Какво представлява обезпечението?

2 ноември 2016 г.

Простичко казано, обезпечението е нещо ценно, което заемодателят може да отнеме от заемополучателя, ако той не изплати заема си съгласно договорените условия. Често срещан пример е сключването на ипотека. Обичайно банката ще иска домът да послужи за обезпечение. Това означава, че ако не изпълните условията за погасяване на ипотеката, банката има правото да получи собствеността над Вашия дом. След това тя може да го продаде, за да си възстанови парите, които Ви е отпуснала в заем. Обезпечението изпълнява ролята на гаранция, че заемодателят ще си получи обратно заетите средства, дори ако заемополучателят не изплати заема според договора.

Централните банки също ли изискват обезпечение, когато отпускат заем?

Да, централните банки изискват обезпечение, когато отпускат заем, защото хипотетичните загуби по него може да навредят на тяхната репутация и независимост. Когато търговски банки търсят финансиране от ЕЦБ и 19-те национални централни банки, които заедно образуват Евросистемата, те трябва да предоставят обезпечение. Евросистемата публикува списък на приемливите обезпечения. Те се наричат допустими активи. Тези активи трябва да бъдат облигации или други краткосрочни ценни книжа, които могат да се търгуват на пазарите. Макар да не са включени в списъка, други активи, които обичайно не се търгуват, като например заеми за нефинансовия сектор, също може да бъдат счетени за допустими за използване като обезпечение при заемане на средства от Евросистемата. Националните централни банки имат отговорността да определят кои активи ще смятат за допустими, в съответствие с рамката за обезпеченията на Евросистемата.