Възможности за търсене
Home Медии ЕЦБ обяснява Изследвания и публикации Статистика Парична политика Eврото Плащания и пазари Кариери
Предложения
Сортиране

Какво представляват парите?

24 ноември 2015 г. (актуализация – 20 юни 2017 г.)

Евробанкнотите и монетите са пари, но пари е също и салдото по банкова сметка. Какво всъщност представляват парите? Как се създават и каква е ролята на ЕЦБ в това?

В текст: Какво представлява централната банка?

Изменчивата същност на парите

Естеството на парите се е променяло през вековете. Първоначално обикновено се използват „стокови пари“ – предмет, изработен от нещо, притежаващо пазарна стойност, например златна монета. По-късно представителните пари имат вид на банкноти, които могат да бъдат разменени срещу определено количество злато или сребро. Съвременните икономики, включително еврозоната, се основават на книжните пари без златно покритие. Това са пари, обявени за законно платежно средство и емитирани от централна банка. За разлика от представителните пари обаче те не могат да бъдат преобразувани например в определено количество злато. Те нямат присъща стойност – използваната за банкноти хартия по принцип е без стойност – и въпреки това се приемат в замяна на стоки и услуги, тъй като хората вярват, че централната банка поддържа стойността на парите стабилна във времето. Ако централните банки не успеят да изпълнят тази задача, книжните пари без златно покритие ще загубят всеобщата си приемливост като разменно средство и привлекателността си като средство за съхранение на стойността.

Естеството на парите през вековете

Съвременните пари могат да съществуват и без да имат физическа форма. Те могат да бъдат в банкова сметка под формата на компютърни данни, или да бъдат съхранявани под формата на спестовна сметка. Цифровите или електронни пари представляват парична стойност, съхранявана например в предплатена карта или смартфон. Директните дебити, интернет плащанията и картовите преводи са все форми на плащане, при които не се използват пари в брой. (Има дори още по-нови децентрализирани цифрови валути или virtual currency schemes като биткойн, които съществуват без контролираща ги централа от рода на централна банка. От правна гледна точка те не се смятат за пари.)

Въпреки бързото нарастване на електронните плащания парите в брой все още се радват на голяма популярност. В еврозоната пари в брой се използват за голяма част от плащанията на стойност под 20 евро. Стойността на паричната наличност в евро е гарантирана от ЕЦБ и националните централни банки на държавите от еврозоната, които заедно образуват Евросистемата.

Употреба на парите и как я следи ЕЦБ

Независимо от формата си парите имат три различни функции. Те са средство за размяна – платежно средство със стойност, в което всички имат доверие. Освен това парите са разчетна единица, т.е. позволяват определянето на цени на стоките и услугите. Наред с това са и средство за съхранение на стойността Само част от паричната наличност в евро в обращение реално участва в обращението, т.е. се използва за обработка на плащания. Много от банкнотите от 50 € в обращение например се използват за формиране на запаси.

Функции на парите

Централните банки обикновено дефинират и наблюдават няколко парични агрегата. Динамиката на тези агрегати може да осигури полезна информация за парите и цените. Необходими са няколко агрегата, тъй като редица различни финансови активи са заменяеми, а характеристиките на финансовите активи, транзакциите и платежните средства се променят с времето. За целите на паричния анализ на ЕЦБ Евросистемата е дефинирала тесен паричен агрегат (М1), междинен паричен агрегат (М2) и широк паричен агрегат (М3). ЕЦБ следи динамиката на тези агрегати, както и много друга информация и анализи, като част от стратегията по паричната политика.

Как се създават парите?

ЕЦБ изпълнява ролята на банка за търговските банки и именно по този начин въздейства върху паричния и кредитния поток в икономиката, за да постигне ценова стабилност. Търговските банки от своя страна могат да вземат назаем от ЕЦБ пари, т.е. централнобанкови резерви, обикновено за да покрият много краткосрочни нужди от ликвидност. Главният инструмент, посредством който ЕЦБ контролира количеството „външни“ пари и съответно търсенето на централнобанкови резерви от търговските банки, е определянето на много краткосрочни лихвени проценти – „цената на парите“.

Създаване на пари в еврозоната

Търговските банки също могат да създават така наречените „вътрешни“ пари, т.е. банкови депозити. Това се случва при всяко отпускане на нов заем. Разликата между външните и вътрешните пари се състои в това, че първите са актив за икономиката като цяло, но не представляват пасив за никого. Вътрешните пари от друга страна са наречени така, защото зад тях стои частен кредит. Ако всички вземания на банките от частни длъжници бъдат изплатени, създадените вътрешни пари ще бъдат върнати на нулево равнище. Ето защо вътрешните пари са форма на пари, която може да се създава – и премахва – в рамките на частния сектор.

А схемата за „печатане на пари“ на ЕЦБ, за която четем непрекъснато?

На практика само националните централни банки могат физически да емитират евробанкноти. „Печатане на пари“ е разговорният израз, с който описват програмата на ЕЦБ за закупуване на активи – форма на количествено парично стимулиране. Купувайки активи на финансовия пазар, ЕЦБ създава допълнителни централнобанкови резерви, които по различни канали допринасят за намаляване на лихвените проценти за домакинствата и предприятията, като целта е да се подпомогне икономиката и в крайна сметка стойността на парите да се запази стабилна, когато възможността за намаляване на пряко контролираните от ЕЦБ лихвени проценти е ограничена. В този процес ЕЦБ не печата реално банкноти, за да плати за активите, но създава пари по електронен път, които се превеждат на продавача или посредника, например търговска банка. След това продавачът може да използва тази допълнителна ликвидност, за да купува други активи, или – в случая с търговската банка – да предоставя кредити на реалната икономика. Покупките допринасят за подобряване на паричните и финансовите условия и правят по-евтино заемането на средства от предприятията и домакинствата, така че те могат да инвестират и да харчат повече. Крайната цел е темпът на инфлация да се върне на равнище под, но близо до 2% в съответствие с мандата на ЕЦБ за ценова стабилност.

В подробности: Какво представлява разширената програма за закупуване на активи?
ВИЖТЕ СЪЩО

Още свързана с темата информация