ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ

Марио Драги, председател на ЕЦБ
Луис де Гиндос, заместник-председател на ЕЦБ
Франкфурт на Майн, 25 октомври 2018 г.

ВСТЪПИТЕЛНО ИЗЯВЛЕНИЕ

Дами и господа, за двама ни със заместник-председателя е удоволствие да Ви приветстваме на нашата пресконференция. Сега ще Ви запознаем с резултатите от днешното заседание на Управителния съвет, на което присъства и заместник-председателят на Комисията г‑н Домбровскис.

Въз основа на редовния си икономически и паричен анализ взехме решение да запазим непроменени основните лихвени проценти на ЕЦБ. Продължаваме да очакваме те да се задържат на сегашното си равнище най-малко за период, който включва и лятото на 2019 г., и във всеки случай толкова дълго, колкото е необходимо, за да се осигури по-нататъшно устойчиво доближаване на инфлацията до равнища под, но близо до 2% в средносрочен план.

Що се отнася до нестандартните мерки по паричната политика, ще продължим да извършваме нетни покупки по програмата за закупуване на активи с новия месечен темп от 15 млрд. евро до края на декември 2018 г. Очакваме нетните покупки да приключат тогава, при условие че постъпващите данни потвърдят средносрочните предвиждания за инфлацията. Възнамеряваме да реинвестираме погашенията по главници на ценните книжа с настъпващ падеж, придобити по програмата за закупуване на активи, в продължителен период от време след края на нетните покупки на активи, и във всеки случай толкова дълго, колкото е необходимо, за да се поддържат благоприятни условия на ликвидност и значителна степен на нерестриктивност на паричната политика.

Постъпващите данни, макар и малко по-слаби от очакваното, като цяло остават в синхрон с по-нататъшен широкообхватен икономически подем в еврозоната и постепенно засилващ се инфлационен натиск. Фундаменталната сила на икономиката продължава да поддържа увереността ни, че устойчивото доближаване на инфлацията към нашата цел ще продължи и че то ще се поддържа и след постепенното преустановяване на нетните ни покупки на активи. Същевременно силно изразена остава несигурността, свързана с протекционизъм, уязвимост на възникващите пазари и волатилност на финансовите пазари. Все още са необходими значителни стимули от страна на паричната политика, за да бъдат подкрепени по-нататъшното засилване на вътрешния ценови натиск и развитието на общата инфлация в средносрочен план. Тази подкрепа ще продължи да бъде осигурявана от нетните покупки на активи до края на годината, от значителните наличности от придобити активи и свързаните с тях реинвестиции, както и от нашия усъвършенстван ориентир за основните лихвени проценти на ЕЦБ. Във всеки случай Управителният съвет има готовност при необходимост да внесе корекции във всички свои инструменти, за да осигури по-нататъшното устойчиво доближаване на инфлацията до целевото равнище.

Позволете ми сега да обясня по-подробно нашата оценка, като започна с икономическия анализ. Реалният БВП на еврозоната нарасна с 0,4% на тримесечна база както през първото, така и през второто тримесечие на 2018 г. Постъпващите данни, макар и малко по-слаби от очакваното, като цяло потвърждават нашия базов сценарий за по-нататъшен широкообхватен икономически подем, подкрепян от вътрешното търсене и продължаващото подобрение на пазара на труда. Някои неотдавнашни и специфични за определени сектори промени оказват влияние върху профила на растежа в краткосрочен план. Нашите мерки по паричната политика все така подпомагат вътрешното търсене. Продължаващото увеличение на заетостта и нарастването на заплатите стимулират частното потребление. Същевременно бизнес инвестициите се подпомагат от силното вътрешно търсене, благоприятните условия на финансиране и корпоративната доходност. Жилищните инвестиции остават силни. В допълнение към това се очаква подемът на икономическата активност в глобален мащаб да продължи да подпомага износа от еврозоната, макар и с по-бавен темп.

Рисковете, свързани с перспективите за растежа в еврозоната, все още могат да се оценят като цялостно балансирани. Същевременно силно изразени остават рисковете, свързани с протекционизъм, уязвимост на възникващите пазари и волатилност на финансовите пазари.

Годишната ХИПЦ инфлация в еврозоната се повиши до 2,1% през септември 2018 г. спрямо 2,0% през август в отражение главно на по-високата инфлация на цените на енергоносителите и храните. Въз основа на настоящите цени на петролните фючърси е вероятно годишният темп на общата инфлация да се задържи около сегашното си равнище през следващите месеци. Макар че измерителите на базисната инфлация остават като цяло слаби, те отбелязват повишение спрямо предходните си ниски равнища. Вътрешният ценови натиск се засилва и разширява в условия на високо равнище на натоварване на производствените мощности и затягане на условията на пазарите на труда. В перспектива се очаква базисната инфлация да се повиши към края на годината и да продължи да нараства в средносрочен план, подпомагана от нашите мерки по паричната политика, продължаващия икономически подем и увеличаващия се растеж на заплатите.

Що се отнася до паричния анализ, прирастът на широкия паричен агрегат (M3) достигна 3,5% през септември 2018 г. след 3,4% през август. Ако се абстрахираме от известна волатилност на месечните потоци, прирастът на М3 все повече е обусловен от банковото кредитиране. Тесният паричен агрегат М1 продължава да има най-голям принос за растежа на широките пари.

Растежът на кредитите за частния сектор се засили допълнително в продължение на възходящата тенденция, която се наблюдава от началото на 2014 г. Годишният темп на прираст на кредитите за нефинансови предприятия се увеличи до 4,3% през септември 2018 г. спрямо 4,1% през август, а годишният темп на прираст на кредитите за домакинства беше 3,1% – без промяна от предходния месец. Проучването на банковото кредитиране в еврозоната за третото тримесечие на 2018 г. показва, че прирастът на кредитирането все така се поддържа от нарастващото търсене във всички категории кредити и благоприятните условия за банково кредитиране по отношение на кредитите за предприятия и жилищните кредити.

Предаването на ефекта от мерките по паричната политика, въведени от юни 2014 г. насам, продължава съществено да подпомага условията за кредитиране за предприятията и домакинствата, достъпа до финансиране – особено за малки и средни предприятия, както и кредитните потоци в цялата еврозона.

В обобщение съпоставянето на резултатите от икономическия анализ със сигналите от паричния анализ потвърждава, че все още е необходима съществена степен на нерестриктивност на паричната политика, за да продължи устойчивото доближаване на инфлацията до равнища под, но близо до 2% в средносрочен план.

За да се извлече максимална полза от нашите мерки по паричната политика, други области на политиките трябва да допринесат по-решително за увеличаване на потенциала за дългосрочен растеж и за намаляване на уязвимостта. Осъществяването на структурните реформи в държавите от еврозоната трябва да бъде ускорено значително, за да се увеличи устойчивостта, да се намали структурната безработица и да се засилят производителността и потенциалът за растеж в еврозоната. Що се отнася до фискалните политики, широкообхватният икономически подем изисква възстановяване на фискалните буфери. Това е особено важно в държавите, в които държавният дълг е висок и за които строгото спазване на Пакта за стабилност и растеж е от решаващо значение за запазването на стабилни фискални позиции. Аналогично, прозрачното и последователно прилагане на рамката на ЕС за бюджетно и икономическо управление, с течение на времето и във всички държави, продължава да е от съществено значение за засилване на устойчивостта на икономиката на еврозоната. Приоритет остава усъвършенстването на функционирането на икономическия и паричен съюз. Управителният съвет призовава за конкретни и решителни стъпки за доизграждане на банковия съюз и съюза на капиталовите пазари.

А сега сме на Ваше разположение за въпроси.

Точната формулировка, съгласувана от Управителния съвет, се съдържа във версията на английски език.

Данни за контакт за медиите