Какво представлява свръхликвидността и защо е важна?

28 декември 2017 г.

Като мярка за преодоляване на финансовата криза ЕЦБ заедно с националните централни банки на държавите от еврозоната (Евросистемата) отпуска в заем на банките неограничено количество пари. Освен това тя купува облигации от участници на пазара. В резултат на това в банковата система като цяло има повече пари, т.е. ликвидност, отколкото е стриктно необходимо. Това явление се нарича свръхликвидност.

Но какво точно представлява свръхликвидността? Какво могат да правят с нея банките? Тя стои ли си просто неизползвана, без да допринася с нищо за икономиката и гражданите, както се твърди понякога?

Какво точно представлява свръхликвидността?

Да видим най-напред какво разбираме под ликвидност и каква роля играе централната банка в осигурявано ѝ. Възможно е банки, които се намират в добро състояние, да държат дълготрайни активи като например жилищни ипотеки, но да са изправени пред краткосрочна необходимост да изплатят пасиви, например парите, които се изтеглят от банкоматите. Освен това банките имат нужда от ликвидност и за да изпълняват изисквания за минимални резерви. Централната банка е един от източниците, към които платежоспособни банки могат да се обърнат за осигуряването на такава краткосрочна ликвидност. Цялата ликвидност в банковата система, надхвърляща нуждите на банките, се нарича свръхликвидност.

Какво могат да правят банките със свръхликвидността?

Търговските банки имат разплащателни сметки при централните банки. Цялата (свръх)ликвидност се държи или в тези разплащателни сметки при централните банки, или в депозитното улеснение. Иначе казано, свъхликвидността по дефиниция стои в централната банка. Отделна банка може да намали своята свръхликвидност например като я заема на други банки, като купува активи или като извършва преводи на средства за своите клиенти, но това не е възможно за банковата система като цяло – свръхликвидността така или иначе се озовава при друга банка и съответно в сметка при централната банка. Това е автономна или, иначе казано, затворена система. Ликвидността не може дори да напусне еврозоната, освен физически – под формата на банкноти.

Ако например инвеститор от еврозоната желае да инвестира в американски корпоративни облигации, парите първо трябва да бъдат превърнати в щатски долари. За целта инвеститорът трябва да продаде евро в замяна на щатски долари, евентуално в дъщерно дружество на американска банка в еврозоната. След това щатските долари могат да бъдат инвестирани в американски корпоративни облигации. Еврото остава по сметката на европейското дъщерно дружество на американската банка. Това дъщерно дружество също има сметка при националната централна банка.

Защо ЕЦБ позволява съществуването на свръхликвидност?

До настъпването на финансовата криза ЕЦБ задоволяваше горе-долу точно нуждите на банковата система на еврозоната от ликвидност. Всяка седмица тя извършваше оценка на нуждите на банковата система от ликвидност и осигуряваше съответното количество под формата на заеми за банките. Банките се конкурираха за тези заеми в тръжна процедура и ЕЦБ се грижеше заемите да покриват нуждите на банковата система като цяло. Веднъж влязла в системата, ликвидността биваше преразпределяна между банките посредством междубанковото кредитиране, съобразно индивидуалните нужди.

През октомври 2008 г., като реакция на тежката финансова криза след рухването на „Лиман брадърс“, ЕЦБ премина към система на пълно разпределение. Това означава, че банките могат да вземат в заем колкото ликвидност желаят, стига да разполагат с достатъчно количество допустимо обезпечение. Причината за тази промяна беше, че банките бяха престанали да преразпределят помежду си ликвидността посредством междубанковото кредитиране, както беше обичайно преди кризата. Липсата на доверие в механизма на преразпределение щеше да доведе до състояние, при което банките агресивно да се конкурират за ликвидност в търговете, тласкайки нагоре лихвените проценти по тях. Системата на пълно разпределение все още се прилага. Това означава, че такива рискове не съществуват, защото отделните банки могат да получат цялата ликвидност, която им е необходима.

След преминаването към пълно разпределение банките решиха, че е по-добре да поискат малко повече, отколкото недостатъчно количество ликвидност. Така банкова система като цяло заявяваше повече ликвидност, отколкото реално беше необходимо за задоволяване на търсенето на пари от гражданите и за изпълнение на изискванията за минимални резерви. Резултатът от това е свръхликвидност в системата.

Вследствие на тази свръхликвидност пазарните лихвени проценти се задържаха на ниско ниво. Това означава, че за предприятията и гражданите е по-евтино да вземат средства в заем, а това съдейства за икономическото възстановяване от финансовата и икономическа криза и позволи на банковата система да натрупа ликвидни буфери.

Свръхликвидността нарасна още повече вследствие на програмата на ЕЦБ за закупуване на активи, която предостави допълнително парично стимулиране по време, когато лихвените проценти вече нямаше как да бъдат намалявани много повече.

И така, бездействат ли всичките тези пари, съхранявани в централната банка?

Фактът, че (електронните) пари и свръхликвидността в крайна сметка винаги се озовават в централната банка, не означава, че те не се използват в икономиката. За обяснение нека видим следния пример:

Свръхликвидност Свръхликвидност

Фирма 1 иска да инвестира в нови машини и взема заем от своята банка – Банка 1 (която има свръхликвидност). Заемът е отпуснат на Фирма 1, но докато тя не използва парите, те остават на нейната сметка в Банка 1. Банка 1 има сметка при централната банка, където се държи свръхликвидността. Заемът сам по себе си не е променил състоянието на свръхликвидност в Банка 1. След това Фирма 1 купува новите машини от Фирма 2 и нарежда на Банка 1 да преведе парите на банката на Фирма 2 – Банка 2 (която има свръхликвидност). Банка 2 също има сметка при централната банка, където попада трансферът от Банка 1. Плащането за новите машини от страна на Фирма 1 води до намаление на свръхликвидността на Банка 1 и до увеличение на свръхликвидността на Банка 2. Като цяло заемът и купуването на машините не променя състоянието на свръхликвидност в банковата система. Осъществена е кредитна операция и кредитът е използван за инвестиция в икономиката.

Наличието на свръхликвидност не е показател за размера на кредитирането в икономиката. Признак за това как се развива банковото кредитиране са публикуваните от ЕЦБ месечни данни за банковото кредитиране и темп на прираст на кредитирането.

Има ли значение дали банките държат свръхликвидността в депозитното улеснение, или в разплащателната си сметка?

В момента не. Преди банките получаваха лихва за парите, които държаха в депозитното улеснение. Откакто ЕЦБ реши да въведе отрицателна лихва по депозитното улеснение, тя третира по един и същи начин салдата по разплащателни сметки (над минималните задължителни резерви) и депозитното улеснение.