Встъпително изявление на пресконференцията

Марио Драги, председател на ЕЦБ
Витор Констанцио, заместник-председател на ЕЦБ
Франкфурт на Майн, 8 декември 2016 г.

Дами и господа, за двама ни със заместник-председателя е удоволствие да Ви приветстваме на нашата пресконференция. Сега ще Ви запознаем с резултатите от днешното заседание на Управителния съвет, на което присъства и заместник-председателят на Комисията г-н Домбровскис.

Въз основа на нашия редовен икономически и паричен анализ днес направихме задълбочена оценка на перспективите за икономиката и инфлацията и на нашата позиция по паричната политика. В резултат на това Управителният съвет прие следните решения, насочени към постигането на целта за поддържане на ценова стабилност.

Що се отнася до нестандартните мерки по паричната политика, ще продължим покупките по програмата за закупуване на активи със сегашния темп от 80 млрд. евро месечно до края на март 2017 г. Предвижда се от април 2017 г. нетните покупки на активи да продължат с месечен темп от 60 млрд. евро до края на декември 2017 г. или след тази дата, ако е необходимо, и във всеки случай, докато Управителният съвет не забележи устойчива корекция на тренда на инфлацията, който да е в съответствие с целта му по отношение на инфлацията. Ако междувременно перспективите станат по-неблагоприятни или ако финансовите условия станат несъвместими с по-нататъшен напредък към устойчива корекция на тренда на инфлацията, Управителният съвет възнамерява да увеличи размера и/или продължителността на програмата. Нетните покупки ще съпътстват реинвестиции на погашенията по главници на ценни книжа с настъпващ падеж, придобити по програмата за закупуване на активи.

За да осигури по-нататъшното гладко извършване на покупките на активи от Евросистемата, Управителният съвет реши да коригира някои от параметрите на програмата за закупуване на активи, считано от януари 2017 г., както следва. Първо, матуритетният диапазон на програмата за закупуване на активи от публичния сектор ще бъде разширен, като минималният остатъчен матуритет на допустимите ценни книжа се намалява от две години на една година. Второ, доколкото е необходимо, ще се допуска придобиването на ценни книжа по програмата за закупуване на активи с доходност до падежа под лихвения процент на ЕЦБ по депозитното улеснение.

Основните лихвени проценти на ЕЦБ остават непроменени и ние продължаваме да очакваме те да се задържат продължително на сегашното си или по-ниско равнище, доста отвъд хоризонта на нашите нетни покупки на активи. 

Днешното удължаване на програмата за закупуване на активи е калибрирано така, че да се запази много съществената степен на нерестриктивност на паричната политика, която е необходима, за да се осигури устойчиво доближаване на темпа на инфлацията към равнища под, но близо до 2% в средносрочен план. Наред със значителния обем на досегашните покупки и предстоящите реинвестиции това осигурява запазването на много благоприятни финансови условия в еврозоната, което продължава да е от решаващо значение за постигането на нашата цел. По-специално, удължаването на хоризонта на покупките позволява по-устойчиво присъствие на пазара и следователно по-трайно предаване на мерките за стимулиране към икономиката. Калибрирането отразява умереното, но все по-категорично възстановяване на икономиката на еврозоната и все още слабия базисен инфлационен натиск. Управителният съвет ще наблюдава внимателно развитието на перспективите за ценовата стабилност и, ако това е оправдано с оглед на постигането на неговите цели, ще действа, използвайки всички налични в рамките на мандата си инструменти.

Позволете ми сега да обясня по-подробно нашата оценка, като започна с икономическия анализ. През третото тримесечие на 2016 г. реалният БВП в еврозоната нарасна с 0,3% на тримесечна база след подобно увеличение през второто тримесечие. Постъпващите данни и по-специално резултатите от конюнктурни анкети сочат продължаващ тренд на растеж през четвъртото тримесечие на 2016 г. В перспектива очакваме икономическият растеж да продължи с умерен, но затвърждаващ се темп. Предаването на мерките по паричната политика към реалната икономика подпомага вътрешното търсене и благоприятства намаляването на задлъжнялостта. Подобряването на корпоративните печалби и много благоприятните условия за финансиране продължават да насърчават възстановяването на инвестициите. Също така, устойчивото нарастване на заетостта в резултат и на вече осъществени структурни реформи, подкрепя реалния разполагаем доход на домакинствата и частното потребление. Същевременно са налице признаци за малко по-силно възстановяване в глобален план. Очаква се обаче икономическият растеж в еврозоната да бъде забавян от слабия темп на осъществяване на структурните реформи и от още неизвършените корекции на балансите в редица сектори.

Тази оценка е като цяло отразена в макроикономическите прогнози на експерти на Евросистемата за еврозоната от декември 2016 г., които предвиждат годишно нарастване на реалния БВП с 1,7% през 2016 г. и 2017 г. и с 1,6% през 2018 г. и 2019 г. В сравнение с макроикономическите прогнози на експерти на ЕЦБ от септември 2016 г. перспективите за прираста на реалния БВП са като цяло непроменени. Рисковете, свързани с перспективите за растежа в еврозоната, остават низходящи.

Според предварителната оценка на Евростат годишната ХИПЦ инфлация в еврозоната през ноември 2016 г. е 0,6% – ново повишение спрямо 0,5% през октомври и 0,4% през септември. Това отразява до голяма степен повишението на годишната инфлация на енергоносителите, въпреки че все още не са налице признаци на изразен възходящ тренд при базисната инфлация. В перспектива, въз основа на настоящите фючърсни цени на петрола е вероятно темпът на общата инфлация да нарасне значително в края на годината, до голяма степен вследствие на базови ефекти в годишния темп на изменение на цените на енергоносителите. Темпът на инфлация следва да продължи да се покачва през 2018 г. и 2019 г., подкрепян от нашите мерки по паричната политика, очакваното икономическо възстановяване и съответното постепенно усвояване на неизползвания икономически капацитет.

Тези тенденции намират отражение и в макроикономическите прогнози на експерти на Евросистемата за еврозоната от декември 2016 г., които предвиждат годишна ХИПЦ инфлация от 0,2% през 2016 г., 1,3% през 2017 г., 1,5% през 2018 г. и 1,7% през 2019 г. В сравнение с макроикономическите прогнози на експерти на ЕЦБ от септември 2016 г. перспективите за общата ХИПЦ инфлация като цяло са непроменени.

Що се отнася до паричния анализ, през октомври 2016 г. прирастът на широкия паричен агрегат (М3) се забави, като годишният темп на растеж намаля до 4,4% спрямо 5,1% през септември. Както и през предходните месеци, годишният прираст на М3 е поддържан основно от неговите най-ликвидни компоненти, като тесният паричен агрегат М1 отбелязва годишен темп на растеж от 7,9% през октомври спрямо 8,4% през септември.

Динамиката на кредитите следва тенденцията на постепенно възстановяване, наблюдавана от началото на 2014 г. Годишният темп на изменение на кредитите за нефинансови предприятия нарасна до 2,1% през октомври 2016 г. спрямо 2,0% през предходния месец. Годишният темп на прираст на кредитите за домакинствата остава на ниво 1,8%. Въпреки че динамиката на банковите кредити продължава да отразява забавеното взаимодействие с бизнес цикъла, кредитния риск и продължаващите корекции в балансите на финансовия и нефинансовия сектор, мерките по паричната политика, които действат от юни 2014 г. насам, в значителна степен подкрепят условията на кредитиране за фирмите и домакинствата и следователно – кредитните потоци в цялата еврозона.

В обобщение съпоставянето на резултатите от икономическия анализ със сигналите от паричния анализ потвърждава необходимостта от днешните решения по паричната политика, като целта е да се запази изключително големият размер на парична подкрепа, за да се осигури своевременно връщане на темпа на инфлация към равнища под, но близо до 2%.

Паричната политика е съсредоточена върху поддържането на ценова стабилност в средносрочен план и нейната нерестриктивна позиция подпомага икономическата активност. Както Управителният съвет неведнъж е изтъквал, за да се извлече максимална полза от нашите мерки по паричната политика, други области на политиките трябва да дадат много по-решителен принос на национално и европейско равнище. По-специално, осъществяването на структурните реформи трябва да бъде ускорено значително, за да се намали структурната безработица и да се насърчи потенциалният растеж на производството в еврозоната. Структурни реформи са необходими във всички държави от еврозоната. Акцентът трябва се постави върху мерки за повишаване на производителността и подобряване на бизнес средата, включително осигуряване на подходяща публична инфраструктура. Те са от съществено значение за нарастване на инвестициите и насърчаване на създаването на работни места. Засилването на настоящите инициативи за инвестиции, напредъкът по отношение на съюза на капиталовите пазари и реформите, които ще подобрят преструктурирането на необслужваните кредити, също ще имат положителен принос към тази цел. В условия на нерестриктивна парична политика бързото и ефективно осъществяване на структурните реформи също така ще спомогне за по-голямата устойчивост на еврозоната спрямо сътресения в световната икономика. Фискалните политики следва също да подкрепят икономическото възстановяване, като същевременно остават в съответствие с фискалните правила на Европейския съюз. Пълното и последователно прилагане на Пакта за стабилност и растеж както с течение на времето, така и в отделните държави, продължава да е от решаващо значение за осигуряване на доверието във фискалната рамка. Същевременно от съществено значение е всички държави да увеличат усилията си за постигане на композиция на фискалните политики, която благоприятства в по-голяма степен растежа.

А сега сме на Ваше разположение за въпроси.

Точната формулировка, съгласувана от Управителния съвет, се съдържа във версията на английски език.