Това издание на Доклада за конвергенцията на български език не включва всички глави. Пълният доклад е поместен на английски език на уебсайта на ЕЦБ.

1 Въведение

Еврото вече е въведено в 21 от 27-те държави – членки на ЕС. В настоящия доклад е направен преглед на пет от шестте държави членки, които още не са въвели единната валута, а именно Чехия, Унгария, Полша, Румъния и Швеция. По силата на Договора за функционирането на Европейския съюз (наричан по-долу Договора) тези държави са поели ангажимент да приемат еврото, което означава, че трябва да се стремят да покрият всички критерии за конвергенция.^[1] Шестата държава членка – Дания, е със специален статут и поради това не е обхваната от настоящия доклад.^[2]

С изготвянето на този доклад Европейската централна банка (ЕЦБ) изпълнява изискването по член 140 от Договора. Той гласи, че най-малко веднъж на две години или по искане на държава – членка на ЕС с дерогация, ЕЦБ и Европейската комисия задължително докладват пред Съвета на ЕС „относно напредъка, постигнат от държавите членки с дерогация в изпълнението на техните задължения, във връзка с постигането на икономическия и паричен съюз“. Прегледът на включените в този доклад пет държави е част от редовния двегодишен цикъл. Европейската комисия също изготвя доклад и двата доклада се представят едновременно на Съвета на ЕС.

В настоящия доклад ЕЦБ използва рамката, прилагана и в предишните ѝ доклади за конвергенцията. В него се проучва дали в петте разглеждани държави е постигната висока степен на устойчива икономическа конвергенция, съответства ли националното законодателство на Договорите и на Протокола за Устава на Европейската система на централните банки (ЕСЦБ) и на Европейската централна банка (наричан по-долу Устава на ЕСЦБ) и изпълнени ли са законовите изисквания по отношение на съответната национална централна банка (НЦБ) за превръщането ѝ в неразделна част от Евросистемата.

Прегледът на процеса на икономическа конвергенция е в тясна зависимост от качеството и пълнотата на базовата статистическа информация. Съставянето и отчитането на статистически данни не трябва да бъдат обект на политически съображения или намеса. Държавите – членки на ЕС, са приканени да разглеждат качеството и пълнотата на статистическата си информация като въпрос от първостепенна важност, да осигурят използването на подходяща система от проверки и контроли при нейното съставяне и да прилагат минимални стандарти в сферата на статистиката. Тези стандарти имат изключително значение за укрепването на независимостта, почтеността и отчетността на националните статистически институти и за засилването на доверието в качеството на държавната финансова статистика (виж глава 6 в изданието на английски език).

От 4 ноември 2014 г. е задължително всяка държава – членка на ЕС, чиято дерогация се отменя, да се присъедини към Единния надзорен механизъм (ЕНМ) най-късно от датата, на която приеме еврото.^[3] От тази дата всички права и задължения, свързани с ЕНМ, стават приложими към съответната държава. Затова е извънредно важно да бъде извършена необходимата подготовка. По-конкретно, банковата система на всяка държава членка, която се присъединява към еврозоната и съответно към ЕНМ, е обект на цялостна оценка.^[4]

Докладът е структуриран по следния начин. В глава 2 е описана използваната при проучването рамка за икономическа и правна конвергенция. В глава 3 е представен обзор на ключовите аспекти на икономическата конвергенция, извършен на базата на хоризонтален анализ (наричан още тренд анализ). Глава 4 съдържа резюме по държави на основните резултати от прегледа на икономическата и правната конвергенция. В глава 5 (в изданието на английски език) се разглежда по-подробно състоянието на икономическата конвергенция във всяка от петте разглеждани държави – членки на ЕС. Глава 6 (в изданието на английски език) представя обзор на показателите за конвергенция и на статистическата методология, използвана за тяхното изчисляване. Накрая, в глава 7 (в изданието на английски език) се прави преглед на съответствието на националното законодателство на разглежданите държави членки, включително устройствените закони на техните НЦБ, с членове 130 и 131 от Договора.

2 Аналитична рамка

2.1 Икономическа конвергенция

ЕЦБ използва обща аналитична рамка за проучване на състоянието на икономическата конвергенция в държавите – членки на ЕС, които се стремят да приемат еврото. Общата рамка, последователно прилагана във всички доклади на Европейския паричен институт (ЕПИ) и на ЕЦБ за конвергенцията, се основава, първо, на разпоредбите на Договора и на прилагането им от страна на ЕЦБ по отношение на динамиката на цените, бюджетните салда и съотношенията на дълга, валутните курсове и дългосрочните лихвени проценти, както и на други фактори, свързани с икономическата интеграция и конвергенция. Второ, тя се основава на редица допълнителни ретроспективни и прогнозни икономически показатели, смятани за целесъобразни при по-подробното проучване на устойчивостта на конвергенцията. С течение на годините някои елементи на тази рамка бяха усъвършенствани. Базираният на всички тези фактори преглед на съответната държава членка предоставя също важна информация, която позволява да се гарантира, че интегрирането ѝ в еврозоната ще протече без сериозни трудности. В карета 1–5 по-долу са очертани правните разпоредби и са представени методологически подробности относно прилагането на тези разпоредби от страна на ЕЦБ.

Настоящият Доклад за конвергенцията е изготвен въз основа на принципите, залегнали в предишните публикувани от ЕЦБ доклади, с цел осигуряване на приемственост и равнопоставеност. По-конкретно, ЕЦБ (а преди това и ЕПИ) използва редица ръководни принципи при прилагането на критериите за конвергенция. Първо, отделните критерии се интерпретират и прилагат по строго определен начин. Смисълът на този принцип се състои в това, че главната цел на критериите е да гарантират, че само тези държави – членки на ЕС, в които икономическите условия способстват за поддържането в еврозоната на ценова стабилност и съгласуваност, могат да членуват в нея. Второ, критериите за конвергенция представляват цялостен съгласуван пакет и трябва да бъдат изпълнени всички. В Договора критериите са изброени като равнопоставени и не предполагат йерархичен ред. Трето, за изпълнението на критериите за конвергенция се съди въз основа на реалните, а не на прогнози данни. Четвърто, критериите за конвергенция следва да се прилагат последователно, прозрачно и еднозначно. Нещо повече, когато се разглежда изпълнението на критериите за конвергенция, съществен фактор е устойчивостта, тъй като конвергенция трябва да бъде постигната трайно, а не само в определен момент. По тази причина при прегледа на съответната държава се уточнява устойчивостта на конвергенцията.

Ето защо икономическото развитие на държавата – обект на прегледа, се разглежда ретроспективно, обхващайки по правило последните десет години. Това позволява по-точно да се определи доколко сегашните постижения са резултат от реално структурно приспособяване, което от своя страна води до по-точна оценка за устойчивостта на икономическата конвергенция.

Освен това, доколкото е уместно, се правят и прогнози за бъдещето. В този смисъл особено внимание се обръща на факта, че устойчивостта на благоприятното икономическо развитие зависи извънредно много от подходящите и трайни политически отговори на днешните и бъдещите предизвикателства. Силното управление, стабилните институции и устойчивите публични финанси също са от съществено значение за поддържането на ценова стабилност и за устойчив растеж на производството в средно- и дългосрочен хоризонт. Като цяло се акцентира върху обстоятелството, че осигуряването на устойчива икономическа конвергенция зависи от постигането на добра стартова позиция, от съществуването на стабилни институции, от устойчивостта спрямо шокове и от провеждането на подходяща политика след приемането на еврото.

Последната дата за статистическите данни, включени в настоящия Доклад за конвергенцията, е 17 юни 2026 г. Статистическата информация, използвана при прилагането на критериите за конвергенция, е предоставена от Европейската комисия (виж глава 6, а също статистическите таблици и графики в изданието на английски език), а за валутните курсове и дългосрочните лихвени проценти – съвместно от нея и ЕЦБ. Съгласувано с Комисията, референтният период както за критерия за ценова стабилност, така и за критерия за дългосрочния лихвен процент е от юни 2025 г. до май 2026 г. За валутните курсове референтният период е от 18 юни 2024 г. до 17 юни 2026 г. Ретроспективните данни за фискалните позиции обхващат периода до 2025 г. Взети са предвид и прогнози от различни източници, както и друга информация, подходяща за прегледа на перспективите за устойчивостта на конвергенцията. В този доклад са взети предвид и Икономическата прогноза на Комисията от пролетта на 2026 г. и нейният Доклад за механизма за предупреждение за 2026 г., които бяха публикувани съответно на 21 май 2026 г. и 25 ноември 2025 г. Настоящият доклад беше приет от Генералния съвет на ЕЦБ на 19 юни 2026 г.

В този доклад за конвергенцията се разглежда също влиянието на войната в Близкия изток върху оценката за конвергенцията. Неотдавнашните геополитически противоречия допринесоха за засилената несигурност, включително чрез потенциалното им въздействие върху енергийните пазари, търговските маршрути и глобалните финансови условия. Макар първоначалното въздействие вече да се проявява в динамиката на инфлацията и в показателите за доверието, икономическите последици от войната ще зависят от интензивността и продължителността на шока върху цените на енергията, както и от мащаба на косвените и вторичните ефекти. Държавите с по-голяма енергийна зависимост и по-тесни търговски връзки с Близкия изток може да бъдат засегнати повече от другите. Влиянието ще зависи и от макроикономическата обстановка и политическите мерки, предприети в отделните държави. Поради това прогнозната част от оценката на конвергенцията е изложена на по-голяма от обичайното несигурност.

Що се отнася до динамиката на цените, правните разпоредби и тяхното прилагане от страна на ЕЦБ са представени в каре 1.

Средният темп на измерената чрез ХИПЦ инфлация през 12-месечния референтен период от юни 2025 г. до май 2026 г. се разглежда на базата на икономическите резултати на страната по отношение на ценовата стабилност през последните десет години. Това позволява по-подробен преглед на устойчивостта на динамиката на цените в разглежданата държава. Внимание се обръща на ориентацията на паричната политика и по-специално на това дали паричните власти се съсредоточават главно върху постигането и поддържането на ценова стабилност, както и на приноса на други сфери на икономическата политика за постигането на тази цел. Нещо повече, взето е предвид и влиянието на макроикономическата среда за постигането на ценова стабилност. Динамиката на цените се проучва от гледна точка на условията на търсенето и предлагането, като се обръща внимание на такива фактори, като разходите за труд на единица продукция и цените на вноса. Накрая се разглеждат тенденциите при други значими индекси на цените. От гледна точка на перспективите е представена прогноза за бъдещата динамика на инфлацията през следващите години, включително прогнози на основни международни организации и пазарни участници. Освен това се обсъждат институционални и структурни аспекти, свързани с поддържането на среда, допринасяща за ценовата стабилност след приемането на еврото.

Що се отнася до фискалните тенденции, в каре 2 са представени правните разпоредби и тяхното прилагане от ЕЦБ, както и някои процедурни въпроси.

По отношение на устойчивостта на публичните финанси резултатът за референтната 2025 г. се разглежда през призмата на постигнатото от държавата – обект на анализ, през последните десет години. Първо, проучва се динамиката на равнището на дефицита. Полезно е да се има предвид, че по правило годишното изменение на съотношението на дефицита към БВП в дадена държава се влияе от различни базисни фактори. Тези влияния може да се разделят, от една страна, на „циклични ефекти“, отразяващи реакцията на дефицита спрямо фазата на икономическия цикъл, и от друга – на „нециклични ефекти“, за които често се смята, че отразяват структурни или трайни корекции във фискалната политика. Не е задължително обаче подобни нециклични ефекти, представени в доклада количествено, да се разглеждат като отразяващи единствено структурна промяна във фискалната позиция, тъй като включват и временни ефекти върху бюджетното салдо, произтичащи от действието както на мерки, свързани с провежданата политика, така и на специфични фактори.

Като следваща стъпка се разглежда динамиката на съотношението на държавния дълг в този период, както и обуславящите я фактори. Такива фактори са: разликата между растежа на номиналния БВП и лихвените проценти, първичното бюджетно салдо и корекциите на дефицита и дълга. Подобна гледна точка може да даде допълнителна информация за степента, в която макроикономическата среда и по-специално комбинацията между растежа и лихвените проценти влияе върху динамиката на дълга. Освен това се разглежда структурата на държавния дълг, като се акцентира в частност върху дяловете на краткосрочния дълг и на дълга в чуждестранна валута, както и върху тяхната динамика. При сравняването на тези дялове с текущото равнище на дълга като дял от БВП се добива представа за чувствителността на бюджетните салда спрямо изменението на валутните курсове и лихвените проценти.

С влизането в сила през 2024 г. на реформирания Пакт за стабилност и растеж бяха въведени нови правила за откриване на процедура при прекомерен дефицит (ППД), основана на дълга. Въпреки че правилата за откриване на основана на дефицита ППД като цяло остават непроменени, тези за откриване на ППД, базирана на дълга, са изменени, както е описано в каре 2. Въпреки това тъй като определените от Съвета на ЕС траектории на нетните разходи обхващат фискалните стратегии едва от 2025 г. нататък, до 2026 г. не бяха откривани базирани на дълга процедури при прекомерен дефицит.

Общата клауза за дерогация на Пакта за стабилност и растеж беше активирана за периода 2020–2023 г., а през април 2025 г. Съветът на ЕС инициира координирано искане за активиране на националната клауза за дерогация. Активирането на общата клауза за дерогация позволи на държавите членки да се отклонят от обикновено прилаганите бюджетни изисквания, за да се улеснят мерките, необходими за координиране на политиката в рамките на Пакта за стабилност и растеж в условията на пандемията и войната на Русия срещу Украйна. След това на 19 март 2025 г. Европейската комисия предложи координирано активиране на националната клауза за дерогация, позволявайки на държавите да се отклонят от одобрената траектория на нетните им разходи, за да се освободят допълнителни бюджетни възможности за по-големи разходи за отбрана. По-специално Комисията заяви, че „агресивната война на Русия срещу Украйна и заплахата, която тя представлява за европейската сигурност, са извънредни обстоятелства извън контрола на държавите членки, които оказват значително въздействие върху публичните финанси на държавите членки чрез свързаното с тях възникнало и/или планирано увеличение на разходите за отбрана“.^[11] На 30 април 2025 г. Съветът направи изявление относно координирано искане за активиране на националната клауза за дерогация.^[12] Към датата на изготвяне на настоящия доклад Съветът беше задействал клаузата за 17 държави членки, включително три от разглежданите държави (Чехия, Унгария и Полша). Клаузата обхваща период от четири години и предвижда гъвкавост от максимум 1,5% от БВП.

В перспектива се разглеждат последните прогнози на Европейската комисия за периода 2026–2027 г. и оценката на дългосрочните предизвикателства пред поносимостта на дълга. Това включва по-специално прогнозата за бюджетните салда и съотношенията на дълга на базата на текущата бюджетна политика. Освен това се акцентира върху дългосрочните предизвикателства пред устойчивостта на бюджетните позиции и основните сфери, подлежащи на консолидация, по-конкретно онези от тях, които са свързани с недофинансирани във връзка с демографските промени държавни пенсионни системи и с поети от правителствата условни задължения. Съгласно новите правила средносрочните бюджетни планове на държавите са представени в техните национални фискално-структурни планове, които те публикуваха през есента на 2024 г. Тези планове представят траектория на нетните разходи, която обхваща период от най-малко четири години, и очертават фискалните стратегии на правителствата от 2025 г. нататък.

Що се отнася до динамиката на валутните курсове, правните разпоредби и тяхното прилагане от ЕЦБ са представени в каре 3.

За разглеждания период освен участието във ВМ II и динамиката на номиналния обменен курс спрямо еврото накратко се анализират и данни, свързани със стабилността на текущия валутен курс. Те са извлечени от промените в реалните ефективни валутни курсове и от текущата, капиталовата и финансовата сметка на платежния баланс. Разглежда се и динамиката на брутния външен дълг и на нетната международна инвестиционна позиция през по-продължителни периоди от време. Разделът, посветен на динамиката на валутния курс, включва допълнително измерители за степента на интегрираност на държавата в еврозоната. Оценките са направени по отношение на интегрирането както в областта на външната търговия (износа и вноса), така и във финансовата сфера. И накрая, в раздела за динамиката на валутния курс се отчита, ако е приложимо, дали през двегодишния референтен период разглежданата страна е ползвала ликвидна помощ от централната банка или подкрепа за платежния си баланс. Имат се предвид както текуща, така и превантивна помощ.

Що се отнася до динамиката на дългосрочните лихвени проценти, правните разпоредби и тяхното прилагане от страна на ЕЦБ са представени в каре 4.

Както беше споменато по-горе, в Договора ясно се подчертава, че „трайността на конвергенцията“ намира отражение в равнището на дългосрочните лихвени проценти. Затова динамиката им през разглеждания период от юни 2024 г. до май 2026 г. се изследва на фона на траекторията на дългосрочните лихвени проценти през последните десет години (или през периода, за който има налични данни) и на основните фактори, определящи диференциала им спрямо средния дългосрочен лихвен процент, преобладаващ в еврозоната. Теоретично през разглеждания период средният дългосрочен лихвен процент в еврозоната може отчасти да отразява специфичните за дадената страна високи рискови премии в няколко държави от еврозоната. По тази причина за сравнение се използва и доходността на дългосрочните държавни облигации от еврозоната с рейтинг ААА (т.е. дългосрочната доходност от кривата на доходност на облигациите от еврозоната с рейтинг ААА, която включва държавите от еврозоната с рейтинг ААА). Като основа за този анализ докладът дава и информация за размера и тенденциите на финансовия пазар. Тя се основава на три различни показателя (дългови ценни книжа в обращение, емитирани от финансови и нефинансови предприятия; капитализация на фондовия пазар; и кредити на парично-финансови институции за вътрешния нефинансов частен сектор), които заедно са мерило за размера на финансовите пазари.

Накрая, член 140, параграф 1 от Договора изисква в доклада да се вземат предвид и някои други съществени фактори (виж каре 5). Във връзка с това от декември 2011 г. влезе в сила усъвършенствана рамка за икономическо управление съгласно член 121, параграф 6 от Договора, за да се осигури по-тясна координация на икономическите политики и устойчива конвергенция на икономическите резултати на държавите – членки на ЕС. В каре 5 по-долу накратко са посочени правните разпоредби и начинът, по който гореспоменатите допълнителни фактори са разгледани в оценката за конвергенцията, изготвена от ЕЦБ.

2.2 Съвместимост на националното законодателство с Договорите

2.2.1 Въведение

Член 140, параграф 1 от Договора изисква ЕЦБ (и Европейската комисия) да докладва(т) на Съвета поне веднъж на всеки две години или по искане на държава членка с дерогация относно напредъка, постигнат от държавите членки с дерогация, в изпълнението на техните задължения във връзка с постигането на икономически и паричен съюз. Докладите трябва да включват преглед на съвместимостта на националното законодателство на всяка държава членка с дерогация, включително устройствените закони на нейната национална централна банка (НЦБ), с членове 130 и 131 от Договора и съответните членове от Устава на ЕСЦБ. Това произтичащо от Договора задължение на държавите членки с дерогация се нарича още „правна конвергенция“.

Когато оценява правната конвергенция, ЕЦБ не се ограничава единствено до изготвянето на формална оценка за съвместимост с буквата на националното законодателство, но може също да преценява дали прилагането на съответните разпоредби е съвместимо с духа на Договорите и Устава на ЕСЦБ. ЕЦБ проявява особена загриженост относно признаци за оказване на натиск върху органите на НЦБ за вземане на решения в която и да било държава членка, което би противоречило на духа на Договора по отношение на независимостта на централните банки.

Освен това ЕЦБ смята, че е необходимо органите на НЦБ за вземане на решения да функционират гладко и последователно. Във връзка с това съответните органи в държавите членки имат по-конкретно задължението да предприемат необходимите действия, за да гарантират своевременното назначаване на приемник, ако се оваканти пост на член на органите на НЦБ за вземане на решения.^[15]

ЕЦБ ще следи внимателно всички процеси в държавите членки, преди да даде положителна крайна оценка за съответствие на тяхното национално законодателство с Договора и Устава на ЕСЦБ.

2.2.1.1 Държави членки с дерогация и правна конвергенция

Чехия, Унгария, Полша, Румъния и Швеция, чиито национални законодателства се разглеждат в този доклад, са със статут на държави членки с дерогация, т.е. държави, които още не са приели еврото. Швеция получи статут на държава членка с дерогация с решение на Съвета през май 1998 г.^[16] Що се отнася до Чехия, Унгария, Полша и Румъния, в членове 4^[17] и 5^[18] от актовете относно условията за присъединяване се предвижда всяка от тези държави членки да участва в Икономическия и паричен съюз от датата на присъединяването си като държава членка с дерогация по смисъла на член 139 от Договора.

В този доклад не е включена Дания, която е държава членка със специален статут и още не е приела еврото. В Протокол (№ 16) за някои разпоредби относно Дания, приложен към Договорите, се предвижда, че тя се ползва от дерогация предвид изпратената на 3 ноември 1993 г. от датското правителство нотификация до Съвета и че процедурата за отмяна на дерогацията може да бъде приложена само по искане на Дания. Тъй като член 130 от Договора е приложим към Дания, Danmarks Nationalbank следва да отговаря на изискванията за независимост на централните банки. В Доклада на Европейския паричен институт (ЕПИ) за конвергенцията от 1998 г. е направено заключение, че това изискване е изпълнено. Поради специалния статут на Дания оценка за конвергенцията на страната не е извършвана от 1998 г. насам. Докато Дания не уведоми Съвета за намерението си да приеме еврото, не е необходимо Danmarks Nationalbank да бъде правно интегрирана в Евросистемата и законодателството ѝ не се нуждае от адаптиране.

Целта на оценяването на правната конвергенция е да се облекчи вземането от Съвета на решения за това кои държави членки изпълняват своите „задължения във връзка с постигането на икономическия и паричен съюз“ (член 140, параграф 1 от Договора). В областта на правото тези условия се отнасят в частност за независимостта на централната банка и правната интеграция на НЦБ в Евросистемата.

2.2.1.2 Структура на правната оценка

Правната оценка като цяло следва рамката от предишните доклади на ЕЦБ и ЕПИ за правната конвергенция.^[19]

Съответствието на националното законодателство се преценява, като се вземат предвид законодателните актове, влезли в сила преди 25 март 2026 г.

2.2.2 Обхват на адаптацията

2.2.2.1 Области на адаптация

С цел определяне на областите, в които националното законодателство се нуждае от адаптация, се разглеждат следните въпроси:

• съответствие с разпоредбите на Договора (член 130) и Устава на ЕСЦБ (членове 7 и 14.2) относно независимостта на НЦБ, членовете на техните органи за вземане на решения и управителите на НЦБ;
• съответствие с разпоредбите за поверителност (член 37 от Устава на ЕСЦБ);
• съответствие с разпоредбите за забрана за парично финансиране (член 123 от Договора) и привилегирован достъп (член 124 от Договора);
• съответствие с регламентираното в правото на ЕС единно изписване на еврото; и
• правна интеграция на НЦБ в Евросистемата (по-специално по отношение на членове 12.1 и 14.3 от Устава на ЕСЦБ).

2.2.2.2 „Съответствие“ срещу „хармонизация“

Съгласно изискванията на член 131 от Договора националното законодателство трябва да „съответства“ на разпоредбите в Договорите и Устава на ЕСЦБ; следователно всяко несъответствие следва да бъде отстранено. Нито предимството на Договорите и Устава на ЕСЦБ по отношение на националното законодателство, нито естеството на конкретното несъответствие засягат необходимостта да се спазва това задължение.

Изискването за „съответствие“ на националното законодателство не означава, че Договорът изисква „хармонизиране“ на устройствените закони на НЦБ нито помежду им, нито по отношение на Устава на ЕСЦБ. Национални особености може да продължат да съществуват, стига да не засягат правомощията по парични въпроси, предоставени неотменимо на ЕС. Наистина, според член 14.4 от Устава на ЕСЦБ националните централни банки могат да изпълняват и функции извън посочените в Устава на ЕСЦБ, доколкото не противоречат на нейните цели и задачи.^[20] Разпоредбите, разрешаващи в устройствените закони на НЦБ такива допълнителни функции, са явен пример за обстоятелствата, при които различия се допускат. Понятието „съответстващ“ по-скоро показва, че националното законодателство и устройствените закони на НЦБ трябва да се променят, за да се отстранят несъответствия с Договорите и Устава на ЕСЦБ и да се гарантира необходимата степен на интеграция на НЦБ в ЕСЦБ. В частност това означава, че е необходимо да се променят всички разпоредби, които накърняват независимостта на НЦБ, както е дефинирана в Договора, и нейната роля като неразделна част от ЕСЦБ. Следователно за постигането на тази цел не е достатъчно да се разчита само на върховенството на правото на ЕС над националното право.

Задължението по член 131 от Договора се отнася единствено до несъответствие с Договорите и Устава на ЕСЦБ. Но национално законодателство, което не е в съответствие с вторичното законодателство на ЕС, приложимо към разглежданите в този Доклад за конвергенцията области на адаптация, следва да бъде приведено в съответствие с това вторично законодателство. Върховенството на правото на ЕС не влияе върху задължението за адаптиране на националното законодателство. Това общо изискване произтича не само от член 131 на Договора, но и от съдебната практика на Съда на Европейския съюз.^[21]

Договорите и Уставът на ЕСЦБ не дават предписание за начина, по който националното законодателство следва да бъде направено съвместимо. Следователно съвместимостта може да бъде постигната или чрез премахване на всяко национално законодателство, което е несъвместимо с правото на ЕС, или чрез позоваване на Договорите и Устава на ЕСЦБ, или по изключение чрез включване на техни разпоредби и позоваване на техния произход при спазване на следните условия.

По правило трябва да се избягва възпроизвеждането на съответните разпоредби на правото на Съюза, които са пряко приложими в правния ред на държавата членка, като се използва същият език.^[22] Възпроизвеждането може да създаде несигурност както по отношение на правното естество и произхода на приложимите разпоредби, така и по отношение на датата на тяхното влизане в сила. Това не би било в съответствие с принципа за еднакво прилагане и тълкуване на правото на Съюза в целия Съюз.^[23] Освен това, ако в дадена национална разпоредба се използва формулировка, различна от тази, използвана в съответната разпоредба на Съюза, тя създава собствено регулаторно съдържание. В съответствие с член 2, параграф 1 от Договора изключителната компетентност на Съюза по въпросите на паричната политика не позволява на държавите членки да приемат разпоредби, които с оглед на своята цел и съдържание установяват правни норми, уреждащи използването на еврото като единна валута, освен ако държавите членки не са били оправомощени да направят това.^[24] В този контекст понятието за парична политика не се ограничава до нейното оперативно изпълнение, което съгласно член 127, параграф 2, първо тире от Договора е една от основните задачи на Евросистемата. То има и регулаторно измерение, предназначено да гарантира статута на еврото като единна валута.^[25]

При изключителни обстоятелства може да се използва възпроизвеждане на съответните разпоредби на правото на Съюза, които са пряко приложими в правния ред на държавата членка, като се използва същият език, с цел постигане на съгласуваност и за да бъдат те разбираеми за лицата, за които се прилагат. Когато са налице такива изключителни обстоятелства, позволяващи възпроизвеждане на пряко приложими разпоредби на правото на Съюза, разпоредбите следва да бъдат възпроизведени точно и формулировката им не следва да бъде променяна.^[26] Освен това разпоредбите следва да се възпроизвеждат само доколкото това е оправдано от извънредните обстоятелства. Тези обстоятелства обаче не са налице, когато пряко приложимите разпоредби на правото на Съюза са достатъчно последователни и изчерпателни, поради което не е необходимо да бъдат повтаряни или отразявани в националното право.^[27] Когато пряко приложимите разпоредби на правото на Съюза са приложими единствено в контекста на областите, обхванати от националното право, не е необходимо в националното право да има позоваване на тези разпоредби. Доколкото националното право задължително възпроизвежда пряко приложимите разпоредби на правото на Съюза поради посочените по-горе причини, то следва да го прави максимално ясно и да пояснява, че неговите разпоредби са или „в съответствие със“, или „при спазване на“ съответните разпоредби на правото на Съюза, когато последните са възпроизведени единствено за да поставят националното право в по-широк контекст, или „без да се засягат“ съответните разпоредби на правото на Съюза, когато национален орган упражнява остатъчни правомощия, излизащи извън упражняваните в рамките на ЕСЦБ и Евросистемата.^[28]

Освен това като инструмент за постигане и поддържане на съответствието на националното законодателство с Договорите и Устава на ЕСЦБ институциите на ЕС и държавите членки на основание на член 127, параграф 4 и член 282, параграф 5 от Договора и член 4 от Устава на ЕСЦБ трябва да се консултират с ЕЦБ по проекти на законодателни разпоредби в областите от нейна компетентност. Според Решение 98/415/ЕО на Съвета^[29] от държавите членки изрично се изисква да предприемат необходимите мерки, за да гарантират спазването на това задължение.

2.2.3 Независимост на НЦБ

Що се отнася до независимостта на централните банки, националното законодателство на държавите членки, които се присъединиха към ЕС през 2004 г., 2007 г. и 2013 г., трябваше да се промени така, че да отговаря на съответните разпоредби в Договора и Устава на ЕСЦБ и да влезе в сила съответно на 1 май 2004 г., 1 януари 2007 г. и 1 юли 2013 г.^[30] Швеция трябваше да направи необходимите изменения към датата на създаване на ЕСЦБ на 1 юни 1998 г.

2.2.3.1 Независимост на централната банка

През ноември 1995 г. ЕПИ изготви списък с критерии за независимост на централната банка (подробно изложени по-късно в Доклада за конвергенцията от 1998 г.), въз основа на които тогава се оценяваше националното законодателство на държавите членки и в частност устройствените закони на НЦБ. Понятието „независимост на централната банка“ включва няколко вида независимост, които следва да се оценяват поотделно, а именно: функционална, институционална, персонална и финансова независимост. През последните няколко години анализът на тези аспекти на независимостта на централните банки беше допълнително усъвършенстван в становищата, приети от ЕЦБ. Те представляват основа за оценяване на степента на конвергенция между националното законодателство на държавите членки с дерогация и разпоредбите на Договорите и Устава на ЕСЦБ.

2.2.3.2 Функционална независимост

Независимостта на централната банка не е самоцел, а средство за постигане на ясно дефинираната цел, която има приоритет пред всички останали. Функционалната независимост изисква основната цел на всяка НЦБ да бъде ясно определена и законово обоснована и напълно да съответства на залегналата в Договора основна цел – поддържането на ценова стабилност. За постигането на тази цел на НЦБ се предоставят необходимите средства и инструменти с цел реализирането ѝ независимо от всеки друг орган. Предвиденото в Договора изискване за независимост на централната банка отразява общоприетия възглед, че основната цел – ценовата стабилност – е най-лесно постижима от напълно независима институция с точно определени правомощия. Независимостта на централната банка е в пълно съответствие с възложената на НЦБ отговорност за взетите от нея решения, което е важен аспект от укрепването на доверието в статута ѝ на независима институция. Това включва прозрачност и диалог с трети лица.

Що се отнася до сроковете, Договорът не уточнява кога НЦБ на държавите членки с дерогация трябва да постигнат съответствие с основната цел за ценова стабилност, залегнала в член 127, параграф 1 и член 282, параграф 2 от Договора, а също и в член 2 от Устава на ЕСЦБ. За държавите членки, присъединили се към ЕС след датата на приемането на еврото в ЕС, не е ясно дали това задължение следва да е валидно от датата на присъединяването им, или от датата на приемането от тях на еврото. Тъй като член 127, параграф 1 от Договора е неприложим към държавите членки с дерогация (виж член 139, параграф 2, буква „в“ от Договора), към тях се прилага член 2 от Устава на ЕСЦБ (виж член 42.1 от последния). ЕЦБ застъпва становището, че задължението на НЦБ да приемат за своя основна цел ценовата стабилност е валидно за Швеция от 1 юни 1998 г., а от 1 май 2004 г., 1 януари 2007 г. и 1 юли 2013 г. – за държавите членки, присъединили се към ЕС на тези дати. Това становище се основава на факта, че един от водещите принципи на ЕС, а именно ценовата стабилност (член 119 от Договора), е приложим и към държавите членки с дерогация. То се базира и на целта на Договора – всички държави членки да се стремят към постигане на макроикономическа конвергенция, включително ценова стабилност, което е и предназначението на тези редовни доклади на ЕЦБ и на Европейската комисия. Този извод се основава и на основополагащата логика на независимостта на централните банки, която е оправдана само ако общата цел за ценова стабилност има първостепенно значение.

Оценяването на държавите в настоящия доклад се базира на изводите относно момента, от който е валидно задължението на НЦБ на държавите членки с дерогация да приемат ценовата стабилност за своя основна цел.

2.2.3.3 Институционална независимост

Институционалната независимост е отразена в член 130 от Договора и член 7 от Устава на ЕСЦБ. С техните разпоредби се забранява на НЦБ и на членовете на органите им за вземане на решения да искат или приемат указания от институциите или органите на ЕС, от някое правителство на държава членка или от който и да било друг орган. Освен това се забранява на институциите, органите, службите или агенциите на ЕС, както и на правителствата на държавите членки да се опитват да оказват влияние върху онези членове на органите на НЦБ за вземане на решения, чиито решения е възможно да се отразят върху изпълнението на свързани с ЕСЦБ задачи на НЦБ. За да отразява дадено национално законодателство член 130 от Договора и член 7 от Устава на ЕСЦБ, то трябва да включва двете забрани и да не стеснява приложното им поле.^[31] Признаването на такава независимост на централните банки няма за последица освобождаването им от всички правни норми или предпазването им от всякакъв вид законодателство.^[32]

Независимо дали НЦБ е създадена като държавен орган, специален публичноправен орган или просто публично акционерно дружество, по силата на самòто отношение на собственост съществува риск от оказване на натиск от страна на собственика при вземането на решения във връзка със задачи, свързани с ЕСЦБ.^[33] Упражняването на такова влияние посредством правàта на акционерите или по друг начин може да накърни независимостта на НЦБ и следователно трябва да бъде законово ограничено.

Необходимо е правната рамка за централните банки да осигури стабилна и дълготрайна основа за тяхното функциониране. Честите промени в институционалното устройство на НЦБ, които оказват влияние върху стабилността ѝ в организационно или управленско отношение, могат да се отразят негативно върху институционалната независимост на НЦБ.^[34]

Забрана за даване на указания

Правата на трети лица да дават указания на НЦБ, на техните органи за вземане на решения или на членовете на тези органи са несъвместими с Договора и Устава на ЕСЦБ, когато засягат задачи, свързани с ЕСЦБ.

Всякакво участие на НЦБ в прилагането на мерки за укрепване на финансовата стабилност трябва да съответства на Договора, т.е. необходимо е НЦБ да функционират по начин, който е в пълно съответствие с тяхната функционална, институционална и финансова независимост, така че да се гарантира точното изпълнение на задачите им съгласно Договора и Устава на ЕСЦБ.^[35] В степента, в която националното законодателство предвижда за НЦБ роля, надхвърляща консултативните ѝ функции и изискваща от нея да поема допълнителни задачи, трябва да бъде гарантирано, че в оперативен или финансов аспект те няма да повлияят върху възможностите на НЦБ да изпълнява задачи, свързани с ЕСЦБ.^[36] Освен това при включването на представители на НЦБ в надзорни органи за колективно вземане на решения или в други органи трябва да се отделя дължимото внимание на опазването на персоналната независимост на членовете на органите на НЦБ за вземане на решения.^[37]

Забрана за одобряване, спиране, отмяна или отлагане на решения

Несъвместими с Договора и с Устава на ЕСЦБ са правà на трети лица да одобряват, спират, отменят или отлагат решения на НЦБ, когато те засягат задачи, свързани с ЕСЦБ.^[38]

Забрана за цензуриране на решения на правно основание

Право на други органи освен независимия съд да цензурира на правно основание решения, свързани с изпълнението на засягащи ЕСЦБ задачи, е несъвместимо с Договора и Устава на ЕСЦБ, тъй като изпълнението на такива задачи не може да бъде преразглеждано на политическо равнище. Право на управител на НЦБ да спира на правно основание прилагането на решение, взето от ЕСЦБ или от орган на НЦБ за вземане на решения, и впоследствие да го внася за окончателно решаване от политически орган би било равнозначно на искане на указания от трети лица.

Забрана за участие с право на глас в органи на НЦБ за вземане на решения

Несъвместимо с Договора и Устава на ЕСЦБ е участие с право на глас на представители на трети лица в органи на НЦБ за вземане на решения по въпроси, засягащи изпълнението от НЦБ на свързани с ЕСЦБ задачи, дори ако този глас не е решаващ.^[39] Подобно участие, дори без право на глас, е несъвместимо с Договора и Устава, ако противоречи на изпълнението от съответните органи за вземане на решения на свързани с ЕСЦБ задачи или застрашава спазването на режима на поверителност в ЕСЦБ.^[40]

Забрана за предварителни консултации относно решение на НЦБ

Изрично законово задължение на НЦБ предварително да се консултира с трети лица относно свое решение им предоставя формален механизъм за влияние върху крайното решение и поради това е несъвместимо с Договора и Устава на ЕСЦБ.

В същото време обаче диалог между НЦБ и трети лица, включително по силата на законови задължения за предоставяне на информация и обмен на мнения, е съвместим с независимостта на централната банка, при условие че:

• не води до накърняване на независимостта на членовете на органите на НЦБ за вземане на решения;
• напълно се зачита специалният статут на управителя в качеството му на член на органите на ЕЦБ за вземане на решения; и
• е спазено изискването за поверителност, произтичащо от Устава на ЕСЦБ.^[41]

Освобождаване от отговорност на членовете на органите на НЦБ за вземане на решения

Законови разпоредби относно освобождаването от отговорност на членове на органите на НЦБ за вземане на решение (например във връзка с финансовите отчети) от страна на трети лица (например правителства) следва да съдържат достатъчни правни гаранции, че това правомощие няма да накърни компетенциите на отделните членове на НЦБ да вземат самостоятелно решения, свързани с отнасящи се до ЕСЦБ задачи (или да прилагат решения, взети на равнище ЕСЦБ). Препоръчително е включването в устройствените закони на НЦБ на изрична разпоредба в този смисъл.

Връзка между националното законодателство и етичната рамка, установена от ЕЦБ

Националното законодателство, включително това, с което се транспонира законодателството на ЕС, не засяга етичната рамка, установена от ЕЦБ с цел да се гарантира независимостта на ЕЦБ и НЦБ при упражняването на правомощията и изпълнението на задачите и задълженията, възложени им от Договорите и Устава на ЕСЦБ, тъй като тази рамка има свой собствен обхват и правно основание.^[42] За да се избегнат съмнения, националният законодател може да пожелае да изясни това в съответното национално законодателство.

2.2.3.4 Персонална независимост

Независимостта на централната банка по отношение на управителите и членовете на органите на НЦБ за вземане на решения е защитена допълнително и от член 130 от Договора и членове 7 и 14.2 от Устава на ЕСЦБ. Управителите са членове на Генералния съвет на ЕЦБ и стават членове на Управителния съвет след приемането на еврото от техните държави членки. Управителите не могат да се считат за представители на държава членка, когато изпълняват задълженията си като членове на Управителния съвет или на Генералния съвет на ЕЦБ.^[43] Член 14.2 от Устава на ЕСЦБ постановява, че устройствените закони на НЦБ следва по-конкретно да предвиждат най-малко петгодишен мандат за управител на централна банка. Освен това той защитава управителите от произволно освобождаване от длъжност, като предвижда, че те могат да бъдат освободени от длъжност само ако вече не отговарят на условията, необходими за изпълнение на задълженията им, или ако са били признати за виновни за сериозно нарушение. В такива случаи член 14.2 от Устава на ЕСЦБ предвижда възможност за сезиране на Съда на Европейския съюз, който има правомощието да отмени националното решение за освобождаване на управител от длъжност.^[44] Отстраняването от длъжност на управител може фактически да бъде равносилно на освобождаването му от длъжност по смисъла на член 14.2 от Устава на ЕСЦБ.^[45] Както е посочено по-долу, устройствените закони на НЦБ следва да съответстват на тази разпоредба.

Член 130 от Договора забранява национални правителства и органи да въздействат върху членове на органите на НЦБ за вземане на решения при изпълнението на техните задачи. По-конкретно държавите членки не трябва да се опитват да въздействат върху членове на органите на НЦБ за вземане на решения чрез засягаща тяхното възнаграждение промяна на националното законодателство, каквато по принцип трябва да се прилага само за бъдещи назначения.^[46] Въпреки това изискванията за независимост, установени в член 130 от Договора, не се нарушават от промени във възнагражденията на членовете на органите на НЦБ за вземане на решения, които са взети от самите органи на НЦБ за вземане на решения и се основават на обективни критерии, например чрез сравнителен анализ на заплатите с цел да се осигури пропорционалност между различните йерархични позиции в НЦБ.^[47]

Минимална продължителност на мандата на управителите

Съгласно член 14.2 от Устава на ЕСЦБ устройствените закони на НЦБ следва да предвиждат най-малко петгодишен мандат за управител. Не се изключват по-дълги мандати, а при неограничен мандат не се изисква изменение на устройствените закони, ако основанията за освобождаване на управител от длъжност съответстват на предвидените в член 14.2 от Устава на ЕСЦБ. По-кратки периоди се считат за неоснователни, дори ако се прилагат за преходен период.^[48] Национално законодателство, което предвижда възраст за задължително пенсиониране, следва да гарантира, че пенсионната възраст няма да доведе до прекъсване на минималния срок на мандата, предвиден в член 14.2 от Устава на ЕСЦБ, който има по-голяма юридическа сила от задължителната пенсионна възраст, когато се прилага за управител.^[49] Когато се изменят устройствените закони на НЦБ, актът за изменение следва да гарантира сигурността на мандата на управителя и на други членове на органите за вземане на решения, които участват в изпълнението на задачи, свързани с ЕСЦБ.^[50]

Основания за освобождаване от длъжност на управители

Устройствените закони на НЦБ следва да гарантират, че управителите не могат да бъдат освобождавани от длъжност на други основания освен посочените в член 14.2 от Устава на ЕСЦБ. Целта на изискването по този член е да се попречи на органите, участващи в назначаването на управител, по-специално на съответното правителство или парламент, произволно да освобождават управител. Устройствените закони на НЦБ следва да заличат всякаква несъвместимост с основанията за освобождаване от длъжност, предвидени в член 14.2 от Устава на ЕСЦБ, или да пропуснат всяко споменаване на основания за освобождаване от длъжност (тъй като член 14.2 е пряко приложим).^[51] След като бъдат избрани или назначени, управителите не могат да бъдат освобождавани при условия, различни от залегналите в член 14.2 от Устава на ЕСЦБ, дори ако не са пристъпили към изпълнение на своите задължения. Тъй като условията, при които управител може да бъде освободен от длъжност, са автономни понятия от общностното право, тяхното приложение и тълкуване не зависи от националния контекст.^[52] В крайна сметка тези понятия се тълкуват от Съда на Европейския съюз в съответствие с правомощията му по силата на член 14.2, втора алинея от Устава на ЕСЦБ.^[53]

Гаранции за несменяемост по време на мандата и основания за освобождаване от длъжност на различни от управителя членове на органите на НЦБ за вземане на решения, които участват в изпълнението на свързани с ЕСЦБ задачи

Прилагането на същите правила за гарантиране на несменяемостта по време на мандата и на основанията за освобождаване от длъжност на управител спрямо други членове на органите на НЦБ за вземане на решения, участващи в изпълнението на свързани с ЕСЦБ задачи, ще защитава също и персоналната независимост на тези лица.^[54] Член 130 от Договора и член 7 от Устава на ЕСЦБ се отнасят за „членовете на органите за вземане на решения“ на НЦБ, а не специално за управителите. Това се отнася по-конкретно за случаите, в които управителят е „пръв сред равни“, имащи еднакво на неговото право на глас, както и когато други такива членове участват в изпълнението на свързани с ЕСЦБ задачи.

Право на съдебен контрол

Управителите, както и други членове на органите на НЦБ за вземане на решения трябва да имат право да обжалват всяко решение за освобождаването им от длъжност пред независима съдебна инстанция, за да се ограничи възможността за политически мотивирана преценка на основанията за такова решение.

Член 14.2 от Устава на ЕСЦБ постановява, че управители, които са били освободени от длъжност, могат да сезират за това решение Съда на Европейския съюз. Последният има правомощието да отмени националната мярка за освобождаване, ако се установи, че тя противоречи на общностното право.

Въз основа на член 130 от Договора и член 7 от Устава на ЕСЦБ националното законодателство следва също да предвижда право на преразглеждане от страна на националните съдилища на решенията за освобождаване на членове на органите на НЦБ за вземане на решения (различни от управителите), които участват в изпълнението на свързани с ЕСЦБ задачи.^[55] Това право може да бъде уредено или в общ закон, или под формата на специална разпоредба. Въпреки че то може да се прилага съгласно общото право, от съображения за правна сигурност е препоръчително специално да се предвиди такова право на съдебен контрол.

Гаранции срещу конфликт на интереси

Персоналната независимост изисква също да се гарантира, че не възниква конфликт на интереси между задълженията на членовете на органите на НЦБ за вземане на решения, участващи в изпълнението на свързани с ЕСЦБ задачи, по отношение на съответните им НЦБ (и на управителите също във връзка с ЕЦБ), и всички други функции, които тези членове на органите за вземане на решения могат да изпълняват и които могат да застрашат персоналната им независимост.^[56] По принцип членството в орган на НЦБ за вземане на решения, участващ в изпълнението на свързани с ЕСЦБ задачи, е несъвместимо с упражняването на други функции, които могат да породят конфликт на интереси. В частност членовете на органите за вземане на решения не могат да заемат длъжности или да имат участия, които могат да окажат влияние върху тяхната дейност, независимо дали в качеството им на служители на изпълнителната или на законодателната власт, или в регионална или местна администрация, или чрез участие в предприятия. Особено внимание следва да се обърне на предотвратяването на потенциален конфликт на интереси от страна на членове на органите за вземане на решения, които нямат изпълнителни правомощия.

2.2.3.5 Финансова независимост

Общата независимост на дадена НЦБ би била застрашена, ако тя не може да има независим достъп до достатъчно финансови ресурси за упражняване на своя мандат, т.е. за изпълнение на свързаните с ЕСЦБ задачи, изискващи се от нея съгласно Договора и Устава на ЕСЦБ.^[57]

Когато е приложимо, държавите членки нямат право да допускат техните НЦБ да попадат в ситуация на недостиг на финансови средства и недостатъчен нетен собствен капитал^[58] за изпълнение на техните задачи, свързани с ЕСЦБ или с Евросистемата. Това ще се случи, например, ако на някоя НЦБ не ѝ е позволено да натрупва достатъчно финансови ресурси под формата на резерви или буфери за компенсиране на загуби, по-специално произтичащи от операции по паричната политика, и съответната държава членка не е гарантирала предварително, че НЦБ разполага с необходимите средства, за да понесе финансовото бреме, произтичащо от упражняването на функция извън обхвата на ЕСЦБ (като например средствата, необходими за изплащане на обезщетението, произтичащо от режима на отговорност за тази функция), като същевременно запазва способността си ефективно и независимо да изпълнява задачите на ЕСЦБ.^[59] Следва да се отбележи, че членове 28.1 и 30.4 от Устава на ЕСЦБ осигуряват възможност ЕЦБ да поиска допълнително от НЦБ да извършват вноски в капитала на ЕЦБ, както и допълнително да ѝ прехвърлят валутни резерви.^[60] Нещо повече, член 33.2 от Устава на ЕСЦБ предвижда^[61], че в случай на претърпяна от ЕЦБ загуба, която не може да бъде изцяло покрита за сметка на общия резервен фонд, Управителният съвет на ЕЦБ може да вземе решение остатъчната загуба да бъде покрита за сметка на паричния доход за съответната финансова година, пропорционално на и до размера на сумите, които се разпределят за НЦБ. Принципът на финансова независимост означава, че съответствието с тези разпоредби изисква от НЦБ да бъдат в състояние да изпълняват без ущърб своите функции.

Поради гореспоменатите причини финансовата независимост предполага също, че НЦБ трябва винаги да бъдат достатъчно капитализирани. По-конкретно, трябва да се избягват случаи, когато за продължителен период от време нетният собствен капитал на НЦБ е под равнището на нормативно изискуемия капитал или дори е с отрицателна стойност, включително когато се отчитат загуби, надхвърлящи равнището на капитала и резервите.^[62] Такива случаи може да повлияят отрицателно върху способността на НЦБ да изпълняват свързаните с ЕСЦБ задачи. Нещо повече, такава ситуация може да засегне доверието в паричната политика на Евросистемата. По тези причини, в случай че нетно собственият капитал на НЦБ спадне под равнището на нормативно изискуемия или дори достигне отрицателна стойност, от съответните държави членки се изисква в приемлив срок да осигурят на НЦБ необходимия капитал най-малко до равнището на нормативно изискуемия, така че да има съответствие с принципа на финансова независимост. Що се отнася до ЕЦБ, значимостта на този въпрос вече беше призната от Съвета с приемането на Регламент (ЕО) № 1009/2000 на Съвета.^[63] Той даде възможност на Управителния съвет на ЕЦБ да вземе решение за фактическо увеличение на капитала на ЕЦБ с цел поддържане на адекватността на капиталовата база за подпомагане на операциите на ЕЦБ^[64]; НЦБ следва да имат финансова възможност да реагират на такова решение на ЕЦБ.

Принципът на финансова независимост трябва да бъде оценяван според това дали трети страни могат пряко или косвено да упражняват влияние не само върху задачите на НЦБ, свързани с ЕСЦБ, но и върху нейната способност да изпълнява финансово мандата си в смисъл на достатъчен финансов ресурс. Особено важни в това отношение са изложените по-долу аспекти на финансовата независимост.^[65] Точно тези елементи на финансовата независимост правят НЦБ най-уязвими за влияние отвън.

Съставяне на бюджета

Правомощия на трети страни да определят или да влияят върху бюджета на НЦБ са несъвместими с финансовата ѝ независимост, освен ако със закон не е предвидена предпазна клауза, според която такива правомощия не засягат финансовите средства, необходими за изпълнението на свързани с ЕСЦБ задачи на НЦБ.^[66]

Счетоводни правила

Финансовите отчети се изготвят или според общите правила за финансова отчетност, или съгласно правилата, определени от органите на НЦБ за вземане на решения. Ако вместо това такива правила са определени от трети лица, те като минимум трябва да са съобразени с предложенията на органите на НЦБ за вземане на решения.

Годишният финансов отчет се приема от органите на НЦБ за вземане на решения, подпомагани от независими одитори, и може да подлежи на последващо одобрение от трети лица (например правителство или парламент). Органите на НЦБ за вземане на решения следва да са в състояние независимо и професионално да вземат решения, свързани с изчисляването на печалбата.

Когато операциите на дадена НЦБ подлежат на контрол от страна на сметна палата или друг подобен орган, оправомощен да контролира използването на публичните финанси, обхватът на контрола трябва да бъде ясно определен с правна рамка,^[67] без да се накърнява дейността на независимите външни одитори на НЦБ;^[68] освен това съгласно принципа на институционална независимост този орган трябва да спазва забраната за даване на указания на НЦБ и нейните органи за вземане на решения и не бива да се намесва при изпълнението от НЦБ на задачи, свързани с ЕСЦБ.^[69] Одитът от страна на държавна институция следва да се извършва на неполитическа, независима и чисто професионална основа.^[70]

Разпределение на печалбата, капитал и финансови провизии на НЦБ

Що се отнася до разпределението на печалбата, устройствените закони на НЦБ могат да предвиждат начина за разпределение на печалбата. При липса на такива разпоредби решението относно разпределението на печалбата следва да бъде прието от органите на НЦБ за вземане на решения въз основа на професионални критерии и не може да бъде предмет на преценка от трети лица, освен ако не съществува изрична предпазна клауза за неприкосновеност на финансовите средства, необходими за изпълнението на свързани с ЕСЦБ задачи на НЦБ.^[71]

Печалбата може да се внесе в държавния бюджет единствено, след като се покрият натрупаните загуби от предходни години и се заделят финансови провизии, за които се счита, че са необходими, за да се запази реалната стойност на капитала и активите на НЦБ.^[72] Не са разрешени временни или специални законодателни мерки, равнозначни на указания към НЦБ във връзка с разпределението на нейната печалба.^[73]

Всички приходи, реализирани от НЦБ в резултат от управлението на официалните валутни резерви, могат да се разпределят в полза на държавата единствено чрез процедурата за разпределение на печалбата, предвидена в съответните законови и нормативни разпоредби.^[74] По подобен начин данък върху нереализирани капиталови печалби на НЦБ също би нарушил принципа на финансова независимост.^[75]

Държава членка не може да наложи намаляване на капитала на НЦБ без предварително съгласие на органите на НЦБ за вземане на решения, което трябва да има за цел да гарантира, че тя си запазва достатъчно финансови средства за изпълнение на своите правомощия като член на ЕСЦБ съгласно член 127, параграф 2 от Договора и съгласно Устава на ЕСЦБ. По същата причина всички промени в правилата за разпределение на печалбата на НЦБ следва да се предприемат и одобряват само в тясно сътрудничество с НЦБ, която разполага с най-добрите възможности да оцени необходимото равнище на резервния си капитал.^[76] Що се отнася до финансовите провизии или буфери, НЦБ трябва да могат да задèлят по свое усмотрение финансови провизии, за да запазят реалната стойност на капитала и активите си. Също така държавите членки не могат да възпрепятстват НЦБ да натрупват резервен капитал до равнище, което е необходимо за членовете на ЕСЦБ да изпълняват своите задачи.^[77]

Финансови отговорности на надзорните органи

В повечето държави членки органите за финансов надзор са част от техните НЦБ. Това не е проблематично, когато такива органи подлежат на решения, вземани самостоятелно от НЦБ. Ако обаче със закон е предоставена самостоятелност на органите за финансов надзор при вземането на решения, важно е да се гарантира, че приетите от тях решения не застрашават финансовите средства на НЦБ като цяло. В такива случаи националното законодателство следва да оправомощи НЦБ с окончателния контрол върху всяко решение, взето от надзорните органи, което би могло да засегне независимостта на НЦБ и по-специално финансовата ѝ независимост.^[78]

Самостоятелност при решаването на кадрови въпроси

Държавите членки нямат право да накърняват възможностите на НЦБ да наемат и задържат на работа квалифицирани служители, необходими им за независимото изпълнение на задачите, възложени им по силата на Договора и Устава на ЕСЦБ.^[79] Не бива също да се допуска НЦБ да имат ограничен или да нямат никакъв контрол върху своите служители, както и правителствата на държавите членки да могат да влияят върху кадровата политика на НЦБ.^[80] Всички решения за изменение на законодателни разпоредби относно възнагражденията на членове на органите на НЦБ за вземане на решения и техните служители трябва да се вземат при тясно и ефикасно взаимодействие с тях,^[81] като се отчита виждането им, за да се гарантира запазването на способността на НЦБ да изпълняват независимо своите задачи.^[82] Самостоятелността по кадрови въпроси обхваща и въпросите, свързани с пенсиите на персонала. Освен това изменения, които водят до намаляване на възнагражденията на персонала на НЦБ, не трябва да накърняват правомощията на НЦБ да управляват собствените си финансови ресурси, включително средствата, получени в резултат от намаляване на изплащаните от тях трудови възнаграждения.^[83]

Собственост и право на собственост

Право на трети лица да се намесват или да дават указания на НЦБ във връзка с притежаваната от нея собственост е несъвместимо с принципа на финансова независимост.

2.2.4 Поверителност

Задължението на служителите на ЕЦБ и НЦБ и на членовете на органите за управление на ЕЦБ и НЦБ за спазване на професионална тайна съгласно член 37 от Устава на ЕСЦБ може да послужи като основание за подобни разпоредби в устройствените закони на НЦБ или в законодателството на държавите членки. Върховенството на правото на ЕС и приетите въз основа на него правила означават също, че по отношение на достъпа на трети лица до документи националното право трябва да е съобразено със съответните разпоредби в правото на ЕС, включително член 37 от Устава на ЕСЦБ, и не бива да нарушава режима на поверителност на ЕСЦБ.^[84] Достъпът на държавна сметна палата или друг подобен орган до поверителна информация и документи на НЦБ следва да бъде ограничен до това, което е необходимо за изпълнение на законоустановените задачи на органа, получаващ информацията, и да не накърнява независимостта и режима на поверителност в ЕСЦБ, на който подлежат членовете на органите на НЦБ за вземане на решения и нейните служители.^[85] НЦБ трябва да гарантират, че тези органи опазват поверителността на информацията и документите, разкривани на равнище, съответстващо на това, което се прилага от НЦБ.

2.2.5 Забрана за парично финансиране и привилегирован достъп

Що се отнася до забраната за парично финансиране и привилегирован достъп, националното законодателство на държавите членки, които се присъединиха към ЕС през 2004 г., 2007 г. и 2013 г., трябваше да се промени така, че да отговаря на съответните разпоредби от Договора и Устава на ЕСЦБ и да влезе в сила съответно на 1 май 2004 г., 1 януари 2007 г. и 1 юли 2013 г. Швеция трябваше да въведе в действие необходимите промени до 1 януари 1995 г.

2.2.5.1 Забрана за парично финансиране

Член 123, параграф 1 от Договора забранява предоставянето на овърдрафт или други видове кредитни улеснения от ЕЦБ или НЦБ в полза на институциите, органите, службите или агенциите на ЕС, на централното управление, регионалните, местните или други органи на публичната власт, на други органи, регулирани от публичното право, или на публични предприятия на държавите членки.

Забранява се също прякото закупуване от страна на ЕЦБ или НЦБ на дългови инструменти на такива предприятия от публичния сектор. В Договора е предвидено едно изключение от тази забрана за парично финансиране: тя не се прилага спрямо кредитни институции – публична собственост, които в контекста на предоставянето на резерви от страна на централните банки, следва да бъдат третирани по същия начин, както частните кредитни институции (член 123, параграф 2 от Договора). Приложното поле на забраната за парично финансиране се уточнява допълнително в Регламент (ЕО) № 3603/93,^[86] съгласно който забраната обхваща всякакъв вид финансиране на задължения на публичния сектор към трети лица.

Целта на забраната за парично финансиране е да насърчи държавите членки да следват разумна бюджетна политика, не допускайки парично финансиране на бюджетни дефицити (или привилегирован достъп на органи на публичната власт до финансовите пазари) да доведе до прекомерно високи нива на дълга или дефицита на държавите членки.^[87] Следователно забраната трябва да се тълкува разширително, за да се осигури точното ѝ прилагане, само с отделни ограничени изключения, съдържащи се в член 123, параграф 2 от Договора и в Регламент (ЕО) № 3603/93. Следователно, дори ако член 123, параграф 1 от Договора се отнася точно за „кредитни улеснения“, т.е. със задължение за възстановяване на средствата, забраната се прилага с още по-голямо основание по отношение на други форми на финансиране, т.е. без задължение за връщане.

Принципната позиция на ЕЦБ по съответствието на националното законодателство със забраната е разработена първоначално в рамките на консултации на ЕЦБ с държавите членки относно национални законопроекти съгласно член 127, параграф 4 и член 282, параграф 5 от Договора.^[88]

Национално законодателство, свързано с приложното поле на забраната за парично финансиране

Националното законодателство не може да стеснява приложното поле на забраната за парично финансиране, нито да разширява предвидените от правото на ЕС изключения. Например национално законодателство, предвиждащо финансиране от НЦБ в държава членка на финансови ангажименти към международни финансови институции или към трети държави, принципно е несъвместимо със забраната за парично финансиране. Като изключение Регламент (EО) № 3603/93 разрешава финансиране от НЦБ на задължения на публичния сектор към МВФ, при условие че водят до чуждестранни вземания, които притежават всички характеристики на резервни активи.^[89] Съответните характеристики, които определят качеството на вземанията като резервни активи, се отнасят до тяхната наличност при поискване във връзка с необходимост от финансиране на платежния баланс и за други свързани с това нужди, което означава, че кредитното качество и ликвидността на вземанията трябва да са гарантирани.^[90]

Национално законодателство, с което на НЦБ се възлагат задачи

Националното законодателство, с което на НЦБ се възлагат задачи, не може да води до финансиране на задължения на публичния сектор към трети лица. Съгласно член 14.4 от Устава на ЕСЦБ националните централни банки могат да изпълняват и функции извън посочените в Устава на ЕСЦБ, освен ако Управителният съвет не сметне, че тези функции противоречат на целите и задачите на ЕСЦБ. Когато държава членка възлага подобна функция на своята НЦБ, последната е отговорна и длъжна да изпълнява тази функция. Дори при определяне на отговорностите и задълженията на НЦБ, свързани с тази функция, от държавите членки се изисква да изпълняват задълженията си, произтичащи от правото на Съюза, и по-специално от член 123, параграф 1 от Договора.^[91]

Член 1, параграф 1, буква „б“ от Регламент (ЕО) № 3603/93 на Съвета определя между другото за целите на член 123 от Договора термина „друг вид кредитно улеснение“ като всякакъв вид финансиране на задължения на публичния сектор към трети лица. Съответно конкретната НЦБ не трябва да поема задължения към трети лица, които потенциално биха могли да бъдат възложени на публичния сектор. Следователно съответната НЦБ не трябва да финансира вече съществуващи задължения към трети лица, които са възложени на други публични власти или органи, а ефективното финансиране на задълженията към трети лица от съответната НЦБ не трябва да произтича пряко от предприетите мерки или от избора на политика, направен от други публични власти или органи.^[92]

Авансово разпределяне на печалбата на централна банка

Национално законодателство не може да изисква разпределяне на печалбата на централна банка, която не е била напълно реализирана, отчетена и одитирана. В съответствие със забраната за парично финансиране сумата, разпределена към държавния бюджет съобразно приложимите правила за разпределение на печалбата, не може дори частично да бъде изплатена от резервния капитал на НЦБ. Ето защо правилата за разпределение на печалбата не трябва да засягат резервния капитал на НЦБ. Нещо повече, когато активи на НЦБ се прехвърлят на държавата, те трябва да бъдат заплатени по пазарна стойност, а прехвърлянето и заплащането им се извършват едновременно.^[93]

По подобен начин не се разрешава намеса при изпълнението на други задачи на Евросистемата, като управление на валутните резерви, чрез въвеждане на данъчно облагане на предполагаеми, но нереализирани капиталови печалби, тъй като това би било форма на кредитиране на публичния сектор от страна на централната банка посредством предварително разпределение на бъдеща несигурна печалба.^[94] По същия начин прехвърлянето на валутните резерви (включително златните резерви) от баланса на националните централни банки към държавата би заобиколило забраната за парично финансиране, която забранява на централната банка да финансира публичния сектор.^[95] Всички приходи, реализирани от НЦБ в резултат от управлението на такива официални валутни резерви, могат да се разпределят в полза на държавата единствено чрез процедурата за разпределение на печалбата, предвидена в съответните законови и нормативни разпоредби.^[96]

Поемане на задължения на публичния сектор

Национално законодателство, което в резултат от реорганизация на национално равнище на определени задачи и отговорности (например прехвърляне на НЦБ на определени надзорни функции, изпълнявани преди това от държавата или от независими публични власти или органи) изисква от НЦБ да поеме задълженията на независим до този момент орган на публичната власт, без изцяло да освобождава НЦБ от всички финансови задължения, произтичащи от предишните действия на този орган, се счита за несъвместимо със забраната за парично финансиране.^[97]

Национално законодателство, съгласно което НЦБ носи отговорност за изпълнението на задача, възложена ѝ от националното право, би довело до поемане на вече съществуващо задължение към трети лица и би било несъвместимо със забраната за парично финансиране, ако претърпелите вреда трети лица не бъдат компенсирани в резултат от действия на НЦБ, т.е. нарушаване от страна на НЦБ на наложени ѝ в този контекст правила.^[98] Освен това в случай на задачи, които изискват прилагането на извънредно сложни и спешни мерки, като например тези, свързани с реорганизация или преструктуриране на банки или централни контрагенти, национално законодателство, предвиждащо отговорност на НЦБ за изпълнението на такива задачи, би означавало ефективно финансиране на задълженията спрямо трети лица, ако отговорността на НЦБ не е ограничена до сериозни нарушения на правилата, наложени ѝ в този контекст.^[99]

Съдът на Европейския съюз все още не е определил какво включват ограниченията за нарушения от сериозен характер на правилата, наложени на НЦБ. С оглед на различните традиции по отношение на отговорността на НЦБ в националните правни системи на държавите членки, тези ограничения могат да приемат различни форми, при условие че изключват ефективното финансиране на задълженията на публичния сектор към трети лица. Такъв е случаят, когато националното законодателство, уреждащо критериите за отговорност при наличие на вина, ограничава отговорността на съответната НЦБ до груба небрежност с оглед на спешността и сложността на разглеждания случай.^[100] Ефективното финансиране на задълженията на публичния сектор към трети лица е изключено и ако националното законодателство, което урежда критериите за отговорност за неправомерно поведение вместо за вина, ограничава съдебния контрол върху съответните мерки, като предоставя значителна свобода на преценка на съответната НЦБ с оглед на спешността и сложността на конкретния случай.^[101]

Финансово подпомагане на кредитни и/или финансови институции

Национално законодателство, което предвижда финансиране от страна на НЦБ на кредитни и/или други финансови институции в несъстоятелност, дори ако то се предоставя независимо и изцяло по тяхна преценка, би било несъвместимо със забраната за парично финансиране.

Същото е приложимо и спрямо финансирането от Евросистемата на кредитна институция, която е била рекапитализирана с цел да възстанови платежоспособността си, посредством директно пласиране на емитирани от правителството дългови инструменти (наричани по-нататък облигации за рекапитализация), когато липсват алтернативни пазарни източници на финансиране и когато такива облигации се използват като обезпечение. В случай на рекапитализиране от държавата на кредитна институция посредством директно пласиране на облигации за рекапитализация последващото използване на такива облигации като обезпечение при операции на централната банка по предоставяне на ликвидност предизвиква опасения, че е налице парично финансиране.^[102] Спешната помощ за осигуряване на ликвидност, предоставена независимо и изцяло по преценка на НЦБ за платежоспособна кредитна институция, на база обезпечение под формата на държавна гаранция трябва да отговаря на следните критерии: а) да се гарантира, че предоставеният от НЦБ кредит е с възможно най-кратък матуритет; б) да е налице опасност за стабилността на системата; в) да няма съмнения относно правната валидност и приложимост на държавната гаранция съгласно действащото национално законодателство; и г) да няма съмнения относно икономическата целесъобразност на държавната гаранция, която следва да покрива главницата и лихвата по заемите.^[103]

Финансово подпомагане на фондове за преструктуриране или финансови споразумения и схеми за гарантиране на влогове или за обезщетяване на инвеститори

Финансирането от НЦБ на фонд за преструктуриране или фонд за гарантиране на депозити, който се квалифицира като „орган, регулиран от публичното право“ по смисъла на член 123, параграф 1 от Договора, е несъвместимо със забраната за парично финансиране. Даден орган се счита за „регулиран от публичното право“, ако притежава всички долуизброени характеристики: a) да е създаден с конкретна цел да задоволява нужди от общ интерес, да няма промишлен или търговски характер; б) да има правосубектност; и в) да е в тясна зависимост от субектите от публичния сектор, посочени в член 123, параграф 1 от Договора. Тясна зависимост от тези субекти от публичния сектор се предполага, когато органът се финансира в по-голямата си част от тях; или е обект на управленски надзор от тях; или има административен, управителен или надзорен съвет, повече от половината от членовете на който са назначени от тях.^[104]

Дори ако финансирането не се предоставя на „орган, регулиран от публичното право“, финансирането на всеки фонд за преструктуриране или финансово споразумение не съответства на забраната за парично финансиране.^[105] Когато национална централна банка действа като орган за преструктуриране, тя в никакъв случай не следва да поема или да финансира каквото и да е задължение на мостова институция или на дружество за управление на активи.^[106] За тази цел в националното законодателство следва да се уточни, че НЦБ няма да поема или да финансира каквито и да било задължения на тези институции.^[107]

Директивата относно схемите за гарантиране на депозити^[108] и Директивата относно схемите за обезщетение на инвеститорите^[109] предвиждат, че разходите за финансирането на схеми за гарантиране на депозити и за обезщетяване на инвеститори следва да се поемат съответно от самите кредитни институции и инвестиционни посредници. С изключение на финансирането на „орган, регулиран от публичното право“, национално законодателство, което предвижда НЦБ да финансира национална схема за гарантиране на депозити за кредитни институции или национална схема за обезщетяване на инвеститори за инвестиционни посредници, би било съвместимо със забраната за парично финансиране само ако финансирането е краткосрочно, предназначено за справяне с извънредни ситуации, съществува опасност за стабилността на системата и решенията се вземат по преценка на НЦБ.^[110] В частност, подкрепата от централна банка на схеми за гарантиране на депозити не трябва да се превръща в редовна операция за авансово финансиране.^[111]

Функция на фискален агент

Член 21.2 от Устава на ЕСЦБ предвижда, че „ЕЦБ и националните централни банки могат да действат като фискални агенти“ в полза на „институции, органи, служби или агенции на Съюза, органите на централната власт, регионалните, местните или други органи на публичната власт, други органи, регулирани от публичното право, или на публичните предприятия на държавите членки“. Член 21.2 от Устава на ЕСЦБ има за цел да изясни, че след прехвърлянето на компетенциите по паричната политика на Евросистемата НЦБ могат да продължат да предоставят като фискален агент услуги, които обичайно се предоставят на правителства и други публични субекти, без да се нарушава забраната за парично финансиране. В допълнение Регламент (ЕО) № 3603/93 определя редица изрично и тясно дефинирани изключения от забраната за парично финансиране, свързани с функцията на фискален агент, както следва: а) кредити в рамките на деня за публичния сектор са разрешени, при условие че остават ограничени в същия ден и тяхно продължаване е невъзможно;^[112] б) кредитиране на сметката на публичния сектор с чекове, издадени от трети лица, преди банката на издателя да е била дебитирана, е разрешено, ако след получаването на чека е изтекъл определен период от време, съответстващ на обичайния период за инкасиране на чекове от съответната НЦБ, при условие че всеки оборот, който може да възникне, е по изключение, в малки размери и краткосрочно се осреднява;^[113] и в) притежаването на монети, емитирани и кредитирани от публичния сектор, е разрешено, когато стойността на такива активи остава под 10% от монетите в обращение.^[114]

Относно функцията на фискален агент националното законодателство трябва по принцип да бъде в съответствие с правото на ЕС и в частност със забраната за парично финансиране.^[115] Предвид ясно изразената в член 21.2 от Устава на ЕСЦБ формулировка на разпоредбата за услугите на фискален агент, която е законова функция, обичайно изпълнявана от НЦБ, предоставянето на услуги на фискален агент от страна на централна банка съответства на забраната за парично финансиране, при условие че тези услуги остават в рамките на функцията на фискален агент и не представляват финансиране от централна банка на задължения на публичния сектор към трети лица или кредитиране на публичния сектор от централна банка извън тясно определените изключения, посочени в Регламент (ЕО) № 3603/93.^[116] Национално законодателство, което позволява на НЦБ да държи депозити на правителството и да обслужва негови сметки, не поражда опасения относно съответствието със забраната за парично финансиране, ако съответните му разпоредби не предвиждат разсрочване на вземания, включително овърнайт овърдрафт. Може обаче да възникнат опасения за спазването на забраната за парично финансиране, ако например националното законодателство предвижда върху депозитите или върху салдата по текущите сметки да се начислява лихва, която е по-висока, а не по-ниска или равна на пазарните лихвени проценти. Олихвяването с по-висок от пазарния лихвен процент всъщност представлява кредит, което противоречи на целта на забраната за парично финансиране, и следователно би могло да накърни тази цел. От основно значение е всяко олихвяване на сметка да отразява пазарните параметри и е особено важно обвързването на лихвения процент по депозитите с техния матуритет.^[117] Освен това безвъзмездното предоставяне от НЦБ на услуги като фискален агент не поражда съмнения относно съблюдаването на забраната за парично финансиране, при условие че това са основни услуги на фискален агент.^[118]

2.2.5.2 Забрана за привилегирован достъп

В член 124 от Договора се предвижда, че „всяка мярка, която не се основава на пруденциални съображения и която установява привилегирован достъп на институции, органи, служби или агенции на Съюза, централни правителства, регионални, местни или други публични органи, други публичноправни субекти или публични предприятия на държавите членки до финансовите институции, се забранява“. Както и при забраната за парично финансиране, забраната за привилегирован достъп има за цел да насърчи държавите членки да следват стабилна бюджетна политика, като не допускат (парично финансиране на публични дефицити или) привилегирован достъп на публичните органи до финансовите пазари да доведе до прекомерно високи нива на дълга или прекомерен дефицит на държавите членки.^[119]

Съгласно член 1, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 3604/93^[120] на Съвета под привилегирован достъп се разбира всяка законова или подзаконова разпоредба или всеки друг правно обвързващ инструмент, приет при упражняването на правомощията на публичен орган, който: а) задължава финансови институции да придобиват или да притежават вземания на институции или органи на ЕС, на централни правителства, на регионални, местни или други публични власти, на други органи, регулирани от публичното право, или на публични предприятия на държавите членки; или б) предоставя данъчни привилегии, които могат да облагодетелстват единствено финансови институции, или финансови предимства, които не съответстват на принципите на пазарната икономика, с цел да бъде насърчено придобиването или притежаването на такива вземания от страна на посочените институции.

В качеството си на органи на публичната власт НЦБ не могат да предприемат мерки за предоставяне на привилегирован достъп на публичния сектор до финансови институции, ако тези мерки не се основават на съображения за благоразумие. Нещо повече, прилаганите от НЦБ правила за мобилизиране или даване в залог на дългови инструменти не трябва да се използват като средство за заобикаляне на забраната за привилегирован достъп.^[121] Законодателството на държавите членки в тази област не може да създава такъв привилегирован достъп.

Съгласно член 2 от Регламент (ЕО) № 3604/93 „съображения за благоразумие“ са тези, които стоят в основата на националните законови и подзаконови разпоредби или административни действия, основани на или в съответствие със законодателството на ЕС и предназначени да спомагат за стабилността на финансовите институции, така че да се засили стабилността на финансовата система като цяло и защитата на клиентите на тези институции. Съображенията за благоразумие целят да гарантират, че банките ще останат платежоспособни по отношение на своите вложители.^[122] В сферата на пруденциалния надзор вторичното законодателство на ЕС съдържа редица изисквания, гарантиращи стабилността на кредитните институции.^[123] „Кредитна институция“ бе определена като предприятие, чийто предмет на дейност е да извършва публично привличане на влогове или други възстановими средства и да предоставя кредити за своя сметка.^[124] Освен това на кредитните институции, обикновено наричани „банки“, им е необходимо разрешение от компетентен орган на държавата членка, за да предоставят услуги.^[125]

Въпреки че минималните резерви могат да се считат за част от пруденциалните изисквания, те са част от оперативната рамка на НЦБ и се използват като инструмент на паричната политика в повечето икономики, включително в еврозоната.^[126] Във връзка с това в параграф 2 от Приложение I към Насоки (ЕС) 2015/510 на Европейската централна банка (ЕЦБ/2014/60)^[127] се заявява, че системата за поддържане на минимални резерви на Евросистемата има за цел преди всичко стабилизиране на лихвените проценти на паричния пазар и създаване (или увеличаване) на структурен недостиг на ликвидност.^[128] ЕЦБ изисква от кредитните институции, установени в еврозоната, да поддържат изискуемите минимални резерви (под формата на депозити) по сметка в тяхната НЦБ.^[129]

Настоящият доклад се фокусира върху съответствието както на националното законодателство или правилата, приети от НЦБ, така и на устройствените закони на НЦБ със залегналата в Договора забрана за привилегирован достъп. В него обаче не се прави оценка дали чрез позоваване на съображения за благоразумие законите, наредбите, правилата или административните актове се използват в държавите членки като средство за заобикаляне на забраната за привилегирован достъп. Такава оценка е извън обхвата на настоящия доклад.

2.2.6 Единно изписване на еврото

Член 3, параграф 4 от Договора за Европейския съюз гласи, че „Съюзът установява икономически и паричен съюз, чиято парична единица е еврото“. В автентичните версии на текстовете на Договорите на всички езици, използващи латинската азбука, еврото винаги се изписва в именителен падеж, единствено число като euro. В текстовете на гръцки език то се изписва ευρώ, а на кирилица „евро“.^[130] В съответствие с това от Регламент (ЕО) № 974/98 става ясно, че наименованието на единната парична единица трябва да бъде еднакво на всички официални езици на ЕС, като се има предвид съществуването на различни азбуки. Ето защо съгласно Договорите думата „евро“ се изписва по един и същи начин в именителен падеж, единствено число във всички разпоредби в правото на ЕС и в националното законодателство, като се вземе предвид съществуването на различни азбуки.

С оглед на изключителната компетентност на ЕС да определя наименованието на единната парична единица всяко отклонение от това правило е несъвместимо с Договорите и трябва да бъде отстранено.^[131] Макар че този принцип се прилага за цялото национално законодателство, оценката в главите, посветени на държавите, се фокусира върху устройствените закони на НЦБ и правните актове относно преминаването към еврото.

2.2.7 Правна интеграция на НЦБ в Евросистемата

Разпоредби в национално законодателство (по-конкретно в устройствените закони на НЦБ, но и в други законодателни актове), които след приемането на еврото от съответната държава членка биха препятствали изпълнението на задачи, свързани с Евросистемата, или не спазват решения на ЕЦБ, не са в съответствие с ефикасното функциониране на Евросистемата. Поради това е необходимо да се измени националното законодателство, за да се постигне съответствие с Договора и Устава на ЕСЦБ по отношение на свързаните с Евросистемата задачи. С цел спазване на член 131 от Договора националното законодателство трябваше да бъде променено така, че да стане съвместимо към датата на създаване на ЕСЦБ (за Швеция) и към 1 май 2004 г., 1 януари 2007 г. и 1 юли 2013 г. (за държавите членки, присъединили се към ЕС на тези дати). Въпреки това е необходимо нормативните изисквания, свързани с пълната правна интеграция на НЦБ в Евросистемата, да влязат в сила едва от момента, в който тя започне да действа, т.е. от датата, на която държавата членка с дерогация приеме еврото.

Основните сфери, проучвани в настоящия доклад, са онези, в които нормативните разпоредби могат да възпрепятстват спазването от НЦБ на изискванията на Евросистемата. Те включват разпоредби: а) които биха попречили на НЦБ да взема участие в прилагането на единната парична политика, определена от органите на ЕЦБ за вземане на решения; или б) които биха могли да възпрепятстват управител да изпълнява задълженията си като член на Управителния съвет на ЕЦБ; или в) които не зачитат прерогативите на ЕЦБ; или г) които не признават, че изключителната компетентност за задачите, свързани с ЕСЦБ, в държавите членки, чиято парична единица е еврото, е неотменимо предоставена на Съюза;^[132] или д) според които НЦБ при изпълнение на задачите си, свързани с ЕСЦБ, са ограничени от решения на национални органи, които противоречат на правни актове на ЕЦБ. Направено е разграничение между цели на икономическата политика, задачи, финансови разпоредби, политика на валутния курс и международно сътрудничество. Накрая са упоменати и други сфери, в които е възможно да се наложи промяна в устройствените закони на НЦБ.

2.2.7.1 Цели на икономическата политика

Цялостната интеграция на НЦБ в Евросистемата изисква законоустановените ѝ цели да бъдат в съответствие с целите на ЕСЦБ, залегнали в член 2 от нейния Устав. Това още означава, че е необходимо да бъдат променени нормативни разпоредби с „национален привкус“, например когато нормативна разпоредба се отнася до задължение да се провежда парична политика в рамките на общата икономическа политика на съответната държава членка. Нещо повече, второстепенните цели на НЦБ трябва да бъдат съобразени със и да не противоречат на задължението ѝ да подпомага общата икономическа политика на ЕС, за да допринася за постигането на целите на ЕС, залегнали в член 3 от Договора за Европейския съюз, които сами по себе си са определени като ненакърняващи поддържането на ценова стабилност.^[133]

2.2.7.2 Задачи

В преобладаващата си част задачите на НЦБ на държава членка, чиято парична единица е еврото, се определят от Договора и Устава на ЕСЦБ предвид статута на НЦБ като неразделна част от Евросистемата. Следователно, за да бъде спазен член 131 от Договора, е необходимо да се сравнят разпоредбите в устройствените закони на НЦБ относно нейните задачи със съответните разпоредби в Договора и Устава на ЕСЦБ и да бъдат отстранени всички несъответствия.^[134] Това е приложимо за всички разпоредби, които след приемането на еврото и интегрирането в Евросистемата представляват пречка за изпълнението на свързаните с ЕСЦБ задачи, и по-специално за разпоредбите, които не зачитат правомощията на ЕСЦБ по глава IV от нейния Устав.

Всички национални правни разпоредби, свързани с паричната политика, следва да признават, че паричната политика на ЕС се осъществява чрез Евросистемата.^[135] Устройствените закони на НЦБ може да съдържат разпоредби относно инструментите на паричната политика. Те трябва да бъдат съпоставими със съответните разпоредби от Договора и Устава на ЕСЦБ, като следва да се отстранят всякакви несъответствия с цел спазването на член 131 от Договора.

Наблюдението на публичните финанси е задача, която НЦБ редовно изпълнява с цел правилното определяне на своята позиция по паричната политика. НЦБ могат също да представят своето мнение относно съответните фискални тенденции въз основа на дейността си по наблюдението и като независими консултанти с цел да допринесат за правилното функциониране на Европейския паричен съюз. Мониторингът от страна на НЦБ за целите на паричната политика върху фискалните тенденции следва да се основава на пълен достъп до всички относими данни за публичните финанси. Съответно на НЦБ трябва да се предоставя безусловен, навременен и автоматичен достъп до всички относими статистически данни за публичните финанси. Ролята на НЦБ обаче не следва да излиза извън обхвата на дейностите по наблюдение, които са резултат от или са свързани (пряко или косвено) с изпълнението на правомощията им по паричната политика.^[136] Формално правомощие на НЦБ да оценява прогнози и фискалните тенденции предполага функция на тази НЦБ в (и съответната отговорност за) процеса на формиране на бюджетната политика, което може да изложи на риск изпълнението на правомощията на Евросистемата по паричната политика и независимостта на НЦБ.^[137]

По повод на националните законодателни инициативи за справяне с трусовете на финансовите пазари ЕЦБ подчерта, че трябва да се избягват всякакви деформации в националните сегменти на паричния пазар в еврозоната, тъй като могат да навредят на прилагането на единната парична политика. В частност това се отнася до разширяване на използването на държавни гаранции като покритие на междубанкови депозити.^[138]

Държавите членки трябва да гарантират, че националните законодателни мерки за справяне с ликвидни проблеми на стопански субекти или професионални общности, например с дълговете им към финансови институции, нямат неблагоприятен ефект върху пазарната ликвидност. По-конкретно, такива мерки не може да бъдат несъвместими с принципа на отворената пазарна икономика, както е отразен в член 3 от Договора за Европейския съюз, тъй като това може да възпрепятства потока от кредити, да повлияе съществено върху стабилността на финансовите институции и пазари и следователно да засегне изпълнението на задачи на Евросистемата.^[139]

Национални правни разпоредби, даващи на НЦБ изключителното право да емитира банкноти, следва да признават, че след приемането на еврото съгласно член 128, параграф 1 от Договора и член 16 от Устава на ЕСЦБ^[140] Управителният съвет на ЕЦБ има изключителното право да разрешава емитирането на евробанкноти, а правото да емитират евробанкноти принадлежи на ЕЦБ и НЦБ. След приемането на еврото националните правни разпоредби, даващи възможност на правителството да оказва влияние по въпроси като номиналите, производството, количествата или изтеглянето от обращение на банкноти, следва също или да бъдат отменени, или да се признаят залегналите в разпоредбите на Договора и Устава на ЕСЦБ правомощия на ЕЦБ по отношение на евробанкнотите. Независимо от поделените отговорности между правителствата и НЦБ във връзка с монетите, след приемането на еврото съответните разпоредби следва да признават правомощията на ЕЦБ да одобрява обема на емисията евромонети. Държава членка не може да разглежда парите в обращение като дълг на своята НЦБ към правителството на същата държава членка, тъй като това би обезсмислило идеята за единна парична единица и би било несъвместимо с изискванията за правна интеграция на Евросистемата.^[141]

Що се отнася до управлението на валутните резерви,^[142] всяка държава членка, която е приела еврото и не е прехвърлила официалните си валутни резерви^[143] на своята НЦБ, нарушава Договора. Задачата на ЕСЦБ да поддържа и управлява валутните резерви обхваща всички действия, необходими за ефективното изпълнение на мандата на Евросистемата. Например, за да изпълняват резервните активи своята функция в операциите по управление на валутните резерви, е от съществено значение централната банка да упражнява пълен и ефикасен контрол. Това предполага способността на НЦБ да вземат напълно самостоятелно решения относно притежаването, задържането, разпореждането, търгуването и ежедневното, както и дългосрочното управление на валутните резерви, включително чрез пряка покупка и продажба на злато, спот и форуърдни сделки, както и по договори за обратно изкупуване.^[144] Освен това всяко право на трети лица – например правителство или парламент – да влияят върху решенията на НЦБ по отношение на управлението на международните валутни резерви, би било несъвместимо с член 127, параграф 2, трето тире от Договора. Нещо повече, НЦБ трябва да предоставят на ЕЦБ чуждестранни резервни активи в съотношение, пропорционално на дела им в записания капитал на ЕЦБ. Това означава, че не трябва да съществуват законови пречки за прехвърляне на чуждестранни резервни активи от НЦБ на ЕЦБ.

Във връзка със статистическите данни, макар че регламентите, приети по член 34.1 от Устава на ЕСЦБ в областта на статистиката, не създават правà и не възлагат задължения на държави членки, които не са приели еврото, член 5 от Устава на ЕСЦБ, който засяга събирането на статистическа информация, се прилага във всички държави членки, независимо от това дали са приели еврото, или не. Съответно държавите членки, чиято парична единица е различна от еврото, са задължени да изготвят и прилагат на национално равнище всички мерки по събирането на статистически данни, които те считат за подходящи във връзка с изпълнението на изискванията на ЕЦБ за отчитане на статистическа информация^[145] и за своевременна подготовка в областта на статистиката, за да станат държави членки, чиято парична единица е еврото.^[146] Националното законодателство, определящо рамката за сътрудничество между НЦБ и националните статистически служби, следва да гарантира независимостта на НЦБ при осъществяването на техните задачи съгласно статистическата рамка на ЕСЦБ.^[147]

2.2.7.3 Финансови разпоредби

Предвидените в Устава на ЕСЦБ финансови разпоредби съдържат правила относно финансовите отчети,^[148] одитирането,^[149] алгоритъма за записване на капитала,^[150] прехвърлянето на чуждестранни резервни активи^[151] и разпределението на паричния доход.^[152] НЦБ трябва да са в състояние да изпълняват задълженията си във връзка с тези разпоредби и следователно всички несъвместими с тях национални разпоредби следва да бъдат отменени.^[153]

2.2.7.4 Политика на обменните курсове

Държава членка с дерогация може да запази националното си законодателство, което предвижда, че политиката по определяне на валутния курс на държавата членка е отговорност на правителството, като предоставя на НЦБ консултативна и/или изпълнителна роля. Въпреки това към момента, когато държава членка приеме еврото, законодателството ѝ трябва да отразява факта, че съгласно членове 138 и 219 от Договора отговорността за политиката на еврозоната по определяне на валутния курс се прехвърля на равнище ЕС.

2.2.7.5 Международно сътрудничество

С оглед приемането на еврото националното законодателство трябва да бъде в съответствие с член 6.1 от Устава на ЕСЦБ, в който е предвидено, че в областта на международното сътрудничество, включващо възложените на Евросистемата задачи, решение как да бъде представлявана ЕСЦБ взема ЕЦБ. Национално законодателство, позволяващо на НЦБ да участва в международни парични институции, следва да предвижда, че такова участие е възможно след одобрение от страна на ЕЦБ (член 6.2 от Устава на ЕСЦБ).

2.2.7.6 Разни

В допълнение към посочените по-горе въпроси в някои държави членки има и други области, в които националните разпоредби трябва да бъдат адаптирани (например в областта на клиринговите и платежните системи и обмена на информация).

3 Състояние на икономическата конвергенция

Тази глава представя обзор, извършен на базата на хоризонтален анализ (т.нар. тренд анализ). Някои фактори, които са от значение за цялостната оценка, не се разглеждат тук, а в глави 4 и 5 (последната – в изданието на английски език).

Напредъкът към спазването на критериите за конвергенция бе забавен от външни сътресения след публикуването на Доклада на ЕЦБ за конвергенцията, 2024 г. В три от петте разгледани държави инфлацията по ХИПЦ остава над референтната стойност, а в една от тях е съществено над този праг (таблица 3.1). Публичните финанси в повечето държави са се влошили след Доклада за конвергенцията от 2024 г., като в някои случаи съотношението на дълга към БВП е нараснало значително. След Доклада на ЕЦБ за конвергенцията, 2024 г., броят на страните, подложени на процедура при прекомерен дефицит (ППД), се е увеличил от една на три, като за никоя от тези държави не се прогнозира намаляване на дефицита под референтната стойност от 3% от БВП до края на 2027 г. Валутите на всички държави, разгледани в настоящия доклад, остават извън валутния механизъм (ВМ II), а някои от тях са претърпели значителни колебания спрямо еврото през последните няколко години. От юни 2024 г. диференциалът на дългосрочните лихвени проценти спрямо еврозоната слабо се е увеличил в две държави и е намалял в три. Към май 2026 г. в три държави 12-месечната средна величина на дългосрочните лихвени проценти е над референтната стойност, докато в другите две е под нея. Ключов фактор, който препятства икономическата конвергенция, е икономическото влияние на външните шокове, включително войната на Русия срещу Украйна, противоречията в световната търговия и избухването на войната в Близкия изток.

През последните две години икономиките на разглежданите страни продължиха да бъдат изложени на засилено геополитическо напрежение, както и на нарастваща несигурност и фрагментация в световната търговия. Войните в Украйна и Близкия изток наред по-общо със засиленото геополитическо напрежение оказаха негативно влияние върху икономическата активност чрез по-голяма несигурност, смущения в търговията и веригите за доставки, както и по-слабо доверие сред бизнеса и потребителите. Освен това подновените търговски противоречия и митническите мерки на глобално равнище допълнително засилиха външните неблагоприятни фактори. Макар че преките търговски експозиции на разглежданите страни към САЩ са сравнително ограничени, косвените ефекти, предавани чрез глобалните вериги за създаване на стойност, може да засилват шоковете върху търговията, отразявайки се върху секторите на преработващата промишленост в началните звена на веригата и свързаните с тях услуги. Напоследък войната в Близкия изток засегна по-специално конвергенцията по отношение на инфлацията, тъй като някои разглеждани страни са по-чувствителни от еврозоната спрямо шоковете в цените на енергията. Войната допринесе за глобалната несигурност и доведе до рязко поскъпване на енергията, включително до скокове в цените на петрола и природния газ и засилени рискове за ключови глобални морски маршрути. Това прекъсна устойчивия спад на инфлацията в повечето от разглежданите страни. Макар че чувствителността и пряката изложеност на енергийни шокове с времето намаляват и в момента са по-ниски, отколкото през 2022 г., средносрочните последици ще зависят от интензивността и продължителността на конфликта, както и от това как цените на енергията се отразяват върху потребителските цени и икономическата активност в отделните държави.

Въпреки тези външни предизвикателства досега икономическата активност в разглежданите страни показва устойчивост. С отслабването през 2024 г. и 2025 г. на инфлационния натиск в повечето държави, подпомогнато от по-строгата парична политика и по-ранната нормализация на енергийните цени, реалните разполагаеми доходи постепенно се възстановиха, подкрепяйки вътрешното търсене. Въпреки това динамиката на растежа остава неравномерна по страни. Икономическата активност в Унгария и Румъния беше слаба през 2024 г. и 2025 г. В Унгария по-малкият нетен износ и инвестициите се отразиха негативно върху растежа на фона на слабо външно търсене в най-важните експортно ориентирани сектори на страната и несигурността, свързана с усвояването на фондовете на ЕС и бизнес средата. В Румъния нетният износ и инвестициите оказаха отрицателно влияние върху растежа през 2024 г. През 2025 г. мерките за фискална консолидация забавиха частното потребление в Румъния, докато инвестициите се увеличиха и отрицателният принос на нетния износ намаля. По-силният инфлационен натиск в тези две държави ограничи нарастването на реалните доходи и допринесе за затягане на условията за финансиране. За разлика от това растежът на производството в Полша надмина този в повечето други страни от ЕС, подпомогнат от силно вътрешно търсене и оживено инвестиране, макар и да беше съпътстван от увеличение на бюджетния дефицит.

За разглежданите държави икономическите перспективи са помрачени от засиленото геополитическо напрежение. Макар да се очаква вътрешното търсене, подкрепено от все още устойчивите пазари на труда, да остане през 2026 г. и 2027 г. основният двигател за растежа, войната в Близкия изток породи по-голяма нестабилност на световните енергийни пазари и увеличение на енергийните разходи, като вече се наблюдават последици за инфлацията и икономическото доверие, което може да окаже негативно влияние върху стопанската активност. При сегашната обстановка перспективите за растеж остават обект на значителна несигурност и рискове от надценяването им. По-нататъшно геополитическо и търговско напрежение би могло да засили тенденциите към фрагментация, особено предвид високата степен на отвореност и интеграция на тези икономики в глобалните вериги на стойността, което потенциално би могло да наруши търговските и инвестиционните потоци и да увеличи рисковите премии. Перспективите са допълнително помрачени от по-ранната загуба на ценова конкурентоспособност в няколко държави и от несигурността относно темпа и структурата на фискалната консолидация в някои случаи.

През последните няколко десетилетия анализираните в доклада държави от Централна и Източна Европа осъществиха явен напредък в реалната конвергенция към средното за еврозоната равнище, но през последните години структурните пречки се засилиха. От 1999 г. насам значително намаляват отклоненията на тези държави от средното за еврозоната равнище по отношение на БВП в реално изражение на човек от населението (графика 3.1). От 2019 г. насам обаче темпът на реалната конвергенция се забави в повечето страни, което отразява запазващите се ефекти от поредицата шокове и структурни ограничения върху производителността и предлагането на работна ръка. В същото време макроикономическата и финансовата уязвимост остават, макар и различни в отделните държави. Ако не бъде адекватно преодоляна, тази уязвимост може да засили въздействието на външните шокове и да окаже негативно влияние както върху потенциала за растеж, така и върху устойчивостта на конвергенцията в дългосрочен хоризонт. Ключовите предизвикателства пред устойчивата реална конвергенция понастоящем включват: а) засилената глобална несигурност, включително геополитическото напрежение, нарастващата фрагментация на търговията и промените в глобалните вериги на стойността, които могат да променят моделите на търговия и инвестиции, да засилят конкурентния натиск върху европейските промишлени отрасли и да засилят уязвимостта, свързана със зависимостта от суровини с критично значение (известни още като критични и стратегически, или критични суровини); б) продължаващо приспособяване на структурата на индустрията, по-специално в контекста на „зеления“ и цифровия преход, които поставят особени предизвикателства пред държавите, преминаващи от средни към високи нива на доход, особено в онези от тях, които са сравнително силно зависими от енергоизточници, отделящи големи въглеродни емисии; в) продължаващ недостиг на работна ръка, несъответствия в квалификацията и неблагоприятни демографски тенденции, които ограничават потенциалния растеж; г) ограничен напредък в подобряването на управлението, институционалния капацитет и бизнес средата, които са от ключово значение за укрепването на дългосрочния растеж на производителността и засилването на устойчивостта към бъдещи шокове; и д) фискална уязвимост, включваща силен натиск върху разходите, свързан наред с другото с последиците от геополитическото напрежение, застаряването на населението, климатичните рискове и прехода към „зелена“ икономика, както и с нарастващите нива на публичния дълг.

Графика 3.1

БВП на човек от населението в реално изражение

а) Спрямо средния за еврозоната	б) Изменение спрямо средния за еврозоната от 1999 г. насам
(индекс: еврозона = 100)	(индекс: еврозона = 100; абсциса: равнище през 1999 г.; ордината: изменение на равнището в процентни пунктове, 1999–2025 г.)

Когато се оценява съответствието на критериите за конвергенция, устойчивостта на последната е от съществено значение. Конвергенцията трябва да бъде устойчива и да се базира на здрави икономически основи, а не да се постига само в определен момент от времето. Опитът откак бе създаден Икономическият и паричен съюз показва, че слабите основи, прекалено либералната макроикономическа политика, недостатъчният институционален и статистически капацитет, както и твърде оптимистичните очаквания относно конвергенцията на реалните доходи могат да породят уязвимост – не само за засегнатите държави, но и за безпроблемното функциониране на еврозоната като цяло. Предишни кризи, включително кризата с държавния дълг, пандемията от COVID-19 и енергийният шок от 2022–2023 г., допълнително показаха, че големите макроикономически дисбаланси, ограниченият капацитет за реформи и слабата устойчивост на неблагоприятни шокове може да направят процеса на конвергенция продължителен и скъпоструващ. При сегашната обстановка на засилено геополитическо напрежение и увеличаваща се икономическа фрагментация устойчивостта и доверието в политиките стават още по-важни. Следователно спазването на количествените критерии за конвергенция в даден момент самò по себе си не е гаранция за безпроблемно участие в еврозоната. Държавите, които желаят да приемат еврото, трябва да докажат, че конвергенцията е устойчива, че макроикономическите им политики са съгласувани с ориентирано към стабилност участие в паричния съюз и че техните институции са достатъчно стабилни, за да се справят с бъдещи шокове. Това е преди всичко в интерес на самата държава, но е от съществено значение и за ефективното предаване на паричната политика и стабилността на еврозоната като цяло, като се има предвид, че тя остава паричен съюз без централизиран бюджет и с ограничени постоянни механизми за подялба на риска.

Постигането на устойчива конвергенция изисква дългосрочни корекции на политиките и структурна конвергенция. Сред основните предпоставки са макроикономическа стабилност, здрава и надеждна бюджетна политика, съответстваща на рамката за икономическо управление на ЕС, и благоприятна бизнес среда, подкрепена от ефективни стопански структури и силни публични институции. Високата степен на гъвкавост на стоковите и трудовите пазари е важна за улесняване на структурното приспособяване и за поглъщането на макроикономически шокове. Политическа рамка, ориентирана към стабилност, и добре закотвени инфлационни очаквания са решаващи за поддържането на ценовата стабилност и подкрепата на трайна номинална конвергенция. Ефикасното функциониране на една отворена пазарна икономика със свободна конкуренция насърчава ефективното разпределение на капитала и работната сила, с което стимулира производителността и дългосрочния растеж. Високата степен на икономическа интеграция с еврозоната подпомага синхронизирането на бизнес цикъла и гладкото участие в паричния съюз. В същото време е важна по-голямата хармонизация на икономическите структури, за да се гарантира, че принципно икономиките реагират по сходен начин на общи шокове, включително такива, които са свързани с различия в енергийната им зависимост и производствените структури, подкрепяйки по този начин гладкото функциониране на паричния съюз. Необходими са и подходящи макропруденциални и надзорни рамки, за да се предотврати натрупването на макроикономически и финансови дисбаланси, включително прекомерно увеличение на цените на активите и социално скъпи резки циклични колебания в кредитирането. Когато в рамките на процедурата на Европейската комисия за макроикономически дисбаланси (ПМД) такива бъдат установени, съществени остават решителните политически действия. Ефикасното усвояване и използване на средствата от ЕС, включително оставащите ресурси по програмата „Следващо поколение ЕС“, може да подпомогне конвергенцията, при условие че ангажиментите за инвестиции и реформи бъдат своевременно и ефективно изпълнявани. В крайна сметка от централно значение за устойчивата икономическа интеграция остават здравината на институционалната рамка и капацитетът за прилагане на разумни политики.

3.1 Критерият за ценова стабилност

През последните десет години динамиката на инфлацията в разглежданите държави отразява поредица от значителни и частично припокриващи се шокове. След период на ниска инфлация през предходните години избухването през 2020 г. на пандемията доведе до рязко съкращаване на икономическата активност. Макар че отначало инфлацията се забави в някои страни, в други тя остана сравнително устойчива отчасти поради поскъпването на хранителните стоки и услугите, както и поради продължаващото напрежение на пазара на труда. От 2021 г. нататък инфлацията се увеличи значително във всички разглеждани държави, подтикната от рязкото покачване на цените на енергията и дисбалансите между търсенето и предлагането (графика 3.2). От началото на 2022 г. войната на Русия срещу Украйна допълнително засили този натиск. Инфлацията в Централна и Източна Европа нарасна по-силно, отколкото в еврозоната, което отразява по-високата енергоемкост на производството, по-големия дял на енергията и храните в потребителските кошници, първоначалната зависимост от руските енергийни доставки и дълбоката интеграция в глобалните вериги на стойността, което усили предаването на външни шокове. Продължаващото напрежение на пазара на труда и значителното нарастване на заплатите също допринесоха за натиска върху вътрешните цени (графика 3.3, панел „а“), (виж също раздел 3.5). За да противодействат на скока на инфлацията, през 2021 г. повечето централни банки започнаха да повишават лихвените проценти, а правителствата въведоха временни фискални мерки (главно през 2022 г. и 2023 г.) под формата предимно на свързани с енергията субсидии и в по-малка степен във вид на намаления на косвените данъци. След като достигна връх около края на 2022 г./в началото на 2023 г., инфлацията отбеляза значителен спад в резултат от по-строгата парична политика, спадащите световни цени на енергията, постепенното преодоляване на пречките пред предлагането и базови ефекти. Въпреки това през последните десет години инфлацията в повечето разглеждани страни като цяло е била по-висока и по-променлива, отколкото в еврозоната.

Графика 3.2

Дългосрочна динамика и прогноза за ХИПЦ инфлацията

(годишно процентно изменение)

Графика 3.3

Кумулативен растеж на ХИПЦ, номинални разходи на труд за единица продукция (РТЕП) и хармонизирани показатели за конкурентоспособност (ХПК) през 2016–2025 г.

а) ХИПЦ и номинални РТЕП	б) ХПК на базата на РТЕП и дефлатора на БВП
(процентни пунктове; абсциса: кумулативен растеж на ХИПЦ; ордината: кумулативен растеж на РТЕП)	(процентни пунктове; абсциса: кумулативен растеж на ХПК на базата на дефлатора на БВП; ордината: кумулативен растеж на ХПК на базата на РТЕП)

През май 2026 г. три от петте разглеждани държави отчетоха 12-месечен среден темп на инфлация над референтната стойност от 2,7% по критерия за ценова стабилност. След рязкото покачване на инфлацията през 2022 г. през 2023 г. тя започна значително да спада във всички разглеждани страни и през 2024 г. темпът ѝ се забави още повече. Въпреки това моделите на дезинфлация бяха хетерогенни по държави. В Румъния инфлацията беше по-висока, отколкото другаде, и се увеличи значително от средата на 2025 г., което отразяваше мерките за косвено данъчно облагане, въведени в контекста на фискалната консолидация, и доведе до инфлация, значително над целевата за централната банка. В Унгария към края на 2025 г. инфлацията се върна в диапазона на толеранс на централната банка. В Полша през първата половина на 2024 г. инфлацията се върна към целевата и след временно повишение от средата на 2025 г. се задържа в рамките на целевия диапазон. Във всички страни през 2025 г. инфлационният натиск беше подкрепен от по-високите цени на храните, които средно се повишиха повече в Централна и Източна Европа, отколкото в еврозоната, което отразяваше свързани с метеорологичните условия прекъсвания на доставките, по-бързо нарастващите производствени разходи, включително заплати, енергия и торове, и по-голямото тегло на храните в потребителската кошница в Централна и Източна Европа. Устойчивото, макар и отслабващо, напрежение на пазара на труда също оказа натиск за повишение на заплатите в повечето от тези страни. През първите месеци на 2026 г. нарастващите разходи за енергия, произтичащи от ескалацията на геополитическото напрежение в Близкия изток, допринесоха за натиска за засилване на инфлацията в разглежданите държави. В отговор властите в тях въведоха мерки, целящи смекчаване на въздействието от по-високите цени на енергията, като например таван за цените на горивата, намаляване на акцизите, пределна норма на печалбата и субсидии за домакинства и фирми, които се очакваше да смекчат инфлационния натиск. През май 2026 г. Румъния отчете инфлация, значително над референтната, докато тази в Унгария и Полша също беше над прага, макар и в по-малка степен (графика 3.4). За сметка на това инфлацията остана под референтната стойност в Чехия и Швеция. В доклада за конвергенцията от 2024 г. всички разгледани държави отчетоха темпове на инфлация над приложимата по това време референтна стойност (3,3%). Това показва известен напредък в конвергенцията по отношение на инфлацията, макар че тя остава неравномерна по страни.

Графика 3.4

ХИПЦ инфлация

(средногодишно процентно изменение)

Отразявайки хетерогенната динамика на дезинфлацията, смекчаването на паричната политика вследствие на инфлационния шок от 2022–2023 г. беше неравномерно по страни. След предишния цикъл на затягане, който в разглежданите държави започна преди този в еврозоната, позициите по паричната политика постепенно бяха смекчени, тъй като инфлацията се забави (графика 3.5, панел „а“). Централните банки на Чехия и Полша предприеха през 2023 г. смекчаване на паричната политика, докато Швеция започна да намалява основните лихвени проценти през 2024 г. Полша възприе по-предпазлив подход и възобнови смекчаването едва през 2025 г. В Унгария и Румъния лихвените проценти по паричната политика останаха сравнително високи, отразявайки по-устойчивия инфлационен натиск и по-голямата вътрешна и глобална несигурност. Въпреки рязкото нарастване на инфлацията през последните години по принцип дългосрочните инфлационни очаквания се запазиха като цяло стабилни в разглежданите страни, оставайки близо до съответните им целеви темпове (графика 3.5, панел „б“). В условията на засилена несигурност и висока инфлация стабилизирането на дългосрочните очаквания показва запазваща се надеждност на рамките на паричната политика.

Графика 3.5

Основни лихвени проценти и дългосрочни инфлационни очаквания

a) Основни лихвени проценти	б) Дългосрочни инфлационни очаквания
(процент годишно)	(годишно процентно изменение)

В някои разглеждани държави рисковете за устойчивостта на конвергенцията по отношение на инфлацията остават явни. Според Икономическата прогноза на Европейската комисия от пролетта на 2026 г. се очаква в повечето от разглежданите държави инфлацията да се увеличи (графика 3.2), отразявайки главно засилващия се натиск от по-високите енергийни цени, свързан с подновяването на геополитическото напрежение. Същевременно по-слабата икономическа активност може да подпомогне намаляването в тях на инфлацията. Тези прогнози са изложени на значителна несигурност, като се има предвид чувствителността на инфлацията в разглежданите страни спрямо външни шокове, включително подновяващата се волатилност на световните енергийни пазари при сегашната геополитическа обстановка, както и мащабът на косвените и вторичните ефекти, произтичащи от по-силен и по-продължителен енергиен шок. Продължаващото напрежение на пазара на труда, особено в някои страни от Централна и Източна Европа, също би могло да окаже допълнителен натиск за повишаване на заплатите. В средносрочен хоризонт структурни фактори, като демографските тенденции и икономическите последици от изменението на климата, включително разходите, свързани с прехода към „зелена“ икономика, могат да окажат допълнителен натиск върху динамиката на инфлацията. В по-далечна перспектива, тъй като БВП на човек от населението и равнищата на цените в страните от Централна и Източна Европа остават под средните за еврозоната (графика 3.6), продължаващият процес на догонване може да доведе до положителни инфлационни диференциали спрямо еврозоната, освен ако това не бъде компенсирано от поскъпване на номиналните обменни курсове.

Графика 3.6

Равнища на цените и трудовите възнаграждения спрямо еврозоната

а) Сравнително равнище на цените	б) Компенсация на едно наето лице
(индекс: еврозона = 100)	(индекс: еврозона = 100)

Среда, която благоприятства трайната устойчивост на цените в обхванатите от този доклад държави, изисква ориентирана към стабилност макроикономическа политика, продължаващи структурни реформи и ефикасни гаранции за финансова стабилност. При сегашните условия на засилена геополитическа и търговска несигурност и продължаващо фискално приспособяване в редица страни поддържането на доверието в политиките и икономическата устойчивост са от особено значение. Функционирането на пазарите на труда остава от централно значение за поддържането на ценова стабилност. В перспектива ключов фактор ще бъде степента, в която динамиката на заплатите отразява растежа на производителността на труда, условията на пазара на труда и тенденциите в конкурентоспособността на цените и разходите спрямо търговските партньори (графика 3.3). Продължително свитите пазари на труда и демографските ограничения подчертават важността на политиките, увеличаващи предлагането на работна ръка и производителността. Продължаващите усилия за укрепване на конкуренцията на стоковите пазари, за подобряване на качеството на институциите и укрепване на рамките за управление са от съществено значение за подкрепа на потенциалния растеж и ограничаване на инфлационния натиск в средносрочен хоризонт. В среда, в която пространството за провеждане на парична политика може да бъде лимитирано и външните шокове остават чести, другите области на политиката трябва да подпомогнат макроикономическата стабилност и да предотвратяват натрупването на макроикономически и финансови дисбаланси.

3.2 Критерият за държавната бюджетна позиция

Към момента на публикуването на настоящия доклад решение за наличие на прекомерен дефицит е прието от Съвета на ЕС по отношение на Унгария, Полша и Румъния. Дефицитът в Румъния надхвърли през 2019 г. референтната стойност от 3% от БВП и през април 2020 г. беше открита процедура при прекомерен дефицит. Крайният срок за коригиране на прекомерния дефицит беше удължен до 2030 г. Процедури при прекомерен дефицит в Унгария и Полша бяха открити през юли 2024 г., тъй като през 2023 г. дефицитите надхвърлиха референтната стойност от 3% от БВП. Като краен срок за коригиране на прекомерния дефицит за Унгария беше определена 2026 г., а за Полша 2028 г. През 2025 г. съотношението на бюджетния дефицит към БВП в тези три държави продължи да надвишава референтната стойност, докато другите две страни отчетоха дефицит под референтната стойност (графика 3.7). Дефицитите бяха доста над референтната стойност в Унгария (4,7% от БВП), и значително над нея в Полша (7,3% от БВП), и Румъния (7,9% от БВП). В Чехия дефицитът остана под референтната стойност (2,1% от БВП), а в Швеция – много под нея (1,3% от БВП).

Графика 3.7

Излишък (+)/дефицит (-) на сектор „държавно управление“

(процент от БВП)

През 2025 г. бюджетният дефицит в три от държавите, обхванати в настоящия доклад, беше по-висок от нивото му през 2023 г. През 2023 г. бюджетните дефицити се увеличиха в повечето разглеждани страни, като във всички с изключение на Швеция те надхвърлиха 3% от БВП, което се дължеше на икономическото въздействие на руската война срещу Украйна, на мерки на фискалната политика, предприети в отговор на производните от нея високи цени на енергията, и отслабването на икономическата активност. Оттогава насам бюджетните салда се променяха по различен начин, тъй като положителните ефекти от преустановяването на енергийните мерки и по-голямата икономическа активност бяха неравномерно неутрализирани от увеличените разходи за отбрана в отговор на продължаващата агресия на Русия в Украйна, както и от по-високите лихвени разходи. Като цяло между 2023 г. и 2025 г. бюджетното салдо се влоши в Полша, Румъния и Швеция (макар че в Швеция то остана значително под референтната стойност), докато в другите две държави се подобри. В Чехия съотношението на дефицита спадна под референтната стойност от 3% от БВП през 2024 г. и през 2025 г. остана под нея.

За 2026 г. Европейската комисия прогнозира, че съотношението на дефицита към БВП ще остане значително над референтната стойност от 3% в Унгария, Полша и Румъния. През 2026 г. се прогнозира влошаване на бюджетното салдо в три от разглежданите страни. Предвижда се то да остане значително над референтната стойност в Унгария, Полша и Румъния. В същото време се очаква то да остане под референтната стойност от 3% в другите две разглеждани страни. Въпреки че всички разглеждани държави приложиха фискални енергийни мерки в отговор на шока от цените на енергията след избухването на войната в Близкия изток, очаква се свързаният с тях ефект върху бюджета да остане ограничен. През 2027 г. се предвижда бюджетното салдо да се подобри в четири държави, но още да надхвърля референтната стойност в Унгария, Полша и Румъния.

През 2025 г. съотношението на дълга беше над 60% от БВП в Унгария, докато в другите разглеждани държави равнището на дълга бе под или доста под този праг (таблица 3.1 и графика 3.8). През 2025 г. съотношението на държавния дълг към БВП бе под равнището от 2023 г. във всички разглеждани държави, главно поради трайните им бюджетни дефицити. Съотношението на дълга се увеличи значително в Полша – с 10,2 процентни пункта от БВП, и съществено в Румъния – с 10,0 процентни пункта от БВП. То се увеличи забележимо в Швеция – с 2,9 процентни пункта от БВП, и в Чехия – с 2,1 процентни пункта от БВП, и слабо в Унгария – с 1,3 процентни пункта от БВП. Разглеждайки един по-продължителен период – от 2016 г. до 2025 г., съотношението „държавен дълг/БВП“ се повиши съществено в Румъния (с 21,5 процентни пункта от БВП) и видимо в Чехия (с 8,1 процентни пункта от БВП) и Полша (с 5,6 процентни пункта от БВП), докато в останалите две държави остана същото или намаля.

Графика 3.8

Брутен дълг на сектор „държавно управление“

(процент от БВП)

За 2026 г. Европейската комисия прогнозира увеличение на съотношението „дълг/БВП“ във всички анализирани държави. Съотношението на дълга се очаква да се повиши забележимо в Полша и Румъния и умерено в останалите три страни. Прогнозата на Европейската комисия сочи също, че през 2026 г. съотношението на дълга ще остане над референтната стойност от 60% в Унгария и ще нарасне над нея в Полша и Румъния.

През юни 2026 г. Европейската комисия взе решение да отложи процедурите при прекомерен дефицит (ППД) за Унгария, Полша и Румъния. Въз основа на икономическата си прогноза от пролетта на 2026 г. на 3 юни 2026 г. Комисията публикува своята оценка за спазването на препоръките относно ППД. И трите държави бяха оценени като предприели ефективни мерки и в резултат на това ППД спрямо тях бяха временно прекратени. Макар че се очакваше Полша и Румъния също да постигнат съответствие през 2026 г., Комисията констатира, че съществува явен риск Унгария да не коригира прекомерния си дефицит до 2026 г., която е последната година от нейния план за корекции.

Разглежданите в този доклад държави е важно в бъдеще да постигнат и/или поддържат стабилни и устойчиви фискални позиции. Унгария, Полша и Румъния, които са обект на процедури при прекомерен дефицит, следва да гарантират спазването на правилата на Пакта за стабилност и растеж и да коригират прекомерните си дефицити в съответствие с препоръките на Съвета на ЕС. Освен това те трябва да гарантират, че съотношението на публичния им дълг към БВП, което понастоящем се предвижда през 2026 г. и 2027 г. да надхвърли референтната стойност, намалява в достатъчна степен, за да се гарантира наличието на фискални буфери за евентуален бъдещ спад. Във всички разглеждани държави дефицитите през 2025 г. явно надхвърлиха тези от допандемичния период. Държавите членки следва по начин, благоприятстващ растежа, да намалят бюджетните си дефицити под референтната стойност от 3% възможно най-скоро или да ги поддържат под това равнище, както и да натрупат необходимите буфери, за да позволят на автоматичните стабилизатори да функционират и да увеличат устойчивостта им към неблагоприятни шокове. Всички държави трябва да осигурят спазването на препоръките по преразгледания Пакт за стабилност и растеж. Фискалната предпазливост е необходима, за да се справят с бюджетните предизвикателства, свързани с нуждата от по-големи разходи за отбрана, „зеления“ преход и неблагоприятните демографски тенденции. Силни национални фискални рамки, които са напълно в съответствие с правилата на ЕС, следва да бъдат ефикасно прилагани, за да подпомогнат фискалната консолидация и да ограничат отклоненията на публичните разходи, като същевременно спомагат да се предотврати възникване отново на макроикономически дисбаланси. Като цяло фискалните стратегии трябва да дават приоритет на устойчивите публични финанси, стратегическите инвестиции и структурните реформи, насърчаващи растежа.

3.3 Критерият за валутния курс

Към момента на публикуване на настоящия доклад нито една от валутите на разглежданите държави не участва във ВМ ІІ. Четири валути се търгуваха при режим на гъвкав валутен курс, докато румънската лея се търгуваше при режим на контролирано плаващ валутен курс. Повечето валути отбелязаха сравнително висока волатилност на валутния курс, главно поради колебанията в нагласите на инвеститорите на валутните пазари при бързо променящата се геополитическа обстановка, както и поради специфични за отделните страни фактори, които отчасти усилиха външните фактори. Румънската лея показа сравнително ниска волатилност благодарение на режима на контролирано плаващ валутен курс и въпреки значителното си обезценяване през май 2025 г. и май 2026 г. Унгарският форинт значително поскъпна след парламентарните избори в средата на април 2026 г. В резултат на това към момента на публикуване на настоящия доклад само румънската лея се търгуваше под нивото си от юни 2024 г., което се използва като референтен показател за илюстративни цели при липсата на централен курс по ВМ II, а след юни 2024 г. останалите валути поскъпнаха спрямо еврото (графика 3.9).^[154]

Графика 3.9

Двустранни обменни курсове спрямо еврото

(индекс: средна величина за юни 2024 г. = 100; дневни данни; 1 юни 2024 г. – 17 юни 2026 г.)

3.4 Критерият за дългосрочния лихвен процент

През референтния период от юни 2025 г. до май 2026 г. три от петте разглеждани държави отчетоха среден дългосрочен лихвен процент над референтната стойност от 5,1% (графика 3.10). Държавата с най-нисък 12-месечен среден дългосрочен лихвен процент беше Швеция (2,6%). Чехия също отчете среден дългосрочен лихвен процент (4,5%) под референтната стойност, а в Полша той остана над нея (5,4%). Най-високият среден дългосрочен лихвен процент (6,7%) беше отчетен едновременно в Унгария и в Румъния. В петте държави средните дългосрочни лихвени проценти за 12 месеца отбелязаха много ограничени колебания през разглеждания период, който започна с публикуването на Доклада за конвергенцията за 2024 г. Същевременно месечните дългосрочни лихвени проценти се повишиха в три от петте държави, повлияни от глобалните тенденции, както и от вътрешни фактори като по-голяма инфлация и в някои случаи висок растеж и по-мека фискална политика. В Полша те се запазиха стабилни в период, в който инфлацията бе по-умерена, икономическият растеж остана устойчив, а фискалната политика беше смекчена, докато в Унгария отбелязаха рязък спад с 1,2 процентни пункта, който се случи почти изцяло след парламентарните избори през април 2026 г.

Графика 3.10

Дългосрочни лихвени проценти

(процент, средногодишно)

След Доклада за конвергенцията за 2024 г. динамиката на спредовете на дългосрочните лихвени проценти спрямо средните за еврозоната беше твърде хетерогенна по държави. Тази хетерогенност в диференциалите на дългосрочните лихвени проценти отразява различия както в цикличните позиции на страните, така и в оценката на финансовите пазари относно тяхната външна и вътрешна уязвимост, включително динмиката на бюджетните резултати и перспективите за устойчива конвергенция. В Унгария след изборите в средата на април 2026 г. за два дни вътрешният дългосрочен лихвен процент спадна с 0,5 процентни пункта и продължи и след това да намалява, макар и по-постепенно. Към май 2026 г. диференциалът спрямо средния лихвен процент в еврозоната намаля през разглеждания период с 1,2 процентни пункта. В Полша и Румъния диференциалът на лихвените проценти също намаля през разглеждания период – съответно с 0,3 и 0,2 процентни пункта. Накрая, в Чехия и Швеция той се увеличи – съответно с 0,3 и с незначителните 0,1 процентни пункта. От избухването на войната в Близкия изток в края на февруари 2026 г. само в Чехия и Полша се наблюдава увеличение на диференциала на дългосрочните лихвени проценти, съответно с 0,2 и 0,4 процентни пункта. В Унгария той намаля с 1,2 процентни пункта, а в Румъния и Швеция намалението е още по-малко (съответно с -0,1 и -0,2 процентни пункта).

3.5 Други съществени фактори

Според Европейската комисия опасенията, свързани с натиска върху ценовата конкурентоспособност, се запазват. В Доклад за механизма за предупреждение за 2026 г. Комисията подчерта продължаващия натиск върху конкурентоспособността в разглежданите страни от Централна и Източна Европа, отразяващ все още високите темпове на растеж на номиналните разходи за единица продукция, значителните кумулативни разлики в инфлацията и ограничения пазар на труда. Комисията излезе със заключение, че е оправдано извършването на задълбочени прегледи за Унгария, Румъния и Швеция. По отношение на Унгария Комисията посочи засиления растеж на разходите за труд на единица продукция, високата основна инфлация (инфлационно ядро), значителната уязвимост на фиска, включително високите бюджетни дефицити и рисковете, свързани с държавния дълг, както и подновяващия се натиск за повишение на цените на жилищния пазар. Що се отнася до Румъния, Комисията подчерта съществените рискове за външната устойчивост и запазващите се опасения относно конкурентоспособността в условията на много високия растеж на разходите за труд на единица продукция, големите дефицити по текущата сметка и значителните бюджетни дисбаланси. По отношение на Швеция Комисията констатира продължаваща уязвимост, свързана с високите цени на жилищата и значителния дълг на домакинства и предприятия. Въпреки че Комисията класифицира останалите държави, разглеждани в настоящия доклад, като такива без дисбаланси, те също се сблъскват с икономически предизвикателства, както е посочено в съответните раздели за отделните страни. В своя пролетен пакет на Европейския семестър за 2026 г. Комисията потвърди, че в Унгария продължават да съществуват дисбаланси. Тя също отбеляза, че в Румъния се наблюдават прекомерни дисбаланси, тъй като уязвимостите, свързани с фискалния дефицит и с дефицита по текущата сметка, въпреки известното им подобрение напоследък, остават твърде съществени, докато конкурентоспособността на разходите продължава да се влошава.

Външноикономическото състояние на повечето от разгледаните страни се е подобрило през последните години, въпреки че неотдавнашният шок върху цените на енергията и свързаната с него волатилност могат да доведат до ново влошаване. Таблицата за оценка по процедурата за макроикономически дисбаланси (ПМД) показва, че през 2025 г. средните за тригодишен период салда по текущата сметка са се подобрили в повечето страни от Централна и Източна Европа (таблица 3.2), което отразява подобряващите се условия на търговия и умереното вътрешно търсене. Въпреки това през 2025 г. тригодишният среден дефицит по текущата сметка остана над индикативния праг от -4,0% от БВП в Румъния, където големите фискални дефицити допринесоха за значителни външни дисбаланси през последните години. Всички разглеждани страни са макар и в различна степен нетни вносители на енергия и с различна географска диверсификация на енергийния си внос, което прави външните им позиции особено уязвими спрямо неотдавнашния шок в цените на енергията и свързаната с него волатилност.

В повечето разглеждани държави отрицателната нетна международна инвестиционна позиция като дял от БВП се подобри през последните години, но остава значителна. През 2025 г. нетната международна инвестиционна позиция беше отвъд индикативния праг от -35% от БВП в Румъния. Нетните външни задължения бяха по-малки в Унгария (32,4% от БВП), Полша (29,5% от БВП) и Чехия (9,8% от БВП), а Швеция продължи да отчита положителна нетна международна инвестиционна позиция (54,7% от БВП). В четирите държави от Централна и Източна Европа нетните външни пасиви се състоят предимно от преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ), които по принцип се считат за по-стабилна форма на финансиране в сравнение с портфейлните инвестиции или дълговите потоци. Въпреки това в няколко от разглежданите държави притокът на ПЧИ се забави през последните години в сравнение с нивата от периода преди мащабната руска инвазия в Украйна. На фона на сегашната геополитическа обстановка и засилената несигурност на световните финансови пазари значителните външни пасиви продължават да представляват източник на уязвимост в случай на неблагоприятни шокове, засягащи доверието на инвеститорите или условията за външно финансиране.

В повечето разглеждани държави продължават да съществуват опасения относно конкурентоспособността на цените и разходите. Реалните ефективни обменни курсове, дефлирани с ХИПЦ, са се повишили в различна степен в повечето от разглежданите страни през последните три години, надхвърляйки индикативния праг от 10% в Унгария, Полша и Румъния. Във всички държави тригодишният темп на растеж на номиналните разходи за труд на единица продукция се е увеличил през същия период и с изключение на Швеция през 2025 г. е надхвърлил индикативния праг от 12%. Растежът на разходите за труд на единица продукция остана особено висок в Унгария, Полша и Румъния, където кумулативните увеличения бяха повече от два пъти над прага. Тези тенденции отразяват в голяма степен силния растеж на номиналните заплати през последните години, съчетан с по-умерен растеж на производителността. Въпреки влошаването на показателите за конкурентоспособност на разходите резултатите от износа към развитите икономики останаха през 2025 г. общо устойчиви за тригодишен хоризонт, подкрепени отчасти от разширяването на производствения капацитет за износ и структурните промени в търговските модели. В перспектива подновеното увеличение на цените на енергията и по-големият натиск върху разходите при сегашната геополитическа обстановка биха могли да влошат допълнително конкурентоспособността, ако преминат в устойчиви инфлационни диференциали спрямо търговските партньори.

Икономиките на разглежданите държави остават силно интегрирани в еврозоната посредством търговска и финансова свързаност. Еврозоната остава основен търговски и финансов партньор на всички разглеждани страни (графика 3.11). През 2025 г. износът на стоки за еврозоната варираше от около 41% от общия износ в Швеция до 63,4% в Чехия, докато вносът от еврозоната се движеше между 50,6% от общия внос в Румъния до 56,5% в Чехия. Финансовата свързаност с еврозоната също е значителна. Делът на еврозоната в общия обем влезли преки чуждестранни инвестиции надхвърли 70% в Чехия, Румъния и Полша, а в Чехия на еврозоната се падаха над 60% от портфейлните инвестиции – пасиви. Както при преките, така и при портфейлните инвестиции делът на чуждестранните активи, инвестирани в еврозоната, беше най-висок за Румъния, следвана от Чехия. Освен търговските и финансовите дялове, тези икономики са и дълбоко вградени във веригите на стойност на еврозоната, като имат висока степен на участие в трансграничните производствени мрежи, особено в преработвателната промишленост. Това засилва предаването на шокове в търсенето и предлагането между еврозоната и съответните държави. Освен това банките, притежавани от финансови институции от еврозоната, продължават да играят значителна роля в банковите системи на няколко страни от Централна и Източна Европа, по-специално в Чехия и Румъния. В същото време шведските банки играят ключова роля в някои държави от еврозоната. Дълбочината на тази икономическа свързаност подпомага синхронизирането на бизнес циклите на разглежданите страни с този на еврозоната.

Графика 3.11

Търговска и финансова свързаност с еврозоната

а) Дял на търговията със стоки с еврозоната	б) Инвестиционна позиция спрямо еврозоната
(процент от общата)	(процент от общата)

Рисковете, свързани с пазара на недвижими имоти, са се увеличили в няколко държави на фона на подновен растеж на цените на жилищата и кредитирането. След корекцията, наблюдавана през 2022–2023 г., пазарите на жилищни имоти отново се подобриха в повечето разглеждани страни. От 2024 г. насам цените на жилищата отбелязаха значително увеличение в Унгария и Чехия, като годишните им темпове на растеж достигнаха двуцифрени числа (графика 3.12, панел „а“), а стандартните показатели за оценка сочат надценяване спрямо фундаменталните показатели. Според стандартните показатели за оценка растежът на цените на жилищата се ускори и в Румъния (макар и в по-малка степен), което подсказва, че цените остават под очакваните равновесни нива. Във всички разгледани страни растежът на кредитирането на домакинства се ускори през последните години. Въпреки това задлъжнялостта на домакинствата в страните от Централна и Източна Европа остава сравнително ниска спрямо средната за еврозоната (графика 3.12, панел „б“), което смекчава системните рискове. Обратно, уязвимостта остава по-изразена в Швеция, където равнищата на частния дълг се запазват високи, макар и да са отбелязали известно понижение през последните години, а банковият сектор има съществена експозиция към сектора на недвижимите имоти. В перспектива продължаващият бърз растеж на цените и кредитирането в някои от разглежданите страни изисква внимателно наблюдение, особено в случай на затягане на условията за финансиране или влошаване на перспективите за пазара на труда.

Графика 3.12

Тенденции на жилищния пазар и залъжнялост на частния сектор

а) Цени на жилищните имоти и заеми за домакинства	б) Задлъжнялост на частния сектор
(годишно процентно изменение)	(процент от БВП)

Експозициите на банковия сектор в ДЦК са се увеличили през последните години, въпреки че банковият сектор поддържа солидни капиталови буфери. През последните години експозициите в ДЦК са се увеличили във всички разглеждани държави от Централна и Източна Европа и остават чувствително по-високи от тези в еврозоната (графика 3.13, панел „а“). Това би могло да засили уязвимостта в случай на фискален стрес или преоценка на страновия риск, което потенциално би се отразило върху банковите баланси, условията за финансиране и предлагането на кредити от страна на банките. Макар експозициите в чуждестранна валута да остават големи в някои страни, свързаните с тях рискове изглеждат ограничени, тъй като корпоративното кредитиране в чуждестранна валута е концентрирано предимно в експортно ориентирани сектори с естествено хеджиране посредством деноминирани в евро приходи, а евроизацията на домакинствата остава лимитирана. Независимо от уязвимостите, свързани с развитието на пазара на недвижими имоти и нарастващите експозиции в ДЦК, банковият сектор в разглежданите страни продължава да демонстрира здрави капиталови позиции и ликвидни буфери, стабилен достъп до финансиране и адекватна рентабилност. Делът на необслужваните кредити е намалял още повече или е останал близо до историческите си минимуми (графика 3.13, панел „б“), въпреки че в повечето случаи остава над средния за еврозоната.

Графика 3.13

Експозиции в ДЦК и необслужвани кредити в банковия сектор

а) Вложèния на банките в държавни облигации	б) Необслужвани кредити
(процент от съвкупните активи)	(процент от всички заеми)

Политиките във финансовия сектор следва да запазват финансовата стабилност, като по този начин допринасят за устойчив икономически растеж и поддържане на ценовата стабилност. Поддържането на разумни надзорни и макропруденциални рамки остава от съществено значение за намаляване на уязвимостите, свързани с високата задлъжнялост на домакинствата и предприятията, експозициите в ДЦК и динамиката на пазара на недвижими имоти. За да се подкрепи допълнително доверието във финансовата система, националните компетентни органи следва да продължат да укрепват надзорните практики, включително чрез прилагане на съответните препоръки на международни и европейски органи и чрез тясно сътрудничество с други надзорни органи от ЕС в рамките на надзорните колегии.

В повечето разглеждани държави условията на трудовия пазар останаха строги. Въпреки че равнищата на безработица отбелязаха през последните години леко повишение, те остават близо до историческите си минимуми и в повечето случаи са под средните за еврозоната във всички държави, без Швеция (графика 3.14, панел „а“). В някои сегменти от пазара на труда се запазва недостиг на работна ръка, което продължава да оказва натиск за повишаване на заплатите. В същото време ограниченията в предлагането на работна сила бяха частично смекчени от нарастващия нетен приток на мигранти, включително пристигането на работници от страни извън ЕС и украински бежанци. Въпреки това неблагоприятните демографски тенденции остават структурен проблем, тъй като населението в трудоспособна възраст продължава да намалява в няколко от държавите от Централна и Източна Европа, което отразява застаряването на населението и отминал миграционен отлив (графика 3.14, панел „б“). Други структурни проблеми включват сравнително слабото участие на пазара на труда в някои страни и запазващо се несъответствие в квалификацията. В средносрочен хоризонт демографските пречки и структурните ограничения на пазара на труда представляват ключов проблем пред по-нататъшната реална конвергенция с еврозоната.

Графика 3.14

Показатели за пазара на труда

а) Равнище на безработица	б) Население в трудоспособна възраст
(процент от работната сила)	(процентно изменение)

Здравата институционална среда е друг важен фактор при оценяването на устойчивостта на икономическата интеграция и конвергенция. По-доброто управление и институционалното качество са свързани с подобрения в бизнес средата, по-ефективна публична администрация, по-голяма прозрачност и отчетност, по-силно правораздаване, както и с усъвършенстван цифров и административен капацитет. В повечето разглеждани страни по-нататъшното подобряване на качеството на институциите би спомогнало за премахване на ригидността и пречките пред ефективното разпределение на факторите на производството и така би укрепило потенциалния растеж. Повишавайки производителността и потенциалното производство, по-силната институционална рамка може също да подпомогне поносимостта на дълга и да улесни ефикасното прилагане на политически мерки.

По-високото качество на институциите и по-доброто управление биха могли да донесат важни икономически ползи, особено в Унгария и Румъния. Укрепването на тези сфери може да засили икономическата устойчивост и да подкрепи устойчивостта на конвергенцията. Въпреки че още са налице проблеми в сфери като върховенството на закона, качеството на регулациите и контролирането на корупцията, някои държави отбелязват с времето стабилен напредък (графика 3.15).^[155] Румъния и Унгария могат да се справят с институционалните си проблеми, като се съсредоточат върху ефикасното провеждане на реформите и етапите, залегнали в плановете им за възстановяване и устойчивост. Тези усилия са ключови за укрепване на рамките за управление и насърчаване на върховенството на правото.

Графика 3.15

Обзор на държавите от ЕС от гледна точка на качеството на работа на институциите

а) Показатели за ефективността на държавното управление в света	б) Индекс за възприемане на корупцията
(индекс; абсциса: равнище през 2000 г.; ордината: равнище през 2024 г.)	(индекс; абсциса: равнище през 1999 г.; ордината: равнище през 2025 г.)

Широкомащабните структурни реформи биха подпомогнали процеса на конвергенция чрез укрепване на потенциалния растеж и конкурентоспособността. Повишаването на качеството на институциите, подобряването на управлението и укрепването на бизнес средата заедно с по-ефикасното изпълнение на финансираните от ЕС програми за инвестиции и реформи биха подкрепили растежа на производителността. В този смисъл укрепването на управлението и ефективността на държавните предприятия, както и засилването на конкуренцията в регулираните и мрежовите сектори – включително енергетиката и транспорта – биха спомогнали за намаляване на бариерите за навлизане в тях, подобряване на разпределението на ресурсите и насърчаване на частните инвестиции, подкрепяйки така устойчивата конвергенция.

4 Преглед по държави

4.1 Чехия

През май 2026 г. 12-месечният среден темп на ХИПЦ инфлацията в Чехия бе 1,9%, т.е. доста под референтната стойност от 2,7% по критерия за ценова стабилност. Очаква се този темп постепенно да се повиши през следващите месеци главно поради по-високите цени на борсовите стоки и разширяването на инфлационния натиск, свързан с войната в Близкия изток. Същевременно се очаква ситуацията на пазара на труда да остане напрегната въпреки признаците за смекчаване при силен растеж на заплатите, допринасящ за натиск от страна на базисната инфлация. БВП на човек от населението и равнището на цените, макар и сравнително високи спрямо другите разглеждани страни от Централна и Източна Европа, остават под средните за еврозоната. Ако не бъде неутрализиран от повишение на номиналния валутен курс, процесът на догонване по отношение на БВП на човек от населението и равнището на цените може да доведе до положителен диференциал на инфлацията спрямо еврозоната, особено ако бъде съпроводен от неустойчива динамика кредита и цените на активите.

Понастоящем Чехия не подлежи на решение на Съвета за наличие на прекомерен дефицит. Бюджетният дефицит на сектор „държавно управление“ в Чехия през 2025 г. беше 2,1% от БВП, т.е. под референтната стойност от 3%, а съотношението ѝ „дълг/БВП“ беше 44,3%, т.е. под референтната стойност от 60%.

През двегодишния референтен период от 18 юни 2024 г. до 17 юни 2026 г. чешката крона не участваше във ВМ II, а се търгуваше при режим на гъвкав валутен курс. Средно за референтния период обменният курс на чешката крона спрямо еврото се характеризираше със сравнително висока степен на волатилност. На 17 юни 2026 г. той възлезе на 24,147 крони за евро, т.е. кроната беше с 2,5% по-силна от средното си равнище от юни 2024 г.

През референтния период от юни 2025 г. до май 2026 г. дългосрочните лихвени проценти в Чехия бяха средно 4,5%, следователно под референтната стойност от 5,1% по критерия за конвергенция на лихвените проценти. Диференциалът между дългосрочните лихвени проценти в Чехия и еврозоната (претеглен спрямо БВП) леко се понижи до 1,4 процентни пункта в края на референтния период. Капиталовият пазар в Чехия е по-малък и много по-слабо развит от тези в еврозоната.

Чешкото законодателство не съответства на всички изисквания за независимост на централната банка, за забрана за парично финансиране и за правна интеграция в Евросистемата. Чехия е държава – членка на ЕС с дерогация, и следователно трябва да спазва всички изисквания за привеждане на законодателството си в съответствие съгласно член 131 от Договора.

4.2 Унгария

През май 2026 г. 12-месечният среден темп на ХИПЦ инфлацията в Унгария бе 3,3%, т.е. доста над референтната стойност от 2,7% по критерия за ценова стабилност. Очаква се този темп постепенно да се повиши през следващите месеци главно поради по-високите цени на борсовите стоки и разширяването на инфлационния натиск, свързан с войната в Близкия изток. В същото време въпреки признаците за смекчаване на условията на пазара на труда остават затегнати при силен растеж на заплатите, дължащ се отчасти на увеличението им в публичния сектор и на минималната работна заплата. Съществуват опасения относно дългосрочната устойчивост на конвергенцията по отношение на инфлацията в Унгария. Ако не бъде неутрализиран от повишение на номиналния валутен курс, процесът на догонване по отношение на БВП на човек от населението и равнището на цените може да доведе до положителен диференциал на инфлацията спрямо еврозоната, особено ако бъде съпроводен от неустойчива динамика кредита и цените на активите.

Унгария е в процедура при прекомерен дефицит от 2024 г. Бюджетният дефицит на сектор „държавно управление“ в Унгария през 2025 г. беше 4,7% от БВП, т.е. доста над референтната стойност от 3%, а съотношението ѝ „дълг/БВП“ беше 74,6%, т.е. над референтната стойност от 60%. Унгария трябва да премахне прекомерния си дефицит до 2026 г. През юни 2026 г. Европейската комисия замрази процедурата при прекомерен дефицит срещу Унгария.

През двегодишния референтен период от 18 юни 2024 г. до 17 юни 2026 г. унгарският форинт не участваше във ВМ II, а се търгуваше при режим на гъвкав валутен курс. Средно за референтния период обменният курс на унгарския форинт спрямо еврото показа сравнително висока степен на волатилност. На 17 юни 2026 г. той възлезе на 349,68 форинта за евро, т.е. се търгуваше с 11,4% по-високо от средното си равнище през юни 2024 г. През юни 2020 г. Magyar Nemzeti Bank сключи с ЕЦБ споразумение за репо линия, по силата на което може да заема до 4 млрд. евро срещу деноминирани в евро висококачествени обезпечения, за да осигури ликвидност в евро на унгарските финансови институции. Това споразумение остана в сила през референтния период, тъй като през януари 2025 г. беше продължено отново за период от две години.

През референтния период от юни 2025 г. до май 2026 г. дългосрочните лихвени проценти в Унгария бяха средно 6,7%, следователно над референтната стойност от 5,1% по критерия за конвергенция на лихвените проценти. Диференциалът между дългосрочните лихвени проценти в Унгария и еврозоната (претеглени спрямо БВП) се сви значително и в края на референтния период се установи на 2,2 процентни пункта. Капиталовият пазар в Унгария е по-малък и много по-слабо развит от тези в еврозоната.

Унгарското законодателство не съответства на всички изисквания за независимост на централната банка, за забрана за парично финансиране, за единно изписване на еврото и за правна интеграция в Евросистемата. Унгария е държава – членка на ЕС с дерогация, и следователно трябва да спазва всички изисквания за привеждане на законодателството си в съответствие съгласно член 131 от Договора.

4.3 Полша

През май 2026 г. 12-месечният среден темп на ХИПЦ инфлацията в Полша бе 2,9%, т.е. над референтната стойност от 2,7% по критерия за ценова стабилност. Очаква се този темп постепенно да се повиши през следващите месеци главно поради по-високите цени на борсовите стоки и разширяването на инфлационния натиск, свързан с войната в Близкия изток. Същевременно затегнатите, макар и смекчаващи се условия на пазара на труда ще продължат да оказва натиск за повишаване на инфлацията. Ако не бъде неутрализиран от повишение на номиналния валутен курс, по-нататъшният процес на догонване по отношение на БВП на човек от населението и равнището на цените може да доведе до положителен диференциал на инфлацията спрямо еврозоната, особено ако бъде съпроводен от неустойчива динамика кредита и цените на активите.

Полша е в процедура при прекомерен дефицит от 2024 г. През 2025 г. бюджетният дефицит на сектор „държавно управление“ в Полша беше 7,3% от БВП, т.е. значително над референтната стойност от 3%, а съотношението ѝ „дълг/БВП“ беше 59,7%, т.е. под референтната стойност от 60%. Полша трябва да коригира прекомерния си дефицит до 2028 г. През юни 2026 г. Европейската комисия замрази процедурата при прекомерен дефицит срещу Полша.

През двегодишния референтен период от 18 юни 2024 г. до 17 юни 2026 г. полската злота не участваше във ВМ II, а се търгуваше при режим на гъвкав валутен курс. Средно за референтния период обменният курс на полската злота спрямо еврото показа сравнително висока степен на волатилност. На 17 юни 2026 г. той възлезе на 4,241 злоти за евро, т.е. злотата беше с 1,9% по-силна от средното си равнище за юни 2024 г.

През референтния период от юни 2025 г. до май 2026 г. дългосрочните лихвени проценти в Полша възлизаха средно на 5,4%, което е над референтната стойност от 5,1% по критерия за конвергенция на лихвените проценти. Диференциалът между дългосрочните лихвени проценти в Полша и еврозоната (претеглени спрямо БВП) се сви и в края на референтния период се установи на 2,3 процентни пункта. Капиталовият пазар в Полша е по-малък и много по-слабо развит от тези в еврозоната.

Полското законодателство не съответства на всички изисквания за независимост на централната банка, за поверителност, за забрана за парично финансиране и за правна интеграция в Евросистемата. Полша е държава – членка на ЕС с дерогация, и следователно трябва да спазва всички изисквания за привеждане на законодателството си в съответствие съгласно член 131 от Договора.

4.4 Румъния

През май 2026 г. 12-месечният среден темп на ХИПЦ инфлацията в Румъния бе 8,4%, т.е. съществено над референтната стойност от 2,7% по критерия за ценова стабилност. Очаква се този темп постепенно да се повиши през следващите месеци главно поради по-високите цени на борсовите стоки и разширяването на инфлационния натиск, свързан с войната в Близкия изток. В същото време благоприятните базисни ефекти, дължащи се на увеличението през 2025 г. на косвените данъци и на цените на електроенергията на вътрешния пазар на фона на слабото частно потребление, вероятно ще окажат в краткосрочен хоризонт негативно въздействие върху инфлацията. Съществуват опасения относно дългосрочната устойчивост на конвергенцията по отношение на инфлацията в Румъния. Ако не бъде неутрализиран от повишение на номиналния валутен курс, процесът на догонване по отношение на БВП на човек от населението и равнището на цените може да доведе до положителен диференциал на инфлацията спрямо еврозоната, особено ако бъде съпроводен от неустойчива динамика кредита и цените на активите.

Румъния е в процедура при прекомерен дефицит от 2020 г. През 2025 г. бюджетният дефицит на сектор „държавно управление“ в Румъния беше 7,9%, т.е. доста над референтната стойност от 3%, а съотношението ѝ „дълг/БВП“ беше 59,3%, т.е. под референтната стойност от 60%. Румъния трябва да премахне прекомерния си дефицит до 2030 г. През юни 2026 г. Европейската комисия замрази процедурата при прекомерен дефицит срещу Румъния.

През референтния период от 18 юни 2024 г. до 17 юни 2026 г. румънската лея не участваше във ВМ II, а се търгуваше при режим на гъвкав валутен курс, включващ контролирано плаване на валутата. Средно за референтния период обменният курс на румънската лея спрямо еврото се характеризираше с ниска степен на волатилност. На 17 юни 2026 г. той беше 5,232 леи за евро, т.е. с 5,1% по-слаба от средното си равнище от юни 2024 г. През юни 2020 г. Banca Naţională a României сключи с ЕЦБ споразумение за репо линия, по силата на което може да заема до 4,5 млрд. евро срещу деноминирани в евро висококачествени обезпечения, за да осигури ликвидност в евро на румънските финансови институции. Това споразумение остана в сила през референтния период, тъй като през януари 2025 г. беше продължено отново за период от две години.

През референтния период от юни 2025 г. до май 2026 г. дългосрочните лихвени проценти в Румъния бяха средно 6,7%, следователно над референтната стойност от 5,1% по критерия за конвергенция на лихвените проценти. Диференциалът между дългосрочните лихвени проценти в Румъния и еврозоната (претеглени спрямо БВП) се сви незначително и в края на референтния период се установи на 2,7 процентни пункта. Капиталовият пазар в Румъния е много по-малък от тези в еврозоната и все още не е достатъчно развит.

Румънското законодателство не съответства на всички изисквания за независимост на централната банка, за забрана за парично финансиране и за правна интеграция в Евросистемата. Румъния е държава – членка на ЕС с дерогация, и следователно трябва да спазва всички изисквания за привеждане на законодателството си в съответствие съгласно член 131 от Договора.

4.5 Швеция

През май 2026 г. 12-месечният среден темп на ХИПЦ инфлацията в Швеция бе 2,2%, т.е. под референтната стойност от 2,7% по критерия за ценова стабилност. Очаква се темпът ѝ постепенно да се забави през следващите месеци, дължащо се главно на по-ниския ДДС върху хранителните стоки и на прехвърленото поскъпване на валутата през 2025 г. Въпреки това този спад вероятно ще бъде частично компенсиран от по-високите цени на борсовите стоки и разширяването на инфлационния натиск, свързан с войната в Близкия изток. През 2026 г. и 2027 г. се очаква инфлацията в Швеция да остане под целевата за Sveriges Riksbank. В перспектива паричната политика на Швеция и ориентираната ѝ към стабилност институционална рамка трябва да продължат да подпомагат постигането на ценова стабилност.

Понастоящем Швеция не подлежи на решение на Съвета за наличие на прекомерен дефицит. През 2025 г. бюджетният дефицит на сектор „държавно управление“ в Швеция беше 1,3% от БВП, т.е. доста под референтната стойност от 3%, а съотношението ѝ „дълг/БВП“ беше 35,1%, т.е. значително под референтната стойност от 60%.

През двегодишния референтен период от 18 юни 2024 г. до 17 юни 2026 г. шведската крона не участваше във ВМ II, а се търгуваше при режим на гъвкав валутен курс. Средно за двегодишния период обменният курс на шведската крона спрямо еврото показа висока степен на волатилност. На 17 юни 2026 г. той възлезе на 10,891 крони за евро, т.е. кроната беше с 3,5% по-силна от средното си равнище от юни 2024 г. През референтния период Sveriges Riksbank поддържаше суапово споразумение с ЕЦБ за заемане на до 10 млрд. евро в замяна на шведски крони, в сила от 20 декември 2007 г.

През референтния период от юни 2025 г. до май 2026 г. дългосрочните лихвени проценти в Швеция възлязоха средно на 2,6%, оставайки доста под референтната стойност от 5,1% по критерия за конвергенция на лихвените проценти. Диференциалът между дългосрочните лихвени проценти в Швеция и еврозоната отбеляза много слабо увеличение и в края на референтния период възлезе на -0,7 процентни пункта. Капиталовият пазар в Швеция е силно развит в сравнение с тези в еврозоната.

Шведското законодателство не съответства на всички изисквания за независимост на централната банка, за забрана за парично финансиране и за правна интеграция в Евросистемата. Швеция е държава – членка на ЕС с дерогация, и следователно трябва да спазва всички изисквания за привеждане на законодателството си в съответствие съгласно член 131 от Договора. Съгласно Договора Швеция бе задължена да приеме национални законодателни актове с оглед на интегрирането си в Евросистемата от 1 юни 1998 г.

Благодарности
Настоящият Доклад за конвергенцията беше координиран и изготвен от Генерална дирекция „Икономика“ на ЕЦБ и беше подпомогнат от материали, коментари и предложения от други сфери на дейност в ЕЦБ, по-специално от генералните дирекции „Правни услуги“, „Парична политика“ и „Статистика“. С благодарност се приемат коментарите на националните централни банки от ЕС и по-специално на участниците в Редакционната група за Доклада за конвергенцията от юни 2026 г. Докладът за конвергенцията беше одобрен от Генералния съвет на ЕЦБ на 19 юни 2026 г. Икономическите раздели бяха подготвени от Урсел Бауман, Мартин Бийстербош, Александра Оливия Колдеа, Матео Фалагиарда, Михаел Фидора, Кристине Гартнер, Надин Лайнер-Килингер, Кристиане Никел, Стефан Остерло, Филип Ротер, Габор Винце, Джовани Витале и Каролин Вилеке. С допълнителното участие на Джиневра Агиари, Мигел Ампудия, Ана Байрао, Клара Бак Симон, Николай Беналал, Отман Буабдала, Франческо Киакио, Ливия Читу, Роберта де Стефани, Вирджиния ди Нино, Мартин Айглспергер, Патрик Грусенмайер, Стефан Харутунян, Юрген Хер, Станимира Косекова, Димитриос Ласкос, Елена Лоуренсо, Кристоф Мадаски, Силвия Маркес Тибо, Антонио Морено, Ралица Мюлер, Каролин Нерлих, Йежи Немчик, Ханс Олсон, Елвира Розати и Мартина Виджано. Правните части бяха разработени от Аксел-Йоханес Корб, Кристиан Кропенщедт и Киара Дзилиоли. С допълнителния принос на Дейвид Баез Сеара, Алина Гросу, Карен Кайзер, Юстина Курзела, Симона Ламбринок, Сара Леви, Фабиан фон Линдейнер, Марго Литълфеър и Марта Шаблевска.