Встъпително изявление на пресконференцията

Марио Драги, председател на ЕЦБ
Витор Констанцио, заместник-председател на ЕЦБ
Франкфурт на Майн, 10 март 2016 г.

Дами и господа, за двама ни със заместник-председателя е удоволствие да Ви приветстваме на нашата пресконференция. Сега ще Ви запознаем с резултатите от днешното заседание на Управителния съвет, на което присъства и заместник-председателят на Комисията г-н Домбровскис.

Въз основа на нашия редовен икономически и паричен анализ направихме задълбочен преглед на позицията на паричната политика, като взехме предвид новите макроикономически прогнози на нашите експерти, които обхващат и 2018 г. В резултат на това Управителният съвет взе решение за набор от мерки, насочени към постигането на целта за поддържане на ценова стабилност. Този широкообхватен пакет ще оползотвори взаимодействието между различните инструменти и е калибриран така, че допълнително да облекчи условията за финансиране, да стимулира предоставянето на нови кредити и по този начин да подсили тенденцията на икономическото възстановяване в еврозоната и да ускори връщането на темпа на инфлация до равнище под, но близо до 2%.

Първо, що се отнася до основните лихвени проценти на ЕЦБ, взехме решение да понижим лихвения процент по основните операции на Евросистемата по рефинансиране с 5 базисни пункта до 0,00%, а лихвения процент по пределното кредитно улеснение с 5 базисни пункта до 0,25%. Лихвеният процент по депозитното улеснение бе понижен с 10 базисни пункта до -0,40%.

Второ, взехме решение да увеличим месечните покупки по нашата програма за закупуване на активи, понастоящем от 60 млрд. евро, до 80 млрд. евро. Предвижда се те да продължат до края на март 2017 г. или след тази дата, ако е необходимо, и във всеки случай, докато Управителният съвет не забележи устойчива корекция на тренда на инфлацията, който да е в съответствие с целта му за достигане на темп на инфлация под, но близо до 2% в средносрочен план. За да се осигури по-нататъшното безпроблемно извършване на нашите покупки на активи, ние също така взехме решение да увеличим лимита за всяка емисия и емитент при покупките на ценни книжа, емитирани от допустими международни организации и многостранни банки за развитие, от 33% на 50%.

Трето, взехме решение да включим деноминирани в евро облигации с инвестиционен рейтинг, емитирани от небанкови предприятия, установени в еврозоната, в списъка на активите, допустими за редовно изкупуване по нова програма за закупуване от корпоративния сектор. Това ще засили допълнително предаването на ефекта на извършените от нас покупки към условията за финансиране в реалната икономика. Покупките по новата програма ще започнат към края на второто тримесечие на настоящата година.

Четвърто, взехме решение да започнем нова поредица от четири целеви операции по дългосрочно финансиране (ЦОДР II), всяка с четиригодишен матуритет, която стартира през юни 2016 г. Тези нови операции ще засилят степента на нерестриктивност на позицията на паричната политика на ЕЦБ и трансмисионния ѝ механизъм, като допълнително стимулират банките да предоставят кредити за реалната икономика. Контрагентите ще имат правото да заемат до 30% от размера на допустимите кредити, налични към 31 януари 2016 г. Лихвеният процент по ЦОДР II ще бъде фиксиран за целия срок на всяка операция на равнището на лихвения процент по основните операции на Евросистемата по рефинансиране в момента на отпускане на средствата. За банките, при които нетното кредитиране надхвърля бенчмарка, прилаганата към ЦОДР II лихва ще бъде по-ниска, като тя може да се понижи до нивото на лихвата по депозитното улеснение в момента на отпускане на средствата. Не съществува изискване за задължително предсрочно погасяване по ЦОДР II, като ще бъдат позволени прехвърляния от ЦОДР I.

И накрая, в перспектива, като се вземат предвид настоящите перспективи за ценовата стабилност, Управителният съвет очаква основните лихвени проценти на ЕЦБ да останат на настоящите или по-ниски равнища за продължителен период от време и отвъд периода на нашите нетни покупки на активи.

Отделно прессъобщение с допълнителни подробности за приетите от Управителния съвет мерки ще бъде публикувано днес следобед в 15:30 ч.

В допълнение към мерките, предприети от юни 2014 г. насам, с днешния широкообхватен пакет от решения по паричната политика ние предоставяме значителен паричен стимул за противодействие на повишените рискове за целта на ЕЦБ за поддържане на ценовата стабилност. Въпреки че през следващите няколко месеца ще са неизбежни много ниски или дори отрицателни темпове на инфлация вследствие на движението на цената на петрола, от съществено значение е да се избегнат вторични ефекти, като се осигури своевременно връщането на темпа на инфлация до равнище под, но близо до 2%. Управителният съвет ще продължи да следи много внимателно развитието на перспективите за ценовата стабилност през предстоящия период.

Позволете ми сега да обясня по-подробно нашата оценка, като започна с икономическия анализ. Растежът на реалния БВП в еврозоната на тримесечна база бе потвърден на ниво от 0,3% през четвъртото тримесечие на 2015 г., подкрепен от вътрешното търсене, като същевременно е забавян от отрицателния принос на нетния износ. Данните от последните проучвания сочат по-слаба от очакваното тенденция на растеж в началото на тази година. В перспектива очакваме икономическото възстановяване да продължи с умерен темп. Вътрешното търсене би следвало да бъде допълнително подпомогнато от нашите мерки по паричната политика и благоприятното им въздействие върху финансовите условия, както и от продължаващото нарастване на заетостта в резултат на вече проведени структурни реформи. Освен това ниските цени на петрола би следвало да осигурят допълнителна подкрепа за реалния разполагаем доход на домакинствата и частното потребление, както и за рентабилността на предприятията и инвестициите. Също така фискалната позиция в еврозоната е в известна степен експанзионистична, отчасти в отражение на мерките за подкрепа на бежанците. Икономическото възстановяване в еврозоната обаче продължава да бъде забавяно от отслабените перспективи за растеж в страните от възникващите пазари, от волатилните финансови пазари, от необходимото коригиране на балансите в редица сектори и от бавното осъществяване на структурните реформи.

Тази перспектива е като цяло отразена в макроикономическите прогнози на експерти на ЕЦБ за еврозоната от март 2016 г., които предвиждат годишно нарастване на реалния БВП с 1,4% през 2016 г., 1,7% през 2017 г. и 1,8% през 2018 г. В сравнение с макроикономическите прогнози на експерти на Евросистемата от декември 2015 г. перспективите за растежа на реалния БВП са ревизирани леко надолу, основно в отражение на по-слабите перспективи за растеж за глобалната икономика.

Рисковете за растежа в еврозоната продължават да са изместени надолу. Те са свързани по-специално със засилената несигурност по отношение на динамиката на глобалната икономика, както и с по-широкообхватните геополитически рискове.

Според предварителната оценка на Евростат годишната ХИПЦ инфлация в еврозоната през февруари 2016 г. е -0,2% спрямо 0,3% през януари. Всички основни компоненти на ХИПЦ допринесоха за този спад. В перспектива, въз основа на настоящите фючърсни цени на енергоносителите темпът на инфлация се очаква да се задържи на отрицателни равнища през следващите месеци и да се повиши по-късно през 2016 г. Впоследствие темпът на инфлация следва да продължи възстановяването си, подкрепен от нашите мерки по паричната политика и очакваното икономическо възстановяване. Управителният съвет ще следи внимателно подхода на ценообразуване и динамиката на заплатите в еврозоната, като обръща особено внимание на това да гарантира, че настоящите условия на ниска инфлация няма да се превърнат в трайни вторични ефекти върху заплатите и ценообразуването.

Тази цялостна картина също намира отражение в макроикономическите прогнози на експерти на ЕЦБ за еврозоната от март 2016 г., които предвиждат годишна ХИПЦ инфлация от 0,1% през 2016 г., 1,3% през 2017 г. и 1,6% през 2018 г. В сравнение с макроикономическите прогнози на експерти на Евросистемата от декември 2015 г. перспективите за ХИПЦ инфлацията са ревизирани надолу, главно поради поевтиняването на петрола през последните месеци.

Що се отнася до паричния анализ, последните данни потвърждават стабилен прираст на широките пари (M3), като годишният темп на растеж на този агрегат е на ниво от 5,0% през януари 2016 г. спрямо 4,7% през декември 2015 г. Годишният прираст на М3 продължава да бъде поддържан основно от неговите най-ликвидни компоненти, като тесният паричен агрегат М1 отбелязва годишен темп на растеж от 10,5% през януари спрямо 10,8% през декември.

Динамиката на кредитите продължава да следва пътя на постепенно възстановяване, наблюдавано от началото на 2014 г. Годишният темп на изменение на кредитите за нефинансови предприятия (коригиран с продажбата и секюритизацията на кредити) нараства до 0,6% през януари 2016 г. спрямо 0,1% през декември 2015 г. Динамиката на кредитите за предприятията продължава да отразява забавеното взаимодействие с бизнес цикъла, кредитния риск и продължаващото коригиране на балансите във финансовия и нефинансовия сектор. Годишният темп на прираст на кредитите за домакинствата (коригиран с продажбата и секюритизацията на кредити) остана стабилен на ниво от 1,4% през януари 2016 г. Като цяло, мерките по паричната политика, които действат от юни 2014 г. насам, несъмнено са подобрили условията за кредитиране за фирмите и за домакинствата, както и кредитните потоци навсякъде в еврозоната.

В обобщение съпоставянето на резултатите от икономическия анализ със сигналите от паричния анализ потвърждава необходимостта от по-нататъшно парично стимулиране, за да се осигури своевременно връщане на темпа на инфлация към равнище под, но близо до 2%.

Паричната политика е съсредоточена върху поддържането на ценова стабилност в средносрочен план и нейната нерестриктивна позиция подпомага икономическата активност. Въпреки това, за да се извлекат максимални ползи от нашите мерки по паричната политика, е необходим решителен принос от други области на политиките. Като се имат предвид все така високата структурна безработица и ниският потенциален растеж на производството в еврозоната, протичащото циклично възстановяване трябва да бъде подкрепено от ефективни структурни политики. По-специално мерки за повишаване на производителността и подобряване на бизнес средата, включително осигуряването на подходяща публична инфраструктура, са от съществено значение за нарастване на инвестициите и насърчаване на създаването на работни места. Бързото и ефективно осъществяване на структурните реформи, в условия на нерестриктивна парична политика, не само ще доведе до по-висок устойчив икономически растеж в еврозоната, но и ще спомогне за по-голямата устойчивост на еврозоната спрямо сътресения в световната икономика. Както беше отбелязано от Европейската комисия, изпълнението на препоръките за отделните държави през 2015 г. продължи да бъде доста ограничено. Ето защо е необходимо допълнително да се засилят усилията за реформи в по-голямата част от държавите от еврозоната. Фискалните политики следва да подкрепят икономическото възстановяване, като същевременно остават в съответствие с фискалните правила на Европейския съюз. Цялостното и последователно прилагане на Пакта за стабилност и растеж е от решаващо значение за поддържане на доверието във фискалната рамка. Същевременно всички държави следва да се стремят към комплекс от фискални политики, които благоприятстват в по-голяма степен растежа.

А сега сме на Ваше разположение за въпроси.

Точната формулировка, съгласувана от Управителния съвет, се съдържа във версията на английски език.

Данни за контакт за медиите