Размисли на прощалната церемония
Реч на Жан-Клод Трише, председател на ЕЦБ, 19 октомври 2011 г.
Уважаема госпожо Канцлер,
Уважаеми господин Председател на Европейския парламент,
Уважаеми господин Председател на Европейския съвет,
Уважаеми господин Председател на Европейската комисия,
Уважаеми господин Председател на Еврогрупата,
Уважаеми господин Президент Жискар д’Естен,
Уважаеми господин Канцлер Хелмут Шмит,
Уважаеми господа министри, Ваши Превъзходителства, уважаеми колеги управители,
Уважаеми служители на ЕЦБ,
Уважаеми дами и господа,
Изминаха повече от тринадесет години от основаването на Европейската централна банка и почти тринадесет години от създаването на еврото. С наближаването на края на моя мандат като председател на ЕЦБ – както и през всичките осем години, през които изпълнявах тази длъжност, – съзнавам ясно високото равнище на доверие, което европейските демокрации решиха да възложат на ЕЦБ. Нашата първостепенна задача – запазването на ценова стабилност – и независимостта при нейното изпълнение ни бяха поверени от гражданите на Европа на многонационална и многопартийна основа.
Като сме изцяло верни на мисията си, ние сме верни на демократичната воля на държавите-членки.
Заедно с моите петима колеги от Изпълнителния съвет, двадесет и двамата ми колеги от Управителния съвет и всеотдайните служители на ЕЦБ ни беше възложено да осъществим една отдавнашна и амбициозна идея на европейските народи.
Единната валута е отдавнашна идея, с корени дълбоко в историята. Без да се връщаме до Римската империя или империята на Каролингите, преди шест века кралят на Бохемия Иржи Подебрад призовава за обща европейска валута.
Много преди публикувания преди четиридесет години доклад „Вернер“ големите мислители от всички европейски народи призовават за единство, общ пазар, единна икономика и единна валута. Тези исторически корени ни дават възможност да погледнем от нов ъгъл постигнатото от еврото като нова парична единица, сегашните предизвикателства пред еврозоната и бъдещето на икономическия и паричен съюз.
Достиженията на еврото като парична единица трябва да се разглеждат в съпоставка с неговата основна задача. В продължение на почти тринадесет години и въпреки редица сериозни глобални икономически и финансови сътресения средногодишната инфлация остана на равнище 2 % за 332 милиона наши съграждани. Въпреки поредица от повишения в цените на петрола и суровините това е най-добрият резултат за такъв период от време през последните 50 години в която и да е голяма държава в Европа. В Германия, където средногодишната инфлация за 13 години е 1,6 %, резултатът е по-добър, отколкото преди еврото.
Не по-малко важно е ниското равнище на инфлационните очаквания. Управителният съвет на ЕЦБ осигурява много здрава котва на ценовата стабилност за следващите десет години, изцяло в съответствие с нашето определение: под, но близо до 2 %.
Еврото е надеждна валута, която доказа себе си като средство за съхранение на стойността, зад което стоят здрави основни икономически показатели.
Тези последни осем години могат да бъдат разделени на два еднакво дълги периода.
Първите четири години бяха трудни, но не-повече или по-малко от обичайното за един централен банкер. ЕЦБ трябваше да запази стабилността след спукването на дот-ком балона и при високи и колебливи цени на петрола и енергоносителите. Борихме се с всички сили да запазим фискалното управление на еврозоната във време, когато трите най-големи държави искаха да отслабят Пакта за стабилност и растеж. И, както винаги, трябваше да поемем отговорността за решенията си – и при повишаването на лихвените проценти, което по това време не зарадва много правителства, участници на пазара и международни финансови институции. ЕЦБ отстояваше категорично независимостта си и така ще бъде и занапред.
Четири години по-късно настъпи финансовата и икономическа криза.
Тя не приличаше на многото, които бяхме виждали през последните 50 години. Не приличаше на първата петролна криза през 1973 г., нито на втората петролна криза през 1980 г. Не приличаше и на кризата с държавния дълг през 80-те и началото на 90-те години. Не приличаше на азиатската криза, нито на спукването на дот-ком балона в първите години на ХХІ в.
От август 2007 г. насам сме изправени пред нов вид криза. Глобално явление, несравнимо по своето естество и размери с никое събитие от Втората световна война насам. За първи път от 66 години епицентър на глобалната криза беше финансовата система на развитите икономики.
Въздействието на кризата върху реалната икономика можеше да бъде от мащаба на Голямата депресия, ако централните банки и други държавни органи не бяха реагирали бързо и решително.
От своя страна, от началото на финансовите сътресения на 9 август 2007 г. Управителният съвет на ЕЦБ прилага „принцип на разделението“. Той разграничава „стандартните“ мерки, а именно лихвените проценти, чиято цел е да осигурят ценова стабилност в средносрочен план, от „нестандартните“, които са предназначени да осигурят възстановяването на трансмисионния механизъм на стандартните мерки в период на нарушено функциониране на пазарите.
Доверието към еврото и твърдото стабилизиране на инфлационните очаквания за следващите 10 години се запазиха през цялото време на кризата. Това е така, защото се стремяхме неотклонно към нашата цел – ценова стабилност – посредством политиката на лихвените проценти, а същевременно проявявахме бдителност, предприемайки подходящи нестандартни мерки: пълно разпределение на ликвидността при фиксирани лихвени проценти, изкупуване на обезпечени облигации, програма за пазарите на ценни книжа. Отново всички решения на Управителния съвет бяха приети напълно независимо.
Откакто започна кризата, си мисля, че качествата, които се изискват от един централен банкер, са сходни с двете прочути морални добродетели, за които пише Макс Вебер преди почти век: убеждението и отговорността.
Предложих такава аналогия – да оприличим „стандартните“ мерки на етиката на убеждението, а „нестандартните“ – на етиката на отговорността. Не по-малко важно е да се запази единството между намерение и действие, между действие и последици. „Принципът на разделение“ предлага начин да запазим и двете.
Самият Макс Вебер казва: „Das bedeutet nicht, dass eine Gesinnungsethik gleichzusetzen ist mit Verantwortungslosigkeit oder dass eine Verantwortungsethik gleichzusetzen ist mit prinzipienlosem Opportunismus […]. Die Gesinnungs- und die Verantwortungsethik sind keine Gegensätze, sondern ergänzen einander.“ „Това не означава, че етиката на убеждението е равнозначна на безотговорност или че етиката на отговорността е равнозначна на безпринципен опортюнизъм (...). Етиката на убеждението и етиката на отговорността не са противоположности. Те се допълват взаимно.“
Кризата разкри несъвършенства във всички основни развити икономики в света. Беше поставена под въпрос устойчивостта на техните средносрочни до дългосрочни стратегии. Европа – и по-специално еврозоната – демонстрира положителни основни икономически показатели на консолидирана основа, по-специално що се отнася до цялостното фискално състояние и вътрешното и външното равновесие. Ако разглеждаме страните поотделно обаче, главната слабост на икономическия и паричен съюз е в недостатъчното управление на икономическия съюз, докато паричният постига очакваните резултати.
Първата поука от кризата е необходимостта от укрепване на икономическото управление. От името на Управителния съвет непрекъснато призовавам за „квантов скок“ в управлението. Току-що одобреният пакет от шест законодателни акта е значителна стъпка. Приложението ще покаже дали съставлява квантов скок. Господин председател Бузек, оценявам решителността на Европейския парламент в разискванията със Съвета.
Онова, което е необходимо сега, е да се изясни управлението на кризата в три направления: укрепване на капацитета на EFSF да осигурява финансова стабилност въз основа на убедителни национални фискални и структурни политики; укрепване на балансите на европейските банки; разработване на подходящо решение за средносрочни корекции в Гърция.
Това изясняване е спешно. Мисля, че една прочута фраза на Жан Моне изразява добре ситуацията: „Les hommes n’acceptent le changement que dans la nécessité et ils ne voient la nécessité que dans la crise“ – „човек приема промяната едва когато стане необходима и не вижда необходимостта, докато не настъпи криза“. Ние действително се намираме в глобална криза. Сбогуването е време за размисъл върху миналото и настоящето, но и възможност да помислим за бъдещето.
Току-що имахме честта да чуем двамата основатели на Европейската парична система – предшественика на единната европейска валута. Благодаря им много за безкрайната щедрост да ни удостоят с опита си и огромната си мъдрост.
Ще рискувам да изразя лично мнение, което не е непременно мнение на Управителния съвет на ЕЦБ. В дългосрочна историческа перспектива Европа е призована да осъществи идеята за така наречения икономически и паричен съюз. Както вече казах, дали би било прекалена дързост в този бъдещ икономически и паричен съюз с единен пазар, единна валута и една централна банка да си представим и изпълнителен орган? Не непременно министерство на финансите, което да управлява огромен федерален бюджет. Но орган, който да изпълнява пряко задължения в поне три области: първо, строг надзор върху фискалните политики и политиките по отношение на конкурентоспособността с правомощия в изключителни случаи да приема решения, приложими незабавно в конкретната икономика, която застрашава финансовата стабилност на еврозоната; второ, всички типични отговорности на един изпълнителен орган по отношение на интегрирания финансов сектор на съюза, паралелно с пълното интегриране на финансовите услуги; и трето, представителство на съюза в международните финансови институции.
Нека отново да цитирам Жан Моне: „ Personne ne peut encore dire aujourd’hui la forme qu’aura l’Europe que nous vivrons demain, car le changement qui naîtra du changement est imprévisible “. „Никой не може да каже днес каква ще бъде утрешната институционална рамка на Европа, тъй като бъдещите промени, които ще бъдат породени от днешните, са непредсказуеми.“
Вярвам, че днешните промени, предизвикани от глобалната криза, са точно от онези, за които Жан Моне очаква да породят нова институционална рамка.
Във всеки случай има решения, които могат да се вземат само от нашите демокрации, от европейските народи, пред които ние отговаряме.
Каквото и да ни очаква в бъдещето, можете да бъдете уверени, че Управителният съвет на ЕЦБ ще остане верен на своята първостепенна задача и че ЕЦБ заедно с Евросистемата ще продължи да играе ролята на котва на стабилността и доверието.
Моите най-добри и сърдечни пожелания към моя приемник Марио Драги, който през последните години допринасяше мъдрост и опит в Управителния съвет. Той вземаше заедно с всички ни общите ни решения като колегиум. Благодарение на изключителните му качества бъдещото му ръководство на европейския паричен отбор съвместно с Изпълнителния съвет и Управителния съвет ще бъде много успешно.
Нека завърша с нещо лично – да изразя признателността си към всички, с които работих през тези години по проекта за европейски икономически и паричен съюз. Днес особено бих искал да отдам дължимото на моите колеги тук в ЕЦБ, на настоящите и бивши членове на Изпълнителния съвет, Управителния съвет и Генералния съвет. Искам да благодаря на всички служители на ЕЦБ. Всички те играят решаваща роля за постигането на нашата първостепенна цел. Те заслужават пълно признание и признателност за своята всеотдайност, ангажираност, професионализъм и усърдна работа.
Настоящето изисква незабавни действия. Бъдещето изисква визия към какво се стремим, усещане за посока.
Незабавно действие. Прочути са думите на Гьоте: „Wissen ist nicht genug; wir müssen es anwenden. Wollen ist nicht genug; wir müssen es tun!“
„Знанието не е достатъчно – трябва да го прилагаме. Волята не е достатъчна – трябва да действаме.“ Смятам, че това се отнася възхитително точно за усещането за действие, което би трябвало да подтиква Европа през идните дни.
И усещане за посока. За нас, за бъдещето ни Жан Моне възкликва: „ Continuez, continuez, il n’y a pas pour les peuples d’Europe d’autre avenir que dans l’union “. „Продължавайте, продължавайте!“ За европейските народи няма друго бъдеще освен в съюз.“ А Алчиде де Гаспери казва: „è la volontà politica di realizzare l'Unione che deve essere il fattore determinante, la forza di propulsione“. „Най-важният фактор, който трябва да има надмощие над всички други, е политическата воля за изграждане на Съюза.“
Благодаря Ви за вниманието!
Европейска централна банка
Генерална дирекция „Комуникации“
- Sonnemannstrasse 20
- 60314 Frankfurt am Main, Germany
- +49 69 1344 7455
- media@ecb.europa.eu
Възпроизвеждането се разрешава с позоваване на източника.
Данни за контакт за медиите