Този документ представя отговори на повдигнатите въпроси и искания от страна на Европейския парламент в неговата резолюция от 10 февруари 2026 г. относно годишния доклад на ЕЦБ за 2024 г.^[1] Той се публикува по повод представянето пред Европейския парламент на годишния доклад на ЕЦБ за 2025 г. В него се обясняват политиките на ЕЦБ, свързани с отправените към нея призиви в резолюцията. Структуриран е по теми.^[2] ЕЦБ публикува такива отговори от 2016 г. насам, след като това беше предложено от Европейския парламент.

1 Парична политика

1.1 Комуникация във връзка с паричната политика

В резолюцията си Европейският парламент приканва ЕЦБ да положи усилия за укрепване на инструментите, които повишават прозрачността, например референтните показатели, информацията в нейните основани на модели хипотези и оценките на Управителния съвет за динамиката на инфлацията. [параграф 5]

ЕЦБ непрекъснато засилва комуникацията във връзка с решенията си по паричната политика и я адаптира за разнообразна аудитория и спрямо променящата се комуникационна среда. Значението на ефективната комуникация беше подчертано отново в оценката на стратегията през 2025 г. Съществуват редица ключови средства, чрез които ЕЦБ разяснява своите оценки и решения, свързани с политиката ѝ. Сред тях са пресконференциите, на които председателят обяснява най-актуалните решения на Управителния съвет по паричната политика, изявленията за паричната политика, съобщенията за заседанията на Управителния съвет, прогнозите на експертите, Икономическият бюлетин и годишният доклад на ЕЦБ. Информация за структурата на моделите и данните, използвани за изготвяне на решения по паричната политика, са публикувани на уебсайта на ЕЦБ.^[3] Освен това нови инициативи в областта на комуникациите като блога и подкаста на ЕЦБ и канала Espresso Economics в YouTube имат за цел да достигнат до по-широка аудитория с помощта на разбираеми примери и ясен език. Чрез тях се предоставя информация за работата на ЕЦБ на различни нива на детайлност и за различни аудитории. В допълнение, на уебсайта на ЕЦБ се публикуват богати бази данни, например за покупките и наличностите от закупени активи.

1.2 Оценката за високата инфлация

В резолюцията си Европейският парламент изразява загриженост във връзка с високите равнища на инфлация през годините след пандемията от COVID-19, породени от сътресенията в предлагането. Той отбелязва, че навременното възстановяване на ценовата стабилност през този период щеше да е оправдано чрез решения на ЕЦБ и приканва ЕЦБ да направи задълбочена оценка на причините за тези високи равнища на инфлация в своя годишен доклад, заедно с набор от препоръки за политики за извличане на правилните заключения от евентуални бъдещи инфлационни кризи. [параграф 9]

Като част от своята оценка на стратегията през 2025 г. ЕЦБ извърши задълбочен анализ на причините за периода на висока инфлация през 2022–2023 г. и извлече от него изводи за политиката. В оценката бяха включени последиците за политиката от този епизод и изводите от предхождащия го продължителен период на по-ниска от целевата инфлация. Целта беше тази информация да се използва при бъдещата стратегия на ЕЦБ за паричната политика. Периодът на висока инфлация беше обусловен от поредица от сътресения в резултат от причинени от пандемията смущения във веригите на доставки, неоправданото нахлуване на Русия в Украйна и последвалата енергийна криза, както и от отварянето на икономиката след пандемията. В отговор на тези събития, започвайки през юли 2022 г., ЕЦБ повиши лихвените проценти с 450 базисни пункта, прекрати нетните покупки на активи, а по-късно и реинвестирането на ценни книжа с настъпващ падеж по програмата за закупуване на активи (APP) и програмата за закупуване на активи в условията на извънредна ситуация, причинена от пандемия (PEPP). Заключенията от оценката на стратегията са, че в отговор на големи и упорити отклонения на инфлацията от целта както във възходяща, така и в низходяща посока, са необходими решителни или продължителни мерки от страна на паричната политика в подходяща степен, за да се избегне дестабилизиране на инфлационните очаквания и трайно установяване на отклоненията на инфлацията от целевото ниво. Освен това оценката доведе до извода, че изборът, разработването и прилагането на инструменти на паричната политика следва да бъдат достатъчно гъвкави, за да позволяват различни реакции спрямо промените в инфлационната среда. Също така, когато взема решения по паричната политика, Управителният съвет ще има предвид не само най-вероятните траектории на инфлацията и икономиката, но и съпътстващите ги рискове и несигурност, включително като използва по подходящ начин сценарийни анализи и анализи на чувствителността. ЕЦБ публикува допълнителни материали за анализ на причините, динамиката и въздействието на този период на инфлация над целевото равнище.^[4] Наред с останалите инструменти анализът на хипотези показва, че по-бързо и по-агресивно затягане би имало само ограничено въздействие върху траекторията на инфлацията, и то на висока цена за икономическата активност.^[5] Като се има предвид, че подробните анализи са публично достъпни, както и че целта на годишния доклад на ЕЦБ е да се представи дейността ѝ през дадена година, този за 2025 г. не би бил подходящ документ за предоставянето на такава информация.

1.3 Инфлационна цел и стратегия на паричната политика на ЕЦБ

В резолюцията си Европейският парламент приканва ЕЦБ да прави оценка на целесъобразността на своята симетрична цел, като взема предвид и качествени фактори. Той отбелязва оценката на стратегията за паричната политика за 2025 г. и насърчава ЕЦБ да извършва периодично такива оценки. [параграф 13]

През 2021 г. ЕЦБ прие симетрична средносрочна цел от 2% за инфлацията, която служи добре през последните години. Оценката на стратегията през 2025 г. потвърди отново ангажимента към симетрична цел за инфлацията от 2%. Яснотата по отношение на целта е от съществено значение както за да се стабилизират отново инфлационните очаквания при излизане от период на ниска инфлация, така и за да се поддържат те достатъчно стабилни на целевото равнище при неин скок. Ясната количествена цел носи редица ползи. Една от тях е фактът, че потребители и предприятия, които са запознати със симетричното целево равнище на инфлацията – 2%, гласуват повече доверие на ЕЦБ за постигането на ценова стабилност, а инфлационните им очаквания са по-близки до инфлационната цел. Това се посочва например и от Ehrmann, Georgarakos и Kenny (2023).^[6] Когато преценява каква е подходящата реакция на паричната политика при отклонение на инфлацията от целта, Управителният съвет взема предвид произхода, мащаба и устойчивостта на това отклонение. ЕЦБ възнамерява да подлага периодично на оценка целесъобразността на своята стратегия на паричната политика, като следващата се очаква да се проведе през 2030 г.

1.4 Балансовото число на ЕЦБ и закупуването на активи

В резолюцията си Европейският парламент подчертава, че програмите на ЕЦБ за закупуване на активи са неконвенционални инструменти на паричната политика, които имат странични ефекти. Той отбелязва по-специално, че програмите за закупуване на активи могат да нарушат ценовите сигнали и че ЕЦБ започна много постепенно да намалява счетоводния си баланс. Той подкрепя ЕЦБ, що се отнася до по-нататъшното намаляване на пряката ѝ роля при закупуването на ценни книжа и я насърчава постепенно да прекрати своите програми за закупуване на държавни облигации. [параграф 14]

Програмите за закупуване на активи бяха въведени, за да се изпълни първостепенната цел на ЕЦБ за ценова стабилност в продължителен период на инфлация под целевото равнище и основни лихвени проценти близо до долната им граница. Тези програми бяха използвани като част от нестандартния инструментариум на ЕЦБ, за да се запази трансмисионният механизъм на паричната политика и да се насочи инфлацията обратно към целевото равнище от 2%, когато традиционните основни лихвени проценти се доближиха до ефективната си долна граница. Покупките на активи допринесоха и за стабилизирането на финансовите пазари в периоди на напрежение. Прекратяването на реинвестирането на погашенията по главници на ценни книжа с настъпващ падеж доведе до постепенно и предвидимо намаляване на наличностите от облигации от програмите, които имаха за цел да се запази гладкото функциониране на пазарите.^[7]

Балансовото число на Евросистемата продължава да намалява с премерен и предвидим темп, както може да се види в Графика 1. Реинвестициите по АРР бяха прекратени в края на юни 2023 г., а по PEPP – в края на 2024 г. Съответно 2025 г. беше първата година от въвеждането на програмите насам, през която Евросистемата не извършваше покупки на активи, свързани с паричната политика. Свиването на портфейлите по APP и PEPP беше поето безпроблемно от пазара. В действителност докато Евросистемата постепенно намаляваше наличностите си от ценни книжа, други инвеститори, включително домакинства, банки, пенсионни фондове и застрахователни предприятия, увеличаваха своите. В оценката на стратегията през 2025 г. отново се посочва, че главният инструмент на паричната политика на ЕЦБ са основните лихвени проценти. Едновременно с това се потвърди, че Управителният съвет може да използва други инструменти, както е целесъобразно, за да насочва курса на паричната политика, когато основните лихвени проценти са близо до долната граница, или за да запази гладкото функциониране на трансмисионния механизъм на паричната политика. ЕЦБ редовно наблюдава страничните ефекти и последиците от своите инструменти на паричната политика за функционирането на пазара и извършва оценки на пропорционалността при прилагането или коригирането на допълнителни инструменти.

Графика 1

Развитие на активите на Евросистемата по паричната политика

(млрд. евро)

1.5 Трансмисионен механизъм на паричната политика

В резолюцията си Европейският парламент изразява съжаление, че схемите на ЕЦБ за краткосрочно кредитиране до голяма степен изместиха пазара на частното междубанково финансиране след финансовата криза от 2008 г. Той призовава ЕЦБ да избягва плащането на лихви по депозитите на банките, които надвишават пазарните проценти, тъй като това противоречи на принципа на отворена пазарна икономика със свободна конкуренция, и да премахва всички пречки, които възпрепятстват възстановяването на краткосрочните необезпечени междубанкови пазари. [параграф 15]

Активността на паричния пазар расте с намаляването на свръхликвидността, а равнището на заемането на средства от централната банка остава ниско. В периода от 2022 г. до 2025 г. както обемът, така и матуритетът на операциите на Евросистемата по рефинансиране намаляха, след като бяха нараснали след кризите в еврозоната, когато Евросистемата въведе целеви операции по дългосрочно рефинансиране (TLTRO). Те осигуриха благоприятни условия за банките и стимули да отпускат кредити на реалната икономика, подпомагайки предаването на нерестриктивната парична политика по време на кризите. С отбелязания спад на свръхликвидността вследствие на постепенното намаляване на портфейлите по APP и PEPP и при ограничено използване на стандартните операции по рефинансиране активността на паричния пазар отново се засилва.^[8]

Гладкото функциониране на трансмисионния механизъм на паричната политика зависи от това ЕЦБ да направлява ефективно краткосрочните проценти на паричния пазар. Олихвяването на депозитите, които банките държат при Евросистемата, служи за котва на краткосрочните лихвени проценти на паричния пазар. Това дава възможност те да бъдат насочвани според курса на паричната политика. При свръхликвидност се очаква лихвените проценти на паричния пазар да бъдат близки до лихвения процент по депозитното улеснение на ЕЦБ. Паричните пазари се влияят и от структурни фактори, които не са свързани с паричната политика. На необезпечения пазар краткосрочните лихвени проценти може да спаднат под лихвения процент по депозитното улеснение, тъй като небанковите институции и банките извън еврозоната, които нямат достъп до депозитното улеснение на ЕЦБ, също са активни участници на пазара.^[9] Същевременно спредът между необезпечените краткосрочни пазарни лихвени проценти и лихвения процент по депозитното улеснение бавно, но последователно се свива, тъй като намалява свръхликвидността. Очаква се тя да продължи да спада. Що се отнася до обезпечените краткосрочни пазарни лихвени проценти, сега те са средно на равнището на лихвения процент по депозитното улеснение.

1.6 Пазарна неутралност, функциониране на пазара и ефикасно разпределение на ресурсите

В резолюцията си Европейският парламент отбелязва, че концепцията за пазарна неутралност е свързана с принципа за „отворена пазарна икономика, при свободна конкуренция“. Той приканва ЕЦБ, без да нарушава независимостта си, да предприема действия във връзка с нарушенията на пазара и да осигурява ефективно разпределяне на ресурсите в дългосрочен план, като същевременно продължава да бъде възможно най-аполитична и запазва пазарна неутралност и подчертава, че подобни решения не следва да бъдат вземани за сметка на постигането на целта на ЕЦБ. [параграф 23]

ЕЦБ спазва принципа на „отворена пазарна икономика със свободна конкуренция, благоприятстваща ефективното разпределение на ресурсите“, залегнал в член 127, параграф 1 от Договора за функциониране на Европейския съюз. Ефикасните, добре функциониращи финансови пазари са основополагащи за осигуряването на оптимално разпределение на ресурсите в една пазарна икономика. Гладкото им функциониране – особено на паричните пазари и пазарите на облигации – е от решаващо значение за стройното предаване на мерките на паричната политика към икономиката в по-широк план. Спазването на принципа на отворена пазарна икономика не означава забрана за влияние върху пазарните процеси, а по-скоро създава рамката, според която ЕЦБ може да се намеси по пропорционален начин и в съответствие с мандата си.

Пазарната неутралност допринася за това действията на ЕЦБ да бъдат в съответствие с принципа на отворена пазарна икономика. ЕЦБ е решена да не допусне неоправдано нарушаване на функционирането на пазарите и на конкуренцията. Пазарната неутралност е крайъгълен камък в разработването на нейните програми за закупуване на активи. По-специално, тя имаше за цел да запази механизмите за определяне на цените, избягвайки както значителни изкривявания по кривата на доходност, така и смущения в пазарната ликвидност или в наличието на обезпечения вследствие на извършваните от ЕЦБ покупки. ЕЦБ може основателно да се отклони от пазарната неутралност, когато това е необходимо, за да постигне целите си или да управлява рисковете, при условие че тези действия са съобразени с други принципи на Договора и спазват принципа на пропорционалност. ЕЦБ разполага с рамки за контрол на риска, за да защити баланса си от финансовите рискове, произтичащи от окончателни покупки на активи в изпълнение на целите на паричната политика. Тези рамки включват процедури за кредитна оценка и надлежна проверка, които, при спазване на принципа на пропорционалност, биха могли да доведат до ограничаване или спиране на покупките на определени ценни книжа, което потенциално да причини отклонение от пазарната неутралност. На тези рамки се основава разумният подход на ЕЦБ да преследва целта на паричната си политика – ценова стабилност, като същевременно редуцира рисковете при спазване на принципите на Договора.

В пътната карта на ЕЦБ за климата от 2021 г. Управителният съвет обяви решението си да пренасочи посредством реинвестиции наличностите от корпоративни облигации към емитенти с по-добри резултати по отношение на климата. Тази корекция започна да се прилага от октомври 2022 г. Нейната цел беше да се премахне присъщото за портфейла преобладаване на активи, свързани с високи въглеродни емисии, да се редуцират свързаните с климата финансови рискове в баланса на Евросистемата и да се интегрира вторичната цел – подкрепяне на общите икономически политики на ЕС, а в този случай именно на по-широките климатични цели – в паричната политика на ЕЦБ. Тези свързани с климата мерки доведоха до значително намаление на въглеродния интензитет на потоците от покупки на корпоративни облигации. Евросистемата прекрати реинвестициите на ценни книжа на корпоративния сектор по програмата за закупуване на активи в края на юни 2023 г., а по PEPP – в края на 2024 г.

2 Финансова стабилност и пазарна инфраструктура

2.1 Наблюдение на криптоактивите

В резолюцията си Европейският парламент призовава ЕЦБ да засили мониторинга на криптовалутите, като например стабилните криптовалути. [параграф 29]

ЕЦБ наблюдава внимателно рисковете за финансовата стабилност, породени от криптоактивите и по-специално стабилните криптовалути, както и тяхното въздействие върху трансмисионния механизъм на паричната политика и гладкото функциониране на платежните системи. Аналитичната работа и наблюдението в тази област непрекъснато се разширяват, така че да отразяват напредъка на пазара и развиващата се регулаторна рамка. Така например, през 2025 г. и в началото на 2026 г. ЕЦБ публикува редица статии по темата как криптоактивите и стабилните криптовалути биха могли да засегнат финансовата стабилност или паричната политика.^[10] ЕЦБ също така работи съвместно с националните компетентни органи по развитието на капацитета за анализи и наблюдение и дава принос в сходната дейност на Европейския съвет за системен риск по отношение на криптоактивите, включително стабилните криптовалути.^[11] Предвид глобалния характер и трансграничния обхват на криптоактивите ЕЦБ продължава да допринася за работата, свързана с тях и с токенизацията, на международни форуми, например чрез участието си в Съвета за финансова стабилност, Базелския комитет за банков надзор, Комитета за плащания и пазарна инфраструктура, Комитета за глобалната финансова система и Комитета за пазарите. Тази дейност включва наблюдение и оценка: на рисковете, свързани с криптоактивите и техните доставчици на услуги, включително рисковете, произтичащи от връзките на доставчиците с финансовия сектор, на по-широките последици за финансовата система, както и на прилагането и по-нататъшното развитие на международните стандарти с оглед на преодоляването на тези рискове. ЕЦБ също така разшири наблюдението на динамиката на пазарите на токенизация в по-широк план, така че освен криптоактивите и стабилните криптовалути да обхване и токенизираните депозити и облигации.^[12] Това беше по-специално част от дейностите по инициативата на ЕЦБ Appia за съвместно разработване със заинтересовани лица от публичния и частния сектор на интегрирана, иновативна и конкурентоспособна европейска токенизирана финансова система.^[13] ЕЦБ е готова да предостави на Комисията и на съзаконодателите повече информация и основа за политиките от своите анализи и вътрешно наблюдение, както е целесъобразно и както направи през 2025 г.^[14]

2.2 Оперативна устойчивост и надзор върху услугите в TARGET^[15]

В резолюцията си Европейският парламент изразява загриженост относно временното прекъсване на работата на системата за брутен сетълмент в реално време T2 и T2S на ЕЦБ през февруари 2025 г. и приканва ЕЦБ да следи отблизо и да осигурява правилното функциониране на системите за сетълмент. [параграф 32]

Евросистемата прилага три допълващи се подхода за постигане на сигурност и ефикасност на инфраструктурите на финансовия пазар. Това са: i) притежаване и експлоатация на инфраструктури на финансовите пазари („оперативно звено“); ii) провеждане на контролни дейности („надзорно звено“); и iii) изпълнение на ролята на катализатор („звено-катализатор“). Услугите в TARGET са услуги за инфраструктура на финансовия пазар, създадени и управлявани от Евросистемата, които осигуряват свободно движение на пари, ценни книжа и обезпечения навсякъде в Европа. В този смисъл надзорното звено на Евросистемата, което е организационно отделно от оперативното, провежда редовно оценки за потвърждение, че услугите в TARGET отговарят на приложимите надзорни принципи и правни разпоредби. Ако то установи случай на несъответствие, издава надзорна препоръка за промяна. В тази си роля надзорното звено е в редовно взаимодействие с оперативното звено на Евросистемата за услугите в TARGET и изисква необходимата информация, за да може да състави независимото си становище.

Оперативното звено на Евросистемата за услугите в TARGET реагира на сериозния инцидент през февруари 2025 г., който засегна T2 и T2S, като извърши задълбочен последващ преглед на първопричините, оперативното въздействие и корективните мерки. Констатациите бяха обобщени в последващ доклад, който беше публикуван на уебсайта на ЕЦБ през ноември 2025 г. и беше предоставен на Комисията по икономически и парични въпроси на Европейския парламент. Изпълнението на посочените в доклада мерки е в напреднал етап. Завършени са вече неотложните, а останалите се изпълняват съгласно договорения план за действие с оглед на по-нататъшното засилване на уредбата за оперативна устойчивост и управление на кризи. В по-широк план услугите в TARGET са подчинени на солидна рамка за управление на риска и за киберустойчивост, която обхваща непрекъсваемост на работния процес, мерки за извънредни ситуации и управление на кризи, както и дублиране на данните, постоянно наблюдение и редовно тестване.

Освен това надзорното звено за услугите на Евросистемата в TARGET извърши подробна надзорна оценка на този сериозен инцидент. Бяха издадени препоръки във връзка с установяването на първопричината, ефикасността на процедурата за възстановяване на дейността, тестването и вариантите за действие при извънредни ситуации. Оперативното звено за услугите в TARGET работи приоритетно по тези препоръки. И накрая, в отговор на променящата се обстановка по отношение на заплахите Евросистемата актуализира своята стратегия за киберустойчивост, като приведе рамката TIBER-EU^[16] в съответствие с изискванията на Регламента относно оперативната устойчивост на цифровите технологии (DORA)^[17], като по този начин помага на компетентните органи да прилагат и провеждат тестове за проникване, за да проверят как операторите защитават системите си от кибератаки.

3 Управление и комуникации на ЕЦБ

3.1 Институционално управление

В резолюцията си Европейският парламент призовава ЕЦБ да насърчава отворен и конструктивен вътрешен диалог. Той също така призовава за допълнително укрепване на рамките за представителство на персонала и на вътрешната рамка на ЕЦБ за подаване на сигнали за нередности. [параграф 37]

ЕЦБ разполага с широкообхватна рамка за представителство на персонала, която насърчава съдържателен диалог и контакти с представителите на служителите. Рамката на ЕЦБ за представителство на персонала предоставя на представителите на служителите изобилие от средства за участие (напр. посредством процес за консултации), за взаимодействие и сътрудничество (напр. в редовни срещи на всички равнища със служители и лица на ръководни длъжности в ЕЦБ), и за комуникация (напр. посредством писма за инициативи, имейли и вътрешния сайт), така че да могат да изразяват мнението си и да представят позициите на служителите. Тези позиции се разглеждат от органите на ЕЦБ за вземане на решения, като по този начин се осигурява възможност служителите на ЕЦБ да изразяват мнение по решения за политики по заетостта и по въпроси, които ги засягат.

В съответствие с плановете, очертани в отговора на ЕЦБ на миналогодишната резолюция на Европейския парламент, през 2025 г. банката предприе задълбочен преглед на своите правила за отчетност и разследване и дисциплинарни правила. Той се основаваше на опита, натрупан след 2020 г., когато рамката беше значително преработена. През декември 2025 г. Изпълнителният съвет на ЕЦБ прие модернизирана рамка, с която се въвеждат редица подобрения, включително в рамката за подаване на сигнали за нарушения. В преработените правила се изясняват каналите за подаване на сигнали и значително се оптимизират разследванията на случаите на неправомерно поведение, за които сега ще отговаря нарочно звено. Освен това сега се акцентира повече върху подпомагането на служителите, засегнати от такива процедури, включително посредством консултации, и се засилва активната им защита, ако бъде установен риск от ответни мерки. Също така, при определени условия преработената рамка засилва гаранциите за служители, които съобщават публично за неправомерно поведение, засягащо обществения интерес.

3.2 Взаимодействие с националните парламенти

В резолюцията си Европейският парламент приканва Европейската система на централните банки (ЕСЦБ) да продължи и засили диалога си с националните парламенти, като счита, че това ще укрепи легитимността и политиките на ЕСЦБ. [параграф 39]

Макар че националните парламенти си взаимодействат преди всичко със съответните си национални централни банки от Евросистемата, в отделни случаи ЕЦБ може също да влезе в пряко взаимодействие с тях, когато е целесъобразно. Обхватът и условията за взаимодействие между националните централни банки и парламентите са различни в отделните държави членки. Специфичните конституционни разпоредби, нормативната уредба и институционалната архитектура в по-широк план във всяка държава членка влияят върху това как, кога и в какъв формат националните централни банки взаимодействат с националните парламенти. Въпреки че ЕЦБ се отчита преди всичко пред Европейския парламент, тя може понякога да приема делегации от националните парламенти, за да бъдат обсъдени въпроси от значение за цялата еврозона. Тези дискусии се осъществяват по искане на националния парламент и имат за цел да осигурят балансирано равнище на контакти с парламентите на всички държави от еврозоната. Държавите членки, чиито национални централни банки са част от ЕСЦБ, но не и от Евросистемата, провеждат своята парична политика самостоятелно и ЕЦБ по принцип не контактува с националните им парламенти по темата за провежданата от нея парична политика.