Защо Европа все още се нуждае от пари в брой

Коментар на Ив Мерш, член на Изпълнителния съвет на ЕЦБ, за Project Syndicate

Европа е изправена пред разместване на пластовете в платежните системи. При все по-бързите и все по-удобни начини за разплащане, осигурени от цифровата революция, изглежда, сякаш парите в брой нямат бъдеще. Би било грешка обаче да се зачеркне ролята на банкнотите и монетите в икономиката.

През последните години се множат възможностите за безналични плащания. Кредитните карти, онлайн трансферите и плащанията чрез директен дебит са вече трайно установени. Сега популярност печелят и възможностите за цифрови плащания чрез смартфон и мобилните портфейли. Появата на иновации, които потенциално може да предизвикат безпорядък, като например технологиите за споделена счетоводна книга, показва, че на хоризонта може би се очертава нова, потенциално фундаментална промяна.

Независимо от тези нововъведения и зараждащи се възможности съществуват редица теории, според които парите в брой трябва да бъдат премахнати. Като цяло, привържениците на общество без пари в брой се разделят на три ясно очертани категории.

Първата група – алхимиците – иска да преодолее ограниченията, които нулевата долна граница на лихвените проценти налага на паричната политика. Втората група – лагерът за ред и законност – иска да премахне основното платежно средство при незаконни дейности. Третата – съюзът в подкрепа на финансовите технологии – предвижда възникването на мащабни бизнес възможности при елиминиране на високите разходи за съхранение, емитиране и обработка на парите в брой, пред които сега е изправен финансовият сектор.

Но аргументите за премахване на парите в брой не издържат на критичен анализ. Да започнем с алхимиците. Действително, в условия на много ниски лихвени проценти се затруднява провеждането на парична политика.

Опитът обаче показва, че ефективната долна граница не съвпада с нулевата. Всъщност отрицателните лихвени проценти действат успешно, без да предизвикат бягство към парите в брой, особено когато са съчетани с окончателни покупки на активи, дългосрочни кредитни операции (включително варианти с „фиксиран лихвен процент и пълно разпределение“ и „целеви операции“) и ориентир за паричната политика. В този смисъл отрицателните лихвени проценти следва да се разглеждат като специфичен нестандартен инструмент на паричната политика, различен от ниските лихвени проценти.

Аргументите на поддръжниците на тезата за ред и законност също не издържат на по-задълбочен анализ. В ролята си на средство за съхранение на стойността и на платежно средство парите в брой изпълняват важна социална функция за огромен брой спазващи закона граждани. Нима някой би предложил да се забрани притежаването на луксозни автомобили или на скъпоценности само защото престъпниците ги харесват? Да нарушиш интересите на мнозинството порядъчни хора, за да накажеш малцина нарушители на закона, е като да трошиш орехи с чук – и да разбиеш покрай тях и масата.

И накрая, съюзът в подкрепа на финансовите технологии обещава, че посредством иновативните си средства за цифрови плащания може да улесни осъществяването на финансовите транзакции. Вече няма да се налага потребителите да разнасят със себе си пачки банкноти или да търсят банкомати. Открит обаче остава въпросът дали все още силно фрагментираният сектор на цифровите плащания ще помогне по-скоро на потребителите или на компаниите, които предлагат платежните инструменти.

Има и още един сериозен проблем с аргументите в полза на обществото без пари в брой: повечето хора, поне в еврозоната, не го искат. Според все още непубликувано проучване на Европейската централна банка сред 65 000 жители на еврозоната почти 80% от транзакциите в търговски обекти се извършват в брой, а в стойностно изражение в брой се извършват над половината от плащанията.

Както често се случва в Европа, има отчетливи разлики между държавите членки – делът на транзакциите в брой варира от 42% във Финландия до 92% в Малта. Като цяло обаче привързаността на обществото към парите в брой остава силна и дори нараства.

Ръстът на общото търсене на пари в брой дори изпреварва растежа на номиналния БВП. През последните пет години средногодишният темп на нарастване на евробанкнотите е 4,9% в стойностно изражение и 6,2% в количествено. Нарастването обхваща купюрите, които се използват основно за разплащания, а не за спестяване.

Тези констатации потвърждават уместността на неутралната позиция на ЕЦБ по отношение на плащанията, която допуска както плащания в брой, така и безналични. Този подход се основава на четири принципа: 1) технологична сигурност, 2) ефективност, 3) технологична неутралност и 4) свобода на избор за ползвателите на съответните платежни средства.

Първостепенната цел на ЕЦБ е да осигурява ценова стабилност. В подкрепа на тази цел тя предоставя сигурна ликвидност в резервни пари под формата на държани от банките резерви в централната банка и на банкноти (като последните са единствените банкноти със статут на законно платежно средство в еврозоната).

Ако Европа премахне парите в брой, тя би прекъснала единствената пряка връзка на хората с централнобанковите пари. В едно демократично общество тази връзка способства за по-доброто приемане от гражданите на независимостта на централната банка, като укрепва доверието и подкрепата им към провеждането на ефикасна парична политика.

ЕЦБ ще продължи да осигурява банкноти. Наред с това ще способстваме за по-нататъшното развитие на интегриран, иновативен и конкурентен пазар на средства за плащания на дребно в еврозоната. Ако някой ден парите в брой бъдат заместени от електронни средства за плащане, това решение трябва да отразява волята на гражданите, а не силата на лобистки групи.

Speaking engagements

Данни за контакт за медиите