ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ

Марио Драги, председател на ЕЦБ
Витор Констанцио, заместник-председател на ЕЦБ
Франкфурт на Майн, 8 март 2018 г.

ВСТЪПИТЕЛНО ИЗЯВЛЕНИЕ

Дами и господа, за двама ни със заместник-председателя е удоволствие да Ви приветстваме на нашата пресконференция. Сега ще Ви запознаем с резултатите от днешното заседание на Управителния съвет.

Въз основа на редовния си икономически и паричен анализ взехме решение да запазим непроменени основните лихвени проценти на ЕЦБ. Все така очакваме те да се задържат на сегашното си равнище продължително време и доста отвъд хоризонта на нашите нетни покупки на активи.

Що се отнася до нестандартните мерки по паричната политика, потвърждаваме, че се предвижда нетните покупки на активи да продължат със сегашния месечен темп от 30 млрд. евро до края на септември 2018 г. или след тази дата, ако е необходимо, и във всеки случай, докато Управителният съвет не забележи устойчива корекция на тренда на инфлацията, която да е в съответствие с инфлационната му цел. Евросистемата ще продължи да реинвестира погашенията по главници на ценни книжа с настъпващ падеж, придобити по програмата за закупуване на активи, в продължителен период след приключването на нетните покупки на активи, и във всеки случай толкова дълго, колкото е необходимо. Това ще допринесе както за благоприятни условия на ликвидност, така и за целесъобразна позиция на паричната политика.

Постъпващите данни, включително новите ни експертни прогнози, потвърждават силната и широкообхватна инерция на растеж в икономиката на еврозоната, която се предвижда да се разраства в краткосрочен план с малко по-бърз темп от очакваното преди. Тази перспектива за растежа затвърждава убеждението ни, че инфлацията ще се доближи към нашето целево равнище – под, но близо до 2% в средносрочен план. Същевременно измерителите на базисната инфлация остават слаби и все още не се наблюдават убедителни признаци на устойчив възходящ тренд. При тези условия Управителният съвет ще продължи да следи динамиката на обменния курс и финансовите условия с оглед на възможните им отражения върху перспективите за инфлацията. Като цяло, запазва се необходимостта от сериозна степен на парично стимулиране, за да може базисният инфлационен натиск да продължи да се засилва и да подкрепя динамиката на общата инфлация в средносрочен план. Тази продължаваща парична подкрепа се осигурява от нетните покупки на активи, значителните наличности от придобити активи и предстоящите реинвестиции, както и от нашия ориентир за лихвените проценти.

Позволете ми сега да обясня по-подробно нашата оценка, като започна с икономическия анализ. Реалният БВП нарасна с 0,6% на тримесечна база през четвъртото тримесечие на 2017 г. след прираст от 0,7% през третото тримесечие. Актуалните икономически данни и резултати от конюнктурни анкети сочат все така силна и широкообхватна инерция за растеж. Нашите мерки по паричната политика, които подпомогнаха процеса на намаляване на задлъжнялостта, продължават да подкрепят вътрешното търсене. Увеличаващата се заетост, за която допринасят и вече осъществени реформи на трудовия пазар, и нарастването на богатството на домакинствата поддържат частното потребление. Бизнес инвестициите продължават да се засилват в резултат от много благоприятните условия за финансиране, нарастващата корпоративна доходност и солидното търсене. Жилищните инвестиции продължиха да се подобряват през последните тримесечия. В допълнение към това широкообхватният икономически растеж в глобален план дава тласък на износа от еврозоната.

Тази оценка е като цяло отразена в макроикономическите прогнози на експертите на ЕЦБ за еврозоната от март 2018 г. Тези прогнози предвиждат годишният реален БВП да нарасне с 2,4% през 2018 г., 1,9% през 2019 г. и 1,7% през 2020 г. В сравнение с макроикономическите прогнози на експерти на Евросистемата от декември 2017 г. перспективите за растежа на реалния БВП са ревизирани нагоре за 2018 г. и остават непроменени за 2019 г. и 2020 г.

Рисковете, свързани с перспективите за растежа в еврозоната, се оценяват като цялостно балансирани. От една страна положителната циклична инерция би могла да доведе до по-силен растеж в краткосрочен план. От друга страна низходящите рискове все още са свързани предимно с глобални фактори, включително с нарастващия протекционизъм и с динамиката на валутните и други финансови пазари.

Според предварителната оценка на Евростат годишната ХИПЦ инфлация в еврозоната е намаляла до 1,2% през февруари 2018 г. спрямо 1,3% през януари. Това отразява главно негативни базови ефекти в инфлацията на цените на непреработените храни. В перспектива, въз основа на настоящите фючърсни цени на петрола е вероятно годишният темп на общата инфлация да се задържи на равнище около 1,5% до края на годината. Показателите на базисната инфлация като цяло остават слаби. В перспектива се очаква те да се повишават постепенно в средносрочен план, подпомагани от нашите мерки по паричната политика, продължаващия икономически растеж, съответното постепенно усвояване на неизползвания икономически капацитет и увеличаващия се растеж на заплатите.

Тази оценка е като цяло отразена и в макроикономическите прогнози на експерти на ЕЦБ за еврозоната от март 2018 г., които предвиждат годишна ХИПЦ инфлация от 1,4% през 2018 г., 1,4% през 2019 г. и 1,7% през 2020 г. В сравнение с макроикономическите прогнози на експерти на Евросистемата от декември 2017 г., перспективите за общата ХИПЦ инфлация са ревизирани леко надолу за 2019 г. и остават непроменени за 2018 г. и 2020 г.

Що се отнася до паричния анализ, широкият паричен агрегат (М3) продължава да нараства стабилно, с годишен темп на прираст от 4,6% през януари 2018 г., без изменение спрямо предходния месец, отразявайки въздействието от мерките по паричната политика на ЕЦБ и ниските пропуснати ползи при държане на средства в най-високоликвидни депозити. Съответно тесният паричен агрегат М1 продължава да допринася най-силно за растежа на широките пари, като продължава да нараства със стабилен годишен темп.

Напредва наблюдаваното от началото на 2014 г. възстановяване на растежа на кредитите за частния сектор. Годишният темп на прираст на кредитите за нефинансови предприятия се увеличи до 3,4% през януари 2018 г. спрямо 3,1% през декември 2017 г., а годишният темп на прираст на кредитите за домакинства остана непроменен на равнище от 2,9%. Предаването на мерките по паричната политика, които действат от юни 2014 г. насам, продължава съществено да подпомага условията на кредитиране за предприятията и за домакинствата, достъпа до финансиране, особено за малки и средни предприятия, и кредитните потоци в цялата еврозона.

В обобщение съпоставянето на резултатите от икономическия анализ със сигналите от паричния анализ потвърждава необходимостта от съществена степен на нерестриктивност на паричната политика, за да се осигури устойчиво връщане на темпа на инфлация към равнища под, но близо до 2% в средносрочен план.

За да се извлече максимална полза от нашите мерки по паричната политика, други области на политиките трябва да допринесат решително за увеличаване на потенциала за дългосрочен растеж и за намаляване на уязвимостта. Осъществяването на структурните реформи в държавите от еврозоната трябва да бъде ускорено значително, за да се увеличи устойчивостта, да се намали структурната безработица и да се засилят производителността и потенциалът за растеж в еврозоната. На фона на ограниченото като цяло изпълнение на конкретните препоръки по държави от 2017 г., което бе оповестено вчера от Европейската комисия, е необходимо по-голямо усилие за реформа в държавите от еврозоната. По отношение на фискалните политики, все по-солидният и широкообхватен икономически растеж изисква възстановяване на фискалните буфери. Това е особено важно в държавите, където държавният дълг все още е висок. За всички държави би било полезно да увеличат усилията си за постигане на композиция на публичните финанси, която да благоприятства в по-голяма степен растежа. Пълното, прозрачно и последователно прилагане на Пакта за стабилност и растеж и на процедурата при макроикономически дисбаланси, с течение на времето и във всички държави, продължава да е от съществено значение за повишаване на устойчивостта на икономиката на еврозоната. Приоритет остава задълбочаването на икономическия и паричен съюз. Управителният съвет призовава за конкретни и решителни стъпки за завършване на банковия съюз и съюза на капиталовите пазари.

А сега сме на Ваше разположение за въпроси.

Данни за контакт за медиите