ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ
Марио Драги, председател на ЕЦБ
Витор Констанцио, заместник-председател на ЕЦБ
Франкфурт на Майн, 25 януари 2018 г.
Уважаеми дами и господа, нека първо Ви пожелая щастлива нова година. За двама ни със заместник-председателя е удоволствие да Ви приветстваме на нашата пресконференция. Сега ще Ви запознаем с резултатите от днешното заседание на Управителния съвет, на което присъства и заместник-председателят на Комисията г-н Домбровскис.
Въз основа на редовния си икономически и паричен анализ взехме решение да запазим непроменени основните лихвени проценти на ЕЦБ. Все така очакваме те да се задържат на сегашното си равнище продължително време и доста отвъд хоризонта на нашите нетни покупки на активи.
Що се отнася до нестандартните мерки по паричната политика, потвърждаваме, че се предвижда нетните покупки на активи да продължат с новия месечен темп от 30 млрд. евро до края на септември 2018 г. или след тази дата, ако е необходимо, и във всеки случай, докато Управителният съвет не забележи устойчива корекция на тренда на инфлацията, която да е в съответствие с инфлационната му цел. Ако перспективите станат по-неблагоприятни или ако финансовите условия станат несъвместими с по-нататъшен напредък към устойчива корекция на тренда на инфлацията, ние сме готови да увеличим размера и/или продължителността на програмата за закупуване на активи. Евросистемата ще реинвестира погашенията по главници на ценни книжа с настъпващ падеж, придобити по програмата за закупуване на активи, в продължителен период след приключването на нетните покупки на активи и във всеки случай толкова дълго, колкото е необходимо. Това ще допринесе както за благоприятни условия на ликвидност, така и за целесъобразна позиция на паричната политика.
Постъпващата информация потвърждава стабилния темп на икономическия растеж, който през втората половина на 2017 г. се ускори повече от очакваното. Силната циклична инерция, продължаващото намаляване на неизползвания икономически капацитет и увеличаващото се натоварване на производствените мощности още повече засилват увереността ни, че инфлацията ще се доближи до нашата цел – равнище под, но близо до 2%. Същевременно вътрешният ценови натиск остава като цяло слаб и все още не проявява убедителни признаци на устойчива възходяща тенденция. На този фон волатилността на обменния курс в последно време е източник на несигурност, който изисква наблюдение на възможните последици за средносрочната перспектива за ценовата стабилност. Като цяло, запазва се необходимостта от сериозна степен на парично стимулиране, за да може базисният инфлационен натиск да продължи да се засилва и да подкрепя динамиката на общата инфлация в средносрочен план. Тази продължаваща парична подкрепа се осигурява от нетните покупки на активи, значителните наличности от придобити активи и предстоящите реинвестиции, както и от нашия ориентир за лихвените проценти.
Позволете ми сега да обясня по-подробно нашата оценка, като започна с икономическия анализ. През третото тримесечие на 2017 г. реалният БВП нарасна с 0,7% на тримесечна база след сходно увеличение през второто тримесечие. Последните икономически данни и резултати от конюнктурни анкети показват продължаваща силна и широкообхватна инерция на растежа в края на годината. Нашите мерки по паричната политика, които подпомогнаха процеса на намаляване на задлъжнялостта, продължават да подкрепят вътрешното търсене. Увеличаващата се заетост, за която допринасят и вече осъществени реформи на трудовия пазар, и нарастването на богатството на домакинствата поддържат частното потребление. Бизнес инвестициите продължават да се засилват в резултат от много благоприятните условия за финансиране, нарастващата корпоративна доходност и солидното търсене. Жилищните инвестиции продължиха да се подобряват през последните тримесечия. В допълнение към това широкообхватният икономически растеж в глобален план дава тласък на износа от еврозоната.
Рисковете, свързани с перспективите за растежа в еврозоната, се оценяват като цялостно балансирани. От една страна силната циклична инерция би могла да доведе до нови положителни изненади в растежа в краткосрочен план. От друга страна низходящите рискове все още са свързани предимно с глобални фактори, включително с динамиката на валутните пазари.
Годишната ХИПЦ инфлация в еврозоната през декември 2017 г. беше 1,4% – спад спрямо равнището от 1,5% през ноември. Това отразява главно динамиката на цените на енергоносителите. В перспектива, въз основа на настоящите фючърсни цени на петрола е вероятно годишният темп на общата инфлация да се задържи около сегашното си равнище през следващите месеци. От своя страна показателите на базисната инфлация остават слаби, отчасти поради извънредни фактори, и все още не проявяват убедителни признаци на устойчива възходяща тенденция. И все пак, в перспектива се очаква те да се повишават постепенно в средносрочен план, подпомагани от нашите мерки по паричната политика, продължаващия икономически растеж, съответното постепенно усвояване на неизползвания икономически капацитет и увеличаващия се растеж на заплатите.
Що се отнася до паричния анализ, широкият паричен агрегат (М3) продължава да нараства стабилно, с годишен темп на прираст от 4,9% през ноември 2017 г. спрямо 5,0% през октомври, отразявайки въздействието от мерките по паричната политика на ЕЦБ и ниските пропуснати ползи при държане на средства в най-високоликвидните депозити. Съответно тесният паричен агрегат М1 продължава да допринася най-силно за растежа на широките пари, нараствайки с годишен темп от 9,1% през ноември спрямо 9,4% през октомври.
Продължава наблюдаваното от началото на 2014 г. възстановяване на растежа на кредитите за частния сектор. Годишният темп на прираст на кредитите за нефинансови предприятия се увеличи до 3,1% през ноември 2017 г. спрямо 2,9% през октомври, а годишният темп на прираст на кредитите за домакинства беше 2,8% през ноември спрямо 2,7% през октомври. Проучването на банковото кредитиране в еврозоната за четвъртото тримесечие на 2017 г. показва, че прирастът на кредитирането все така се поддържа от нарастващо търсене и по-нататъшно облекчаване на общите условия за кредитиране.
Предаването на мерките по паричната политика, които действат от юни 2014 г. насам, продължава съществено да подпомага условията на кредитиране за предприятията и за домакинствата, достъпа до финансиране, особено за малки и средни предприятия, и кредитните потоци в цялата еврозона.
В обобщение съпоставянето на резултатите от икономическия анализ със сигналите от паричния анализ потвърждава необходимостта от съществена степен на нерестриктивност на паричната политика, за да се осигури устойчиво връщане на темпа на инфлация към равнища под, но близо до 2%.
За да се извлече максимална полза от нашите мерки по паричната политика, други области на политиките трябва да допринесат решително за укрепване на потенциала за дългосрочен растеж и за намаляване на уязвимостта. Осъществяването на структурните реформи в държавите от еврозоната трябва да бъде ускорено значително, за да се увеличи устойчивостта, да се намали структурната безработица и да се засилят производителността и потенциалът за растеж в еврозоната. По отношение на фискалните политики, все по-солидният и широкообхватен икономически растеж е аргумент в полза на възстановяването на фискалните буфери. Това е особено важно в държавите, където държавният дълг все още е висок. За всички държави би било полезно да увеличат усилията си за постигане на композиция на публичните финанси, която да благоприятства в по-голяма степен растежа. Пълното, прозрачно и последователно прилагане на Пакта за стабилност и растеж и на процедурата при макроикономически дисбаланси, с течение на времето и във всички държави, продължава да е от съществено значение за повишаване на устойчивостта на икономиката на еврозоната. Приоритет остава укрепването на икономическия и паричен съюз. Управителният съвет приветства продължаващата дискусия за завършването на банковия съюз и съюза на капиталовите пазари и за по-нататъшното задълбочаване на икономическия и паричен съюз.
А сега сме на Ваше разположение за въпроси.
Точната формулировка, съгласувана от Управителния съвет, се съдържа във версията на английски език.
Европейска централна банка
Генерална дирекция „Комуникации“
- Sonnemannstrasse 20
- 60314 Frankfurt am Main, Germany
- +49 69 1344 7455
- media@ecb.europa.eu
Възпроизвеждането се разрешава с позоваване на източника.
Данни за контакт за медиите