ВСТЪПИТЕЛНО ИЗЯВЛЕНИЕ

ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ

Кристин Лагард, председател на ЕЦБ
Луис де Гиндос, заместник-председател на ЕЦБ
Франкфурт на Майн, 12 декември 2019 г.

Уважаеми дами и господа, добре дошли на нашата пресконференция. Днес за първи път имам честта и удоволствието да бъда председател на заседанието по паричната политика на Управителния съвет на ЕЦБ. Сега заедно със заместник-председателя с радост ще Ви съобщим резултатите от заседанието, на което присъства също заместник-председателят на Комисията г‑н Домбровскис.

Въз основа на редовния си икономически и паричен анализ взехме решение да не променяме основните лихвени проценти на ЕЦБ. Очакваме те да се задържат на сегашното си или по-ниско равнище, докато не отбележим, че перспективите за инфлацията се доближават солидно към равнище, достатъчно близко, но под 2% в рамките на прогнозния период, и че това доближаване е намерило устойчиво отражение в динамиката на базисната инфлация.

На 1 ноември възобновихме нетните покупки по нашата програма за закупуване на активи, с месечен темп от 20 млрд. евро. Очакваме те да продължат толкова дълго, колкото е необходимо, за да засилят нерестриктивното въздействие на основните ни лихвени проценти, и да приключат малко преди да започнем да повишаваме тези основни лихвени проценти.

Също така възнамеряваме да продължим да реинвестираме в пълен размер погашенията по главници на ценни книжа с настъпващ падеж, придобити по програмата за закупуване на активи, в продължителен период от време след датата, на която започнем да повишаваме основните лихвени проценти на ЕЦБ, и във всеки случай толкова дълго, колкото е необходимо, за да поддържаме благоприятни условия на ликвидност и значителна степен на нерестриктивност на паричната политика.

Постъпващите данни след последното заседание на Управителния съвет в края на октомври сочат все така незначителен инфлационен натиск и слаба динамика на растежа в еврозоната, въпреки че са налице начални признаци на стабилизиране в забавянето на растежа и леко повишаване на базисната инфлация в съответствие с предишните очаквания. Продължаващото нарастване на заетостта и на заплатите все така допринася за устойчивостта на икономиката в еврозоната.

Цялостният пакет от мерки по политиката, който Управителният съвет прие през септември, предоставя значително парично стимулиране, което осигурява благоприятни условия за финансиране във всички сектори на икономиката. По-специално, облекчените условия за кредитиране на фирмите и домакинствата допринасят за частното потребление и бизнес инвестициите. Това ще подпомогне икономическия подем в еврозоната, по-нататъшното засилване на вътрешния ценови натиск и съответно солидно доближаване на инфлацията към средносрочната ни цел.

На фона на перспективите за ниска инфлация Управителният съвет потвърди, че е необходимо позицията на паричната политика да остане подчертано нерестриктивна за продължителен период от време, за да се подпомогне базисният инфлационен натиск и развитието на общата инфлация в средносрочен план. Поради тази причина ще наблюдаваме отблизо динамиката на инфлацията и въздействието върху икономиката от прилагането на мерките по паричната политика. Нашият ориентир за паричната политика ще осигури коригиране на финансовите условия в съответствие с промените в перспективите за инфлацията. Във всеки случай Управителният съвет е все така готов да приспособи всички свои инструменти, както е подходящо, за да осигури устойчивото доближаване на инфлацията към целевото равнище, в съответствие със стремежа си към симетрия.

Позволете ми сега да обясня по-подробно нашата оценка, като започна с икономическия анализ. Потвърждава се прираст на реалния БВП в еврозоната през третото тримесечие на 2019 г. от 0,2% на тримесечна база, без промяна спрямо предходното тримесечие. Все така слабата международна търговия в условия на неотзвучаваща несигурност в глобален мащаб продължава да потиска сектора на промишленото производство в еврозоната и да възпира растежа на инвестициите. Същевременно постъпващите икономически данни и информация от конюнктурни анкети, макар да остават като цяло слаби, сочат известно стабилизиране в забавянето на икономическия растеж на еврозоната. Секторите на услугите и строителството остават устойчиви, въпреки че регистрираха известно отслабване през втората половина на 2019 г. В перспектива икономическият подем в еврозоната все така ще бъде подпомаган от благоприятните условия за финансиране, по-нататъшното нарастване на заетостта успоредно с увеличаващите се заплати, леко експанзионистичната фискална позиция в еврозоната и продължаващия, макар и малко по-бавен, растеж на световната икономика.

Тази оценка е като цяло отразена в макроикономическите прогнози на експертите на Евросистемата за еврозоната от декември 2019 г. Тези прогнози предвиждат годишен прираст на реалния БВП от 1,2% през 2019 г., 1,1% през 2020 г. и 1,4% през 2021 г. и 2022 г. В сравнение с макроикономическите прогнози на експерти на ЕЦБ от септември 2019 г. перспективите за прираста на реалния БВП са ревизирани леко надолу за 2020 г.

Рисковете пред перспективата за растеж в еврозоната, свързани с геополитически фактори, нарастващ протекционизъм и уязвимости при възникващите пазари, остават низходящи, но малко по-слабо изразени.

Според предварителната оценка на Евростат годишната ХИПЦ инфлация в еврозоната се е увеличила от 0,7% през октомври 2019 г. до 1,0% през ноември в отражение главно на нарастването на инфлацията при услугите и храните. Въз основа на настоящите фючърсни цени на петрола е вероятно общата инфлация да се повиши леко през следващите месеци. Показателите за инфлационните очаквания са на ниско равнище. Показателите на базисната инфлация остават в общи линии слаби, макар да са налице някои признаци за леко нарастване в съответствие с предишните очаквания. Макар че натискът от страна на разходите за труд се е засилил в условия на затягане на пазарите на труда, по-слабата инерция на растежа забавя отражението му в инфлацията. В средносрочна перспектива се очаква инфлацията да се повишава, подкрепяна от нашите мерки по паричната политика, продължаващия икономически подем и солидния растеж на заплатите.

Тази оценка е като цяло отразена и в макроикономическите прогнози на експерти на Евросистемата за еврозоната от декември 2019 г., които предвиждат годишна ХИПЦ инфлация от 1,2% през 2019 г., 1,1% през 2020 г., 1,4% през 2021 г. и 1,6% през 2022 г. В сравнение с макроикономическите прогнози на експерти на ЕЦБ от септември 2019 г. перспективата за ХИПЦ инфлацията е ревизирана леко нагоре за 2020 г. и леко надолу за 2021 г., главно поради очаквания тренд на цените на енергоносителите.

Що се отнася до паричния анализ, прирастът на широкия паричен агрегат (M3) беше 5,6% през октомври 2019 г., без промяна спрямо предходния месец. Устойчивият темп на прираст на широките пари отразява продължаващото иницииране на банкови кредити за частния сектор и ниските пропуснати ползи при държане на М3 в сравнение с други финансови инструменти. Що се отнася до компонентите, тесният паричен агрегат М1 продължава да има най-голям принос за растежа на широките пари.

Прирастът на кредитите за предприятията и домакинствата остава стабилен, подпомаган от продължаващото отражение на нашата нерестриктивна позиция на паричната политика в лихвените проценти по банковите кредити. Годишният темп на прираст на кредитите за нефинансови предприятия се увеличи до 3,8% през октомври спрямо 3,6% през септември, а годишният темп на прираст на кредитите за домакинствата запази тенденцията си на постепенно нарастване, достигайки 3,5% през октомври. Нерестриктивната позиция на паричната ни политика ще допринесе за запазване на много благоприятните условия за банково кредитиране и ще продължи да подпомага достъпа до финансиране за всички сектори на икономиката и особено за малки и средни предприятия.

В обобщение съпоставянето на резултатите от икономическия анализ със сигналите от паричния анализ потвърждава, че все още е необходима съществена степен на нерестриктивност на паричната политика, за да продължи солидното доближаване на инфлацията до равнища под, но близо до 2% в средносрочен план.

За да се извлече максимална полза от нашите мерки по паричната политика, други области на политиките трябва да допринесат по-решително за увеличаване на потенциала за дългосрочен растеж, подкрепа на съвкупното търсене в сегашната ситуация и намаляване на уязвимостта. Прилагането на структурни политики в държавите от еврозоната трябва да се ускори значително, за да се засилят производителността и потенциалът за растеж на еврозоната, да се намали структурната безработица и да се увеличи устойчивостта. За насока следва да послужат конкретните препоръки по държави за 2019 г.

Що се отнася до фискалните политики, ориентацията на тези политики в еврозоната се очаква да остане леко експанзионистична през 2020 г. и това да подпомага икономическата активност. С оглед на влошената икономическа перспектива Управителният съвет приветства призива на Еврогрупата за диференцирана фискална реакция и готовността ѝ да поеме координационна роля. Правителствата с възможности за фискални маневри следва да предприемат ефикасни и своевременни действия. Необходимо е правителствата на държави с висок публичен дълг да провеждат разумна политика и да изпълняват целите по отношение на структурното салдо, и по този начин да се създадат нужните условия за безпрепятствено действие на автоматичните стабилизиращи механизми. Всички държави следва да увеличат усилията си за постигане на композиция на публичните финанси, която в по-голяма степен да благоприятства растежа.

Аналогично, прозрачното и последователно прилагане на рамката на Европейския съюз за фискално и икономическо управление, с течение на времето и във всички държави, продължава да е от решаващо значение за засилване на устойчивостта на икономиката на еврозоната. Приоритет остава подобряването на функционирането на икономическия и паричен съюз. Управителният съвет приветства усилията, които се полагат в тази област, и призовава за по-нататъшни конкретни и решителни стъпки за доизграждане на банковия съюз и съюза на капиталовите пазари.

А сега сме на Ваше разположение за въпроси.

Точната формулировка, съгласувана от Управителния съвет, се съдържа във версията на английски език.

Данни за контакт за медиите