Възможности за търсене
Home Медии ЕЦБ обяснява Изследвания и публикации Статистика Парична политика Eврото Плащания и пазари Кариери
Предложения
Сортиране
  • ВСТЪПИТЕЛНО ИЗЯВЛЕНИЕ

ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ

Кристин Лагард, председател на ЕЦБ
Луис де Гиндос, заместник-председател на ЕЦБ

Франкфурт на Майн, 11 март 2021 г.

Дами и господа, за двама ни със заместник-председателя е удоволствие да Ви приветстваме на нашата пресконференция. Сега ще Ви запознаем с резултатите от заседанието на Управителния съвет, на което присъства и изпълнителният заместник-председател на Комисията г-н Домбровскис.

Макар че през 2021 г. се очаква цялостното икономическо положение да се подобри, остава несигурност във връзка с краткосрочната перспектива за икономиката. Тя има отношение по-специално към динамиката на пандемията и към скоростта на ваксинационните кампании. Възстановяването на търсенето в глобален мащаб и допълнителните фискални мерки подпомагат икономическата активност в света и в еврозоната. Въпреки това неотстъпно високият брой на заразените с коронавирус (COVID-19), разпространението на негови мутации и свързаното с това удължаване и затягане на ограничителните мерки забавят икономическата активност в еврозоната в краткосрочен план. В перспектива, протичащите ваксинационни кампании и предвижданото постепенно разхлабване на ограничителните мерки са в основата на очакванията за отчетливо възстановяване на икономиката в хода на 2021 г. През последните месеци инфлацията се засили, главно поради някои временни фактори и нарастване на инфлацията на цените на енергоносителите. Същевременно базисният ценови натиск остава слаб в условия на вяло търсене и значителен неизползван капацитет на пазара на труда и пазара на стоки и услуги. Макар че последните ни експертни прогнози предвиждат постепенно нарастване на базисния инфлационен натиск, те потвърждават, че средносрочната перспектива за инфлацията остава като цяло непроменена спрямо експертните прогнози от декември 2020 г. и под равнището на инфлационната ни цел.

При тези условия запазването на благоприятни условия за финансиране през целия период на пандемията все така има решаващо значение. Условията за финансиране се определят от холистичен, разнороден набор от показатели, които обхващат цялата верига на предаването на паричната политика, от безрисковите лихвени проценти и доходността на държавните ценни книжа до доходността на корпоративните облигации и условията за банково кредитиране. От началото на годината пазарните лихвени проценти са се увеличили и това представлява риск за условията за финансиране в по-общ план. Банките използват безрисковите лихвени проценти и доходността на държавните облигации като основни референтни показатели за определяне на условията за кредитиране. Ако не бъдат овладени, съществени и трайни нараствания на тези пазарни лихвени проценти биха могли да доведат до преждевременно затягане на условията за финансиране за всички сектори на икономиката. Това е нежелателно в момент, когато запазването на благоприятни условия за финансиране все още е необходимо, за да се намали несигурността и да се засили увереността и по този начин да се подпомогне икономическата активност и да се запази ценовата стабилност в средносрочен план.

При тези условия Управителният съвет прие следните решения.

Първо, ще продължим да извършваме нетни покупки на активи по програмата за закупуване на активи в условията на извънредна ситуация, причинена от пандемия (PEPP), чийто общ размер е 1850 млрд. евро, най-малко до края на март 2022 г. и във всеки случай докато Управителният съвет не прецени, че кризата с коронавируса е отминала. Въз основа на успоредна оценка на условията за финансиране и на перспективата за инфлацията Управителният съвет очаква през следващото тримесечие покупките по PEPP да се извършват със значително по-висок темп, отколкото през първите месеци на тази година.

Покупките ще се провеждат гъвкаво, съобразно с пазарните условия и с оглед на това да не се допусне затягане на условията за финансиране, което е несъвместимо с преодоляването на низходящото въздействие на пандемията върху прогнозния тренд на инфлацията. Освен това гъвкавият във времето подход към покупките, за всички класове активи и всички държави, ще продължи да подпомага гладкото функциониране на трансмисионния механизъм на паричната политика. Ако бъде възможно да се поддържат благоприятни условия за финансиране с поток на закупените активи, който не изчерпва общия размер на нетните покупки за целия хоризонт на PEPP, не е задължително този общ размер да се използва докрай. Също така, общият размер може да бъде рекалибриран, ако това е необходимо, за да се запазят благоприятни условия за финансиране, така че да се преодолее негативното сътресение от пандемията върху тренда на инфлацията.

Ще продължим да реинвестираме погашенията по главници на ценни книжа с настъпващ падеж, придобити по PEPP, най-малко до края на 2023 г. Във всеки случай, бъдещото постепенно ликвидиране на портфейла по PEPP ще бъде управлявано така, че да се избегне възпрепятстване на целесъобразната позиция на паричната политика.

Второ, нетните покупки по програмата ни за закупуване на активи (APP) ще продължат с месечен темп от 20 млрд. евро. Все така очакваме месечните нетни покупки на активи по програмата за закупуване на активи да продължат толкова дълго, колкото е необходимо, за да засилят нерестриктивното въздействие на основните лихвени проценти на ЕЦБ, и да приключат малко преди да започнем да ги повишаваме.

Също така възнамеряваме да продължим да реинвестираме в пълен размер погашенията по главници на ценни книжа с настъпващ падеж, придобити по програмата за закупуване на активи, в продължителен период от време след датата, на която започнем да повишаваме основните лихвени проценти на ЕЦБ, и във всеки случай толкова дълго, колкото е необходимо, за да поддържаме благоприятни условия на ликвидност и значителна степен на нерестриктивност на паричната политика.

Трето, Управителният съвет реши да не променя основните лихвени проценти на ЕЦБ. Очакваме те да се задържат на сегашното си или по-ниско равнище, докато не отбележим, че перспективите за инфлацията се доближават стабилно към равнище, достатъчно близко, но под 2% в рамките на прогнозния период, и че това доближаване е намерило устойчиво отражение в базовата инфлационна динамика.

И накрая, ще продължим да предоставяме значително количество ликвидност посредством операциите си по рефинансиране. По-специално, нашата трета поредица целеви операции по дългосрочно рефинансиране (TLTRO III) остава привлекателен източник на финансиране за банките, подпомагайки банковото кредитиране на предприятията и домакинствата.

Запазването на благоприятни условия за финансиране през периода на пандемията за всички сектори на икономиката все така е от решаващо значение за подкрепата на икономическата активност и за запазване на ценовата стабилност в средносрочен план. Ще продължим също така да наблюдаваме динамиката на обменния курс що се отнася до възможните последици за средносрочните перспективи за инфлацията. Имаме готовност да коригираме всички наши инструменти, както е целесъобразно, за да осигурим устойчиво доближаване на инфлацията към целевото равнище, в съответствие със стремежа ни към симетрия.

Позволете ми сега да обясня по-подробно нашата оценка, като започна с икономическия анализ. След силният подем на растежа през третото тримесечие на 2020 г. през четвъртото тримесечие реалният БВП на еврозоната отбеляза спад с 0,7%. За цялата година оценките показват свиване на реалния БВП с 6,6% през 2020 г., като равнището на икономическата активност през четвъртото тримесечие на годината е с 4,9% под това от преди пандемията, в края на 2019 г.

Постъпващите икономически данни, конюнктурни анкети и високочестотни показатели сочат продължаваща слабост на икономиката през първото тримесечие на 2021 г., обусловена от продължаващата пандемия и свързаните с това ограничителни мерки. В резултат на това БВП вероятно ще отбележи нов спад през първото тримесечие на годината.

Икономическата динамика остава неравномерна в различните държави и сектори, като секторът на услугите е много по-неблагоприятно засегнат от ограниченията върху социалния живот и придвижването от сектора на промишленото производство, който се възстановява по-бързо. Въпреки че мерките на фискалната политика подпомагат домакинствата и предприятията, поведението на потребителите остава предпазливо с оглед на пандемията и нейното въздействие върху заетостта и доходите. Освен това отслабените баланси на предприятията и засилената несигурност във връзка с икономическите перспективи все така възпират бизнес инвестициите.

В перспектива протичащите ваксинационни кампании и постепенното разхлабване на ограничителните мерки – при условие че не настъпят нови неблагоприятни събития във връзка с пандемията – са в основата на очакванията за отчетливо възстановяване на икономиката в хода на 2021 г. В средносрочен план възстановяването на икономиката в еврозоната би трябвало да бъде подпомогнато от благоприятните условия за финансиране, стимулиращата ориентация на фискалната политика и възстановяването на търсенето след постепенното премахване на ограничителните мерки.

Тази оценка е като цяло отразена в базовия сценарий на макроикономическите прогнози на експертите на ЕЦБ за еврозоната от март 2021 г. Тези прогнози предвиждат годишен прираст на реалния БВП от 4,0% през 2021 г., 4,1% през 2022 г. и 2,1% през 2023 г. В съпоставка с макроикономическите прогнози на експертите на Евросистемата от декември 2020 г. перспективите за икономическата активност като цяло са непроменени.

В общи линии рисковете, свързани с перспективата за растежа на еврозоната в средносрочен план, са станали по-балансирани, макар в краткосрочен план да се запазват низходящи рискове. От една страна, обнадеждаващи са по-добрите перспективи за търсенето в световен мащаб, подпомогнато от значителните фискални стимули, и напредъкът във ваксинационните кампании. От друга страна, фактът, че пандемията продължава и се разпространяват мутации на вируса, и съответните последици за икономическите и финансовите условия продължават да бъдат източник на низходящ риск.

Годишната инфлация в еврозоната нарасна рязко до 0,9% през януари и февруари 2021 г. спрямо -0,3% през декември. Рязкото покачване на общата инфлация отразява редица идиосинкратични фактори, като например края на временното намаление на ставката на ДДС в Германия, закъснелите сезонни разпродажби в някои държави в еврозоната и ефекта от по-големи от обичайното промени на теглата в ХИПЦ през 2021 г., както и по-високата енергийна инфлация. Въз основа на текущите фючърсни цени на петрола е вероятно общата инфлация да нарасне през следващите месеци, но се очаква през годината тя да се колебае в известна степен в отражение на променящата се динамика на факторите, които в момента я тласкат нагоре. Може да се очаква, че тези фактори ще престанат да влияят върху годишния темп на инфлация в началото на следващата година. Очаква се базисният ценови натиск да нарасне в известна степен през годината поради наблюдаваните в момента ограничения в предлагането и поради възстановяването на вътрешното търсене, макар че се очаква този натиск да остане като цяло слаб, в отражение и на ниския натиск от страна на заплатите и на повишаването на обменния курс на еврото в предишния период. След като отзвучи въздействието от пандемията, намаляването на големия неизползван капацитет, подпомогнато от благоприятната фискална и парична политика, ще допринесе за постепенно покачване на инфлацията в средносрочен план. Показателите от конюнктурни анкети и пазарните показатели за дългосрочните инфлационни очаквания остават на ниско равнище, макар че последните продължават постепенно да нарастват.

Тази оценка е като цяло отразена в базовия сценарий на макроикономическите прогнози на експерти на ЕЦБ за еврозоната от март 2021 г., които предвиждат годишен темп на инфлация от 1,5% през 2021 г., 1,2% през 2022 г. и 1,4% през 2023 г. В съпоставка с макроикономическите прогнози на експерти на Евросистемата от декември 2020 г. перспективата за инфлацията е ревизирана нагоре за 2021 г. и 2022 г., главно поради временни фактори и поради по-високата енергийна инфлация, а за 2023 г. е непроменена.

Що се отнася до паричния анализ, годишният темп на прираст на широките пари (M3) е 12,5% през януари 2021 г. след 12,4% през декември и 11,0% през ноември 2020 г. Силният прираст на парите все така е подкрепен от продължаващите покупки на активи от страна на Евросистемата. Те остават най-големият източник на създаване на пари. Тесният паричен агрегат М1 продължава да има най-голям принос за прираста на широките пари. Това е в съзвучие с все още силното предпочитание към ликвидност в сектора на държателите на парични средства и с ниските пропуснати ползи от държането на най-ликвидни форми на пари.

Динамиката на кредитите за частния сектор се характеризира с малко по-слабо кредитиране за нефинансовите предприятия и устойчиво кредитиране за домакинствата. Продължи тенденцията на отслабване на месечния поток на кредити за нефинансовите предприятия, наблюдавана от края на лятото. Същевременно годишният темп на прираст остава като цяло непроменен на равнище от 7,0% спрямо 7,1% през декември, все още в отражение на много силното нарастване на кредитирането през първото полугодие. Годишният темп на прираст на кредитите за домакинствата остана като цяло стабилен – 3,0% през януари след 3,1% през декември, при солиден положителен месечен поток.

Като цяло, нашите мерки по политиката съвместно с мерките, приети от националните правителства и другите европейски институции, запазват решаващото си значение в подкрепа на банковото кредитиране и достъпа до финансиране, особено на най-засегнатите от пандемията.

В обобщение съпоставянето на резултатите от икономическия анализ със сигналите от паричния анализ потвърждава, че е необходима съществена степен на нерестриктивност на паричната политика, за да се подпомогне икономическата активност и да се доближи стабилно инфлацията до равнища под, но близо до 2% в средносрочен план.

Що се отнася до фискалната политика, продължава да е от решаващо значение наличието на амбициозна и координирана фискална позиция, като се има предвид резкият спад в икономиката на еврозоната. За тази цел, следва да продължи подкрепата от страна на националните фискални политики, като се има предвид слабото търсене от фирмите и домакинствата поради продължаващата пандемия и свързаните с това ограничителни мерки. Същевременно фискалните мерки в отговор на извънредната ситуация, причинена от пандемията, трябва да бъдат максимално целенасочени и временни по своя характер, така че да премахват ефикасно уязвимостите и да подпомагат бързото възстановяване. Трите предпазни мрежи за работници, фирми и правителства, одобрени от Европейския съвет, осигуряват важна подкрепа на финансирането.

Управителният съвет отчита ключовата роля на пакета „ЕС от ново поколение“ и подчертава колко важно е той да бъде задействан без отлагане. В него държавите членки се призовават да осигурят своевременно ратификацията на Решението относно системата на собствените ресурси, да завършат бързо плановете си за възстановяване и устойчивост и да насочат средствата към продуктивни публични разходи, придружени от повишаващи производителността структурни политики. Това би позволило на програмата „ЕС от ново поколение“ да допринесе за по-бързо, по-силно и по-равномерно възстановяване и би засилило икономическата устойчивост и потенциала за растеж на икономиките на държавите членки, подпомагайки по този начин ефикасността на паричната политика в еврозоната. Такива структурни политики са особено важни за преодоляването на отдавнашни структурни и институционални слабости и за засилване на прехода към зелена и цифрова икономика.

А сега сме готови да отговорим на Вашите въпроси.

Точната формулировка, съгласувана от Управителния съвет, се съдържа във версията на английски език.

ДАННИ ЗА КОНТАКТ

Европейска централна банка

Генерална дирекция „Комуникации“

Възпроизвеждането се разрешава с позоваване на източника.

Данни за контакт за медиите