ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ

Кристин Лагард, председател на ЕЦБ
Борис Вуйчич, заместник-председател на ЕЦБ

Франкфурт на Майн, 11 юни 2026 г.

Добър ден! Със заместник-председателя Ви приветстваме на нашата пресконференция.

Управителният съвет е решен да определя паричната политика по такъв начин, че да осигури стабилизиране на инфлацията на целевото равнище от 2% в средносрочен план. В съответствие с този ангажимент днес решихме да повишим с 25 базисни пункта трите основни лихвени процента на ЕЦБ. Войната в Близкия изток поражда инфлационен натиск и решението за повишаване на лихвените проценти е уместно при редица сценарии за това как може да се развие сътресението и да засегне средносрочната перспектива за еврозоната.

Според новите базови прогнози на експертите на Евросистемата се очаква общата инфлация да бъде средно 3,0% през 2026 г., 2,3% през 2027 г. и 2,0% през 2028 г. За инфлацията без компонентите енергоносители и храни в базовата прогноза се предвижда средно равнище от 2,5% през 2026 г. и 2027 г. и 2,2% през 2028 г. Спрямо мартенската прогноза експертите са ревизирали нагоре базовата прогноза за инфлацията за 2026 г. и 2027 г. поради по-високата траектория на енергийните цени. Очаква се тя до известна степен да намери отражение в инфлацията при храните, стоките и услугите. Базовата прогноза предвижда икономическият растеж да бъде на средно ниво от 0,8% през 2026 г., 1,2% през 2027 г. и 1,5% през 2028 г. Това представлява низходяща ревизия за 2026 г. и 2027 г. вследствие на по-изразеното въздействие на войната върху пазарите на суровини, реалните доходи и доверието.

Перспективата остава несигурна, с възходящи рискове за инфлацията и низходящи – за икономическия растеж. Пълните последици от войната за инфлацията и растежа в средносрочен план ще зависят от силата и продължителността на сътресението в енергийните цени, както и от мащаба на косвените и вторичните ефекти. Тази несигурност намира отражение и в широкия диапазон от стойности за инфлацията и растежа в актуализираните илюстративни сценарии, съставени от експертите на Евросистемата. Те ще бъдат публикувани в експертните прогнози на уебсайта ни.

Приемайки днешното решение, оставаме в добра позиция да се справим с причинената от войната несигурност. Ще наблюдаваме внимателно ситуацията и при определянето на подходящия курс на паричната политика ще следваме основан на данните подход, заседание по заседание. По-специално, решенията ни за лихвените проценти ще се основават на оценката ни за перспективата за инфлацията и свързаните с нея рискове, въз основа на постъпващите икономически и финансови данни, динамиката на основната инфлация и силата на трансмисионния механизъм на паричната политика. Не се ангажираме предварително с определена траектория на лихвените проценти.

Приетите днес решения са представени в прессъобщение, което е публикувано на уебсайта ни.

Сега ще изложа по-подробно как виждаме развитието на икономиката и инфлацията, а след това ще обясня оценката ни на финансовите и паричните условия.

Икономическа активност

След корекция за временен фактор в Ирландия икономиката на еврозоната е отбелязала растеж през първото тримесечие, подпомогнат от вътрешното търсене и износа. Войната в Близкия изток обаче възпрепятства икономическата активност и проучванията сочат забавяне, особено при услугите. Промишленото производство засега остава незасегнато. Това отчасти се дължи на факта, че предприятията трупат запаси, за да се справят с натиска от страна на веригите на доставка. Отражение намират и по-високите разходи за отбрана.

Пазарът на труда остава устойчив. Безработицата, която през април беше 6,3%, остава близо до най-ниската си ретроспективна стойност. През първото тримесечие се отваряха още работни места, макар и с по-бавен темп в сравнение с последното тримесечие на 2025 г. Търсенето на работна ръка се забави още, а предприятията и домакинствата очакват отслабване на трудовия пазар.

В перспектива експертите сега очакват вътрешното търсене да бъде по-слабо спрямо прогнозите от март, тъй като войната възпрепятства доверието, а по-високите разходи за енергия намаляват реалните доходи. Същевременно балансите на домакинствата са в общи линии солидни и потреблението би трябвало да запази ролята си на основен двигател на растежа. По-високите разходи за енергия и по-слабото доверие ще намалят частните инвестиции в краткосрочен план, но те би трябвало да бъдат подпомогнати от инвестициите на предприятията в нови цифрови технологии. По-големите държавни разходи за отбрана и инфраструктура би трябвало да продължат да допринасят за публичните инвестиции. Очаква се тези фактори да послужат донякъде като буфер срещу последиците от войната.

Управителният съвет подчертава спешната необходимост икономиката на еврозоната да бъде заздравена, като същевременно се поддържат солидни публични финанси. Фискалната устойчивост е котва от решаващо значение за икономическата стабилност в по-широк план. Фискалните мерки в отговор на сътресението от енергийните цени би трябвало да бъдат временни, целеви и прецизирани, както се изтъква в пролетния пакет на Европейския семестър на Европейската комисия за 2026 г. По-важни от всякога са реформите, предназначени да увеличат потенциала на еврозоната за растеж и да ускорят енергийния преход, така че да се намали зависимостта от изкопаеми горива. Завършването на съюза на спестяванията и инвестициите е от решаващо значение за това да се финансират иновации, да бъдат подпомогнати зеленият и цифровият преход и да се повиши производителността. Цифровото евро и токенизираните централнобанкови пари на едро ще засилят стратегическата независимост, конкурентоспособността и финансовата интеграция на Европа и ще стимулират иновациите в плащанията. Затова особено важно е бързо да бъде приет Регламентът за създаването на цифровото евро. Опростяване и хармонизиране на правилата в целия единен пазар на ЕС ще допринесе за по-бърз растеж на европейските предприятия.

Инфлация

През май инфлацията се увеличи до 3,2% спрямо 3,0% през април. Инфлацията на енергийните цени отбеляза леко увеличение до 10,9% след 10,8% през април, а инфлацията на цените на храните спадна от 2,4% на 2,0%. Инфлацията без компонентите енергоносители и храни нарасна до 2,5% спрямо 2,2% през април, като инфлацията при стоките се увеличи на 0,9%, а при услугите – от 3,0% на 3,5%.

През първото тримесечие натискът върху разходите на вътрешния пазар отслабна, като за това допринесе по-бавното увеличение на заплатите и печалбата. Инструментът на ЕЦБ за проследяване на заплатите и проучвания на очакванията за заплатите продължават да показват, че нарастването на заплатите би трябвало да се забави в хода на годината. За предприятията обаче става все по-скъпо да си набавят други фактори за производство, затова се очаква те да увеличат продажните си цени. Освен това някои показатели за базисната инфлация вече са тласнати нагоре от енергийното сътресение. Инфлационните очаквания в по-краткосрочен план остават доста над равнищата от преди избухването на войната в Близкия изток. Същевременно повечето показатели за дългосрочните инфлационни очаквания са на равнище около 2%, което потвърждава стабилизиране на инфлацията около целта в средносрочен план.

Нарастването на енергийните цени ще продължи да увеличава инфлацията през лятото и ще я задържи доста над целевото равнище и през първата половина на 2027 г. Въздействие ще има и върху инфлацията при храните, стоките и услугите. Впоследствие, през втората половина на 2027 г., инфлацията би трябвало да се върне към целевото ниво вследствие на поевтиняване на енергоносителите и по-бавно увеличение на други цени. Войната в Близкия изток обаче остава основен източник на несигурност. Колкото по-дълго енергийните цени остават високи, толкова по-вероятно е те да доведат до покачване на инфлацията в по-широк план посредством косвени и вторични ефекти. Затова ще наблюдаваме внимателно размера и продължителността на увеличението им и начина, по който се отразяват върху определянето на цените и заплатите, върху инфлационните очаквания и върху икономическата динамика като цяло.

Оценка на рисковете

Рисковете за перспективата за растежа клонят в низходяща посока, главно поради войната в Близкия изток, която увеличи нестабилността на глобалната политическа среда. Продължително нарушение на енергийните доставки би могло да повиши още енергийните цени и за по-продължителен период от очакваното в момента. Тези фактори биха намалили още повече реалните доходи и биха довели до нежелание от страна на предприятията и домакинствата за инвестиции и разходи. Растежът би се забавил още повече, ако затварянето на основни транспортни маршрути доведе до остър недостиг на ключови ресурси и това принуди предприятията в еврозоната да намалят производството си. Влошаване на нагласите на световните финансови пазари или затягане на кредитирането биха могли да възпрепятстват търсенето. Допълнително напрежение в международната търговия би могло също така да причини още смущения във веригите на доставка, да потисне износа и да отслаби потреблението и инвестициите. Други източници на геополитическо напрежение, особено неоправданата война на Русия срещу Украйна, остават значителна причина за несигурност. Обратното, растежът би могъл да се окаже по-висок, ако икономиката и енергийните пазари се адаптират по-бързо от очакваното към смущенията, причинени от войната в Близкия изток, или ако войната приключи бързо и трайно. Освен това планираните разходи за отбрана и инфраструктура, реформите за засилване на производителността и въвеждането на нови технологии от предприятията в еврозоната може да засилят растежа повече от очакваното. По-задълбочена интеграция на единния пазар също би могла да стимулира растеж над предвижданото в момента.

Рисковете за перспективата за инфлацията са възходящи. Ако енергоносителите поскъпват повече и по-продължително от очакваното в момента, инфлацията в еврозоната ще се увеличи още. Тя може да се засили и да придобие по-траен характер, ако по-високите енергийни цени се пренесат повече от очакваното към други цени и към заплатите, ако дългосрочните инфлационни очаквания се повишат в отговор, или ако световните вериги на доставка бъдат нарушени в по-голям мащаб. Продължаващо напрежение в търговията би могло да доведе и до по-фрагментирани световни вериги на доставка, да свие предлагането на критично важни суровини и да влоши ограниченията на капацитета в икономиката на еврозоната. Възможно е екстремни метеорологични явления и развиващите се свързани с климата и природата кризи в по-общ план да доведат до по-голямо от очакваното поскъпване на храните. Обратното, инфлацията би могла да се окаже малко по-ниска, ако икономическите последици от войната в Близкия изток продължат по-кратко от очакваното в момента или ако непреките и вторичните ефекти се окажат по-слаби от предвиденото. Възможно е по-голяма волатилност и нежелание за поемане на риск на финансовите пазари да потиснат търсенето и съответно също да понижат инфлацията.

Финансови и парични условия

Условията за финансиране са в общи линии непроменени от последното ни заседание насам, но остават по-затегнати, отколкото преди войната. Разходите за емитиране на пазарен дълг нараснаха до 4,0% през април спрямо 3,9% през март. Лихвеният процент по банкови кредити за предприятията остана на ниво от 3,6% през април, а по ипотеките беше 3,4%.

Годишният темп на прираст на банковите кредити за предприятията нарасна до 3,4% през април спрямо 3,2% през март, а при емитирането на корпоративни облигации се увеличи до 4,6%. Ипотечното кредитиране нарасна отново с 3,0% през април.

В съответствие с нашата стратегия на паричната политика Управителният съвет подложи на задълбочена оценка връзките между паричната политика и финансовата стабилност. Банките в еврозоната са устойчиви, опират се на силни капиталови и ликвидни съотношения, солидно качество на активите и добра рентабилност. Независимо от това внезапен и рязък спад в цените на активите, потенциално засилен от небанковия финансов сектор, и влошаване на качеството на активите, особено в сектори с по-висока чувствителност към енергоносители и търговия, биха породили рискове за финансовата стабилност. Тези рискове нарастват с продължителността на сегашните геополитически конфликти. Макропруденциалната политика остава първата защитна линия срещу натрупването на финансови уязвимости. Тя засилва устойчивостта и запазва макропруденциалното пространство.

Заключение

Днес Управителният съвет взе решение да повиши с 25 базисни пункта трите основни лихвени процента на ЕЦБ. Решени сме да определяме паричната политика по такъв начин, че да осигурим стабилизиране на инфлацията на целевото равнище от 2% в средносрочен план. При задаването на подходящия курс ще следваме основан на данните подход, заседание по заседание. Решенията ни за лихвените проценти ще се основават на оценката ни за перспективата за инфлацията и свързаните с нея рискове, въз основа на постъпващите икономически и финансови данни, динамиката на основната инфлация и силата на трансмисионния механизъм на паричната политика. Не се ангажираме предварително с определена траектория на лихвените проценти.

Във всеки случай, имаме готовност да коригираме всички инструменти в рамките на нашия мандат, за да осигурим трайно стабилизиране на инфлацията на целевото равнище в средносрочен план и да запазим гладкото функциониране на трансмисионния механизъм на паричната политика.

А сега сме готови да отговорим на Вашите въпроси.

Точната формулировка, съгласувана от Управителния съвет, се съдържа във версията на английски език.