ЕЦБ публикува Доклад за конвергенцията 2016
- През периода на последните няколко разширявания на ЕС много държави отбелязаха значителен напредък към включването си в икономическия и паричен съюз.
- Седемте държави, за които е направен преглед на резултатите, изпълняват повечето от количествените икономически критерии, но никоя от тях не изпълнява всички определени от Договора задължения, включително критериите за правна конвергенция.
- За успешното приемане на еврото е необходима устойчива конвергенция.
Днес Европейската централна банка (ЕЦБ) публикува Доклад за конвергенцията 2016, в който са разгледани България, Чешката република, Хърватия, Унгария, Полша, Румъния и Швеция. Той е посветен на това дали в тези държави е постигнато високо равнище на устойчива конвергенция (икономическа конвергенция) и в него се оценява съответствието с нормативните изисквания, които националните централни банки трябва да изпълнят, за да станат неделима част от Евросистемата (правна конвергенция). При оценката на устойчивостта на конвергенцията в доклада се взема предвид рамката на ЕС за засилено икономическо управление (напр. Пактът за стабилност и растеж, процедурата при макроикономически дисбаланси).
Икономическа конвергенция
Разликите между държавите по отношение на инфлацията са намалели съществено, което свидетелства за отбелязан напоследък напредък в конвергенцията. През 12-месечния референтен период от май 2015 г. до април 2016 г. инфлацията в ЕС беше много ниска, главно поради значителното поевтиняване на петрола. Това намери отражение в референтната стойност от 0,7% по критерия за ценова стабилност, който през референтния период беше изпълнен от шест от седемте държави. В перспектива, макар че се очаква инфлацията да се повишава леко през следващите години, в няколко от държавите – обект на прегледа на резултатите няма опасения по отношение на устойчивостта на конвергенцията на инфлацията в дългосрочен план.
Забелязва се и известно подобрение по отношение на критерия за публичните финанси. През 2015 г. шест от разглежданите държави отчитат съотношение на бюджетния дефицит към БВП под референтната стойност от 3%. Изключение прави Хърватия, която все още е обект на процедура при прекомерен дефицит. В това отношение се наблюдава разлика спрямо 2013 г., когато Чешката република и Полша също бяха обект на такава процедура. Що се отнася до дълга на сектор Държавно управление, Хърватия и Унгария са единствените държави със съотношение над референтната стойност от 60%. В Хърватия коефициентът на дълга се е увеличил спрямо 2013 г., а в Унгария леко е намалял.
Никоя от разглежданите държави не участва във валутния механизъм (ERM II). В Швеция, Унгария, Полша и Румъния обменният курс се характеризира със сравнително висока колебливост през двегодишния референтен период.
Що се отнася до конвергенцията на дългосрочните лихвени проценти, и седемте разглеждани държави отчитат дългосрочни лихвени проценти под референтната стойност от 4%, какъвто беше случаят и в доклада за 2014 г. Дългосрочните лихвени проценти бяха най-ниски в Чешката република и Швеция.
Изпълнението на количествените критерии за конвергенция в конкретен момент само по себе си не представлява гаранция за гладко включване в икономическия и паричен съюз. Държавите, които приемат еврото, трябва да бъдат в състояние да докажат устойчивостта на процесите на конвергенция в тях. За тази цел от много от разглежданите държави се изискват трайни корекции на политиките. По-специално, подобрените резултати по критериите за публичните финанси трябва да бъдат осигурени в по-дългосрочен план. Необходимо е да са налице адекватни бюджетни и макропруденциални политики, за да се предотврати натрупването на дисбаланси, както и подходяща рамка за надзор над финансовите институции. Структурните реформи следва да бъдат насочени към установяването на стабилни институции и икономическо управление, като по този начин се създадат условия, наред с всичко останало, за ефективно използване на капитала и работната сила и за гъвкавост на трудовия пазар и пазара на стоки и услуги.
Правна конвергенция
В никоя от седемте разглеждани държави правната рамка не е в пълно съответствие с всички изисквания за приемането на еврото. Все така са налице несъответствия по отношение на независимостта на централните банки, по-специално институционалната и финансовата независимост, както и персоналната независимост. Освен това във всички разгледани държави освен Хърватия са налице несъответствия по отношение на забраната за парично финансиране и по отношение на правната интеграция на съответните централни банки в Евросистемата.
За въпроси журналистите могат да се свържат с Естер Милтени-Торстенсон на телефон +49 69 1344 8034.
Редакторска бележка:
С изготвянето на този доклад ЕЦБ изпълнява изискването по член 140 от Договора за функционирането на Европейския съюз да докладва пред Съвета на ЕС най-малко веднъж на две години или по искане на държава членка с дерогация относно напредъка, постигнат от държавите членки с дерогация в изпълнението на техните задължения във връзка с постигането на икономическия и паричен съюз.
Европейска централна банка
Генерална дирекция „Комуникации“
- Sonnemannstrasse 20
- 60314 Frankfurt am Main, Germany
- +49 69 1344 7455
- media@ecb.europa.eu
Възпроизвеждането се разрешава с позоваване на източника.
Данни за контакт за медиите