Встъпително изявление на пресконференцията

Марио Драги, председател на ЕЦБ
Витор Констанцио, заместник-председател на ЕЦБ
Франкфурт на Майн, 3 септември 2015 г.

Дами и господа, за двама ни със заместник-председателя е удоволствие да Ви приветстваме на нашата пресконференция. Сега ще Ви запознаем с резултатите от днешното заседание на Управителния съвет. Позволете ми, както обикновено, да започна с взетите решения.

Въз основа на нашия редовен икономически и паричен анализ и в съответствие с ориентира ни за паричната политика, Управителният съвет взе решение да не променя основните лихвени проценти на ЕЦБ.

Нашата програма за закупуване на активи продължава да протича гладко. Що се отнася до нестандартните мерки на паричната политика, след обявеното преразглеждане на ограничението за всяка емисия по програмата за закупуване на активи на публичния сектор след първите шест месеца на покупки, Управителният съвет взе решение да увеличи лимита за всяка емисия от първоначалното ниво от 25% на 33%, под условие на проверка на всеки отделен случай, дали това не би довело до ситуация, при която Евросистемата би имала правомощия на блокиращо малцинство, като в този случай ограничението за всяка емисия би останало на 25%.

Нашата оценка на паричната политика се основава на преглед на актуалните данни, новите макроикономически прогнози на експерти и междинна оценка на последните колебания на пазара. Наличната информация сочи продължаващо, макар и малко по-слабо икономическо възстановяване и по-бавно нарастване на темпа на инфлация в сравнение с предишните очаквания. Напоследък отново възникват низходящи рискове, свързани с перспективите за растежа и инфлацията. Поради резките колебания на финансовите пазари и на пазарите на суровини обаче Управителният съвет счете, че би било прибързано да направи заключения дали тази динамика би оказала трайно въздействие върху перспективите за цените и постигането на устойчив темп на инфлация, близък до нашата средносрочна цел, или може да се счете, че тя е като цяло временна.

Управителният съвет съответно ще наблюдава внимателно цялата релевантна постъпваща информация. Той подчертава готовността си и способността си да предприеме действия, ако е необходимо, като използва всички налични инструменти в рамките на мандата си и по-специално припомня, че програмата за закупуване на активи предлага достатъчно гъвкавост по отношение на коригирането на нейния размер, състав и продължителност.

Междувременно ние изцяло ще осъществяваме нашите месечни покупки на активи на стойност 60 млрд. евро. Тези покупки имат благоприятно въздействие върху цената и наличието на кредити за фирмите и домакинствата. Предвижда се те да продължат до края на септември 2016 г. или след тази дата, ако е необходимо, и във всеки случай, докато не се забележи устойчива корекция на тренда на инфлацията, който да е в съответствие с целта ни за достигане на темп на инфлация под, но близо до 2% в средносрочен план.

Позволете ми сега да обясня по-подробно нашата оценка на наличната информация, като започна с икономическия анализ. През второто тримесечие на 2015 г. реалният БВП в еврозоната се е увеличил с 0,3%, което е малко по-слабо от очакваното. Последните показатели от конюнктурни анкети сочат в общи линии подобен темп на растеж на реалния БВП през втората половина на тази година. Като цяло очакваме икономическото възстановяване да продължи, макар и с малко по-слаб темп от очакваното досега, в отражение по-специално на забавянето при икономиките на страните от възникващите пазари, което оказва неблагоприятно влияние върху растежа в световен мащаб и външното търсене на експортни стоки и услуги от еврозоната. Вътрешното търсене би следвало да бъде допълнително подпомогнато от нашите мерки по паричната политика и благоприятното им въздействие върху финансовите условия, както и от напредъка във фискалната консолидация и структурните реформи. Освен това спадът на цените на петрола би трябвало да осигури подкрепа за реалния разполагаем доход на домакинствата и рентабилността на предприятията, а следователно – и за частното потребление и инвестициите. Икономическият растеж в еврозоната обаче вероятно ще продължи да бъде забавян от необходимото коригиране на балансите в редица сектори и бавното осъществяване на структурните реформи.

Тази оценка е като цяло отразена и в макроикономическите прогнози на експерти на ЕЦБ за еврозоната от септември 2015 г., които предвиждат годишно нарастване на реалния БВП с 1,4% през 2015 г., 1,7% през 2016 г. и 1,8% през 2017 г. В сравнение с макроикономическите прогнози на експертите на Евросистемата от юни 2015 г. перспективите за растежа на реалния БВП са коригирани надолу, основно вследствие на пониженото външно търсене на стоки и услуги поради по-слабия растеж при възникващите пазари.

Рисковете, свързани с перспективите за растежа в еврозоната, остават низходящи, по-конкретно в отражение на засилената несигурност, свързана с външната среда. По-специално настоящата динамика в икономиките на страните от възникващите пазари притежава потенциала допълнително да засегне неблагоприятно глобалния растеж посредством ефекти, свързани с търговията и доверието.

Според предварителната оценка на Евростат годишната ХИПЦ инфлация в еврозоната през август 2015 г. е 0,2%, без изменение спрямо юни и юли. В сравнение с предходния месец това отразява допълнително понижение на инфлацията на цените на енергоносителите, което се компенсира от по-голямо поскъпване на храните и промишлените стоки. Въз основа на наличната информация и текущите фючърсни цени на петрола, в близко бъдеще темпът на годишната ХИПЦ инфлация ще остане на много ниско равнище. Годишната ХИПЦ инфлация се очаква да нарасне към края на годината, също и вследствие на базови ефекти, свързани с поевтиняването на петрола в края на 2014 г. Темпът на инфлация се очаква да се повиши допълнително през 2016 г. и 2017 г., подкрепен от очакваното икономическо възстановяване, отражението на предходно понижение на обменния курс на еврото и допускането за леко по-високи цени на петрола през следващите години, както понастоящем е отразено на фючърсните пазари. Понастоящем обаче се счита, че това нарастване на годишния темп на инфлация ще се осъществи малко по-бавно от очакваното досега.

Тази оценка е като цяло отразена и в макроикономическите прогнози на експерти на ЕЦБ за еврозоната от септември 2015 г., които предвиждат годишна ХИПЦ инфлация от 0,1% през 2015 г., 1,1% през 2016 г. и 1,7% през 2017 г. В съпоставка с макроикономическите прогнози на експертите на Евросистемата от юни 2015 г. перспективата за ХИПЦ инфлацията е коригирана надолу, до голяма степен в отражение на поевтиняването на петрола. Като се вземат предвид последните тенденции при цените на петрола и обменните курсове, налице са низходящи рискове по отношение на септемврийските прогнози на експертите за инфлацията.

В този контекст Управителният съвет ще наблюдава внимателно рисковете пред перспективите за ценовата динамика в средносрочен план. Ще се съсредоточим по-специално върху предаването на мерките на нашата парична политика и върху глобалната икономическа и финансова динамика, както и върху тенденциите при цените на суровините и обменните курсове.

Що се отнася до паричния анализ, последните данни потвърждават силен прираст на широките пари (М3). Годишният темп на прираст на М3 през юли 2015 г. е 5,3%, в сравнение с 4,9% през юни. Годишният прираст на М3 продължава да бъде подпомаган в нарастваща степен от неговите най-ликвидни компоненти, като тесният паричен агрегат М1 отбелязва годишен темп на растеж от 12,1% през юли спрямо 11,7% през юни.

Динамиката на кредитите продължи да се подобрява. Годишният темп на изменение на кредитите за нефинансови предприятия (коригиран с продажбата и секюритизацията на кредити) се повиши до 0,9% през юли спрямо 0,2% през юни, продължавайки постепенното си възстановяване от началото на 2014 г. насам. Въпреки тези подобрения динамиката на кредитите за нефинансовите предприятия остава слаба. Тя продължава да отразява забавеното взаимодействие с бизнес цикъла, кредитния риск, фактори, свързани с предлагането на кредити, и продължаващото коригиране на балансите във финансовия и нефинансовия сектор. Годишният темп на прираст на кредитите за домакинствата (коригиран с продажбата и секюритизацията на кредити) се повиши до 1,9% през юли 2015 г. спрямо 1,7% през юни. Като цяло, мерките на паричната политика, които въведохме от юни 2014 г. насам, категорично подпомагат подобряването на условията за кредитиране за фирмите и домакинствата и на кредитните потоци навсякъде в еврозоната.

В обобщение, съпоставката на резултатите от икономическия анализ със сигналите от паричния анализ сочат необходимостта от решително прилагане на решенията по паричната политика на Управителния съвет и от внимателно наблюдение на цялата релевантна постъпваща информация по отношение на тяхното въздействие върху средносрочната перспектива за ценовата стабилност.

Паричната политика е съсредоточена върху поддържането на ценова стабилност в средносрочен план и нейната нерестриктивна позиция допринася за подпомагането на икономическата активност. Въпреки това, за да се извлекат максимални ползи от нашите мерки по паричната политика, е необходим решителен принос от други области на политиките. Като се имат предвид все така високата структурна безработица и ниският потенциален растеж на производството в еврозоната, протичащото циклично възстановяване трябва да бъде подкрепено от ефективни структурни политики. Допълнителни реформи на продуктовите и трудовите пазари и по-специално мерки за подобряване на бизнес средата, включително подходяща публична инфраструктура, са от съществено значение за нарастване на производствените инвестиции, насърчаване на създаването на работни места и повишаване на производителността. Бързото и ефективно осъществяване на тези реформи, в условия на нерестриктивна парична политика, не само ще доведе до по-висок устойчив икономически растеж в еврозоната, но и ще повиши очакванията за трайно по-високи доходи и ще засили ползите от реформите. По този начин еврозоната ще стане по-устойчива на сътресения в световната икономика. Фискалните политики следва да подкрепят икономическото възстановяване, като същевременно остават в съответствие с Пакта за стабилност и растеж. Неговото пълно и последователно прилагане е от решаващо значение за доверието във фискалната ни рамка.

А сега сме на Ваше разположение за въпроси.

Точната формулировка, съгласувана от Управителния съвет, се съдържа във версията на английски език.

Данни за контакт за медиите