Накратко за макропруденциалната политика

24 май 2017 г.

Какво означава „макропруденциален“?

Представката „макро“ показва, че политиките или действията са свързани по-скоро с цялата финансова система или значителни части от нея, отколкото с отделни финансови институции. За разлика от това, надзорните или регулаторните политики за отделните финансови институции са известни като микропруденциални политики.

Пруденциалност е синоним на предпазливост, съчетана с предвидливост, а пруденциалните политики се отнасят до действия, които насърчават разумните практики и ограничават поемането на риск. Следователно макропруденциалните политики трябва да подпомагат прилагането на предпазлив подход към рисковете, които могат да прераснат в системни, т.е. рисковете, свързани с цялата финансова сфера.

Какво представляват макропруденциалните политики и каква е ползата от тях?

Макропруденциалните органи наблюдават финансовата система и откриват рискове и слабости. Могат да се въведат политики за преодоляване на такива рискове и слабости, които да ограничат тяхното допълнително нарастване и разпространение в цялата финансова система.

Иначе казано, политиките могат да бъдат въведени, за да предотвратят опасността рисковете да засегнат по-широко финансовата система или да се превърнат в системни рискове.

Ако се появят системни рискове, осигуряването на необходимите финансови продукти и услуги от финансовата система може да бъде затруднено, дори до степен сериозно да бъдат засегнати икономическият растеж и благосъстоянието на хората.

Такъв ефект беше забелязан по време на финансовата криза, която започна през 2007 г., когато рецесията засегна редица европейски държави и много банки трябваше да бъдат подсилени.

Накратко, макропруденциалните политики имат за цел да подпомогнат финансовата стабилност. Ако имаме стабилна и солидна финансова система, сме в по-добра позиция да устоим на сътресенията и да избегнем най-лошите последици при финансова криза.

Примери за рискове, които могат да доведат до системни рискове.

  • Образуване на балон при цените на активите. Когато цените на активи, като например жилища, надхвърлят значително присъщата им стойност, рискът от внезапен спад на тези цени създава опасности.
  • Поемане на прекомерен риск от страна на банките
  • Свръхзадлъжнялост на предприятията или домакинствата

Какви действия предприемат властите въз основа на тези политики?

Властите (често централните банки) могат да предприемат редица действия, насочени към непосредствено премахване на риска.

Например от финансовите институции (обикновено банките) може да бъде поискано да заделят допълнителен капитал, за да се справят с непредвидени събития и сътресения и тези капиталови буфери могат да са различни в течение на времето и да бъдат по-големи за някои видове институции.

Това се отнася в особено голяма степен за системно важни институции, т.е. тяхното изпадане в несъстоятелност може да има сериозно отражение върху цялата финансова система.

Възможно е също макропруденциалните политики да ограничат дейностите на финансовите институции, например като поставят условия, свързани с ипотечното кредитиране.

Например може да бъде поставено ограничение върху сумата, която може да бъде заемана за закупуване на жилище спрямо цената на жилището или дохода на заемополучателя. Тези тавани могат да се прилагат, за да се успокоят жилищни пазари, където цените на жилищата и съответно ипотечните кредити бързо нарастват.

Кои са макропруденциалните органи в ЕС?

  • Европейската централна банка
  • Европейският съвет за системен риск
  • Определените на национално равнище органи – обикновено централните банки или финансовите надзорни органи – на 28-те държави членки.

Накратко: какво представлява финансовата система?

Мрежа от взаимодействия

Финансовата система включва сложна мрежа от зависимости и взаимодействия между различни участници.

Банки и застрахователни дружества

Банките и застрахователните дружества действат като посредници, като насочват средства от желаещите да бъдат заемодатели или да инвестират към желаещите да вземат назаем финансови средства.

Пазари

Финансовите пазари, като например пазарите на облигации и паричните пазари, също събират непосредствено заемодатели и заемополучатели.

Платежни системи

Междувременно платежните системи и системите за сетълмент на ценни книжа, които съставляват инфраструктурата на финансовите пазари, осигуряват безопасното движение на пари и финансови активи.