ПРЕССЪОБЩЕНИЕ

ЕЦБ публикува своя „Доклад за конвергенцията – 2018 г.“

23 май 2018 г.

  • И седемте подложени на преглед държави членки на ЕС са отбелязали напредък в изпълнението на критериите за конвергенция
  • Никоя от държавите не изпълнява всички определени в Договора задължения, включително критериите за правна конвергенция
  • За успешното приемане на еврото е необходима устойчива конвергенция

Днес Европейската централна банка (ЕЦБ) публикува своя „Доклад за конвергенцията – 2018 г.“ в съответствие с изискванията на Договора за функционирането на Европейския съюз. В доклада се разглеждат България, Чешката република, Хърватия, Унгария, Полша, Румъния и Швеция. В него се констатира, че седемте държави членки на ЕС са отбелязали напредък към изпълнението на критериите за приемането на еврото, макар че никоя от тях не е изпълнила всички задължения. В доклада се изследва степента на устойчива икономическа конвергенция, постигната от тези държави, и се подлага на оценка съответствието с нормативните изисквания, които националните централни банки трябва да изпълнят, за да станат неделима част от Евросистемата. При оценката на устойчивостта на конвергенцията в доклада се вземат предвид и подобрената рамка на ЕС за икономическо управление (напр. Пактът за стабилност и растеж и процедурата при макроикономически дисбаланси) и други релевантни фактори като например наличието на здрава институционална среда.

Икономическа конвергенция: Що се отнася до изпълнението на номиналните критерии за конвергенция, от публикуването на Доклада на ЕЦБ за конвергенцията от 2016 г. насам е отбелязан известен напредък.

Различията между държавите по отношение на инфлацията са намалели още, което свидетелства за напредък към постигането на висока степен на ценова стабилност. През 12-месечния референтен период от април 2017 г. до март 2018 г. инфлацията в ЕС е отбелязала нарастване, главно в резултат от стабилния икономически растеж и повишаващите се цени на енергоносителите и суровините. Това намира отражение в референтната стойност по критерия за ценова стабилност, който беше изпълнен от пет от седемте разглеждани в доклада държави. В Чешката република и Унгария е регистриран темп на инфлация над референтната стойност, докато в Румъния и Швеция той е на равнището на референтата стойност, в България и Полша е под това равнище, а в Хърватия – доста под него. В перспектива се очаква инфлацията да продължи да се покачва в разглежданите държави през следващите години. Има опасения по отношение на устойчивостта на конвергенцията на инфлацията в дългосрочен план в повечето от разглежданите държави.

В доклада се посочва осезаемо подобрение по отношение на фискалните критерии, като бюджетните дисбаланси са намалели в повечето от разглежданите държави. През 2017 г. всички разглеждани държави са отчели бюджетно салдо в рамките на референтната стойност на съотношението бюджетен дефицит/БВП от 3% и в момента никоя от държавите не е обект на процедура по прекомерен дефицит. През 2016 г. такава процедура имаше за Хърватия. Следователно всички разглеждани държави изпълняват критерия, свързан с дефицита. Коефициентът на дълга надвишава прага от 60% от БВП само в Хърватия и Унгария, но и в двете държави той намалява достатъчно и се доближава със задоволителен темп до 60% от БВП, следователно за тях може да се смята, че отговарят на изискванията на Пакта за стабилност и растеж.

Никоя от разглежданите държави не участва във валутния механизъм (ERM II). В повечето държави валутният курс се характеризираше с относително висока степен на колебливост през двегодишния референтен период. Изключение правят България (която е в режим на паричен съвет с фиксиран курс спрямо еврото) и Хърватия (с плаващ обменен курс, управляван в тесен диапазон).

Що се отнася до конвергенцията на дългосрочните лихвени проценти, пет от седемте разглеждани държави отчитат дългосрочни лихвени проценти под референтната стойност от 3,2%. Дългосрочните лихвени проценти са над референтната стойност в Полша и Румъния. Най-ниските лихвените проценти са отчетени в Чехия и в Швеция.

Особено важна е устойчивата конвергенция: Държавите, които приемат еврото, трябва да бъдат в състояние да докажат устойчивостта на процеса на конвергенция в тях. Макроикономическата стабилност и в частност стабилната фискална политика е предпоставка за устойчива конвергенция. Повечето от разглежданите държави са отбелязали напредък в преодоляването на макроикономическите дисбаланси в икономиката си. Устойчивата конвергенция изисква и стабилни институции. Държавите трябва да имат добре функциониращи пазари на стоки и услуги и пазар на труда, което е от съществено значение за справяне с макроикономическите сътресения. Нещо повече, необходимо е да се провежда подходяща макропруденциална политика, за да се предотврати натрупването на макроикономически дисбаланси, като прекомерно повишение на цените на активите и фази на подем и спад в кредитния цикъл. И накрая, трябва да е налице подходяща рамка за надзор над финансовите институции и тяхното преструктуриране, особено с оглед на изграждането на банковия съюз и на единния надзорен механизъм.

Правна конвергенция: В никоя от седемте разглеждани държави правната рамка не е в пълно съответствие с всички изисквания за приемането на еврото. Все така са налице несъответствия по отношение на независимостта на централните банки, по-специално институционалната и финансовата независимост, както и персоналната независимост. Освен това във всички разгледани държави освен Хърватия са налице несъответствия по отношение на забраната за парично финансиране и по отношение на правната интеграция на съответните централни банки в Евросистемата.

Медиите могат да се обръщат за информация към Щефан Рукамп на телефон: +49 69 1344 5057.

Забележки:

  • Доклад за конвергенцията се публикува най-малко веднъж на две години или по искане на държава членка на ЕС, желаеща да се присъедини към еврозоната.
  • ЕЦБ и Европейската комисия публикуват тези доклади, като описват в тях напредъка, отбелязан от държавите членки извън еврозоната към изпълнението на критериите, необходими за приемането на еврото.

Research & Publications

European Commission

Данни за контакт за медиите