институции, нямат неблагоприятно въздействие върху ликвидността на пазара. По-конкретно, такива мерки не може да бъдат несъвместими с принципа на отворената пазарна икономика, както е отразен в член 3 от Договора за Европейския съюз, тъй като това може да възпрепятства потока от кредити, да повлияе съществено върху стабилността на финансовите институции и пазари и следователно да засегне изпълнението на задачи на Евросистемата.[143]

Национални правни разпоредби, даващи на НЦБ изключителното право да емитира банкноти, следва да признават, че след приемането на еврото съгласно член 128, параграф 1 от Договора и член 16 от Устава Управителният съвет на ЕЦБ има изключителното право да разрешава емитирането на евробанкноти, а правото да емитират евробанкноти принадлежи на ЕЦБ и НЦБ. Национални правни разпоредби, даващи възможност на правителството да оказва влияние по въпроси, като номиналите, производството, количествата или изтеглянето от обращение на евробанкноти, следва също или да бъдат отменени, или да признаят залегналите в разпоредбите на Договора и Устава правомощия на ЕЦБ по отношение на евробанкнотите. Независимо от поделените отговорности между правителствата и НЦБ във връзка с монетите, след приемането на еврото съответните разпоредби следва да признават правомощията на ЕЦБ да одобрява обема на емисията евромонети. Държава членка не може да разглежда парите в обращение като дълг на своята НЦБ към правителството на същата държава членка, тъй като това би обезсмислило идеята за единна парична единица и не би съответствало на изискванията за правна интегрираност на Евросистемата.[144]

Що се отнася до управлението на валутните резерви,[145] всяка държава членка, която е приела еврото и не е прехвърлила международните си валутни резерви[146] на своята НЦБ, нарушава Договора. Освен това всяко право на трета страна – например правителство или парламент – да влияе върху решенията на НЦБ по отношение на управлението на международните валутни резерви, би било несъвместимо с член 127, параграф 2, трето тире от Договора. Нещо повече, НЦБ трябва да предоставят на ЕЦБ чуждестранни резервни активи в съотношение, пропорционално на дела им в записания капитал на ЕЦБ. Това означава, че не трябва да съществуват законови пречки за прехвърляне на чуждестранни резервни активи от НЦБ на ЕЦБ.

Що се отнася до статистическите данни, макар че регламентите, приети по член 34.1 от Устава в областта на статистиката, не създават права и не възлагат задължения на държави членки, които не са приели еврото, член 5 от Устава, който засяга събирането на статистическа информация, се прилага във всички държави членки, независимо от това дали са приели еврото, или не. Съответно държавите членки, чиято парична единица е различна от еврото, са задължени да изготвят и прилагат на национално равнище всички мерки по събирането на статистическа информация, които те считат за подходящи във връзка с изпълнението на изискванията на ЕЦБ за отчитане на статистическа информация и за своевременна подготовка в областта на статистиката, за да станат държави членки, чиято парична единица е еврото.[147] Национално законодателство, определящо рамката за сътрудничество между НЦБ и националните статистически служби, следва да гарантира независимостта на НЦБ при осъществяване на техните задачи съгласно статистическата рамка на ЕСЦБ.[148]

Финансови разпоредби

Предвидените в Устава финансови разпоредби съдържат правила относно финансовите отчети,[149] одитирането,[150] алгоритъма за записване на капитала,[151] прехвърлянето на чуждестранни резервни активи[152] и разпределението на паричния доход.[153] НЦБ трябва да са в състояние да изпълняват задълженията си във връзка с тези разпоредби и следователно всички несъвместими с тях национални разпоредби следва да бъдат отменени.

Политика на валутния курс

Държава членка с дерогация може да запази националното си законодателство, което постановява, че политиката по определяне на валутния курс на държавата членка е отговорност на правителството, като предоставя на НЦБ консултативна и/или изпълнителна роля. Въпреки това към момента, когато държава членка приеме еврото, законодателството ѝ трябва да отразява факта, че съгласно членове 138 и 219 от Договора отговорността за политиката на еврозоната по определяне на валутния курс се прехвърля на равнище ЕС.

Международно сътрудничество

С оглед приемането на еврото националното законодателство трябва да бъде в съответствие с член 6.1 от Устава, в който е предвидено, че в областта на международното сътрудничество, включващо възложените на Евросистемата задачи, ЕЦБ взема решение как да бъде представлявана ЕСЦБ. Национално законодателство, позволяващо на НЦБ да участва в международни парични институции, следва да предвижда, че такова участие е възможно след одобрение от страна на ЕЦБ (член 6.2 от Устава).

Други

В допълнение към разгледаните по-горе въпроси в отделни държави членки са необходими промени на националното законодателство и в други области (например в областта на клиринговите и платежните системи и в обмена на информация).

3 Състояние на икономическата конвергенция

Тази глава представя обзор, извършен на базата на хоризонтален анализ (т.нар. тренд анализ). Някои фактори, които са от значение за цялостната оценка, се разглеждат не тук, а в глави 4 и 5.

Що се отнася до изпълнението на критериите за конвергенция, от Доклада на ЕЦБ за конвергенцията от 2018 г. насам е постигнат ограничен напредък (виж таблица 3.1). В пет от седемте разглеждани в доклада държави ХИПЦ инфлацията е над референтната стойност при само в две държави през 2018 г. От май 2018 г. насам диференциалът между 12-месечния среден дългосрочен лихвен процент в три от седемте разглеждани в доклада страни и в еврозоната продължава да се свива, като референтната стойност е надхвърлена само в една държава спрямо две страни през 2018 г. Въпреки че нито една държава не участва във ВМ ІІ, две държави са изразили намерение да поискат включване на валутите си във ВМ ІІ. През последните няколко години валутите на някои от разглежданите в доклада държави показаха значителни колебания спрямо еврото. Повечето държави постигнаха известен напредък в намаляването на бюджетните си дисбаланси при едно съществено изключение.

Таблица 3.1

Обзорна таблица на икономическите показатели за конвергенция

Източници: Европейска комисия (Евростат, Генерална дирекция „Икономически и финансови въпроси“) и Европейска система на централните банки.
1) Средногодишно процентно изменение. Данните за 2020 г. се отнасят за периода от април 2019 г. до март 2020 г.

2) Отнася се за това дали дадена държава подлежи на решение на Съвета на ЕС за наличие на прекомерен дефицит поне за част от годината.
3) Информацията за 2020 г. се отнася за периода до датата, към която са използваните статистически данни (7 май 2020 г.).
4) В процент от БВП. Данните за 2020 г. са взети от Икономическата прогноза на Европейската комисия от пролетта на 2020 г.
5 ) Годишно процентно изменение. Положително (отрицателно) число означава поскъпване (поевтиняване) спрямо еврото. Данните за 2020 г. се отнасят за периода от 1 януари 2020 г. до 31 март 2020 г.
6) Средногодишен лихвен процент. Данните за 2020 г. се отнасят за периода от април 2019 г. до март 2020 г.
7) Референтните стойности за ХИПЦ инфлацията и за дългосрочните лихвени проценти се отнасят за периода от април 2019 г. до март 2020 г.; за бюджетното салдо и дълга на сектор „държавно управление“ референтните стойности са определени в член 126 от Договора за функционирането на Европейския съюз и в съответния Протокол (№ 12) относно процедурата при прекомерен дефицит.

В повечето от седемте разглеждани в този доклад държави икономическата ситуация остана като цяло устойчива в периода между публикуването на предишния Доклад за конвергенцията и началото на кризата с коронавируса (COVID-19) през първото тримесечие на 2020 г. Въпреки влошаващата се външна среда особено от 2019 г. насам в повечето случаи силното вътрешно търсене продължи да подкрепя икономическата активност. Вътрешното търсене беше подпомогнато главно от устойчивия растеж на заетостта и заплатите, както и от стимулиращата парична и фискална политика в редица държави. Условията на трудовия пазар ставаха все по-строги в повечето случаи. В някои държави недостигът на работна ръка беше повлиян и от намаляването на населението в трудоспособна възраст в резултат на нетна емиграция. Във всички държави се наблюдаваше по-нататъшен напредък в коригирането на външните дисбаланси и в намаляването на зависимостта от външно финансиране. Това засили устойчивостта на повечето от разглежданите страни. Все още обаче остават налице, макар и в различна степен в зависимост от държавата, съществени различни по вид области на уязвимост. Ако те не бъдат адекватно преодолени в държавите с по-нисък БВП на човек от населението, в дългосрочна перспектива процесът им на конвергенция вероятно ще се забави. От началото на 2020 г. обаче икономическата среда драстично се влоши поради избухването на пандемията от COVID-19. Стопанската активност рязко се забави във всички разглеждани държави, а в някои от тях дори се сви. Националните власти предприеха важни мерки в областта на фискалната, макропруденциалната, надзорната и паричната политика, за да неутрализират икономическите щети, причинени от COVID-19.

Що се отнася до критерия за ценова стабилност, в пет от седемте разглеждани в доклада държави 12-месечният среден темп на инфлация бе над референтната стойност от 1,8% (виж графика 3.1). България, Полша, Румъния, Чехия и Унгария отчетоха темп на инфлация доста над референтната стойност, докато в Швеция той бе под нея, а в Хърватия – много по-нисък. С оглед на пандемията от COVID-19 съществува висока степен на несигурност относно това как този темп ще се измени през следващите месеци. В Доклада за конвергенцията от 2018 г. единствено в Чехия и Унгария беше отчетен темп на инфлация над референтната стойност, приложима към онзи момент, която възлизаше на 1,9%.

Графика 3.1

ХИПЦ инфлация

(средногодишно процентно изменение)

Източник: Евростат.

Към момента на публикуване на настоящия доклад една държава е в процедура при прекомерен дефицит, докато по времето на предишния доклад нито една държава не беше в такава процедура. Въпреки това като последица от пандемията от COVID-19 през 2020 г. във всички държави се очаква силно влошаване на бюджетните позиции. През 2019 г. всички разглеждани държави, освен Румъния, имат салдо под референтната стойност от 3% за бюджетния дефицит. България, Хърватия, Чехия и Швеция отбелязаха излишък през 2019 г. В Румъния след Доклада за конвергенцията от 2018 г. дефицитът рязко се влоши, нараствайки от 2,6% от БВП през 2017 г. на 4,3% от БВП през 2019 г. (виж графика 3.2), а през април 2020 г. беше открита процедура при прекомерен дефицит. Според Икономическата прогноза на Европейската комисия от пролетта на 2020 г. като последица от пандемията от COVID-19 се очаква съотношението „дефицит/БВП“ за 2020 г. да остане над референтната стойност от 3% във всички страни, с изключение на България. Съгласно обичайното допускане за липса на промяна в политиката (т.е. допускайки, че фискалните мерки, приложени за смекчаване на кризата, са временни) към 2021 г. се очаква общите бюджетни дефицити да намалеят значително във всички разглеждани държави, с изключение на Румъния (и да спаднат под референтната стойност от 3% от БВП в България, Швеция и Хърватия). Що се отнася до критерия за дълга, в Полша съотношението на дълга бе под 50% от БВП през 2019 г. В Чехия, Румъния и Швеция то беше между 30% и 40% от БВП, а в България – малко над 20% от БВП (виж графика 3.3). Хърватия и Унгария бяха единствените страни, чието съотношение „дълг на сектор „държавно управление“/БВП“ през 2019 г., подобно на 2017 г., беше над референтната стойност от 60%. В тези две държави от 2015 г. до 2019 г. съотношението на дълга намаляваше, доближавайки се със задоволителен темп преди края на 2019 г. до 60% от БВП. Но според Икономическата прогноза на Европейската комисия от пролетта на 2020 г. се очаква пандемията от COVID-19 да доведе до нарастващо съотношение на дълга във всички разглеждани държави през 2020 г.

Графика 3.2

Излишък (+)/дефицит (-) на сектор „държавно управление“

(дял от БВП, %)

Източник: Евростат.
Забележка: Данните за 2017 г. са леко ревизирани след Доклада за конвергенцията от 2018 г.

Графика 3.3

Брутен дълг на сектор „държавно управление“

(дял от БВП, %)

Източник: Евростат.
Забележка: Данните за 2017 г. са леко ревизирани след Доклада за конвергенцията от 2018 г.

Що се отнася до критерия за валутния курс, към момента на публикуване на настоящия доклад нито една от разглежданите държави не участва във ВМ II. Но българските и хърватските власти изразиха намерение да поискат включване на лева и куната във ВМ ІІ. През юли 2018 г. министрите на финансите на държавите от еврозоната, ЕЦБ и представителите на министъра на финансите на Дания и на управителя на Danmark Nationalbank приветстваха намерението на българските власти да въведат елементите, необходими за успешното участие във ВМ ІІ. По същия начин, през юли 2019 г. министрите на финансите на държавите от еврозоната и Дания, ЕЦБ и представителят на управителя на Danmarks Nationalbank приветстваха намерението на хърватските власти да въведат елементите, необходими за успешното участие във ВМ ІІ. Във връзка с това както България, така и Хърватия поеха редица ангажименти в сфери на политиката, които са от особено значение за безпроблемното участие във ВМ ІІ. От гледна точка на динамиката на валутните курсове, в повечето разглеждани държави обменният курс се характеризираше със сравнително високи колебания през по-голямата част от референтния период до февруари 2020 г. Изключение представляват България, която е в режим на паричен съвет с лев, фиксиран към еврото, Хърватия, която функционира при строго управляван плаващ валутен курс, и в по-малка степен – Румъния. До февруари 2020 г. унгарският форинт и в по-малка степен румънската лея и шведската крона поевтиняха спрямо еврото, докато полската злота остана практически без промяна, а чешката крона поскъпна (виж графика 3.4). От март 2020 г. след взрива от коронавирус в Европа и въздействието ѝ върху икономическата активност и световните финансови пазари валутите на всички разглеждани в доклада държави с изключение на българския лев бяха изложени на натиск за обезценяване.

Графика 3.4

Двустранни обменни курсове спрямо еврото

(индекс: средна величина за април 2018 г. = 100; дневни данни; 1 април 2018 г. – 31 март 2020 г.)

Източник: ЕЦБ.
Забележка: Движение нагоре (надолу) показва поскъпване (поевтиняване) на валутата.

Що се отнася до конвергенцията на дългосрочните лихвени проценти, само в една от седемте разглеждани държави отчетените дългосрочни лихвени проценти бяха над референтната стойност, която възлизаше на 2,9% (виж графика 3.5). Над референтната стойност бяха лихвените проценти в Румъния, докато най-ниски стойности бяха отчетени в България и Швеция. За сравнение, в Доклада за конвергенцията от 2018 г. дългосрочните лихвени проценти бяха над референтната стойност, възлизаща по това време на 3,2%, в Полша и Румъния.

Графика 3.5

Дългосрочни лихвени проценти

(процент, средногодишно)

Източници: Евростат и изчисления на ЕЦБ.

Когато се разглежда изпълнението на критериите за конвергенция, устойчивостта е от съществено значение. Конвергенция трябва да бъде постигната трайно, а не само в определен момент. Първото десетилетие от съществуването на ИПС показа, че слабите основни показатели, крайно смекчената макроикономическа позиция на ниво държава и свръхоптимистичните очаквания относно конвергенцията на реалните доходи пораждат рискове не само за засегнатите държави, но и за гладкото функциониране на еврозоната като цяло. Спазването на числовите критерии за конвергенция в определен момент самò по себе си не е гаранция за безпроблемно членство в еврозоната. Затова държавите, присъединяващи се към еврозоната, следва да покажат устойчивостта на процеса на своята конвергенция, както и способността си да посрещнат постоянните ангажименти, произтичащи от приемането на еврото. Това е в интерес както на самата държава, така и на еврозоната като цяло.

За постигане на устойчива конвергенция са необходими трайни корекции на политиката в много от разглежданите държави. Предпоставка за устойчива конвергенция са макроикономическата стабилност и по-специално правилната фискална политика. Голямата гъвкавост на стоковите и трудовите пазари е от съществено значение за справяне с макроикономическите шокове. Необходима е култура на стабилност, както и здраво закотвени инфлационни очаквания, спомагащи за формирането на среда със стабилни цени. Нужно е да се създадат благоприятни условия за ефективно използване в икономиката на капитала и работната сила с цел повишаване на съвкупната производителност на факторите на производството и за дългосрочен икономически растеж. Устойчивата конвергенция изисква също стабилни институции и стимулираща бизнес среда. За постигане на синхронизация на бизнес циклите е необходима висока степен на икономическа интегрираност с еврозоната. Нещо повече, нужно е да се провежда подходяща макропруденциална политика с цел предотвратяване натрупването на макроикономически дисбаланси, като прекомерно поскъпване на активите и резки циклични колебания в кредитирането. Потребно е още наличието на адекватна рамка за надзор върху финансовите институции. За държави, които подлежат на задълбочен преглед от Европейската комисия, е от съществено значение да се справят с дисбалансите в икономиките си. Накрая, здравата институционална среда е основен фактор за икономическата интеграция и конвергенция.

3.1 Критерият за ценова стабилност

През март 2020 г. пет от седемте разглеждани държави отчетоха 12‑месечен среден темп на инфлация над референтната стойност от 1,8% по критерия за ценова стабилност. През 2018 г. инфлацията в еврозоната се ускори, като след това през 2019 г. значително се забави главно поради по-ниските цени на енергията и намаляването на икономическата активност. За разлика от това, в повечето държави, разглеждани в доклада, инфлацията продължи да се ускорява или остана сравнително висока, тласкана предимно от силното вътрешно търсене. В резултат България, Полша, Румъния, Чехия и Унгария отчетоха темп на инфлация доста над референтната стойност, докато в Швеция той бе под нея, а в Хърватия – много по-нисък. В началото на 2020 г. инфлацията се понижи, макар и в различна степен, в повечето разглеждани държави, което се дължеше главно на по-ниската цена на петрола.

През изминалите десет години средният темп и колебливостта на инфлацията се различаваха съществено в разглежданите държави. През този период в Румъния и Унгария бе отчетен среден темп на ХИПЦ инфлация доста над 2%. В Чехия и Полша средният темп на инфлация беше по-близо до 1,5%. През изминалите десет години в България, Хърватия и Швеция инфлацията бе средно съвсем малко над 1,0%. През същия период динамиката на цените бе особено колеблива в България, Унгария, Хърватия, Полша и Румъния, тъй като инфлацията в тези държави се колебаеше в сравнително широки граници. Най-малки колебания в темпа на инфлация бяха отбелязани в Швеция. Въпреки постигнатия през последното десетилетие известен напредък в конвергенцията, различията в инфлацията през референтния период от април 2019 г. до март 2020 г. се увеличиха в повечето разглеждани държави.

Дългосрочната динамика на цените отразяваше по-нестабилната макроикономическа среда в редица държави. През 2010 г. в повечето разглеждани държави динамиката на цените ставаше все по-нееднородна, отчасти отразявайки различната степен на икономическо възстановяване и специфичните национални мерки във връзка с административно определяните цени след внезапния икономически спад. През 2013 г. инфлацията започна да спада във всички разглеждани държави, достигайки исторически минимум, а често дори и отрицателни стойности. Тази всеобща динамика отразяваше главно движението на световните цени на суровините, слабия инфлационен натиск по линия на вноса и трайното наличие на свободни производствени мощности в отделни държави. Промените в световните цени на суровините имаха най-силно отражение върху централно- и източноевропейските икономики поради сравнително големите тегла на енергията и храните в техните ХИПЦ кошници. В някои от разглежданите държави понижения на административно определяните цени и косвените данъци или повишение на номиналния ефективен валутен курс също оказаха натиск за намаляване на инфлацията. На този фон условията по паричната политика се смекчиха съществено. От 2017 г. насам инфлацията значително се повиши в резултат от засилващата се икономическа активност, тласкана главно от стабилното вътрешно търсене и от поскъпването на енергията и суровините. През 2019 г. и в началото на 2020 г., въпреки външните пречки и по-ниските цени на енергията, в повечето проучвани в доклада страни инфлацията остана висока под влияние на силното вътрешно търсене, все по-затегнатите условия на трудовия пазар и цените на храните. Същевременно паричната и фискалната политика продължиха да бъдат нерестриктивни или силно стимулиращи в повечето държави.

През следващите години се очаква инфлацията да се понижава в повечето от разглежданите държави, макар и да остава сравнително висока в някои от тях. При сегашните извънредни обстоятелства прогнозите са изложени на необичайно висока несигурност. В дългосрочна перспектива съществуват опасения относно устойчивостта на конвергенцията по отношение на инфлацията в повечето разглеждани страни. Според Икономическата прогноза на Европейската комисия от пролетта на 2020 г. през прогнозния период се очаква инфлацията да се понижи в повечето държави, с изключение на Полша. В частност, през 2020 г. международната среда допълнително се влоши поради пандемията от COVID-19. Значителна е несигурността около баланса между натиска за намаляване на инфлацията вследствие на слабото търсене и натиска за повишаването ѝ в резултат от прекъсването на доставките, и по-конкретно върху цените на храните, които имат съществено тегло в кошницата на ХИПЦ в някои от разглежданите държави. През 2020 г. се очаква дефлационният натиск да бъде подкрепен и от рязкото спадане на цените на петрола. В Чехия, Унгария, Полша и Румъния обаче се очаква инфлацията да остане над 1,8% през прогнозния период. Рисковете за прогнозата за инфлацията като цяло са балансирани във всички разглеждани страни, с изключение на Полша, където клонят към надценяване. Рисковете от подценяване се свързват главно с по-бързо от очакваното възстановяване от икономическия спад, предизвикан от пандемията от COVID-19, докато един по-продължителен икономически спад представлява съществен риск от надценяване на прогнозата за инфлацията. В по-дългосрочна перспектива вероятно в редица разглеждани централно- и източноевропейски страни процесът на догонване ще доведе до положителен диференциал на инфлацията в тях спрямо тази в еврозоната, тъй като БВП на човек от населението и равнището на цените са все още значително под тези в еврозоната, освен ако не бъдат неутрализирани от повишение на номиналния валутен курс в някои държави.

Среда, която благоприятства трайната устойчивост на цените във включените в настоящия доклад държави, изисква наред с другото ориентирана към стабилност икономическа политика, структурни реформи и мерки за запазване на финансовата стабилност. Създаването или поддържането на среда, която да подпомага ценовата стабилност, ще зависи в решаваща степен от провеждането на по-нататъшни структурни реформи. В частност, повишаването на заплатите трябва да отразява нарастването на производителността на труда на равнище предприятие и да отчита условията на трудовия пазар и тенденциите в конкурентни държави. Освен това са необходими последователни усилия за реформи с цел по-нататъшно подобряване на функционирането на трудовите и стоковите пазари и поддържането на благоприятни условия за икономически подем и увеличаване на заетостта. Ето защо мерки в подкрепа на по-доброто управление и за по-нататъшно подобряване на качеството на работа на институциите са важни за икономиките от Централна и Източна Европа. Предвид ограничените възможности за промени в паричната политика в Хърватия при режима на валутен курс, управляван в тесен диапазон, и при паричния съвет в България, както и с оглед на един плавен преход към и участие във ВМ ІІ е задължително другите сфери на политиката да подпомогнат възможностите на тези икономики да поддържат ценова стабилност, да се справят със специфични за тях шокове и да избягват натрупването на макроикономически дисбаланси. Във финансовия сектор и в надзора политиката трябва да е насочена към по-нататъшно запазване на финансовата стабилност. За да засилят допълнително доверието във финансовата система, компетентните национални органи трябва да продължат да усъвършенстват надзорните си практики, следвайки още и приложимите препоръки на съответните международни и европейски органи и работейки в тясно сътрудничество с други национални надзорници от държави – членки на ЕС, в рамките на надзорните колегии.

3.2 Критерият за състоянието на държавния бюджет

Към момента на публикуване на настоящия доклад една държава е в процедура при прекомерен дефицит, докато през 2018 г. нито една от разглежданите държави не беше подложена на такава процедура. От 2018 г. насам дефицитът в Румъния рязко се влоши и през 2019 г. надхвърли референтната стойност от 3% от БВП. През април 2020 г. беше открита процедура при прекомерен дефицит с краен срок за корекции 2022 г. Останалите разглеждани държави отчетоха през 2019 г. излишък или съотношения „бюджетен дефицит/БВП“ под референтната стойност. Съществуваше дефицит от 2,0% от БВП в Унгария и от 0,7% от БВП в Полша, докато Чехия, Хърватия и Швеция отбелязаха малък излишък в размер съответно на 0,3%, 0,4% и 0,5% от БВП, а България имаше излишък от малко над 2,0% от БВП.

В периода 2017–2019 г. бюджетното салдо се влоши в повечето обхванати в настоящия доклад държави, с изключение на България, Унгария и Полша, където то се подобри. В Румъния, Хърватия, Чехия и Швеция влошаването на общото бюджетно салдо може да се обясни главно с разхлабване на фискалната позиция, отчасти неутрализирано от по-благоприятните макроикономически тенденции. В Полша и Унгария добрите макроикономически условия допринесоха за намаляване на съотношението „общ бюджетен дефицит/БВП“.

За 2020 г. вследствие на пандемията от COVID-19 Европейската комисия прогнозира, че съотношението „дефицит/БВП“ ще бъде над референтната стойност от 3% във всички страни, с изключение на България. Прогнозираното рязко влошаване на бюджетното салдо е резултат от сериозното намаление на икономическата активност и от приложените за смекчаване на кризата фискални мерки. Предвижда се влошаване на бюджетното салдо с около 3 процентни пункта в Унгария, с близо 5 процентни пункта в България и Румъния, с 6 до 7 процентни пункта в Чехия и Швеция, със 7,5 процентни пункта в Хърватия и с около 9 процентни пункта в Полша.

През 2019 г. в Хърватия и Унгария съотношението на дълга беше над 60% от БВП, докато в другите разглеждани държави равнището на дълга бе под или доста под този праг (виж таблица 3.1 и графика 3.3). В периода 2017–2019 г. съотношението „държавен дълг/БВП“ се понижи във всички разглеждани държави, с изключение на Румъния, където на практика се стабилизира. Съотношението на дълга спадна с 6,6 процентни пункта в Унгария, с 5,7 процентни пункта в Швеция, с 4,9 процентни пункта в България, с 4,7 процентни пункта в Полша, с 4,5 процентни пункта в Хърватия и с 3,9 процентни пункта в Чехия. Разглеждайки един по-продължителен период – от 2010 г. до 2019 г., съотношението „държавен дълг/БВП“ нарасна значително в Хърватия (с 15,4 процентни пункта) и съществено в Румъния (с 5,6 процентни пункта) и в България (с 5,0 процентни пункта), докато в останалите държави то намаля.

За 2020 г. вследствие на пандемията от COVID-19 Европейската комисия прогнозира възходящ тренд за съотношението на дълга във всички държави. Прогнозата на Комисията показва също, че съотношението на дълга ще остане под или много под референтната стойност от 60% от БВП през 2020 г. във всички държави, с изключение на Хърватия и Унгария.

Гледайки напред и ако оставим настрана политическите мерки, предприети за справяне с пандемията от COVID-19, за разглежданите държави е важно да постигнат и/или да поддържат стабилни и устойчиви бюджетни позиции. Румъния, която през 2019 г. наруши прага за съотношението на дефицита, трябва да осигури спазването на правилата на Пакта за стабилност и растеж и до 2022 г. да коригира прекомерния си дефицит. Нещо повече, държавите, чието съотношение „дълг/БВП“ надхвърля референтната стойност, трябва да гарантират, че като се вземе предвид пандемията от COVID-19, то намалява в достатъчна степен съобразно разпоредбите на Пакта. По-нататъшната консолидация ще направи по-лесно и справянето с бюджетните проблеми, свързани с неблагоприятните демографски тенденции, както и създаването на буферите, които са необходими, за да позволят на автоматичните стабилизатори да функционират. Здравите национални бюджетни рамки, които напълно съответстват на правилата на ЕС и се прилагат ефикасно, следва да подпомагат фискалната консолидация и да ограничават отклоненията от планираните публични разходи, като съдействат за предотвратяването на нова поява на макроикономически дисбаланси. Като цяло фискалните стратегии следва да са съгласувани с цялостните структурни реформи за засилване на потенциалния растеж и на заетостта.

3.3 Критерият за валутния курс

Към момента на публикуване на настоящия доклад нито една от разглежданите държави не участва във ВМ ІІ. В седемте държави действат различни валутни режими. През юли 2018 г. и юли 2019 г. обаче българските и съответно хърватските власти изразиха намерение да поискат включване на лева и куната във ВМ ІІ, като междувременно свързаните с това процеси отбелязаха съществен напредък.

През референтния период българският лев остана фиксиран към еврото при курс 1,95583 лева за 1 евро в условията на паричен съвет. Този валутен режим функционира в среда на предимно тесни краткосрочни лихвени диференциали спрямо еврозоната.

Хърватската куна и румънската лея се търгуваха при валутни режими, включващи, макар и в различна степен, контролирано плаващ валутен курс спрямо еврото. В случая с хърватската куна това се прояви в слаба колебливост на курса ѝ и тесни краткосрочни лихвени диференциали спрямо еврозоната. Обменният курс на румънската лея към еврото показа сравнително ниска степен на колебливост, като през референтния период краткосрочните лихвени диференциали спрямо еврозоната останаха сравнително широки. Но с появата на напрежение на финансовите пазари след разрастването през март 2020 г. на пандемията от COVID-19 двете валути бяха подложени на натиск за обезценяване.

Всички други валути се търгуваха при режим на гъвкав валутен курс, а повечето от тях и при силни колебания на валутния курс, особено след появата на напрежение на финансовите пазари след разрастването през март 2020 г. на пандемията от COVID-19. Краткосрочните лихвени диференциали спрямо еврозоната бяха тесни в Швеция и Унгария, а в Полша и Чехия – сравнително широки. Sveriges riksbank поддържаше споразумение за суап с ЕЦБ, което може би също е оказало влияние върху движението на валутния курс през референтния период, тъй като спомогна за намаляване на финансовата уязвимост.

3.4 Критерият за дългосрочния лихвен процент

През референтния период от април 2019 г. до март 2020 г. само една от седемте разглеждани държави отчете среден дългосрочен лихвен процент над референтната стойност от 2,9%. В Швеция средният дългосрочен лихвен процент беше слабо отрицателен и възлизаше на -0,1%. В България той беше 0,3%, а в Чехия и Хърватия съответно 1,5% и 0,9%. В Унгария и Полша лихвените проценти се стабилизираха на равнища под 2,5%, докато в Румъния средният дългосрочен лихвен процент възлизаше на 4,4%, т.е. беше над референтната стойност от 2,9%. След появата на напрежение на финансовите пазари в резултат от разрастването в края на референтния период през март 2020 г. на пандемията от COVID-19 централните банки на Хърватия, Унгария, Полша и Румъния обявиха, а в някои случаи и приложиха програми за покупка на държавни облигации. Швеция оповести увеличение на общия пакет на програмата си за покупки на дългови ценни книжа, която включва и държавни облигации.

След Доклада за конвергенцията от 2018 г. динамиката на спредовете на дългосрочните лихвени проценти спрямо средния за еврозоната беше твърде разнородна по държави. Тази разнородност отразява различията както в цикличната позиция на икономиката, така и в оценката на финансовите пазари за външната и вътрешната уязвимост на страните, включително тенденциите при изпълнението на бюджета и перспективите за устойчива конвергенция. В една от седемте разглеждани държави, Швеция, диференциалът на лихвените проценти е отрицателен, докато в България той е равен на нула. Швеция е държава с модерна и развита икономика, чиято финансова система вече е силно интегрирана с еврозоната, докато в България собствеността в банковата система е притежание главно на банки от еврозоната и централната банка функционира в режим на паричен съвет, който на практика привнася в страната паричните условия от еврозоната. В Хърватия продължаващата през последните години фискална консолидация спомогна за намаляване на лихвения диференциал спрямо еврозоната до около 80 базисни точки към края на референтния период. В Чехия, Унгария и Полша диференциалът варираше от 110 до 220 базисни точки главно поради по-високата инфлация и по-бързия растеж на реалния БВП. Румъния е единствената държава, в която лихвеният диференциал е значителен. Той възлезе на около 440 базисни точки в края на референтния период, след като нарастваше в продължение на три години, отразявайки както вътрешни, така и външни дисбаланси.

3.5 Други съществени фактори

Според Европейската комисия повечето разглеждани държави са постигнали, макар и различен, напредък в преодоляването на дисбалансите в своите икономики. В задълбочените си прегледи, чиито резултати бяха публикувани на 26 февруари 2020 г., Европейската комисия излезе със заключение за установени макроикономически дисбаланси в Хърватия, Румъния и Швеция. България обаче вече не се смята за държава с макроикономически дисбаланси. Що се отнася до Хърватия, Комисията установи, че дисбалансите са свързани с високи равнища на публичния, частния и външния дълг. С възстановяването на икономиката тези натрупани дисбаланси започнаха да намаляват. За Румъния Комисията установи, че продължават да са налице области на уязвимост, свързани със загуба на конкурентоспособност по отношение на разходите и с нарастване на дефицита по текущата сметка в условията на подчертано експанзионистична фискална политика, и че те ще нарастват, ако не настъпи промяна в сегашните тенденции. По отношение на Швеция Комисията установи, че въпреки неотдавнашната корекция цените на жилищата остават на рекордно високи равнища, а дългът на домакинствата продължава да расте. Макар Европейската комисия да установи, че в останалите разглеждани държави няма дисбаланси, те също са изправени пред различни предизвикателства.

Международната инвестиционна позиция на повечето държави се стабилизира през последните години. Съпоставителната таблица за наблюдение на макроикономическите дисбаланси показва, че тригодишната средна величина на салдото по текущата сметка остана на излишък през 2018 г. и 2019 г. (виж таблица 3.2) в почти всички разглеждани държави, с изключение на Полша, която отчете скромен дефицит, и на Румъния, в която дефицитът продължи да нараства.

В почти всички разглеждани държави отрицателната нетна международна инвестиционна позиция като дял от БВП намаля, но остава на високи равнища. Нетните външни задължения на страните от Централна и Източна Европа са предимно по преки чуждестранни инвестиции, които се оценяват като по-устойчива форма на финансиране. През 2019 г. в четири от разглежданите тук седем държави нетната международна инвестиционна позиция бе под индикативния праг от -35% от БВП. Нетните външни задължения бяха най-малки в Чехия (20,7% от БВП), а Швеция отчете положителна нетна международна инвестиционна позиция (20,9% от БВП).

От гледна точка на конкурентоспособността на цените и разходите през периода 2016–2019 г. реалните ефективни валутни курсове, дефлирани с ХИПЦ, се повишиха в различна степен в повечето разглеждани държави, с изключение само на Швеция. Тригодишният темп на растеж на разходите за труд на единица продукция, който в предкризисните години бе на много високи равнища в почти всички държави, започна отново да се увеличава и в четири от седемте проучвани в доклада държави надхвърли, в някои случаи значително, индикативния праг от 12%. Той беше особено висок в Румъния, където тригодишният темп на растеж на разходите за труд на единица продукция достигна 24,9% през 2019 г. През петгодишния период от 2015 г. до 2019 г. увеличение на пазарния дял на износа, макар и забавящо се, се наблюдаваше във всички държави, с изключение на Швеция.

Цените на жилищата продължиха да се повишават във всички разглеждани държави, без Швеция. Цените на жилищата се увеличиха с по-бърз темп, близо до или отвъд прага от 6% във всички държави, с изключение на България и Швеция. Макар че след съществено увеличение в предходните години цените на жилищата в Швеция започнаха да се понижават отчасти поради проблеми в предлагането и рекордно ниски лихвени проценти, в Чехия и особено в Унгария те продължиха значително да се повишават също под влияние на ниските лихвени проценти.

Таблица 3.2

Съпоставителна таблица за наблюдение върху макроикономическите дисбаланси

Таблица 3.2a – Външни дисбаланси и показатели за конкурентоспособност

Източници: Европейска комисия (Евростат, Генерална дирекция „Икономически и финансови въпроси“) и Европейска система на централните банки.
Забележка: Таблицата съдържа данни, налични към 7 май 2020 г., т.е. крайната дата за данните в този доклад, поради което се различава от съпоставителната таблица, публикувана в Доклада за механизма за предупреждение от ноември 2019 г.

1) В процент от БВП, тригодишна средна величина.
2) В процент от БВП.
3) Тригодишно процентно изменение спрямо 41 други индустриални държави. Положително число означава загуба на конкурентоспособност.
4) Петгодишно процентно изменение.
5) Тригодишно процентно изменение.
6) Процентно изменение спрямо предходната година.
7) Тригодишна средна величина.
8) Тригодишно изменение в процентни пунктове.

Таблица 3.2б – Вътрешни дисбаланси и показатели за безработица

Сравнително дългият период на кредитна експанзия преди финансовата криза остави частния нефинансов сектор в някои от разглежданите държави с високи, макар и умерено понижаващи се равнища на натрупан дълг. Това остава ключовата област на уязвимост в тези държави, макар растежът на кредита за частния сектор да се забави и да не превишава препоръчителния праг от 14% във всяка от разглежданите държави. Швеция обаче продължи да отчита особено високо равнище на дълга на частния сектор, което през 2019 г. надхвърли 200% от БВП.

Политиките във финансовия сектор на разглежданите държави трябва да целят гарантиране на сериозния му принос за икономическия растеж и ценовата стабилност, а надзорната им политика следва да бъде насочена към стабилизиране на надзорната рамка, което е предпоставка за присъединяване към ЕНМ. За да засилят допълнително доверието във финансовата система, компетентните национални органи трябва да продължат да усъвършенстват надзорните си практики, като наред с другото следват приложимите препоръки на съответните международни и европейски органи и работят в тясно сътрудничество с други национални надзорници от държави – членки на ЕС, в рамките на надзорните колегии.

Процесът на приспособяване след финансовата криза доведе до сравнително високо равнище на безработица в някои от разглежданите държави, но в последните години тя има низходящ тренд. През разглеждания период равнището на безработица продължи да намалява в повечето държави и остава под препоръчителната граница от 10% във всички разглеждани държави. Докато в Хърватия безработицата остава висока, макар и съществено намаляваща отчасти поради значителния спад на дългосрочната, и по-специално на младежката безработица, в Унгария, Чехия и Полша бяха отчетени рекордно ниски равнища на безработица, като някои страни все по-често са изправени пред недостиг на работна ръка в определени сегменти на пазара на труда.

Стабилната институционална среда е друг важен фактор при анализа на устойчивостта на икономическата интеграция и конвергенция. Ниското качество на работа на институциите и слабото управление може да отразяват например слабости на бизнес средата, неефективна публична администрация, укриване на данъци, корупция, липса на социално приобщаване, липса на прозрачност, липса на независимост на съдебната власт и/или ограничен достъп до онлайн услуги. В някои държави от Централна и Източна Европа подобряването на качеството на работа на институциите би спомогнало за премахването на съществуващата нееластичност и на пречките за ефективното използване и разпределение на факторите на производството, укрепвайки по този начин капацитета за дългосрочен растеж. Спъвайки растежа на потенциалното производство, слабата институционална среда може също да подкопае способността на държавата да обслужва дълга си и да затрудни още повече процеса на икономическо приспособяване. Тя може да засегне и възможността страната да прилага необходимите мерки по паричната политика.

С изключение на Швеция, качеството на работа на институциите и управлението е сравнително ниско във всички разглеждани държави, особено в България, Румъния, Хърватия и Унгария. Това може да породи рискове за икономическата стабилност и за устойчивостта на конвергенцията. Конкретните институционални показатели в общи линии потвърждават цялостната картина за ниско качество на работа на институциите и на управлението в повечето държави, макар и с някои съществени разлики (виж графики 3.6 и 3.7).[154] В този смисъл България, Румъния, Хърватия и Унгария са сред държавите, изправени пред най-големите предизвикателства в ЕС.

Графика 3.6

Обзор на класирането на държавите от ЕС от гледна точка на качеството на работа на институциите

Източници: Worldwide Governance Indicators 2019, The Global Competitiveness Report 2019 (World Economic Forum), Corruption Perceptions Index 2019 (Transparency International) and Doing Business 2020 (World Bank).
Забележки: Държавите са класирани от „1“ (с най-добри резултати в ЕС) до „27“ (с най-лоши резултати в ЕС) и са подредени съобразно средната им позиция в последното класиране. В Doing Business report Малта е включена едва от 2013 г. насам, а Кипър от 2010 г.

Графика 3.7

Класиране на държавите от ЕС по отделни показатели за качество на работа на институциите

Източници: Worldwide Governance Indicators 2019, The Global Competitiveness Report 2019 (World Economic Forum), Corruption Perceptions Index 2019 (Transparency International) and Doing Business 2020 (World Bank).
Забележка: Държавите са класирани от „1“ (с най-добри резултати в ЕС) до „27“ (с най-лоши резултати в ЕС) и са подредени съобразно средната им позиция при последното класиране.

В повечето разглеждани държави са необходими широкообхватни структурни реформи за подобряване на икономическия растеж и на конкурентоспособността. Укрепването на местните институции, управлението и бизнес средата наред с по-нататъшен напредък в реформите и приватизацията на държавните предприятия и ефективното усвояване на средствата от фондовете на ЕС биха подпомогнали по-бързия растеж на производителността на труда. Това на свой ред ще допринесе за засилване на конкуренцията в основните регулирани сектори (например енергетика и транспорт), вдигайки бариерите за навлизане и насърчавайки така необходимите частни инвестиции.

И накрая, институционалните характеристики, свързани с качеството на статистиката, също са много важни за подпомагане на гладкото протичане на процеса на конвергенция. Наред с други неща това се отнася и за законовата независимост на националния статистически орган, за неговия административен контрол и бюджетна самостоятелност, за законовите му правомощия да събира данни и за правните разпоредби, регулиращи поверителността на статистическата информация, които са разгледани по-подробно в глава 6 от изданието на английски език.

4 Преглед по държави

4.1 България

През март 2020 г. 12-месечният среден темп на ХИПЦ инфлацията в България бе 2,6%, т.е. доста над референтната стойност от 1,8% по критерия за ценова стабилност. С оглед на пандемията от коронавирус (COVID-19) съществува висока степен на несигурност относно това как този темп ще се измени през следващите месеци. Националните власти предприеха важни мерки в областта на фискалната и макропруденциалната политика, за да неутрализират икономическите щети, причинени от пандемията от COVID-19. През последните десет години този темп се колебаеше в сравнително широк диапазон – от -1,7% до 3,8%, като средно за периода беше умерен и възлизаше на 1,1%. В перспектива съществуват опасения за дългосрочната устойчивост на конвергенцията по отношение на инфлацията в България, като се вземе предвид и значителното увеличение на разходите за труд на единица продукция, по-специално в периода 2017–2018 г. Процесът на догонване вероятно ще доведе до положителни диференциали на инфлацията спрямо тези в еврозоната, тъй като БВП на човек от населението и ценовите равнища в България още са значително под тези в еврозоната. За да се избегне натрупването на прекомерен натиск върху цените и на макроикономически дисбаланси, процесът на догонване трябва да бъде подкрепен с подходяща политика.

През 2019 г. бюджетното салдо и дългът на сектор „държавно управление“ в България съответстваха на маастрихтските критерии, но се очаква съществено влошаване на състоянието на бюджета през 2020–2021 г. От 2012 г. насам България подлежи на предпазните мерки на Пакта за стабилност и растеж. В периода 2012–2019 г. България с лекота покриваше критериите по отношение на дефицита (с едно изключение през 2014 г.) и дълга. За 2020 г. обаче Икономическата прогноза на Европейската комисия от пролетта на 2020 г. предвижда рязко влошаване на състоянието на бюджета вследствие комбинирания ефект от значителния спад на икономическата активност и фискалните мерки, приложени с цел смекчаване на кризата. Обзорът от 2019 г. на Европейската комисия относно устойчивостта на обслужването на дълга, публикуван преди пандемията от COVID-19, показва, че в средно- и дългосрочен хоризонт България е изправена пред малък риск за фискалната си устойчивост. Ако оставим настрана политическите мерки за справяне с пандемията от COVID19, благоразумната и подпомагаща растежа фискална политика остава от ключово значение за запазване в бъдеще на стабилността на публичните финанси.

През двегодишния референтен период от 1 април 2018 г. до 31 март 2020 г. българският лев не участваше във ВМ II, а обменният му курс беше фиксиран към еврото при 1,95583 лева за 1 евро в рамките на паричен съвет. През последните десет години общото салдо по текущата и капиталовата сметка на България се подобри, а нетните външни задължения на страната намаляха значително. На 29 юни 2018 г. българските власти изразиха намерението си за включване на българския лев във ВМ II. На 12 юли 2018 г. министрите на финансите на държавите от еврозоната, ЕЦБ и представителите на министъра на финансите на Дания и на управителя на Danmark Nationalbank приветстваха намерението на българските власти да въведат елементите, необходими за успешното участие във ВМ ІІ. България пое редица ангажименти в сфери на политиката, които са от голямо значение за гладкото присъединяване към и участие във ВМ II. Тези ангажименти са свързани с банковия надзор, с други въпроси на финансовия сектор и с качеството на работа и управлението на институциите. ЕЦБ и Европейската комисия наблюдават ефикасното изпълнение на тези ангажименти, действайки в рамките на съответните сфери на компетентност, както е предвидено в Договорите и във вторичното законодателство.

През референтния период от април 2019 г. до март 2020 г. дългосрочните лихвени проценти в България възлизаха средно на 0,3%, което е доста под референтната стойност от 2,9% по критерия за конвергенция на лихвените проценти. Дългосрочните лихвени проценти в България се понижават от 2010 г. насам при намаляващи 12-месечни средни лихвени проценти от над 7% до под 0,5%.

Формирането на среда, благоприятстваща устойчивата конвергенция на България, изисква ориентирана към стабилност икономическа политика и широкообхватни структурни реформи. Що се отнася до макроикономическите дисбаланси, Комисията не избра България за задълбочен преглед в своя „Доклад за механизма за предупреждение за 2020 г.“. За устойчивостта на конвергенцията и икономическата стабилност ще спомогнат широкообхватни структурни реформи, имащи за цел подобряване на структурната устойчивост, бизнес средата, финансовата стабилност и качеството на работа на институциите и управлението. В сферата на банковия надзор с оглед на участието във ВМ II съответните български власти изпратиха на 18 юли 2018 г. искане за установяване на тясно сътрудничество с ЕЦБ в рамките на Единния надзорен механизъм. В съответствие с установената процедура на 26 юли 2019 г. ЕЦБ публикува резултатите от цялостната оценка на шест български банки. В оценката бяха набелязани последващи мерки, които в рамките на девет месеца от датата на публикацията е необходимо да бъдат предприети по отношение на две банки.

Българското законодателство не съответства на всички изисквания за независимост на централната банка, за забрана за парично финансиране и за правна интеграция в Евросистемата. България е държава – членка на ЕС с дерогация, и следователно трябва да спазва всички изисквания за привеждане на законодателството си в съответствие съгласно член 131 от Договора.

4.2 Чехия

През март 2020 г. 12-месечният среден темп на ХИПЦ инфлацията в Чехия бе 2,9%, т.е. доста над референтната стойност от 1,8% по критерия за ценова стабилност. С оглед на пандемията от коронавирус (COVID-19) съществува висока степен на несигурност относно това как този темп ще се измени през следващите месеци. Националните власти предприеха важни мерки в областта на фискалната, макропруденциалната и паричната политика, за да неутрализират икономическите щети, причинени от пандемията от COVID-19. През последните десет години този темп се колебаеше в диапазон от 0,2% до 3,6%, като средно за периода беше умерен и възлизаше на 1,6%. В перспектива съществуват опасения относно дългосрочната устойчивост на конвергенцията по отношение на инфлацията в Чехия. Процесът на догонване може да доведе до положителен диференциал на инфлацията спрямо тази в еврозоната, тъй като БВП на човек от населението и ценовите равнища в Чехия още са значително под тези в еврозоната, освен ако той не бъде неутрализиран от повишение на номиналния валутен курс. За да се избегне натрупването на прекомерен натиск върху цените и на макроикономически дисбаланси, процесът на догонване трябва да бъде подкрепен с подходяща политика.

През 2019 г. бюджетното салдо и дългът на сектор „държавно управление“ в Чехия съответстваха на маастрихтските критерии. Въпреки това като последица от пандемията от COVID-19 в периода 2020–2021 г. се очаква силно влошаване на състоянието на бюджета. От 2014 г. насам Чехия подлежи на предпазните мерки на Пакта за стабилност и растеж. В следващия период до 2019 г. тя покри с лекота критериите за дефицита и дълга. Икономическата прогноза на Европейската комисия от пролетта на 2020 г. предвижда обаче рязко влошаване на състоянието на бюджета вследствие на комбинирания ефект от значителния спад на икономическата активност и фискалните мерки, приложени с цел смекчаване на кризата. Обзорът от 2019 г. на Европейската комисия относно устойчивостта на обслужването на дълга, публикуван преди пандемията от COVID-19, подсказва, че в кратко- и средносрочен хоризонт рискът за бюджета е малък, но застаряването на населението създава риск в дългосрочен план. Ако оставим настрана политическите мерки за справяне с пандемията от COVID-19, благоразумната фискална политика остава от ключово значение за запазване в бъдеще на стабилността на публичните финанси.

През двегодишния референтен период от 1 април 2018 г. до 31 март 2020 г. чешката крона не участваше във ВМ II, а се търгуваше при режим на гъвкав валутен курс. След премахването през 2017 г. на прага за валутния курс през двегодишния референтен период чешката крона се характеризираше със сравнително висока колебливост спрямо еврото. На 31 март 2020 г. курсът ѝ бе 27,312 крони за 1 евро, или със 7,7% по-слаб от средното му равнище през април 2018 г. През последните десет години общото салдо по текущата и капиталовата сметка се подобри, а нетните външни задължения на страната намаляха.

През референтния период от април 2019 г. до март 2020 г. дългосрочните лихвени проценти в Чехия възлизаха средно на 1,5%, което е под референтната стойност от 2,9% по критерия за конвергенция на лихвените проценти. Дългосрочните лихвени проценти в Чехия се понижават от 2010 г. насам при намаляващи 12-месечни средни лихвени проценти от почти 5% до 1,5%.

Формирането на среда, благоприятстваща устойчивата конвергенция, изисква провеждане на икономическа политика, ориентирана към ценова стабилност, включително на целенасочени структурни реформи, които да осигурят макроикономическа стабилност. Що се отнася до макроикономическите дисбаланси, Европейската комисия не избра Чехия за задълбочен преглед в своя „Доклад за механизма за предупреждение за 2020 г.“. Въпреки това за справяне със структурните слабости, които могат да попречат на перспективите за растеж, е необходимо интензифициране на набелязаните структурни реформи по отношение на трудовия и стоковия пазар, както и на бизнес средата. За по-нататъшното засилване на доверието във финансовата система компетентните национални органи трябва да продължат да подобряват надзорните си практики, като следват и приложимите препоръки на съответните международни и европейски органи и работят в тясно сътрудничество с други национални надзорници от държави – членки на ЕС, в рамките на надзорните колегии.

Чешкото законодателство не съответства на всички изисквания за независимост на централната банка, за забрана за парично финансиране и за правна интеграция в Евросистемата. Чехия е държава – членка на ЕС с дерогация, и следователно трябва да спазва всички изисквания за привеждане на законодателството си в съответствие съгласно член 131 от Договора.

4.3 Хърватия

През март 2020 г. 12‑месечният среден темп на ХИПЦ инфлацията в Хърватия бе 0,9%, т.е. доста под референтната стойност от 1,8% по критерия за ценова стабилност. С оглед на пандемията от коронавирус (COVID-19) съществува висока степен на несигурност относно това как този темп ще се измени през следващите месеци. Националните власти предприеха важни мерки в областта на фискалната и паричната политика, за да неутрализират икономическите щети, нанесени от пандемията от COVID-19. През последните десет години този темп се колебаеше в сравнително широк диапазон – от -0,8% до 4,0%, като средно за периода беше умерен и възлизаше на 1,2%. В перспектива съществуват опасения за дългосрочната устойчивост на конвергенцията по отношение на инфлацията в Хърватия. Процесът на догонване вероятно ще доведе до положителен диференциал на инфлацията спрямо тази в еврозоната, тъй като БВП на човек от населението и ценовите равнища в Хърватия още са значително под тези в еврозоната. За да се избегне натрупването на прекомерен ценови натиск и на макроикономически дисбаланси, процесът на догонване следва да бъде подкрепен с подходяща политика.

През 2019 г. бюджетното салдо на сектор „държавно управление“ в Хърватия съответстваше на маастрихтския критерий, докато съотношението на дълга беше над референтната стойност, макар и да намаляваше от 2015 г. до 2019 г. Въпреки това като последица от пандемията от COVID-19 в периода 2020–2021 г. се очаква силно влошаване на състоянието на бюджета и значително нарастване на съотношението на дълга. От 2014 г. Хърватия подлежеше на корективните мерки на Пакта за стабилност и растеж и през юни 2017 г. излезе от процедурата при прекомерен дефицит. В следващия период до 2019 г. тя покри с лекота критерия за дефицита, а съотношението на дълга ѝ намаля. За 2020 г. обаче Икономическата прогноза на Европейската комисия от пролетта на 2020 г. предвижда рязко влошаване на състоянието на бюджета вследствие на комбинирания ефект от значителния спад на икономическата активност и фискалните мерки, приложени с цел смекчаване на кризата. Обзорът от 2019 г. на Европейската комисия относно устойчивостта на обслужването на дълга, публикуван преди пандемията от COVID-19, показва, че в средно- и дългосрочен хоризонт Хърватия е изправена пред малък риск за обслужването на дълга си. В дългосрочен хоризонт, макар че рискът за Хърватия изглежда малък, което се дължи на прогнозираното съкращаване на разходите, свързани със застаряването на населението, предвижданото значително намаляване на дела на социалните плащания поражда опасения за адекватността на пенсионната система. Ако оставим настрана политическите мерки за справяне с пандемията от COVID-19, една благоразумна фискална политика, която продължава да подобрява ефективността както на приходите, така и на разходите, следва дългосрочно да насочи тренда на съотношението на дълга към намаляване.

През двегодишния референтен период от 1 април 2018 г. до 31 март 2020 г. хърватската куна не участваше във ВМ II, а се търгуваше при валутен режим, включващ строго управляван плаващ обменен курс на куната. Средно през референтния период обменният курс на хърватската куна спрямо еврото се характеризираше с малка колебливост. На 31 март 2020 г. курсът ѝ бе 7,6255 куни за 1 евро, или с 2,8% по-слаб от средното му равнище през април 2018 г. През последните десет години общото салдо по текущата и капиталовата сметка на Хърватия се подобрява, а нетните ѝ външни задължения, макар и намалели, остават твърде големи. На 4 юли 2019 г. хърватските власти изразиха намерението си да поискат включване на хърватската куна във ВМ II и обявиха план за действие, в който подробно се описват реформите, които страната възнамерява да проведе, преди да се присъедини към ВМ II. На 8 юли 2019 г. министрите на финансите на държавите от еврозоната, ЕЦБ и представителят на управителя на Danmark Nationalbank приветстваха намерението на хърватските власти да въведат елементите, необходими за успешното участие във ВМ ІІ. Хърватия пое редица ангажименти в сфери на политиката, които са от голямо значение за гладкото присъединяване към и за участие във ВМ II. Освен с банковия надзор тези ангажименти са свързани с макропруденциалната рамка на страната, с нормативната ѝ уредба за противодействие на изпирането на пари, със събирането, изготвянето и разпространението на статистически данни, с управлението на публичния сектор и с намаляването на финансовото и административното бреме. ЕЦБ и Европейската комисия наблюдават ефикасното изпълнение на тези ангажименти, действайки в рамките на съответните сфери на компетентност, както е предвидено в Договорите и във вторичното законодателство.

През референтния период от април 2019 г. до март 2020 г. дългосрочните лихвени проценти в Хърватия възлизаха средно на 0,9%, което е доста под референтната стойност от 2,9% по критерия за конвергенция на лихвените проценти. Дългосрочните лихвени проценти в Хърватия се понижават от 2010 г. насам при намаляващи 12-месечни средни лихвени проценти от малко под 7% до около 1,0%.

Формирането на среда, благоприятстваща устойчивата конвергенция на Хърватия, изисква ориентирана към стабилност икономическа политика и широкообхватни структурни реформи. Що се отнася до макроикономическите дисбаланси, Европейската комисия избра Хърватия за задълбочен преглед в своя „Доклад за механизма за предупреждение за 2020 г.“ и заключението ѝ е, че в страната съществуват макроикономически дисбаланси. За Хърватия би било полезно да предприеме структурни реформи, насочени към подобряване на институционалната и бизнес среда, засилване на конкуренцията на стоковите пазари, намаляване на несъответствията на трудовия пазар и на недостига в предлагането на работна ръка, както и за повишаване на ефективността на публичната администрация и съдебната система. В сферата на банковия надзор с оглед на участието във ВМ II на 27 май 2019 г. съответните хърватски власти изпратиха искане за установяване на тясно сътрудничество с ЕЦБ в рамките на Единния надзорен механизъм.

Хърватското законодателство не съответства на всички изисквания за независимост на централната банка. Хърватия е държава – членка на ЕС с дерогация, и следователно трябва да спазва всички изисквания за привеждане на законодателството си в съответствие съгласно член 131 от Договора.

4.4 Унгария

През март 2020 г. 12-месечният среден темп на ХИПЦ инфлацията в Унгария бе 3,7%, т.е. доста над референтната стойност от 1,8% по критерия за ценова стабилност. С оглед на пандемията от коронавирус (COVID-19) съществува висока степен на несигурност относно това как този темп ще се измени през следващите месеци. Националните власти предприеха важни мерки в областта на фискалната, макропруденциалната и паричната политика, за да неутрализират икономическите щети, причинени от пандемията от COVID-19. През последните десет години този темп се колебаеше в сравнително широк диапазон – от -0,3% до 5,7%, като средно за периода беше висок и възлизаше на 2,5%. В перспектива съществуват опасения за дългосрочната устойчивост на конвергенцията по отношение на инфлацията в Унгария. Процесът на догонване вероятно ще доведе до положителен диференциал на инфлацията спрямо тази в еврозоната, тъй като БВП на човек от населението и ценовите равнища в Унгария още са значително под тези в еврозоната, освен ако на това не противодейства повишение на номиналния валутен курс. За да се избегне натрупването на прекомерен натиск върху цените и на макроикономически дисбаланси, процесът на догонване трябва да бъде подкрепен с подходяща политика.

През 2019 г. бюджетното салдо на сектор „държавно управление“ в Унгария съответстваше на маастрихтския критерий, докато съотношението на дълга ѝ беше над референтната стойност, макар и да намаляваше от 2012 г. до 2019 г. Въпреки това като последица от пандемията от COVID-19 в периода 2020–2021 г. се очаква силно влошаване на състоянието на бюджета и значително нарастване на съотношението на дълга. От 2013 г. насам Унгария подлежи на предпазните мерки на Пакта за стабилност и растеж, а от 2018 г. – на процедура за значително отклонение. За 2020 г. Икономическата прогноза на Европейската комисия от пролетта на 2020 г. предвижда рязко влошаване на състоянието на бюджета вследствие на комбинирания ефект от значителния спад на икономическата активност и фискалните мерки, приложени с цел смекчаване на кризата. Обзорът от 2019 г. на Европейската комисия относно устойчивостта на обслужването на дълга, публикуван преди пандемията от COVID-19, показва, че в кратко- и средносрочен период Унгария е изложена на слаб риск за натиск върху бюджета, но на среден риск в дългосрочен хоризонт. Застаряването на населението поражда проблем за устойчивостта на публичните финанси. Ако оставим настрана политическите мерки за справяне с пандемията от COVID-19, благоразумната фискална политика остава от ключово значение за запазване в бъдеще на стабилността на публичните финанси.

През двегодишния референтен период от 1 април 2018 г. до 31 март 2020 г. унгарският форинт не участваше във ВМ II, а се търгуваше при режим на гъвкав валутен курс. Средно за референтния период обменният курс на форинта спрямо еврото се характеризираше със сравнително висока степен на колебливост. На 31 март 2020 г. курсът му бе 360,02 форинта за 1 евро, или с 15,5% по-слаб от средното му равнище през април 2018 г. През последните десет години текущата и капиталовата сметка на Унгария редовно оставаха с излишък. Това допринесе за известно намаляване на нетните външни задължения на страната, които все пак остават твърде големи.

През референтния период от април 2019 г. до март 2020 г. дългосрочните лихвени проценти в Унгария възлизаха средно на 2,3%, което е под референтната стойност от 2,9% по критерия за конвергенция на лихвените проценти. От 2010 г. дългосрочните лихвени проценти в Унгария показват тенденция към спад при намаляващи 12-месечни средни лихвени проценти от 9% до под 3%.

Формирането на среда, благоприятстваща устойчивата конвергенция на Унгария, изисква ориентирана към стабилност икономическа политика и широкообхватни структурни реформи. Що се отнася до макроикономическите дисбаланси, Европейската комисия не избра Унгария за задълбочен преглед в своя „Доклад за механизма за предупреждение за 2020 г.“. За Унгария обаче би било полезно да извърши структурни реформи, насочени към подобряване на качеството на работа на публичните институции и администрацията, както и да провежда адекватни политики по отношение на трудовия и стоковите пазари. За по-нататъшното засилване на доверието във финансовата система компетентните национални органи трябва да продължат да подобряват надзорните си практики, като следват и приложимите препоръки на съответните международни и европейски органи и работят в тясно сътрудничество с други национални надзорници от държави – членки на ЕС, в рамките на надзорните колегии.

Унгарското законодателство не съответства на всички изисквания за независимост на централната банка, за забрана за парично финансиране, за единно изписване на еврото и за правна интеграция в Евросистемата. Унгария е държава – членка на ЕС с дерогация, и следователно трябва да спазва всички изисквания за привеждане на законодателството си в съответствие съгласно член 131 от Договора.

4.5 Полша

През март 2020 г. 12-месечният среден темп на ХИПЦ инфлацията в Полша бе 2,8%, т.е. доста над референтната стойност от 1,8% по критерия за ценова стабилност. С оглед на пандемията от коронавирус (COVID-19) съществува висока степен на несигурност относно това как този темп ще се измени през следващите месеци. Националните власти предприеха важни мерки в областта на фискалната, макропруденциалната и паричната политика, за да неутрализират икономическите щети, причинени от пандемията от COVID-19. През последните десет години този темп се колебаеше в сравнително широк диапазон – от -0,7% до 4,1%, въпреки че средно за периода беше умерен и възлизаше на 1,5%. В перспектива съществуват опасения относно дългосрочната устойчивост на конвергенцията по отношение на инфлацията в Полша. Процесът на догонване вероятно ще доведе до положителен диференциал на инфлацията спрямо тази в еврозоната, тъй като БВП на човек от населението и равнищата на цените в Полша още са значително под тези в еврозоната, освен ако на това не противодейства повишение на номиналния валутен курс. За да се избегне натрупването на прекомерен натиск върху цените и на макроикономически дисбаланси, процесът на догонване трябва да бъде подкрепен с подходяща политика.

През 2019 г. бюджетното салдо и дългът на сектор „държавно управление“ в Полша съответстваха на маастрихтските критерии. Въпреки това като последица от пандемията от COVID-19 в периода 2020–2021 г. се очаква силно влошаване на състоянието на бюджета и значително нарастване на съотношението на дълга. От 2015 г. Полша подлежи на предпазните мерки на Пакта за стабилност и растеж. В следващия период до 2019 г. тя покри критерия за дефицита, а съотношението на дълга ѝ намаля. За 2020 г. обаче Икономическата прогноза на Европейската комисия от пролетта на 2020 г. предвижда рязко влошаване на състоянието на бюджета вследствие на комбинирания ефект от значителния спад на икономическата активност и фискалните мерки, приложени с цел смекчаване на кризата. Обзорът от 2019 г. на Европейската комисия относно устойчивостта на обслужването на дълга, публикуван преди пандемията от COVID-19, показва, че в средно- и дългосрочен хоризонт Полша е изправена пред малък риск за фискалната си устойчивост. Въпреки това следва да се осигури адекватното функциониране на пенсионната система, като се предотврати значителното спадане на дела на социалните плащания в средно- и дългосрочен хоризонт. Ако оставим настрана политическите мерки за справяне с пандемията от COVID-19, благоразумната фискална политика остава от ключово значение за запазване в бъдеще на стабилността на публичните финанси.

През двегодишния референтен период от 1 април 2018 г. до 31 март 2020 г. полската злота не участваше във ВМ II, а се търгуваше при режим на гъвкав валутен курс. Средно за референтния период обменният курс на злотата спрямо еврото се характеризираше със сравнително висока степен на колебливост. На 31 март 2020 г. курсът ѝ бе 4,5506 злоти за 1 евро, или с 8,5% по-слаб от средното му равнище през април 2018 г. През последните десет години общото салдо по текущата и капиталовата сметка на Полша се подобри, а нетните ѝ външни задължения остават твърде големи, макар и да намаляват от 2017 г. насам, съставлявайки по-голямата част от нетните преки инвестиции – пасиви.

През референтния период от април 2019 г. до март 2020 г. дългосрочните лихвени проценти в Полша възлизаха средно на 2,2%, което е под референтната стойност от 2,9% по критерия за конвергенция на лихвените проценти. Дългосрочните лихвени проценти в Полша се понижават от 2010 г. насам при намаляващи 12-месечни средни лихвени проценти от почти 6% до около 2%.

Формирането на среда, благоприятстваща устойчивата конвергенция на Полша, изисква ориентирана към стабилност икономическа политика, мерки за запазване на финансовата стабилност и целенасочени структурни реформи. Що се отнася до макроикономическите дисбаланси, Европейската комисия не избра Полша за задълбочен преглед в своя „Доклад за механизма за предупреждение за 2020 г.“. От съществено значение е да се запази сегашната стабилна финансова позиция на банковия сектор, за да се поддържа доверието на чуждестранните инвеститори и да се осигури значителният му принос за икономическия растеж, който следва да бъде подпомогнат от целенасочени структурни реформи за намаляване на напрежението на трудовия пазар, за засилване на конкуренцията на стоковите пазари и за ускоряване на иновациите, приватизацията и модернизирането на инфраструктурата. За по-нататъшното засилване на доверието във финансовата система компетентните национални органи трябва да продължат да подобряват надзорните си практики, като следват и приложимите препоръки на съответните международни и европейски органи и работят в тясно сътрудничество с други национални надзорници от държави – членки на ЕС, в рамките на надзорните колегии.

Полското законодателство не съответства на всички изисквания за независимост на централната банка, за поверителност, за забрана за парично финансиране и за правна интеграция в Евросистемата. Полша е държава – членка на ЕС с дерогация, и следователно трябва да спазва всички изисквания за привеждане на законодателството си в съответствие съгласно член 131 от Договора.

4.6 Румъния

През март 2020 г. 12-месечният среден темп на ХИПЦ инфлацията в Румъния бе 3,7%, т.е. доста над референтната стойност от 1,8% по критерия за ценова стабилност. С оглед на пандемията от коронавирус (COVID-19) съществува висока степен на несигурност относно това как този темп ще се измени през следващите месеци. Националните власти предприеха важни мерки в областта на фискалната, макропруденциалната и паричната политика, за да неутрализират икономическите щети, причинени от пандемията от COVID-19. През последните десет години този темп се колебаеше в сравнително широк диапазон – от -1,7% до 7,8%, като средно за периода беше висок и възлизаше на 2,7%. В перспектива съществуват сериозни опасения относно дългосрочната устойчивост на конвергенцията по отношение на инфлацията в Румъния. Процесът на догонване вероятно ще доведе до положителен диференциал на инфлацията спрямо тази в еврозоната, тъй като БВП на човек от населението и равнищата на цените в Румъния още са значително под тези в еврозоната, освен ако на това не противодейства повишение на номиналния валутен курс. За да се избегне натрупването на прекомерен натиск върху цените и на макроикономически дисбаланси, процесът на догонване трябва да бъде подкрепен с подходяща политика.

Въпреки че дългът на Румъния отговаряше на маастрихтския критерий за дълга, дефицитът на сектор „държавно управление“ надхвърли през 2019 г. референтната стойност от 3%; през април 2020 г. беше открита процедура при прекомерен дефицит, съобразно която от страната се изисква да коригира прекомерния си дефицит най-късно до 2022 г. От юни 2017 г. Румъния подлежи на процедура за значително отклонение по предпазните мерки на Пакта за стабилност и растеж, а от април 2020 г. – на процедура при прекомерен дефицит по корективните му мерки. Властите неколкократно правиха неуспешни опити за ефикасни действия с цел корекция на значителното отклонение от корективния план за постигане на средносрочната бюджетна цел; структурното салдо се отклонява значително и във все по-широк интервал от 2016 г. насам. Според Икономическата прогноза на Европейската комисия от пролетта на 2020 г. се очаква бюджетният дефицит да се влоши значително с нарастващо отклонение от референтната стойност от 3% от БВП. Рязкото влошаване на общото бюджетно и структурно салдо се дължи на значителното свиване на стопанската активност и бюджетните мерки, приложени за смекчаване на кризата от COVID-19, както и на голямото увеличение на пенсиите за минимален осигурителен стаж и възраст след приемането през лятото на 2019 г. на новия закон за пенсионното осигуряване. Те влияят и за възходящия тренд на съотношението на дълга. Обзорът от 2019 г. на Европейската комисия относно устойчивостта на обслужването на дълга, публикуван преди пандемията от COVID-19, показва висок риск в средно- и дългосрочен период, породен главно от влошаване на прогнозното структурно първично бюджетно салдо и от увеличаване на разходите, свързани със застаряването на населението. Ако оставим настрана политическите мерки за справяне с пандемията от COVID-19, в тези сфери са необходими по-нататъшни реформи и ще са нужни съществени мерки за консолидация, за да се коригира прекомерният дефицит и да се запази устойчивостта на публичните финанси.

През двегодишния референтен период от 1 април 2018 г. до 31 март 2020 г. румънската лея не участваше във ВМ II, а се търгуваше при режим на гъвкав валутен курс, използващ контролирано плаващ обменен курс. Средно за референтния период обменният курс на румънската лея спрямо еврото се характеризираше с ниска степен на колебливост. На 31 март 2020 г. курсът ѝ бе 4,8283 леи за 1 евро, или с 3,7% по-слаб от средното му равнище през април 2018 г. През последните десет години текущата и капиталовата сметка на Румъния се подобриха, а нетните ѝ външни задължения, макар и намалели, остават значителни.

През референтния период от април 2019 г. до март 2020 г. дългосрочните лихвени проценти в Румъния възлизаха средно на 4,4%, което е над референтната стойност от 2,9% по критерия за конвергенция на лихвените проценти. Дългосрочните лихвени проценти в Румъния се понижават от 2010 г. насам при намаляващи 12-месечни средни лихвени проценти от малко под 10% до около 4,5%.

Формирането на среда, благоприятстваща устойчивата конвергенция на Румъния, изисква ориентирана към стабилност икономическа политика и широкообхватни структурни реформи. Що се отнася до макроикономическите дисбаланси, Европейската комисия избра Румъния за задълбочен преглед в своя „Доклад за механизма за предупреждение за 2020 г.“, който да се проведе в началото на 2020 г. Съществуват значителни възможности и необходимост от предприемане на мерки, насочени към подобряване на институционалната и бизнес среда, насърчаване на инвестициите и конкуренцията на стоковите пазари, намаляване на големите несъответствия в квалификацията и недостига на квалифицирани кадри, както и към повишаване на коефициента на икономическата активност, за да се смекчи напрежението на трудовия пазар, и към повишаване на качеството и ефективността в дейността на публичната администрация и съдебната система, особено след отстъплението във важни сфери, като например борбата с корупцията. Румъния следва да положи също сериозни усилия, за да подобри усвояването на средства от европейските фондове. За по-нататъшното засилване на доверието във финансовата система компетентните национални органи трябва да продължат да подобряват надзорните си практики, като следват и приложимите препоръки на съответните международни и европейски органи и работят в тясно сътрудничество с други национални надзорници от държави – членки на ЕС, в рамките на надзорните колегии.

Румънското законодателство не съответства на всички изисквания за независимост на централната банка, за забрана за парично финансиране и за правна интеграция в Евросистемата. Румъния е държава – членка на ЕС с дерогация, и следователно трябва да спазва всички изисквания за привеждане на законодателството си в съответствие съгласно член 131 от Договора.

4.7 Швеция

През март 2020 г. 12-месечният среден темп на ХИПЦ инфлацията в Швеция бе 1,6%, т.е. под референтната стойност от 1,8% по критерия за ценова стабилност. С оглед на пандемията от коронавирус (COVID-19) съществува висока степен на несигурност относно това как този темп ще се измени през следващите месеци. Националните власти предприеха важни мерки в областта на фискалната, макропруденциалната и паричната политика, за да неутрализират икономическите щети, причинени от пандемията от COVID-19. През последните десет години този темп се колебаеше в сравнително тесен диапазон – от 0,2% до 2,1%, като средно за периода беше умерен и възлизаше на 1,2%. В Швеция БВП на човек от населението вече е по-висок от равнището му в еврозоната. В перспектива паричната политика и ориентираната към стабилност институционална рамка трябва да продължат да подпомагат постигането на ценова стабилност в Швеция.

През 2019 г. бюджетното салдо и съотношението на дълга на сектор „държавно управление“ в Швеция съответстваха на маастрихтските критерии, но през 2020 г. се очаква същественото им влошаване поради пандемията от COVID-19. От 1998 г. до 2019 г. Швеция не беше в процедура при прекомерен дефицит. Според Икономическата прогноза на Европейската комисия от пролетта на 2020 г. се предвижда значително влошаване през 2020 г. на бюджетното салдо в Швеция до дефицит в размер на 5,6% от БВП поради въздействието върху макроикономиката на пандемията от COVID-19 и свързаните с нея политически мерки. Очаква се през 2021 г. то да се върне на равнище под референтната стойност от 3%. Съотношението „дълг/БВП“ също се предвижда силно да нарасне, но да остане под референтната стойност от 60%. Обзорът от 2019 г. на Европейската комисия относно устойчивостта на обслужването на дълга, публикуван преди пандемията от COVID-19, показва, че в средно- и дългосрочен хоризонт Швеция е изправена пред малък риск, което се дължи на все още ниското равнище на дълга ѝ. Ако оставим настрана политическите мерки за справяне с пандемията от COVID-19, последователното спазване през следващите години на средносрочната цел ще гарантира, че и занапред ще бъдат постигани добри резултати по отношение на устойчивостта на публичните финанси.

През двегодишния референтен период от 1 април 2018 г. до 31 март 2020 г. шведската крона не участваше във ВМ II, а се търгуваше при режим на гъвкав валутен курс. Средно за референтния период обменният курс на шведската крона спрямо еврото се характеризираше със сравнително висока степен на колебливост, следвайки като цяло низходящ тренд. На 31 март 2020 г. курсът ѝ бе 11,0613 крони за 1 евро, или с 6,6% по-слаб от средното му равнище през април 2018 г. През последните десет години Швеция отчиташе големи излишъци по текущата си сметка и след 2015 г. нетната ѝ международна инвестиционна позиция беше положителна.

През референтния период от април 2019 г. до март 2020 г. дългосрочните лихвени проценти в Швеция възлязоха средно на -0,1%, оставайки доста под референтната стойност от 2,9% по критерия за конвергенция на лихвените проценти. Дългосрочните лихвени проценти в Швеция се понижават от 2010 г. насам при намаляващи 12-месечни средни лихвени проценти от над 3% до около 0%.

Поддържането на среда, благоприятстваща устойчивата конвергенция на Швеция, изисква да се продължи провеждането на ориентирана към стабилност икономическа политика, целенасочени структурни реформи и мерки за запазване на финансовата стабилност. Що се отнася до макроикономическите дисбаланси, в своя „Доклад по механизма за предупреждение за 2020 г.“ Европейската комисия излезе със заключение, че в Швеция още съществуват макроикономически дисбаланси. При това положение са необходими допълнителни мерки за справяне с рисковете за макроикономическата стабилност, произтичащи от високите в ретроспективен план цени на жилищата и от свързаното с тях високо равнище на задлъжнялост на домакинствата. За по-нататъшното засилване на доверието във финансовата система компетентните национални органи трябва да продължат да подобряват надзорните си практики, като следват и приложимите препоръки на съответните международни и европейски органи и работят в тясно сътрудничество с други национални надзорници от държави – членки на ЕС, в рамките на надзорните колегии.

Шведското законодателство не съответства на всички изисквания за независимост на централната банка, за забрана за парично финансиране и за правна интеграция в Евросистемата. Швеция е държава – членка на ЕС с дерогация, и следователно трябва да спазва всички изисквания за привеждане на законодателството си в съответствие съгласно член 131 от Договора. Съгласно Договора Швеция е задължена да приеме национални законодателни актове с оглед интегрирането си в Евросистемата от 1 юни 1998 г. До момента шведските власти не са предприели законодателни действия за отстраняване на несъответствията, описани в настоящия и в предходните доклади.

5 Проучване на икономическата конвергенция в отделните държави

5.1 България

5.1.1 Динамика на цените

През март 2020 г. 12-месечният среден темп на ХИПЦ инфлацията в България бе 2,6%, т.е. доста над референтната стойност от 1,8% по критерия за ценова стабилност (виж графика 5.1.1). С оглед на пандемията от коронавирус (COVID-19) съществува висока степен на несигурност относно това как този темп ще се измени през следващите месеци.

През последните десет години 12-месечният среден темп на ХИПЦ инфлацията се колебаеше в сравнително широк диапазон – от -1,7% до 3,8%, и средно за периода беше слаб, възлизайки на 1,1%. В периода 2010–2012 г. средногодишният темп на инфлация се колебаеше около 3%, преди рязко да спадне до ниското равнище от -1,6% през 2014 г. Този спад на инфлацията беше обусловен от поевтиняване на суровините, повишаване на ефективния валутен курс на лева и от вътрешни фактори, като например понижаването на административно определяните цени. След продължителен период на отрицателни стойности, през 2017 г. инфлацията отново стана положителна. Силният икономически растеж и понижаващата се безработица, наред с дългосрочно намаляване на населението в трудоспособна възраст, както и с административни и политически фактори доведоха до значително нарастване на номиналните заплати и на разходите за труд на единица продукция, макар и с по-ниски темпове от тези преди кризата. ХИПЦ инфлацията се повиши допълнително през 2018 г. и 2019 г., тласкана главно от цените на храните и на услугите (виж таблица 5.1.1).

През първото тримесечие на 2020 г. средногодишният темп на ХИПЦ инфлацията възлизаше на 3,0%. Освен силното вътрешно търсене вследствие на високия растеж на заплатите покачването на цените на храните и услугите оказа значителен натиск за повишаване на общата ХИПЦ инфлация.

Националните власти предприеха важни мерки в областта на фискалната и макропруденциалната политика, за да неутрализират икономическите щети, причинени от пандемията от COVID-19. Правителствените мерки включват ревизиране на целта за бюджетното салдо нагоре до дефицит от 3,1% от БВП през 2020 г. и одобряване на увеличение на емисията на нов дълг. Българската народна банка одобри частен мораториум за отсрочване на плащанията по кредити в срок до шест месеца и оповести пакет от други мерки, включително такива, които имат за цел по-нататъшно укрепване на капиталовата и ликвидната позиция на банките, както и отмяна на предвидените увеличения на антицикличните им капиталови буфери.

През следващите години се очаква инфлацията да намалява. При сегашните извънредни обстоятелства обаче прогнозите са изложени на необичайно високо равнище на несигурност. В дългосрочна перспектива съществуват опасения относно устойчивостта на конвергенцията по отношение на инфлацията в България. Според Икономическата прогноза на Европейската комисия от пролетта на 2020 г. средногодишният темп на инфлацията ще намалее до около 1,1% през 2020 г. и съответно през 2021 г. Тази прогноза се основава на очакването, че през 2020 г. икономическата активност значително ще спадне, след което през 2021 г. частично ще се възстанови, тласкана от частното потребление. Поради избухването на пандемията от COVID-19 значителна несигурност има и около баланса между натиска за намаляване на инфлацията (свързан с по-слабото търсене) и натиска за повишаването ѝ в резултат от прекъсването на доставките (по-конкретно върху цените на храните, които имат съществено тегло в кошницата на ХИПЦ). През 2020 г. се очаква дефлационният натиск да бъде подкрепен и от рязко спадане на цените на петрола. Рисковете за средносрочната прогноза за инфлацията са като цяло балансирани. Рисковете от подценяване се свързват главно с по-бързо от очакваното възстановяване от икономическия спад, предизвикан от пандемията от COVID-19, докато един по-продължителен икономически спад представлява съществен риск от надценяване на прогнозата за инфлацията. В по-далечна перспектива съществуват опасения за дългосрочната устойчивост на конвергенцията по отношение на инфлацията в България, като се вземе предвид и значителното увеличение на разходите за труд на единица продукция, особено в периода 2017–2018 г. Процесът на догонване вероятно ще доведе до положителни диференциали на инфлацията спрямо тези в еврозоната с оглед на това, че БВП на човек от населението и равнищата на цените в България още са значително под тези в еврозоната. За да се избегне натрупването на прекомерен натиск върху цените и на макроикономически дисбаланси, процесът на догонване трябва да бъде подкрепен с подходяща политика. В частност, докато почасовите разходи за труд в България са все още най-ниските в ЕС, нарастването на заплатите трябва да съответства и на растежа на производителността на труда, за да се запази ценовата конкурентоспособност и привлекателността на България за чуждестранните инвеститори. Освен това България е избрала режим на паричен съвет и целѝ участие във ВМ II, затова е от ключово значение да сдържа инфлацията чрез подходяща политика и не на последно място да укрепи растежа на производителността на труда в сектора, ориентиран към вътрешния пазар.

Формирането на среда, благоприятстваща устойчивата конвергенция на България, изисква ориентирана към стабилност икономическа политика и широкообхватни структурни реформи. Предвид ограничените възможности на паричната политика за маневриране в условията на паричен съвет е задължително другите сфери на икономическата политика (фискална, макропруденциална) да осигурят на стопанството необходимия ресурс за справяне с възможни специфични за страната шокове и макроикономически дисбаланси. Това също е от голямо значение за гладкото присъединяване към и участие във ВМ II. Структурните реформи за усъвършенстване на институционалната и бизнес среда са решаващи за привличането на преки чуждестранни инвестиции и за повишаването на потенциалния растеж. Това включва значително намаляване на корупцията, осигуряване на независима и ефикасна съдебна система и подобряване на образователната система. По-нататъшно съкращаване на намаляващото, но все още тежко бреме на корпоративния дълг ще подпомогне рентабилността на предприятията, кредитния растеж и инвестициите. От съществено значение е също да се укрепи националната политика, насочена към насърчаване на конкуренцията на стоковите пазари, и да се пристъпи към либерализация на регулираните сектори. Необходими са и допълнителни усилия, за да се гарантира, че България ще продължи да подобрява усвояването на средства от европейските фондове. При дългосрочна безработица, съставляваща голям процентен дял от общата безработица, която през 2019 г. започна да намалява, са необходими допълнителни мерки за повишаване на пригодността за труд и на равнището на квалификация на работната сила и за насърчаване на стопанското приобщаване на най-уязвимите сегменти от населението. Що се отнася до макроикономическите дисбаланси, Европейската комисия не избра България за задълбочен преглед в своя „Доклад за механизма за предупреждение за 2020 г.“.

Политиката във финансовия сектор следва да се ръководи от запазването на финансовата стабилност и да гарантира, че финансовият сектор има значителен принос за устойчивия икономически растеж. В резултат на благоразумната надзорна политика на Българската народна банка банковият сектор укрепна и е добре капитализиран и ликвиден. Предвид благоприятните икономически условия, увеличаващите се заплати и по-високите печалби до началото на 2020 г., банковото кредитиране за частния сектор, в частност в сегмента на заемите за домакинства, започна да нараства с темпове, по-високи от наблюдаваните през последните години, след продължителен период на бавен, а понякога дори и отрицателен растеж в годините след световната финансова криза. Внимателно се наблюдава натрупването на цикличен риск, свързан със силния растеж на ипотечните кредити и с повишаващите се цени на жилищата. На фона на разпространението на COVID-19 и за да запази стабилността на банковата система и засили нейната гъвкавост през март 2020 г., Управителният съвет на Българската народна банка оповести решението си да отмени допълнителните увеличения на антицикличния капиталов буфер, предвидени за 2020 г. и 2021 г. След като през юли 2018 г. България подаде искане за установяване на тясно сътрудничество между Българската народна банка и Европейската централна банка, ЕЦБ извърши цялостна оценка, включваща преглед на качеството на активите и провеждане на стрес тестове в шест български банки. Резултатите от цялостната оценка бяха публикувани на 26 юли 2019 г. За две от банките, а именно „Първа инвестиционна банка“ и „Инвестбанк“, се изисква да бъдат предприети последващи мерки в рамките на девет месеца от датата на публикацията. ЕЦБ ще вземе решение относно евентуалното установяване на тясно сътрудничество с Българската народна банка въз основа на цялостната оценка и на правната оценка. Компетентните национални органи следва да прилагат надзорните си практики, като наред с другото следват приложимите препоръки на съответните международни и европейски органи и работят в тясно сътрудничество с други национални надзорници от държави – членки на ЕС, в рамките на надзорните колегии.

5.1.2 Изменение на бюджетните показатели

През 2019 г. бюджетното салдо и дългът на сектор „държавно управление“ в България съответстваха на маастрихтските критерии. През референтната 2019 г. бюджетът на сектор „държавно управление“ отчете излишък в размер на 2,1% от БВП, постигайки с лекота референтната стойност по отношение на дефицита от 3%. Съотношението „брутен държавен дълг/БВП“ бе 20,4%, т.е. доста под референтната стойност от 60% (виж таблица 5.1.2). В сравнение с предходната година излишъкът на сектор „държавно управление“ слабо нарасна с 0,1 процентни пункта, а съотношението на дълга се понижи с 1,9 процентни пункта.

От 2012 г. насам България подлежи на предпазните мерки на Пакта за стабилност и растеж. Вследствие на повишението на бюджетния дефицит през 2009 г. над референтната стойност, през юли 2010 г. Съветът Екофин реши, че в България е налице прекомерен дефицит и определи 2011 г. като краен срок за коригирането му. След коригирането на прекомерния дефицит, през юни 2012 г. Съветът Екофин отмени процедурата при прекомерен дефицит за България. През следващия период до 2019 г. дългът на сектор „държавно управление“ бе доста под референтната стойност от 60% от БВП, а бюджетното салдо на сектор „държавно управление“ надхвърли референтната стойност само през 2014 г., достигайки дефицит в размер на 5,4% от БВП главно в резултат от еднократен капиталов трансфер (възлизащ на около 3% от БВП), свързан с прекласифицирането на Фонда за гарантиране на влоговете в банките към сектор „държавно управление“, но също и поради значително неизпълнение на приходите по държавния бюджет и голямо увеличение на публичните инвестиции. Определяйки превишението на референтната стойност като извънредно и с временен характер, Европейската комисия не сметна за необходимо да открие процедура при прекомерен дефицит.

За подобряването на бюджетното салдо през 2015–2019 г. са допринесли както циклични, така и нециклични фактори. Извършената бюджетна консолидация се дължи главно на постепенното отшумяване на ефекта от еднократния капиталов трансфер от 2014 г., на ограничаването на публичните разходи и на благоприятните макроикономически условия. Благоразумната фискална политика даде възможност на България да отчете структурен излишък, който през 2019 г. достигна рекордните 1,1% от БВП.

През последното десетилетие съотношението „държавен дълг/БВП“ остана доста под референтната стойност от 60%. Съотношението на дълга се повиши значително – от 13,7% през 2009 г. до 29,3% от БВП през 2016 г., вследствие на първични бюджетни дефицити, както и в по-малка степен на неблагоприятен диференциал между лихвените проценти и растежа. От 2017 г. до 2019 г. първичните бюджетни излишъци и благоприятният диференциал между лихвените проценти и растежа допринесоха съществено за намаляване на съотношението на дълга. По отношение на условните задължения потенциални рискове пораждат главно условни задължения, свързани с държавни предприятия.

При наличието на дългогодишен паричен съвет равнището и структурата на публичния дълг позволяват на България ефикасно да управлява дълга си. Делът на държавния дълг с краткосрочен матуритет като цяло е незначителен. Като се имат предвид малкият дял на дълга с променлив лихвен процент и равнището на съотношението „дълг/БВП“, бюджетните салда като дял от БВП са сравнително нечувствителни към промени в лихвените проценти. Същевременно делът на държавния дълг, деноминиран в чуждестранна валута, е висок (81,0% през 2019 г.), макар че е почти изцяло деноминиран в евро – валутата котва при режима на паричен съвет в България. Така бюджетните салда са нечувствителни към промените във валутните курсове, различни от обменния курс „евро/лев“, който съгласно режима на паричен съвет е фиксиран.

Като последица от пандемията от COVID-19 Икономическата прогноза на Европейската комисия от пролетта на 2020 г. предвижда силно влошаване на бюджетното салдо и значително нарастване на съотношението на дълга. Според прогнозата през 2020 г. дори се очаква общото салдо временно да се влоши до дефицит от 2,8% от БВП, като остане малко под референтната стойност за дефицита в размер на 3%. Прогнозираното влошаване на бюджетното салдо на сектор „държавно управление“ е резултат от по-неблагоприятната макроикономическа перспектива и от фискалните мерки, приложени с цел смекчаване на вредите от кризата. Предвижда се бюджетното салдо да се подобри през 2021 г., като достигне дефицит в размер на 1,8% от БВП. През 2020–2021 г. се очаква структурният дефицит да остане над средносрочната цел (структурен дефицит от 1% от БВП). Все пак в условията на пандемията от COVID-19 общата клауза за дерогация от Пакта за стабилност и растеж предвижда, че „в периоди на сериозен икономически спад в еврозоната или Съюза като цяло, дадена държава членка може да получи правото да се отклони временно от плана за корекции за постигане на средносрочната бюджетна цел ..., при условие че с това не се излага на риск фискалната устойчивост в средносрочен план.“.[155] През 2020 г. се очаква съотношението на дълга да се увеличи с около 5 процентни пункта до 25,5% от БВП и да остане на това равнище през прогнозния период. Общият дефицит за 2020 г., представен в Конвергентната програма за 2020 г., съответства на Икономическата прогноза на Европейската комисия от пролетта на 2020 г., докато прогнозното съотношение на дълга е над предвижданата от Европейската комисия стойност.

Укрепената фискална рамка на България ѝ помогна да постигне стабилна фискална позиция, но още съществуват възможности и за допълнително подобрение. Големият брой фискални правила смекчава риска от увеличаване на дълга, но на практика те са сложни за прилагане и следователно е необходимо да се оптимизират. Мандатът на Фискалния съвет беше разширен, макар че някои области от неговия технически и административен капацитет все още се нуждаят от допълнително подобряване. Постигнатият напредък в събирането на данъците и в ограничаването на сивата икономика е довел до значително нарастване на данъчните приходи, като допълнителните стъпки в тази посока трябва да продължат. Освен това България наскоро подобри рамката си за корпоративно управление за държавните предприятия и през 2018 г. стартира проект за преглед на разходите. Подобряването на ефективността на текущите публични разходи би освободило допълнителни ресурси за увеличаване както на количеството, така и на качеството на наличния капитал на публичния сектор.

Обзорът от 2019 г. на Европейската комисия относно устойчивостта на обслужването на дълга, публикуван преди пандемията от COVID-19, показва, че в средно- и дългосрочен хоризонт България е изправена пред малък риск за фискалната си устойчивост. Според този документ България е изправена пред малък риск за устойчивостта на бюджета си в средно- и дългосрочен хоризонт благодарение на благоприятното изходно състояние на бюджета и ниското съотношение на дълга.[156],[157] Тези два фактора способстваха за смекчаване на значителното нарастване на публичните разходи, свързани със застаряването на населението, с 2,3 процентни пункта от БВП в периода 2016–2070 г. според референтния сценарий в Доклада за застаряването на населението от 2018 г. на Работната група по застаряването (AWG) към Комитета по икономическа политика на ЕС,[158] от равнище 18,5% от БВП през 2016 г. В рисковия сценарий на AWG увеличението на разходите е дори още по-голямо и възлиза на 4,1 процентни пункта от БВП поради по-голямо нарастване на разходите за здравеопазване и за дългосрочни грижи (съответно с 1,0 и с 0,9 процентни пункта от БВП в сравнение с базовия сценарий). Тези прогнози показват необходимостта от допълнителни реформи за повишаване на дългосрочната устойчивост на публичните финанси.

В бъдеще, ако оставим настрана политическите мерки за справяне с пандемията от COVID-19, въпреки ниското равнище на публичния дълг е необходимо да се следва една благоразумна фискална политика. Последователната и благоразумна бюджетна политика ще гарантира, че България ще продължи да спазва Пакта за стабилност и растеж и ще поддържа буфери за смекчаване на негативни шокове. При това съществуват възможности за по-благоприятни за растежа данъчна система и политика, които икономически да са по-ефективни от гледна точка на разходите за здравни услуги. Запазването и разширяването на постигнатата понастоящем по-добра събираемост на данъците, по-нататъшното ограничаване на сивата икономика и повишаването на ефективността на разходите са ключови мерки за запазването на фискалната устойчивост в средносрочен хоризонт.

5.1.3 Динамика на валутния курс

През двегодишния референтен период от 1 април 2018 г. до 31 март 2020 г. българският лев не участваше във ВМ II, а курсът му беше фиксиран към еврото при 1,95583 лева за 1 евро в рамките на паричен съвет (виж графика 5.1.3). Тази рамка, въведена през юли 1997 г. с цел овладяване на последиците от финансова криза и от хиперинфлационен натиск, първоначално се базираше на ангажимент за поддържане на фиксиран валутен курс спрямо германската марка. През януари 1999 г. референтната валута бе заменена с евро. През референтния период левът не показа отклонение от курса 1,95583 лева за 1 евро, използван с илюстративна цел като бенчмарк при липсата на централен курс във ВМ II. В съответствие с изискванията на режима на паричен съвет Българската народна банка продължи да обменя при поискване националната валута срещу валутата котва и обратно по фиксирания курс. Диференциалът между краткосрочните лихвени проценти и тримесечния ЮРИБОР остана на ниско равнище през целия референтен период. На 29 юни 2018 г. българските власти изразиха намерението си за включване на българския лев във ВМ II. На 12 юли 2018 г. министрите на финансите на държавите от еврозоната, ЕЦБ и представителите на министъра на финансите на Дания и на управителя на Danmark Nationalbank приветстваха намерението на българските власти да въведат елементите, необходими за успешното участие във ВМ ІІ. България пое редица ангажименти в сфери на политиката, които са от голямо значение за гладкото присъединяване към и участие във ВМ II. Тези ангажименти са свързани с банковия надзор, с други въпроси на финансовия сектор и с качеството и управлението на институциите. ЕЦБ и Европейската комисия наблюдават ефикасното изпълнение на тези ангажименти, действайки в рамките на съответните сфери на компетентност, както е предвидено в Договорите и във вторичното законодателство.

Реалният ефективен валутен курс на българския лев леко се понижи през последните десет години (виж графика 5.1.4). Този показател обаче следва да се тълкува предпазливо, тъй като през този период в България протича процес на икономическа конвергенция, което усложнява каквото и да било ретроспективно оценяване на динамиката на реалния валутен курс.

Общото салдо по текущата и капиталовата сметка на България значително се подобри през последните десет години и нетните външни задължения на страната чувствително намаляха (виж таблица 5.1.3). След отчетения през 2011 г. малък излишък общото салдо по текущата и капиталовата сметка допълнително се подобри през последните години. Подобрението отразяваше главно съществено намаление на дефицита в търговията със стоки в резултат от стимулираното от износа икономическо възстановяване, а в началния му етап и поради по-слабо вътрешно търсене след рязко свиване на стопанската активност. Излишъкът нарасна до 2,5% през 2018 г. и до 5,5% през 2019 г. Значителните корекции в платежния баланс бяха свързани със съществен спад на нетния приток на преки инвестиции – от двуцифрени предкризисни равнища до средно 2,1% от БВП в периода от 2015 г. до 2019 г., докато салдото по статия „други инвестиции“ отчете нетни изходящи потоци. Брутният външен дълг съществено намаля – от 80,7% от БВП през 2015 г. до 62,2% през 2019 г. Същевременно нетната международна инвестиционна позиция на страната се подобри осезаемо – от -61,8% от БВП през 2015 г. до -31,6% от БВП през 2019 г. Предвид равнището на нетните външни задължения на страната фискалната и структурната политика продължават да са важни за подкрепа на външната устойчивост и на конкурентоспособността на икономиката.

Българската икономика е добре интегрирана с еврозоната посредством търговски и инвестиционни взаимоотношения. През 2019 г. износът на стоки и услуги за еврозоната съставляваше 44,7% от общия износ, а съответният дял на вноса бе 42,4%. През 2019 г. делът на еврозоната в обема на привлечените в България преки инвестиции – пасиви, възлезе на 65,7%, а в обема на портфейлните инвестиции – пасиви, бе 67,7%. Делът на чуждестранните активи на България, инвестирани в еврозоната, възлезе през 2019 г. на 50,4% при преките инвестиции и на 43,6% при портфейлните инвестиции.

5.1.4 Динамика на дългосрочните лихвени проценти

През референтния период от април 2019 г. до март 2020 г. дългосрочните лихвени проценти в България продължиха да се понижават и възлязоха средно на 0,3% – доста под референтната стойност от 2,9% по критерия за конвергенция на лихвените проценти (виж графика 5.1.5).

Дългосрочните лихвени проценти в България спаднаха от 7,2% през януари 2010 г. на 0,2% през март 2020 г. След избухването на финансовата криза основният лихвен процент – референтният лихвен процент, изчислен като проста месечна средна величина от стойностите на индекса ЛЕОНИА (LEv OverNight Interest Average), – и дългосрочният лихвен процент се понижиха значително между 2009 г. и 2010 г. След това непрекъснатият спад на дългосрочните лихвени проценти в България първоначално бе обусловен от постепенното свиване на рисковите премии като резултат от усещането на финансовите пазари за по-нисък макрофинансов риск и от същественото подобрение на ликвидните условия на банките. През повечето периоди след средата на 2010 г. други фактори, като сравнително слабото търсене на кредити от страна на частния сектор до 2015 г., ниските лихвени проценти в еврозоната, търсенето на държавни дългови ценни книжа от страна на българските банки в условията на ограничено предлагане на дългови ценни книжа и високото равнище на спестяванията на частния сектор допринесоха за низходящия тренд на дългосрочните лихвени проценти. В последно време за спада на дългосрочните лихвени проценти в България повлия и напрежението в световната търговия. В резултат дългосрочните лихвени проценти в България достигнаха през март 2020 г. рекордно ниско равнище от 0,2% (виж графика 5.1.5). Устойчивото подобрение на макроикономическите резултати на България и стабилността на перспективата за бюджета ѝ също допринесоха за намаляването на риска от неизпълнение на задължения по дългосрочния дълг на България (измерен със спреда по 10-годишни суапове за кредитно неизпълнение), който спадна от над 200 базисни точки в началото на 2010 г. до под 70 базисни точки през март 2020 г. Държавният дълг на България е с инвестиционен рейтинг, даден ѝ от трите основни агенции за кредитен рейтинг (Moody’s: Baa2; S&P: BBB; Fitch: BBB).

В резултат от тази динамика на дългосрочните лихвени проценти по българските държавни облигации диференциалът на дългосрочните лихвени проценти спрямо средните за еврозоната бе равен на нула през март 2020 г. В началните етапи на финансовата криза лихвеният диференциал постепенно се сви поради спада на дългосрочните лихвени проценти в България, съчетан с повишение на средните лихвени проценти в еврозоната. В края на 2012 г. диференциалът възлезе на близо под половин процентен пункт (виж графика 5.1.6). След това стабилните лихвени проценти в България, съпроводени със спадащите средни лихвени проценти в еврозоната, доведоха до известно разширяване на този диференциал, който през ноември 2014 г. достигна най-високата си точка от 1,9 процентни пункта, преди отново да спадне и през юни 2015 г. да достигна най-ниската си точка от 0,7 процентни пункта. От юни 2015 г. до октомври 2016 г. този диференциал се колебаеше между 1,1 и 1,8 процентни пункта. От края на 2016 г. той последователно намаляваше и след като поради голямата политическа и икономическа несигурност в някои държави от еврозоната остана отрицателен повече от година, в средата на 2019 г. стана слабо положителен. Оттогава той постепенно намаля до 0,0% през март 2020 г. (+0,6% спрямо доходността на облигациите от еврозоната с рейтинг AAA).

Капиталовият пазар в България е по-малък и много по-слабо развит от този в еврозоната (виж таблица 5.1.4). През изминалите няколко години се появиха само няколко признака за по-съществено задълбочаване на капиталовите пазари в сравнение с началото на 2010 г. През последните години капитализацията на фондовия пазар като дял от БВП се е увеличила от средно 13,1% от БВП в периода 2010–2014 г. до 23,5% през 2019 г. Пазарното дългово финансиране на местните ПФИ от 2010 г. насам остана постоянно и възлиза на около 1% от БВП. За същия период нефинансовите предприятия в България изглежда са получили по-лесен достъп до пазара на корпоративен дълг, тъй като дълговите ценни книжа в обращение, емитирани от този сектор, нараснаха средно до 3,1% от БВП в периода 2015–2019 г. от 2,0% от БВП в периода 2010–2014 г. През 2019 г. банковата система в България разчиташе в много малка степен на банките от еврозоната за нуждите си от финансиране. Вземанията на банки от еврозоната от български банки останаха на рекордно ниско равнище от 3,3% през 2019 г. в съответствие със средногодишното ниво след 2015 г. и доста под средното за периода 2010–2014 г. Степента на финансово посредничество в България остава твърде ниска в сравнение със средната за еврозоната, макар да е съпоставима с тази в сходни държави от региона. Вземанията на ПФИ от резиденти, различни от правителството, възлязоха на 53,8% от БВП през 2019 г., което е с по-малко от 13 процентни пункта под средното им равнище в периода 2010–2014 г. В края на 2019 г. банките – чуждестранна собственост, продължиха да играят важна роля в банковата система на България, като активите им съставляваха над 75% от всички банкови активи. Банковата система се финансираше предимно с депозити на резиденти от нефинансовия частен сектор (около 83% от всички пасиви). Сред активите на банковата система от нефинансовия частен сектор преобладаваха кредитите, 65% от които бяха деноминирани в местна валута.

Статистически таблици и графики (само на английски език)

България

6 Статистическа методология на показателите за конвергенция (само в изданието на английски език) 7 Проучване за съответствие на националното законодателство с Договорите

Изложените по-долу оценки по страни се отнасят само за онези разпоредби в националното законодателство, които ЕЦБ смята за проблематични от гледна точка на съвместимостта им с разпоредбите относно независимостта на националните централни банки, залегнали в Договора (член 130) и в Устава (членове 7 и 14.2), разпоредбите за поверителност (член 37 от Устава), забраната за парично финансиране (член 123 от Договора) и привилегирован достъп (член 124 от Договора) и с изискваното от правото на ЕС единно изписване на еврото. Оценките обхващат и аспекта на правната интеграция на НЦБ в Евросистемата (по-специално по отношение на членове 12.1 и 14.3 от Устава).[159]

7.1 България

7.1.1 Съответствие на националното законодателство

Следните правни актове формират нормативната уредба на Българската народна банка и нейните дейности:

  • Конституцията на България,[160]
  • Закона за Българската народна банка (наричан по-нататък ЗБНБ).[161]

Законът за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (наричан по-нататък „Закон за противодействие на корупцията“)[162] се прилага спрямо лица, заемащи публични длъжности.

По отношение на въпросите, посочени в Доклада на ЕЦБ за конвергенцията от май 2018 г., са направени редица промени във връзка с някои от препоръките, отправени в предишни доклади за конвергенцията.

7.1.2 Независимост на НЦБ

Що се отнася до независимостта на Българската народна банка, в ЗБНБ и в Закона за противодействие на корупцията следва да бъдат направени посочените по-долу промени.

Институционална независимост

Член 44 от ЗБНБ забранява на институциите, органите, службите или агенциите на Европейския съюз, Министерския съвет или правителствата на други държави членки, както и на всички други органи и институции да дават указания на Българската народна банка, на управителя или на членовете на Управителния съвет. Тази разпоредба е изменена и понастоящем е в съответствие с член 130 от Договора и с член 7 от Устава.[163]

Персонална независимост

Член 14, алинея 1 от ЗБНБ изброява основанията, съгласно които членовете на Управителния съвет може да бъдат освободени от длъжност. Той предвижда, че Народното събрание или президентът на България може да освободи от длъжност член на Управителния съвет, включително управителя, в случай че те вече не отговарят на изискванията за изпълнение на служебните си задължения или са признати за виновни за съществено нарушение на служебните си задължения. Член 14, алинея 3 от ЗБНБ постановява, че решението за освобождаване от длъжност на управителя на Българската народна банка може да бъде отнесено за разглеждане пред Съда на Европейския съюз на основание нарушаване на Учредителните договори на Европейския съюз или на върховенството на закона, свързан с тяхното прилагане. Ето защо член 14 от ЗБНБ понастоящем изцяло съответства на член 14.2 от Устава.[164]

През януари 2018 г. със Закона за противодействие на корупцията бе отменен Законът за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси. Същевременно член 80, алинея 1 от Закона за противодействие на корупцията възпроизвежда предишната разпоредба на член 33, алинея 1 от Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, постановявайки, че установяването на конфликт на интереси с влязъл в сила правен акт е основание за освобождаване от длъжност на управителя, подуправителите и другите членове на Управителния съвет на Българската народна банка. Така Законът за противодействие на корупцията определя допълнително основание за освобождаване от длъжност освен двете основания, съдържащи се в член 14.2 от Устава. Поради това Законът за противодействие на корупцията не съответства на Договора и Устава и следва да бъде приведен в съответствие с тях.[165]

ЗБНБ не предвижда правото на националните органи на съдебната власт да преразглеждат решения за прекратяване на правомощия на друг член на органите на Българската народна банка за вземане на решения освен на управителя, когато този член участва в изпълнението на свързани с ЕСЦБ задачи. Дори ако това право е предвидено съгласно общ закон, изричното въвеждане на такова право на преразглеждане би повишило правната сигурност.

Член 12, алинеи 1 и 2 от ЗБНБ предоставят на Народното събрание правомощия да избира управителя и подуправителите на Българската народна банка. В случай от 2009 г. Народното събрание претендира и на това основание реши, че разполага с правомощия да анулира или преразгледа свои предходни решения, включително такива, които засягат избора на управителя и на подуправителите на Българската народна банка, взети съобразно член 12, алинеи 1 и 2 от ЗБНБ. Фактически всеки редовен избор или назначение на членове на органите на национална централна банка за вземане на решения следва да им даде възможност да встъпят в длъжност след тяхното избиране. След като бъдат избрани или назначени, управителят и другите членове на Управителния съвет на Българската народна банка не могат да бъдат освобождавани от длъжност при условия, различни от упоменатите в член 14.2 от Устава, дори ако още не са пристъпили към изпълнение на своите задължения.

7.1.3 Поверителност

Член 4, алинея 2 от ЗБНБ постановява, че Българската народна банка не може да разгласява или предоставя на други лица никаква получена информация, представляваща банкова, професионална, търговска или друга правнозащитена тайна за банките и другите участници в паричните и кредитните операции, освен в два случая: 1) в случай на обмен на информация в рамките на установеното тясно сътрудничество с ЕЦБ съгласно член 7 от Регламент (ЕС) № 1024/2013;[166] и 2) в случай на обмен на информация с Единния съвет за преструктуриране съгласно Регламент (ЕС) № 806/2014.[167] Член 23, алинея 2 от ЗБНБ постановява, че служителите на Българската народна банка трябва да спазват изискванията за поверителност относно преговори, договорени сделки, размер на средствата по клиентски депозити и техни трансакции, както и информация, получавана от Българската народна банка, а също всички обстоятелства, засягащи дейността на банката и нейните клиенти, които представляват служебна, банкова, професионална, търговска или друга правнозащитена тайна, включително след прекратяване на трудовото им правоотношение. Съгласно член 37 от Устава професионалната тайна е въпрос, засягащ дейността на цялата ЕСЦБ. По тази причина ЕЦБ приема, че член 4, алинея 2 и член 23, алинея 2 от ЗБНБ не накърняват задълженията за поверителност по отношение на ЕЦБ и ЕСЦБ.

7.1.4 Парично финансиране и привилегирован достъп

Член 45, алинея 1 от ЗБНБ постановява, че Българската народна банка не може да предоставя кредити или гаранции под каквато и да било форма на, или да извършва покупки на дългови инструменти пряко от, Министерския съвет, общините, други държавни или общински институции, организации или предприятия в публичния сектор, институции, органи, служби или агенции на Европейския съюз, централно правителство, регионални, местни или други органи на публичната власт, други органи, регулирани от публичното право, или публични предприятия на държавите – членки на ЕС. Член 45, алинея 3 от ЗБНБ постановява, че Българската народна банка не може да извършва покупки на първични и/или вторични пазари на дългови инструменти, емитирани от българското правителство или общините, или от българското правителство или общински институции, организации или публични предприятия.

Забраната за парично финансиране се отнася за прякото закупуване на дълг на публичния сектор, но по принцип такива покупки на вторичния пазар са допустими, доколкото не се използват за заобикаляне на целта на член 123 от Договора. По тази причина член 45, алинея 3 от ЗБНБ следва да се измени така, че позовавания на „първичен“ и „вторичен“ пазар да бъдат премахнати.[168]

Освен това, макар да се имат предвид особеностите, произтичащи от режима на паричен съвет, т.е. забраната Българската народна банка да предоставя кредити за кредитни институции освен във връзка с операции по предоставяне на ликвидност при извънредни обстоятелства, препоръчва се обхватът на изключението в член 45, алинея 2 от ЗБНБ, предвидено за кредитни институции, които са публична и общинска собственост, да се приведе в съответствие с обхвата на изключението, предвидено в член 123, параграф 2 от Договора. Този член от Договора предвижда, че забраната за парично финансиране съгласно член 123, параграф 1 от Договора не се прилага спрямо кредитни институции – публична собственост, които в контекста на предлагането на резерви от страна на централните банки трябва да бъдат третирани по същия начин от националните централни банки като частните кредитни институции.[169]

Съгласно Закона за кредитните институции Българската народна банка е оператор на централен кредитен регистър (член 56) и на регистър на банковите сметки (член 56а). Разходите по предоставянето на информация от тези регистри на правителството и съдебните органи се поемат от държавния бюджет. С цел да се осигури и в бъдеще съответствие със забраната за парично финансиране, би било полезно Законът за кредитните институции да ограничи отговорността на Българската народна банка във връзка с поддържането на двата регистъра[170].

7.1.5 Правна интеграция на НЦБ в Евросистемата

Що се отнася до правната интеграция на Българската народна банка в Евросистемата, ЗБНБ следва да бъде променен в посочените по-долу насоки.

Задачи

Парична политика

Член 2, алинея 1, член 3, член 16, точки 4 и 5 и членове 28, 30, 31, 32, 35, 38, 41 и 61 от ЗБНБ, които уреждат правомощията на Българската народна банка в областта на паричната политика и инструментите за нейното прилагане, не посочват правомощията на ЕЦБ в тази област.

Член 33 от ЗБНБ, който оправомощава Българската народна банка да извършва определени финансови трансакции, също пропуска да посочи правомощията на ЕЦБ в тази област.

Събиране на статистически данни

Член 4, алинея 1 и член 42 от ЗБНБ, които уреждат правомощията на Българската народна банка във връзка със събирането на статистически данни, не посочват правомощията на ЕЦБ в тази област.

Управление на международните валутни резерви

Член 20, алинея 1 и членове 28, 31 и 32 от ЗБНБ, които уреждат правомощията на Българската народна банка по отношение на управлението на международните валутни резерви, не посочват правомощията на ЕЦБ в тази област.

Платежни системи

Член 2, алинея 4 и член 40, алинея 1 от ЗБНБ, които уреждат правомощията на Българската народна банка по отношение на нейното съдействие за гладкото функциониране на платежните системи, не посочват правомощията на ЕЦБ в тази област.

Емитиране на банкноти

Член 2, алинея 5, член 16, точка 9 и членове 24–27 от ЗБНБ, които уреждат правомощията на Българската народна банка по отношение на емитирането на банкноти и монети, не посочват правомощията на Съвета и на ЕЦБ в тази област.

Финансови разпоредби

Избор на независими одитори

Член 49, алинея 4 от ЗБНБ, който постановява, че външният одитор се избира от Управителния съвет за срок от три години въз основа на процедура, проведена по реда на Закона за обществените поръчки, не посочва правомощията на Съвета и на ЕЦБ съгласно член 27.1 от Устава.

Финансово отчитане

В член 16, точка 11 и в членове 46 и 49 от ЗБНБ не е отразено задължението за спазване на режима на Евросистемата за финансово отчитане на операциите на националните централни банки съгласно член 26 от Устава.

Политика на валутния курс

Членове 28, 31 и 32 от ЗБНБ, които уреждат правомощията на Българската народна банка по отношение на политиката на валутния курс, не посочват правомощията на Съвета и на ЕЦБ в тази област.

Международно сътрудничество

Член 5, член 16, точка 12 и член 37, алинея 4 от ЗБНБ, които уреждат правомощията на Българската народна банка по отношение на международното сътрудничество, не посочват правомощията на ЕЦБ в тази област.

Други

Членове 61 и 62 от ЗБНБ не посочват правомощията на ЕЦБ да налага санкции.

7.1.6 Заключения

ЗБНБ и Законът за противодействие на корупцията не съответстват на всички изисквания за независимост на централната банка, за забрана за парично финансиране и за правна интеграция в Евросистемата. България е държава членка с дерогация и следователно трябва да спазва всички изисквания за привеждане на законодателството си в съответствие съгласно член 131 от Договора.

© Европейска централна банка, 2020 г.

Пощенски адрес 60640 Frankfurt am Main, Germany
Телефон +49 69 1344 0

Уебсайт www.ecb.europa.eu

Всички права запазени. Разрешава се възпроизвеждането с образователна и нетърговска цел, като изрично се посочва източникът.

Данните, включени в настоящия доклад, са към 7 май 2020 г.

За конкретни термини и абревиатури виж „Речник на ЕЦБ“ (ECB glossary).

HTML ISBN 978-92-899-4326-0, ISSN 1830-6098, doi:10.2866/031917, QB-AD-20-001-BG-Q

Условни обозначения, използвани в таблиците

„-“ няма данни/данните са неприложими
„.“още няма налични данни

  1. Когато през 1992 г. бе сключен Маастрихтският договор, на Дания беше предоставена клауза за изключване, или „възможност за отказ“, съгласно която тя не е задължена да участва в третия етап на ИПС и следователно да приеме еврото.
  2. Ако не е посочено друго, всички позовавания в този доклад на „Договора“ се отнасят до Договора за функционирането на Европейския съюз, а позоваванията на номерата на членовете отразяват номерацията, която е в сила от 1 декември 2009 г. Ако не е посочено друго, всички позовавания в този доклад на „Договорите“ се отнасят за Договора за Европейския съюз и за Договора за функционирането на Европейския съюз. За пояснения относно тези термини виж също онлайн речника на ЕЦБ (ECB web glossary).
  3. Това е датата, на която ЕЦБ поема задачите си, възложени ѝ съгласно Регламент (ЕС) № 1024/2013 на Съвета от 15 октомври 2013 г. за възлагане на Европейската централна банка на конкретни задачи относно политиките, свързани с пруденциалния надзор над кредитните институции, член 33, параграф 2.
  4. Виж съображение 10 от Регламент ЕЦБ/2014/17 на Европейската централна банка от 16 април 2014 г. за създаване на рамката за сътрудничество в единния надзорен механизъм между Европейската централна банка и националните компетентни органи и с определените на национално равнище органи (Рамков регламент за ЕНМ).
  5. Поради сегашните извънредни обстоятелства и високата степен на несигурност прогнозите на Европейската комисия следва да се разглеждат като един от многото възможни сценарии.
  6. Регламент (ЕО) № 1467/97 на Съвета от 7 юли 1997 г. за ускоряване и изясняване на прилагането на процедурата при прекомерен дефицит (ОВ L 209, 2.8.1997 г., с. 6).
  7. Регламент (ЕС) № 1177/2011 на Съвета от 8 ноември 2011 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 1467/97 за ускоряване и изясняване на прилагането на процедурата при прекомерен дефицит (ОВ L 306, 23.11.2011 г., с. 33).
  8. ДСКУ се прилага и към тези държави – членки на ЕС с дерогация, които са го ратифицирали, от датата на влизане в сила на решението, отменящо тази дерогация, или от по-ранна дата, ако съответната държава членка обяви намерението си от тази по-ранна дата да се обвърже с всички или с част от разпоредбите на ДСКУ.
  9. Регламент (ЕО) № 1466/97 на Съвета от 7 юли 1997 г. за засилване на надзора върху състоянието на бюджета и на надзора и координацията на икономическите политики (ОВ L 209, 2.8.1997 г., с. 1).
  10. Директива 2011/85/ЕС на Съвета от 8 ноември 2011 г. относно изискванията за бюджетните рамки на държавите членки (ОВ L 306, 23.11.2011 г., с. 41).
  11. Виж съображение 2 от Регламент (ЕС) № 1176/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2011 г. относно предотвратяването и коригирането на макроикономически дисбаланси (ОВ L 306, 23.11.2011 г., с. 25).
  12. Виж член 4, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 1176/2011.
  13. Виж съображение 17 от Регламент (ЕС) № 1176/2011.
  14. Становища CON/2010/37 и CON/2010/91.
  15. Решение 98/317/EО на Съвета от 3 май 1998 г. съгласно член 109к, параграф 4 от Договора (ОВ L 139, 11.5.1998 г., с. 30). Забележка: Заглавието на Решение 98/317/EО се отнася за Договора за създаване на Европейската общност (преди преномерирането на членовете на този Договор в съответствие с член 12 от Договора от Амстердам); тази разпоредба е отменена с Договора от Лисабон.
  16. Акт относно условията за присъединяване на Чешката република, Република Естония, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Република Унгария, Република Малта, Република Полша, Република Словения и Словашката република и промените в Учредителните Договори на Европейския съюз (OВ L 236, 23.9.2003, с. 33).
  17. За България и Румъния виж член 5 от Акта относно условията за присъединяване на Република България и Румъния и промените в Учредителните договори на Европейския съюз (ОВ L 157, 21.6.2005 г., с. 203). За Хърватия виж член 5 от Акта относно условията за присъединяване на Република Хърватия и промените в Договора за Европейския съюз, Договора за функционирането на Европейския съюз и Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия (OВ L 112, 24.4.2012 г., с. 21).
  18. Член 127, параграф 1 от Споразумението за оттегляне. Виж също член 127, параграфи 3 и 6 и член 7, параграф 1 от Споразумението за оттегляне. Съгласно член 128, параграф 4 от Споразумението за оттегляне за целите на участието в институционалното споразумение, залегнало в членове 282 и 283 от Договора и в Устава (с изключението по член 21, параграф 2 от Устава), за времето на преходния период Bank of England няма да се счита за национална централна банка на държава членка.
  19. По-конкретно, Докладите на ЕЦБ за конвергенцията от май 2018 г. (за България, Чехия, Хърватия, Унгария, Полша, Румъния и Швеция), юни 2016 г. (за България, Чехия, Хърватия, Унгария, Полша, Румъния и Швеция), юни 2014 г. (за България, Чехия, Хърватия, Литва, Унгария, Полша, Румъния и Швеция), юни 2013 г. (за Латвия), май 2012 г. (за България, Чехия, Латвия, Литва, Унгария, Полша, Румъния и Швеция), май 2010 г. (за България, Чехия, Естония, Латвия, Литва, Унгария, Полша, Румъния и Швеция), май 2008 г. (за България, Чехия, Естония, Латвия, Литва, Унгария, Полша, Румъния, Словакия и Швеция), май 2007 г. (за Кипър и Малта), декември 2006 г. (за Чехия, Естония, Кипър, Латвия, Унгария, Малта, Полша, Словакия и Швеция), май 2006 г. (за Литва и Словения), октомври 2004 г. (за Чехия, Естония, Кипър, Латвия, Литва, Унгария, Малта, Полша, Словения, Словакия и Швеция), май 2002 г. (за Швеция) и април 2000 г. (за Гърция и Швеция), както и Докладът на ЕПИ за конвергенцията от март 1998 г.
  20. Виж също Commission of the European Communities v French Republic, C-265/95, ECLI:EU:C:1997:595.
  21. ОВ L 189, 3.7.1998 г., с. 42.
  22. Това се отнася и за режима на поверителност на ЕСЦБ; виж раздел 2.2.4 от този Доклад за конвергенцията.
  23. Становище CON/2011/104.
  24. Виж Становище CON/2019/15 и Commission v European Central Bank, C-11/00, ECLI:EU:C:2003:395, параграфи 134–136.
  25. Становище CON/2019/23.
  26. Становища CON/2011/104 и CON/2017/34.
  27. Становище CON/2010/31.
  28. Становище CON/2009/93.
  29. Становище CON/2010/94.
  30. Становище CON/2016/33.
  31. Становища CON/2014/25 и CON/2015/57.
  32. Становище CON/2018/17.
  33. Виж Rimšēvičs v Latvia, C-202/18, ECLI:EU:C:2019:139, параграф 76.
  34. Виж Rimšēvičs v Latvia, C-202/18, ECLI:EU:C:2019:139, параграф 52, и Становище CON/2011/9.
  35. Виж например Становища CON/2010/56, CON/2010/80, CON/2011/104 и CON/2011/106.
  36. Становище CON/2018/23.
  37. Становище CON/2012/89.
  38. Становища CON/2018/17, CON/2019/19 и CON/2019/36.
  39. Становище CON/2018/53.
  40. Виж Становище CON/2019/36 и Становище на генералния адвокат Кокот (Kokott) в Rimšēvičs v Latvia, C-202/18, ECLI:EU:C:2018:1030, параграф 77.
  41. Виж Rimšēvičs v Latvia, C-202/18, ECLI:EU:C:2019:139, параграф 96.
  42. Становища CON/2004/35, CON/2005/26, CON/2006/32, CON/2006/44, CON/2007/6, CON/2019/19 и CON/2019/24.
  43. Становище CON/2018/23.
  44. Становища CON/2014/24, CON/2014/27, CON/2014/56 и CON/2017/17.
  45. Член 30.4 от Устава се прилага само за Евросистемата.
  46. Член 33.2 от Устава се прилага само за Евросистемата.
  47. Становище CON/2016/55.
  48. Становище CON/2018/17.
  49. ОВ L 115, 16.5.2000 г., с. 1.
  50. Решение ЕЦБ/2010/26 от 13 декември 2010 г. относно увеличаването на капитала на ЕЦБ (ОВ L 11, 15.1.2011 г., с. 53).
  51. Главните определящи становища на ЕЦБ в тази област са Становища CON/2002/16, CON/2003/22, CON/2003/27, CON/2004/1, CON/2006/38, CON/2006/47, CON/2007/8, CON/2008/13, CON/2008/68 и CON/2009/32.
  52. Становище CON/2019/12.
  53. Становище CON/2019/19.
  54. За дейността на независимите външни одитори на НЦБ виж член 27.1 от Устава.
  55. Становища CON/2011/9, CON/2011/53, CON/2015/57 и CON/2018/17.
  56. Становища CON/2015/8, CON/2015/57, CON/2016/24, CON/2016/59 и CON/2018/17.
  57. Становища CON/2017/17 и CON/2018/17.
  58. Становища CON/2009/85 и CON/2017/17.
  59. Становища CON/2009/26 и CON/2013/15.
  60. Становища CON/2009/59 и CON/2009/63.
  61. Становища CON/2009/53, CON/2009/83 и CON/2019/21.
  62. Становища CON/2009/26 и CON/2012/69.
  63. Становище CON/2019/19.
  64. Становища CON/2008/9, CON/2008/10 и CON/2012/89.
  65. Становище CON/2019/19.
  66. Становища CON/2010/42, CON/2010/51, CON/2010/56, CON/2010/69, CON/2010/80, CON/2011/104, CON/2011/106, CON/2012/6, CON/2012/86 и CON/2014/7.
  67. Становище CON/2014/38.
  68. Становища CON/2015/8 и CON/2015/57.
  69. ОВ L 332, 31.12.1993 г., с. 1. Член 104 и член 104б, параграф 1 от Договора за създаване на Европейската общност понастоящем са член 123 и член 125, параграф 1 от Договора.
  70. Виж Доклад за сближаване, 2008 г., с. 23, бел. 13, съдържаща списък на определящите становища на ЕПИ/ЕЦБ в тази област, приети от май 1995 г. до март 2008 г.
  71. Становища CON/2013/16, CON/2016/21 и CON/2017/4.
  72. Подобна оценка не е необходима, ако задачата, която ще бъде възложена на НЦБ, само допълва съществуваща функция на НЦБ и не може да се определи като наистина нова задача.
  73. Виж например Становище CON/2016/54.
  74. Становища CON/2011/30, CON/2015/36 и CON/2015/46.
  75. Становище CON/2015/22.
  76. Относно някои специфични случаи виж подраздела „Финансово подпомагане на фондове за преструктуриране или финансови споразумения и на схеми за гарантиране на влогове или за обезщетяване на инвеститори“.
  77. Становища CON/2015/36, CON/2015/46, CON/2016/49, CON/2016/57 и CON/2018/57.
  78. Становище CON/2015/12.
  79. Становище CON/2016/45.
  80. Становище CON/2016/54.
  81. Становище CON/2017/19.
  82. Становище CON/2017/32.
  83. Становище CON/2018/43.
  84. Становище CON/2020/2.
  85. Становища CON/2007/29, CON/ 2016/31, CON/2017/3 и CON/2017/12.
  86. Становище CON/2019/27.
  87. Становище CON/2015/45.
  88. Становище CON/2016/31.
  89. Становища CON/2015/54, CON/2016/34 и CON/2017/3.
  90. Становище CON/2019/07.
  91. Становище CON/2019/02.
  92. Становище CON/2017/52.
  93. Становища CON/2018/2 и CON/2018/5.
  94. Становище CON/2016/38.
  95. Становище CON/2017/2.
  96. Допълнителни пояснения се съдържат по-долу в подраздела „Финансово подпомагане на фондове за преструктуриране или финансови споразумения и на схеми за гарантиране на влогове или за обезщетяване на инвеститори“.
  97. Становище CON/2016/42.
  98. Становище CON/2012/4.
  99. Становища CON/2011/91 и CON/2011/99.
  100. Становища CON/2009/59 и CON/2009/63.
  101. Становище CON/2013/56.
  102. Становище CON/2015/22.
  103. Становище CON/2019/20.
  104. Становище CON/2013/5.
  105. Становища CON/2012/50, CON/2012/64 и CON/2012/71.
  106. Становище CON/2012/4, бел. 42 посочва и други становища, засягащи тази сфера. Виж също Становища CON/2016/55 и CON/2017/1.
  107. Становища CON/2015/22, CON/2016/28 и CON/2019/16.
  108. Становища CON/2011/103, CON/ 2012/99, CON/2015/3 и CON/2015/22.
  109. Становища CON/2015/33, CON/2015/35 и CON/2016/60.
  110. Съображение 27 от Директива 2014/49/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. относно схемите за гарантиране на депозити (ОВ L 173, 12.6.2014 г., с. 149).
  111. Съображение 23 от Директива 97/9/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 3 март 1997 г. относно схемите за обезщетяване на инвеститорите (ОВ L 84, 26.3.1997 г., с. 22).
  112. Становища CON/2015/40 и CON/2016/60.
  113. Становища CON/2011/83 и CON/2015/52.
  114. Становище CON/2011/84.
  115. Член 4 от Регламент (EО) № 3603/93 и Становище CON/2013/2.
  116. Член 5 от Регламент (EО) № 3603/93.
  117. Член 6 от Регламент (EО) № 3603/93.
  118. Становище CON/2013/3.
  119. Становища CON/2009/23, CON/2009/67 и CON/2012/9.
  120. Виж още Становища C0N/2010/54, C0N/2010/55 и C0N/2013/62.
  121. Становище CON/2012/9.
  122. Със същата цел виж Smaranda Bara and Others v Casa Naţională de Asigurări de Sănătate and Others, C-201/14, ECLI:EU:C:2015:638, параграф 22; и Peter Gauweiler and Others v Deutscher Bundestag, C-62/14, ECLI:EU:C:2015:400, параграф 100.
  123. Регламент (ЕО) № 3604/93 на Съвета от 13 декември 1993 г. за уточняване на дефинициите за прилагането на забраната за привилегирован достъп, посочена в член 104а от Договора [за създаване на Европейската общност] (ОВ L 332, 31.12.1993 г., с. 4). Член 104а от Договора за създаване на Европейската общност понастоящем е член 124 от Договора.
  124. Член 3, параграф 2 и съображение 10 от Регламент (EО) № 3604/93.
  125. Становище на генералния адвокат Елмер (Elmer) в Société civile immobilière Parodi v Banque H. Albert de Bary et Cie., C-222/95, ECLI:EU:C:1997:345, параграф 24.
  126. Регламент (EС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 (ОВ L 176, 27.6.2013 г., с. 1) и Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно достъпа до осъществяването на дейност от кредитните институции и относно пруденциалния надзор върху кредитните институции и инвестиционните посредници, за изменение на Директива 2002/87/ЕО и за отмяна на директиви 2006/48/ЕО и 2006/49/ЕО (OВ L 176, 27.6.2013 г., с. 338).
  127. Член 4, параграф 1, точка 1 от Регламент (EС) № 575/2013.
  128. Член 8 от Директива 2013/36/EС.
  129. Това е залегнало и в член 3, параграф 2 и в съображение 9 от Регламент (ЕО) № 3604/93.
  130. Насоки (ЕС) 2015/510 на Европейската централна банка от 19 декември 2014 г. относно прилагането на рамката на паричната политика на Евросистемата (Обща документация – Насоки), (ЕЦБ/2014/60), (ОВ L 91, 2.4.2015 г., с. 3).
  131. Колкото по-висока е нормата на задължителните минимални резерви, с толкова по-малко средства за кредитиране ще разполагат банките, което води до създаването на по-малко пари.
  132. Виж: член 19 от Устава; Регламент (ЕО) № 2531/98 на Съвета от 23 ноември 1998 г. за прилагане на изискването за минимални резерви от Европейската централна банка (ОВ L 318, 27.11.1998 г., с. 1); Регламент (ЕО) № 1745/2003 на Европейската централна банка от 12 септември 2003 г. за прилагане на изискването за минимални резерви (ЕЦБ/2003/9), (ОВ L 250, 2.10.2003 г., с. 10); и Регламент (ЕС) № 1071/2013 на Европейската централна банка от 24 септември 2013 г. относно баланса на сектор „парично-финансови институции“ (ЕЦБ/2013/33), (ОВ L 297, 7.11.2013 г., с. 1).
  133. В „Декларацията на Република Латвия, Република Унгария и Република Малта относно изписването на наименованието на единната парична единица в Договорите“, приложена към Договорите, е посочено, че „без да се засяга еднаквото изписване на наименованието на единната парична единица на Европейския съюз, посочена в Договорите, и начинът ѝ на изписване на банкнотите и монетите, Латвия, Унгария и Малта декларират, че изписването на наименованието на единната парична единица, включително производните му, използвано в латвийския, унгарския и малтийския текст на Договорите, не поражда никакви последици за съществуващите правила в латвийския, унгарския и малтийския език“.
  134. ОВ L 139, 11.5.1998 г., с. 1.
  135. Становище CON/2012/87.
  136. Становище CON/2020/2.
  137. Становища CON/2010/30 и CON/2010/48.
  138. Виж по-конкретно членове 127 и 128 от Договора и членове 3–6 и 16 от Устава.
  139. Член 127, параграф 2, първо тире от Договора.
  140. Становища CON/2012/105, CON/2013/90 и CON/2013/91.
  141. Например разпоредби в националното законодателство, въвеждащи Директива 2011/85/ЕС на Съвета от 8 ноември 2011 г. относно изискванията за бюджетните рамки на държавите членки (ОВ L 306, 23.11.2011 г., с. 41). Виж Становища CON/2013/90 и CON/2013/91.
  142. Становища CON/2009/99, CON/2011/79 и CON/2017/1.
  143. Становище CON/2010/8.
  144. Становище CON/2008/34.
  145. Член 127, параграф 2, трето тире от Договора.
  146. С изключение на текущите салда в чуждестранна валута, които правителствата на държавите членки могат да държат в съответствие с член 127, параграф 3 от Договора.
  147. Становище CON/2013/88.
  148. Становища CON/2015/5 и CON/2015/24.
  149. Член 26 от Устава.
  150. Член 27 от Устава.
  151. Член 28 от Устава.
  152. Член 30 от Устава.
  153. Член 32 от Устава.
  154. Измерването на качеството на работа на институциите остава трудно и изпълнено с противоречия.
    От една страна, базираните на нагласи показатели може да имат някои предимства пред по-„обективни“ показатели. Едно такова предимство произтича от обобщаващия им характер, докато по-конкретните мерки може да предоставят силно изкривена информация. Освен това, макар че абсолютната стойност на базираните на нагласи показатели може да е спорна, те са полезни при съпоставяне на държавите, освен ако е ясно, че съществува системно предубеждение към една или повече конкретни държави. Нещо повече, „обективните“ показатели, които се основават единствено на съдържанието на законите, а не на детайлното познаване на практическото им приложение, може да бъдат подвеждащи. Тъй като няма институционален модел, който предварително да бъде предпочетен, наблюденията на нагласите може да предотвратят появата на уклони при прякото измерване на различните измерения на икономическото управление.
    От друга страна, базираните на нагласи проучвания също дават изкривявания. Например те могат да бъдат силно повлияни от скорошен случай или неправилно формулирани въпроси.
    Предвид съответните слабости и сравними предимства на базираните на нагласи (например корупция) и по-обективните (например правенето на бизнес) институционални показатели, графики 3.6 и 3.7 представят и двата вида показатели.
    Освен това, що се отнася до държавите – членки на ЕС, институционалният фокус придоби аналитично и политическо значение едва през последните години. Поради това по принцип съществуват още много възможности за усъвършенстване на измерването. Накрая, страновият подход към толкова сложни въпроси като качеството на работа на институциите или доброто управление несъмнено е донякъде недостатъчен и определено трябва да бъде допълнен със специфични за съответната страна дългосрочни оценки. Същевременно трудностите при измерването не бива да водят до подценяване на тези изключително важни фактори за дългосрочното благополучие, социалната справедливост и благоденствието.
  155. За повече подробности виж каре 2 в главата „Аналитична рамка“.
  156. Както е обяснено в главата „Аналитична рамка“, поради високата степен на несигурност не са разгледани възможните последици от пандемията от COVID-19 върху устойчивостта на бюджетната позиция в средно- и дългосрочен хоризонт извън влиянието ѝ върху последните прогнози.
  157. Не е задължително обаче тази оценка да отразява несигурността, свързана с дългосрочните допускания, и при държави с високи равнища на дълга към нея трябва да се подхожда предпазливо.
  158. European Commission and Economic Policy Committee, “The 2018 Ageing Report: Economic & Budgetary Projections for the 28 EU Member States (2016-2070)”, European Economy Institutional Paper, No 079, European Commission, 2018.
  159. Съгласно раздел 2.2.2.1 в този Доклад за конвергенцията.
  160. Конституция на Република България, обн., ДВ, бр. 56 от 13 юли 1991 г.
  161. Закон за Българската народна банка, обн., ДВ, бр. 46 от 10 юни 1997 г.
  162. Обн., ДВ, бр. 7 от 19 януари 2018 г.
  163. Виж параграф 3.2 от Становище CON/2018/53.
  164. Виж параграф 3.1 от Становище CON/2018/53.
  165. Виж също Становище CON/2009/13.
  166. Регламент (ЕС) № 1024/2013 на Съвета от 15 октомври 2013 г. за възлагане на Европейската централна банка на конкретни задачи относно политиките, свързани с пруденциалния надзор над кредитните институции (ОВ L 287, 29.10.2013 г., с. 63).
  167. Регламент (EС) № 806/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2014 г. за установяването на еднообразни правила и еднообразна процедура за преобразуването на кредитни институции и някои инвестиционни посредници в рамките на Единния механизъм за преобразуване и Единния фонд за преобразуване на банки, и за изменение на Регламент (ЕС) № 1093/2010 (OВ L 225, 30.7.2014 г., с. 1).
  168. Виж параграф 3.3 от Становище CON/2018/53.
  169. Пак там.
  170. Виж параграф 3.1.6 от Становище CON/2015/46, параграф 3.2.1 от Становище CON/2016/19 и параграф 2.2 от Становище CON/2016/57.