ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ

Марио Драги, председател на ЕЦБ
Витор Констанцио, заместник-председател на ЕЦБ
Франкфурт на Майн, 20 юли 2017 г.

Дами и господа, за двама ни със заместник-председателя е удоволствие да Ви приветстваме на нашата пресконференция. Сега ще Ви запознаем с резултатите от днешното заседание на Управителния съвет, на което присъства и заместник-председателят на Комисията г-н Домбровскис.

Въз основа на редовния си икономически и паричен анализ взехме решение да не променяме основните лихвени проценти на ЕЦБ. Очакваме те да се задържат продължително на сегашното си равнище, доста отвъд хоризонта на нашите нетни покупки на активи. Що се отнася до нестандартните мерки по паричната политика, потвърждаваме, че се предвижда нетните покупки на активи да продължат със сегашния месечен темп от 60 млрд. евро до края на декември 2017 г. или след тази дата, ако е необходимо, и във всеки случай, докато Управителният съвет не забележи устойчива корекция на тренда на инфлацията, която да е в съответствие с целта му по отношение на инфлацията. Нетните покупки съпътстват реинвестиции на погашенията по главници на ценни книжа с настъпващ падеж, придобити по програмата за закупуване на активи.

Нашите мерки по паричната политика продължиха да осигуряват много благоприятстващи условия на финансиране, които са необходими за отбелязването на непрекъснат напредък към устойчиво доближаване на темпа на инфлацията към равнища под, но близо до 2% в средносрочен план. Постъпващата информация потвърждава, че икономическият растеж в еврозоната продължава да се засилва и обхваща все повече отрасли и региони. Рисковете, свързани с перспективите за растежа, са като цяло балансирани.

Макар че продължаващият икономически растеж внушава увереност, че инфлацията постепенно ще достигне равнища, съответстващи на инфлационната ни цел, все още предстои той да намери отражение в засилена инфлационна динамика. Водещата инфлация е отслабена от ниските цени на енергоносителите. Освен това измерителите на базисната инфлация като цяло се задържат на ниски равнища. Ето защо все още е необходима много съществена степен на нерестриктивност на паричната политика, за да може базисният инфлационен натиск постепенно да се засили и да подкрепи динамиката на водещата инфлация в средносрочен план. Ако перспективите станат по-малко благоприятни или ако финансовите условия станат несъвместими с по-нататъшен напредък към устойчива корекция на тренда на инфлацията, ние сме готови да увеличим размера и/или продължителността на програмата за закупуване на активи.

Позволете ми сега да обясня по-подробно нашата оценка, като започна с икономическия анализ. Реалният БВП на еврозоната нарасна с 0,6% на тримесечна база през първото тримесечие на 2017 г. след растеж от 0,5% през последното тримесечие на 2016 г. Постъпващите данни, особено резултатите от конюнктурни анкети, все така сочат солиден растеж на широка основа през предстоящия период. Предаването на ефекта от нашите мерки по паричната политика подкрепя вътрешното търсене и благоприятства процеса на намаляване на задлъжнялостта. Възстановяването на инвестициите продължава да бъде подпомагано от много благоприятните условия за финансиране и от подобрението на корпоративната доходност. Нарастването на заетостта, за което допринасят и вече осъществени реформи на трудовия пазар, и увеличението на благосъстоянието на домакинствата подпомагат частното потребление. Освен това глобалното възстановяване би следвало все повече да подкрепя търговията и износа от еврозоната. Перспективите за икономически растеж обаче продължават да бъдат забавяни от слабия темп на осъществяване на структурните реформи, особено на пазарите на стоки и услуги, и от продължаващата необходимост от корекции на балансите в редица отрасли, независимо от протичащите подобрения.

Рисковете, свързани с перспективите за растежа в еврозоната, са като цяло балансирани. От една страна сегашното положително циклично ускорение увеличава шансовете за по-силен от очакваното икономически подем. От друга страна все още са налице низходящи рискове, свързани преди всичко с фактори от глобален характер.

През юни годишната ХИПЦ инфлация на еврозоната е 1,3%, отбелязвайки лек спад спрямо 1,4% през май, главно поради по-ниската инфлация на енергоносителите. В перспектива, въз основа на настоящите фючърсни цени на петрола е вероятно водещата инфлация да се задържи около сегашното си равнище през следващите месеци. Същевременно измерителите на базисната инфлация остават ниски и все още не проявяват убедителни признаци на увеличение, тъй като вътрешният ценови натиск, включително нарастването на заплатите, е още слаб. Базисната инфлация в еврозоната се очаква да се повишава едва постепенно в средносрочен план, подпомагана от нашите мерки по паричната политика, продължаващия икономически растеж и съответното постепенно усвояване на неизползвания икономически капацитет.

Що се отнася до паричния анализ, широкият паричен агрегат (М3) продължи да нараства стабилно, с годишен темп на прираст от 5,0% през май 2017 г. спрямо 4,9% през април. Както и през предходните месеци, годишният прираст на М3 е поддържан основно от неговите най-ликвидни компоненти, като тесният паричен агрегат М1 отбелязва годишен темп на растеж от 9,3% през май 2017 г., без изменение спрямо април.

Продължава наблюдаваното от началото на 2014 г. възстановяване на растежа на кредитите за частния сектор. Годишният темп на прираст на кредитите за нефинансови предприятия остана стабилен на равнище 2,4% през май 2017 г., а годишният темп на прираст на кредитите за домакинства нарасна до 2,6% след 2,4% през април. Проучването на банковото кредитиране в еврозоната за второто тримесечие на 2017 г. показва, че кредитните стандарти при кредитите за предприятия и кредитите за домакинства за покупка на жилище са станали още по-облекчени, а растежът на кредитирането все така е подпомаган от нарастващо търсене. Предаването на ефекта от мерките по паричната политика, които действат от юни 2014 г. насам, продължава съществено да подпомага условията за кредитиране за предприятията и за домакинствата, както и кредитните потоци навсякъде в еврозоната.

В обобщение съпоставянето на резултатите от икономическия анализ със сигналите от паричния анализ потвърждава необходимостта да продължи поддържането на много съществена степен на нерестриктивност на паричната политика, за да се осигури устойчиво връщане на темпа на инфлация към равнища под, но близо до 2%.

За да се извлече максимална полза от нашите мерки по паричната политика, други области на политиките трябва да допринесат решително за укрепване на потенциала за дългосрочен растеж и за намаляване на уязвимостта. Осъществяването на структурните реформи трябва да бъде ускорено значително, за да се увеличи устойчивостта, да се намали структурната безработица и да се насърчи нарастването на производителността. Що се отнася до фискалната политика, за всички държави би било полезно да увеличат усилията си за постигане на композиция на публичните финанси, която да благоприятства в по-голяма степен растежа. Пълното, прозрачно и последователно прилагане на Пакта за стабилност и растеж и на процедурата при макроикономически дисбаланси, с течение на времето и във всички държави, продължава да е от съществено значение за засилване на устойчивостта на икономиката на еврозоната.

А сега сме на Ваше разположение за въпроси.

Точната формулировка, съгласувана от Управителния съвет, се съдържа във версията на английски език.