European Central Bank - eurosystem
Възможности за търсене
Начална страница Медии ЕЦБ обяснява Изследвания и публикации Статистика Парична политика Еврото Плащания и пазари Кариери
Предложения
Сортиране по
  • ВСТЪПИТЕЛНО ИЗЯВЛЕНИЕ

ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ

Марио Драги, председател на ЕЦБ
Луис де Гиндос, заместник-председател на ЕЦБ
Рига, 14 юни 2018 г.

Текстът е актуализиран с промяна в превода.

Дами и господа, за двама ни със заместник-председателя е удоволствие да Ви приветстваме на нашата пресконференция. Бих искал да благодаря на заместник-управителя г-жа Размуса за любезното ѝ гостоприемство и да изразя специалната ни признателност към служителите ѝ за отличната организация на днешното заседание на Управителния съвет. Сега ще Ви запознаем с резултатите от заседанието.

От началото на нашата програма за закупуване на активи през януари 2015 г. Управителният съвет постави нетните покупки на активи по нея под условието доколко е постигнат напредък към устойчива корекция на темпа на инфлацията към равнища под, но близо до 2% в средносрочен план. Днес Управителният съвет предприе внимателен преглед на напредъка, вземайки предвид и последните макроикономически прогнози на експерти на Евросистемата, показателите за натиск за повишаване на цените и заплатите и несигурността, с която е свързана перспективата за инфлацията.

В резултат на тази оценка Управителният съвет заключи, че до този момент е отбелязан значителен напредък към устойчива корекция на инфлацията. В условия на стабилизирани дългосрочни инфлационни очаквания фундаменталната сила на икономиката на еврозоната и запазващата се съществена степен на нерестриктивност на паричната политика са основание за увереност, че през предстоящия период устойчивото доближаване на инфлацията към целевото равнище ще продължи и ще се запази дори и след постепенното преустановяване на нашите нетни покупки на активи.

Ето защо днес Управителният съвет взе следните решения:

Първо, що се отнася до нестандартните мерки по паричната политика, ще продължим да извършваме нетни покупки по програмата за закупуване на активи със сегашния месечен темп от 30 млрд. евро до края на септември 2018 г. Очакваме, че след септември 2018 г., при условие че постъпващите данни потвърдят средносрочните ни предвиждания за инфлацията, ще намалим месечния темп на нетните покупки на активи на 15 млрд. евро до края на декември 2018 г. и тогава нетните покупки ще приключат.

Второ, възнамеряваме да поддържаме политиката си да реинвестираме погашенията по главници на ценни книжа с настъпващ падеж, придобити по програмата за закупуване на активи, в продължителен период от време след края на нетните покупки на активи, и във всеки случай толкова дълго, колкото е необходимо, за да се поддържат благоприятни условия на ликвидност и значителна степен на нерестриктивност на паричната политика.

Трето, решихме да запазим непроменени основните лихвени проценти на ЕЦБ, като очакваме те да се задържат на сегашното си равнище най-малко до края на лятото за период, който включва и лятото на 2019 г. и във всеки случай толкова дълго, колкото е необходимо, за да се осигури развитие на инфлацията, което да остане в съответствие със сегашните очаквания за устойчив път на корекция.

Днешните решения по паричната политика запазват сегашната значителна степен на нейната нерестриктивност, което ще осигури по-нататъшното устойчиво доближаване на инфлацията към равнища под, но близо до 2% в средносрочен план. Все още са необходими значителни стимули от страна на паричната политика, за да бъде подкрепено по-нататъшното засилване на вътрешния ценови натиск и развитието на общата инфлация в средносрочен план. Тази подкрепа ще продължи да бъде осигурявана от нетните покупки на активи до края на годината, от значителните наличности от придобити активи и свързаните с тях реинвестиции, както и от нашия усъвършенстван ориентир за основните лихвени проценти на ЕЦБ. Във всеки случай Управителният съвет има готовност да внесе корекции във всички свои инструменти, както е целесъобразно, за да осигури по-нататъшното устойчиво доближаване на инфлацията до целевото равнище.

Позволете ми сега да обясня по-подробно нашата оценка, като започна с икономическия анализ. Растежът на реалния БВП на тримесечна база намаля до 0,4% през първото тримесечие на 2018 г. след прираст от 0,7% през предходните тримесечия. Това забавяне отразява отстъпване от много високите равнища на растеж през 2017 г., съчетано с нарастване на несигурността и някои временни фактори и фактори от страна на предлагането както във вътрешен, така и в глобален план, а също и по-слаб стимул от страна на външната търговия. Последните икономически показатели и резултати от конюнктурни анкети са по-слаби, но все така съответстват на продължаващ солиден и широкообхватен икономически растеж. Нашите мерки по паричната политика, които подпомогнаха процеса на намаляване на задлъжнялостта, продължават да подкрепят вътрешното търсене. Частното потребление се поддържа от продължаващото увеличение на заетостта, което от своя страна отразява отчасти вече осъществени реформи на трудовия пазар, и от нарастването на богатството на домакинствата. Бизнес инвестициите са стимулирани от много благоприятните условия за финансиране, нарастващата корпоративна доходност и солидното търсене. Жилищните инвестиции остават силни. В допълнение към това се очаква да продължи широкообхватното нарастване на търсенето в глобален мащаб, давайки тласък на износа от еврозоната.

Тази оценка е като цяло отразена в макроикономическите прогнози на експерти на Евросистемата за еврозоната от юни 2018 г. Тези прогнози предвиждат годишен прираст на реалния БВП от 2,1% през 2018 г., 1,9% през 2019 г. и 1,7% през 2020 г. В сравнение с макроикономическите прогнози на експерти на ЕЦБ от март 2018 г. перспективите за растежа на реалния БВП са ревизирани надолу за 2018 г. и остават непроменени за 2019 г. и 2020 г.

Рисковете, свързани с перспективите за растежа в еврозоната, остават като цяло балансирани. Все пак по-силно изразена е станала несигурността, свързана с глобални фактори, включително заплахата от засилване на протекционизма. Освен това наблюдение изисква рискът от продължаваща засилена волатилност на финансовите пазари.

Според предварителната оценка на Евростат годишната ХИПЦ инфлация в еврозоната е нараснала до 1,9% през май 2018 г. спрямо 1,2% през април. Това отразява по-голям принос на инфлацията на цените на енергоносителите, храните и услугите. Въз основа на настоящите фючърсни цени на петрола е вероятно годишният темп на общата инфлация да се задържи на сегашното си равнище до края на годината. Макар че измерителите на базисната инфлация остават като цяло слаби, те отбелязват повишение спрямо предходните си ниски равнища. Засилва се натискът върху вътрешните разходи в условия на високо равнище на натоварване на производствените мощности, затягане на пазара на труда и нарастващи заплати. Намалява несигурността, свързана с перспективата за инфлацията. В перспектива се очаква базисната инфлация да се повиши към края на годината и след това да нараства постепенно в средносрочен план, подпомагана от нашите мерки по паричната политика, продължаващия икономически растеж, съответното постепенно усвояване на неизползвания икономически капацитет и увеличаващия се растеж на заплатите.

Тази оценка е като цяло отразена и в макроикономическите прогнози на експерти на Евросистемата за еврозоната от юни 2018 г., които предвиждат годишна ХИПЦ инфлация от 1,7% през 2018 г., 2019 г. и 2020 г. В съпоставка с макроикономическите прогнози на експерти на ЕЦБ от март 2018 г. перспективата за общата ХИПЦ инфлация е ревизирана нагоре, особено за 2018 г. и 2019 г., главно в отражение на поскъпването на петрола.

Що се отнася до паричния анализ, нарастването на широкия паричен агрегат (M3) възлизаше на 3,9% през април 2018 г. след 3,7% през март и 4,3% през февруари. Макар че забавената инерция в динамиката на М3 през последните месеци отразява главно намаляването на месечните нетни покупки на активи от началото на годината насам, растежът на М3 все така е подпомаган от въздействието на мерките на ЕЦБ по паричната политика и от ниските пропуснати ползи при държане на средства в най-високоликвидни депозити. Тесният паричен агрегат М1 съответно продължава да има най-голям принос за растежа на широките пари, макар че годишният му темп на нарастване се е забавил през последните месеци спрямо наблюдаваните преди високи равнища.

Продължава наблюдаваното от началото на 2014 г. възстановяване на растежа на кредитите за частния сектор. Годишният темп на прираст на кредитите за нефинансови предприятия беше 3,3% през април 2018 г. , без изменение спрямо предходния месец, а годишният темп на прираст на кредитите за домакинствата също остана стабилен на равнище от 2,9%.

Предаването на ефекта от мерките по паричната политика, които действат от юни 2014 г. насам, продължава съществено да подпомага условията за кредитиране за предприятията и домакинствата, както и кредитните потоци навсякъде в еврозоната. Това намира отражение и в резултатите от последното проучване на достъпа на предприятията до финансиране в еврозоната, което показва, че специално малките и средните предприятия са се ползвали от подобрен достъп до финансиране.

В обобщение съпоставянето на резултатите от икономическия анализ със сигналите от паричния анализ потвърждава, че днешните решения по паричната политика ще осигурят съществената степен на нерестриктивност на паричната политика, която е необходима за по-нататъшното устойчиво доближаване на темпа на инфлация до равнища под, но близо до 2% в средносрочен план.

За да се извлече максимална полза от нашите мерки по паричната политика, други области на политиките трябва да допринесат по-решително за увеличаване на потенциала за дългосрочен растеж и за намаляване на уязвимостта. Осъществяването на структурните реформи в държавите от еврозоната трябва да бъде ускорено значително, за да се увеличи устойчивостта, да се намали структурната безработица и да се засилят производителността и потенциалът за растеж в еврозоната. По отношение на фискалните политики продължаващият широкообхватен икономически растеж изисква възстановяване на фискалните буфери. Това е особено важно в държавите, където държавният дълг все още е висок. За всички държави би било полезно да увеличат усилията си за постигане на композиция на публичните финанси, която в по-голяма степен да благоприятства растежа. Пълното, прозрачно и последователно прилагане на Пакта за стабилност и растеж и на процедурата при макроикономически дисбаланси, с течение на времето и във всички държави, продължава да е от съществено значение за повишаване на устойчивостта на икономиката на еврозоната. Приоритет остава усъвършенстването на функционирането на икономическия и паричен съюз. Управителният съвет призовава за конкретни и решителни стъпки за доизграждане на банковия съюз и съюза на капиталовите пазари.

А сега сме на Ваше разположение за въпроси.

Точната формулировка, съгласувана от Управителния съвет, се съдържа във версията на английски език.

ДАННИ ЗА КОНТАКТ

Европейска централна банка

Генерална дирекция „Комуникации“

Възпроизвеждането се разрешава с позоваване на източника.

Данни за контакт за медиите