European Central Bank - eurosystem
Възможности за търсене
Начална страница Медии ЕЦБ обяснява Изследвания и публикации Статистика Парична политика Еврото Плащания и пазари Кариери
Предложения
Сортиране по

Обзор

Войната на Русия срещу Украйна нанесе тежък удар върху доверието, предизвика нов скок в цените на енергоносителите и храните и в съчетание със свързаните с пандемията затруднения в Китай засили съществуващия натиск върху веригите на доставка. Тези фактори възпрепятстват сериозно възстановяването на икономиката в еврозоната и настъпват едновременно с разхлабването на свързаните с пандемията ограничения, което дава силен тласък на сектора на услугите.[1] Базовата прогноза се опира на допусканията, че настоящите санкции срещу Русия ще останат в сила през целия прогнозен период (включително ембаргото на ЕС върху петрола); войната ще остане в разгара си до края на тази година, без да ескалира; смущенията в доставките на енергия няма да доведат до режим на разпределение в държавите от еврозоната; и до края на 2023 г. затрудненията във веригите на доставка постепенно ще отзвучат. Всичко това означава много по-слаба (макар и все още положителна) перспектива за растежа в краткосрочен план, която предвижда отзвучаване на неблагоприятните фактори след 2022 г. и средносрочен растеж малко над средните ретроспективни стойности в отражение на постепенно възстановяване от икономическите последици на пандемията, както и на отшумяване на отрицателните ефекти от войната в условия на като цяло силни пазари на труда. Очаква се реалният БВП на еврозоната да нарасне средно с 2,8% през 2022 г. (от които 2,0 процентни пункта са свързани с инерционен ефект от 2021 г.) и с 2,1% през 2023 г. и през 2024 г. В сравнение с прогнозите на експертите на ЕЦБ от март 2022 г. перспективата за растежа е ревизирана надолу с 0,9 процентни пункта за 2022 г. и с 0,7 процентни пункта за 2023 г., главно поради икономическите последици от войната в Украйна, докато растежът през 2024 г. е ревизиран нагоре с 0,5 процентни пункта заради възстановяване на икономическата активност с отзвучаването на неблагоприятните фактори.

След скока на инфлацията в началото на 2022 г. прогнозата е за по-висока и по-продължителна инфлация. Очаква се общата ХИПЦ инфлация да остане много висока през по-голямата част от 2022 г., достигайки средно равнище от 6,8%[2], да започне постепенно да спада от 2023 г. и да се доближи до инфлационната цел на ЕЦБ през втората половина на 2024 г. Ценовият натиск ще остане изключително висок в краткосрочен план поради повишените цени на петрола и газа и поскъпването на хранителните суровини, които бяха тежко засегнати от войната в Украйна, както и поради последиците от отварянето на икономиката след пандемията и недостига в предлагането в световен мащаб. Очакваният спад на инфлацията до 3,5% през 2023 г. и 2,1% през 2024 г. отразява най-вече допускане за отслабване на цените на енергията и хранителните суровини в отсъствие на допълнителни сътресения, както е заложено в цените на фючърсите. Освен това протичащото нормализиране на паричната политика, доколкото то намира отражение в допускания за по-високи лихвени проценти (съгласно пазарните очаквания), ще спомогне за понижаване на инфлацията, с обичайните забавяния в трансмисионния механизъм. ХИПЦ инфлацията без компонентите енергоносители и храни ще остане силно повишена до края на 2022 г., но след това се очаква да спадне с отслабването на възходящия натиск от отварянето на икономиката и с отпадането на затрудненията в предлагането и на натиска от енергийните производствени фактори. Продължаващото възстановяване на икономиката, затягането на условията на пазарите на труда и някои ефекти от компенсации за по-високата инфлация върху заплатите – за които се очаква да нарастват с много по-високи от средните ретроспективни темпове – говорят за повишена основна инфлация до края на прогнозния период, макар че в базовата прогноза е прието, че дългосрочните инфлационни очаквания ще останат стабилни. Инфлацията е ревизирана съществено нагоре в сравнение с прогнозите на експертите на ЕЦБ от март 2022 г. Ревизията отразява последните изненадващи данни, по-високите цени на енергията и хранителните суровини, по-продължителния възходящ натиск вследствие на смущения в предлагането, по-силния растеж на заплатите и понижаването на обменния курс на еврото. Тези ефекти повече от компенсират низходящото въздействие на по-високите допускания за лихвените проценти и по-слабата перспектива за растежа.

Прогнози за растежа и инфлацията в еврозоната

(годишно процентно изменение)

Забележки: Данните за реалния БВП са сезонно и календарно изгладени. Данните за минали периоди може да се различават от последните публикации на Евростат поради публикуването на данни след крайната дата за прогнозите.

Предвид високата степен на несигурност, с която са свързани перспективите, прогнозата е допълнена с влошен сценарий, който отразява възможността за тежко нарушени енергийни доставки в Европа, водещи до нови скокове в цените на енергията и съкращаване на производството. При този сценарий средната инфлация е 8,0% през 2022 г. и 6,4% през 2023 г., след което спада под стойността в базовата прогноза до 1,9% през 2024 г. Профилът отразява голям ръст в цените на суровините до края на 2022 г. и значителен спад след това. При този сценарий реалният БВП нараства само с 1,3% през 2022 г., свива се с 1,7% през 2023 г. и въпреки че се възстановява през 2024 г., нараствайки с 3%, през целия прогнозен хоризонт остава значително под базовото равнище. В настоящия доклад е поместен и анализ на чувствителността, свързан с основни елементи на влошения сценарий и с отражението върху базовата прогноза на по-висока степен на индексиране на заплатите и на алтернативна динамика на енергийните цени.

1 Реална икономика

Прирастът на реалния БВП се ускори до 0,6% през първото тримесечие на 2022 г. въпреки ограниченията във връзка с пандемията, продължаващия натиск по веригата на предлагането, скока в цените на енергоносителите и храните и, в края на тримесечието, несигурността поради войната в Украйна. Този резултат е по-висок от предвидения в прогнозите на експерти на ЕЦБ от март 2022 г. (0,2%), но се отличава с голяма волатилност поради дейностите на многонационални компании със седалища в Ирландия и затова може да дава нереално висока представа за базисната вътрешна активност в еврозоната.[3] Частното потребление се сви още повече през първото тримесечие вследствие на по-строгите ограничения заради пандемията в самото начало на годината – въпреки че те започнаха да отпадат през март – в съчетание със спада на разполагаемия доход вследствие на инфлацията. Обратно, нетната търговия и запасите имаха положителен принос за прираста през първото тримесечие на 2022 г.

Графика 1

Прираст на реалния БВП на еврозоната

(процентно изменение на тримесечна база, сезонно и календарно изгладени тримесечни данни)

Забележки: Данните за минали периоди може да се различават от последните публикации на Евростат поради публикуването на данни след крайната дата за прогнозите (вижте бележка под линия 3). Вертикалната линия обозначава началото на прогнозния период.

Очаква се прирастът на реалния БВП да бъде слаб през второто тримесечие на 2022 г. (Графика 1). Факторите, които възпират растежа, са високите цени на енергоносителите и храните, продължителните затруднения в предлагането и високата степен на несигурност. Същевременно постепенното премахване на свързаните с пандемията ограничения в условия на големи натрупани спестявания подпомага растежа. Конюнктурните данни и показателите от проучвания сочат, че последиците от войната в Украйна са започнали да оказват влияние върху потреблението на стоки от страна на домакинствата. Все пак възстановяването на потреблението на услуги, свързани с физически контакт, би трябвало да доведе до нарастване на частното потребление през второто тримесечие. Като цяло тези фактори доведоха до съществени низходящи ревизии на прираста на реалния БВП в сравнение с прогнозите от март 2022 г. – до 0,2% през второто тримесечие на 2022 г. (-0,8 процентни пункта) и до 0,4% през третото (-0,6 процентни пункта).

Отвъд краткосрочния хоризонт се очаква растежът постепенно да се ускори с отзвучаването на неблагоприятните фактори, въпреки че се предвижда равнището на БВП да остане отчетливо по-ниско през целия прогнозен период в сравнение с предвиденото в предишни експертни прогнози. Очакваното подобрение се основава на допусканията, че интензивната фаза на войната в Украйна ще приключи до края на 2022 г.; че икономическото въздействие на пандемията ще намалее още повече и моделите на потребление ще се нормализират; че затрудненията в предлагането ще отзвучат до края на 2023 г.; и износът ще расте благодарение на по-добра ценова конкурентоспособност спрямо основни търговски партньори, например САЩ, и на възстановяване на външното търсене. Очаква се по-високата инфлация, засилена от влиянието на войната в Украйна върху цените на суровините, да доведе до спад на реалния разполагаем доход и да намали реалната стойност на големия обем спестявания, натрупани по време на пандемията, като по този начин отслаби потреблението в краткосрочен план. В средносрочен план понижаващият се темп на инфлацията би трябвало постепенно да позволи реалният доход отново да расте и да стимулира потреблението. Отрицателните последици от по-слабото доверие и повишената несигурност, които насърчават натрупването на буферни спестявания в краткосрочен план, също следва да отшумят. След същественото подпомагане на икономическата активност от страна на правителствата при кризата с COVID-19 през 2020–2021 г., както и по-високите очаквани инвестиции през 2022 г., финансирани по програмата „ЕС от ново поколение“ (NGEU), и по-скорошната подкрепа във връзка с високите цени на енергията и войната в Украйна, се очаква фискалната политика да окаже отрицателно въздействие върху растежа през 2023 г., тъй като някои от тези мерки са прекратени. Очаква се фискалната позиция да остане по-свободна в края на прогнозния период в сравнение с периода преди пандемията, с положителен ефект върху равнището на БВП. Като цяло, предвид влошените краткосрочни перспективи и очакването за едва частично възстановяване в средносрочен план, се предвижда през прогнозния период реалният БВП да остане значително под тренда в прогнозите от март 2022 г. (Графика 2).

Графика 2

Реален БВП на еврозоната

(верижен обем, Q4 2019 =100)

Забележки: Данните са сезонно и календарно изгладени. Данните за минали периоди може да се различават от последните публикации на Евростат поради публикуването на данни след крайната дата за прогнозите. Вертикалната линия обозначава началото на сегашния прогнозен период.

Перспективите за икономическата активност в еврозоната са свързани с висока степен на несигурност във връзка с хода на войната в Украйна. Един от основните рискове е свързан с възможността енергийните доставки в Европа да бъдат сериозно нарушени, което да доведе до нови скокове в цените на енергоносителите и съкращаване на производството. В Каре 3 е представен влошен сценарий, в който са отчетени този и други рискове от войната в Украйна за активността и динамиката на цените.

Таблица 1

Макроикономически прогнози за еврозоната

(годишно процентно изменение, ако не е посочено друго)

Забележки: Данните за реалния БВП и неговите компоненти, разходите за труд на единица продукция, компенсацията на наето лице и производителността на труда са сезонно и календарно изгладени. Данните за минали периоди може да се различават от последните публикации на Евростат поради публикуването на данни след крайната дата за прогнозите.
1) Това включва търговията в рамките на еврозоната.
2) Подиндексът се основава на оценки за действителното въздействие на косвените данъци. Възможно е той да се различава от данните на Евростат, които се основават на допускане за пълно и незабавно пренасяне на въздействието от косвените данъци върху ХИПЦ.
3) Изчислено като бюджетно салдо на сектор Държавно управление без преходните ефекти на икономическия цикъл и мерките, класифицирани като временни съгласно определението на Европейската система на централните банки.
4) Позицията на фискалната политика се измерва като изменение на циклично изгладеното първично салдо без държавната помощ за финансовия сектор. Посочените стойности са също така коригирани с очакваните безвъзмездни средства по „ЕС от ново поколение“ в приходната част. Отрицателна стойност свидетелства за разхлабване на ориентацията на фискалната политика.

Що се отнася до компонентите на БВП, с премахването на ограниченията във връзка с пандемията се очаква частното потребление да се възстанови през 2022 г. въпреки значителните неблагоприятни фактори в резултат от по-високата инфлация и повишената несигурност поради войната в Украйна. След спад през две последователни тримесечия се очаква частното потребление да се възстановява от второто тримесечие на 2022 г., тъй като разхлабването на противоепидемичните ограничения предизвика възобновено търсене на услуги, свързани с физически контакт. Очаква се това да компенсира с излишък неблагоприятните фактори, породени от засилването на несигурността, отрицателните ефекти върху доверието и по-високите цени на енергоносителите и храните, свързани с военната агресия на Русия срещу Украйна. Същевременно се очаква растежът на потреблението да бъде донякъде подпомогнат от компенсаторните фискални мерки, свързани с енергопотреблението, както и от частичното оползотворяване на натрупаните свръхспестявания. През следващата година той ще продължи да изпреварва прираста на реалните доходи. Към края на прогнозния период се очаква забавяне на растежа на частното потребление. Той е ревизиран значително надолу за 2022 г. и 2023 г. в сравнение с прогнозите от март 2022 г. в отражение на по-солидните буферни спестявания, по-високата инфлация и засилените ограничения във веригите на доставка на някои потребителски стоки.

По-високият темп на инфлация води до спад в реалния разполагаем доход през 2022 г. въпреки подкрепата от силната динамика на заплатите в условията на силни пазари на труда. По предварителни данни реалният разполагаем доход рязко е спаднал през първото тримесечие на тази година вследствие на повишената инфлация и по-ниските нетни фискални трансфери. Очаква се към края на годината той постепенно да възстанови положителната си динамика вследствие най-вече на затегнати трудови пазари и динамичен ръст на заплатите. Фискалните мерки за компенсиране на високите цени на енергията, които представляват около 1,4% от разполагаемия доход на домакинствата кумулативно в периода 2021–2022 г., би трябвало донякъде да допълнят покупателната способност на домакинствата, особено при тези с ниски доходи.

Прогнозира се нормата на спестяване на домакинствата да спадне малко под равнището си от преди кризата и към края на прогнозния период да се стабилизира. Очаква се тя да намалява през 2022 г., тъй като поведението на потребителите по отношение на спестяванията се нормализира с разхлабването на противоепидемичните ограничения. Въпреки това прогнозата е за по-бавен спад в нормата на спестяване в краткосрочен план, отколкото се предвиждаше в прогнозите от март 2022 г., вследствие на предпазливост, предизвикана от несигурността поради войната в Украйна. Освен това се очаква големият обем свръхспестявания, натрупани от домакинствата по време на пандемията, да осигури буфер за изглаждане на потреблението в отговор на сътресението от енергийните цени. Същевременно реалната стойност на тези спестявания донякъде се обезценява от по-високата инфлация. Използването на тези натрупани спестявания е ограничено и от особеностите на разпределението им, по-специално концентрацията на такива спестявания в по-богати домакинства с по-възрастни членове и по-ниска склонност към потребление. И накрая, домакинствата от групите с по-ниски доходи понасят най-тежкия удар от ценовия шок при енергията и храните, тъй като обикновено изразходват за тях по-голям дял от доходите си, а са натрупали по-малки запаси от спестявания по време на пандемията.

Каре 1
Технически допускания за лихвените проценти, цените на суровините и обменните курсове

В сравнение с прогнозите от март 2022 г. техническите допускания включват значително по-високи лихвени проценти, по-високи цени на петролните, газовите и непетролните енергийни суровини и по-слабо евро. Техническите допускания за лихвените проценти и за цените на суровините се основават на пазарните очаквания към 17 май 2022 г. (крайна дата). Краткосрочните лихвени проценти се отнасят до тримесечния EURIBOR, като пазарните очаквания се извеждат от фючърсните лихви. Според този метод средното равнище на краткосрочните лихвени проценти е 0,0% през 2022 г., 1,3% през 2023 г. и 1,6% през 2024 г. Пазарните очаквания за номиналната доходност на 10-годишните държавни облигации в еврозоната са за средно равнище от 1,4% през 2022 г. и постепенно увеличение в хода на прогнозния период до 2,1% през 2024 г.[4] В сравнение с прогнозите от март 2022 г. пазарните очаквания за краткосрочните лихвени проценти са ревизирани нагоре с около 40, 100 и 90 базисни пункта съответно за 2022 г., 2023 г. и 2024 г. въз основа на очаквания за затягане на паричната политика в световен план. Това доведе и до възходяща ревизия на доходността на дългосрочните държавни облигации с около 60, 90 и 100 базисни пункта съответно за 2022 г., 2023 г. и 2024 г.

Що се отнася до цените на суровините, които се основават на цените на фючърсите, усреднени за десетте работни дни преди крайната дата, допуска се, че цената на барел суров петрол тип „Брент“ ще се повиши от средно 71,1 щатски долара през 2021 г. до 105,8 щатски долара през 2022 г., а до 2024 г ще спадне до 84,3 щатски долара. Този тренд предполага, че в сравнение с прогнозите от март 2022 г. цените на петрола в щатски долари ще са по-високи с 14% през 2022 г., с 13% през 2023 г. и с 9% през 2024 г. поради по-малките доставки от Русия във връзка със санкциите (вижте Каре 2). Наскоро към набора от технически допускания, използвани в прогнозите на експертите, бяха добавени допускания за цените на едро на газа. Приема се, че цените на газа за мегаватчас ще се увеличат средно от 47 евро през 2021 г. до 99 евро през 2022 г., а след това ще спаднат до 63 евро през 2024 г.[5] Въздействието на алтернативни на включените в базовата прогноза допускания за цените на енергоносителите е отразено в анализите на чувствителността, представени в Каре 5.

Очаква се цените на неенергийните суровини в щатски долари да се покачат през 2022 г. и да спаднат през 2023–2024 г. Въз основа на цените на фючърсите се допуска, че квотите за тон по Схемата на ЕС за търговия с емисии ще бъдат на равнище 89,7 евро през 2022 г., 93,2 евро през 2023 г. и 97,3 евро през 2024 г.

Приема се, че двустранните обменни курсове ще се задържат без промяна през прогнозния период – на средните равнища от периода от десет работни дни, завършващ на крайната дата. Това означава среден обменен курс от 1,07 щатски долара за евро през 2022 г. и 1,05 щатски долара за евро през периода 2023–2024 г., или с около 6% по-ниско спрямо прогнозите от март 2022 г. Допускането за ефективния обменен курс на еврото предполага поевтиняване с 2% в сравнение с прогнозите от март 2022 г.

Технически допускания

Съгласно прогнозите прирастът на жилищните инвестиции ще се забави в краткосрочен план, след което постепенно ще се ускори. Войната на Русия в Украйна изостри недостига на работна ръка и суровини, а условията за финансиране се влошиха на фона на затегнати условия за кредитиране и повишена несигурност. Предвижда се, че в съвкупността си тези фактори значително ще забавят прираста на жилищните инвестиции в краткосрочен план. В средносрочен план обаче той би трябвало постепенно да се ускори, подпомаган от силно търсене, особено от домакинствата с по-високи доходи, и от отзвучаващите ограничения и несигурност. Общата прогноза за прираста на жилищните инвестиции е той да остане слаб през целия прогнозен период, тъй като се очаква условията за финансиране да се влошат допълнително вследствие на нормализирането на лихвените проценти, което ще неутрализира влиянието на положителните ефекти на Tobin’s Q[6] и нарастването на разполагаемия доход.

Очаква се в краткосрочен план бизнес инвестициите да бъдат забавени от войната в Украйна, но да се възстановят след разсейването на геополитическото напрежение, отминаването на затрудненията в предлагането и усвояването на средствата по NGEU. Повишената несигурност, нарастването на цените на енергоносителите, затегнатите условия за финансиране, утежнените затруднения в предлагането, по-ниското доверие и използване на производствения капацитет от страна на бизнеса, както и влошената оценка на поръчките на производители на инвестиционни стоки сочат спад в прираста на бизнес инвестициите през 2022 г. С отслабването на нарушенията в доставките и при допускане, че несигурността постепенно ще намалее, се очаква от 2023 г. насетне инвестициите да се върнат към по-динамичен растеж. В средносрочен план се предвижда лихвените проценти по кредити за нефинансови предприятия, макар и нарастващи, да останат относително благоприятни в сравнение с ретроспективното си средно равнище в реално изражение. Освен това положителното въздействие на програмата „ЕС от ново поколение“, прогнозираният растеж на печалбата през 2022 г. и след това и по-високите разходи, свързани с намаляването на въглеродния отпечатък на европейската икономика и ограничаването на енергийната ѝ зависимост от Русия, ще дадат тласък на бизнес инвестициите.

Каре 2
Международна среда

Икономическите последици от войната в Украйна и ограничителните мерки в Китай представляват основни неблагоприятни фактори за глобалния растеж в краткосрочен план. Чрез въздействието си върху цените на суровините, веригите на доставка и геополитическата несигурност войната се разраства далеч отвъд държавите и регионите, тясно интегрирани с Русия и Украйна чрез търговски и финансови връзки. Тя влияе отрицателно върху растежа в световен мащаб, като същевременно увеличава вече засиления инфлационен натиск. Възобновяването на пандемията от COVID-19 и свързаното с това затягане на ограничителните мерки в Азия, особено в Китай, увеличава натиска върху световните вериги на доставка. Тези неблагоприятни фактори действат в условията на засилен инфлационен натиск, който, наред с други фактори, принуди централните банки от цял свят да коригират паричната си политика, допринасяйки за затягане на условията за финансиране.

Прогнозира се реалният БВП в световен мащаб (без еврозоната) да нарасне с 3,0% през 2022 г., 3,4% през 2023 г. и 3,6% през 2024 г. – по-слаба траектория на растежа в сравнение с прогнозите от март 2022 г. Зад относително плоската крива на растеж на световната икономика през последните години от прогнозния период се крият различия между развитите икономики и икономиките от възникващи пазари. В развитите икономики се очаква растежът да отслабне през 2023 г., след което да се стабилизира на фона на намаляваща подкрепа от страна на политиките и силен, макар и постепенно отзвучаващ, инфлационен натиск с приключване на възстановяването от сътресението, предизвикано от пандемията. Перспективите за растежа на икономиките от възникващи пазари за тази година се влошиха поради по-слабия растеж в Китай, но най-вече поради осезаемото влошаване на перспективите за растеж на Русия и Украйна. Очаква се обаче икономическата активност в икономиките от възникващи пазари постепенно да се засилва през остатъка от прогнозния период.

Очаква се тази година руската икономика да изпадне в дълбока рецесия. Тази перспектива отразява по-строгите икономически санкции, въведени след прогнозите от март 2022 г., включително ембарго върху вноса на енергийни суровини от Русия от страна на Обединеното кралство и Съединените щати и ангажимент от страна на всички държави от Г-7 за постепенен отказ или забрана на руския петрол в най-кратки срокове. След предишно ембарго върху вноса на въглища ЕС постигна съгласие за постепенна забрана на вноса на петрол. Въздействието на санкциите върху активността в Русия се засилва от по-обхватен бойкот на частния сектор, който нарушава производството и логистиката, а повишаващата се инфлация и затегнатите условия на финансиране оказват неблагоприятно въздействие върху вътрешното търсене. Прогнозите предвиждат дълбока рецесия, последвана от съвсем слабо възстановяване, въз основа на допускане, че икономическите санкции, наложени до момента, ще останат непроменени през целия прогнозен период.

Свързаните с пандемията смущения в Азия и последиците от войната в Украйна ще вредят значително на световната търговия в краткосрочен план. Независимо от неотдавнашното засилване на смущенията в световните вериги на доставка се очаква тяхното въздействие постепенно да намалее до края на 2023 г., тъй като се допуска, че въздействието както на войната, така и на нарушените от пандемията доставки върху световните производствени вериги ще бъде временно. В резултат на това се очаква реалният внос в глобален мащаб (без еврозоната) да нарасне с 4,3% през 2022 г., 3,1% през 2023 г. и 3,7% през 2024 г. В сравнение с прогнозите от март данните са ревизирани надолу за тази и следващата година, а остават като цяло непроменени за 2024 г. Прогнозираното нарастване на външното търсене към еврозоната е по-слабо и е коригирано по-отчетливо надолу спрямо световния внос, тъй като европейските държави извън еврозоната, които са по-тясно свързани с Русия и Украйна, са сред най-засегнатите от икономическите сътресения, предизвикани от войната. Тъй като този регион поддържа и тесни търговски отношения с еврозоната, външното търсене към еврозоната се очаква да намалее в краткосрочен план, а след това постепенно да се възстанови.

Очаква се смущенията в световните вериги на доставка и стоковите пазари да влошат и без това засиления инфлационен натиск. Във всички държави от ОИСР (без Турция) годишната обща инфлация на потребителските цени се повиши до 7,1% през април, достигайки най-високото си ниво за повече от три десетилетия. Данните от конюнктурни анкети за цените на факторите на производство и на готовата продукция както в преработващата промишленост, така и в сектора на услугите потвърждават повишения инфлационен натиск върху производителите и потребителите. Наблюдаваното през тази година общо поскъпване на суровините в световен мащаб се очаква да засили вече повишения инфлационен натиск в краткосрочен план, особено в икономиките от възникващи пазари, където енергоносителите и храните заедно съставляват по-голям дял от потребителските разходи в сравнение с развитите икономики. В основните развити икономики силното търсене и увеличаващите се работни заплати в условията на затегнати пазари на труда също са важни фактори за повишаването на инфлацията.

Международна среда

(годишно процентно изменение)

1) Изчислена като претеглена средна на вноса.
2) Изчислено като претеглена средна на вноса на търговските партньори на еврозоната.

Последиците от войната в Украйна и засилените затруднения в глобалните вериги на доставка ще окажат отрицателно въздействие върху възстановяването на търговията в краткосрочен план, което обаче се очаква да се възобнови през 2023 г. След признаци на възстановяване на външното търсене към еврозоната в края на 2021 г. войната в Украйна и затрудненията на доставките в Китай влошават краткосрочните перспективи за износ от еврозоната. Известно увеличение на ценовата конкурентоспособност, дължащо се на поевтиняването на еврото и относителната сила на експортните цени на ключови търговски партньори, както и очакваното възстановяване на търговията с услуги само частично компенсират неблагоприятните фактори, свързани с войната. Като цяло годишният прираст на обемите на износа от еврозоната е коригиран значително надолу за 2022 г. и 2023 г. По отношение на вноса очакваната в краткосрочен план слаба активност в еврозоната също води до по-ниски прогнозни темпове на растеж на вноса. Очаква се нетният износ да допринесе едва умерено за растежа на БВП през 2022 г. Ако допуснем, че ефектите от конфликта, ограниченията в предлагането и ограниченията, свързани с пандемията, в Азия ще започнат да отзвучават през втората половина на 2022 г., търговията в еврозоната следва да започне да се доближава към дългосрочния си тренд на растеж.

Очаква се пазарът на труда да остане доста устойчив на последиците от войната. Прогнозира се заетостта да нарасне с 1,9% през 2022 г., като облекчаването на ограниченията, свързани с COVID-19, води до възобновяване на активността в услугите, свързани с физически контакти, въпреки по-слабото търсене на работна ръка в преработващата промишленост поради неблагоприятните икономически последици от войната в Украйна. Очаква се растежът на заетостта да бъде 0,5% през 2023 г. и 0,4% през 2024 г. Темпът на безработицата е по-нисък от очакваното през първото тримесечие на 2022 г. и след последователни корекции в низходяща посока при последните прогнози се очаква да се стабилизира на ниво 6,8% през 2022–2023 г., след което да спадне до 6,7% през 2024 г.

Очаква се нарастването на производителността на труда да намалее през 2022 г. в съответствие с временното забавяне на икономическата активност и доста устойчивите пазари на труда, след което отново да се засили през 2023 г. Спадът в годишния прираст на производителността на труда на заето лице отразява и структурни ефекти, тъй като се увеличава прирастът в сектора на услугите (който обикновено има по-ниска производителност от средната за икономиката като цяло), докато прирастът в преработващата промишленост (който обикновено има по-висока производителност) намалява. В средносрочен план се очаква растежът на производителността на труда да възвърне инерцията си в резултат на по-силния икономически растеж и положителните ефекти от цифровизацията на икономиката и да достигне средно около 1,6% през 2023–2024 г., което е значително над дългосрочната средна стойност от преди пандемията – 0,6%.

В съпоставка с прогнозите от март 2022 г. прирастът на реалния БВП е ревизиран надолу с 0,9 процентни пункта за 2022 г. и с 0,7 процентни пункта за 2023 г., а за 2024 г. е коригиран нагоре с 0,5 процентни пункта. Влошените перспективи за 2022 г. до голяма степен отразяват неблагоприятното въздействие на войната в Украйна върху цените на енергоносителите и храните, доверието и търговията. Низходящата корекция на прираста на БВП през 2023 г. произтича от отрицателния инерционен ефект от 2022 г., а възходящата ревизия за 2024 г. отразява възстановяването на икономическата активност с отзвучаването на неблагоприятни фактори.

Каре 3
Влошен сценарий, свързан с икономическото въздействие на руската военна агресия в Украйна

Като се има предвид несигурността, свързана с икономическите перспективи за еврозоната, поради войната на Русия в Украйна, в настоящото каре е представен влошен сценарий със смущения в енергийните доставки в еврозоната, по-високи цени на суровините, повишена несигурност, по-слаба търговия и влошаване на условията за финансиране. Във влошения сценарий са заложени повече отрицателни сътресения върху икономическата активност в сравнение с базовите прогнози и – в краткосрочен план – по-силен натиск за повишаване на инфлацията, макар че в средносрочен план инфлацията би била по-ниска (Таблица А). Този сценарий се допълва от анализи на чувствителността по отношение на допусканията за въздействието на недостига на енергия върху производството и по отношение на допусканията за цените на енергоносителите.

Таблица А

Базови прогнози от юни 2022 г. и влошен сценарий за еврозоната

(годишно процентно изменение, ако не е посочено друго)

При влошения сценарий се допуска, че интензивната фаза на войната в Украйна ще бъде по-дълга от предвиденото в базовия сценарий и ще продължи и през 2023 г. Това ще бъде свързано с продължаващо геополитическо напрежение и по-мащабни санкции, което ще доведе до по-сериозни и по-дългосрочни сътресения в еврозоната. Сценарият предвижда засилване на несигурността, което води до значителна преоценка на спредовете на корпоративни облигации и на капиталовите пазари и до влошаване на условията за банково кредитиране както във вътрешен, така и в световен мащаб.

В сценария се допуска цялостно спиране на руския енергиен износ за еврозоната от третото тримесечие на 2022 г., което води до режим на доставките на газ, значително по-високи цени на суровините, по-слаба търговия и засилващи се проблеми по веригата на стойността в световен мащаб. Цените както на петрола, така и на природния газ биха били значително по-високи, отколкото в базовия сценарий. Като се имат предвид слабите възможности за бързо заместване на руските доставки на газ, се допуска, че европейските цени на газа ще се удвоят спрямо базовата прогноза до четвъртото тримесечие на 2022 г. Цените на петрола също са по-високи в сравнение с базовите допускания – с 65% в пиковите стойности, макар да се допуска, че държавите от еврозоната ще осигурят алтернативни доставки на петрол от световния пазар. Макар че се очаква енергийният пазар постепенно да възстанови баланса си в средносрочен план, цените ще останат по-високи, отколкото в базовия сценарий (като цените на природния газ все още са почти 110% над базовата прогноза през 2024 г., а цените на петрола – почти 35% над базовия сценарий). Нарастващите разходи за енергия и цените на торовете, наред с намаляването на износа на зърно от Русия и Украйна, също ще тласнат нагоре цените на храните в световен мащаб, достигайки най-висока стойност от почти 30% над равнищата, предвидени в базовата прогноза. Смущенията в енергийните доставки и слабите възможности за незабавна замяна на доставките на газ от Русия вероятно ще наложат известен режим и преразпределение на ресурсите, което ще доведе до съкращаване на производството в еврозоната, по-специално в енергоемките сектори. В краткосрочен план смущенията във веригите на доставка в световен мащаб ще се обострят, но ще отшумят до края на 2023 г. Що се отнася до руската икономика, сценарият предвижда тежка рецесия със свиване на производството, подобно на свиването, наблюдавано при разпадането на Съветския съюз.

Икономическата активност и търговията в световен мащаб (без еврозоната) биха били неблагоприятно засегнати по всички разглеждани канали, което би потиснало сериозно външното търсене към еврозоната. Последното би било по-ниско при влошения сценарий – с около 1,7% през 2022 г., около 5% през 2023 г. и около 6% през 2024 г. в сравнение с равнищата, заложени в базовата прогноза.

Влошеният сценарий би означавал по-слаб (но все пак положителен) среден растеж през 2022 г., свиване на икономическата активност през 2023 г., последвано от силно, но непълно възстановяване през 2024 г. В сравнение с базовата прогноза прирастът на реалния БВП в еврозоната при влошения сценарий би бил по-нисък с 1,5 процентни пункта през 2022 г. и с 3,8 процентни пункта през 2023 г., преди да се възстанови през 2024 г. с 0,9 процентни пункта над базовата прогноза (Графика А). Средният годишен растеж през 2022 г. все още е положителен главно поради силни положителни инерционни ефекти, но тримесечният растеж би бил отрицателен през втората половина на 2022 г. и началото на 2023 г. Един от основните фактори за неблагоприятния профил на БВП е прекъсването на вноса на енергоносители от Русия, което, предвид слабите възможности за незабавна замяна на руския газ и очакваното нарастване на търсенето през зимата, вероятно ще наложи известен режим, което ще доведе до съкращаване на производството, по-специално в енергоемките сектори. Макар че се очаква рецесията да бъде последвана от силно възстановяване с отслабването на ефекта от нарушаването на доставките поради постепенно заместване на енергийните суровини и икономическо приспособяване, при влошения сценарий равнището на БВП остава под базовото равнище в края на прогнозния период. По-ниското равнище на активност води до постоянно повишаване на равнището на безработица (Таблица А).

Що се отнася до инфлацията, съществените повишения на цените на суровините водят до силен натиск за повишаване на цените, с което се удължава очакваният период на повишена инфлация. Въздействието на по-високите цени на енергоносителите и храните и свързаното с енергията съкращаване на производството биха довели до значително по-висока обща инфлация в сравнение с базовата прогноза за 2022 г. и особено за 2023 г. (Графика А). Очаква се също забавените косвени ефекти от по-високите цени на енергоносителите и храните да поддържат ХИПЦ инфлацията без компонентите енергоносители и храни на по-високи равнища за по-дълго време, което би неутрализирало изцяло натиска за понижаване от по-слабото търсене и по-високата безработица. Независимо от това профилът на спад на цените на енергоносителите, съчетан с низходящия натиск от страна на търсенето, би преобладавал през 2024 г., като темповете на ХИПЦ инфлацията и ХИПЦ инфлацията без компонентите енергоносители и храни спадат под базовата прогноза.

Графика А

Въздействие върху прираста на реалния БВП и ХИПЦ инфлацията в еврозоната при влошения сценарий в сравнение с базовите прогнози от юни 2022 г.

(отклонения от базовата прогноза от юни 2022 г. в процентни пунктове)

Налице е значителна несигурност около оценката за размера на съкращаването на производството поради недостиг на енергийни доставки. Това се отнася по-специално до степента на заместване между вноса на енергия и местните енергийни ресурси. За да илюстрира тази несигурност, сателитен модел се съчетава с модела ECB-BASE, за да се измери въздействието на промяната в тази еластичност на заместването +/- 0,01[7]. В сравнение с неблагоприятния сценарий най-ниският (върховият) ефект за прираста на реалния БВП би бил -1,1 процентни пункта (+0,6 процентни пункта) през 2023 г., когато вероятността за заместване е по-ниска (по-висока), докато съответният върхов (най-нисък) инфлационен ефект през 2024 г. би бил около 0,2 процентни пункта (-0,1 процентни пункта). Очаква се въздействието върху равнището на БВП да се стабилизира през 2024 г. (Графика Б).

Графика Б

Анализ на чувствителността по отношение на съкращения на производството, свързани с недостиг на енергия: прираст на реалния БВП и ХИПЦ инфлация

(отклонения от влошения сценарий от юни 2022 г., в процентни пунктове)

Друг анализ на чувствителността разглежда несигурността, свързана с динамиката на цените на енергията при влошения сценарий. В проучване, при което се допуска по-ниска степен на заместване при доставките на газ в средносрочен план и по-силна реакция на цените на петрола след сериозни смущения в руския износ на енергия, се допуска, че цените както на петрола, така и на природния газ ще бъдат с около 45% по-високи през 2024 г., отколкото при влошения сценарий (Графика В). Макроикономическите ефекти от тази хипотетична динамика на енергийните цени се оценяват с помощта на редица модели, които редовно се използват в прогнозите на експертите на ЕЦБ и Евросистемата. Резултатите сочат среден прираст на реалния БВП, който е с 0,1 процентни пункта (0,2 процентни пункта) по-нисък през 2023 г. (2024 г.), и ХИПЦ инфлация, която съответно е с 0,5 процентни пункта (0,8 процентни пункта) по-висока спрямо влошения сценарий (Таблица Б).

Графика В

Анализ на чувствителността по отношение на цените на суровините: алтернативни тенденции при цените на петрола и природния газ

Таблица Б

Анализ на чувствителността по отношение на цените на суровините: макроикономическо въздействие на по-високите цени на енергията

Забележка: Резултатите са средни стойности, базирани на редица модели, които експертите редовно използват в прогнозите.

Влошеният сценарий не отчита редица фактори, които също могат да повлияят на мащаба и устойчивостта на въздействията. По-специално, сценарият е изготвен въз основа на същите допускания за фискалната и паричната политика, които са в основата на базовите прогнози от юни 2022 г. Ако обстоятелствата по сценария се материализират, правителствата могат да предприемат допълнителни действия, за да смекчат въздействието от по-сериозните повишения на цените на енергията върху потребителите и фирмите. Реакция може да има и от страна на паричната политика. Освен това очакваното въздействие на смущенията на доставките на газ върху производството е в голяма степен несигурно, наред с другото, в зависимост от потенциала за заместване (например с газ от други държави), приоритизирането и преразпределянето на ресурсите и търсенето, сезонността, и динамиката на съхранението. При по-висока степен на заместване и по-бързо икономическо приспособяване икономическите ефекти биха могли да бъдат по-леки, отколкото е предвидено в сценария. От друга страна, при още по-продължителен и интензивен конфликт съществува риск от по-изявен и траен ефект. В допълнение, освен включените в сценария допускания за по-високи цени на енергоносителите и храните е възможно конфликтът да засегне тежко и цените на други суровини, например на металите и други суровини, като се има предвид ролята на Русия и Украйна в световните им доставки.

2 Фискална перспектива

Спрямо прогнозите от март 2022 г. в базовия сценарий бяха включени съществени допълнителни мерки за фискално стимулиране. Това отразява най-вече по-нататъшната реакция на правителствата спрямо рязкото повишаване на цените на енергоносителите след инвазията на Русия в Украйна и други свързани с войната разходи, които като цяло се оценяват на близо 1% от БВП на еврозоната през 2022 г.[8] Очаква се около една трета от тези фискални стимули – по-специално разходите за увеличаване на отбранителните способности и подкрепата за бежанците – да продължат да имат отражение върху бюджета през 2023 г. и 2024 г. Тези допълнителни мерки през 2022 г. и частичното им преустановяване през 2023 г. в общи линии обясняват корекциите на фискалната позиция в сравнение с прогнозите от март 2022 г. (Таблица 1). Освен това други дискреционни ефекти на фискалната политика ще засегнат фискалната позиция, особено през 2023–2024 г. Те произтичат от държавни инвестиции и фискални трансфери, както и от по-нататъшно намаляване на преките данъци и социалноосигурителните вноски. Що се отнася до държавните инвестиции, в допълнение към по-високите военни разходи в базовия сценарий се допуска по-голямо финансиране по линия на „ЕС от ново поколение“ (NGEU) в сравнение с прогнозите от март, което отчасти отразява отлагане от 2021 г. По-големите фискални трансфери се отнасят главно до по-нататъшни възходящи корекции в темпа на нарастване на държавните пенсии, които се индексират най-вече според инфлацията или според заплатите в цялата икономика. Като цяло след силната експанзия през 2020 г. фискалната позиция на еврозоната, коригирана с безвъзмездни средства по „ЕС от ново поколение“, се очаква да е отбелязала затягане през 2021 г. поради недискреционни приходни фактори[9] и се очаква да продължи да се затяга до някаква степен, особено през 2023 г., което отразява главно преустановяването на подкрепата във връзка с кризата с COVID-19 и намаляване на енергийните цени и подкрепата за войната.

Прогнозира се стабилно подобряване на бюджетното салдо на еврозоната в периода до 2024 г., но значително по-малко от предвиденото в прогнозите от март 2022 г. Смята се, че подобрението на бюджетното салдо през прогнозния период ще се дължи главно на цикличния компонент, следван от по-ниския циклично изгладен първичен дефицит. Предвижда се в края на прогнозния период бюджетното салдо да бъде -2,4% от БВП и следователно да остане под равнището си от преди кризата (-0,7%). След рязкото увеличение през 2020 г. се очаква общият държавен дълг на еврозоната да бележи спад през целия прогнозен период, достигайки близо 90% от БВП през 2024 г., което все пак е над равнището от преди пандемията (84%). Този спад се дължи главно на благоприятния диференциал между лихвените проценти и растежа поради прираста на номиналния БВП, който напълно компенсира продължаващия, макар и намаляващ първичен дефицит. В сравнение с прогнозите от март 2022 г. въпреки по-добрите резултати за 2021 г. тенденцията за бюджетното салдо е ревизирана значително надолу. Това се дължи на влошаване на цикличния компонент, на допълнителните мерки за стимулиране, включени в базовата прогноза, и на по-високите лихвени плащания, особено в държавите с висока задлъжнялост. Тези фактори предизвикаха и възходяща корекция на тренда на общото съотношение на дълга в еврозоната през целия прогнозен период.

3 Цени и разходи

Очаква се общата инфлация да остане висока през идните тримесечия (Графика 3). След наблюдаваното през последните месеци рязко повишение в резултат от приноса на всички основни компоненти се очаква общата инфлация да отбележи лек спад през следващите тримесечия, макар и все така да остане много висока[10]. Енергоносителите остават главният двигател на инфлацията, като всички основни подкомпоненти (горива, електроенергия и природен газ) отчитат висока ценова динамика през годината и в началото на 2023 г. Това отразява, наред с другото, трайно високите цени на едро на природния газ и на петрола и особено високите в ретроспективен план маржове за рафиниране на петрол след засилените опасения за доставките вследствие на инвазията на Русия в Украйна и недостига на капацитет за рафиниране в световен мащаб. Въздействието на тези фактори върху инфлацията на енергоносителите през 2022 г. е смекчено съвсем слабо от фискалните мерки, които намаляват цените на енергоносителите, заплащани от домакинствата. При липса на нови сътресения в цените на енергийните суровини се очаква инфлацията на енергоносителите да започне да намалява осезаемо към края на 2022 г. поради отрицателни базови ефекти и допускания за низходяща крива на петролните фючърси. След силни неотдавнашни повишения се очаква инфлацията на цените на храните да продължи да нараства през лятото, след което към края на годината постепенно да спадне. Основните фактори за високата инфлация на цените на храните са отложеното въздействие на енергийните сътресения в различните етапи от веригата на производството на храни (включително тяхното въздействие върху цените на торовете) и по-високите цени на хранителните суровини (наред с другото, свързани със смущения в предлагането вследствие на войната в Украйна), както и въздействието на повишаването на заплатите (например повишаването на минималните заплати в няколко държави от еврозоната има сравнително по-силен ефект в хранително-вкусовата промишленост, отколкото в други отрасли). ХИПЦ инфлацията без компонентите енергоносители и храни също се очаква да се задържи на високи равнища през по-голямата част от 2022 г. Устойчивият темп на инфлация отразява ефектите от затрудненията в предлагането, които се очаква да се засилят (в резултат от войната в Украйна и свързаните с COVID-19 ограничителни мерки в Китай), както и силното търсене на услуги, свързани с физически контакт, след разхлабването на ограниченията, свързани с COVID‑19, в еврозоната и косвените ефекти от скока на цените на енергоносителите и храните.

Графика 3

ХИПЦ на еврозоната

(годишно процентно изменение)

Забележка: Вертикалната линия обозначава началото на прогнозния период.

Предвижда се ХИПЦ инфлацията да спадне до 3,5% през 2023 г. и до 2,1% през 2024 г. Очаква се тя да започне да намалява към края на 2022 г. главно поради низходящи базови ефекти в енергийния компонент и допусканото поевтиняване на петрола в съответствие с цените на фючърсите. Продължаващото нормализиране на паричната политика, доколкото намира отражение в допусканията за по-високи лихвени проценти, също ще окаже възпиращо въздействие върху инфлацията с обичайното за трансмисионния механизъм забавяне. Към края на прогнозния период се очаква приносът на инфлацията на енергоносителите да бъде незначителен, тъй като негативното въздействие от низходящата крива на петролните и газовите фючърси донякъде се неутрализира от закъснели ефекти от предишни цени на едро на природния газ и поскъпване на електроенергията, както и от мерките в някои държави, свързани с изменението на климата. Очаква се също инфлацията на цените на храните да започне да намалява през 2023 г. с отслабването на възходящия натиск от страна на разходите за енергийни суровини, цените на торовете и цените на хранителните суровини. Смята се обаче, че някои от неблагоприятните последици от намаляването на разходите за фактори на производството се компенсират от забавено отражение от увеличението на разходите за заплати и разходите, свързани с прехода на хранително-вкусовата промишленост към по-екологично производство. След като достига върховата си стойност през 2022 г., ХИПЦ инфлацията без компонентите енергоносители и храни се очаква да намалее през прогнозния период с отзвучаването на възходящите ефекти от затрудненията в предлагането и отварянето на икономиката. Очаква се обаче тя да остане над дългосрочната си средна стойност до края на прогнозния период и да възлиза на 2,3% през 2024 г. Прогнозата за ХИПЦ инфлацията без компонентите енергоносители и храни допуска продължаващ възходящ натиск от страна на косвени ефекти от високите цени на енергоносителите и храните, който обаче би трябвало да отслабне през прогнозния период. За разлика от това се очаква заплатите да подкрепят основната инфлация през целия прогнозен период. След силно увеличение през 2021 г. се очаква нормата на печалбата да служи в известна степен като буфер на по-високите разходи за заплати в краткосрочен план, но впоследствие през 2024 г. се предвижда тя да навакса донякъде загубите. Предвижда се дългосрочните инфлационни очаквания да останат стабилизирани на целевото инфлационно равнище на ЕЦБ от 2%. Базовите прогнози са свързани със значителна несигурност поради войната в Украйна, а в Каре 3 е представен алтернативен влошен сценарий.

Прогнозира се компенсацията на наето лице да нарасне с 4,2% през 2022 г. и 4,3% през 2023 г., след което темпът да спадне до 3,7% през 2024 г. Тези нива са доста над средните в ретроспективен план от 1999 г. насам (2,2%), а също и над средните равнища, наблюдавани преди голямата финансова криза (2,6%). Очаква се нарастването на заплатите да бъде подпомогнато от затегнатия пазар на труда, повишаването на минималните заплати и някои ефекти от компенсацията за високия темп на инфлация. В Каре 4 е представен анализ на чувствителността по отношение на макроикономическите ефекти от потенциално повишаване на степента на индексиране на заплатите. Макар да се очаква силен ръст на разходите за труд на единица продукция в краткосрочен план, ако се абстрахираме от изкривяванията, дължащи се на схемите за запазване на работни места, които оказват влияние върху темповете на растеж през периода 2020–2022 г., растежът на разходите за труд на единица продукция се очаква да намалее през прогнозния период. Първоначално този спад се дължи на очакваното възстановяване на производителността на наето лице от края на 2022 г., а впоследствие и на прогнозираното отслабване на нарастването на заплатите през 2024 г.

Ценовият натиск от вноса се очаква да бъде значително по-силен от вътрешния ценови натиск през 2022 г., но да спадне рязко през по-късните години от прогнозния период. Очаква се инфлацията на цените на вноса да бъде висока през 2022 г., което до голяма степен отразява поскъпването на петрола и неенергийните суровини, както и известно поскъпване на вносните материали, свързано с недостиг в предлагането. През 2022 г. загубите от условията за търговия са значителни, но се смята, че са донякъде ограничени поради възможността износителите от еврозоната също да повишават цените. Със спада на цените на вноса през 2023 г. и 2024 г. се предвижда условията за търговия леко да се подобрят.

Спрямо прогнозите от март 2022 г. перспективата за ХИПЦ инфлацията е ревизирана нагоре с 1,7 процентни пункта за 2022 г., с 1,4 процентни пункта за 2023 г. и с 0,2 процентни пункта за 2024 г. Корекциите се дължат на всички основни компоненти, като тези на цените на храните и енергоносителите допринасят в по-голяма степен за краткосрочните ревизии, докато за 2024 г. корекцията се дължи почти изцяло на ХИПЦ инфлацията без компонентите енергоносители и храни. В сравнение с предходните прогнози тези промени отразяват последните изненадващо високи данни; по-силен и по-продължителен натиск за повишаване на енергийните цени (нефт и газ); увеличения на разходите за вложени ресурси за хранително-вкусовия сектор, свързани с по-високите цени на енергията и повишените допускания за цените на хранителните суровини; по-продължителни прекъсвания на доставките; по-силен ръст на заплатите; и спад на ефективния обменен курс на еврото. Горепосочените фактори имат значителен превес над дезинфлационното въздействие на по-слабите перспективи за растеж, свързани с конфликта в Украйна, и на допусканията за по-високи лихвени проценти.

Каре 4
Анализ на чувствителността: въздействие на по-висока степен на индексация на заплатите

Рязкото покачване на инфлацията увеличи риска от вторични ефекти върху нея посредством искания за по-високи заплати. Неотдавнашното нарастване на инфлацията до невиждани в историята на еврозоната темпове е фактор, който може да окаже важно отражение върху перспективите за заплатите. Това е първа стъпка към възможен вторичен порочен кръг на въздействие върху цените. В настоящото каре са анализирани макроикономическите последици от евентуална промяна във взаимоотношението между заплатите и цените, дължащо се на повишената инфлация.[11]

Базиран на модел анализ показва, че временен натиск от страна на заплатите, свързан с по-висока степен на индексация на заплатите спрямо инфлацията, може да окаже значително влияние върху динамиката на инфлацията. Моделът ECB-BASE е използван за оценка на чувствителността на перспективите за инфлацията и заплатите в резултат от по-високата степен на индексиране на заплатите.[12] При този модел инфлацията на цените и заплатите е моделирана с кривите на Филипс, като е включен компонент на индексация, както и фактори, базирани на очакванията и пределните разходи. Тръгвайки от базовия сценарий на макроикономическите прогнози на експертите на Евросистемата от юни 2022 г., хипотетичната симулация допуска по-висока индексация на заплатите спрямо предходната ценова динамика.[13] По-високата степен на индексация означава по-силна реакция на заплатите спрямо предходни увеличения на цените, което води до по-висока инфлация през прогнозния период. Годишната инфлация на заплатите е средно с 0,5 процентни пункта над базовата прогноза от юни 2022 г. (Графика А, сини стълбове). Ефектът от исканията за по-високи заплати се пренася във вид на по-нататъшно увеличение на инфлацията на цените, което надхвърля базовата прогноза с 0,1 процентни пункта през 2023 г. и с 0,2 процентни пункта през 2024 г.

Графика A

Макроикономически ефекти от по-висока степен на индексиране на заплатите

(отклонение от базовия сценарий в процентни пунктове)

Източници: Изчисления на експертите на ЕЦБ въз основа на симулации с модела ECB-BASE.

Симулацията предполага по-ниска заетост и показва значителен компромис между увеличаването на компенсацията на реалните заплати и запазването на работните места. По-високите реални разходи за труд оказват неблагоприятно въздействие върху търсенето на работна ръка, като заетостта спада под равнището от базовия сценарий с 0,2% през 2024 г.[14] По модела ECB-BASE обаче търсенето на работна ръка е слабо. Така през прогнозния период реалният доход на домакинствата се увеличава, тъй като спадът в заетостта не превишава увеличението на реалните заплати. Първоначално увеличението на реалните заплати подпомага потреблението и икономическата активност, като прирастът на реалния БВП надхвърля базовия сценарий с около 0,1 процентни пункта както през 2023 г., така и през 2024 г. Положителният ефект върху реалния БВП започва да отслабва от втората половина на 2024 г., тъй като забавянето на заетостта започва да получава превес в нарастването на реалния доход на глава от населението. Въпреки краткосрочното нарастване на реалния БВП, в случай на по-висока индексация на заплатите перспективите за заетостта очевидно се влошават. При тези базирани на модел симулации не се разглеждат допълнителни канали, които биха довели до по-непосредствено влошаване на икономическата активност, най-вече поради по-голяма несигурност относно перспективите за трудовия пазар и предварително извършване на корекции от страна на домакинствата и предприятията заради очаквани неблагоприятни условия на труд.[15]

Каре 5
Анализ на чувствителността: алтернативни хипотези за цените на енергоносителите

Като се има предвид значителната несигурност по отношение на бъдещата динамика на цените на енергията, в настоящия анализ на чувствителността се оценяват механичните последици за базовите прогнози от алтернативни хипотези за цените на енергоносителите. Алтернативни низходящи и възходящи хипотези са изведени от 25-ия и 75-ия перцентил на базираните на опции неутрални плътности на цените на петрола към 17 май 2022 г. (крайната дата за техническите допускания за прогнозите от юни 2022 г.). Базовите допускания за цените на петрола са като цяло в средата на интерквартилния диапазон, което предполага, че няма значително отклонение по отношение на рисковете в която и да е посока. При липсата на подобни разпределения за цените на природния газ те се извличат от 25-ия и 75-ия перцентил от разпределение въз основа на скорошни грешки в прогнозите на цените на фючърсите за газ на едро.[16] Третата хипотеза допуска, че цените и на петрола, и природния газ ще останат постоянни на съответните си равнища от двете седмици преди 17 май 2022 г.

Въздействието от тези алтернативни хипотези се оценява в редица макроикономически модели на експерти на Евросистемата и ЕЦБ, използвани в прогнозите.[17] Средното въздействие върху нарастването на производството и инфлацията за тези модели е показано в таблицата по-долу. Резултатите показват, че най-високи възходящи отклонения от базовите прогнози за ХИПЦ инфлацията са получени за 75-ия перцентил за последните две години от прогнозния период и за постоянните цени на петрола и природния газ за 2024 г. ХИПЦ инфлацията остава над 2% през целия прогнозен период при допусканията за постоянни цени и за 75-ия перцентил. И обратно, при сценария, основан на 25-ия перцентил на базираните на опции плътности, ХИПЦ инфлацията спада до 1,4% през 2024 г. Въздействието върху растежа на реалния БВП е -0,1 процентни пункта през 2023 г. и 2024 г. при допусканията за постоянни цени и 75-ия перцентил, докато 25-ият перцентил дава по-висок растеж с 0,2 процентни пункта.

Въздействие на алтернативните хипотези за цената на енергоносителите

Забележки: 25-ият и 75-ият перцентил се отнасят до базирани на опции неутрални плътности за цената на петрола към 17 май 2022 г. Постоянните цени на петрола и на газа приемат стойността към същата дата. Макроикономическото въздействие се отчита като средна стойност от редица макроикономически модели на експертите на ЕЦБ и Евросистемата.

Каре 6
Прогнози на други институции

Международни организации и институции от частния сектор са публикували прогнози за еврозоната. Тези прогнози обаче не са пряко съпоставими помежду си или с макроикономическите прогнози на експертите на Евросистемата, тъй като са завършени по различно време. Освен това тези прогнози използват различни методи за формулиране на допусканията за фискални, финансови и външни променливи, включително цените на петрола и на други суровини. И накрая, съществуват различия в методите за календарно изглаждане при различните прогнози.

Съпоставка на актуалните прогнози за прираста на реалния БВП и ХИПЦ инфлацията в еврозоната

(годишно процентно изменение)

Източници: Икономически прогнози на ОИСР от юни 2022 г., 111, 8 юни 2022 г.; MJEconomics за Барометър на еврозоната, 26 май 20221 г. (данните за 2024 г. са взети от проучването от април 2022 г.); Икономическа прогноза на Европейската комисия, пролет 2022 г., 16 май 2022 г.; Консенсусни икономически прогнози, 12 май 2022 г. (данните за 2024 г. са взети от проучването от април 2022 г.); Перспективи за световната икономика на МВФ, 19 април 2022 г.; ЕЦБ анкета на професионалните прогностици за второто тримесечие на 2022 г., 15 април 2022 г.
Забележки: Макроикономическите прогнози на експертите на Евросистемата представят календарно изгладени годишни темпове на растеж, докато Европейската комисия и МВФ представят годишни темпове на растеж, които не са изгладени спрямо броя на работните дни на година. В други прогнози не се уточнява дали се посочват календарно изгладени или неизгладени данни. Данните за минали периоди може да се различават от последните публикации на Евростат поради публикуването на данни след крайната дата за прогнозите.

Прогнозите на експертите на Евросистемата от юни 2022 г. като цяло са в съответствие с други прогнози за прираста на БВП, а за инфлацията са над останалите, особено за 2023 г. Прогнозите на експертите на Евросистемата за растежа като цяло са в синхрон с другите прогнози, с изключение на тези за 2024 г., където прогнозите на експертите са малко по-високи. По отношение на инфлацията прогнозите на експертите на Евросистемата са по-високи от повечето други, значително за 2023 г., вероятно поради по-скорошната крайна дата и по-актуалните технически допускания, които биха могли да сочат по-голяма продължителност на ценовия натиск и съответно на произтичащата от това инфлация. Прогнозата на ОИСР за 2023 г. е значително над прогнозите на експертите на Евросистемата и на други прогностици. Това до голяма степен се обяснява с допускането на ОИСР за цените на петрола, което предвижда значително повишение в началото на 2023 г., докато при прогнозите на експертите на Евросистемата се допуска, че цените на петрола ще следват цените на фючърсите, което предполага спад (вижте Каре 1).

© Европейска централна банка 2022

Пощенски адрес 60640 Frankfurt am Main, Germany
Телефон +49 69 1344 0
Уебсайт www.ecb.europa.eu

Всички права запазени. Разрешава се възпроизвеждането с образователна и нетърговска цел при изрично позоваване на източника.

За специфичната терминология можете да използвате речника на ЕЦБ (само на английски език).

HTML ISSN 2529-4768, QB-CF-22-001-BG-Q


  1. Крайната дата за технически допускания, като например за цените на петрола и обменните курсове, е 17 май 2022 г. Макроикономическите прогнози за еврозоната са финализирани на 24 май 2022 г. Настоящите прогнози обхващат периода 2022–2024 г. Прогнози с толкова дълъг хоризонт са свързани с много висока степен на несигурност и това следва да се има предвид при тълкуването им. Вижте статията „Оценка на макроикономическите прогнози на експерти на Евросистемата“ (An assessment of Eurosystem staff macroeconomic projections) в Месечния бюлетин на ЕЦБ от май 2013 г. Базисните данни в таблиците и графиките са публикувани в удобен за използване формат на http://www.ecb.europa.eu/pub/projections/html/index.en.html. Пълна база данни на предишни макроикономически прогнози на експерти на ЕЦБ и Евросистемата е налична на адрес https://sdw.ecb.europa.eu/browseSelection.do?node=5275746.

  2. Съгласно предварителната оценка на Евростат, публикувана след финализирането на прогнозите, общата ХИПЦ инфлация през май 2022 г. е 8,1% – малко по-висока от предвидената в прогнозите на експерти на Евросистемата. Механична актуализация на прогнозите показва темп на инфлация от 7,1% през 2022 г.

  3. Тази оценка на прираста на БВП е публикувана на 8 юни 2022 г. – след финализирането на прогнозите на експертите, които са основани на предварителната оценка (0,3%). Съгласно оценката на експерти на ЕЦБ ревизията има ограничено влияние върху прогнозите за еврозоната.

  4. Допускането за номиналната доходност на десетгодишните държавни облигации в еврозоната се основава на среднопретеглената доходност на десетгодишните референтни облигации на държавите, претеглена спрямо годишните стойности за БВП и продължена във времето с очаквания тренд, изведен от изчислената от ЕЦБ десетгодишна номинална доходност на всички облигации в еврозоната, като първоначалната разлика между двата статистически реда се поддържа постоянна за целия прогнозен период. Спредовете между доходността на държавните облигации в отделните държави и съответната средна доходност за еврозоната се приемат за постоянни за целия прогнозен период.

  5. Допусканията за цената на природния газ се основават на фючърсните цени на газа на нидерландската борса TTF. Прогнозите на експертите на Евросистемата се ръководят и от технически допускания за цените на едро на електроенергията, основаващи се на фючърсните цени в най-големите държави от еврозоната.

  6. 6 Tobin’s Q представлява стойността на съществуващо жилище, разделена на строителните разходи.

  7. Еластичността на заместването на съкращаването на производството при влошения сценарий се изчислява чрез използване на метода на производствената функция на CES в Bachmann, R., Baqaee, D., Bayer, C., Kuhn, M., Löschel, A., Moll, B., Peichl, A., Pittel, K. and Schularick, M. (2022), “What If? The Economic Effects for Germany of a Stop of Energy Imports from Russia” („Ами ако...? Икономическите ефекти за Германия от спиране на енергийния внос от Русия“), ECONtribute Policy Brief, no 28/2022, разширено в Borin, A., Conteduca, P. O., Di Stefano, E., Mancini, M., Gunnella, V. and Panon, L. (2022, предстоящо публикуване). Тази еластичност е свързана с възможността вносната енергия да се замести с местни енергийни ресурси или, в по-общ план, с това до каква степен агентите имат желание да преразпределят своите разходи от внос на енергия към други продукти. На равнище еврозона се допуска, че еластичността ще бъде около 0,04. За да се измери чувствителността на тренда на реалния БВП и съответната реакция на инфлацията при различни равнища на заменяемост, еластичността е променена с +/- 0,01 и въздействието на тази промяна върху макроикономическите променливи е извлечено чрез използване на модела ECB-BASE, като се допуска, че съотношението на сътресенията в търсенето и предлагането е същото като това, което стои в основата на влошения сценарий. За модела ECB-BASE вижте Angelini, E., Bokan, N., Christoffel, K., Ciccarelli, M., Zimic, S., „Introducing ECB-BASE: The blueprint of the new ECB semi-structural model for the euro area, („Въведение в ECB-BASE: Подробен план за новия полуструктурен модел на ЕЦБ за еврозоната“), поредица „Работни материали“ № 2315, ЕЦБ, 2019 г.

  8. Според оценките тези нови мерки ще окажат въздействие върху растежа от 0,4 процентни пункта и -0,4 процентни пункта отражение върху инфлацията през 2022 г. През 2023 г. поради графика и структурата на мерките въздействието върху растежа се очаква да отслабне, а въздействието върху инфлацията се очаква в общи линии да изчезне.

  9. Главно поради приходи, които нарастват по-бързо от макроикономическата им данъчна основа и други извънредни приходи. Предвижда се тези фактори да започнат да отшумяват от 2022 г., макар и само частично и по-малко от предвиденото в прогнозите от март.

  10. Съгласно предварителната оценка на Евростат, публикувана след финализирането на прогнозите, общата ХИПЦ инфлация през май 2022 г. е 8,1% – малко по-висока от предвидената в прогнозите на експерти на Евросистемата. Механична актуализация на прогнозите показва темп на инфлация от 7,1% през 2022 г.

  11. Според неотдавнашен анализ на ЕЦБ официални схеми за индексиране на заплатите в еврозоната са слабо разпространени. Вижте The prevalence of private sector wage indexation in the euro area and its potential role for the impact of inflation on wage„ („Разпространение на индексацията на заплатите в частния сектор в еврозоната и потенциалната ѝ роля за въздействие на инфлацията върху заплатите“), Икономически бюлетин, брой 7, ЕЦБ, 2021 г.

  12. За повече информация относно модела ECB-BASE вижте бележка под линия 7.

  13. Това се симулира чрез увеличение с 25% на параметъра, отразяващ индексирането на заплатите в кривата на заплатите Филипс по модела ECB-BASE, който се увеличава от 0,39 (прогнозна стойност въз основа на ретроспективни данни) на 0,5.

  14. Ефектът върху работната сила е пренебрежимо малък, което означава, че равнището на безработица нараства приблизително едно към едно с намаляване на заетостта.

  15. Симулацията се извършва, като се изхожда от ретроспективни очаквания и поради това агентите не предвиждат влошаване на перспективите за работните места в бъдеще.

  16. Грешките в предходните прогнози за фючърсите на цените на газа бяха изчислени за периода от януари 2017 г. до февруари 2022 г.

  17. Тъй като макроикономическите модели, използвани в този анализ, често включват само уравнения за цените на петрола (отчасти поради историческото успоредно движение на цените на петрола и природния газ), алтернативните хипотези при петрола и природния газ се съчетават в синтетичен индекс. Синтетичният индекс представлява среднопретеглена стойност на промените в цените на нефта и природния газ въз основа на теглата на вноса в еврозоната, докладвани от HWWI (приблизително 80% за петрола и 20% за природния газ). След това въздействието на синтетичния индекс се оценява, като се използва еластичността на цените на петрола. Това е приближение, което добавя допълнителна несигурност към резултатите.