ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ

Кристин Лагард, председател на ЕЦБ,
Борис Вуйчич, заместник-председател на ЕЦБ

Франкфурт на Майн, 23 юли 2026 г.

Добър ден! Със заместник-председателя Ви приветстваме на нашата пресконференция.

Днес Управителният съвет реши да запази непроменени трите основни лихвени процента на ЕЦБ. Макар и силно променлива, перспективата за енергийните цени в момента е близка до базовата в прогнозите на експертите на Евросистемата от юни и доста над равнищата от преди конфликта в Близкия изток. Несигурността остава висока, а пълното въздействие на енергийното сътресение върху инфлацията тепърва предстои да се прояви. Затова наблюдаваме внимателно силата и продължителността на сътресението, както и неговите косвени и вторични ефекти. Решени сме да определяме паричната политика по такъв начин, че да осигурим стабилизиране на инфлацията на целевото равнище от 2% в средносрочен план.

Приемайки днешното решение, оставаме в добра позиция да се справим с причинената от конфликта несигурност. При задаването на подходящия курс на паричната политика ще следваме основан на данните подход, заседание по заседание. По-специално, решенията ни за лихвените проценти ще се основават на оценката ни за перспективата за инфлацията и свързаните с нея рискове, въз основа на постъпващите икономически и финансови данни, динамиката на базисната инфлация и силата на трансмисионния механизъм на паричната политика. Не се ангажираме предварително с определена траектория на лихвените проценти.

Приетите днес решения са представени в прессъобщение, което е публикувано на уебсайта ни.

Сега ще изложа по-подробно как виждаме развитието на икономиката и инфлацията, а след това ще обясня оценката ни на финансовите и паричните условия.

Икономическа активност

Последната информация сочи известно подобрение в икономическата активност през второто тримесечие, макар че конфликтът в Близкия изток продължава да бъде възпрепятстващ фактор. Според проучванията активността в сектора на услугите е отбелязала частично възстановяване след отчетливия спад непосредствено след енергийния шок. Цифровите услуги се представят силно, отчасти поради нарастващия принос на свързаните с изкуствен интелект дейности. Промишленото производство запазва позициите си, за което допринася както фактът, че предприятията натрупват запаси, за да се предпазят от рискове, свързани с веригите на доставка, така и нарастването на разходите за отбрана. През май безработицата беше на равнище от 6,2% – близо до най-ниската си ретроспективна стойност. Същевременно обявите за свободни работни места продължиха да намаляват и както предприятията, така и домакинствата очакват пазарът на труда да стане по-слаб, отколкото преди конфликта.

Перспективно ориентираните показатели сочат, че икономическият растеж ще остане слаб в краткосрочен план, забавян от енергийното сътресение и свързаната с него несигурност. Все пак основните двигатели на средносрочния растеж остават незасегнати. Частното потребление, инвестициите в нови цифрови технологии, държавните разходи за отбрана и инфраструктура и известен подем в износа би трябвало да допринесат за цялостно засилване на растежа.

Управителният съвет повтаря призива си да бъдат предприети спешни мерки за заздравяване на икономиката на еврозоната, като същевременно се запазят стабилни публични финанси. Основни градивни елементи са опростяване и хармонизиране на правилата в целия единен пазар на ЕС, ускоряване на енергийния преход и завършване на съюза на спестяванията и инвестициите. Фискалните мерки в отговор на енергийния шок би следвало да бъдат временни, целеви и прецизирани. Положителният резултат от гласуването в Европейския парламент по-рано този месец беше важна стъпка към създаването на цифрово евро. Приветстваме общата цел на Парламента, Съвета на ЕС и Комисията да постигнат до края на годината споразумение по законодателния пакет за единната валута. Цифровото евро ще допълни физическите пари в брой с цифров еквивалент, осигурявайки платежно средство за всякакви цифрови транзакции навсякъде в еврозоната.

Инфлация

През юни инфлацията отслабна до 2,8% спрямо 3,2% през май. Инфлацията на енергийните цени спадна на 8,5% след 10,8% през май, а тази на цените на храните – от 1,9% на 1,5%. Инфлацията без компонентите енергоносители и храни намаля на 2,4% спрямо 2,6% през май, като инфлацията при стоките спадна от 0,9% на 0,7%, а при услугите – от 3,5% на 3,2%.

Енергийното сътресение продължава да намира израз в по-високи цени. За предприятията става все по-скъпо да си набавят фактори за производство, затова те очакват да увеличат продажните си цени. Макар че динамиката на базисната инфлация остава сдържана, ефектът от енергийния шок тепърва предстои да се прояви напълно. Инструментът на ЕЦБ за проследяване на заплатите и проучвания на очакванията за заплатите продължават да показват слабо увеличение през следващите тримесечия. Нарастването на производителността на труда също допринесе за сдържане на растежа на разходите за труд на единица продукция. Инфлационните очаквания в краткосрочен план остават повишени. Повечето показатели за дългосрочните инфлационни очаквания са на равнище около 2%, което потвърждава стабилизиране на инфлацията около целта в средносрочен план.

Макар че инфлацията на енергийните цени отслабна през юни, покачването ѝ от началото на конфликта насам и въздействието от това върху инфлацията при храните, стоките и услугите вероятно ще задържи инфлацията доста над целевото равнище през първата половина на 2027 г. След това тя би трябвало да намалее, тъй като се очаква енергийните цени да спаднат, а другите да нарастват по-бавно. Конфликтът обаче остава сериозен източник на несигурност. Затова наблюдаваме внимателно размера и продължителността на увеличението на енергийните цени и начина, по който то се отразява върху определянето на цените и заплатите, върху инфлационните очаквания и върху икономическата динамика като цяло.

Оценка на рисковете

Рисковете за перспективата за растежа са низходящи. Макар че Меморандумът за разбирателство, по който Съединените щати и Иран постигнаха съгласие през юни, беше първи опит за разрешаване на конфликта, през последните седмици се наблюдава подновяване на проблемите и геополитическата обстановка остава нестабилна. Ново нарушение на енергийните доставки би могло да повиши още енергийните цени и за по-продължителен период от очакваното в момента. Това би потиснало реалните доходи, разходите и инвестициите. Влошаване на нагласите на световните финансови пазари или затягане на кредитирането биха могли да възпрепятстват търсенето. Допълнително напрежение в международната търговия би могло също така да причини още смущения във веригите на доставка, да потисне износа и да отслаби потреблението и инвестициите. Други източници на геополитическо напрежение, особено неоправданата война на Русия срещу Украйна, остават значителна причина за несигурност. Обратното, растежът би могъл да се окаже по-висок, ако икономиката и енергийните пазари се адаптират по-бързо от очакваното към смущенията, причинени от конфликта в Близкия изток, или ако той бъде разрешен трайно. Освен това планираните разходи за отбрана и инфраструктура и реформите за засилване на производителността и за завършване на единния пазар, както и въвеждането на нови технологии от предприятията в еврозоната може да засилят растежа повече от очакваното.

Рисковете за перспективата за инфлацията са възходящи. Енергийният шок би могъл да се засили още повече и ефектът му върху другите цени и заплатите да се окаже по-голям от очакваното в момента. Колкото по-дълго енергийните цени остават високи, толкова по-вероятно е те да доведат до покачване на инфлацията в по-широк план посредством косвени и вторични ефекти. Сегашното напрежение в търговията би могло да доведе до по-фрагментирани световни вериги на доставка, да свие предлагането на критично важни суровини и да влоши ограниченията на капацитета в икономиката на еврозоната. Възможно е екстремни метеорологични явления, пример за които са продължаващите горещи вълни, и развиващите се кризи, свързани с климата и природата в по-общ план, да доведат до по-голямо от очакваното поскъпване на храните. Обратното, инфлацията би могла да се окаже по-ниска, ако конфликтът в Близкия изток намери трайно разрешение или ако косвените и вторичните ефекти се окажат по-слабо изразени от предвиденото. Възможно е по-голяма волатилност и нежелание за поемане на риск на финансовите пазари да потиснат търсенето и съответно също да понижат инфлацията.

Финансови и парични условия

Като цяло финансовите условия са затегнати леко от последното ни заседание насам в съответствие с повишението на основните лихвени проценти на ЕЦБ. Лихвените проценти по банковите кредити за предприятията и цената за емитиране на пазарен дълг останаха без промяна през май – съответно 3,6% и 4,0%. Годишният темп на прираст на банковото кредитиране за предприятията се увеличи до 4,0% спрямо 3,4% през април, но това беше отчасти неутрализирано от по-бавния растеж на емитирането на корпоративни облигации, който намаля от 4,5% до 3,4%. Кредитните стандарти за бизнеса станаха малко по-строги през второто тримесечие, както показва последното ни проучване на банковото кредитиране в еврозоната. Търсенето на кредити за предприятията леко се увеличи поради нарастване на нуждите от оборотен капитал, но и поради вземането на кредити от големи предприятия за инвестиции в дълготрайни материални активи.

Лихвите по ипотеките нараснаха до 3,5% през май спрямо 3,4% през април, а прирастът на ипотечното кредитиране се увеличи леко до 3,1%. Кредитните стандарти за ипотечните заеми бяха затегнати през второто тримесечие, тъй като банките се безпокоят повече от икономическите рискове пред техните клиенти и те самите са по-малко склонни да поемат рискове. Търсенето на ипотечни кредити намаля поради влошаването на доверието на потребителите и по-високите лихвени проценти.

Заключение

Днес Управителният съвет реши да запази непроменени трите основни лихвени процента на ЕЦБ. Решени сме да определяме паричната политика по такъв начин, че да осигурим стабилизиране на инфлацията на целевото равнище от 2% в средносрочен план. При задаването на подходящия курс ще следваме основан на данните подход, заседание по заседание. Решенията ни за лихвените проценти ще се основават на оценката ни за перспективата за инфлацията и свързаните с нея рискове, въз основа на постъпващите икономически и финансови данни, динамиката на основната инфлация и силата на трансмисионния механизъм на паричната политика. Не се ангажираме предварително с определена траектория на лихвените проценти.

Във всеки случай, имаме готовност да коригираме всички инструменти в рамките на нашия мандат, за да осигурим трайно стабилизиране на инфлацията на целевото равнище в средносрочен план и да запазим гладкото функциониране на трансмисионния механизъм на паричната политика.

А сега сме готови да отговорим на Вашите въпроси.

Точната формулировка, съгласувана от Управителния съвет, се съдържа във версията на английски език.