1 Кратък преглед

Икономиката на еврозоната се оказа по-устойчива от очакваното преди спрямо последиците от конфликта в Близкия изток. Прирастът на реалния БВП беше изненадващо по-висок през второто тримесечие на 2026 г., а краткосрочните показатели сочат стабилен растеж в краткосрочен план, тъй като несигурността намалява, доверието се повишава и се предполага, че сътресението в енергийните доставки вследствие на конфликта в Близкия изток постепенно ще отслабне.^[1] Очаква се летните горещини в Европа да са оказали само ограничено и временно отрицателно въздействие върху икономическата активност. В средносрочен план вътрешното търсене би трябвало и занапред да бъде подпомагано от възстановяване на реалните доходи, обусловено от по-ниска енергийна инфлация, както и от устойчив пазар на труда, като се очаква равнището на безработица да достигне нови безпрецедентно ниски стойности. Нарастващите държавни разходи за инфраструктура и отбрана, особено в Германия, допълнени от инвестиции, свързани с изкуствения интелект (ИИ), също би трябвало да допринесат за растежа през по-късните години от прогнозния период. Във външен план растежът на износа би трябвало да се ускори на фона на засилващо се външно търсене, въпреки че непреодолените трудности с конкурентоспособността ще продължат да оказват влияние. Освен това се очаква еврозоната да извлече по-малко ползи от силното глобално търсене, свързано с ИИ, в сравнение с някои други икономики, което се дължи на по-малкия размер на нейния сектор на такива продукти. В базовата прогноза се предвижда годишен прираст на реалния БВП от 0,9% през 2026 г., 1,4% през 2027 г. и 1,5% през 2028 г. (Таблица 1). След корекция за нестабилността на данните за Ирландия се очаква прирастът да бъде 1,2% през 2026 г. и 2027 г., след което да се увеличи до 1,4% през 2028 г.^[2] В сравнение с прогнозите от юни 2026 г. прирастът на БВП е ревизиран нагоре с 0,1 процентни пункта за 2026 г. (0,3 процентни пункта при корекция за волатилността на данните за Ирландия). Това отразява изненадващи данни и положителни показатели от проучвания, от които следва инерционен ефект през 2027 г. и съответно ревизия с 0,2 процентни пункта за същата година. За 2028 г. растежът на БВП не е ревизиран.

Перспективата за инфлацията все така се определя главно от енергийното сътресение, което се очаква да отзвучи, макар че това допускане е свързано с висока степен на несигурност. Очаква се инфлацията да достигне върхова стойност от 3,6% през четвъртото тримесечие на 2026 г. поради рязкото покачване на енергийните цени в резултат от конфликта в Близкия изток, като ефектът от поскъпването на суровия петрол ще бъде засилен от допълнителен възходящ натиск върху цените на рафинираните нефтопродукти и цените на едро на природния газ и електроенергията. С отпадането на основното въздействие на конфликта върху енергийните цени от съпоставката на годишна база се очаква общата инфлация, измерена чрез хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), да спадне до 2,5% през второто тримесечие на 2027 г. и след това да се задържи около 2,0%. Зад профила на общата инфлация се крият разлики в скоростта, с която енергийното сътресение намира отражение в нейните основни компоненти. Бързо прехвърляне към потребителските цени на енергията означава енергийната инфлация бързо да последва допусканото поевтиняване на енергийните суровини и да стане отрицателна през 2027 г., след което да се увеличи през 2028 г. с въвеждането на схемата на ЕС за търговия с емисии 2 (СТЕ2). За разлика от това се очаква енергийното сътресение да се отрази в неенергийната инфлация едва постепенно и тя да нараства до началото на 2027 г., след което да се задържи повишена и после да намалее отново през 2028 г. В общи линии косвените и вторичните ефекти се оценяват като ограничени. Смята се, че очакваното отслабване на инфлацията ще допринесе за сдържане на натиска от страна на заплатите в средносрочен план при по-добра перспектива за икономиката и за пазара на труда, макар да се предвижда прирастът на заплатите да остане над дългосрочното си средно равнище. Като цяло базовата прогноза предвижда ХИПЦ инфлацията да се повиши от 2,1% през 2025 г. до 3,0% през 2026 г., след което да спадне до 2,5% през 2027 г. и още до 2,1% през 2028 г. Перспективата за общата ХИПЦ инфлация през 2026 г. е неревизирана, като низходящата ревизия на компонента храни след изненадващо доста по-ниските данни до юли и въпреки известен възходящ натиск от последиците от неблагоприятните климатични условия компенсира възходящата ревизия на енергийната инфлация. Общата инфлация е ревизирана нагоре с 0,2 процентни пункта за 2027 г. и с 0,1 процентни пункта за 2028 г. заради очаквана по-висока инфлация на енергоносителите през 2027 г. и по-висока основна инфлация (т.е. ХИПЦ инфлацията без компонентите енергоносители и храни) и през двете години, което се дължи на по-добрата перспектива за икономическата активност и малко по-високия растеж на заплатите при леко подобрение на условията на пазара на труда. Очаква се силата на косвените и вторичните ефекти да бъде в общи линии непроменена спрямо прогнозите от юни 2026 г. с изключение на по-ниските косвени ефекти върху цените на храните.

Икономическата перспектива за еврозоната остава крайно несигурна на фона на продължаващия конфликт в Близкия изток, блокадата на Ормузкия проток и продължаващата нестабилност на енергийните цени. За да се илюстрира тази несигурност, базовите прогнози са допълнени с актуализирани версии на трите алтернативни сценария, съдържащи се в прогнозите от юни 2026 г. – по-лек, неблагоприятен и тежък. Те се различават в допусканията си за мащаба и продължителността на конфликта в Близкия изток и за сътресението при енергийните цени, за въздействието на шока върху международната среда и върху несигурността, както и за силата на косвените и вторичните ефекти върху инфлацията.

• При по-лекия сценарий се допуска, че енергийните цени ще се нормализират по-бързо в сравнение с базовата прогноза. Вследствие на това инфлацията би отслабнала по-бързо и би спаднала под целевото ниво от 2% през 2027 г. и 2028 г., а растежът на БВП би надхвърлил леко стойностите от базовата прогноза.
• В неблагоприятния сценарий се допуска по-рязко и по-продължително поскъпване на енергоносителите, отколкото в базовата прогноза. Той включва също и по-голяма несигурност и по-силен ефект на пренос в международен план, както и по-съществени косвени и вторични ефекти върху инфлацията. В сравнение с базовата прогноза той означава по-висока инфлация в периода 2026 – 2028 г., а прирастът на БВП би бил по-нисък спрямо базовата прогноза през 2027 г. и 2028 г.
• При тежкия сценарий се допуска по-силно и по-продължително сътресение в енергийните цени, по-голяма несигурност и по-силна реакция от страна на заплатите и неенергийните цени, отколкото при неблагоприятния. В сравнение с базовата прогноза той предполага значително и продължително по-висока обща инфлация за целия прогнозен период, в съответствие с предишния опит с нелинейността при голямо сътресение в енергийните цени. Растежът на БВП би отслабнал значително през 2027 г., след което би се възстановил до само малко под темпа, предвиден в базовата прогноза за 2028 г., тъй като по-силен растеж на заплатите би подпомогнал доходите и търсенето.

2 Макроикономически прогнози за икономиката на еврозоната

2.1 Реална икономика

Икономиката на еврозоната остава устойчива в условия на енергийно сътресение и несигурност, свързани с конфликта в Близкия изток. Според предварителната оценка на Евростат реалният БВП е нараснал с 0,4% през второто тримесечие на 2026 г. спрямо 0,0% през първото.^[3] Коригиран измерител на БВП на еврозоната, който използва показателя модифицирано вътрешно търсене вместо БВП за Ирландия, е нараснал с 0,3% през същия период. Това е с 0,2 процентни пункта над предвиденото в прогнозите от юни и без изменение спрямо първото тримесечие на 2026 г. (Графика 1, панел „а“).^[4] Изненадващо по-високите данни сочат, че неблагоприятното въздействие от конфликта в Близкия изток върху реалните доходи и от несигурността остава ограничено, а положителен стимул от продължаващия разцвет на ИИ може би е подпомогнал бизнес инвестициите и външното търсене.

Наличните данни от конюнктурни анкети сочат засилване на доверието и инерцията на растежа въпреки продължаващата несигурност, свързана с конфликта в Близкия изток, и временното неблагоприятно въздействие от екстремните летни метеорологични условия в Европа. Данните от проучвания до август свидетелстват за ускоряване на растежа след много ниските стойности през пролетта. Съставният индекс за производството на мениджърите по продажбите (ИМП) леко се повиши през август вследствие на засилването на динамиката на промишленото производство, а ИМП за услугите запази тенденцията си на растеж. Подобрили са се и перспективно ориентираните показатели на ИМП, макар че сроковете за доставка леко са се удължили. Подобно на това показателят на Европейската комисия за икономическите нагласи е отбелязал ново нарастване през август, свивайки ножицата спрямо равнището от февруари – преди войната. Обратното, неотдавнашните горещи вълни и суши в Европа, които доведоха до спад на равнището на основни реки и до горски пожари, се очаква да отслабят растежа през третото тримесечие. Като цяло, при използване на коригирания измерител, се очаква растежът в еврозоната да се забави до 0,2% през третото тримесечие спрямо 0,3% през второто, а след това да се върне отново на 0,3% през четвъртото.^[5] Това означава възходяща ревизия с 0,1 процентни пункта за третото и четвъртото тримесечие в сравнение с юнските прогнози поради възходяща ревизия на всички компоненти на търсенето.

Графика 1

Реален БВП на еврозоната

а) Прираст на реалния БВП

(процентно изменение на тримесечна база и принос в процентни пунктове, сезонно и календарно изгладени тримесечни данни)

б) Равнища на реалния БВП

(индекс, Т1 2024 = 100)

В средносрочен план се очаква растежът на реалния БВП да се увеличава стабилно, тъй като несигурността намалява, доверието се подобрява, а цените на енергията се нормализират. Очаква се частното потребление да има най-голям принос за растежа в средносрочен план, следвано от силна динамика на инвестициите (Графика 2). Предвижда се приносът на нетния износ да стане слабо положителен от 2027 г. нататък.

• В краткосрочен план се очаква растежът на частното потребление да остане слаб поради известна загуба на покупателна способност и по-голяма несигурност, но да се засили в средносрочен план. Частното потребление вероятно ще нараства слабо в краткосрочен план поради възпиращото въздействие на конфликта в Близкия изток върху реалния разполагаем доход, макар да се смята, че то е отчасти смекчено от фискални мерки в някои държави и че с времето ще отзвучи. Доверието на потребителите също се подобри през последните месеци, но остава под равнищата от преди началото на конфликта, което все още свидетелства за предпазливост в потреблението. В перспектива се очаква растежът на потреблението на домакинствата да се засили, подпомогнат от възстановяване на нарастването на реалните заплати, устойчива заетост и, в по-малка степен, от благоприятни ефекти върху благосъстоянието. Предвижда се нормата на спестяване на домакинствата постепенно да спада в хода на прогнозния период с намаляването на несигурността и отслабването на мотивацията за предпазно спестяване в условия на трайно високи лихвени проценти.
• Очаква се потреблението на сектор „Държавно управление“ да продължи да подкрепя растежа в средносрочен план. След стабилен принос за растежа през 2026 г. предвиденото за 2027 г. временно забавяне се дължи главно на изтичането на срока на финансирането по програмата „ЕС от ново поколение“ (NGEU) в Италия и на допускането за по-нататъшни бюджетни икономии във Франция (вижте също Каре 3).
• Прогнозира се растежът на инвестициите да бъде подпомогнат от разходи за ИИ, отбрана и инфраструктура и от постепенно възстановяване на жилищните инвестиции. След слабите резултати през второто тримесечие на 2026 г. се очаква бизнес инвестициите (без нестабилните инвестиции в ирландски продукти в областта на интелектуалната собственост) да се засилят въпреки известна по-нататъшна несигурност около конфликта в Близкия изток, свързана с цените на енергията и затруднения в доставките, и въпреки постепенното затягане на условията за финансиране. Възстановяването би трябвало да бъде подпомогнато от подобряване на търсенето и инициативи за цифровизация, отразяващи бързия глобален напредък в областта на ИИ. Очаква се също ефекти на пренос към частния сектор вследствие на увеличените разходи за отбрана и инфраструктура и постепенно засилване на печалбите да допринесат за бизнес инвестициите. Това би компенсирало забавяне от страна на растежа на публичните инвестиции, за който се предвижда отслабване през 2027 – 2028 г. след изтичането на срока на програмата NGEU. През първата половина на 2026 г. жилищните инвестиции нараснаха значително по-малко от предвиденото преди, отчасти поради въздействието на неблагоприятни климатични условия и затегнати условия за финансиране. Все пак се очаква те постепенно да се възстановят благодарение на трайно търсене на жилища в условия на нарастващи реални заплати. Смята се също, че те ще бъдат благоприятствани от все така силните довършителни и монтажни дейности, които до голяма степен се дължат на саниране, например за повишаване на енергийната ефективност.^[6]
• Прогнозира се износът да остане слаб в отражение на продължаващите предизвикателства пред конкурентоспособността на еврозоната, изострени от фактори като митата на САЩ и цялостното поскъпване на еврото от края на 2024 г. насам. В краткосрочен план се оказва, че макар все още да е фактор, възпиращ растежа на износа, конфликтът в Близкия изток е причинил по-малко вреди от очакваното, и това доведе до възходящи корекции спрямо юнските прогнози. Конкурентоспособността на износа обаче се очаква да остане слаба. Поскъпването на еврото в миналото и по-високите мита на САЩ продължават да го ограничават. Засилването на търсенето в световен план донякъде го подпомага. До голяма степен обаче силата му е обусловена от разцвета на изкуствения интелект и, като се има предвид по-малкият размер на този сектор, се очаква еврозоната да извлече по-малко ползи в сравнение с други икономики.^[7] Вследствие на това се предвижда делът на еврозоната в световните износни пазари да намалее леко в средносрочен план. Смята се, че растежът на вноса ще изпревари растежа на износа през 2026 г. поради търсенето на вносни стоки, а след това ще се движи в общи линии успоредно с него в средносрочен план. Очаква се инвестициите в изкуствен интелект и отбрана да доведат до търсене на внос в същия хоризонт. Като цяло се прогнозира нетният износ да има леко отрицателно въздействие върху прираста на реалния БВП през 2026 г. и малък положителен принос през 2027 г. и 2028 г.

Очаква се вътрешното търсене да бъде подпомогнато от разходите за отбрана и инфраструктура. Според изчисленията въздействието на фискалните разходи за отбрана и инфраструктура върху растежа, което се дължи най-вече на Германия и ще окаже най-силен стимул през 2026 г., възлиза на 0,5 процентни пункта съвкупно за периода 2025 – 2028 г.^[8] Мерките за енергийна подкрепа, приети от правителствата след началото на войната в Близкия изток, са предимно временни и оказват само незначително въздействие върху растежа.

Графика 2

Прираст на реалния БВП на еврозоната – разбивка на основни компоненти на разходите

(годишно процентно изменение и принос в процентни пунктове)

В съпоставка с прогнозите от юни 2026 г. прирастът на реалния БВП е ревизиран нагоре с 0,1 процентни пункта за 2026 г. и с 0,2 процентни пункта за 2027 г., а за 2028 г. е непроменен (Графика 3 и Таблица 2). Значителна низходяща ревизия на растежа на БВП през първото тримесечие на 2026 г., свързана с ревизии на данните за Ирландия, беше напълно неутрализирана от изненадващо по-висок растеж на БВП през второто тримесечие и от по-силна перспектива за второто полугодие, което доведе до лека възходяща ревизия на прогнозата за растежа през 2026 г. По-силната краткосрочна перспектива е свързана главно с по-добра такава за инвестициите в съответствие с последните показатели, с по-висок профил на частното потребление предвид известно намаляване на несигурността и с по-благоприятната международна среда. Възходящите ревизии за втората половина на 2026 г. водят до значителни инерционни ефекти през 2027 г., докато ревизиите, дължащи се на растежа в рамките на годината, са близки до нулата както през 2027 г., така и през 2028 г. Реалният БВП с прилагане на модифицирано вътрешно търсене за Ирландия е ревизиран нагоре с 0,3 процентни пункта за 2026 г. и с 0,1 процентни пункта за 2027 г., а за 2028 г. е ревизиран надолу с 0,1 процентни пункта. В сравнение с прогнозите от декември 2025 г. (базовата прогноза от преди избухването на войната в Близкия изток) растежът е ревизиран надолу с 0,3 процентни пункта за 2026 г., не е променен за 2027 г., а за 2028 г. е ревизиран нагоре с 0,1 процентни пункта, в резултат на което равнището на БВП в края на прогнозния период е малко по-ниско (Графика 1, панел „б“ и Графика 3, панел „а“).

Графика 3

Ревизии на прогнозите за растежа на реалния БВП спрямо прогнозите от юни 2026 г.

а) Разбивка на ефекти в рамките на годината и инерционни ефекти	б) Разбивка на основни компоненти на разходите
(процентни пунктове)	(процентни пунктове)

Очаква се пазарът на труда да остане като цяло устойчив в съответствие с подобрената перспектива за икономическата активност. Сегашните прогнози се основават на по-висока отправна точка на пазара на труда вследствие на по-силната от очакваното преди икономическа активност (с корекция за волатилността на данните за Ирландия) от началото на годината насам – свидетелство за устойчивостта на икономиката на еврозоната по отношение на конфликта в Близкия изток. Ето защо в сравнение с юнските прогнози прирастът на заетостта се прогнозира да бъде по-висок през 2026 г., неревизиран за 2027 г. и ревизиран леко надолу за 2028 г. и да се увеличава със стабилен годишен темп от около 0,5% (Графика 4, панел „а“). Смята се, че производителността на труда ще продължи да се възстановява и да нараства устойчиво през целия прогнозен период. Тъй като заетостта обичайно реагира на бизнес циклите в по-малка степен от икономическата активност, растежът на производителността на труда е ревизиран за втората половина на 2026 г. (след като през първото полугодие икономическият растеж се оказа по-силен от заетостта), също и за 2027 г., а за 2028 г. е ревизиран незначително надолу. Очаква се темпът на безработица да намалее в хода на прогнозния период и през 2028 г. да достигне 5,9%. Това представлява лека низходяща ревизия спрямо прогнозите от юни (Графика 4, панел „б“). Тя е обусловена от по-положителните резултати и от нарастването на заетостта през 2026 г. Освен това структурни фактори, например от демографско естество, продължават да допринасят за по-ниско равнище на безработицата (но в съответствие с допусканията, залегнали в юнските прогнози).

Графика 4

Пазари на труда

а) Заетост	б) Равнище на безработица
(годишно процентно изменение)	(процент от работната сила)

2.2 Цени и разходи

След неотдавнашните колебания, свързани с продължаващия конфликт в Близкия изток, през юли общата ХИПЦ инфлация достигна 2,9%.^[13] Лекото увеличение на общата инфлация от 2,8% през юни (след стойност от 3,2% през май) отразява по-високите темпове при енергийния компонент, най-вече при транспортните горива в съответствие с по-скъпите рафинирани петролни продукти, и изтичането на някои държавни мерки за подкрепа, както и по-високото равнище на инфлацията при компонентите услуги и неенергийни промишлени стоки.^[14] ХИПЦ инфлацията без компонентите енергоносители и храни нарасна леко, до 2,5% през юли. Междувременно инфлацията при храните намаля още повече на фона на по-слаб натиск по веригата, включващ предишни спадове в цените на земеделските суровини и цените на производител. Като цяло отражението на войната в Близкия изток върху неенергийните потребителски цени засега е ограничено, както се вижда и от сдържаната динамика на измерителите на базисната инфлация и ценовия натиск на по-късните звена от веригата на ценообразуването. Новите данни сочат по-слаби от очакваното косвени ефекти върху цените на храните.

Предвижда се общата инфлация да се увеличи от 2,1% през 2025 г. до 3,0% през 2026 г., главно поради по-високите цени на енергоносителите, а след това да спадне до 2,1% през 2028 г. с отзвучаването на енергийния шок (Графика 5 и Таблица 3). Въз основа на пазарните допускания за цените на енергийните суровини се очаква общата инфлация да нарасне до 3,6% през четвъртото тримесечие на 2026 г., движена от по-висока енергийна инфлация, но и в отражение на по-високите темпове при компонентите неенергийни промишлени стоки и храни. Предвижда се след това, в началото на 2027 г., тя да намалее, преди всичко поради съществени низходящи енергийни базови ефекти. Въпреки че прогнозата е за рязък спад на общата инфлация през второто тримесечие на 2027 г. до 2,5%, очаква се в неенергийната инфлация постепенно да се проявят косвени последици от по-високите енергийни цени, макар и в по-малка степен, отколкото през периода на висока инфлация между 2021 г. и 2024 г. Прогнозира се през 2027 г. ХИПЦ инфлацията без енергоносителите да бъде средно 2,6% – увеличение спрямо 2,3% през 2026 г. Очакването за общата инфлация е тя да се стабилизира около 2,0% в средносрочен план, тъй като приносът на енергийната инфлация се оценява на равнище близо до нулата, а се очаква и косвените и вторичните ефекти от енергийното сътресение да бъдат ограничени. В Каре 4 са очертани сценарии с алтернативни траектории на енергийните цени и с по-силни косвени и вторични ефекти в сравнение с допускането в базовата прогноза.

Графика 5

ХИПЦ инфлация и компоненти в еврозоната

(годишно процентно изменение, процентни пунктове)

Прогнозира се инфлацията на енергоносителите да достигне върхова стойност от почти 15% в края на 2026 г., после рязко да спадне през 2027 г. поради отрицателни базови ефекти и по-ниски цени на енергийните суровини и отново да се повиши през 2028 г. с въвеждането на СТЕ2 (Графика 6). Войната в Близкия изток доведе до големи увеличения в цените на енергийните суровини (вижте Каре 2) и все още е налице съществена несигурност за това как ще се развие. Освен това цените на рафинираните транспортни горива бележат значително по-голямо увеличение от тези на суровия петрол, тъй като световното предлагане на рафинирани горива спадна поради затварянето на Ормузкия проток в условия на високо сезонно търсене и допълнителни ограничения в предлагането, произтичащи от атаки над руски рафинерии от страна на Украйна. Повишената вследствие на това специфична за ЕС норма на печалба при преработката на дизелово гориво и в по-малка степен на бензин ще окаже нов възходящ натиск върху енергийната инфлация, предимно в краткосрочен план.^[15] Въпреки че в миналото увеличената норма на печалба обичайно не се е задържала дълго, тъй като балансът между търсене и предлагане се коригира и рафинериите променят състава на производството си, мащабът на сегашната криза може да затрудни и забави подобни корекции в сравнение с миналото. Що се отнася до цените на едро на електроенергията, част от неотдавнашното увеличение може да е свързано с летните горещини, които увеличават зависимостта от по-скъпото производство на електроенергия от газ. Очаква се през 2026 г. въздействието от правителствените мерки за компенсиране на ефектите от инфлационния шок да бъде едва -1,0 процентни пункта за енергийната и малко под -0,1 процентни пункта за общата инфлация.^[16] След големи низходящи базови ефекти в началото на 2027 г. и пазарни очаквания за спад в цените на петрола, природния газ и електроенергията (както и на рафинираните горива) се предвижда енергийната инфлация да намалее до отрицателни стойности през втората половина на 2027 г. и първата половина на 2028 г. Очаква се през 2028 г. въвеждането на СТЕ2 да тласне енергийната инфлация нагоре, но прогнозата е тя да бъде средно по-ниска от нула.^[17] Ако се изключи въздействието на СТЕ2, общата инфлация би била 1,9% през 2028 г.

Графика 6

Енергийна инфлация в ХИПЦ в еврозоната

(годишно процентно изменение)

Прогнозира се инфлацията при храните да се възстанови от наблюдаваните в последно време ниски равнища и да се повиши в краткосрочен план при постепенно разгръщане на косвени ефекти от предишни повишения на цените на енергоносителите и въздействието на неблагоприятни климатични условия, а по-късно през прогнозния период да спадне обратно до 2% (Графика 7). Очаква се инфлацията на храните да нарасне през следващите четири тримесечия и да достигне върхова стойност от 3,4% през третото тримесечие на 2027 г. Това отразява развиващото се енергийно сътресение, което проличава и в цените на хранителните суровини. Засега обаче въздействието е по-умерено от очакваното, както показват неотдавнашни отрицателни грешки в прогнозите и продължаващото отслабване на натиска от страна на цените на вносните храни, вътрешните изкупни цени на селскостопанската продукция и цените на производител на храните. Освен това цените на торовете в глобален план спаднаха след рязкото увеличение през пролетта и бяха приети мерки за подкрепа от ЕС с цел смекчаване на сътресението в разходите за енергия и торове.^[18] Същевременно летните горещини и продължаващото действие на Ел Ниньо също сочат възходяща крива на инфлацията при храните. Въпреки това изгледите за инфлацията при храните са свързани с висока степен на несигурност и продължават да зависят от тенденциите при енергоносителите и климатичните условия, като последните вероятно ще имат различно отражение върху цените на храните в зависимост от държавата и периода. Макар че някои допускания за цените на хранителните суровини и на цените на едро на електроенергията отчасти вземат предвид неотдавнашни екстремни метеорологични явления, налице е значителна несигурност относно влиянието на климатичните условия върху инфлацията при храните през прогнозния период. При съчетание от минали и евентуални бъдещи метеорологични явления (меко време през пролетта на 2026 г. и горещо и сухо лято заедно с несигурни последици за климата в Европа поради Ел Ниньо) може да възникнат неутрализиращи ефекти. Със стабилизирането на цените на суровините и отзвучаването на косвените ефекти от по-високите цени на енергоносителите се предвижда инфлацията при храните да спадне към края на прогнозния период.

Графика 7

Инфлация на храните в ХИПЦ в еврозоната

(годишно процентно изменение)

Очаква се ХИПЦ инфлацията без компонентите енергоносители и храни постепенно да нараства в краткосрочен план, със средни стойности 2,5% през 2026 г. и 2,6% през 2027 г., след което да спадне до 2,3% през 2028 г. (Графика 8). В краткосрочен план се прогнозира ХИПЦ инфлацията без компонентите енергоносители и храни да се повишава постепенно до върхова стойност от 2,8% през първото тримесечие на 2027 г. поради силно увеличение на инфлацията при неенергийните промишлени стоки до 1,9%, докато инфлацията при услугите се очаква да бъде като цяло стабилна на равнище от около 3,3%. Този профил на ХИПЦ без компонентите енергоносители и храни отразява постепенното натрупване на косвени ефекти от по-скъпите енергоносители във вътрешен и в световен мащаб с нарастването на вносните цени и на разходите за фактори на производството. Очаква се здравната реформа в Германия също леко да повиши ХИПЦ инфлацията без компонентите енергоносители и храни през 2027 г.^[19] Смята се, че тези фактори отчасти ще бъдат смекчени от отслабване на натиска от страна на разходите за труд в краткосрочен план, от поскъпването на еврото в миналото (което надвишава по-скорошното поевтиняване) и от низходящия натиск от цените на вноса от Китай, въпреки че той би трябвало да отслабне донякъде поради протичащата там рефлация. След това се прогнозира постепенно спадане на ХИПЦ инфлацията без компонентите енергоносители и храни в хода на 2027 г. в отражение на отслабващия ценови натиск при компонентите неенергийни промишлени стоки и услуги. Очаква се през 2028 г. темпът на инфлацията при неенергийните промишлени стоки и при услугите да се стабилизира с отзвучаването на косвените ефекти и очакваните ограничени вторични ефекти при заплатите.^[20] Оценка на вторичните ефекти върху ХИПЦ инфлацията без компонентите енергоносители и храни в отговор на сътресението от енергийните цени, която е основана на моделите ECB-BASE и Bernanke-Blanchard за еврозоната, показва леко възходящо средно въздействие през 2027 – 2028 г. (около 0,1 – 0,2 процентни пункта) – в общи линии без промяна спрямо прогнозите от юни 2026 г.^[21] Смята се, че ХИПЦ инфлация без компонентите енергоносители и храни ще намалее до 2,3% в края на прогнозния период, като инфлацията при услугите ще бъде 2,9%, а при неенергийните промишлени стоки – 1.1%.

Графика 8

ХИПЦ инфлация без компонентите енергоносители и храни в еврозоната

(годишно процентно изменение)

В сравнение с прогнозите от юни 2026 г. перспективата за общата ХИПЦ инфлация е ревизирана нагоре с 0,2 процентни пункта за 2027 г. и с 0,1 процентни пункта за 2028 г. (Графика 9, панел „а“). Низходящите ревизии на инфлацията при храните в общи линии се компенсират от възходящо ревизиране на енергийната инфлация през 2026 г., докато в хода на 2027 г. по-високата енергийна инфлация и в по-малка степен инфлацията при неенергийните промишлени стоки компенсират напълно низходящата ревизия на инфлацията при храните.^[22] По-ниският инфлационен профил на храните в краткосрочен план се обуславя от неотдавнашни отрицателни грешки в прогнозите поради по-слаби от очакваното постъпващи данни за цените на вътрешните хранителни суровини и някои международни хранителни суровини, по-малки от очакваното косвени ефекти от сътресението в енергийните цени и по-благоприятни метеорологични условия в началото на 2026 г. Освен това низходящите ревизии на компонента храни включват, в по-малка степен, и по-ниски допускания за цените на вътрешните хранителни суровини и донякъде по-слаби (и по-забавени) косвени ефекти от очакваното по-рано. Възходящите ревизии на енергийната инфлация, отчасти свити от неотдавнашни изненадващи в отрицателна посока данни вследствие на по-ниски цени на петрола и по-ниски допускания за тях, съответстват на по-високите допускания за цените на природния газ и електроенергията, както и на повишената норма на печалба при рафинирането. За 2028 г. малката възходяща ревизия на ХИПЦ инфлацията се обуславя от компонента услуги и е в съответствие с лека възходяща ревизия на прираста на компенсацията на наето лице през прогнозния хоризонт (Таблица 3).

Ревизиите след прогнозите от декември 2025 г. дават по-пълна картина на въздействието на войната в Близкия изток, като показват очакваното развитие на енергийното сътресение (Графика 9, панел „б“). След тези прогнози общата инфлация е ревизирана значително нагоре за 2026 г. и 2027 г. (съответно с 1,1 процентни пункта и 0,7 процентни пункта) в отражение на незабавния ефект върху инфлацията при енергоносителите и настъпващото със закъснение прехвърляне към неенергийните компоненти. Общата инфлация е ревизирана едва леко нагоре за 2028 г. (с 0,1 процентни пункта), тъй като се очаква по-ниската инфлация на енергоносителите в общи линии да компенсира възходящите косвени ефекти и ограничените вторични ефекти върху неенергийния компонент (Графика 9, панел „б“). ХИПЦ инфлацията без енергоносителите е ревизирана нагоре с общо 1,0 процентни пункта главно поради косвени ефекти и в по-малка степен поради вторични ефекти от енергийния шок.

Графика 9

Ревизии на прогнозата за инфлацията

а) Съпоставка с прогнозите от юни 2026 г.

(процентни пунктове и принос в процентни пунктове)

б) Съпоставка с прогнозите от декември 2025 г.

(процентни пунктове и принос в процентни пунктове)

Очаква се прирастът на номиналните заплати да продължи да се забавя през 2026 г. до средна стойност от 3,3% за цялата година и да се стабилизира на това равнище в средносрочен план. Растежът на компенсацията на наето лице спадна още, до 3,5% през първото тримесечие на 2026 г. – с 0,2 процентни пункта над прогнозите от юни 2026 г., но с 0,2 процентни пункта под прогнозите от декември 2025 г. Очаква се той да продължи да намалява през следващите няколко тримесечия в съответствие с отзвучаването на голямото енергийно сътресение от 2021 – 2024 г. и да нарасне отново в началото на 2027 г.^[23] Предвижда се растежът на компенсацията на наето лице да намалее от 3,8% през 2025 г. до 3,3% през 2026 г. и да остане на това равнище, което е по-високо от дългосрочната му средна стойност, през 2027 г. и 2028 г., поддържан от подобряващите се икономически перспективи и устойчивия пазар на труда, а очакваният спад в инфлацията да ограничи исканията за по-високи заплати (Графика 10, панел „а“). Прогнозира се прирастът на реалните заплати да намалее към края на 2026 г., а след това постепенно да се възстановява в хода на 2027 г. и да се доближи до растежа на производителността през 2028 г. (Графика 10, панел „б“).

В сравнение с прогнозите от юни 2026 г. растежът на компенсацията на наето лице е ревизиран леко нагоре за целия прогнозен период в контекста на леко подобрение в пазара на труда. Ревизиите спрямо юнските прогнози (увеличение с 0,1 процентни пункта за всяка година от прогнозния период) са в съответствие с изненадващо високите данни през първото тримесечие на 2026 г., по-силна икономическа перспектива и лека низходяща ревизия на безработицата, докато оценката за силата на вторичните ефекти остава като цяло непроменена. В сравнение с прогнозите от декември 2025 г. растежът на компенсацията на наето лице е ревизиран по-осезаемо нагоре, като се повишава с 0,1, 0,4 и 0,3 процентни пункта съответно за 2026 г., 2027 г. и 2028 г. (Графика 10, панел „а“). Въпреки това се очаква сегашното енергийно сътресение да има по-ограничен възходящ ефект върху перспективата за заплатите в сравнение със случая от 2021 – 2024 г. поради не толкова оживеното търсене и по-благоприятната инфлационна среда при настъпването на сътресението, въпреки че несигурността, свързана с конфликта в Близкия изток, остава висока.

Прогнозира се прирастът на разходите за труд на единица продукция да отслабва в краткосрочен план и да остане в общи линии стабилен, със средна стойност 2,4% в периода 2027 – 2028 г. (Графика 10, панел „б“). Забавянето през 2026 г. се отдава на спад в растежа на заплатите и на засилване на растежа на производителността. В средносрочен план се предвижда като цяло стабилно нарастване на разходите за труд на единица продукция успоредно с траекторията на растежа на производителността и заплатите. То е ревизирано нагоре за 2028 г. в отражение на донякъде по-високия растеж на заплатите и малко по-ниския растеж на производителността в условия на стабилен пазар на труда. Очаква се растежът на дефлатора на БВП да се увеличи леко в краткосрочен план поради по-високия прираст на печалбата на единица продукция в синхрон с икономическото възстановяване и сравнително ограничените неблагоприятни ефекти от енергийния шок, за които се смята, че ще бъдат частично компенсирани от по-нисък принос на разходите за труд на единица продукция. Предвижда се след това той да намалее до средно 2,2% през 2028 г.

Графика 10

Динамика на заплатите в еврозоната

а) Компенсация на наето лице

(годишно процентно изменение)

б) Реална компенсация на наето лице, производителност и разходи за труд на единица продукция

(годишно процентно изменение)

Очаква се нарастването на цените на вноса да се засили през втората половина на 2026 г. и през четвъртото тримесечие да достигне върхова стойност от 6,7% на годишна база поради по-високите цени на енергоносителите и на стоките, свързани с ИИ, след което да се стабилизира на равнище от 1,3% през 2028 г. Предвижда се годишният темп на прираст на дефлатора на вноса да бъде 4,0% през 2026 г. вследствие на по-силен натиск от страна на цените на енергийните суровини и по-високи цени на продукти от областта на ИИ, макар и отслабен от предходното поскъпване на еврото и евтиния внос от Китай. Прогнозира се впоследствие прирастът на цените на вноса да спадне до 1,3% през 2028 г. в отражение на очакваното нормализиране на условията в световен план.

3 Сценарии и анализи на чувствителността

3.1 Алтернативни хипотези за цените на енергоносителите

Съгласно алтернативните хипотези за цените на енергийните суровини съществуват значителни възходящи рискове за инфлацията, особено в краткосрочен план. Прогнозите на експертите се основават на техническите допускания, представени в Каре 2. В този анализ на чувствителността рисковете се анализират, като се използват различни перцентили от базираните на опции неутрални плътности за цените и на петрола, и на природния газ.^[24] Направен е и анализ на чувствителността при постоянна цена както за петрола, така и за природния газ (Графика 11). Този анализ се различава от сценариите за конфликта в Близкия изток, представени в Каре 4, по това, че са засегнати само цените на енергийните суровини, докато при сценариите несигурността също играе роля за начина, по който се оценяват макроикономическите ефекти.^[25] Резултатите са представени в Таблица 4.

Графика 11

Алтернативни хипотези за енергийните цени

а) Хипотеза за цената на петрола

(щ.д./барел)

б) Хипотеза за цената на природния газ

(евро/мегаватчас)

3.2 Алтернативни хипотези за обменния курс

Съгласно алтернативните хипотези за обменния курс съществува възможност за допълнително поскъпване на еврото, особено в средносрочен план, и следователно известни низходящи рискове за прираста и инфлацията. Техническите допускания за обменните курсове в базовата прогноза са постоянни за целия прогнозен период. Алтернативни низходящи и възходящи хипотези са изведени от 25-ия и 75-ия перцентил на базираните на опции неутрални плътности за обменния курс щатски долар/евро на 19 август 2026 г., клонящи към поскъпване на еврото (Графика 12). Това вероятно се дължи на факта, че очакванията на участниците на пазара относно паричната политика в еврозоната в сравнение със САЩ, както и очакванията за възможно разрешаване на конфликта в Близкия изток, подкрепят еврото. Въздействието на алтернативните хипотези, сред които и хипотеза за форуърдния обменен курс на крайната дата, се оценява с помощта на макроикономически модели на експертите на ЕЦБ и Евросистемата. В Таблица 5 е показано въздействието върху нарастването на производството и инфлацията, средно за всички тези модели.

Графика 12

Алтернативни хипотези за обменния курс щатски долар/евро

Каре 4
Алтернативни сценарии за икономическото въздействие от конфликта в Близкия изток^[26]

Експертните прогнози са все така белязани от висока степен на несигурност във връзка с конфликта в Близкия изток, което е илюстрирано с алтернативни сценарии. Представените по-долу сценарии следват същите методологични подходи като включените в експертните прогнози от юни 2026 г.^[27] В тях се допускат алтернативни траектории на цените на енергийните суровини и разлики в разпространението на тази ценова динамика в икономиката на еврозоната в сравнение с базовата прогноза. Сценариите също така съдържат ефекти от несигурност, умножаване на финансовите последици и пренос в международен план (Таблица A). Експертите не приписват степен на вероятност на тези сценарии, те по-скоро служат за илюстрация на основните източници на несигурност, свързани с въздействието на конфликта. В контекста на големи сътресения нелинейностите и косвените и вторичните ефекти могат да играят важна роля в пренасянето на тенденции върху инфлацията, както е разгледано подробно в експертните прогнози от юни 2026 г.^[28] В представения по-долу анализ тежестта на подобни ефекти е запазена като цяло непроменена спрямо предходните прогнози с изключение на косвените ефекти от цените на енергоносителите върху инфлацията при храните, които са леко понижени. Освен това е извършен анализ на чувствителността при тежкия сценарий, за да се проучат последиците от недостиг на самолетно гориво.

Таблица А

Параметри на базовия сценарий и алтернативните сценарии за конфликта в Близкия изток

Сценарий	Цени на енергийните суровини	Несигурност	Косвени и вторични ефекти върху инфлацията	Реакция на фискалната и паричната политика в еврозоната
Базова прогноза	Цените на енергийните суровини следват техническите допускания.1	В съответствие с наблюдаваната динамика на индекса на волатилността VIX	Ограничена възходяща корекция въз основа на преценка, за да се вземе предвид възможно по-силно въздействие, отколкото с еластичностите на стандартния модел, заради мащаба на енергийното сътресение	Краткосрочните лихвени проценти следват техническите допускания.1 Вземат се предвид само приети със закон фискални политики или обявени и конкретно разписани политики.
По-лек сценарий	Цените на енергийните суровини следват 25-ия перцентил на изведените от пазара вероятностни разпределения.1	Без промяна спрямо базовата прогноза	Без промяна спрямо базовата прогноза	Без промяна спрямо базовата прогноза
Неблагоприятен сценарий	Цените на енергийните суровини следват 75-ия перцентил на изведените от пазара вероятностни разпределения.1	Индексът VIX се увеличава с около 10 пункта, с бърз обрат в началото на 2027 г. до равнището от четвъртото тримесечие на 2025 г.; волатилността е съвсем малко над равнището от базовата прогноза.	По-силно калибриране спрямо базовия сценарий въз основа на динамиката на инфлацията за периода 2021 – 2024 г. и съпътстващи модели.	Без промяна спрямо базовата прогноза
Тежък сценарий	Цените на енергийните суровини следват 95-ия перцентил на изведените от пазара вероятностни разпределения.1	Индексът VIX се увеличава с около 14 пункта и е значително над равнището си при неблагоприятния сценарий до края на 2027 г.; през 2028 г. е съвсем малко над равнището от базовата прогноза.	По-силно калибриране спрямо неблагоприятния сценарий въз основа на динамиката на инфлацията за периода 2021 – 2024 г. и съпътстващи модели.	Без промяна спрямо базовата прогноза

1. Допускания за цените на енергийните суровини

При алтернативните сценарии се използват разпределения, които са изведени от базирани на опции плътности, за да се определят алтернативни хипотези за цените на петрола и на природния газ. Приема се, че от четвъртото тримесечие на 2026 г. цените на петрола и природния газ следват 25-ия перцентил на пазарно-базираното разпределение при по-лекия сценарий, 75-ия перцентил при неблагоприятния сценарий и 95-ия перцентил при тежкия сценарий (Графика А, панели „а“ и „б“ и Таблица Б). Тези перцентили представляват основана на пазара оценка за настоящите рискове, свързани с енергийните цени, и имплицитно обхващат алтернативни варианти на развитие на конфликта в Близкия изток и последиците от него за нарушенията в енергийните доставки.

• При по-лекия сценарий цените на петрола спадат до около 75 щ.д./барел, а на природния газ – до 50 евро/мегаватчас през четвъртото тримесечие на 2026 г. Тази траектория вероятно отразява мнението на пазара, че конфликтът все още би могъл да бъде разрешен скоро и това да доведе до бързо нормализиране на световните пазари на петрол и природен газ.
• При неблагоприятния сценарий цените на петрола нарастват до около 100 щ.д./барел, а на природния газ – до 75 евро/мегаватчас през четвъртото тримесечие на 2026 г. Те остават значително над нивата от базовата прогноза през целия прогнозен период, вероятно в отражение на пазарните очаквания за по-продължителен конфликт от допусканото в базовия сценарий.
• При тежкия сценарий цените на петрола се повишават с 50%, а на природния газ – повече от двойно в сравнение с базовия сценарий, достигайки съответно около 130 щ.д./барел и 130 евро/мегаватчас през четвъртото тримесечие на 2026 г. (в сравнение с 88 щ.д./барел и 60 евро/мегаватчас в базовия сценарий през същото тримесечие). Освен това сътресенията са много дълготрайни, като отклоненията от базовата прогноза са със сходен размер в края на прогнозния период. Траекториите на енергийните цени, изведени от базирани на опции плътности, могат да бъдат изразени като смущения в доставките, като се използват еластичностите на цените спрямо шокове в предлагането. Тежкият сценарий в общи линии би отговарял на намаление на световните доставки на петрол с около 8%, а на втечнен природен газ – с 12% спрямо базовата прогноза (това е равно на около 8 милиона барела петрол дневно и 5 милиарда кубически метра втечнен природен газ месечно, Графика А, панели „в“ и „г“).^[29] При този тежък сценарий цените на природния газ в Европа също биха се повишили значително над прага от 65 евро/мегаватчас. Въз основа на предишни случаи на рязко поскъпване това е ценовото равнище, над което Европа би успяла да изпревари Азия в наддаването за доставките на втечнен природен газ, ограничавайки степента на смущенията в снабдяването в еврозоната.

Графика А

Допускания за динамиката на цените на петрола и природния газ в Европа

а) Цени на петрола	б) Цени на природния газ
(щ.д./барел)	(евро/мегаватчас)
в) Цени на петрола	г) Цени на природния газ
(щ.д./барел)	(евро/мегаватчас)

Таблица Б

Сценарии за цените на енергийните суровини – равнища и отклонения от базовата прогноза

Сценарий		Т4 2026 (щ.д./барел или евро/мегаватчас)	Т4 2026 (% отклонение от базовата прогноза)	Т4 2028 (щ.д./барел или евро/мегаватчас)	Т4 2028 (% отклонение от базовата прогноза)
По-лек сценарий	Цени на петрола	76	-12%	62	-15%
	Цени на природния газ	50	-17%	22	-22%
Неблагоприятен сценарий	Цени на петрола	99	15%	84	16%
	Цени на природния газ	77	28%	38	33%
Тежък сценарий	Цени на петрола	132	53%	115	58%
	Цени на природния газ	130	116%	61	114%

2. Допускания за несигурността и нейното прехвърляне към условията за финансиране

В неблагоприятния и тежкия сценарий се допуска, че ескалация на конфликта в Близкия изток би засилила несигурността в световен план и би довела до корекция на цените на финансовите пазари. Индексът VIX се използва като аналог на глобалната несигурност. Допуска се, че в неблагоприятния сценарий той временно нараства рязко, а в тежкия това рязко нарастване е по-голямо и по-продължително. Тези допускания като цяло са в съзвучие с наблюдавани в миналото случаи на сходно геополитическо напрежение, включително в началото на войната на Русия срещу Украйна и конфликта в Близкия изток през октомври 2023 г. (Графика Б, панел „а“). В сценариите несигурността засяга икономиката по два начина: пряко – посредством въздействието си върху реалния БВП под формата на сътресение в доверието, и непряко – посредством условията за финансиране. И двата ефекта възпрепятстват потреблението, инвестициите и търговията.

Графика Б

Допускания за индекса VIX и въздействие върху избрани финансови променливи

а) Допускания за VIX

(индекс)

б) Спредове в кредитирането за предприятия и за домакинства за покупка на жилище при неблагоприятния и тежкия сценарий

(базисни пунктове, отклонения от базовата прогноза)

При неблагоприятния сценарий увеличението на спредовете по кредитите е по-краткотрайно и не толкова силно изразено, колкото при тежкия. Това се дължи на разликите в трендовете на VIX (Графика Б, панел „б“). При него спредовете по кредитите (над безрисковия лихвен процент) нарастват едва слабо, достигайки върхова стойност от около 10 базисни пункта през второто тримесечие на 2027 г. както за заемите за предприятията, така и за ипотечните кредити, тъй като моделът предвижда бързо връщане към състояние на ниска волатилност. Върховата стойност на спредовете по кредитите за предприятията е малко по-висока, но връщането към нивото от базовата прогноза е по-бързо, отколкото при ипотечните кредити. При тежкия сценарий по-голямата продължителност на засилената волатилност изчерпва буферния капацитет на банките, затова спредовете се увеличават над пропорционалното по отношение на VIX и достигат върхова стойност около 20 базисни пункта през втората половина на 2027 г. Спредовете по ипотечните кредити достигат върхова стойност едно тримесечие по-късно и се задържат над базовата прогноза до края на прогнозния период.

3. Макроикономически последици за международната среда

Тъй като преките търговски връзки с региона, засегнат от конфликта, са ограничени, пренасянето на сътресението върху световната икономика се очаква да се осъществи главно по линията на повишена несигурност, както и на преките и косвените ефекти от по-високите цени на енергоносителите и храните (Графика В). Според сценариите засилената несигурност в световен план води до спад в цените на активите, затягане на условията за финансиране и отслабване на разходите и търговията. По-високите цени на петрола и природния газ увеличават разходите за внос, намаляват реалните доходи и възпрепятстват най-силно внасящите енергия икономики. Повишението на енергийните разходи също така тласка нагоре цените на храните, засилвайки инфлацията и потискайки още повече глобалното търсене.^[30]

При по-лекия сценарий по-бързото от очакваното преодоляване на смущенията води до по-висок растеж, а инфлацията е по-ниска, отколкото в глобалната базова прогноза. С по-бързото поевтиняване на енергията инфлационният импулс отслабва по-скоро, несигурността намалява, условията за финансиране се нормализират, а външното търсене е по-силно благодарение на по-благоприятните външни условия в сравнение с базовата прогноза.

При неблагоприятния сценарий световната икономика е засегната от умерен, но продължителен негативен шок в предлагането. Растежът на световния БВП през целия прогнозен период е под предвиденото в базовата прогноза.^[31] Най-ниският прираст от около 0,2 процентни пункта под базовата прогноза е през 2027 г., а инфлацията е с 0,8 и 0,4 процентни пункта над предвиденото в нея съответно през 2027 г. и 2028 г. За еврозоната номиналният ефективен обменен курс леко се понижава, а после се нормализира, докато външното търсене спада всяка година, отдалечавайки се все повече от базовото равнище и в края на прогнозния период е с около 0,8% под него.

Графика В

Въздействие върху световната икономика без еврозоната

(отклонения в процентни пунктове от темпа на растеж в базовата прогноза)

При тежкия сценарий негативният шок от страна на предлагането е много по-голям и има много по-продължително въздействие. В резултат на това инфлационният импулс от цените на енергията и хранителните суровини е по-силен и глобалната несигурност нараства по-рязко. Растежът на световния БВП е засегнат незначително през 2026 г., но е намален с 1 процентен пункт през 2027 г., а последиците през 2028 г. са малки. Инфлацията е над предвиденото в базовата прогноза – с около 0,4 процентни пункта през 2026 г. Ефектът достига най-висока стойност от близо 2,7 процентни пункта през 2027 г., а след това през 2028 г. отслабва до 1,1 процентни пункта. За еврозоната номиналният ефективен обменен курс първоначално се понижава, а след това се нормализира, докато външното търсене се понижава всяка година, отдалечавайки се от равнището в базовата прогноза, и в крайна сметка през 2028 г. достига около 2,9% под нея.

4. Макроикономически последици за еврозоната

Резултатите за еврозоната са получени, като са използвани в общи линии същите допускания за силата на преките, косвените и вторичните ефекти като в сценариите от юни, но с малко по-слаби косвени ефекти върху цените на храните. Допусканите преди преки ефекти при тежкия сценарий, т.е. степента на прехвърляне на енергийните цени към инфлацията на енергоносителите в ХИПЦ, бяха съпоставени и потвърдени посредством детайлен модел за енергийната инфлация.^[32] Оценката на сценариите също така до голяма степен запазва предишните промени в предаването в основния прогностичен модел. Това води до по-силни косвени и вторични ефекти. Единствената разлика спрямо използваното преди калибриране е свързано с прехвърлянето на енергийните цени към тези на храните. Тези косвени ефекти са намалени леко във всички сценарии, но остават значително по-силни в сравнение със стандартните еластичности при неблагоприятния и тежкия сценарий.^[33]

При по-лекия сценарий растежът на БВП е малко по-силен, а инфлацията се забавя по-бързо в сравнение с базовата прогноза (Таблица В и Графика Г). Тъй като при този сценарий поскъпването на енергоносителите отминава по-бързо в сравнение с допусканията в базовата прогноза, инфлацията спада под предвиденото в нея равнище през 2027 г. и 2028 г. Освен това по-ниските енергийни цени благоприятстват растежа на БВП, като реалният прираст е над предвидения в базовата прогноза – 1,5% през 2027 г. и 1,6% през 2028 г.

При неблагоприятния сценарий сътресението води до трайно повишение на енергийните цени, обуславящо по-продължителен инфлационен натиск, а растежът на БВП отслабва в краткосрочен план. Прирастът на реалния БВП спада под предвиденото в базовата прогноза до 1,1% през 2027 г., а през 2028 г. се връща на 1,4% след спад на енергийните цени и отзвучаване на несигурността. При този сценарий ХИПЦ инфлацията би се повишила до 3,1% през 2026 г. и би останала повишена на ниво от 3,2% през 2027 г., а след това през 2028 г. би спаднала на 2,3%. През 2027 г. основната инфлация (т.е. инфлацията без компонентите енергоносители и храни) би достигнала върхова стойност от 2,8% в отражение на постепенното развитие на косвени и вторични ефекти върху цените и заплатите, а през 2028 г. би спаднала до 2,4%.

Тежкият сценарий предвижда значително по-трудна макроикономическа среда, обусловена от по-силни и по-продължителни сътресения в цените на суровините и засилени косвени и вторични ефекти. Растежът на реалния БВП би бил 0,8% през 2026 г. и би спаднал значително до 0,4% през 2027 г. – признак за продължително забавяне на икономическата активност. През 2028 г. той би се възстановил до 1,4%. Общата инфлация би нараснала рязко, достигайки 3,3% през 2026 г. и върхова стойност от 5,4% през 2027 г. Основната инфлация би се увеличила съществено с все по-отчетливото прехвърляне на високите енергийни цени към вътрешните цени и заплатите.

Таблица В

Основни променливи в еврозоната при базовия и алтернативните сценарии

(годишно процентно изменение)

	Прираст на реалния БВП			ХИПЦ инфлация			ХИПЦ инфлация без компонентите енергоносители и храни
	2026	2027	2028	2026	2027	2028	2026	2027	2028
Базова прогноза, септември 2026 г.	0,9	1,4	1,5	3,0	2,5	2,1	2,5	2,6	2,3
По-лек сценарий	0,9	1,5	1,6	2,9	1,9	1,8	2,5	2,5	2,2
Неблагоприятен сценарий	0,9	1,1	1,4	3,1	3,2	2,3	2,5	2,8	2,4
Тежък сценарий	0,8	0,4	1,4	3,3	5,4	3,2	2,5	3,5	3,2

Негативните макроикономически ефекти при неблагоприятния и при тежкия сценарий първоначално произтичат главно от повишените енергийни разходи и несигурността, но с течение на времето все повече се дължат на по-широки ефекти на пренос към търговията, вътрешното търсене и основната инфлация. Графика Д показва, че влошаването на растежа на реалния БВП се дължи предимно на по-високите цени на енергоносителите, нарасналата несигурност и по-слабата търговия. През 2027 г. забавянето става по-силно изразено, тъй като по-слабото търсене в световен мащаб, отчасти свързано с поскъпването на храните и енергоносителите в международен план, допълнително потиска износа от еврозоната, а по-високите енергийни цени и по-затегнатите условия за финансиране забавят още повече вътрешното търсене. До 2028 г. растежът на БВП постепенно се нормализира с отслабването на натиска от страна на енергийните цени и известно наваксване на заплатите след първоначалния спад на реалните доходи. Що се отнася до инфлацията, основният трансмисионен канал са по-високите енергийни разходи, които оказват пряко влияние върху енергийната инфлация и повишават производствените разходи за неенергийни продукти. При тежкия сценарий по-силните косвени и вторични ефекти все повече намират отражение в храните и основната инфлация, което води до значително по-трайна обща инфлация. При по-лекия сценарий по-ниската инфлация в сравнение с базовата прогноза, обусловена главно от по-ниски цени на енергоносителите, подпомага реалните доходи, разходите за потребление и съответно растежа на БВП, който е стимулиран допълнително и от по-благоприятни външни условия.

Графика Г

Базов и алтернативни сценарии за основни променливи в еврозоната

Реален БВП

(процентно изменение на тримесечна база)

ХИПЦ	ХИПЦ без компонентите енергоносители и храни
(годишно процентно изменение)	(годишно процентно изменение)
Енергоносители в ХИПЦ	Храни в ХИПЦ
(годишно процентно изменение)	(годишно процентно изменение)

Графика Д

Въздействие върху икономиката на еврозоната по канали или компоненти при различните сценарии

а) Реален БВП, по канали

(отклонения в процентни пунктове от темпа на растеж в базовата прогноза)

б) ХИПЦ инфлация, по канали

(отклонения в процентни пунктове от темпа на растеж в базовата прогноза)

в) ХИПЦ инфлация, по компоненти

(отклонения в процентни пунктове от темпа на растеж в базовата прогноза)

5. Анализ на чувствителността при тежкия сценарий: недостиг на самолетно гориво

В случай на екстремен недостиг на самолетно гориво световният въздушен транспорт може да спадне с 50%.^[34] Според многонационален многосекторен динамичен стохастичен модел на общото равновесие за световните производствени вериги подобно нарушение на въздушния транспорт би понижило прираста на БВП в еврозоната с около 0,1 процентни пункта през 2027 г. и би повишило инфлацията с около 0,15 процентни пункта през същата година и с 0,2 процентни пункта през 2028 г. (Графика Е). В модела се допуска, че заместването на въздушния транспорт с друг вид би било трудно, особено за международните пътувания и нетрайните стоки.

Графика Е

Анализ на чувствителността: въздействие на недостига на самолетно гориво в допълнение към тежкия сценарий

Прираст на реалния БВП	ХИПЦ инфлация
(отклонения в процентни пунктове от темпа на растеж при тежкия сценарий)	(отклонения в процентни пунктове от темпа на растеж при тежкия сценарий)

6. Уточнения за сценарийните анализи

Сценарийните анализи не включват мерки на паричната или фискалната политика, които биха смекчили въздействието върху инфлацията, нито други фактори, които биха могли да повлияят на макроикономическите последици. Както по принцип е прието при сценарийни анализи в експертните прогнози, и тук се допуска, че паричната и фискалната политика остават без промяна спрямо базовата прогноза. Значителното нарастване на инфлацията, особено при тежкия сценарий, вероятно би било частично неутрализирано от по-рестриктивна парична политика или от мерки за фискална подкрепа, които биха могли да понижат потребителските цени на енергията, както в периода на висока инфлация от 2022 г. до 2024 г. Сред другите фактори, които не са изрично включени в анализите, е например възможно благоприятно въздействие върху туризма в страни от еврозоната поради по-слабия туризъм в Близкия изток.