European Central Bank - eurosystem
Възможности за търсене
Начална страница Медии ЕЦБ обяснява Изследвания и публикации Статистика Парична политика Еврото Плащания и пазари Кариери
Предложения
Сортиране по

Обзор

Прирастът на реалния БВП остана неочаквано муден през четвъртото тримесечие на 2018 г., а според последните показатели икономическата активност ще бъде значително по-слаба от очакваното и през първата половина на 2019 г. Вероятно за забавянето на икономиката в края на 2018 г. са допринесли някои временни фактори, но широкообхватното влошаване на показателите за икономическите нагласи във всички държави и сектори през последните месеци подсказва, че налице са били и по-устойчиви неблагоприятни фактори и че базисната циклична инерция е малко по-слаба, отколкото се предвиждаше в предишни оценки. В краткосрочен план комплекс от фактори на глобална несигурност (например заплахата от ескалация на протекционистки мерки и възможността за хаотичен Брекзит) и неблагоприятните вътрешни фактори в някои държави от еврозоната вероятно ще продължат да потискат икономическата активност в нея. Базисната прогноза допуска, че впоследствие тези неблагоприятни фактори във вътрешен и глобален план постепенно ще отслабнат и че основополагащите фактори, подкрепящи подема в еврозоната, до голяма степен продължават да са налице. Това са най-вече подчертано нерестриктивната позиция на паричната политика, увеличението на заплатите, възстановяване на външното търсене и известно разхлабване на фискалната политика. Тъй като се очаква тези благоприятни фактори постепенно да станат водещи, се прогнозира прирастът на реалния БВП да се повиши от 1,1% през 2019 г. до 1,6% през 2020 г. и 1,5% през 2021 г. В сравнение с прогнозите от декември 2018 г. прирастът на реалния БВП за 2019 г. е ревизиран надолу с 0,6 процентни пункта. Очаква се в хода на 2019 г. ХИПЦ инфлацията да продължи да се понижава, а през останалата част от прогнозния период да се повишава и през 2021 г. да достигне 1,6%. Понижаването на ХИПЦ инфлацията през 2019 г. се обуславя от рязък спад в нейния енергиен компонент, който отразява неотдавнашното поевтиняване на петрола. Очаква се през прогнозния период ХИПЦ инфлацията без компонентите енергоносители и храни постепенно да се засили в резултат от непрекъснатото – макар и по-умерено – засилване на икономическата активност и затягането на условията на пазара на труда. В сравнение с прогнозите от декември 2018 г. ХИПЦ инфлацията е ревизирана надолу за целия прогнозен период главно в отражение на по-слабите данни, влошените перспективи за икономическия растеж и низходяща корекция в допусканията за цените на петрола.[1]

1 Реална икономика

През втората половина на 2018 г. растежът се забави осезаемо, демонстрирайки задълбочаване на различията между най-големите държави от еврозоната (вж. Графика 1). Забавянето на растежа на реалния БВП – от тримесечен темп от 0,4% през първата половина на 2018 г. до 0,2% през втората, отчасти е свързано с конкретни фактори, оказали влияние върху икономическата активност. Сред най-големите държави от еврозоната такъв беше случаят най-вече в Германия и Италия, които отчетоха значителен спад в темповете на растеж на БВП (в Германия тримесечният темп от 0,4% през първата половина на 2018 г. бе последван от застой през втората половина на годината, а в Италия съответно спадна от 0,2% до отрицателни стойности). В Германия рязкото забавяне през втората половина на 2018 г. отчасти беше свързано със сътресения в автомобилната индустрия, които се оказаха по-дълготрайни от очакваното. То обаче също така сигнализира за по-широко наличие на слабости в различни сектори. В Италия несигурността, волатилността на финансовите пазари и влошаването на доверието на бизнеса оказваха все по-неблагоприятно въздействие върху икономическата активност. През втората половина на 2018 г. тримесечният темп на растеж на БВП във Франция и Испания беше малко по-висок в сравнение с първата половина на годината.

Графика 1

реален БВП на еврозоната

(процентно изменение на тримесечна база, сезонно и календарно изгладени тримесечни данни)

Забележка: Интервалите около централните прогнози се основават на разликите между действителните стойности и предишните прогнози за определен брой години. Широчината на интервалите е двойният размер на средните абсолютни стойности на тези разлики. Използваният метод за изчисляване на интервалите, включващ корекции за извънредни събития, е описан в „Нова процедура за съставянето на прогнозните интервали от експертите на Евросистемата и ЕЦБ“ (New procedure for constructing Eurosystem and ECB staff projection ranges), ЕЦБ, декември 2009 г. Процедурата е публикувана на уебсайта на ЕЦБ. http://www.ecb.europa.eu/pub/pdf/other/newprocedureforprojections200912en.pdf

Като цяло, с малки изключения, актуалните показатели за икономическите нагласи са се влошили, отразявайки несигурността във вътрешен и глобален план, както и факта, че базисната циклична инерция отслабна по-рано от очакваното. През последните месеци показателят за икономическото доверие (ПИД) на Европейската комисия продължи да се влошава и това засегна различни държави от еврозоната и различни сектори. Макар че останаха над средните си стойности в ретроспективен план, индексите за промишлеността, услугите и доверието на потребителите, включени в ПИД, спаднаха до най-ниските си равнища от края на 2016 г. насам. През последните месеци Индексът на мениджърите по продажби също продължи да спада с влошаването на оценката на новите поръчки за износ и материалните запаси. Повсеместно изненадващо ниските данни за икономическата активност може би показват, че въздействието на несигурността в глобален план – особено във връзка със спорове в световната търговия и с Брекзит – е по-силно от очакваното. Те също така отразяват въздействието на споменатата несигурност в Италия и възможното отрицателно влияние на протестите във Франция. Вероятно те също така подсказват, че базисната циклична инерция е отслабнала по-рано от очакваното в отражение на напредналия цикличен стадий на икономиката в еврозоната. Тези фактори са отразени в низходящата ревизия в прираста на реалния БВП за следващите тримесечия.

В средносрочен план базисната прогноза допуска постепенно отслабване на глобалните и вътрешните неблагоприятни фактори, което ще позволи на основополагащите фактори, подкрепящи подема в еврозоната, да възвърнат инерцията си (вж. Таблица 1). Базисната прогноза по-специално допуска, че няма да има хаотично оттегляне на Обединеното кралство от Европейския съюз и че несигурността, свързана със световната търговия и вътрешните политики в някои държави от еврозоната, постепенно ще намалее. С отслабването на тези неблагоприятни фактори ще си проправят път редица благоприятни основополагащи фактори. Очаква се позицията на ЕЦБ по паричната политика да остане подчертано нерестриктивна и да продължи да се предава към икономиката. Кредитирането на частния сектор би трябвало да остане устойчиво, стимулирано от ниските лихвени проценти и благоприятните условия за банково кредитиране както за домакинствата, така и за нефинансовите предприятия. Растежът на частното потребление и жилищните инвестиции би трябвало да бъде благоприятстван и от засиленото увеличение на заплатите и нарастващото нетно богатство, както и от намаляващата безработица. Същевременно бизнес инвестициите ще продължат да се разширяват на фона на нарастващи печалби, висока степен на натоварване на производствените мощности и потенциални инвестиции с цел намаляване на нуждите от работна ръка в контекста на нейния нарастващ недостиг. Очаква се износът на еврозоната да бъде благоприятстван от прогнозираното възстановяване във външното търсене към нея и от известно повишаване на конкурентоспособността. И накрая, фискалната позиция, която през 2018 г. беше като цяло неутрална, се предвижда да се смекчава в хода на целия прогнозен период (вж. Раздел 3).

Таблица 1

Макроикономически прогнози за еврозоната

(годишно процентно изменение)

Забележка: Данните за реалния БВП и неговите компоненти, разходите за труд на единица продукция, компенсацията на наето лице и производителността на труда са сезонно и календарно изгладени.
1) Интервалите в прогнозите се основават на разликите между реалните резултати и предишните прогнози за определен брой години. Широчината на интервалите е двойният размер на средните абсолютни стойности на тези разлики. Използваният метод за изчисляване на интервалите, включващ корекции за извънредни събития, е описан в „Нова процедура за съставянето на прогнозните интервали от експертите на Евросистемата и ЕЦБ“ (New procedure for constructing Eurosystem and ECB staff projection ranges), ЕЦБ, декември 2009 г. Процедурата е публикувана на уебсайта на ЕЦБ.
2) Включително търговията в рамките на еврозоната.

3) Подиндексът се основава на оценки за действителното въздействие на косвените данъци. Възможно е да се различава от данните на Евростат, които се основават на допускане за пълно и незабавно пренасяне на въздействието от данъците върху ХИПЦ.
4) Изчислено като държавно бюджетно салдо без преходните ефекти на икономическия цикъл и предприетите от правителствата временни мерки.

Все пак отслабването на някои благоприятни фактори ще ограничи възстановяването на икономическия растеж през втората половина на прогнозния период. Според техническите допускания условията за финансиране – макар че ще продължат да подкрепят растежа – постепенно ще станат по-неблагоприятни. Освен това след няколко години силен прираст на заетостта се предвижда леко забавяне в средносрочен план, главно в отражение на все по-възпиращото въздействие на недостига на трудов ресурс в някои държави.

Очаква се устойчивата инерция на реалния разполагаем доход да се запази през 2019 г. и 2020 г., а след това през 2021 г. да отслабне. Това отразява взаимно компенсиращи се динамики в растежа на номиналния разполагаем доход и инфлацията на потребителските цени през 2019 г. и 2020 г., а отслабващият растеж на номиналния доход и малко по-високата инфлация забавят растежа на реалния доход през 2021 г. През 2019 г. се предвижда приносът на брутните трудови възнаграждения към растежа на номиналния разполагаем доход в известна степен да намалее (заради въздействието на по-слабия прираст на заетостта), а след това да остане като цяло непроменен (тъй като очаквано засилване на растежа на номиналните заплати би компенсирало по-нататъшно забавяне на прираста на заетостта). През втората половина на 2018 г. нетрудовите доходи отбелязаха спад и през прогнозния период се предвижда постепенното им възстановяване, до голяма степен в съответствие с печалбите. В отражение на комбинация от намаляване на преките данъци и увеличаване на трансферите към домакинствата се очаква приносът на нетните фискални трансфери през 2019 г. да стане положителен – за първи път от 2010 г. насам. През 2020 г. и 2021 г. се очаква той да стане до голяма степен неутрален.

Предвижда се възстановяване на частното потребление в краткосрочен план. Несигурността в някои държави обаче вероятно ще отслаби инерцията му. През 2018 г. растежът на частното потребление се забави. В перспектива доверието на потребителите, което все още е относително благоприятно, очакваното по-нататъшно подобряване на условията на пазара на труда и увеличението на реалната заплата на заето лице предполагат по-значително нарастване на потреблението през следващите няколко тримесечия, допълнено от положителния ефект от разхлабването на фискалната политика в някои държави. Същевременно се допуска, че продължително неблагоприятно въздействие на вътрешната несигурност в някои държави от еврозоната би имало възпиращ ефект върху частното потребление през идните тримесечия.

Растежът на частното потребление би трябвало да бъде подпомогнат в средносрочен план от благоприятните условия за финансиране и от нарастващото нетно богатство. През прогнозния период се предвижда умерено увеличение на лихвените проценти по банковите кредити. Въздействието на увеличените лихвени проценти по банковите кредити върху брутните лихвени плащания обаче се очаква да бъде ограничено поради дългосрочния характер на дълга на домакинствата и на сравнително малкия дял на дълга с плаващ лихвен процент в баланса на домакинствата. Затова въпреки увеличението на лихвените проценти брутните лихвени плащания се очаква да останат на ниски равнища и по този начин да продължат да подкрепят частното потребление. Освен това се предвижда нетното богатство да нараства с около 2,5% в реално изражение през всяка от годините в периода 2019–2021 г., стимулирано от по-нататъшни стабилни печалби от преоценка на притежаваните недвижими имоти, на които може да се отдаде повече от половината от прогнозираното нарастване. Увеличаването на реалното нетно богатство би трябвало да подкрепи потреблението, въпреки че брутната задлъжнялост на домакинствата остава на равнищата от преди световната финансова криза.

Каре 1
Технически допускания за лихвените проценти, обменните курсове и цените на суровините

В сравнение с прогнозите от декември 2018 г. техническите допускания включват по-ниски цени на петрола, по-слаб ефективен обменен курс на еврото и по-ниски лихвени проценти. Техническите допускания за лихвените проценти и за цените на суровините се основават на пазарните очаквания към 12 февруари 2019 г. (крайна дата). Краткосрочните лихвени проценти се отнасят до тримесечния EURIBOR, като пазарните очаквания се извеждат от фючърсните лихви. Според този метод средното равнище на тези краткосрочни лихвени проценти е -0,3% за 2019 г., -0,2% за 2020 г. и 0,0% за 2021 г. Пазарните очаквания за номиналната доходност на 10-годишните държавни облигации в еврозоната са за средно равнище от 1,0% през 2019 г., 1,3% през 2020 г. и 1,5% през 2021 г.[2] В сравнение с прогнозите от декември 2018 г. пазарните очаквания за краткосрочните лихвени проценти са ревизирани надолу с 2 базисни пункта за 2019 г., 17 базисни пункта за 2020 г. и 31 базисни пункта за 2021 г., а за дългосрочните са ревизирани надолу с около 40 базисни пункта за целия прогнозен период.

Що се отнася до цените на суровините, трендът на фючърсните пазари, изчислен според средната стойност през двуседмичния период, приключващ на крайната дата 12 февруари 2019 г., дава основание да се очаква поевтиняване на суровия петрол тип „Брент“ от 71,1 щ.д./барел през 2018 г. до 61,7 щ.д./барел през 2019 г., последвано от допълнителен спад до 60,6 щ.д./барел през 2021 г. Този тренд означава, че в сравнение с прогнозите от декември 2018 г. цените на петрола в щатски долари са по-ниски с 8,6% през 2019 г., с 8,2% през 2020 г. и с 8,0% през 2021 г. Допуска се, че цените на неенергийните суровини в щатски долари ще започнат отново да нарастват в хода на прогнозния период.[3]

Двустранните обменни курсове се очаква да останат непроменени през прогнозния период – на средните равнища от двуседмичния период, завършващ на крайната дата 12 февруари 2019 г. Това означава среден обменен курс от 1,14 щатски долара за евро през периода 2019‑2021 г., в общи линии без промяна спрямо прогнозите от декември 2018 г. Ефективният обменен курс на еврото (спрямо 38 търговски партньори) е с 0,9% по-нисък от допускането в прогнозите от декември 2018 г.

Технически допускания

Очаква се нарастването на жилищните инвестиции да продължи, макар и с по-умерен темп. Доверието в строителния сектор и увеличението на разрешенията за строеж са признак за по-нататъшен подем на жилищните инвестиции през следващите няколко тримесечия. Все пак темпът на този подем се очаква да се забави. Забавяне сочат и проучванията, според които в последно време се наблюдава спад в дела на домакинствата, които планират да предприемат подобрения на дома през следващата година. Възможно е то да се дължи отчасти на факта, че условията за финансиране ще се позатегнат, но също и на все по-възпиращите ограничения на капацитета в строителния сектор и на неблагоприятни демографски тенденции в някои държави.

Предвижда се бизнес инвестициите да продължат да се възстановяват през прогнозния период, макар и с доста слаб темп. Оценките показват известно забавяне на инерцията на бизнес инвестициите през втората половина на 2018 г. В перспектива се очаква те да се задържат доста слаби през 2019 г., тъй като, изглежда, продължаващите опасения във връзка с политиките за световната търговия, перспективата за Брекзит без сделка и резкият спад в Китай оказват все по-неблагоприятно въздействие върху доверието на бизнеса във всички държави. Като цяло обаче се очаква редица благоприятни основополагащи фактори да продължат да подкрепят бизнес инвестициите в еврозоната: в преработващата промишленост натоварването на производствените мощности остава над дългосрочното средно равнище, а много от фирмите в този отрасъл отчитат липсата на оборудване като ограничаващ производството фактор; условията за финансиране се очаква да останат благоприятни, макар и да се затягат постепенно в хода на прогнозния период; очаква се печалбите да нараснат и това още да увеличи вече значителните ликвидни активи, които фирмите са натрупали през последните години; също така, възможно е предприятията да увеличат инвестициите като начин да компенсират ограниченията, свързани с предлагането на труд.

Каре 2
Международна среда

След като достигна върхова стойност през втората половина на 2017 г., инерцията на глобалния растеж продължава да отслабва. Икономическата активност в развитите икономики отбеляза малко по-голямо забавяне през третото тримесечие на 2018 г., отколкото предвиждаха прогнозите от декември 2018 г., поради по-слабите резултати в някои европейски икономики извън еврозоната и малко по-значително свиване на японската икономика. Растежът в икономиките от възникващите пазари беше стабилен, като цяло в съответствие с прогнозите от декември 2018 г. Данни от проучвания сочат, че растежът в световен план се е забавил през четвъртото тримесечие на 2018 г. и е продължил да отслабва в началото на 2019 г.

Преработващата промишленост в световен мащаб е отслабнала в условията на напреднал етап на бизнес цикъла в ключови развити икономики. Освен това за темпа на забавянето допринасят нарастващата несигурност, която спъва световната икономика – например по отношение на ескалацията на търговския спор между Съединените щати и Китай, финансовото напрежение в икономиките от възникващите пазари през лятото и, в по-скорошно време, признаците на по-слаб растеж в Китай, който се отразява върху други азиатски икономики. Забавянето на преработващата промишленост в световен план има също така неблагоприятен ефект върху световната търговия.

Прогнозира се глобалният растеж да намалее леко през тази година в условия на засилващи се неблагоприятни фактори. Сред тях са отслабването на преработващата промишленост и търговията в световен план в среда на висока и нарастваща политическа несигурност и несигурност, свързана с политиките. Значителните проциклични фискални стимули в САЩ, включително по-ниски данъци и по-високи публични разходи, продължават да подкрепят растежа в САЩ и в световен план през тази година. Въпреки това частичното спиране на работата на федералното правителство, най-продължително в историята на САЩ, вероятно е оказало възпиращо действие върху икономическата активност в страната, а предстоящото обсъждане на тавана на държавния дълг би могло да подкопае допълнително доверието на потребителите. В Китай се прогнозира забавянето на вътрешното търсене да продължи през първата половина на тази година, тъй като вероятно ще отнеме известно време, преди да се осъществят обявените неотдавна мерки на политиката за подпомагането му. Същевременно се очаква по-ниските цени на петрола да подпомогнат растежа в държавите вносителки на петрол, и същевременно да го отслабят в държавите износителки.

В по-далечна перспектива се предвижда глобалният растеж да набере известна инерция в средносрочен план. Това се обуславя от три основни фактора, които формират тенденцията на глобалния растеж за прогнозния период. Първо, цикличната инерция в развитите икономики ще се забави, тъй като ограниченията на капацитета имат все по-възпиращо въздействие, а подкрепата от страна на политиките постепенно отслабва в среда на положително отклонение на БВП от потенциалното ниво и ниска безработица във всички основни развити икономики. В САЩ засилването на растежа в резултат от фискалните стимули ще достигне връхната си точка през 2019 г. и Федералният комитет по операциите на открития пазар вероятно ще продължи постепенното нормализиране на политиката, макар и по-предпазливо. Второ, в Китай се очаква да продължи контролираното преминаване към по-нисък темп на растеж, по-малко зависим от инвестициите и износа. И накрая, очаква се растежът да се възстанови в няколко икономики от възникващите пазари, които в момента изживяват или наскоро са изживели тежки рецесии. Това важи особено, но не само за Аржентина, Бразилия и Турция. В този смисъл допускането в прогнозите е, че засилването на търговското напрежение между Съединените щати и Китай миналата година има негативно влияние основно върху икономическата активност в тези две държави. Като цяло темпът на икономически подем в световен мащаб ще се стабилизира на равнище под предкризисното и съответстващо на потенциалния глобален растеж. Световният растеж (без еврозоната) се прогнозира да отслабне до 3,5% тази година след 3,7% през 2018 г., след което да се увеличи леко до 3,6% през периода 2020–2021 г. В сравнение с прогнозите от декември 2018 г. предвижданията за световния растеж са като цяло непроменени.

Международна среда

(годишно процентно изменение)

1) Изчислена като претеглена средна на вноса.
2) Изчислено като претеглена средна на вноса на търговските партньори на еврозоната.

Очаква се забавянето на промишленото производство в световен план, изострянето на търговското напрежение и отслабването на технологичния цикъл в Азия да окажат потискащо действие върху световната търговия през тази година, което предполага по-изразено забавяне на търговията в световен план, отколкото на икономическата активност. В по-далечна перспектива прогнозите за световната търговия са обвързани с преценката, че световният внос ще нараства в общи линии в синхрон с икономическата активност. Външното търсене към еврозоната, което нарасна с 4% през 2018 г., се очаква да се забави съществено, спадайки до 2,2% през 2019 г., след което да се засили до 3,3% и 3,4% съответно през 2020 г. и 2021 г. В сравнение с прогнозите от декември 2018 г. външното търсене към еврозоната е ревизирано отчетливо надолу за 2019 г. и в по-малка степен за 2020 г., като цяло в отражение на слабите данни от края на 2018 г. и прогнозираното по-слабо търсене на внос от страна на Китай, останалите азиатски възникващи пазари и европейските икономики извън еврозоната.

Очаква се износът от еврозоната да нараства с малко по-бърз темп от външното търсене в краткосрочен план, а след това да поддържа паралелен курс. Оценките сочат, че след спад през първото тримесечие на 2018 г. износът извън еврозоната постепенно се е възстановил през второто и третото тримесечие, а през четвъртото е изпреварил външното търсене. Последвалото нарастване на пазарния дял през четвъртото тримесечие отчасти отразява специфични за отделни държави фактори. С отзвучаването им и при все така доста вяло външно търсене през 2019 г. се очаква прирастът на износа извън еврозоната да остане слаб в краткосрочен план, но все пак да нараства малко по-бързо от външното търсене през 2019 г., водейки до известно нарастване на пазарния дял. Сравнително по-силният износ извън еврозоната спрямо външното търсене в краткосрочен план отразява нарастване на ценовата конкурентоспособност във всички държави от еврозоната, съчетана с по-нататъшно нормализиране на износа на автомобили. В средносрочен план се очаква износът извън еврозоната да нараства успоредно с външното търсене (вж. Каре 2). Според оценките вносът от държави извън еврозоната е спаднал под темпа на износ през четвъртото тримесечие на 2018 г. – свидетелство за положителен принос на нетната търговия за прираста на реалния БВП. В перспектива се очаква вносът от държави извън еврозоната да нараства в общи линии в синхрон с общото търсене (вътрешното търсене плюс износа). Тъй като прогнозата е вносът да расте малко по-бързо от износа, се предвижда приносът на нетната търговия за икономическия растеж да стане леко отрицателен през 2019 г., а през остатъка от прогнозния период да бъде в общи линии неутрален.

Прогнозира се нарастването на заетостта да отслабне предвид на забавянето на икономическата активност и на все по-възпиращия недостиг на работна ръка в някои държави. Перспективно ориентирани проучвания сочат слабо нарастване на заетостта в краткосрочен план. Очаква се в краткосрочен план нарастването на заетостта да бъде потискано главно от рязкото забавяне на икономическата активност. В средносрочен план е вероятно то да остане слабо, тъй като се очаква трудовият ресурс да продължи да ограничава по-нататъшното му нарастване в някои държави, а очакването за търсенето на работната ръка е то да се забави успоредно със забавянето на икономическата активност.

Очаква се разрастването на работната сила да се забави в хода на прогнозния период. Очаква се работната сила да продължи да се разраства в отражение на прогнозираната нетна положителна имиграция на работници, очакваната интеграция на бежанците и продължаващото повишаване на участието на трудовия пазар. Все пак тези фактори се очаква да отслабнат в хода на прогнозния период, а неблагоприятното въздействие от застаряването на населението върху разрастването на работната сила се очаква да се увеличи, тъй като напускащите я възрастни работници са по-многобройни от навлизащите млади работници.

Очаква се темпът на безработица да спадне до 7,5% през 2021 г. През четвъртото тримесечие на 2018 г. равнището на безработица беше 7,9% – най-ниското, наблюдавано от третото тримесечие на 2008 г. насам. В перспектива се очаква броят на безработните да намалее с около 0,9 милиона души до 12,9 милиона до края на прогнозния период – все още малко над ниското отбелязано равнище преди кризата. Макар че се предвижда равнището на безработица да спадне в почти всички държави от еврозоната в хода на прогнозния период, се очаква все пак съществена разлика между нивата в отделните държави.

Прогнозата за производителността на труда е тя да се възстановява през прогнозния период. След като отбеляза силна инерция през 2017 г., производителността на труда на наето лице леко отслабна на тримесечна база в хода на 2018 г. в отражение на неочакваното забавяне на икономическата активност и известно презапасяване с работна сила като реакция на недостига в предлагането ѝ. По-късно през 2019 г. се очаква леко засилване на растежа на производителността на тримесечна база успоредно с ускоряването на икономическата активност. Предвижда се след това производителността на труда да се увеличава с темп, близък до предкризисната средна стойност – 1,0%[4], като за това ще допринася нарастване на броя на отработените часове на заето лице и известно увеличение на общата факторна производителност.

В сравнение с прогнозите от декември 2018 г. прирастът на реалния БВП е ревизиран значително надолу за 2019 г. и леко надолу за 2020 г. Отчетливата низходяща ревизия на растежа на реалния БВП за 2019 г. е обусловена от по-слабите данни през четвъртото тримесечие на 2018 г. и по-малко благоприятната оценка на краткосрочната перспектива, която се дължи на по-дълготрайното негативно въздействие на определени фактори в някои държави от еврозоната и на засилената глобална политическа несигурност. Средносрочната прогноза за растежа на реалния БВП остава в общи линии непроменена, като се допуска, че постепенното отслабване на глобалните и вътрешните неблагоприятни фактори ще позволи икономическият подем да възстанови инерцията си.

2 Цени и разходи

Очаква се ХИПЦ инфлацията да продължи да отслабва до четвъртото тримесечие на 2019 г. и да се повишава през остатъка от прогнозния период, достигайки 1,6% през 2021 г. (вж. Графика 2). Спадът на общата инфлация през 2019 г. се дължи основно на значителното отслабване на енергийния компонент на ХИПЦ инфлацията предвид на неотдавнашното силно поевтиняване на петрола и низходящи базови ефекти, свързани с поскъпването му преди това през 2018 г. Очаква се през 2020 г. и 2021 г. енергийният компонент на ХИПЦ да се повишава със слаб темп, съответстващ на относително плоската крива на петролните фючърси. ХИПЦ инфлацията на храните се предвижда да се задържи около 1,9% през целия прогнозен период. ХИПЦ инфлацията без компонентите енергоносители и храни ще следва постепенна възходяща тенденция, достигайки 1,6% през 2021 г. Очаква се засилването на ХИПЦ инфлацията без компонентите енергоносители и храни да бъде подпомогнато от по-постепенно, но все пак продължаващо икономическо възстановяване. Освен това затягането на условията на пазара на труда ще подкрепя нарастването на заплатите, водейки до по-силен вътрешен ценови натиск. Поскъпването на неенергийните суровини и нарастването на базисните световни цени също ще даде тласък на ХИПЦ инфлацията без компонентите енергоносители и храни.

Графика 2

ХИПЦ на еврозоната

(процентно изменение на годишна база)

Забележка: Интервалите около централните прогнози се основават на разликите между действителните стойности и предишните прогнози за определен брой години. Широчината на интервалите е двойният размер на средните абсолютни стойности на тези разлики. Използваният метод за изчисляване на интервалите, включващ корекции за извънредни събития, е описан в „Нова процедура за съставянето на прогнозните интервали от експертите на Евросистемата и ЕЦБ“ (New procedure for constructing Eurosystem and ECB staff projection ranges), ЕЦБ, декември 2009 г. Процедурата е публикувана на уебсайта на ЕЦБ. http://www.ecb.europa.eu/pub/pdf/other/newprocedureforprojections200912en.pdf

Темпът на нарастване на заплатите се очаква да се увеличи още малко в хода на прогнозния период вследствие на по-нататъшното затягане на условията на пазарите на труда и изтичането на мерките, които възпираха повишаването на заплатите в някои държави през последните няколко години. Прогнозира се прирастът на компенсацията на наето лице да се увеличи от 2,2% през 2018 г. до 2,6% през 2021 г. Същевременно се предвижда разходите за труд на единица продукция да поотслабнат в хода на прогнозния период с очакваното засилване на производителността. Основната движеща сила зад ускоряването на растежа на заплатите са предвижданията за все по-добри условия на пазара на труда в еврозоната през целия прогнозен период и все по-силно затягане на условията на този пазар в някои нейни части. Ако се абстрахираме от цикличната инерция, може да се очаква, че неотдавнашното съществено засилване на общата инфлация ще допринесе за ускоряване на растежа на заплатите в онези държави от еврозоната, в които процесите на формиране на заплатите включват елементи на ретроспективна индексация. Освен това възпиращите ефекти, които редица свързани с кризата фактори оказваха върху растежа на заплатите – като например необходимостта от умереност на заплатите с цел да се възвърне ценовата конкурентоспособност в някои държави и натрупаното сдържане на заплатите, свързано с ограничаващата низходяща ригидност на номиналните заплати по време на кризата – би трябвало постепенно да отслабнат успоредно с продължаващия икономически подем. Също така, някои държави повишиха минималните заплати и това може да намери отражение в разпределението на заплатите.

Очаква се по-благоприятно развитие на нормите на печалба през прогнозния период, отколкото през 2018 г. През последните няколко тримесечия нормите на печалба са под натиск заради рязкото нарастване на разходите за труд на единица продукция в отражение на отслабването на икономическата активност, довело до спад в растежа на производителността. Освен това влошаването на условията за търговия, свързано с поскъпването на петрола в предишен период, имаше възпиращо въздействие върху динамиката на нормата на печалба. Въздействието и на двата фактора би трябвало да отзвучи през следващите няколко тримесечия с ускоряването на икономическата активност, а условията за търговия се очаква да се подобрят вследствие на неотдавнашното поевтиняване на петрола.

Предвижда се външният ценови натиск да отслабне през 2019 г. и умерено да нараства през остатъка от прогнозния период. Годишният темп на прираст на дефлатора на вноса се предвижда да намалее през 2019 г. спрямо 2018 г., а след това постепенно да нараства. Този профил се обуславя до голяма степен от динамиката на цените на петрола, която тласна нагоре цените на вноса през 2018 г., а през 2019 г. се очаква да възпира развитието им. Същевременно се допуска, че цените на непетролните суровини и натискът от страна на базисните световни цени ще нарастват и ще допринасят за постепенно увеличение на цените на вноса.

В сравнение с прогнозите от декември 2018 г. прогнозата за ХИПЦ инфлацията е ревизирана надолу за целия прогнозен период. Низходящата ревизия на ХИПЦ инфлацията отразява главно допускането за значително по-ниски цени на петрола (особено през 2019 г. и 2020 г.) и по-ниска ХИПЦ инфлация без компонентите енергоносители и храни. От своя страна низходящата ревизия на ХИПЦ инфлацията без компонентите енергоносители и храни отразява въздействието от по-ниските цени на петрола посредством косвени ефекти, по-ниски последни данни, по-слаба перспектива за икономическата активност и известна ограничена преоценка на това доколко динамиката при заплатите намира отражение в цените.

3 Фискални перспективи

Оценката на позицията на фискалната политика в еврозоната е, че през 2018 г. тя е била като цяло неутрална, а от 2019 г. нататък се предвижда да се смекчава. Позицията на фискалната политика се измерва като изменение на циклично изгладеното първично салдо без държавната помощ за финансовия сектор. През 2019 г. разхлабването на фискалната позиция се обуславя главно от намаляването на преките данъци и социалноосигурителните вноски, както и на по-високите държавни разходи в някои държави. За 2020 г. прогнозата сочи по-нататъшно разхлабване. За него допринасят главно по-нататъшното намаляване на преките данъци и социалноосигурителните вноски, все още доста силният растеж на разходите и по-големите трансфери. За 2021 г. базисната прогноза предполага известно разхлабване, свързано главно с растеж на разходите в някои държави.

Прогнозата за бюджетното салдо на еврозоната е то да се влоши през 2019 г. и да остане в общи линии непроменено през остатъка от прогнозния период, а за съотношението на дълга се очаква то да продължи да намалява. Увеличаването на бюджетния дефицит се дължи на влошаване на циклично изгладеното първично салдо. Това отчасти се неутрализира от лек спад на разходите за лихви в резултат на заместването на стар държавен дълг с високи разходи с нов дълг, емитиран при по-ниски лихвени проценти. Низходящият тренд на съотношението държавен дълг/БВП се подпомага от положителни първични салда и благоприятен диференциал между лихвените проценти и темпа на растеж.

Перспективата за дефицита на еврозоната се е влошила съществено в сравнение с прогнозите от декември 2018 г., особено за 2020 г. и 2021 г. По-високият бюджетен дефицит се дължи на по-неблагоприятното първично салдо и по-ниския цикличен компонент в отражение на по-слабата макроикономическа перспектива. Прогнозира се съотношението дълг/БВП да бъде по-високо, главно поради увеличаване на диференциала между лихвените проценти и темпа на растеж през 2019 г. в резултат от низходяща ревизия на прираста на БВП и по-ниски първични салда.

Каре 3
Анализ на чувствителността

Прогнозите се основават в значителна степен на технически допускания по отношение на развитието на определени основни променливи. Като се има предвид, че някои от тези променливи могат да окажат силно въздействие върху прогнозите за еврозоната, изследване на чувствителността им спрямо алтернативни тенденции на тези базисни допускания може да спомогне за анализиране на рисковете, свързани с прогнозите. В това каре се разглежда несигурността, свързана с някои ключови базисни допускания, и чувствителността на прогнозите по отношение на тези променливи.

1) Алтернативна динамика на цените на петрола

Този анализ на чувствителността има за цел да се оценят последиците от алтернативна динамика на цените на петрола. Техническите допускания за динамиката на цените на петрола, върху които се основава базисната прогноза и които се извеждат от фючърсните пазари, предвиждат в общи линии плосък профил на петролните цени с цена на барел суров петрол тип „Брент“ на равнище 60,6 щатски долара през 2021 г. Анализирани са две алтернативни хипотези за динамиката на цените на петрола. Първата се основава на долния 25-и перцентил на разпределението на функцията, осигурена от базираните на опции плътности за цените на петрола на 12 февруари 2019 г. Тази хипотеза предполага постепенен спад в цената на петрола до 46,0 щ.д./барел през 2021 г. или с 24,1% под базисното допускане за същата година. Като се отчитат средните резултати от редица макроикономически експертни модели, тази хипотеза сочи лек възходящ ефект върху ръста на реалния БВП (около 0,1 процентни пункта през 2020 г. и 2021 г.) и по-ниска ХИПЦ инфлация – със съответно 0,2 процентни пункта през 2019 г., 0,5 процентни пункта през 2020 г. и 0,3 процентни пункта през 2021 г. Втората хипотеза се основава на горния 25-и перцентил на същото разпределение и предполага повишаване на цената на петрола до 77,8 щ.д./барел през 2021 г. или с 28,3% над базисното допускане за същата година. Това би означавало по-бързо повишаване на ХИПЦ инфлацията – тя би била с 0,4 процентни пункта по-висока през 2019 г., с 0,5 процентни пункта през 2020 г. и с 0,2 процентни пункта през 2021 г., докато прирастът на реалния БВП би бил малко по-слаб (с 0,1 процентни пункта през всяка от годините в прогнозния период).

2) Алтернативна тенденция на обменния курс

В този анализ на чувствителността се изследва ефектът от повишаване на валутния курс на еврото. Този сценарий е в съответствие с разпределението на функцията, осигурена от базираните на опции риск-неутрални плътности за обменния курс щатски долар/евро на 12 февруари 2019 г., което клони отчетливо към поскъпване на еврото. Седемдесет и петият перцентил на това разпределение сочи поскъпване на еврото спрямо щатския долар до обменен курс от 1,31 щ.д./евро през 2021 г., който е с 15% над базисното допускане за същата година. Съответното допускане за номиналния ефективен валутен курс на еврото отразява исторически закономерности, според които промените във валутния курс щатски долар/евро съответстват на промените в ефективния валутен курс с еластичност малко над 50%. При този сценарий средните резултати от редица макроикономически експертни модели сочат растеж на реалния БВП, по-нисък с 0,1 процентни пункта през 2019 г., 0,6 процентни пункта през 2020 г. и 0,3 процентни пункта през 2021 г. ХИПЦ инфлацията би била по-ниска с 0,1 процентни пункта през 2019 г., с 0,6 процентни пункта през 2020 г. и с 0,4 процентни пункта през 2021 г.

Каре 4
Прогнози на други институции

Редица международни организации и институции от частния сектор са публикували прогнози за еврозоната. Тези прогнози обаче не са напълно съпоставими помежду си или с макроикономическите прогнози на експертите на ЕЦБ/Евросистемата, тъй като са завършени по различно време. Освен това те използват различни (отчасти неуточнени) методи за формулиране на допусканията за фискални, финансови и външни променливи, включително цените на петрола и на другите суровини. И накрая, съществуват различия в методите за календарно изглаждане при различните прогнози (вж. таблицата).

Както показва таблицата, повечето от наличните в момента прогнози на други институции за растежа на реалния БВП и ХИПЦ инфлацията са в рамките на интервалите в прогнозите на експертите на ЕЦБ (посочени в таблицата в скоби).

Съпоставка на актуалните прогнози за растежа на реалния БВП и ХИПЦ инфлацията в еврозоната

(годишно процентно изменение)

Източници: Междинни икономически прогнози на ОИСР – март 2019 г.; MJEconomics за Барометър на еврозоната – проучване от февруари 2019 г. за 2018 г., 2019 г., и 2020 г. и проучване от януари 2019 г. за 2021 г.; Консенсусни икономически прогнози – проучване от февруари 2019 г. за 2018 г., 2019 г. и 2020 г., проучване от февруари 2019 г. на тема „Тенденции в производителността и заплатите за 2021 г. (БВП)“ и проучване от януари 2019 г. за 2021 г. (ХИПЦ); Икономическа прогноза на Европейската комисия, зима 2019 г. (междинна) Европейска икономическа прогноза; ЕЦБ – Преглед на професионалните прогностици, първо тримесечие на 2019 г.; МВФ: Перспективи за световната икономика, актуализация януари 2019 г.
Забележки: Макроикономическите прогнози на експертите на Евросистемата и ЕЦБ, както и прогнозите на ОИСР, представят календарно изгладени годишни темпове на растеж, докато Европейската комисия и МВФ представят годишни темпове на растеж, които не са изгладени спрямо броя на работните дни на година. В другите прогнози не се уточнява дали се включват календарно изгладени или неизгладени данни.

© Европейска централна банка 2019

Пощенски адрес 60640 Frankfurt am Main, Germany
Телефон +49 69 1344 0

Уебсайт www.ecb.europa.eu

Всички права запазени. Разрешава се възпроизвеждането с образователна и нетърговска цел при изрично позоваване на източника.

За специфичната терминология можете да използвате речника на ЕЦБ (само на английски език).

HTML ISSN 2529-4547, QB-CE-19-001-BG-Q

  1. Крайната дата за технически допускания като тези за цените на петрола и обменните курсове беше 12 февруари 2019 г. (вж. Каре 1). Крайната дата за включване на друга информация в настоящите прогнози беше 21 февруари 2019 г.
    Тези макроикономически прогнози обхващат периода 2018–2021 г. Прогнози с толкова дълъг хоризонт са свързани с много висока степен на несигурност и това трябва да се има предвид при тълкуването им. Вж. статията „Оценка на макроикономическите прогнози на експерти на Евросистемата“ (An assessment of Eurosystem staff macroeconomic projections) в изданието на Месечен бюлетин на ЕЦБ от май 2013 г.
    Вж. http://www.ecb.europa.eu/pub/projections/html/index.en.html за версия на базисните данни в таблиците и графиките в удобен за използване формат.
  2. Допускането за номиналната доходност на десетгодишните държавни облигации в еврозоната се основава на среднопретеглената доходност на десетгодишните референтни облигации на държавите, претеглена спрямо годишните стойности за БВП и продължена във времето с очаквания тренд, изведен от изчислената от ЕЦБ десетгодишна номинална доходност на всички облигации в еврозоната, като първоначалната разлика между двата статистически реда се поддържа постоянна за целия прогнозен период. Спредовете между доходността на държавните облигации в отделните държави и съответната средна доходност за еврозоната се приемат за постоянни за целия прогнозен период.
  3. Допусканията за цените на петрола и на хранителните суровини се основават на цените на фючърсите до края на прогнозния период. Приема се, че цените на другите неенергийни нехранителни суровини ще следват фючърсите до първото тримесечие на 2020 г., след което ще се развиват в синхрон с глобалната икономическа активност.
  4. Средно за периода от 1999 г. до 2007 г.