ЕЦБ публикува доклад за напредъка към приемане на еврото

24 юни 2026 г.

• В доклада, който се публикува на всеки две години, се подлага на оценка напредъкът към въвеждането на еврото в Чешката република, Унгария, Полша, Румъния и Швеция
• Разглежданите държави проявяват икономическа устойчивост на външни сътресения, но все още срещат препятствия по пътя към приемането на еврото
• Разнопосочни трендове на инфлацията и влошаване на фискалните условия в повечето държави
• И в петте държави законодателството не е в пълно съответствие с правните изисквания за приемането на еврото

Според публикувания днес Доклад за конвергенцията – 2026 г. на Европейската централна банка (ЕЦБ), от 2024 г. насам държавите членки на Европейския съюз (ЕС) извън еврозоната са постигнали ограничен напредък в икономическото сближаване с еврозоната. Основен фактор, който възпрепятства икономическото сближаване, е икономическото въздействие на външни сътресения, включително войната на Русия срещу Украйна, напрежението в световната търговия и избухването на войната в Близкия изток.

Въпреки тези външни трудности икономическата активност в разглежданите държави показва устойчивост, но темпът на растеж се различава помежду им. Що се отнася до бъдещето, икономическата перспектива е помрачена от засиленото геополитическо напрежение. Войната в Близкия изток доведе до по-голяма нестабилност на световните енергийни пазари и по-високи енергийни разходи, правейки по-несигурни изгледите за икономиката. Тези тенденции вече оказаха видимо въздействие върху инфлацията и икономическите нагласи и е възможно да забавят растежа на производството занапред. Макар че степента на чувствителност и пряката експозиция на тези икономики към енергийни сътресения са намалели с течение на времето и понастоящем са по-ниски, отколкото през 2022 г., средносрочните икономически последици ще зависят от интензивността и продължителността на сегашния енергиен шок, както и от мащаба на неговите косвени и вторични ефекти.

По отношение на критерия за ценова стабилност три от петте разглеждани държави отчетоха 12-месечен среден темп на инфлация над референтната стойност от 2,7%. Инфлацията беше значително над референтната стойност в Румъния и я надвишаваше, макар и в по-малка степен, в Унгария и Полша. В Чешката република и Швеция инфлацията беше под референтната стойност (Графика 1). Референтната стойност се изчислява въз основа на трите държави с най-добри показатели за последните 12 месеца: Кипър (0,9%), Франция (1,2%) и Дания (1,6%), като се вземат средните темпове на инфлация през последните 12 месеца и се добавят 1,5 процентни пункта. Нито една от държавите членки не беше определена като статистически нетипична, така че да бъде изключена от изчисляването на референтната стойност.

Графика 1

ХИПЦ инфлация

(средногодишно процентно изменение)

Графика 2

Излишък (+)/дефицит (-) на сектор „Държавно управление“

(процент от БВП)

От Доклада за конвергенцията през 2024 г. насам бюджетният дефицит се е влошил в повечето държави, като в някои случаи съотношението дълг/БВП се е повишило съществено. През 2025 г. Унгария, Полша и Румъния надхвърлиха референтната стойност за дефицита от 3% от БВП (Графика 2). Брутното съотношение държавен дълг/БВП на сектор „Държавно управление“ през 2025 г. беше под или значително под референтната стойност от 60% във всички разглеждани държави освен Унгария. Последните прогнози на Европейската комисия обаче показват, че през 2026 г. съотношението на дълга ще се повиши над референтната стойност в Полша и Румъния.

Броят на държавите, които са обект на процедура при прекомерен дефицит, се е увеличил до три след Доклада за конвергенцията от 2024 г., като Унгария и Полша се присъединяват към Румъния. Според прогнозите на Европейската комисия никоя от тези държави няма да намали дефицита си под референтната стойност от 3% от БВП до края на 2027 г. Румъния все още е обект на процедура при прекомерен дефицит, която беше открита през 2020 г. В нея крайният срок за прекратяване на прекомерния дефицит е удължен до 2030 г. През юли 2024 г. бяха открити процедури при прекомерен дефицит и за Унгария и Полша, тъй като през 2023 г. дефицитите им надхвърляха референтната стойност от 3% от БВП – нивата им бяха съответно 4,7% и 7,3%. Срокът за коригирането им е определен съответно на 2026 г. и 2028 г.

Що се отнася до критерия за валутния курс, през последните няколко години никоя от валутите на разглежданите държави не участва във Валутен механизъм II (ВМ II), а някои са регистрирали значителни колебания спрямо еврото (Графика 3).

По отношение на дългосрочните лихвени проценти три от петте разглеждани държави са отбелязали 12-месечни средни дългосрочни лихвени проценти над референтната стойност от 5,1% (Графика 4). Това са Полша (5,4%), Унгария (6,7%) и Румъния (6,7%). Техните дългосрочни лихвени проценти надвишаваха референтната стойност и в Доклада за конвергенцията от 2024 г. Референтната стойност се основава на 12-месечната средна стойност на дългосрочните лихвени проценти в трите държави членки с най-ниски темпове на инфлация, т.е. Дания (2,6%), Кипър (3,1%) и Франция (3,5%). В резултат средният темп е 3,1%, а след прибавяне на 2 процентни пункта референтната стойност става 5,1%.

Графика 3

Двустранни обменни курсове спрямо еврото

(индекс: среден от юни 2024 г. = 100; дневни данни; 1 юни 2024 г. – 17 юни 2026 г.)

Графика 4

Дългосрочни лихвени проценти

(проценти, средногодишно)

Качеството на институциите е важно за устойчивостта на конвергенцията. По-силни институции и управление биха донесли значителни икономически ползи, особено в Унгария и Румъния. С изключение на Швеция публикуваните от международни организации показатели сочат, че разглежданите държави все още имат какво да наваксат по отношение на качеството на институциите и управлението.

Що се отнася до съответствието на националното законодателство с Договорите и Устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ, никоя от петте разглеждани държави не отговаря напълно на изискванията за приемане на еврото.

За въпроси журналистите могат да се свържат с Беноа Дийг на тел.: +49 172 1683704.

Забележки

• Доклад за конвергенцията на Европейската комисия
• Докладът на ЕЦБ за конвергенцията подлага на преглед икономическата и правната конвергенция на държавите членки на ЕС извън еврозоната с дерогация, на всеки две години или по искане на отделна държава. В него се оценява степента на устойчива икономическа конвергенция с еврозоната, доколко националното законодателство е съвместимо с правната рамка на ЕС и доколко са изпълнени законовите изисквания за съответните национални централни банки. Като се има предвид, че Дания има клауза за право на отказ, тя не се включва в оценката, освен по нейно искане.
• Крайната дата за статистическите данни, включени в този Доклад за конвергенцията, е 17 юни 2026 г. Референтният период за критериите ценова стабилност и дългосрочни лихвени проценти е от юни 2025 г. до май 2026 г. За обменните курсове референтният период е от 18 юни 2024 г. до 17 юни 2026 г. Историческите данни за бюджетната позиция обхващат периода до 2025 г. Прогнозите се основават на Икономическите прогнози на Европейската комисия от пролетта на 2026 г. и на последните програми за конвергенция на съответните държави, както и на друга информация, релевантна за перспективно ориентиран анализ на устойчивостта на конвергенцията.