Възможности за търсене
Home Медии ЕЦБ обяснява Изследвания и публикации Статистика Парична политика Eврото Плащания и пазари Кариери
Предложения
Сортиране
  • ВСТЪПИТЕЛНО ИЗЯВЛЕНИЕ

ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ

Кристин Лагард, председател на ЕЦБ,
Луис де Гиндос, заместник-председател на ЕЦБ

Франкфурт на Майн, 10 декември 2020 г.

Дами и господа, за двама ни със заместник-председателя е удоволствие да Ви приветстваме на нашата пресконференция. Сега ще Ви запознаем с резултатите от днешното заседание на Управителния съвет, на което присъства и изпълнителният заместник-председател на Комисията г-н Домбровскис.

Макар че възстановяването на икономическата активност през третото тримесечие беше по-силно от очакваното, а перспективите за прилагането на ваксини са обещаващи, пандемията продължава да излага на сериозни рискове общественото здраве и икономиката в еврозоната и в световен план. Новата вълна от случаи на COVID-19 и мерките за нейното овладяване ограничават значително икономическата активност в еврозоната. Очаква се тя да регистрира свиване през четвъртото тримесечие на 2020 г. Докато в сектора на промишленото производство активността се задържа на добро равнище, секторът на услугите е тежко засегнат от нарастването на броя на заразените и от новите ограничения върху социалния живот и придвижването. Инфлацията остава много ниска в условия на слабо търсене и значителен неизползван капацитет на пазарите на труд, стоки и услуги. Като цяло постъпващите данни и прогнозите на нашите експерти показват по-силно изразено въздействие на пандемията върху икономиката в краткосрочен план и по-продължително задържане на инфлацията на ниско равнище от предвижданото преди.

С оглед на икономическите последици от новата вълна на пандемията днес Управителният съвет рекалибрира както следва своите инструменти по паричната политика:

Първо, Управителният съвет реши да не променя основните лихвени проценти на ЕЦБ. Очакваме те да се задържат на сегашното си или по-ниско равнище, докато не отбележим, че перспективите за инфлацията се доближават стабилно към равнище, достатъчно близко, но под 2% в рамките на прогнозния период, и че това доближаване е намерило устойчиво отражение в базовата инфлационна динамика.

Второ, решихме да увеличим размера на програмата за закупуване на активи в условията на извънредна ситуация, причинена от пандемия (PEPP) с 500 млрд. евро до общо 1850 млрд. евро. Освен това удължихме срока за нетните покупки по PEPP най-малко до края на март 2022 г. Във всеки случай ще извършваме нетни покупки на активи, докато Управителният съвет не прецени, че кризата с коронавируса е отминала.

Ще провеждаме покупките си по PEPP, за да запазим благоприятните условия за финансиране през този удължен период. Покупките ще се провеждат гъвкаво, съобразно пазарните условия и с оглед на това да не се допусне затягане на условията за финансиране, което е несъвместимо с преодоляването на низходящото въздействие на пандемията върху прогнозния тренд на инфлацията. Освен това гъвкавият във времето подход към покупките, за всички класове активи и всички държави, ще продължи да подпомага гладкото функциониране на трансмисионния механизъм на паричната политика. Ако бъде възможно да се поддържат благоприятни условия за финансиране с поток на закупените активи, който не изчерпва общия размер на нетните покупки за целия хоризонт на PEPP, не е задължително този общ размер да се използва докрай. От друга страна, общият размер може да бъде рекалибриран, ако това е необходимо, за да се запазят благоприятни условия за финансиране, така че да се преодолее негативното сътресение от пандемията върху тренда на инфлацията.

Удължаването на срока на покупките по PEPP отразява по-продължителните последици от пандемията за икономиката и инфлацията. То позволява по-нататъшно присъствие на пазара и по-трайна подкрепа от страна на нашето парично стимулиране. Запазването на благоприятни условия за финансиране през целия период на пандемията ще допринесе за намаляване на несигурността и за укрепване на доверието, насърчавайки по този начин потребителските разходи и бизнес инвестициите, подпомагайки в крайна сметка икономическото възстановяване и компенсирайки низходящото въздействие на пандемията върху прогнозния тренд на инфлацията.

Решихме също да удължим реинвестирането на погашенията по главници на ценни книжа с настъпващ падеж, придобити по PEPP, най-малко до края на 2023 г. Във всеки случай, бъдещото постепенно ликвидиране на портфейла по PEPP ще бъде управлявано така, че да се избегне възпрепятстване на целесъобразната позиция на паричната политика.

Трето, Управителният съвет реши да рекалибрира допълнително условията по третата поредица целеви операции по дългосрочно рефинансиране (TLTRO III). По-специално, решихме да удължим с дванадесет месеца – до юни 2022 г. – срока, в който ще се прилагат значително по-благоприятни условия. Освен това между юни и декември 2021 г. ще проведем три допълнителни операции. Решихме също да увеличим общия размер на средствата, които контрагентите имат право да вземат в заем в операциите от TLTRO III, от 50% на 55% от наличностите им на допустими кредити. За да се насърчат банките да поддържат текущото равнище на банково кредитиране, рекалибрираните условия за заемане на средства по TLTRO III ще бъдат предоставени само на банки, които постигнат ново целево равнище на кредитиране. Удължаването на периода на прилагане на ниски лихвени проценти по TLTRO III във връзка с пандемията, добавянето на още операции и увеличаването на размера на средствата, които потенциално могат да бъдат взети в заем, ще запазят много привлекателните условия за финансиране на банките. Това ще допринесе за сигурността, че те могат да продължат да предлагат благоприятни условия за кредитиране и че разполагат с изобилие от ликвидност, за да предоставят заеми на домакинствата и предприятията.

Четвърто, решихме да удължим до юни 2022 г. приложението на набора от мерки за облекчаване на изискванията към обезпеченията, които Управителният съвет прие на 7 и 22 април 2020 г. Удължаването на тези мерки ще продължи да гарантира, че банките могат да се възползват в пълна степен от операциите на Евросистемата за предоставяне на ликвидност, най-вече от рекалибрираните TLTRO. Управителният съвет ще подложи на преоценка мерките за облекчаване на изискванията към обезпеченията преди юни 2022 г., за да гарантира, че участието на контрагентите на Евросистемата в операциите от TLTRO III няма да бъде неблагоприятно засегнато.

Пето, Управителният съвет реши също да предложи през 2021 г. четири допълнителни операции по дългосрочно рефинансиране в условията на извънредна ситуация, причинена от пандемия (PELTRO), които ще продължат да осигуряват ефикасен предпазен механизъм по отношение на ликвидността.

Шесто, нетните покупки по програмата ни за закупуване на активи ще продължат с месечен темп от 20 млрд. евро. Все така очакваме месечните нетни покупки на активи по програмата за закупуване на активи да продължат толкова дълго, колкото е необходимо, за да засилят нерестриктивното въздействие на основните лихвени проценти на ЕЦБ, и да приключат малко преди да започнем да ги повишаваме.

Също така възнамеряваме да продължим да реинвестираме в пълен размер погашенията по главници на ценни книжа с настъпващ падеж, придобити по програмата за закупуване на активи, в продължителен период от време след датата, на която започнем да повишаваме основните лихвени проценти на ЕЦБ, и във всеки случай толкова дълго, колкото е необходимо, за да поддържаме благоприятни условия на ликвидност и значителна степен на нерестриктивност на паричната политика.

Седмо, репо инструментът на Евросистемата за централни банки (EUREP) и всички временни суап линии и репо линии с централни банки извън еврозоната ще бъдат удължени до март 2022 г.

И накрая, решихме да продължим да провеждаме редовните си кредитни операции като търгове с фиксиран лихвен процент и пълно разпределение при съществуващите условия, докогато е необходимо.

Отделни прессъобщения с допълнителни подробности за приетите от Управителния съвет мерки ще бъдат публикувани днес следобед в 15:30 ч. централноевропейско време.

Приетите днес мерки по паричната политика ще допринесат за запазване на благоприятните условия за финансиране, докато трае пандемията, подпомагайки притока на кредит към всички сектори на икономиката, подкрепяйки икономическата активност и запазвайки ценовата стабилност в средносрочен план. Същевременно несигурността остава висока, включително що се отнася до динамиката на пандемията и графика на прилагане на ваксините. Ще продължим също така да наблюдаваме динамиката на обменния курс що се отнася до възможните последици за средносрочните перспективи за инфлацията. Следователно оставаме в готовност да коригираме всички наши инструменти, както е целесъобразно, за да осигурим устойчиво доближаване на инфлацията към целевото равнище, в съответствие със стремежа ни към симетрия.

Позволете ми сега да обясня по-подробно нашата оценка, като започна с икономическия анализ. След рязък спад през първата половина на 2020 г. реалният БВП на еврозоната отбеляза силно възстановяване, покачвайки се с 12,5% на тримесечна база през третото тримесечие, макар да остана доста под равнищата от преди пандемията. Втората вълна на пандемията и свързаното с това засилване на мерките за нейното овладяване от средата на октомври насам се очаква да доведат до ново значително отслабване на икономическата активност през четвъртото тримесечие, макар и в доста по-малка степен от наблюдаваното през второто тримесечие на годината.

Икономическата динамика остава неравномерна в различните сектори, като активността в сектора на услугите е много по-неблагоприятно засегната от новите ограничения върху социалния живот и придвижването, отколкото в сектора на промишленото производство. Въпреки че мерките на фискалната политика подпомагат домакинствата и предприятията, поведението на потребителите остава предпазливо с оглед на пандемията и нейните последици за заетостта и доходите. Освен това отслабените баланси и несигурността във връзка с икономическите перспективи възпират бизнес инвестициите.

В перспектива новините за предстоящото прилагане на ваксини дават възможност за повече увереност в допускането за постепенно преодоляване на здравната криза. Все пак ще измине време, докато се постигне широкообхватен имунитет, като не може да се изключи възможността за нови вълни на заразата, изправящи пред предизвикателства общественото здраве и перспективите за икономиката. В средносрочен план възстановяването на икономиката в еврозоната би трябвало да бъде подпомогнато от благоприятните условия за финансиране, стимулиращата ориентация на фискалната политика и възстановяването на търсенето след премахването на ограничителните мерки и отслабването на несигурността.

Тази оценка е като цяло отразена в базовия сценарий на макроикономическите прогнози на експертите на Евросистемата за еврозоната от декември 2020 г. Тези прогнози предвиждат годишен прираст на реалния БВП от -7,3% през 2020 г., 3,9% през 2021 г., 4,2% през 2022 г. и 2,1% през 2023 г. В съпоставка с макроикономическите прогнози на експертите на ЕЦБ от септември 2020 г. перспективата за икономическата активност е ревизирана надолу в краткосрочен план, но се очаква в средносрочен план в общи линии да се възстанови до равнището, предвидено в базовия сценарий на септемврийските прогнози.

Като цяло рисковете пред перспективата за растежа в еврозоната продължават да клонят в низходяща посока, но вече са по-слабо изразени. Въпреки обещаващите новини за перспективите за прилагане на ваксини в близко бъдеще остават налице низходящи рискове, свързани с последиците от пандемията за икономическите и финансовите условия.

Според предварителната оценка на Евростат през ноември годишната инфлация в еврозоната остава непроменена на равнище -0,3%. Въз основа на динамиката на цените на петрола и като се има предвид временното намаление на ставката на ДДС в Германия, вероятно е общата инфлация да остане отрицателна до началото на 2021 г. Впоследствие се очаква тя да нарасне поради изтичането на срока на временното намаление на ДДС в Германия и поради възходящи базови ефекти в инфлацията на цените на енергоносителите. Същевременно се очаква базовият ценови натиск да остане слаб поради вялото търсене, особено в секторите на туризма и пътуванията, както и поради нисък натиск за увеличаване на заплатите и повишаване на обменния курс на еврото. След като отзвучи въздействието от пандемията, възстановяване на търсенето, подпомогнато от стимулиращи фискални и парични политики, ще окаже възходящ натиск върху инфлацията в средносрочен план. Пазарните показатели и основаните на анкети измерители на по-дългосрочните инфлационни очаквания остават на ниско равнище.

Тази оценка е като цяло отразена в базовия сценарий на макроикономическите прогнози на експерти на Евросистемата за еврозоната от декември 2020 г., които предвиждат годишен темп на инфлация от 0,2% през 2020 г., 1,0% през 2021 г., 1,1% през 2022 г. и 1,4% през 2023 г. В сравнение с макроикономическите прогнози на експертите на ЕЦБ от септември 2020 г. прогнозите за инфлацията са ревизирани надолу за 2020 г. и 2022 г.

Ако обърнем поглед към паричния анализ, годишният темп на прираст на широкия паричен агрегат (М3) остава в общи линии непроменен на равнище от 10,5% през октомври 2020 г. Силният прираст на парите е подпомаган от продължаващите покупки на активи от страна на Евросистемата. Те се превърнаха в най-големия източник на създаване на пари. В контекста на все още повишено предпочитание към ликвидност в сектора на държателите на парични средства и на ниски пропуснати ползи от държането на най-ликвидни форми на пари тесният паричен агрегат М1 все така има главен принос за прираста на широките пари.

Нарастването на кредитирането за частния сектор достигна плато, като все още отбелязва по-висок темп на прираст спрямо периода преди пандемията от COVID-19. След силно нарастване през първите месеци на пандемията годишният темп на прираст на кредитите за нефинансови предприятия спадна до 6,8% през октомври спрямо 7,1% през септември. Това забавяне се наблюдава в условия на отслабване на нуждите от спешна ликвидност, слаби инвестиции и затягане на условията за кредитиране на предприятията, за което свидетелства нашето проучване на банковото кредитиране за еврозоната за третото тримесечие на 2020 г. Годишният темп на прираст на кредитите за домакинствата е 3,1% през октомври, без промяна спрямо септември.

Като цяло, нашите мерки по политиката съвместно с мерките, приети от националните правителства и европейските институции, запазват решаващото си значение в подкрепа на банковото кредитиране и достъпа до финансиране, особено на най-засегнатите от последиците от пандемията.

В обобщение съпоставянето на резултатите от икономическия анализ със сигналите от паричния анализ потвърждава, че е необходима съществена степен на нерестриктивност на паричната политика, за да се подпомогне икономическата активност и да се доближи стабилно инфлацията до равнища под, но близо до 2% в средносрочен план.

Що се отнася до фискалната политика, продължава да е от решаващо значение наличието на амбициозна и координирана фискална позиция, като се има предвид резкият спад в икономиката на еврозоната. Фискалните мерки в отговор на извънредната ситуация, причинена от пандемията, трябва да бъдат максимално целенасочени и временни по своя характер. Същевременно слабото търсене от страна на предприятията и домакинствата и засиленият риск от забавяне на възстановяването с оглед на новите ограничителни мерки поради втората вълна на пандемията са основание за по-нататъшна подкрепа от страна на националните фискални политики. В този контекст трите предпазни мрежи за работници, фирми и държави, одобрени от Европейския съвет, осигуряват важна подкрепа на финансирането.

Управителният съвет отчита ключовата роля на пакета „ЕС от ново поколение“ и подчертава колко важно е той да бъде задействан без отлагане. Той призовава държавите членки да използват средствата за продуктивни публични разходи, придружени от стимулиращи производителността структурни политики. Това би позволило на програмата „ЕС от ново поколение“ да допринесе за по-бързо, по-силно и по-равномерно възстановяване и би засилило икономическата устойчивост и потенциала за растеж на икономиките на държавите членки, подпомагайки по този начин ефикасността на паричната политика в еврозоната. Такива структурни политики са особено важни за преодоляването на отдавнашни структурни и институционални слабости и за засилване на прехода към зелена и цифрова икономика.

А сега сме готови да отговорим на Вашите въпроси.

Точната формулировка, съгласувана от Управителния съвет, се съдържа във версията на английски език.

ДАННИ ЗА КОНТАКТ

Европейска централна банка

Генерална дирекция „Комуникации“

Възпроизвеждането се разрешава с позоваване на източника.

Данни за контакт за медиите